Dictionary Search

ломя

ломи`ш, +мин. св. ломи`х, +мин. прич. ломи`л, +несв.; +Какво.
1. Чупя, руша. Ломя скалата. Ломя клоните.
2. +Прен. Пречупвам характер, преодолявам съпротива и др.
_ломя се. — Чупя се, кърша се. Клоните се ломят от тежестта на ябълките._
+същ. [[ломе`не]], +ср.
Синоними: чупя, троша, строшавам, разбивам, къртя, изкъртвам, отломявам, отчупвам, разтрошавам, кърша, скършвам, счупвам, пречупвам, прекършвам

майсторя

майстори`ш, +мин. св. майстори`х, +мин. прич. майстори`л, +несв.; +Какво.
1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 знач.). Майсторя нов стол.
2. Разг. Ирон. Трудя се усърдно, мъча се с някаква работа. Какво пак майсториш?
Синоними: измайсторявам, изкалъпвам, изкусурявам, изработвам, изкарвам, издокарвам, измислям

маскаря

маскари`ш, +мин. св. маскари`х, +мин. прич. маскари`л, +несв.; +Кого. +Разг. Излагам на подигравка, срамя. Той маскари цялото семейство.
_маскаря се._ — +Разг. Излагам се на подигравки; ставам за посмешище и подигравки.

меня

мени`ш, +мин. св. мени`х, +мин. прич. мени`л, +несв.
1. +Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка.
2. +Какво. Давам друг изглед на нещо; променям. Меня прическата си.
3. +Какво. Придобивам друг вид, променям се. При нагряване някои покрития менят цвета си. Амебата постоянно мени формата си.
_меня се. — Ставам друг, придобивам друг вид. Прилагателните имена се менят по род и число._
Синоними: сменям, променям, разменям, изменям, превръщам, преобръщам, преустройвам, видоизменям, трансформирам, заменям, варирам, разнообразявам

моря

мори`ш, +мин. св. мори`х, +мин. прич. мори`л, +несв.; +Кого, какво.
1. Причинявам умора.
2. Причинявам мор, смърт.
3. Предизвиквам мъка, страдания.
_моря се. 1._ — Изпитвам умора.
2. Изпитвам мъка, страдания.

мълвя

мълви`ш, +мин. св. мълви`х, +мин. прич. мълви`л, +несв.; +Какво. Говоря, приказвам тихо.
Синоними: промълвявам, проговарям, говоря, продумвам, шепна, прошепвам, промърморвам, изричам, изговарям, шушукам, промълвям, изказвам

мърся

мърси`ш, +мин. +св. мърси`х, +мин. прич. мърси`л, +несв.
1. +Какво. Правя да стане мръсен; цапам.
2. +Прен. +Кого, какво. Скверня, петня. Мърся с постъпките си целия свой род.
_мърся се. 1. — Сам себе си мърся; цапам се. Непрекъснато се мърсиш!
2. Замесвам се в нечисти истории; петня името си. Не искам и аз да се мърся в тая история!_
Синоними: замърсявам, цапам, изцапвам, зацапвам, намацвам, замацвам, намърсявам, кирливя, изкирливям, омацам, мацам, плескам, оплесквам, заплесквам, изплесквам, изпоплесквам, измърсявам, размацвам, изпоцапвам, омърсявам, боклуча, правя боклук, петня, опетнявам, дамгосвам, черня, очерням, скверня, осквернявам, безчестя, опозорявам, позоря, оцапвам

пазаря

пазари`ш, +мин. +св. пазари`х, +мин. прич. пазари`л, +несв. и +св.
1. +Какво. Уговарям цената на нещо.
2. +Кого. Наемам на работа. Пазарих я за детегледачка.
_пазаря се. 1. — Препирам се за цената.
2. +Прен. Искам да получа нещо или някаква отстъпка.
3. Приемам да работя срещу заплащане. Пазарих се за болногледачка._
Синоними: главя, купувам, пазарувам, правя покупки

пестя

пести`ш, +мин. +св. пести`х, +мин. прич. пести`л, +несв.
1. Заделям пари от доходите си.
2. +Какво. Изразходвам икономично, възможно в най-малко количество. Пестете водата и електричеството.
Синоними: спестявам, икономисвам, отделям настрана, скътвам, кътам, пазя, вардя, отделям

петня

петни`ш, +мин. +св. петни`х, +мин. прич. петни`л, +несв.; +Кого, какво. Опозорявам. Петня името на рода си.
Синоними: опетнявам, цапам, оцапвам, черня, очерням, мърся, омърсявам, скверня, осквернявам, позоря, опозорявам, оплювам, охулвам, клеймя, клеветя, злепоставям, нацапвам, оплесквам, измърсявам, начерням, почерням, омаловажавам, покварявам, хуля, замърсявам, дискредитирам, помрачавам

пиля

пили`ш, +мин. +св. пили`х, +мин. прич. пили`л, +несв.; +Какво. С пила изглаждам, изтривам.

пластя

пласти`ш, +мин. +св. пласти`х, +мин. прич. пласти`л, +несв.; +Какво.
1. Редя нещо на пластове.
2. Събирам сено, като го правя на купи.
Синоними: слоя, стеля, напластявам, наслоявам, настилам, слагам, наслагвам, покривам, трупам, натрупвам, затрупвам, постилам, застилам, надиплям

плевя

плеви`ш, +мин. +св. плеви`х, +мин. прич. плеви`л, +несв.; +Какво. Почиствам от плевели. Плевя градината.

позоря

позори`ш, +мин. св. позори`х, +мин. прич. позори`л, +несв.; +Кого, какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя.
_позоря се._ — Опетнявам се, покривам се с позор.
Синоними: опозорявам, безчестя, посрамвам, срамя, компрометирам, петня, калям, черня, мърся, хвърлям кал, хуля, охулвам, хвърлям петно, клеймя, излагам, засрамвам, кепазя, окепазявам, злепоставям, дискредитирам, посрамявам, опетнявам, очерням, покварявам

равня

равниш, +мин. +св. равних, +мин. прич. равнил, +св. — +вж. [[равнявам]].
Синоними: равнявам, изравнявам

редя

редиш, +мин. +св. редих, +мин. прич. редил, +несв.
1. +Кого, какво. Поставям в определен ред, последователност; подреждам, нареждам. Редя си книгите.
2. +Какво. Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам.
3. +Разг. Изговарям една след друга думи. Тъй реди той и сълзи капят от очите му.
4. +Какво. Уреждам, устройвам. Редя сама живота си.
5. +Разг. Плача над умрял; оплаквам, нареждам.
_редя се. — Намирам се или следвам един след друг. Пред очите ми се редят картини от родния край._
Синоними: нареждам, понареждам, класирам, сортирам, разпределям, систематизирам, подреждам, отделям, групирам, уреждам, устройвам, организирам

резиля

резилиш, +мин. +св. резилих, +мин. прич. резилил, +несв.; +Кого. +Разг. Правя за срам, за резил.
_резиля се._ — Ставам за срам, за резил.
Синоними: засрамвам, посрамвам, орезилявам

садя

садиш, +мин. св. садих, +мин. прич. садил, +несв.; +Какво.
1. Заравям в земята корен на растение, за да се развива. Садя домати. Садя овощни дръвчета.
2. Слагам яйца под домашна птица, за да се излюпят малки; насаждам. Садя кокошка. Вече никой не сади кокошки, всички си купуват пилета.
Синоними: сея, насаждам, засаждам, насявам, разсаждам, посявам, посаждам, всаждам, вкоренявам, присаждам

светя

светиш, +мин. св. светих и светих, +мин. прич. светил и светил, +несв.
1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети.
2. На кого. Направлявам светлината, за да бъде светло на някого. Светя му със свещ.
3. +Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина.
4. +Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха.
5. +Прен. От +Какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов.
6. +Прен. Блестя от чистота. светиш, +мин. св. светих, +мин. прич. светил, +несв. Освещавам по религиозен обред.
• Светя маслото (на някого). — +Грубо. Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).
Синоними: светлея, блестя, сияя, лъщя, искря, пламенея, проблясвам, изгрявам, изпускам лъчи, излъчвам светлина, грея, мъждея, мъждукам, пламтя, горя, нажежен съм силно, осветявам, изпускам светлина, озарявам, грейвам, засиявам, освещавам, правя свят

скверня

скверниш, +мин. св. скверних, +мин. прич. сквернил, +несв.; +Кого, какво. С действия или с думи петня, опозорявам, очерням, безчестя. Лоши хора сквернят гробовете, безчестят умрелите.
Синоними: мърся, замърсявам, омърсявам, цапам, оцапвам, черня, очерням, петня, опетнявам, безчестя, обезчестявам, озлочестявам, клеветя, злословя, хуля, охулвам, плюя, оплювам, осквернявам

сладня

сладниш, +мин. св. сладних, +мин. прич. сладнил, +несв. Имам леко сладък вкус. Яденето сладни.

следя

следиш, +мин. св. следих, +мин. прич. следил, +несв.
1. +Кого, какво. Наблюдавам внимателно с очи, с помощта на други хора или на уреди движенията или действията на някого или на нещо. Следя температурата. Следя нивото на водата. Следя промените в настроението му.
2. +Кого. Наблюдавам внимателно поведението на човек с желание да го разоблича за скрити намерения, да го улича в престъпление. Следя престъпник.
3. +Прен. +Какво. Интересувам се от нещо, проследявам, в течение съм. Следя течението на списанието. Следя сериала.
4. +Прен. +Какво. Имам грижата, отговорността за нещо или за някого. Следя развитието на събитията, за да реагирам своевременно.
Синоними: диря, сподирям, преследвам, проследявам, вървя по петите, наглеждам, наблюдавам, надзиравам, дебна, пазя, интересувам се

соля

солиш, +мин. св. солих, +мин. прич. солил, +несв.
1. +Какво. Слагам сол за вкус; посолявам. Соля супата. Соля домати.
2. +Какво. Консервирам чрез осоляване. Соля сланина. Соля риба.
3. +Прен. +Кого. Карам се, мъмря, поучавам. Ще я соля за двойката по физика.
Синоними: посолявам, насолявам, осолявам

творя

твори`ш, +мин. св. твори`х, +мин. прич. твори`л, +несв.
1. Създавам нови, оригинални художествени, научни и културни ценности. Творя литература. Художникът твори в ателието си.
2. +Ирон. Правя, осъществявам, замислям, обикн. негативни неща. Пак нещо творят зад гърба ни.
+същ. [[творе`не]], +ср.
Синоними: създавам, правя, произвеждам, сътворявам, изграждам, изобретявам, образувам, основавам, учредявам, откривам

топя

топи`ш, +мин. св. топи`х, +мин. прич. топи`л, +несв.; +Какво.
1. Поставям в течност; натопявам. Топя цветята във вода.
2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др.
3. Разг. Кого. Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. Постоянно ме топи на майка ми.

----

топи`ш, +мин. св. топи`х, +мин. прич. топи`л, +несв.
1. +Какво. Правя нещо твърдо да стане течно. Слънцето топи снега. Топя метал. Топя мас.
2. +Кого, какво. Измъчвам, тормозя физически или психически. Болестта го топи. Грижите я топят.
_топя се. 1. — За някои твърди тела — преминавам в течно състояние. Ледовете се топят.
2. +Прен. Намалявам, смалявам се; изчезвам. Къщата се топи в далечината. Парите се топят в ръцете ми. Надеждите се топят.
3. +Прен. Слабея, линея физически или психически. Топи се от мъка._
Синоними: разтопявам, стопявам, претопявам, втечнявам, натопявам, мокря, намокрям, квася, наквасвам, лея, отливам, разтапям, разтварям, топвам, потапям, кисна, накисвам

торя

тори`ш, +мин. св. тори`х, +мин. прич. тори`л, +несв.; +Какво. Внасям тор в почва, за да се увеличи плодородието и`. Торя с изкуствени торове.
+същ. [[торе`не]], +ср.
Синоними: наторявам, обогатявам, подобрявам

тъкмя

тъкми`ш, +мин. св. тъкми`х, +мин. прич. тъкми`л, +несв. +Разг.
1. +Кого, какво. Подреждам, нагласям. Тъкмя огнището. Защо я тъкмиш като за сватба?
2. +Какво. Смятам да извърша нещо; замислям, кроя. Пак тъкмиш някоя изненада.
3. Кого, за кого. Замислям да оженя. За кого тъкмят сестра ти?
Синоними: натъкмявам, уреждам, стъкмявам, нагаждам, готвя, подготвям, глася, нагласявам, предвиждам, смятам, приготвям, организирам, кроя, намислям, мисля, замислям, обмислям, чертая, начертавам, възнамерявам, проектирам, съставям план, имам идея

хабя

хаби`ш, +мин. св. хаби`х, +мин. прич. хаби`л, +несв.; +Какво.
1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва.
2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата.
3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел.
• Хабя думите си. — +Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно.
• Хабя нерви. — +Разг. Ядосвам се напразно.
Синоними: изхабявам, похабявам, прахосвам, разпилявам, пръскам, хвърлям на вятъра, правя зян, зяносвам, изразходвам, употребявам, консумирам, повреждам, развалям, разрушавам, разстройвам, разнебитвам, унищожавам, пилея, изхарчвам, губя, губя се, изчезвам

цедя

цеди`ш, +мин. св. цеди`х, +мин. прич. цеди`л, +несв.
1. +Какво. Пропускам течност през цедка, за да отделя примесите или гъстата част. Цедя мляко.
2. +Прен. +Разг. +Какво. Произнасям със стиснати устни, говоря бавно, небрежно. Цедя думите си.
3. +Прен. Разг. Кого. Поставям високи изисквания по време на изпит или при подбор; не пускам лесно.
_цедя се. — Отделям се на капки._
+същ. [[цеде`не]], +ср.
Синоними: пречиствам, изцеждам, доцеждам, филтрирам, подбирам, избирам

целя

це`лиш, +мин. св. це`лих и цели`х, +мин. прич. це`лил и цели`л, +несв.; +Кого, какво. Стремя се да улуча, да попадна в цел. Целеше ръката на противника.
_целя се. — Стремя се с оръжие или с друго средство да улуча; прицелвам се. Целя се в мишената.

----

цели`ш, +мин. св. цели`х, +мин. прич. цели`л, +несв.; +кого/какво. +Разг. Лекувам, церя. Тази билка цели хора и животни.

----

цели`ш, +мин. св. цели`х, +мин. прич. цели`л, +несв. Стремя се да постигна нещо, преследвам своя цел. Не знам какво цели с въпросите си._
Синоними: имам намерение, имам за цел, стремя се, домогвам се, насочвам се, направлявам се, преследвам

ценя

цени`ш, +мин. св. цени`х, +мин. прич. цени`л, +несв. Осъзнавам и признавам ценността на нещо, неговата значимост и стойност. Високо ценя качествата му.
Синоними: оценявам, преценявам, зачитам, уважавам, почитам, милея за, скъпя, тача, обичам, пресмятам, изчислявам

церя

цери`ш, +мин. св. цери`х, +мин. прич. цери`л, +несв. +Разг. Лекувам.
_церя се. — +Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител._
Синоними: лекувам

червя

черви`ш, +мин. св. черви`х, +мин. прич. черви`л, +несв.; +Кого, какво.
1. Боядисвам с червена боя. Червя яйца за Великден.
2. Мажа устните си с червило. Червя устните си. – _червя се. 1._ Мажа се с червило.
2. Ставам червен от срам; смущавам се, срамувам се; изчервявам се.

честитя

честити`ш, +мин. св. честити`х, +мин. прич. честити`л, +несв.; какво, на кого. Поздравявам по случай някакво събитие или постигнат успех. Честитих рождения ден на сестра си.
Синоними: честитявам, поздравявам, приветствувам, благопожелавам, похвалявам

числя се

числи`ш се, +мин. св. числи`х се, +мин. прич. числи`л се, +несв. Влизам в състав; включвам се, спадам. Той се числи към друга партия.
Синоними: подпадам, спадам, причислен съм, съставлявам част, зачислен съм, съм част от, включен съм, вписан съм, влизам, участвувам, фигурирам, принадлежа, отнасям се, част съм

щадя

щади`ш, +мин. св. щади`х, +мин. прич. щади`л, +несв.
1. +Кого, какво. Пазя, отнасям се грижливо, внимателно, за да не претоваря или увредя. Щади жена си, не и` дава да работи. Щадя домашните уреди, не ги претоварвам. Щадя стомаха си.
2. +Прен. +Какво. Пестя, скъпя. Не щадя парите за храна. Щадя ласките си.
_щадя се. — Пестя силите си, скъпя здравето си. Работи много, не се щади._
+същ. [[щаде`не]], +ср.
Синоними: пазя, вардя, завардвам, запазвам, браня, покровителствувам, жаля, съжалявам, скъпя

безделнича

безде`лничиш, +мин. +св. безде`лничих, +мин. прич. безде`лничил, +несв. Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие. По цял ден безделничат, чудят се какво да правят.
Синоними: нехая, лентяйствувам, стоя безучастен, бездействувам, хайлазувам, излежавам се, клатя си краката, шляя се

безобразнича

безобра`зничиш, +мин. +св. безобра`зничих, +мин. прич. безобра`зничил, +несв. Върша безобразия. Той безобразничи, а всички мълчат.

безотговорнича

безотгово`рничиш, +мин. +св. безотгово`рничих, +мин. прич. безотгово`рничил, +несв. Действам безотговорно.

блюдолизнича

блюдоли`зничиш, +мин. +св. блюдоли`зничих, +мин. прич. блюдоли`зничил, +несв. Угоднича, лаская, сервилнича за облаги.

бърча

бъ`рчиш, +мин. +св. бъ`рчих и бърчи`х, +мин. прич. бъ`рчил и бърчи`л, +несв.; +Какво. Свивам, гърча, правя на бръчки (чело, вежди, лице). Бърча вежди.
_бърча се._ — За кожа на лице — ставам на бръчки.

важнича

ва`жничиш, +мин. св. ва`жничих, +мин. прич. ва`жничил, +несв. Правя се на важен (в 3 знач.); придавам си излишна важност. Стига си важничил! Знае само да важничи.
Синоними: големея се, надувам се, перча се, парадирам, гледам отвисоко, дуя се, гордея се, възгордявам се, държа се на голямо, възголемявам се, пъча се, придавам си важност, правя се на важен, виря си носа, вирнал съм нос, вирнал съм глава, виря си главата, показвам

гранича

грани`чиш, +мин. +св. грани`чих, +мин. прич. грани`чил, +несв.; с какво.
1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция.
2. Имам сходство, доближавам се, достигам, съвпадам. Това граничи с лудост.
Синоними: допирам се, докосвам се, досягам, достигам, доближавам се, съм съсед

грача

гра`чиш, +мин. +св. гра`чих и грачи`х, +мин. прич. гра`чил и грачи`л, +несв. За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък.
+същ. [[гра`чене]], +ср.
Синоними: гракам, крякам, изкрясква

грижа

+мн. гри`жи, +ж.
1. Безпокойство, притеснение, свързани с постоянни мисли за нещо обикн. неприятно. Имам грижи. Грижата как да ги изхраня изцяло ме е обсебила.
2. Обикн. +мн. Дейност за благополучието на някого или нещо. Полагам много грижи. Обкръжавам я с грижи.
• Бера грижа. — +Разг. Безпокоя се. Не бери грижа за мен!
Синоними: (същ.) загриженост, безпокойство, неприятност, тревога, страдание, печал, тъга, скръб, кахър, (същ.) труд, затруднение, задължение, (същ.) внимание, бдителност, старание, ревност, усилие, грижливост, (същ.) дерт, гайле, мъка, болка, (същ.) занимание, заинтересованост, интерес, (същ.) вълнение, беля, опасение, обърканост, (същ.) владение, съхранение, охрана, закрила, (същ.) грижи, предпазливост, (същ.) наблюдение, надзор, отговорност, (същ.) поръчение, опека, управление, контрол, (същ.) неприятности

гримаснича

грима`сничиш, +мин. +св. грима`сничих, +мин. прич. грима`сничил, +несв. Правя гримаси. Престани да гримасничиш.

двуличнича

двули`чничиш, +мин. св. двули`чничих, +мин. прич. двули`чничил, +несв. Проявявам двуличие.

доноснича

доно`сничиш, +мин. св. доно`сничих, +мин. прич. доно`сничил, +несв. Правя доноси.
Синоними: правя донос, клеветя, злословя, предателствувам, наклеветявам

ежа се

е`жиш се, +мин. +св. е`жих се и ежи`х се, +мин. прич. е`жил се и ежи`л се, +несв.
1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено в знак на раздразнение. Виж го тоя пуяк как се ежи!
2. +Прен. +Разг. Настръхвам, заканвам се, заплашвам в израз на раздразнение. Само се ежиш, нищо не правиш!
3. +Прен. +Разг. Надувам се, пъча се. И за какво ли толкова се ежи!
Синоними: настръхвам, наежвам се, раздразням се, възбуждам се, пъча се, дуя се

ехиднича

ехи`дничиш, +мин. св. ехи`дничих, +мин. прич. ехи`дничил, +несв. Държа се ехидно. Престани да ехидничиш!

заговорнича

загово`рничиш, +несв. Сговарям се тайно за съвместни действия против някого.
Синоними: правя съзаклятие, конспирирам, сплетнича, правя заговор, влизам в заговор

злосторнича

злосто`рничиш, +мин. +св. злосто`рничих, +мин. прич. злосто`рничил, +несв. Върша злосторничества.

знача

зна`чиш, +мин. +св. зна`чих, +мин. прич. зна`чил, +несв.
1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му значеха раздяла.
2. Имам някаква ценност, стойност. Аз не знача нищо за тебе. Погледът и` значи много за мене.
3. Само в трето лице, +ед. Следователно. Беше облечен — значи тръгваше.
4. +Разг. Като вметната дума — само във форма значи: за подсилване или подчертаване на мисълта. Тръгваме, значи, и пристигаме рано-рано.
Синоними: означавам, давам да се разбере, изразявам, подразбирам се, влека след себе си, свързан съм с

издайнича

изда`йничиш, +мин. св. изда`йничих, +мин. прич. изда`йничил, +несв. Предателствам.
Синоними: предателствувам, предавам, изменям, доноснича, шпионирам

интимнича

инти`мничиш, +мин. св. инти`мничих, +мин. прич. инти`мничил, +несв.; с кого. Проявявам по-голяма интимност, отколкото имам в действителност. Още от първата вечер започна да интимничи с него.
Синоними: фамилиарнича, показвам се близък, сближавам се, свързвам се, сприятелявам се, близък съм, сдушавам се

капризнича

капри`зничиш, +мин. св. капри`зничих, +мин. прич. капри`зничил, +несв. Проявявам капризи.
Синоними: проявявам капризи, глезя се, своенравнича, маниернича, съм вятърничав, инатя се, заинатявам се, назлъндисвам се, не слушам, не мирувам, правя номера, фукам се, правя беля

кибича

киби`чиш, +мин. св. киби`чих, +мин. прич. киби`чил, несв. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде без работа. По цял ден кибичи у тях. Цял ден кибичи по кафенетата.

клинча

кли`нчиш, +мин. св. кли`нчих, +мин. прич. кли`нчил, +несв. +Разг. Измъквам се от работа или задължение. Всеки ден клинчи, бяга от училище, не прави нищо вкъщи.
Синоними: изклинчвам, не изпълнявам, манкирам, лавирам, кръшкам, отбягвам, избягвам, измъквам се, изплъзвам се, измятам се, отплесвам се, извъртам, хитрувам, спотайвам се, крия се

клокоча

клоко`чиш, +мин. св. клоко`чих, +мин. прич. клоко`чил, +несв.
1. За течност — вря силно и издавам характерен шум. Супата клокочи.
2. За вода в река, поток — тека буйно с характерен шум.
3. +Прен. За силни чувства — кипя, напирам.
Синоними: гъргоря, кълколя, бълбукам, ромоля, ромоня

кокетнича

коке`тничиш, +мин. св. коке`тничих, +мин. прич. коке`тничил, +несв.; с кого.
1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи с всички мъже.
2. Лаская, любезнича. На вечерята кокетничеха с директора.
Синоними: кокетирам, флиртувам, дразня, предизвиквам

коленича

колени`чиш, +мин. св. колени`чих, +мин. прич. колени`чил, +несв. Заставам на колене.
Синоними: приклякам, клякам, присядам, падам на колене

крача

кра`чиш, +мин. св. кра`чих и крачи`х, +мин. прич. кра`чил и крачи`л, +несв.
1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улицата.
2. +Прен. Вървя; разхождам се, мотая се. Накъде крачиш? Цял ден крачи по улицата.
_крача се. — +Разг.
1. Разкрачвам се. Защо се крачиш по стола, ще го счупиш.
2. Вървя с разкрачени крака. Пиян е, затова се крачи, като върви._
Синоними: вървя, ходя, пристъпвам, прекрачвам, движа се, правя крачка, стъпвам

криволича

криволи`чиш, +мин. св. криволи`чих, +мин. прич. криволи`чил, +несв.
1. Вървя на зигзаг, на криволици. Колата криволичи по планинския път.
2. Правя, образувам криволици. Пътят криволичи.
Синоними: лъкатуша, криволя, заобикалям, пълзя, вия се

лакейнича

лаке`йничиш, +мин. св. лаке`йничих, +мин. прич. лаке`йничил, +несв. Държа се като лакей (във 2 знач.). Лакейнича наляво и надясно.
Синоними: лакействам, раболепнича, сервилнича, лицемеря, лаская, угоднича, мазня се, подмазвам се

либералнича

либера`лничиш, +мин. св. либера`лничих, +мин. прич. либера`лничил, +несв. +Пренебр.
1. Проявявам прекалена търпимост, снизходителност към другите.
2. За политическа партия — преднамерено проявявам търпимост, толерантност.

лъкатуша

лъкату`шиш, +мин. св. лъкату`ших, +мин. прич. лъкату`шил, +несв.
1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. Пътят лъкатуши по склоновете на планината.
2. Движа се по зигзаг, криволича. Автобусът лъкатуши по планинския път.
+прил. [[лъкату`шен]], лъкату`шна, лъкату`шно, +мн. лъкату`шни. Лъкатушна линия.
Синоними: криволя, криволича, криввам, завивам, вия се, извивам се, правя завой, лавирам, пълзя

любезнича

любе`зничиш, +мин. св. любе`зничих, +мин. прич. любе`зничил, +несв. Проявявам прекалена, неискрена любезност. Любезничат с нея, но тя не им вярва напълно.
Синоними: угоднича, докарвам се, сервилнича, лаская, показвам се мил, подмазвам се

маниернича

мание`рничиш, +мин. св. мание`рничих, +мин. прич. мание`рничил, +несв. Държа се преднамерено, предвзето, неестествено. Стига си маниерничил!
Синоними: театралнича, позирам, превземам се

мяуча

мяу`чиш, +мин. св. мяу`чих, +мин. прич. мяу`чил, +несв. Мяукам.

нахалнича

наха`лничиш, +мин. +св. наха`лничих, +мин. прич. наха`лничил, +несв. Държа се нахално.
Синоними: натрапвам се, навирам се, налагам се, упорствувам, отегчавам, омръзвам

нежнича

не`жничиш, +мин. +св. не`жничих, +мин. прич. не`жничил, +несв. Държа се прекалено нежно с някого.

нервнича

не`рвничиш, +мин. +св. не`рвничих, +мин. прич. не`рвничил, +несв. Проявявам нервност, изпитвам нервно раздразнение.
Синоними: възбуден съм, изпадам в нерви, проявявам нервност, дразня се, не съм спокоен, капризнича

оригиналнича

оригина`лничиш, +мин. св. оригина`лничих, +мин. прич. оригина`лничил, +несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да изглеждам интересен.
Синоними: своенравнича, показвам се особен, капризнича, съм екстравагантен, правя чудноватости

остроумнича

остроу`мничиш, +мин. св. остроу`мничих, +мин. прич. остроу`мничил, +несв. Проявявам остроумие; представям се за остроумен.
Синоними: импровизирам, шегувам се, разнообразявам

откровенича

открове`ничиш, +мин. св. открове`ничих, +мин. прич. открове`ничил, +несв. Представям се като откровен пред някого.

пелтеча

пелте`чиш, +мин. +св. пелте`чих и пелтечи`х, +мин. прич. пелте`чил и пелтечи`л, +несв.
1. +Пренебр. Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно вълнение или незнание.
2. +Прен. Говоря объркано, несвързано.
Синоними: заеквам, запъвам се, смутолевям, мънкам, препъвам се, предъвквам си думите

перча се

пе`рчиш се, +мин. +св. пе`рчих се и перчи`х се, +мин. прич. пе`рчил се и перчи`л се, +несв. Държа се надменно, надувам се, важнича.
Синоними: пъча се, перя се, дуя се, надувам се, надигам се, придавам си важност, важнича, парадирам, гордея се, горделив съм, държа се на голямо, виря глава, виря нос, вирнал съм глава, вирнал съм нос, гледам отвисоко, големея се, показвам се, излагам на показ, показвам

посреднича

посре`дничиш, +мин. +св. посре`дничих, +мин. прич. посре`дничил, +несв.; на кого/на какво. Съдействам в работата на две страни, за да ги улесня или за да постигнат съгласие.
Синоними: намесвам се, интервенирам, вмесвам се, вземам участие, ходатайствувам, меся се, бъркам се, замесвам се, обърквам се, помирявам, примирявам, подобрявам, спогаждам

преча

пречиш, +мин. св. пречих и пречих, +мин. прич. пречил и пречил, +несв.
1. Стоя така, че не позволявам да се вижда или да се минава. Преча на движението.
2. На кого/на какво. Не позволявам да се осъществява нормално някаква дейност. Телевизорът ми пречи да чета.
Синоними: препречвам, запречвам, преграждам, пресичам, спъвам, препятствувам, противодействувам, възпрепятствувам, създавам въртели, създавам спънки, мътя водата, додявам, додея, смущавам, безпокоя, притеснявам, пречкам се, бъркам, вредя, навреждам, развалям, възпирам, попречвам, възпрепятствам, осуетявам, забавям, спирам, прекъсвам, затруднявам, намесвам, меся се, бъркам се, обвързвам, ограничавам, обременявам, натоварвам, затрупвам, печеля време, бавя, разтакам, спъвам умишлено, разочаровам, задържам

произволнича

произволничиш, +мин. св. произволничих, +мин. прич. произволничил, +несв. Върша произвол; своеволнича.
Синоними: своеволнича, безчинствувам, разигравам си коня, нахалнича

пъча

пъчиш, +мин. св. пъчих и пъчих, +мин. прич. пъчил и пъчил, +несв.; +Какво. Издавам напред. Пъча гърди.
_пъча се. 1._ — Издавам напред корема и гърдите си.
2. +Прен. +Разг. Хваля се, гордея се, надувам се.

раболепнича

раболепничиш, +мин. +св. раболепничих, +мин. прич. раболепничил, +несв. Проявявам раболепие.
Синоними: унижавам се, угоднича

развратнича

развратничиш, +мин. +св. развратничих, +мин. прич. развратничил, +несв. Отдавам се на разврат (в 1 знач. ).
Синоними: блудствувам, любодействувам, прелюбодействувам

сантименталнича

сантименталничиш, +мин. св. сантименталничих, +мин. прич. сантименталничил, +несв. Проявявам прекалена сантименталност, неуместна разнеженост. __ +същ. [[сантименталничене]], +ср.
Синоними: разнежвам се, разчувствувам се, трогвам се, затрогвам се, развълнувам се, покъртвам се

своднича

сводничиш, +мин. св. сводничих, +мин. прич. сводничил, +несв. Върша сводничество.

своеволнича

своеволничиш, +мин. св. своеволничих, +мин. прич. своеволничил, +несв. Постъпвам своеволно.
Синоними: безчинствувам, произволнича, вироглавствам, разигравам си коня

сервилнича

сервилничиш, +мин. св. сервилничих, +мин. прич. сервилничил, +несв. Държа се сервилно.
Синоними: угоднича, раболепнича, подмазвам се, усуквам се около, мазня се, унизявам се, самоунизявам се, умилквам се, подмилквам се, любезнича, превивам гръб, подлагам гръб, подлагам се, подлизурствувам

скромнича

скромничиш, +мин. св. скромничих, +мин. прич. скромничил, +несв. +Разг. Проявявам излишна скромност. Недей да скромничиш!
Синоними: проявявам скромност, стеснявам се, не се проявявам, не смея, не съм претенциозен, не претендирам, принизявам се, малооценявам се, подценявам се

служа

служиш, +мин. св. служих и служих, +мин. прич. служил и служил, +несв.
1. +Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар на общината.
2. Работя като слуга; слугувам. Служа вярно.
3. Отбивам военната си служба. Служи в танкова част. В коя казарма си служил?
4. За свещеник — водя църковна служба.
5. Работя всеотдайно за дело, за кауза. Служа на родината. Служа на голяма идея.
6. Употребяван съм, прилаган съм, използван съм. Приборът служи за хващане на пържоли. Апаратът служи за изследване на работата на сърцето. Нечестно си служат с него.
_служа си. — Употребявам, боравя с нещо. Не мога да си служа с този уред. Умее да си служи с нож и вилица.+същ. [[служене]], +ср.
• Служа на двама господари. — Служа на два враждуващи лагера; неискрен съм, двуличен съм.
• Служа за маша._ — Използват ме като оръдие за постигане на чужди цели.
Синоними: изпълнявам функция, работя, съм на служба, послужвам, изпълнявам, действувам, прислужвам, обслужвам, слугувам

сплетнича

сплетничиш, +мин. св. сплетничих, +мин. прич. сплетничил, +несв. Измислям и/или разпространявам сплетни; интриганствам.
Синоними: интригувам, интригантствувам, доноснича, клюкарствувам, клеветя, замислям, кроя нещо лошо

съзаклятнича

съзакля`тничиш, +мин. св. съзакля`тничих, +мин. прич. съзакля`тничил, +несв. Правя съзаклятие; заговорнича.

съпернича

съпе`рничиш, +мин. св. съпе`рничих, +мин. прич. съпе`рничил, +несв.
1. На кого/с кого. Стремя се към същата цел като друг; домогвам се, състезавам се. Съперничеше на приятелката си по успех.
2. Проявявам еднакви качества. Малко планини съперничат на Пирин по красота.
Синоними: конкурирам, оспорвам, споря, съревновавам се, водя борба, деля мегдан, изравнявам се, равен съм, сравнявам се

сътруднича

сътру`дничиш, +мин. св. сътру`дничих, +мин. прич. сътру`дничил, +несв.
1. Работя заедно с някого, помагам. Можем да си сътрудничим.
2. Работя като сътрудник (във 2 знач.). Сътруднича на няколко научни издания.
Синоними: помагам, подпомагам, съдействувам, спомагам, способствувам, улеснявам, оказвам помощ, оказвам съдействие, подкрепям, участвувам

театралнича

театра`лничиш, +мин. св. театра`лничих, +мин. прич. театра`лничил, +несв. Държа се неестествено; преигравам, позирам, маниернича. Не е необходимо да театралничиш!
Синоними: позирам, преструвам се, превземам се, държа се престорено, маниернича, заемам театрални пози

угоднича

уго`дничиш, +мин. св. уго`дничих, +мин. прич. уго`дничил, +несв.; +На кого. Раболепнича, подмазвам се. Угоднича на силните на деня.
Синоними: подмилквам се, мазня се, подмазвам се, правя мили очи, докарвам се, любезнича, старая се, показвам се старателен, услужвам, гледам в устата, сервилнича, раболепнича, лакействам, лакейнича, самоунижавам се, лаская, ласкателствам, превивам гръб, подлагам гръб, лижа краката, унижавам се

фамилиарнича

фамилиа`рничиш, +мин. св. фамилиа`рничих, +мин. прич. фамилиа`рничил, +несв.; с кого. Държа се фамилиарно.

хленча

хле`нчиш, +мин. св. хле`нчих и хленчи`х, +мин. прич. хле`нчил и хленчи`л, +несв.
1. Плача престорено, умолително и продължително. Детето хленчи цял ден за играчка.
2. +Прен. Оплаквам се, като искам да предизвикам съчувствие.
+същ. [[хле`нчене]], +ср.
Синоними: хлипам, ридая, заридавам, плача, разплаквам се, жаля, оплаквам, цивря се, скимтя, стена, рева, хълцам, изхленчвам, изхълцвам, прося, моля, умолявам, оплаквам се, окайвам се, пищя

безпокоя

безпокои`ш, +мин. +св. безпокои`х, +мин. прич. безпокои`л, +несв.; +Кого.
1. Нарушавам спокойствието или работата; преча. Не желая да ме безпокоят, докато работя.
2. Причинявам тревога, грижи. Твоето поведение ме безпокои.
_безпокоя се. — За кого/за какво. Тревожа се. Безпокоя се за него._
Синоними: не давам мира, не оставям на мира, не давам спокойствие, смущавам, дразня, раздразням, нервирам, възбуждам, ядосвам, обезпокоявам, притеснявам, досаждам, отегчавам, дотягам, задявам, заглавиквам, додявам, стеснявам, затруднявам, тревожа, разтревожвам, мъча, измъчвам, застрашавам, алармирам, вадя душата, предизвиквам, унижавам, оскърбявам, огорчавам, закачам, тормозя, главоболя, причинявам неудобство на, обърквам, вълнувам, суетя се, сърдя, оплаквам се, карам се

броя

брои`ш, +мин. +св. брои`х, +мин. прич. брои`л, +несв.
1. Изреждам числата в последователен ред. Мога да броя до сто.
2. +Кого, какво. Определям количеството единици в една съвкупност. Сядаше и броеше парите си. Дълго брои овцете, но една все не му излизаше.
3. Имам, съдържам, наброявам. Селото брои към сто къщи.
4. +Разг. Плащам в брой. Ще ми броиш сто хиляди и е твоя.
5. +Разг. Кого/какво, +За какво. Определям, приемам, смятам. Той изобщо не ме брои за човек.
_броя се. — За какъв/за какво. Самоопределям се, смятам се. И той се брои за писател! • Броим се на пръсти. +Разг. Малко сме. На пръсти се броят хубавите ресторанти тук. • Броят ми се ребрата. +Разг. Много съм слаб. Каква работа чакаш от него, не виждаш ли, че му се броят ребрата._
Синоними: смятам, изчислявам, пресмятам, изброявам, изреждам, наброявам, плащам, изплащам, преброявам

гноя

гнои`ш, +мин. +св. гнои`х, +мин. прич. гнои`л, +несв. За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.).
Синоними: нагноявам, бера, загноявам, забирам

гоя

гои`ш, +мин. +св. гои`х, +мин. прич. гои`л, +несв.; +Кого, какво. Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете?
Синоними: угоявам, охранвам, нагоявам, захранвам, пресищам, насищам, тъпча с храна

доя

дои`ш, +мин. св. дои`х, +мин. прич. дои`л, +несв.
1. +Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя кравите.
2. +Прен. +Грубо. +Кого. Получавам материални облаги от някого, като го мамя, изнудвам.
Синоними: издоявам, изцеждам, изстисквам, смуча, изсмуквам, изтощавам, използвам, експлоатирам, ограбвам

кроя

крои`ш, +мин. св. крои`х, +мин. прич. крои`л, +несв.
1. Според даден модел и дадени размери изрязвам части за дреха, за обувки от плат или кожа. За половин час крои една рокля. Кроя панталон.
2. +Прен. Замислям, пресмятам. Кроя план. Кроя престъпление.
+същ. [[крое`не]], +ср.
Синоними: намислям, обмислям, замислям, смятам, пресмятам, възнамерявам, проектирам, приготовлявам, нагласявам, чертая, начертавам, тъкмя, скроявам, готвя, планирам, търся начин

поя

пои`ш, +мин. +св. пои`х, +мин. прич. пои`л, +несв.
1. +Какво. Водя животни да пият вода или им давам да пият.
2. +Разг. +Кого. Черпя с много алкохол.
3. +Какво. Поливам земя.
Синоними: напоявам, напойвам, напивам, мокря, намокрям, измокрям, подмокрям, квася, наквасвам, кисна, накисвам, заливам, поливам, пръскам, ръся, поръсвам, овлажнявам, навлажнявам, наводнявам

роя

роиш, +мин. +св. роих, +мин. прич. роил, +несв. За кошер — роя се.
_роя се. 1. — За кошер — давам, отделям рой.
2. +Прен. Множа се, размножавам се много. Роят се нови специалности.
3. +Прен. Само +мн. Трупаме се, събираме се на куп. Децата се роят около майка си._

строя

строи`ш, +мин. св. строи`х, +мин. прич. строи`л, +несв.; +Какво.
1. Изграждам, изработвам, съзиждам. Строя мост. Строя жилище.
2. +Прен. Създавам, сътворявам, изграждам. Строя хипотези. Строя планове.

----

строи`ш, +мин. св. строи`х, +мин. прич. строи`л, св. — вж. [[строявам]].
Синоними: градя, зидам, съзиждам, иззиждам, построявам, издигам, правя, създавам, творя, сътворявам, устройвам, изграждам, вия, свивам

тая

– вж. [[този]].

----

таи`ш, +мин. св. таи`х, +мин. прич. таи`л, несв.; какво. Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. Тая болката си.
_тая се. 1. — Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. Тая се в мазата.
2. +Прен. +Разг. Обикн. в трето лице. В какво. Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо. Ще видим какво се таи в тази работа._
Синоними: затайвам, притайвам, крия, скривам, укривам, прикривам, притулям, гуша, сгушвам, питая, храня, запазвам, изпитвам, чувствувам

бележа

беле`жиш, +мин. +св. беля`зах, +мин. прич. беля`зал, +несв.
1. Какво/кого; с какво; по какво (къде). Слагам знак, белег, за да отлича. Той беляза агнетата с боя по гърба.
2. +Остар. +Какво. Отбелязвам.
3. +Прен. +Какво. Показвам, соча; достигам, постигам. Филмът бележи нов етап в развитието на телевизионното кино. Бележа успех след успех.
Синоними: записвам, вписвам, означавам, отбелязвам, набелязвам, забелязвам, определям, показвам, посочвам, маркирам, поставям знак, слагам белег, соча, давам, характеризирам, отличавам, засвидетелствувам

бялна се

бе`лнеш се, +мин. +св. бя`лнах се, +мин. прич. бя`лнал се, +св. — вж. бялвам се.__

дялна

де`лнеш, +мин. св. дя`лнах, +мин. прич. дя`лнал, +св. — +вж. [[дялвам]].

избягна

избе`гнеш, +мин. св. избя`гнах, +мин. прич. избя`гнал, +св. Избегна.

мярна

ме`рнеш, +мин. св. мя`рнах, +мин. прич. мя`рнал, +св. — +вж. [[мярвам]].

млясна

мле`снеш, +мин. св. мля`снах, +мин. прич. мля`снал, +св. — +вж. [[млясвам]].

отбягна

отбе`гнеш, +мин. св. отбя`гнах, +мин. прич. отбя`гнал, +св. — +вж. [[отбягвам.]]

рязна

резнеш, +мин. +св. рязнах, +мин. прич. рязнал, +св. — +вж. [[рязвам]].

бера

бере`ш, +мин. +св. брах, +мин. прич. брал, +несв.
1. +Какво. Късам плодове, цветя и под. и ги поставям на едно място. Бера праскови. Бера горски цветя. Бера гъби.
2. +Разг. В съчетание със съществителни — натрупвам в себе си това, което назовава съществителното: бера грижа, бера грях, бера срам, бера страх, бера яд/ядове, бера студ.
3. За рана или част от животинското или човешкото тяло — загноявам. Ухото ми бере. Пръстът ми бере.
+същ. [[бране`]], +ср. Брането на череши започва.
• Бера душа. — +Разг. Намирам се на смъртно легло; умирам, агонизирам.
Синоними: събирам, вмествам, побирам, съдържам, обирам, късам, откъсвам, гноя, забирам, загноявам

дера

дере`ш, +мин. св. драх, +мин. прич. драл, +несв.
1. +Какво. Късам с рязко движение, разделям на части. Дера тапетите от стената.
2. +Какво. Отделям, свалям. Дера закланото агне.
3. Драскам, разранявам кожата с нещо остро. Внимавай, защото котката дере.
4. +Прен. +Разг. Вземам прекалено голяма цена, ограбвам. В този магазин много дерат.
5. +Прен. Разг. Кого. Наказвам жестоко, мъмря или бия. Драха ме заради колата.
_дера се. 1. — Викам или рева много силно. И да се дереш, няма кой да те чуе.
2. Кашлям лошо, дрезгаво.
• Дера кожата. 1. — Безмилостно ограбвам.
2. Бия жестоко.
• Дера котки. — Повръщам.
• Дера си гърлото. — Викам или рева много силно или продължително.
• Дерем си очите._ — Караме се и се бием с ожесточение.
Синоними: одирам, свличам, съдирам, раздирам, разкъсвам, издирам, късам, скъсвам, изпокъсвам, цепя, разцепвам, дращя, издрасквам, изранявам, разранявам, откъсвам

пера

пере`ш, +мин. +св. прах, +мин. прич. прал, +несв.
1. +Какво. С триене и търкане във вода изчиствам от мръсотията. Пера дрехите.
2. +Кого. Грижа се за чистотата на нечии дрехи. След като те пера, трябва да ми помагаш поне малко.
3. +Кого, какво. За дъжд — намокрям много.

сера

сереш, +мин. св. срах, +мин. прич. срал, +несв. +Грубо. Изпускам изпражнения.
• Срах на метеното. — +Разг. Провалям нещо, което е почти готово.

бъда

бъ`деш, +св. Съм (вж. Приложение
4. .

пребъда

пребъдеш, +мин. +св. пребъдох, +мин. прич. пребил, +св. — +вж. [[пребъдвам]].

бия

би`еш, +мин. +св. бих, +мин. прич. бил, +несв.
1. +Кого, какво. Нанасям удари, за да причиня болка. Той ме бие всеки ден.
2. +Какво. С удари произвеждам звук. Бия барабан. Бия камбаната.
3. Издавам звук на интервали. Камбаната бие. Часовникът бие.
4. +Кого, що. Побеждавам в бой или състезание. Бихме ги с 3:0.
#5 +Какво. Убивам в лов. Бия зайци.
6. +Прен. +Разг. Клоня, намеквам. Разбирам накъде биеш.
7. +Какво. В спортна игра — изпълнявам с топка. Бия наказателен удар.
• Бия барабана. — +Разг. Разгласявам, раздрънквам.
• Бия дузпата — (на някого). +Разг. Изпъждам, прогонвам.
• Бия инжекция. — Слагам инжекция; инжектирам.
• Бия на очи. — Правя впечатление.
• Бия път. — +Разг. Изминавам дълъг уморителен път.
• Бия телеграма. — +Остар. Изпращам телеграма.
• Бия тревога. — Обръщам внимание за нещо нередно.
Синоними: удрям, нанасям удар, побивам, набивам, наплясквам, нацапвам, тупам, блъскам, налагам, бъхтя, думкам, пухам, бухам, дъня, млатя, жуля, натупвам, пердаша, тегля бой, лупам, тепам, натемарявам, шибам, нашибвам, нанасям побой, наблъсквам, набъхтвам, добивам, изжулвам, бруля, нажулвам, чукам, начуквам, забивам, кова, наковавам, туптя, пулсирам, щракам, трепя, убивам, моря, уморявам, побеждавам, надвивам, сипя удари върху, разнебитвам, напердашвам, съсипвам, смазвам, надминавам, залепям плесница, тласкам, карам да пулсира, тупкам, удрям силно

вия

ви`еш, +мин. св. вих, +мин. прич. вил, +несв.; +Какво.
1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.
2. Суча, усуквам. Вия въже.
3. Сбирам в едно, свързвам; плета.
4. Омотавам, навивам.
_вия се. 1. — Около какво. Увивам се, обвивам, оплитам.
2. Издигам се нагоре с извивки. Гъсти кълба дим се вият над селото.
3. Криволича, лъкатуша. Реката се вие между хълмовете.
4. Въртя се, кръжа. Орелът се вие над двора.
5. Правя движения, като се огъвам на една и друга страна; кърша се.
• Вие ми се свят. — +Разг. Губя равновесие.

----

ви`еш, +мин. св. вих, +мин. прич. вил, +несв.
1. За куче и други животни — издавам вой. Защо вие това куче?
2. За човек — издавам протяжен вик като вой.
3. За сирена, мотор — издавам продължителен звук. Сирените вият.
4. За вятър — произвеждам шум като вой. Вятърът вие в дърветата._
Синоними: огъвам, превивам, свивам, обвивам, усуквам, омотавам, рева, викам, пищя, стена, ридая, надавам вопли, скимтя, крещя, надавам вик, извиквам, възкликвам, лая, градя, изграждам, строя, построявам, зидам, иззиждам, навивам, извивам, изкривявам, преплитам, сплитам, изплитам, увивам, плета, оплитам

крия

кри`еш, +мин. св. крих, +мин. прич. крил, +несв.
1. +Кого, какво. Поставям на такова място, че да не се намери от друг; укривам. Крия пари. Крие въстаници в къщата си.
2. +Какво. Поставям на закрито място, правя да не се вижда; прикривам. Крия всички дрехи в шкафа. Крия ръцете си в джобовете.
3. +Какво. Пазя в тайна, не издавам. Крия любовта си.
4. +Прен. +Какво. Съдържам дълбоко в себе си. Космосът крие тайни. Земните недра крият богатства.
_крия се. 1. — Стоя или отивам на закрито или тайно място; укривам се. Крия се зад оградата.
2. +Прен. Съществувам, но не се виждам, не се забелязвам. Навътре в планината се крият вили. В сърцето и` се крие любов._
+същ. [[кри`ене]], +ср.
Синоними: укривам, прикривам, покривам, скривам, притулям, прикътвам, кътам, скътвам, запазвам, затулям, приютявам, закривам, тая, притайвам, спотайвам, затайвам, пазя, пазя тайна, не казвам, не издавам, подслонявам, давам подслон, замаскирвам

мия

ми`еш, +мин. св. мих, +мин. прич. мил, +несв.; +Какво.
1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си.
2. +Прен. За воден басейн: плискам, обливам. Черно море мие бреговете на България. _– мия се. 1. Мия своето лице или тяло. Мия се със сапун.
2. За животно — ближа се, чистя се. Котката се мие._
Синоними: плакна, изплаквам, измивам, изчиствам, умивам, промивам, обливам, бърша, забърсвам, чистя, къпя, окъпвам, пречиствам

пия

пи`еш, +мин. +св. пих, +мин. прич. пил, +несв.
1. +Какво. Поглъщам някаква течност. Пия кафе. Пия хубаво вино.
2. Употребявам спиртни напитки; пиянствам. Той пие много.
3. +Прен. Поемам, всмуквам. Понеже е горещо, цветята пият много вода и ги поливам всеки ден.
• Пия за някого/за нещо. — При тост — пия в знак на поздрав, на благопожелание.
• Пия една студена вода. — Примирявам се с неуспеха, с измамата, с неоправданите очаквания.
• Пия вода от извора. — Черпя сведения, знания от първоизточника.
• Пия кръвта/кръвчицата. — Измъчвам, експлоатирам.
• Пия с очи. 1. — Гледам втренчено.
2. Гледам влюбено.
3. Гледам с неприязън.
Синоними: смуча, изсмуквам, всмуквам, изпивам, сърбам, смъркам, наливам се, лоча, налоквам се, цукам, гълтам, попивам, впивам, пиянствувам, попийвам си, напивам се, консумирам, изразходвам, изяждам, ям, нагъвам

плюя

плю`еш, +мин. +св. плюх, +мин. прич. плюл, +несв. и [[плю`на]], +св.
1. Изхвърлям от устата си отделената слюнка.
2. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал. Плюя горчивата храна.
3. +Прен. +Кого, какво. В израз на възмущение или недоволство порицавам, обругавам. Всички плюят постъпката му.
4. На какво/на +Кого. Не се съобразявам, безразлично ми е. Плюя на помощта ви.
• Не плюй срещу вятъра. — Не се противопоставяй, за да нямаш неприятности.
• Плюя в лицето. — Изказвам презрението си към някого в негово присъствие.
• Плюя си в пазвата. — Успокоявам се след силна уплаха.
• Плюя си на краката. — Бързо побягвам.
• Плюя си на лицето. — Постъпвам така, че загубвам уважението на другите.
• Плюя си на ръцете. — Започвам да работя.
Синоними: изкашлям, изхрачвам, храча

рия

риеш, +мин. +св. рих, +мин. прич. рил, +несв.; +Какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла).
Синоними: ровя, дълбая, издълбавам, вдълбавам, изравям, разравям, разривам, поразравям, преравям, търся, претърсвам, тършувам, разтършувам, чопля, човъркам, чепкам, диря, бъркам, разбърквам, разтурям, копая, разкопавам, изкопавам, изследвам, издирвам, разучавам, подновявам, възобновявам, предизвиквам, рина

трия

три`еш, +мин. св. трих, +мин. прич. трил, +несв.; +Какво.
1. Търкам, разтърквам, разтривам. Трия си очите.
2. Търкам, за да изтрия, избърша. Трия прах. Трия пода. Трия си потта.
3. Правя на каша, претривам, стривам. Трия картофите на пюре.
_трия се. — Търкам се о нещо. Трия се в стената.
+същ. [[три`ене]], +ср.
• Трия сол на главата (на някого)._ — +Разг. Натяквам, мърморя, карам се.
Синоними: търкам, гладя, изглаждам, разтривам, разтърквам, изтърквам, протривам, изтривам, потърквам, натърквам, натривам, стържа, изстъргвам, стривам, строшавам, смилам, стърквам, надробявам, бърша, избърсвам, изсушавам, обърсвам

шия

+мн. ши`и, +ж.
1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на главата; врат. Тънка шия.
2. Подобна по форма горна част на пише, стомна и др.
+прил. [[ши`ен]], ши`йна, ши`йно, +мн. ши`йни. Шиен прешлен. Шийни шипове.
• До шия. — +Разг. Извънредно много, до краен предел, във висока степен (обикн. за нещо негативно). Потънал до шия в дългове.
• Не по врат, а по шия. — +Разг. Без разлика, все едно.
• Превивам шия. — Подчинявам се.
• Сядам на шията (на някого). — Подчинявам грубо някого на волята си.
• Увисвам на шията (на някого). 1. — Натрапвам се на някого да се грижи за мен.
2. За жена — заставям някого да се ожени за мен.
• Хващам за шията (някого). — Потърсвам отговорност от някого за постъпките му, като не му позволявам да избегне възмездието.

----

ши`еш, +мин. св. ших, +мин. прич. шил, __несв.; какво.
1. С конец и игла свързвам две неща; зашивам. Шия копче. Шия на машина.
2. С помощта на игла и конец изработвам дрехи, облекло. Шия рокли. Умея да шия.
3. Бродирам. Шия карета.
+същ. [[ши`ене]], +ср.
Синоними: врат, гръклян, гуша, гърло

бича

би`чиш, +мин. св. би`чих и бичи`х, +мин. прич. би`чил и бичи`л, +несв.; +Какво. Режа дървени трупи на дъски, греди и под.
+същ. [[би`чене]], +ср.

буча

бу`чиш, +мин. +св. бу`чих и бучи`х, +мин. прич. бу`чил и бучи`л, +несв.; +Какво.
1. Вкарвам нещо остро в земята.
2. Набождам на островръх предмет.

----

бучи`ш, +мин. +св. буча`х, +мин. прич. буча`л, +несв.
1. Продължително издавам силен, заглушителен шум. Реката бучи. Прахосмукачката бучи.
2. Изпълнен съм със силен шум. Улиците бучат. Главата ми бучи.
Синоними: боботя, ехтя, заехтявам, бухтя, гърмя, набучвам, забучвам, муша, мушкам, намушквам, ръгам, наръгвам, забивам, затихвам, завирам, затъквам, изтиквам, навирам, набивам, бода, набождам, пробождам, изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, удрям, думкам, фуча, тътна

влача

вла`чиш, +мин. св. вла`чих и влачи`х, +мин. прич. вла`чил и влачи`л, +несв.
1. +Кого, какво. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.
2. +Кого, какво. Нося едва-едва, мъкна с труд. Спомни си как влачеше камъните за оградата.
3. +Разг. Пренебр. Какво/кого, +На кого. Водя със себе си, натрапвам; домъквам. Почна да ми влачиш всякакви хора.
4. +Какво. За вода — нося със себе си, отнасям.
5. +Разг. +Какво. Протакам, забавям. Влачите моя въпрос вече половин година.
6. +Какво. Обработвам, разчепквам на дарак. Ходихме да влачим вълната.
_влача се. 1. — Пълзя или ходя бавно, с мъка, с усилие. Влачил съм се по корем, толкова бях закъсал. Едва се влачеха от изтощение.
2. +Разг. +Пренебр. Ходя с някого, след някого или при някого. Все заедно се влачат. Не мога да се отърва от него, непрекъснато се влачи с мене. Като почнаха да ми се влачат, ужас!
3. +Прен. +Разг. Изоставам, закъснявам, бавя се. Докога ще се влачиш с това твое учение, другите завършиха и забравиха.
+същ. [[вла`чене]], +ср. С влачене._
Синоними: влека, тегля, повличам, водя, возя, довеждам, докарвам, мъкна, тътря, плъзгам, свличам, замъквам, поповличам, попритеглям, поиздърпвам, издърпвам, попридръпвам, поизмъквам, дърпам, изтеглям, извличам, измъквам, домъквам, изтътрям, примъквам, придръпвам, придвижвам, увличам, подмамвам, притеглям, привличам, вдигам, обтягам, влача насила

върша

въ`ршиш, +мин. св. въ`рших и върши`х, +мин. прич. въ`ршил и върши`л, +несв.
1. +Какво. Правя, занимавам се. Той всичко върши много бавно. Върша работата си с удоволствие.
2. +Разг. Постъпвам, действам. Какво смяташ да вършиш оттук нататък?
3. +Какво. Осъществявам (това, което се назовава със съществителното). Върша безобразия. Върша разпродажба. Върша услуга.
Синоними: правя, чиня, извършвам, сторвам, създавам, направям, произвеждам, реализирам, осъществявам, изпълнявам, изработвам, работя, причинявам, действувам, уреждам, постъпвам, държа се, занимавам се, упражнявам, практикувам, провеждам

гуша

+мн. гу`ши, +ж.
1. Предната част на шията у човек или животно, птица.
2. Месестата част под брадата на човек. Виж каква гуша има!
3. Разширение на хранопровода у някои птици, където се събира погълнатата храна и отчасти се смила.
4. +Разг. Заболяване на щитовидната жлеза, при което тя се увеличава и се появява подутина в предната част на шията.
• До гуша. — +Разг. Извънредно много. Затънал съм до гуша в дългове.
• Дойде ми до гуша. — +Разг. Омръзна ми.
• Напълвам си гушата. — +Разг. Награбвам се.

----

гу`шиш, +мин. +св. гу`ших и гуши`х, +мин. прич. гу`шил и гуши`л, +несв.
1. +Какво. Свивам, притискам. Гуша глава в полата на майка си.
2. +Какво. Угоявам. Гуша гъски.
_гуша се. — Притискам се, свивам се, свирам се. Гуша се от студ в кожухчето си._
Синоними: (същ.) гърло, гръклян, шия, врат, (същ.) стомах, търбух

гърча

гъ`рчиш, +мин. +св. гъ`рчих и гърчи`х, +мин. прич. гъ`рчил и гърчи`л, +несв.; +Какво.
1. Правя да се свие в гърч.
2. +Разг. Правя да стане на гънки или бръчки.
_гърча се. 1._ — Свивам се в гърч.
2. Гъна се, вия се, извивам се.

движа

дви`жиш, +мин. св. дви`жих и движи`х, +мин. прич. дви`жил и движи`л, +несв.; +Какво.
1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата.
2. Мърдам някаква част на тялото си, шавам. Не мога да движа ръката си.
3. Привеждам нещо в действие. Пружината движи часовниковия механизъм.
4. +Прен. Причинявам, подтиквам проява или действие. Движеше го омразата.
5. +Прен. Направлявам нещо, съдействам за развитието му. Науката движи човешкия прогрес. Движа някакъв въпрос.
6. Жарг. В любовни отношения съм. С коя движиш сега?
_движа се. 1. — Премествам се, променям положението си. Движеше се сърдито от единия край на стаята до другия.
2. За части на тялото — извършвам движение, мърдам. Очите му се движеха бавно по редовете на писмото.
3. Обикалям в някаква област, навъртам се. В гъстата част на гората се движат сърни и елени.
4. За машина, устройство и др. — осъществявам действието си, работя. Влакът се движи с електричество.
5. Изменям се, варирам. Заработките се движат около нормата.
6. +Прен. Развивам се, променям се. Модата се движи бързо._
Синоними: тикам, тласкам, подтиквам, придвижвам, приближавам, насочвам, местя, премествам, размествам, мърдам, размърдвам, помръдвам, клатя, разклащам, поклащам, клатушкам, кандилкам, друсам, раздрусвам, подрусвам, треса, разтърсвам, раздвижвам, карам, управлявам, закарвам, откарвам, докарвам, возя, стимулирам, вдъхновявам, въодушевявам, въртя, шавам, разшавам, предвижвам

дупча

ду`пчиш, +мин. св. ду`пчих и дупчи`х, +мин. прич. ду`пчил и дупчи`л, +несв.; +Кого, какво.
1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената.
2. Хапя, бода. Комарите ме дупчиха цяла нощ.
Синоними: бода, пробождам, набождам, надупчвам, мушкам, намушквам, промушвам

душа

ду`шиш, +мин. св. ду`ших и души`х, +мин. прич. ду`шил и души`л, +несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. +Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.

----

+мн. души`, +ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. +Прен. +Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. +Прен. +Остар. Човек.
• Бера душа. — +Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — +Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — +Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — +Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — +Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — +Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — +Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — +Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — +Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.

----

души`ш, +мин. св. души`х, +мин. прич. души`л, +несв.
1. +Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. +Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. +Прен. +Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
_душа се._ — Задушавам се.
Синоними: (същ.) психика, душевност, вътрешен мир, (същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот, (същ.) ум, съзнание, разум, мисъл, (същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център, (същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав, (същ.) чувства, мисли, съвест, мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам, предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам, задушавам, удушавам, задавям, сподавям, потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам, давя, надушвам, хапя, ръфам

кича

ки`чиш, +мин. св. ки`чих и кичи`х, +мин. прич. ки`чил и кичи`л, +несв.
1. +Кого, какво. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини.
2. +Разг. +Кого. Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му.
_кича се. 1. — +С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се с пръстени.
2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари._
Синоними: накичвам, крася, украсявам, закичвам, обкичвам, гиздя, нагиздям, гарнирам, декорирам, разхубавявам, труфя, натруфям, китя, окичвам

кодоша

кодо`шиш, +мин. св. кодо`ших, +мин. прич. кодо`шил, +несв.; +Кого. +Разг. Правя кодош.
_кодоша се. — Правя си кодош с някого._

куча се

ку`чиш се, +мин. св. ку`чих се и кучи`х се, +мин. прич. ку`чил се и кучи`л се, +несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца.

кълча

къ`лчиш, +мин. св. къ`лчих и кълчи`х, +мин. прич. къ`лчил и кълчи`л, +несв.; +Какво. +Разг. Извивам, кърша ръцете си под влияние на силно чувство. Кълчи ръце от мъка.
_кълча се. — +Разг. Кърша, извивам преднамерено, неестествено тялото си, като вървя.
+същ. [[къ`лчене]], +ср.
• Кълча си езика._ — Мъча се да говоря на чужд език, който не владея.
Синоними: изкълчвам, изкривявам, извивам, чупя, кърша

кърша

къ`ршиш, +мин. св. къ`рших и кърши`х, +мин. прич. къ`ршил и кърши`л, +несв.; +Какво.
1. Чупя, прекършвам, ломя (пръчки, клони). Кърша клонки за украса. Кърша клонки люляк.
2. +Прен. Вия, извивам, въртя. Кърша ръце. Кърша тяло. Кърша глас.
_кърша се. — Извивам се, вия се. Като върви, се кърши.
кърши ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Побиват ме тръпки от студ, от треска. Простудих се вчера и сега ме кърши на треска.
+същ. [[къ`ршене]], +ср.
• Кърша ръце._ — Отчаян съм, не зная какво да правя, вайкам се.
Синоними: откъртвам, скършвам, чекна, отчеквам, начеквам, чупя, счупвам, ломя, късам, накъсвам, откъсвам, отчупвам, разчупвам, начупвам, накършвам, прикършвам, троша, строшавам, разтрошавам

лоча

ло`чиш, +мин. св. ло`чих и лочи`х, +мин. прич. ло`чил и лочи`л, +несв.; +Какво.
1. За животно — поемам течност с език, за да пия. Котката лочи мляко.
2. Прен. Разг. Пренебр. За човек — пия шумно или пия много вода или алкохол. Цял ден лоча вода в горещината. Всяка вечер лочи по кръчмите.
Синоними: пия, смуча, налоквам се, напивам се, насмуквам се, всмуквам, изсмуквам, сърбам, изпивам, смъркам, гълтам, излочвам, излоквам, пия жадно

мрежа

+мн. мре`жи, +ж.
1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори.
2. Изработено от такава тъкан приспособление, опънато на обръчи, за ловене на риба.
3. Торба, чанта от подобна тъкан за пазаруване.
4. Приспособление за ограда, изработено от преплетена тел.
5. +Прен. Система от обекти, обединени от еднаква дейност или предназначение. Железопътна мрежа. Водопроводна мрежа. Търговска мрежа.
• Плета си мрежата. — Върша нещо тайно с користни цели.
• Оплитам в мрежите си. — С хитрост въвличам някого в непочтени дела.

----

мре`жиш, +мин. св. мре`жих и мрежи`х, +мин. прич. мре`жил и мрежи`л, +несв.; +Какво. Преплитам нишки под формата на мрежа; замрежвам.
Синоними: (същ.) серкме, цедило, цедилка, (същ.) примка, капан, клопка, измама, (същ.) замрежвам, плета, преплитам, оплитам, (същ.) система

муша

му`шиш, несв. св. му`ших и муши`х, +мин. прич. му`шил и муши`л, +несв.
1. Кого, с +Какво. Бода, ръгам с нещо остро.
2. +Какво. Пъхам, вкарвам.
_муша се. — Завирам се някъде, крия се, пъхам се. Овцете се мушеха из трънаците._
Синоними: бода, бодвам, забождам, набождам, пробождам, пронизвам, мушкам, намушвам, ръгам, ръгвам, забивам, забучвам, втиквам, натиквам, затъквам, набивам, пъхам, пъхвам, напъхвам, вмъквам, вкарвам, мушвам, тикам, бутам, тласкам, завирам

мъча

мъ`чиш, +мин. св. мъ`чих и мъчи`х, +мин. прич. мъ`чил и мъчи`л, +несв.
1. +Кого, какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните.
2. +Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения.
_мъча се. 1. — Страдам, изпитвам мъка.
2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката._
Синоними: подлагам на мъчение, измъчвам, изтезавам, гнетя, тормозя, терзая, малтретирам, бия, тероризирам, наказвам, угнетявам, притискам, притеснявам, безпокоя, огорчавам, опечалявам, причинявам страдание, жегвам, смъдвам, уязвявам, оскърбявам, засягам, ранявам, глождя, човъркам, изтерзавам, изтощавам се, отслабвам

пердаша

перда`шиш, +мин. +св. перда`ших и пердаши`х, +мин. прич. перда`шил и пердаши`л, +несв. +Разг. +Кого. Бия, налагам, удрям. Ако не слушаш, ще те пердаша!
Синоними: бия, набивам, налагам, шибам, нашибвам, напердашвам, удрям, думкам, тепам, натепвам, дръпвам един бой, бухам, блъскам, сипя удари върху, разнебитвам, бъхтя, побеждавам, тупам, съсипвам, смазвам

плаша

пла`шиш, +мин. +св. пла`ших и плаши`х, +мин. прич. пла`шил и плаши`л +несв.
1. Кого/какво, +С кого, с какво. Вдъхвам страх, боязън. Не плаши децата с вампири.
2. +Какво. При лов — викам, за да подгоня дивеча.
_плаша се. — Изпитвам страх, боя се. Плаша се от самотата.
• Плаша гаргите/врабците/кокошките. — +Разг. +Ирон. Напразно заплашвам.
• Плаша се от сянката си._ — Много съм страхлив, извънредно предпазлив съм.
Синоними: тревожа, безпокоя, изплашвам, смущавам, разтревожвам, подплашвам, заплашвам, посплашвам, внушавам страх, уплашвам, стряскам, задавам страх, предизвиквам страх, предизвиквам опасение, заканвам се, застрашавам, отправям закана, сплашвам

плюнча

плю`нчиш, +мин. +св. плю`нчих, +мин. прич. плю`нчил, +несв.; +Какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си.

праша

пра`шиш, +мин. +св. пра`ших и праши`х, +мин. прич. пра`шил и праши`л, +несв.
1. Вдигам прах.
2. +Кого, какво. Посипвам с прах. Праша лампата.

пружа

пружиш, +мин. св. пружих и пружих, +мин. прич. пружил и пружил, +несв. +Диал. Изпъвам, обтягам, опъвам, протягам. Пружа крака.

пуша

пушиш, +мин. св. пуших и пуших, +мин. прич. пушил и пушил, +несв.
1. Изпускам дим. Коминът пуши.
2. +Какво. Поемам и изпускам дим от цигара, пура, лула и др. Мъжът пуши цигара.
3. Пушач съм. От десет години не пуша.
4. +Какво. Опушвам нещо, за да го консервирам. Пуша филе.същ. [[пушене]], +ср.
Синоними: димя, задимявам, кадя, опушвам, образувам пари, изпарявам се, окадявам, одимявам

пържа

пържиш, +мин. св. пържих и пържих, +мин. прич. пържил и пържил, +несв.; +Какво. Готвя нещо в тиган със завряла мазнина. Пържа месо. Пържа домати.
_пържа се._ — +Разг.
1. Стоя на силно слънце, без да се движа много.
2. +Прен. Мъча се с някаква неприятна задача.

роша

рошиш, +мин. +св. роших и роших, +мин. прич. рошил и рошил, +несв.; +Кого, какво. Разбърквам косми (на коса, брада, мустаци и др. ). Роша главата и. Роших я.

слюнча

слюнчиш, +мин. св. слюнчих и слюнчих, +мин. прич. слюнчил и слюнчил, +несв.; +Какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците.

соча

сочиш, +мин. св. сочих и сочих, +мин. прич. сочил и сочил, +несв.
1. +Кого, какво. Показвам, насочвам вниманието (с жест, с поглед). Соча къщата, която търси. Не сочи с пръст хората!
2. +Кого, какво. Определям, посочвам, установявам. Соча трудностите в работата. Соча успехите. Соча най-добрите.
3. Насочвам, направлявам, упътвам.
4. Обърнат съм в определена посока, насочен съм. Стрелката сочи на запад.
• Соча с пръст (някого). —
1. Уважавам, почитам някого и го давам за пример.
2. Обвинявам, укорявам някого.
Синоними: посочвам, показвам, означавам, указвам, насочвам, направлявам, напътвам, изтъквам, наблягам, подчертавам, дебело подчертавам, обръщам внимание, подсказвам, говоря, издавам, свидетелствувам, отбелязвам, бележа, давам

тараша

тара`шиш, +мин. св. тара`ших и тараши`х, +мин. прич. тара`шил и тараши`л, несв. Жарг. Претърсвам.

тача

та`чиш, +мин. св. та`чих и тачи`х, +мин. прич. та`чил и тачи`л, +несв.; +Кого, какво.
1. Отнасям се с уважение; зачитам, оценявам, уважавам, ценя. Тача мъдростта му. Тача го като човек.
2. +Разг. Харесвам. Тача рок. Тача жабешки бутчета.
Синоними: уважавам, зачитам, почитам, ценя, оценявам, удостоявам, изпитвам почит, респектирам, съблюдавам, благоговея пред, прекланям се пред, въздигам в култ, обожавам, боготворя, празнувам, спазвам обичай

точа

то`чиш, +мин. св. то`чих и точи`х, +мин. прич. то`чил и точи`л, +несв.; +Какво.
1. Черпя течност на тънка струя. Точа вино от бъчвата. Точа вода от резервоара.
2. Черпя, вадя, тегля. Точа нефт.
3. Тегля нишка, източвам. Точа коприна.
4. Разтеглям тесто да стане на кори. Точа баница.
_точа се. 1. — За течност — тека, черпя се на тънка струйка.
2. За течност — провлачвам се.
3. +Прен. За множество — движа се бавно, един след друг; нижа се; влача се.
4. +Прен. Разпространявам се, излизам в тънка ивица. Димът се точи към небето.

----

то`чиш, +мин. св. то`чих и точи`х, +мин. прич. то`чил и точи`л, +несв.; +Какво. Правя острие да стане остро за рязане; наострям. Точа нож. Точа сабя.
+прил. [[то`чен]], то`чена, то`чено, +мн. то`чени.
• Точа си зъбите._ — +Разг. Каня се, очаквам с нетърпение.
Синоними: източвам, наточвам, остря, заострям, наострям, изострям, шиля, черпя, изчерпвам, вадя, изваждам, отливам, наливам, тегля, пълня, напълвам, насилвам, подострям

тревожа

трево`жиш, +мин. св. трево`жих и тревожи`х, +мин. прич. трево`жил и тревожи`л, +несв.; +Кого, какво. Създавам, предизвиквам тревоги у някого. Тревожа родителите си. Размерът на престъпността тревожи обществото.
_тревожа се. — Изпитвам тревоги. Тревожа се за бъдещето на децата._
Синоними: разтревожвам, плаша, заплашвам, алармирам, внасям смут, поставям в паника, вдигам на крак, смущавам, безпокоя, обезпокоявам, не давам мира, не оставям на мира, не давам спокойствие, вълнувам, обърквам, суетя се, сърдя, оплаквам се, карам се, дразня, предизвиквам, унижавам, оскърбявам, огорчавам, причинявам неудобство на, притеснявам

турча

ту`рчиш, +мин. св. ту`рчих и турчи`х, +мин. прич. ту`рчил и турчи`л, +несв.; +Кого. Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); потурчвам.
_турча се._ — +Разг. Мъча се, измъчвам се с някоя работа, която ми отнема време и сили.

търбуша

търбу`шиш, +мин. св. търбу`ших и търбуши`х, +мин. прич. търбу`шил и търбуши`л, +несв.
1. Разпарям корема на човек или животно.
2. +Прен. +Разг. Изваждам дръжката и семето, обикн. на пиперка.
3. +Прен. +Разг. Разпарям и изваждам това, което е вътре.

уча

у`чиш, +мин. св. у`чих и учи`х, +мин. прич. у`чил и учи`л, +несв.
1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен материал. Уча математика. Учим много предмети. Уча английски. Уча право.
2. Посещавам учебно заведение. Уча в езикова гимназия.
3. +Кого. +Разг. Преподавам знания в учебно заведение; обучавам. Уча студенти. Уча малки ученици.
4. +Кого. Наставлявам, предавам си уменията, опита. Уча я да готви.
5. Прен. Разг. Кого. Давам съвети, поучавам. Уча я на ум. Не искам ти да ме учиш, зная какво да правя.
_уча се. 1. — Усвоявам умения да правя нещо. Уча се да плета. Уча се да свиря.
2. +Разг. Посещавам учебно заведение; уча (във 2 знач.). Уча се в университета.
3. +Разг. Имам добър успех в учебно заведение. Уча се добре._
Синоними: изучавам, научавам, узнавам, школувам, ходя на училище, следвам, обучавам, упражнявам, поучавам, просвещавам, възпитавам, наставлявам, разучавам, изследвам, зубря, зазубрям, кълва, ръководя, подготвям

харча

ха`рчиш, +мин. св. ха`рчих и харчи`х, +мин. прич. ха`рчил и харчи`л, +несв.; +Какво. +Разг.
1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много.
2. Изразходвам, консумирам. Пералнята харчи много вода.
Синоними: изхарчвам, разходвам, изразходвам, похарчвам, употребявам, консумирам, поглъщам, изчерпвам, поемам, изяждам, хабя, изхабявам, пилея, пръскам, прахосвам, разпилявам, пропилявам, загубвам, губя

храча

хра`чиш, +мин. св. хра`чих и храчи`х, +мин. прич. хра`чил и храчи`л, +несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв.
+същ. [[хра`чене]], +ср.
Синоними: плюя, изплювам се, изхранвам се, изкашлям, изхрачвам

благоволя

благоволи`ш, +мин. +св. благоволи`х, +мин. прич. благоволи`л, +св. — +вж. [[благоволявам]].
Синоними: скланям се, съгласявам се, одобрявам, отстъпвам, съгласен съм, благосклонен съм, проявявам добра воля, намирам за добре, склонявам

залютя

залюти`ш, +мин. +св. залютя`х, +мин. прич. залютя`л, +св. — +вж. [[залютявам]].

запразня

запразни`ш, +мин. +св. запразни`х, +мин. прич. запразни`л, +св. — +вж. [[запразнявам]].

изневеря

изневери`ш, +мин. св. изневери`х, +мин. прич. изневери`л, +св. — +вж. [[изневерявам]].

кахъря се

кахъри`ш се, +мин. св. кахъри`х се, +мин. прич. кахъри`л се, +несв. +Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.
Синоними: грижа се, загрижвам се, бера грижи, тревожа се, разтревожвам се, бера кахър, безпокоя се, боя се, ядосвам се, яд ме е, натъжен съм, тъжен съм, печален съм, скръбен съм

навредя

навреди`ш, +мин. +св. навреди`х, +мин. прич. навреди`л, +св. — +вж. [[навреждам]].

налютя

налюти`ш, +мин. +св. налюти`х, +мин. прич. налюти`л, +св. — +вж. [[налютявам]].

напакостя

напакости`ш, +мин. +св. напакости`х, +мин. прич. напакости`л, +св. — +вж. [[напакостявам]].

наплатя се

наплати`ш се, +мин. +св. наплати`х се, +мин. прич. наплати`л се, +св. — +вж. [[наплащам се.]]

наседя се

наседи`ш се, +мин. +св. наседя`х се, +мин. прич. наседя`л се, +св. — +вж. [[наседявам се.]]

насладя

наслади`ш, +мин. +св. наслади`х, +мин. прич. наслади`л, +св. — +вж. [[наслаждавам]].

наспоря

наспори`ш, +мин. +св. наспори`х, +мин. прич. наспори`л, +св. — +вж. [[наспорявам]].

осмеля се

осмели`ш се, +мин. св. осмели`х се, +мин. прич. осмели`л се, +св. — +вж. [[осмелявам се]].

подвоумя се

подвоуми`ш се, +мин. +св. подвоуми`х се, +мин. прич. подвоуми`л се, +св. — +вж. [[подвоумявам се]].

позвъня

позвъни`ш, +мин. св. позвъни`х, +мин. прич. позвъни`л, +св. — +вж. [[позвънявам]].

поскъпя се

поскъпи`ш се, +мин. св. поскъпи`х се, +мин. прич. поскъпи`л се, +св. — +вж. [[поскъпявам се]].

появя се

появи`ш се, +мин. +св. появи`х се, +мин. прич. появи`л се, +св. — +вж. [[появявам се]].

прекаля

прекалиш, +мин. +св. прекалих, +мин. прич. прекалил, +св. — +вж. [[прекалявам]].

природя

природиш, +мин. св. природих, +мин. прич. природил, +св. — +вж. [[прираждам]].

прошумоля

прошумолиш, +мин. св. прошумолих, +мин. прич. прошумолил, +св. — +вж. [[прошумолявам]].

сглупя

сглупиш, +мин. св. сглупих, +мин. прич. сглупил, +св. — вж. [[сглупявам]].

ситня

и [[ситня]], ситниш и ситниш, +мин. св. ситних и ситних, +мин. прич. ситнил и ситнил, +несв. +Разг.
1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора.
2. За дъжд — валя на ситни капки.
Синоними: наситнявам, троша, натрошавам, разтрошавам, дробя, надробявам, раздробявам

съвкупя се

съвкупи`ш се, +мин. св. съвкупи`х се, +мин. прич. съвкупи`л се, +св. — +вж. [[съвкупявам се]].

съпротивя се

съпротиви`ш се, +мин. св. съпротиви`х се, +мин. прич. съпротиви`л се, +св. — +вж. [[съпротивлявам се]].

уясня

уясни`ш, +мин. св. уясни`х, +мин. прич. уясни`л, +св. — +вж. [[уяснявам]].

явя се

яви`ш се, +мин. св. яви`х се, +мин. прич. яви`л се, +св. — +вж. [[явявам се.]]

включа

вклю`чиш, +мин. св. вклю`чих, +мин. прич. вклю`чил, +св. — +вж. [[включвам]].

вкопча

вко`пчиш, +мин. св. вко`пчих, +мин. прич. вко`пчил, +св. — +вж. [[вкопчвам]].

вложа

вло`жиш, +мин. св. вло`жих, +мин. прич. вло`жил, +св. — +вж. [[влагам]].

впримча

впри`мчиш, +мин. св. впри`мчих, +мин. прич. впри`мчил, +св. — +вж. [[впримчвам]].

връча

връ`чиш, +мин. св. връ`чих, +мин. прич. връ`чил, +св. — +вж. [[връчвам]].

вторача

втора`чиш, +мин. св. втора`чих, +мин. прич. втора`чил, +св. — +вж. [[вторачвам]].

втренча

втре`нчиш, +мин. св. втре`нчих, +мин. прич. втре`нчил, +св. — +вж. [[втренчвам]].

възложа

възло`жиш, +мин. св. възло`жих, +мин. прич. възло`жил, +св. — +вж. [[възлагам]].

доложа

доло`жиш, +мин. св. доло`жих, +мин. прич. доло`жил, +св. — +вж. [[долагам]].

забатача

забата`чиш, +мин. +св. забата`чих, +мин. прич. забата`чил, +св. — +вж. [[забатачвам]].

забримча

забри`мчиш, +мин. +св. забри`мчих, +мин. прич. забри`мчил, +св. — +вж. [[забримчвам]].

забуча

забу`чиш, +мин. +св. забу`чих, +мин. прич. забу`чил, +св. — +вж. [[забучвам]].

----

забучи`ш, +мин. +св. забуча`х, +мин. прич. забуча`л, +св. — +вж. [[забучавам]].

завърша

завъ`ршиш, +мин. +св. завъ`рших, +мин. прич. завъ`ршил, +св. — +вж. [[завършвам]].

задвижа

задви`жиш, +мин. +св. задви`жих, +мин. прич. задви`жил, +св. — +вж. [[задвижвам]].

задуша

задуши`ш, +мин. +св. задуши`х, +мин. прич. задуши`л, +св. — +вж. [[задушавам 1 .

----

задуши`ш, +мин. +св. задуши`х, +мин. прич. задуши`л, +св. — +вж. [[задушавам 2 .__

----

заду`шиш, +мин. +св. заду`ших, +мин. прич. заду`шил, +св. — +вж. [[задушвам]].

задълбоча

задълбочи`ш, +мин. +св. задълбочи`х, +мин. прич. задълбочи`л, +св. — +вж. [[задълбочавам]].

закича

заки`чиш, +мин. +св. заки`чих, +мин. прич. заки`чил, +св. — +вж. [[закичвам]].

заключа

заклю`чиш, +мин. +св. заклю`чих, +мин. прич. заклю`чил, +св. — +вж. [[заключвам]].

----

заклю`чиш, +мин. +св. заклю`чих, +мин. прич. заклю`чил, +св. — +вж. [[заключавам]].

закуча се

заку`чиш се, +мин. +св. заку`чих се, +мин. прич. заку`чил се, +св. — +вж. [[закучвам се]].

заложа

зало`жиш, +мин. +св. зало`жих, +мин. прич. зало`жил, +св. — +вж. [[залагам 1 .

----

зало`жиш, +мин. +св. зало`жих, +мин. прич. зало`жил, +св. — +вж. [[залагам 2 .__

замрежа

замре`жиш, +мин. +св. замре`жих, +мин. прич. замре`жил, +св. — +вж. [[замрежвам]].

заплаша

запла`шиш, +мин. +св. запла`ших, +мин. прич. запла`шил, +св. — +вж. [[заплашвам]].

запраша

запра`шиш, +мин. +св. запра`ших, +мин. прич. запра`шил, +св. — +вж. [[запрашвам 1 .

----

запра`шиш, +мин. +св. запра`ших, +мин. прич. запра`шил, +св. — +вж. [[запрашвам 2 .__

запреча

запре`чиш, +мин. +св. запре`чих, +мин. прич. запре`чил, +св. — +вж. [[запречвам]].

запуша

запу`шиш, +мин. +св. запу`ших, +мин. прич. запу`шил, +св. — +вж. [[запушвам 1 .

----

запу`шиш, +мин. +св. запу`ших, +мин. прич. запу`шил, +св. — +вж. [[запушвам 2 .__

запържа

запъ`ржиш, +мин. +св. запъ`ржих, +мин. прич. запъ`ржил, +св. — +вж. [[запържвам]].

засенча

засе`нчиш, +мин. +св. засе`нчих, +мин. прич. засе`нчил, +св. — +вж. [[засенчвам]].

заслужа

заслу`жиш, +мин. +св. заслу`жих, +мин. прич. заслу`жил, +св. — +вж. [[заслугувам]].

----

заслу`жиш, +мин. +св. заслу`жих, +мин. прич. заслу`жил, +св. — +вж. [[заслужавам]].

затлача

затла`чиш, +мин. +св. затла`чих, +мин. прич. затла`чил, +св. — вж. [[затлачвам]].

заточа

заточи`ш, +мин. +св. заточи`х, +мин. прич. заточи`л, +св. — +вж. [[заточавам]].

----

зато`чиш, +мин. +св. зато`чих, +мин. прич. зато`чил, +св. — +вж. [[заточвам 1 .

----

зато`чиш, +мин. +св. зато`чих, +мин. прич. зато`чил, +св. — +вж. [[заточвам 2_ .

----

зато`чиш, +мин. +св. зато`чих, +мин. прич. зато`чил, +св. — +вж. [[заточвам 3__ .

зауча

зау`чиш, +мин. +св. зау`чих, +мин. прич. зау`чил, +св. — +вж. [[заучавам]].

----

зау`чиш, +мин. +св. зау`чих, +мин. прич. зау`чил, +св. — +вж. [[заучвам]].

извърша

извъ`ршиш, +мин. св. извъ`рших, +мин. прич. извъ`ршил, +св. — +вж. [[извършвам]].

издуша

издуши`ш, +мин. св. издуши`х, +мин. прич. издуши`л, +св. — +вж. [[издушавам]].

изклинча

изкли`нчиш, +мин. св. изкли`нчих, +мин. прич. изкли`нчил, +св. — +вж. [[изклинчвам]].

изключа

изклю`чиш, +мин. св. изклю`чих, +мин. прич. изклю`чил, +св. — +вж. [[изключвам]].

изкопча

изко`пчиш, +мин. св. изко`пчих, +мин. прич. изко`пчил, +св. — +вж. [[изкопчвам]].

изкълча

изкъ`лчиш, +мин. св. изкъ`лчих, +мин. прич. изкъ`лчил, +св. — +вж. [[изкълчвам]].

изложа

изло`жиш, +мин. св. изло`жих, +мин. прич. изло`жил, +св. — +вж. [[излагам]].

излъча

излъ`чиш, +мин. св. излъ`чих, +мин. прич. излъ`чил, +св. — +вж. [[излъчвам 1 .

----

излъ`чиш, +мин. св. излъ`чих, +мин. прич. излъ`чил, +св. — +вж. [[излъчвам 2__ .

измъча

измъ`чиш, +мин. св. измъ`чих, +мин. прич. измъ`чил, +св. — +вж. [[измъчвам]].

изплаша

изпла`шиш, +мин. св. изпла`ших, +мин. прич. изпла`шил, +св. — +вж. [[изплашвам]].

изпреча

изпре`чиш, +мин. св. изпре`чих, +мин. прич. изпре`чил, +св. — +вж. [[изпречвам]].

изпуша

изпу`шиш, +мин. св. изпу`ших, +мин. прич. изпу`шил, +св. — +вж. [[изпушвам 1 .

----

изпу`шиш, +мин. св. изпу`ших, +мин. прич. изпу`шил, +св. — +вж. [[изпушвам 2 .__

изпържа

изпъ`ржиш, +мин. св. изпъ`ржих, +мин. прич. изпъ`ржил, +св. — +вж. [[изпържвам]].

източа

изто`чиш, +мин. св. изто`чих, +мин. прич. изто`чил, +св. — +вж. [[източвам 1 .

----

изто`чиш, +мин. св. изто`чих, +мин. прич. изто`чил, +св. — +вж. [[източвам 2 .__

изтъпанча

+остар.
да се изправя, да се представя пред някого

изуча

изу`чиш, +мин. св. изу`чих, +мин. прич. изу`чил, +св. — +вж. [[изучавам]].

----

изу`чиш, +мин. св. изу`чих, +мин. прич. изу`чил, +св. — +вж. [[изучвам]].

изхарча

изха`рчиш, +мин. св. изха`рчих, +мин. прич. изха`рчил, +св. — +вж. [[изхарчвам]].

набича

наби`чиш, +мин. +св. наби`чих, +мин. прич. наби`чил, +св. — +вж. [[набичвам]].

набуча

набу`чиш, +мин. +св. набу`чих, +мин. прич. набу`чил, +св. — +вж. [[набучвам]].

набърча

набъ`рчиш, +мин. +св. набъ`рчих, +мин. прич. набъ`рчил, +св. — +вж. [[набърчвам]].

навърша

навъ`ршиш, +мин. +св. навъ`рших, +мин. прич. навъ`ршил, +св. — +вж. [[навършвам]].

нагърча

нагъ`рчиш, +мин. +св. нагъ`рчих, +мин. прич. нагъ`рчил, +св. — +вж. [[нагърчвам]].

надскоча

надско`чиш, +мин. +св. надско`чих, +мин. прич. надско`чил, +св. — +вж. [[надскачам]].

надупча

наду`пчиш, +мин. +св. наду`пчих, +мин. прич. наду`пчил, +св. — +вж. [[надупчвам]].

надуша

наду`шиш, +мин. +св. наду`ших, +мин. прич. наду`шил, +св. — +вж. [[надушвам]].

наежа

нае`жиш, +мин. +св. нае`жих, +мин. прич. нае`жил, +св. — +вж. [[наежвам]].

накича

наки`чиш, +мин. +св. наки`чих, +мин. прич. наки`чил, +св. — +вж. [[накичвам]].

накърша

накъ`ршиш, +мин. +св. накъ`рших, +мин. прич. накъ`ршил, +св. — +вж. [[накършвам]].

наложа

нало`жиш, +мин. +св. нало`жих, +мин. прич. нало`жил, +св. — +вж. [[налагам]].

намуша

наму`шиш, +мин. +св. наму`ших, +мин. прич. наму`шил, +св. — +вж. [[намушвам]].

напердаша

наперда`шиш, +мин. +св. наперда`ших, +мин. прич. наперда`шил, +св. — +вж. [[напердашвам]].

наплаша

напла`шиш, +мин. +св. напла`ших, +мин. прич. напла`шил, +св. — +вж. [[наплашвам]].

наплюнча

наплю`нчиш, +мин. +св. наплю`нчих, +мин. прич. наплю`нчил, +св. — +вж. [[наплюнчвам]].

напраша

напра`шиш, +мин. +св. напра`ших, +мин. прич. напра`шил, +св. — +вж. [[напрашвам]].

напуша

напу`шиш, +мин. +св. напу`ших, +мин. прич. напу`шил, +св. — +вж. [[напушвам]].

нароча

наро`чиш, +мин. +св. наро`чих, +мин. прич. наро`чил, +св. — +вж. [[нарочвам]].

насоча

насо`чиш, +мин. +св. насо`чих, +мин. прич. насо`чил, +св. — +вж. [[насочвам]].

насроча

насро`чиш, +мин. +св. насро`чих, +мин. прич. насро`чил, +св. — +вж. [[насрочвам]].

наточа

нато`чиш, +мин. +св. нато`чих, +мин. прич. нато`чил, +св. — +вж. [[наточвам 1_ , [[2]] .

науча

нау`чиш, +мин. +св. нау`чих, +мин. прич. нау`чил, +св. — +вж. [[научавам]].

обзаложа се

обзало`жиш се, +мин. св. обзало`жих се, +мин. прич. обзало`жил се, +св. — +вж. [[обзалагам се]].

облажа

облажи`ш, +мин. св. облажи`х, +мин. прич. облажи`л, +св. — +вж. [[облажавам]].

----

обла`жиш, +мин. св. обла`жих, +мин. прич. обла`жил, +св. — +вж. [[облажвам]].

обложа

обло`жиш, +мин. св. обло`жих, +мин. прич. обло`жил, +св. — +вж. [[облагам]].

облъча

облъ`чиш, +мин. св. облъ`чих, +мин. прич. облъ`чил, +св. — +вж. [[облъчвам]].

обслужа

обслу`жиш, +мин. св. обслу`жих, +мин. прич. обслу`жил, +св. — +вж. [[обслужвам]].

обуча

обу`чиш, +мин. св. обу`чих, +мин. прич. обу`чил, +св. — +вж. [[обучавам]].

окича

оки`чиш, +мин. св. оки`чих, +мин. прич. оки`чил, +св. — +вж. [[окичвам]].

окуча

оку`чиш, +мин. св. оку`чих, +мин. прич. оку`чил, +св. — +вж. [[окучвам]].

омъжа

омъ`жиш, +мин. св. омъ`жих, +мин. прич. омъ`жил, +св. — +вж. [[омъжвам]].

опарича се

опари`чиш се, +мин. св. опари`чих се, +мин. прич. опари`чил се, +св. — +вж. [[опаричвам се]].

опиянча се

опия`нчиш се, +мин. св. опия`нчих се, +мин. прич. опия`нчил се, +св. — +вж. [[опиянчвам се]].

опраша

опра`шиш, +мин. св. опра`ших, +мин. прич. опра`шил, +св. — +вж. [[опрашвам]].

опуша

опу`шиш, +мин. св. опу`ших, +мин. прич. опу`шил, +св. — +вж. [[опушвам]].

опълча

опъ`лчиш, +мин. св. опъ`лчих, +мин. прич. опъ`лчил, +св. — +вж. [[опълчвам]].

опържа

опъ`ржиш, +мин. св. опъ`ржих, +мин. прич. опъ`ржил, +св. — +вж. [[опържвам]].

отключа

отклю`чиш, +мин. св. отклю`чих, +мин. прич. отклю`чил, +св. — +вж. [[отключвам]].

отложа

отло`жиш, +мин. св. отло`жих, +мин. прич. отло`жил, +св. — +вж. [[отлагам]].

отлъча

отлъ`чиш, +мин. св. отлъ`чих, +мин. прич. отлъ`чил, +св. — +вж. [[отлъчвам]].

отпуша

отпу`шиш, +мин. св. отпу`ших, +мин. прич. отпу`шил, +св. — +вж. [[отпушвам]].

отслужа

отслу`жиш, +мин. св. отслу`жих, +мин. прич. отслу`жил, +св. — +вж. [[отслужвам]].

отсроча

отсро`чиш, +мин. св. отсро`чих, +мин. прич. отсро`чил, +св. — +вж. [[отсрочвам]].

отуча

оту`чиш, +мин. св. оту`чих, +мин. прич. оту`чил, +св. — +вж. [[отучвам]].

охарча се

оха`рчиш се, +мин. св. оха`рчих се, +мин. прич. оха`рчил се, +св. — +вж. [[охарчвам се]].

погърча

погъ`рчиш, +мин. +св. погъ`рчих, +мин. прич. погъ`рчил, +св. — +вж. [[погърчвам]].

подложа

подло`жиш, +мин. св. подло`жих, +мин. прич. подло`жил, +св. — +вж. [[подлагам]].

подлуча

подлу`чиш, +мин. св. подлу`чих, +мин. прич. подлу`чил, +св. — +вж. [[подлучвам]].

подплаша

подпла`шиш, +мин. св. подпла`ших, +мин. прич. подпла`шил, +св. — +вж. [[подплашвам]].

подуча

поду`чиш, +мин. св. поду`чих, +мин. прич. поду`чил, +св. — +вж. [[подучвам]].

подуша

поду`шиш, +мин. св. поду`ших, +мин. прич. поду`шил, +св. — +вж. [[подушвам]].

поевропейча

поевропе`йчиш, +мин. св. поевропе`йчих, +мин. прич. поевропе`йчил, +св. — +вж. [[поевропейчвам]].

положа

поло`жиш, +мин. св. поло`жих, +мин. прич. поло`жил, +св. — +вж. [[полагам]].

получа

полу`чиш, +мин. св. полу`чих, +мин. прич. полу`чил, +св. — +вж. [[получавам]].

посоча

посо`чиш, +мин. +св. посо`чих, +мин. прич. посо`чил, +св. — +вж. [[посочвам]].

потурча

поту`рчиш, +мин. +св. поту`рчих, +мин. прич. поту`рчил, +св. — +вж. [[потурчвам]].

поуча

поу`чиш, +мин. +св. поу`чих, +мин. прич. поу`чил, +св. — +вж. [[поучавам]].

похарча

поха`рчиш, +мин. +св. поха`рчих, +мин. прич. поха`рчил, +св. — +вж. [[похарчвам]].

предложа

предложиш, +мин. +св. предложих, +мин. прич. предложил, +св. — +вж. [[предлагам]].

предположа

предположиш, +мин. +св. предположих, +мин. прич. предположил, +св. — +вж. [[предполагам]].

предразположа

предразположиш, +мин. +св. предразположих, +мин. прич. предразположил, +св. — +вж. [[предразполагам]].

презрамча

презрамчиш, +мин. +св. презрамчих, +мин. прич. презрамчил, +св. — +вж. [[презрамчвам]].

прекрача

прекрачиш, +мин. +св. прекрачих, +мин. прич. прекрачил, +св. — +вж. [[прекрачвам]].

прекърша

прекършиш, +мин. +св. прекърших, +мин. прич. прекършил, +св. — +вж. [[прекършвам]].

премрежа

премрежиш, +мин. +св. премрежих, +мин. прич. премрежил, +св. — +вж. [[премрежвам]].

препреча

препречиш, +мин. +св. препречих, +мин. прич. препречил, +св. — +вж. [[препречвам]].

препържа

препържиш, +мин. +св. препържих, +мин. прич. препържил, +св. — +вж. [[препържвам]].

прескоча

прескочиш, +мин. +св. прескочих, +мин. прич. прескочил, +св. — +вж. [[прескачам]].

пресроча

пресрочиш, +мин. св. пресрочих, +мин. прич. пресрочил, +св. — +вж. [[пресрочвам]].

преточа

преточиш, +мин. св. преточих, +мин. прич. преточил, +св. — +вж. [[претакам]].

привърша

привършиш, +мин. св. привърших, +мин. прич. привършил, +св. — +вж. [[привършвам]].

придвижа

придвижиш, +мин. св. придвижих, +мин. прич. придвижил, +св. — +вж. [[придвижвам]].

приключа

приключиш, +мин. св. приключих, +мин. прич. приключил, +св. — +вж. [[приключвам]].

приложа

приложиш, +мин. св. приложих, +мин. прич. приложил, +св. — +вж. [[прилагам]].

приуча

приучиш, +мин. св. приучих, +мин. прич. приучил, +св. — +вж. [[приучвам]].

продупча

продупчиш, +мин. св. продупчих, +мин. прич. продупчил, +св. — +вж. [[продупчвам]].

промуша

промушиш, +мин. св. промуших, +мин. прич. промушил, +св. — +вж. [[промушвам]].

просроча

просрочиш, +мин. св. просрочих, +мин. прич. просрочил, +св. — +вж. [[просрочвам]].

противоположа

противоположиш, +мин. св. противоположих, +мин. прич. противоположил, +св. — +вж. [[противополагам]].

проточа

проточиш, +мин. св. проточих, +мин. прич. проточил, +св. — +вж. [[проточвам]] и [[протакам]].

проуча

проучиш, +мин. св. проучих, +мин. прич. проучил, +св. — +вж. [[проучвам]].

раздвижа

раздвижиш, +мин. +св. раздвижих, +мин. прич. раздвижил, +св. — +вж. [[раздвижвам]].

разкрача

разкрачиш, +мин. +св. разкрачих, +мин. прич. разкрачил, +св. — +вж. [[разкрачвам]].

разкърша

разкършиш, +мин. +св. разкърших, +мин. прич. разкършил, +св. — +вж. [[разкършвам]].

разложа

разложиш, +мин. +св. разложих, +мин. прич. разложил, +св. — +вж. [[разлагам]].

разнежа

+вж. [[разне`жвам]]

разположа

разположиш, +мин. +св. разположих, +мин. прич. разположил, +св. — +вж. [[разполагам 1_ .

разроша

разрошиш, +мин. +св. разроших, +мин. прич. разрошил, +св. — +вж. [[разрошвам]].

разсроча

разсрочиш, +мин. +св. разсрочих, +мин. прич. разсрочил, +св. — +вж. [[разсрочвам]].

разточа

разточиш, +мин. +св. разточих, +мин. прич. разточил, +св. — +вж. [[разточвам]].

разтревожа

разтревожиш, +мин. +св. разтревожих, +мин. прич. разтревожил, +св. — +вж. [[разтревожвам]].

разуча

разучиш, +мин. +св. разучих, +мин. прич. разучил, +св. — +вж. [[разучавам]] и [[разучвам]].

ръкоположа

ръкоположиш, +мин. +св. ръкоположих, +мин. прич. ръкоположил, +св. — +вж. [[ръкополагам]].

сбърча

сбърчиш, +мин. св. сбърчих, +мин. прич. сбърчил, +св. — вж. [[сбърчвам]].

свърша

свършиш, +мин. св. свърших, +мин. прич. свършил, +св. — вж. [[свършвам]].

сграбча

сграбчиш, +мин. св. сграбчих, +мин. прич. сграбчил, +св. — вж. [[сграбчвам]].

сгуша

сгушиш, +мин. св. сгуших, +мин. прич. сгушил, +св. — вж. [[сгушвам]].

сгърча

сгърчиш, +мин. св. сгърчих, +мин. прич. сгърчил, +св. — вж. [[сгърчвам]].

сключа

сключиш, +мин. св. сключих, +мин. прич. сключил, +св. — +вж. [[сключвам]].

скупча

скупчиш, +мин. +св. скупчих, +мин. прич. скупчил, +св. — +вж. [[скупчвам]].

скърша

скършиш, +мин. св. скърших, +мин. прич. скършил, +св. — +вж. [[скършвам]].

сложа

сложиш, +мин. св. сложих, +мин. прич. сложил, +св. — +вж. [[слагам]].

случа

случиш, +мин. св. случих, +мин. прич. случил, +св. — +вж. [[случвам]].

смуша

смушиш, +мин. св. смуших, +мин. прич. смушил, +св. — +вж. [[смушваш]].

спаружа

спаружа се, спаружиш се, мин. св. спаружих се, мин. прич. спаружил се, св. — вж. спаружвам се.

сплаша

сплашиш, +мин. св. сплаших, +мин. прич. сплашил, +св. — +вж. [[сплашвам]].

сполуча

сполучиш, +мин. св. сполучих, +мин. прич. сполучил, +св. — +вж. [[сполучвам]].

увълча

увъ`лчиш, +мин. св. увъ`лчих, +мин. прич. увъ`лчил, +св. — +вж. [[увълчвам]].

угрижа се

угри`жиш се, +мин. св. угри`жих се, +мин. прич. угри`жил се, +св. — +вж. [[угрижвам се]].

удуша

удуши`ш, +мин. св. удуши`х, +мин. прич. удуши`л, +св. — +вж. [[удушавам]].

улуча

улу`чиш, +мин. св. улу`чих, +мин. прич. улу`чил, +св. — +вж. [[улучвам]].

умозаключа

умозаклю`чиш, +мин. св. умозаклю`чил, +мин. прич. умозаклю`чил, +св. — +вж. [[умозаключавам]].

умърлуша се

умърлу`шиш се, +мин. св. умърлу`ших се, +мин. прич. умърлу`шил се, +св. — +вж. [[умърлушвам]] се.

уплаша

упла`шиш, +мин. св. упла`ших, +мин. прич. упла`шил, +св. — +вж. [[уплашвам]].

уталожа

утало`жиш, +мин. св. утало`жих, +мин. прич. утало`жил, +св. — +вж. [[уталожвам]].

благославям

благосла`вяш, +несв. и [[благословя`]], +св.; +Кого.
1. +Спец. От духовно лице — произнасям молитвени слова за благополучие, щастие, успех, които се придружават с кръстен знак.
2. Изказвам добри пожелания.
3. +Прен. Изказвам благодарност, благодарен съм, признателен съм. Трябва да благославяме съдбата, че не се случи най-лошото.
Синоними: хваля, славя, величая, възвеличавам, благопожелавам

валям

ва`ляш, +несв.; +Какво.
1. Търкалям нещо сипкаво, правя да стане на топка или с обла форма. Валям кюфтета. Валям снежни топки.
2. +Диал. Тепам. Отиваме да валяме одеялата.
_валям се. 1. — Търкалям се, преобръщам се. Валям се по пода.
2. +Диал. Изцапвам се, намърсявам се целият, като се ровя или търкалям в нечистотии. По цял ден се валя в прахоляците._
Синоними: търкалям, блъскам, бутам, цапам, изцапвам, мърся, измърсявам, замърсявам

видоизменям

видоизме`няш, +несв. и [[видоизменя`]], +св.; +Какво. Изменям, променям вида на нещо.
+същ. [[видоизмене`ние]], +мн. видоизмене`ния, +ср.
Синоними: изменям, променям, преобразявам, преобразувам, превръщам, преустройвам, трансформирам, подправям, преобръщам, сменям, меня, варирам, разнообразявам

внасям

вна`сяш, +несв. и [[внеса`]], +св.
1. +Кого, какво. Нося вътре в нещо. Внесе ли прането? Внесох я на ръце в стаята.
2. +Какво. Доставям от чужбина. Започнахме да внасяме дори зеленчуци.
3. +Какво. Влагам пари в банка. Внесох заплатата си.
4. +Какво. Плащам такса, задължение и под. Внесе ли данъка?
5. +Какво. Включвам, добавям. Внасям нови елементи в строежа на стиха. Внасям поправки в текста.
6. +Какво. Предизвиквам, причинявам. Той внесе радост вкъщи. Тя внесе оживление в залата с изказването си.
Синоними: нося, донасям, доставям, прибавям, принасям, вливам, привнасям, влагам, импортирам

възправям

възпра`вяш, +несв. и [[възпра`вя]], +св.; +Какво.
1. Поставям да стои прав; изправям.
2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.
_възправям се/възправя се. 1._ — Изправям се.
2. Издигам се високо нагоре.

въргалям

върга`ляш, +несв.; +какво/кого. +Разг. Търкалям, преобръщам.
_въргалям се. — +Разг. Търкалям се, преобръщам се. Въргаля се из мръсотията. Въргаляли се в леглото._

добавям

доба`вяш, +несв. и [[доба`вя]], +св.; +Какво. Слагам, давам, казвам, пиша и др. още към нещо. Добавих две лъжици сол. Добавям пари. Той добави, че ще си помисли. Добавих няколко реда.
Синоними: допълвам, прибавям, притурям, принаждам, донаждам, попълвам, дотъкмявам, придавам, додавам, снаждам, нанаждам, надя, наставям, увеличавам, присъединявам, включвам, вмятам, наддавам, прилагам, привнасям, принасям, довършвам, завършвам, приключвам, прикрепям

договарям

догова`ряш, +несв. и [[догово`ря]], +св.; +Какво. Сключвам, подписвам договор за нещо. Договорихме доставките.
_договарям се/договоря се. — С кого, +За какво. Споразумявам се с някого, сключвам договор с някого за нещо. Договорихме се с него да се видим след два дни. Договорихме се за условията на кредита._
Синоними: уговарям, поставям като условие, предвиждам, определям, уреждам

долавям

дола`вяш, +несв. и [[доловя`]], +св.; +Какво. Възприемам с ума си или чрез сетивата си. Долавям смущението в гласа му. Долових твоите думи.
Синоними: разбирам, схващам, възприемам, подразбирам, предусещам, догаждам, предугаждам, налучквам, предчувствувам, научавам, дочувам, подочувам, знам, чувствувам, ясно ми е, усещам, наблюдавам, забелязвам, откривам, разкривам, намирам, улавям, различавам, виждам, хващам

долепям

доле`пяш, +несв. Долепвам.
Синоними: долепвам, залепвам, допирам, опирам, слепвам, съединявам, присъединявам, прилепвам, доближавам, докосвам, приближавам, събирам

донасям

дона`сяш, +несв. и [[донеса`]], +св.
1. +Кого, какво. Нося по посока на лицето, което е център на събитията (най-често един от участниците в диалога). Донесоха ми ягоди. Донесох ти книгата.
2. +Какво. Давам (като резултат) материални ценности — приход, печалба, зестра и др. Нивата му донесе голяма печалба. Зестрата, която донесе, не беше очаквана от никого.
3. +Какво. Ставам причина за нещо. Войната донесе само разрушения.
4. +Разг. +Кого. Ставам причина за появата на някого; довеждам, докарвам. Какво те донесе в този затънтен край?
5. +Прен. +Какво. Съобщавам слух, вест, новина и др. от друго място. Бързоходецът донесе вестта за нова война.
6. +Разг. Съобщавам новина на висшестоящ, уведомявам за нещо; правя донос. Донесоха ми за вашето поведение.
_донасям се/донеса се._ — За шум, звук — дочувам се.
Синоними: нося, внасям, доставям, принасям, мъкна, домъквам, влача, довличам, докарвам, надонасям, возя, превозвам, долагам, докладвам, рапортувам, доноснича, правя донос, клеветя, наклеветявам, причинявам, създавам, предизвиквам, пораждам, повличам, давам, довеждам, разнасям, водя, занасям, произвеждам, отвявам, завявам, завличам, отнасям, издухвам, блъскам, съобщавам, известявам, осведомявам, уведомявам

доставям

доста`вяш, +несв. и [[доста`вя]], +св.; +Какво.
1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища.
2. +Прен. Предизвиквам приятно усещане, чувство у някого, подпомагам възникването му. Доставям радост. Доставям удоволствие.
Синоними: давам, снабдявам, доволствам, набавям, сдобивам, донасям, предоставям, внасям, връчвам, причинявам, създавам, предлагам, предавам, издавам, освобождавам, изнасям, сдобивам се с, осигурявам си, намирам, екипирам, съоръжавам, обзавеждам, транспортирам, превозвам, извършвам рейс

дотътрям

дотъ`тряш, +несв. и [[дотъ`тря]], +св.
1. +Кого, какво. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам.
2. Прен. Разг. Пренебр. +Кого. Довеждам със себе си нежелан гост или довеждам насила; домъквам.
_дотътрям се/дотътря се. 1. — Пристигам някъде, тътрейки се; довличам се, домъквам се.
2. Прен. Разг. Пренебр. Отивам някъде, където съм нежелан или пък аз не желая да отида. Дотътрих се до лекарския кабинет._
Синоними: домъквам, довличам, доближавам, донасям, докарвам, дотътрузвам

забавям

заба`вяш, +несв. и [[заба`вя]], +св.
1. +Какво. Намалявам скоростта на движение или действие. Забавям крачки. Забавям ход.
2. +Кого, какво. Задържам, спирам за известно време. Забавих те с моите приказки. Забавиха влака заради беглеца.
_забавям се/забавя се. 1. — Задържам се повече (от нормалното) някъде, повече от срока. Забавих се в един магазин. Писмото се забави. Книгата се забави с излизането.
2. Намалявам скоростта, темповете си. Зреенето се забави заради лошото време._
+същ. [[заба`вяне]], +ср.
Синоними: бавя, побавям, позабавям, задържам, мая, просрочвам, отлагам, протакам, поотлагам, отдалечавам, закъснявам, продължавам, спирам, възпирам, въздържам, парализирам, затягам, давам отсрочка, прекъсвам, преча на, спъвам, затруднявам, възпрепятствувам, преча, сдържам

забравям

забра`вяш, +несв. и [[забра`вя]], +св.
1. +Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името и`.
2. Пропускам, губя от паметта си да направя нещо. Забравих да нахраня кучето.
3. +Какво. Оставям някъде поради разсеяност. Забравих си чадъра в автобуса.
4. +Кого, какво. Преставам да мисля, да зачитам, да се грижа за някого или нещо; изоставям. Забрави родителите си. Забрави ученето.
_забравям се/забравя се. 1. — Увличам се, унасям се. Забравям се от любов.
2. Губя контрол над поведението си. Забрави се от много пари. Напи се и се забрави._
+същ. [[забра`вяне]], +ср.
Синоними: изумявам, позабравям, не се сещам, не помня, щуква ми из ума, излиза ми из ума, не ми е на ума, изхвръква ми из ума, пропускам, изтървам, изпускам, оставям, изоставям, напускам, пренебрегвам, занемарявам, отвиквам, отучвам се, загубвам навик

забулям

забу`ляш, +несв. Забулвам.

завардям

зава`рдяш, +несв. Завардвам.

завихрям

зави`хряш, +несв. и [[зави`хря]], +св. За струя, поток — правя да се образува вихър.
_завихрям се/завихря се. 1._ — Завъртам се и се издигам като вихър.
2. +Прен. За мисли, идеи, събития — организират се, оформят се.

заговарям

загова`ряш, +несв. и [[загово`ря]], +св.
1. Започвам да говоря.
2. +Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря.
3. +Прен. За чувства и под. — проявявам се. Омразата у него заговори.
_заговарям се/заговоря се. — Увличам се в разговор. Заговорихме се и два часа минаха._

----

загова`ряш, +несв. Започвам заговор; заговорнича.
Синоними: заговорвам, проговорвам, продумвам, вземам думата, говоря, казвам, изказвам се, засягам въпрос, заприказвам се, започвам разговор, влизам в разговор, беседвам, отварям уста, отварям си устата, подкачвам разговор, начевам разговор, завързвам разговор, отварям дума, подхващам разговор, отварям приказка

задавям

зада`вяш, +несв. и [[зада`вя]], +св.; +Кого.
1. За храна или течност — влизам в дихателната тръба и преча на дишането.
2. За мъгла, дим и под. — задушавам. Димът го задави и той се закашля.
3. +Прен. За силно чувство — задушавам, давя. Силната радост я задави.
_задавям се/задавя се. 1. — Не мога да дишам от храна или течност в дихателната тръба или от храна с неочаквано остър вкус (лют, кисел). Ядеше много бързо и често се задавяше._
2. Не мога да дишам от дим, мъгла и под.
3. +Прен. За машина — не функционирам поради постъпване на прекалено много гориво или на много материал; издавам дрезгав шум.
+същ. [[зада`вяне]], +ср.
Синоними: задушавам, удушавам, душа, заглушавам, сподавям, потушавам, смирявам, усмирявам, угасявам, не позволявам, не разрешавам, потискам, потъпквам, смачквам, унищожавам, давя

заделям

заде`ляш, +несв. и [[заделя`]], +св.; какво/от какво.
1. Отделям част от общото с някаква цел. Закъсня и ти заделих от яденето.
2. Отделям, натрупвам, спестявам. Пет години съм заделял, за да построя тази къща.
_заделям се/заделя се. — Отделям се от другите. Една овца се заделила и изчезнала._

задирям

зади`ряш, +несв. и _зади`ря 2_ , +св.; +Кого.
1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов.
2. Закачам, задявам.
Синоними: преследвам, сподирям, вървя по стъпките, вървя по петите, следя, проследявам, дебна, гоня, гнетя, угнетявам, безпокоя, тревожа, задявам, закачам, ухажвам

зазубрям

зазу`бряш, +несв. и [[зазу`бря]], +св.; +Какво.
1. Научавам наизуст, механично.
2. Започвам да зубря.
+прил. [[зазу`брен]], зазу`брена, зазу`брено, +мн. зазу`брени.
Синоними: изучавам на памет, запаметявам

закашлям

зака`шляш, +несв. и [[зака`шля]], +св. Започвам да кашлям.
_закашлям се/закашля се._ — Започвам да кашлям дълбоко, продължително.

закотвям

зако`твяш, +несв.; +Какво. Спирам на едно място във водата чрез котва (лодка, кораб). Закотвиха лодката.
_закотвям се/закотвя се. — +Прен. +Разг. Спирам и стоя дълго на едно и също място. Закотвил съм се в този град, никакво мърдане._
+същ. [[зако`твяне]], +ср.

закрепям

закре`пяш, +несв. Закрепявам.

закрилям

закри`ляш, +несв. и [[закри`ля]] или [[закриля`]], +св.; +Кого, какво. Защитавам, покровителствам, запазвам като с крило. Квачката закриля пиленцата си.
_закрилям се/закри`ля се — или закриля` се_. Закрилям сам себе си.
+същ. [[закри`ляне]], +ср.
Синоними: браня, вардя, защищавам, покровителствувам, охранявам, запазвам, завардвам, предпазвам, опазвам, застъпвам се, предвардвам, пазя, грижа се

закръглям

закръ`гляш, +несв. и [[закръ`гля]] и [[закръгля`]], +св.; +Какво.
1. Правя да стане кръгъл. Закръгли си бузите.
2. Попълвам до определен размер. Закръглям печалбата до един милион.
3. Свеждам число до цяло или кръгло.
_закръглям се/закръгля се._ — За човек — напълнявам, добивам заоблени форми.

закърмям

закъ`рмяш, +несв. и [[закъ`рмя]], +св.
1. +Кого. Започвам след раждането да храня с майчино мляко.
2. +Прен. +Кого. От най-ранно детство възпитавам в някакъв дух, идеи, познания и под. Закърмили са го с патриотизъм. Закърмили са го с медицина.
_закърмям се/закърмя се._ — +С какво. От ранно детство възприемам дух, идеи, познания.
+прил. [[закъ`рмен]], закъ`рмена, закъ`рмено, +мн. закъ`рмени.

залавям

зала`вяш, +несв. и [[заловя`]], +св.
1. +Кого. Хващам, улавям и задържам, когото търся или преследвам. Заловили убиеца в дома му.
2. +Кого. Заварвам, откривам по време на някакво деяние или престъпление. Заловили го на местопрестъплението. Заловиха го с чужда жена.
_залавям се/заловя се. 1. — Захващам се, улавям се с ръце. Залавям се за хорото.
2. Започвам да правя нещо, заемам се. Аз се залавям с чистенето, а ти с готвенето. Трябва да се заловиш за работа.
3. +С какво. Заемам се, захващам се; ангажирам се. Залових се с политика.
4. С кого. Започвам отношения. Залови се с несериозен съдружник.
5. С кого. Разправям се, насочвам вниманието си, шегувам се; заяждам се. Защо се залавяш с нея, остави я на спокойствие._
+същ. [[зала`вяне]], +ср.
+прил. [[залове`н]], залове`на, залове`но, +мн. залове`ни.
Синоними: хващам, пипвам, сграбчвам, сбарвам, стисвам, вкопчвам, скопчвам, докопвам, напипвам, подхващам, улучвам, налучвам, вземам, улавям, завземам, пленявам, почвам, започвам, подемам, захващам, начевам, предприемам, подкачам, заемам се, опитвам се, пристъпвам, встъпвам, грабвам, отнасям, задигам, арестувам, ловя

залепям

зале`пяш, +несв. и [[залепя`]], +св.
1. +Какво. Съединявам, прикрепям едно към друго посредством леплива материя; лепя. Залепям обявление на стената.
2. +Какво. Уплътнявам дупка посредством прикрепяне; лепя. Залепям гума.
3. +Прен. +Разг. На кого, +Какво. Удрям плесница със замах.
4. +Разг. Поставям оценка на ученик, студент, обикн. неудовлетворителна. Пак ми залепиха двойка по физика.
_залепям се/залепя се. 1. — Прикрепвам се сам към някой предмет. Една дъвка се е залепила за роклята ти.
2. +Прен. +Разг. За кого/за какво. Неотклонно следвам. Залепи се за нея, не и` дава да мръдне сама.
+прил. [[залепе`н]], залепе`на, залепе`но, +мн. залепе`ни.
• Стомахът ми е залепен за гърба._ — Много съм гладен.
Синоними: прикрепвам, закрепявам, лепвам, прилепвам

заменям

заме`няш, +несв. и [[заменя`]], +св.
1. +Кого, какво. Слагам, употребявам или вземам едно вместо друго. Заменям пердета с щори. Замени мъжа си с едно младо момче.
2. +Кого, какво. Вземам едно вместо друго, равностойно на първото; разменям. Заменям сливи за смет.
3. +Кого, какво. Приемам, вземам функциите на нещо или някого; замествам. Ожени се за баща му, но не успя да замени майка му. Парите заменят любовта.
+същ. [[заме`няне]], +ср.
+прил. [[замене`н]], замене`на, замене`но, +мн. замене`ни.
Синоними: замествам, заемам мястото на, измествам, предефинирам, пренаписвам, припокривам

замерям

заме`ряш, +несв. Замервам (в 1 и 2 знач.).

замислям

зами`сляш, +несв. и [[зами`сля]], +св.
1. +Разг. За кого/за какво. Грижа се, имам в ума си. От ходене не замисля за децата си — да ги прибере, да ги нахрани. Време е да замислиш за собствен дом.
2. +Какво. Имам идея, план, намерение, което обмислям. Замислям да напиша една книга за учители. Замислям едно пътуване.
3. Рядко. Започвам да мисля.
+същ. [[зами`сляне]], +ср.
Синоними: проектирам, подготвям, кроя, скроявам, кроя план, намислям, измислям, обмислям, тъкмя, натъкмявам, начертавам, нагласявам, кроя нещо лошо, сплетнича, интригантствувам, готвя, планирам, предвиждам, имам намерение, съставям план

занасям

зана`сяш, +несв. и [[занеса`]], +св.
1. +Какво. Нося, отнасям някъде, извън мястото, където съм. Занеси яденето на баба си.
2. Какво, +На кого. Предавам поздрави, новини и под. там, където отивам. Занеси поздрави на майка си.
3. Какво, +На кого. Предавам, съобщавам, каквото съм чул и видял; доноснича.
4. За вода — отнасям с течението си. Водата занесла селото.
5. +Прен. За превозно средство и под. — отклонявам се по хлъзгав път; поднасям. В планината колата занесе на няколко пъти.
6. +Прен. +Кого. Заблуждавам, будалкам. Не ме занасяй, знаеш, че не вярвам в тези неща.
7. +Прен. +Кого. Шегувам се, закачам се. Занасяха го заради успехите му.
_занасям се/занеса се. 1. — По какво/по кого. Увличам се, прехласвам се, заплесвам се. Занесъл се е по музиката.
2. С кого. Ухажвам, закачам, интимнича. Цяла вечер се занася с колегата си отдясно.
3. Намирам се в унесено състояние от умора, тревоги, мисли и под. За какво мислиш, къде си се занесъл?_
+същ. [[зана`сяне]], +ср.
+прил. [[зане`сен]], зане`сена, зане`сено, +мн. зане`сени.
Синоними: нося, отнасям, пренасям, принасям, подигравам, замайвам, мая, записвам, баламосвам, мамя, лъжа, подлъгвам, докарвам, довеждам, придружавам, спускам, майтапя, будалкам, донасям, разнасям

заобикалям

заобика`ляш, +несв. и [[заобиколя`]], +св.
1. +Какво. Движа се покрай нещо, което се изпречва на пътя ми. Трябва да заобиколите край езерото и ще стигнете до пощата.
2. +Кого, какво. Не минавам пряко, обикалям, за да избегна. Винаги заобикаляше мястото на пожара. Като ме срещне, ме заобикаля.
3. +Кого, какво. Обкръжавам, ограждам. Полицаи заобиколиха банката.
4. +Прен. +Какво. Не зачитам, не се съобразявам. Заобикаля нарежданията.
5. +Разг. +Кого, какво. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Заобикалям често болната си леля. Заобикалям къщата на село.
6. +Прен. +Кого. Обкръжавам, ограждам (с грижи, внимание, омраза и др.).
_заобикалям се/заобиколя се._ — Обкръжавам се, обграждам се (с вещи; с приятели).
+същ. [[заобика`ляне]], +ср.
Синоними: опасвам, обвивам, обикалям, избикалям, извивам, обхождам, заграждам, обкръжавам, обграждам, избягвам, отбягвам, страня, навъртам се, навестявам, посещавам, наминавам, отбивам се, наобикалям, мяркам се, вестявам се, измъквам се от, изплъзвам се от, обсаждам, ограждам

заоблям

зао`бляш, +несв. и [[зао`бля]], +св.; +Какво. Правя объл, извит. Ръбовете на шкафа бяха заоблени.
_заоблям се/заобля се. — Ставам объл, кръгъл. Напълня и лицето му се заобли._
+прил. [[зао`блен]], зао`блена, зао`блено, +мн. зао`блени.

заострям

зао`стряш, +несв. и [[зао`стря]], +св.
1. +Какво. Правя остър; изострям. Заострих края на пръчката.
2. +Прен. Представям като по-ярко изразено, по-откроено (в художествено произведение и под.). Заострям конфликт.
+прил. [[зао`стрен]], зао`стрена, зао`стрено, +мн. зао`стрени.
Синоними: остря, изострям, наострям, точа, наточвам, източвам, шиля

запомням

запо`мняш, +несв. и [[запо`мня]], +св.; +Кого, какво. Задържам в паметта си; запаметявам. Запомни всичко, каквото му казаха.
+същ. [[запо`мняне]], +ср.
+прил. [[запо`мнен]], запо`мнена, запо`мнено, +мн. запо`мнени.
Синоними: помня, не забравям, спомням си, запаметявам, задържам в паметта си, заучавам, забелязвам, припомням си

заравям

зара`вяш, +несв. и [[заро`вя]], +св.
1. +Какво. Слагам в дупка и затрупвам отгоре.
2. +Какво. Запълвам яма, ров и под.
3. +Кого. Погребвам.
4. +Какво. Мушвам в нещо меко или насипно. Зарових крак в пясъка.
5. +Прен. +Кого. Отрупвам, затрупвам, обикн. с пари или друго скъпо или жадувано нещо. Ще те заровя в злато. Там ще те заровя с банани.
_заравям се/заровя се. 1. — Попадам под пръст или нещо насипно; затрупвам се.
2. +Прен. Забивам се, потъвам в работа, която не мога да свърша.
• Заравям нос в нещо._ — Дълго и съсредоточено се занимавам с нещо, свързано с гледане.
Синоними: заривам, загърлям, рия, рина, засипвам, посипвам, закопавам, окопавам, покривам, затрупвам, скривам, прихлупвам, притулям

засланям

засла`няш, +несв. и [[заслоня`]], +св.
1. +Кого, какво. Служа за заслон; предпазвам; прикривам. Дървото ги засланяше от слънцето.
2. +Какво. Закривам светлина, засенчвам. Облак заслони слънцето.
3. +Прен. +Разг. +Кого. Засенчвам (във 2 знач.). Заслони всички със знанията си.
_засланям се/заслоня се._ — Намирам заслон.

заставям

заста`вяш, +несв. и [[заста`вя]], +св.; +Кого. Карам да направи нещо против волята си; принуждавам. Учителят го застави да излезе от стаята. Обстоятелствата го заставиха да учи английски. Болестта я заставяше да стои вкъщи.
+прил. [[заста`вен]], заста`вена, заста`вено, +мн. заста`вени.
Синоними: принуждавам, насилвам, карам, подтиквам, накарвам, задължавам, натоварвам, налагам, карам насила, давам зор, сандардисвам

затварям

затва`ряш, +несв. и [[затво`ря]], +св.
1. +Какво. Правя да не бъде отворен.
2. +Какво. Притварям клепачи; притискам една към друга устните; притискам навътре пръстите на ръка и под.
3. Притискам заедно листовете на книга; доближавам частите на ножици, клещи и др.
4. +Какво. Прекъсвам дейността на магазин, завод, учреждение и под. временно или завинаги. Затвори магазина в четири часа и си тръгна. Заради кризата затвориха завода.
5. +Кого, какво. Оставям в помещение принудително; арестувам; поставям в затвор. Затваря децата вкъщи и отива на кино. Затвориха го за кражба.
6. +Какво. Преграждам път, не позволявам движение; не пропускам преминаване през граница
_затварям се/затворя се. 1. — Затварям сам себе си.
2. За рана — зараствам.
+същ. [[затва`ряне]], +ср.
• Затварям се/затворя се в себе си. — Не общувам с хора.
• Затварям/затворя вратата (на някого). — Отказвам да приема, да изслушам някого.
• Затварям/затворя си очите._ — Правя се, че не забелязвам нещо нередно; премълчавам.
Синоними: притварям, запушвам, захлупвам, скривам, закривам, затулвам, прихлупвам, заключвам, запечатвам, затиквам, заграждам, преграждам, заобикалям, опасвам, ограждам, окръжавам, арестувам, запирам, задържам, лишавам от свобода, задръствам, запречвам, зазиждам, препречвам, попречвам, складирам, помествам в нещо, прибирам

затоплям

зато`пляш, +несв. и [[зато`пля]], +св.
1. +Кого, какво. Правя топъл, стоплям. Затоплих си супата.
2. +Кого. Предизвиквам душевна топлина, радост. Тази мисъл затопли душата му.
_затоплям се/затопля се. — Ставам топъл. Времето се затопли. Трябва да се затоплиш с един душ._
Синоними: стоплям, огрявам, загрявам, нагрявам, сгорещявам, загорещявам, запалвам, разпалвам, възпламенявам, разгарям

затулям

зату`ляш, +несв. Затулвам.
Синоними: запушвам, тампонирам, затъквам, засенчвам, затъмнявам

затътрям

затъ`тряш, +несв. и [[затъ`тря]], +св.; +Кого, какво.
1. Започвам да тътря, да влача. Затътри чехлите си.
2. Тътря донякъде; дотътрям. Затътриха го до дома му.
3. +Прен. +Разг. Завеждам някъде, без да желае или без да бъде желан. Затътри ме на ресторант.
_затътрям се/затътря се. 1._ — Започвам да се тътря.
2. Замъквам се, отивам с усилие.

захвърлям

захвъ`рляш, +несв. и [[захвъ`рля]], +св.
1. +Какво. Хвърлям след някого, по нещо; замерям. Захвърли една книга по него.
2. +Какво. Хвърлям настрани; запращам. След училище захвърляше чантата на една страна, дрехите на друга.
3. +Какво. Слагам небрежно, не на място, като изхвърлено. Защо си ми захвърлил обувките в килера.
4. +Прен. +Кого, какво. Изоставям (професия, занимание), оставям на произвола на съдбата; зарязвам (жена, дете). Захвърли следването и се зае с търговия. Захвърли децата си и тръгна по политика.
Синоними: хвърлям, пращам, запращам, мятам, запокитвам, отмятам, отхвърлям, отблъсвам, прехвърлям, изхвърлям, премятам, замятам, джасвам, изоставям, напущам, оставям, зарязвам

зачерням

заче`рняш, +несв. и [[заче`рня]], +св.
1. +Кого. Със смъртта си причинявам траур и мъка на най-близките си. Зачерни майка си.
2. +Прен. +Кого. Причинявам голяма мъка и/или срам за някого; почерням името му. С това убийство зачерни себе си и семейството си.
_зачерням се/зачерня се. 1. — Зачерням себе си.
2. Погубвам живота си в голям труд, бедност.
3. Живея еднообразно в отдалечено и глухо място. Зачерних се в тия балкани, трябва да се махна._
Синоними: зацапвам, замърсявам, измърсявам, мърся, оплесквам, заплесквам, скверня, петня, опетнявам, черня, очерням, правя нещастен, почерням, озлочестявам

злепоставям

злепоста`вяш, +несв. и [[злепоста`вя]], +св.; +Кого. Поставям в неприятно положение; компрометирам.
_злепоставям се/злепоставя се. — Излагам се, компрометирам се. Злепоставих се пред шефа._
Синоними: излагам, компрометирам, подбивам реномето, опозорявам, клеветя, петня, черня, очерням, дискредитирам, позоря

избавям

изба`вяш, +несв. и [[изба`вя]], +св.; +Кого, какво.
1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт.
2. Освобождавам от робство, потисничество, гнет. Борим се, за да избавим родината си от гнет.
_избавям се/избавя се._ — Избавям себе си.
+същ. [[изба`вяне]], +ср.
Синоними: облекчавам, отървавам, спасявам, освобождавам, запазвам, изваждам, измъквам, изтеглям

избистрям

изби`стряш, +несв. и [[изби`стря]], +св.; +Какво.
1. Правя бистър, прозрачен. Избистрям сместа. Избистрям виното.
2. Правя светъл, чист, ясен.
3. Правя ума способен да схваща по-бързо, да се съсредоточава. Кафето избистри ума му.
_избистрям се/избистря се. 1._ — Ставам бистър, прозрачен, чист, ясен.
2. За идея, план, за мисъл — оформям се, очертавам се, изяснявам се.
Синоними: бистря, обистрям, чистя, пречиствам, прочиствам, разведрявам, изчиствам, изяснявам, разяснявам, прояснявам, просветлявам, обяснявам, рафинирам, претопявам

извалям

изва`ляш, +св. — +вж. [[извалвам]].

изгарям

изга`ряш, +несв. и _изгоря` 1 , +св.
1. Унищожавам се от горене. Сламата изгоря.
2. За електрически уред и под. — повреждам се от неправилно протичане на ток.
3. За ястие — прегарям.
4. За кожа на тялото — увреждам се от висока температура или слънце.
5. За растение — повяхвам, пожълтявам от слънце и др.
6. +Прен. Понасям много висока температура на тялото. Изгарям от температура.
7. +Прен. Изпитвам силно желание, чувство. Изгарям от любов. Изгарям от ревност.
8. +Прен. Претърпявам голямо нещастие, беда. Тя изгоря горката — синът и` почина.
9. +Прен. За пари, средства, труд, усилия — изразходвам се напразно. Изгоря ми трудът — нищо не спечелих.
10. Като процес в организма — разграждам се, изразходвам се (за въглехидрати, мазнини).
+прил. [[изгоря`л]], изгоря`ла, изгоря`ло, +мн. изгоре`ли.
+същ. [[изга`ряне]], +ср.
• Изгорял съм (за него). — +Разг. Не ми е притрябвал, не искам да го виждам.

----

изга`ряш, +несв. и изгоря` 2 , +св.
1. +Кого, какво. Правя да изгори 1 . 2. +Кого. С поглед, усмивка предизвиквам силно вълнение у някого. Погледът и` го изгаряше.
изгарям се/изгоря се. — Наранявам се, опарвам се от огън, течност, храна, нагорещен предмет и др. Пак се изгорих от ютията._
Синоними: горя, пламвам, запалвам се, пламтя, обгарям, възпламенявам се, лумвам, подпалвам се, догарям, овъглявам се, загарям, прегарям, паря, опарвам, изсушавам, изсъхвам, пресъхвам, подпалвам, превръщам в пепел, изпепелявам, накалявам

изговарям

изгова`ряш, +несв. и [[изгово`ря]], +св.; +Какво.
1. Произнасям, артикулирам звук (или дума). Изговаряше [[р]] трудно.
2. Изказвам, произнасям, изричам устно. Изговаряше на глас думите, за да ги запомни.
3. Изказвам, наприказвам, казвам изцяло или много неща едно след друго. Изговорих ви всички клюки.
+същ. [[изгова`ряне]], +ср.
Синоними: учленявам, произнасям, говоря

изготвям

изго`твяш, +несв. и [[изго`твя]], +св.; +Какво.
1. Изработвам, съставям, обмислям, написвам (план, проект и под.).
2. Изразходвам докрай за готвене. Изготвих всичките картофи.
+същ. [[изго`твяне]], +ср.
Синоними: изработвам, извършвам, направям, приготвям

издавям

изда`вяш, +несв. и [[изда`вя]], +св.; +Кого, какво.
1. Удавям всички от определен брой.
2. Удушавам всички от определен брой. Лисицата издави всички кокошки.
_издавям се/издавя се. — Само +мн. Удавяме се всички от определен брой. Всички от кораба са се издавили._
Синоними: ловя, хващам, улавям, сграбчвам, вземам, набарвам, сбарвам, залавям, пипвам

изкашлям

изка`шляш, +несв. и [[изка`шля]], +св.; +Какво. Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си. Изкашлям храчка.
_изкашлям се/изкашля се. 1._ — Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си.
2. Кашлям леко за сигнал или по навик.
Синоними: изхрачвам, храча, плюя

изкормям

изко`рмяш, +несв. Изкормвам.
Синоними: изтърбушвам, разпарям

излавям

изла`вяш, +несв. Изловявам.

изменям

изме`няш, +несв. и _изменя` 1 , +св.; +Кого, какво. Правя различно от досегашното; променям.
изменям се/изменя се. — Ставам различен, променям се. Децата се изменят. Времето се изменя.

----

изме`няш, +несв. и изменя` 2 , +св.
1. На кого/на какво. Преставам да бъда верен, нарушавам клетва, обещание; изневерявам. Измених на принципите си. Изменям на родината си. Измених на съпруга си.
2. За слух, памет, качество — преставам да служа добре, да се проявявам. Паметта започна да ми изменя._
Синоними: изневерявам, изменявам, мамя, лъжа, нарушавам клетва, меня, променям, видоизменям, варирам, разнообразявам, модулирам, не се сбъдвам, не оправдавам надеждите, разочаровам

измислям

изми`сляш, +несв. и [[изми`сля]], +св.; +Какво.
1. С мислене стигам до идея или решение. Измислихте ли име за бебето? Измислих как да постъпя.
2. Съчинявам измислици.
3. +Разг. Изобретявам, откривам. Хората са измислили велосипеда отдавна.
+същ. [[изми`сляне]], +ср.
Синоними: намислям, съчинявам, изнамирам, изобретявам, откривам, създавам, хрумва ми, теква ми, наумявам, измъдрям, сещам се, идва ми на ума, ражда ми главата, ражда се в главата ми, умен съм, имам ум, скалъпвам, изфабрикувам, изсмуквам из пръсти, изработвам, планирам, узнавам, изчислявам, оформявам, съставям, построявам, сглобявам, подправям, произвеждам, фабрикувам, фантазирам, преувеличавам

измокрям

измо`кряш, +несв. и [[измо`кря]], +св.; +Кого, какво. Правя мокър. Измокрям листа със сълзи.
_измокрям се/измокря се. — Ставам мокър. Измокрих се от дъжда._
Синоними: намокрям, мокря, квася, наквасвам, изквасвам, накисвам, кисна, заливам, поливам, подмокрям, пръскам, напръсквам, ръся, наръсвам, поръсвам, напоявам, овлажнявам, навлажнявам

изнасям

изна`сяш, +несв. и [[изнеса`]], +св.
1. +Какво. Нося отвътре навън. Изнесохме гардероба от стаята. Изнесох цветята на балкона.
2. +Какво. Показвам, предлагам за продажба. Това лято ще изнасям на пазара домати.
3. +Кого, какво. Нося на по-високо място. Изнеси детето на втория етаж.
4. +Какво. Поставям в печатан текст извън страницата (встрани, в заглавие). Изнасям поправки. Най-важното изнасям в заглавие.
5. +Какво. Продавам стоки на друга страна. Изнасям житни култури.
6. +Прен. +Какво. Понасям докрай трудности, удържам победа, имам заслуги. Тримата футболисти изнесоха мача.
7. +Прен. +Какво. Представям пред публика (концерт, театрално представление, доклад, лекция и др.).
8. +Прен. +Какво. Представям, огласявам чрез средствата за масово осведомяване. Изнесоха случая в печата.
_изнасям се/изнеса се. — Напускам жилище. След два дни ще се изнесем оттук.
изнася ми. — +Безл. Имам сметка, отърва ми. Не ми изнася да пътувам._
Синоними: съобщавам, казвам, правя достояние, докладвам, разкривам, давам, устройвам, уреждам, изпълнявам, експортирам, изкарвам напред, излагам, показвам, измъквам, предавам, връчвам, издавам, освобождавам, доставям, прибирам, махам, премествам

изнервям

изне`рвяш, +несв. и [[изне`рвя]], +св.; +Кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща едновременно я беше изнервила.
_изнервям се/изнервя се. — Доведен съм до постоянно нервно напрежение. От недостига на пари се беше изнервил._

изоставям

изоста`вяш, +несв. и [[изоста`вя]], +св.
1. +Какво. Напускам завинаги. Изоставям къщата си на село. Изоставям родния си край.
2. +Какво. Напускам професия, занимание. Изоставям учителството. Изоставям рисуването.
3. +Кого. Напускам семейството си или любима жена.
4. +Кого, какво. Преставам да се грижа; зарязвам. Изоставям домакинството. Изоставям болните си родители.
5. +Прен. +Кого. За сили, воля, здраве — напускам. Изоставя ме здравето вече.
_изоставям се/изоставя се. — Преставам да се грижа за себе си. Изоставих се, не ходя на фризьор вече._
Синоними: напускам, оставям, отстъпвам, зарязвам, немаря, занемарявам, не се интересувам, захвърлям, бракувам, пренебрегвам, не придирям, игнорирам, изолирам, отхвърлям, парясвам, отминавам, не забелязвам, пропущам, изпущам, отказвам се от, прекъсвам, спирам, секвам, избягвам от, изчезвам, натъпквам, наблъсквам, не обръщам внимание, не се грижа, пропъждам, отмахвам, преставам, отказвам се

изострям

изо`стряш, +несв. и [[изо`стря]], +св.
1. +Какво. Правя остър. Изостри пръчката.
2. +Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, мисъл. Сладкото изостри жаждата му. Много пари изострят алчността. Опитът изостря мисълта.
3. +Прен. Правя криза, конфликт да стане по-остър, по-силен.
_изострям се/изостря се. 1. — Добивам заострена или издължена форма. Отслабна, носът му се изостри. Лицето му се изостри от напрежението.
2. +Прен. За чувство, усещане — ставам по-силен. Болката се изостри.
3. +Прен. За явление, положение, криза — ставам по-силен в проявата си. Кризата се изостри. Конфликтът се изостри._
+същ. [[изо`стряне]], +ср.
Синоними: остря, подострям, наострям, точа, наточвам, усилвам, разгарям, влошавам, утежнявам

изправям

изпра`вяш, +несв. и _изпра`вя 1 , +св.
1. +Какво. Поставям да стои прав. Изправям книгите на рафта. Изправям падналия стол.
2. +Кого. Помагам да стане прав. Изправям болен човек.
3. +Какво. За части на тялото — изпъвам, повдигам нещо наведено. Изправям ръката си. Изправям главата си.
4. +Кого. Заставям да се яви пред съд, на разпит и под.
5. +Прен. +Кого. Поставям пред опасност, провал, решение, въпрос, проблем и др. Случаят го изправи пред опасността от провал. Изправям пред дилема.
6. За токоизправител — преобразувам променлив ток в постоянен.
изправям се/изправя се. 1. — Заставам прав. Детето започна да се изправя. Стана от стола и се изправи до прозореца. Изправиха се до леглото на болния.
2. Изопвам тялото си, раменете си. Изправи се, не се прегърбвай!
3. Заставам пред съд, за разпит и др. Изправих се пред съда с ужасно обвинение.
4. +Прен. Заставам пред някого за решаване. Прен мене се изправи въпросът за женитбата.
5. +Прен. Обявявам се против някого или нещо. И ти ли се изправяш срещу мене.
6. +Разг. Оздравявам след тежко боледуване. След един месец се изправих на крака.
• Изправям/изправя глава. — Недоволствам, бунтувам се.
• Изправям се/изправя се на крака. 1. — Вдигам се след тежко боледуване.
2. След криза оправям финансовото си положение.
• Изправя/изправи ми се косата. — +Разг. Изпадам в ужас.

----

изпра`вяш, +несв. и изпра`вя 2 , +св.; +Какво.
1. Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им. Изправям грешките на предшественика си.
2. Поправям, коригирам грешки в писан текст или говор.
3. Отстранявам недостатък в зрението, слуха и др. Кривогледството се изправя с операция.
4. Превъзпитавам. Изправям характер. Изправям поведение._
Синоними: вдигам, издигам, повдигам, приповдигам, закрепвам, виря, навирям, поправям, коригирам, уреждам, оправям, заглаждам, щръквам, вирвам, навирвам, отстранявам, неутрализирам, противодействувам, излекувам, смекчавам, подобрявам, слагам, поставям, турям

изпъстрям

изпъ`стряш, +несв. и [[изпъ`стря]], +св.; какво, с какво. Правя да стане пъстър; нашарвам, смесвам, примесвам. Пролетта изпъстри поляните с цветя. Изпъстрям гората с цветове. Изпъстрям текста с поправки. Изпъстрям речта си с диалектизми.
_изпъстрям се/изпъстря се. — За площ, пространство — покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща. Плажът се изпъстри с хора._
Синоними: пъстря, напъстрям, шаря, нашарвам, изшарвам, обагрям, избагрям, оцветявам, разнообразявам, украсявам

изравям

изра`вяш, +несв. и [[изро`вя]], +св.; +Какво.
1. С ровене правя яма, дупка.
2. С ровене изваждам нещо заровено; изкопавам. Изровиха един сребърен съд.
3. +Прен. Откривам след много търсене; намирам нещо скрито, затънтено. Изрових един ценен факт от папките. Изравям от забравата. Изравям от гардероба си.
Синоними: изривам, изкопавам, издълбавам, ровя, дълбая, разравям, разкопавам, изваждам, измъквам, откривам, прекопавам, копая, прокопавам

изтеглям

изте`гляш, +несв. и _изте`гля 1 , +св.
1. +Кого, какво. Чрез дърпане придвижвам от едно място на друго, от долу по-нагоре или от вътре навън. Изтеглих куфара до входната врата. Изтеглям кофата от кладенеца. Изтеглям чекмедже.
2. +Какво. Обикн. за нишка — издърпвам, източвам. Изтеглям нишка от вълната. Изтеглям коприна.
3. +Какво. Извличам, изчерпвам докрай определено количество течност. Изтеглиха една спринцовка кръв.
4. +Кого. Правя да се оттегли, да напусне мястото си. Изтеглиха го на друга длъжност. Изтеглиха армията от границата.
5. +Прен. +Какво. Вземам кредит от банка или получавам част от вложени пари.
6. +Прен. +Разг. Премервам, претеглям всички определени. Изтеглиха зеленчуците.
изтеглям се/изтегля се. 1. — За войска — оттеглям се, напускам предишното си място, отдръпвам се назад.
2. За метал — мога да ставам на жица или лист.

----

изте`гляш, +несв. и изте`гля 2 , +св.; +Какво. Преживявам, изстрадвам. Изтеглих много мъки на тоя свят._
Синоними: измъквам, издърпвам, изскубвам, изтръгвам, изваждам, мъкна, дърпам, скубя, удължавам, опъвам, изпъвам, тегля, изопвам, раздърпвам, разтеглям, изстрадвам, понасям, преживявам, изживявам, претърпявам, претеглям, изтрайвам, изтърпявам, натеглям се, напатвам се, намъчвам се, виждам и патя, влача, дръпвам, изкарвам, изчерпвам, извличам, изсмуквам, изпразвам, изпомпвам, свалям, притеглям, обтягам

изхвърлям

изхвъ`рляш, +несв. и [[изхвъ`рля]], +св.
1. +Какво. Хвърлям докрай всичко. Изхвърлих всичкото зърно на кокошките.
2. +Какво. Хвърлям навън поради непотребност. Изхвърлям боклук. Изхвърлям останките от храната.
3. +Кого. Изгонвам, отстранявам, изпъждам. Изхвърли мъжа си от къщи. Изхвърлиха ги от квартирата. Изхвърлям от работа.
4. +Какво. Премахвам, отделям негодно, непотребно. Изхвърли тази част от текста! Винаги изхвърлям кората на краставицата. Изхвърлиха тези машини от употреба.
_изхвърлям се/изхвърля се. 1. — Изтласквам се напред.
2. +Прен. +Разг. Похвалвам се, изсилвам се. Обича да се изхвърля пред хората._
+същ. [[изхвъ`рляне]], +ср.
Синоними: хвърлям, отхвърлям, отмятам, отблъсквам, мятам, премятам, махвам, премахвам, отстранявам, изтърсвам, изоставям, изпущам, изгонвам, изпъждам, изригвам, избълвам, издавам, изпускам, отделям, излъчвам, бълвам, повръщам, изтласквам, изтиквам, обръщам, катурвам, изсипвам, стоварвам, разтоварвам, захвърлям, запращам, подхвърлям, шибам, блъскам, тласкам, отнасям, натрупвам

изцъклям

изцъ`кляш, +несв. и [[изцъ`кля]], +св.
• Изцъклям очи. — Отварям широко очи и спирам да ги движа вследствие от силни изживявания или смърт. Какво си изцъклил очи, не си ли виждал гола жена?
_изцъклям се/изцъкля се. 1. — За очи — отварям се широко и преставам да се движа вследствие от силни преживявания или смърт.
2. +Прен. Ставам светъл, блестящ и изпъкнал. Небето се изцъклило. Прозорците се изцъклили на лунната светлина._

калям

ка`ляш, +несв.
1. +Кого, какво. Цапам с кал.
2. +Прен. +Разг. +Кого, какво. Клеветя, злепоставям, позоря. Калям държавата. Калям честни хора. Калям името му.
_калям се. — Цапам се с кал. Всеки ден по тоя път се калям._
Синоними: окалвам, цапам, оцапвам, изцапвам, измърсявам, мърся, оплесквам, хвърлям кал, хуля, петня, клеветя, позоря, наклеветявам, одумвам, злословя, черня, очерням, укорявам, охулвам

набавям

наба`вяш, +несв. и [[наба`вя]], св.; какво. Доставям достатъчно от нещо, задоволявам някаква нужда. Набавих всички необходими пособия за училище.
Синоними: снабдявам, доставям, продоволствам, доволствам, задоволявам нужда, запасявам, трупам, натрупвам, придобивам, сдобивам, приготвям, давам, наваксвам, допълвам, сдобивам се с, осигурявам си, намирам

навалям

нава`ляш, +несв. и _наваля` 1 , св; +Кого, какво. Натрупвам се, струпвам се около някого, по някого/по нещо. Месото веднага го навалиха мухите. Навалиха го рояк деца._

навечерям се

навече`ряш се, +св. — +вж. [[навечервам се]].

навирям

нави`ряш, +несв. Навирвам.

навървям

навъ`рвяш, +несв. и [[навъ`рвя]], +св.; +Какво. Нанизвам нещо на връв или конец.
_навървям се/навървя се. — +Разг. Само +мн. Подреждаме се един зад друг в колона. Каруците се навървиха покрай воденицата по пътя за село._
Синоними: вървя, навързвам, нанизвам

нагиздям

наги`здяш, +несв. и [[наги`здя]], +св.; +Кого, какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестата.
_нагиздям се/нагиздя се._ — +Разг. Обличам се с хубави дрехи, обкичвам се; натруфям се.

нагласям

нагла`сяш, +несв. Нагласявам.
Синоними: мамя, измамвам, подправям, фалшифицирам, слагам, монтирам, инсталирам

наговарям

нагова`ряш, +несв. и _нагово`ря. 1. Какво, на +Кого. С говорене изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му качества. Наговорих му какво ли не.
2. Разг. Кого. Убеждавам с думи, уговарям да извърши нещо, придумвам. Наговарям го да излезем на разходка.
наговарям се/наговоря се. 1. — Говоря до пълно насищане.
2. Само +мн. Уговаряме се да извършим нещо заедно (обикн. лошо). Наговорихме се да я излъжем._

наготвям

наго`твяш, +несв. и [[наго`твя]], +св.; +Какво.
1. Готвя много или различни ястия. Наготви им всякакви гозби.
2. Свършвам да готвя; сготвям, приготвям. Още не съм наготвила.

надвнасям

надвна`сяш, +несв. и [[надвнеса`]], +св. Внасям повече, отколкото трябва. Надвнесена сума.

надиплям

нади`пляш, +несв. и [[нади`пля]], св.; какво.
1. Сгъвам материя или дрехи на дипли.
2. Сгъвам внимателно дрехи.
Синоними: дипля, сдипля, сгъвам, нагъвам, пласирам, плисирам, гофрирам

надхвърлям

надхвъ`рляш, +несв. и [[надхвъ`рля]], +св.
1. +Кого. Хвърлям по-добре или по-далече от някого.
2. Надминавам някаква граница, количество или качество. Тя надхвърли 70-те години.
Синоними: надминавам, преминавам, превишавам, надвишавам

надхитрям

надхи`тряш, +несв. Надхитрявам.
Синоними: надлъгвам, изхитрям, изигравам, излъгвам, измамвам, надигравам, послужвам си с хитрост, служа си с измама, постъпвам нечестно, побеждавам, надвивам

назорям

назо`ряш, +несв. Назорвам.

назубрям

назу`бряш, +несв. и [[назу`бря]], +св.; +Какво. Научавам наизуст, механично, без разбиране. Назубрих целия учебник.
Синоними: зубря, уча, заучавам, изучавам наизуст, кълва, накълвавам

накастрям

нака`стряш, +несв. и [[нака`стря]], +св.
1. +Какво. Кастря в достатъчно количество. Накастрих сухи клони за подпалки.
2. Прен. Разг. Кого. Карам се много на някого, нахоквам го.
Синоними: нахоквам, хокам, ругая, наругавам, смъмрям, сконфузвам, скарвам се, нагрубявам, сгълчавам, накарвам се, изругавам, срязвам, нарязвам, изхоквам, навиквам, нагълчавам, сопвам се, натяквам, граквам, тъпча, газя, сгазвам

накипрям

наки`пряш, +несв. и [[наки`пря]], +св.; +Кого, какво. Кипря много, нагиздям, накичвам.

накланям

накла`няш, +несв. Наклонявам.
Синоними: навеждам, накривявам, килвам, наклонявам, климвам

накъдрям

накъ`дряш, +несв. и [[накъ`дря]], св; какво. Правя нещо да стане къдраво, на вълни. Накъдрих косата си.
Синоними: набръчквам, начупвам, нагъвам

накърмям

накъ`рмяш, +несв. и [[накъ`рмя]], +св.
1. +Кого. Кърмя дете до пълното му насищане. Накърмих бебето.
2. +Какво. Храня животни до насищането им.

налавям

нала`вяш, +несв. и [[наловя`]], +св.; +Какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв.
_налавям се/наловя се. — Само +мн. Хващаме се много хора един за друг. Всички се наловиха на хорото._

намислям

нами`сляш, +несв. и [[нами`сля]], +св.; +Какво.
1. Идва ми наум, избирам мислено, решавам. Намислих къде ще отида.
2. Измислям, помислям. Намислих си едно число.
Синоними: измислям, възнамерявам, откривам, решавам, наумявам си, наумило ми се е, дошло ми е на ума, ражда ми главата, умен съм, тъкмя, кроя, чертая, проектирам, предначертавам, глася, нагласявам, сещам се, подсещам се, идва ми на ума, припомням си, спомням си

намокрям

намо`кряш, +несв. и [[намо`кря]], +св.; +Кого, какво. Направям нещо да стане мокро. Дъждът ни намокри. Намокри роклята си в реката.
• Намокрих гащите. — Ирон. Много силно се изплаших.
Синоними: мокря, подмокрям, измокрям, топя, натапям, натопявам, квася, наквасвам, кисна, накисвам, заливам, обливам, поливам, ополивам, пръскам, напръсквам, ръся, поръсвам, напоявам, навлажнявам, овлажнявам, топвам, потапям

нанасям

нана`сяш, +несв. и [[нанеса`]], +св.; +Какво.
1. Внасям голямо количество от нещо.
2. За вода — донасям твърди вещества (пясък, кал и др.).
3. Означавам, отбелязвам върху модел или карта.
4. Причинявам, правя, сторвам. Нанасям поражения.
5. Покривам с тънък слой повърхността на нещо. Нанесох внимателно боята.
_нанасям се/нанеса се._ — Внасям багаж и мебели, за да живея някъде.
Синоними: вписвам, отбелязвам, означавам, внасям, чертая, начертавам

наобикалям

наобика`ляш, +несв. и [[наобиколя`]], +св.
1. Минавам наоколо, обикалям нещо периодично. Наобикалят къщата, за да я почистват.
2. Само +мн. Обикаляме много хора нещо от различни страни. Наобиколиха плачещото дете.

наострям

нао`стряш, +несв. и [[нао`стря]], +св.
1. +Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите.
2. +Прен. +Кого. Насъсквам, настройвам враждебно. Наострих я срещу себе си.
_наострям се/наостря се. — +Разг. Настройвам се враждебно, готов съм за кавга, разправия. Ти я питаш човешки, а тя — като се наострила...
• Наострям уши._ — Съсредоточавам вниманието си, слухтя.
Синоними: остря, точа, изострям, източвам, наточвам, шиля, настройвам, насъсквам, подстрекавам, надъхвам, възбуждам, настървявам, подострям

напомням

напо`мняш, +несв. и [[напо`мня]], +св.
1. Какво/за какво,на кого. Помагам на някого да си спомни нещо, да не забрави; припомням, подсещам. Напомни ми да купя цветя.
2. Наподобявам, приличам. Тази птица ми напомня шарките на паун.
Синоними: подсещам, досещам, припомням, спомням, сещам, възпоменавам, предупреждавам, правя бележка

напудрям

напу`дряш, +несв. и [[напу`дря]], +св.; +Какво. Намазвам, поръсвам с пудра. Напудрих носа си, за да не лъщи.

напъплям

напъ`пляш, +несв. и [[напъ`пля]], +св.; +Кого, какво. С пъплене се придвижвам върху нещо, налазвам. Мравки напъплиха сладкото.

наситням

наси`тняш, +несв. и [[наси`тня]], св.; какво. Направям нещо на ситни части, надробявам.

наставям

наста`вяш, +несв. и [[наста`вя]], св.; какво. Уголемявам нещо до нужната дължина или ширина, като присъединявам друга част към него.
Синоними: ставя, надя, снаждам, нанаждам, принаждам, донаждам, удължавам, добавям, попълвам, прибавям, притурям, додавам, допълвам, съединявам, присъединявам, увеличавам, свързвам, сглобявам, прикрепям

настъпям

настъ`пяш, +несв. Настъпвам.

натапям

ната`пяш, +несв. Натопявам.
Синоними: натопявам, потопявам, цамбурвам, намокрям, поставям във вода, топя, мокря, квася, наквасвам

натирям

нати`ряш, +несв. Натирвам.

натоплям

нато`пляш, +несв. и [[нато`пля]], +св.; +Какво. Топля в достатъчна степен.

натруфям

натру`фяш, +несв. и [[натру`фя]], св.; кого/какво. Труфя много, накичвам, нагиздвам.

нахвърлям

нахвъ`рляш, +несв. и [[нахвъ`рля]], св.; какво.
1. Хвърлям много неща на различни места, разхвърлям. Нахвърля дрехите си по пода.
2. Хвърлям на едно място много неща.
3. Набелязвам, правя план за нещо. Нахвърля в бележника си някои интересни мисли.
_нахвърлям се/нахвърля се. 1. — На/върху кого/какво. Нападам. Кучето се нахвърли върху непознатия.
2. +Прен. Устремно, бързо се залавям за нещо. Нахвърли се върху храната._
3. Хвърлям до пълно насищане.
Синоними: мятам, намятам, струпвам, хвърлям, разхвърлям, пръскам, разпръсквам, замятам, тръшвам, джасвам, наджасвам, наблъсквам, поставям, натурвам, набелязвам, начертавам, скицирам

начерням

наче`рняш, +несв. и [[наче`рня]], +св.; +Кого, какво.
1. Намазвам с черна боя.
2. +Прен. Злословя за някого, злепоставям.
Синоними: почерням, черня, петня

нащърбям

нащъ`рбяш, +несв. Нащърбявам.

оагням

оа`гняш, +несв. и [[оа`гня]] +св. Обагням.

обагням

оба`гняш, +несв. и [[оба`гня]], +св. За овца — раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца.
_обагням се/обагня се. 1. — За овца — раждам. Овцата се обагни.
2. За агне — раждам се. Последното агне се обагни нощес._

обагрям

оба`гряш, +несв. и [[оба`гря]], +св.; +Какво.
1. Багря докрай, изцяло; нашарвам. Есента обагри гората в златисто.
2. Оцветявам в червено. Кръвта му обагри снега.
Синоними: багря, боядисвам, шаря, нашарвам, оцветявам, пъстря, напъстрям, изпъстрям, украсявам, заруменявам, почервенявам

обгарям

обга`ряш, +несв. и _обгоря` 2 , +св.
1. Овъглявам се по повърхността, изгарям отвън. Дървата обгаряха бавно.
2. Получавам външни повреди от изгаряне. Лявата му ръка обгоря при пожара._
Синоними: пърля, опърлям, облъчвам, нагрявам, стоплям, паря, опарвам, цървам, прежурям, горя, изгарям, паля, запалвам, възпламенявам, загарям, прегарям, пламтя

обикалям

обика`ляш, +несв. и [[обиколя`]], +св.
1. Какво/кого; около какво/кого. Движа се, минавам около нещо. Обикалям около езерцето. Обикалям къщата.
2. +Кого, какво. Посещавам различни места. Обиколих приятелите си.
3. +Прен. +Разг. +Кого. Постоянно стоя при някого, грижа се за него. По цял ден обикалям болния. Защо пак обикаляш директора?
4. +Какво. Разположен съм около нещо. Оградата обикаляше двора му от всички страни.
5. Минавам по по-дълъг път, а не направо. Имах достатъчно време, затова обиколих през другия квартал.
Синоними: заобикалям, лъкатуша, криволича, заграждам, обвивам, опасвам, въртя се, вия се, кръжа, окръжавам, наминавам, спохождам, обхождам, посещавам, навестявам, визитирам, навъртам се, пътувам, странствувам, кръстосвам, бродя, миткам, снова, бутам се, лавирам, отбягвам, извъртам, обкръжавам, ограждам, пропътувам, прекосявам, изминавам, ходя нагоре-надолу, преброждам, разхождам се

обистрям

оби`стряш, +несв. и [[оби`стря]], +св.; +Какво. Направям нещо да стане бистро; избистрям.
_обистрям се/обистря се._ — Ставам бистър.
Синоними: бистря, избистрям, чистя, прочиствам, разчиствам, цедя, прецеждам, изяснявам

облепям

обле`пяш, +несв. Облепвам.

обменям

обме`няш, +несв. и [[обменя`]], +св.
1. +Кого, какво. Разменям едно за равностойно друго. Обменям левове за марки.
2. +Прен. Споделям, разменям. Обменям мисли. Обменям опит.
Синоними: разменям

обмислям

обми`сляш, +несв. и [[обми`сля]], +св.; +Какво. Сериозно и внимателно мисля върху нещо; премислям, обсъждам. Обмислям добре проекта.
Синоними: обсъждам, размислям, разсъждавам, мисля, премислям, промишлявам, размишлявам, вземам в съображение, преценявам, разглеждам, анализирам, съобразявам, предвиждам, помислям, мъдрувам, умувам, разисквам, дебатирам, обменям мисли, съвещавам се, възприемам, схващам, асимилирам, замислям, планирам, кроя, преценявам внимателно

обуславям

обусла`вяш, +несв. и [[обусловя`]], +св.; +Какво.
1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие.
2. Ставам причина за нещо. Влагата обуславя появата на плесен.
Синоними: свързвам, поставям в зависимост, предопределям, ставам причина, съм условие, определям, ръководя, насочвам, давам насока на

огласям

огла`сяш, +несв. и [[оглася`]], +св.; +Какво.
1. Изпълвам с глас, със звук. Песента огласи планинските върхове.
2. Правя нещо известно на всички. Премиерът огласи новия състав на правителството.

окастрям

ока`стряш, +несв. и [[ока`стря]], +св.
1. +Какво. Отрязвам клони на дърво.
2. Прен. Разг. Кого. Постригвам много или лошо.
Синоними: кастря, изкастрям, оголвам, оронвам, окършвам, кърша, обрязвам, олющвам, изсичам, изрязвам, орязвам, клъцвам, подрязвам, стрижа, остригвам, режа

олигавям

олига`вяш, +несв. и [[олига`вя]], св.;какво/кого. Нацапвам с лиги, слюнки.
_олигавям се/олигавя се._ — Пускам да ми текат лиги.

оправям

опра`вяш, +несв. и [[опра`вя]], +св.
1. +Какво. Привеждам в ред. Оправи косата си с ръка.
2. +Какво. Отстранявам грешки или неясноти. Оправих всички стари сметки.
3. +Кого. Упътвам, посочвам правилната посока.
4. +Кого. Вразумявам, правя послушен. Не искам да те оправям с бой.
5. Жарг. Кого. За мъж — осъществявам полов акт с жена.
6. +Разг. +Кого, какво. Излекувам, оздравявам. Докторът го оправи със силни лекарства.
_оправям се/оправя се. 1. — Намирам верния път. Трудно се оправих в непознатия град.
2. Оздравявам, изглеждам по-добре. След боледуването лесно се оправи и напълня.
3. Справям се с проблеми, преодолявам трудности. Живея зле, но ще се оправя.
4. За времето — става хубаво. Преди два дни валеше, но днес се оправи.
• Оправям си линията._ — Ставам по-елегантен, отслабвам.
Синоними: уреждам, поставям ред, регламентирам, коригирам, изправям, поправям, направлявам, вкарвам в пътя, устройвам, нареждам, приготовлявам, приготвям, стъкмявам, успокоявам, помирявам, изглеждам, подреждам

определям

опреде`ляш, +несв. и [[определя`]], +св.
1. +Какво.Установявам с точност, изяснявам. Лекарят не можа да определи болестта му.
2. +Какво. Посочвам точни обстоятелства на действие. Определих времето и мястото на срещата.
3. +Какво. Давам словесно обяснение за същността на нещо; дефинирам.
4. +Какво. Пресмятам, изчислявам, назначавам. Определям размера на глобата.
5. +Какво. Обуславям, мотивирам. Културата на човека определя поведението му в обществото.
6. Кого, +За какво. Назначавам на длъжност, избирам. Определям Петров за мой заместник.
_определям се/определя се. 1. — Ставам ясен, определен.
2. Намирам положението си, мястото си, предпочитанията си. Трябва да се определиш с кого ще бъдеш по-нататък._
Синоними: конкретизирам, прецизирам, уточнявам, фиксирам, уяснявам, дефинирам, означавам, посочвам, различавам, квалифицирам, охарактеризирам, таксувам, предназначавам, обричам, предопределям, отреждам, посвещавам, отделям, избирам, назначавам, възлагам, уреждам, уговарям, налагам, осъждам, наказвам, отсъждам, насрочвам, обуславям, ръководя, насочвам, давам насока на, оценявам, преценявам, пресмятам, упоменавам, разпределям, раздавам, разделям, договарям, поставям като условие, предвиждам, установявам, изрично упоменавам, характеризирам, надписвам, описвам

опърлям

опъ`рляш, +несв. и [[опъ`рля]], +св.; +Кого, какво.
1. Пърля докрай.
2. Изгарям с пламък. Опърли косата и` със свещта.
3. За слънце — обгарям. Слънцето го опърли.
Синоними: обгарям, пърля, нагрявам, паля, запалвам, възпламенявам

ослабям

осла`бяш, +несв. и [[осла`бя]], +св.
1. +Кого, какво. Правя да стане по-слаб.
2. +Какво. Разпускам, правя по-малко стегнат, здрав, строг.
Синоними: разслабвам, разхлабвам, разтягам, разпущам, отпущам

осланям се

осла`няш се, +несв.; на кого/на какво. Надявам се, разчитам. Осланям се на тебе за всичко.
Синоними: надявам се, уповавам се, доверявам се, очаквам, чакам, разчитам, възлагам надежди, имам вяра, облягам се, опирам се, наблягам се, крепя се, държа се

оставям

оста`вяш, +несв. и [[оста`вя]], +св.
1. +Кого, какво. Поставям на мястото му, не вземам със себе си. Оставих пакета на масата. Оставих бебето в креватчето.
2. +Какво. Съхранявам в определено положение или състояние. Той си е оставил брада и мустаци.
3. +Кого, какво. Изоставям, напускам. Оставил е жена си и децата си.
4. +Какво. Предавам, предоставям за ползване. Оставям наследство.
5. Отказвам се от нещо, лишавам се. Оставих цигарите (отказах се да пуша).
6. +Какво. Отлагам. Оставих този разговор за по-късно.
7. +Кого, какво. Преставам да се занимавам . Оставете го на спокойствие! Остави тази работа!
8. +Какво. Запазвам, задържам с определена цел. Оставих ти парче от тортата.
9. +Какво. Водя до появата на нещо. Остави кални следи по пода. Разходката остави чудесни впечатления у тях.
10. Позволявам нещо да стане. Няма да те оставя да си тръгнеш сега.
_оставям се/оставя се. — Не се съпротивлявам на някакво действие. Оставям се на течението.
• Оставям на ми`ра. — Не безпокоя, не тревожа.
• Оставям зад гърба си/след себе си. — Създавам приживе нещо значително, ценно.
• Оставям настрана (пари). — +Разг. Спестявам.
• Остави` се! — +Разг. Не питай, не се занимавай! Остави се, едвам се прибрахме!_
Синоними: турям, поставям, намествам, изоставям, напущам, захвърлям, отхвърлям, отстъпвам, предоставям, зарязвам, бракувам, завещавам, оставям в наследство, напускам, прекъсвам, преставам, спирам, изпускам, изтървавам, подарявам, давам, слагам

отварям

отва`ряш, +несв. и [[отво`ря]], +св.
1. +Какво. Правя достъпна вътрешността на нещо, като премествам подвижна част. Отвори вратата. Отвори чантата си.
2. +Какво. Слагам начало на нещо, започвам дейност в него. Отварям магазин. Отварям ново училище.
3. Започвам работа. Магазините отварят в 8 часа.
4. +Какво. Разтварям нещо събрано, сгънато. Отвори очи. Отвори чадъра си.
5. +Какво. Разгръщам. Отворих книгата на десета страница.
6. +Какво. Правя нещо да стане възможно, предоставям. Отварям път за новите идеи.
7. +Кого, какво. Придавам по-добър вид. Тази блуза те отваря.
_отварям се/отворя се. 1. — +Разг. Ставам общителен, разговорлив.
2. За рана — спира да зараства.
3. За цвете — разцъфва.
• Отварям очите (на някого). — Карам го да види истинското положение.
• Отваряй се очите. — Внимавай!
• Отварям дума. — Заговорвам.
• Отварям очи._ — Събуждам се.
Синоними: разтварям, разгръщам, разгъвам, разкривам, откривам, открехвам, разкопчавам, развързвам, разхлабвам, разопаковам

отговарям

отгова`ряш, +несв. и [[отгово`ря]], +св.
1. Казвам това, за което ме питат. Отговори на въпроса ми!
2. Постъпвам по някакъв начин срещу действие. Отговори на удара с удар.
3. Показвам знания при изпит. Отговарям правилно.
4. Изпращам писмо, след като съм получил писмо от някого. Защо не отговаряш на писмата ми?
5. Отвръщам; говоря непочтително с възрастен човек или изобщо с друг човек.
6. Поемам отговорност за нещо или някого. Отговарям за посрещането на гостите.
Синоними: давам отговор, обаждам се, отзовавам се, откликвам, отвръщам, възразявам, реагирам, противореча, съответствувам, прилягам, съвпадам, схождам, подхождам, прилепвам, допадам, нося отговорност, кореспондирам, отивам, съответствам, задоволявам изисквания

отделям

отде`ляш, +несв. и [[отделя`]], +св.
1. +Какво. Вземам част от нещо, разединявам. Отделям развалените плодове от здравите.
2. +Кого, какво. Разделям хора или животни. Отдели агнетата от овцете.
3. Спестявам. Отделям пари за после.
4. Изпускам, излъчвам. При фотосинтеза растенията отделят кислород.
_отделям се/отделя се. 1. — Ставам самостоятелен, заживявам в друго жилище. Децата му се отделиха.
2. Изпускам се, излъчвам се. При горене се отделя топлина.
• Отделям от залъка си._ — +Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото.
Синоними: отстранявам, отблъсквам, отдалечавам, раздалечавам, разделям, отмахвам, отклонявам, уединявам, усамотявам, разгонвам, пъдя, разпъждам, цепя, разцепвам, разкъсвам, посвещавам, отдавам, отреждам, определям, предназначавам, предопределям, давам, пестя, кътам, скътвам, пазя, запазвам, издавам, изпускам, изхвърлям, излъчвам, изолирам, изригвам, избълвам, изтласквам, изтиквам, откъсвам, отвързвам, оттеглям, отчуждавам, разлъчвам, разединявам, деля, отлъчвам

отменям

отме`няш, +несв. и [[отменя`]], +св.
1. +Какво. Премахвам, спирам валидността на нещо, обявявам за недействително. Отмениха тази наредба.
2. +Какво. Отлагам. Отмениха събранието за четвъртък.
3. +Кого. Замествам в работа. Ще те отменя в домакинската работа.
Синоними: анулирам, прекратявам, премахвам, унищожавам, оттеглям, отхвърлям, касирам, вдигам, развалям

отнасям

отна`сяш, +несв. и [[отнеса`]], +св.
1. +Кого, какво. Нося на друго място. Отнеси чантата в кухнята. Отнеси детето в леглото.
2. +Кого, какво. За вода, вятър — завличам, замъквам, премествам. Реката отнесе дънерите.
3. +Прен. +Какво. Претърпявам. Отнесох караницата заради него.
4. +Разг. +Какво. Открадвам. Замина си и отнесе всичките ми пари.
5. Прен. Какво/кого. Включвам, определям, приемам за достоверно. Изследвачите отнасят този ръкопис към ХII в.
_отнасям се/отнеса се. 1. — Проявявам отношение, държа се. Отнасям се приятелски с децата си.
2. Насочен съм към нещо или някого, валиден съм. Забележката се отнася за всички.
• Отнасям в гроба. — +Разг.
1. +Кого. За болест — ставам причина за смъртта.
2. +Какво. Премълчавам, не издавам тайна.
• Отнасям въпроса (до някого или някъде). — Искам компетентно мнение по някакъв проблем.
• Отнасям калая. — +Разг. Получавам наказание вместо друго лице.
• Мътните да те отнесат._ — +Разг. Възклицание за недоволство или (рядко) възхищение.
Синоними: вземам, отвличам, пренасям, замъквам, завличам, отмъквам, помитам, грабвам, крада, отнемам, задигам, вдигам, отвявам, издухвам, завявам, залавям, пипвам, арестувам, блъскам, нося, донасям, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам, смятам, включвам, причислявам, шибам, тласкам, изхвърлям, изтласквам, натрупвам

отпарям

отпа`ряш, +несв. и [[отпо`ря]], +св.; +Какво. Отделям, откъсвам нещо пришито. Отпори джоба на сакото си.
• Ще ти отпоря ушите. — +Разг. Ще те накажа строго.

отправям

отпра`вяш, +несв. и [[отпра`вя]], +св.
1. +Кого, какво. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого.
2. В съчетание със съществителни имена — осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам).
_отправям се/отправя се. 1. — Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка._
2. Отнасям се, визирам.
Синоними: насочвам, изпращам, отпращам, адресирам, устремявам, направлявам, напътвам, упътвам, експедирам, препращам

отравям

отра`вяш, +несв. и [[отро`вя]], +св.
1. +Кого, какво. Умъртвявам чрез отрова. Отрових хлебарките.
2. +Кого, какво. Причинявам вреда, разболявам чрез отровни вещества. Ще ни отровиш с тези цигари.
3. +Какво. Смесвам с отрова. Отравям въздуха със задушливи газове.
4. +Прен. +Кого, какво. Причинявам неприятности, ядосвам. Отрових празника му. Отрови ми живота!
_отравям се/отровя се. 1. — Умирам от отрова.
2. Заболявам след приемане на отровни вещества.
3. +Прен. Много силно се ядосвам. Отрових се с тая работа.

----

отра`вяш, +несв. и [[отро`вя]], +св.
1. +Какво. Изваждам от земята или откривам нещо заровено. Отрови скритите пари.
2. +Кого, какво. Освобождавам чрез ровене, измъквам. Отровиха затрупаните при земетресението хора и животни._
Синоними: тровя, умъртвявам, убивам, ядосвам, дразня, раздразним, лютя, нервирам, сърдя, изравям, разривам, изкопавам, изривам, изваждам, отривам, откопавам, вгорчавам, огорчавам, озлобявам, ожесточавам, причинявам мъка

оттеглям

оттегляш, +несв. и [[оттегля]], +св.
1. +Кого, какво. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си.
2. +Какво. Отказвам се от нещо написано или изречено. Оттеглям обвиненията си.
_оттеглям се/оттегля се. 1. — Отдръпвам се, отмествам се. Оттеглих се, за да не преча на разговора им.
2. Отказвам се от някаква дейност, прекратявам активното и практикуване, напускам. Оттеглям се от политиката._
Синоними: отделям, откъсвам, отвързвам, отменям, анулирам, унищожавам

отхвърлям

отхвъ`рляш, +несв. и [[отхвъ`рля]], +св.
1. +Кого, какво. Със сила отблъсквам встрани. Отхвърлих одеялото и бързо станах. Отхвърли нападателя и побягна.
2. +Кого, какво. Отблъсквам нападение, освобождавам се. Много народи отхвърлиха чуждото господство.
3. +Кого, какво. Отказвам, не приемам. Отхвърлиха отново молбата му.
4. +Разг. +Какво. Извършвам някаква работа. Отхвърлих доста работа.
Синоними: отмятам, отблъсквам, мятам, хвърлям, захвърлям, махвам, отмахвам, тласкам, отстранявам, изтласквам, бутам, избутвам, отбивам, отмествам, изоставям, отдалечавам, изключвам, отричам, опровергавам, оборвам, оспорвам, не признавам, не приемам, не одобрявам, бракувам, пренебрегвам, не вземам под внимание, възразявам, не допускам, доказвам невярността, отказвам, налагам вето, отменям, анулирам, касирам, отпъждам

оформям

офо`рмяш, +несв. Оформявам.

оцъклям

оцъ`кляш, +несв. и [[оцъ`кля]], +св. +Разг. Придавам студен блясък.
_оцъклям се/оцъкля се. 1. — Стоя с широко отворени очи; опулвам се.
2. +Грубо. Умирам.
• Оцъклям очи._ — Умирам, издъхвам.

очерням

оче`рняш, +несв. и [[оче`рня]], +св.
1. +Кого, какво. Нацапвам с черна боя. Очерни ръката си.
2. +Прен. +Кого. С думи или поведение опетнявам, опозорявам.
Синоними: черня, зачерням, почерням, мърся, замърсявам, омацвам, оцапвам, цапам, дамгосвам, оплесквам, измърсявам, опозорявам, позоря, петня, опетнявам, скверня, осквернявам, безчестя, злепоставям, клеветя, наклеветявам, оклеветявам, злословя, злословя по адрес на, хуля, омаловажавам, подценявам, говоря с пренебрежение, подбивам авторитета, покварявам

повалям

пова`ляш, +св. — +вж. [[повалвам]].

----

пова`ляш, +несв. и [[поваля`]], +св.; +Кого, какво.
1. Събарям на земята нещо изправено; катурвам. Повалени дървета.
2. Убивам с удар или стрелба.
Синоними: събарям, сривам, гътвам, бутвам, катурвам, срутвам, руша, разрушавам, отсичам, свалям, надвивам, побеждавам, сека, удрям, нападам, убивам

повтарям

повта`ряш, +несв. и [[повто`ря]], +св.
1. Правя за втори път.
2. Казвам за втори път.
3. +Разг. Женя се за втори път.
Синоними: преповтарям, възпроизвеждам, дублирам, копирам, възобновявам, твърдя, потвърждавам, наблягам, подчертавам, усилвам, подсилвам, предъвквам, навивам на пръст, преживям

подготвям

подго`твяш, +несв. и [[подго`твя]], +св.
1. +Кого, какво. Правя да стане готов. Подготвям доклада си. Подготвям реч. Подготвям го за изпит.
2. +Кого. Предразполагам някого отрано за нещо сериозно, тежко, за да го понесе по-леко.
_подготвям се/подготвя се. — Готвя се.
+същ. [[подго`твяне]], ср._
Синоними: готвя, проектирам, уреждам, организирам, редя, тъкмя, глася, натъкмявам, кроя, възнамерявам, обучавам, тренирам, приготвям, предразполагам, въвеждам, загатвам, служа като увод към, отглеждам, отхранвам, възпитавам, вземам мерки, планирам, уча, ръководя, наставлявам

поделям

поде`ляш, +несв. и [[поделя`]], +св.; +Какво. Разделям на части; правя на дялове.
Синоними: разделям, деля, преполовявам

подирям

поди`ряш, +несв. Подирвам.

подканям

подка`няш, +несв. Подканвам.

подкастрям

подка`стряш, +несв. и [[подка`стря]], +св.; +Какво. Кастря отдолу; подрязвам.
Синоними: кастря, окастрям, кърша, окършвам, оголвам, подрязвам, отрязвам, стрижа, остригвам

подкрепям

подкре`пяш, +несв. Подкрепвам.
Синоними: подпирам, придържам, подсилвам, поддържам, държа, задържам, съдействувам, давам съдействие, помагам, защищавам, обосновавам, доказвам, мотивирам, основавам, аргументирам, подкрепям с доказателства, боря се за, нося, издържам, крепя, освежавам, опреснявам, ободрявам, подпомагам, одобрявам, насърчавам, субсидирам, потвърждавам, оставям в сила, решавам в полза на, спомагам, допринасям, поощрявам, укрепвам, засилвам

подлепям

подле`пяш, +несв. Подлепвам.

подлостям

подло`стяш, +несв. Подлоствам.

подменям

подме`няш, +несв. и [[подменя`]], +св.; +Какво. Заменям едно нещо с друго; разменям, сменям.

подмокрям

подмо`кряш, +несв. и [[подмо`кря]], св.; какво. Мокря отдолу.
_подмокрям се/подмокря се. — +Разг. Напикавам се. Подмокри се от страх._
Синоними: подлизвам, подгизвам, прогизвам, накисвам, наквасвам, мокря, намокрям, измокрям, напоявам, навлажнявам, овлажнявам

поднасям

подна`сяш, +несв. и [[поднеса`]], +св.
1. +Какво. Давам с необходимото уважение. Поднасям храна. Поднасям венец.
2. +Прен. Изразявам положителни чувства. Поднасям почитанията си.
3. За кола — плъзгам се, подхлъзвам се.
4. +Разг. +Кого. Шегувам се, иронизирам.
Синоними: предлагам, представям, сервирам, подлагам, давам, подарявам, закачам, подигравам, залъгвам

подострям

подо`стряш, +несв. и [[подо`стря]], +св.
1. +Какво. Правя остър; изострям, заострям.
2. +Прен. +Разг. +Кого. Подсторвам да направи нещо; подмушвам, подкокоросвам, подбуждам.
3. +Прен. Разг. Кого/какво. Подстригвам много късо.
Синоними: остря, наострям, изострям, точа, наточвам

подправям

подпра`вяш, +несв. и [[подпра`вя]], +св.; +Какво.
1. Правя нещо да прилича на друго; фалшифицирам. Подправям оценка.
2. Слагам подправки в яденето.
Синоними: подновявам, пременявам, възобновявам, фалшифицирам, измислям, произвеждам, фабрикувам, изопачавам, опорочавам, ловко подвеждам, мамя, измамвам, нагласям, слагам подправка, придавам вкус, ароматизирам

подравям

подра`вяш, +несв. и [[подро`вя]], +св.; +Какво.
1. Ровя под нещо; подкопавам, подривам.
2. +Прен. Действам подмолно, за да разруша нещо.
Синоними: подривам, подкопавам, подронвам, дълбая, рия, минирам, съсипвам, опропастявам, разклащам, отслабвам, раздрусвам, разклащам основите, руша

подразделям

подразде`ляш, +несв. и [[подразделя`]], св.; какво. Деля на по-малки части; разделям.
Синоними: класирам, подреждам, групирам, деля, разделям, сортирам, редя, разклонявам се, разграфявам, градуирам

подразням

подра`зняш, +несв. и [[подра`зня]], св.; кого/какво. Дразня малко.
_подразням се/подразня се._ — Нещо внезапно предизвиква раздразнение у мен.

подхвърлям

подхвъ`рляш, +несв. и [[подхвъ`рля]], +св.
1. Хвърлям нагоре или наблизо.
2. +Кого, какво. Тайно оставям на някого. Подхвърлям дете.
3. +Прен. Извършвам по отношение на някого действието, означено със следващото съществително; подлагам. Подхвърлям на съмнение.
4. +Прен. +Разг. Казвам нещо за подсещане или за да засегна някого; подмятам.
Синоними: подмятам, хвърлям, мятам, захвърлям, подритван, прехвърлям, намеквам, загатвам, споменавам, правя алюзия, лансирам, давам да се разбере, разменям си, разпространявам, прекъсвам, вмятам, намесвам се, изхвърлям, запращам

помислям

поми`сляш, +несв. и [[поми`сля]], +св.
1. Мисля определено време. Трябва да помисля.
2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се. Помислих, че ще умра.
3. +Кого, какво. Смятам, считам. Помислих го за умряло.
Синоними: мисля, замислям се, на мнение съм, обмислям, обсъждам, разглеждам

понасям

пона`сяш, +несв. и [[понеса`]], +св.
1. +Кого, какво. Започвам да нося.
2. +Прен. +Какво. Изпитвам, претърпявам, издържам. Не понасям мъката.
3. +Прен. +Какво. Поемам върху себе си. Понасям упреци.
_понасям се/понеса се. — Започвам да се нося. Понасям се по улиците. Понасям се с нови дрехи. Песента се понесе по въздуха._
Синоними: нося, задигам, грабвам, заграбвам, вземам, забирам, търпя, трая, издържам, изтрайвам, претърпявам, страдам, изтърпявам, изживявам, устоявам на, подложен съм на, приемам, съгласявам се, позволявам, готов съм, предпочитам, изпитвам, пострадвам

понравям се

понра`вяш се, +несв. и _понра`вя се, св.; на кого._ Започвам да се нравя, харесвам се.

поправям

попра`вяш, +несв. и [[попра`вя]], +св.
1. +Какво. Отстранявам повреда, недостатък. Поправям печката.
2. +Какво. Правя нещо да е съобразено с определен ред или правило. Поправям си дрехите.
3. +Кого, какво. Отстранявам грешка. Поправям тетрадки. Поправям ученик.
4. +Какво. Подобрявам. Поправям успеха си.
_поправям се/поправя се. 1._ — Поправям своя грешка.
2. Възстановявам се след болест.
3. +Разг. Напълнявам.
+същ. [[попра`вяне]], +ср.
Синоними: коригирам, изправям, подобрявам, преработвам, преправям, подправям, възобновявам, преобразувам, наказвам, порицавам, вкарвам в пътя, отстранявам, неутрализирам, противодействувам, излекувам, смекчавам, кърпя, закърпвам, подновявам, поправям поведението си, преглеждам, проверявам, ревизирам, ремонтирам, изкърпвам

попълням

попъ`лняш, +несв. Попълвам.

поръбям

поръ`бяш, +несв. Поръбвам.

посрамям

посра`мяш, +несв. Посрамвам.

поставям

поста`вяш, +несв. и [[поста`вя]], +св.
1. +Какво. Оставям на определено място; слагам, турям. Поставям ножа на масата.
2. +Какво. Помествам, изписвам на определено място. Поставям подпис. Поставям печат.
3. +Какво. Закрепвам на тялото с лечебна цел. Поставям термометър. Поставям компрес.
4. +Спец. +Какво. Устройвам, организирам сценична игра. Поставям пиеса.
5. +Какво. Предлагам, издигам. Поставям цел. Поставям въпрос.
6. +Кого, какво. Докарвам в някакво положение, състояние. Поставям го в затруднение.
• Поставям на място(то). — Вразумявам някого или му потърсвам отговорност.
• Поставям на пиедестал. — Прекланям се.
• Поставям кръст. — Приключвам, премахвам.
• Поставям на дневен ред. — Искам нещо да бъде решено скоро.
• Поставям под един знаменател. — Изравнявам.
• Поставям на карта. — Излагам на опасност.
• Поставям на колене. — Заставям някого да ми се подчини.
• Поставям натясно. — Затруднявам, притискам (някого).
Синоними: слагам, турям, оставям, наслагвам, натурвам, помествам, намествам, нахвърлям, наблъсквам, наджасквам, полагам, влагам, разполагам, инсталирам, курдисвам, нареждам, загнездям, нагласявам, настанявам, бутвам, тиквам, мушвам, закрепвам, прикрепвам, заковавам, забивам, изправям

потапям

пота`пяш, +несв. Потопявам.
Синоними: топя, потопявам, натапям, мокря, намокрям, хвърлям във водата, кисна, накисвам, топвам

потретям

потре`тяш, +несв. Потретвам.

потулям

поту`ляш, +несв. Потулвам.

потътрям

потъ`тряш, +несв. и [[потъ`тря]], +св.; +Кого, какво.
1. Започвам да тътря.
2. Тътря малко, за кратко време.

почерням

поче`рняш, +несв. и [[поче`рня]], +св.
1. +Какво. Правя нещо да стане черно.
2. +Прен. +Кого. Озлочестявам, предизвиквам скръбта на някого; зачерням.
Синоними: черня, очерням, оцапвам, скверня, позоря, опозорявам, зачерням, злочестя, озлочестявам, помрачавам, засенчвам, начерням, петня

превалям

преваляш, +несв. Превалявам.

преварям

преваряш, +несв. Преварвам.

превъзнасям

превъзнасяш, +несв. и [[превъзнеса]], +св.; +Кого. Хваля прекалено много, поставям на по-високо място, отколкото заслужава. Превъзнасям любимия си.
Синоними: величая, възвеличавам, възхвалявам, хваля, възпявам, прославям, възвишавам, въздигам, идеализирам, боготворя, славословя, окръжавам с ореол

прегарям

прегаряш, +несв. и _прегоря 1 , +св.; +Какво. Повреждам чрез продължително горене, греене, печене и др. Прегарям сладкиши. Прегарям кожата си. прегаряш, +несв. и прегоря 2 , +св. Обикн. в трето лице.
1. Повреждам се от горене, печене и др. Питата прегаря.
2. Спирам да горя. Огънят прегаря._
3. За животно: спира ми млякото.
Синоними: горя, изгарям, загарям, обгарям, пламтя, изсушавам, изсъхвам, пресъхвам

преговарям

преговаряш, +несв. и [[преговоря]], +св.; +Какво. Чета, припомням си отново някакъв материал, за да го науча.+същ. [[преговор]], +мн. преговори, (два) преговора, +м. Преговор по химия. преговаряш, +несв.; +С кого, с какво. Водя преговори. Преговарям с фирма.
Синоними: договарям, уговарям, водя преговори, влизам в преговори, уславям се, водя пазарлък, повтарям, репетирам

предопределям

предопределяш, +несв. и [[предопределя]], +св.; +Какво. Предварително определям.
Синоними: предназначавам, определям, отреждам, посвещавам, насочвам, свързвам, поставям в зависимост, набелязвам, предрешавам, обуславям, предначертавам

предоставям

предоставяш, +несв. и [[предоставя]], +св.; +Кого, какво. Оставям в разпореждането на друг. Предоставям къщата си.
Синоними: възлагам, натоварвам, изоставям, оставям, давам, оставям на разположение, отстъпвам, отпущам

представям

представяш, +несв. и [[представя]], +св.
1. +Какво. Предявявам, оставям на разположение. Представям доказателства.
2. +Какво. Давам представление. Представям комедия.
3. Кого, на кого. Запознавам. Представям ти моята майка.
4. +Кого. Ходатайствам в полза на някого, признавайки го за достоен да получи нещо. Представям го за награда.
5. +Какво. Изобразявам, обрисувам. Той ми представи своето участие по този начин.
_представям се/представя се. 1. — Назовавам себе си при запознанство. Разрешете да се представя.
2. Явявам се пред някого или на определено място. Представих се в министерството навреме. представяш, +несв.
1. +Какво. Явявам се в същността си. Какво представя този комитет?
2. +Кого, какво. Действам от името на някого или на нещо. Представям България в Европейската общност._
Синоними: предявявам, показвам, давам, предлагам, посочвам, соча, изобразявам, рисувам, обрисувам, изтъквам, чертая, начертавам, давам представление, означавам, символизирам, обективизирам, давам обективен израз, давам представа, конкретизирам, предизвиквам, причинявам, привеждам, представител съм на, замествам, заместник съм на, цитирам, лансирам, поставям на разискване

преживям

преживяш, +несв.
1. За животно — връщам храната от стомаха повторно в устата и я дъвча.
2. +Прен. +Разг. Предъвквам, повтарям едно и също.
Синоними: дъвча, предъвквам

прежурям

прежуряш, +несв. и [[прежуря]], +св.
1. За слънце — пека много силно, чак паря.
2. +Диал. +Какво. Прегарям нещо при печене.

прекланям

прекланяш, +несв. и [[преклоня]], +св. Навеждам. Прекланям глава.
_прекланям се/преклоня се. — Изразявам почит, смирение, покорство.
• Прекланям глава._ — Смирявам се, покорявам се.
Синоними: навеждам, свеждам, наклонявам, привеждам, превивам, скланям

пременям

пременяш, +несв. Пременявам.
Синоними: крася, украсявам, контя, наконтям, гиздя, нагиздям, кича, накичвам, труфя, натруфям, разхубавявам, декорирам

премислям

премисляш, +несв. и [[премисля]], +св. Обмислям задълбочено, като допускам различни възможности. Премислям какво да кажа. Трябва да премисля.
Синоними: обмислям, съобразявам, анализирам, размишлявам, обсъждам, умувам, мисля, преценявам внимателно

пренасям

пренасяш, +несв. и [[пренеса]], +св.
1. +Кого, какво. Нося през нещо. Пренасям през огъня.
2. +Кого, какво. Нося от едно място на друго. Пренасям масата от едната в другата стая.
3. Разделям дума, като част от нея пиша на следващия ред.
4. Правя пренос (във 2 знач. ).
5. +Прен. +Какво. Понасям, претърпявам.
_пренасям се/пренеса се. 1._ — Премествам се в ново жилище.
2. +Прен. Захласвам се, увличам се повече от допустимото; преигравам.
Синоними: нося, занасям, разнасям, возя, превозвам, прекарвам, транспортирам, местя, премествам, прехвърлям, закарвам, предавам, придвижвам

препеням

препеняш, +несв. и [[препеня]], +св. +Разг. Държа нещо на огън, докато му се скрие пяната.

преправям

преправяш, +несв. и [[преправя]], +св.; +Какво.
1. Развалям нещо старо и правя отново същия предмет по различен начин. Преправям рокля.
2. Променям, преобразявам, преиначавам. Преправям света. Преправям гласа си.
_преправям се/преправя се._ — +Разг. Преструвам се.
Синоними: преработвам, поправям, видоизменям, изменям, възстановявам, преобразувам, превръщам, преобразявам, преустройвам, репарирам, префасонирам, обръщам, приспособявам

препълням

препълняш, +несв. Препълвам.
Синоними: блъскам, наблъсквам, натъпквам, тълпя се

преравям

преравяш, +несв. и [[преровя]], +св.; +Какво.
1. Ровя отново.
2. Ровя навсякъде, изцяло. Прерових гардероба.
Синоними: ровя, рина, рия, разравям, прекопавам, търся, претърсвам, претършувам, тършувам

претеглям

претегляш, +несв. и [[претегля]], +св.; +Какво.
1. Тегля, за да определя тежината.
2. +Прен. Преценявам. Претеглям плюсовете и минусите. претегляш, +несв. и [[претегля]], +св. Преживявам тегло, нещастие, скръб и др.
Синоними: тегля, премервам, измервам, изтеглям, меря, отмервам, вземам в съображение, премислям, обмислям, преживявам, изживявам, претърпявам, изтърпявам, изстрадвам, страдам, понасям, измъчвам се, намъчвам се, виждам и патя, преценявам

префиням

префиняш, +несв. и [[префиня]], +св.; +Кого, какво. Правя да стане прекалено фин.
Синоними: образовам, изтънчвам, изфинвам

прехвърлям

прехвърляш, +несв. и [[прехвърля]], +св.
1. +Какво. Хвърлям през нещо, над нещо. Прехвърлих камък през оградата_. 2. +Какво. Поставям върху нещо. Прехвърлям крак върху крак.
3. +Какво. Прелиствам. Прехвърлих няколко книги.
4. +Кого, какво. Премествам. Прехвърлих масата в кухнята. Прехвърлям капитали в чужбина. Прехвърлиха го на нова служба.
5. +Какво. Преминавам, превалям. Прехвърлихме върха.
6. +Прен. +Какво. Пренасям вина, дълг и др. от едно лице на друго. Не прехвърляй вината си!
7. +Прен. +Какво. Давам собствеността си на друго лице; приписвам. Прехвърлих къщата на детето си.
прехвърлям се/прехвърля се. 1. — Преминавам с хвърляне, скок над нещо или през нещо.
2. Премествам се от едно място на друго (от едно учреждение в друго, от една работа на друга, от една специалност в друга). Прехвърлих се от история в право._
Синоними: хвърлям, мятам, премятам, джасвам, отмятам, пренасям, минавам, преминавам, превалям, отчуждавам, продавам, отстъпвам, преотстъпвам, приписвам

прибавям

прибавяш, +несв. и [[прибавя]], св. ; какво/кого. Включвам допълнително, добавям към нещо. Прибавям малко захар към сместа. Прибавям още няколко думи.+същ. [[прибавяне]], +ср.
Синоними: добавям, притурям, принаждам, присъединявам, попълвам, допълвам, включвам, причислявам, давам, наддавам, додавам, прилагам, увеличавам, вмятам, пресмятам, интерполирам, вмъквам, прикрепям, придавам, скрепвам, разширявам

привнасям

привнасяш, +несв. и [[привнеса]], +св.; +Какво. Внасям допълнително към нещо готово, събрано, сборно. Привнасям хумор в разказа.
Синоними: внасям, нося, прибавям, принасям, домъквам, придавам, додавам, притурям, допълвам, включвам

пригласям

пригласяш, +несв.; на кого/на какво.
1. Съпровождам, пеейки или свирейки. Всички и пригласяха.
2. +Прен. Присъединявам мнението си към друго мнение; подкрепям чуждо твърдение, за да се харесам. Едва отвори уста да каже нещо и всички в хор му пригласят.
Синоними: съпровождам, акомпанирам, намесвам се в разговор, обаждам се, изразявам съгласие

приготвям

приготвяш, +несв. и [[приготвя]], +св.; +Какво.
1. Правя нещо да бъде готово. Приготвям дрехи за утре.
2. Сготвям храна. Приготвям обяд.
_приготвям се/приготвя се. — Ставам готов за нещо. Приготвих се за излизане._
Синоними: готвя, подготвям, нагласявам, кроя, тъкмя, стъкмявам, натъкмявам, нареждам, проектирам, редя, уреждам, устройвам, организирам, комбинирам, сготвям, оправям, приготовлявам

прикрепям

прикрепяш, +несв. Прикрепявам.
Синоними: добавям, прилагам, притурям, прибавям, придавам, скрепвам, свързвам, съединявам, сглобявам, наставям

принасям

принасяш, +несв. и [[принеса]], +св.
1. Доставям чрез носене; донасям.
2. +Прен. +Какво. Причинявам. Принасям вреда.
• Принасям (в) жертва. — Жертвам, правя жертвоприношение.
Синоними: допринасям, привнасям, правя принос, давам принос, прибавям, притурям, придавам, допълвам, увеличавам, нося, мъкна, тътря, влача

пристъпям

пристъпяш, +несв. Пристъпвам.

притварям

притваряш, +несв. и [[притворя]], +св.; +Какво. Затварям леко, не напълно, отчасти. Притварям очи. Притварям прозорец.
Синоними: затварям, запушвам, захлупвам, заключвам, запечатвам

притеглям

притегляш, +несв. и [[притегля]], +св.; +Какво.
1. Тегля нещо, за да го приближа към друго. Притеглям чинията към себе си.
2. Привличам (в 1 знач. ). Притеглям тела.
Синоними: привличам, дърпам, придърпвам, примъквам, замъквам, завличам, тегля, влача, изтеглям, обтягам, издърпвам

притурям

притуряш, +несв. Притурвам.
Синоними: добавям, прилагам, прикрепям, прибавям, присъединявам, разширявам, придавам, скрепвам

провалям

проваляш, +несв. и [[проваля]], +св.
1. +Какво. Пробивам надолу с удряне, с въртене; продънвам.
2. Прен. Какво/кого. Правя нещо или някой да претърпи провал. Провалям вечерта. Провалиха го.
_провалям се/проваля се. 1. — Пропадам.
2. Претърпявам провал. Провалям се на изпити._
Синоними: осуетявам, спъвам, парализирам, отбивам, отклонявам, спирам, възпрепятствувам, възпирам, сковавам, забавям, попречвам, парирам, развалям, предотвратявам, отблъсквам, махвам, премахвам, отстранявам, отхвърлям, изпреварвам, предварвам, отбягвам, правя груба грешка, постъпвам нетактично, обърквам, изпортвам

прогарям

прогаряш, +несв. и [[прогоря]], +св.; +Какво. Чрез горене правя дупка, отвор в нещо. Прогарям дреха с ютия.

прогласям

прогласяш, +несв. Прогласявам.

произнасям

произнасяш, +несв. и [[произнеса]], +св.; +Какво. Изричам, казвам, изговарям отделни звукове, думи или цял текст. Произнасям слово. Не мога да произнеса име.+същ. [[произнасяне]], +ср.
Синоними: изказвам, изричам, изговарям, издумвам, говоря, думам, казвам, изразявам с думи, учленявам

променям

променяш, +несв. и [[променя]], +св.; +Кого, какво. Правя промяна в нещо или в някого. Променям навиците си. Променям външността си. Нашата връзка го променя.
_променям се/променя се. — Придобивам друг вид или друго качество. Децата растат и се променят._
Синоними: меня, изменям, сменям, давам друг вид, превръщам, видоизменям, трансформирам, преработвам, преустройвам, поправям, подправям, разменявам, сменявам, заменявам, зачерквам, изличавам, варирам, разнообразявам, модулирам, проливам, прониквам в, оказвам въздействие, преобразявам, променлив съм, изменям се, ставам, редувам

проправям

проправяш, +несв. и [[проправя]], св. ; какво. Правя нещо да преминава през друго нещо; прокарвам. Проправям пъртина през снега.

прославям

прославяш, +несв. и [[прославя]], +св.; +Кого, какво. Правя да придобие слава, известност; възвеличавам, възпявам.
_прославям се/прославя се. — Ставам известен, прочут. Карузо се е прославил с гласа си._
Синоними: славя, величая, възвеличавам, превъздигам, превъзнасям, популяризирам, изтъквам, създавам, правя да преуспее, издигам, увековечавам, обезсмъртявам, запазвам навеки

противопоставям

противопоставяш, +несв. и [[противопоставя]], +св.; какво/кого, на какво/на кого.
1. Насочвам против, срещу, като противодействам.
2. Сравнявам, за да установя разликата. Противопоставям твоето мнение на неговото.
_противопоставям се/противопоставя се. — Обявявам се против нещо. Противопоставям се на решение._
Синоними: противополагам, срещуполагам, опълчвам, насочвам, направлявам, съпоставям, сравнявам

пързалям

пързаляш, +несв.; +Кого, какво. Движа по нещо хлъзгаво, най-често лед или сняг; хлъзгам. Пързалям децата. Пързалям чувал.
2. +Прен. Жарг. +Кого. Лъжа, мамя, заблуждавам.
_пързалям се._ — Движа се по нещо хлъзгаво, най-често лед или сняг.

развалям

разваляш, +несв. и [[разваля]], +св.
1. +Какво. Събарям, разрушавам, бутам. Развалям къща.
2. +Какво. Отказвам се от някаква уговорка; осуетявам. Развалям годеж. Развалям договор.
3. +Какво. Повреждам. Развалих радиото.
4. +Какво. Влошавам качеството на нещо. Развалям сиренето.
5. +Прен. +Какво. Нарушавам, разстройвам. Развалям приятелство.
6. +Прен. +Кого. Покварявам. Развалиха го приятели.
_развалям се/разваля се. 1. — Ставам по-грозен. Тялото и се развалило.
2. За храна — влошават се хранителните и качества, та не може да се яде.
3. За време: става по-лошо — дъждовито, мъгливо, влажно.
4. +Прен. Нравствено пропадам.
• Развалям пари._ — Разменям едри пари за дребни.
Синоними: руша, повреждам, вредя, увреждам, навреждам, влошавам, разрушавам, унищожавам, разстройвам, събарям, разсипвам, нарушавам, разтурям, похабяван, разхлопвам, раздрънквам, изхабявам, разлагам, разбърквам, разхвърлям, разпръсквам, разбутвам, покварям, корумпирам, развращавам, израждам се, заразявам, гния, замърсявам, осквернявам, накърнявам, прекъсвам, оплесквам, оцапвам, обърквам, отменям, премахвам, уронвам, пуквам, цепвам

развървям

развървяш, +несв. и [[развървя]], +св.; +Какво. Изнизвам нанизана връв и др.

разгарям

разгаряш, +несв. и [[разгоря]], +св.; +Какво.
1. Правя нещо да гори силно. Разгарям огън.
2. +Прен. Предизвиквам засилване на чувство у някого. Разгарям злобата му.
Синоними: паля, разпалвам, раздухвам, възпламенявам, горя, разгорещявам, запалвам, подпалвам, горещя, засилвам, усилвам, подсилвам, активизирам, увеличавам, уголемявам, изострям, влошавам, утежнявам, раздвижвам, възбуждам, стимулирам

разделям

разделяш, +несв. и [[разделя]], +св.
1. +Какво. Деля на части цялост или множество. Разделям имот.
2. +Кого, какво. Разпределям. Разделям храната между гладните.
3. +Какво. Извършвам действие деление.
4. +Кого, какво. Отделям един от друг.
5. +Прен. +Кого. Откъсвам един от друг; отчуждавам, развеждам. Нас нищо не може да ни раздели!
6. +Прен. Разединявам. Разделяй и владей!
_разделям се/разделя се. 1. — Деля се на части или се разклонявам. Групата се раздели. Върхът на цветето се раздели.
2. Не съм вече заедно с някого; отделям се. Разделихме се за малко.
3. +Прен. Развеждам се или преставам да живея с някого. Бързо се разделиха — не живяха и година заедно.
4. Само +мн. Разпределяме се в групи. Разделихме се, за да приключим по-бързо работата._
Синоними: деля, отделям, разлъчвам, отлъчвам, изолирам, отдалечавам, разединявам, откъсвам, разкъсвам, цепя, отцепвам, разцепвам, развързвам, разпределям, поделям, раздавам, разпознавам, различавам, разграничавам, правя разлика, споделям, съчувствувам, симпатизирам, презполовявам, разполовявам, раздвоявам, разрязвам, подразделям, разклонявам се, разграфявам, градуирам, определям, възлагам

раздиплям

раздипляш, +несв. и [[раздипля]], +св.; +Какво. Разгръщам, разтварям нещо надиплено. Раздиплям чеиз.
Синоними: разгъвам, разгръщам, отварям, разтварям, разстилам

раздразням

раздразняш, +несв. и [[раздразня]], +св.
1. +Кого, какво. Чрез дразнене довеждам до състояние на гняв, недоволство; разсърдвам, разлютявам.
2. +Прен. +Какво. Чрез пипане, чоплене възбуждам почти зараснала рана.
3. Силно възбуждам. Раздразних любопитството му
_раздразням се/раздразня се._ — Разсърдвам се, възбуждам се.
Синоними: дразня, досаждам, ядосвам, безпокоя, закачам, предизвиквам, разсърдвам, провокирам, разгневявам, вбесявам, изкарвам от търпение, раздвижвам, стресвам, смущавам, обърквам

разменям

разменяш, +несв. и [[разменя]], +св.
1. Какво/кого, за какво/за кого. Срещу едно нещо, което давам, получавам друго нещо (обикн. с еднаква стойност). Разменям сливи за смет. Разменям кон за камила.
2. +Какво. Греша по отношение на нещо и го вземам вместо друго. Размених телефоните им.
3. Какво, с кого. Казвам нещо и получавам отговор. Разменям мисли. Разменям информация.
• Разменяме си капите/шапките. — Скарваме се.
• Разменям пари. —
1. Вместо едри пари получавам дребни; развалям.
2. Вместо една валута получавам друга; обменям.
Синоними: обменям, съобщавам, предавам, споделям

разнасям

разнасяш, +несв. и [[разнеса]], +св.
1. +Кого, какво. Нося в различни посоки (и оставям на различни места). Разнасям кореспонденция. Защо разнасяш тази чанта?
2. +Какво. Разпръсквам, разпилявам, хвърлям безредно. Вятърът разнася отпадъците. Разнесъл е книгите по цялата къща.
3. +Прен. +Кого, какво. Разпространявам нещо, клюкарствам по адрес на някого. Разнесоха бързо мълвата. Разнасят го по цялото село.
_разнасям се/разнеса се. 1. — +Разг. +Пренебр. Ходя безцелно в различни посоки; разхождам се, шляя се. Защо се разнасяш насам-натам?
2. Разпръсквам се, разсейвам се, разпилявам се. Димът се разнесе.
3. Разпространявам се. Мълвата се разнесе._
4. За оток, синина и др. под. — намалявам, изчезвам.+същ. [[разнасяне]], +ср.
Синоними: нося, пренасям, превозвам, пръскам, разпръсквам, разсейвам, разпилявам, раздавам, разпространявам, разливам, донасям, довеждам, занасям

разпарям

разпаряш, +несв. и [[разпоря]], +св.
1. +Какво. Разкъсвам по шевовете чрез порене нещо зашито. Разпарям рокля.
2. +Кого, какво. Разрязвам, раздирам. Разпарям животно. Разпорили бузата и.
Синоними: поря, разрязвам, разсичам, разкъсвам, разшивам, разцепвам, прорязвам, съдирам, раздирам

разправям

разправяш, +несв. и [[разправя]], +св. +Разг.
1. (Какво) Разказвам устно. Разправям истории.
2. +Какво. Говоря, казвам. Какво разправяш?
_разправям се/разправя се. — +Разг.
1. С какво/с кого. Занимавам се. Само с глупости се разправям напоследък.
2. Карам се, споря с някого. Не се разправяйте!
3. С кого. Разчиствам си сметките с някого. Бързо се разправихме с нея._
Синоними: разказвам, описвам, обяснявам, казвам, думам, заразправям, заразказвам, говоря, приказвам, излагам, бъбря, разговарям се

разпределям

разпределяш, +несв. и [[разпределя]], +св.; +Кого, какво. Деля нещо на части между много. Разпределям храна. Разпределям хората според възможностите им.+същ. [[разпределяне]], +ср.
Синоними: деля, разделям, групирам, комбинирам, подразделям, систематизирам, сортирам, класирам, подреждам, раздавам, разхвърлям, определям, възлагам, отпускам, предназначавам, планирам, организирам, съставям план, начертавам, разпръсквам, класифицирам

разравям

разравяш, +несв. и [[разровя]], +св.
1. +Какво. Ровя и изхвърлям в различни посоки, на различни страни. Разравям земята с ръце.
2. +Разг. +Какво. Изравям.
3. +Разг. Търся чрез ровене. Навсякъде разрових и я няма.
Синоними: разривам, разкопавам, преравям, ровя, рия, чопля, изравям, изваждам, изкопавам, разкривам, откривам

разтварям

разтваряш, +несв. и [[разтворя]], +св.; +Какво.
1. Отварям максимално широко. Разтварям прозорците. Разтварям очи.
2. Развързвам и отварям чрез дърпане в различни посоки раница, торба, кесия и др. под.
3. Опъвам встрани, разпъвам нашироко нещо сгънато, прибрано, свито; разпервам, разгръщам. Разтварям ръце.
4. +Прен. Облекчавам достъпа до нещо, виждането му; показвам, разкривам. Животът разтваряше съкровените си тайни.
• С разтворени обятия. — Радостно, сърдечно. разтваряш, +несв. и [[разтворя]], +св.; +Какво.
1. Правя разтвор. Аспирина трябва да разтвориш във вода.
2. Имам способността да поглъщам в себе си и да образувам разтвор с някои вещества.
_разтварям се/разтворя се._ — Мога да бъда разтворен, да образувам разтвор.
Синоними: отварям, откривам, открехвам, зейвам, разгръщам, разпервам, правя разтвор, разтопявам, разреждам, разводнявам, пръсвам, спуквам, разпуквам, разцепвам, топя, стопявам, разтапям

разтеглям

разтегляш, +несв. и [[разтегля]], +св.
1. +Какво. Правя да стане по-дълъг или по-широк чрез дърпане, чрез теглене. Разтеглих полата си. Разтеглих дъвката.
2. +Прен. Говоря провлачено.
Синоними: раздърпвам, разпъвам, разточвам, разтягам, опъвам, опвам, тегля, точа, разкривявам, изкривявам, деформирам, претеглям, вземам теглото, дърпам, дръпвам, изтеглям

разтурям

разтуряш, +несв. и [[разтуря]], +св.; +Какво. +Разг.
1. Развалям (в 1, 2, 5, 6 знач. ). Разтурям къща. Разтурям годеж. Разтурям приятелство.
2. Разхвърлям, разбърквам. Разтурям стаята.
3. Разстилам, пръскам върху голяма площ. Разтурихме сеното да съхне.

разхалтавям

разхалтавяш, +несв. и [[разхалтавя]], +св.; +Какво. +Разг. Правя да стане по-свободен, отпуснат; разхлабвам, отпускам.

разхвърлям

разхвърляш, +несв. и [[разхвърля]], +св.; +Какво.
1. Хвърлям в различни посоки, на различни страни; разпръсквам, разпилявам. Разхвърлихме сеното да съхне.
2. Нарушавам реда, подредеността, създавам безпорядък; разбърквам, разреждам, разтурям. Разхвърлихме цялата къща.
3. Разпределям сума върху мнозина или на много места. Разхвърляхме сметките по графи.
_разхвърлям се/разхвърля се. 1._ — Събличам голяма част от дрехите си, та оставам леко облечен.
2. Започвам усилено да хвърлям.
Синоними: нахвърлям насам-натам, разпръсквам, разсейвам, мятам, намятам, джасвам, пилея, разпилявам, пръскам, хвърлям, нахвърлям, сипя, ръся, поръсвам, разнасям, разпращам, хабя, прахосвам, пропилявам, разбърквам, разтурям, обръщам наопаки, разпределям, определям, раздавам, класифицирам

разчоплям

разчопляш, +несв. и [[разчопля]], +св.; +Какво.
1. Издълбавам, разтварям с чоплене.
2. За пъпка, рана и др. под. — развреждам, подлютявам с чоплене.
3. +Прен. +Разг. Разглеждам подробно, детайлно; разнищвам, разчепквам.
Синоними: разчовърквам, човъркам, чопля, чепкам, разчепквам, дразня, разранявам, ровя, разравям

разчорлям

разчорляш, +несв. и [[разчорля]], +св.; +Кого, какво. Правя да стане чорлав.
_разчорлям се/разчорля се._ — Ставам чорлав.
Синоними: разбърквам, разтурвам, разбутвам

свалям

сваляш, +несв. и [[сваля]], +св.
1. +Кого, какво. Снемам от по-високо на по-ниско място или положение. Свалям книгата от рафта. Свалям багажа от петия етаж. Свалям картината от стената. Свалям бебето от леглото.
2. +Кого, какво. Разтоварвам, правя да слезе от превозно средство. Автобусът свали всички хора. Свалям багажа от влака.
3. Прен. Кого/какво. Събарям, карам да легне или да падне на земята, обикн. с бой.
4. +Какво. Събличам дрехи или снемам шапка, ръкавици, очила. Свалям си палтото.
5. Прен. Кого. Отнемам власт, високо положение; понижавам. Свалиха го от власт. Свалиха го от министерския пост.
6. Прен. Жарг. Кого. Накарвам да се влюби в мене, ухажвам, прелъстявам. Сваля жените за една вечер.
_свалям се/сваля се. 1. — Падам на земята, обикн. в безсъзнание; свличам се.
2. Прен. Жарг. Флиртувам, карам някого да ме хареса, да се влюби в мене; прелъстявам. Сваля се с всяка жена.
• Свалям/сваля звездите от небето. — Давам големи, но неосъществими обещания, обикн. в любовта.
• Свалям/сваля булото/маската. — Разкривам истинския лик на някого или своя.
• Свалям/сваля в гроба. — Ставам причина някой да умре. Грижите около сина му го свалиха в гроба.
• Свалям/сваля пагоните. —
1. Понижавам или лишавам от висок пост.
2. Развенчавам, разобличавам, разкривам истинския лик.
• Свалям/сваля шапка (на някого)._ — Признавам достойнствата и/или заслугите му, прекланям се пред него.
Синоними: повалям, събарям, катурвам, срутвам, смъквам, снемам, свличам, деградирам, понижавам, снижавам, снемам от пост, уволнявам, демонтирам, разглобявам, изтеглям, разтоварвам, руша устои, надвивам, побеждавам, събличам

сговарям

сговаряш, +несв. и [[сговоря]], +св.; +Кого. +Разг. Помирявам скарани.
_сговарям се/сговоря се. 1. — Живея в разбирателство, в сговор. Не трябва да се карате, а да се сговаряте.
2. Наговаряме се, уговаряме се. Сговорихме се да тръгнем рано._

сготвям

сготвяш, +несв. и [[сготвя]], +св.; +Какво. Приготвям ядене. Трябва да сготвя нещо вкусно за вечеря.
Синоними: готвя, варя, сварявам, пека, опичам, изпичам

сдавям

сдавяш, +несв. и [[сдавя]], +св.; +Какво. Боричкам се, като душа (за кучета, вълци и др. ). Вълкът сдави овцата.
_сдавям се/сдавя се. — Обикн. +мн. Душим се един друг, нападаме се, давим се (за кучета, вълци и др. ). Кучетата се сдавиха за подхвърления кокал._

сдиплям

сдипляш, +несв. и [[сдипля]], +св.; +Какво. Правя на дипли; сгъвам.
Синоними: сгъвам, огъвам, дипля, гъна, прегъвам, нагъвам, превивам, свивам, плисирам, изкривявам, пречупвам, преломявам, извъртам, загъвам, обвивам

скастрям

скастряш, +несв. и [[скастря]], +св.; +Кого. +Разг. Внезапно се скарвам на някого с груб тон по повод на негова постъпка или на негови думи; скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, срязвам. Жена му го скастри набързо и той замълча.
Синоними: кастря, накастрям, скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, сконфузвам, конфузя, засрамвам, срязвам

скланям

скланяш, +несв. и [[склоня]], +св.
1. +Какво. Навеждам, наклонявам, превивам. Скланям дървото да откъсна ябълката.
2. +Прен. +Кого. Успявам да убедя някого да се присъедини към моето мнение или да направи това, което аз искам. Склоних го да се изкаже в моя полза.
3. +Прен. Съгласявам се да направя нещо, за което ме убеждават. Склоних да взема участие.
4. +Спец. В граматиката — изменям формите на имената по падеж. Скланям съществителни.
• Скланям врат/глава. — Подчинявам се, покорявам се.
Синоними: навеждам, наклонявам, превивам, склонявам, съгласявам, убеждавам, увещавам, кандърдисвам, предумвам, отстъпвам, не устоявам, поддавам се, подвеждам се, съгласявам се, благоволя, готов съм, съгласен съм, склонен съм, кандисвам, накарвам, карам

сменям

сменяш, +несв. и [[сменя]], +св.
1. +Кого, какво. Подменям едно (използвано, изразходвано) с друго. Сменям кърпите за лице. Сменям гума на кола. Сменям мебелите с нови. Сменям често любовниците си. Сменям работата си.
2. +Кого. Замествам в работа, застъпвам (на смяна); отменям. Сменям нощния лекар.
3. +Какво. Отменям, разменям. Сменям пари. Сменихме дрехите си.
_сменям се/сменя се. 1. — Отстъпвам мястото си за продължаване на работа; редувам се с някого; разменям мястото си.
2. Заменям се, измествам се, редувам се. Денят се сменя с нощ. Тъгата се сменя с радост.+същ. [[сменяне]], +ср.
• Сменям/сменя си физиономията. —
1. Променям нещо във външността си. Сменила си физиономията с тази прическа.
2. Променям изражението си.
• Сменям/сменя плочата._ — +Ирон. Променям темата, по която съм говорил дълго.
Синоними: разменям, променям, меня, видоизменям, заменям, замествам, редувам, подновявам, разнообразявам, размествам, премествам, разбърквам

смотолевям

смотолевяш, +несв. и [[смотолевя]], +св.; +Какво. Казвам нещо неясно; смънквам. Смотолеви нещо под носа си. Смотолевям нещо за обяснение.

смъмрям

смъмряш, +несв. и [[смъмря]], +св.; +Кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга.
Синоними: мъмря, натяквам, ругая, наругавам, карам се, скарвам се, навиквам, укорявам, хокам, гълча, сгълчавам, нагрубявам, сърдя се, нахоквам, срязвам, нарязвам, коря, осъждам, порицавам, правя забележка, наказвам

снасям

снасяш, +несв. и [[снеса]], +св.; +Какво.
1. За птица, влечуго — изхвърлям от тялото си яйце. Кокошките снасят яйца всеки ден.
2. Прен. Жарг. Грубо. Давам на някого, който ме изнудва, наготово пари. Трябва да ми снесеш сто лева, иначе лошо ти се пише.

спастрям

спастряш, +несв. и [[спастря]], +св.; +Какво. +Разг. Запазвам, спестявам. Спастрям някой лев.

сподавям

сподавяш, +несв. и [[сподавя]], +св.; +Какво.
1. Потискам, задушавам, заглушавам (смях, плач, желание, чувство).
2. Не позволявам да се развие, да избухне (революция, бунт).
Синоними: заглушавам, загасям, задушавам, задавям, подтискам, потушавам, заставям да заглъхне, гася, угасявам, потискам, сдържам, удържам, възпирам, обуздавам, усмирявам, ограничавам, скривам, преглъщам

споделям

споделяш, +несв. и [[споделя]], +св.
1. +Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си.
2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи.
3. +Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата и. Споделя леглото му.
4. +Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит.
5. +Разг. Казвам, разказвам.
Синоними: деля, разделям, съчувствувам, симпатизирам, мисля еднакво, разменям мисли, издумвам си, изживявам общо, доверявам се, поверявам, посвещавам, откривам се, правя достояние, разказвам, съобщавам, предавам, разменям

стапям

ста`пяш, +несв. Стопявам.
Синоними: стопявам, топя, разтопявам, претопявам, втечнявам, премахвам, съсипвам

стоплям

сто`пляш, +несв. и [[сто`пля]], +св.; +Кого, какво.
1. Правя да стане топъл. Стоплям ядене. Стоплям мляко. Стоплям краката си. Мъжът ми ме стопли.
2. +Прен. Придавам топлота, уют, предизвиквам хубави чувства. Усмивката и` стопли сърцата им. Радостта и` стопляше цялата къща.
Синоними: затоплям, горещя, сгорещявам, загорещявам, огрявам, нагрявам, сварявам, претоплям

стрелям

стре`ляш, +несв.
1. Изхвърлям стрела с лък. Някога хората са стреляли по животните, за да се хранят, а не за развлечение.
2. +С какво. Изхвърлям куршум, гюлле и др. към цел с помощта на специално приспособление – пистолет, пушка, топ и др. Стрелям с торпедо.
3. За огнестрелно оръжие – изхвърлям куршум, гюлле и др. към цел. Пушките стрелят.
4. В спорта – насочвам удар с топката към врата, кош и др. Стрелям с лявата ръка.
5. Прен. Жарг. Преписвам (обикн. по време на изпит).
+същ. [[стре`ляне]], +ср.
Синоними: гърмя, пушкам, давам изстрел, гръмвам, давам залп, изстрелвам

събарям

съба`ряш, +несв. и [[събо`ря]], +св.
1. +Кого, какво. Свалям на земята, катурвам, повалям. Силният удар го събори от коня. Вятърът събори шапката му.
2. +Кого. Разболявам или убивам. Мъката го събори.
3. +Какво. Разрушавам. Събори старата къща и вдигна на мястото и` нова.
4. +Прен. +Разг. Свалям от власт. Кризата и инфлацията събориха поредното правителство.
• Събарям/съборя всички мостове зад гърба си. — Не оставям никаква възможност за връщане назад или за възобновяване на връзките.
• Събарям/съборя на легло (някого). — Разболявам.
Синоними: търкулвам, превръщам, гътвам, бутвам, кипвам, повалям, свалям, снемам, катурвам, обръщам, сгромолясвам, тръшвам, прекатурвам, рутя, срутвам, порутвам, съсипвам, разстройвам, сривам, разрушавам, кося, покосявам, завалям, блъсвам, хвърлям, демонтирам, разглобявам, руша устои, руша, разбивам, сломявам, надвивам, побеждавам, унищожавам

съпоставям

съпоста`вяш, +несв. и [[съпоста`вя]], +св.; +Какво. Сравнявам две или повече неща, за да открия прилики и разлики. Съпоставям данните от две анкети.
Синоними: сравнявам, уподобявам, оприличавам

съставям

съста`вяш, +несв. и [[съста`вя]], +св.
1. +Какво. Образувам някаква цялост; сформирам, съединявам. Съставям изречение. Съставям сборник.
2. Образувам, представлявам. Тази сума съставя половината от доходите ми.
Синоними: съчинявам, нагласявам, композирам, комбинирам, скърпвам, съчетавам, нареждам, правя, изработвам, сформирам, образувам, създавам, организирам, оформям, сглобявам, оформявам, измислям, построявам, произвеждам, изграждам, фабрикувам, написвам, събирам факти, данни, компилирам, формирам, учредявам, установявам, формулирам, тегля, вадя

съсухрям се

съсу`хряш се, +несв. и _съсу`хря се_, +св. Ставам съсухрен; измършавявам, изсъхвам.

турям

ту`ряш, +несв. и [[ту`ря]], +св. +Разг. Слагам, поставям.
Синоними: оставям, поставям, намествам, наслагвам, слагам, натурям, полагам, нареждам, разполагам, нагласявам, влагам, нагнездям, загнездям, слоя, наслоявам, натрупвам, бутвам, тиквам, мушвам, наблъсквам, настанявам, изправям

търкалям

търка`ляш, +несв. и [[търколя`]], +св.; +Какво. Движа нещо, като го превъртам. Търкалям топка сняг.
_търкалям се/търколя се. 1. — Движа се, като се преобръщам. Магарето се търкаляше в пепелта.
2. Падам надолу, като се превъртам, с преобръщане. Камъните се търкаляха по сипея.
3. Само +несв. В безпорядък съм, захвърлен съм. По земята се търкаляха книги и дрехи.
4. +Прен. Само +св. Отминавам неусетно, изнизвам се. Търколи се лятото._
Синоними: въргалям, валям, бутам, блъскам, повалям, катурвам, търкулвам, събарям, изтъркулвам

угасям

уга`сяш, +несв. Угасявам.

уговарям

угова`ряш, +несв. и [[угово`ря]], +св.
1. +Какво. Споразумявам се за нещо, сговарям се, уславям се. Уговорихме условията на сделката.
2. +Кого. Увещавам, убеждавам с думи. Уговарям я да дойде с нас.
_уговарям се/уговоря се. — Споразумявам се с някого, сговарям се. Уговорихме се да се срещнем следващия месец.
+същ. [[угова`ряне]], +ср.
+същ. [[угово`рка]], +мн. угово`рки, +ж. Имам уговорка да му се обадя по телефона._
Синоними: споразумявам се, преговарям, договарям, правя уговорка, уславям, водя преговори, постигам съгласие, сговарям се, надумвам се, наговарям се, пазаря, увещавам, предумвам, кандърдисвам, убеждавам, поставям като условие, предвиждам, определям, уреждам, назначавам

удавям

уда`вяш, +несв. и [[уда`вя]], +св.
1. +Кого. Умъртвявам, като държа потопен в течност или причинявам потапяне.
2. +Какво. Правя да се облеят растения с вода. Дъждовете удавиха зелето.
3. +Прен. +Какво. Обраствам, задушавам, преча да расте. Плевелите са удавили лука.
4. Прен. Разг. Кого. Затрупвам, отрупвам (с изобилие от нещо). Там могат да те удавят с банани. Ще те удавя с пари.
5. +Прен. +Какво. За животно — удушавам. Лисицата удавила две кокошки.
_удавям се/удавя се. — Умирам след потапяне във вода.
• Удавям/удавя (някого) в капка вода._ — Бих навредил на някого по всякакъв начин.

удрям

у`дряш, +несв. и [[уда`ря]], +св.
1. +Кого, какво. Нанасям удар (в 1, 3 и 4 знач.). Удрям плесница на детето. Тази нощ ще ударим позициите на врага.
2. Издавам шум от удар, гръм; изтръгвам шум при удар. Часовникът удари три часа. Удари гръм. Удрям барабаните.
3. +Разг. +Какво. Ранявам или убивам (при лов). В неделя удари два заека.
4. Прен. Разг. Какво. Слагам или правя с удар, със силен замах, енергично. Удрям печат. Удрям подпис. Удрям един танц. Удрям му един смях. Удрям една ракия.
5. Прен. Разг. Какво. Спечелвам, получавам като подарък, с късмет. Удари голямата печалба. Удари шестица от тотото.
6. +Прен. Нанасям поражение, обикн. върху отрицателни явления. Удрям по престъпността. Новото правителство удари (по) корупцията.
7. Прен. Кого/какво. За болест, слънчев удар — поразявам, увреждам. Болестта го удари в очите.
8. Прен. Кого. Бивам силен, осезателен. Миризмата ме удари силно. Удари го гъст лют дим. [[9]]. +Прен. Само несв. в трето лице. Разг. Прилича, отива към, наподобява. Удря на зелено. [[10]]. +Прен. +Разг. Впускам се без задръжки (в нередни или престъпни действия). Удрям я на кражби. Удря я на алкохол.
_удрям се/ударя се. 1. — Блъскам се (в нещо). Чантата се удря в гърба му.
2. Нанасям си удар, понасям удар. Ударих се в шкафа. Ударих се в ръката.
• Удрям/ударя ключа. — Заключвам.
• Удрям/ударя на камък. — +Разг. Не успявам, получавам отказ за нещо.
• Удрям в очи. — Веднага се забелязвам, правя впечатление. Богатството удря в очи.
• Удрям/ударя кьоравото. — +Разг. Успявам да спечеля нечестно.
• Удрям/ударя в кесията/джоба. — +Разг.
1. Струвам много скъпо.
2. Ощетявам материално.
• Удрям си главата в стената._ — +Разг. Съжалявам горчиво.
Синоними: бия, набивам, блъскам, сблъсквам, нанасям удар, бъхтя, думкам, пердаша, напердашвам, лупам, тупам, натупвам, тепам, натепвам, цапардосвам, пляскам, праскам, чаткам, первам, хласвам, фрасвам, хлопвам, чуквам, шибам, нашибвам, вдигам ръка срещу, плющя, замахвам, малтретирам, бичувам, барабаня, тропам, чукам, бухам, сипя удари върху, разнебитвам, побеждавам, налагам, гърмя, изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, буча, мушкам, пронизвам, нападам, повалям, убивам, счупвам, разбивам, съсипвам, правя негоден, улучвам, умервам, попадам в целта, почуквам, похлопвам, тропвам, потропвам

улавям

ула`вяш, +несв. и [[уловя`]], +св. Хващам. Улових дръжката на вратата и я натиснах. Уловиха един гълъб. Улавям радиосигнали. Не улавям смисъла на всичко.
_улавям се/уловя се. — Хващам се.
• Улавям/уловя гората. — +Разг. Забягвам в планината.
• Улавям/уловя (някого) за гушата. — +Разг. Разправям се с някого с насилие, с жестокост.
• Улавям/уловя за яката (някого)._ — +Разг. Търся отговорност от някого за постъпките му.
Синоними: грабвам, хващам, пипвам, сбарвам, докопвам, вземам, сграбчвам, стисвам, залавям, откривам, разкривам, намирам, долавям, забелязвам, приемам, ловя, стигам, заклещвам, настигам, заварвам, изненадвам

умъдрям се

умъ`дряш се, +несв. и _умъ`дря се, +св. +Разг.
1. Заставам неподвижно, мълчаливо, замислено. Разговорът се изчерпа и те се умъдриха на масата.
2. Заставам прав и стоя на неподходящо място. Какво сте се умъдрили на пътеката!_

унасям

уна`сяш, +несв. и [[унеса`]], +св.
1. +Кого. Увличам, захласвам. Тази музика ме унася в мечти.
2. +Кого. Приспивам. Монотонният ромон на дъжда ме унася.
_унасям се/унеса се. 1. — Захласвам се, забравям се. Унасям се в мечти. Унесоха се в приказки.
2. Губя съзнание. Унася се от високата температура и пак идва на себе си.
3. Задрямвам, кара ме на сън.
+прил. [[уне`сен]], уне`сена, уне`сено, +мн. уне`сени. Унесен в любовта си. Унесен в сън._

уславям се

усла`вяш се, +несв. и _усло`вя се, +св.; за какво, с кого. Уговарям се, уточнявам условия. Условихме се за времето на заплащане. Условихме се за цената.
+прил. [[усло`вен]], усло`вена, усло`вено, +мн. усло`вени. Условена цена._
Синоними: обвързвам се, уговарям, ангажирам се, договарям се

хвърлям

хвъ`рляш, +несв. и [[хвъ`рля]], +св.
1. +Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвърлям камъни по животните. Хвърлих чантата си.
2. +Разг. +Какво. Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям. През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали.
3. +Кого, какво. За животно — освобождавам се от товара или от ездача си. Магарето хвърли дисагите.
4. В какво. В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, напр. хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и др.
_хвърлям се/хвърля се. 1. — Насочвам се устремено. Хвърлям се в атака. Хвърлям се към завърналия се приятел.
2. Мятам се, скачам. Хвърлям се от терасата. Животното се хвърля от страх.
3. Започвам енергично да върша, да вземам участие. Хвърлих се да му помагам.
+същ. [[хвъ`рляне]], +ср.
• Хвърлям в очите/лицето (на някого нещо). — Казвам истината (обикн. неприятна) направо, без заобикалки.
• Хвърлям в огън. — Засрамвам, притеснявам някого.
• Хвърлям въдицата. — Подмамвам, подвеждам някого.
• Хвърлям гръм и мълния. — Отправям остри нападки срещу някого или нещо.
• Хвърля ме в огън. 1. — Имам висока температура.
2. Смущавам се, притеснявам се силно.
• Хвърлям (един) поглед. — Преглеждам набързо.
• Хвърлям кал/петно (върху някого или нещо). — Очерням, безчестя.
• Хвърлям камъни в градината (на някого). — Подмятам, намеквам за някого или на някого нещо.
• Хвърлям котва. 1. — За плавателен съд — преустановявам плаването.
2. +Прен. Оставам да живея някъде; заселвам се.
• Хвърлям мост. — Установявам връзка между две неща.
• Хвърлям око (на някого или на нещо). 1. — Много харесвам и искам да притежавам.
2. Насочвам се с намерение да предприема нещо спрямо някого или да го включа в някаква работа.
• Хвърлям петалата. — +Разг. +Грубо. Умирам.
• Хвърлям (по) едно око. 1. — Поглеждам от време на време; попоглеждам.
2. Преглеждам набързо.
• Хвърлям прах в очите (на някого). — Опитвам се да заблудя някого за истинските си намерения.
• Хвърлям ръкавицата (на някого). — Предизвиквам някого на спор, двубой и др.
• Хвърлям светлина (върху нещо). — Разяснявам, разкривам същността.
• Хвърлям се в огъня. — Излагам се на смъртна опасност за някого или за нещо.
• Хвърлям се в/на очи(те). — От пръв поглед се забелязвам.
• Хвърлям се на едро. — Предприемам само големи, значими дела, обикн. безрезултатно.
• Хвърлям се с главата надолу. — Предприемам много рисковано, опасно начинание.
• Хвърлям си думите на вятъра. — Безуспешно убеждавам, съветвам някого.
• Хвърлям всички сили. — Върша нещо, без да се щадя.
• Хвърлям сянка. 1. — Нарушавам доброто впечатление.
2. Злепоставям, безчестя, излагам някого или нещо.
• Хвърлям топа._ — +Разг. +Грубо. Умирам.
Синоними: мятам, захвърлям, запращам, лашкам, джасвам, изхвърлям, прехвърлям, премятам, отпращам, стоварвам, струпвам, нахвърлям, наджасвам, отмятам, отхвърлям, отблъсквам, тръшкам, удрям, блъскам, блъсвам, тръшвам, събарям, запокитвам, подавам, тласкам, подхвърлям, дръпвам рязко, правя рязко движение, трепвам

благословя

благослови`ш, +мин. +св. благослови`х, +мин. прич. благослови`л, +св. — вж. [[благославям]].

вбеся

вбеси`ш, +мин. св. вбеси`х, +мин. прич. вбеси`л, +св. — +вж. [[вбесявам]].

вглъбя се

вглъби`ш се, +мин. св. вглъби`х се, +мин. прич. вглъби`л се, +св. — +вж. [[вглъбявам се]].

вградя

вгради`ш, +мин. св. вгради`х, +мин. прич. вгради`л, +св. — +вж. [[вграждам]].

вдетиня се

вдетини`ш се, +мин. св. вдетини`х се, +мин. прич. вдетини`л се, +св. — +вж. [[вдетинявам се]].

вдървя

вдърви`ш, +мин. св. вдърви`х, +мин. прич. вдърви`л, +св. — +вж. [[вдървявам]].

вдъхновя

вдъхнови`ш, +мин. св. вдъхнови`х, +мин. прич. вдъхнови`л, +св. — +вж. [[вдъхновявам]].

взривя

взриви`ш, +мин. св. взриви`х, +мин. прич. взриви`л, +св. — +вж. [[взривявам]].

видоизменя

видоизмени`ш, +мин. св. видоизмени`х, +мин. прич. видоизмени`л, +св. — +вж. [[видоизменям]].

вкаменя се

вкамени`ш се, +мин. св. вкамени`х се, +мин. прич. вкамени`л се, +св. — +вж. [[вкаменявам се]].

вкокаля се

вкокали`ш се, +мин. св. вкокали`х се, +мин. прич. вкокали`л се, +св. — +вж. [[вкокалявам се]].

вкореня

вкорени`ш, +мин. св. вкорени`х, +мин. прич. вкорени`л, +св. — +вж. [[вкоренявам]].

вкочаня

вкочани`ш, +мин. св. вкочани`х, +мин. прич. вкочани`л, +св. — +вж. [[вкочанявам]].

вледеня

вледени`ш, +мин. св. вледени`х, +мин. прич. вледени`л, +св. — +вж. [[вледенявам]].

внедря

внедри`ш, +мин. св. внедри`х, +мин. прич. внедри`л, +св. — +вж. [[внедрявам]].

вразумя

вразуми`ш, +мин. св. вразуми`х, +мин. прич. вразуми`л, +св. — +вж. [[вразумявам]].

всадя

всади`ш, +мин. св. всади`х, +мин. прич. всади`л, +св. — +вж. [[всаждам]].

вселя

всели`ш, +мин. св. всели`х, +мин. прич. всели`л, +св. — +вж. [[вселявам]].

встрастя се

встрасти`ш се, +мин. св. встрасти`х се, +мин. прич. встрасти`л се, +св. — +вж. [[встрастявам се]].

втвърдя

втвърди`ш, +мин. св. втвърди`х, +мин. прич. втвърди`л, +св. — +вж. [[втвърдявам]].

втечня

втечни`ш, +мин. св. втечни`х, +мин. прич. втечни`л, +св. — +вж. [[втечнявам]].

втрещя се

втрещи`ш се, +мин. св. втрещи`х се, +мин. прич. втрещи`л се, +св. — +вж. [[втрещявам се]].

втълпя

втълпи`ш, +мин. св. втълпи`х, +мин. прич. втълпи`л, +св. — +вж. [[втълпявам]].

вцепеня

вцепени`ш, +мин. св. вцепени`х, +мин. прич. вцепени`л, +св. — +вж. [[вцепенявам]].

въдворя

въдвори`ш, +мин. св. въдвори`х, +мин. прич. въдвори`л, +св. — +вж. [[въдворявам]].

възваря

възвари`ш, +мин. св. възвари`х, +мин. прич. възвари`л, +св. — +вж. [[възварявам]].

възвестя

възвести`ш, +мин. св. възвести`х, +мин. прич. възвести`л, +св. — +вж. [[възвестявам]].

възвися

възвиси`ш, +мин. св. възвиси`х, +мин. прич. възвиси`л, +св. — +вж. [[възвисявам]].

възглавя

възглави`ш, +мин. св. възглави`х, +мин. прич. възглави`л, +св. — +вж. [[възглавявам]].

възглася

възгласи`ш, +мин. св. възгласи`х, +мин. прич. възгласи`л, +св. — +вж. [[възгласявам]].

възкреся

възкреси`ш, +мин. св. възкреси`х, +мин. прич. възкреси`л, +св. — +вж. [[възкресявам]].

възмездя

възмезди`ш, +мин. св. възмезди`х, +мин. прич. възмезди`л, +св. — +вж. [[възмездявам]].

възмутя

възмути`ш, +мин. св. възмути`х, +мин. прич. възмути`л, +св. — +вж. [[възмущавам]].

възнаградя

възнагради`ш, +мин. св. възнагради`х, +мин. прич. възнагради`л, +св. — +вж. [[възнаграждавам]].

възобновя

възобнови`ш, +мин. св. възобнови`х, +мин. прич. възобнови`л, +св. — +вж. [[възобновявам]].

възпламеня

възпламени`ш, +мин. св. възпламени`х, +мин. прич. възпламени`л, +св. — +вж. [[възпламенявам]].

възпротивя се

възпротиви`ш се, +мин. св. възпротиви`х се, +мин. прич. възпротиви`л се, +св. — +вж. [[възпротивявам се]].

възразя

възрази`ш, +мин. св. възрази`х, +мин. прич. възрази`л, +св. — +вж. [[възразявам]].

възродя

възроди`ш, +мин. св. възроди`х, +мин. прич. възроди`л, +св. — +вж. [[възраждам]].

възстановя

възстанови`ш, +мин. св. възстанови`х, +мин. прич. възстанови`л, +св. — +вж. [[възстановявам]].

възхитя

възхити`ш, +мин. св. възхити`х, +мин. прич. възхити`л, +св. — +вж. [[възхищавам]].

възцаря

възцари`ш, +мин. св. възцари`х, +мин. прич. възцари`л, +св. — +вж. [[възцарявам]].

въодушевя

въодушеви`ш, +мин. св. въодушеви`х, +мин. прич. въодушеви`л, +св. — +вж. [[въодушевявам]].

въплътя

въплъти`ш, +мин. св. въплъти`х, +мин. прич. въплъти`л, +св. — +вж. [[въплъщавам]].

главя

глави`ш, +мин. +св. глави`х, +мин. прич. глави`л, +св. — +вж. [[главявам]].

гостя

гости`ш, +мин. +св. гости`х, +мин. прич. гости`л, +св. — +вж. [[гощавам]].

даря

дари`ш, +мин. св. дари`х, +мин. прич. дари`л, +св. — +вж. [[дарявам]].

доверя

довери`ш, +мин. св. довери`х, +мин. прич. довери`л, +св. — +вж. [[доверявам]].

догоря

догори`ш, +мин. св. догоря`х, +мин. прич. догоря`л, +св. — +вж. [[догарям]].

долепя

долепи`ш, +мин. св. долепи`х, +мин. прич. долепи`л, +св. — +вж. [[долепвам]].

доловя

долови`ш, +мин. св. долови`х, +мин. прич. долови`л, +св. — +вж. [[долавям]].

досадя

досади`ш, +мин. св. досади`х, +мин. прич. досади`л, +св. — +вж. [[досаждам]].

заблатя

заблати`ш, +мин. +св. заблати`х, +мин. прич. заблати`л, +св. — +вж. [[заблатявам]].

заблудя

заблуди`ш, +мин. +св. заблуди`х, +мин. прич. заблуди`л, +св. — +вж. [[заблуждавам 2_ .

забрадя

забради`ш, +мин. +св. забради`х, +мин. прич. забради`л, +св. — +вж. [[забраждам]].

забраня

забрани`ш, +мин. +св. забрани`х, +мин. прич. забрани`л, +св. — +вж. [[забранявам]].

заваря

зава`риш, +мин. +св. зава`рих, +мин. прич. зава`рил, +св. — +вж. [[заварвам]].

----

завари`ш, +мин. +св. завари`х, +мин. прич. завари`л, +св. — +вж. [[заварявам 1 .

----

завари`ш, +мин. +св. завари`х, +мин. прич. завари`л, +св. — +вж. [[заварявам 2 .__

заверя

завери`ш, +мин. +св. завери`х, +мин. прич. завери`л, +св. — +вж. [[заверявам]].

завиря

завири`ш, +мин. +св. завири`х, +мин. прич. завири`л, +св. — +вж. [[завирявам]].

----

зави`риш, +мин. +св. зави`рих, +мин. прич. зави`рил, +св. — +вж. [[завирвам]].

загася

загаси`ш, +мин. +св. загаси`х, +мин. прич. загаси`л, +св. — +вж. [[загасявам]].

загнездя

загне`здиш, +мин. +св. загне`здих, +мин. прич. загне`здил, +св. — +вж. [[загнездвам]].

загоря

загори`ш, +мин. +св. загоря`х, +мин. прич. загоря`л, +св. — +вж. [[загарям 1 .

----

загори`ш, +мин. +св. загоря`х, +мин. прич. загоря`л, +св. — +вж. [[загарям 2 ._

----

загори`ш, +мин. +св. загори`х, +мин. прич. загори`л, +св. — +вж. [[загарям 3 .__

заградя

загради`ш, +мин. +св. загради`х, +мин. прич. загради`л, +св. — +вж. [[заграждам]].

загрозя

загрози`ш, +мин. +св. загрози`х, +мин. прич. загрози`л, +св. — +вж. [[загрозявам]].

заделя

задели`ш, +мин. +св. задели`х, +мин. прич. задели`л, +св. — +вж. [[заделям]].

задимя

задими`ш, +мин. +св. задими`х, +мин. прич. задими`л, +св. — +вж. [[задимявам]].

задоволя

задоволи`ш, +мин. +св. задоволи`х, +мин. прич. задоволи`л, +св. — +вж. [[задоволявам]].

задомя

задоми`ш, +мин. +св. задоми`х, +мин. прич. задоми`л, +св. — +вж. [[задомявам]].

заздравя

заздрави`ш, +мин. +св. заздрави`х, +мин. прич. заздрави`л, +св. — +вж. [[заздравявам 1_ .

заземя

заземи`ш, +мин. +св. заземи`х, +мин. прич. заземи`л, +св. — +вж. [[заземявам]].

зазимя

зазими`ш, +мин. +св. зазими`х, +мин. прич. зазими`л, +св. — +вж. [[зазимявам]].

заинатя се

заинати`ш се, +мин. +св. заинати`х се, +мин. прич. заинати`л се, +св. — +вж. [[заинатявам се]].

закаля

закали`ш, +мин. +св. закали`х, +мин. прич. закали`л, +св. — +вж. [[закалявам]].

заклеймя

заклейми`ш, +мин. +св. заклейми`х, +мин. прич. заклейми`л, +св. — +вж. [[заклеймявам]].

закрепя

закрепи`ш, +мин. +св. закрепи`х, +мин. прич. закрепи`л, +св. — +вж. [[закрепявам]].

закрепостя

закрепости`ш, +мин. +св. закрепости`х, +мин. прич. закрепости`л, +св. — +вж. [[закрепостявам]].

закривя

закриви`ш, +мин. +св. закриви`х, +мин. прич. закриви`л, +св. — +вж. [[закривявам]].

закриля

и [[закриля`]], закри`лиш и закрили`ш, +мин. +св. закри`лих и закрили`х, +мин. прич. закри`лил и закрили`л, +св. — +вж. [[закрилям]].

закръгля

и [[закръгля`]], закръ`глиш и закръгли`ш, +мин. +св. закръ`глих и закръгли`х, +мин. прич. закръ`глил и закръгли`л, +св. — +вж. [[закръглям]].

заледя

заледи`ш, +мин. +св. заледи`х, +мин. прич. заледи`л, +св. — +вж. [[заледявам]].

залепя

залепи`ш, +мин. +св. залепи`х, +мин. прич. залепи`л, +св. — +вж. [[залепям]].

залеся

залеси`ш, +мин. +св. залеси`х, +мин. прич. залеси`л, +св. — +вж. [[залесявам]].

заловя

залови`ш, +мин. +св. залови`х, +мин. прич. залови`л, +св. — +вж. [[залавям]].

заменя

замени`ш, +мин. +св. замени`х, +мин. прич. замени`л, +св. — +вж. [[заменям]].

заморя

замори`ш, +мин. +св. замори`х, +мин. прич. замори`л, +св. — +вж. [[заморявам]].

замразя

замрази`ш, +мин. +св. замрази`х, +мин. прич. замрази`л, +св. — +вж. [[замразявам]].

замъгля

замъгли`ш, +мин. +св. замъгли`х, +мин. прич. замъгли`л, +св. — +вж. [[замъглявам]].

замърся

замърси`ш, +мин. +св. замърси`х, +мин. прич. замърси`л, +св. — +вж. [[замърсявам]].

занемаря

занемари`ш, +мин. +св. занемари`х, +мин. прич. занемари`л, +св. — +вж. [[занемарявам]].

заобиколя

+вж. [[заобика`лям]]

запаметя

запамети`ш, +мин. +св. запамети`х, +мин. прич. запамети`л, +св. — +вж. [[запаметявам]].

запася

запаси`ш, +мин. +св. запаси`х, +мин. прич. запаси`л, +св. — +вж. [[запасявам]].

заплатя

заплати`ш, +мин. +св. заплати`х, +мин. прич. заплати`л, +св. — +вж. [[заплащам]].

заплодя

заплоди`ш, +мин. +св. заплоди`х, +мин. прич. заплоди`л, +св. — +вж. [[заплождам]].

запотя се

запоти`ш се, +мин. +св. запоти`х се, +мин. прич. запоти`л се, +св. — +вж. [[запотявам се]].

запретя

запрети`ш, +мин. +св. запрети`х, +мин. прич. запрети`л, +св. — +вж. [[запретявам]].

запустя

запусти`ш, +мин. +св. запусти`х, +мин. прич. запусти`л, +св. — +вж. [[запустявам 2 ._

заравня

заравни`ш, +мин. +св. заравни`х, +мин. прич. заравни`л, +св. — +вж. [[заравнявам]].

заразя

зарази`ш, +мин. +св. зарази`х, +мин. прич. зарази`л, +св. — +вж. [[заразявам]].

заредя

зареди`ш, +мин. +св. зареди`х, +мин. прич. зареди`л, +св. — +вж. [[зареждам 1 .

----

зареди`ш, +мин. +св. зареди`х, +мин. прич. зареди`л, +св. — +вж. [[зареждам 2 .__

зародя

зароди`ш, +мин. +св. зароди`х, +мин. прич. зароди`л, +св. — +вж. [[зараждам]].

засадя

засади`ш, +мин. +св. засади`х, +мин. прич. засади`л, +св. — +вж. [[засаждам]].

заслепя

заслепи`ш, +мин. +св. заслепи`х, +мин. прич. заслепи`л, +св. — +вж. [[заслепявам 2 ._

заслоня

заслони`ш, +мин. +св. заслони`х, +мин. прич. заслони`л, +св. — +вж. [[засланям]].

засмоля

засмоли`ш, +мин. +св. засмоли`х, +мин. прич. засмоли`л, +св. — +вж. [[засмолявам]].

засоля

засоли`ш, +мин. +св. засоли`х, +мин. прич. засоли`л, +св. — +вж. [[засолявам]].

засрамя

засра`миш, +мин. +св. засра`мих, +мин. прич. засра`мил, +св. — +вж. [[засрамвам]].

засуетя се

засуети`ш се, +мин. +св. засуети`х се, +мин. прич. засуети`л се, +св. — +вж. [[засуетявам се]].

затвърдя

затвърди`ш, +мин. +св. затвърди`х, +мин. прич. затвърди`л, +св. — +вж. [[затвърдявам]].

затопя

затопи`ш, +мин. +св. затопи`х, +мин. прич. затопи`л, +св. — +вж. [[затопявам 1 .

----

затопи`ш, +мин. +св. затопи`х, +мин. прич. затопи`л, +св. — +вж. [[затопявам 2__ .

затревя

затреви`ш, +мин. +св. затреви`х, +мин. прич. затреви`л, +св. — +вж. [[затревявам 1_ .

затрудня

затрудни`ш, +мин. +св. затрудни`х, +мин. прич. затрудни`л, +св. — +вж. [[затруднявам]].

затъмня

затъмни`ш, +мин. +св. затъмни`х, +мин. прич. затъмни`л, +св. — +вж. [[затъмнявам 2_ .

затъпя

затъпи`ш, +мин. +св. затъпи`х, +мин. прич. затъпи`л, +св. — +вж. [[затъпявам 1_ .

захабя

захаби`ш, +мин. +св. захаби`х, +мин. прич. захаби`л, +св. — +вж. [[захабявам]].

захладя

захлади`ш, +мин. +св. захлади`х, +мин. прич. захлади`л, +св. — +вж. [[захлаждам]].

зачервя се

зачерви`ш се, +мин. +св. зачерви`х се, +мин. прич. зачерви`л се, +св. — +вж. [[зачервявам се]].

зачестя

зачести`ш, +мин. +св. зачести`х, +мин. прич. зачести`л, +св. — +вж. [[зачестявам]].

зачисля

зачисли`ш, +мин. +св. зачисли`х, +мин. прич. зачисли`л, +св. — +вж. [[зачислявам]].

зашеметя

зашемети`ш, +мин. +св. зашемети`х, +мин. прич. зашемети`л, +св. — +вж. [[зашеметявам]].

зашумоля

зашумоли`ш, +мин. +св. зашумоля`х, +мин. прич. зашумоля`л, +св. — +вж. [[зашумолявам]].

защитя

защити`ш, +мин. +св. защити`х, +мин. прич. защити`л, +св. — +вж. [[защитавам]].

заявя

заяви`ш, +мин. +св. заяви`х, +мин. прич. заяви`л, +св. — +вж. [[заявявам]].

злоупотребя

злоупотреби`ш, +мин. +св. злоупотреби`х, +мин. прич. злоупотреби`л, +св. — +вж. [[злоупотребявам]].

изваря

извари`ш, +мин. св. извари`х, +мин. прич. извари`л, +св. — +вж. [[изварявам]].

известя

извести`ш, +мин. св. извести`х, +мин. прич. извести`л, +св. — +вж. [[известявам]].

извиня

извини`ш, +мин. св. извини`х, +мин. прич. извини`л, +св. — +вж. [[извинявам]].

извратя

изврати`ш, +мин. св. изврати`х, +мин. прич. изврати`л, +св. — +вж. [[извращавам]].

изгася

изгаси`ш, +мин. св. изгаси`х, +мин. прич. изгаси`л, +св. — +вж. [[изгасявам]].

изгоря

изгори`ш, +мин. св. изгоря`х, +мин. прич. изгоря`л, +св. — +вж. [[изгарям 1 .

----

изгори`ш, +мин. св. изгори`х, +мин. прич. изгори`л, +св. — +вж. [[изгарям 2__ .

изградя

изгради`ш, +мин. св. изгради`х, +мин. прич. изгради`л, +св. — +вж. [[изграждам]].

изклася

изкласи`ш, +мин. св. изкласи`х, +мин. прич. изкласи`л, +св. — +вж. [[изкласявам]].

изкореня

изкорени`ш, +мин. св. изкорени`х, +мин. прич. изкорени`л, +св. — +вж. [[изкоренявам]].

изкривя

изкриви`ш, +мин. св. изкриви`х, +мин. прич. изкриви`л, +св. — +вж. [[изкривявам]].

изкусуря

изкусури`ш, +мин. св. изкусури`х, +мин. прич. изкусури`л, +св. — +вж. [[изкусурявам]].

изловя

излови`ш, +мин. св. излови`х, +мин. прич. излови`л, +св. — +вж. [[изловявам]].

изменя

измени`ш, +мин. св. измени`х, +мин. прич. измени`л, +св. — +вж. [[изменям 1 .

----

измени`ш, +мин. св. измени`х, +мин. прич. измени`л, +св. — +вж. [[изменям 2__ .

изморя

измори`ш, +мин. св. измори`х, +мин. прич. измори`л, +св. — +вж. [[изморявам 1 .

----

измори`ш, +мин. св. измори`х, +мин. прич. измори`л, +св. — +вж. [[изморявам 2__ .

измърся

измърси`ш, +мин. св. измърси`х, +мин. прич. измърси`л, +св. — +вж. [[измърсявам]].

изнуря

изнури`ш, +мин. св. изнури`х, +мин. прич. изнури`л, +св. — +вж. [[изнурявам]].

изобразя

изобрази`ш, +мин. св. изобрази`х, +мин. прич. изобрази`л, +св. — +вж. [[изобразявам]].

изобретя

изобрети`ш, +мин. св. изобрети`х, +мин. прич. изобрети`л, +св. — +вж. [[изобретявам]].

изпаря

изпа`риш, +мин. св. изпа`рих, +мин. прич. изпа`рил, +св. — +вж. [[изпарвам]].

изпепеля

изпепели`ш, +мин. св. изпепели`х, +мин. прич. изпепели`л, +св. — +вж. [[изпепелявам]].

изплатя

изплати`ш, +мин. св. изплати`х, +мин. прич. изплати`л, +св. — +вж. [[изплащам]].

изпотя

изпоти`ш, +мин. св. изпоти`х, +мин. прич. изпоти`л, +св. — +вж. [[изпотявам]].

изравня

изравни`ш, +мин. св. изравни`х, +мин. прич. изравни`л, +св. — +вж. [[изравнявам]].

----

изра`вниш, +мин. св. изра`вних, +мин. прич. изра`внил, +св. — +вж. [[изравням]].

изразя

изрази`ш, +мин. св. изрази`х, +мин. прич. изрази`л, +св. — +вж. [[изразявам]].

израня

израни`ш, +мин. св. израни`х, +мин. прич. израни`л, +св. — +вж. [[изранявам]].

изредя

изреди`ш, +мин. св. изреди`х, +мин. прич. изреди`л, +св. — +вж. [[изреждам]].

изродя

изроди`ш, +мин. св. изроди`х, +мин. прич. изроди`л, +св. — +вж. [[израждам]].

изруся

изруси`ш, +мин. св. изруси`х, +мин. прич. изруси`л, +св. — +вж. [[изрусявам 2 ._

изстудя

изстуди`ш, +мин. св. изстуди`х, +мин. прич. изстуди`л, +св. — +вж. [[изстудявам]].

изтощя

изтощи`ш, +мин. св. изтощи`х, +мин. прич. изтощи`л, +св. — +вж. [[изтощавам]].

изумя

изуми`ш, +мин. св. изуми`х, +мин. прич. изуми`л, +св. — +вж. [[изумявам]].

изхабя

изхаби`ш, +мин. св. изхаби`х, +мин. прич. изхаби`л, +св. — +вж. [[изхабявам]].

изхитря

и [[изхитря`]], изхи`триш и изхитри`ш, +мин. св. изхи`трих и изхитри`х, +мин. прич. изхи`трил и изхитри`л, +св. — +вж. [[изхитрям]].

изцедя

изцеди`ш, +мин. св. изцеди`х, +мин. прич. изцеди`л, +св. — +вж. [[изцеждам]].

изцеря

изцери`ш, +мин. св. изцери`х, +мин. прич. изцери`л, +св. — +вж. [[изцерявам]].

изчервя се

изчерви`ш се, +мин. св. изчерви`х се, +мин. прич. изчерви`л се, +св. — +вж. [[изчервявам се]].

изчисля

изчисли`ш, +мин. св. изчисли`х, +мин. прич. изчисли`л, +св. — +вж. [[изчислявам]].

изявя

изяви`ш, +мин. св. изяви`х, +мин. прич. изяви`л, +св. — +вж. [[изявявам]].

изясня

изясни`ш, +мин. св. изясни`х, +мин. прич. изясни`л, +св. — +вж. [[изяснявам]].

каля

кали`ш, +мин. св. кали`х, +мин. прич. кали`л, +св. — +вж. [[калявам]].

набедя

набеди`ш, +мин. +св. набеди`х, +мин. прич. набеди`л, +св. — +вж. [[набедявам]].

набраздя

набразди`ш, +мин. +св. набразди`х, +мин. прич. набразди`л, +св. — +вж. [[набраздявам]].

набрашня

набрашни`ш, +мин. +св. набрашни`х, +мин. прич. набрашни`л, +св. — +вж. [[набрашнявам]].

навестя

навестиш, мин. св. навестих, мин. прич. навестил, св. — вж. навестявам.

навлажня

навлажни`ш, +мин. +св. навлажни`х, +мин. прич. навлажни`л, +св. — +вж. [[навлажнявам]].

наводня

наводни`ш, +мин. +св. наводни`х, +мин. прич. наводни`л, +св. — +вж. [[наводнявам]].

наглася

нагласи`ш, +мин. +св. нагласи`х, +мин. прич. нагласи`л, +св. — +вж. [[нагласявам]].

нагодя

нагоди`ш, +мин. +св. нагоди`х, +мин. прич. нагоди`л, +св. — +вж. [[нагаждам]].

нагорещя

нагорещи`ш, +мин. +св. нагорещи`х, +мин. прич. нагорещи`л, +св. — +вж. [[нагорещявам]].

нагостя

нагости`ш, +мин. +св. нагости`х, +мин. прич. нагости`л, +св. — +вж. [[нагостявам]].

наградя

награди`ш, +мин. +св. награди`х, +мин. прич. награди`л, +св. — +вж. [[награждавам]].

нагрубя

нагруби`ш, +мин. +св. нагруби`х, +мин. прич. нагруби`л, +св. — +вж. [[нагрубявам]].

надаря

надари`ш, +мин. +св. надари`х, +мин. прич. надари`л, +св. — +вж. [[надарявам]].

надебеля

надебели`ш, +мин. +св. надебели`х, +мин. прич. надебели`л, +св. — +вж. [[надебелявам 2_ .

надплатя

надплати`ш, +мин. +св. надплати`х, +мин. прич. надплати`л, +св. — +вж. [[надплащам]].

надребня

надребни`ш, +мин. +св. надребни`х, +мин. прич. надребни`л, +св. — +вж. [[надребнявам]].

надробя

надроби`ш, +мин. +св. надроби`х, +мин. прич. надроби`л, +св. — вж. [[надробявам]].

надхитря

и [[надхитря`]], надхи`триш и надхитри`ш, +мин. +св. надхи`трих и надхитри`х, +мин. прич. надхи`трил и надхитри`л, +св. — +вж. [[надхитрявам]].

надценя

надцени`ш, +мин. +св. надцени`х, +мин. прич. надцени`л, +св. — +вж. [[надценявам]].

нажаля

нажали`ш, +мин. +св. нажали`х, +мин. прич. нажали`л, +св. — +вж. [[нажалявам]].

назобя

назоби`ш, +мин. +св. назоби`х, +мин. прич. назоби`л, +св. — +вж. [[назобявам]].

наизустя

наизусти`ш, +мин. +св. наизусти`х, +мин. прич. наизусти`л, +св. — +вж. [[наизустявам]].

накаля

накали`ш, +мин. +св. накали`х, +мин. прич. накали`л, +св. — +вж. [[накалявам]].

накамаря

накамари`ш, +мин. +св. накамари`х, +мин. прич. накамари`л, +св. — +вж. [[накамарявам]].

наклеветя

наклевети`ш, +мин. +св. наклевети`х, +мин. прич. наклевети`л, +св. — +вж. [[наклеветявам]].

наклоня

наклони`ш, +мин. +св. наклони`х, +мин. прич. наклони`л, +св. — +вж. [[наклонявам]].

накривя

накриви`ш, +мин. +св. накриви`х, +мин. прич. накриви`л, +св. — +вж. [[накривявам]].

накървавя

накървави`ш, +мин. +св. накървави`х, +мин. прич. накървави`л, +св. — +вж. [[накървавявам]].

накърня

накърни`ш, +мин. +св. накърни`х, +мин. прич. накърни`л, +св. — +вж. [[накърнявам]].

налепя

налепи`ш, +мин. +св. налепи`х, +мин. прич. налепи`л, +св. — +вж. [[налепвам]].

наловя

налови`ш, +мин. +св. налови`х, +мин. прич. налови`л, +св. — +вж. [[налавям]].

намаля

намали`ш, +мин. +св. намали`х, +мин. прич. намали`л, +св. — +вж. [[намалявам 2 ._

наобиколя

наобиколи`ш, +мин. +св. наобиколи`х, +мин. прич. наобиколи`л, +св. — +вж. [[наобикалям]].

напластя

напласти`ш, +мин. +св. напласти`х, +мин. прич. напласти`л, +св. — +вж. [[напластявам]].

наплодя

наплоди`ш, +мин. +св. наплоди`х, +мин. прич. наплоди`л, +св. — +вж. [[наплодявам]].

наподобя

наподоби`ш, +мин. +св. наподоби`х, +мин. прич. наподоби`л, +св. — +вж. [[наподобявам]].

нараня

нарани`ш, +мин. +св. нарани`х, +мин. прич. нарани`л, +св. — +вж. [[наранявам]].

наредя

нареди`ш, +мин. +св. нареди`х, +мин. прич. нареди`л, +св. — +вж. [[нареждам]].

народя

народи`ш, +мин. +св. народи`х, +мин. прич. народи`л, +св. — +вж. [[нараждам]].

нароня

наро`ниш, +мин. +св. наро`них, +мин. прич. наро`нил, +св. — +вж. [[наронвам]].

насадя

насади`ш, +мин. +св. насади`х, +мин. прич. насади`л, +св. — +вж. [[насаждам]].

наситня

наси`тниш, +мин. +св. наси`тних, +мин. прич. наси`тнил, +св. — +вж. [[наситням.]]

наскърбя

наскърби`ш, +мин. +св. наскърби`х, +мин. прич. наскърби`л, +св. — +вж. [[наскърбявам]].

наследя

наследи`ш, +мин. +св. наследи`х, +мин. прич. наследи`л, +св. — +вж. [[наследявам]].

насмоля

насмоли`ш, +мин. +св. насмоли`х, +мин. прич. насмоли`л, +св. — +вж. [[насмолявам]].

насоля

насоли`ш, +мин. +св. насоли`х, +мин. прич. насоли`л, +св. — +вж. [[насолявам]].

настаня

настани`ш, +мин. +св. настани`х, +мин. прич. настани`л, +св. — +вж. [[настанявам]].

настървя

настърви`ш, +мин. +св. настърви`х, +мин. прич. настърви`л, +св. — +вж. [[настървявам]].

насълзя

назълзи`ш, +мин. +св. насълзи`х, +мин. прич. насълзи`л, +св. — +вж. [[насълзявам]].

натаманя

натамани`ш, +мин. +св. натамани`х, +мин. прич. натамани`л, +св. — +вж. [[натаманявам]].

натопя

натопи`ш, +мин. +св. натопи`х, +мин. прич. натопи`л, +св. — +вж. [[натопявам]].

наторя

натори`ш, +мин. +св. натори`х, +мин. прич. натори`л, +св. — +вж. [[наторявам]].

натъкмя

натъкми`ш, +мин. +св. натъкми`х, +мин. прич. натъкми`л, +св. — +вж. [[натъкмявам]].

наумя

науми`ш, +мин. +св. науми`х, +мин. прич. науми`л, +св. — +вж. [[наумявам.]]

начервя

начерви`ш, +мин. +св. начерви`х, +мин. прич. начерви`л, +св. — +вж. [[начервявам]].

недооценя

недооцени`ш, +мин. +св. недооцени`х, +мин. прич. недооцени`л, +св. — +вж. [[недооценявам]].

обвиня

обвини`ш, +мин. св. обвини`х, +мин. прич. обвини`л, +св. — +вж. [[обвинявам]].

обгоря

обгори`ш, +мин. св. обгори`х, +мин. прич. обгори`л, +св. — +вж. [[обгорявам]].

----

обгори`ш, +мин. св. обгоря`х, +мин. прич. обгоря`л, +св. — +вж. [[обгарям]].

обградя

обгради`ш, +мин. св. обгради`х, +мин. прич. обгради`л, +св. — +вж. [[обграждам]].

обединя

обедини`ш, +мин. св. обедини`х, +мин. прич. обедини`л, +св. — +вж. [[обединявам]].

обедня

обедни`ш, +мин. св. обедни`х, +мин. прич. обедни`л, +св. — +вж. [[обеднявам 2 ._

обезболя

обезболи`ш, +мин. св. обезболи`х, +мин. прич. обезболи`л, +св. — вж. [[обезболявам.]]

обезверя

обезвери`ш, +мин. св. обезвери`х, +мин. прич. обезвери`л, +св. — +вж. [[обезверявам]].

обезводня

обезводни`ш, +мин. св. обезводни`х, +мин. прич. обезводни`л, +св. — +вж. [[обезводнявам]].

обезвредя

обезвреди`ш, +мин. св. обезвреди`х, +мин. прич. обезвреди`л, +св. — +вж. [[обезвреждам]].

обезглавя

обезглави`ш, +мин. св. обезглави`х, +мин. прич. обезглави`л, +св. — +вж. [[обезглавявам]].

обезлеся

обезлеси`ш, +мин. св. обезлеси`х, +мин. прич. обезлеси`л, +св. — вж. [[обезлесявам]].

обезлюдя

обезлюди`ш, +мин. св. обезлюди`х, +мин. прич. обезлюди`л, +св. — +вж. [[обезлюдявам]].

обезмасля

обезмасли`ш, +мин. св. обезмасли`х, +мин. прич. обезмасли`л, +св. — +вж. [[обезмаслявам]].

обезобразя

обезобрази`ш, +мин. св. обезобрази`х, +мин. прич. обезобрази`л, +св. — +вж. [[обезобразявам]].

обезсмъртя

обезсмърти`ш, +мин. св. обезсмърти`х, +мин. прич. обезсмърти`л, +св. — +вж. [[обезсмъртявам]].

обезценя

обезцени`ш, +мин. св. обезцени`х, +мин. прич. обезцени`л, +св. — +вж. [[обезценявам]].

обезчестя

обезчести`ш, +мин. св. обезчести`х, +мин. прич. обезчести`л, +св. — +вж. [[обезчестявам]].

обезщетя

обезщети`ш, +мин. св. обезщети`х, +мин. прич. обезщети`л, +св. — +вж. [[обезщетявам]].

обиколя

обиколи`ш, +мин. св. обиколи`х, +мин. прич. обиколи`л, +св. — +вж. [[обикалям]].

облагородя

облагороди`ш, +мин. св. облагороди`х, +мин. прич. облагороди`л, +св. — +вж. [[облагородявам]].

облакътя се

облакъти`ш се, +мин. св. облакъти`х се, +мин. прич. облакъти`л се, +св. — +вж. [[облакътявам се]].

облепя

облепи`ш, +мин. св. облепи`х, +мин. прич. облепи`л, +св. — +вж. [[облепвам]].

обменя

обмени`ш, +мин. св. обмени`х, +мин. прич. обмени`л, +св. — +вж. [[обменям]].

обмитя

обмити`ш, +мин. св. обмити`х, +мин. прич. обмити`л, +св. — +вж. [[обмитявам]].

обнадеждя

обнадежди`ш, +мин. св. обнадежди`х, +мин. прич. обнадежди`л, +св. — +вж. [[обнадеждавам]].

обновя

обнови`ш, +мин. св. обнови`х, +мин. прич. обнови`л, +св. — +вж. [[обновявам]].

обобщя

обобщи`ш, +мин. св. обобщи`х, +мин. прич. обобщи`л, +св. — +вж. [[обобщавам]].

обобществя

обобществи`ш, +мин. св. обобществи`х, +мин. прич. обобществи`л, +св. — +вж. [[обобществявам]].

обогатя

обогати`ш, +мин. св. обогати`х, +мин. прич. обогати`л, +св. — +вж. [[обогатявам]].

ободря

ободри`ш, +мин. св. ободри`х, +мин. прич. ободри`л, +св. — +вж. [[ободрявам]].

обожествя

обожестви`ш, +мин. св. обожестви`х, +мин. прич. обожестви`л, +св. — +вж. [[обожествявам]].

обособя

обособи`ш, +мин. св. обособи`х, +мин. прич. обособи`л, +св. — +вж. [[обособявам]].

обременя

обремени`ш, +мин. св. обремени`х, +мин. прич. обремени`л, +св. — +вж. [[обременявам]].

обсадя

обсади`ш, +мин. св. обсади`х, +мин. прич. обсади`л, +св. — +вж. [[обсаждам]].

обусловя

обуслови`ш, +мин. св. обуслови`х, +мин. прич. обуслови`л, +св. — +вж. [[обуславям]].

обявя

обяви`ш, +мин. св. обяви`х, +мин. прич. обяви`л, +св. — +вж. [[обявявам]].

обясня

обясни`ш, +мин. св. обясни`х, +мин. прич. обясни`л, +св. — +вж. [[обяснявам]].

овакантя

оваканти`ш, +мин. св. оваканти`х, +мин. прич. оваканти`л, +св. — +вж. [[овакантявам]].

овлажня

овлажни`ш, +мин. св. овлажни`х, +мин. прич. овлажни`л, +св. — +вж. [[овлажнявам 2 ._

овъгля

овъгли`ш, +мин. св. овъгли`х, +мин. прич. овъгли`л, +св. — +вж. [[овъглявам]].

оглавя

оглави`ш, +мин. св. оглави`х, +мин. прич. оглави`л, +св. — +вж. [[оглавявам]].

оглася

огласи`ш, +мин. св. огласи`х, +мин. прич. огласи`л, +св. — +вж. [[огласям]].

оградя

огради`ш, +мин. св. огради`х, +мин. прич. огради`л, +св. — +вж. [[ограждам]].

огражданя се

ограждани`ш се, +мин. св. ограждани`х се, +мин. прич. ограждани`л се, +св. — +вж. [[огражданявам се]].

ограмотя

ограмоти`ш, +мин. св. ограмоти`х, +мин. прич. ограмоти`л, +св. — +вж. [[ограмотявам]].

одобря

одобри`ш, +мин. св. одобри`х, +мин. прич. одобри`л, +св. — +вж. [[одобрявам]].

одушевя

одушеви`ш, +мин. св. одушеви`х, +мин. прич. одушеви`л, +св. — +вж. [[одушевявам]].

одързостя

одързости`ш, +мин. св. одързости`х, +мин. прич. одързости`л, +св. — +вж. [[одързостявам]].

оживя

оживи`ш, +мин. св. оживи`х, +мин. прич. оживи`л, +св. — +вж. [[оживявам 2 ._

оживотворя

оживотвори`ш, +мин. св. оживотвори`х, +мин. прич. оживотвори`л, +св. — +вж. [[оживотворявам]].

озаглавя

озаглави`ш, +мин. св. озаглави`х, +мин. прич. озаглави`л, +св. — +вж. [[озаглавявам]].

озверя

озвери`ш, +мин. св. озвери`х, +мин. прич. озвери`л, +св. — +вж. [[озверявам]].

оздравя

оздрави`ш, +мин. св. оздрави`х, +мин. прич. оздрави`л, +св. — +вж. [[оздравявам 2 ._

озеленя

озелени`ш, +мин. св. озелени`х, +мин. прич. озелени`л, +св. — +вж. [[озеленявам]].

оземля

оземли`ш, +мин. св. оземли`х, +мин. прич. оземли`л, +св. — +вж. [[оземлявам]].

озлобя

озлоби`ш, +мин. св. озлоби`х, +мин. прич. озлоби`л, +св. — +вж. [[озлобявам 2 ._

озлочестя

озлочести`ш, +мин. св. озлочести`х, +мин. прич. озлочести`л, +св. — +вж. [[озлочестявам]].

окадя

окади`ш, +мин. св. окади`х, +мин. прич. окади`л, +св. — +вж. [[окадявам]].

окачествя

окачестви`ш, +мин. св. окачестви`х, +мин. прич. окачестви`л, +св. — +вж. [[окачествявам]].

окепазя

окепази`ш, +мин. св. окепази`х, +мин. прич. окепази`л, +св. — +вж. [[окепазявам]].

окисля

окисли`ш, +мин. св. окисли`х, +мин. прич. окисли`л, +св. — +вж. [[окислявам]].

окосмя се

окосми`ш се, +мин. св. окосми`х се, +мин. прич. окосми`л се, +св. — +вж. [[окосмявам се]].

окриля

окрили`ш, +мин. св. окрили`х, +мин. прич. окрили`л, +св. — +вж. [[окрилявам]].

окръгля

окръгли`ш, +мин. св. окръгли`х, +мин. прич. окръгли`л, +св. — +вж. [[окръглям]].

окървавя

окървави`ш, +мин. св. окървави`х, +мин. прич. окървави`л, +св. — +вж. [[окървавявам]].

окъся

окъси`ш, +мин. св. окъси`х, +мин. прич. окъси`л, +св. — +вж. [[окъсявам 2 ._

окьоравя

окьорави`ш, +мин. св. окьорави`х, +мин. прич. окьорави`л, +св. — +вж. [[окьоравявам 2 ._

олицетворя

олицетвори`ш, +мин. св. олицетвори`х, +мин. прич. олицетвори`л, +св. — +вж. [[олицетворявам]].

омаломощя

омаломощи`ш, +мин. св. омаломощи`х, +мин. прич. омаломощи`л, +св. — +вж. [[омаломощявам.]]

омаскаря

омаскари`ш, +мин. св. омаскари`х, +мин. прич. омаскари`л, +св. — +вж. [[омаскарявам]].

омекотя

омекоти`ш, +мин. св. омекоти`х, +мин. прич. омекоти`л, +св. — +вж. [[омекотявам]].

омърся

омърси`ш, +мин. св. омърси`х, +мин. прич. омърси`л, +св. — +вж. [[омърсявам]].

оневиня

оневини`ш, +мин. св. оневини`х, +мин. прич. оневини`л, +св. — +вж. [[оневинявам]].

опетня

опетни`ш, +мин. св. опетни`х, +мин. прич. опетни`л, +св. — +вж. [[опетнявам]].

опечаля

опечали`ш, +мин. св. опечали`х, +мин. прич. опечали`л, +св. — +вж. [[опечалявам]].

опиля

опили`ш, +мин. св. опили`х, +мин. прич. опили`л, +св. — вж. [[опилвам]].

опитомя

опитоми`ш, +мин. св. опитоми`х, +мин. прич. опитоми`л, +св. — +вж. [[опитомявам]].

опияня

опияни`ш, +мин. св. опияни`х, +мин. прич. опияни`л, +св. — +вж. [[опиянявам]].

оплевя

оплеви`ш, +мин. св. оплеви`х, +мин. прич. оплеви`л, +св. — +вж. [[оплевявам]].

оплодя

оплоди`ш, +мин. св. оплоди`х, +мин. прич. оплоди`л, +св. — +вж. [[оплодявам]].

оповестя

оповести`ш, +мин. св. оповести`х, +мин. прич. оповести`л, +св. — +вж. [[оповестявам]].

опозоря

опозори`ш, +мин. св. опозори`х, +мин. прич. опозори`л, +св. — +вж. [[опозорявам]].

оползотворя

оползотвори`ш, +мин. св. оползотвори`х, +мин. прич. оползотвори`л, +св. — +вж. [[оползотворявам]].

опошля

опошли`ш, +мин. св. опошли`х, +мин. прич. опошли`л, +св. — +вж. [[опошлявам]].

определя

определи`ш, +мин. св. определи`х, +мин. прич. определи`л, +св. — +вж. [[определям]].

опресня

опресни`ш, +мин. св. опресни`х, +мин. прич. опресни`л, +св. — +вж. [[опреснявам]].

опропастя

опропасти`ш, +мин. св. опропасти`х, мин прич. опропасти`л, +св. — +вж. [[опропастявам]].

опростя

опрости`ш, +мин. св. опрости`х, +мин. прич. опрости`л, +св. — +вж. [[опростявам 2 ._

----

опрости`ш, +мин. св. опрости`х, +мин. прич. опрости`л, +св. — +вж. [[опрощавам]].

опръстеня

опръстени`ш, +мин. св. опръстени`х, +мин. прич. опръстени`л, +св. — +вж. [[опръстенявам]].

орезиля

орезили`ш, +мин. св. орезили`х, +мин. прич. орезили`л, +св. — +вж. [[орезилявам]].

орося

ороси`ш, +мин. св. ороси`х, +мин. прич. ороси`л, +св. — +вж. [[оросявам]].

осакатя

осакати`ш, +мин. св. осакати`х, +мин. прич. осакати`л, +св. — +вж. [[осакатявам 2 ._

осапуня

осапуни`ш, +мин. св. осапуни`х, +мин. прич. осапуни`л, +св. — +вж. [[осапунявам]].

осведомя

осведоми`ш, +мин. св. осведоми`х, +мин. прич. осведоми`л, +св. — +вж. [[осведомявам]].

освестя

освести`ш, +мин. св. освести`х, +мин. прич. освести`л, +св. — +вж. [[освестявам]].

осветя

освети`ш, +мин. св. освети`х, +мин. прич. освети`л, +св. — +вж. [[осветявам]].

----

освети`ш, +мин. св. освети`х, +мин. прич. освети`л, +св. — +вж. [[освещавам]].

осветля

осветли`ш, +мин. св. осветли`х, +мин. прич. осветли`л, +св. — +вж. [[осветлявам]].

освободя

освободи`ш, +мин. св. освободи`х, +мин. прич. освободи`л, +св. — +вж. [[освобождавам]].

осеменя

осемени`ш, +мин. св. осемени`х, +мин. прич. осемени`л, +св. — +вж. [[осеменявам]].

осеня

осени`ш, +мин. св. осени`х, +мин. прич. осени`л, +св. — +вж. [[осенявам]].

осигуря

осигури`ш, +мин. св. осигури`х, +мин. прич. осигури`л, +св. — +вж. [[осигурявам]].

осиновя

осинови`ш, +мин. св. осинови`х, +мин. прич. осинови`л, +св. — +вж. [[осиновявам]].

оскверня

оскверни`ш, +мин. св. оскверни`х, +мин. прич. оскверни`л, +св. — +вж. [[осквернявам]].

оскъпя

оскъпи`ш, +мин. св. оскъпи`х, +мин. прич. оскъпи`л, +св. — +вж. [[оскъпявам]].

оскърбя

оскърби`ш, +мин. св. оскърби`х, +мин. св. оскърби`л, +св. — +вж. [[оскърбявам]].

осланя

ослани`ш, +мин. св. ослани`х, +мин. прич. ослани`л, +св. — +вж. [[осланявам]].

ослепя

ослепи`ш, +мин. св. ослепи`х, +мин. прич. ослепи`л, +св. — +вж. ослепявам _2 ._

осребря

осребри`ш, +мин. св. осребри`х, +мин. прич. осребри`л, +св. — +вж. [[осребрявам]].

остъкля

остъкли`ш, +мин. св. остъкли`х, +мин. прич. остъкли`л, +св. — +вж. [[остъклявам]].

осуетя

осуети`ш, +мин. св. осуети`х, +мин. прич. осуети`л, +св. — +вж. [[осуетявам]].

осчетоводя

осчетоводи`ш, +мин. св. осчетоводи`х, +мин. прич. осчетоводи`л, +св. — +вж. [[осчетоводявам]].

осъществя

осъществи`ш, +мин. св. осъществи`х, +мин. прич. осъществи`л, +св. — +вж. [[осъществявам]].

отблагодаря се

отблагодари`ш се, +мин. св. отблагодари`х се, +мин. прич. отблагодари`л се, +св. — +вж. [[отблагодарявам се]].

отводня

отводни`ш, +мин. св. отводни`х, +мин. прич. отводни`л, +св. — +вж. [[отводнявам]].

отвратя

отврати`ш, +мин. св. отврати`х, +мин. прич. отврати`л, +св. — +вж. [[отвращавам]].

отделя

отдели`ш, +мин. св. отдели`х, +мин. прич. отдели`л, +св. — +вж. [[отделям]].

отесня

отесни`ш, +мин. св. отесни`х, +мин. прич. отесни`л, +св. — +вж. [[отеснявам 2 ._

отклоня

отклони`ш, +мин. св. отклони`х, +мин. прич. отклони`л, +св. — +вж. [[отклонявам]].

откося

откоси`ш, +мин. св. откоси`х, +мин. прич. откоси`л, +св. — +вж. [[откосявам]].

отлепя

+вж. [[отле`пвам]]

отменя

отмени`ш, +мин. св. отмени`х, +мин. прич. отмени`л, +св. — +вж. [[отменям]].

отморя се

отмори`ш се, +мин. св. отмори`х се, +мин. прич. отмори`л се, +св. — +вж. [[отморявам се.]]

отмразя

отмрази`ш, +мин. св. отмрази`х, +мин. прич. отмрази`л, +св. — +вж. [[отмразявам]].

отмъстя

отмъсти`ш, +мин. св. отмъсти`х, +мин. прич. отмъсти`л, +св. — +вж. [[отмъщавам]].

отплатя се

отплати`ш се, +мин. св. отплати`х се, +мин. прич. отплати`л се, +св. — +вж. [[отплащам се.]]

отразя

отрази`ш, +мин. св. отрази`х, +мин. прич. отрази`л, +св. — +вж. [[отразявам]].

отредя

отреди`ш, +мин. св. отреди`х, +мин. прич. отреди`л, +св. — +вж. [[отреждам]].

отрезвя

отрезви`ш, +мин. св. отрезви`х, +мин. прич. отрезви`л, +св. — +вж. [[отрезвявам 2 ._

отсрамя

отсра`миш, +мин. св. отсра`мих, +мин. прич. отсра`мил, +св. — +вж. [[отсрамвам]].

отстраня

отстрани`ш, +мин. св. отстрани`х, +мин. прич. отстрани`л, +св. — +вж. [[отстранявам]].

отцедя

отцеди`ш, +мин. св. отцеди`х, +мин. прич. отцеди`л, +св. — +вж. [[отцеждам]].

отчисля

отчисли`ш, +мин. св. отчисли`х, +мин. прич. отчисли`л, +св. — +вж. [[отчислявам]].

отчуждя

отчужди`ш, +мин. св. отчужди`х, +мин. прич. отчужди`л, +св. — +вж. [[отчуждавам.]]

отъждествя

отъждестви`ш, +мин. св. отъждестви`х, +мин. прич. отъждестви`л, +св. — +вж. [[отъждествявам]].

охладя

охлади`ш, +мин. св. охлади`х, +мин. прич. охлади`л, +св. — +вж. [[охлаждам]].

оцветя

оцвети`ш, +мин. св. оцвети`х, +мин. прич. оцвети`л, +св. — +вж. [[оцветявам]].

оценя

оцени`ш, +мин. св. оцени`х, +мин. прич. оцени`л, +св. — +вж. [[оценявам]].

ошашавя

ошаша`виш, +мин. +св. ошаша`вих, +мин. прич. ошаша`вил, +св. — +вж. [[ошашавям]].

ощастливя

ощастливи`ш, +мин. св. ощастливи`х, +мин. прич. ощастливи`л, +св. — +вж. [[ощастливявам]].

ощетя

ощети`ш, +мин. св. ощети`х, +мин. прич. ощети`л, +св. — +вж. [[ощетявам]].

ощърбя

ощърби`ш, +мин. св. ощърби`х, +мин. прич. ощърби`л, +св. — +вж. [[ощърбявам 2 ._

платя

плати`ш, +мин. +св. плати`х, +мин. прич. плати`л, +св. — +вж. [[плащам.]]

пленя

плени`ш, +мин. +св. плени`х, +мин. прич. плени`л, +св. — +вж. [[пленявам]].

плодя

плоди`ш, +мин. +св. плоди`х, +мин. прич. плоди`л, +несв. Създавам, пораждам.
_плодя се. — Размножавам се, развъждам се. Зайците се плодят много бързо._

победя

победи`ш, +мин. +св. победи`х, +мин. прич. победи`л, +св. — +вж. [[побеждавам]].

побратимя се

побратими`ш се, +мин. +св. побратими`х се, +мин. прич. побратими`л се, +св. — +вж. [[побратимявам се]].

побългаря

побългари`ш, +мин. +св. побългари`х, +мин. прич. побългари`л, +св. — +вж. [[побългарявам]].

поваля

повали`ш, +мин. +св. повали`х, +мин. прич. повали`л, +св. — +вж. [[повалям 2 ._

повеля

+мн. пове`ли, +ж. Категорична заповед.
+прил. [[повели`телен]], повели`телна, повели`телно, +мн. повели`телни. С повелителен тон.

----

повели`ш, +мин. +св. повели`х, +мин. прич. повели`л, +св. — +вж. [[повелявам]].
Синоними: (същ.) заповед, предписание, повеление, императив, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, (същ.) команда

поверя

повери`ш, +мин. +св. повери`х, +мин. прич. повери`л, +св. — +вж. [[поверявам]].

повредя

повре`диш, +мин. +св. повре`дих, +мин. прич. повре`дил, +св. — +вж. [[повреждам]].

погася

погаси`ш, +мин. +св. погаси`х, +мин. прич. погаси`л, +св. — +вж. [[погасявам]].

погнуся

погнуси`ш, +мин. +св. погнуси`х, +мин. прич. погнуси`л, +св. — +вж. [[погнусявам]].

погодя

погоди`ш, +мин. +св. погоди`х, +мин. прич. погоди`л, +св. — +вж. [[погаждам]].

погражданя се

пограждани`ш се, +мин. +св. пограждани`х се, +мин. прич. пограждани`л се, +св. — +вж. [[погражданявам се]].

подаря

подари`ш, +мин. +св. подари`х, +мин. прич. подари`л, +св. — +вж. [[подарявам]].

подбрадя

подбради`ш, +мин. +св. подбради`х, +мин. прич. подбради`л, +св. — +вж. [[подбраждам]].

подваря

подвари`ш, +мин. +св. подвари`х, +мин. прич. подвари`л, +св. — +вж. [[подварявам]].

поделя

подели`ш, +мин. +св. подели`х, +мин. прич. подели`л, +св. — +вж. [[поделям]].

подкиселя

подкисели`ш, +мин. св. подкисели`х, +мин. прич. подкисели`л, +св. — +вж. [[подкиселявам]].

подкося

подкоси`ш, +мин. св. подкоси`х, +мин. прич. подкоси`л, +св. — +вж. [[подкосявам]].

подкрепя

подкрепи`ш, +мин. св. подкрепи`х, +мин. прич. подкрепи`л, +св. — +вж. [[подкрепвам]].

подкъся

подкъси`ш, +мин. св. подкъси`х, +мин. прич. подкъси`л, +св. — +вж. [[подкъсявам]].

подлепя

подлепи`ш, +мин. св. подлепи`х, +мин. прич. подлепи`л, +св. — +вж. [[подлепвам]].

подлудя

подлуди`ш, +мин. св. подлуди`х, +мин. прич. подлуди`л, +св. — +вж. [[подлудявам 2 ._

подлютя

подлюти`ш, +мин. св. подлюти`х, +мин. прич. подлюти`л, +св. — +вж. [[подлютявам]].

подменя

подмени`ш, +мин. св. подмени`х, +мин. прич. подмени`л, +св. — +вж. [[подменям]].

подмладя

подмлади`ш, +мин. св. подмлади`х, +мин. прич. подмлади`л, +св. — +вж. [[подмладявам]].

подновя

поднови`ш, +мин. св. поднови`х, +мин. прич. поднови`л, +св. — +вж. [[подновявам]].

подобря

подобри`ш, +мин. св. подобри`х, +мин. прич. подобри`л, +св. — +вж. [[подобрявам]].

подпетя

подпети`ш, +мин. св. подпети`х, +мин. прич. подпети`л, +св. — +вж. [[подпетявам]].

подплатя

подплати`ш, +мин. св. подплати`х, +мин. прич. подплати`л, +св. — +вж. [[подплатявам]].

подравня

подравни`ш, +мин. св. подравни`х, +мин. прич. подравни`л, +св. — +вж. [[подравнявам]].

подразделя

подраздели`ш, +мин. св. подраздели`х, +мин. прич. подраздели`л, +св. — +вж. [[подразделям]].

подраня

подрани`ш, +мин. св. подрани`х, +мин. прич. подрани`л, +св. — +вж. [[подранявам]].

подредя

подреди`ш, +мин. св. подреди`х, +мин. прич. подреди`л, +св. — +вж. [[подреждам]].

подсигуря

подсигури`ш, +мин. св. подсигури`х, +мин. прич. подсигури`л, +св. — +вж. [[подсигурявам]].

подсладя

подслади`ш, +мин. св. подслади`х, +мин. прич. подслади`л, +св. — +вж. [[подслаждам]].

подслоня

подслони`ш, +мин. св. подслони`х, +мин. прич. подслони`л, +св. — +вж. [[подслонявам]].

подсоля

подсоли`ш, +мин. св. подсоли`х, +мин. прич. подсоли`л, +св. — +вж. [[подсолявам]].

подценя

подцени`ш, +мин. св. подцени`х, +мин. прич. подцени`л, +св. — +вж. [[подценявам]].

подчиня

подчини`ш, +мин. св. подчини`х, +мин. прич. подчини`л, +св. — +вж. [[подчинявам]].

поевтиня

поевтини`ш, +мин. св. поевтини`х, +мин. прич. поевтини`л, +св. — +вж. [[поевтинявам 2 ._

поживя

поживи`ш, +мин. св. поживи`х, +мин. прич. поживи`л, +св. — +вж. [[поживям]].

позволя

позволи`ш, +мин. св. позволи`х, +мин. прич. позволи`л, +св. — +вж. [[позволявам]].

поздравя

поздрави`ш, +мин. св. поздрави`х, +мин. прич. поздрави`л, +св. — +вж. [[поздравявам]].

позлатя

позлати`ш, +мин. св. позлати`х, +мин. прич. позлати`л, +св. — +вж. [[позлатявам]].

покваря

поквари`ш, +мин. св. поквари`х, +мин. прич. поквари`л, +св. — +вж. [[покварявам]].

поклоня се

поклони`ш се, +мин. св. поклони`х се, +мин. прич. поклони`л се, +св. — +вж. [[покланям се]].

покоря

покори`ш, +мин. св. покори`х, +мин. прич. покори`л, +св. — +вж. [[покорявам]].

покося

покоси`ш, +мин. св. покоси`х, +мин. прич. покоси`л, +св. — +вж. [[покосявам]].

покруся

покру`сиш, +мин. св. покру`сих, +мин. прич. покру`сил, +св. — +вж. [[покрусвам]].

покълня

покълни`ш, +мин. св. покълни`х, +мин. прич. покълни`л, +св. — +вж. [[покълнвам]].

полакомя се

полакоми`ш се, +мин. св. полакоми`х се, +мин. прич. полакоми`л се, +св. — +вж. [[полакомявам се]].

помиря

помири`ш, +мин. св. помири`х, +мин. прич. помири`л, +св. — +вж. [[помирявам]].

поощря

поощри`ш, +мин. св. поощри`х, +мин. прич. поощри`л, +св. — +вж. [[поощрявам]].

поразя

порази`ш, +мин. св. порази`х, +мин. прич. порази`л, +св. — +вж. [[поразявам]].

породя

породи`ш, +мин. св. породи`х, +мин. прич. породи`л, +св. — +вж. [[пораждам 1,2 ._

посадя

посади`ш, +мин. св. посади`х, +мин. прич. посади`л, +св. — +вж. [[посаждам]].

посвеня се

посвени`ш се, +мин. св. посвени`х се, +мин. прич. посвени`л се, +св. — +вж. [[посвенявам се]].

посветя

посвети`ш, +мин. св. посвети`х, +мин. прич. посвети`л, +св. — +вж. [[посвещавам]].

посмаля

посмали`ш, +мин. +св. посмали`х, +мин. прич. посмали`л, +св. — +вж. [[посмалявам]].

посоля

посоли`ш, +мин. +св. посоли`х, +мин. прич. посоли`л, +св. — +вж. [[посолявам]].

посребря

посребри`ш, +мин. +св. посребри`х, +мин. прич. посребри`л, +св. — +вж. [[посребрявам 2_ .

постановя

постанови`ш, +мин. +св. постанови`х, +мин. прич. постанови`л, +св. — +вж. [[постановявам]].

потвърдя

потвърди`ш, +мин. +св. потвърди`х, +мин. прич. потвърди`л, +св. — +вж. [[потвърждавам]].

потопя

потопи`ш, +мин. +св. потопи`х, +мин. прич. потопи`л, +св. — +вж. [[потопявам]].

потъмня

потъмни`ш, +мин. +св. потъмни`х, +мин. прич. потъмни`л, +св. — +вж. [[потъмнявам 2_ .

похабя

похаби`ш, +мин. +св. похаби`х, +мин. прич. похаби`л, +св. — +вж. [[похабявам]].

похитя

похити`ш,+мин. +св. похити`х, +мин. прич. похити`л, +св. — +вж. [[похищавам]].

почервя

почерви`ш, +мин. +св. почерви`х, +мин. прич. почерви`л, +св. — +вж. [[почервявам]].

пощадя

пощади`ш, +мин. +св. пощади`х, +мин. прич. пощади`л, +св. — +вж. [[пощадявам]].

пощуря

пощури`ш, +мин. +св. пощури`х, +мин. прич. пощури`л, +св. — +вж. [[пощурявам 2 ._

поясня

поясни`ш, +мин. +св. поясни`х, +мин. прич. поясни`л, +св. — +вж. [[пояснявам]].

пребрадя

пребрадиш, +мин. +св. пребрадих, +мин. прич. пребрадил, +св. — +вж. [[пребраждам]].

преваля

превалиш, +мин. +св. превалих, +мин. прич. превалил, +св. — +вж. [[превалявам]].

преваря

превариш, +мин. +св. преварих, +мин. прич. преварил, +св. — +вж. [[преварвам]]. превариш, +мин. +св. преварих, +мин. прич. преварил, +св. — +вж. [[преварявам]].

превъплътя

превъплътиш, +мин. +св. превъплътих, +мин. прич. превъплътил, +св. — +вж. [[превъплътявам]].

прегоря

прегориш, +мин. +св. прегорих, +мин. прич. прегорил, +св. — +вж. [[прегарям 1 . прегориш, +мин. +св. прегорях, +мин. прич. прегорял, +св. — +вж. [[прегарям 2 .__

преградя

преградиш, +мин. +св. преградих, +мин. прич. преградил, +св. — +вж. [[преграждам]].

предвестя

предвестиш, +мин. +св. предвестих, +мин. прич. предвестил, +св. — +вж. [[предвестявам]].

предвидя

предвидиш, +мин. +св. предвидих, +мин. прич. предвидил, +св. — +вж. [[предвиждам]].

предопределя

предопределиш, +мин. +св. предопределих, +мин. прич. предопределил, +св. — +вж. [[предопределям]].

предотвратя

предотвратиш, +мин. +св. предотвратих, +мин. прич. предотвратил, +св. — +вж. [[предотвратявам]].

предохраня

предохраниш, +мин. +св. предохраних, +мин. прич. предохранил, +св. — +вж. [[предохранявам]].

предплатя

предплатиш, +мин. +св. предплатих, +мин. прич. предплатил, +св. — +вж. [[предплащам]].

предуведомя

предуведомиш, +мин. +св. предуведомих, +мин. прич. предуведомил, +св. — +вж. [[предуведомявам]].

предупредя

предупредиш, +мин. +св. предупредих, +мин. прич. предупредил, +св. — +вж. [[предупреждавам]].

предявя

предявиш, +мин. +св. предявих, +мин. прич. предявил, +св. — +вж. [[предявявам]].

прекадя

прекадиш, +мин. +св. прекадих, +мин. прич. прекадил, +св. — +вж. [[прекадявам]].

преклоня

преклониш, +мин. +св. преклоних, +мин. прич. преклонил, +св. — +вж. [[прекланям]].

прекося

прекосиш, +мин. +св. прекосих, +мин. прич. прекосил, +св. — +вж. [[прекосявам]].

прекратя

прекратиш, +мин. +св. прекратих, +мин. прич. прекратил, +св. — +вж. [[прекратявам]].

преломя

преломиш, +мин. +св. преломих, +мин. прич. преломил, +св. — +вж. [[преломявам]].

прелъстя

прелъстиш, +мин. +св. прелъстих, +мин. прич. прелъстил, +св. — +вж. [[прелъстявам]].

пременя

премениш, +мин. +св. премених, +мин. прич. пременил, +св. — +вж. [[пременявам]].

преобразя

преобразиш, +мин. +св. преобразих, +мин. прич. преобразил, +св. — +вж. [[преобразявам]].

преоценя

преоцениш, +мин. +св. преоцених, +мин. прич. преоценил, +св. — +вж. [[преоценявам]].

преполовя

преполовиш, +мин. +св. преполових, +мин. прич. преполовил, +св. — +вж. [[преполовявам]].

прередя

прередиш, +мин. +св. прередих, +мин. прич. прередил, +св. — +вж. [[пререждам]].

пресадя

пресадиш, +мин. +св. пресадих, +мин. прич. пресадил, +св. — +вж. [[пресаждам]].

претворя

претвориш, +мин. св. претворих, +мин. прич. претворил, +св. — +вж. [[претворявам]].

претопя

претопиш, +мин. св. претопих, +мин. прич. претопил, +св. — +вж. [[претопявам]].

преуморя

преумориш, +мин. св. преуморих, +мин. прич. преуморил, +св. — +вж. [[преуморявам]].

преустановя

преустановиш, +мин. св. преустанових, +мин. прич. преустановил, +св. — +вж. [[преустановявам]].

прецедя

прецедиш, +мин. св. прецедих, +мин. прич. прецедил, +св. — +вж. [[прецеждам]].

преценя

прецениш, +мин. св. прецених, +мин. прич. преценил, +св. — +вж. [[преценявам]].

пригодя

пригодиш, +мин. св. пригодих, +мин. прич. пригодил, +св. — +вж. [[пригаждам]].

приземя

приземиш, +мин. св. приземих, +мин. прич. приземил, +св. — +вж. [[приземявам]].

прикрепя

прикрепиш, +мин. св. прикрепих, +мин. прич. прикрепил, +св. — +вж. [[прикрепявам]].

прилепя

прилепиш, +мин. св. прилепих, +мин. прич. прилепил, +св. — +вж. [[прилепвам 1 ._

прилуня

прилуниш, +мин. св. прилуних, +мин. прич. прилунил, +св. — +вж. [[прилунявам]].

примиря

примириш, +мин. св. примирих, +мин. прич. примирил, +св. — +вж. [[примирявам]].

принизя

принизиш, +мин. св. принизих, +мин. прич. принизил, +св. — +вж. [[принизявам]].

приобщя

приобщиш, +мин. св. приобщих, +мин. прич. приобщил, +св. — +вж. [[приобщавам]].

приравня

приравниш, +мин. св. приравних, +мин. прич. приравнил, +св. — +вж. [[приравнявам]].

присадя

присадиш, +мин. св. присадих, +мин. прич. присадил, +св. — +вж. [[присаждам]].

приспособя

приспособиш, +мин. св. приспособих, +мин. прич. приспособил, +св. — +вж. [[приспособявам]].

присъединя

присъединиш, +мин. св. присъединих, +мин. прич. присъединил, +св. — +вж. [[присъединявам]].

притесня

притесниш, +мин. св. притесних, +мин. прич. притеснил, +св. — +вж. [[притеснявам]].

притъкмя

притъкмиш, +мин. св. притъкмих, +мин. прич. притъкмил, +св. — +вж. [[притъкмявам]].

притъпя

притъпиш, +мин. св. притъпих, +мин. прич. притъпил, +св. — +вж. [[притъпявам]].

причестя

причестиш, +мин. св. причестих, +мин. прич. причестил, +св. — +вж. [[причестявам]].

причиня

причиниш, +мин. св. причиних, +мин. прич. причинил, +св. — +вж. [[причинявам]].

причисля

причислиш, +мин. св. причислих, +мин. прич. причислил, +св. — +вж. [[причислявам]].

приютя

приютиш, +мин. св. приютих, +мин. прич. приютил, +св. — +вж. [[приютявам]].

проваля

провалиш, +мин. св. провалих, +мин. прич. провалил, +св. — +вж. [[провалям]].

проверя

провериш, +мин. св. проверих, +мин. прич. проверил, +св. — +вж. [[проверявам]].

провъзглася

провъзгласиш, +мин. св. провъзгласих, +мин. прич. провъзгласил, +св. — +вж. [[провъзгласявам]].

проглася

прогласиш, +мин. св. прогласих, +мин. прич. прогласил, +св. — +вж. [[прогласявам]].

прогоря

+вж. [[прога`рям]]

прокълня

прокълниш, +мин. св. прокълних, +мин. прич. прокълнил, +св. — +вж. [[прокълнявам]].

променя

промениш, +мин. св. промених, +мин. прич. променил, +св. — вж. [[променям]].

промълвя

промълвиш, +мин. св. промълвих, +мин. прич. промълвил, +св. — +вж. [[промълвявам]].

просветя

просветиш, +мин. св. просветих, +мин. прич. просветил, +св. — +вж. [[просвещавам]].

проследя

проследиш, +мин. св. проследих, +мин. прич. проследил, +св. — +вж. [[проследявам]].

простя

простиш, +мин. св. простих, +мин. прич. простил, +св. — +вж. [[прощавам]].

простудя

простудиш, +мин. св. простудих, +мин. прич. простудил, +св. — +вж. [[простудявам]].

просълзя

просълзиш, +мин. св. просълзих, +мин. прич. просълзил, +св. — +вж. [[просълзявам]].

прохладя

прохладиш, +мин. св. прохладих, +мин. прич. прохладил, +св. — вж. [[прохлаждам]].

процедя

процедиш, +мин. св. процедих, +мин. прич. процедил, +св. — +вж. [[процеждам]].

проявя

проявиш, +мин. св. проявих, +мин. прич. проявил, +св. — +вж. [[проявявам]].

разбрадя

разбрадиш, +мин. +св. разбрадих, +мин. прич. разбрадил, +св. — +вж. [[разбраждам]].

разваля

развалиш, +мин. +св. развалих, +мин. прич. развалил, +св. — +вж. [[развалям]].

разваря

развариш, +мин. +св. разварих, +мин. прич. разварил, +св. — +вж. [[разварявам]].

разведря

разведриш, +мин. +св. разведрих, +мин. прич. разведрил, +св. — +вж. [[разведрявам]].

развеселя

развеселиш, +мин. +св. развеселих, +мин. прич. развеселил, +св. — +вж. [[развеселявам]].

разводня

разводниш, +мин. +св. разводних, +мин. прич. разводнил, +св. — +вж. [[разводнявам]].

развратя

развратиш, +мин. +св. развратих, +мин. прич. развратил, +св. — +вж. [[развращавам]].

разглася

разгласиш, +мин. +св. разгласих, +мин. прич. разгласил, +св. — +вж. [[разгласявам]].

разглобя

разглобиш, +мин. +св. разглобих, +мин. прич. разглобил, +св. — +вж. [[разглобявам]].

разгневя

разгневиш, +мин. +св. разгневих, +мин. прич. разгневил, +св. — +вж. [[разгневявам]].

разгоря

разгориш, +мин. +св. разгорих, +мин. прич. разгорил, +св. — +вж. [[разгарям]].

разгорещя

разгорещиш, +мин. +св. разгорещих, +мин. прич. разгорещил, +св. — +вж. [[разгорещявам]].

разградя

разградиш, +мин. +св. разградих, +мин. прич. разградил, +св. — +вж. [[разграждам]].

разграфя

разграфиш, +мин. +св. разграфих, +мин. прич. разграфил, +св. — +вж. [[разграфявам]].

разгромя

разгромиш, +мин. +св. разгромих, +мин. прич. разгромил, +св. — +вж. [[разгромявам]].

разделя

разделиш, +мин. +св. разделих, +мин. прич. разделил, +св. — +вж. [[разделям]].

раздробя

раздробиш, +мин. +св. раздробих, +мин. прич. раздробил, +св. — +вж. [[раздробявам]].

разединя

разединиш, +мин. +св. разединих, +мин. прич. разединил, +св. — +вж. [[разединявам]].

разкалугеря

разкалугериш, +мин. +св. разкалугерих, +мин. прич. разкалугерил, +св. — +вж. [[разкалугерявам]].

разклоня

разклониш, +мин. +св. разклоних, +мин. прич. разклонил, +св. — +вж. [[разклонявам]].

разкрася

разкрасиш, +мин. +св. разкрасих, +мин. прич. разкрасил, +св. — +вж. [[разкрасявам]].

разкрепостя

разкрепостиш, +мин. +св. разкрепостих, +мин. прич. разкрепостил, +св. — +вж. [[разкрепостявам]].

разкривя

разкривиш, +мин. +св. разкривих, +мин. прич. разкривил, +св. — +вж. [[разкривявам]].

разкървавя

разкървавиш, +мин. +св. разкървавих, +мин. прич. разкървавил, +св. — +вж. [[разкървавявам]].

разлепя

разлепиш, +мин. +св. разлепих, +мин. прич. разлепил, +св. — +вж. [[разлепвам]].

разломя

разломиш, +мин. +св. разломих, +мин. прич. разломил, +св. — +вж. [[разломявам]].

разлютя

разлютиш, +мин. +св. разлютих, +мин. прич. разлютил, +св. — +вж. [[разлютявам]].

разменя

размениш, +мин. +св. размених, +мин. прич. разменил, +св. — +вж. [[разменям]].

размразя

размразиш, +мин. +св. размразих, +мин. прич. размразил, +св. — +вж. [[размразявам]].

разнообразя

разнообразиш, +мин. +св. разнообразих, +мин. прич. разнообразил, +св. — +вж. [[разнообразявам]].

разоря

разориш, +мин. +св. разорих, +мин. прич. разорил, +св. — +вж. [[разорявам]].

разплатя

разплатиш, +мин. +св. разплатих, +мин. прич. разплатил, +св. — +вж. [[разплащам]].

разплодя

разплодиш, +мин. +св. разплодих, +мин. прич. разплодил, +св. — +вж. [[разплождам]].

разполовя

разполовиш, +мин. +св. разполових, +мин. прич. разполовил, +св. — +вж. [[разполовявам]].

разпоредя

разпоредиш, +мин. +св. разпоредих, +мин. прич. разпоредил, +св. — +вж. [[разпореждам]].

разпределя

разпределиш, +мин. +св. разпределих, +мин. прич. разпределил, +св. — +вж. [[разпределям]].

разпространя

разпространиш, +мин. +св. разпространих, +мин. прич. разпространил, +св. — +вж. [[разпространявам]].

разраня

разраниш, +мин. +св. разраних, +мин. прич. разранил, +св. — +вж. [[разранявам]].

разредя

разредиш, +мин. +св. разредих, +мин. прич. разредил, +св. — +вж. [[разреждам 1, 2 ._

разсадя

разсадиш, +мин. +св. разсадих, +мин. прич. разсадил, +св. — +вж. [[разсаждам]].

разтопя

разтопиш, +мин. +св. разтопих, +мин. прич. разтопил, +св. — +вж. [[разтопявам]].

разтръбя

разтръбиш, +мин. +св. разтръбих, +мин. прич. разтръбил, +св. — +вж. [[разтръбявам]].

разубедя

разубедиш, +мин. +св. разубедих, +мин. прич. разубедил, +св. — +вж. [[разубеждавам]].

разхитя

разхитиш, +мин. +св. разхитих, +мин. прич. разхитил, +св. — +вж. [[разхищавам]].

разхладя

разхладиш, +мин. +св. разхладих, +мин. прич. разхладил, +св. — +вж. [[разхлаждам]].

разхубавя

разхубавиш, +мин. +св. разхубавих, +мин. прич. разхубавил, +св. — +вж. [[разхубавявам 2 ._

разчленя

разчлениш, +мин. +св. разчлених, +мин. прич. разчленил, +св. — +вж. [[разчленявам]].

разширя

разшириш, +мин. +св. разширих, +мин. прич. разширил, +св. — +вж. [[разширявам]].

разяря

разяриш, +мин. +св. разярих, +мин. прич. разярил, +св. — +вж. [[разярявам]].

разясня

разясниш, +мин. +св. разясних, +мин. прич. разяснил, +св. — +вж. [[разяснявам]].

раня

раниш, +мин. +св. раних, +мин. прич. ранил, +св. — +вж. [[ранявам 1, 2_ .

родя

родиш, +мин. +св. родих, +мин. прич. родил, +св. — +вж. [[раждам]].

сваля

свалиш, +мин. св. свалих, +мин. прич. свалил, +св. — вж. [[свалям]].

сваря

свариш, +мин. св. сварих, +мин. прич. сварил, +св. — вж. [[сварвам]]. свариш, +мин. св. сварих, +мин. прич. сварил, +св. — вж. [[сварявам]].

сверя

свериш, +мин. св. сверих, +мин. прич. сверил, +св. — вж. [[сверявам]].

свестя

свестиш, +мин. св. свестих, +мин. прич. свестил, +св. — вж. [[свестявам]].

сглобя

сглобиш, +мин. св. сглобих, +мин. прич. сглобил, +св. — вж. [[сглобявам]].

сгодя

сгодиш, +мин. св. сгодих, +мин. прич. сгодил, +св. — вж. [[сгодявам]] и [[сгаждам.]]

сгорещя

сгорещиш, +мин. св. сгорещих, +мин. прич. сгорещил, +св. — вж. [[сгорещявам]].

сгъстя

сгъстиш, +мин. св. сгъстих, +мин. прич. сгъстил, +св. — вж. [[сгъстявам]].

сдобря

сдобриш, +мин. св. сдобрих, +мин. прич. сдобрил, +св. — вж. [[сдобрявам]].

склоня

склониш, +мин. св. склоних, +мин. прич. склонил, +св. — +вж. [[скланям]].

скопя

скопиш, +мин. св. скопих, +мин. прич. скопил, +св. — +вж. [[скопявам]].

скрепя

скрепиш, +мин. св. скрепих, +мин. прич. скрепил, +св. — +вж. [[скрепявам]].

скъся

скъсиш, +мин. св. скъсих, +мин. прич. скъсил, +св. — +вж. [[скъсявам]].

слепя

слепиш, +мин. св. слепих, +мин. прич. слепил, +св. — +вж. [[слепвам]].

сломя

сломиш, +мин. св. сломих, +мин. прич. сломил, +св. — +вж. [[сломявам]].

сменя

смениш, +мин. св. смених, +мин. прич. сменил, +св. — +вж. [[сменям]].

смиря

смириш, +мин. св. смирих, +мин. прич. смирил, +св. — +вж. [[смирявам]].

смразя

смразиш, +мин. св. смразих, +мин. прич. смразил, +св. — +вж. [[смразявам 1, 2 ._

смутя

смутиш, +мин. св. смутих, +мин. прич. смутил, +св. — +вж. [[смущавам]].

снабдя

снабдиш, +мин. св. снабдих, +мин. прич. снабдил, +св. — +вж. [[снабдявам]].

спазаря

спазариш, +мин. св. спазарих, +мин. прич. спазарил, +св. — +вж. [[спазарявам]].

спася

спасиш, +мин. св. спасих, +мин. прич. спасил, +св. — вж. [[спасявам]].

спестя

спестиш, +мин. св. спестих, +мин. прич. спестил, +св. — +вж. [[спестявам]].

сплотя

сплотиш, +мин. св. сплотих, +мин. прич. сплотил, +св. — +вж. [[сплотявам]].

спогодя

спогодиш, +мин. св. спогодих, +мин. прич. спогодил, +св. — +вж. [[спогодявам]].

споделя

споделиш, +мин. св. споделих, +мин. прич. споделил, +св. — +вж. [[споделям]].

сприятеля

сприятелиш, +мин. св. сприятелих, +мин. прич. сприятелил, +св. — +вж. [[сприятелявам]].

сравня

сравниш, +мин. св. сравних, +мин. прич. сравнил, +св. — +вж. [[сравнявам]].

сразя

сразиш, +мин. св. сразих, +мин. прич. сразил, +св. — +вж. [[сразявам]].

сродя

сроди`ш, +мин. св. сроди`х, +мин. прич. сроди`л, св. — вж. [[сродявам]].

стесня

стесни`ш, +мин. св. стесни`х, +мин. прич. стесни`л, св. — вж. [[стеснявам]].

стопя

стопи`ш, +мин. св. стопи`х, +мин. прич. стопи`л, св. — вж. [[стопявам]].

строполя

строполи`ш, +мин. св. строполи`х, +мин. прич. строполи`л, св. — вж. [[строполявам]].

стъкмя

стъкми`ш, +мин. св. стъкми`х, +мин. прич. стъкми`л, св. — вж. [[стъкмявам]].

стълпя се

стълпи`ш се, +мин. св. стълпи`х се, +мин. прич. стълпи`л се, св. — вж. стълпявам се.

съблазня

съблазни`ш, +мин. св. съблазни`х, +мин. прич. съблазни`л, +св. — +вж. [[съблазнявам]].

съглася се

съгласи`ш се, +мин. св. съгласи`х се, +мин. прич. съгласи`л се, +св. — +вж. [[съгласявам се.]]

съградя

съгради`ш, +мин. св. съгради`х, +мин. прич. съгради`л, +св. — +вж. [[съграждам]].

съединя

съедини`ш, +мин. св. съедини`х, +мин. прич. съедини`л, +св. — +вж. [[съединявам]].

съжаля

съжали`ш, +мин. св. съжали`х, +мин. прич. съжали`л, +св. — +вж. [[съжалявам]].

съживя

съживи`ш, +мин. св. съживи`х, +мин. прич. съживи`л, +св. — +вж. [[съживявам]].

съкратя

съкрати`ш, +мин. св. съкрати`х, +мин. прич. съкрати`л, +св. — +вж. [[съкращавам]].

съобразя

съобрази`ш, +мин. св. съобрази`х, +мин. прич. съобрази`л, +св. — +вж. [[съобразявам]].

съобщя

съобщи`ш, +мин. св. съобщи`х, +мин. прич. съобщи`л, +св. — +вж. [[съобщавам]].

състаря

състари`ш, +мин. св. състари`х, +мин. прич. състари`л, +св. — +вж. [[състарявам]].

сътворя

сътвори`ш, +мин. св. сътвори`х, +мин. прич. сътвори`л, +св. — +вж. [[сътворявам]].

съхраня

съхрани`ш, +мин. св. съхрани`х, +мин. прич. съхрани`л, +св. — +вж. [[съхранявам]].

съчиня

съчини`ш, +мин. св. съчини`х, +мин. прич. съчини`л, +св. — +вж. [[съчинявам]].

съюзя

съюзи`ш, +мин. св. съюзи`х, +мин. прич. съюзи`л, +св. — +вж. [[съюзявам]].

търколя

търколи`ш, +мин. св. търколи`х, +мин. прич. търколи`л, +св. — +вж. [[търкалям]].

убедя

убеди`ш, +мин. св. убеди`х, +мин. прич. убеди`л, +св. — +вж. [[убеждавам]].

уведомя

уведоми`ш, +мин. св. уведоми`х, +мин. прич. уведоми`л, +св. — +вж. [[уведомявам]].

уверя

увери`ш, +мин. св. увери`х, +мин. прич. увери`л, +св. — +вж. [[уверявам]].

уволня

уволни`ш, +мин. св. уволни`х, +мин. прич. уволни`л, +св. — +вж. [[уволнявам]].

увоня

увони`ш, +мин. св. увони`х, +мин. прич. увони`л, +св. — +вж. [[увонявам]].

увредя

увре`диш, +мин. св. увре`дих, +мин. прич. увре`дил, +св. — +вж. [[увреждам]].

угася

угаси`ш, +мин. св. угаси`х, +мин. прич. угаси`л, +св. — +вж. [[угасявам]].

угнетя

угнети`ш, +мин. св. угнети`х, +мин. прич. угнети`л, +св. — +вж. [[угнетявам]].

угодя

угоди`ш, +мин. св. угоди`х, +мин. прич. угоди`л, +св. — +вж. [[угаждам]] 2.

уголемя

уголеми`ш, +мин. св. уголеми`х, +мин. прич. уголеми`л, +св. — +вж. [[уголемявам]].

удвоя

удвои`ш, +мин. св. удвои`х, +мин. прич. удвои`л, +св. — +вж. [[удвоявам]].

удебеля

удебели`ш, +мин. св. удебели`х, +мин. прич. удебели`л, +св. — +вж. [[удебелявам]].

удесеторя

удесетори`ш, +мин. св. удесетори`х, +мин. прич. удесетори`л, +св. — +вж. [[удесеторявам]].

удивя

удиви`ш, +мин. св. удиви`х, +мин. прич. удиви`л, +св. — +вж. [[удивлявам]].

удовлетворя

удовлетвори`ш, +мин. св. удовлетвори`х, +мин. прич. удовлетвори`л, +св. — +вж. [[удовлетворявам]].

удостоверя

удостовери`ш, +мин. св. удостовери`х, +мин. прич. удостовери`л, +св. — +вж. [[удостоверявам]].

удостоя

удостои`ш, +мин. св. удостои`х, +мин. прич. удостои`л, +св. — +вж. [[удостоявам]].

уединя се

уедини`ш се, +мин. св. уедини`х се, +мин. прич. уедини`л се, +св. — +вж. [[уединявам се]].

уеднаквя

уеднакви`ш, +мин. св. уеднакви`х, +мин. прич. уеднакви`л, +св. — +вж. [[уеднаквявам]].

уедря

уедри`ш, +мин. св. уедри`х, +мин. прич. уедри`л, +св. — +вж. [[уедрявам]].

ужася

ужаси`ш, +мин. св. ужаси`х, +мин. прич. ужаси`л, +св. — +вж. [[ужасявам]].

узаконя

узакони`ш, +мин. св. узакони`х, +мин. прич. узакони`х, +св. — +вж. [[узаконявам]].

укоря

укори`ш, +мин. св. укори`х, +мин. прич. укори`л, +св. — +вж. [[укорявам]].

украся

украси`ш, +мин. св. украси`х, +мин. прич. украси`л, +св. — +вж. [[украсявам]].

укрепя

укрепи`ш, +мин. св. укрепи`х, +мин. прич. укрепи`л, +св. — +вж. [[укрепвам 2_ .

укротя

укроти`ш, +мин. св. укроти`х, +мин. прич. укроти`л, +св. — +вж. [[укротявам]].

улесня

улесни`ш, +мин. св. улесни`х, +мин. прич. улесни`л, +св. — +вж. [[улеснявам]].

уловя

улови`ш, +мин. св. улови`х, +мин. прич. улови`л, +св. — +вж. [[улавям]].

умаля

умали`ш, +мин. св. умали`х, +мин. прич. умали`л, +св. — +вж. [[умалявам 2_ .

умиля

умили`ш, +мин. св. умили`х, +мин. прич. умили`л, +св. — +вж. [[умилявам]].

умилостивя

умилостиви`ш, +мин. св. умилостиви`х, +мин. прич. умилостиви`л, +св. — +вж. [[умилостивявам]].

умиря

умири`ш, +мин. св. умири`х, +мин. прич. умири`л, +св. — +вж. [[умирявам]].

умиротворя

умиротвори`ш, +мин. св. умиротвори`х, +мин. прич. умиротвори`л, +св. — +вж. [[умиротворявам]].

уморя

умори`ш, +мин. св. умори`х, +мин. прич. умори`л, +св. — +вж. [[уморявам]].

умъртвя

умъртви`ш, +мин. св. умъртви`х, +мин. прич. умъртви`л, +св. — +вж. [[умъртвявам]].

унаследя

унаследи`ш, +мин. св. унаследи`х, +мин. прич. унаследи`л, +св. — +вж. [[унаследявам]]

унизя

унизи`ш, +мин. св. унизи`х, +мин. прич. унизи`л, +св. — +вж. [[унизявам]].

уплътня

уплътни`ш, +мин. св. уплътни`х, +мин. прич. уплътни`л, +св. — +вж. [[уплътнявам]].

уподобя

уподоби`ш, +мин. св. уподоби`х, +мин. прич. уподоби`л, +св. — +вж. [[уподобявам]].

употребя

употреби`ш, +мин. св. употреби`х, +мин. прич. употреби`л, +св. — +вж. [[употребявам]].

упражня

упражни`ш, +мин. св. упражни`х, +мин. прич. упражни`л, +св. — +вж. [[упражнявам]].

упълномощя

упълномощи`ш, +мин. св. упълномощи`х, +мин. прич. упълномощи`л, +св. — +вж. [[упълномощавам]].

уравня

уравни`ш, +мин. св. уравни`х, +мин. прич. уравни`л, +св. — +вж. [[уравнявам]].

уравновеся

уравновеси`ш, +мин. св. уравновеси`х, +мин. прич. уравновеси`л, +св. — +вж. [[уравновесявам]].

уредя

уреди`ш, +мин. св. уреди`х, +мин. прич. уреди`л, +св. — +вж. [[уреждам]].

усамотя се

усамоти`ш се, +мин. св. усамоти`х се, +мин. прич. усамоти`л се, +св. — +вж. [[усамотявам се]].

ускоря

ускори`ш, +мин. св. ускори`х, +мин. прич. ускори`л, +св. — +вж. [[ускорявам]].

усладя се

услади`ш се, +мин. св. услади`х се, +мин. прич. услади`л се, +св. — +вж. [[услаждам се.]]

условя се

усло`виш се, +мин. св. усло`вих се, +мин. прич. усло`вил се, +св. — +вж. [[уславям се]].

усложня

усложни`ш, +мин. св. усложни`х, +мин. прич. усложни`л, +св. — +вж. [[усложнявам]].

усмиря

усмири`ш, +мин. св. усмири`х, +мин. св. усмири`л, +св. — +вж. [[усмирявам]].

усмъртя

усмърти`ш, +мин. св. усмърти`х, +мин. прич. усмърти`л, +св. — +вж. [[усмъртявам]].

установя

установи`ш, +мин. св. установи`х, +мин. прич. установи`л, +св. — +вж. [[установявам]].

устремя

устреми`ш, +мин. св. устреми`х, +мин. прич. устреми`л, +св. — +вж. [[устремявам]].

усъмня се

усъмни`ш се, +мин. св. усъмни`х се, +мин. прич. усъмни`л се, +св. — +вж. [[усъмнявам се.]]

утвърдя

утвърди`ш, +мин. св. утвърди`х, +мин. прич. утвърди`л, св. вж. [[утвърждавам]].

утежня

утежни`ш, +мин. св. утежни`х, +мин. прич. утежни`л, +св. — +вж. [[утежнявам]].

утоля

утоли`ш, +мин. св. утоли`х, +мин. прич. утоли`л, +св. — +вж. [[утолявам]].

уточня

уточни`ш, +мин. св. уточни`х, +мин. прич. уточни`л, +св. — +вж. [[уточнявам]].

утроя

утрои`ш, +мин. св. утрои`х, +мин. прич. утрои`л, +св. — +вж. [[утроявам]].

учленя

учлени`ш, +мин. св. учлени`х, +мин. прич. учлени`л, +св. — +вж. [[учленявам]].

учредя

учреди`ш, +мин. св. учреди`х, +мин. прич. учреди`л, +св. — +вж. [[учредявам]].

уязвя

уязви`ш, +мин. св. уязви`х, +мин. прич. уязви`л, +св. — +вж. [[уязвявам]].

благоустроя

благоустрои`ш, +мин. +св. благоустрои`х, +мин. прич. благоустрои`л, +св. — +вж. [[благоустроявам]].

загноя

загнои`ш, +мин. +св. загнои`х, +мин. прич. загнои`л, +св. — +вж. [[загноявам]].

запоя

запои`ш, +мин. +св. запои`х, +мин. прич. запои`л, +св. — +вж. [[запоявам]].

застроя

застро`иш, +мин. +св. застро`их, +мин. прич. застро`ил, +св. — +вж. [[застройвам]].

----

застрои`ш, +мин. +св. застрои`х, +мин. прич. застрои`л, +св. — +вж. [[застроявам]].

затая

затаи`ш, +мин. +св. затаи`х, +мин. прич. затаи`л, +св. — +вж. [[затаявам]].

изброя

изброи`ш, +мин. св. изброи`х, +мин. прич. изброи`л, +св. — +вж. [[изброявам]].

издоя

издои`ш, +мин. св. издои`х, +мин. прич. издои`л, +св. — +вж. [[издоявам]].

наброя

наброи`ш, +мин. +св. наброи`х, +мин. прич. наброи`л, +св. — +вж. [[наброявам]].

нагноя

нагнои`ш, +мин. +св. нагнои`х, +мин. прич. нагнои`л, +св. — +вж. [[нагноявам]].

надоя

надои`ш, +мин. +св. надои`х, +мин. прич. надои`л, +св. — +вж. [[надоявам]].

надстроя

надстрои`ш, +мин. +св. надстрои`х, +мин. прич. надстрои`л, +св. — +вж. [[надстроявам]].

напоя

напои`ш, +мин. +св. напои`х, +мин. прич. напои`л, +св. — +вж. [[напоявам]].

нароя се

нарои`ш се, +мин. +св. нарои`х се, +мин. прич. нарои`л се, +св. — +вж. [[нароявам се.]]

наслоя

наслои`ш, +мин. +св. наслои`х, +мин. прич. наслои`л, +св. — +вж. [[наслоявам]].

настроя

настро`иш, +мин. +св. настро`их, +мин. прич. настро`ил, +св. — +вж. [[настройвам]].

----

настрои`ш, +мин. +св. настрои`х, +мин. прич. настрои`л, +св. — +вж. [[настроявам]].

обезпокоя

обезпокои`ш, +мин. св. обезпокои`х, +мин. прич. обезпокои`л, +св. — +вж. [[обезпокоявам]].

отброя

отброи`ш, +мин. св. отброи`х, +мин. прич. отброи`л, +св. — +вж. [[отброявам]].

откроя

открои`ш, +мин. св. открои`х, +мин. прич. открои`л, +св. — +вж. [[откроявам]].

построя

построи`ш, +мин. +св. построи`х, +мин. прич. построи`л, +св. — +вж. [[построявам]].

потая

потаи`ш, +мин. +св. потаи`х, +мин. прич. потаи`л, +св. — +вж. [[потайвам]].

преброя

преброиш, +мин. +св. преброих, +мин. прич. преброил, +св. — +вж. [[преброявам]].

прекроя

прекроиш, +мин. +св. прекроих, +мин. прич. прекроил, +св. — +вж. [[прекроявам]].

престроя

престроиш, +мин. св. престроих, +мин. прич. престроил, +св. — +вж. [[престроявам]].

преустроя

преустроиш, +мин. св. преустроих, +мин. прич. преустроил, +св. — +вж. [[преустроявам]].

присвоя

присвоиш, +мин. св. присвоих, +мин. прич. присвоил, +св. — +вж. [[присвоявам]].

пристроя

пристроиш, +мин. св. пристроих, +мин. прич. пристроил, +св. — +вж. [[пристроявам]].

притая

притаиш, +мин. св. притаих, +мин. прич. притаил, +св. — +вж. [[притаявам]].

раздвоя

раздвоиш, +мин. +св. раздвоих, +мин. прич. раздвоил, +св. — +вж. [[раздвоявам]].

разпоя

разпоиш, +мин. +св. разпоих, +мин. прич. разпоил, +св. — +вж. [[разпоявам]].

разслоя

разслоиш, +мин. +св. разслоих, +мин. прич. разслоил, +св. — +вж. [[разслоявам]].

разстроя

разстроиш, +мин. +св. разстроих, +мин. прич. разстроил, +св. — +вж. [[разстройвам]].

скроя

скроиш, +мин. св. скроих, +мин. прич. скроил, +св. — +вж. [[скроявам]].

споя

споиш, +мин. св. споих, +мин. прич. споил, +св. — +вж. [[споявам]].

спотая

спотаиш, +мин. св. спотаих, +мин. прич. спотаил, +св. — +вж. [[спотаявам]].

стая

+мн. ста`и, +ж. Отделно помещение в жилище или в учреждение, което е оградено със стени и има врата. Гостна стая.
+същ. +умал. [[ста`ичка]], +мн. ста`ички, +ж.
+прил. [[ста`ен]], ста`йна, ста`йно, +мн. ста`йни. Стаен прозорец. Стайна температура.

----

стаи`ш, +мин. св. стаи`х, +мин. прич. стаи`л, св. — вж. [[стаявам]].
Синоними: (същ.) одая, соба, горница, (същ.) помещение, зала, салон

трудоустроя

трудоустрои`ш, +мин. св. трудоустрои`х, +мин. прич. трудоустрои`л, +св. — +вж. [[трудоустроявам]].

угоя

угои`ш, +мин. св. угои`х, +мин. прич. угои`л, +св. — +вж. [[угоявам]].

упоя

упои`ш, +мин. св. упои`х, +мин. прич. упои`л, +св. — +вж. [[упоявам]].

усвоя

усвои`ш, +мин. св. усвои`х, +мин. прич. усвои`л, +св. — +вж. [[усвоявам]].

успокоя

успокои`ш, +мин. св. успокои`х, +мин. прич. успокои`л, +св. — +вж. [[успокоявам]].

устроя

устрои`ш, +мин. св. устрои`х, +мин. прич. устрои`л, +св. — +вж. [[устройвам]].

утая се

утаи`ш се, +мин. св. утаи`х се, +мин. прич. утаи`л се, +св. — +вж. [[утаявам се]].

кая се

ка`еш се, +мин. св. ка`ях се, +мин. прич. ка`ял се, +несв.; +За какво.
1. Съжалявам, разкайвам се за нещо. Кая се горчиво, че не и` помогнах тогава.
2. Разкайвам се, признавам грехове.
Синоними: разкайвам се, съжалявам, измъчвам се, гризе ме съвестта, признавам си, изповядвам се, покайвам се, правя изповед

лая

ла`еш, +мин. св. ла`ях и лая`х, +мин. прич. ла`ял и лая`л, +несв.
1. За куче — издавам характерен вик — лай. Кучето лае ожесточено по непознатия.
2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря лоши неща за някого; ругая, нападам. Журналистите всеки ден лаят по парламента.
• Лая на аба. — Приказвам напразно.
Синоними: джавкам, карам се, заяждам се, проявявам злоба, зъбя се, ругая, злословя, хуля, викам, рева, крещя, надавам вик, извиквам, възкликвам, вия, изскимтявам, излайвам

мая

+ж., само +ед.
1. Подкваса за тестени изделия или сирене.
2. +Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята.

----

ма`еш, +мин. св. ма`ях и мая`х, +мин. прич. ма`ял и мая`л, +несв.; +Кого. Бавя, задържам
_мая се. 1. — Бавя се, задържам се, закъснявам.
2. Скитам безцелно, разтакавам се, губя се. Къде се мае цял ден, никой не знае.
3. Размишлявам дълго, чудя се. Чудя се и се мая де ще му излезе краят._
Синоними: (същ.) квас, (същ.) фермент, влияние, въздействие, активизиращ елемент

нехая

неха`еш, +мин. +св. неха`ях, +мин. прич. неха`ял, +несв.
1. За +Какво. Не се грижа, не обръщам внимание. Нехая за мнението им.
2. +Диал. Живея спокойно, добре съм.
Синоними: немаря, занемарявам, изоставям, захвърлям, не придирям, карам през пръсти, отпускам му края, бездействувам, небрежен съм, не обръщам внимание, пренебрегвам, пет пари не давам, безгрижен съм, не искам да зная, не ме е грижа, не ме е еня

трая

тра`еш, +мин. св. тра`я и трая`х, +мин. прич. тра`ял и трая`л, +несв.
1. Съществувам или се извършвам в определено време. Тържеството трая два часа. Щастието трая две години.
2. Издържам, не се развалям, не се повреждам. Това грозде трае много. Млякото не трае дълго.
3. +Разг. Търпя, понасям. Трая на болки.
_трая си. — +Разг. Мълча си, кротувам си, не се намесвам. Другите протестираха, но аз си траех.
• Трай, коньо, за зелена трева._ — +Разг. За израз на неверие, че нещо ще се промени, когато съветват някого да търпи.
Синоними: продължавам, не преставам, съществувам, пребъдвам, търпя, понасям, претърпявам, издържам, изтрайвам, утрайвам, кротувам, мирувам, позволявам, чакам, изчаквам, почаквам, дебна, обхващам, разпростирам се върху

ухая

уха`еш, +мин. св. уха`ях и ухая`х, +мин. прич. уха`ял и ухая`л, +несв. Издавам аромат. Цветята ухаят.

ближа

бли`жеш, +мин. +св. бли`зах и близа`х, +мин. прич. бли`зал и близа`л, +несв.; +Какво. Прокарвам език по повърхността. Котката ближе малките си.
_ближа се. 1. — Ближа сам себе си. Котката се ближе.
2. Само +мн. Взаимно извършваме това действие. Двете котки се подушиха и започнаха да се ближат.
+същ. [[бли`зане]], +ср. С близане._
Синоними: лижа, облизвам, излизвам, вкусвам

лижа

ли`жеш, +мин. св. ли`зах и лиза`х, +мин. прич. ли`зал и лиза`л, +несв.
1. +Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. Котката лиже чинийката си.
2. +Прен. За огън, светлина, вода — обгръщам, допирам се до повърхност. Огънят лиже стените.
• Лижа краката/подметките. — Държа се угоднически.
Синоними: ближа, близвам, облизвам, лизвам, олизвам, пооблизвам

мажа

ма`жеш, +мин. св. ма`зах и маза`х, +мин. прич. ма`зал и маза`л, +несв.
1. Какво, с какво. Натърквам или покривам с течност или паста. Мажа филия с масло.
2. +Какво. Покривам с хоросан. Мажем къщата.
3. +Разг. Боядисвам, варосвам. Скоро не сме мазали, таванът е почернял.
4. +Прен. Потвърждавам, прикривам някаква лъжа. Един лъже, друг маже.
5. +Прен. Преструвам се пред някого; угоднича, за да се харесам. Ласкателят пред тебе маже, а отстрани гроб копае.
_мажа се. 1. — +Разг. Мажа сам себе си. Все се маже с някакви мазила.
2. +Прен. Подмазвам се. Обича да се маже пред началниците._
Синоними: размазвам, намазвам, измазвам, облепям, варосвам, баданосвам, боядисвам

нижа

ни`жеш, +мин. +св. ни`зах и низа`х, +мин. прич. ни`зал и низа`л, +несв.
1. +Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тютюн.
2. +Прен. +Какво. Правя редици от еднакви предмети. Нижа стихове. Нижа букви в тетрадката.
_нижа се. — Само +мн. Движим се един след друг, редуваме се. Край пътя се нижеха гори, поляни, планини. Дните се нижат бързо._
Синоними: редя, изреждам, изнизвам, вървя, навървям

бода

боде`ш, +мин. +св. бо`дох, +мин. прич. бол, +несв.
1. +Кого, какво. Промушвам с остър предмет, като причинявам болка.
2. За трънливо растение, бодливо животно или остър предмет — имам свойството да причинявам болка или рана чрез промушване. Розите бодат. Внимавай, тази коза боде. Брадата ти боде.
• Боде ме (те, го, я, ни, ви, ги). — Имам бодеж, усещам остра болка. Ето тук ме боде.
• Бода си очите. — +Разг. Измъчвам се с някоя работа, свързана с напрегнато взиране.
• Бодат ме парите. — +Разг. Разполагам с много пари и се чудя за какво още да ги харча.
Синоними: мушкам, ръгам, ръчкам, боцкам, набождам, дупча, надупчвам, промушвам, пробождам, намушквам, забучвам, забивам, забождам, бодвам, пронизвам, муша, намушвам, ръгвам, втиквам, натиквам, затъквам, набивам, пъхам, пъхвам, напъхвам, вмъквам, вкарвам, убождам, пробивам

клада

+мн. кла`ди, +ж.
1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада.
2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.

----

кладе`ш, +мин. св. кла`дох, +мин. прич. клал, +несв.; +Какво.
1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него.
2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.
Синоними: (същ.) огън, жертвеник, паля, запалвам, разпалвам, възпламенявам, наклаждам, подклаждам

крада

краде`ш, +мин. св. кра`дох, +мин. прич. крал, +несв.
1. +Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада картини.
2. Остар. Кого. Отвличам мома, с нейно или без нейно съгласие, за да се оженя за нея.
3. За идеи, възгледи, теория — присвоявам и представям за свои. Крада открития във физиката.
+прил. [[кра`ден]], кра`дена, кра`дено, +мн. кра`дени.
+същ. [[кра`дене]], +ср.
Синоними: извършвам кражба, обсебвам, присвоявам, открадвам, ограбвам, заграбвам, грабя, разграбвам, обирам, дигам, задигам, отнемам, отнасям, похищавам, гепя, плячкосвам, плагиатствувам, замъквам

мета

мете`ш, +мин. св. ме`тох, +мин. прич. мел, +несв. Изчиствам с метла.
• Мета улиците. — +Разг. Скитам без цел; шляя се.

плета

плете`ш, +мин. +св. пле`тох, +мин. прич. плел, +несв.; +Какво.
1. Превивайки нещо тънко, гъвкаво, съединявам в едно цяло. Плета венец. Плета косата и` на плитка.
2. Скачвайки нишки, изработвам дрехи, чорапи и други. Плета покривка за маса на една кука.
3. +Прен. С някои съществителни имена — заплитам, кроя, замислям. Плета интриги.
• Плета си кошницата. — Съобразявам се с личните си интереси.
• Плета си въжето. — Занимавам се с нещо опасно, което може да ме погуби.
• Плета си езика. — Изговарям думите неясно, неразбрано поради пиянство или смущение.
• Плета си краката. — Ходя с несигурна стъпка, клатя се от умора или пиянство.
Синоними: вия, увивам, сплитам, преплитам, оплитам, свивам, извивам, изплитам, вплитам

преда

предеш, +мин. +св. предох, +мин. прич. прел, +несв.
1. Източвам тънка нишка, конец от валмо.
2. +Прен. За котка — издавам тих звук, който наподобява звука на вретено; мъркам.

чета

+мн. че`ти, +ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета.
+прил. [[че`тен]], че`тна, че`тно, +мн. че`тни. Четни командири.

----

чете`ш, +мин. св. че`тох, +мин. прич. чел, +несв.
1. +Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. Чета интересна книга. Чета на глас.
2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. Чета за изпит.
3. +Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. Чета нравоучение.
4. Произнасям молитва. Попът чете за здраве.
5. +Какво. Излагам устно пред аудитория. Чета лекции.
6. +Прен. +Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. Чета притаена радост в погледа и`.
7. +Диал. Броя.
+същ. [[че`тене]], +ср.
• Чета между редовете. — Долавям загатнатото.
• Чета конско (евангелие). — +Разг. Карам се на някого, наставлявам го.
• Чета по диагонал. — Чета бързо, повърхностно, само най-важното.
Синоними: (същ.) група, потеря, отряд, банда, (същ.) шайка, тайфа, прочитам, разчитам, броя, изброявам

боя

+мн. бои`, +ж.
1. Вещество за оцветяване. Боя за коса. Боя за обувки. Боя за яйца. Водни бои.
2. +Разг. Цвят, шарка, багра (в 1 знач.).
3. +Прен. Обикн. +мн. Изобразителни средства. В романа този герой е обрисуван с най-черни бои.
Синоними: (същ.) цвят, краска, багра, шарка, колорит, оттенък, нюанс, тен, (същ.) багрилно вещество, пигмент, светлина, (същ.) покривка, обвивка, мазилка, слой, пласт, (същ.) течност, разтвор

отстоя

отстои`ш, +мин. св. отстоя`х, +мин. прич. отстоя`л, +св. — +вж. [[отстоявам]].

----

отстои`ш, +мин. св. отстоя`х, +мин. прич. отстоя`л, +несв. Намирам се на известно разстояние от нещо. Най-близкото село отстои на 5 км оттук.
Синоними: намирам се, отдалечен съм, съм на разстояние

предстоя

предстоиш, +мин. +св. предстоях, +мин. прич. предстоял, +несв. Само в трето лице. Трябва да стане, очаква се да стане. Предстои им сватба.

противостоя

противостоиш, +мин. св. противостоях, +мин. прич. противостоял, +несв.; на какво. Устоявам срещу нещо. Противостоя на бурите. Противостоя на плановете им.
Синоними: устоявам, държа, изтрайвам, упорствувам, съпротивявам се, противопоставям се, противя се, реагирам, давам отпор

стоя

стои`ш, +мин. св. стоя`х, +мин. прич. стоя`л, +несв.
1. Намирам се във вертикално, изправено положение. Стоя до вратата.
2. Не се движа, не мърдам, а оставам на същото място. Цял ден стои на леглото. Стой!
3. Заемам определено място; намирам се, разположен съм. Чашата стои на първия рафт. Портиерът стои до входа.
4. Прен. Зад кого. Защитавам интересите на някого, работя в полза на някого. Някой силен човек стои зад него, щом си позволява такива постъпки.
5. Прекарвам, преживявам определено време на едно място. Почти цяло лято стоят на село.
6. +Разг. Изявявам се, проявявам се. Стоя мирен.
7. +Прен. Не работя, не действам. Цял ден стои — нищо не похваща.
8. +Прен. Намирам се в някакво състояние. Метлата стои неизползвана.
9. +Прен. Само в трето лице. Съществувам и се нуждая от решение. Пред България стоят важни задачи.
10. Само в трето лице. За тоалет – изглеждам добре в него; прилича ми, приляга ми. Роклята ми стои добре.
• Стоя в сянка. 1. — Пренебрегнат съм.
2. В дъното съм на нещо лошо, което е извършено, но никой не знае.
• Стоя (като) на тръни. — Неспокоен съм, притеснен съм.
• Стоя на заден план. — Имам второстепенно значение.
• Стоя на кръстопът. — Колебая се в решението си.
• Стоя (си) на своето. — Упорито защитавам позицията си.
• Стоя настрана. — Не се меся.
• Стоя на топло. — В безопасност съм по отношение на работата ми.
• Стоя със скръстени ръце. — Бездействам.
Синоними: заставам, изправям се, изправен съм, възправям се, прав съм, стоя прав, спирам се, мъдря се, седя, застоявам се, не се движа, стъписвам се, не мърдам, съм неподвижен, престоявам, оставам, намирам се, съм, лежа, държа се, не се предавам

състоя се

състои`ш се, +мин. св. състоя`х се, +мин. прич. състоя`л се, +несв. Само в трето лице.
1. Съставен съм, съдържам, имам в състава си. Групата се състои от осем човека.
2. Осъществявам се, ставам, извършвам се. Срещата не се състоя.
Синоними: съставен съм, съдържам, включвам в себе си, имам, притежавам, заключавам се, изразявам се

вдълбая

вдълба`еш, +мин. св. вдълба`х, +мин. прич. вдълба`л, +св. — +вж. [[вдълбавам]].

вкопая

вкопа`еш, +мин. св. вкопа`х, +мин. прич. вкопа`л, +св. — +вж. [[вкопавам]].

възжелая

възжела`еш, +мин. св. възжела`х, +мин. прич. възжела`л, +св. — +вж. [[възжелавам]].

завещая

завеща`еш, +мин. +св. завеща`х, +мин. прич. завеща`л, +св. — +вж. [[завещавам]].

задълбая

задълба`еш, +мин. +св. задълба`х, +мин. прич. задълба`л, +св. — +вж. [[задълбавам]].

заиграя

заигра`еш, +мин. +св. заигра`х, +мин. прич. заигра`л, +св. — +вж. [[заигравам]].

закопая

закопа`еш, +мин. +св. закопа`х, +мин. прич. закопа`л, +св. — +вж. [[закопавам]].

замечтая

замечта`еш, +мин. +св. замечта`х, +мин. прич. замечта`л, +св. — +вж. [[замечтавам]].

замотая

замота`еш, +мин. +св. замота`х, +мин. прич. замота`л, +св. — +вж. [[замотавам]].

зачертая

зачерта`еш, +мин. +св. зачерта`х, +мин. прич. зачерта`л, +св. — +вж. [[зачертавам]].

издълбая

издълба`еш, +мин. св. издълба`х, +мин. прич. издълба`л, +св. — +вж. [[издълбавам]].

изиграя

изигра`еш, +мин. св. изигра`х, +мин. прич. изигра`л, +св. — +вж. [[изигравам]].

изкопая

изкопа`еш, +мин. св. изкопа`х, +мин. прич. изкопа`л, +св. — +вж. [[изкопавам]].

изпикая

изпика`еш, +мин. св. изпика`х, +мин. прич. изпика`л, +св. — +вж. [[изпикавам]].

набозая се

набоза`еш се, +мин. +св. набоза`х се, +мин. прич. набоза`л се, +св. — +вж. [[набозавам се.]]

надиграя

надигра`еш, +мин. +св. надигра`х, +мин. прич. надигра`л, +св. — +вж. [[надигравам]].

наиграя се

наигра`еш се, +мин. +св. наигра`х се, +мин. прич. наигра`л се, +св. — +вж. [[наигравам се.]]

намотая

намота`еш, +мин. +св. намота`х, +мин. прич. намота`л, +св. — +вж. [[намотавам]].

напикая

напика`еш, +мин. +св. напика`х, +мин. прич. напика`л, +св. — +вж. [[напикавам]].

наругая

наруга`еш, +мин. +св. наруга`х, +мин. прич. наруга`л, +св. — +вж. [[наругавам]].

начертая

начерта`еш, +мин. +св. начерта`х, +мин. прич. начерта`л, +св. — +вж. [[начертавам]].

обещая

обеща`еш, +мин. св. обеща`х, +мин. прич. обеща`л, +св. — +вж. [[обещавам]].

обиграя се

обигра`еш се, +мин. св. обигра`х се, +мин. прич. обигра`л се, +св. — +вж. [[обигравам се]].

обладая

облада`еш, +мин. св. облада`х, +мин. прич. облада`л, +св. — +вж. [[обладавам]].

обругая

обруга`еш, +мин. св. обруга`х, +мин. прич. обруга`л, +св. — +вж. [[обругавам]].

обуздая

обузда`еш, +мин. св. обузда`х, +мин. прич. обузда`л, +св. — +вж. [[обуздавам]].

окопая

окопа`еш, +мин. св. окопа`х, +мин. прич. окопа`л, +св. — +вж. [[окопавам]].

омотая

омота`еш, +мин. св. омота`х, +мин. прич. омота`л, +св. — +вж. [[омотавам]].

онеправдая

онеправда`еш, +мин. св. онеправда`х, +мин. прич. онеправда`л, +св. +вж. [[онеправдавам]].

оправдая

оправда`еш, +мин. св. оправда`х, +мин. прич. оправда`л, +св. — +вж. [[оправдавам]].

опровергая

опроверга`еш, +мин. св. опроверга`х, +мин. прич. опроверга`л, +св. — +вж. [[опровергавам]].

оседлая

оседла`еш, +мин. св. оседла`х, +мин. прич. оседла`л, +св. — +вж. [[оседлавам]].

отгадая

отгада`еш, +мин. св. отгада`х, +мин. прич. отгада`л, +св. — +вж. [[отгадавам]].

отиграя

+вж. [[отигра`вам]]

откопая

откопа`еш, +мин. св. откопа`х, +мин. прич. откопа`л, +св. — +вж. [[откопавам]].

очертая

очерта`еш, +мин. св. очерта`х, +мин. прич. очерта`л, +св. — +вж. [[очертавам]].

повлияя

повлия`еш, +мин. +св. повлия`х, +мин. прич. повлия`л, +св. — +вж. [[повлиявам]].

подиграя

подигра`еш, +мин. +св. подигра`х, +мин. прич. подигра`л, +св. — +вж. [[подигравам]].

подкопая

подкопа`еш, +мин. св. подкопа`х, +мин. прич. подкопа`л, +св. — +вж. [[подкопавам]].

подчертая

подчерта`еш, +мин. св. подчерта`х, +мин. прич. подчерта`л, +св. — +вж. [[подчертавам]].

пожелая

пожела`еш, +мин. св. пожела`х, +мин. прич. пожела`л, +св. — +вж. [[пожелавам]].

полаская

поласка`еш, +мин. св. поласка`х, +мин. прич. поласка`л, +св. — +вж. [[поласкавам]].

порицая

порица`еш, +мин. св. порица`х, +мин. прич. порица`л, +св. — +вж. [[порицавам]].

поругая

поруга`еш, +мин. св. поруга`х, +мин. прич. поруга`л, +св. — +вж. [[поругавам]].

предвещая

предвещаеш, +мин. +св. предвещах, +мин. прич. предвещал, +св. — +вж. [[предвещавам]].

предначертая

предначертаеш, +мин. +св. предначертах, +мин. прич. предначертал, +св. — +вж. [[предначертавам]].

преиграя

преиграеш, +мин. +св. преиграх, +мин. прич. преиграл, +св. — +вж. [[преигравам]].

прекопая

прекопаеш, +мин. +св. прекопах, +мин. прич. прекопал, +св. — +вж. [[прекопавам]].

прилаская

приласкаеш, +мин. св. приласках, +мин. прич. приласкал, +св. — +вж. [[приласкавам]].

проиграя

проиграеш, +мин. св. проиграх, +мин. прич. проиграл, +св. — +вж. [[проигравам]].

прокопая

прокопаеш, +мин. св. прокопах, +мин. прич. прокопал, +св. — +вж. [[прокопавам]].

развенчая

развенчаеш, +мин. +св. развенчах, +мин. прич. развенчал, +св. — +вж. [[развенчавам]].

разгадая

разгадаеш, +мин. +св. разгадах, +мин. прич. разгадал, +св. — +вж. [[разгадавам]].

разиграя

разиграеш, +мин. +св. разиграх, +мин. прич. разиграл, +св. — +вж. [[разигравам]].

разкатая

разкатаеш, +мин. +св. разкатах, +мин. прич. разкатал, +св. — +вж. [[разкатавам]].

разколебая

разколебаеш, +мин. +св. разколебах, +мин. прич. разколебал, +св. — +вж. [[разколебавам]].

разкопая

разкопаеш, +мин. +св. разкопах, +мин. прич. разкопал, +св. — +вж. [[разкопавам]].

разкопчая

разкопчаеш, +мин. +св. разкопчах, +мин. прич. разкопчал, +св. — +вж. [[разкопчавам]].

размотая

размотаеш, +мин. +св. размотах, +мин. прич. размотал, +св. — +вж. [[размотавам]].

разчертая

разчертаеш, +мин. +св. разчертах, +мин. прич. разчертал, +св. — +вж. [[разчертавам]].

смотая

смотаеш, +мин. св. смотах, +мин. прич. смотал, +св. — +вж. [[смотавам]].

съчетая

съчета`еш, +мин. св. съчета`х, +мин. прич. съчета`л, +св. — +вж. [[съчетавам]].

увенчая

увенча`еш, +мин. св. увенча`х, +мин. прич. увенча`л, +св. — +вж. [[увенчавам]].

увещая

увеща`еш, +мин. св. увеща`х, +мин. прич. увеща`л, +св. — +вж. [[увещавам]].

бръмча

бръмчи`ш, +мин. +св. бръмча`х, +мин. прич. бръмча`л, +несв.
1. За насекомо, машина, уред — издавам характерен трептящ звук. Мухите бръмчат покрай току-що закланото животно. Прахосмукачката бръмчи, нищо не се чува. Моторът тихо и равномерно бръмчи.
2. +Прен. За множество от хора — шумим, говорим едновременно, вкупом.
+същ. [[бръмче`не]], +ср. Чуваше се бръмчене на мотор.
Синоними: бръмкам, летя, хвърча

горча

горчи`ш, +мин. +св. горча`х, +мин. прич. горча`л, +несв. Само в трето лице, +ед. и +мн. Имам горчив вкус. Лекарството горчи. Кафето горчи.
• Горчи/горчат ми (ти, му, и`, ни, ви, им). — Усещам горчив вкус. Лекарството ми горчи. Не ти ли горчи кафето без захар?

гъмжа

гъмжи`ш, +мин. +св. гъмжа`х, +мин. прич. гъмжа`л, +несв.; +От какво. Изобилствам; съдържам в голямо количество. Коридорите гъмжат от хора. Плажовете гъмжат от чужденци. Книгата гъмжи от грешки. — [[гъмжи]]. +Безл. Има в голямо количество. Тук гъмжи от мравки.
Синоними: пъпля, бъкам, загъмжавам, шавам, движа се, изобилствувам, бликам, извирам, бързо се размножавам

еча

ечи`ш, +мин. +св. еча`х, +мин. прич. еча`л, +несв. Ехтя.
Синоними: ехтя, кънтя, буча, боботя, заехтявам, изехтявам, изгърмявам, гръмвам, бумтя, бухтя, еквам, отеквам, гърмя, тътна, отразявам, отеквам се

жужа

жужи`ш, +мин. св. жужа`х, +мин. прич. жужа`л, +несв.
1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча. Пчелите жужаха весело.
2. +Прен. За машина, уред, множество от хора — издавам монотонен звук при движение, говор; бръмча. Залата жужеше недоволна.

клеча

клечи`ш, +мин. св. клеча`х, +мин. прич. клеча`л, +несв.
1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците клечат деца и си играят на нещо.
2. +Прен. +Разг. Стоя дълго и безплодно някъде; вися. Всеки ден клеча в съвета и нищо не мога да уредя.

лежа

лежи`ш, +мин. св. лежа`х, +мин. прич. лежа`л, +несв.
1. Намирам се в хоризонтално положение върху нещо с цялото си тяло. Лежа на леглото. Котката лежи на пода.
2. +Прен. Боледувам (прекарвам в болница или съм на легло). Лежа шест месеца в болницата. Лежи болен вече една седмица.
3. +Прен. Изтърпявам присъда в затвор. Лежа няколко пъти по затворите. Той лежа за убийство.
4. +Прен. За птица — мътя малките си.
5. +Прен. За предмет — намирам се върху обширна повърхност, разположен съм (върху нещо) с голяма част от обема си. Селото лежи в тясната долина. Дрехите му лежат добре. Мъгла лежи над селото. Снегът лежи върху нивите.
6. +Прен. За природни богатства, заровени пари, имане — намирам се някъде скрит. В тази земя лежат огромни богатства.
7. +Прен. +Разг. Не работя, бездействам, мързелувам. Цял ден лежи вкъщи, не иска да започва работа.
8. +Прен. За тъга, скръб — изписвам се, отпечатвам се. В очите и` лежеше дълбока тъга.
+същ. [[лежа`не]], +ср.
• Лежа на гръб. — +Разг. Бездействам, мързелувам.
• Лежа на тази кълка. — +Разг. Разчитам, надявам се на нещо несигурно.
• Лежи ми на сърцето. 1. — Измъчва ме, тревожи ме нещо.
2. Обичам, харесвам, допада ми нещо или някой.
• Лежи на моя гръб. — Длъжен съм да се занимавам, да се грижа за нещо или за някого. И децата на сестра му лежат на негов гръб. Всичката работа лежи на мой гръб.
Синоними: излежавам се, изтягам се, търкалям се, опънал съм се, изпъвам се, изпънал съм се, разположен съм, намирам се, залегнал съм, кореня се, скрит съм, залежавам се, боледувам, простирам се, съм, стоя, ставам, случвам се, явявам се

лича

личи`ш, +мин. св. лича`х, +мин. прич. лича`л, +несв.
1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат.
2. Откроявам се, виждам се. Петната не личат отдалече. По очите и` личат следи от сълзи.
_личи (си). — +Безл. Вижда се, явно е. Личи, че е богат. Личи си, че е притеснен.

----

ли`чиш, +мин. св. ли`чих и личи`х, +мин. прич. ли`чил и личи`л, +несв.; +Какво. Премахвам, изличавам нещо написано. Лича с гума._
Синоними: проличавам, изпъквам, отделям се, различавам се, ставам явен, ставам известен, виждам се, забелязвам се, изяснявам се, мога да се видя, заличавам, трия, бърша, изличавам, изтривам, избърсвам, изтърквам, очиствам, премахвам, унищожавам, затривам

мижа

мижи`ш, +мин. св. мижа`х, +мин. прич. мижа`л, +несв.
1. Държа очите си затворени; жумя.
2. Светя слабо. Лампата мижи.
Синоними: жумя, зажумявам, замижавам, примижавам, прижумявам, затварям очи, мигам

муча

мучи`ш, +мин. св. муча`х, +мин. прич. муча`л, +несв.
1. За животно (крава, вол) — издавам продължителен специфичен звук. Телето мучи на двора.
2. +Прен. +Пренебр. Издавам неясни, нечленоразделни звуци.

мълча

мълчи`ш, +мин. св. мълча`х, +мин. прич. мълча`л, +несв.
1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. Мълчеше и не отговаряше на въпросите.
2. Не възразявам, когато ме укоряват.
3. +За какво. Пазя тайна, не говоря за нещо. Да мълчиш за писмото.
4. Не отговарям на писмо.
+същ. [[мълча`ние]], +ср.
• Историята мълчи. — Нищо не се знае по даден въпрос.
Синоними: млъквам, замлъквам, преставам да говоря, премълчавам, мълча като пън, не проговорвам, не се обаждам, не говоря, нищо не казвам, дума не обелвам, немея, занемявам, онемявам, не си отварям устата, държа си езика, държа си устата, прехапвам си езика, слагам си кофар на устата, тая се, притайвам се, не действувам, не предприемам, налягам си парцалите, не вземам участие, бездействувам, затайвам се, спотайвам се, трая

принадлежа

принадлежиш, +мин. св. принадлежах, +мин. прич. принадлежал, +несв.
1. На кого. Притежание съм, собственост съм на някого. Книгата принадлежи на брат ми.
2. Към какво. Спадам към нещо, числя се в неговия състав. Принадлежа към някоя партия.
Синоними: числя се, съм, подпадам, съставлявам част, причислен съм, отнасям се към, спадам към, включен съм

руча

ручиш, +мин. +св. ручах, +мин. прич. ручал, +несв.
1. За глас, гайда и др. — издавам дълбок нисък еднообразен звук.
2. За вода — шуми, като тече; шуртя.

ръмжа

ръмжиш, +мин. +св. ръмжах, +мин. прич. ръмжал, +несв. Издавам сърдит нечленоразделен звук (обикн. за животно). Кучето ръмжи.
Синоними: изръмжавам, изсъсквам, зъбя се, озъбвам се, заръмжавам, изругавам, недоволствам, протестирам, роптая, негодувам

стърча

стърчи`ш, +мин. св. стърча`х, +мин. прич. стърча`л, +несв.
1. +Разг. Стоя прав, изправен и бездеен. Защо стърчиш така — седни.
2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго. Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше. От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.
Синоними: изправям се, стоя прав, издигам се, подавам се, надигам се, виря се, навирям се, натопорвам се, извишавам се, издавам, показвам

търча

търчи`ш, +мин. св. търча`х, +мин. прич. търча`л, +несв. +Разг.
1. Бягам, тичам.
2. +Прен. Работя без почивка нещо, свързано с ходене. Цял ден търча из кухнята.
Синоними: тичам, бягам, припкам, летя, бързам, изтичвам, изтърчавам, притърчавам, дотърчавам, прибягвам, притичвам, потичвам, поприпквам, плюя си на петите, избягвам, отбягвам, оттеглям се, напускам, страня, разбягвам се, отдалечавам се, отстранявам се, отдръпвам се, отмествам се, забягвам, побягвам, пробягвам, преминавам

фуча

фучи`ш, +мин. св. фуча`х, +мин. прич. фуча`л, +несв.
1. За животно — шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя.
2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата.
3. +Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята.
+същ. [[фуче`не]], +ср.
Синоними: разфучавам се, изфучавам, профучавам, бръмча, шумя, лютя се, раздразнен съм, разлютен съм, лудея, буйствувам, буча, тътна, вилнея, заплашвам, деребействувам

хвърча

хвърчи`ш, +мин. св. хвърча`х, +мин. прич. хвърча`л, +несв.
1. За птица, насекомо и др. — движа се във въздуха, летя. Бръмбърът хвърчи.
2. +Прен. Движа се с голяма скорост, устремно; летя. Колите хвърчат по улицата.
3. За време — преминавам бързо, неусетно; отлитам. Минутите хвърчат, а никой не предприема нищо.
4. За мисъл и под. — рея се, унасям се далеч.
• Хвърча в/из облаците. — Нямам реална представа, реална оценка за нещата.
• Хвърча нависоко. 1. — Имам големи претенции, в повечето случаи неоснователни или невъзможни за изпълнение.
2. Големея се.
Синоними: хвъркам, летя, нося се, политам, хвърча в облаците, блуждая, фантазирам, прелитам, прехвръквам, пробягвам

цвърча

цвърчи`ш, +мин. св. цвърча`х, +мин. прич. цвърча`л, +несв. Цвъртя.
Синоними: цвъртя, цвъркам, писукам

бръсна

бръ`снеш, +мин. +св. бръ`снах, +мин. прич. бръ`снал, +св. — +вж. [[бръсвам.]]

----

бръ`снеш, +мин. +св. бръ`снах, +мин. прич. бръ`снал, +несв.
1. +Кого, какво. Премахвам до корена им космите по кожата на лице или от други части на тялото със специален инструмент.
2. +Разг. +Кого. След отрицание — зачитам, уважавам. Там никой няма да те бръсне! На всеки казвам, каквото мисля — никого не бръсна.
_бръсна се. — Сам бръсна брадата си. Всяка сутрин се бръсна. Бръсна се само с топла вода.
+същ. [[бръ`снене]], +ср. Ножче за бръснене._

гизна

ги`знеш, +мин. +св. ги`знах и гизна`х, +мин. прич. ги`знал и гизна`л, +несв. Тъна във вода, влага. Къщите гизнат в кал и влага.

гъна

гъ`неш, +мин. +св. гъ`нах и гъна`х, +мин. прич. гъ`нал и гъна`л, +несв.; +Какво. Превивам, огъвам.
_гъна се._ — Вия се, превивам се, извивам се.
Синоними: нагъвам, сгъвам, прегъвам, вгъвам, подгъвам, извивам, свивам, превивам, огъвам, преломявам, изкривявам, ломя, счупвам

дебна

де`бнеш, +мин. св. де`бнах, +мин. прич. де`бнал, +несв.; +Кого, какво.
1. Следя, наблюдавам тайно и внимателно. Котката дебнеше мишката до дупката и`.
2. Изчаквам подходящ момент, за да направя нещо.
3. +Прен. Заплашвам постоянно. В джунглата на всяка крачка те дебне опасност.
Синоними: издебвам, причаквам, чакам, изчаквам, вардя, следя, бдя, наблюдавам, оглеждам се, шпионирам, вървя по стъпките, сподирям, вървя по петите, преследвам, слухтя, подслушвам

жъна

жъ`неш, +мин. св. жъ`нах и жъна`х, +мин. прич. жъ`нал и жъна`л, +несв.
1. Какво, с +Какво. Режа със сърп или машина над корена стъблата на узрели житни култури за прибиране на зърното. Цяла нощ жънат комбайните.
2. +Прен. Получавам, печеля. Жъна успехи. Жъна симпатии.
Синоними: давам реколта, раждам, събирам реколта, ожънвам, кося, окосявам

кисна

ки`снеш, +мин. св. ки`снах, +мин. прич. ки`снал, +несв.
1. +Какво. Държа нещо дълго време в течност. Кисна билки във вода. Кисна сирене във вода.
2. Престоявам дълго в течност. Месото кисна във вода цяла нощ.
3. +Разг. Стоя по-дълго от нормалното във вода. По един час кисне в морето. Колко ще киснеш във ваната?
4. Прен. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде, без да върша нещо; вися. Цял ден кисне по кафенетата. – _кисна се_. Стоя по-дълго от нормалното във вода.
Синоними: плуя, мокря, наквасвам, накисвам, напоявам, заливам, намокрям, навлажнявам, овлажнявам, квася, топя, натопявам, попарвам, топвам, потапям

мъкна

мъ`кнеш, +мин. св. мъ`кнах, +мин. прич. мъ`кнал, +несв.
1. +Какво. Влача, тътря.
2. Нося с усилие. Мъкна куфара си.
3. +Кого. Водя със себе си без нужда.
_мъкна се. 1. — Движа се едвам, влача се.
2. Ходя някъде, без да съм желан.
• Мъкна на гърба си. — Върша работата на друг, който е негоден.
• Мъкна се в опашката._ — Изоставам, не напредвам.
Синоними: влача, влека, тегля, возя, тътря, измъквам, изтеглям, изтътрям, извличам, вадя, изваждам, нося, помъквам, донасям, принасям, домъквам, довличам, отмъквам, отвличам, отнасям, заграбвам, замъквам, понасям, вдигам, дърпам

плакна

пла`кнеш, +мин. +св. пла`кнах, +мин. прич. пла`кнал, +несв.; +Какво. Мия с вода, като обливам, без сапун или други миещи средства. Плакна ориза. Плакна устата си.
_плакна се. 1. — Плакна себе си.
2. За вода — вълнувам се, плискам се. Морето се плакнеше в краката му.
• Плакна си очите._ — +Разг. Наслаждавам се, любувам се.
Синоними: мия, измивам, промивам, изплаквам, обливам, умивам, поливам, проплаквам

рина

ринеш, +мин. +св. ринах, +мин. прич. ринал, +несв.; +Какво. Греба с лопата и хвърлям. Рина сняг.
• С лопата да ги ринеш. — Много са.
Синоними: изривам, хвърлям, изхвърлям, мятам, отмятам, премахвам, копая, греба, ровя, рия

секна

секнеш, +мин. св. секнах, +мин. прич. секнал, +св. — +вж. [[секвам 1 , 2 ._

чекна

че`кнеш, +мин. св. че`кнах и чекна`х, +мин. прич. че`кнал и чекна`л, +несв.; +какво. +Разг. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си.
2. Чупя, кърша. Защо чекнеш клоните на дръвчето? – _чекна се_. +Разг. +Пренебр. Кривя се, заемам/правя неприлични пози.
Синоними: отчеквам, късам, откъсвам, разчеквам, кърша, откършвам, скършвам, чупя, отчупвам

шепна

ше`пнеш, +мин. св. ше`пнах и шепна`х, +мин. прич. ше`пнал и шепна`л, +несв. Говоря с шепот; шептя, шушна. Беше настинал и затова шепнеше.
+същ. [[ше`пнене]], +ср.
Синоними: нашепвам, пришепвам, мърморя, промърморвам, шушукам, мълвя, промълвям, пошепвам, прошепвам, шушна, пошушвам, подшушвам, казвам на ухо, изказвам

вкуся

вку`сиш, +мин. св. вку`сих, +мин. прич. вку`сил, +св. — +вж. [[вкусвам]].

влюбя се

влю`биш се, +мин. св. влю`бих се, +мин. прич. влю`бил се, +св. — +вж. [[влюбвам се]].

вмеся

вме`сиш, +мин. св. вме`сих, +мин. прич. вме`сил, +св. — +вж. [[вмесвам]].

вместя

вме`стиш, +мин. св. вме`стих, +мин. прич. вме`стил, +св. — +вж. [[вмествам]].

възбудя

възбу`диш, +мин. св. възбу`дих, +мин. прич. възбу`дил, +св. — +вж. [[възбуждам]].

възлюбя

възлю`биш, +мин. св. възлю`бих, +мин. прич. възлю`бил, +св. — +вж. [[възлюбвам]].

възправя

възпра`виш, +мин. св. възпра`вих, +мин. прич. възпра`вил, +св. — +вж. [[възправям]].

възславя

възсла`виш, +мин. св. възсла`вих, +мин. прич. възсла`вил, +св. — +вж. [[възславям]].

възхваля

възхва`лиш, +мин. св. възхва`лих, +мин. прич. възхва`лил, +св. — +вж. [[възхвалявам]].

добавя

доба`виш, +мин. св. доба`вих, +мин. прич. доба`вил, +св. — +вж. [[добавям]].

договоря

догово`риш, +мин. св. догово`рих, +мин. прич. догово`рил, +св. — +вж. [[договарям]].

догоня

дого`ниш, +мин. св. дого`них, +мин. прич. дого`нил, +св. — +вж. [[догонвам]].

допълня

допъ`лниш, +мин. св. допъ`лних, +мин. прич. допъ`лнил, +св. — +вж. [[допълвам]].

досетя се

досе`тиш се, +мин. св. досе`тих се, +мин. прич. досе`тил се, +св. — +вж. [[досещам се]].

доставя

доста`виш, +мин. св. доста`вих, +мин. прич. доста`вил, +св. — +вж. [[доставям]].

дотътря

дотъ`триш, +мин. св. дотъ`трих, +мин. прич. дотъ`трил, +св. — +вж. [[дотътрям]].

драскотя

драско`тиш, +мин. св. драско`тих и драскоти`х, +мин. прич. драско`тил и драскоти`л, несв. Разг. Пренебр. Драскам (в 1 и 2 знач.).

забавя

заба`виш, +мин. +св. заба`вих, +мин. прич. заба`вил, +св. — +вж. [[забавям.]]

забеля

забе`лиш, +мин. +св. забе`лих, +мин. прич. забе`лил, +св. — +вж. [[забелвам]].

забравя

забра`виш, +мин. +св. забра`вих, +мин. прич. забра`вил, +св. — +вж. [[забравям]].

забуля

забу`лиш, +мин. +св. забу`лих, +мин. прич. забу`лил, +св. — +вж. [[забулвам]].

завардя

зава`рдиш, +мин. +св. зава`рдих, +мин. прич. зава`рдил, +св. — +вж. [[завардвам]].

заваря

зава`риш, +мин. +св. зава`рих, +мин. прич. зава`рил, +св. — +вж. [[заварвам]].

----

завари`ш, +мин. +св. завари`х, +мин. прич. завари`л, +св. — +вж. [[заварявам 1 .

----

завари`ш, +мин. +св. завари`х, +мин. прич. завари`л, +св. — +вж. [[заварявам 2 .__

завинтя

зави`нтиш, +мин. +св. зави`нтих, +мин. прич. зави`нтил, +св. — +вж. [[завинтвам]].

завихря

зави`хриш, +мин. +св. зави`хрих, +мин. прич. зави`хрил, +св. — +вж. [[завихрям]].

завъдя

завъ`диш, +мин. +св. завъ`дих, +мин. прич. завъ`дил, +св. — +вж. [[завъждам]].

загащя

зага`щиш, +мин. +св. зага`щих, +мин. прич. зага`щил, +св. — +вж. [[загащвам]].

загладя

загла`диш, +мин. +св. загла`дих, +мин. прич. загла`дил, +св. — +вж. [[заглаждам]].

загнездя

загне`здиш, +мин. +св. загне`здих, +мин. прич. загне`здил, +св. — +вж. [[загнездвам]].

заговоря

загово`риш, +мин. +св. загово`рих, +мин. прич. загово`рил, +св. — +вж. [[заговарям 1 ._

заголя

заго`лиш, +мин. +св. заго`лих, +мин. прич. заго`лил, +св. — +вж. [[заголвам]].

заграбя

загра`биш, +мин. +св. загра`бих, +мин. прич. загра`бил, +св. — +вж. [[заграбвам]].

загробя

загро`биш, +мин. +св. загро`бих, +мин. прич. загро`бил, +св. — +вж. [[загробвам]].

загубя

загу`биш, +мин. +св. загу`бих, +мин. прич. загу`бил, +св. — +вж. [[загубвам]].

загърбя

загъ`рбиш, +мин. +св. загъ`рбих, +мин. прич. загъ`рбил, +св. — +вж. [[загърбвам]].

задавя

зада`виш, +мин. +св. зада`вих, +мин. прич. зада`вил, +св. — +вж. [[задавям]].

задиря

зади`риш, +мин. +св. зади`рих, +мин. прич. зади`рил, +св. — +вж. [[задирвам]].

----

зади`риш, +мин. +св. зади`рих, +мин. прич. зади`рил, +св. — +вж. [[задирям]].

задръстя

задръ`стиш, +мин. +св. задръ`стих, +мин. прич. задръ`стил, +св. — +вж. [[задръствам]].

задъня

задъ`ниш, +мин. +св. задъ`них, +мин. прич. задъ`нил, +св. — +вж. [[задънвам]].

заженя

заже`ниш, +мин. +св. заже`них, +мин. прич. заже`нил, +св. — +вж. [[заженвам]].

зазубря

зазу`бриш, +мин. +св. зазу`брих, +мин. прич. зазу`брил, +св. — +вж. [[зазубрям]].

заквася

заква`сиш, +мин. +св. заква`сих, +мин. прич. заква`сил, +св. — +вж. [[заквасвам]].

заклатя

закла`тиш, +мин. +св. закла`тих, +мин. прич. закла`тил, +св. — +вж. [[заклащам]].

заклещя

закле`щиш, +мин. +св. закле`щих, +мин. прич. закле`щил, +св. — +вж. [[заклещвам]].

заклиня

закли`ниш, +мин. +св. закли`них, +мин. прич. закли`нил, +св. — +вж. [[заклинвам]].

заколя

зако`лиш, +мин. +св. закла`х, +мин. прич. закла`л, +св. — +вж. [[заколвам]].

закотвя

зако`твиш, +мин. +св. зако`твих, +мин. прич. зако`твил, +св. — +вж. [[закотвям]].

закупя

заку`пиш, +мин. +св. заку`пих, +мин. прич. заку`пил, +св. — +вж. [[закупувам]].

закърмя

закъ`рмиш, +мин. +св. закъ`рмих, +мин. прич. закъ`рмил, +св. — +вж. [[закърмям]].

закърпя

закъ`рпиш, +мин. +св. закъ`рпих, +мин. прич. закъ`рпил, +св. — +вж. [[закърпвам]].

залостя

зало`стиш, +мин. +св. зало`стих, +мин. прич. зало`стил, +св. — +вж. [[залоствам]].

залюбя

залю`биш, +мин. +св. залю`бих, +мин. прич. залю`бил, +св. — +вж. [[залюбвам]].

замеря

заме`риш, +мин. +св. заме`рих, +мин. прич. заме`рил, +св. — +вж. [[замервам]].

замеся

заме`сиш, +мин. +св. заме`сих, +мин. прич. заме`сил, +св. — +вж. [[замесвам]].

заместя

заме`стиш, +мин. +св. заме`стих, +мин. прич. заме`стил, +св. — +вж. [[замествам]].

замисля

зами`слиш, +мин. +св. зами`слих, +мин. прич. зами`слил, +св. — +вж. [[замислям]].

замоля

замо`лиш, +мин. +св. замо`лих, +мин. прич. замо`лил, +св. — +вж. [[замолвам]].

занитя

зани`тиш, +мин. +св. зани`тих, +мин. прич. зани`тил, +св. — +вж. [[занитвам]].

заобля

зао`блиш, +мин. +св. зао`блих, +мин. прич. зао`блил, +св. — +вж. [[заоблям]].

заостря

зао`стриш, +мин. +св. зао`стрих, +мин. прич. зао`стрил, +св. — +вж. [[заострям]].

запазя

запа`зиш, +мин. +св. запа`зих, +мин. прич. запа`зил, +св. — +вж. [[запазвам]].

запаля

запа`лиш, +мин. +св. запа`лих, +мин. прич. запа`лил, +св. — +вж. [[запалвам]].

запаря

запа`риш, +мин. +св. запа`рих, +мин. прич. запа`рил, +св. — +вж. [[запарвам]].

запеня се

запе`ниш се, +мин. +св. запе`них се, +мин. прич. запе`нил се, +св. — +вж. [[запенвам се]].

запечатя

запеча`тиш, +мин. +св. запеча`тих, +мин. прич. запеча`тил, +св. Запечатам.

запокитя

запоки`тиш, +мин. +св. запоки`тих, +мин. прич. запоки`тил, +св. — +вж. [[запокитвам]].

запомня

запо`мниш, +мин. +св. запо`мних, +мин. прич. запо`мнил, +св. — +вж. [[запомням]].

запопя

запо`пиш, +мин. +св. запо`пих, +мин. прич. запо`пил, +св. — +вж. [[запопвам]].

запратя

запра`тиш, +мин. +св. запра`тих, +мин. прич. запра`тил, +св. — +вж. [[запращам]].

заприщя

запри`щиш, +мин. +св. запри`щих, +мин. прич. запри`щил, +св. — +вж. [[заприщвам]].

запълня

запъ`лниш, +мин. +св. запъ`лних, +мин. прич. запъ`лнил, +св. — +вж. [[запълвам]].

запътя се

запъ`тиш се, +мин. +св. запъ`тих се, +мин. прич. запъ`тил се, +св. — +вж. [[запътвам се]].

заработя

зарабо`тиш, +мин. +св. зарабо`тих, +мин. прич. зарабо`тил, +св. — +вж. [[заработвам]].

заробя

заро`биш, +мин. +св. заро`бих, +мин. прич. заро`бил, +св. — +вж. [[заробвам]].

заровя

заро`виш, +мин. +св. заро`вих, +мин. прич. заро`вил, +св. — +вж. [[заравям]].

заселя

засе`лиш, +мин. +св. засе`лих, +мин. прич. засе`лил, +св. — +вж. [[заселвам]].

засиля

заси`лиш, +мин. +св. заси`лих, +мин. прич. заси`лил, +св. — +вж. [[засилвам]].

заситя

заси`тиш, +мин. +св. заси`тих, +мин. прич. заси`тил, +св. — +вж. [[засищам]].

засрамя

засра`миш, +мин. +св. засра`мих, +мин. прич. засра`мил, +св. — +вж. [[засрамвам]].

заставя

заста`виш, +мин. +св. заста`вих, +мин. прич. заста`вил, +св. — +вж. [[заставям]].

застъпя

застъ`пиш, +мин. +св. застъ`пих, +мин. прич. застъ`пил, +св. — +вж. [[застъпвам]].

затапя

зата`пиш, +мин. +св. зата`пих, +мин. прич. зата`пил, +св. — +вж. [[затапвам]].

затворя

затво`риш, +мин. +св. затво`рих, +мин. прич. затво`рил, +св. — +вж. [[затварям]].

затиря се

зати`риш се, +мин. +св. зати`рих се, +мин. прич. зати`рил се, +св. — +вж. [[затирвам се]].

затопля

зато`плиш, +мин. +св. зато`плих, +мин. прич. зато`плил, +св. — +вж. [[затоплям]].

затормозя

+вж. [[затормо`звам]]

затуля

зату`лиш, +мин. +св. зату`лих, +мин. прич. зату`лил, +св. — +вж. [[затулвам]].

затънтя

затъ`нтиш, +мин. +св. затъ`нтих, +мин. прич. затъ`нтил, +св. — +вж. [[затънтвам]].

захвърля

захвъ`рлиш, +мин. +св. захвъ`рлих, +мин. прич. захвъ`рлил, +св. — +вж. [[захвърлям]].

захлупя

захлу`пиш, +мин. +св. захлу`пих, +мин. прич. захлу`пил, +св. — +вж. [[захлупвам]].

захраня

захра`ниш, +мин. +св. захра`них, +мин. прич. захра`нил, +св. — +вж. [[захранвам]].

зацепя

заце`пиш, +мин. +св. заце`пих, +мин. прич. заце`пил, +св. — +вж. [[зацепвам]].

зачерня

заче`рниш, +мин. +св. заче`рних, +мин. прич. заче`рнил, +св. — +вж. [[зачерням]].

зачудя се

зачу`диш се, +мин. +св. зачу`дих се, +мин. прич. зачу`дил се, +св. — +вж. [[зачудвам се]].

злепоставя

злепоста`виш, +мин. +св. злепоста`вих, +мин. прич. злепоста`вил, +св. — +вж. [[злепоставям]].

избавя

изба`виш, +мин. св. изба`вих, +мин. прич. изба`вил, +св. — +вж. [[избавям]].

избеля

избе`лиш, +мин. св. избе`лих, +мин. прич. избе`лил, +св. — +вж. [[избелвам]].

избеся

избе`сиш, +мин. св. избе`сих, +мин. прич. избе`сил, +св. — +вж. [[избесвам]].

избистря

изби`стриш, +мин. св. изби`стрих, +мин. прич. изби`стрил, +св. — +вж. [[избистрям]].

избърборя

избърбо`риш, +мин. св. избърбо`рих, +мин. прич. избърбо`рил, +св. — +вж. [[избърборвам]].

извадя

изва`диш, +мин. св. изва`дих, +мин. прич. изва`дил, +св. — +вж. [[изваждам]].

извардя

изва`рдиш, +мин. св. изва`рдих, +мин. прич. изва`рдил, +св. — +вж. [[извардвам]].

извися

извиси`ш, +мин. св. извиси`х, +мин. прич. извиси`л, +св. — +вж. [[извисявам]].

извозя

изво`зиш, +мин. св. изво`зих, +мин. прич. изво`зил, +св. — +вж. [[извозвам]].

извъдя се

извъ`диш се, +мин. св. извъ`дих се, +мин. прич. извъ`дил се, +св. — +вж. [[извъждам се]].

извървя

извърви`ш, +мин. св. извървя`х, +мин. прич. извървя`л, +св. — +вж. [[извървявам]].

изгазя

изга`зиш, +мин. св. изга`зих, +мин. прич. изга`зил, +св. — +вж. [[изгазвам]].

изгладя

изгла`диш, +мин. св. изгла`дих, +мин. прич. изгла`дил, +св. — +вж. [[изглаждам]].

изговоря

изгово`риш, +мин. св. изгово`рих, +мин. прич. изгово`рил, +св. — +вж. [[изговарям]].

изгоня

изго`ниш, +мин. св. изго`них, +мин. прич. изго`нил, +св. — +вж. [[изгонвам]].

изготвя

изго`твиш, +мин. св. изго`твих, +мин. прич. изго`твил, +св. — +вж. [[изготвям]].

изгубя

изгу`биш, +мин. св. изгу`бих, +мин. прич. изгу`бил, +св. — +вж. [[изгубвам]].

изгърбя се

изгъ`рбиш се, +мин. св. изгъ`рбих се, +мин. прич. изгъ`рбил се, +св. — +вж. [[изгърбвам се]].

издавя

изда`виш, +мин. св. изда`вих, +мин. прич. изда`вил, +св. — +вж. [[издавям]].

издиря

изди`риш, +мин. св. изди`рих, +мин. прич. изди`рил, +св. — +вж. [[издирвам]].

издъня

издъ`ниш, +мин. св. издъ`них, +мин. прич. издъ`нил, +св. — +вж. [[издънвам]].

изженя

изже`ниш, +мин. св. изже`них, +мин. прич. изже`нил, +св. — +вж. [[изженвам]].

изжуля

изжу`лиш, +мин. св. изжу`лих, +мин. прич. изжу`лил, +св. — +вж. [[изжулвам]].

изкалъпя

изкалъ`пиш, +мин. св. изкалъ`пих, +мин. прич. изкалъ`пил, +св. — +вж. [[изкалъпвам]].

изкатеря

изкате`риш, +мин. св. изкате`рих, +мин. прич. изкате`рил, +св. — +вж. [[изкатервам]].

изколя

изко`лиш, +мин. св. изкла`х, +мин. прич. изкла`л, +св. — +вж. [[изколвам]].

изкористя

изкори`стиш, +мин. св. изкори`стих, +мин. прич. изкори`стил, +св. — +вж. [[изкористявам]].

изкормя

изко`рмиш, +мин. св. изко`рмих, +мин. прич. изко`рмил, +св. — +вж. [[изкормвам]].

изкорубя

изкору`биш, +мин. св. изкору`бих, +мин. прич. изкору`бил, +св. — +вж. [[изкорубвам]].

изкупя

изку`пиш, +мин. св. изку`пих, +мин. прич. изку`пил, +св. — +вж. [[изкупвам]].

----

изку`пиш, +мин. св. изку`пих, +мин. прич. изку`пил, +св. — +вж. [[изкупувам]].

изкуся

изкуси`ш, +мин. св. изкуси`х, +мин. прич. изкуси`л, +св. — +вж. [[изкусявам]].

изкъртя

изкъ`ртиш, +мин. св. изкъ`ртих, +мин. прич. изкъ`ртил, +св. — +вж. [[изкъртвам]].

излюпя

излю`пиш, +мин. св. излю`пих, +мин. прич. излю`пил, +св. — +вж. [[излюпвам]].

измамя

изма`миш, +мин. св. изма`мих, +мин. прич. изма`мил, +св. — +вж. [[измамвам]].

измеря

изме`риш, +мин. св. изме`рих, +мин. прич. изме`рил, +св. — +вж. [[измервам]].

изместя

изме`стиш, +мин. св. изме`стих, +мин. прич. изме`стил, +св. — +вж. [[измествам]].

измисля

изми`слиш, +мин. св. изми`слих, +мин. прич. изми`слил, +св. — +вж. [[измислям]].

измокря

измо`криш, +мин. св. измо`крих, +мин. прич. измо`крил, +св. — +вж. [[измокрям]].

измоля

измо`лиш, +мин. св. измо`лих, +мин. прич. измо`лил, +св. — +вж. [[измолвам]].

изнамеря

изнаме`риш, +мин. св. изнаме`рих, +мин. прич. изнаме`рил, +св. — +вж. [[изнамирам]].

изнасиля

изнаси`лиш, +мин. св. изнаси`лих, +мин. прич. изнаси`лил, +св. — +вж. [[изнасилвам]].

изнервя

изне`рвиш, +мин. св. изне`рвих, +мин. прич. изне`рвил, +св. — +вж. [[изнервям]].

износя

изно`сиш, +мин. св. изно`сих, +мин. прич. изно`сил, +св. — +вж. [[износвам]].

изнудя

изну`диш, +мин. св. изну`дих, +мин. прич. изну`дил, +св. — +вж. [[изнудвам]].

изоставя

изоста`виш, +мин. св. изоста`вих, +мин. прич. изоста`вил, +св. — +вж. [[изоставям]].

изостря

изо`стриш, +мин. св. изо`стрих, +мин. прич. изостри`л, +св. — +вж. [[изострям]].

изпомпя

изпо`мпиш, +мин. св. изпо`мпих, +мин. прич. изпо`мпил, +св. — +вж. [[изпомпвам]].

изпортя

изпо`ртиш, +мин. св. изпо`ртих, +мин. прич. изпо`ртил, +св. — +вж. [[изпортвам]].

изпочупя

изпочу`пиш, +мин. св. изпочу`пих, +мин. прич. изпочу`пил, +св. — +вж. [[изпочупвам]].

изправя

изпра`виш, +мин. св. изпра`вих, +мин. прич. изпра`вил, +св. — +вж. [[изправям 1 .

----

изпра`виш, +мин. св. изпра`вих, +мин. прич. изпра`вил, +св. — +вж. [[изправям 2 .__

изпразня

изпра`зниш, +мин. св. изпра`зних, +мин. прич. изпра`знил, +св. — +вж. [[изпразвам]].

изпратя

изпра`тиш, +мин. св. изпра`тих, +мин. прич. изпра`тил, +св. — +вж. [[изпращам]].

изпреваря

изпрева`риш, +мин. св. изпрева`рих, +мин. прич. изпрева`рил, +св. — +вж. [[изпреварвам]].

изпроводя

изпрово`диш, +мин. св. изпрово`дих, +мин. прич. изпрово`дил, +св. — +вж. [[изпровождам]].

изпрося

изпро`сиш, +мин. св. изпро`сих, +мин. прич. изпро`сил, +св. — +вж. [[изпросвам]].

изпъдя

изпъ`диш, +мин. св. изпъ`дих, +мин. прич. изпъ`дил, +св. — +вж. [[изпъждам]].

изпълня

изпъ`лниш, +мин. св. изпъ`лних, +мин. прич. изпъ`лнил, +св. — +вж. [[изпълвам]] и [[изпълнявам]].

изпъстря

изпъ`стриш, +мин. св. изпъ`стрих, +мин. прич. изпъ`стрил, +св. — +вж. [[изпъстрям]].

изработя

израбо`тиш, +мин. св. израбо`тих, +мин. прич. израбо`тил, +св. — +вж. [[изработвам]].

изразходя

изразхо`диш, +мин. св. изразхо`дих, +мин. прич. изразхо`дил, +св. — +вж. [[изразходвам]].

изровя

изро`виш, +мин. св. изро`вих, +мин. прич. изро`вил, +св. — +вж. [[изравям]].

изръся

изръ`сиш, +мин. св. изръ`сих, +мин. прич. изръ`сил, +св. — +вж. [[изръсвам]].

изсвиря

изсви`риш, +мин. св. изсви`рих, +мин. прич. изсви`рил, +св. — +вж. [[изсвирвам]].

изселя

изсе`лиш, +мин. св. изсе`лих, +мин. прич. изсе`лил, +св. — +вж. [[изселвам]].

изсиля се

изси`лиш се, +мин. св. изси`лих се, +мин. прич. изси`лил се, +св. — +вж. [[изсилвам се]].

изстъпя се

изстъ`пиш се, +мин. св. изстъ`пих се, +мин. прич. изстъ`пил се, +св. — +вж. [[изстъпвам се]].

изсуля се

изсу`лиш се, +мин. св. изсу`лих се, +мин. прич. изсу`лил се, +св. — +вж. [[изсулвам се]].

изтегля

изте`глиш, +мин. св. изте`глих, +мин. прич. изте`глил, +св. — +вж. [[изтеглям 1 .

----

изте`глиш, +мин. св. изте`глих, +мин. прич. изте`глил, +св. — +вж. [[изтеглям 2 .__

изтребя

изтре`биш, +мин. св. изтре`бих, +мин. прич. изтре`бил, +св. — +вж. [[изтребвам]].

изтърся

изтъ`рсиш, +мин. св. изтъ`рсих, +мин. прич. изтъ`рсил, +св. — +вж. [[изтърсвам]].

изхвърля

изхвъ`рлиш, +мин. св. изхвъ`рлих, +мин. прич. изхвъ`рлил, +св. — +вж. [[изхвърлям]].

изхлузя се

изхлу`зиш се, +мин. св. изхлу`зих се, +мин. прич. изхлу`зил се, +св. — +вж. [[изхлузвам се]].

изходя

изхо`диш, +мин. св. изхо`дих, +мин. прич. изхо`дил, +св. — +вж. [[изхождам]].

изхраня

изхра`ниш, +мин. св. изхра`них, +мин. прич. изхра`нил — +вж. [[изхранвам]].

изцъкля

изцъ`клиш, +мин. св. изцъ`клих, +мин. прич. изцъ`клил, +св. — +вж. [[изцъклям]].

изчерпя

изче`рпиш, +мин. св. изче`рпих, +мин. прич. изче`рпил, +св. — +вж. [[изчерпвам]].

изчистя

изчи`стиш, +мин. св. изчи`стих, +мин. прич. изчи`стил, +св. — +вж. [[изчиствам]].

контузя

конту`зиш, +мин. св. конту`зих, +мин. прич. конту`зил, +св. — +вж. [[контузвам]].

кръстя

кръ`стиш, +мин. св. кръ`стих, +мин. прич. кръ`стил, +св. — +вж. [[кръщавам]].

купя

ку`пиш, +мин. св. ку`пих, +мин. прич. ку`пил, +св. — +вж. [[купувам]].

набавя

наба`виш, +мин. +св. наба`вих, +мин. прич. наба`вил, +св. — +вж. [[набавям]].

набеля

набе`лиш, +мин. +св. набе`лих, +мин. прич. набе`лил, +св. — +вж. [[набелвам]].

набруля

набру`лиш, +мин. +св. набру`лих, +мин. прич. набру`лил, +св. — +вж. [[набрулвам]].

набъхтя

набъ`хтеш и набъ`хтиш, +мин. +св. набъ`хтах и набъ`хтих, +мин. прич. набъ`хтал и набъ`хтил, +св. — +вж. [[набъхтвам]].

навеся

наве`сиш, +мин. +св. наве`сих, +мин. прич. наве`сил, +св. — +вж. [[навесвам]].

навиря

нави`риш, +мин. +св. нави`рих, +мин. прич. нави`рил, +св. — +вж. [[навирвам]].

навъдя

навъ`диш, +мин. +св. навъ`дих, +мин. прич. навъ`дил, +св. — +вж. [[навъждам]].

навървя

навъ`рвиш, +мин. +св. навъ`рвих, +мин. прич. навъ`рвил, +св. — +вж. [[навървям]].

навъся

навъ`сиш, +мин. +св. навъ`сих, +мин. прич. навъ`сил, +св. — +вж. [[навъсвам]].

нагазя

нага`зиш, +мин. +св. нага`зих, +мин. прич. нага`зил, +св. — +вж. [[нагазвам]].

нагиздя

наги`здиш, +мин. +св. наги`здих, +мин. прич. наги`здил, +св. — +вж. [[нагиздям]].

наговоря

нагово`риш, +мин. +св. нагово`рих, +мин. прич. нагово`рил, +св. — +вж. [[наговарям]].

наготвя

наго`твиш, +мин. +св. наго`твих, +мин. прич. наго`твил, +св. — +вж. [[наготвям]].

награбя

награ`биш, +мин. +св. награ`бих, +мин. прич. награ`бил, +св. — +вж. [[награбвам]].

нагърбя се

нагъ`рбиш се, +мин. +св. нагъ`рбих се, +мин. прич. нагъ`рбил се, +св. — +вж. [[нагърбвам се]].

надвеся

надве`сиш, +мин. +св. надве`сих, +мин. прич. надве`сил, +св. — +вж. [[надвесвам]].

надвися се

надви`сиш се, +мин. +св. надви`сих се, +мин. прич. надви`сил се, +св. – вж. [[надвисвам се]].

надипля

нади`плиш, +мин. +св. нади`плих, +мин. прич. нади`плил, +св. — вж. [[надиплям]].

надпреваря

надпрева`риш, +мин. +св. надпрева`рих, +мин. прич. надпрева`рил, +св. — +вж. [[надпреварвам]].

надработя

надрабо`тиш, +мин. +св. надрабо`тих, +мин. прич. надрабо`тил, +св. — +вж. [[надработвам]].

надращя

надра`щиш и надра`щеш, +мин. +св. надра`щих и надра`сках, +мин. прич. надра`щил и надра`скал, +св. Надраскам.

надсвиря

надсви`риш, +мин. +св. надсви`рих, +мин. прич. надсви`рил, +св. — +вж. [[надсвирвам]].

надхвърля

надхвъ`рлиш, +мин. +св. надхвъ`рлих, +мин. прич. надхвъ`рлил, +св. — +вж. [[надхвърлям]].

нажаля

нажали`ш, +мин. +св. нажали`х, +мин. прич. нажали`л, +св. — +вж. [[нажалявам]].

нажуля

нажу`лиш, +мин. +св. нажу`лих, +мин. прич. нажу`лил, +св. — +вж. [[нажулвам]].

назоря

назо`риш, +мин. +св. назо`рих, +мин. прич. назо`рил, +св. — +вж. [[назорвам]].

назубря

назу`бриш, +мин. +св. назу`брих, +мин. прич. назу`брил, +св. — +вж. [[назубрям]].

назъбя

назъ`биш, +мин. +св. назъ`бих, +мин. прич. назъ`бил, +св. — +вж. [[назъбвам]].

наизвадя

наизва`диш, +мин. +св. наизва`дих, +мин. прич. наизва`дил, +св. — +вж. [[наизваждам.]]

наканя се

нака`ниш се, +мин. +св. нака`них се, +мин. прич. нака`нил се, +св. — +вж. [[наканвам се.]]

накастря

нака`стриш, +мин. +св. нака`стрих, +мин. прич. нака`стрил, +св. — +вж. [[накастрям]].

наквася

наква`сиш, +мин. +св. наква`сих, +мин. прич. наква`сил, +св. — +вж. [[наквасвам]].

накипря

наки`приш, +мин. +св. наки`прих, +мин. прич. наки`прил, +св. — +вж. [[накипрям]].

накитя

наки`тиш, +мин. +св. наки`тих, +мин. прич. наки`тил, +св. – вж. [[накитвам]].

накокошиня се

накокоши`ниш се, +мин. +св. накокоши`них се, +мин. прич. накокоши`нил се, +св. — вж. накокошинвам се.__

наконтя

нако`нтиш, +мин. +св. нако`нтих, +мин. прич. нако`нтил, +св. — +вж. [[наконтвам]].

накупя

наку`пиш, +мин. +св. наку`пих, +мин. прич. наку`пил, +св. — +вж. [[накупувам]].

накъдря

накъ`дриш, +мин. +св. накъ`дрих, +мин. прич. накъ`дрил, +св. — +вж. [[накъдрям]].

накърмя

накъ`рмиш, +мин. +св. накъ`рмих, +мин. прич. накъ`рмил, +св. — +вж. [[накърмям]].

налазя

нала`зиш, +мин. +св. нала`зих, +мин. прич. нала`зил, +св. — +вж. [[налазвам]].

налюбя се

налю`биш се, +мин. +св. налю`бих се, +мин. прич. налю`бил се, +св. — +вж. [[налюбвам се.]]

намеря

наме`риш, +мин. +св. наме`рих, +мин. прич. наме`рил, +св. — +вж. [[намирам]].

намеся

наме`сиш, +мин. +св. наме`сих, +мин. прич. наме`сил, +св. — +вж. [[намесвам]].

наместя

наме`стиш, +мин. +св. наме`стих, +мин. прич. наме`стил, +св. — +вж. [[намествам]].

намисля

нами`слиш, +мин. +св. нами`слих, +мин. прич., нами`слил, +св. — +вж. [[намислям]].

намокря

намо`риш, +мин. +св. намо`крих, +мин. прич. намо`крил, +св. — +вж. [[намокрям]].

намразя

намра`зиш, +мин. +св. намра`зих, +мин. прич. намра`зил, +св. — +вж. [[намразвам]].

намръщя

+вж. [[намръ`щвам]]

намуся се

наму`сиш се, +мин. +св. наму`сих се, +мин. прич. наму`сил се, +св. — +вж. [[намусвам се]].

нанося се

нано`сиш се, +мин. +св. нано`сих се, +мин. прич. нано`сил се, +св. — +вж. [[наносвам се.]]

наостря

нао`стриш, +мин. +св. нао`стрих, +мин. прич. нао`стрил, +св. — +вж. [[наострям]].

напаля

напа`лиш, +мин. +св. напа`лих, +мин. прич. напа`лил, +св. — +вж. [[напалвам]].

напаря

напа`риш, +мин. +св. напа`рих, +мин. прич. напа`рил, +св. — +вж. [[напарвам]].

напатя се

напа`тиш се, +мин. +св. напа`тих се, +мин. прич. напа`тил се, +св. — +вж. [[напатвам се]].

наперя се

напе`риш се, +мин. +св. напе`рих се, +мин. прич. напе`рил се, +св. — +вж. [[напервам се.]]

напечатя

напеча`тиш, +мин. +св. напеча`тих, +мин. прич. напеча`тил, +св. Напечатам.

напечеля

напече`лиш, +мин. +св. напече`лих, +мин. прич. напече`лил, +св. — +вж. [[напечелвам]].

наплещя

напле`щиш, +мин. +св. напле`щих, +мин. прич. напле`щил, +св. — +вж. [[наплещвам]].

напомня

напо`мниш, +мин. +св. напо`мних, +мин. прич. напо`мнил, +св. — +вж. [[напомням]].

направя

напра`виш, +мин. +св. напра`вих, +мин. прич. напра`вил, +св. — +вж. [[направям]].

напудря

напу`дриш, +мин. +св. напу`дрих, +мин. прич. напу`дрил, +св. — +вж. [[напудрям]].

напъдя

напъ`диш, +мин. +св. напъ`дих, +мин. прич. напъ`дил, +св. — +вж. [[напъждам]].

напълня

напъ`лниш, +мин. +св. напъ`лних, +мин. прич. напъ`лнил, +св. — +вж. [[напълвам]].

напъпя

напъ`пиш, +мин. +св. напъ`пих, +мин. прич. напъ`пил, +св. — +вж. [[напъпвам]].

напъпля

напъ`плеш и напъ`плиш, +мин. +св. напъ`плах и напъ`плих, +мин. прич. напъ`плал и напъ`плил, +св. — +вж. [[напъплям]].

напътя

напъ`тиш, +мин. +св. напъ`тих, +мин. прич. напъ`тил, +св. — +вж. [[напътвам]].

нарамя

нара`миш, +мин. +св. нара`мих, +мин. прич. нара`мил, +св. — +вж. [[нарамвам]].

наръся

наръ`сиш, +мин. +св. наръ`сих, +мин. прич. наръ`сил, +св. — +вж. [[наръсвам.]]

населя

насе`лиш, +мин. +св. насе`лих, +мин. прич. насе`лил, +св. — +вж. [[населвам]].

насиля

наси`лиш, +мин. +св. наси`лих, +мин. прич. наси`лил, +св. — +вж. [[насилвам]].

насиня

насини`ш, +мин. +св. насини`х, +мин. прич. насини`л, +св. — +вж. [[насинявам]].

наситя

наси`тиш, +мин. +св. наси`тих, +мин. прич. наси`тил, +св. — +вж. [[насищам]].

наставя

наста`виш, +мин. +св. наста`вих, +мин. прич. наста`вил, +св. — +вж. [[наставям]].

настъпя

настъ`пиш, +мин. +св. настъ`пих, +мин. прич. настъ`пил, +св. — +вж. [[настъпвам]].

натиря

нати`риш, +мин. +св. нати`рих, +мин. прич. нати`рил, +св. — +вж. [[натирвам]].

натоваря

натова`риш, +мин. +св. натова`рих, +мин. прич. натова`рил, +св. — +вж. [[натоварвам]].

натопля

нато`плиш, +мин. +св. нато`плих, +мин. прич. нато`плил, +св. — +вж. [[натоплям]].

натрапя

натра`пиш, +мин. +св. натра`пих, +мин. прич. натра`пил, +св. — +вж. [[натрапвам]].

натруфя

натру`фиш, +мин. +св. натру`фих, +мин. прич. натру`фил, +св. — +вж. [[натруфям]].

натъртя

натъ`ртиш, +мин. +св. натъ`ртих, +мин. прич. натъ`ртил, +св. — +вж. [[натъртвам]].

нахвърля

нахвъ`рлиш, +мин. +св. нахвъ`рлих, +мин. прич. нахвъ`рлил, +св. — +вж. [[нахвърлям]].

нахлузя

нахлу`зиш, +мин. +св., нахлу`зих, +мин. прич. нахлу`зил, +св. — +вж. [[нахлузвам]].

нахлупя

+вж. [[нахлу`пвам]]

нахраня

нахра`ниш, +мин. +св. нахра`них, +мин. прич. нахра`нил, +св. — +вж. [[нахранвам]].

нацепя

+вж. [[наце`пвам]]

нацупя

нацу`пиш, +мин. +св. нацу`пих, +мин. прич. нацу`пил, +св. — +вж. [[нацупвам]].

начерня

наче`рниш, +мин. +св. наче`рних, +мин. прич. наче`рнил, +св. — +вж. [[начерням]].

начумеря

начуме`риш, +мин. +св. начуме`рих, +мин. прич. начуме`рил, +св. — +вж. [[начумервам]].

начупя

начу`пиш, +мин. +св. начу`пих, +мин. прич. начу`пил, +св. — +вж. [[начупвам.]]

нашаря

наша`риш, +мин. +св. наша`рих, +мин. прич. наша`рил, +св. — +вж. [[нашарвам]].

нащърбя

нащъ`рбиш, +мин. +св. нащъ`рбих, +мин. прич. нащъ`рбил, +св. — +вж. [[нащърбявам]].

оагня

оа`гниш, +мин. св. оа`гних, +мин. прич. оа`гнил, +св. — +вж. [[оагням]].

обагня

оба`гниш, +мин. св. оба`гних, +мин. прич. оба`гнил, +св. — +вж. [[обагням]].

обагря

оба`гриш, +мин. св. оба`грих, +мин. прич. оба`грил, +св. — +вж. [[обагрям]].

обадя

оба`диш, +мин. св. оба`дих, +мин. прич. оба`дил, +св. — +вж. [[обаждам]].

обгербя

обге`рбиш, +мин. св. обге`рбих, +мин. прич. обге`рбил, +св. — +вж. [[обгербвам]].

обезсиля

обезси`лиш, +мин. св. обезси`лих, +мин. прич. обезси`лил, +св. — +вж. [[обезсилвам]].

обеля

обе`лиш, +мин. св. обе`лих, +мин. прич. обе`лил, +св. — +вж. [[обелвам]].

обеся

обе`сиш, +мин. св. обе`сих, +мин. прич. обе`сил, +св. — +вж. [[обесвам]].

обжаля

обжа`лиш, +мин. св. обжа`лих, +мин. прич. обжа`лил, +св. — +вж. [[обжалвам]].

обидя

оби`диш, +мин. св. оби`дих, +мин. прич. оби`дил, +св. — +вж. [[обиждам]].

облещя се

обле`щиш се, +мин. св. обле`щих се, +мин. прич. обле`щил се — +вж. [[облещвам се]].

обмисля

обми`слиш, +мин. св. обми`слих, +мин. прич. обми`слил, +св. — +вж. [[обмислям]].

оборя

обо`риш, +мин. св. обо`рих, +мин. прич. обо`рил, +св. — +вж. [[оборвам]].

обработя

обрабо`тиш, +мин. св. обрабо`тих, +мин. прич. обрабо`тил, +св. — +вж. [[обработвам]].

обруля

обру`лиш, +мин. св. обру`лих, +мин. прич. обру`лил, +св. — +вж. [[обрулвам]].

обсебя

обсе`биш, +мин. св. обсе`бих, +мин. прич. обсе`бил, +св. — +вж. [[обсебвам]].

обсъдя

обсъ`диш, +мин. св. обсъ`дих, +мин. прич. обсъ`дил, +св. — +вж. [[обсъждам]].

обходя

обхо`диш, +мин. св. обхо`дих, +мин. прич. обхо`дил, +св. — +вж. [[обхождам]].

обяздя

обя`здиш, +мин. св. обя`здих, +мин. прич. обя`здил, +св. — +вж. [[обяздвам]].

огладя

огла`диш, +мин. св. огла`дих, +мин. прич. огла`дил, +св. — +вж. [[оглаждам]].

оглождя

огло`ждеш и огло`ждиш, +мин. св. огло`згах и огло`ждих, +мин. прич. огло`згал и огло`ждил, +св. — +вж. [[оглозгвам]].

оголя

ого`лиш, +мин. св. ого`лих, +мин. прич. ого`лил, +св. — +вж. [[оголвам]].

ограбя

огра`биш, +мин. св. огра`бих, +мин. прич. огра`бил, +св. — +вж. [[ограбвам]].

одухотворя

одухотвори`ш, +мин. св. одухотвори`х, +мин. прич. одухотвори`л, +св. — +вж. [[одухотворявам]].

оженя

оже`ниш, +мин. св. оже`них, +мин. прич. оже`нил, +св. — +вж. [[оженвам]] в първо значение.

ожребя

ожре`биш, +мин. св. ожре`бих, +мин. прич. ожре`бил, +св. — +вж. [[ожребвам]].

ожуля

ожу`лиш, +мин. св. ожу`лих, +мин. прич. ожу`лил, +св. — +вж. [[ожулвам]].

ожълтя

ожълти`ш, +мин. св. ожълти`х, +мин. прич. ожълти`л, +св. — +вж. [[ожълтявам]].

озаря

озари`ш, +мин. св. озари`х, +мин. прич. озари`л, +св. — +вж. [[озарявам]].

озоря

озо`риш, +мин. св. озо`рих, +мин. прич. озо`рил, +св. — +вж. [[озорвам]].

озъбя се

озъ`биш се, +мин. св. озъ`бих се, +мин. прич. озъ`бил се, +св. — +вж. [[озъбвам се]].

окарикатуря

окарикатури`ш, +мин. св. окарикатури`х, +мин. прич. окарикатури`л, +св. — +вж. [[окарикатурявам]].

окастря

ока`стриш, +мин. св. ока`стрих, +мин. прич. ока`стрил, +св. — +вж. [[окастрям]].

окозя

око`зиш, +мин. +св. око`зих, +мин. прич. око`зил, +св. — +вж. [[окозвам]].

окопитя се

окопи`тиш се, +мин. св. окопи`тих се, +мин. прич. окопи`тил се, +св. — +вж. [[окопитвам се]].

окотя

око`тиш, +мин. св. око`тих, +мин. прич. око`тил, +св. — +вж. [[окотвам]].

окумя се

оку`миш се, +мин. св. оку`мих се, +мин. прич. оку`мил се, +св. — +вж. [[окумвам се]].

олигавя

олига`виш, +мин. св. олига`вих, +мин. прич. олига`вил, +св. — +вж. [[олигавям]].

олющя

олю`щиш, +мин. св. олю`щих, +мин. прич. олю`щил, +св. — +вж. [[олющвам]].

опазя

опа`зиш, +мин. св. опа`зих, +мин. прич. опа`зил, +св. — +вж. [[опазвам]].

опаля

опа`лиш, +мин. св. опа`лих, +мин. прич. опа`лил, +св. — +вж. [[опалвам]].

опандизя

опанди`зиш, +мин. +св. опанди`зих, +мин. прич. опанди`зил, +св. — +вж. [[опандизвам]].

опаря

опа`риш, +мин. св. опа`рих, +мин. прич. опа`рил, +св. — +вж. [[опарвам]].

оплезя

опле`зиш, +мин. св. опле`зих, +мин. прич. опле`зил, +св. — +вж. [[оплезвам]].

опожаря

опожари`ш, +мин. св. опожари`х, +мин. прич. опожари`л, +св. — +вж. [[опожарявам]].

опомня се

опо`мниш се, +мин. св. опо`мних се, +мин. прич. опо`мнил се, +св. — +вж. [[опомням се]].

оправя

опра`виш, +мин. св. опра`вих, +мин. прич. опра`вил, +св. — +вж. [[оправям]].

опразня

опра`зниш, +мин. св. опра`зних, +мин. прич. опра`знил, +св. — +вж. [[опразвам]].

опрася

опра`сиш, +мин. св. опра`сих, +мин. прич. опра`сил, +св. — +вж. [[опрасвам]].

опърля

опъ`рлиш, +мин. св. опъ`рлих, +мин. прич. опъ`рлил, +св. — +вж. [[опърлям]].

осветя

освети`ш, +мин. св. освети`х, +мин. прич. освети`л, +св. — +вж. [[осветявам]].

----

освети`ш, +мин. св. освети`х, +мин. прич. освети`л, +св. — +вж. [[освещавам]].

ослабя

осла`биш, +мин. св. осла`бих, +мин. прич. осла`бил, +св. — +вж. [[ослабям]].

оспоря

оспо`риш, +мин. св. оспо`рих, +мин. прич. оспо`рил, +св. — +вж. [[оспорвам]].

оставя

оста`виш, +мин. св. оста`вих, мин. прич. оста`вил, св. — +вж. [[оставям]].

остря

о`стриш, +мин. св. о`стрих и остри`х, +мин. прич. о`стрил и остри`л, +несв.; +Какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож.
Синоними: изострям, заострям, наострям, точа, наточвам, източвам, шиля, подострям

осъдя

осъ`диш, +мин. св. осъ`дих, +мин. прич. осъ`дил, +св. — +вж. [[осъждам]].

отбраня

отбрани`ш, +мин. св. отбрани`х, +мин. прич. отбрани`л, +св. — +вж. [[отбранявам]].

отворя

отво`риш, +мин. св. отво`рих, +мин. прич. отво`рил, +св. — +вж. [[отварям.]]

отговоря

отгово`риш, +мин. св. отгово`рих, +мин. прич. отгово`рил, +св. — +вж. [[отговарям]].

отеля

оте`лиш, +мин. св. оте`лих, +мин. прич. оте`лил, +св. — +вж. [[отелвам]].

откупя

отку`пиш, +мин. св. отку`пих, +мин. прич. отку`пил, +св. — +вж. [[откупувам]].

откъртя

откъ`ртиш, +мин. св. откъ`ртих, +мин. прич. откъ`ртил, +св. — +вж. [[откъртвам]].

отмеря

отме`риш, +мин. св. отме`рих, +мин. прич. отме`рил, +св. — +вж. [[отмервам]].

отместя

отме`стиш, +мин. св. отме`стих, +мин. прич. отме`стил, +св. — +вж. [[отмествам]].

отопля

отопли`ш, +мин. св. отопли`х, +мин. прич. отопли`л, +св. — +вж. [[отоплявам]].

отпоря

отпо`риш, +мин. св. отпо`рих, +мин. прич. отпо`рил, +св. — +вж. [[отпарям]].

отправя

отпра`виш, +мин. св. отпра`вих, +мин. прич. отпра`вил, +св. — +вж. [[отправям]].

отпратя

отпра`тиш, +мин. св. отпра`тих, +мин. прич. отпра`тил, +св. — +вж. [[отпращам]].

отприщя

отпри`щиш, +мин. св. отпри`щих, +мин. прич. отпри`щил, +св. — +вж. [[отприщвам]].

отработя

отрабо`тиш, +мин. св. отрабо`тих, +мин. прич. отрабо`тил, +св. — +вж. [[отработвам]].

отровя

отро`виш, +мин. св. отро`вих, +мин. прич. отро`вил, +св. — +вж. [[отравям 1 , 2 ._

отроня

отро`ниш, +мин. св. отро`них, +мин. прич. отро`нил, +св. — +вж. [[отронвам]].

отслабя

отсла`биш, +мин. св. отсла`бих, +мин. прич. отсла`бил, +св. — +вж. [[отслабвам 2 ._

отстъпя

+вж. [[отстъ`пвам]]

отсъдя

отсъ`диш, +мин. св. отсъ`дих, +мин. прич. отсъ`дил, +св. — +вж. [[отсъждам]].

оттегля

отте`глиш, +мин. св. отте`глих, +мин. прич. отте`глил, +св. — +вж. [[оттеглям]].

отхвърля

отхвъ`рлиш, +мин. св. отхвъ`рлих, +мин. прич. отхвъ`рлил, +св. — +вж. [[отхвърлям]].

отхлупя

отхлу`пиш +мин. св. отхлу`пих, +мин. прич. отхлу`пил, +св. — +вж. [[отхлупвам]].

отхраня

отхра`ниш, +мин. св. отхра`них, +мин. прич. отхра`нил, +св. — +вж. [[отхранвам]].

отцепя

отце`пиш, +мин. св. отце`пих, +мин. прич. отце`пил, +св. — +вж. [[отцепвам]].

отчупя

отчу`пиш, +мин. св. отчу`пих, +мин. прич. отчу`пил, +св. — +вж. [[отчупвам]].

отъня

отъни`ш, +мин. св. отъни`х, +мин. прич. отъни`л, +св. — +вж. [[отънявам 2 ._

отърся

отъ`рсиш, +мин. св. отъ`рсих, +мин. прич. отъ`рсил, +св. — +вж. [[отърсвам]].

оформя

оформи`ш, +мин. св. оформи`х, +мин. прич. оформи`л, +св. — +вж. [[оформявам]].

охлузя

охлу`зиш, +мин. св. охлу`зих, +мин. прич. охлу`зил, +св. — +вж. [[охлузвам]].

охраня

охра`ниш, +мин. св. охра`них, +мин. прич. охра`нил, +св. — +вж. [[охранвам]].

охуля

оху`лиш, +мин. св. оху`лих, +мин. прич. оху`лил, +св. — +вж. [[охулвам]].

оцъкля

оцъ`клиш, +мин. св. оцъ`клих, +мин. прич. оцъ`клил, +св. — +вж. [[оцъклям]].

очерня

оче`рниш, +мин. св. оче`рних, +мин. прич. оче`рнил, +св. — +вж. [[очерням]].

очистя

очи`стиш, +мин. св. очи`стих, +мин. прич. очи`стил, +св. — +вж. [[очиствам]].

ошмуля

ошму`лиш, +мин. св. ошму`лих, +мин. прич. ошму`лил, +св. — +вж. [[ошмулвам]].

повторя

повто`риш, +мин. +св. повто`рих, +мин. прич. повто`рил, +св. — +вж. [[повтарям]].

погазя

пога`зиш, +мин. +св. пога`зих, +мин. прич. пога`зил, +св. — +вж. [[погазвам]].

погаля

пога`лиш, +мин. +св. пога`лих, +мин. прич. пога`лил, +св. — +вж. [[погалвам]].

погладя

погла`диш, +мин. +св. погла`дих, +мин. прич. погла`дил, +св. — +вж. [[поглаждам]].

поговоря

погово`риш, +мин. +св. погово`рих, +мин. прич. погово`рил, +св. — +вж. [[поговорвам]].

погубя

погу`биш, +мин. +св. погу`бих, +мин. прич. погу`бил, +св. — +вж. [[погубвам]].

подбудя

подбу`диш, +мин. +св. подбу`дих, +мин. прич. подбу`дил, +св. — +вж. [[подбуждам]].

подгоня

подго`ниш, +мин. +св. подго`них, +мин. прич. подго`нил, +св. — +вж. [[подгонвам]].

подготвя

подго`твиш, +мин. +св. подго`твих, +мин. прич. подго`твил, +св. — +вж. [[подготвям]].

подиря

поди`риш, +мин. св. поди`рих, +мин. прич. поди`рил, +св. — +вж. [[подирвам]].

подканя

подка`ниш, +мин. св. подка`них, +мин. прич. подка`нил, +св. — +вж. [[подканвам]].

подкастря

подка`стриш, +мин. св. подка`стрих, +мин. прич. подка`стрил, +св. — +вж. [[подкастрям]].

подквася

подква`сиш, +мин. св. подква`сих, +мин. прич. подква`сил, +св. — +вж. [[подквасвам]].

подкожуря се

подкожу`риш се, +мин. св. подкожу`рих се, +мин. прич. подкожу`рил се, +св. — +вж. [[подкожурвам се]].

подкупя

подку`пиш, +мин. св. подку`пих, +мин. прич. подку`пил, +св. — +вж. [[подкупвам]].

подлостя

подло`стиш, +мин. св. подло`стих, +мин. прич. подло`стил, +св. — +вж. [[подлоствам]].

подмамя

подма`миш, +мин. св. подма`мих, +мин. прич. подма`мил, +св. — +вж. [[подмамвам]].

подмокря

подмо`криш, +мин. св. подмо`крих, +мин. прич. подмо`крил, +св. — +вж. [[подмокрям]].

поднося

подно`сиш, +мин. св. подно`сих, +мин. прич. подно`сил, +св. — +вж. [[подносвам]].

подостря

подо`стриш, +мин. св. подо`стрих, +мин. прич. подо`стрил, +св. — +вж. [[подострям]].

подпаля

подпа`лиш, +мин. св. подпа`лих, +мин. прич. подпа`лил, +св. — +вж. [[подпалвам]].

подпечатя

подпеча`тиш, +мин. св. подпеча`тих, +мин. прич. подпеча`тил, +св. Подпечатам.

подправя

подпра`виш, +мин. св. подпра`вих, +мин. прич. подпра`вил, +св. — +вж. [[подправям]].

подработя

подрабо`тиш, +мин. св. подрабо`тих, +мин. прич. подрабо`тил, +св. — +вж. [[подработвам]].

подразня

подра`зниш, +мин. св. подра`зних, +мин. прич. подра`знил, +св. — +вж. [[подразням]].

подровя

подро`виш, +мин. св. подро`вих, +мин. прич. подро`вил, +св. — +вж. [[подравям]].

подроня

подро`ниш, +мин. св. подро`них, +мин. прич. подро`нил, +св. — +вж. [[подронвам]].

подсетя

подсе`тиш, +мин. св. подсе`тих, +мин. прич. подсе`тил, +св. — +вж. [[подсещам]].

подсиля

подси`лиш, +мин. св. подси`лих, +мин. прич. подси`лил, +св. — +вж. [[подсилвам]].

подхвърля

подхвъ`рлиш, +мин. св. подхвъ`рлих, +мин. прич. подхвъ`рлил, +св. — +вж. [[подхвърлям]].

подходя

подхо`диш, +мин. св. подхо`дих, +мин. прич. подхо`дил, +св. — +вж. [[подхождам 1 ._

подхраня

подхра`ниш, +мин. св. подхра`них, +мин. прич. подхра`нил, +св. — +вж. [[подхранвам]].

пожаля

пожа`лиш, +мин. св. пожа`лих, +мин. прич. пожа`лил, +св. — +вж. [[пожалвам]].

поканя

пока`ниш, +мин. св. пока`них, +мин. прич. пока`нил, +св. — +вж. [[поканвам]].

покатеря се

покате`риш се, +мин. св. покате`рих се, +мин. прич. покате`рил се, +св. — +вж. [[покатервам се]].

поклатя

покла`тиш, +мин. св. покла`тих, +мин. прич. покла`тил, +св. — +вж. [[поклащам]].

покръстя

покръ`стиш, +мин. св. покръ`стих, +мин. прич. покръ`стил, +св. — +вж. [[покръствам]].

покъртя

покъ`ртиш, +мин. св. покъ`ртих, +мин. прич. покъ`ртил, +св. — +вж. [[покъртвам]].

полазя

пола`зиш, +мин. св. пола`зих, +мин. прич. пола`зил, +св. — +вж. [[полазвам]].

помамя

пома`миш, +мин. св. пома`мих, +мин. прич. пома`мил, +св. — +вж. [[помамвам]].

померя

поме`риш, +мин. св. поме`рих, +мин. прич. поме`рил, +св. — +вж. [[помервам]].

поместя

поме`стиш, +мин. св. поме`стих, +мин. прич. поме`стил, +св. — +вж. [[помествам]].

помисля

поми`слиш, +мин. св. поми`слих, +мин. прич. поми`слил, +св. — +вж. [[помислям]].

помоля

помо`лиш, +мин. св. помо`лих, +мин. прич. помо`лил, +св. — +вж. [[помолвам]].

помътя

помъ`тиш, +мин. св. помъ`тих, +мин. прич. помъ`тил, +св. — +вж. [[помътвам]].

попаря

+вж. [[попа`рвам]]

поправя

попра`виш, +мин. св. попра`вих, +мин. прич. попра`вил, +св. — +вж. [[поправям]].

попълня

попъ`лниш, +мин. св. попъ`лних, +мин. прич. попъ`лнил, +св. — +вж. [[попълвам]].

поробя

поро`биш, +мин. св. поро`бих, +мин. прич. поро`бил, +св. — +вж. [[поробвам]].

порутя

пору`тиш, +мин. св. пору`тих, +мин. прич. пору`тил, +св. — +вж. [[порутвам]].

поръбя

поръ`биш, +мин. св. поръ`бих, +мин. прич. поръ`бил, +св. — +вж. [[поръбвам]].

поръся

поръ`сиш, +мин. св. поръ`сих, +мин. прич. поръ`сил, +св. — +вж. [[поръсвам]].

посветя

посвети`ш, +мин. св. посвети`х, +мин. прич. посвети`л, +св. — +вж. [[посвещавам]].

поселя

посе`лиш, +мин. св. посе`лих, +мин. прич. посе`лил, +св. — +вж. [[поселвам]].

посетя

посети`ш, +мин. св. посети`х, +мин. прич. посети`л, +св. — +вж. [[посещавам]].

посрамя

посра`миш, +мин. +св. посра`мих, +мин. прич. посра`мил, +св. — +вж. [[посрамвам]].

поставя

поста`виш, +мин. +св. поста`вих, +мин. прич. поста`вил, +св. — +вж. [[поставям]].

потегля

поте`глиш, +мин. +св. поте`глих, +мин. прич. поте`глил, +св. — +вж. [[потеглям]].

потретя

потре`тиш, +мин. +св. потре`тих, +мин. прич. потре`тил, +св. — +вж. [[потретвам]].

потуля

поту`лиш, +мин. +св. поту`лих, +мин. прич. поту`лил, +св. — +вж. [[потулвам]].

потърся

потъ`рсиш, +мин. +св. потъ`рсих, +мин. прич. потъ`рсил, +св. — +вж. [[потърсвам]].

похваля

похва`лиш, +мин. +св. похва`лих, +мин. прич. похва`лил, +св. — +вж. [[похвалвам]].

----

похва`лиш, +мин. +св. похва`лих, +мин. прич. похва`лил, +св. — +вж. [[похвалявам]].

похлупя

похлу`пиш, +мин. +св. похлу`пих, +мин. прич. похлу`пил, +св. — +вж. [[похлупвам]].

похуля

поху`лиш, +мин. +св. поху`лих, +мин. прич. поху`лил, +св. — +вж. [[похулвам]].

почерня

поче`рниш, +мин. +св. поче`рних, +мин. прич. поче`рнил, +св. — +вж. [[почерням]].

почерпя

поче`рпиш, +мин. +св. поче`рпих, +мин. прич. поче`рпил, +св. — +вж. [[почерпвам 1 .

----

поче`рпиш, +мин. +св. поче`рпах, +мин. прич. поче`рпал, +св. — +вж. [[почерпвам 2 .__

почистя

почи`стиш, +мин. +св. почи`стих, +мин. прич. почи`стил, +св. — +вж. [[почиствам]].

почудя се

почу`диш се, +мин. +св. почу`дих се, +мин. прич. почу`дил се, +св. — +вж. [[почудвам]] се.

пратя

пра`тиш, +мин. +св. пра`тих, +мин. прич. пра`тил, +св. — +вж. [[пращам]].

преборя

пребо`риш, +мин. +св. пребо`рих, +мин. прич. пребо`рил, +св. — +вж. [[преборвам]].

пребродя

пребродиш, +мин. +св. пребродих, +мин. прич. пребродил, +св. — +вж. [[преброждам]].

пребуля

пребулиш, +мин. +св. пребулих, +мин. прич. пребулил, +св. — +вж. [[пребулвам]].

преваря

превариш, +мин. +св. преварих, +мин. прич. преварил, +св. — +вж. [[преварвам]]. превариш, +мин. +св. преварих, +мин. прич. преварил, +св. — +вж. [[преварявам]].

превозя

превозиш, +мин. +св. превозих, +мин. прич. превозил, +св. — +вж. [[превозвам]].

прегазя

прегазиш, +мин. +св. прегазих, +мин. прич. прегазил, +св. — +вж. [[прегазвам]].

преговоря

преговориш, +мин. +св. преговорих, +мин. прич. преговорил, +св. — +вж. [[преговарям 1 ._

предвардя

предвардиш, +мин. +св. предвардих, +мин. прич. предвардил, +св. — +вж. [[предвардвам]].

предваря

предвариш, +мин. +св. предварих, +мин. прич. предварил, +св. — +вж. [[предварвам]].

предвидя

предвидиш, +мин. +св. предвидих, +мин. прич. предвидил, +св. — +вж. [[предвиждам]].

предоставя

предоставиш, +мин. +св. предоставих, +мин. прич. предоставил, +св. — +вж. [[предоставям]].

предпазя

предпазиш, +мин. +св. предпазих, +мин. прич. предпазил, +св. — +вж. [[предпазвам]].

представя

представиш, +мин. +св. представих, +мин. прич. представил, +св. — +вж. [[представям 1 ._

предугадя

предугадиш, +мин. +св. предугадих, +мин. прич. предугадил, +св. — +вж. [[предугаждам]].

предусетя

предусетиш, +мин. +св. предусетих, +мин. прич. предусетил, +св. — +вж. [[предусещам]].

прежаля

прежалиш, +мин. +св. прежалих, +мин. прич. прежалил, +св. — +вж. [[прежалвам]].

преженя

прежениш, +мин. +св. прежених, +мин. прич. преженил, +св. — +вж. [[преженвам]].

прежиля

прежилиш, +мин. +св. прежилих, +мин. прич. прежилил, +св. — +вж. [[прежилвам]].

прежуля

прежулиш, +мин. +св. прежулих, +мин. прич. прежулил, +св. — +вж. [[прежулвам]].

прежуря

прежуриш, +мин. +св. прежурих, +мин. прич. прежурил, +св. — +вж. [[прежурям]].
Синоними: препича, жежко е, жега е, пече силно, задушно е, пари, гори, горещо е

преизпълня

преизпълниш, +мин. +св. преизпълних, +мин. прич. преизпълнил, +св. — +вж. [[преизпълвам]] и [[преизпълнявам]].

прекръстя

прекръстиш, +мин. +св. прекръстих, +мин. прич. прекръстил, +св. — +вж. [[прекръствам]]. прекръстиш, +мин. +св. прекръстих, +мин. прич. прекръстил, +св. — +вж. [[прекръщавам]].

прекупя

прекупиш, +мин. +св. прекупих, +мин. прич. прекупил, +св. — +вж. [[прекупувам]].

прелистя

прелистиш, +мин. +св. прелистих, +мин. прич. прелистил, +св. — +вж. [[прелиствам]].

премеря

премериш, +мин. +св. премерих, +мин. прич. премерил, +св. — +вж. [[премервам]].

преместя

преместиш, +мин. +св. преместих, +мин. прич. преместил, +св. — +вж. [[премествам]].

премисля

премислиш, +мин. +св. премислих, +мин. прич. премислил, +св. — +вж. [[премислям]].

преотстъпя

преотстъпиш, +мин. +св. преотстъпих, +мин. прич. преотстъпил, +св. — +вж. [[преотстъпвам]].

препеня

препениш, +мин. +св. препених, +мин. прич. препенил, +св. — +вж. [[препеням]].

препечатя

препечатиш, +мин. +св. препечатих, +мин. прич. препечатил, +св. Препечатам.

преправя

преправиш, +мин. +св. преправих, +мин. прич. преправил, +св. — +вж. [[преправям]].

препразня

препразниш, +мин. +св. препразних, +мин. прич. препразнил, +св. — +вж. [[препразвам]].

препратя

препратиш, +мин. +св. препратих, +мин. прич. препратил, +св. — +вж. [[препращам]].

препълня

препълниш, +мин. +св. препълних, +мин. прич. препълнил, +св. — +вж. [[препълвам]].

преработя

преработиш, +мин. +св. преработих, +мин. прич. преработил, +св. — +вж. [[преработвам]].

преразходя

преразходиш, +мин. +св. преразходих, +мин. прич. преразходил, +св. — +вж. [[преразходвам]].

преровя

преровиш, +мин. +св. прерових, +мин. прич. преровил, +св. — +вж. [[преравям]].

преселя

преселиш, +мин. +св. преселих, +мин. прич. преселил, +св. — +вж. [[преселвам]].

пресиля

пресилиш, +мин. +св. пресилих, +мин. прич. пресилил, +св. — +вж. [[пресилвам]].

преситя

преситиш, +мин. +св. преситих, +мин. прич. преситил, +св. — +вж. [[пресищам]].

престоря

престориш, +мин. св. престорих, +мин. прич. престорил, +св. — +вж. [[престорвам]].

престъпя

престъпиш, +мин. св. престъпих, +мин. прич. престъпил, +св. — +вж. [[престъпвам]].

претегля

претеглиш, +мин. св. претеглих, +мин. прич. претеглил, +св. — +вж. [[претеглям 1,2_

претърся

претърсиш, +мин. св. претърсих, +мин. прич. претърсил, +св. — +вж. [[претърсвам]].

префиня

префиниш, +мин. св. префиних, +мин. прич. префинил, +св. — +вж. [[префиням]].

префърцуня

префърцуниш, +мин. св. префърцуних, +мин. прич. префърцунил, +св. — +вж. [[префърцунвам]].

прехваля

прехвалиш, +мин. св. прехвалих, +мин. прич. прехвалил, +св. — +вж. [[прехвалвам]].

прехвърля

прехвърлиш, +мин. св. прехвърлих, +мин. прич. прехвърлил, +св. — +вж. [[прехвърлям]].

прехраня

прехраниш, +мин. св. прехраних, +мин. прич. прехранил, +св. — +вж. [[прехранвам]].

пречистя

пречистиш, +мин. св. пречистих, +мин. прич. пречистил, +св. — +вж. [[пречиствам]].

пречупя

пречупиш, +мин. св. пречупих, +мин. прич. пречупил, +св. — +вж. [[пречупвам]].

прибавя

прибавиш, +мин. св. прибавих, +мин. прич. прибавил, +св. — +вж. [[прибавям]].

пригладя

пригладиш, +мин. св. пригладих, +мин. прич. пригладил, +св. — +вж. [[приглаждам]].

приготвя

приготвиш, +мин. св. приготвих, +мин. прич. приготвил, +св. — +вж. [[приготвям]].

приканя

приканиш, +мин. св. приканих, +мин. прич. приканил, +св. — +вж. [[приканвам]].

приклещя

приклещиш, +мин. св. приклещих, +мин. прич. приклещил, +св. — +вж. [[приклещвам]].

примамя

примамиш, +мин. св. примамих, +мин. прич. примамил, +св. — +вж. [[примамвам]].

примеся

примесиш, +мин. св. примесих, +мин. прич. примесил, +св. — +вж. [[примесвам]].

принадя

принадиш, +мин. св. принадих, +мин. прич. принадил, +св. — +вж. [[принаждам]].

принудя

принудиш, +мин. св. принудих, +мин. прич. принудил, +св. — +вж. [[принуждавам]].

припаля

припалиш, +мин. св. припалих, +мин. прич. припалил, +св. — +вж. [[припалвам]].

припечеля

припечелиш, +мин. св. припечелих, +мин. прич. припечелил, +св. — +вж. [[припечелвам]].

присъдя

присъдиш, +мин. св. присъдих, +мин. прич. присъдил, +св. — +вж. [[присъждам]].

присъня

присъня се, присъниш се, мин. св. присъних се, мин. прич. присънил се, св. — вж. присънвам се.

притворя

притвориш, +мин. св. притворих, +мин. прич. притворил, +св. — +вж. [[притварям]].

притегля

притеглиш, +мин. св. притеглих, +мин. прич. притеглил, +св. — +вж. [[притеглям]].

притуря

притуриш, +мин. св. притурих, +мин. прич. притурил, +св. — вж. [[притурвам]].

прихлупя

прихлупиш, +мин. св. прихлупих, +мин. прич. прихлупил, +св. — +вж. [[прихлупвам]].

пришпоря

пришпориш, +мин. св. пришпорих, +мин. прич. пришпорил, +св. — +вж. [[пришпорвам]].

пробудя

пробудиш, +мин. св. пробудих, +мин. прич. пробудил, +св. — +вж. [[пробуждам]].

провеся

провесиш, +мин. св. провесих, +мин. прич. провесил, +св. — +вж. [[провесвам]].

проветря

проветриш, +мин. св. проветрих, +мин. прич. проветрил, +св. — +вж. [[проветрявам]].

провися

провисиш, +мин. св. провисих, +мин. прич. провисил, +св. — вж. [[провисвам]] _2 ._

прогоня

прогониш, +мин. св. прогоних, +мин. прич. прогонил, +св. — +вж. [[прогонвам]].

продъня

продъниш, +мин. св. продъних, +мин. прич. продънил, +св. — +вж. [[продънвам]].

прокобя

прокобиш, +мин. св. прокобих, +мин. прич. прокобил, +св. — вж. [[прокобявам]].

прокудя

прокудиш, +мин. св. прокудих, +мин. прич. прокудил, +св. — +вж. [[прокуждам]].

пролазя

+вж. [[прола`звам]]

проломотя

проломотиш, +мин. св. проломотих, +мин. прич. проломотил, +св. — вж. [[проломотвам]].

проправя

проправиш, +мин. св. проправих, +мин. прич. проправил, +св. — вж. [[проправям]].

пропъдя

пропъдиш, +мин. св. пропъдих, +мин. прич. пропъдил, +св. — +вж. [[пропъждам]].

пророня

пророниш, +мин. св. пророних, +мин. прич. проронил, +св. — +вж. [[проронвам]].

просветя

просветиш, +мин. св. просветих, +мин. прич. просветил, +св. — +вж. [[просвещавам]].

просвиря

просвириш, +мин. св. просвирих, +мин. прич. просвирил, +св. — +вж. [[просвирвам]].

прославя

прославиш, +мин. св. прославих, +мин. прич. прославил, +св. — +вж. [[прославям]].

противопоставя

противопоставиш, +мин. св. противопоставих, +мин. прич. противопоставил, +св. — +вж. [[противопоставям]].

процепя

процепиш, +мин. св. процепих, +мин. прич. процепил, +св. — +вж. [[процепвам]].

прочистя

прочистиш, +мин. св. прочистих, +мин. прич. прочистил, +св. — +вж. [[прочиствам]].

прошаря

прошариш, +мин. св. прошарих, +мин. прич. прошарил, +св. — +вж. [[прошарвам]].

разбудя

разбудиш, +мин. +св. разбудих, +мин. прич. разбудил, +св. — +вж. [[разбуждам]].

разбуля

разбулиш, +мин. +св. разбулих, +мин. прич. разбулил, +св. — +вж. [[разбулвам]]

развинтя

развинтиш, +мин. +св. развинтих, +мин. прич. развинтил, +св. — +вж. [[развинтвам]].

развъдя

развъдиш, +мин. +св. развъдих, +мин. прич. развъдил, +св. — +вж. [[развъждам]].

разгаля

разгалиш, +мин. +св. разгалих, +мин. прич. разгалил, +св. — +вж. [[разгалвам]].

разгащя

разгащиш, +мин. +св. разгащих, +мин. прич. разгащил, +св. — +вж. [[разгащвам]].

разглезя

разглезиш, +мин. +св. разглезих, +мин. прич. разглезил, +св. — +вж. [[разглезвам]].

разголя

разголиш, +мин. +св. разголих, +мин. прич. разголил, +св. — +вж. [[разголвам]].

разгоня

разгониш, +мин. +св. разгоних, +мин. прич. разгонил, +св. — +вж. [[разгонвам]].

разграбя

разграбиш, +мин. +св. разграбих, +мин. прич. разграбил, +св. — +вж. [[разграбвам]].

разгърдя

разгърдиш, +мин. +св. разгърдих, +мин. прич. разгърдил, +св. — +вж. [[разгърдвам]].

раздипля

раздиплиш, +мин. +св. раздиплих, +мин. прич. раздиплил, +св. — +вж. [[раздиплям]].

раздразня

раздразниш, +мин. +св. раздразних, +мин. прич. раздразнил, +св. — +вж. [[раздразням]].

разженя

разжениш, +мин. +св. разжених, +мин. прич. разженил, +св. — +вж. [[разженвам.]]

разквася

+вж. [[разква`свам]]

разклатя

разклатиш, +мин. +св. разклатих, +мин. прич. разклатил, +св. — +вж. [[разклащам]].

разкъртя

разкъртиш, +мин. +св. разкъртих, +мин. прич. разкъртил, +св. — +вж. [[разкъртвам]].

разлистя

разлистиш, +мин. +св. разлистих, +мин. прич. разлистил, +св. — +вж. [[разлиствам]].

разлюбя

разлюбиш, +мин. +св. разлюбих, +мин. прич. разлюбил, +св. — +вж. [[разлюбвам]].

размеря

размериш, +мин. +св. размерих, +мин. прич. размерил, +св. — +вж. [[размервам]].

размеся

размесиш, +мин. +св. размесих, +мин. прич. размесил, +св. — +вж. [[размесвам]].

разместя

разместиш, +мин. +св. разместих, +мин. прич. разместил, +св. — +вж. [[размествам]].

размисля

размислиш, +мин. +св. размислих, +мин. прич. размислил, +св. — +вж. [[размислям]].

размътя

размътиш, +мин. +св. размътих, +мин. прич. размътил, +св. — +вж. [[размътвам]].

разнебитя

разнебитиш, +мин. +св. разнебитих, +мин. прич. разнебитил, +св. — +вж. [[разнебитвам.]]

разнищя

разнищиш, +мин. +св. разнищих, +мин. прич. разнищил, +св. — +вж. [[разнищвам]].

разпаля

разпалиш, +мин. +св. разпалих, +мин. прич. разпалил, +св. — +вж. [[разпалвам]].

разпеня

разпениш, +мин. +св. разпених, +мин. прич. разпенил, +св. — +вж. [[разпенвам]].

разпердушиня

разпердушиниш, +мин. +св. разпердушиних, +мин. прич. разпердушинил, +св. — +вж. [[разпердушинвам]].

разперя

разпериш, +мин. +св. разперих, +мин. прич. разперил, +св. — +вж. [[разпервам]].

разпечатя

резпечатиш, +мин. +св. разпечатих, +мин. прич. разпечатил, +св. Разпечатам.

разпоря

разпориш, +мин. +св. разпорих и разпрах, +мин. прич. разпорил и разпрал, +св. — +вж. [[разпарям]].

разправя

разправиш, +мин. +св. разправих, +мин. прич. разправил, +св. — +вж. [[разправям]].

разпратя

разпратиш, +мин. +св. разпратих, +мин. прич. разпратил, +св. — +вж. [[разпращам]].

разпъдя

разпъдиш, +мин. +св. разпъдих, +мин. прич. разпъдил, +св. — +вж. [[разпъждам.]]

разработя

разработиш, +мин. +св. разработих, +мин. прич. разработил, +св. — +вж. [[разработвам]].

разровя

разровиш, +мин. +св. разрових, +мин. прич. разровил, +св. — +вж. [[разравям]].

разселя

разселиш, +мин. +св. разселих, +мин. прич. разселил, +св. — +вж. [[разселвам]].

разслабя

разслабиш, +мин. +св. разслабих, +мин. прич. разслабил, +св. — +вж. [[разслабвам]].

разсъня

разсъниш, +мин. +св. разсъних, +мин. прич. разсънил, +св. — +вж. [[разсънвам]].

разсърдя

разсърдиш, +мин. +св. разсърдих, +мин. прич. разсърдил, +св. — +вж. [[разсърдвам]].

разтворя

разтвориш, +мин. +св. разтворих, +мин. прич. разтворил, +св. — +вж. [[разтварям 1, 2_ .

разтегля

разтеглиш, +мин. +св. разтеглих, +мин. прич. разтеглил, +св. — +вж. [[разтеглям]].

разтоваря

+вж. [[разтова`рвам]]

разтребя

разтребиш, +мин. +св. разтребих, +мин. прич. разтребил, +св. — +вж. [[разтребвам]].

разтуря

разтуриш, +мин. +св. разтурих, +мин. прич. разтурил, +св. — +вж. [[разтурям]].

разтърся

разтърсиш, +мин. +св. разтърсих, +мин. прич. разтърсил, +св. — +вж. [[разтърсвам]].

разхайтя

разхайтиш, +мин. +св. разхайтих, +мин. прич. разхайтил, +св. — +вж. [[разхайтвам]].

разхалтавя

разхалтавиш, +мин. +св. разхалтавих, +мин. прич. разхалтавил, +св. — +вж. [[разхалтавям]].

разхвърля

разхвърлиш, +мин. +св. разхвърлих, +мин. прич. разхвърлил, +св. — +вж. [[разхвърлям]].

разхлабя

разхлабиш, +мин. +св. разхлабих, +мин. прич. разхлабил, +св. — +вж. [[разхлабвам]].

разходя

разходиш, +мин. +св. разходих, +мин. прич. разходил, +св. — +вж. [[разхождам]].

разцепя

разцепиш, +мин. +св. разцепих, +мин. прич. разцепил, +св. — +вж. [[разцепвам]].

разчистя

разчистиш, +мин. +св. разчистих, +мин. прич. разчистил, +св. — +вж. [[разчиствам]].

разчопля

+вж. [[разчо`плям]]

разчорля

разчорлиш, +мин. +св. разчорлих, +мин. прич. разчорлил, +св. — +вж. [[разчорлям]].

разчупя

разчупиш, +мин. +св. разчупих, +мин. прич. разчупил, +св. — +вж. [[разчупвам]].

разюздя

разюздиш, +мин. +св. разюздих, +мин. прич. разюздил, +св. — +вж. [[разюздвам]].

сваря

свариш, +мин. св. сварих, +мин. прич. сварил, +св. — вж. [[сварвам]]. свариш, +мин. св. сварих, +мин. прич. сварил, +св. — вж. [[сварявам]].

свъся

свъсиш, +мин. св. свъсих, +мин. прич. свъсил, +св. — вж. [[свъсвам]].

сгазя

сгазиш, +мин. св. сгазих, +мин. прич. сгазил, +св. — вж. [[сгазвам]].

сгащя

сгащиш, +мин. св. сгащих, +мин. прич. сгащил, +св. — вж. [[сгащвам]].

сготвя

сготвиш, +мин. св. сготвих, +мин. прич. сготвил, +св. — вж. [[сготвям]].

сграбя

сграбиш, +мин. св. сграбих, +мин. прич. сграбил, +св. — вж. [[сграбвам]].

сдавя

сдавиш, +мин. св. сдавих, +мин. прич. сдавил, +св. — вж. [[сдавям]].

сдипля

сдиплиш, +мин. св. сдиплих, +мин. прич. сдиплил, +св. — вж. [[сдиплям]].

скалъпя

скалъпиш, +мин. св. скалъпих, +мин. прич. скалъпил, +св. — +вж. [[скалъпвам]].

скастря

скастриш, +мин. св. скастрих, +мин. прич. скастрил, +св. — +вж. [[скастрям]].

склопя

склопиш, +мин. св. склопих, +мин. прич. склопил, +св. — +вж. [[склопвам]].

сконфузя

сконфузиш, +мин. св. сконфузих, +мин. прич. сконфузил, +св. — +вж. [[сконфузвам]].

скръстя

скръстиш, +мин. св. скръстих, +мин. прич. скръстил, +св. — +вж. [[скръствам]].

смеся

+вж. [[сме`свам]]

сместя

сместиш, +мин. св. сместих, +мин. прич. сместил, +св. — +вж. [[смествам]].

смотолевя

смотолевиш, +мин. св. смотолевих, +мин. прич. смотолевил, +св. — +вж. [[смотолевям]].

смръщя

смръщиш, +мин. св. смръщих, +мин. прич. смръщил, +св. — +вж. [[смръщвам]].

смъмря

смъмриш, +мин. св. смъмрих, +мин. прич. смъмрил, +св. — +вж. [[смъмрям]].

снадя

снадиш, +мин. св. снадих, +мин. прич. снадил, +св. — +вж. [[снаждам]].

спазя

спазиш, +мин. св. спазих, +мин. прич. спазил, +св. — +вж. [[спазвам]].

спастря

спастриш, +мин. св. спастрих, +мин. прич. спастрил, +св. — +вж. [[спастрям]].

спечеля

спечелиш, +мин. св. спечелих, +мин. прич. спечелил, +св. — +вж. [[спечелвам]].

сподавя

сподавиш, +мин. св. сподавих, +мин. прич. сподавил, +св. — +вж. [[сподавям]].

сподиря

сподириш, +мин. св. сподирих, +мин. прич. сподирил, +св. — +вж. [[сподирвам]].

споходя

споходиш, +мин. св. споходих, +мин. прич. споходил, +св. — +вж. [[спохождам]].

срутя

сру`тиш, +мин. св. сру`тих, +мин. прич. сру`тил, св. — вж. [[срутвам]].

стоваря

стова`риш, +мин. св. стова`рих, +мин. прич. стова`рил, св. — вж. [[стоварвам]].

стопля

сто`плиш, +мин. св. сто`плих, +мин. прич. сто`плил, св. — вж. [[стоплям]].

сторя

сто`риш, +мин. св. сто`рих, +мин. прич. сто`рил, +св. — вж. [[сторвам]].

стъпя

стъ`пиш, +мин. св. стъ`пих, +мин. прич. стъ`пил, св. — вж. [[стъпвам]].

стърся

стъ`рсиш, +мин. св. стъ`рсих, +мин. прич. стъ`рсил, св. — вж. [[стръсвам]].

сцепя

сце`пиш, +мин. св. сце`пих, +мин. прич. сце`пил, +св. — +вж. [[сцепвам]].

счупя

счу`пиш, +мин. св. счу`пих, +мин. прич. счу`пил, +св. — +вж. [[счупвам]].

съборя

събо`риш, +мин. св. събо`рих, +мин. прич. събо`рил, +св. — +вж. [[събарям]].

събудя

събу`диш, +мин. св. събу`дих, +мин. прич. събу`дил, +св. — +вж. [[събуждам]].

съпоставя

съпоста`виш, +мин. св. съпоста`вих, +мин. прич. съпоста`вил, +св. — +вж. [[съпоставям]].

съпроводя

съпрово`диш, +мин. св. съпрово`дих, +мин. прич. съпрово`дил, +св. — +вж. [[съпровождам]].

съсиря

съси`риш, +мин. св. съси`рих, +мин. прич. съси`рил, +св. — +вж. [[съсирвам]].

съставя

съста`виш, +мин. св. съста`вих, +мин. прич. съста`вил, +св. — +вж. [[съставям]].

съсухря се

съсу`хриш се, +мин. св. съсу`хрих се, +мин. прич. съсу`хрил се, +св. — +вж. [[съсухрям се.]]

туря

ту`риш, +мин. св. ту`рих, +мин. прич. ту`рил, +св. — +вж. [[турям]].

увардя

ува`рдиш, +мин. св. ува`рдих, +мин. прич. ува`рдил, +св. — +вж. [[увардвам]].

увеся

уве`сиш, +мин. св. уве`сих, +мин. прич. уве`сил, +св. — +вж. [[увесвам]].

угадя

уга`диш, +мин. св. уга`дих, +мин. прич. уга`дил, +св. — +вж. [[угаждам 1_ .

уговоря

угово`риш, +мин. св. угово`рих, +мин. прич. угово`рил, +св. — +вж. [[уговарям]].

удавя

уда`виш, +мин. св. уда`вих, +мин. прич. уда`вил, +св. — +вж. [[удавям]].

ударя

уда`риш, +мин. св. уда`рих, +мин. прич. уда`рил, +св. — +вж. [[удрям]].

ужиля

ужи`лиш, +мин. св. ужи`лих, +мин. прич. ужи`лил, +св. — +вж. [[ужилвам]].

умеря

уме`риш, +мин. св. уме`рих, +мин. прич. уме`рил, +св. — +вж. [[умервам]].

умокря

умо`криш, +мин. св. умо`крих, +мин. прич. умо`крил, +св. — +вж. [[умокрям]].

умъдря се

умъ`дриш се, +мин. св. умъ`дрих се, +мин. прич. умъ`дрил се, +св. — +вж. [[умъдрям се]].

упътя

упъ`тиш, +мин. св. упъ`тих, +мин. прич. упъ`тил, +св. — +вж. [[упътвам]].

уроня

уро`ниш, +мин. св. уро`них, +мин. прич. уро`нил, +св. — +вж. [[уронвам]].

усетя

усе`тиш, +мин. св. усе`тих, +мин. прич. усе`тил, +св. — +вж. [[усещам]].

усиля

уси`лиш, +мин. св. уси`лих, +мин. прич. уси`лил, +св. — +вж. [[усилвам]].

ухиля се

ухи`лиш се, +мин. св. ухи`лих се, +мин. прич. ухи`лил се, +св. — +вж. [[ухилвам се]].

уцеля

уце`лиш, +мин. св. уце`лих, +мин. прич. уце`лил, +св. — +вж. [[уцелвам]].

учудя

учу`диш, +мин. св. учу`дих, +мин. прич. учу`дил, +св. — +вж. [[учудвам]].

хвърля

хвъ`рлиш, +мин. св. хвъ`рлих и хвърли`х, +мин. прич. хвъ`рлил и хвърли`л, +св. — +вж. [[хвърлям.]]

буча

бу`чиш, +мин. +св. бу`чих и бучи`х, +мин. прич. бу`чил и бучи`л, +несв.; +Какво.
1. Вкарвам нещо остро в земята.
2. Набождам на островръх предмет.

----

бучи`ш, +мин. +св. буча`х, +мин. прич. буча`л, +несв.
1. Продължително издавам силен, заглушителен шум. Реката бучи. Прахосмукачката бучи.
2. Изпълнен съм със силен шум. Улиците бучат. Главата ми бучи.
Синоними: боботя, ехтя, заехтявам, бухтя, гърмя, набучвам, забучвам, муша, мушкам, намушквам, ръгам, наръгвам, забивам, затихвам, завирам, затъквам, изтиквам, навирам, набивам, бода, набождам, пробождам, изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, удрям, думкам, фуча, тътна

звуча

звучи`ш, +мин. +св. звуча`х, +мин. прич. звуча`л, +св.
1. Чувам се, нося се, разнасям се. По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи музика. Китарата звучи.
2. Издавам звук, произвеждам звук. Реката звучеше сладко.
3. +Прен. За чувство или отношение — долавям се; усещам се. В гласа и` звучеше обида.
4. +Прен. Възприемам се; изглеждам. Това звучи като истина. Звучи невероятно.
Синоними: зазвучавам, звънтя, прозвучавам, отеквам, чувам се, шумя, кънтя, прокънтявам, ехтя, изехтявам, проехтявам, буча, лея, възпявам, свиря

бърша

бъ`ршеш, +мин. +св. бъ`рсах и бърса`х, +мин. прич. бъ`рсал и бърса`л, +несв.; +Какво.
1. Премахвам мръсотията, почиствам с триене. Не съм бърсала прах цял месец.
2. Избърсвам, изтривам от вода, течност. Започна да бърше ръцете си.
Синоними: избърсвам, трия, изтривам, бриша, чистя, пречиствам, почиствам, изчиствам, заличавам, изличавам, премахвам, затривам, мия, забърсвам, обърсвам

мириша

мири`шеш, +мин. св., мири`сах и мириса`х, +мин. прич. мири`сал и мириса`л, +несв.
1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно.
2. +Какво. Улавям миризма. Мириша розата.
• Мирише на нещо. — Възможно е нещо да се случи. Мирише на бой.
• Мириша на бъчва. — Пиян съм постоянно.
• Мириша на мляко. — Много млад съм.
• Парите не миришат. — Не ме интересува по какъв път са получени парите.
Синоними: душа, надушвам, подушвам, помирисвам, усещам, понадушвам, ухая, изпускам миризма, лъхтя

пиша

пи`шеш, +мин. +св. пи`сах и писа`х, +мин. прич. пи`сал и писа`л, +несв.
1. С какво, по/върху какво. Изобразявам някакви знаци. Пиша с тебешир по дъската.
2. +Какво. Съставям някакъв текст, съчинявам. Пиша отчета. Пиша писмо.
3. +Какво. Създавам литературно или музикално произведение. Пиша стихове. Пиша опери.
4. Обръщам се към някого писмено.
5. Сътруднича в периодично издание.
6. За периодично издание — съобщавам, известявам. Какво пише вестникът за последните събития?
7. На кого. Поставям оценка. Какво ти писаха по математика?
_пиша се. 1. — Записвам се.
2. +Разг. Смятам се, определям се, показвам се. Той се пише храбрец.
• Пиша с краката си. — Пиша много грозно, нечетливо.
• Пиши го умрял. — Смятай нещо или някого за изчезнали, изгубени.
• Лошо ми се пише._ — Ще си изпатя, ще ми се случи нещо неприятно.
Синоними: изписвам, написвам, изобразявам, изразявам, обрисувам, съчинявам

реша

решиш, +мин. +св. ресах и реших, +мин. прич. ресал и решил, +несв.; +Кого, какво. Оправям заплетена коса, козина, като прокарвам гребен през тях. Реша детето. Реша опашката на коня.
_реша се._ — Реша себе си. решиш, +мин. +св. реших, +мин. прич. решил, +св. — +вж. [[решавам]].
Синоними: изчетквам, избърсвам, изчиствам, чистя, изресвам

чеша

че`шеш, +мин. св. че`сах и чеса`х, +мин. прич. че`сал и чеса`л, +несв.
1. +Кого, какво. Търкам, за да облекча сърбеж. Чеша ръката си. Прасето чешеше гърба си о дървото.
2. +Какво. Реша, разчесвам. Чешеше коня всеки ден.
3. +Диал. +Какво. Разчепквам, почиствам. Чеша вълна. – _чеша се. Чеша себе си.
• Чеша си езика. — +Пренебр. Говоря празни приказки.
• Чеша се по врата/тила. 1._ — В затруднено положение съм и не зная как да постъпя.
2. Не мога да си спомня.

важа

важи`ш, +мин. св. важи`х, +мин. прич. важи`л, +несв.
1. За правилници, закони, морални и нравствени норми — в сила съм, имам значение. За него като че ли не важат никакви закони.
2. +Разг. Имам тежест, струвам. Ти не важиш вече.
Синоними: отнасям се, касая се, засягам

дружа

дружи`ш, +мин. св. дружи`х, +мин. прич. дружи`л, +несв.; с кого. Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с мен.
Синоними: другарувам, общувам, съжителствувам, съм приятел

кръжа

кръжи`ш, +мин. св. кръжи`х, +мин. прич. кръжи`л, +несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дълго във въздуха.
Синоними: въртя се, вия се, нося се, рея се

противореча

противоречиш, +мин. св. противоречих, +мин. прич. противоречил, +несв.
1. На кого. Не се съгласявам с някого, възразявам му.
2. На какво. Не съм в съгласие с нещо друго, в противоречие съм с нещо друго. Това противоречи на предишното изказване.
• Противореча си. — Непоследователен съм в действията и в изказванията си, първо говоря/върша едно, после обратното.
Синоними: отричам, не признавам, оборвам, възразявам, споря, оспорвам, опонирам

тъжа

тъжи`ш, +мин. св. тъжа`х, +мин. прич. тъжа`л, +несв. Изпитвам чувство на тъга; скърбя, жалея. Цялото село тъжеше за убитото момиче.
Синоними: скърбя, тъгувам, жаля, страдам, жал ми е, жално ми е, става ми жал, боли ме, оплаквам, мъчно ми е, домилява ми, става ми мъчно, става ми тъжно, криво ми е, натъжавам се, наболяло ми е, домъчнява ми, дожалява ми, тъжен съм, натъжен съм, плаче ми се, приплаква ми се, изпитвам тъга, преживявам мъка, ридая, плача, оплаквам се, жалея

вбия

вби`еш, +мин. св. вбих, +мин. прич. вбил, +св. — +вж. [[вбивам]].

впия

впи`еш, +мин. св. впих, +мин. прич. впил, +св. — +вж. [[впивам]].

втрия

втри`еш, +мин. св. втрих, +мин. прич. втрил, +св. — +вж. [[втривам]].

вшия

вши`еш, +мин. св. вших, +мин. прич. вшил, +св. — +вж. [[вшивам]].

добия

доби`еш, +мин. св. доби`х, +мин. прич. доби`л, +св. — +вж. [[добивам 1 , 2_ , [[3]] .

дочуя

дочу`еш, +мин. св. дочу`х, +мин. прич. дочу`л, +св. — +вж. [[дочувам]].

забия

заби`еш, +мин. +св. заби`х, +мин. прич. заби`л, +св. — +вж. [[забивам 1,_ [[2]] .

завия

зави`еш, +мин. +св. зави`х, +мин. прич. зави`л, +св. — +вж. [[завивам 1 .

----

зави`еш, +мин. +св. зави`х, +мин. прич. зави`л, +св. — +вж. [[завивам 2 .__

закрия

закри`еш, +мин. +св. закри`х, +мин. прич. закри`л, +св. — +вж. [[закривам 1 .

----

закри`еш, +мин. +св. закри`х, +мин. прич. закри`л, +св. — +вж. [[закривам 2__ .

заплюя

заплю`еш, +мин. +св. заплю`х, +мин. прич. заплю`л, +св. — +вж. [[заплювам]].

запозная

запозна`еш, +мин. +св. запозна`х, +мин. прич. запозна`л, +св. — +вж. [[запознавам]].

затрия

затри`еш, +мин. +св. затри`х, +мин. прич. затри`л, +св. — +вж. [[затривам 1 .

----

затри`еш, +мин. +св. затри`х, +мин. прич. затри`л, +св. — +вж. [[затривам 2__ .

зачуя

зачу`еш, +мин. +св. зачу`х, +мин. прич. зачу`л, +св. — +вж. [[зачувам]].

зашия

заши`еш, +мин. +св. заши`х, +мин. прич. заши`л, +св. — +вж. [[зашивам]].

избия

изби`еш, +мин. св. изби`х, +мин. прич. изби`л, +св. — +вж. [[избивам 1 .

----

изби`еш, +мин. св. изби`х, +мин. прич. изби`л, +св. — +вж. [[избивам 2__ .

извия

изви`еш, +мин. св. изви`х, +мин. прич. изви`л, +св. — +вж. [[извивам]].

издуя

изду`еш, +мин. св. изду`х, +мин. прич. изду`л, +св. — +вж. [[издувам]].

измия

изми`еш, +мин. св. изми`х, +мин. прич. изми`л, +св. — +вж. [[измивам]].

изпия

изпи`еш, +мин. св. изпи`х, +мин. прич. изпи`л, +св. — +вж. [[изпивам]].

изплюя

изплю`еш, +мин. св. изплю`х, +мин. прич. изплю`л, +св. — +вж. [[изплювам]].

изрия

изри`еш, +мин. св. изри`х, +мин. прич. изри`л, +св. — +вж. [[изривам 2 ._

изтрия

изтри`еш, +мин. св. изтри`х, +мин. прич. изтри`л, +св. — +вж. [[изтривам]].

набия

наби`еш, +мин. +св. наби`х, +мин. прич. наби`л, +св. — +вж. [[набивам]].

навия

нави`еш, +мин. +св. нави`х, +мин. прич. нави`л, +св. — +вж. [[навивам]].

надвия

надви`еш, +мин. +св. надви`х, +мин. прич. надви`л, +св. — +вж. [[надвивам]].

надпия

надпи`еш, +мин. +св. надпи`х, +мин. прич. надпи`л, +св. — +вж. [[надпивам]].

надуя

наду`еш, +мин. +св. наду`х, +мин. прич. наду`л, +св. — +вж. [[надувам]].

напия

напи`еш, +мин. +св. напи`х, +мин. прич. напи`л, +св. — +вж. [[напивам]].

наплюя

наплю`еш, +мин. +св. наплю`х, +мин. прич. наплю`л, +св. — +вж. [[наплювам.]]

натрия

натри`еш, +мин. +св. натри`х, +мин. прич. натри`л, +св. — +вж. [[натривам]].

нашия

наши`еш, +мин. +св. наши`х, +мин. прич. наши`л, +св. — +вж. [[нашивам]].

недочуя

недочу`еш, +мин. +св. недочу`х, +мин. прич. недочу`л, +св. — +вж. [[недочувам]].

обвия

обви`еш, +мин. св. обви`х, +мин. прич. обви`л, +св. — +вж. [[обвивам]].

обуя

обу`еш, +мин. св. обу`х, +мин. прич. обу`л, +св. — +вж. [[обувам]].

обшия

обши`еш, +мин. св. обши`х, +мин. прич. обши`л, +св. — +вж. [[обшивам]].

опия

опи`еш, +мин. св. опи`х, +мин. прич. опи`л, +св. — +вж. [[опивам]].

оплюя

оплю`еш, +мин. св. оплю`х, +мин. прич. оплю`л, +св. — +вж. [[оплювам]].

опозная

опозна`еш, +мин. св. опозна`х, +мин. прич. опозна`л, +св. — вж. [[опознавам]].

осъзная

осъзна`еш, +мин. св. осъзна`х, +мин. прич. осъзна`л, +св. — +вж. [[осъзнавам]].

отбия

отби`еш, +мин. св. отби`х, +мин. прич. отби`л, +св. — +вж. [[отбивам]].

отвия

отви`еш, +мин. св. отви`х, +мин. прич. отви`л, +св. — +вж. [[отвивам]].

открия

откри`еш, +мин. св. откри`х, +мин. прич. откри`л, +св. — +вж. [[откривам]].

отмия

отми`еш, +мин. св. отми`х, +мин. прич. отми`л, +св. — +вж. [[отмивам]].

отпия

отпи`еш, +мин. св. отпи`х, +мин. прич. отпи`л, +св. — +вж. [[отпивам]].

отрия

отри`еш, +мин. св. отри`х, +мин. прич. отри`л, +св. — +вж. [[отривам 1 , 2 ._

отшия

отши`еш, +мин. св. отши`х, +мин. прич. отши`л, +св. — +вж. [[отшивам]].

побия

поби`еш, +мин. +св. поби`х, +мин. прич. поби`л, +св. — +вж. [[побивам]].

повия

пови`еш, +мин. +св. пови`х, +мин. прич. пови`л, +св. — +вж. [[повивам]].

подбия

подби`еш, +мин. +св. подби`х, +мин. прич. подби`л, +св. — +вж. [[подбивам]].

подвия

подви`еш, +мин. +св. подви`х, +мин. прич. подви`л, +св. — +вж. [[подвивам]].

подмия

подми`еш, +мин. св. подми`х, +мин. прич. подми`л, +св. — +вж. [[подмивам]].

подрия

подри`еш, +мин. св. подри`х, +мин. прич. подри`л, +св. — +вж. [[подривам]].

подуя се

поду`еш се, +мин. св. поду`х се, +мин. прич. поду`л се, +св. — +вж. [[подувам се]].

подшия

подши`еш, +мин. св. подши`х, +мин. прич. подши`л, +св. — +вж. [[подшивам]].

позная

позна`еш, +мин. св. позна`х, +мин. прич. позна`л, +св. — +вж. [[познавам 2 ._

покрия

покри`еш, +мин. св. покри`х, +мин. прич. покри`л, +св. — +вж. [[покривам]].

попия

попи`еш, +мин. св. попи`х, +мин. прич. попи`л, +св. — +вж. [[попивам]].

потрия

потри`еш, +мин. +св. потри`х, +мин. прич. потри`л, +св. — +вж. [[потривам]].

пребия

преби`еш, +мин. +св. преби`х, +мин. прич. преби`л, +св. — +вж. [[пребивам]].

превия

превиеш, +мин. +св. превих, +мин. прич. превил, +св. — +вж. [[превивам]].

премия

+мн. премии, +ж.
1. Награда за прояви, постижения в някоя област.
2. Допълнително възнаграждение в предприятие, учреждение.
3. Парична вноска за изплащане на застраховка.
4. +Спец. Разлика между борсовата и номиналната стойност на ценни книжа.+прил. [[премиален]], премиална, премиално, +мн. премиални.
Синоними: (същ.) награда, отличие, (същ.) възнаграждение

преобуя

преобуеш, +мин. +св. преобух, +мин. прич. преобул, +св. — +вж. [[преобувам]].

препокрия

препокриеш, +мин. +св. препокрих, +мин. прич. препокрил, +св. — +вж. [[препокривам]].

претрия

претриеш, +мин. св. претрих, +мин. прич. претрил, +св. — +вж. [[претривам]].

придобия

придобиеш, +мин. св. придобих, +мин. прич. придобил, +св. — +вж. [[придобивам]].

призная

признаеш, +мин. св. признах, +мин. прич. признал, +св. — +вж. [[признавам]].

прикрия

прикриеш, +мин. св. прикрих, +мин. прич. прикрил, +св. — +вж. [[прикривам]].

припозная

припознаеш, +мин. св. припознах, +мин. прич. припознал, +св. — +вж. [[припознавам]].

пришия

пришиеш, +мин. св. приших, +мин. прич. пришил, +св. — +вж. [[пришивам]].

пробия

пробиеш, +мин. св. пробих, +мин. прич. пробил, +св. — +вж. [[пробивам]].

промия

промиеш, +мин. св. промих, +мин. прич. промил, +св. — вж. [[промивам]].

пропия

пропиеш, +мин. св. пропих, +мин. прич. пропил, +св. — +вж. [[пропивам 1,2_

протрия

протриеш, +мин. св. протрих, +мин. прич. протрил, +св. — +вж. [[протривам]].

разбия

разбиеш, +мин. +св. разбих, +мин. прич. разбил, +св. — +вж. [[разбивам]].

развия

развиеш, +мин. +св. развих, +мин. прич. развил, +св. — +вж. [[развивам]].

раздуя

раздуеш, +мин. +св. раздух, +мин. прич. раздул, +св. — +вж. [[раздувам]].

разкрия

разкриеш, +мин. +св. разкрих, +мин. прич. разкрил, +св. — +вж. [[разкривам]].

размия

размиеш, +мин. +св. размих, +мин. прич. размил, +св. — +вж. [[размивам]].

разпозная

разпознаеш, +мин. +св. разпознах, +мин. прич. разпознал, +св. — +вж. [[разпознавам]].

разрия

разриеш, +мин. +св. разрих, +мин. прич. разрил, +св. Разрина.

разтрия

разтриеш, +мин. +св. разтрих, +мин. прич. разтрил, +св. — +вж. [[разтривам]].

разузная

разузнаеш, +мин. +св. разузнах, +мин. прич. разузнал, +св. — +вж. [[разузнавам]].

разшия

разшиеш, +мин. +св. разших, +мин. прич. разшил, +св. — +вж. [[разшивам]].

сбия

сбиеш, +мин. св. сбих, +мин. прич. сбил, +св. — вж. [[сбивам]] [[1]] . сбиеш, +мин. св. сбих, +мин. прич. сбил, +св. — вж. [[сбивам]] [[2]] .

свия

свиеш, +мин. св. свих, +мин. прич. свил, +св. — вж. [[свивам]].

скрия

скриеш, +мин. св. скрих, +мин. прич. скрил, +св. — +вж. [[скривам]].

смия

смиеш, +мин. св. смих, +мин. прич. смил, +св. — +вж. [[смивам]].

стрия

стри`еш, +мин. св. стрих, +мин. прич. стрил, св. — вж. [[стривам]].

събуя

събу`еш, +мин. св. събу`х, +мин. прич. събу`л, +св. — +вж. [[събувам]].

съзная

съзна`еш, +мин. св. съзна`х, +мин. прич. съзна`л, +св. — +вж. [[съзнавам]].

съшия

съши`еш, +мин. св. съши`х, +мин. прич. съши`л, +св. — +вж. [[съшивам]].

убия

уби`еш, +мин. св. уби`х, +мин. прич. уби`л, +св. — +вж. [[убивам 1,2_ .

увия

уви`еш, +мин. св. уви`снах, +мин. прич. уви`снал, +св. — +вж. [[увисвам]].

----

уви`еш, +мин. св. уви`х, +мин. прич. уви`л, +св. — +вж. [[увивам]].

узная

узна`еш, +мин. св. узна`х, +мин. прич. узна`л, +св. — +вж. [[узнавам]].

укрия

укри`еш, +мин. св. укри`х, +мин. прич. укри`л, +св. — +вж. [[укривам]].

умия

уми`еш, +мин. св. уми`х, +мин. прич. уми`л, +св. — +вж. [[умивам]].

ушия

уши`еш, +мин. св. уши`х, +мин. прич. уши`л, +св. — +вж. [[ушивам]].

чуя

чу`еш, +мин. св. чух, +мин. прич. чул, св. — вж. [[чувам]].

вгорча

вгорчи`ш, +мин. св. вгорчи`х, +мин. прич. вгорчи`л, +св. — +вж. [[вгорчавам]].

застраша

застраши`ш, +мин. +св. застраши`х, +мин. прич. застраши`л, +св. — +вж. [[застрашавам]].

засуша се

засуши`ш се, +мин. +св. засуши`х се, +мин. прич. засуши`л се, +св. — +вж. [[засушавам се]].

изсуша

изсуши`ш, +мин. св. изсуши`х, +мин. прич. изсуши`л, +св. — +вж. [[изсушавам]].

огорча

огорчи`ш, +мин. св. огорчи`х, +мин. прич. огорчи`л, +св. — +вж. [[огорчавам]].

огранича

ограничи`ш, +мин. св. ограничи`х, +мин. прич. ограничи`л, +св. — +вж. [[ограничавам]].

озадача

озадачи`ш, +мин. св. озадачи`х, +мин. прич. озадачи`л , +св. — +вж. [[озадачавам]].

означа

означи`ш, +мин. св. означи`х, +мин. прич. означи`л, +св. — +вж. [[означавам]].

окуража

окуражи`ш, +мин. св. окуражи`х, +мин. прич. окуражи`л, +св. — +вж. [[окуражавам]].

подсуша

подсуши`ш, +мин. св. подсуши`х, +мин. прич. подсуши`л, +св. — +вж. [[подсушавам]].

пресуша

пресушиш, +мин. св. пресуших, +мин. прич. пресушил, +св. — +вж. [[пресушавам]].

преувелича

преувеличиш, +мин. св. преувеличих, +мин. прич. преувеличил, +св. — +вж. [[преувеличавам]].

смекча

смекчиш, +мин. св. смекчих, +мин. прич. смекчил, +св. — +вж. [[смекчавам]].

смрача

смрачиш, +мин. св. смрачих, +мин. прич. смрачил, +св. — +вж. [[смрачавам]].

снижа

снижиш, +мин. св. снижих, +мин. прич. снижил, +св. — +вж. [[снижавам]].

сниша

снишиш, +мин. св. сниших, +мин. прич. снишил, +св. — +вж. [[снишавам]].

съеша

съеши`ш, +мин. св. съеши`х, +мин. прич. съеши`л, +св. — +вж. [[съешавам]].

съоръжа

съоръжи`ш, +мин. св. съоръжи`х, +мин. прич. съоръжи`л, +св. — +вж. [[съоръжавам]].

увековеча

увековечи`ш, +мин. св. увековечи`х, +мин. прич. увековечи`л, +св. — +вж. [[увековечавам]].

увелича

увеличи`ш, +мин. св. увеличи`х, +мин. прич. увеличи`л, +св. — +вж. [[увеличавам]].

вдам се

вдаде`ш се, +мин. св. вда`дох се, +мин. прич. вдал се, +св. — +вж. [[вдавам се]].

въздам

въздаде`ш, +мин. св. възда`дох, +мин. прич. възда`л, +св. — +вж. [[въздавам]].

възсъздам

възсъздаде`ш, +мин. св. възсъзда`дох, +мин. прич. възсъзда`л, +св. — +вж. [[възсъздавам]].

дам

да`мът, да`ма, +мн. да`мове, (два) да`ма, +м. +Диал. Обор.

----

даде`ш, +мин. св. да`дох, +мин. прич. дал, +св. — +вж. [[давам]].

додам

додаде`ш, +мин. св. дода`дох, +мин. прич. дода`л, +св. — +вж. [[додавам]].

задам

зададе`ш, +мин. +св. зада`дох, +мин. прич. зада`л, +св. — +вж. [[задавам]].

издам

издаде`ш, +мин. св. изда`дох, +мин. прич. изда`л, +св. — +вж. [[издавам 1 .

----

издаде`ш, +мин. св. изда`дох, +мин. прич. изда`л, +св. — +вж. [[издавам 2_ .

----

издаде`ш, +мин. св. изда`дох, +мин. прич. изда`л, +св. — +вж. [[издавам 3__ .

изпродам

изпродаде`ш, +мин. св. изпрода`дох, +мин. прич. изпрода`л, +св. — +вж. [[изпродавам]].

надам

нададе`ш, +мин. +св. нада`дох, +мин. прич. нада`л, +св. — +вж. [[надавам]].

наддам

наддаде`ш, +мин. +св. надда`дох, +мин. прич. надда`л, +св. — +вж. [[наддавам]].

отдам

отдаде`ш, +мин. св. отда`дох, +мин. прич. отда`л, +св. — +вж. [[отдавам]].

подам

подаде`ш, +мин. +св. пода`дох, +мин. прич. пода`л, +св. — +вж. [[подавам]].

поддам се

поддаде`ш се, +мин. +св. подда`дох се, +мин. прич. подда`л се, +св. — +вж. [[поддавам се]].

предам

предадеш, +мин. +св. предадох, +мин. прич. предал, +св. — +вж. [[предавам]].

преиздам

преиздадеш, +мин. +св. преиздадох, +мин. прич. преиздал, +св. — +вж. [[преиздавам]].

преподам

преподадеш, +мин. +св. преподадох, +мин. прич. преподал, +св. — +вж. [[преподавам]].

препродам

препродадеш, +мин. +св. препродадох, +мин. прич. препродал, +св. — +вж. [[препродавам]].

пресъздам

пресъздадеш, +мин. св. пресъздадох, +мин. прич. пресъздал, +св. — +вж. [[пресъздавам]].

придам

придадеш, +мин. св. придадох, +мин. прич. придал, +св. — +вж. [[придавам]].

продам

продадеш, +мин. св. продадох, +мин. прич. продал, +св. — +вж. [[продавам]].

раздам

раздадеш, +мин. +св. раздадох, +мин. прич. раздал, +св. — +вж. [[раздавам]].

разпродам

разпродадеш, +мин. +св. разпродадох, +мин. прич. разпродал, +св. — +вж. [[разпродавам]].

сдам

сдадеш, +мин. св. сдадох, +мин. прич. сдал, +св. — вж. [[сдавам]].

създам

създаде`ш, +мин. св. създа`дох, +мин. прич. създа`л, +св. — +вж. [[създавам]].

вдяна

вде`неш, +мин. св. вдя`нах, +мин. прич. вдя`нал, +св. — +вж. [[вдявам]].

дяна

де`неш, +мин. св. дя`нах, +мин. прич. дя`нал, +св. — +вж. [[дявам]].

задяна

заде`неш, +мин. +св. задя`нах, +мин. прич. задя`нал, +св. — +вж. [[задявам]].

издяна

изде`неш, +мин. св. издя`нах, +мин. прич. издя`нал, +св. — +вж. [[издявам]].

надяна

наде`неш, +мин. +св. надя`нах, +мин. прич. надя`нал, +св. — +вж. [[надявам]].

раздяна

разденеш, +мин. +св. раздянах, +мин. прич. раздянал, +св. — +вж. [[раздявам]].

вдълбоча се

вдълбочи`ш се, +мин. св. вдълбочи`х се, +мин. прич. вдълбочи`л се, +св. — +вж. [[вдълбочавам се]].

раздалеча

раздалечиш, +мин. +св. раздалечих, +мин. прич. раздалечил, +св. — +вж. [[раздалечавам]].

вея

ве`еш, +мин. св. вях и ве`ях или вея`х, +мин. прич. вял и ве`ял или вея`л, +несв.
1. За вятър — духам. Вятърът вее.
2. +Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми.
3. +Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа и` вее хлад.
4. +Какво. Чистя зърното от плявата. — [[вее]]. +Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
_вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее._
Синоними: развявам, разпилявам, разсейвам, отвявам, разпръсквам, разнасям, повявам, извявам, навявам, завявам, духам, лъхам, подухвам, понавявам, размахвам, закачам, провесвам, клатя, клатушкам, махам, ветрея, люлея, плющя

владея

владе`еш, +мин. св. владя`х, +мин. прич. владя`л, +несв.
1. +Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора.
2. Имам под своя власт; властвам, управлявам. Славяните са владеели тези земи. Една мисъл владееше съзнанието му.
3. +Какво. Умея, зная. Владея няколко чужди езика.
4. +Какво. В състояние съм да контролирам. Не владее нервите си.
_владея се. — В състояние съм да се контролирам. Умее да се владее._
Синоними: притежавам, обладавам, имам, ползвам, държа, управлявам, държа под властта си, властвувам, царувам, умея, знам, мога, преобладавам, господствувам, възпирам, сдържам, обуздавам, овладявам, господар съм, държа във властта си, ръководя, напътвам, контролирам, служа си с, измъчвам, потискам, не оставям на мира, тормозя, вадя душата на, справям се

грея

гре`еш, +мин. +св. грях, +мин. прич. грял, +несв.
1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.
2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. Прозорците греят. Роклята и` грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. +Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето и` грее в усмивка.
4. +Кого, какво. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. Грея ръцете си. Грея вода на слънцето.
_грея се. — Топля се, припичам се. Котката се грееше на слънцето._
+същ. [[гре`ене]], +ср.
Синоними: светя, блестя, сияя, пламтя, осветявам, озарявам, проблясвам, топля, стоплям, огрявам, нагрявам, препичам, загрявам, нажежен съм силно

живея

живе`еш, +мин. св. живя`х, +мин. прич. живя`л, +несв.
1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 години.
2. Съществувам, прекарвам живота си по някакъв начин. Живея разкошно. Живея в самота. Живея добре. Млад съм, но не съм живял.
3. С какво/от какво. Прехранвам се, препитавам се. Живея с една заплата.
4. Прекарвам съществуването си; обитавам. Живея на село. Живея в къща. Живея на хотел. Живея в центъра на града.
5. С кого. Съществувам съвместно. Живея с родителите си.
6. С кого. Намирам се в полови или семейни отношения. Живях с него 2 години.
7. Намирам се в някакъв вид добри или лоши отношения; разбираме се, погаждаме се. Добре живеем със съседите си. Със снаха си не живеят добре.
8. За растения — виреят, за животни — могат да съществуват. Това дърво не може да живее на север. Това животно живее при топъл климат.
9. Целият съм обладан от чувство, мисъл, спомени и под. Живея с мечти, със спомени.
_живея си. 1. — Прекарвам времето си с удоволствие, за себе си.
2. Само +мн. Намираме се в определени отношения и се разбираме добре; погаждаме се.
• Живея на чужд гръб._ — Поддържам се с чужди средства.
Синоними: жив съм, съществувам, прекарвам, поминувам, проживявам, просъществувам, обитавам, населявам, пребивавам, прехранвам се, препитавам се, издържам се, преживявам, доживявам, храня се

лея

ле`еш, +мин. св. лях, +мин. прич. лял, +несв.
1. +Какво. Правя да тече изобилно, проливам. Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите.
2. +Прен. +Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат.
3. +Прен. +Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари.
4. +Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко.
_лея се. 1. — Тека изобилно, проливам се. От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят.
2. +Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. Лее се слънчева светлина. Лее се аромат.
3. +Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. Леят се любовни признания. Стиховете се леят.
4. +Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари.
• Лее се кръв. — Загиват много хора. По пътищата се лее кръв като при война.
• Лея кръвта си. — Участвам в битка; загивам.
• Лея крокодилски сълзи. — +Разг. Скърбя неискрено, лицемерно.

----

ле`еш, +мин. св. лях, +мин. прич. лял, +несв.; +Какво.
1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини.
2. Наливам разтопен метал в калъп.
лея се._ — За разтопен метал — изливам се.
+същ. [[ле`ене]], +ср.
Синоними: ливвам, изливам, плисвам, проливам, разливам, поливам, лисвам, възпявам, свиря, звуча, отливам, правя отливка, топя, роня сълзи, тека, струя, бликам, шуртя

люлея

люле`еш, +мин. св. люля`х, +мин. прич. люля`л, +несв.; +Кого, какво. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните.
_люлея се._ — Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на дърво и др.).
+същ. [[люле`ене]], +ср.
Синоними: клатя, клатушкам, люшкам, люлкам, олюлявам, залюлявам, разклащам, друсам, движа, раздрусвам, кандилкам, полюлявам, олюлявам се, разтърсвам, полюшквам, полюлявам се, махам, размахвам, вея, развявам, ветрея, плющя

пея

пе`еш, +мин. +св. пях, +мин. прич. пял, +несв.
1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта.
2. За птици и насекоми — издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи.
3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголето.
4. +Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима.
5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено.
6. +Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока.
7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее.
8. Жарг. Издавам.
• Пея друга песен. — Говоря или се държа по друг начин.
• Пея осанна. — Превъзнасям, възхвалявам.
Синоними: тананикам, разпявам се, възпявам, хваля, славя, прославям, възнасям, превъзнасям, величая

пилея

пиле`еш, +мин. +св. пиля`х, +мин. прич. пиля`л, +несв.
1. +Какво. Пръскам, хвърлям, сея. Вятърът пилееше листата на дърветата, нападали по земята.
2. +Прен. +Какво. Губя, прахосвам, изразходвам без нужда. Пилея пари. Пилея силите си.
_пилея се. — Скитам, губя се, губя си времето. Къде се пилееш цял ден?_
Синоними: разпилявам, разпръсквам, пръскам, пропилявам, разхвърлям, хвърлям, мятам, хабя, изхабявам, харча, изхарчвам, прахосвам, разходвам, изразходвам, разточителствувам, разхищавам, зяносвам, правя зян, хвърлям на вятъра, разсипвам, губя, изгубвам, проигравам, унищожавам, похабявам, губя се, изчезвам

сея

сееш, +мин. св. сях, +мин. прич. сял, +несв.; +Какво.
1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница.
2. +Прен. Разпространявам идеи, мисли, настроения и др. Сея омраза около себе си.
3. Прекарвам през сито; пресявам. Сея брашно. Сея пясък.
• Дето не го сееш, там никне. — +Разг. Появява се неочаквано.
• Сея на корена му ряпа/просо. — +Разг. Проявявам дребнавост, търся излишни подробности.
Синоними: засявам, хвърлям семе, садя, засаждам, насаждам, посаждам, насявам, посявам, ръся, сипя, наръсвам, поръсвам, пръскам, хвърлям, разпространявам, разсейвам, разнасям, разхвърлям, разпилявам, разпръсквам, пресявам, пречиствам, пораждам, слагам начало на, предизвиквам, подстрекавам, отсявам, сортирам

вея

ве`еш, +мин. св. вях и ве`ях или вея`х, +мин. прич. вял и ве`ял или вея`л, +несв.
1. За вятър — духам. Вятърът вее.
2. +Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми.
3. +Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа и` вее хлад.
4. +Какво. Чистя зърното от плявата. — [[вее]]. +Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
_вея се. — Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее._
Синоними: развявам, разпилявам, разсейвам, отвявам, разпръсквам, разнасям, повявам, извявам, навявам, завявам, духам, лъхам, подухвам, понавявам, размахвам, закачам, провесвам, клатя, клатушкам, махам, ветрея, люлея, плющя

грея

гре`еш, +мин. +св. грях, +мин. прич. грял, +несв.
1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.
2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. Прозорците греят. Роклята и` грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. +Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето и` грее в усмивка.
4. +Кого, какво. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. Грея ръцете си. Грея вода на слънцето.
_грея се. — Топля се, припичам се. Котката се грееше на слънцето._
+същ. [[гре`ене]], +ср.
Синоними: светя, блестя, сияя, пламтя, осветявам, озарявам, проблясвам, топля, стоплям, огрявам, нагрявам, препичам, загрявам, нажежен съм силно

лея

ле`еш, +мин. св. лях, +мин. прич. лял, +несв.
1. +Какво. Правя да тече изобилно, проливам. Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите.
2. +Прен. +Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат.
3. +Прен. +Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари.
4. +Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко.
_лея се. 1. — Тека изобилно, проливам се. От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят.
2. +Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. Лее се слънчева светлина. Лее се аромат.
3. +Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. Леят се любовни признания. Стиховете се леят.
4. +Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари.
• Лее се кръв. — Загиват много хора. По пътищата се лее кръв като при война.
• Лея кръвта си. — Участвам в битка; загивам.
• Лея крокодилски сълзи. — +Разг. Скърбя неискрено, лицемерно.

----

ле`еш, +мин. св. лях, +мин. прич. лял, +несв.; +Какво.
1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини.
2. Наливам разтопен метал в калъп.
лея се._ — За разтопен метал — изливам се.
+същ. [[ле`ене]], +ср.
Синоними: ливвам, изливам, плисвам, проливам, разливам, поливам, лисвам, възпявам, свиря, звуча, отливам, правя отливка, топя, роня сълзи, тека, струя, бликам, шуртя

пея

пе`еш, +мин. +св. пях, +мин. прич. пял, +несв.
1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта.
2. За птици и насекоми — издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи.
3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголето.
4. +Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима.
5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено.
6. +Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока.
7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее.
8. Жарг. Издавам.
• Пея друга песен. — Говоря или се държа по друг начин.
• Пея осанна. — Превъзнасям, възхвалявам.
Синоними: тананикам, разпявам се, възпявам, хваля, славя, прославям, възнасям, превъзнасям, величая

сея

сееш, +мин. св. сях, +мин. прич. сял, +несв.; +Какво.
1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница.
2. +Прен. Разпространявам идеи, мисли, настроения и др. Сея омраза около себе си.
3. Прекарвам през сито; пресявам. Сея брашно. Сея пясък.
• Дето не го сееш, там никне. — +Разг. Появява се неочаквано.
• Сея на корена му ряпа/просо. — +Разг. Проявявам дребнавост, търся излишни подробности.
Синоними: засявам, хвърлям семе, садя, засаждам, насаждам, посаждам, насявам, посявам, ръся, сипя, наръсвам, поръсвам, пръскам, хвърлям, разпространявам, разсейвам, разнасям, разхвърлям, разпилявам, разпръсквам, пресявам, пречиствам, пораждам, слагам начало на, предизвиквам, подстрекавам, отсявам, сортирам

капя

ка`пеш, +мин. св. ка`пах, +мин. прич. ка`пал, +несв.
1. За течност — падам на капки. Сълзите и` капят. Кръвта капе.
2. За съд, таван и др. — пропускам по малко вода. Тенджерата капе.
3. +Какво. Правя да капе. Капя му капки в очите.
4. +Прен. +Разг. За коса, зъби, листа на дърво, плодове — падам. Косата ми капе.
5. +Прен. +Разг. Получавам редовно по малки суми пари. От градината капят пари. Ако не тече, капе.
Синоними: извличам, екстрахирам, изпущам, капвам, роня, проронвам, процеждам се, струя бавно, едва-едва тека, сълзя, прокапвам

къпя

къ`пеш, +мин. св. къ`пах и къпа`х, +мин. прич. къ`пал и къпа`л, +несв.
1. +Кого, какво. Измивам тялото на човек или животно, като го потапям или обливам. Къпя бебето. Къпя кучето.
2. +Кого. Поливам ритуално главата на някого с вода на именния му ден. На Стояновден всяка година го къпя.
3. +Прен. +Кого, какво. За дъжд — мокря, обливам. В планината често го къпеха дъждове. Дъждът къпе гората.
4. +Кого. Измивам мъртвец преди погребението.
_къпя се. 1. — Измивам тялото си, като се потапям или обливам. Къпя се всяка сутрин.
2. Потапям се в басейн, море, река за лечение или за плуване. Къпя се по цял час в морето. Тази година не съм се къпала в морето.
+същ. [[къ`пане]], +ср.
• Като къпан (спя)._ — Спя спокойно, дълбоко.
Синоними: мия, измивам, промивам, изкъпвам, плакна, изплаквам, проплаквам, изчиствам, окъпвам

сипя

I.сѝпеш, +мин. +св. сѝпах и сипа̀х, +мин. прич. сѝпал и сипа̀л, +несв.; +Какво.1. Правя да пада, да покрива в голямо количество или във висока степен. Заводът сипе прах в цялата околност.2. +Прен. За думи, изрази — засипвам, трупам, ръся. Сипя обиди. Сипеше лъжа след лъжа.
• Сипя огън и жупел. — Остро, яростно критикувам, нападам някого. II.сѝпеш, +мин. св. сѝпах и сипа̀х, +мин. прич. сѝпал и сипа̀л, +св. — +вж. сипвам.
Синоними: пръскам, ръся, поръсвам, посипвам

скубя

скубеш, +мин. св. скубах и скубах, +мин. прич. скубал и скубал, +несв.
1. +Какво. Издърпвам растителност, косми, пера неравномерно, на места или едно по едно. Скубя кокошка. Скубя бурени.
2. +Прен. +Кого. Измъквам материални ценности нечестно, като крада, лъжа или изнудвам. Държавата ни скубе, а ние мълчим.
_скубя се. — Опадват ми косми, пера. Кучето се скубе. Козината на животните се скубе през някои сезони.
• Скубя си косата/косите. — +Разг. Ядосвам се, разкайвам се. После ще си скубеш косите._
Синоними: оскубвам, изкъсвам, издърпвам, дърпам, късам, накъсвам, откъсвам, грабя, ограбвам, крада, обирам, изнудвам

трепя

тре`пеш, +мин. св. тре`пах и трепа`х, +мин. прич. тре`пал и трепа`л, +несв.; +Кого. +Разг.
1. Убивам мнозина, изтребвам. При катастрофи трепят невинни хора.
2. Изморявам, съсипвам, товаря прекомерно, безсмислено. Цял ден трепя конете по пътищата.
_трепя се. 1. — Трудя се, грижа се, съсипвам се, често безсмислено. Трепят се по полето.
2. Убивам се сам или се убиваме взаимно. Трепят се по бойните полета._
Синоними: моря, изморявам, съсипвам, бъхтя, претрепвам, бия, убивам, погубвам, унищожавам, пречуквам, пребивам, утрепвам, умъртвявам

хапя

ха`пеш, +мин. св. ха`пах и хапа`х, +мин. прич. ха`пал и хапа`л, +несв.
1. +Кого, какво. Причинявам рана със зъби. Кучето хапе.
2. +Кого, какво. За насекомо — жиля. Хапят ме комари.
3. +Прен. +Какво. За студ, мраз и др. под. — причинявам болезнено усещане. Вятърът хапеше бузите му.
4. +Прен. Причинявам душевна болка с думи; обиждам, уязвявам. Гледаше мрачно и думите му хапеха.
+същ. [[ха`пане]], +ср.
• Хапе ме. — +Разг. Сърби ме.
Синоними: ухапвам, прехапвам, огризвам, прегризвам, преяждам, захапвам, заяждам, нахапвам, схрусквам, уязвявам, ужилвам, жигосвам, жегвам, обиждам, нападам, докачвам, засягам, давя, душа, ръфам, гриза

щипя

щи`пеш, +мин. св. щи`пах и щипа`х, +мин. прич. щи`пал и щипа`л, +несв.
1. +Кого, какво. Хващам между пръстите (зъбите) си и стискам или откъсвам. Щипя детето по бузките. Щипя от хляба. Овцете щипят тревата.
2. +Прен. За насекомо — причинявам лека болка, като ухапвам. Мравките щипят.
3. +Прен. За студ, вятър — причинявам лека болка като при убождане.
4. +Прен. +Разг. За питие, храна — предизвиквам чувство на убождане. Пиперът щипе на езика.
Синоними: защипвам, ощипвам, прещипвам, причинявам остра болка, жуля, смъдя

величая

велича`еш, +мин. св. велича`х, +мин. прич. велича`л, +несв.; +Кого, какво. Провъзгласявам за велик, изключителен. Хайде, стига сме го величали!
Синоними: възвеличавам, хваля, възхвалявам, славя, прославям, превъзнасям, възвишавам, въздигам, пея, възпявам, възхищавам се, славословя, окръжавам с ореол

венчая

венча`еш, +мин. св. венча`х, +мин. прич. венча`л, +св. — +вж. [[венчавам]].

вещая

веща`еш, +мин. св. веща`х, +мин. прич. веща`л, +несв.; +Какво.
1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.
2. Давам признаци, симптоми; предвещавам нещо недобро. Зловещият му смях не вещаеше нищо добро.
+същ. [[веща`ние]], +ср. (в 1 знач.).
Синоними: предвещавам, гадая, предсказвам, предричам, пророкувам, отгатвам, предугаждам, врачувам, предчувствувам

влияя

влия`еш, +мин. св. влия`х, +мин. прич. влия`л, +несв. Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо.
_влияя се. — От какво/от кого. Изпитвам влияние (в 1 знач.). Много се влияе от него._
Синоними: въздействувам, повлиявам, оказвам влияние, упражнявам натиск, подействувам, внушавам, диктувам, засягам

гадая

гада`еш, +мин. +св. гада`х, +мин. прич. гада`л, +несв.
1. Владея изкуството да предсказвам бъдещето (на ръка, кафе, карти или по други начини).
2. Правя предположения; предвиждам. Нека не гадаем какво ще стане.
Синоними: врачувам, вещая, предвещавам, пророкувам, отгатвам, догаждам, предсказвам, предричам, предвиждам, предугаждам, предусещам, правя догадки, правя предположения, предполагам, тълкувам, налучквам, досещам се, разгадавам, обяснявам

гуляя

гуля`еш, +мин. +св. гуля`х, +мин. прич. гуля`л, +несв. Участвам в гуляй.
Синоними: пиянствувам, пирувам

дълбая

дълба`еш, +мин. св. дълба`х, +мин. прич. дълба`л, +несв.; какво, в +Какво.
1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя.
2. Гравирам, резбовам.
3. +Прен. +Разг. Прониквам надълбоко в същността на нещата; ровя се. Дълбая този проблем от години.
_дълбая се._ — Дълбая (в 3 знач.); ровя се, задълбочавам се.
Синоними: издълбавам, пробивам, копая, прекопавам, дупча, продупчвам, вкопавам, мушкам, промушквам, врязвам, вбивам, браздя, ровя, чопля, изрязвам, извайвам, гравирам, разкопавам, правя разкопки, изкопавам, изривам

желая

жела`еш, +мин. св. жела`х, +мин. прич. жела`л, +несв.
1. +Какво. Изпитвам желание; искам. Желая да направя нещо сериозно.
2. +Кого. Изпитвам любовно желание, копнеж.
3. На кого, +Какво. Пожелавам нещо хубаво. Желая ти много радост. • _Здраве желая (желаем)_. Отговор на поздрав “здравейте” от по-низш чин в армията и под.
Синоними: искам, поисквам, изисквам, пожелавам, претендирам, имам желание, имам охота, ще ми се, ща, стремя се, домогвам се, мерак ми е, целя, прищява ми се, приисква ми се, ламтя, петимен съм, иска ми се, жадувам, обичам, копнея, бленувам, горя от желание

играя

игра`еш, +мин. св. игра`х, +мин. прич. игра`л, +несв.
1. Занимавам се за развлечение с игра (в 1 и 2 знач.). Играя на гоненица. Играя на шах.
2. Участвам в спортни игри и състезания. Ще играем мача в събота.
3. Изпълнявам роля във филм, театрална постановка и под. Тя не играе в този филм.
4. Изпълнявам ход в някаква игра. Сега играй ти!
5. Умея, практикувам някаква игра. Играеш ли тенис на маса? Всеки ден играя тенис един час. Майка и` играе много.
6. +Прен. Проявявам живост, движение, което напомня игра. Вятърът играе. Вълните играят. Светлината играе по лицето и`. Ръцете му играят по клавишите.
7. За части на тялото, ръце, очи — движа се бързо поради чувства, болест. Очите и` играят. Едната и` ръка играе и не може да държи с нея.
8. За равнище — проявявам чести колебания. Температурите играят. Курсът на долара играе. Времето играе.
_играя си. 1. — С кого. Забавлявам се, шегувам се, не приемам на сериозно. Момиче, не си играй с мене!
2. С кого. Разпореждам се произволно с хората, използвам ги за свои цели. Играе си с хората, не се съобразява с никого.
3. На какво. Занимавам се несериозно, за прикритие. Играят си на политика. Играят си на любов.
• Играя си с огъня. — +Разг. Върша нещо опасно, рискувам.
• И хоро ще играя._ — +Разг. Нямам друг избор, ще правя всичко, каквото ми наредят.
Синоними: скачам, тичам, подскачам, заигравам се, разигравам се, забавлявам се, развличам се, поигравам, танцувам, изпълнявам роля, проигравам, пропускам, загубвам, изигравам, измамвам, подлъгвам, излъгвам, мамя, лъжа, подигравам, трептя, трепкам, треперя, потрепервам

копая

копа`еш, +мин. св. копа`х, +мин. прич. копа`л, +несв.; +Какво.
1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за основите на къщата. Копая канал.
2. За животно, човек — рия, правя дупка в земята. Копая с ръце дупка в пясъка. Тези животни си копаят дупки за зимата.
3. Вадя, добивам от земята. Копая въглища. Копая руда.
4. Обработвам земята, като я разравям с инструмент. Копая лозе. Копая царевица.
5. +Разг. Скривам в дупка в земята. Копая злато в земята.
6. +Разг. Погребвам.
+същ. [[копа`не]], +ср.
• Копая (на някого) гроб. — +Разг. Правя зло на някого. Уж му е приятел, но зад гърба му му копае гроб.
Синоними: ровя, дълбая, издълбавам, изкопавам, рия, изривам, изравям, подкопавам, подривам, разкопавам, правя разкопки, прокопавам, къртя, разкъртвам, рина, греба

лаская

ласка`еш, +мин. св., ласка`х, +мин. прич. ласка`л, +несв.; +Кого.
1. С користни цели обсипвам с похвали, често незаслужени. Ласкаят го и той им вярва. Не понасям да ме ласкаят.
2. За похвали, думи, оценки — доставям задоволство, приятно чувство. Тези думи ме ласкаят. Вие ме ласкаете с преценките си, но трябва още много да работя.
_лаская се. — Изпитвам задоволство, приятно чувство. Лаская се от/при мисълта, че ме приемат с радост._
Синоними: поласкавам, хваля, похвалвам, възнасям, превъзнасям, възвеличавам, въздигам, славя, угоднича, подмилквам се, сервилнича, подмазвам се, кадя тамян, изказвам хвалебствия, милвам, галя, гладя, нежен съм, проявявам нежност, блазня, гъделичкам, любезнича, отстъпвам на, глезя, коткам

мечтая

мечта`еш, +мин. св. мечта`х, +мин. прич. мечта`л, +несв.; +За какво. Отдавам се на мечти за нещо. Мечтая за ново жилище.
Синоними: бленувам, фантазирам, сънувам, унасям се, замечтавам се, мечтателствам, желая, стремя се, копнея, градя въздушни кули

мотая

мота`еш, +мин. св. мота`х, +мин. прич. мота`л, +несв.
1. +Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др.
2. +Какво. Бавя, разтакавам, размайвам.
3. +Разг. +Кого. Лъжа, разигравам.
_мотая се. 1. — +Разг. Движа се насам-натам; мая се, бавя се.
2. Преча на движенията на някого.
• Мотае ми се в главата. — Зная нещо, но в момента не мога да си го спомня.
• Мотая се в краката (на някого)._ — Преча на някого, навъртам се без работа.
Синоними: намотавам, навивам, суча, насуквам, завивам, вплитам, замотавам, оплитам, заплитам, опримчвам, впримчвам, омотавам, усуквам, замесвам, забърквам, обърквам, вмъквам, разкарвам, разтакавам, разигравам, протакам, лъжа, залъгвам

пикая

пика`еш, +мин. +св. пика`х, +мин. прич. пика`л, +несв. Изхвърлям отделената от бъбреците течност; уринирам.
• Да ти пикая на (нещо). — Жарг. +Грубо. За изразяване на пренебрежение към нещо. Да ти пикая на успеха.

питая

пита`еш, +мин. +св. пита`х, +мин. прич. пита`л, +несв.; какво, към кого/към какво. Храня, изпитвам някакво чувство. Той питаеше ненавист към поробителите.
Синоними: храня, чувствувам, изпитвам, усещам, подхранвам, лелея, тая в душата си, тая, запазвам

ругая

ругаеш, +мин. +св. ругах, +мин. прич. ругал, +несв.; +Кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял ден. Добра дума не казва — само ругае.
Синоними: кълна, проклинам, анатемосвам, псувам, обиждам, хуля, бичувам, хокам, злословя

седлая

седлаеш, +мин. св. седлах, +мин. прич. седлал, +несв.; +Какво. Поставям седло върху животно за яздене. Седлая коня си.

скатая

скатаеш, +мин. св. скатах, +мин. прич. скатал, +св. — +вж. [[скатавам]].

терзая

терза`еш, +мин. св. терза`х, +мин. прич. терза`л, +несв.; +Кого, какво. Причинявам терзание. Терзае го чувството за вина.
_терзая се._ — Изпитвам терзание.
Синоними: мъча, измъчвам, гнетя, угнетявам, огорчавам, оскърбявам, тормозя, малтретирам, изтезавам, тиранизирам, жегвам, смъдвам, уязвявам, засягам, ранявам

чертая

черта`еш, +мин. св. черта`х, +мин. прич. черта`л, +несв.
1. Правя, поставям черта. Чертая с чадъра по пясъка.
2. +Какво. Правя чертеж. Чертая проект на къща.
3. +Какво. Описвам, отбелязвам. Светлините на автомобилите чертаеха цветни линии в мъглата.
+същ. [[черта`не]], +ср. Машинно чертане.
Синоними: начертавам, тегля линия, браздя, очертавам, кроя, тъкмя, глася, проектирам, възнамерявам, мисля, намислям, правя план, нанасям, рисувам, изобразявам, обрисувам, описвам, скицирам

вехна

ве`хнеш, +мин. св. ве`хнах и вехна`х, +мин. прич. ве`хнал и вехна`л, +несв.
1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат.
2. +Прен. Губя свежест, линея, посървам. Нещо му има на тоя човек, виж как бързо вехне. Лицето и` започва да вехне.
Синоними: увяхвам, повяхвам, завяхвам, съхна, изсъхвам, посървам, линея, чезна, клюмвам, слабея, страдам, боледувам, остарявам, отпадам, отмалявам, спаружвам се

висна

ви`снеш, +мин. св. ви`снах, +мин. прич. ви`снал, +св. — +вж. [[висвам]].

гасна

га`снеш, +мин. +св. га`снах и гасна`х, +мин. прич. га`снал и гасна`л, +несв.
1. Постепенно преставам да горя, да светя.
2. +Прен. Постепенно намалявам силата си. Гаснат мечтите ни.
3. +Прен. Отпадам, линея, чезна. Тя бавно гаснеше.
Синоними: загасвам, изгасвам, замирам, позагасвам, чезна, губя сили, отпадам, отслабвам, слабея, изчезвам, погивам, поизчезвам, повалям се, тлея, залязвам, умирам, заглъхвам, западам, угасвам, утихвам

гина

ги`неш, +мин. +св. ги`нах и гина`х, +мин. прич. ги`нал и гина`л, +несв. Умирам от неестествена смърт; пропадам, изчезвам, загивам. Те ще живеят в богатство и разкош, а ние ще гинем в мизерия и нищета.
Синоними: погивам, загивам, пропадам, провалям се, затъвам, изгивам, умирам, измирам, чезна, изчезвам, гасна, изгасвам, загубвам се, падам, замирам, отмирам, загубвам почва

глъхна

глъ`хнеш, +мин. +св. глъ`хнах и глъхна`х, +мин. прич. глъ`хнал и глъхна`л, +несв.
1. Ставам по-тих,безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат в нощта.
2. Намирам се в състояние на глухота (във 2 знач.), покой, тишина.
Синоними: заглъхвам, утихвам, затихвам, замирам, чезна, изчезвам, позаглъхвам, позамирам, загубвам се, замълчавам, смълчавам се, немея

гъгна

гъ`гнеш, +мин. +св. гъ`гнах и гъгна`х, +мин. прич. гъ`гнал и гъгна`л, +несв. Говоря неясно през нос.
+същ. [[гъ`гнене]], +ср.

дръгна се

дръ`гнеш се, +мин. св. дръ`гнах се, +мин. прич. дръ`гнал се, +несв. +Разг. Чеша се. Кравата се дръгне о вратата.
Синоними: чеша се, почесвам се, стържа се, дера се

екна

е`кнеш, мин. +св. е`кнах, +мин. прич. е`кнал, +св. — +вж. [[еквам]].

зъзна

зъ`знеш, +мин. +св. зъ`знах, +мин. прич. зъ`знал, +несв.
1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката.
2. Мръзна. Цяла зима зъзнем в стаите.
Синоними: треперя, студено ми е, измръзвам, изстивам, простивам, мръзна, премръзвам, тракат ми зъбите

мръзна

мръ`знеш, +мин. св. мръ`знах, +мин. прич. мръ`знал, +несв.
1. Стоя на студено, изпитвам силен студ. Мръзна на автобусната спирка.
2. +Диал. Превръщам се в лед, замръзвам. От силния студ реката мръзне всяка зима.
Синоними: измръзвам, студено ми е, зъзна, треперя, бера студ, студувам, изстудявам се, простудявам се, изстивам, кова клинци

никна

ни`кнеш, +мин. +св. ни`кнах, +мин. прич. ни`кнал, +несв.
1. Пробивам, показвам се на повърхността. Никнат му зъби. Никне нова трева.
2. +Прен. Появявам се. Никнат нови къщи. • _Където го не сееш, там никне. Внезапно се появява.
• Никнат като гъби._ — Появяват се бързо в голямо количество.
Синоними: раста, израствам, пораствам, възниквам, изниквам, зараждам се, пониквам, покарвам, подавам се, показвам се, явявам се, появявам се, излизам, избуявам, създавам се

стена

сте`неш, +мин. св. сте`нах, +мин. прич. сте`нал, +несв. Издавам стонове; охкам. Родилката стенеше в треска.

----

+мн. стени`, +ж.
1. Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид. Стая с четири стени.
2. Висока, обикн. каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар. Стените на Царевец. Язовирна стена.
3. Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда. Стена на куб. Каса със здрави стени. [[4]]. +Прен. Само +ед. Единна маса от нещо, която образува преграда. Стена от дъждовни капки.
5. +Прен. Пречка, преграда, препятствие. Премахваме стените помежду си.
• Жива стена. — Плътна маса от хора.
Синоними: (същ.) зид, дувар, (същ.) преграда, бариера, параван, (същ.) пречка, спънка, препятствие, (същ.) ридая, заридавам, въздишам, пъшкам, охкам, плача, оплаквам, проплаквам, вайкам се, заплаквам, разплаквам се, простенвам, (същ.) издавам стон

съхна

съ`хнеш, +мин. св. съ`хнах и съхна`х, +мин. прич. съ`хнал и съхна`л, +несв.
1. Ставам сух, като губя влагата се. През лятото изпраните дрехи съхнат бързо.
2. За растения — преставам да се развивам, вехна, линея. Старият орех започна да съхне.
3. +Прен. Губя жизнените си сили; вехна, чезна, линея. Тя вехнеше и съхнеше от любов по него.
Синоними: изсъхвам, пресъхвам, пресушавам, засъхвам, изсушавам, вехна, увяхвам, посървам, линея, чезна, слабея, отпадам, страдам, боледувам, остарявам, суша, избърсвам

тегна

те`гнеш, +мин. св. те`гнах и тегна`х, +мин. прич. те`гнал и тегна`л, +несв.
1. Вися, увлечен от теглото си; натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза.
2. +Разг. Тежа. Детето вече тегне много.
3. +Прен. Само в трето лице. Кого. Карам да страда; мъча. На душата ми тегне голяма мъка.
• Тегне ми на сърцето/душата. — Измъчвам се от нещо.
Синоними: тежа, имам тежест, натежавам, имам тегло, налягам, вися

тръпна

тръ`пнеш, +мин. св. тръ`пнах и тръпна`х, +мин. прич. тръ`пнал и тръпна`л, +несв.
1. Усещам тръпки. Тръпна от студ.
2. Потрепервам, поклащам се. Листата тръпнеха при всеки полъх на вятъра.
3. +Прен. Вълнувам се силно. Тръпна в очакване.
4. За крайници на тялото — схващам се, ставам безчувствен. Ръката ми постоянно тръпне.
Синоними: вълнувам се, суетя се, обърквам се, треперя, потрепервам, разтрепервам се, изпълвам се с трепет, вълнувам, възбуждам

тъна

тъ`неш, +мин. св. тъ`нах и тъна`х, +мин. прич. тъ`нал и тъна`л, +несв.
1. Непроизволно пропадам надолу във вода или водниста среда. Камъкът бавно тънеше в блатото.
2. Покрит съм обилно. Селищата тънат в мръсотия. Балконите тънат в цветя и зеленина.
3. +Прен. Напълно съм обзет от нещо, намирам се в някакво състояние или положение. Тъна в разкош. Тъна в разврат.
Синоними: затъвам, потъвам, плуя, плувам в, чезна, изчезвам, падам, пропадам, погивам, продънвам се, изгубвам се, западам, давя се

тътна

тъ`тнеш, +мин. св. тъ`тнах и тътна`х, +мин. прич. тъ`тнал и тътна`л, +несв. Издавам тътен. Планините тътнеха след гърма.
Синоними: буча, фуча, еча, ехтя, кънтя

чезна

че`знеш, +мин. св. че`знах и чезна`х, +мин. прич. че`знал и чезна`л, +несв.
1. Постепенно преставам да се виждам. Планинските хребети чезнеха зад хоризонта.
2. Постепенно преставам да съществувам; губя се, загивам. Желанието му да успее не чезнеше.
3. Постепенно губя сили; отпадам, линея. Чезна по нея от любов.
Синоними: губя се, загубвам се, изгубвам се, изчезвам, гина, загивам, топя се, стапям се, слабея, намалявам, гасна, вехна, линея, отпадам, замирам, редея, оредявам, пропадам, затъвам, избягвам, офейквам, заглъхвам, избледнявам, отслабвам, утихвам, съхна, бледнея, отмалявам

шушна

шу`шнеш, +мин. св. шу`шнах и шушна`х, +мин. прич. шу`шнал и шушна`л, +несв. +Разг.
1. Говоря много тихо, шептейки; шепна, шушукам. Недей да шушнеш, ами говори като хората.
2. Издавам лек тих звук; шумоля. Огънят шушне приспивно в камината.
Синоними: шушукам, шепна, пошепвам, пошушвам, пришепвам, промълвям, говоря тихо, говоря на ухо, мърморя, мълвя, промърморвам, клюкарствувам, одумвам

вечерям

вече`ряш, +несв.; +Какво. Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял. Какво ще вечеряме?

догарям

дога`ряш, +несв. и [[догоря`]], +св.
1. Горя докрай, до последния предел. Огънят догаря.
2. +Прен. Постепенно отслабвам, изчезвам, отпадам, умирам.

допринасям

доприна`сяш, +несв. и [[допринеса`]], +св.; +За какво. Работя в полза на нещо, подпомагам нещо, съдействам за реализирането му. Думите му допринесоха за нашите добри отношения. Наличието на подходящи суровини допринася за развитието на леката промишленост.
Синоними: притурям, прибавям, придавам, увеличавам, допълвам, принасям, благоприятствувам, способствувам, спомагам, помагам, улеснявам, привнасям, съдействувам, давам своя принос, подсилвам, поддържам, подкрепям, подпомагам, насърчавам, поощрявам

загарям

зага`ряш, +несв. и _загоря` 1 , +св.
1. За храна, която се готви или пече — залепвам за дъното, прегарям и добивам лош вкус и дъх. Овчето мляко често загаря.
2. За съд — получавам загар. Всеки ден мия загорели тенджери.
3. За кожа — от слънце или вятър добивам тъмен цвят, загар.
4. За рана — получавам кора.
5. За кръв и др. — засъхва там, където е капнала или е размазана. Кръвта по пода беше загоряла.
6. За уста, гърло — пресъхвам от жажда.
+същ. [[зага`ряне]], +ср.
+прил. [[загоря`л]], загоря`ла, загоря`ло, +мн. загоре`ли.
• Загорял съм за нея. — Не ми е притрябвала.

----

зага`ряш, +несв. и загоря` 2 , +св.
1. За огън — започвам да горя. Огънят загоря весело.
2. +Прен. За поглед, чувства — разгарям се.

----

зага`ряш, +несв. и загоря` 3_ , +св. Причинявам загаряне на ядене.
Синоними: горя, изгарям, обгарям, прегарям, пламтя

изхитрям

изхи`тряш, +несв. и [[изхи`тря]], +св.; +Кого. Успявам да надделея с хитрост.
_изхитрям се/изхитря се._ — Проявявам хитрост в една своя проява.
Синоними: надхитрявам, изигравам, мамя, лъжа, излъгвам, измамвам, надлъгвам, подигравам

кашлям

ка`шляш, +несв.
1. Изкарвам силна струя въздух от устата с характерен шум поради заболяване на дихателните органи.
2. +Прен. За машина, мотор — издавам шум като при кашлица, давя се. Моторът започна да кашля.
_кашлям се._ — +Разг. Кашлям леко, покашлям се, обикн. за да дам знак за нещо.

кланям се

кла`няш се, +несв.
1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета.
2. На какво. Почитам; прекланям се пред божество или кумир.
3. +Прен. Държа се раболепно.
• На кой господ се кланяш? — Какви възгледи имаш?
Синоними: покланям се, прекланям се, навеждам се, наклонявам се, правя поклон, чупя си гръбнака, привеждам се, поздравявам, кимам, раболепнича, сервилнича, угоднича, почитам

намъдрям се

намъ`дряш се, +несв. и _намъ`дря се, +св. +Разг. +Пренебр. Намествам се, сядам на определено място. Той се намъдри на свободния стол до мене._

направям

напра`вяш, +несв. и [[напра`вя]], +св.
1. +Какво. Правя нещо докрай, изцяло; изработвам, извършвам. Направих сметката.
2. Кого, какъв. Назначавам на работа, превръщам в друг. Направиха го директор.
3. За време, възраст — навършвам. Тази седмица направи десет години.
_направям се/направя се. 1. — Превръщам се, ставам. Направи се на маймуна.
2. Преструвам се. Направих се на умрял._

опомням се

опо`мняш се, +несв. и _опо`мня се, +св. Идвам на себе си, съвземам се. Когато се опомних, бях в болницата._
Синоними: съвземам се, идвам на себе си, свестявам се, отрезнявам, съзнавам се, сепвам се, идвам в съзнание, стрясвам се, окопитвам се, съживявам се, възвръщам се, събуждам се, сещам се, обуздавам се, сдържам се, въздържам се

погаврям се

пога`вряш се, +несв. и _пога`вря се, +св.
1. С кого/с какво. Гавря се малко.
2. С кого._ Гавря се изцяло.

покланям се

покла`няш се, +несв. и _поклоня` се_, +св.
1. Правя поклон.
2. Почитам като нещо свръхестествено.
Синоними: прекланям се, навеждам се, правя поклон, свеждам глава, поздравявам

потеглям

поте`гляш, +несв. и [[поте`гля]], +св.
1. +Кого, какво. Тегля от време на време по малко.
2. +Кого, какво. Почвам да тегля.
3. Известно време прекарвам в тегло, страдание. Потегли и той, па му излезе късметът.
4. Тръгвам. Потеглям на поход.
Синоними: тръгвам, запътвам се, заминавам, отправям се, поемам пътя, отивам, поемам, потеглям на път, отпътувам, напътвам се, насочвам се, отдалечавам се, запилявам се, отделям се, откъсвам се, отивам си, оттеглям се

придирям

придиряш, +несв. Придирвам.
Синоними: придирвам, съм взискателен, изисквам, изискам, държа сметка

проговарям

проговаряш, +несв. и [[проговоря]], +св.
1. Започвам да говоря, научавам се да говоря.
2. Продумвам, казвам. Няма ли да проговориш най-сетне.
Синоними: проговорвам, продумвам, издумвам, отварям приказка, повеждам разговор, промълвим, промърморвам, заговорвам, заприказвам, говоря, казвам, думам, мълвя, мърморя, изричам, изказвам

разговарям

разговаряш, +несв.; с кого, +За какво. Водя разговор. Разговарям с майка си. разговаряш, +несв. и [[разговоря]], +св.; +Кого. +Разг.
1. Карам да започне да говори.
2. Отвличам от тъжни мисли чрез разговор; раздумвам. Идвам да го разговоря.
_разговарям се/разговоря се. 1._ — +Разг. Разговарям с някого.
2. Започвам все повече да говоря; разприказвам се.
Синоними: беседвам, говоря, думам, вземам думата, приказвам, заприказвам се, бъбря, казвам, водя разговор, разказвам, разправям, излагам, обяснявам, конферирам, разменям мисли

размислям

размисляш, +несв. и [[размисля]], +св.
1. Мисля задълбочено по някакъв проблем, обмислям, премислям, размишлявам. Размислих добре и реших.
2. Отказвам се от предишно решение. Вчера бях съгласен, но размислих.
_размислям се/размисля се._ — Отдавам се на задълбочени мисли, на размисъл.
Синоними: обмислям, премислям, обсъждам, разсъждавам, мисля, помислям, съобразявам, разглеждам, размишлявам, поразмислям се, пообмислям, пообсъждам, анализирам, умувам, мъдрувам

саморазправям

се, саморазправяш се, +несв. и _саморазправя се, +св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта. Саморазправям се с крадеца. _ +същ. [[саморазправа]], +ж. Прибягвам до саморазправа.

стъпям

стъ`пяш, +несв. Стъпвам.

умислям се

уми`сляш се, +несв. и _уми`сля се, +св. Потъвам в тъжни мисли, угрижвам се, унасям се. Какво си се умислил?
+прил. [[уми`слен]], уми`слена, уми`слено, +мн. уми`слени.
+нареч. [[уми`слено]]. Гледам умислено._
Синоними: замислям се, потъвам в мисли, вдълбочавам се, съсредоточавам се, вдълбавам се, унасям се, вглъбявам се

вживея се

вживе`еш се, +мин. св. вживя`х се, +мин. прич. вживя`л се, +св. — +вж. [[вживявам се]].

влея

вле`еш, +мин. св. влях, +мин. прич. влял, +св. — +вж. [[вливам]].

възгордея се

възгорде`еш се, +мин. св. възгордя`х се, +мин. прич. възгордя`л се, +св. — +вж. [[възгордявам се]].

довея

дове`еш, +мин. св. довя`х и дове`ях, +мин. прич. довя`л и дове`ял, +св. — +вж. [[довявам]].

доживея

доживе`еш, +мин. св. доживя`х, +мин. прич. доживя`л, +св. — +вж. [[доживявам]].

завея

заве`еш, +мин. +св. завя`х, +мин. прич. завя`л, +св. — +вж. [[завявам]].

завладея

завладе`еш, +мин. +св. завладя`х, +мин. прич. завладя`л, +св. — +вж. [[завладявам]].

загрея

загре`еш, +мин. +св. загря`х, +мин. прич. загря`л, +св. — +вж. [[загрявам]].

заживея

заживе`еш, +мин. +св. заживя`х, +мин. прич. заживя`л, +св. — +вж. [[заживявам]].

залея

зале`еш, +мин. +св. заля`х, +мин. прич. заля`л, +св. — +вж. [[заливам 1 .

----

зале`еш, +мин. +св. заля`х, +мин. прич. заля`л, +св. — +вж. [[заливам 2 .__

залюлея

залюле`еш, +мин. +св. залюля`х, +мин. прич. залюля`л, +св. — +вж. [[залюлявам 1 .

----

залюле`еш, +мин. +св. залюля`х, +мин. прич. залюля`л, +св. — +вж. [[залюлявам 2 .__

запилея

запиле`еш, +мин. +св. запиля`х, +мин. прич. запиля`л, +св. — +вж. [[запилявам]].

зарея

заре`еш, +мин. +св. заре`ях, +мин. прич. заре`ял, +св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината.
_зарея се. 1. — За поглед — започвам да се рея.
2. Залутам се, запилея се някъде. Зарея се из града да си търси работа._
+прил. [[заре`ян]], заре`яна, заре`яно, +мн. заре`яни.

засмея се

засме`еш се, +мин. +св. засмя`х се, +мин. прич. засмя`л се, +св. — +вж. [[засмивам се]].

извея

изве`еш, +мин. св. извя`х, +мин. прич. извя`л, +св. — +вж. [[извявам]].

изживея

изживе`еш, +мин. св. изживя`х, +мин. прич. изживя`л, +св. — +вж. [[изживявам]].

излея

изле`еш, +мин. св. изля`х, +мин. прич. изля`л, +св. — +вж. [[изливам]].

изпея

изпе`еш, +мин. св. изпя`х, +мин. прич. изпя`л, +св. — +вж. [[изпявам]].

изпоразболея се

изпоразболе`еш се, +мин. св. изпоразболя`х се, +мин. прич. изпоразболя`л се, +св. — +вж. [[изпоразболявам се]].

навея

наве`еш, +мин. +св. навя`х, +мин. прич. навя`л, +св. — +вж. [[навявам]].

нагрея

нагре`еш, +мин. +св. нагря`х, +мин. прич. нагря`л, +св. — +вж. [[нагрявам]].

надживея

надживе`еш, +мин. +св. надживя`х, +мин. прич. надживя`л, +св. — +вж. [[надживявам]].

налея

нале`еш, +мин. +св. наля`х, +мин. прич. наля`л, +св. — +вж. [[наливам]].

насея

насе`еш, +мин. +св. нася`х, +мин. прич. нася`л, +св. — +вж. [[насявам]].

облея

обле`еш, +мин. св. обля`х, +мин. прич. обля`л, +св. — +вж. [[обливам]].

овладея

овладе`еш, +мин. св. овладя`х, +мин. прич. овладя`л, +св. — +вж. [[овладявам]].

огрея

огре`еш, +мин. св. огря`х, +мин. прич. огря`л, +св. — +вж. [[огрявам]].

олея

оле`eш, +мин. св. оля`х, +мин. прич. оля`л, +св. — +вж. [[оливам]].

олюлея се

олюле`еш се, +мин. св. олюля`х се, +мин. прич. олюля`л се, +св. — +вж. [[олюлявам се]].

осея

осе`еш, +мин. св. ося`х, +мин. прич. ося`л, +св. — +вж. [[осявам]].

осмея

осме`еш, +мин. св. осмя`х, +мин. прич. осмя`л, +св. — +вж. [[осмивам]].

отвея

отве`еш, +мин. св. отвя`х, +мин. прич. отвя`л, +св. — +вж. [[отвявам]].

отживея

отживе`еш, +мин. св. отживя`х, +мин. прич. отживя`л, +св. — +вж. [[отживявам]].

отлея

отле`еш, +мин. св. отля`х, +мин. прич. отля`л, +св. — +вж. [[отливам 1/2_ .

повея

пове`еш, +мин. +св. повя`х, +мин. прич. повя`л, +св. — +вж. [[повявам]].

подгрея

подгре`еш, +мин. +св. подгря`х и подгре`ях, +мин. прич. подгря`л и подгре`ял, +св. — +вж. [[подгрявам]].

подлея

подле`еш, +мин. св. подля`х, +мин. прич. подля`л, +св. — +вж. [[подливам]].

полея

поле`еш, +мин. св. поля`х, +мин. прич. поля`л, +св. — +вж. [[поливам]].

попилея

попиле`еш, +мин. св. попиля`х, +мин. прич. попиля`л, +св. — +вж. [[попилявам]].

посея

посе`еш, +мин. св. пося`х и посе`ях, +мин. прич. пося`л и посе`ял, +св. — +вж. [[посявам]].

прегрея

прегрееш, +мин. +св. прегрях, +мин. прич. прегрял, +св. — +вж. [[прегрявам]].

преживея

преживееш, +мин. +св. преживях, +мин. прич. преживял, +св. — +вж. [[преживявам]].

прелея

прелееш, +мин. +св. прелях, +мин. прич. прелял, +св. — +вж. [[преливам]].

преодолея

преодолееш, +мин. +св. преодолях, +мин. прич. преодолял, +св. — +вж. [[преодолявам]].

пресея

пресееш, +мин. +св. пресях, +мин. прич. пресял, +св. — +вж. [[пресявам]].

прилея

прилееш, +мин. св. прилях, +мин. прич. прилял, +св. — +вж. [[приливам]].

пролея

пролееш, +мин. св. пролях, +мин. прич. пролял, +св. — вж. [[проливам]].

пропилея

пропилееш, +мин. св. пропилях, +мин. прич. пропилял, +св. — +вж. [[пропилявам]].

проумея

проумееш, +мин. св. проумях, +мин. прич. проумял, +св. — +вж. [[проумявам]].

развея

развееш, +мин. +св. развях, +мин. прич. развял, +св. — +вж. [[развявам]].

разгрея

разгрееш, +мин. +св. разгрях, +мин. прич. разгрял, +св. — +вж. [[разгрявам]].

разлея

разлееш, +мин. +св. разлях, +мин. прич. разлял, +св. — +вж. [[разливам]].

разлюлея

разлюлееш, +мин. +св. разлюлях, +мин. прич. разлюлял, +св. — +вж. [[разлюлявам]].

разпилея

разпилееш, +мин. +св. разпилях, +мин. прич. разпилял, +св. — +вж. [[разпилявам]].

разсея

разсееш, +мин. +св. разсеях и разсях, +мин. прич. разсеял и разсял, +св. — +вж. [[разсейвам]].

разсмея

разсмееш, +мин. +св. разсмях, +мин. прич. разсмял, +св. — +вж. [[разсмивам]].

сгрея

сгрееш, +мин. св. сгрях, +мин. прич. сгрял, +св. — вж. [[сгрявам]].

слея

слееш, +мин. св. слях, +мин. прич. слял, +св. — +вж. [[сливам]].

взема

взе`меш, +мин. св. взех, +мин. прич. взел, +св. — +вж. [[вземам]].

възприема

възприе`меш, +мин. св. възприе`х, +мин. прич. възприе`л, +св. — +вж. [[възприемам]].

завзема

завзе`меш, +мин. +св. завзе`х, +мин. прич. завзе`л, +св. — +вж. [[завземам]].

заема

зае`меш, +мин. +св. зае`х, +мин. прич. зае`л, +св. — +вж. [[заемам 1 .

----

зае`меш, +мин. +св. зае`х, +мин. прич. зае`л, +св. — +вж. [[заемам 2 .__

заснема

засне`меш, +мин. +св. засне`х, +мин. прич. засне`л, +св. — +вж. [[заснемам 1 .

----

засне`меш, +мин. +св. засне`х, +мин. прич. засне`л, +св. — +вж. [[заснемам 2 .__

иззема

иззе`меш, +мин. св. иззе`х, +мин. прич. иззе`л, +св. — +вж. [[изземвам]].

надвзема

надвзе`меш, +мин. +св. надвзе`х, +мин. прич. надвзе`л, +св. — +вж. [[надвзимам]].

наема

нае`меш, +мин. +св. нае`х, +мин. прич. нае`л, +св. — +вж. [[наемам]].

обзема

обзе`меш, +мин. св. обзе`х, +мин. прич. обзе`л, +св. — +вж. [[обземам]].

отзема

отзе`меш, +мин. св. отзе`х, +мин. прич. отзе`л, +св. — +вж. [[отземам]].

отнема

отне`меш, +мин. св. отне`х, +мин. прич. отне`л, +св. — +вж. [[отнемам]].

подема

поде`меш, +мин. +св. поде`х, +мин. прич. поде`л, +св. — +вж. [[подемам]].

подзема

подзе`меш, +мин. +св. подзе`х, +мин. прич. подзе`л, +св. — +вж. [[подземам]].

поема

+мн. пое`ми, +ж. Голяма лиро-епическа творба в стихотворна форма.

----

пое`меш, +мин. св. пое`х, +мин. прич. пое`л, +св. — +вж. [[поемам]].

превзема

превземеш, +мин. +св. превзех, +мин. прич. превзел, +св. — +вж. [[превземам]].

предприема

предприемеш, +мин. +св. предприех, +мин. прич. предприел, +св. — +вж. [[предприемам]].

пренаема

пренаемеш, +мин. +св. пренаех, +мин. прич. пренаел, +св. — +вж. [[пренаемам]].

преснема

преснемеш, +мин. св. преснех, +мин. прич. преснел, +св. — +вж. [[преснимам]].

приема

приемеш, +мин. св. приех, +мин. прич. приел, +св. — +вж. [[приемам]].

раззема

разземеш, +мин. +св. раззех, +мин. прич. раззел, +св. — +вж. [[разземам]].

снема

снемеш, +мин. св. снех, +мин. прич. снел, +св. — +вж. [[снимам]].

съвзема се

съвзе`меш се, +мин. св. съвзе`х се, +мин. прич. съвзе`л се, +св. — +вж. [[съвземам]] се.

взра се

взреш се, +мин. св. взрях се, +мин. прич. взрял се, +св. — +вж. [[взирам се]].

въвра

въвре`ш, +мин. св. въвря`х, +мин. прич. въвря`л, +св. — +вж. [[въвирам]].

възпра

възпре`ш, +мин. св. възпря`х, +мин. прич. възпря`л, +св. — +вж. [[възпирам]].

допра

допре`ш, +мин. св. допря`х, +мин. прич. допря`л, +св. — +вж. [[допирам]].

завра

завре`ш, +мин. +св. завря`х, +мин. прич. завря`л, +св. — +вж. [[завирам 1 ._

заподозра

заподозре`ш, +мин. +св. заподозря`х, +мин. прич. заподозря`л, +св. — +вж. [[заподозирам]].

запра

запре`ш, +мин. +св. запря`х, +мин. прич. запря`л, +св. — +вж. [[запирам 2_ .

навра

навре`ш, +мин. +св. навря`х, +мин. прич. навря`л, +св. — +вж. [[навирам]].

опра

опре`ш, +мин. св. опря`х, +мин. прич. опря`л, +св. — +вж. [[опирам 2_ .

подвра

подвре`ш, +мин. +св. подвря`х, +мин. прич. подвря`л, +св. — +вж. [[подвирам]].

подозра

подозре`ш, +мин. св. подозря`х, +мин. прич. подозря`л, +св. — +вж. [[подозирам]].

подпра

подпре`ш, +мин. св. подпря`х, +мин. прич. подпря`л, +св. — +вж. [[подпирам]].

презра

презреш, +мин. +св. презрях, +мин. прич. презрял, +св. — +вж. [[презирам]].

припра

припреш, +мин. св. припрях, +мин. прич. припрял, +св. — вж.[[припирам]].

провра

провреш, +мин. св. проврях, +мин. прич. проврял, +св. — вж. [[провирам]].

прозра

прозреш, +мин. св. прозрях, +мин. прич. прозрял, +св. — вж. [[прозирам]].

простра

простреш, +мин. св. прострях, +мин. прич. прострял, +св. — +вж. [[простирам]].

разпростра

разпростреш, +мин. +св. разпрострях, +мин. прич. разпрострял, +св. — +вж. [[разпростирам]].

свра

свреш, +мин. св. сврях, +мин. прич. сврял, +св. — вж. [[свирам]].

спра

спреш, +мин. св. спрях, +мин. прич. спрял, +св. — +вж. [[спирам]].

съзра

съзре`ш, +мин. св. съзря`х, +мин. прич. съзря`л, +св. — +вж. [[съзирам]].

увра

увре`ш, +мин. св. увря`х, +мин. прич. увря`л, +св. — +вж. [[увирам]].

видя

ви`диш, +мин. св. видя`х, +мин. прич. видя`л, +св. — +вж. [[виждам]].

недовидя

недови`диш, +мин. +св. недовидя`х, +мин. прич. недовидя`л, +св. — +вж. [[недовиждам]].

вкова

вкове`ш, +мин. св. вкова`х, +мин. прич. вкова`л, +св. — +вж. [[вковавам]].

загреба

загребе`ш, +мин. +св. загре`бах, +мин. прич. загре`бал, +св. — +вж. [[загребвам 1 .

----

загребе`ш, +мин. +св. загре`бах, +мин. прич. загре`бал, +св. — +вж. [[загребвам 2 .__

закова

закове`ш, +мин. +св. закова`х, +мин. прич. закова`л, +св. — +вж. [[заковавам]].

заора

заоре`ш, +мин. +св. заора`х, +мин. прич. заора`л, +св. — +вж. [[заоравам]].

изгреба

изгребе`ш, +мин. св. изгре`бах, +мин. прич. изгре`бал, +св. — +вж. [[изгребвам]].

изгриза

изгризе`ш, +мин. св. изгри`зах, +мин. прич. изгри`зал, +св. — +вж. [[изгризвам]].

изкова

изкове`ш, +мин. св. изкова`х, +мин. прич. изкова`л, +св. — +вж. [[изковавам]].

изора

изоре`ш, +мин. св. изора`х, +мин. прич. изора`л, +св. — +вж. [[изоравам]].

изтърва

изтърве`ш, +мин. св. изтърва`х, +мин. прич. изтърва`л, +св. — +вж. [[изтървавам]].

нагреба

нагребе`ш, +мин. +св. нагре`бах, +мин. прич. нагре`бал, +св. — +вж. [[нагребвам]].

назова

назове`ш, +мин. +св. назова`х, +мин. прич. назова`л, +св. — +вж. [[назовавам]].

накова

накове`ш, +мин. +св. накова`х, +мин. прич. накова`л, +св. — +вж. [[наковавам]].

накълва

накълве`ш, +мин. +св. накълва`х, +мин. прич. накълва`л, +св. — +вж. [[накълвавам]].

наснова

наснове`ш, +мин. +св. наснова`х, +мин. прич. наснова`л, +св. — +вж. [[насновавам]].

обкова

обкове`ш, +мин. св. обкова`х, +мин. прич. обкова`л, +св. — +вж. [[обковавам]].

обоснова

обоснове`ш, +мин. св. обоснова`х, +мин. прич. обоснова`л, +св. — +вж. [[обосновавам]].

огриза

огризе`ш, +мин. св. огри`зах, +мин. прич. огри`зал, +св. — +вж. [[огризвам]].

окова

окове`ш, +мин. св. окова`х, +мин. прич. окова`л, +св. — +вж. [[оковавам]].

основа

+мн. осно`ви, +ж.
1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж.
2. Главна част на действие.
3. Само +мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи.
4. +Спец. В математиката — страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. Основа на пирамида.
5. +Спец. В граматиката — съвкупността от представки, корен и наставки в една дума.
6. +Спец. В химията — съединение на метал с хидроксилна група. Алкални основи.
7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът.
• Поставям на здрави основи (нещо). — Осигурявам добри условия за развитието и осъществяването на нещо.

----

основе`ш, +мин. св. основа`х, +мин. прич. основа`л, +св. — +вж. [[основавам]].
Синоними: (същ.) устои, подпора, база, подножие, пиедестал, фундамент, дъно, корен, (същ.) канава, (същ.) становище, позиция, плоскост, принцип, положение, (същ.) основание, мотив, подбуда, (същ.) план, (същ.) базис, основна съставка, (същ.) поставка, статив, цокъл, (същ.) подготовка, опитност, квалификация

отзова

отзове`ш, +мин. св. отзова`х, +мин. прич. отзова`л, +св. — +вж. [[отзовавам]].

отърва

отърве`ш, +мин. св. отърва`х, +мин. прич. отърва`л +св. — +вж. [[отървавам]].

погреба

погребе`ш, +мин. +св. погре`бах, +мин. прич. погре`бал, +св. — +вж. [[погребвам]].

подкова

+мн. подко`ви, +ж.
1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.
2. +Остар. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.

----

подкове`ш, +мин. св. подкова`х, +мин. прич. подкова`л, +св. — +вж. [[подковавам]].

позова

позове`ш, +мин. св. позова`х, +мин. прич. позова`л, +св. — +вж. [[позовавам]].

преора

преореш, +мин. +св. преорах, +мин. прич. преорал, +св. — +вж. [[преоравам]].

призова

призовеш, +мин. св. призовах, +мин. прич. призовал, +св. — +вж. [[призовавам]].

прикова

приковеш, +мин. св. приковах, +мин. прич. приковал, +св. — +вж. [[приковавам]].

разкова

разковеш, +мин. +св. разковах, +мин. прич. разковал, +св. — +вж. [[разковавам]].

разора

разореш, +мин. +св. разорах, +мин. прич. разорал, +св. — +вж. [[разоравам]].

разтърва

разтървеш, +мин. +св. разтървах, +мин. прич. разтървал, +св. — +вж. [[разтървавам]].

скова

сковеш, +мин. св. сковах, +мин. прич. сковал, +св. — +вж. [[сковавам]].

заблея

забле`еш, +мин. +св. забля`х и забле`ях, +мин. прич. забля`л и забле`ял, +св. — +вж. [[заблейвам]] и [[заблявам.]]

забогатея

забогате`еш, +мин. +св. забогатя`х, +мин. прич. забогатя`л, +св. — +вж. [[забогатявам]].

заболея

заболе`еш, +мин. +св. заболя`х, +мин. прич. заболя`л, +св. — +вж. [[заболявам]].

заборчлея

заборчле`еш, +мин. +св. заборчля`х, +мин. прич. заборчля`л, +св. — +вж. [[заборчлявам]].

забременея

забремене`еш, +мин. +св. забременя`х, +мин. прич. забременя`л, +св. — +вж. [[забременявам]].

заговея

загове`еш, +мин. +св. заговя`х, +мин. прич. заговя`л, +св. — +вж. [[заговявам]].

загрубея

загрубе`еш, +мин. +св. загрубя`х, +мин. прич. загрубя`л, +св. — +вж. [[загрубявам 1 ._

задлъжнея

задлъжне`еш, +мин. +св. задлъжня`х, +мин. прич. задлъжня`л, +св. — +вж. [[задлъжнявам]].

зажаднея

зажадне`еш, +мин. +св. зажадня`х, +мин. прич. зажадня`л, +св. — +вж. [[зажаднявам]].

заздравея

заздраве`еш, +мин. +св. заздравя`х, +мин. прич. заздравя`л, +св. — +вж. [[заздравявам 2_ .

закоравея

закораве`еш, +мин. +св. закоравя`х, +мин. прич. закоравя`л, +св. — +вж. [[закоравявам]].

закостенея

закостене`еш, +мин. +св. закостеня`х, +мин. прич. закостеня`л, +св. — +вж. [[закостенявам]].

закърнея

+мн. закърне`еш, +мин. +св. закърня`х, +мин. прич. закърня`л, +св. — +вж. [[закърнявам]].

закъснея

закъсне`еш, +мин. +св. закъсня`х, +мин. прич. закъсня`л, +св. — +вж. [[закъснявам]].

залудея

залуде`еш, +мин. +св. залудя`х, +мин. прич. залудя`л, +св. — +вж. [[залудявам]].

замомея се

замоме`еш се, +мин. +св. замомя`х се, +мин. прич. замомя`л се, +св. — +вж. [[замомявам се]].

занемея

занеме`еш, +мин. +св. занемя`х, +мин. прич. занемя`л, +св. — +вж. [[занемявам]].

запустея

запусте`еш, +мин. +св. запустя`х, +мин. прич. запустя`л, +св. — +вж. [[запустявам 1_ .

застарея

застаре`еш, +мин. +св. застаря`х, +мин. прич. застаря`л, +св. — +вж. [[застарявам]].

затлъстея

затлъсте`еш, +мин. +св. затлъстя`х, +мин. прич. затлъстя`л, +св. — +вж. [[затлъстявам]].

затъмнея

затъмне`еш, +мин. +св. затъмня`х, +мин. прич. затъмня`л, +св. — +вж. [[затъмнявам 1_ .

затъпея

затъпе`еш, +мин. +св. затъпя`х, +мин. прич. затъпя`л, +св. — +вж. [[затъпявам 2_ .

захитрея

захитре`еш, +мин. +св. захитря`х, +мин. прич. захитря`л, +св. — +вж. [[захитрявам]].

захладнея

захладне`еш, +мин. +св. захладня`х, +мин. прич. захладня`л, +св. — +вж. [[захладнявам]].

зачернея

зачерне`еш, +мин. +св. зачерня`х, +мин. прич. зачерня`л, +св. — +вж. [[зачернявам]].

избелея

избеле`еш, +мин. св. избеля`х, +мин. прич. избеля`л, +св. — +вж. [[избелявам]].

избледнея

избледне`еш, +мин. св. избледня`х, +мин. прич. избледня`л, +св. — +вж. [[избледнявам]].

изблея

избле`еш, +мин. св. избля`х и избле`ях, +мин. прич. избля`л и избле`ял, +св. — +вж. [[изблейвам]].

изветрея

изветре`еш, +мин. св. изветря`х, +мин. прич. изветря`л, +св. — +вж. [[изветрявам]].

извехтея

извехте`еш, +мин. св. извехтя`х, +мин. прич. извехтя`л, +св. — +вж. [[извехтявам 1_ .

изгладнея

изгладне`еш, +мин. св. изгладня`х, +мин. прич. изгладня`л, +св. — +вж. [[изгладнявам 1_ .

изглупея

изглупе`еш, +мин. св. изглупя`х, +мин. прич. изглупя`л, +св. — +вж. [[изглупявам]].

изгрея

изгре`еш, +мин. св. изгря`х, +мин. прич. изгря`л, +св. — +вж. [[изгрявам]].

издребнея

издребне`еш, +мин. св. издребня`х, +мин. прич. издребня`л, +св. — +вж. [[издребнявам]].

изжаднея

изжадне`еш, +мин. св. изжадня`х, +мин. прич. изжадня`л, +св. — +вж. [[изжаднявам]].

изкуфея

изкуфе`еш, +мин. св. изкуфя`х, +мин. прич. изкуфя`л, +св. — +вж. [[изкуфявам]].

излинея

излине`еш, +мин. св. излиня`х, +мин. прич. излиня`л, +св. — +вж. [[излинявам]].

изнемощея

изнемоще`еш, +мин. св. изнемощя`х, +мин. прич. изнемощя`л, +св. — +вж. [[изнемощявам]].

изрусея

изрусе`еш, +мин. св. изруся`х, +мин. прич. изруся`л, +св. — +вж. [[изрусявам 1_ .

набеснея се

набесне`еш се, +мин. +св. набесня`х се, +мин. прич. набесня`л се, +св. — +вж. [[набеснявам се.]]

наголемея

наголеме`еш, +мин. +св. наголемя`х, +мин. прич. наголемя`л, +св. — +вж. [[наголемявам]].

надделея

надделе`еш, +мин. +св. надделя`х, +мин. прич. надделя`л, +св. — +вж. [[надделявам]].

надебелея

надебеле`еш, +мин. +св. надебеля`х, +мин. прич. надебеля`л, +св. — +вж. [[надебелявам 1 ._

надсмея се

надсме`еш се, +мин. +св. надсмя`х се, +мин. прич. надсмя`л се, +св. — +вж. [[надсмивам се]].

наедрея

наедре`еш, +мин. +св. наедря`х, +мин. прич. наедря`л, +св. — +вж. [[наедрявам]].

наживея се

наживе`еш се, +мин. +св. наживя`х се, +мин. прич. наживя`л се, +св. — +вж. [[наживявам се]].

назрея

назре`еш, +мин. +св. назря`х, +мин. прич. назря`л, +св. — +вж. [[назрявам]].

налудея се

налуде`еш се, +мин. +св. налудя`х се, +мин. прич. налудя`л се, +св. — +вж. [[налудявам се.]]

намалея

намале`еш, +мин. +св. намаля`х, +мин. прич. намаля`л, +св. — +вж. [[намалявам 1_ .

напълнея

напълне`еш, +мин. +св. напълня`х, +мин. прич. напълня`л, +св. — +вж. [[напълнявам]].

насмея се

насме`еш се, +мин. +св. насмя`х се, +мин. прич. насмя`л се, +св. — +вж. [[насмивам се.]]

обеднея

обедне`еш, +мин. св. обедня`х, +мин. прич. обедня`л, +св. — +вж. [[обеднявам 1 ._

обезумея

обезуме`еш, +мин. св. обезумя`х, +мин. прич. обезумя`л, +св. — +вж. [[обезумявам]].

овдовея

овдове`еш, +мин. св. овдовя`х, +мин. прич. овдовя`л, +св. — +вж. [[овдовявам]].

овехтея

овехте`еш, +мин. св. овехтя`х, +мин. прич. овехтя`л, +св. — +вж. [[овехтявам 1 ._

овлажнея

овлажне`еш, +мин. св. овлажня`х, +мин. прич. овлажня`л, +св. — +вж. [[овлажнявам 1_ .

огладнея

огладне`еш, +мин. св. огладня`х, +мин. прич. огладня`л, +св. — +вж. [[огладнявам]].

оглупея

оглупе`еш, +мин. св. оглупя`х, +мин. прич. оглупя`л, +св. — +вж. [[оглупявам]].

оголея

оголе`еш, +мин. св. оголя`х, +мин. прич. оголя`л, +св. — +вж. [[оголявам]].

огрубея

огрубе`еш, +мин. св. огрубя`х, +мин. прич. огрубя`л, +св. — +вж. [[огрубявам 1 ._

одрипавея

одрипаве`еш, +мин. св. одрипавя`х, +мин. прич. одрипавя`л, +св. — +вж. [[одрипавявам]].

одъртея

одърте`еш, +мин. св. одъртя`х, +мин. прич. одъртя`л, +св. — +вж. [[одъртявам]].

ожаднея

ожадне`еш, +мин. св. ожадня`х, +мин. прич. ожадня`л, +св. — +вж. [[ожаднявам]].

оживея

оживе`еш, +мин. св. оживя`х, +мин. прич. оживя`л, +св. — +вж. [[оживявам 1 ._

оздравея

оздраве`еш, +мин. св. оздравя`х, +мин. прич. оздравя`л, +св. — +вж. [[оздравявам 1 ._

окаменея

окамене`еш, +мин. св. окаменя`х, +мин. прич. окаменя`л, +св. — +вж. [[окаменявам]].

окелавея

окелаве`еш, +мин. св. окелавя`х, +мин. прич. окелавя`л, +св. — +вж. [[окелавявам]].

окраставея

окраставе`еш, +мин. св. окраставя`х, +мин. прич. окраставя`л, +св. — +вж. [[окраставявам]].

окуцея

окуце`еш, +мин. св. окуця`х, +мин. прич. окуця`л, +св. — +вж. [[окуцявам]].

окъсея

окъсе`еш, +мин. св. окъся`х, +мин. прич. окъся`л, +св. — +вж. [[окъсявам 1 ._

окъснея

окъсне`еш, +мин. св. окъсня`х[[]], мин прич. окъсня`л, св. [[–]] +вж. [[окъснявам.]]

окьоравея

окьораве`еш, +мин. св. окьоравя`х, +мин. прич. окьоравя`л, +св. — +вж. [[окьоравявам 1 ._

олисея

олисе`еш, +мин. св. олися`х, +мин. прич. олися`л, +св. — +вж. [[олисявам]].

омалея

омале`еш, +мин. св. омаля`х, +мин. прич. омаля`л, +св. — +вж. [[омалявам]].

онемея

онеме`еш, +мин. св. онемя`х, +мин. прич. онемя`л, +св. — +вж. [[онемявам]].

оплешивея

оплешиве`еш, +мин. св. оплешивя`х, +мин. прич. оплешивя`л, +св. — +вж. [[оплешивявам]].

опростея

опросте`еш, +мин. св. опростя`х, +мин. прич. опростя`л, +св. — +вж. [[опростявам 1 ._

опустея

опусте`еш, +мин. св. опустя`х, +мин. прич. опустя`л, +св. — +вж. [[опустявам]].

оредея

ореде`еш, +мин. св. оредя`х, +мин. прич. оредя`л, +св. — +вж. [[оредявам]].

осакатея

осакате`еш, +мин. св. осакатя`х, +мин. прич. осакатя`л, +св. — +вж. [[осакатявам 1 ._

освирепея

освирепе`еш, +мин. св. освирепя`х, +мин. прич. освирепя`л, +св. — +вж. [[освирепявам]].

осиротея

осироте`еш, +мин. св. осиротя`х, +мин. прич. осиротя`л, +св. — +вж. [[осиротявам 1 ._

оскотея

оскоте`еш, +мин. св. оскотя`х, +мин. прич. оскотя`л, +св. — +вж. [[оскотявам]].

ослепея

ослепе`еш, +мин. св. ослепя`х, +мин. прич. ослепя`л, +св. — +вж. [[ослепявам 1 ._

остарея

остаре`еш, +мин. св. остаря`х, +мин. прич. остаря`л, +св. — +вж. [[остарявам]].

отеснея

отесне`еш, +мин. св. отесня`х, +мин. прич. отесня`л, +св. — +вж. [[отеснявам 1 ._

отмалея

отмале`еш, +мин. св. отмаля`х, +мин. прич. отмаля`л, +св. — +вж. [[отмалявам]].

отрезвея

отрезве`еш, +мин. св. отрезвя`х, +мин. прич. отрезвя`л, +св. — +вж. [[отрезвявам 1 ._

отрезнея

отрезне`еш, +мин. св. отрезня`х, +мин. прич. отрезня`л, +св. — +вж. [[отрезнявам]].

отънея

отъне`еш, +мин. св. отъня`х, +мин. прич. отъня`л, +св. — +вж. [[отънявам 1 ._

отъпея

отъпе`еш, +мин. св. отъпя`х, +мин. прич. отъпя`л, +св. — +вж. [[отъпявам 1 ._

охладнея

охладне`еш, +мин. св. охладня`х, +мин. прич. охладня`л, +св. — +вж. [[охладнявам]].

оцелея

оцеле`еш, +мин. св. оцеля`х, +мин. прич. оцеля`л, +св. — +вж. [[оцелявам]].

ошугавея

ошугаве`еш, +мин. св. ошугавя`х, +мин. прич. ошугавя`л, +св. — +вж. [[ошугавявам]].

побелея

побеле`еш, +мин. +св. побеля`х, +мин. прич. побеля`л, +св. — +вж. [[побелявам]].

побеснея

побесне`еш, +мин. +св. побесня`х, +мин. прич. побесня`л, +св. — +вж. [[побеснявам]].

побледнея

побледне`еш, +мин. +св. побледня`х, +мин. прич. побледня`л, +св. — +вж. [[побледнявам]].

поболея се

поболе`еш се, +мин. +св. поболя`х се, +мин. прич. поболя`л се, +св. — +вж. [[поболявам се]].

повилнея

повилне`еш, +мин. +св. повилня`х, +мин. прич. повилня`л, +св. — +вж. [[повилнявам]].

погрея

погре`еш, +мин. +св. погря`х, +мин. прич. погря`л, +св. — +вж. [[погрявам]].

погрознея

погрозне`еш, +мин. +св. погрозня`х, +мин. прич. погрозня`л, +св. — +вж. [[погрознявам]].

подивея

подиве`еш, мин. +св. подивя`х, +мин. прич. подивя`л, +св. — +вж. [[подивявам]].

подлудея

подлуде`еш, +мин. св. подлудя`х, +мин. прич. подлудя`л, +св. — +вж. [[подлудявам 1_ .

подсмея се

подсме`еш се, +мин. св. подсмя`х се, +мин. прич. подсмя`л се, +св. — +вж. [[подсмивам се]].

поевтинея

поевтине`еш, +мин. св. поевтиня`х, +мин. прич. поевтиня`л, +св. — +вж. [[поевтинявам 1 ._

поживея

поживе`еш, +мин. св. поживя`х, +мин. прич. поживя`л, +св. — +вж. [[поживявам]].

пожълтея

пожълте`еш, +мин. св. пожълтя`х, +мин. прич. пожълтя`л, +св. — +вж. [[пожълтявам]].

позеленея

позелене`еш, +мин. св. позеленя`х, +мин. прич. позеленя`л, +св. — +вж. [[позеленявам]].

полинея

полине`еш, +мин. св. полиня`х, +мин. прич. полиня`л, +св. — +вж. [[полинявам]].

полудея

полуде`еш, +мин. св. полудя`х, +мин. прич. полудя`л, +св. — +вж. [[полудявам]].

помътнея

помътне`еш, +мин. св. помътня`х, +мин. прич. помътня`л, +св. — +вж. [[помътнявам]].

порозовея

порозове`еш, +мин. св. порозовя`х, +мин. прич. порозовя`л, +св. — +вж. [[порозовявам]].

поруменея

порумене`еш, +мин. св. поруменя`х, +мин. прич. поруменя`л, +св. — +вж. [[поруменявам]].

порусея

порусе`еш, +мин. св. поруся`х, +мин. прич. поруся`л, +св. — +вж. [[порусявам]].

поръждавея

поръждаве`еш, +мин. св. поръждавя`х, +мин. прич. поръждавя`л, +св. — +вж. [[поръждавявам]].

посивея

посиве`еш, +мин. св. посивя`х, +мин. прич. посивя`л, +св. — +вж. [[посивявам]].

посмея

посме`еш, +мин. +св. посмя`х и посме`ях, +мин. прич. посмя`л и посме`ял, +св. — +вж. [[посмявам]].

посребрея

посребре`еш, +мин. +св. посребря`х, +мин. прич. посребря`л, +св. — +вж. [[посребрявам 1 ._

потъмнея

потъмне`еш, +мин. +св. потъмня`х, +мин. прич. потъмня`л, +св. — +вж. [[потъмнявам 1_ .

поумнея

поумне`еш, +мин. +св. поумня`х, +мин. прич. поумня`л, +св. — +вж. [[поумнявам]].

почервенея

почервене`еш, +мин. +св. почервеня`х, +мин. прич. почервеня`л, +св. — +вж. [[почервенявам]].

почернея

почерне`еш, +мин. +св. почерня`х, +мин. прич. почерня`л, +св. — +вж. [[почернявам]].

пощръклея

пощръкле`еш, +мин. +св. пощръкля`х, +мин. прич. пощръкля`л, +св. — +вж. [[пощръклявам]].

пощурея

пощуре`еш, +мин. +св. пощуря`х, +мин. прич. пощуря`л, +св. — +вж. [[пощурявам 1 ._

пребледнея

пребледне`еш, +мин. +св. пребледня`х, +мин. прич. пребледня`л, +св. — +вж. [[пребледнявам]].

прегладнея

прегладнееш, +мин. +св. прегладнях, +мин. прич. прегладнял, +св. — +вж. [[прегладнявам]].

прежаднея

прежаднееш, +мин. +св. прежаднях, +мин. прич. прежаднял, +св. — +вж. [[прежаднявам]].

прежъднея

прежъднееш, +мин. +св. прежъднях, +мин. прич. прежъднял, +св. — +вж. [[прежъднявам]].

прежълтея

прежълтееш, +мин. +св. прежълтях, +мин. прич. прежълтял, +св. — +вж. [[прежълтявам]].

презрея

презрееш, +мин. +св. презрях и презреях, +мин. прич. презрял и презреял, +св. — +вж. [[презрявам]].

премалея

премалееш, +мин. +св. премалях, +мин. прич. премалял, +св. — +вж. [[премалявам]].

престарея

престарееш, +мин. св. престарях, +мин. прич. престарял, +св. — +вж. [[престарявам]].

прималея

прималееш, +мин. св. прималях, +мин. прич. прималял, +св. — +вж. [[прималявам]].

притъмнея

притъмнееш, +мин. св. притъмнях, +мин. прич. притъмнял, +св. — +вж. [[притъмнявам]].

просветлея

просветлееш, +мин. св. просветлях, +мин. прич. просветлял, +св. — +вж. [[просветлявам]].

разбогатея

разбогатееш, +мин. +св. разбогатях, +мин. прич. разбогатял, +св. — +вж. [[разбогатявам]].

разхубавея

разхубавееш, +мин. +св. разхубавях, +мин. прич. разхубавял, +св. — +вж. [[разхубавявам 1 ._

съзрея

съзре`еш, +мин. св. съзря`х, +мин. прич. съзря`л, +св. — +вж. [[съзрявам]].

съумея

съуме`еш, +мин. св. съумя`х, +мин. прич. съумя`л, +св. — +вж. [[съумявам]].

узрея

узре`еш, +мин. св. узря`х, +мин. прич. узря`л, +св. — +вж. [[узрявам]].

умалея

умале`еш, +мин. св. умаля`х, +мин. прич. умаля`л, +св. — +вж. [[умалявам 1_ .

утеснея

утесне`еш, +мин. св. утесня`х, +мин. прич. утесня`л, +св. — +вж. [[утеснявам]].

влея

вле`еш, +мин. св. влях, +мин. прич. влял, +св. — +вж. [[вливам]].

всея

все`еш, +мин. св. всях, +мин. прич. всял, +св. — +вж. [[всявам]].

възпея

възпе`еш, +мин. св. възпя`х, +мин. прич. възпя`л, +св. — +вж. [[възпявам]].

завея

заве`еш, +мин. +св. завя`х, +мин. прич. завя`л, +св. — +вж. [[завявам]].

загрея

загре`еш, +мин. +св. загря`х, +мин. прич. загря`л, +св. — +вж. [[загрявам]].

залея

зале`еш, +мин. +св. заля`х, +мин. прич. заля`л, +св. — +вж. [[заливам 1 .

----

зале`еш, +мин. +св. заля`х, +мин. прич. заля`л, +св. — +вж. [[заливам 2 .__

засея

засе`еш, +мин. +св. зася`х, +мин. прич. зася`л, +св. — +вж. [[засявам]].

извея

изве`еш, +мин. св. извя`х, +мин. прич. извя`л, +св. — +вж. [[извявам]].

излея

изле`еш, +мин. св. изля`х, +мин. прич. изля`л, +св. — +вж. [[изливам]].

изпея

изпе`еш, +мин. св. изпя`х, +мин. прич. изпя`л, +св. — +вж. [[изпявам]].

навея

наве`еш, +мин. +св. навя`х, +мин. прич. навя`л, +св. — +вж. [[навявам]].

нагрея

нагре`еш, +мин. +св. нагря`х, +мин. прич. нагря`л, +св. — +вж. [[нагрявам]].

надпея

надпе`еш, +мин. +св. надпя`х, +мин. прич. надпя`л, +св. — +вж. [[надпявам]].

налея

нале`еш, +мин. +св. наля`х, +мин. прич. наля`л, +св. — +вж. [[наливам]].

напея се

напе`еш се, +мин. +св. напя`х се, +мин. прич. напя`л се, +св. — вж. напявам се.

насея

насе`еш, +мин. +св. нася`х, +мин. прич. нася`л, +св. — +вж. [[насявам]].

облея

обле`еш, +мин. св. обля`х, +мин. прич. обля`л, +св. — +вж. [[обливам]].

обосея

обосе`еш, +мин. св. обося`х, +мин. прич. обося`л, +св. — +вж. [[обосявам]].

огрея

огре`еш, +мин. св. огря`х, +мин. прич. огря`л, +св. — +вж. [[огрявам]].

олея

оле`eш, +мин. св. оля`х, +мин. прич. оля`л, +св. — +вж. [[оливам]].

опея

опе`еш, +мин. св. опя`х, +мин. прич. опя`л, +св. — +вж. [[опявам]].

осея

осе`еш, +мин. св. ося`х, +мин. прич. ося`л, +св. — +вж. [[осявам]].

отвея

отве`еш, +мин. св. отвя`х, +мин. прич. отвя`л, +св. — +вж. [[отвявам]].

отлея

отле`еш, +мин. св. отля`х, +мин. прич. отля`л, +св. — +вж. [[отливам 1/2_ .

отсея

отсе`еш, +мин. св. отся`х, +мин. прич. отся`л, +св. — +вж. [[отсявам]].

повея

пове`еш, +мин. +св. повя`х, +мин. прич. повя`л, +св. — +вж. [[повявам]].

подвея

подве`еш, +мин. +св. подвя`х и подве`ях, +мин. прич. подвя`л и подве`ял, +св. — +вж. [[подвявам]].

подгрея

подгре`еш, +мин. +св. подгря`х и подгре`ях, +мин. прич. подгря`л и подгре`ял, +св. — +вж. [[подгрявам]].

подлея

подле`еш, +мин. св. подля`х, +мин. прич. подля`л, +св. — +вж. [[подливам]].

полея

поле`еш, +мин. св. поля`х, +мин. прич. поля`л, +св. — +вж. [[поливам]].

посея

посе`еш, +мин. св. пося`х и посе`ях, +мин. прич. пося`л и посе`ял, +св. — +вж. [[посявам]].

прегрея

прегрееш, +мин. +св. прегрях, +мин. прич. прегрял, +св. — +вж. [[прегрявам]].

прелея

прелееш, +мин. +св. прелях, +мин. прич. прелял, +св. — +вж. [[преливам]].

пресея

пресееш, +мин. +св. пресях, +мин. прич. пресял, +св. — +вж. [[пресявам]].

прилея

прилееш, +мин. св. прилях, +мин. прич. прилял, +св. — +вж. [[приливам]].

припея

припееш, +мин. св. припях, +мин. прич. припял, +св. — +вж. [[припявам]].

пролея

пролееш, +мин. св. пролях, +мин. прич. пролял, +св. — вж. [[проливам]].

развея

развееш, +мин. +св. развях, +мин. прич. развял, +св. — +вж. [[развявам]].

разгрея

разгрееш, +мин. +св. разгрях, +мин. прич. разгрял, +св. — +вж. [[разгрявам]].

разлея

разлееш, +мин. +св. разлях, +мин. прич. разлял, +св. — +вж. [[разливам]].

разсея

разсееш, +мин. +св. разсеях и разсях, +мин. прич. разсеял и разсял, +св. — +вж. [[разсейвам]].

сгрея

сгрееш, +мин. св. сгрях, +мин. прич. сгрял, +св. — вж. [[сгрявам]].

слея

слееш, +мин. св. слях, +мин. прич. слял, +св. — +вж. [[сливам]].

вляза

вле`зеш, +мин. св. вля`зох, +мин. прич. вля`зъл, +св. — +вж. [[влизам]].

възляза

възле`зеш, +мин. св. възля`зох, +мин. прич. възля`зъл, +св. — +вж. [[възлизам]].

заляза

зале`зеш, +мин. +св. заля`зох, +мин. прич. заля`зъл, +св. — +вж. [[залязвам]].

изляза

изле`зеш, +мин. св. изля`зох, +мин. прич. изля`зъл, +св. — +вж. [[излизам]].

навляза

навле`зеш, +мин. +св. навля`зох, +мин. прич. навля`зъл, +св. — +вж. [[навлизам]].

наизляза

наизле`зеш, +мин. +св. наизля`зох, +мин. прич. наизля`зъл, +св. — +вж. [[наизлизам]].

произляза

произлезеш, +мин. св. произлязох, +мин. прич. произлязъл, +св. — вж. [[произлизам]].

сляза

слезеш, +мин. св. слязох, +мин. прич. слязъл, +св. — +вж. [[слизам]].

влека

влече`ш, +мин. св. вля`кох, +мин. прич. вля`къл, +несв.
1. +Кого, какво. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. +Кого. Увличам, привличам. Влече ме математиката.
3. +Прен. Само в трето лице, +ед. и +мн. Причинявам (обикн. негативна последица). Това влече след себе си огромни неприятности.
_влека се._ — Влача се (в 1 знач.).
Синоними: влача, тегля, повличам, водя, возя, довеждам, докарвам, мъкна, тътря, плъзгам, свличам, замъквам, поповличам, попритеглям, поиздърпвам, издърпвам, попридръпвам, поизмъквам, дърпам, изтеглям, извличам, измъквам, домъквам, изтътрям, примъквам, придръпвам, придвижвам, увличам, подмамвам, притеглям, привличам

сека

сечеш, +мин. св. сякох, +мин. прич. сякъл, +несв.
1. +Какво. Удрям с нещо остро, за да разделя на части. Сека дърво.
2. +Кого, какво. Убивам чрез удряне с нещо остро. Турците сечаха с ятаганите си всеки срещнат.
3. +Какво. Разполовявам, разделям. Реката сечеше селото по средата.
• Сека пари. — Правя пари, пускам в обръщение монети.
• Сече му умът. — Много е умен.
Синоними: разсичам, разрязвам, пресичам, прорязвам, разполовявам, разкъсвам, дялам, изсичам, издялвам, изрязвам, гравирам, вая, извайвам, насичам, нарязвам, отсичам, повалям, цепя, разцепвам, режа, срязвам, прерязвам, отрязвам, порязвам

влетя

влети`ш, +мин. св. влетя`х, +мин. прич. влетя`л, +св. — +вж. [[влитам]].

долетя

долети`ш, +мин. св. долетя`х, +мин. прич. долетя`л, +св. — +вж. [[долитам]].

допълзя

допълзи`ш, +мин. св. допълзя`х, +мин. прич. допълзя`л, +св. — +вж. [[допълзявам]].

заблестя

заблести`ш, +мин. +св. заблестя`х, +мин. прич. заблестя`л, +св. — +вж. [[заблестявам]].

заваля

завали`ш, +мин. +св. завали`х, +мин. прич. завали`л, +св. — +вж. [[завалявам]].

завървя се

завърви`ш се, +мин. +св. завървя`х се, +мин. прич. завървя`л се, +св. — +вж. [[завървявам се]].

загърмя

загърми`ш, +мин. +св. загърмя`х, +мин. прич. загърмя`л, +св. — +вж. [[загърмявам]].

запълзя

запълзи`ш, +мин. +св. запълзя`х, +мин. прич. запълзя`л, +св. — +вж. [[запълзявам]].

заседя

заседи`ш, +мин. +св. заседя`х, +мин. прич. заседя`л, +св. — +вж. [[заседявам]].

зашумя

зашуми`ш, +мин. +св. зашуми`х, +мин. прич. зашуми`л, +св. — +вж. [[зашумявам 1 .

----

зашуми`ш, +мин. +св. зашумя`х, +мин. прич. зашумя`л, +св. — +вж. [[зашумявам 2__ .

избумтя

избумти`ш, +мин. св. избумтя`х, +мин. прич. избумтя`л, +св. — +вж. [[избумтявам]].

избухтя

избухти`ш, +мин. св. избухтя`х, +мин. прич. избухтя`л, +св. — +вж. [[избухтявам]].

извехтя

извехти`ш, +мин. св. извехти`х, +мин. прич. извехти`л, +св. — +вж. [[извехтявам 2_ .

извря

изври`ш, +мин. св. извря`х, +мин. прич. извря`л, +св. — +вж. [[извирам 1 .

----

изври`ш, +мин. св. извря`х, +мин. прич. извря`л, +св. — +вж. [[извирам 2__ .

изгрухтя

изгрухти`ш, +мин. св. изгрухтя`х, +мин. прич. изгрухтя`л, +св. — +вж. [[изгрухтявам]].

иззвъня

иззвъни`ш, +мин. св. иззвъня`х, +мин. прич. иззвъня`л, +св. — +вж. [[иззвънявам]].

иззвънтя

иззвънти`ш, +мин. св. иззвънтя`х, +мин. прич. иззвънтя`л, +св. — +вж. [[иззвънтявам]].

изкипя

изкипи`ш, +мин. св. изкипя`х, +мин. прич. изкипя`л, +св. — +вж. [[изкипявам]].

излетя

излети`ш, +мин. св. излетя`х, +мин. прич. излетя`л, +св. — +вж. [[излитам]].

изпълзя

изпълзи`ш, +мин. св. изпълзя`х, +мин. прич. изпълзя`л, +св. — +вж. [[изпълзявам]].

наболя

наболи`ш, +мин. +св. наболя`х, +мин. прич. наболя`л, +св. — +вж. [[наболявам]].

наваля

навали`ш, +мин. +св. навали`х, +мин. прич. навали`л, +св. — +вж. [[навалям.]]

----

навали`ш, +мин. +св. наваля`х, +мин. прич. наваля`л, +св. — +вж. [[навалявам.]]

навървя

навъ`рвиш, +мин. +св. навъ`рвих, +мин. прич. навъ`рвил, +св. — +вж. [[навървям]].

накипя

накипи`ш, +мин. +св. накипя`х, +мин. прич. накипя`л, +св. — +вж. [[накипявам]].

накрещя

накрещи`ш, +мин. +св. накрещя`х, +мин. прич. накрещя`л, +св. — +вж. [[накрещявам]].

налетя

налети`ш, +мин. +св. налетя`х, +мин. прич. налетя`л, +св. — +вж. [[налитам]].

напращя

напращи`ш, +мин. +св. напращя`х, +мин. прич. напращя`л, +св. — +вж. [[напращявам]].

нацъфтя

нацъфти`ш, +мин. +св. нацъфтя`х, +мин. прич. нацъфтя`л, +св. — +вж. [[нацъфтявам]].

нашумя

нашуми`ш, +мин. +св. нашумя`х, +мин. прич. нашумя`л, +св. — +вж. [[нашумявам]].

овехтя

овехти`ш, +мин. св. овехти`х, +мин. прич. овехти`л, +св. — +вж. [[овехтявам 2 ._

осиротя

осироти`ш, +мин. св. осироти`х, +мин. прич. осироти`л, +св. — +вж. [[осиротявам 2 ._

отлетя

отлети`ш, +мин. св. отлетя`х, +мин. прич. отлетя`л, +св. — +вж. [[отлитам]].

отшумя

отшуми`ш, +мин. св. отшумя`х, +мин. прич. отшумя`л, +св. — +вж. [[отшумявам]].

повървя

повърви`ш, +мин. +св. повървя`х, +мин. прич. повървя`л, +св. — +вж. [[повървявам]].

погоря

погори`ш, +мин. +св. погоря`х, +мин. прич. погоря`л, +св. — +вж. [[погорявам]].

полетя

полети`ш, +мин. св. полетя`х, +мин. прич. полетя`л, +св. — +вж. [[полетявам]].

преваля

превалиш, +мин. +св. превалих, +мин. прич. превалил, +св. — +вж. [[превалявам]].

прекипя

прекипиш, +мин. +св. прекипях, +мин. прич. прекипял, +св. — +вж. [[прекипявам]].

преседя

преседиш, +мин. +св. преседях, +мин. прич. преседял, +св. — +вж. [[преседявам]].

прецъфтя

прецъфтиш, +мин. св. прецъфтях, +мин. прич. прецъфтял, +св. — +вж. [[прецъфтявам]].

прилетя

прилетиш, +мин. св. прилетях, +мин. прич. прилетял, +св. — +вж. [[прилетявам]].

провървя

провървиш, +мин. св. провървях, +мин. прич. провървял, +св. — +вж. [[провървявам]].

пропищя

пропищиш, +мин. св. пропищях, +мин. прич. пропищял, +св. — вж. [[пропищявам]].

процъфтя

процъфтиш, +мин. св. процъфтях, +мин. прич. процъфтял, +св. — +вж. [[процъфтявам]].

развървя

развървиш, +мин. +св. развървих, +мин. прич. развървил, +св. — +вж. [[развървям]].

разцъфтя

разцъфтиш, +мин. +св. разцъфтях, +мин. прич. разцъфтял, +св. — +вж. [[разцъфтявам]].

стърпя се

стърпи`ш се, +мин. св. стърпя`х се, +мин. прич. стърпя`л се, св. — вж. стърпявам се.

влоша

влоши`ш, +мин. св. влоши`х, +мин. прич. влоши`л, +св. — +вж. [[влошавам]].

вманиача

вманиа`чиш, +мин. св. вманиа`чих, +мин. прич. вманиа`чил, +св. — +вж. [[вманиачавам]].

внуша

внуши`ш, +мин. св. внуши`х, +мин. прич. внуши`л, +св. — +вж. [[внушавам]].

възвелича

възвеличи`ш, +мин. св. възвеличи`х, +мин. прич. възвеличи`л, +св. — +вж. [[възвеличавам]].

възкача

възкачи`ш, +мин. св. възкачи`х, +мин. прич. възкачи`л, +св. — +вж. [[възкачвам]].

въоръжа

въоръжи`ш, +мин. св. въоръжи`х, +мин. прич. въоръжи`л, +св. — +вж. [[въоръжавам]].

доближа

доближи`ш, +мин. св. доближи`х, +мин. прич. доближи`л, +св. — +вж. [[доближавам]].

докача

докачи`ш, +мин. св. докачи`х, +мин. прич. докачи`л, +св. — +вж. [[докачам]].

заглуша

заглуши`ш, +мин. +св. заглуши`х, +мин. прич. заглуши`л, +св. — +вж. [[заглушавам]].

задължа

задължи`ш, +мин. +св. задължи`х, +мин. прич. задължи`л, +св. — +вж. [[задължавам]].

закача

закачи`ш, +мин. +св. закачи`х, +мин. прич. закачи`л, +св. — +вж. [[закачам 1 .

----

закачи`ш, +мин. +св. закачи`х, +мин. прич. закачи`л, +св. — +вж. [[закачам 2 .__

залича

заличи`ш, +мин. +св. заличи`х, +мин. прич. заличи`л, +св. — +вж. [[заличавам]].

заскрежа

заскрежи`ш, +мин. +св. заскрежи`х, +мин. прич. заскрежи`л, +св. — +вж. [[заскрежавам]].

затъжа

затъжи`ш, +мин. +св. затъжи`х, +мин. прич. затъжи`л, +св. — +вж. [[затъжавам]].

заякча

заякчи`ш, +мин. +св. заякчи`х, +мин. прич. заякчи`л, +св. — +вж. [[заякчавам]].

извиша

извиши`ш, +мин. св. извиши`х, +мин. прич. извиши`л, +св. — +вж. [[извишавам]].

издължа

издължи`ш, +мин. св. издължи`х, +мин. прич. издължи`л, +св. — +вж. [[издължавам 1 .

----

издължи`ш, +мин. св. издължи`х, +мин. прич. издължи`л, +св. — +вж. [[издължавам 2__ .

изкача

изкачи`ш, +мин. св. изкачи`х, +мин. прич. изкачи`л, +св. — +вж. [[изкачвам]].

изкуша

изкуши`ш, +мин. св. изкуши`х, +мин. прич. изкуши`л, +св. — +вж. [[изкушавам]].

изоблича

изобличи`ш, +мин. св. изобличи`х, +мин. прич. изобличи`л, +св. — +вж. [[изобличавам]].

изопача

изопачи`ш, +мин. св. изопачи`х, +мин. прич. изопачи`л, +св. — +вж. [[изопачавам]].

кача

качи`ш, +мин. св. качи`х, +мин. прич. качи`л, +св. — +вж. [[качвам]].

лиша

лиши`ш, +мин. св. лиши`х, +мин. прич. лиши`л, +св. — +вж. [[лишавам]].

наближа

набли`жеш, +мин. +св. набли`зах, +мин. прич. набли`зал, +св. — +вж. [[наблизвам]].

----

наближи`ш, +мин. +св. наближи`х, +мин. прич. наближи`л, +св. — +вж. [[наближавам]].

надвиша

надвиши`ш, +мин. +св. надвиши`х, +мин. прич. надвиши`л, +св. — +вж. [[надвишавам]].

нажежа

нажежи`ш, +мин. +св. нажежи`х, +мин. прич. нажежи`л, +св. — +вж. [[нажежавам]].

назнача

назначи`ш, +мин. +св. назначи`х, +мин. прич. назначи`л, +св. — +вж. [[назначавам]].

накача

накачи`ш, +мин. +св. накачи`х, +мин. прич. накачи`л, +св. — +вж. [[накачвам.]]

намножа

намножи`ш, +мин. +св. намножи`х, +мин. прич. намножи`л, +св. — +вж. [[намножавам]].

наруша

наруши`ш, +мин. +св. наруши`х, +мин. прич. наруши`л, +св. — +вж. [[нарушавам]].

насърча

насърчи`ш, +мин. +св. насърчи`х, +мин. прич. насърчи`л, +св. — +вж. [[насърчавам]].

натроша

натроши`ш, +мин. +св. натроши`х, +мин. прич. натроши`л, +св. — +вж. [[натрошавам]].

натъжа

натъжи`ш, +мин. +св. натъжи`х, +мин. прич. натъжи`л, +св. — +вж. [[натъжавам]].

обезкуража

обезкуражи`ш, +мин. св. обезкуражи`х, +мин. прич. обезкуражи`л, +св. — +вж. [[обезкуражавам]].

обезлича

обезличи`ш, +мин. св. обезличи`х, +мин. прич. обезличи`л, +св. — +вж. [[обезличавам]].

обезоръжа

обезоръжи`ш, +мин. св. обезоръжи`х, +мин. прич. обезоръжи`л, +св. — +вж. [[обезоръжавам]].

обезпеча

обезпечи`ш, +мин. св. обезпечи`х, +мин. прич. обезпечи`л, +св. — +вж. [[обезпечавам]].

обезсърча

обезсърчи`ш, +мин. св. обезсърчи`х, +мин. прич. обезсърчи`л, +св. — +вж. [[обезсърчавам]].

обкръжа

обкръжи`ш, +мин. св. обкръжи`х, +мин. прич. обкръжи`л, +св. — +вж. [[обкръжавам]].

облекча

облекчи`ш, +мин. св. облекчи`х, +мин. прич. облекчи`л, +св. — +вж. [[облекчавам]].

обознача

обозначи`ш, +мин. св. обозначи`х, +мин. прич. обозначи`л, +св. — +вж. [[обозначавам]].

оглуша

оглуши`ш, +мин. св. оглуши`х, +мин. прич. оглуши`л, +св. — +вж. [[оглушавам 2 ._

ожесточа

ожесточи`ш, +мин. св. ожесточи`х, +мин. прич. ожесточи`л, +св. — +вж. [[ожесточавам]].

озвуча

озвучи`ш, +мин. св. озвучи`х, +мин. прич. озвучи`л, +св. — +вж. [[озвучавам]].

окача

окачи`ш, +мин. св. окачи`х, +мин. прич. окачи`л, +св. — +вж. [[окачвам]].

окръжа

окръжи`ш, +мин. св. окръжи`х, +мин. прич. окръжи`л, +св. — +вж. [[окръжавам]].

омаловажа

омаловажи`ш, +мин. св. омаловажи`х, +мин. прич. омаловажи`л, +св. — +вж. [[омаловажавам]].

омекча

омекчи`ш, +мин. св. омекчи`х, +мин. прич. омекчи`л, +св. — +вж. [[омекчавам]].

опороча

опорочи`ш, +мин. св. опорочи`х, +мин. прич. опорочи`л, +св. — +вж. [[опорочавам]].

оприлича

оприличи`ш, +мин. св. оприличи`х, +мин. прич. оприличи`л, +св. — +вж. [[оприличавам]].

опустоша

опустоши`ш, +мин. св. опустоши`х, +мин. прич. опустоши`л, +св. — +вж. [[опустошавам]].

освежа

освежи`ш, +мин. св. освежи`х, +мин. прич. освежи`л, +св. — +вж. [[освежавам]].

оскрежа

оскрежи`ш, +мин. св. оскрежи`х, +мин. прич. оскрежи`л, +св. — +вж. [[оскрежавам]].

отдалеча

отдалечи`ш, +мин. св. отдалечи`х, +мин. прич. отдалечи`л, +св. — +вж. [[отдалечавам]].

отегча

отегчи`ш, +мин. св. отегчи`х, +мин. прич. отегчи`л, +св. — +вж. [[отегчавам]].

откача

откачи`ш, +мин. св. откачи`х, +мин. прич. откачи`л, +св. — +вж. [[откачвам]].

отлича

отличи`ш, +мин. св. отличи`х, +мин. прич. отличи`л, +св. — +вж. [[отличавам]].

очовеча

очовечи`ш, +мин. св. очовечи`х, +мин. прич. очовечи`л, +св. — +вж. [[очовечавам]].

повиша

повиши`ш, +мин. +св. повиши`х, +мин. прич. повиши`л, +св. — +вж. [[повишавам]].

подкача

подкачи`ш, +мин. св. подкачи`х, +мин. прич. подкачи`л, +св. — +вж. [[подкачвам]].

покача

и [[покача`]], пока`чиш и покачи`ш, +мин. св. пока`чих и покачи`х +мин. прич. пока`чил и покачи`л, +св. — +вж. [[покачвам]].

помрача

помрачи`ш, +мин. св. помрачи`х, +мин. прич. помрачи`л, +св. — +вж. [[помрачавам]].

понижа

понижи`ш, +мин. св. понижи`х, +мин. прич. понижи`л, +св. — +вж. [[понижавам]].

потроша

потроши`ш, +мин. +св. потроши`х, +мин. прич. потроши`л, +св. — +вж. [[потрошавам]].

потуша

потуши`ш, +мин. +св. потуши`х, +мин. прич. потуши`л, +св. — +вж. [[потушавам]].

превиша

превишиш, +мин. +св. превиших, +мин. прич. превишил, +св. — +вж. [[превишавам]].

прегреша

прегрешиш, +мин. +св. прегреших, +мин. прич. прегрешил, +св. — +вж. [[прегрешавам]].

предназнача

предназначиш, +мин. +св. предназначих, +мин. прич. предназначил, +св. — +вж. [[предназначавам]].

предреша

предрешиш, +мин. +св. предреших, +мин. прич. предрешил, +св. — +вж. [[предрешавам]].

преинача

преиначиш, +мин. +св. преиначих, +мин. прич. преиначил, +св. — +вж. [[преиначавам]].

преназнача

преназначиш, +мин. +св. преназначих, +мин. прич. преназначил, +св. — +вж. [[преназначавам]].

приближа

приближиш, +мин. св. приближих, +мин. прич. приближил, +св. — +вж. [[приближавам]].

придружа

придружиш, +мин. св. придружих, +мин. прич. придружил, +св. — +вж. [[придружавам]].

прикача

прикачиш, +мин. св. прикачих, +мин. прич. прикачил, +св. — +вж. [[прикачвам]].

проглуша

проглушиш, +мин. св. проглуших, +мин. прич. проглушил, +св. — вж. [[проглушавам]].

продължа

продължиш, +мин. св. продължих, +мин. прич. продължил, +св. — +вж. [[продължавам]].

разгранича

разграничиш, +мин. +св. разграничих, +мин. прич. разграничил, +св. — +вж. [[разграничавам]].

различа

различиш, +мин. +св. различих, +мин. прич. различил, +св. — +вж. [[различавам]].

размножа

размножиш, +мин. +св. размножих, +мин. прич. размножил, +св. — +вж. [[размножавам]].

разоблича

разобличиш, +мин. +св. разобличих, +мин. прич. разобличил, +св. — +вж. [[разобличавам]].

разоръжа

разоръжиш, +мин. +св. разоръжих, +мин. прич. разоръжил, +св. — +вж. [[разоръжавам]].

разреша

разрешиш, +мин. +св. разреших, +мин. прич. разрешил, +св. — +вж. [[разрешавам]]. разрешиш, +мин. +св. разресах и разреших, +мин. прич. разресал и разрешил, +св. — +вж. [[разресвам]].

разруша

разрушиш, +мин. +св. разруших, +мин. прич. разрушил, +св. — +вж. [[разрушавам]].

разтроша

разтрошиш, +мин. +св. разтроших, +мин. прич. разтрошил, +св. — +вж. [[разтрошавам]].

разтуша

разтушиш, +мин. +св. разтуших, +мин. прич. разтушил, +св. — +вж. [[разтушавам]].

разтъжа

разтъжиш, +мин. +св. разтъжих, +мин. прич. разтъжил, +св. — +вж. [[разтъжавам]].

разшироча

разширочиш, +мин. +св. разширочих, +мин. прич. разширочил, +св. — +вж. [[разширочавам]].

реша

решиш, +мин. +св. ресах и реших, +мин. прич. ресал и решил, +несв.; +Кого, какво. Оправям заплетена коса, козина, като прокарвам гребен през тях. Реша детето. Реша опашката на коня.
_реша се._ — Реша себе си. решиш, +мин. +св. реших, +мин. прич. решил, +св. — +вж. [[решавам]].
Синоними: изчетквам, избърсвам, изчиствам, чистя, изресвам

сближа

сближиш, +мин. св. сближих, +мин. прич. сближил, +св. — вж. [[сближавам]].

сгреша

сгрешиш, +мин. св. сгреших, +мин. прич. сгрешил, +св. — вж. [[сгрешавам]].

сдружа

сдружиш, +мин. св. сдружих, +мин. прич. сдружил, +св. — вж. [[сдружавам]].

скача

скачиш, +мин. св. скачих, +мин. прич. скачил, +св. — +вж. [[скачвам]].

строша

строши`ш, +мин. св. строши`х, +мин. прич. строши`л, св. — вж. [[строшавам]].

съгреша

съгреши`ш, +мин. св. съгреши`х, +мин. прич. съгреши`л, +св. — +вж. [[съгрешавам]].

съдружа се

съдружи`ш се, +мин. св. съдружи`х се, +мин. прич. съдружи`л се, +св. — +вж. [[съдружавам се]].

съкруша

съкруши`ш, +мин. св. съкруши`х, +мин. прич. съкруши`л, +св. — +вж. [[съкрушавам]].

съсредоточа

съсредоточи`ш, +мин. св. съсредоточи`х, +мин. прич. съсредоточи`л, +св. — +вж. [[съсредоточавам]].

уважа

уважи`ш, +мин. св. уважи`х, +мин. прич. уважи`л, +св. — +вж. [[уважавам]].

удължа

удължи`ш, +мин. св. удължи`х, +мин. прич. удължи`л, +св. — +вж. [[удължавам]].

улича

уличи`ш, +мин. св. уличи`х, +мин. прич. уличи`л, +св. — +вж. [[уличавам]].

умножа

умножи`ш, +мин. св. умножи`х, +мин. прич. умножи`л, +св. — +вж. [[умножавам]].

умопомрача

умопомрачи`ш, +мин. св. умопомрачи`х, +мин. прич. умопомрачи`л, +св. — +вж. [[умопомрачавам]].

унижа

унижи`ш, +мин. св. унижи`х, +мин. прич. унижи`л, +св. — +вж. [[унижавам]].

унищожа

унищожи`ш, +мин. св. унищожи`х, +мин. прич. унищожи`л, +св. — +вж. [[унищожавам]].

утеша

утеши`ш, +мин. св. утеши`х, +мин. прич. утеши`л, +св. — +вж. [[утешавам]].

уякча

уякчи`ш, +мин. св. уякчи`х, +мин. прич. уякчи`л, +св. — +вж. [[уякчавам]].

вплета

вплете`ш, +мин. св. впле`тох, +мин. прич. вплел, +св. — +вж. [[вплитам]].

въведа

въведе`ш, +мин. св. въве`дох, +мин. прич. въве`л, +св. — +вж. [[въвеждам]].

възпроизведа

възпроизведе`ш, +мин. св. възпроизве`дох, +мин. прич. възпроизве`л, +св. — +вж. [[възпроизвеждам]].

доведа

доведе`ш, +мин. св. дове`дох, +мин. прич. дове`л, +св. — +вж. [[довеждам]].

забода

забоде`ш, +мин. +св. забо`дох, +мин. прич. забо`л, +св. — +вж. [[забождам]].

заведа

заведе`ш, +мин. +св. заве`дох, +мин. прич. заве`л, +св. — +вж. [[завеждам 1 .

----

заведе`ш, +мин. +св. заве`дох, +мин. прич. заве`л, +св. — +вж. [[завеждам 2__ .

замета

замете`ш, +мин. +св. заме`тох, +мин. прич. заме`л, +св. — +вж. [[замитам]].

заплета

заплете`ш, +мин. +св. запле`тох, +мин. прич. запле`л, +св. — +вж. [[заплитам 1 .

----

заплете`ш, +мин. +св. запле`тох, +мин. прич. запле`л, +св. — +вж. [[заплитам 2 .__

зачета

зачете`ш, +мин. +св. заче`тох, +мин. прич. заче`л, +св. — +вж. [[зачитам 1 .

----

зачете`ш, +мин. +св. заче`тох, +мин. прич. заче`л, +св. — +вж. [[зачитам 2__ .

избода

избоде`ш, +мин. св. избо`дох, +мин. прич. избо`л, +св. — +вж. [[избождам]].

изведа

изведе`ш, +мин. св. изве`дох, +мин. прич. изве`л, +св. — +вж. [[извеждам]].

измета

измете`ш, +мин. св. изме`тох, +мин. прич. изме`л, +св. — +вж. [[измитам]].

изплета

изплете`ш, +мин. св. изпле`тох, +мин. прич. изпле`л, +св. — +вж. [[изплитам]].

набода

набоде`ш, +мин. +св. набо`дох, +мин. прич. набо`л, +св. — +вж. [[набождам]].

наведа

наведе`ш, +мин. +св. наве`дох, +мин. прич. наве`л, +св. — +вж. [[навеждам]].

надчета

надчете`ш, +мин. +св. надче`тох, +мин. прич. надче`л, +св. — +вж. [[надчитам]].

наклада

накладе`ш, +мин. +св. накла`дох, +мин. прич. накла`л, +св. — +вж. [[наклаждам]].

наплета

наплете`ш, +мин. +св. напле`тох, +мин. прич. напле`л, +св. — +вж. [[наплитам]].

напреда

напреде`ш, +мин. +св. напре`дох, +мин. прич. напре`л, +св. — +вж. [[напридам]].

насмета

насмете`ш, +мин. +св. насме`тох, +мин. прич. насме`л, +св. — +вж. [[насмитам]].

обзаведа

обзаведе`ш, +мин. св. обзаве`дох, +мин. прич. обзаве`л, +св. — +вж. [[обзавеждам]].

омета

омете`ш, +мин. св. оме`тох, +мин. прич. оме`л, +св. — +вж. [[омитам]].

оплета

оплете`ш, +мин. св. опле`тох, +мин. прич. опле`л, +св. — +вж. [[оплитам]].

опреда

опреде`ш, +мин. св. опре`дох, +мин. прич. опре`л, +св. — +вж. [[опридам]].

отведа

отведе`ш, +мин. св. отве`дох, +мин. прич. отве`л, +св. — +вж. [[отвеждам]].

отчета

отчете`ш, +мин. св. отче`тох, +мин. прич. отче`л, +св. — +вж. [[отчитам]].

поведа

поведе`ш, +мин. +св. пове`дох, +мин. прич. пове`л, +св. — +вж. [[повеждам]].

подбода

подбоде`ш, +мин. +св. подбо`дох, +мин. прич. подбо`л, +св. — +вж. [[подбождам]].

подведа

подведе`ш, +мин. +св. подве`дох, +мин. прич. подве`л, +св. — +вж. [[подвеждам]].

подклада

подкладе`ш, +мин. св. подкла`дох, +мин. прич. подкла`л, +св. — +вж. [[подклаждам]].

помета

помете`ш, +мин. св. поме`тох, +мин. прич. поме`л, +св. — +вж. [[помитам]].

почета

почете`ш, +мин. +св. поче`тох, +мин. прич. поче`л, +св. — +вж. [[почитам]].

преведа

преведеш, +мин. +св. преведох, +мин. прич. превел, +св. — +вж. [[превеждам 1, 2 ._

предпочета

предпочетеш, +мин. +св. предпочетох, +мин. прич. предпочел, +св. — +вж. [[предпочитам]].

премета

преметеш, +мин. +св. преметох, +мин. прич. премел, +св. — +вж. [[премитам]].

преплета

преплетеш, +мин. +св. преплетох, +мин. прич. преплел, +св. — +вж. [[преплитам]].

препреда

препредеш, +мин. +св. препредох, +мин. прич. препрел, +св. — +вж. [[препридам]].

приведа

приведеш, +мин. св. приведох, +мин. прич. привел, +св. — +вж. [[привеждам]].

пробода

прободеш, +мин. св. прободох, +мин. прич. пробол, +св. — +вж. [[пробождам]].

проведа

проведеш, +мин. св. проведох, +мин. прич. провел, +св. — +вж. [[провеждам]].

произведа

произведеш, +мин. св. произведох, +мин. прич. произвел, +св. — +вж. [[произвеждам]].

прочета

прочетеш, +мин. св. прочетох, +мин. прич. прочел, +св. — +вж. [[прочитам]].

разведа

разведеш, +мин. +св. разведох, +мин. прич. развел, +св. — +вж. [[развеждам 1, 2_ .

разплета

разплетеш, +мин. +св. разплетох, +мин. прич. разплел, +св. — +вж. [[разплитам]].

разчета

разчетеш, +мин. +св. разчетох, +мин. прич. разчел, +св. — +вж. [[разчитам 1, 2_ .

сведа

сведеш, +мин. св. сведох, +мин. прич. свел, +св. — вж. [[свеждам]].

смета

сметеш, +мин. св. сметох, +мин. прич. смел, +св. — +вж. [[смитам]].

сплета

сплетеш, +мин. св. сплетох, +мин. прич. сплел, +св. — +вж. [[сплитам]].

счета

счете`ш, +мин. св. сче`тох, +мин. прич. счел, +св. — +вж. [[считам]].

убода

убоде`ш, +мин. св. убо`дох, +мин. прич. убо`л, +св. — +вж. [[убождам]].

вмириша

вмири`шеш, +мин. св. вмири`сах, +мин. прич. вмири`сал, +св. — +вж. [[вмирисвам]].

впиша

впи`шеш, +мин. св. впи`сах, +мин. прич. впи`сал, +св. — +вж. [[вписвам]].

вчеша

вче`шеш, +мин. св. вче`сах, +мин. прич. вче`сал, +св. — +вж. [[вчесвам]].

забърша

забъ`ршеш, +мин. +св. забъ`рсах, +мин. прич. забъ`рсал, +св. — +вж. [[забърсвам]].

запаша

запа`шеш, +мин. +св. запа`сах, +мин. прич. запа`сал, +св. — +вж. [[запасвам 2 ._

запиша

запи`шеш, +мин. +св. запи`сах, +мин. прич. запи`сал, +св. — +вж. [[записвам]].

избърша

избъ`ршеш, +мин. св. избъ`рсах, +мин. прич. избъ`рсал, +св. — +вж. [[избърсвам]].

изпиша

изпи`шеш, +мин. св. изпи`сах, +мин. прич. изпи`сал, +св. — +вж. [[изписвам]].

надпиша

надпи`шеш, +мин. +св. надпи`сах, +мин. прич. надпи`сал, +св. — +вж. [[надписвам]].

напиша

напи`шеш, +мин. +св. напи`сах, +мин. прич. напи`сал, +св. — +вж. [[написвам]].

начеша

наче`шеш, +мин. +св. наче`сах, +мин. прич. наче`сал, +св. — +вж. [[начесвам]].

обърша

объ`ршеш, +мин. св. объ`рсах, +мин. прич. объ`рсал, +св. — +вж. [[обърсвам]].

опаша

опа`шеш, +мин. св. опа`сах, +мин. прич. опа`сал, +св. — +вж. [[опасвам 2 ._

опиша

опи`шеш, +мин. св. опи`сах, +мин. прич. опи`сал, +св. — +вж. [[описвам]].

отпиша

отпи`шеш, +мин. св. отпи`сах, +мин. прич. отпи`сал, +св. — +вж. [[отписвам]].

подпиша

подпи`шеш, +мин. св. подпи`сах, +мин. прич. подпи`сал, +св. — +вж. [[подписвам]].

помириша

помири`шеш, +мин. св. помири`сах, +мин. прич. помири`сал, +св. — +вж. [[помирисвам]].

предпиша

предпишеш, +мин. +св. предписах, +мин. прич. предписал, +св. — +вж. [[предписвам]].

презапиша

презапишеш, +мин. +св. презаписах, +мин. прич. презаписал, +св. — +вж. [[презаписвам]].

препаша

препашеш, +мин. +св. препасах, +мин. прич. препасал, +св. — +вж. [[препасвам]].

препиша

препишеш, +мин. +св. преписах, +мин. прич. преписал, +св. — +вж. [[преписвам]].

припиша

припишеш, +мин. св. приписах, +мин. прич. приписал, +св. — +вж. [[приписвам]].

приподпиша

приподпишеш, +мин. св. приподписах, +мин. прич. приподписал, +св. — +вж. [[приподписвам]].

причеша

причешеш, +мин. св. причесах, +мин. прич. причесал, +св. — +вж. [[причесвам]].

пропиша

пропишеш, +мин. св. прописах, +мин. прич. прописал, +св. — вж. [[прописвам]].

размириша

размиришеш, +мин. +св. размирисах, +мин. прич. размирисал, +св. — +вж. [[размирисвам]].

разпаша

разпашеш, +мин. +св. разпасах, +мин. прич. разпасал, +св. — +вж. [[разпасвам]].

разпиша

разпишеш, +мин. +св. разписах, +мин. прич. разписал, +св. — +вж. [[разписвам]].

разреша

разрешиш, +мин. +св. разреших, +мин. прич. разрешил, +св. — +вж. [[разрешавам]]. разрешиш, +мин. +св. разресах и разреших, +мин. прич. разресал и разрешил, +св. — +вж. [[разресвам]].

разчеша

разчешеш, +мин. +св. разчесах, +мин. прич. разчесал, +св. — +вж. [[разчесвам]].

среша

сре`шеш и сре`шиш, +мин. св. сре`сах и сре`ших, +мин. прич. сре`сал и сре`шил, +св. — +вж. [[сресвам]].

умириша

умири`шеш, +мин. св. умири`сах, +мин. прич. умири`сал, +св. — +вж. [[умирисвам]].

внеса

внесе`ш, +мин. св. вне`сох, +мин. прич. вне`съл, +св. — +вж. [[внасям]].

донеса

донесе`ш, +мин. св. доне`сох, +мин. прич. доне`съл, +св. — +вж. [[донасям]].

допринеса

допринесе`ш, +мин. св. доприне`сох, +мин. прич. доприне`съл, +св. — +вж. [[допринасям]].

занеса

занесе`ш, +мин. +св. зане`сох, +мин. прич. зане`съл, +св. — +вж. [[занасям]].

изнеса

изнесе`ш, +мин. св. изне`сох, +мин. прич. изне`съл, +св. — +вж. [[изнасям]].

надвнеса

надвнесе`ш, +мин. +св. надвне`сох, +мин. прич. надвне`съл, +св. — +вж. [[надвнасям]].

нанеса

нанесе`ш, +мин. +св. нане`сох, +мин. прич. нане`съл, +св. — +вж. [[нанасям]].

опаса

опасе`ш, +мин. св. опа`сох, +мин. прич. опа`съл, +св. — +вж. [[опасвам 1 ._

отнеса

отнесе`ш, +мин. св. отне`сох, +мин. прич. отне`съл, +св. — +вж. [[отнасям]].

поднеса

поднесе`ш, +мин. св. подне`сох, +мин. прич. подне`съл, +св. — +вж. [[поднасям]].

понеса

понесе`ш, +мин. св. поне`сох, +мин. прич. поне`съл, +св. — +вж. [[понасям]].

потреса

потресе`ш, +мин. +св. потре`сох, +мин. прич. потре`съл, +св. — +вж. [[потресвам]].

превъзнеса

превъзнесеш, +мин. +св. превъзнесох, +мин. прич. превъзнесъл, +св. — +вж. [[превъзнасям]].

пренеса

пренесеш, +мин. +св. пренесох, +мин. прич. пренесъл, +св. — +вж. [[пренасям]].

привнеса

привнесеш, +мин. св. привнесох, +мин. прич. привнесъл, +св. — +вж. [[привнасям]].

принеса

принесеш, +мин. св. принесох, +мин. прич. принесъл, +св. — +вж. [[принасям]].

произнеса

произнесеш, +мин. св. произнесох, +мин. прич. произнесъл, +св. — вж. [[произнасям]].

разнеса

разнесеш, +мин. +св. разнесох, +мин. прич. разнесъл, +св. — +вж. [[разнасям]].

разтреса

разтресеш, +мин. +св. разтресох, +мин. прич. разтресъл, +св. — +вж. [[разтрисам]].

снеса

снесеш, +мин. св. снесох, +мин. прич. снесъл, +св. — +вж. [[снасям]].

унеса

унесе`ш, +мин. св. уне`сох, +мин. прич. уне`съл, +св. — +вж. [[унасям]].

вра се

вреш се, +мин. св. врях се, +мин. прич. врял се, +несв. +Разг.
1. Въвирам се, вмъквам се; провирам се. Постоянно се вре в краката ми.
2. +Прен. +Пренебр. Намесвам се, участвам, без да съм поканен. Постоянно се вре, където не му е работа. Ти какво се вреш в чуждата работа?
• Вра се между шамарите. — +Разг. +Пренебр. Сам си причинявам неприятност.
Синоними: завирам се, пъхам се, мушкам се, навирам се

дораста

дорасте`ш, +мин. св. дора`стох, +мин. прич. дора`съл, +св. Дорасна.

зараста

зарасте`ш, +мин. +св. зара`стох, +мин. прич. зара`съл, +св. Зарасна.

израста

израсте`ш, +мин. св. изра`стох, +мин. прич. изра`съл, +св. Израсна.

надраста

надрасте`ш, +мин. +св. надра`стох, +мин. прич. надра`съл, +св. Надрасна.

нараста

нарасте`ш, +мин. +св. нара`стох, +мин. прич. нара`съл, +св. Нарасна.

обраста

обрасте`ш, +мин. св. обра`стох, +мин. прич. обра`съл, +св. — +вж. [[обраствам]].

отраста

отрасте`ш, +мин. св. отра`стох, +мин. прич. отра`съл, +св. Отрасна.

пораста

порасте`ш, +мин. св. пора`стох, +мин. прич. пора`съл, +св. Порасна.

прераста

прерастеш, +мин. +св. прерастох, +мин. прич. прерасъл, +св. Прерасна.

прораста

прорастеш, +мин. св. прорастох, +мин. прич. прорасъл, +св. Прорасна.

сраста

срастеш, +мин. св. срастох, +мин. прич. срасъл, +св. Срасна.

врежа

вре`жеш, +мин. св. вря`зах, +мин. прич. вря`зал, +св. — +вж. [[врязвам]].

зарежа

заре`жеш, +мин. +св. заря`зах, +мин. прич. заря`зал, +св. — +вж. [[зарязвам 1 .

----

заре`жеш, +мин. +св. заря`зах, +мин. прич. заря`зал, +св. — +вж. [[зарязвам 2 .__

изрежа

изре`жеш, +мин. св. изря`зах, +мин. прич. изря`зал, +св. — +вж. [[изрязвам]].

нарежа

наре`жеш, +мин. +св. наря`зах, +мин. прич. наря`зал, +св. — +вж. [[нарязвам]].

обрежа

обре`жеш, +мин. св. обря`зах, +мин. прич. обря`зал, +св. — +вж. [[обрязвам]].

орежа

оре`жеш, +мин. св. оря`зах, +мин. прич. оря`зал, +св. — +вж. [[орязвам]].

отрежа

отре`жеш, +мин. св. отря`зах, +мин. прич. отря`зал, +св. — +вж. [[отрязвам]].

подрежа

подре`жеш, +мин. св. подря`зах, +мин. прич. подря`зал, +св. — +вж. [[подрязвам]].

порежа

поре`жеш, +мин. св. поря`зах, +мин. прич. поря`зал, +св. — +вж. [[порязвам]].

прережа

прережеш, +мин. +св. прерязах, +мин. прич. прерязал, +св. — +вж. [[прерязвам]].

прорежа

прорежеш, +мин. св. прорязах, +мин. прич. прорязъл, +св. — +вж. [[прорязвам]].

разрежа

разрежеш, +мин. +св. разрязах, +мин. прич. разрязал, +св. — +вж. [[разрязвам]].

срежа

сре`жеш, +мин. св. сря`зах, +мин. прич. сря`зал, +св. — +вж. [[срязвам]].

врека се

врече`ш се, +мин. св. вре`кох се, +мин. прич. вре`къл се, +св. — +вж. [[вричам се]].

запека

запече`ш, +мин. +св. запе`кох, +мин. прич. запе`къл, +св. — +вж. [[запичам 1 .

----

запече`ш, +мин. +св. запе`кох, +мин. прич. запе`къл, +св. — +вж. [[запичам 2__ .

зарека

зарече`ш, +мин. +св. заре`кох, +мин. прич. заре`къл, +св. — +вж. [[заричам]].

изпека

изпече`ш, +мин. св. изпе`кох, +мин. прич. изпе`къл, +св. — +вж. [[изпичам]].

изрека

изрече`ш, +мин. св. изре`кох, +мин. прич. изре`къл, +св. — +вж. [[изричам]].

изтека

изтече`ш, +мин. св. изте`кох, +мин. прич. изте`къл, +св. — +вж. [[изтичам 1 ._

напека

напече`ш, +мин. +св. напе`кох, +мин. прич. напе`къл, +св. — +вж. [[напичам]].

нарека

нарече`ш, +мин. +св. наре`кох, +мин. прич. наре`къл, +св. — +вж. [[наричам]].

обрека

обрече`ш, +мин. св. обре`кох, +мин. прич. обре`къл, +св. — +вж. [[обричам]].

опека

+мн. опе`ки, +ж. Грижа за недееспособни лица или за малолетни. Вземам под опека. Родителска опека.

----

опече`ш, +мин. св. опе`кох, +мин. прич. опе`къл, +св. — +вж. [[опичам]].
Синоними: (същ.) опекунство, настойчивост, попечителство, (същ.) закрила, защита, покровителство, протежиране, протекция, (същ.) поръчение, задължение, отговорност, грижа, управление, контрол

отрека

отрече`ш, +мин. св. отре`кох, +мин. прич. отре`къл, +св. — +вж. [[отричам]].

предрека

предречеш, +мин. +св. предрекох, +мин. прич. предрекъл, +св. — +вж. [[предричам]].

припека

припечеш, +мин. св. припекох, +мин. прич. припекъл, +св. — +вж. [[припичам]].

река

+мн. реки, +ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. +Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, +мин. +св. рекох, +мин. прич. рекъл, +св. +Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
• Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
• Ако е речено. — Ако е предопределено.
• Гък не рекох. —
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • [[Речено-сторено.]] +Разг. Уговореното е осъществено.
• Речи го(ги). — +Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
• Ще рече. — Значи, следователно.
Синоними: (същ.) поток, вада, приток, (същ.) изобилие, наплив

спека

спечеш, +мин. св. спекох, +мин. прич. спекъл, +св. — +вж. [[спичам]].

връхлетя

връхлети`ш, +мин. св. връхлетя`х, +мин. прич. връхлетя`л, +св. — +вж. [[връхлитам]].

завъртя

завърти`ш, +мин. +св. завъртя`х, +мин. прич. завъртя`л, +св. — +вж. [[завъртам 1 .

----

завърти`ш, +мин. +св. завъртя`х, +мин. прич. завъртя`л, +св. — +вж. [[завъртам 2 .__

запъхтя се

запъхти`ш се, +мин. +св. запъхтя`х се, +мин. прич. запъхтя`л се, +св. — +вж. [[запъхтявам се]].

извървя

извърви`ш, +мин. св. извървя`х, +мин. прич. извървя`л, +св. — +вж. [[извървявам]].

извъртя

извърти`ш, +мин. св. извъртя`х, +мин. прич. извъртя`л, +св. — +вж. [[извъртам]].

----

извърти`ш, +мин. св. извъртя`х, +мин. прич. извъртя`л, +св. — +вж. [[извъртявам]].

изгоря

изгори`ш, +мин. св. изгоря`х, +мин. прич. изгоря`л, +св. — +вж. [[изгарям 1 .

----

изгори`ш, +мин. св. изгори`х, +мин. прич. изгори`л, +св. — +вж. [[изгарям 2__ .

изгърмя

изгърми`ш, +мин. св. изгърмя`х, +мин. прич. изгърмя`л, +св. — +вж. [[изгърмявам]].

изкрещя

изкрещи`ш, +мин. св. изкрещя`х, +мин. прич. изкрещя`л, +св. — +вж. [[изкрещявам]].

изпищя

изпищи`ш, +мин. св. изпищя`х, +мин. прич. изпищя`л, +св. — +вж. [[изпищявам]].

изтърпя

изтърпи`ш, +мин. св. изтърпя`х, +мин. прич. изтърпя`л, +св. — +вж. [[изтърпявам]].

навъртя

навърти`ш, +мин. +св. навъртя`х, +мин. прич. навъртя`л, +св. — +вж. [[навъртам]].

обгоря

обгори`ш, +мин. св. обгори`х, +мин. прич. обгори`л, +св. — +вж. [[обгорявам]].

----

обгори`ш, +мин. св. обгоря`х, +мин. прич. обгоря`л, +св. — +вж. [[обгарям]].

повъртя се

повърти`ш се, +мин. +св. повъртя`х се, +мин. прич. повъртя`л се, +св. — +вж. [[повъртявам се]].

превъртя

превъртиш, +мин. +св. превъртях, +мин. прич. превъртял, +св. — +вж. [[превъртам]].

прегоря

прегориш, +мин. +св. прегорих, +мин. прич. прегорил, +св. — +вж. [[прегарям 1 . прегориш, +мин. +св. прегорях, +мин. прич. прегорял, +св. — +вж. [[прегарям 2 .__

прелетя

прелетиш, +мин. +св. прелетях, +мин. прич. прелетял, +св. — +вж. [[прелитам]].

претърпя

претърпиш, +мин. св. претърпях, +мин. прич. претърпял, +св. — +вж. [[претърпявам]].

развъртя

развъртиш, +мин. +св. развъртях, +мин. прич. развъртял, +св. — +вж. [[развъртам]] и [[развъртявам]].

разгоря

разгориш, +мин. +св. разгорих, +мин. прич. разгорил, +св. — +вж. [[разгарям]].

увъртя

увърти`ш, +мин. св. увъртя`х, +мин. прич. увъртя`л, +св. — +вж. [[увъртам]].

усмърдя

усмърди`ш, +мин. св. усмърдя`х, +мин. прич. усмърдя`л, +св. — +вж. [[усмърдявам]].

въвлека

въвлече`ш, +мин. св. въвля`кох, +мин. прич. въвля`къл, +св. — +вж. [[въвличам]].

довлека

довлече`ш, +мин. св. довля`кох, +мин. прич. довля`къл, +св. — +вж. [[довличам]].

завлека

завлече`ш, +мин. +св. завля`кох, +мин. прич. завля`къл, +св. — +вж. [[завличам]].

засека

засече`ш, +мин. +св. зася`кох, +мин. прич. зася`къл, +св. — +вж. [[засичам 1 .

----

засече`ш, +мин. +св. зася`кох, +мин. прич. зася`къл, +св. — +вж. [[засичам 2 .__

извлека

извлече`ш, +мин. св. извля`кох, +мин. прич. извля`къл, +св. — +вж. [[извличам]].

изсека

изсече`ш, +мин. св. изся`кох, +мин. прич. изся`къл, +св. — +вж. [[изсичам]].

навлека

навлече`ш, +мин. +св. навля`кох, +мин. прич. навля`къл, +св. — +вж. [[навличам]].

наоблека

наоблече`ш, +мин. +св. наобля`кох, +мин. прич. наобля`къл, +св. — +вж. [[наобличам]].

насека

насече`ш, +мин. +св. нася`кох, +мин. прич. нася`къл, +св. — +вж. [[насичам]].

облека

облече`ш, +мин. св. обля`кох, +мин. прич. обля`къл, +св. — +вж. [[обличам]].

осека

осече`ш, +мин. св. ося`кох, +мин. прич. ося`къл, +св. — +вж. [[осичам]].

отвлека

отвлече`ш, +мин. св. отвля`кох, +мин. прич. отвля`къл, +св. — +вж. [[отвличам]].

отсека

отсече`ш, +мин. св. отся`кох, +мин. прич. отся`къл, +св. — +вж. [[отсичам]].

повлека

повлече`ш, +мин. +св. повля`кох, +мин. прич. повля`къл, +св. — +вж. [[повличам]].

подсека

подсече`ш, +мин. св. подся`кох, +мин. прич. подся`къл, +св. — +вж. [[подсичам]].

посека

посече`ш, +мин. св. пося`кох, +мин. прич. пося`къл, +св. — +вж. [[посичам]].

пресека

пресечеш, +мин. +св. пресякох, +мин. прич. пресякъл, +св. — +вж. [[пресичам 1,2 ._

привлека

привлечеш, +мин. св. привлякох, +мин. прич. привлякъл, +св. — +вж. [[привличам]].

провлека

провлечеш, +мин. св. провлякох, +мин. прич. провлякъл, +св. — +вж. [[провличам]].

просека

+мн. просеки, +ж. Тясна ивица изсечени дървета в гората. просечеш, +мин. св. просякох, +мин. прич. просякъл, +св. — +вж. [[просичам]].

развлека

развлечеш, +мин. +св. развлякох, +мин. прич. развлякъл, +св. — +вж. [[развличам]].

разсека

разсечеш, +мин. +св. разсякох, +мин. прич. разсякъл, +св. — +вж. [[разсичам]].

разсъблека

разсъблечеш, +мин. +св. разсъблякох, +мин. прич. разсъблякъл, +св. — +вж. [[разсъбличам]].

свлека

свлечеш, +мин. св. свлякох, +мин. прич. свлякъл, +св. — вж. [[свличам]].

съблека

съблече`ш, +мин. св. събля`кох, +мин. прич. събля`къл, +св. — +вж. [[събличам]].

съсека

съсече`ш, +мин. св. съся`кох, +мин. прич. съся`къл, +св. — +вж. [[съсичам]].

увлека

увлече`ш, +мин. св. увля`кох, +мин. прич. увля`къл, +св. — +вж. [[увличам]].

всмуча

всму`чеш, +мин. св. всму`ках, +мин. прич. всму`кал, +св. — +вж. [[всмуквам 2 ._

засмуча

засму`чеш, +мин. +св. засму`ках, +мин. прич. засму`кал, +св. — +вж. [[засмуквам]].

засуча

засу`чеш, +мин. +св. засу`ках, +мин. прич. засу`кал, +св. — +вж. [[засуквам 1 .

----

засу`чеш, +мин. +св. засу`ках, +мин. прич. засу`кал, +св. — +вж. [[засуквам 2 .__

затъпча

затъ`пчеш, +мин. +св. затъ`пках, +мин. прич. затъ`пкал, +св. — +вж. [[затъпквам]].

изплача

изпла`чеш, +мин. св. изпла`ках, +мин. прич. изпла`кал, +св. — +вж. [[изплаквам 2 ._

изсмуча

изсму`чеш, +мин. св. изсму`ках, +мин. прич. изсму`кал, +св. — +вж. [[изсмуквам]].

натъпча

натъ`пчеш, +мин. +св. натъ`пках, +мин. прич. натъ`пкал, +св. — +вж. [[натъпквам]].

оплача

опла`чеш, +мин. св. опла`ках, +мин. прич. опла`кал, +св. — +вж. [[оплаквам 2 ._

отъпча

отъ`пчеш, +мин. св. отъ`пках, +мин. прич. отъ`пкал, +св. — +вж. [[отъпквам]].

потъпча

потъ`пчеш, +мин. +св. потъ`пках, +мин. прич. потъ`пкал, +св. — +вж. [[потъпквам]].

предъвча

предъвчеш, +мин. +св. предъвках, +мин. прич. предъвкал, +св. — +вж. [[предъвквам]].

пресуча

пресучеш, +мин. св. пресуках, +мин. прич. пресукал, +св. — +вж. [[пресуквам 1,2 ._

претъпча

претъпчеш, +мин. св. претъпках, +мин. прич. претъпкал, +св. — +вж. [[претъпквам]].

просмуча

просмучеш, +мин. св. просмуках, +мин. прич. просмукал, +св. — +вж. [[просмуквам]].

разплача

разплачеш, +мин. +св. разплаках, +мин. прич. разплакал, +св. — +вж. [[разплаквам]].

разтъпча

разтъпчеш, +мин. +св. разтъпках, +мин. прич. разтъпкал, +св. — +вж. [[разтъпквам 1, 2]] .

сдъвча

сдъвчеш, +мин. св. сдъвках, +мин. прич. сдъвкал, +св. — вж. [[сдъвквам]].

стъпча

стъ`пчеш, +мин. св. стъ`пках, +мин. прич. стъ`пкал, св. — вж. [[стъпквам]].

усуча

усу`чеш, +мин. св. усу`ках, +мин. прич. усу`кал, +св. — +вж. [[усуквам]].

встъпя

встъ`пиш, +мин. св. встъ`пих, +мин. прич. встъ`пил, +св. — +вж. [[встъпвам]].

долазя

дола`зиш, +мин. св. дола`зих, +мин. прич. дола`зил, +св. — +вж. [[долазвам]].

забродя

забро`диш, +мин. +св. забро`дих, +мин. прич. забро`дил, +св.– +вж. [[забродвам]].

забруля

забру`лиш, +мин. +св. забру`лих, +мин. прич. забру`лил, +св. — +вж. [[забрулвам]].

загазя

+вж. [[зага`звам]]

заканя

зака`ниш, +мин. +св. зака`них, +мин. прич. зака`нил, +св. — +вж. [[заканвам]].

закуся

заку`сиш, +мин. +св. заку`сих, +мин. прич. заку`сил, +св. — +вж. [[закусвам]].

затрудя се

затру`диш се, +мин. +св. затру`дих се, +мин. прич. затру`дил се, +св. — +вж. [[затрудвам се]].

затътря

затъ`триш, +мин. +св. затъ`трих, +мин. прич. затъ`трил, +св. — +вж. [[затътрям]].

зачупя

зачу`пиш, +мин. +св. зачу`пих, +мин. прич. зачу`пил, +св. — +вж. [[зачупвам]].

изпатя

изпа`тиш, +мин. св. изпа`тих, +мин. прич. изпа`тил, +св. — +вж. [[изпащам]].

намъдря се

намъ`дриш се, +мин. +св. намъ`дрих се, +мин. прич. намъ`дрил се, +св. — +вж. [[намъдрям се]].

начудя се

начу`диш се, +мин. +св. начу`дих се, +мин. прич. начу`дил се, +св. — +вж. [[начудвам се.]]

погавря се

пога`вриш се, +мин. +св. пога`врих се, +мин. прич. пога`врил се, +св. — +вж. [[погаврям се]].

понравя се

понра`виш се, +мин. св. понра`вих се, +мин. прич. понра`вил се, +св. — +вж. [[понравям се]].

поработя

порабо`тиш, +мин. св. порабо`тих, +мин. прич. порабо`тил, +св. — +вж. [[поработвам]].

постъпя

постъ`пих, +мин. +св. постъ`пил, +мин. прич. постъ`пил, +св. — +вж. [[постъпвам]].

потреперя

потрепе`риш, +мин. +св. потрепе`рих, +мин. прич. потрепе`рил, +св. — +вж. [[потрепервам]].

потрудя се

потру`диш се, +мин. +св. потру`дих се, +мин. прич. потру`дил се, +св. Трудя се малко или в определен единичен случай.

потътря

потъ`треш и потъ`триш, +мин. +св. потъ`трах и потъ`трих, +мин. прич. потъ`трал и потъ`трил, +св. — +вж. [[потътрям]].

походя

похо`диш, +мин. +св. похо`дих, +мин. прич. похо`дил, +св. — +вж. [[походвам]].

пристъпя

пристъпиш, +мин. св. пристъпих, +мин. прич. пристъпил, +св. — +вж. [[пристъпвам]].

проговоря

проговориш, +мин. св. проговорих, +мин. прич. проговорил, +св. — +вж. [[проговарям]].

проходя

проходиш, +мин. св. проходих, +мин. прич. проходил, +св. — +вж. [[прохождам]].

развървя

развървиш, +мин. +св. развървих, +мин. прич. развървил, +св. — +вж. [[развървям]].

разговоря

разговориш, +мин. +св. разговорих, +мин. прич. разговорил, +св. — +вж. [[разговарям 2 ._

размисля

размислиш, +мин. +св. размислих, +мин. прич. размислил, +св. — +вж. [[размислям]].

разсъдя

разсъдиш, +мин. +св. разсъдих, +мин. прич. разсъдил, +св. — +вж. [[разсъждам]].

сговоря

сговориш, +мин. св. сговорих, +мин. прич. сговорил, +св. — вж. [[сговарям]].

умисля се

уми`слиш се, +мин. св. уми`слих се, +мин. прич. уми`слил се, +св. — +вж. [[умислям се]].

втека се

втече`ш се, +мин. св. вте`кох се, +мин. прич. вте`къл се, +св. — +вж. [[втичам се]].

завтека се

завтече`ш се, +мин. +св. завте`кох се, +мин. прич. завте`къл се, +св. — +вж. [[завтичвам се]].

затека

затече`ш, +мин. +св. зате`кох, +мин. прич. зате`къл, +св. — +вж. [[затичам 1 .

----

затече`ш, +мин. +св. зате`кох, +мин. прич. зате`къл, +св. — +вж. [[затичам 2 .__

отека

отече`ш, +мин. св. оте`кох, +мин. прич. оте`къл, +св. — +вж. [[отичам]].

оттека се

оттече`ш се, +мин. св. отте`кох се, +мин. прич. отте`къл се, +св. — +вж. [[оттичам се]].

порека

порече`ш, +мин. св. поре`кох, +мин. прич. поре`къл, +св. — +вж. [[пореквам]].

потека

потече`ш, +мин. +св. поте`кох, +мин. прич. поте`къл, +св. — +вж. [[потичам]].

произтека

произтечеш, +мин. св. произтекох, +мин. прич. произтекъл, +св. — +вж. [[произтичам]].

протека

протечеш, +мин. св. протекох, +мин. прич. протекъл, +св. — +вж. [[протичам]].

стека се

стече`ш се, +мин. св. сте`кох се, +мин. прич. сте`къл се, св. — вж. стичам се.

натъка

натъче`ш, +мин. +св. натъка`х, +мин. прич. натъка`л, +св. — +вж. [[натъкавам]].

начета

начете`ш, +мин. +св. наче`тох, +мин. прич. наче`л, +св. — +вж. [[начитам 1 , 2_ .

въздържа

въздържи`ш, +мин. св. въздържа`х, +мин. прич. въздържа`л, +св. — +вж. [[въздържам]].

възмъжея

възмъже`еш, +мин. св. възмъжа`х, +мин. прич. възмъжа`л, +св. — +вж. [[възмъжавам]].

оглушея

оглуше`еш, +мин. св. оглуша`х, +мин. прич. оглуша`л, +св. — +вж. [[оглушавам 1 ._

осиромашея

осиромаше`еш, +мин. св. осиромаша`х, +мин. прич. осиромаша`л, +св. — +вж. [[осиромашавам]].

възроптая

възропта`еш, +мин. св. възропта`х, +мин. прич. възропта`л, +св. — +вж. [[възроптавам]].

занимая

занима`еш, +мин. +св. занима`х, +мин. прич. занима`л, +св. — +вж. [[занимавам]].

изругая

изруга`еш, +мин. св. изруга`х, +мин. прич. изруга`л, +св. — +вж. [[изругавам]].

постарая се

постара`еш се, +мин. +св. постара`х се, +мин. прич. постара`л се, +св. — +вж. [[постаравам се.]]

просияя

просияеш, +мин. св. просиях, +мин. прич. просиял, +св. — +вж. [[просиявам]].

вървя

върви`ш, +мин. св. вървя`х, +мин. прич. вървя`л, +несв.
1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.
2. Движа се, придвижвам се, в движение съм. Колата ми не върви. Върви ли тоя часовник?
3. Отивам, отправям се. Върви да му кажеш!
4. +Прен. Напредвам, развивам се. Върви ли работата? Това дете никак не върви. Търговията никак не върви.
5. Минавам, простирам се. Пътят върви все покрай реката.
6. +Прен. +Разг. Струвам, харча се. Как вървят прасковите? По колко върви зелето?
7. +Прен. +Разг. Подхождам, съчетавам се. Тия обувки не вървят с официален костюм.
_върви ми — (ти, му, и`, ни, ви, им).
1. Сполучвам във всичко, имам късмет. Много ти върви днес!
2. Справям се лесно, удава ми се. Върви ли му математиката?
• Карай да върви! — +Разг. Не обръщай внимание, остави!
• Върви си!_ — +Разг. Отивай си, махай се.
Синоними: ходя, крача, тропкам, минавам, движа се, пристъпвам, придвижвам се, прекрачвам, отивам, следвам, напредвам, бия път, бъхтя път, протичам, отминавам, източвам се, изнизвам се, нижа се, преминавам, развивам се, отправям се, насочвам се, устремявам се, раста, имам цена, струвам, харча се, продавам се, навървям, изнизвам, навързвам, нижа, в движение съм, работя, в действие съм, валиден съм, преуспявам, успявам, приемам се, стъпвам

въртя

върти`ш, +мин. св. въртя`х, +мин. прич. въртя`л, +несв.
1. +Какво. Привеждам в кръгово движение. Върти волана!
2. +Какво. Движа насам-натам. Въртя очи. Въртя ключовете из ръцете си.
3. +Прен. +Разг. +Кого. Привличам, залъгвам. Тя умее да ги върти около себе си.
4. +Прен. +Разг. +Кого. Нарочно бавя; разкарвам, не уреждам. Ще има да ме върти тоя човек!
5. Прен. Разг. Какво. Занимавам се, ръководя, извършвам. Върти търговийка.
_въртя се. 1. — Движа се в кръг. Въртят ли се колелата?
2. Обръщам се, движа се насам-натам. Какво само се въртиш, стой спокоен!
3. +Разг. Бавя се, мотая се. Въртя се, чудя се откъде да започна!
4. +Разг. Движа се в дадена среда, поддържам връзки. Все из артистите се върти.
• Въртя на пръста си. — +Разг. Правя, каквото пожелая с някого.
• Въртя се като муха без глава._ — +Разг. +Пренебр. Мотая се, суетя се.
Синоними: завъртвам, превъртам, навъртвам, движа, направлявам, управлявам, протакам, бавя, отлагам, отклонявам, изопачавам, извъртвам, преиначавам, изменям, извивам, изкривявам, лавирам, мамя, разигравам, разкарвам, занасям, лъжа, заблуждавам, раздвижвам, размърдвам, завъртам, махам, замахвам, размахвам, обръщам, свивам, завивам, отклонявам се

горя

гори`ш, +мин. +св. горя`х, +мин. прич. горя`л, +несв.
1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. Избухна пожар, дърветата три дни горяха.
2. Издавам пламък и грея, топля, светя. Свещта гори. Печката гори. Слънцето гори.
3. +Прен. Имам висока температура. Челото ти гори.
4. +Прен. Блестя. Ненавист гори в очите и`.
5. +Прен. Изпитвам силно чувство. Горя от нетърпение. Горя от любопитство.

----

гори`ш, +мин. +св. гори`х, +мин. прич. гори`л, +несв.
1. +Какво. Подлагам на действието на огън; запалвам. Започна да гори старите си писма.
2. +Какво. Употребявам за отопление или осветление. Горите ли въглища?
3. +Прен. +Разг. +Кого, какво. Причинявам страдание, мъка, силни душевни вълнения. Цял живот ли ще ми гориш душата?
Синоними: пламтя, изгарям, лумвам, запалвам се, обгарям, възпламенявам се, светя, руменея, блестя, искря, загарям, прегарям, паря, опарвам

гърмя

гърми`ш, +мин. +св. гърмя`х, +мин. прич. гърмя`л, +несв.
1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.
2. +Прен. Произвеждам или издавам силен звук, шум. Колелетата гърмят. Радиото гърми. Гласът му гърми в коридора. – [[гърми]]. +Безл. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица.
_гърми се._ — +Безл. Гърми.
+същ. [[гърме`не]], +ср.
Синоними: изгърмявам, ехтя, кънтя, буча, бумтя, бухтя, разгърмявам се, разехтявам се, разкънтявам се, еквам, изехтявам, заехтявам, избухвам, стрелям, пушкам, давам изстрел, еча, трещя, тряскам, изтрещявам, удрям, думкам, гръмвам, тракам, тропам, хлопам, чукам, трополя, дрънча, дрънкам, експлодирам, взривявам, възпламенявам, тръбя, прогърмявам, разтръбявам

плющя

плющи`ш, +мин. +св. плющя`х, +мин. прич. плющя`л, +несв. При силно движение, удряне или блъскане издавам шум. На покрива на сградата плющеше българското знаме.
• Дъжд плющи. — Вали много силно, с плясък.
• Ям, та ушите ми плющят. — Ям много лакомо.
Синоними: шумя, удрям, бия, пляскам, вея се, развявам се, пърполя, изплющявам, щракам, изщраквам, махам, размахвам, вея, развявам, ветрея, люлея, ромоля, бълбукам, потраквам, шибам

сполетя

сполетиш, +мин. св. сполетях, +мин. прич. сполетял, +св. — +вж. [[сполетявам]].

твърдя

твърди`ш, +мин. св. твърдя`х, +мин. прич. твърдя`л, несв.; какво. Заявявам с убеденост, като обикн. доказвам истинността на заявлението си; поддържам мнение, уверявам. Галилей твърди, че Земята се върти.
Синоними: поддържам, изказвам мнение, съм на мнение, казвам, подчертавам, уверявам, настоявам, упорствувам, заявявам, заявявам тържествено, изявявам, признавам, поддържам мнение, на мнение съм, смятам, считам, мисля, претендирам, изявявам право, изявявам претенции, преструвам се, правя се

търпя

търпи`ш, +мин. св. търпя`х, +мин. прич. търпя`л, +несв.
1. Понасям твърдо, безропотно. Търпя болките.
2. Издържам в течение на известно време.
3. +Какво. Примирявам се със съществуването на нещо. Търпя нечии пропуски.
4. +Кого, какво. Примирявам се с проявите на някого, понасям съществуването му. Не мога да го търпя.
5. +Какво. Изпитвам нещо неприятно; изживявам. Търпя несгоди и лишения.
6. +Какво. Съвместим съм с нещо; допускам, позволявам. Проектът търпи промени. Работата не търпи отлагане.
Синоними: трая, изтрайвам, утрайвам, понасям, издържам, изтърпявам, претърпявам, имам търпение, примирявам се, кротувам, мирувам, трая си, позволявам, допускам, толерирам, страдам, тегля, мъча се, изпитвам, преживявам, устоявам на, понасям с търпение, нося, подложен съм на, пострадвам

шептя

шепти`ш, +мин. св. шептя`х, +мин. прич. шептя`л, +несв. Шепна.

вържа

въ`ржеш, +мин. св. въ`рзах, +мин. прич. въ`рзал, +св. — +вж. [[връзвам 1_ ,[[2]] .

доближа

доближи`ш, +мин. св. доближи`х, +мин. прич. доближи`л, +св. — +вж. [[доближавам]].

докажа

дока`жеш, +мин. св. дока`зах, +мин. прич. дока`зал, +св. — +вж. [[доказвам]].

завържа

завъ`ржеш, +мин. +св. завъ`рзах, +мин. прич. завъ`рзал, +св. — +вж. [[завързвам]].

залижа

зали`жеш, +мин. +св. зали`зах, +мин. прич. зали`зал, +св. — +вж. [[зализвам]].

замажа

зама`жеш, +мин. +св. зама`зах, +мин. прич. зама`зал, +св. — +вж. [[замазвам]].

заприкажа

заприка`жеш, +мин. +св. заприка`зах, +мин. прич. заприка`зал, +св. — +вж. [[заприказвам]].

изближа

избли`жеш, +мин. св. избли`зах, +мин. прич. избли`зал, +св. — +вж. [[изблизвам]].

извържа

извъ`ржеш, +мин. св. извъ`рзах, +мин. прич. извъ`рзал, +св. — +вж. [[извързвам]].

изкажа

изка`жеш, +мин. св. изка`зах, +мин. прич. изка`зал, +св. — +вж. [[изказвам]].

измажа

изма`жеш, +мин. св. изма`зах, +мин. прич. изма`зал, +св. — +вж. [[измазвам]].

изнижа

изни`жеш, +мин. св. изни`зах, +мин. св. изни`зал, +св. — +вж. [[изнизвам]].

изприкажа

изприка`жеш, +мин. св. изприка`зах, +мин. прич. изприка`зал, +св. — +вж. [[изприказвам]].

кажа

ка`жеш, +мин. св. ка`зах и каза`х, +мин. прич. ка`зал и каза`л, +св. — +вж. [[казвам]].

каканижа

какани`жеш, +мин. св. какани`зах, +мин. прич. какани`зал, +несв.
1. За кокошка — издавам провлечени звуци.
2. +Пренебр. За човек — говоря монотонно, досадно. По цял ден старците каканижат на пейката.
Синоними: смутолевям, запъвам се

миропомажа

миропома`жеш, +мин. св. миропома`зах, +мин. прич. миропома`зал, +св. — +вж. [[миропомазвам]].

наближа

набли`жеш, +мин. +св. набли`зах, +мин. прич. набли`зал, +св. — +вж. [[наблизвам]].

----

наближи`ш, +мин. +св. наближи`х, +мин. прич. наближи`л, +св. — +вж. [[наближавам]].

навържа

навъ`ржеш, +мин. +св. навъ`рзах, +мин. прич. навъ`рзал, +св. — +вж. [[навързвам]].

накажа

нака`жеш, +мин. +св. нака`зах, +мин. прич. нака`зал, +св. — +вж. [[наказвам]].

намажа

нама`жеш, +мин. +св. нама`зах, +мин. прич. нама`зал, +св. — +вж. [[намазвам]].

нанижа

нани`жеш, +мин. +св. нани`зах, +мин. прич. нани`зал, +св. — +вж. [[нанизвам]].

обвържа

обвъ`ржеш, +мин. св. обвъ`рзах, +мин. прич. обвъ`рзал, +св. — +вж. [[обвързвам]].

оближа

обли`жеш, +мин. св. обли`зах, +мин. прич. обли`зал, +св. — +вж. [[облизвам]].

овържа

овъ`ржеш, +мин. св. овъ`рзах, +мин. прич. овъ`рзал, +св. — +вж. [[овързвам]].

окажа

ока`жеш, +мин. св. ока`зах, +мин. прич. ока`зал, +св. — +вж. [[оказвам]].

олижа

оли`жеш, +мин. св. оли`зах, +мин. прич. оли`зал, +св. — +вж. [[олизвам]].

омажа

ома`жеш, +мин. св. ома`зах, +мин. прич. ома`зал, +св. — +вж. [[омазвам]].

откажа

отка`жеш, +мин. св. отка`зах, +мин. прич. отка`зал, +св. — +вж. [[отказвам]].

подвържа

подвъ`ржеш, +мин. +св. подвъ`рзах, +мин. прич. подвъ`рзал, +св. — +вж. [[подвързвам]].

подлижа

подли`жеш, +мин. св. подли`зах, +мин. прич. подли`зал, +св. — +вж. [[подлизвам]].

подмажа

подма`жеш, +мин. св. подма`зах, +мин. прич. подма`зал, +св. — +вж. [[подмазвам]].

подскажа

подка`жеш, +мин. св. подска`зах, +мин. прич. подска`зал, +св. — +вж. [[подсказвам]].

покажа

пока`жеш, +мин. св. пока`зах, +мин. прич. пока`зал, +св. — +вж. [[показвам]].

помажа

пома`жеш, +мин. св. пома`зах, +мин. прич. пома`зал, +св. — +вж. [[помазвам]].

понижа

понижи`ш, +мин. св. понижи`х, +мин. прич. понижи`л, +св. — +вж. [[понижавам]].

превържа

превържеш, +мин. +св. превързах, +мин. прич. превързал, +св. — +вж. [[превързвам]].

предскажа

предскажеш, +мин. +св. предсказах, +мин. прич. предсказал, +св. — +вж. [[предсказвам]].

премажа

премажеш, +мин. +св. премазах, +мин. прич. премазал, +св. — +вж. [[премазвам]].

преразкажа

преразкажеш, +мин. +св. преразказах, +мин. прич. преразказал, +св. — +вж. [[преразказвам]].

привържа

привържеш, +мин. св. привързах, +мин. прич. привързал, +св. — +вж. [[привързвам]].

пронижа

пронижеш, +мин. св. пронизах, +мин. прич. пронизал, +св. — +вж. [[пронизвам]].

развържа

развържеш, +мин. +св. развързах, +мин. прич. развързал, +св. — +вж. [[развързвам]].

разкажа

разкажеш, +мин. +св. разказах, +мин. прич. разказал, +св. — +вж. [[разказвам]].

размажа

размажеш, +мин. +св. размазах, +мин. прич. размазал, +св. — +вж. [[размазвам]].

свържа

свържеш, +мин. св. свързах, +мин. прич. свързал, +св. — вж. [[свързвам]].

смажа

смажеш, +мин. св. смазах, +мин. прич. смазал, +св. — +вж. [[смазвам 1 , 2 ._

укажа

ука`жеш, +мин. св. ука`зах, +мин. прич. ука`зал, +св. — +вж. [[указвам]].

харижа

хари`жеш, +мин. св. хари`зах, +мин. прич. хари`зал, +св. — +вж. [[харизвам.]]

вършея

върше`еш, +мин. св. върша`х, +мин. прич. върша`л, +несв.; +Какво. Отделям с вършачка зърното от класовете на житни растения.

главозамая

главозама`еш, +мин. +св. главозама`ях, +мин. прич. главозама`ял, +св. — +вж. [[главозамайвам]].

довея

дове`еш, +мин. св. довя`х и дове`ях, +мин. прич. довя`л и дове`ял, +св. — +вж. [[довявам]].

завея

заве`еш, +мин. +св. завя`х, +мин. прич. завя`л, +св. — +вж. [[завявам]].

замая

зама`еш, +мин. +св. зама`ях, +мин. прич. зама`ял, +св. — +вж. [[замайвам]].

зарея

заре`еш, +мин. +св. заре`ях, +мин. прич. заре`ял, +св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината.
_зарея се. 1. — За поглед — започвам да се рея.
2. Залутам се, запилея се някъде. Зарея се из града да си търси работа._
+прил. [[заре`ян]], заре`яна, заре`яно, +мн. заре`яни.

извая

изва`еш, +мин. св. изва`ях, +мин. прич. изва`ял, +св. — +вж. [[извайвам]].

извея

изве`еш, +мин. св. извя`х, +мин. прич. извя`л, +св. — +вж. [[извявам]].

изтрая

изтра`еш, +мин. св. изтра`ях, +мин. прич. изтра`ял, +св. — +вж. [[изтрайвам]].

навея

наве`еш, +мин. +св. навя`х, +мин. прич. навя`л, +св. — +вж. [[навявам]].

обая

оба`еш, +мин. св. оба`ях, +мин. прич. оба`ял, +св. — +вж. [[обайвам]].

окая

ока`еш, +мин. св. ока`ях, +мин. прич. ока`ял, +св. — +вж. [[окайвам]].

омая

+ж., само +ед.
1. Замайване, шемет.
2. +Прен. Прелест, красота.

----

ома`еш, +мин. св. ома`ях, +мин. прич. ома`ял, +св. — +вж. [[омайвам]].
Синоними: омайност, зашеметяване, шемет, захлас, почуда, очарование, красота, прелест, хубост

осея

осе`еш, +мин. св. ося`х, +мин. прич. ося`л, +св. — +вж. [[осявам]].

отвея

отве`еш, +мин. св. отвя`х, +мин. прич. отвя`л, +св. — +вж. [[отвявам]].

отчая

отча`еш, +мин. св. отча`ях, +мин. прич. отча`ял, +св. — +вж. [[отчайвам]].

повея

пове`еш, +мин. +св. повя`х, +мин. прич. повя`л, +св. — +вж. [[повявам]].

покая се

пока`еш се, +мин. св. пока`ях се, +мин. прич. пока`ял се, +св. — +вж. [[покайвам се]].

посея

посе`еш, +мин. св. пося`х и посе`ях, +мин. прич. пося`л и посе`ял, +св. — +вж. [[посявам]].

развея

развееш, +мин. +св. развях, +мин. прич. развял, +св. — +вж. [[развявам]].

разлая

разлаеш, +мин. +св. разлаях, +мин. прич. разлаял, +св. — +вж. [[разлайвам]].

разсея

разсееш, +мин. +св. разсеях и разсях, +мин. прич. разсеял и разсял, +св. — +вж. [[разсейвам]].

смая

смаеш, +мин. св. смаях и смаях, +мин. прич. смаял и смаял, +св. — +вж. [[смайвам]].

гния

гни`еш, +мин. +св. гних, +мин. прич. гнил, +несв.
1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.
2. +Прен. Живея в тежки, лоши условия, които постепенно ме погубват. Ще гниеш по затворите.
+същ. [[гни`ене]], +ср. Процес на гниене. Предпазвам от гниене.
Синоними: загнивам, разлагам се, прогнивам, разкапвам се, изгнивам, разплувам се, сплувам се, нагнивам, угнивам, разпадам се, скапвам, развалям се, скапвам се, мухлясвам, тлея, залинявам, причинявам гниене, развалям, заразявам, разлагам

греба

гребе`ш, +мин. +св. гре`бах и греба`х, +мин. прич. гре`бал и греба`л, +несв.
1. +Какво. Вадя, вземам с шепа или инструмент течност, насипно вещество, материал. Греба мед с лъжицата. Греба сняг. Греба пясък.
2. Карам лодка, плавателен съд с гребла. Гребем по цял ден.
+същ. [[гре`бане]], +ср.
Синоними: изгребвам, черпя, вадя, изваждам, загребвам, търмъча, събирам, изчерпвам, копая, рина

гриза

гризе`ш, +мин. +св. гри`зах и гриза`х, +мин. прич. гри`зал и гриза`л, +несв.
1. +Какво. Хапя по малко със зъби нещо твърдо; глозгам, ръфам. Мишка гризе сирене. Обича да гризе кокали. Стига си гризал тоя твърд хляб!
2. Прен. Какво/кого. Разяждам, измъчвам, гнетя. Съвестта ме гризе. Болката ме гризе, не ми дава спокойствие.
_гриза се. — +Разг. Само +мн. Взаимно си причиняваме неприятности, караме се, дебнем се, преследваме се. Постоянно се гризат._
+същ. [[гри`зане]], +ср.
Синоними: глождя, заяждам, захапвам, хапя, нахапвам, изхапвам, изгризвам, изпояждам, глозгам, ръфам, загризвам, изглозгвам, огризвам, ям, изяждам, разяждам, измъчвам, мъча, изтезавам, гнетя, безпокоя, ухапвам

зова

зове`ш, +мин. +св. зова`х, +мин. прич. зова`л, +несв.
1. +Кого. Надавам зов.
2. +Разг. +Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето.
_зова се._ — Наричам се, именувам се.
Синоними: викам, каня, поканвам, приканвам, повиквам, призовавам, моля, умолявам

кова

кове`ш, +мин. св. кова`х, +мин. прич. кова`л, +несв.
1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие.
2. +Какво. Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на предмет. Кова шкафчето на стената. Кова маса от дъски.
3. +Какво. Подковавам животно.
4. +Прен. +Какво. Създавам, изграждам. Тук се коват законите на държавата.
5. +Прен. +Разг. +Кого. Внушавам нещо, като го повтарям непрекъснато. Пак започна да го кове да ходят в чужбина на работа.
+прил. [[кова`н]], кова`на, кова`но, +мн. кова`ни.
• Ковано желязо. — Желязо, обработено горещо чрез изчукване с чук.
Синоними: изковавам, чукам, бия, забивам, заковавам, зачуквам, създавам, творя, меся, омесвам, мачкам

кълва

кълве`ш, +мин. св. кълва`х, +мин. прич. кълва`л, +несв.
1. За птици — поемам храна с човката си. Пилетата кълват царевица.
2. +Кого, какво. За птици — удрям или захапвам с човка. Кокошката ме кълве по крака.
3. За риба — захапвам стръв на въдица. Днес рибата никак не кълве.
4. +Прен. За човек — подлъгвам се, хващам се, подмамвам се.
5. +Прен. +Разг. Уча, без да разбирам; зубря.
Синоними: захапвам въдицата, оставям се да ме подведат, лапвам въдицата, зубря, готвя се, тъпча в главата

ора

оре`ш, +мин. св. ора`х, +мин. прич. ора`л, +несв.; +Какво. Обработвам земята с рало, плуг, за да я подготвя за засяване. Днес ще орем големия блок.
• Нито съм орал, нито съм копал. — +Разг. Не съм се трудил, получил съм наготово.
• Ори, мели, яж. — +Разг. За работа, която изглежда лесна.
Синоними: браздя, обработвам, култивирам

греша

греши`ш, +мин. +св. греши`х, +мин. прич. греши`л, +несв.
1. Правя, допускам грешки; бъркам.
2. Върша грях.
Синоними: бъркам, обърквам, сгрешавам, правя грешка, провинявам се, прегрешавам, заблуждавам се, отклонявам се, съм на крив път, имам грешка, посбърквам, не съм прав, сбъркал съм, виновен съм

душа

ду`шиш, +мин. св. ду`ших и души`х, +мин. прич. ду`шил и души`л, +несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. +Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо.

----

+мн. души`, +ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. +Прен. +Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. +Прен. +Остар. Човек.
• Бера душа. — +Разг. Умирам.
• Вадя душата (на някого). — +Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
• В дъното на душата си. — В дълбоката си същност.
• Вземам душата (на някого). — Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
• Гледам си душата. — Грижа се да ми е добре; угаждам си.
• Давам душа (на нещо). — Вдъхвам живот.
• Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). — Много харесвам.
• До дъното на душата си. — Дълбоко.
• За душата. — +Разг. За свое удоволствие.
• Изкривявам си/кривя си душата. — +Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
• Излиза ми/изскача ми душата. — +Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
• Лежи ми на душата. — +Разг. Много ми харесва.
• Напълвам душата (на някого). — +Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
• Нося душа под наем. — +Разг. Много слаб, много болнав съм.
• От душа/от (цялото си) сърце и душа. — Всеотдайно, себеотрицателно.
• От дъното на душата си. — В много голяма степен.
• Продавам си душата (на дявола). — Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
• Човек с широка душа. — +Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.

----

души`ш, +мин. св. души`х, +мин. прич. души`л, +несв.
1. +Кого, какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. +Кого, какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. +Прен. +Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше.
_душа се._ — Задушавам се.
Синоними: (същ.) психика, душевност, вътрешен мир, (същ.) сърце, чувство, дух, темперамент, вдъхновение, живот, (същ.) ум, съзнание, разум, мисъл, (същ.) вдъхновител, организатор, ръководител, център, (същ.) естество, същност, природа, натура, характер, нрав, (същ.) чувства, мисли, съвест, мириша, подушвам, помирисвам, понадушвам, усещам, предусещам, предугаждам, предчувствувам, предвиждам, задушавам, удушавам, задавям, сподавям, потискам, потъпквам, смазвам, потушавам, мъча, гнетя, затруднявам, заглушавам, давя, надушвам, хапя, ръфам

множа

множи`ш, +мин. св. множи`х, +мин. прич. множи`л, +несв.; +Какво. Увеличавам броя на нещо. Множа успехите си.
_множа се._ — Размножавам се, ставам многоброен.

мрача

мрачи`ш, +мин. св. мрачи`х, +мин. прич. мрачи`л, +несв.; +Кого, какво. +Остар.
1. Правя тъмен, мрачен.
2. +Прен. Наскърбявам, натъжавам.

руша

рушиш, +мин. +св. руших, +мин. прич. рушил, +несв.; +Какво.
1. Развалям нещо изградено; събарям, срутвам. Руша сградата, за да построя нова.
2. +Прен. Унищожавам, съсипвам. Той руши всичко, до което се докосне.
Синоними: разрушавам, рутя, срутвам, ломя, унищожавам, развалям, помитам, събарям, свалям, разнебитвам, громя, разгромявам, разбивам, еродирам, подкопавам, подривам, сломявам, съсипвам

теша

теши`ш, +мин. св. теши`х и теша`х, +мин. прич. теши`л и теша`л, несв.; кого. +Разг. Успокоявам, утешавам. Майката теши детето.
_теша се. — Утешавам се. Теши се с децата._

троша

троши`ш, +мин. св. троши`х, +мин. прич. троши`л, +несв.; +Какво.
1. Правя на части, на късове. Троша камъни.
2. Повреждам, правя негодно, като разделям на части; чупя. Защо трошиш играчките?
3. Разбивам черупката на плод, за да извадя съдържанието му. Троша орехи.
4. Роня, правя на трохи. Троша хляб.
_троша се. — Ставам на части, на късове.
• Троша си главата._ — +Разг. Излагам се на опасност, като извършвам сам някаква работа.
Синоними: чупя, разчупвам, ломя, разбивам, натрошавам, потрошавам, строшавам, разтрошавам, изпотрошавам, изпочупвам, начупвам, меля, смилам, стривам, начуквам, дробя, надробявам, раздробявам, кърша, скършвам, унищожавам, роня, отчупвам, сцепвам, къртя

гълча

гълчи`ш, +мин. +св. гълча`х, +мин. прич. гълча`л, +несв.
1. +Кого. Карам се, хокам, мъмря. Пак ще ме гълчат.
2. +Диал. Приказвам на висок глас, викам; вдигам шум.
Синоними: сгълчавам, смъмрям, мъмря, посмъмрям, посгълчавам, карам се, ругая, изругавам, нагрубявам, коря, укорявам, хокам, осъждам, упреквам, обвинявам, викам, кряскам, крякам, вдигам врява, говоря високо

загрижа се

загри`жиш се, +мин. +св. загри`жих се, +мин. прич. загри`жил се, +св. — +вж. [[загрижвам се]].

изскоча

изско`чиш, +мин. св. изско`чих, +мин. прич. изско`чил, +св. — +вж. [[изскачам]].

отскоча

отско`чиш, +мин. св. отско`чих, +мин. прич. отско`чил, +св. — +вж. [[отскачам]].

погрижа се

погри`жиш се, +мин. +св. погри`жих се, +мин. прич. погри`жил се, +св. — +вж. [[погрижвам се]].

подскоча

подско`чиш, +мин. св. подско`чих, +мин. прич. подско`чил, +св. — +вж. [[подскачам]].

понеча

поне`чиш, +мин. св. поне`чих, +мин. прич. поне`чил, +св. — +вж. [[понечвам]].

попреча

попре`чиш, +мин. св. попре`чих, +мин. прич. попре`чил, +св. – вж. [[попречвам]].

послужа

послу`жиш, +мин. +св. послу`жих, +мин. прич. послу`жил, +св. — +вж. [[послужвам]].

скоча

скочиш, +мин. св. скочих, +мин. прич. скочил, +св. — +вж. [[скачам]].

услужа

услу`жиш, +мин. св. услу`жих, +мин. прич. услу`жил, +св. — +вж. [[услужвам]].

добера се

добере`ш се, +мин. св. добра`х се, +мин. прич. добра`л се, +св. — +вж. [[добирам се]].

запера

запере`ш, +мин. +св. запра`х, +мин. прич. запра`л, +св. — +вж. [[запирам 1_ .

избера

избере`ш, +мин. св. избра`х, +мин. прич. избра`л, +св. — +вж. [[избирам]].

издера

издере`ш, +мин. св. издра`х, +мин. прич. издра`л, +св. — +вж. [[издирам]].

изпера

изпере`ш, +мин. св. изпра`х, +мин. прич. изпра`л, +св. — +вж. [[изпирам]].

набера

набере`ш, +мин. +св. набра`х, +мин. прич. набра`л, +св. — +вж. [[набирам]].

надера

надере`ш, +мин. +св. надра`х, +мин. прич. надра`л, +св. — +вж. [[надирам]].

насъбера

насъбере`ш, +мин. +св. насъбра`х, +мин. прич. насъбра`л, +св. — +вж. [[насъбирам]].

обера

обере`ш, +мин.св. обра`х, +мин. прич. обра`л, +св. — +вж. [[обирам]].

одера

одере`ш, +мин. св. одра`х, +мин. прич. одра`л, +св. — +вж. [[одирам]].

опера

+мн. о`пери, +ж.
1. Музикално-драматическо произведение, предназначено за изпълнение на сцена.
2. Театър, в който се представя такова произведение. Чакай ме пред операта.
3. Трупа, група певци и музиканти, които представят такова произведение. В града гостува плевенската опера.

----

опере`ш, +мин. св. опра`х, +мин. прич. опра`л, +св. — вж. [[опирам 1 ._

отбера

отбере`ш, +мин. св. отбра`х, +мин. прич. отбра`л, +св. — +вж. [[отбирам]].

отпера

отпере`ш, +мин. св. отпра`х, +мин. прич. отпра`л, +св. — +вж. [[отпирам]].

побера

побере`ш, +мин. +св. побра`х, +мин. прич. побра`л, +св. — +вж. [[побирам]].

подбера

подбере`ш, +мин. +св. подбра`х, +мин. прич. подбра`л, +св. — +вж. [[подбирам]].

подразбера

подразбере`ш, +мин. св. подразбра`х, +мин. прич. подразбра`л, +св. — +вж. [[подразбирам]].

преизбера

преизбереш, +мин. +св. преизбрах, +мин. прич. преизбрал, +св. — +вж. [[преизбирам]].

прибера

прибереш, +мин. св. прибрах, +мин. прич. прибрал, +св. — +вж. [[прибирам]].

пробера

пробереш, +мин. св. пробрах, +мин. прич. пробрал, +св. — +вж. [[пробирам]].

продера

продереш, +мин. св. продрах, +мин. прич. продрал, +св. — вж. [[продирам]].

разбера

разбереш, +мин. +св. разбрах, +мин. прич. разбрал, +св. — +вж. [[разбирам]].

раздера

раздереш, +мин. +св. раздрах, +мин. прич. раздрал, +св. — +вж. [[раздирам]].

сбера

сбереш, +мин. св. сбрах, +мин. прич. сбрал, +св. — вж. [[сбирам]].

събера

събере`ш, +мин. св. събра`х, +мин. прич. събра`л, +св. — +вж. [[събирам]].

съдера

съдере`ш, +мин. св. съдра`х, +мин. прич. съдра`л, +св. — +вж. [[съдирам]].

закопчея

закопче`еш, +мин. +св. закопча`х, +мин. прич. закопча`л, +св. — +вж. [[закопчавам]].

извършея

извърше`еш, +мин. св. извърша`х, +мин. прич. извърша`л, +св. — +вж. [[извършавам]].

овършея

овърше`еш, +мин. св. овърша`х, +мин. прич. овърша`л, +св. — +вж. [[овършавам]].

додея

доде`еш, +мин. св. додя`х, +мин. прич. додя`л, +св. — +вж. [[додявам]].

помая се

пома`еш се, +мин. св. пома`ях се, +мин. прич. пома`ял се, +св. — +вж. [[помайвам се]].

утрая

утра`еш, +мин. св. утра`ях, +мин. прич. утра`ял, +св. — +вж. [[утрайвам]].

жалея

жале`еш, +мин. св. жаля`х, +мин. прич. жаля`л, +несв.
1. +Кого. В траур съм след смъртта на някого; жаля.
2. +За какво. Скъпо ми е, свидно ми е, милея. Жалея за културата.
Синоними: ридая, плача, оплаквам се, тъжа, тъгувам, скърбя, оплаквам, опечален съм

зея

зе`еш, +мин. +св. зе`ях, +мин. прич. зе`ял, +несв.
1. За дупка, уста — стоя отворен, обикн. неприятно, заплашително. На мястото на зъбите зееше дупка. Под нас зееше пропастта.
2. За дреха, обувки и под. — имам дупка или съм разпран.
3. +Прен. Чакам да бъда нахранен. У дома зеят пет гърла, как да ги нахраня.
Синоними: стоя отворен, зяпам

излежа

излежи`ш, +мин. св. излежа`х, +мин. прич. излежа`л, +св. — +вж. [[излежавам]].

премълча

премълчиш, +мин. +св. премълчах, +мин. прич. премълчал, +св. — +вж. [[премълчавам]].

пролежа

пролежиш, +мин. св. пролежах, +мин. прич. пролежал, +св. — вж. [[пролежавам]].

умълча се

умълчи`ш се, +мин. св. умълча`х се, +мин. прич. умълча`л се, +св. — +вж. [[умълчавам се]].

изям

изяде`ш, +мин. св. изя`дох, +мин. прич. изя`л, +св. — +вж. [[изяждам]].

надям

надяде`ш, +мин. +св. надя`дох, +мин. прич. надя`л, +св. — +вж. [[надяждам]].

наям

наяде`ш, +мин. +св. ная`дох, +мин. прич. ная`л, +св. — +вж. [[наяждам]].

оям се

ояде`ш се, +мин. св. оя`дох се, +мин. прич. оя`л се, +св. — +вж. [[ояждам се]].

подям

подяде`ш, +мин. св. подя`дох, +мин. прич. подя`л, +св. — +вж. [[подяждам]].

преям

преядеш, +мин. св. преядох, +мин. прич. преял, +св. — +вж. [[преяждам]].

проям

проядеш, +мин. св. проядох, +мин. прич. проял, +св. — +вж. [[прояждам]].

разям

разядеш, +мин. +св. разядох, +мин. прич. разял, +св. — +вж. [[разяждам]].

дойда

до`йдеш, +мин. св. дойдо`х, +мин. прич. дошъ`л, +св. — +вж. [[идвам]].

придойда

придойдеш, +мин. св. придойдох, +мин. прич. придошъл и придошел, +св. — +вж. [[придохождам]] и [[прииждам.]]

заколя

зако`лиш, +мин. +св. закла`х, +мин. прич. закла`л, +св. — +вж. [[заколвам]].

изколя

изко`лиш, +мин. св. изкла`х, +мин. прич. изкла`л, +св. — +вж. [[изколвам]].

смеля

смелеш и смелиш, +мин. св. смлях и смелих, +мин. прич. смлял и смелил, +св. — +вж. [[смилам]].

застроя

застро`иш, +мин. +св. застро`их, +мин. прич. застро`ил, +св. — +вж. [[застройвам]].

----

застрои`ш, +мин. +св. застрои`х, +мин. прич. застрои`л, +св. — +вж. [[застроявам]].

настроя

настро`иш, +мин. +св. настро`их, +мин. прич. настро`ил, +св. — +вж. [[настройвам]].

----

настрои`ш, +мин. +св. настрои`х, +мин. прич. настрои`л, +св. — +вж. [[настроявам]].

разстроя

разстроиш, +мин. +св. разстроих, +мин. прич. разстроил, +св. — +вж. [[разстройвам]].

наплача се

напла`чеш се, +мин. +св. напла`ках се, +мин. прич. напла`кал се, +св. — +вж. [[наплаквам се.]]

проплача

проплачеш, +мин. св. проплаках, +мин. прич. проплакал, +св. — +вж. [[проплаквам]].

засипя

заси`пеш, +мин. +св. заси`пах, +мин. +несв. заси`пал, +св. — +вж. [[засипвам]].

захапя

заха`пеш, +мин. +св. заха`пах, +мин. прич. заха`пал, +св. — +вж. [[захапвам]].

защипя

защи`пеш, +мин. +св. защи`пах, +мин. прич. защи`пал, +св. — +вж. [[защипвам]].

изкапя

изка`пеш, +мин. св. изка`пах, +мин. прич. изка`пал, +св. — +вж. [[изкапвам]].

изкъпя

изкъ`пеш, +мин. св. изкъ`пах, +мин. прич. изкъ`пал, +св. — +вж. [[изкъпвам]].

изсипя

изси`пеш, +мин. св. изси`пах, +мин. прич. изси`пал, +св. — +вж. [[изсипвам]].

накапя

нака`пеш, +мин. +св. нака`пах, +мин. прич. нака`пал, +св. — +вж. [[накапвам]].

насипя

наси`пеш, +мин. +св. наси`пах, +мин. прич. наси`пал, +св. — +вж. [[насипвам]].

нахапя

наха`пеш, +мин. +св. наха`пах, +мин. прич. наха`пал, +св. — +вж. [[нахапвам]].

обсипя

обси`пеш, +мин. св. обси`пах, +мин. прич. обси`пал, +св. — +вж. [[обсипвам]].

окапя

ока`пеш, +мин. св. ока`пах, +мин. прич. ока`пал, +св. — +вж. [[окапвам 1 .

----

ока`пеш, +мин. св. ока`пах, +мин. прич. ока`пал, +св. — +вж. [[окапвам 2 .__

окъпя

окъ`пеш, +мин. св. окъ`пах, +мин. прич. окъ`пал, +св. — +вж. [[окъпвам]].

оскубя

оску`беш, +мин. св. оску`бах, +мин. прич. оску`бал, +св. — +вж. [[оскубвам]].

отсипя

отси`пеш, +мин. св. отси`пах, +мин. прич. отси`пал, +св. — +вж. [[отсипвам]].

отхапя

отха`пеш, +мин. св. отха`пах, +мин. прич. отха`пал, +св. — +вж. [[отхапвам]].

покапя

пока`пеш, +мин. св. пока`пах, +мин. прич. пока`пал, +св. — +вж. [[покапвам]].

посипя

поси`пеш, +мин. св. поси`пах, +мин. прич. поси`пал, +св. — +вж. [[посипвам]].

претрепя

претрепеш, +мин. св. претрепах, +мин. прич. претрепал, +св. — +вж. [[претрепвам]].

прехапя

прехапеш, +мин. св. прехапах, +мин. прич. прехапал, +св. — +вж. [[прехапвам]].

проскубя

проскубеш, +мин. св. проскубах, +мин. прич. проскубал, +св. — +вж. [[проскубвам]].

разсипя

разсипеш, +мин. +св. разсипах, +мин. прич. разсипал, +св. — +вж. [[разсипвам]].

съсипя

съси`пеш, +мин. св. съси`пах, +мин. прич. съси`пал, +св. — +вж. [[съсипвам]].

утрепя

+вж. [[утре`пвам]]

ухапя

уха`пеш, +мин. св. уха`пах, +мин. прич. уха`пал, +св. — +вж. [[ухапвам]].

заспя

заспи`ш, +мин. +св. заспа`х, +мин. прич. заспа`л, +св. — +вж. [[заспивам]].

наспя се

наспи`ш се, +мин. +св. наспа`х се, +мин. прич. наспа`л се, +св. — +вж. [[наспивам се]].

поспя

поспи`ш, +мин. +св. поспа`х, +мин. прич. поспа`л, +св. — +вж. [[поспивам]].

преспя

преспиш, +мин. св. преспах, +мин. прич. преспал, +св. — +вж. [[преспивам]].

приспя

приспиш, +мин. св. приспах, +мин. прич. приспал, +св. — +вж. [[приспивам]].

проспя

проспиш, +мин. св. проспах, +мин. прич. проспал, +св. — +вж. [[проспивам]].

успя се

успи`ш се, +мин. св. успа`х се, +мин. прич. успа`л се, +св. — +вж. [[успивам се.]]

застоя

застои`ш, +мин. +св. застоя`х, +мин. прич. застоя`л, +св. — +вж. [[застоявам]].

избуя

избуи`ш, +мин. св. избуя`х, +мин. прич. избуя`л, +св. — +вж. [[избуявам]].

настоя

настои`ш, +мин. +св. настоя`х, +мин. прич. настоя`л, +св. — +вж. [[настоявам]].

побоя се

побои`ш се, +мин. +св. побоя`х се, +мин. прич. побоя`л се, +св. — +вж. [[побоявам се]].

престоя

престоиш, +мин. св. престоях, +мин. прич. престоял, +св. — +вж. [[престоявам]].

устоя

устои`ш, +мин. св. устоя`х, +мин. прич. устоя`л, +св. — +вж. [[устоявам]].

дотежа

дотежи`ш, +мин. св. дотежа`х, +мин. прич. дотежа`л, +св. — +вж. [[дотежавам]].

издрънча

издрънчи`ш, +мин. св. издрънча`х, +мин. прич. издрънча`л, +св. — +вж. [[издрънчавам]].

натежа

натежи`ш, +мин. +св. натежа`х, +мин. прич. натежа`л, +св. — +вж. [[натежавам]].

застрелям

застре`ляш, +мин. +св. застре`лях, +мин. прич. застре`лял, +св. — +вж. [[застрелвам]].

изкалям

изка`ляш, +св. — +вж. [[изкалвам]].

изстрелям

изстре`ляш, +св. — +вж. [[изстрелвам]].

накалям

нака`ляш, +св. — +вж. [[накалвам]].

натъркалям

натърка`ляш, +св. — +вж. [[натъркалвам]].

обстрелям

обстре`ляш, +св. — +вж. [[обстрелвам]].

овалям

ова`ляш, +св. — +вж. [[овалвам]].

окалям

ока`ляш, +св. — +вж. [[окалвам]].

прострелям

простреляш, +св. — +вж. [[прострелвам]].

разкалям

разкаляш, +св. — +вж. [[разкалвам]].

разстрелям

разстреляш, +св. — +вж. [[разстрелвам]].

дотърча

дотърчи`ш, +мин. св. дотърча`х, +мин. прич. дотърча`л, +св. — +вж. [[дотърчавам]].

забръмча

забръмчи`ш, +мин. +св. забръмча`х, +мин. прич. забръмча`л, +св. — +вж. [[забръмчавам]].

залежа

залежи`ш, +мин. +св. залежа`х, +мин. прич. залежа`л, +св. — +вж. [[залежавам]].

замижа

замижи`ш, +мин. +св. замижа`х, +мин. прич. замижа`л, +св. — +вж. [[замижавам]].

замълча

замълчи`ш, +мин. +св. замълча`х, +мин. прич. замълча`л, +св. — +вж. [[замълчавам]].

избръмча

избръмчи`ш, +мин. св. избръмча`х, +мин. прич. избръмча`л, +св. — +вж. [[избръмчавам]].

изръмжа

изръмжи`ш, +мин. св. изръмжа`х, +мин. прич. изръмжа`л, +св. — +вж. [[изръмжавам]].

нагорча

нагорчи`ш, +мин. +св. нагорча`х, +мин. прич. нагорча`л, +св. — +вж. [[нагарчам]].

належа се

належи`ш се, +мин. +св. належа`х се, +мин. прич. належа`л се, +св. — +вж. [[належавам се.]]

отлежа

отлежи`ш, +мин. св. отлежа`х, +мин. прич. отлежа`л, +св. — +вж. [[отлежавам]].

отърча

отърчи`ш, +мин. св. отърча`х, +мин. прич. отърча`л, +св. — +вж. [[отърчавам]].

погълча

погълчи`ш, +мин. +св. погълча`х, +мин. прич. погълча`л, +св. — +вж. [[погълчавам]].

подлежа

подлежи`ш, +мин. св. подлежа`х, +мин. прич. подлежа`л, +несв.; на какво. Следва да стане с мене това, което е означено със следващото съществително име. Подлежа на уволнение.

полежа

полежи`ш, +мин. св. полежа`х, +мин. прич. полежа`л, +св. — +вж. [[полежавам]].

премижа

премижиш, +мин. +св. премижах, +мин. прич. премижал, +св. — +вж. [[премижавам]].

префуча

префучиш, +мин. св. префучах, +мин. прич. префучал, +св. — +вж. [[префучавам]].

прехвърча

прехвърчиш, +мин. св. прехвърчах, +мин. прич. прехвърчал, +св. — +вж. [[прехвърчам]].

примижа

примижиш, +мин. св. примижах, +мин. прич. примижал, +св. — +вж. [[примижавам]].

пролежа

пролежиш, +мин. св. пролежах, +мин. прич. пролежал, +св. — вж. [[пролежавам]].

пролича

проличиш, +мин. св. проличах, +мин. прич. проличал, +св. — вж. [[проличавам]].

дремя

дре`меш, +мин. св. дря`мах и дрема`х, +мин. прич. дря`мал и дрема`л, +несв.
1. Намирам се в полусънно състояние, спя леко, за кратко време, без да се отпускам. В автобуса дремя през целия път.
2. +Прен. Бездействам. Не дреми, ами направи нещо!
3. +Прен. Скрит съм, не съм се проявил. В него дремеше талант на художник.
• Дреме ми на шапката. — +Разг. +Пренебр. Безразлично ми е; не ми пука.
Синоними: спя, заспивам, задрямвам, унасям се, унася ме, хваща ме дрямка, бездействувам, нехая, немаря, изоставям, не правя нищо, спотайвам се, крия се, смълчавам се, мъдря се, стоя, кисна, приспивам, правя сънлив

държа

държи`ш, +мин. св. държа`х, +мин. прич. държа`л, +несв.
1. +Кого, какво. След като взема/хвана в/с ръце, не изпускам. Държа чанта. Държа детето.
2. +Кого, какво. Поддържам, задържам, крепя, подкрепям. Колоните държат цялата сграда. Там ме държеше моето любопитство.
3. Принуждавам някой или нещо да остане на определено място или в определено положение, състояние. Държах го под ключ. Държа под напрежение.
4. +Какво. Запазвам в положението, до което съм го довел. Държа очите си отворени.
5. +Кого, какво. Пазя, запазвам. Държеше още снимката му на огледалото си.
6. +Прен. +Разг. В силата си съм, мога да се справям. Стар е, ама държи.
7. +Прен. +Разг. +Какво. Имам в стопанството си някакви животни. Дядото държеше една крава и няколко кокошки.
8. +Прен. +Разг. Спазвам определена посока, не се отклонявам от направлението на придвижване. Ти дръж на север, право на север!
9. +Разг. Смятам за много важен, за много ценен; уважавам, милея. Държа на него. Държа на твоето участие. Държа да учите.
10. +Какво. Реализирам действието, което се съдържа в следващото съществително име. Държа реч. Държа изпити.
_държа се. 1. — За кого/за какво. Хванал съм се с ръце за нещо или за някого, за да запазя определено положение. Държа се за стола.
2. За предмети — с помощта на някаква опора, на нещо поддържащо се крепя да не падна. Чантата едва се държи на дръжката.
3. Стоя в някакво положение или състояние без промяна. Мога да се държа на един крак цяла минута.
4. Владея се, контролирам се, крепя се, удържам. Държах се да не покажа какво ми е.
5. +Прен. Следвам определено поведение. Държа се неприлично.
6. +Разг. Запазвам се, съхранявам се.
• Държа в ръцете си/ръката си (някого или нещо). — Под мой контрол е.
• Държа в сянка (някого). — Не позволявам да се изяви; недооценявам.
• Държа в шах. — Държа под напрежение, в неизвестност някого, който е зависим от мен.
• Държа изкъсо (някого). — +Разг. Строг съм към някого.
• Държа на дистанция/на (почетно) разстояние (някого). — Не позволявам на някого да се сближи с мен.
• Държа под око. — Наблюдавам непрекъснато някого, за да го контролирам.
• Държа под чехъл. — +Разг. За жена — подчинявам мъжа си на своята власт.
• Държа се нависоко. — Горделив съм, надменен съм; надувам се.
• Държа се на положение. — Имам самочувствие и поведението ми съответства на реалното ми място в обществото.
• Държа си езика (зад зъбите). — Въздържам се да говоря по определен въпрос (обикн. за да не засегна някого или за да не издам нечия тайна).
• Държа на своето. — Отстоявам мнението си.
• Държа сметка. 1. — На кого. Търся отговорност за постъпките на някого.
2. На какво. Следя точното количество.
3. +За какво. Съобразявам се с нещо.
• Държа страна. — Поддържам с мнението си някакво становище.
• Държат ми краката. — Имам сили, мога сам да се справям (обикн. да ходя).
• Държи ми влага._ — Спомням си някаква неприятна случка, която ми служи за поука.
Синоними: вземам, улавям, хващам, хванал съм, взел съм, залавям, стискам, вкопчвам, сграбчвам, похващам, поддържам, задържам, запирам, владея, съдържам, имам, настоявам, наблягам, упорствувам, пазя, запазвам, съхранявам, притежавам

дрънча

дрънчи`ш, +мин. св. дрънча`х, +мин. прич. дрънча`л, +несв. Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.).
Синоними: дрънкам, звънтя, удрям, хлопам, тракам, тропам, звъня, трополя, чукам, трещя, гърмя

квича

квичи`ш, +мин. св. квича`х, +мин. прич. квича`л, +несв.
1. За свиня, куче и др. — издавам характерен вик, обикн. при силен глад, болка. Свинята е все гладна и по цял ден квичи.
2. Прен. Разг. Пренебр. Плача, крещя, като наподобявам такъв вик.
+същ. [[квиче`не]], +ср.
Синоними: скимтя

тежа

тежи`ш, +мин. св. тежа`х, +мин. прич. тежа`л, +несв.
1. Имам тегло, тежина. Детето тежи 16 килограма.
2. Имам голямо тегло; не съм лек и удобен за носене, вдигане и др. Не могат двама души да го вдигнат, защото тежи.
3. +Прен. +Разг. Важен съм, имам влияние. Думата му тежи.
4. Прен. На кого/какво. В тежест съм, бреме съм. Неговата подготовка лягаше върху тях, тежеше им.
5. Прен. На кого. Предизвиквам неприятно чувство, угризение; измъчвам. Тази постъпка ще ми тежи цял живот.
6. Само в трето лице. Тежко ми е на душата.
7. Само в трето лице. Усещам неприятно тежестта, теглото на нещо. Тежат ми новите килограми.
• Тежа на мястото си. — +Разг. Имам успехи, уважение в областта, където съм специалист.
Синоними: тегна, имам тежест, натежавам, имам тегло, налягам, вися

дъвча

дъ`вчеш, +мин. св. дъ`вках и дъвка`х, +мин. прич. дъ`вкал и дъвка`л, +несв.
1. +Какво. Мачкам, дробя, разкъсвам със зъби, обикн. храна. Трудно дъвча месо. Не дъвчи молива си.
2. +Прен. +Разг. Не говоря ясно, не артикулирам правилно. Дъвче си думите.
3. +Прен. Повтарям многократно едно и също нещо; предъвквам.
4. +Прен. +Разг. +Кого. Мърморя, карам се, съветвам, одумвам. Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира!
• Дъвча му кокалите. — Клюкарствам, злословя.
• Какви ще ги дъвча. — +Разг. Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.
Синоними: мляскам, хрускам, сдъвквам, раздъвквам се, ям, плюскам, предъвквам, повтарям, преповтарям

смуча

смучеш, +мин. св. смуках и смуках, +мин. прич. смукал и смукал, +несв.; +Какво.
1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух през тесен отвор или сок от самия плод или зеленчук. Смуча лимонада с тръбичка. Смуча сока от парче портокал.
2. Разтварям със слюнка в устата си и поглъщам постепенно разтвореното. Смуча бонбон.
3. За насекоми и някои други животни — поемам в организма си чрез специални органи. Пчелата смуче нектар. Комарите смучат кръв.
4. Държа в уста, като правя гълтателни движения. Детето смуче пръста си. Смуча биберон.
5. +Прен. +Пренебр. +Какво. Пия алкохол. Смуче като смок.
6. +Прен. +Пренебр. Пия лакомо, гълтам, поглъщам много.+същ. [[смукане]], +ср.
• Смуча от пръстите си (нещо). — Съчинявам, сътворявам нещо насила, без фантазия, без стойност.
Синоними: пия, изпивам, изсмуквам, досмуквам, доизсмуквам, допивам, насмуквам се, напивам се, гълтам, поглъщам, лоча, налоквам се, всмуквам, просмуквам, попивам, абсорбирам, пия жадно, сърбам

суча

су`чеш, +мин. св. су`ках и сука`х, +мин. прич. су`кал и сука`л, +несв.; +Какво.
1. Съединявам в едно няколко нишки, като ги увивам. Суча прежда.
2. Увивам, усуквам, засуквам. Суча мустак.
• Суча мустак. — +Прен. Изразявам задоволство или недоволство.
• Въртя, суча. — Правя всичко възможно, за да постигна целта си.

----

су`чеш, +мин. св. су`ках и сука`х, +мин. прич. су`кал и сука`л, +несв. С устни изтеглям мляко от гръдта на жена или на женско животно; бозая. Котенцата бяха налягали до майка си и лакомо сучеха.
• Суча от две майки. — +Разг. Извличам полза от две места.

тъпча

тъ`пчеш, +мин. св. тъ`пках и тъпка`х, +мин. прич. тъ`пкал и тъпка`л, +несв.
1. +Кого, какво. Мачкам с крака, газя. Не тъпчете цветята в градината.
2. +Какво. Пъхам със сила, бутам. Тъпча чантата с дрехи.
3. Прен. Разг. Кого. Карам насила да яде. Защо тъпчеш детето, щом не е гладно?
4. Прен. Кого. Държа в подчинение; покорявам, потискам. Той тъпче подчинените си.
_тъпча се. — +Разг. Ям много, преяждам.
• Тъпча на едно място._ — Не се развивам, в застой съм.
Синоними: газя, мачкам, смачквам, сплесквам, стъпквам, изтъпквам, сгазвам, прегазвам, пълня, натъпквам, напълвам, затъпквам, подтискам, гнетя, угнетявам, малтретирам, изтезавам, тероризирам, тормозя, тиранизирам, онеправдавам, обезправявам, потъпквам, погазвам, не тача, не зачитам, пренебрегвам, смачквам с крака, тъпча се, ям лакомо, нагъвам, угоявам

дължа

дължи`ш, +мин. св. дължа`х, +мин. прич. дължа`л, +св.; +Какво.
1. Имам дълг (паричен или нравствен). Дължа пари. Дължа ти удовлетворение.
2. Получил съм нещо в резултат от действията на някого или от съществуването на нещо. На него дължа своя успех.
Синоними: длъжен съм, длъжник съм, задължен съм, имам дълг, имам борч, имам да давам, признателен съм

забягна

забе`гнеш, +мин. +св. забя`гнах, +мин. прич. забя`гнал, +св. — +вж. [[забягвам]].

крясна

кре`снеш, +мин. св. кря`снах, +мин. прич. кря`снал, +св. Кресна.

побягна

побе`гнеш, +мин. +св. побя`гнах, +мин. прич. побя`гнал, +св. — +вж. [[побягвам]].

прибягна

прибегнеш, +мин. св. прибягнах, +мин. прич. прибягнал, +св. — +вж. [[прибягвам 2 ._

убягна

убе`гнеш, +мин. св. убя`гнах, +мин. прич. убя`гнал, +св. — +вж. [[убягвам]].

забележа

забеле`жиш, +мин. +св. забеля`зах, +мин. прич. забеля`зал, +св. — +вж. [[забелязвам]].

набележа

набеле`жиш, +мин. +св. набеля`зах и набеле`жих, +мин. прич. набеля`зал и набеле`жил, +св. — +вж. [[набелязвам]].

отбележа

отбеле`жиш, +мин. св. отбеля`зах, +мин. прич. отбеля`зал, +св. — +вж. [[отбелязвам]].

забера

забере`ш, +мин. +св. забра`х, +мин. прич. забра`л, +св. — +вж. [[забирам]].

забуча

забу`чиш, +мин. +св. забу`чих, +мин. прич. забу`чил, +св. — +вж. [[забучвам]].

----

забучи`ш, +мин. +св. забуча`х, +мин. прич. забуча`л, +св. — +вж. [[забучавам]].

избуча

избучи`ш, +мин. св. избуча`х, +мин. прич. избуча`л, +св. — +вж. [[избучавам]].

завидя

зави`диш, +мин. +св. зави`дих и завидя`х, +мин. прич. зави`дил и завидя`л, +св. — +вж. [[завиждам]].

загния

загни`еш, +мин. +св. загни`х, +мин. прич. загни`л, +св. — +вж. [[загнивам]].

запия

запи`еш, +мин. +св. запи`х, +мин. прич. запи`л, +св. — +вж. [[запивам]].

изгния

изгни`еш, +мин. св. изгни`х, +мин. прич. изгни`л, +св. — +вж. [[изгнивам]].

нахлуя

нахлу`еш, +мин. +св. нахлу`х, +мин. прич. нахлу`л, +св. — +вж. [[нахлувам]].

помия

+мн. поми`и, +ж.
1. Замърсена от миене вода.
2. Разбъркана във вода храна за животни.
3. +Прен. +Грубо. Храна или напитка с лоши вкусови качества.
4. +Прен. Обиди, клевети.
Синоними: (същ.) нечистотия, мръсотия

препия

препиеш, +мин. +св. препих, +мин. прич. препил, +св. — +вж. [[препивам]].

угния

угни`еш, +мин. св. угни`х, +мин. прич. угни`л, +св. — +вж. [[угнивам]].

уния

+мн. у`нии, +ж. Спец.
1. Съюз между две държави, между съюзи или организации в областта на икономиката, образованието и др.
2. Обединение на източноправославната и католическата църква под върховенството на папата.

задремя

задре`меш, +мин. +св. задря`мах, +мин. прич. задря`мал, +св. — +вж. [[задрямвам]].

задържа

задържи`ш, +мин. +св. задържа`х, +мин. прич. задържа`л, +св. — +вж. [[задържам]].

издържа

издържи`ш, +мин. св. издържа`х, +мин. прич. издържа`л, +св. — +вж. [[издържам 1 .

----

издържи`ш, +мин. св. издържа`х, +мин. прич. издържа`л, +св. — +вж. [[издържам 2__ .

подържа

подържи`ш, +мин. +св. подържа`х, +мин. прич. подържа`л, +св. Държа за малко време, за кратко. Ще го подържат няколко дни и ще го пуснат. Подръж ми шлифера!

придържа

придържиш, +мин. св. придържах, +мин. прич. придържал, +св. — +вж. [[придържам]].

сдържа

сдържиш, +мин. св. сдържах, +мин. прич. сдържал, +св. — вж. [[сдържам]].

удържа

удържи`ш, +мин. св. удържа`х, +мин. прич. удържа`л, +св. — +вж. [[удържам]].

задължа

задължи`ш, +мин. +св. задължи`х, +мин. прич. задължи`л, +св. — +вж. [[задължавам]].

кръжа

кръжи`ш, +мин. св. кръжи`х, +мин. прич. кръжи`л, +несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дълго във въздуха.
Синоними: въртя се, вия се, нося се, рея се

закълна

закълне`ш, +мин. +св. закле`х и закълна`х, +мин. прич. закле`л и закълна`л, +св. — +вж. [[заклевам]].

прокълна

прокълнеш, +мин. св. проклех и прокълнах, +мин. прич. проклел и прокълнал, +св. — +вж. [[проклинам]].

изрева

изреве`ш, +мин. св. изрева`х, +мин. прич. изрева`л, +св. — +вж. [[изревавам]].

озова се

озове`ш се, +мин. св. озова`х се, +мин. прич. озова`л се, +св. — +вж. [[озовавам се]].

простена

простенеш, +мин. св. простенах, +мин. прич. простенал, +св. — +вж. [[простенвам]].

залъжа

залъ`жеш, +мин. +св. залъ`гах, +мин. прич. залъ`гал, +св. — +вж. [[залъгвам]].

излъжа

излъ`жеш, +мин. св. излъ`гах, +мин. прич. излъ`гал, +св. — +вж. [[излъгвам]].

надлъжа

надлъ`жеш, +мин. +св. надлъ`гах, +мин. прич. надлъ`гал, +св. — +вж. [[надлъгвам]].

настрижа

настри`жеш, +мин. +св. настри`гах, +мин. прич. настри`гал, +св. — +вж. [[настригвам]].

настържа

настъ`ржеш, +мин. +св. настъ`ргах, +мин. прич. настъ`ргал, +св. — +вж. [[настъргвам]].

подлъжа

подлъ`жеш, +мин. св. подлъ`гах, +мин. прич. подлъ`гал, +св. — +вж. [[подлъгвам]].

подстрижа

подстри`жеш, +мин. св. подстри`гах, +мин. прич. подстри`гал, +св. — +вж. [[подстригвам]].

полъжа

+вж. [[полъ`гвам]]

прелъжа

прелъжеш, +мин. +св. прелъгах, +мин. прич. прелъгал, +св. — +вж. [[прелъгвам]].

престържа

престържеш, +мин. св. престъргах, +мин. прич. престъргал, +св. — +вж. [[престъргвам]].

прилъжа

прилъжеш, +мин. св. прилъгах, +мин. прич. прилъгал, +св. — +вж. [[прилъгвам]].

намириша

намири`шеш, +мин. +св. намири`сах, +мин. прич. намири`сал, +св. — +вж. [[намирисвам]].

замра

замре`ш, +мин. +св. замря`х, +мин. прич. замря`л, +св. — +вж. [[замирам]].

отмра

отмре`ш, +мин. св. отмря`х, +мин. прич. отмря`л, +св. — +вж. [[отмирам]].

премра

премреш, +мин. +св. премрях, +мин. прич. премрял, +св. — +вж. [[премирам 1 ._

примра

примреш, +мин. св. примрях, +мин. прич. примрял, +св. — +вж. [[примирам]].

умра

умре`ш, +мин. св. умря`х, +мин. прич. умря`л, +св. — +вж. [[умирам]].

запаса

запасе`ш, +мин. +св. запа`сох, +мин. прич. запа`съл, +св. — +вж. [[запасвам 1 ._

застеля

засте`леш и засте`лиш, +мин. +св. застла`х, +мин. прич. застла`л, +св. — +вж. [[застилам]].

настеля

насте`леш, +мин. +св. настла`х, +мин. прич. настла`л, +св. — +вж. [[настилам]].

постеля

+мн. посте`ли, +ж.
1. Това, върху което се спи (дюшек, черга и др.).
2. +Прен. Легло.

----

посте`леш, +мин. +св. постла`х, +мин. прич. постла`л, +св. — +вж. [[постилам]].
Синоними: (същ.) постелка, (същ.) легло, ложе, одър, креват, миндер, кушетка, диван

разстеля

разстелеш, +мин. +св. разстлах, +мин. прич. растлал, +св. — +вж. [[разстилам]].

заям

заяде`ш, +мин. +св. зая`дох, +мин. прич. зая`л, +св. — +вж. [[заяждам]].

зная

зна`еш, +мин. +св. зна`ях, +мин. прич. зна`ял, +несв.
1. Осведомен съм. Зная, че тя ще дойде. Зная какво се е случило.
2. Имам познания. Знае много за самолетите. Знае историята. Знае езици.
3. +Кого. Познавам добре. Зная го от училище. Зная го като добър човек.
4. Изпитвам, преживявам. Не зная какво е любов. Не зная почивка.
5. Мога да правя нещо, умея. Зная да чета.
6. Спазвам някаква мярка, правила. Зная си мярката. Зная си мястото.
7. Помня нещо винаги, имам го предвид. Зная, че си българин и българин ще си останеш.
8. За изразяване на неопределен признак. Щял да ходи не знам къде си далеч.
• Господ знае. — Никой не знае, не е известно.
• Едно баба знае, едно си бае. — При всички обстоятелства правя едно и също, което съм научил, с което съм свикнал.
• Зная 2 и 200. — Мога и с малко, и с много.
• Всяка жаба да си знае гьола. — Всеки да си знае мястото.
• И баба знае така. — Всеки може така, по този начин.
+същ. [[зна`ене]], +ср.
Синоними: известно ми е, чух, видях, научих, разбрах, осведомен съм, имам представа, разбирам, уверен съм, имам сведение, сведенията ми се простират, сигурен съм, положителен съм, умея, мога, иде ми отръки, имам знания, подготвен съм, научен съм, изучил съм, познавам, запознат съм, разбирам от

мра

мреш, мн. св. мрях, +мин. прич. мрял, +несв.
1. Преставам да живея, умирам. Животните мрат от студ.
2. Живея в големи лишения и страдания.
3. +Разг. За какво/за кого. Силно желая да получа нещо, да имам нещо. Мра за такава музика. Мре за нея.

ида

и`деш, +мин. св. няма, +мин. прич. няма, +несв.
1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. +Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб.
_ида си. 1. — Идвам си.
2. Отивам си.
• Не иде. — Не е уместно, не е прилично.
• Иде ми (да). — Чувствам нужда, иска ми се. Иде ми да се махна след всичко това.
• Иде ми отръки. — +Разг. Умея, удава ми се с лекота.
• Иди че (пиши, учи и др.). — +Разг. Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия. Иди че учи при тоя шум._
Синоними: отивам, тръгвам, отправям се, заминавам, напътвам се, стигам, пристигам

коля

ко`лиш, +мин. св. клах, ко`лих и коли`х, +мин. прич. клал, ко`лил и коли`л, +несв.; +Какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле.
• Аз коля, аз беся. — +Разг. Всички ме слушат, от мене зависи всичко.
Синоними: заколвам, режа, разрязвам

кълна

кълне`ш, +мин. св. клех и кълна`х, +мин. прич. клел и кълна`л, +несв.; +Кого, какво. Изричам проклятия. Кълна враговете си. Кълна лошото време. Кълна съдбата си.
_кълна се. — Давам клетва. Кълна се в знамето. Кълна се в децата си, че казвам истината. Кълна се, че това не е истина._
Синоними: (същ.) проклинам, пустосвам, проклевам, анатемосвам, осъждам, (същ.) заклевам, заклинам, (същ.) ругая, псувам

лъжа

лъ`жеш, +мин. св. лъ`гах и лъга`х, +мин. прич. лъ`гал и лъга`л, +несв.; +Кого.
1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин.
2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. Лъже я, че ще и` купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод.
3. +Разг. За мома или ерген — ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите.
_лъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата.
2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича.
3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава.
• Лъжа окото. — Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са с лошо качество.
• И аз (ти, той, тя, то, ние, вие, те) не лъжа. — +Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.

----

+мн. лъжи`, +ж.
1. Това, което не отговаря на действителността; неистина. Наговори куп лъжи. Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее.
2. Измама, заблуждаване. Живея в лъжи. С лъжа доникъде не се стига.
• Дебела лъжа. — Голяма лъжа.
• Опашата лъжа._ — Голяма лъжа.
Синоними: излъгвам, лъготя, говоря лъжа, кривя си устата, кривя си душата, извъртам, изкривявам, изопачавам, мамя, изневерявам, измамвам, подмамвам, заблуждавам, въвеждам в заблуждение, прикривам истината, не говоря истината, премълчавам истината, подлъгвам, подвеждам, изигравам, залъгвам, играя на въже, мятам, надхитрям, дяволувам, хитрувам, преструвам се, (същ.) неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност, (същ.) басня, история, приказка, (същ.) клевета, донос, измислица, (същ.) мистификация, извъртане, подхлъзвам

стрижа

стри`жеш, +мин. св. стри`гах, +мин. прич. стри`гал, +несв.; +Кого, какво. Намалявам дължината на косъма с помощта на ножици, машинка и др.; подстригвам. Стрижа овце. Обичам да стрижа дълги и къдрави коси.
+същ. [[стри`гане]], +ср.
Синоними: клъцвам, подрязвам, кастря, окастрям, орязвам, остригвам, отрязвам, подкастрям

стържа

стъ`ржеш, +мин. св. стъ`ргах и стърга`х, +мин. прич. стъ`ргал и стърга`л, +несв.
1. +Какво. Отделям малки частици от повърхността с помощта на нещо остро, за да огладя или почистя. Стържа дъска с ренде. Стържа картоф с нож.
2. +Какво. Махам с помощта на остър предмет нещо залепнало, полепнало. Стържа калта от обувките.
3. +Какво. Раздробявам, правя на малки късчета. Стържа кашкавал.
4. +Какво. Търкам, трия. Стържа мивка. Стържа капките боя по пода.
5. Издавам звук (като) при търкане с остър предмет; скриптя, скърцам, скрибуцам. Стига си стъргал с цигулката.
+същ. [[стъ`ргане]], +ср.
Синоними: дращя, чегъртам, изстъргвам, скриптя, скърцам, скрибуцам, трия, търкам

меля

ме`лиш и ме`леш, +мин. св. ме`лих и млях, +мин. прич. ме`лил и млял, +несв.; +Какво.
1. Стривам на брашно или прах зърнени храни или др. твърди вещества. Меля царевица.
2. Раздробявам твърди вещества в леснообработваема маса или каша. Меля плодове за мармалад. Меля месо.
• Мелят ми устата. — +Разг. Прекалено много говоря.
• Меля сол на главата (на някого). — +Разг. Непрекъснато укорявам, карам се, натяквам. •_Не мелят брашно._ +Разг. Не се разбират, не се погаждат.
Синоними: смилам, стривам, троша, разтрошавам, строшавам, премелвам, правя на прах, приказвам, дърдоря, опявам

мога

мо`жеш, +мин. св. можа`х, +мин. прич. можа`л и могъ`л, +несв.
1. Имам способност, в състояние съм да върша нещо. Мога да дойда.
2. Знам, умея да върша нещо. Мога да готвя.
3. Имам право, позволено ми е. Мога ли да отсъствам утре?
Синоними: зная, удава ми се, иде ми отръки, умея, добивам възможност, съм в състояние, съм в положение

обема

обе`меш, +мин. св. обе`х, +мин. прич. обе`л, +св. — +вж. [[обемам]].

преуспея

преуспееш, +мин. св. преуспях, +мин. прич. преуспял, +св. — +вж. [[преуспявам]].

успея

успе`еш, +мин. св. успя`х, +мин. прич. успя`л, +св. — +вж. [[успявам]].

отида

оти`деш, +мин. св. оти`дох, +мин. прич. оти`шъл, +св. — +вж. [[отивам]].

поща

+мн. по`щи, +ж.
1. Учреждение за препращане на писма, вестници, списания, пари и др. от един адрес на друг, както и сградата на това учреждение.
2. Само +ед. Пратките, доставени от това учреждение. Днешната поща дойде.
+прил. [[по`щенски]], по`щенска, по`щенско, +мн. по`щенски. Пощенска станция. Пощенски услуги.
Синоними: (същ.) кореспонденция

ща

щеш, +мин. св. щях, +мин. прич. щял, +несв. Като самостоятелен глагол (обикн. при отрицание) — искам, иска ми се, желая.
• Не ще (и) съмнение. — +Разг. Без съмнение. Не ще и съмнение, че времето ще се разваля.
• Ща не ща. — +Разг. И да искам, и да не искам.
• За щяло и не щяло. — +Разг. С нужда и без нужда.
• Що щеш тук/там. — +Разг. Какво правиш тук/там, защо си тук/там. (вж. стр.
#1356

паса

пасе`ш, +мин. +св. па`сох, +мин. прич. па`съл, +несв.
1. За животно — ям растителност, като я късам от мястото, където расте. Оставих овцете да пасат на поляната.
2. +Какво. Водя животни на паша. Паса кравата.
• Не паса трева. — Не съм глупав.
• Пускам да пасе (някого). — Не се занимавам повече с някого, не му обръщам внимание.
Синоними: изпасвам, опасвам

треса

тресе`ш, +мин. св. тре`сох, +мин. прич. тре`съл, +несв.; +Кого, какво. Клатя, друсам, тръскам. Треса дървото. Треса тялото си.
_тресе ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Имам треска. Всяка вечер я тресе и трепери от студ.
треса се. 1. — Клатя се с отсечени движения, друсам се. Дървото се тресе от силните удари.
2. Треперя, друсам се от треска, плач, смях.
• Треска ме тресе._ — +Разг. Много ме е страх; в голямо напрежение съм.
Синоними: клатя, разклащам, движа, друсам, раздрусвам, раздвижвам, разтърсвам, люлея, тръскам

пека

пече`ш, +мин. +св. пе`кох, +мин. прич. пе`къл, +несв.
1. +Какво. Поставям във фурна/пещ нещо, за да стане готово за употреба. Пека хляб. Пека глинени гърнета.
2. +Какво. Излагам на слънце, нагрявам. Пека болния си крак.
3. Грея, излъчвам топлина. Слънцето пече силно.
4. Затоплям се достатъчно за приготвянето на нещо. Фурната пече много добре.
_пека се. — Излагам се на слънце. През лятото ще се печем на плажа.
• Пека на огън/ръжен/шиш. — Създавам големи неприятности на някого, поставям го в тежко положение; изтезавам, измъчвам.
• Пека си работата. — Подготвям предварително успешния край на някакво начинание.
• Вари го, печи го. — Каквото и да правиш, не можеш да промениш някого.
• Пека ракия. — Варя ракия.
• Хляб се пече._ — Житото зрее.
Синоними: готвя, сготвям, варя, сварявам, опичам, изпичам, грея се, препичам се

плача

пла`чеш, +мин. +св. пла`ках и плака`х, +мин. прич. пла`кал и плака`л, +несв.
1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с глас.
2. +Прен. За кого/за какво. Силно желая да имам; имам нужда от нещо. Земята плаче за дъжд.
3. За лоза и др. растения — отделям сок при резитба.
• Майка плаче. — +Пренебр. За некадърен или негоден човек; за зле направен, некачествен предмет — неден, никакъв, много лош. Взе си една съпруга — майка плаче.
• Плаче за още. — Има нужда от още, не е в достатъчна степен.
Синоними: заплаквам, разплаквам се, просълзявам се, рева, вия, скимтя, заревавам, разревавам се, ридая, разридавам се, заридавам, приплаквам, поплаквам си, проплаквам, стена, хленча, хлипам, хълцам, роня сълзи, заливам се от плач, надувам гайдата, дръпвам му един плач, жаля, тъжа, разтъжавам се, оплаквам, скърбя, натъжавам се, вайкам се, охкам, тюхкам се, оплаквам се, тъгувам, жалея

раста

растеш, +мин. +св. растох, +мин. прич. расъл, +несв.
1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; израствам, пораствам.
2. Увеличавам се по размери и по количество; умножавам се, нараствам. Богатството му растеше с всеки изминат ден. Купчината расте постоянно.
3. За растение, зъби, коса — покарвам, пониквам, зараждам се. Растат му мустаци вече.
4. За растение — вирея. Боровките растат в борови гори.
5. +Прен. Напредвам, развивам се, усъвършенствам се, издигам се. Расте в служебната йерархия.
• Раста в очите (на някого). — Повишава се авторитетът ми пред някого.
• Раста в собствените си очи. — Повишава се самочувствието ми.
• Растат ми ушите. — Възгордявам се.
Синоними: нараствам, израствам, пораствам, едрея, наедрявам, големея, ставам голям, уголемявам се, увеличавам се, удвоявам се, умножавам се, никна, вирея, пониквам, раждам се, изниквам, покарвам, изкарвам, подавам се, зараждам се, зрея, издигам се, усъвършенствувам се, напредвам, развивам се, разраствам се, увеличавам, усилвам, качвам, повдигам, повишавам

рева

ревеш, +мин. +св. ревах, +мин. прич. ревал, +несв.
1. За животно — издава протяжен силен вик. Лъвът реве.
2. Плача с глас. Престани да ревеш.
3. +Прен. Надавам силен дрезгав вик; крещя, викам. Реве като заклан.
4. +Прен. Издавам силен и дълготраен шум; пищя. Бурята реве.+същ. [[реване]], +ср.
Синоними: викам, пищя, вия, стена, плача, ридая, хленча, хлипам, заревавам, надувам гайдата, цивря се, крещя, надавам вик, извиквам, възкликвам, лая, изревавам, запищявам

снова

сновеш, +мин. св. сновах, +мин. прич. сновал, +несв.
1. +Какво. С помощта на приспособления опъвам и навивам по специален начин прежда за основа при тъкане.
2. +Прен. Многократно ходя някъде и се връщам. Цял ден снове между министерството и парламента.
3. +Прен. Обикалям безцелно, шляя се. Снова по улиците с часове.
Синоними: движа се, кръстосвам, обикалям, миткам, шетам

режа

режеш, +мин. +св. рязах, +мин. прич. рязал, +несв.
1. +Какво. Деля на части с помощта на нож или друг остър предмет. Режа хляб. Режа дърва.
2. Отделям част от цялото с помощта на нож или друг остър предмет. Режа от хляба. Режа си брадата.
3. За нож или друг остър предмет — достатъчно съм наострен, та да служа добре. Ножът не реже.
4. +Остар. Отбелязвам чрез резки на дърво някакъв дълг или друго. Режа на рабош.
5. +Прен. +Разг. За питие — резлив съм.
6. +Прен. За вятър — предизвиквам неприятен студ по кожата.
7. +Прен. За силен звук — остър съм, дрезгав съм, та пронизвам. Гласът му реже.
8. +Прен. +Разг. +Кого. Говоря остро по адрес на някого; критикувам. Започна да ги реже, както той си знае.
• Късо го (я) режи. — Говори накратко.
• Умът (ми) реже като бръснач. — Имам пъргав ум.
Синоними: нарязвам, разрязвам, насичам, разсичам, разделям, разцепвам, накъсвам, надробявам, кълцам, накълцвам, разбивам, разтрошавам, орязвам, изрязвам, подрязвам, кастря, окастрям, сека, цепя, срязвам, прерязвам, отрязвам, порязвам

спя

спиш, +мин. св. спах, +мин. прич. спал, +несв.
1. Намирам се в състояние на сън. Нощем спя спокойно.
2. +Прен. Намирам се в пълен покой. Дърветата спят.
3. +Прен. +Пренебр. Стоя пасивен; бездействам, нищо не правя. Стига си спал, ами захвани и ти някой бизнес, че хората пари направиха.
4. С +Кого. Намирам се в интимни отношения с някого; правя секс.
5. +Прен. Умрял съм; почивам. Под дървото спи неговата любима.+същ. [[спане]], +ср.
• Спи ми се. — Обхваща ме желание да спя, приисква ми се да спя.
• Спя на това ухо. — +Разг. Неоснователно и неразумно разчитам на някого или на нещо.
Синоними: заспивам, унасям се, дремя, проспивам, почивам, нанкам, бездействувам, стоя пасивен, нищо не правя, пасувам, нехая, немаря, изоставям, пропускам

стеля

сте`леш, +мин. св. стлах, +мин. прич. стлал, +несв. +Остар. Стеля се. – _стеля се. Разпръсвам се върху голяма площ и я покривам; разпростирам се, простирам се. Мъгла се стеле над града._
Синоними: слоя, пластя, настилам, постилам, застилам, напластявам, наслоявам, покривам, наслагвам, натрупвам

струя

+мн. стру`и, +ж.
1. Тънка ивица от течност или от друго безформено вещество (прахообразно, зърнообразно, въздухообразно), която излиза под налягане през тесен отвор. Струите в газовия котлон не са равномерни. Струя вода. Струя свеж въздух.
2. +Прен. Процеждаща се през тесен отвор светлина.
+същ. +умал. [[стру`йка]], +мн. стру`йки, +ж.

----

струи`ш, +мин. св. струи`х и струя`х, +мин. прич. струи`л и струя`л, +несв.
1. Появявам се на струи. Водата струи. Въздухът струи през прозореца.
2. +Прен. За светлина и др. – разпространявам се, обхващам голяма площ; разливам се.
Синоними: извирам, избликвам, бликам, руквам, заструявам, шурвам, чурвам, шуртя, изливам се, изтичам, тека, протичам, изобилствувам, (същ.) изблик, вълна, извор, поток, лея се, лея

суша

+мн. су`ши, +ж. Продължителен сух период, дълго време без валежи. Сушата унищожи всички посеви.

----

+ж., само +ед. Част от земната повърхност, която е оградена с вода; земя. Сушата заема 29 % от земната повърхност.

----

суши`ш, +мин. св. суши`х, +мин. прич. суши`л, +несв.; +Какво.
1. Правя да стане сух. Суша косата си. Суша грозде.
2. Само в трето лице. Предизвиквам сухота. Жегата суши гърлото му.
+същ. [[суше`не]], +ср.
Синоними: (същ.) бездъждие, (същ.) безплодие, (същ.) изсушавам, пресушавам, обезводняван, (същ.) земя, земното кълбо, свят, този свят, (същ.) съхна, изсъхвам, избърсвам

тека

тече`ш, +мин. св. те`кох, +мин. прич. те`къл, +несв.
1. За течност и под. — движа се в някаква посока. Водата тече. Реката тече. Млякото тече по пода.
2. Процеждам се и се стичам. По тялото и` течеше пот.
3. Пропускам да преминава течност през отвор, дупка. Чешмата тече. Кранът тече. Бъчвата тече. Обувките текат.
4. +Прен. Преминавам, протичам, нижа се. Времето тече.
5. +Прен. За мисъл, реч и под. — подреждам се равномерно, плавно; лея се.
+същ. [[те`чене]], +ср.
• Лихвата тече. — Срокът на лихвата преминава, протича.
• Текат ми лигите (за нещо). — +Разг. Имам силно желание за нещо.
Синоними: протичам, изтичам, лея се, струя, изливам се, изсипвам се, шуртя, минавам, заминавам, отминавам, преминавам, вървя, движа се, нижа се, изнизвам се, лея, бликам

тъка

тъче`ш, +мин. св. тъка`х, +мин. прич. тъка`л, +несв.; +Какво.
1. Изработвам на стан материя, плат. Тя тъче килими.
2. +Прен. За паяк — плета паяжина.
3. +Прен. +Разг. Ходя от едно място на друго и обратно; снова. По цял ден тъче из улиците.
+същ. [[тъка`не]] и [[ткане`]], +ср. •_Тъка на два стана. +Разг. Върша едновременно две работи.
• Тъка си платното/чергата._ — +Разг. Действам хитро и съобразително, така че да постигна целта си.

ям

яде`ш, +мин. св. я`дох, +мин. прич. ял, +несв.
1. +Какво. Приемам храна. Вече ядох. Ям шоколад. Ям с лъжица.
2. +Разг. +Какво. Разрушавам, унищожавам, разяждам. Киселината и ръждата ядат металите.
3. +Разг. +Кого. Карам се много. Майка и` я яде заради слабия успех в училище.
_ям се. 1. — Ядосвам се много, тревожа се. Ям се, че не успях.
2. Карам се с други хора; заяждам се. Снахата и свекървата постоянно се ядат. Какво се ядеш пак с мене?
яде ме. — +Разг. Измъчвам се, страдам. Яде ме съвестта.
• Вълци/кучета го яли. — +Разг. За изразяване на пренебрежение към някого.
• Не ям хора. — Не съм толкова страшен, колкото ме смятат.
• Ни лук ял, ни лук мирисал. — +Разг. Правя се на невинен.
• Ряпа да яде. — +Разг. С по-малки възможности е, с по-лоши качества. Моят автомобил е чудесен, а твоят ряпа да яде.
• Ям бой/дървен господ. — +Разг. Бият ме, наказват ме.
• Ям хляба (на някого). 1. — Издържан съм от някого. Ям хляба на баща си.
2. Ограбвам, лишавам от препитание.
• Ям хляб и сол._ — Живея бедно.
Синоними: храня се, нахранвам се, поглъщам, гълтам, изяждам, нагълтвам, лапам, излапвам, налапвам се, утолявам глада си, похапвам си, мляскам, нагъвам, плюскам, хрантутя се, пия, изпивам, консумирам, изразходвам

аз

+вин. ме`не или +съкр. мен, +крат. ме, +дат. +остар. ме`не, +крат. ми, +лично мест. Употребява се за самопосочване от лицето, което говори. Аз ще остана вкъщи, а ти тръгвай. Мене ли търсите? Не ме оставяй сама! Помогни ми!

ти

+вин. те`бе 1 или +съкр. теб, +крат. те 2 , +дат. +остар. те`бе 2 , +крат. ти 2 , +лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като +част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!

той

+вин. не`го, +крат. го, +дат. +остар. не`му, +крат. му, +лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори. Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл. Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен. Виждал ли си моя квартирант? — Изобщо не съм го виждал. Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му.
2. За посочване на лица от мъжки род; този, това. – Той — посочи към мене баща ми — ще дойде с тебе, а другият остава тук.

тя

+вин. не`я, +крат. я, +дат. +остар. не`и и ней, +крат. и`, +лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори. Мария ще дойде с мене. — Само тя ли, и аз искам! В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт. Аз седя до Надежда, а до нея е Петър.
2. За посочване на лица от женски род; тази, това. А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави? Виж! Тя е новата ни учителка!
• Беше тя. — +Разг. Свърши и вече няма да се повтори.

то

+вин. не`го, +крат. го, +дат. +остар. не`му, +крат. му, +лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло!
4. +Разг. +Пренебр. +Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря и` като човек, ама то мълчи като риба.
5. Като +част. +Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки.
• А/и/пък то. — За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа.
• Ако/когато/щом — то. — Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш.

ние

+съкр. ний, +вин. нас, +крат. ни 2 , +дат. +остар. нам, +крат. ни, +лично мест.
1. Означава говорещия и събеседника/събеседниците му или говорещия и което и да е трето лице. Ние дойдохме.
2. Означава аз в речта на монархически особи. Ние, царят, решихме.
3. Означава ти или вие при иронично или фамилиарно обръщение. Ние днес май се чувстваме по-добре! — зарадва се лекарят.
• У нас. — В нашия дом, край, страна.

вие

или +съкр. вий, +вин. вас, +крат. ви, +дат. +остар. вам, +крат. ви, +лично мест.
1. Употребява се за посочване на лицата, на които се говори. И вие ли отивате на кино? Довечера ще ви се обадя.
2. Употребява се като учтива форма при обръщение към едно лице. Вие ли сте новият учител по музика? Извинете, може ли да седна до Вас?

те

+вин. тях, +крат. ги, +дат. +остар. тям, +крат. им, +лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.

----

+част. +Диал. Ето, ето така, ей. Те` къде е селото, може и пеш да се стигне.

този

или +съкр. тоз и то`я, та`зи или +съкр. таз [[2]] и та`я, това и разг. туй, +мн. те`зи или +съкр. тез и ти`я, показ. мест.
1. Като +прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек? Каква е тази книга?
2. Като +прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото.
3. Като +прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др.) към лице (вкл. +същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа — голяма майсторка била! Ах, тая котка, ще я науча аз нея!
4. Като +същ. м., ж. и +мн. +Разг. Обикн. +Пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя? Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е? • [[Този-онзи/тоя-оня.]] Един-друг, различни, безразлично кой. Поразпитах тоя-оня, никой не знае.
• Тази година/този месец. — Годината/месецът, която/който в момента тече.
• Тия дни. — +Разг. През последните няколко дни или в следващите няколко дни.
• Този/тоя път. — Сега, последният път.

онзи

и [[о`ня]], она`зи или съкр. разг. она`з и она`я, онова` и разг. ону`й, +мн. оне`зи или съкр. разг. оне`з и они`я, показ. мест. [[1]]. При посочване на лице или предмет, които са извън обсега на участниците в речевия акт. Подай ми онази книга! Чие е онова дете? [[2]]. При посочване на по-отдалечено лице или предмет от говорещия в противовес на друго лице или предмет. Тази книга ми я дай, а оная я остави на рафта.
3. При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. Ония хора пак идваха. 4. Като същ. м., ж. и +мн. +Разг. Обикн. +Пренебр. За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение. Какво искаше оня? Какви бяха ония?
• Онзи/оня ден. — +Разг. Завчера.
• Онази/оная вечер/сутрин. — +Разг. По-миналата вечер/сутрин.
• Оня свят. — +Разг. Задгробният живот. И на оня свят бял ден да не видиш!

тоя

– +вж. [[този]].

оня

+вж. [[о`нзи]]
Синоними: (пок.мест.) онзи, другият, не този

такъв

така`ва, тако`ва, +мн. таки`ва, показ. мест.
1. За тъждество на качествен признак на един предмет в сравнение с вече посочен признак на същия или на друг предмет. С такъв човек не бих могъл да общувам. С такава учителка — такива резултати!
2. Толкова, така много. Такъв интересен филм не съм гледал друг път!
3. За интензифициране на качествен признак; много добър, отличен. Такава жена! Истинска мадона!
4. За интензифициране на качествен признак; в голяма степен на проява, много. Такъв вятър духа навън!
5. След +същ. За интензифициране на отрицателен качествен признак. Крадец такъв! Лъжкиня такава! Мошеници такива! • [[Такива.]] +Разг. Всякакви, но лоши. Такива ми ги наговори, че още не мога да се успокоя. • [[Такъв-онакъв.]] Какъв да е, всякакъв. Може да е такъв-онакъв, но предпочитам него за началник.
Синоними: (пок.мест.) подобен, сходен, еднакъв, същ, същински, идентичен, аналогичен, сроден, буквален, текстуален

онакъв

онака`ва, онако`ва, +мн. онаки`ва, показ. +мест. +Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • [[Такъв-онакъв.]] Какъвто и да е.
Синоними: (пок.мест.) друг, не такъв, инакъв, различен

инакъв

и`наква, и`накво, +мн. и`накви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инакъв. Видях в магазина един шкаф, но не като нашия, а по-инакъв.
Синоними: (пок.мест.) друг, не такъв, онакъв, различен, нееднакъв, от друг вид, отделен, всякакъв друг, разнороден, разновиден, (пок.мест.) различаващ се, по-друг

мой

мо`я, мо`е, +мн. мо`и, +крат. ми 2 , притеж. мест. Който ми принадлежи или се отнася към мене. Мой приятел. Моя книга.
• Мой човек. 1. — Приятел, познат, близък. +Разг.
2. Фамилиарно обръщение към някого, чието име не знам.

твой

тво`я, тво`е, +мн. тво`и, +крат. ти [[3]] , притеж. мест.
1. Който принадлежи на тебе или се отнася до тебе. Това ли е твоето куче? Майка ти какво ще каже?
2. Като +същ. твоят/твоята. +Разг. Твоят/твоята съпруг/съпруга. Твоят пие ли?
3. Като +същ. твоята/твоето. +Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицето, на което се говори. Това твоето не мога го понесе! И твоята е една!
• На твое място. — Ако съм аз. На твое място не бих се колебал.
• Твоя работа. — +Разг. Не се меся, както ти прецениш. Ако искаш, отивай, ако искаш — не, твоя работа!
• Не е твоя работа. — +Разг. Не се меси, това не те засяга. Не е твоя работа с кого се срещам.
• Твоя воля. — Както ти искаш, както ти прецениш.

негов

не`гова, не`гово, +мн. не`гови, +крат. му, притеж. мест.
1. Който принадлежи на него или се отнася до него (+м. и +ср.). Неговата книга. Неговият влак закъсня.
2. Определение към титла на високопоставено лице, за което се говори. Негово преосвещенство.

неин

не`йна, не`йно, +мн. не`йни, +крат. и` 5 , притеж. мест. Който принадлежи на нея или се отнася до нея. Нейните родители живеят в близко село.

наш

на`ша, на`ше, +мн. на`ши, +крат. ни, притеж. мест.
1. Който принадлежи на нас или се отнася до нас. Нашата къща. Нашето семейство.
2. Който ни е близък, познат. Наш човек. Нашата история.
• По наше време. — Когато ние бяхме млади.

ваш

ва`ша, ва`ше, +мн. ва`ши, +крат. ви, притеж. мест.
1. Който е притежание на вас или има отношение с вас. Вашето дете е по-голямо. Никога не съм ходил във вашия град. Как са близките ви?
2. Като учтива форма. Твой.
3. В обръщение — към титлата на високопоставена особа. Ваше превъзходителство. Ваша светлост. Ваше Височество.

техен

тя`хна, тя`хно, +мн. те`хни, +крат. им, притеж. мест.
1. Който принадлежи на тях или се отнася до тях. Техните деца пораснали. Това не е тяхно. Преподавателят им отсъства, затова си тръгват.
2. Като +същ. тяхната, тяхното. +Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицата, за които се говори. И ние не сме цвете за мирисане, ама тяхното на нищо не прилича. Остави, и тяхната не е лесна — три деца имат хората...

кой

коя`, кое`, +мн. кои`, въпр. мест.
1. Като +същ., само ед. кой, вин. кого`, дат. остар. кому`. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му. Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш — мене или нея?
2. +Разг. Като +същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли?
3. Като +прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. На кой стол седеше — на този ли? С кое момиче ходи на кино — с Росица ли?
4. Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Чудя се с кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди.
• Кой да е. — Някой, без значение кой; който и да е. Повикай кого да е.

чий

чия`, чие`, +мн. чии`, въпр. мест.
1. Като +прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице; на кого. Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема?
2. Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение – косвен въпрос. Не разбрах чие е това дете. Попитах те чия дъщеря ще взема.
• Чий да е. — Неопр. мест. Нечий, без значение чий; чийто и да е.

какъв

каква`, какво`, +мн. какви`, въпр. мест.
1. При въпрос за признаци и качества. Какъв костюм ще си купиш — кафяв или черен? По каква работа отиваш в София?
2. При въпрос, който изисква специфициране на предмет или лице по определен признак. Вие какъв сте? Каква сте на директора?
3. За интензифициране на признак. Какъв хубав мъж!
4. За интензифициране на неназован признак. Виж каква жена! (= Виж каква хубава жена или виж каква грозна жена).
• Какъв да е. — Неопр. мест.
1. Някакъв, без значение какъв, всеки. Какъв чай искаш? — Какъв да е. Купи ми едни какви да е цигари.
2. Със средни качества или степен, по-скоро лош. Купил едно какво да е радио. Донесъл ми една каква да е рокля, няма да я облека.
Синоними: (въпрос.мест.) що за

който

вин. за лице кого`то, дат. за лице остар. кому`то, коя`то, кое`то, +мн. кои`то, относ. мест. Като +съюз. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Човекът, който седеше до мене, слезе още на предната гара. Ето журналиста, с когото се запознах миналата седмица. Прочете ли списанието, което ти дадох?
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Който не работи, няма да яде.
3. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Тези са, на които можете да разчитате.
• Който и да е. — Без значение кой, всеки. Който и да е от тях ще ти каже.

чийто

чия`то, чие`то, +мн. чии`то, относ. мест. Като +съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака.
• Чийто и да е. — Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!

какъвто

каква`то, какво`то, +мн. какви`то, относ. мест.
1. За въвеждане на подчинено определително изречение, което уточнява качества, посочени в главното изречение. Грубите думи, с каквито ти често си служиш, издават лошо възпитание.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение на предмет или лице от главното. Градът, какъвто аз го знаех от предишното ми идване, вече не беше същият. А тя, каквато си беше откровена, веднага му каза.
• Какъвто и да е. — Неопр. мест.
1. Някакъв, без значение какъв. Ама доматите не са хубави! — Няма значение, каквито и да са, ще си купя.
2. Всякакъв. Без какъвто и да е срам ме попита.

някой

ня`коя, ня`кое, +мн. ня`кои, неопр. мест.
1. Като +прил. За неопределен предмет от едно множество. Някои хора само това чакат. Помоли някое дете да ти купи.
2. Като +същ. ня`кой, +вин. ня`кого, +дат. +остар. ня`кому. Което и да е лице, неопределено лице. Някой ми е откраднал химикалката. Кажете на някого да влиза!
3. +Разг. Като +същ. ня`кой, ня`коя, ня`кое, ня`кои. Което и да е лице (от съответния род, число). Някои се правят на интересни.
• Някой си. — +Пренебр. Неизвестно и неважно кой. Някоя си Красимира те търсеше.
Синоними: (неопред.мест.) някой си, кой да е, еди кой, еди-кой си, неопределен

нечий

не`чия, не`чие, +мн. не`чии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче.
• Нечий си. — За засилване на неопределеността на притежателя и изразяване на пренебрежение.

някакъв

ня`каква, ня`какво, +мн. ня`какви, неопр. мест.
1. Неизвестно какъв, неопределено какъв. Той ми е някакъв роднина. Дай ми някаква химикалка.
2. С числително име — изразява пренебрежителност. След някакви 100 метра пристигаме.
• Някакъв си. — За подсилване на неопределеността.
Синоними: (неопред.мест.) някакъв си, еди-какъв си, еди-какъв, неопределен, неизвестен, незнаен, (неопред.мест.) различен, какъв да е, безразлично какъв

никой

ни`коя, ни`кое, +мн. ни`кои, отриц. мест.
1. Като +прил. Нито един. В никоя книжарница няма да намериш тая книга.
2. Като +същ. ни`кой, +вин. ни`кого, +дат. +остар. ни`кому. Нито един човек. Никой не знае къде е. С никого не говоря.
• По никое време. — Много късно, в неудобно време.
• Нямам си никого. — Нямам близък човек.

ничий

ни`чия, ни`чие, +мн. ни`чии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.
Синоними: (отр.мест.) безстопанствен, изоставен, захвърлен, оставен, напуснат

никакъв

ни`каква, ни`какво, +мн. ни`какви, отриц. мест.
1. В отрицателни изречения — нито един. Нямам никаква химикалка.
2. Съвсем не. Не ми е никакъв братовчед, а приятел.
3. Прил. Нищожен, дребен, долен. Никакъв човек.
• Нищо и никакъв. — Незначителен, без ценни качества, дребен.
• Няма те никакъв. 1. — Никъде не мога да те намеря.
2. Не се проявяваш в дадена област.
• Никакъв не ми е. — Не сме в роднински или приятелски отношения.
Синоними: (отр.мест.) незначителен, нищожен, дребен, безличен, нищо и никакъв, жалък, пършив, (отр.мест.) негоден, отвратителен, ужасно скучен

всякой

+вин. вся`кого, +дат. вся`кому, вся`коя, вся`кое, +мн. вся`кои, обобщ. мест. +Остар. Всеки, всички.

всеки

вся`ка, вся`ко, +мн. все`ки, обобщ. мест.
1. Като +прил., само +ед. Който и да е елемент измежду елементите в една група, без изключение. Всяка жена обича красивото. Всеки възпитан човек би постъпил така. Всяка вечер съм у тях. Не всяка година ходя на почивка.
2. Като +прил., само +мн. В съчетание с числ. бройни — която и да е група от елементи измежду елементите в по-обща група, без изключение. На всеки два часа се стряскаше.
3. Като +същ., само +ед. все`ки, +вин. +остар. все`киго, +дат. +остар. все`киму. Което и да е лице без оглед на пола му измежду лицата в една група, без изключение. Така всеки знае. Искам да се срещна с всеки от вас поотделно. Това всекиго може да обиди. Всекиму добро струва.
• За всеки случай. — Евентуално.
• На всяка цена. — Непременно.
• По всяка вероятност. — Вероятно.
Синоними: (обобщ.мест.) всеки един, дядо и баба, (обобщ.мест.) кой да е, какъв да е, всякакъв

всякакъв

вся`каква, вся`какво, +мн. вся`какви, обобщ. мест.
1. Като +прил. Обикн. +мн. За означаване на множество от качествени признаци на предмети от един и същ род: различни, разнообразни, всевъзможни. Има всякакви хора: и по-добри, и по-лоши. Минах през всякакви изпитания. Готов съм на всякаква работа.
2. Като +същ. +Пренебр. Само +мн. Най-различни. Напоследък почнаха да ми се мъкнат всякакви.
Синоними: (обобщ.мест.) разнороден, разнообразен, всевъзможен, различен, разновиден, разносъставен, нееднакъв, многообразен, най-различен, какъв да е, безразлично какъв, какъв ли не, някакъв, (обобщ.мест.) кой да е, всеки

един

една`, едно`, +мн. едни`, числ.
1. Числото 1.
2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. Да сте виждали тук наоколо едно куче? Един човек пита за тебе. Една нощ си събрала багажа и изчезнала. Един добър ученик никога не би постъпил така.
3. Като неопр. мест. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. Той пък е един журналист!
• В един глас. — Всички едновременно, заедно.
• До едно време. — +Разг. До определено време. До едно време се ходи мома, ама после — трябва да се жениш. • [[Един-два/едно-две/един-двама.]] Приблизително толкова, колкото казвам, но малко. Трябват ми още един-два дни.
• Един ден. — Някой ден, някога. Един ден ще ми благодариш, да знаеш! • [[Един-единствен.]] Само един.
• Един или друг. — Някакъв. По една или друга причина. По един или друг повод.
• Един и същ. — Все същият, еднакъв. Една и съща песен пееш!
• Един по един. — Един след друг. Влизайте един по един!
• Един през друг. — +Разг. В надпревара. Грабеха хляба един през друг.
• Един път. 1. — Някога, в миналото.
2. Когато, щом. Един път да вземем властта, ще видят!
• Едно време. — +Разг. Много отдавна, преди много години. Едно време ние не правехме така. • [[Едно-друго.]] +Разг. Разни неща, какво да е, това-онова. Сложи едно-друго за ядене!
• За едното чудо. — +Разг. Без малко (да стане, да се случи нещо твърде неприятно). За едното чудо щяхме да изгорим!
• За едното нищо. — +Разг. За нищо, напразно.
• На един дъх. — +Разг. Бързо, без спиране.
• На един път. — +Разг. Наведнъж.
Синоними: (числ.бр.) единствен, сам, отделен, самостоятелен, единичен, (числ.бр.) самотен, напуснат, изоставен, (числ.бр.) единен, еднакъв, един и същ

малцина

+нареч. като +същ. Малък, ограничен брой хора. Малцина знаят това.
Синоними: (числ.бр.) малко, малко на брой, няколко, малък брой

мнозина

+нареч. Като +същ. Много хора. Мнозина са пътували до там.

неколцина

неопр. мест. +Разг. Няколко мъже или мъже и жени. Неколцина влязоха в стаята.

нула

+мн. ну`ли, +ж.
1. Цифров знак 0, който обозначава липса на величина. Резултатът от срещата е два на нула.
2. Условна величина, която служи за граница между положителни и отрицателни величини. Температурата е под нулата.
3. +Прен. +Разг. Нищожен, незначителен човек.
• Започвам от нулата. — Започвам без нищо, без предварителна подготовка или средства.
• Клоня към нула. — Много малък; нищожен съм. Успехът им клонеше към нула.
• Нула внимание. — +Разг. Никакво внимание.
• Кръгла нула. — +Пренебр. Съвсем незначителен, нищожен човек.
• Свеждам до нула (нещо). — Напълно омаловажавам.
Синоними: (числ.бр.) нищо, нищожество, нищожност, незначителност, безличие, безгласна буква

хиляда

+мн. хи`ляди, +ж.
1. Хиляда единици.
2. Само +мн. Извънредно много. Направихме хиляди разговори, изтърпяхме хиляди неприятности и пак нищо.
+прил. [[хи`ляден]], хи`лядна, хи`лядно, +мн. хи`лядни. Хилядно множество. Не и` достигнаха няколко хилядни от секундата.

милиард

+мн. милиа`рди, (два) милиа`рда, +м.
1. Число, означаващо хиляда милиона; билион. Милиард жители.
2. +Прен. Обикн. +мн. Много голям брой; безброй.
+прил. [[милиа`рден]], милиа`рдна, милиа`рдно, +мн. милиа`рдни.

милион

+мн. милио`ни, (два) милио`на, +м.
1. Число, означаващо хиляда хиляди.
2. +Прен. Обикн. +мн. Много на брой.
+прил. [[милио`нен]], милио`нна, милио`нно, +мн. милио`нни.

абсолютно

+вж. [[абсолю`тен]]
Синоними: (прил.) безусловно, съвършено, неограничено, решително, напълно, всецяло, съвсем, направо, досущ

автоматично

+вж. [[автомати`чен]]

асорти

+прил., +неизм. Който се отнася до подбрани по вид и качество еднородни предмети.

ашколсун

+междум. +Разг. Браво, отлично.

бамбашка

+Разг.
1. Прил. +неизм. Особен, необикновен, причудлив.
2. Нареч. Особено, необикновено, различно, другояче.

барабар

+нареч. +Разг. Заедно, редом.
Синоними: заедно, вкупом, наедно, ведно, наведнъж, едновременно, задружно, наравно, редом, еднакво, наред с

барем

+нареч. +Разг. Баре.
Синоними: поне, колкото да

баш

1. Прил. +неизм. +Остар. Главен, пръв. Баш чорбаджия.
2. Нареч. +Разг. Тъкмо, точно. Баш сега.
Синоними: точно тъй, именно, тъкмо, таман

башка

+Разг.
1. Прил. неизм. Отделен, друг, различен.
2. Нареч. Отделно, настрана. Башка луд.
Синоними: отделно, вън от това, независимо, настрана

бегло

+вж. [[бе`гъл]]
Синоними: набързо, повърхностни, незадълбочено, отгоре-отгоре

бегом

+нареч. С тичане, с бягане. Изкачи стълбите бегом. • _Бегом (марш)!_ Команда в армията за бягане.
Синоними: бежешком, бежешката, търчешком, търчешката, тичешком, тичешката, тичайки, бягайки, с бягане

бежешката

+нареч. Бежешком.

бежешком

+нареч. Бягайки, тичайки. Бежешком им подхвърляше бонбони.

безапелационно

+вж. [[безапелацио`нен]]

безвъзвратно

+вж. [[безвъзвра`тен]]
Синоними: окончателно, веднъж завинаги, неповратимо

безвъзмездно

+вж. [[безвъзме`зден]]
Синоними: напразно, залудо, без полза, безплатно

безгласно

+вж. [[безгла`сен]]

безгранично

+вж. [[безграни`чен]]

бездруго

+нареч. Непременно, несъмнено, сигурно, и без това.

беззаветно

+вж. [[беззаве`тен]]

безкомпромисно

+вж. [[безкомпро`мисен]]

безконечно

+вж. [[безконе`чен]]

безконтролно

+вж. [[безконтро`лен]]

безкористно

+вж. [[безко`ристен]]

безкрайно

+вж. [[безкра`ен]]
Синоними: безкрай, безпределно, безконечно, нескончаемо, безспирно, безспир, вечно, продължително, много, богато, щедро, изобилно, извънредно много, в голяма степен, напълно, прекалено, извънредно, неограничено, до безкрайност, за неопределено време

безотговорно

+вж. [[безотгово`рен]]
Синоними: необуздано, разпуснато

безпогрешно

+вж. [[безпогре`шен]]

безпощадно

+вж. [[безпоща`ден]]

безпрекословно

+вж. [[безпрекосло`вен]]
Синоними: без противоречие, безусловно, категорично, рязко, без възражение, абсолютно, заповедно, повелително, безропотно, смирено, буквално, точно, напълно

безпрепятствено

+вж. [[безпрепя`тствен]]

безпристрастно

+вж. [[безпристра`стен]]

безразборно

+вж. [[безразбо`рен]]
Синоними: без ред

безредно

+вж. [[безре`ден]]

безропотно

+вж. [[безро`потен]]
Синоними: примирено, с примирение, покорно

безскрупулно

+вж. [[безскру`пулен]]

безспир

+нареч. Безспирно. Говори безспир.
Синоними: безкрайно, безкрай, безпределно, безконечно, нескончаемо, безспирно, вечно, продължително, много, богато, щедро, изобилно, извънредно много, в голяма степен

безспирно

+вж. [[безспи`рен]]
Синоними: безкрайно, безкрай, безпределно, безконечно, нескончаемо, безспир, вечно, продължително, много, богато, щедро, изобилно, извънредно много, в голяма степен

безспорно

+вж. [[безспо`рен]]
Синоними: несъмнено, явно, категорично, безсъмнено, не ще съмнение, действително, наистина, очевидно, сигурно, положително

безсрамно

+вж. [[безсра`мен]]
Синоними: безочливо, дръзко, нахално

безсрочно

+вж. [[безсро`чен]]

безстрастно

+вж. [[безстра`стен]]

безстрашно

+вж. [[безстра`шен]]
Синоними: неустрашимост, смелост, решителност, самоотверженост, доблест, сърцатост, храброст, кураж, дързост, себеотрицание, мъжество, сърце

безсъмнено

+вж. [[безсъмне`н]]
Синоними: безспорно, несъмнено, явно, категорично, не ще съмнение, действително, наистина, очевидно, сигурно

безупречно

+вж. [[безу`пречен]]

безусловно

+вж. [[безусло`вен]]
Синоними: абсолютно, напълно, съвършено, неограничено, буквално, точно, безпрекословно, направо, изцяло, безрезервно

безучастно

+вж. [[безуча`стен]]

безчет

+нареч. Само в съчетание със съществителни имена в множествено число. Безброй _1 ._
Синоними: безброй, много, изобилно, извънредно много, безкрай

безчувствено

+вж. [[безчу`вствен]]

безшумно

+вж. [[безшу`мен]]

бетер

+нареч. +Остар. По-лошо, по-зле.
Синоними: още по-лошо, по-зле

благоговейно

+вж. [[благогове`ен]]

благодарение

+ср., само +ед. +Остар. Благодарност, признателност; удоволствие, задоволство.
• Благодарение на. — +предлог. Поради, заради, по причина на. Само благодарение на тебе успях да се оправя.

благополучно

+вж. [[благополу`чен]]
Синоними: наред, задоволително, добре

благоприятно

+вж. [[благоприя`тен]]

блажено

+вж. [[бла`жен]]

блазе

+нареч. В съчетание с ми, ти, му, и`, ни, ви, им — за завиждане. Блазе ти, че ще видиш свят!

близо

+нареч.
1. Недалече. Живея близо до спирката.
2. Скоро, наскоро. Изпитите са по-близо, отколкото си мислиш.
3. Приблизително, около, почти. Бавих се близо час.
Синоними: до, около, в близост, в съседство, в допир, в контакт, край, при, наблизо, непосредствено, недалеч, до само, досам, недалеко, току-до

бодро

+вж. [[бо`дър]]

бруто

+нареч.
1. В търговията — заедно с опаковката.
2. Във финансите — без да се приспадат удръжките.
+прил. [[бру`тен]], бру`тна, бру`тно, +мн. бру`тни. Брутна заплата.

бурно

+вж. [[бу`рен]]

бърже

+нареч. +Разг. Бързо.
Синоними: бързо, скоро, мигновено, веднага, тутакси, неотложно, спешно, час по-скоро, срочно, енергично, в миг, немедлено, безотлагателно, подвижно, чевръсто, моментално, набързо, на часа, набърже, на бърза ръка, бързешком, бързешката, бързата, силно, с пълна пара, ударно, изведнъж, изневиделица, неочаквано, ненадейно

бързешката

+нареч. Бързо.
Синоними: бързо, скоро, мигновено, веднага, тутакси, неотложно, спешно, час по-скоро, срочно, енергично, в миг, немедлено, безотлагателно, подвижно, чевръсто, моментално, набързо, на часа, набърже, на бърза ръка, бързешком, бързата, силно, с пълна пара, ударно, изведнъж, изневиделица, неочаквано, ненадейно

бързешком

+нареч. С бързане, бързо.

бързо

+вж. [[бърз]]
Синоними: скоро, мигновено, веднага, тутакси, неотложно, спешно, час по-скоро, срочно, енергично, в миг, немедлено, безотлагателно, подвижно, чевръсто, моментално, набързо, на часа, набърже, на бърза ръка, бързешком, бързешката, бързата, силно, с пълна пара, ударно, изведнъж, изневиделица, неочаквано, ненадейно, живо

бясно

+вж. [[бе`сен]]
Синоними: стремително, стремглаво, устремно, лудо, с все сила, яростно

важно

+вж. [[ва`жен]]

вглъбено

+вж. [[вглъбе`н]]

вдругиден

+нареч. В деня след утре.

вдън

предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите.
• Вдън земя. — +Разг. Надълбоко; неизвестно къде. Изчезна вдън земя.
Синоними: дълбоко, на дълбоко

вдясно

+нареч. От дясната страна. Вдясно от мене. Вдясно от пощата е киното.

веднага

+нареч. Незабавно, на часа, в мига.
Синоними: тутакси, тозчас, в същия миг, мигновено, незабавно, без забава, без отлагане, неотложно, бързо, немедлено, моментално, на часа, на минутата, още сега, ето сега, в миг, за миг, мигом, завчас, скоро, незабелязано, ненадейно, изневиделица, неочаквано, внезапно, изведнъж, за един миг, в момента, пряко, точно, съвсем, ей сега, тъкмо, право

веднъж

+нареч.
1. Един път, еднократно. Веднъж в месеца. Хайде още веднъж!
2. Някога, неопределено кога в миналото. Веднъж той отишъл на пазар.
• Веднъж завинаги. — Окончателно; за всякога.
Синоними: еднократно, един път, някога, едно време, по едно време, в един момент

ведро

+мн. ведра`, +ср. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
Синоними: (същ.) котел, кофа

вежливо

+вж. [[вежли`в]]

великолепно

+вж. [[великоле`пен]]
Синоними: прекрасно, превъзходно, бляскаво, разкошно, изящно, богато, пищно, хубаво

вероятно

+вж. [[вероя`тен]]
Синоними: навярно, по всяка вероятност, може би, възможно, като че ли, сякаш, правдоподобно, евентуално

весело

+вж. [[ве`сел]]
Синоними: леко, живо, безгрижно, нехайно, светло, ярко, блестящо

вече

+нареч.
1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент. Когато часовникът звънна, той вече се беше събудил. Вече съм готов, можем да тръгваме. Вече знаех, че обича да лъже, и бях нащрек.
2. За посочване на промяна към момента на говорене. Вече съм голяма. Вече мога да пиша. Вече мога да карам кола.
3. От тоя момент, отсега нататък. Никога вече няма да ти помагам.
4. За подчертаване, за усилване. Вече две години се мотаем с тоя строеж. Вече няколко пъти ти обръщам внимание.
5. Само в превъзходна степен: най-вече. Най-много, още повече. Неизряден е в отношенията си с другите, но най-вече с жена си.
Синоними: напълно, съвсем, дошло е време, време е, най-после, чак сега

вечно

+вж. [[ве`чен]]
Синоними: постоянно, непрекъснато, непрестанно, винаги, завинаги, веднъж завинаги, навеки, во веки веков, всякога, дълговечно, дълготрайно, трайно, продължително, безкрайно, безспирно, нескончаемо, неизменно

видело

+нареч. +Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело.
Синоними: светло, светлина, виделина, ден, слънце

видно

+нареч.
• Видно е. — Вижда се, личи. Видно е, че авторът греши.

винаги

+нареч.
1. Всеки път. Винаги ставам рано.
2. По всяко време; всякога. Винаги съм готов за разходка.
3. Постоянно, неизменно. Винаги си купува най-хубавото.
Синоними: постоянно, колчем, при всеки случай, всеки път, на всяка стъпка, много често, всякогаш, във всяко време, колкото пъти, всякога, непрекъснато, вечно, навеки, трайно, завинаги, еднакво, неизменно

виновно

+вж. [[вино`вен]]

високо

+вж. [[висо`к]]
Синоними: много, силно, крайно

високопарно

+вж. [[високопа`рен]]

включително

+нареч. Заедно със; като се смята и; в това число и.
Синоними: в това число, заедно

вкратце

+нареч. +Остар. Накратко.
Синоними: накратко, съкратено, в резюме, в съкратен вид, накъсо, с малко думи, с няколко думи

вкупом

+нареч. Всички на едно място; всички заедно.
Синоними: съвкупно, заедно, наедно, ведно, купом, накуп, групово, на група, солидарно, другарски, всички

вкусно

+вж. [[вку`сен]]

вкъщи

+нареч. У дома. Отивам вкъщи. Довечера ще бъда вкъщи.
Синоними: у дома, вътре, на закрито

властно

+вж. [[вла`стен]]

влюбено

+вж. [[влю`бен]]

вляво

+нареч. От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното е пощата.

внезапно

+вж. [[внеза`пен]]
Синоними: ненадейно, изневиделица, непредвидено, изведнъж, бързо, тутакси, незабавно, на часа, завчас, мигновено, стремително, светкавично, неочаквано, незабелязано, неусетно, кратко, рязко, преждевременно

внимателно

+вж. [[внима`телен]]
Синоними: деликатно, подробно, основно, щателно, съсредоточено, строго

внушително

+вж. [[внуши`телен]]

водоравно

+вж. [[водора`вен]]

волно

+вж. [[во`лен]]

впоследствие

+нареч. След време, по-късно, после. Впоследствие се разбра, че тя е излъгала.
Синоними: след това, после, след, сетне, подир, по-късно, след време

впрочем

+нареч.
1. За присъединяване към предходна мисъл, като уточнява, допълва съдържанието и`. Много е строг тоя преподавател. Впрочем в това училище май всички са такива.
2. За преход към нова мисъл или за вмъкване на странична от темата мисъл. Хайде да обядваме. Впрочем, какво стана днес в училището?
Синоними: между другото, при това, иначе, всъщност, и тъй, така да се каже, санким

вразумително

+вж. [[вразуми`телен]]

вред

+нареч. +Разг. Навсякъде, по всички места.
Синоними: навред, навсякъде, вредом, на всички места, по всички посоки, повсеместно

вредом

+нареч. +Разг. Вред.
Синоними: вред, навред, навсякъде, на всички места, по всички посоки, повсеместно

временно

+вж. [[вре`менен]]

все

+нареч.
1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!
2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мълчи.
3. През цялото време, непрекъснато, постоянно. Аз отидох и се върнах, а той все чакаше на спирката.
4. Навсякъде, навред. От край до край — все нови магазини.
5. По същия начин, само. Ти все без документи ли пътуваш? Вървете все направо!
6. Обикн. в съчетание с +прил. и +нареч. в сравнителна степен — означава непрекъснато увеличаване на интензивността на признака. Става все по-студено и по-студено.
7. Сигурно, непременно или вероятно; въпреки всичко. Е, все ще успея да го взема тоя изпит някога.
• Все едно. 1. — За означаване на еднаквост, равностойност или подобие. Все едно че не си видял, мълчи си! Да започнеш тая работа, все едно да се поробиш! Отваря си устата, гримасничи — все едно че пее в момента.
2. За означаване на непромененост въпреки някакво обстоятелство. Тоя път го изтървах, но все едно — ще ми падне в ръчичките.
• Все пак. 1. — Като съюз за противоположност или несъответствие. Знаеше, че шансът е минимален. Все пак реши да опита. Колкото и да го уговаряха, все пак той сам трябваше да вземе решение.
2. За подчертаване съдържанието на едно изречение: въпреки всичко. Знам, че не го харесваш, но все пак — евтино е. Все пак няма ли да ме попиташ как прекарах.
• Все така. — По един и същ начин. Как е болният? — Все така, ни по-зле, ни по-добре.
• При все че. — Въпреки че, макар че. Ще замина, при все че никак не съм сигурен — ще го намеря ли, няма ли...

всекидневно

+вж. [[всекидне`вен]]

всеотдайно

+вж. [[всеотда`ен]]
Синоними: безрезервно, изцяло, всецяло, безкористно

вси

+мн., обобщ. мест. +Остар. Всички (в 1 знач.). На вси славяни.

вследствие

• _Вследствие на._ +предлог. В резултат, по причина.

встрани

+нареч.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.
Синоними: наоколо, околовръст, настрана, отдалечено, отделно

всъщност

+нареч. В действителност; действително, наистина. Кой си ти всъщност?
Синоними: наистина, действително, така, в действителност, фактически, по същество, дори, даже, нещо повече, все едно че, почти, на практика

всякак

+нареч.
1. По всякакъв начин, по всеки възможен начин. Аз всякак мога да карам — ти му мисли!
2. +Разг. При всяко положение. Ще успееш ли да се върнеш до утре? — Не се тревожи, утре всякак съм тук.
Синоними: всячески, във всяко отношение, от всяка гледна точка, от всяка страна, както завърна, по всякакъв начин, с всички средства, с всички сили, по всевъзможен начин

всякога

+нареч. Всеки път, по всяко време, във всяко време; винаги. Както всякога, така и сега.
Синоними: всеки път, винаги, непрекъснато, постоянно, вечно, безконечно, безкрайно, когато и да е, всеки момент, всяко време, колчем, при всеки случай, всякогаш

всякъде

+нареч. +Остар. Навсякъде.
Синоними: всъде, навсякъде, повсеместно, навред

всячески

+нареч. Всякак.
Синоними: всякак, във всяко отношение, от всяка гледна точка, от всяка страна, както завърна, по всякакъв начин, с всички средства, с всички сили, по всевъзможен начин

вулгарно

+вж. [[вулга`рен]]

вчера

+нареч.
1. В деня преди днес.
2. +Разг. Неотдавна. До вчера ходеше прав под масата, сега много знаеш!

възбудено

+вж. [[възбу`ден]]

въздържано

+вж. [[въздъ`ржан]]

възможно

+нареч.
1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.
2. Обикн. със сравнителна или превъзходна степен: доколкото може. По възможно най-добрия начин.
Синоними: може, допустимо, по всяка вероятност, вероятно, разрешено

възторжено

+вж. [[възто`ржен]]

вън

+нареч. Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.
• Вън от. 1. — За посочване на място, зад чиито предели се намира или извършва нещо. Вън от стаята.
2. Освен, с изключение на; независимо от. Вън от това се занимава и с търговия.
• Вън от опасност. — В безопасност.
• Вън от съмнение. — Несъмнено.
Синоними: на открито, вънка, навън, отвън

вънка

+нареч. +Разг. Вън.

външно

+вж. [[въ`ншен]]

въобще

+нареч. Изобщо. Въобще не ме интересува!
Синоними: изобщо, изцяло, напълно

въпросително

+вж. [[въпроси`телен]]

вървешката

+нареч. Вървешком.
Синоними: вървешком, вървейки, ходейки, крачейки, крачешком, крачешката

вървешком

+нареч. При вървене, като върви.
Синоними: вървейки, вървешката, ходейки, крачейки, крачешком, крачешката

вътре

+нареч. В пределите на едно място или пространство. Влез вътре!
• Вътре съм. — +Разг.
1. Ощетен съм, загубил съм.
2. Замесен съм.
• Влизам/вляза вътре. — +Разг. Не ми излизат сметките, загубвам.
Синоними: в, из, между, измежду, всред, изпомежду, в центъра, в средата, у дома, вкъщи, на закрито

вътрешно

+вж. [[въ`трешен]]
Синоними: дълбоко, задушевно, в сърцето, тайно, скрито, в душата си, на себе си

главно

+нареч. На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе.
Синоними: предимно, преимуществено, съществено, преди всичко, най-вече, най-много, особено, принципиално, генерално

гладко

+вж. [[гла`дък]]
Синоними: безпрепятствено, като по вода, леко, спокойно, плавно

гордо

+вж. [[горд]]

горе

+нареч.
1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.
2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!
3. Само в сравнителна степен: по-горе. Преди това, в предходния текст. Както казах по-горе.
4. Само в сравнителна степен: по-горе. По-добре, с по-добри качества. С какво стояха по-горе от него освен с богатствата си?

----

-[[до`лу]] +нареч. +Разг. Приблизително, почти, около. – Готов ли си за изпита? — Горе-долу.
Синоними: по-горе, нагоре, на горния етаж

горещо

+вж. [[горе`щ]]

горко

+нареч.
• Горко ми (ти, му, и`, ни, ви, им). — За израз на съчувствие, съжаление, окайване. Ох, горко ми!
Синоними: горчиво, ядно, злобно

грациозно

+вж. [[грацио`зен]]

грозно

+вж. [[гро`зен]]

грубо

+вж. [[груб]]
Синоними: жестоко, сурово, лошо, зле

гръмко

+вж. [[гръ`мък]]

гърбом

+нареч.
1. С гръб към някого или нещо.
2. По гръб, с лице нагоре; възнак.
Синоними: възнак, заднишком, заднишката, лежешком, лежешката, лежейки по гръб

далеко

+нареч. Далече.
• Бог високо, цар далеко. — Употребява се при безизходни ситуации, когато няма възможност някой да помогне.
Синоними: надалеч

далеч

+нареч. Далече.

далече

+нареч.
1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас.
2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече.
3. За означаване на липса на чувства, разбиране или намерение за нещо. Той е далече от големите идеи на епохата.
4. Много повече, в по-голяма степен. Той е далече по-добър лекар.
• Не виждам по-далече от носа си. — Не прониквам в същността на нещата, ограничен съм.
• Не падам по-далече. — Не се различавам съществено от някого, приличам си с него.
• Отивам/стигам далече. 1. — Преуспявам, напредвам.
2. Прекалявам с думи или дела.
Синоними: далеч, отдалеч, настрана, отдалечено, на разстояние, далеко, надалеч, в дън земя, на край света, през девет морета

дали

+част.
1. За изразяване на несигурност, колебание, съмнение. Дали ще я позная?
2. Съюз. Въвежда подчинени допълнителни или определителни изречения. Попитах го дали те е виждал. Въпросът дали ще дойда, е ненужен.
Синоними: нима, наистина ли, според както, според това, съобразно с това

дано

+част.
1. За изразяване на желание. Дано успееш!
2. Съюз. Въвежда подчинено изречение за цел. Ще пътувам до там, дано го срещна.
Синоними: нека, така да бъде, желателно е, дай боже

даром

+нареч.
1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам.
2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава.
• Ям даром хляба на някого. — Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам.
Синоними: безплатно, без пари, без нищо, подарък, на вятъра, напразно, залудо, гратис, ба, безвъзмездно, без заплащане

дваж

+нареч. Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка. • [[Дваж-триж/веднъж-дваж.]] Няколко пъти.

дважди

+нареч. +Остар. Дваж.
Синоними: втори път, повторно, още веднъж, пак, наново, два пъти

де

съюз и +нареч. +Разг. Къде. Де отиде?

----

+част. +Разг.
1. За подчертаване или отричане. Де да знам, че ме търсиш! Де да можех и аз да дойда.
2. За подкана, подтикване. Върви де!
3. За поясняване, уточняване. Мария, сестра ми де, го е видяла.
• Е, де! — За израз на несъгласие, укор, недоволство.
• Ха де! — За израз на подкана, подтикване, предизвикателство.
Синоними: где, къде, накъде, хайде, нека, я

дебнешката

+нареч. +Разг. Дебнешком.

дебнешком

+нареч. Като дебна; предпазливо.
Синоними: дебнешката, тихо, предпазливо, бавно, неусетно, тайно

делимо

и [[дели`мо]], +мн. де`лими и дели`ми, +ср. +Спец. В математиката — число или величина, които се делят.

демек

+част. +Разг. Значи, тоест, сиреч.
Синоними: сиреч, тъй да се каже, тоест

демонстративно

+вж. [[демонстрати`вен]]

денем

+нареч. През деня. Бухалът денем спи, а нощем ходи на лов.
• Денем и нощем. — Постоянно, непрекъснато.
Синоними: през деня

десетина

числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета.

диалектически

диалекти`ческа, диалекти`ческо, +мн. диалекти`чески, +прил. Диалектичен.

диаметрално

+вж. [[диаметра`лен]]

дибидюс

+нареч. +Остар. Напълно, съвсем. Тръгнала дибидюс гола.
Синоними: изцяло, основно, напълно, издъно, съвсем, досущ

дипломатически

дипломати`ческа, дипломати`ческо, +мн. дипломати`чески, +прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
• Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
• Скъсвам дипломатическите отношения (с някого). — +Разг. Скарвам се, разделям се.

дискретно

+вж. [[дискре`тен]]

дистанционно

+вж. [[дистанцио`нен]]

днес

+нареч.
1. В течащия в момента на говоренето ден. Днес няма да ходя никъде.
2. В епохата, в която живеем, сега. Днес това поведение се смята за непристойно.
• Днес за днес. 1. — В настоящия момент.
2. Безгрижно, лекомислено, без грижа за бъдещето.
• От днес за утре. — Безгрижно, лекомислено.
• Като днес (помня). — Много добре, много ясно, с подробности (помня).
Синоними: днеска

днеска

+нареч. +Разг. Днес.
• Като днеска (виждам/гледам някого). — Много ясно, като в момента.

добре

+нареч.
1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент.
2. Правилно, точно. Разбра ли добре урока?
3. В положителна посока, предполагаща положителни последици. Работите не вървят (на) добре.
4. В добро физическо и емоционално състояние. Добре съм.
5. Препоръчително, желателно. Добре е да се отбиеш там.
6. Напълно достатъчно, значително. Там добре плащат.
7. +Част. +Разг. Съгласен съм; да. Добре, ще дойда и аз.
8. Само в сравнителна степен: по-добре — за предпочитане. По-добре да не говорим за това.
9. Само в сравнителна степен: по-добре — по-точно, по-право. Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си. (Ив. Вазов)
• Добре дошъл! — Добре заварил! — +Разг. Размяна на поздрави между домакин и гостите му.
• Добре дошъл съм. — Радват ми се като гост.
• Идва ми/дойде ми добре. — +Разг. Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.
• Намирам за добре. — Намирам, смятам за правилно.
• Не съм добре. 1. — +Разг. Не се чувствам добре.
2. +Разг. +Ирон. Побъркан съм, смахнат съм.
Синоними: хубаво, правилно, харно, както трябва, като хората, едно хубаво, бива, може, така да е, става, благополучно, наред, задоволително, уместно, успешно, на място

добро

+ср., само +ед.
1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория.
2. Добрина. Направи ми това добро. Научи ме на добро.
3. Щастлив и безгрижен живот; благополучие, сполука. За твое добро ти казвам да отидеш при него.
• С добро. — С добри думи, с приятелско чувство.
Синоними: (същ.) благодеяние, добро дело, добрина, дар, (същ.) щастие, сполука, преуспяване, благополучие, спокойствие, бял ден

довечера

+нареч. Тази вечер, най-близката предстояща вечер, днес вечерта. Ще се видим довечера.
Синоними: тази вечер, днес вечерта

догодина

+нареч. През непосредствено следващата година. Завършвам догодина.

догоре

+нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре.

докато

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на главното изречение. През цялото време, докато аз учех, той свиреше на пианото.
2. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, през чието действие действието на главното изречение приключва. Докато аз говорех с майка си, тя излязла от къщи.
3. За съпоставяне или противопоставяне на прости изречения в едно сложно и изразяване на различие. Авторът не приема тази хипотеза, докато аз я подкрепям.
Синоними: докогато, дордето, откак

докога

+нареч. и +съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за крайния момент на прекратяване на действието; до кой момент. Докога ще чакам? Той се интересува докога ще работите.

докогато

+нареч. и +съюз. Докато (в 1 и 2 знач.).

доколко

+нареч. и +съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за степента в проявата на действен признак. Доколко можем да му се доверим? Не зная доколко можем да му се доверим.
Синоними: колко, до каква степен, до какъв предел, докъде

доколкото

+нареч. и +съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главното изречение. Това ме интересува, доколкото и аз ще пътувам по същия маршрут.
2. За въвеждане на вметнати коментиращи изречения. Доколкото зная, той вече не живее в Русе.
Синоними: колкото до, по отношение на, откъм, относно

докрай

+нареч. До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със смог.
Синоними: напълно, изцяло, основно, до дъно, до краен предел

докъде

+нареч. и +съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за границата или предела на действие, състояние, положение. И ти докъде вървя така? Докъде се простират правата ми? Питах те докъде се простират правата ми.
Синоними: доколко, колко, до каква степен, до какъв предел

докъдето

+нареч. и +съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.

долу

+нареч.
1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница.
2. По-нататък, в следващите думи. Ще видите по-долу за какво става въпрос.
3. Сред народа, сред обикновените хора. Малко от тях идват долу, при хората, да поговорят.
4. +Разг. Само в сравнителна степен. С по-ниско, по-лошо качество. Той не е по-долу от приятеля си.
5. +междум. За изразяване на силно недоволство, неодобрение, на желание да се премахне нещо или да се отнеме властта от някого. Долу фарисеите! Долу Цанков! • [[Горе-долу.]] +Разг.
1. Приблизително. Оплетох горе-долу половината.
2. Някак си. Ремонтирах колата горе-долу.
3. За здравословно и др. състояние — по-скоро добре, отколкото зле, средно.
• Не падам по-долу (от някого). — +Разг. Не отстъпвам по качества на някой друг.

доникъде

+нареч.
1. До никое място. Пътят не води доникъде.
2. +Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш.
Синоними: до средата, в застой, на средата

донякъде

+нареч.
1. До някое място. Ще те придружа донякъде.
2. До някоя степен. Донякъде мога да те разбера.
Синоними: ненапълно, малко, до нейде, до някое място, до някое време, дотам, до известно време, до известно място

досега

+нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост.
Синоними: до този момент, преди това, някога, по-рано, преди, още, все още, дотогава

досежно

+нареч. +Остар. Относно.
Синоними: относно, относително, колкото се отнася, колкото се касае

доскоро

+нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро.
Синоними: до преди, до преди малко, преди малко, до неотдавна, до преди време, до преди известно време, до вчера

доста

+нареч.
1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари.
2. В голяма, висока степен; твърде, много. Доста поработихме днес.
3. +Разг. Достатъчно, стига. Доста сме яли и пили.
Синоними: достатъчно, много, множко, задоволително, удовлетворително, доволно, богато, стига, твърде, значително, чувствително, твърде много, обилно, изобилно, щедро, до голяма степен, явно, видимо, забележимо

достатъчно

+вж. [[доста`тъчен]]
Синоними: доста, стига, доволно

досущ

+нареч. +Разг. Съвсем, напълно. Мъжът и` досущ като нея приказва.
Синоними: съвсем, напълно, изцяло, основно, точно, еднакво, дословно, буквално, също

дотам

+нареч.
1. До място, за което се говори. И как стигнахте чак дотам? С какво се пътува дотам?
2. Във висока степен, в такава степен. Дотам се привързах към това животно, че вече не мога да се освободя от него.
Синоними: (гл.) толкова, до такава степен, тъй

дотогава

+нареч. До определен минал или бъдещ момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дотогава аз не знаех, че тя ще заминава.
Синоними: още, все още, досега

дотолкова

+нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното.
Синоними: толкова, дотук, до тая степен, така, дотолкоз, само толкова, толкова много

дотолкоз

+нареч. +Разг. Дотолкова.

дотук

+нареч.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
• Дотук ми дойде — (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). +Разг. Омръзна ми, дотегна ми.

другаде

+нареч. На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде.

другояче

+нареч. По друг, различен начин; иначе, инак.
Синоними: иначе, по друг начин, не така, с други думи, различно, иначе казано, в противен случай

духом

+нареч.
1. С духа си (в 1 знач.), с разума и съзнанието си, не с тялото си. Духом не съм тук.
2. По дух (във 2 знач.). Не се отпускайте духом.

евентуално

+вж. [[евентуа`лен]]

едва

+нареч.
1. С усилие, с мъка. Едва го домъкнах дотук.
2. В малка, слаба степен. Този текст едва се разчита.
3. В малко, недостатъчно количество. Бях едва десетгодишен, когато трябваше да напуснем тоя град.
4. Твърде късно, чак. Едва тогава аз разбрах истината.
5. Твърде скоро, току-що. Изненадите едва започваха. Едва от няколко месеца работиш, а искаш голяма заплата.
• Едва ли. — Кой знае, надали. Едва ли има по-недисциплинирано дете от него.
• Едва ли не. — Почти. За теб аз съм едва ли не престъпник.
Синоними: едвам, малко по малко, малко, с малко, без малко, насмалко, криво-ляво, бавно, слабо, постепенно, на етапи, лека-полека, трудно, мъчно, насила, с усилие, с мъка, чак, току-що, леко, излеко, полека, бледо, неясно

едвам

+нареч. +Разг. Едва.
Синоними: едва, малко по малко, малко, с малко, без малко, насмалко, криво-ляво, бавно, слабо, постепенно, на етапи, лека-полека, трудно, мъчно, насила, с усилие, с мъка, чак, току-що

единодушно

+вж. [[единоду`шен]]

единствено

+вж. [[еди`нствен]]
Синоними: само, изключително, просто, само и само

еднакво

+вж. [[една`къв]]
Синоними: неизменно, постоянно, винаги

едновременно

+вж. [[едновре`менен]]
Синоними: наведнъж, заедно, същевременно, ведно, в едно време, спонтанно, съгласувано, съвместно, задружно

еднообразно

+вж. [[еднообра`зен]]

едностранчиво

+вж. [[едностранчи`в]]

еквивалентно

+вж. [[еквивале`нтен]]

експресивно

+вж. [[експреси`вен]]

елегантно

+вж. [[елега`нтен]]

емпирически

емпири`ческа, емпири`ческо, +мн. емпири`чески, +прил. Емпиричен.

енергично

+вж. [[енерги`чен]]
Синоними: смело, решително, със замах, с размах, бойко, дръзко, изключително, удивително, необичайно, ревностно, силно, с все сила, усилено, усърдно, много, без мярка, самоуверено, пламенно

еня

• Не ме е еня. — Не ме интересува.

епизодично

+вж. [[епизоди`чен]]

епически

епи`ческа, епи`ческо, +мн. епи`чески, +прил. Който се отнася до епос.

еретически

ерети`ческа, ерети`ческо, +мн. ерети`чески, +прил. Еретичен.
Синоними: разколнически, отцепнически, сектантски

естествено

+вж. [[есте`ствен]]
Синоними: разбира се, несъмнено, по общо признание

ефективно

+вж. [[ефекти`вен]]
Синоними: дейно, съществено, реално, действително, с пари, платимо

ефикасно

+вж. [[ефика`сен]]

ехидно

+вж. [[ехи`ден]]

жадно

+нареч.
1. С жажда. Пия жадно.
2. Със силно желание, копнеж. Гледам жадно, чета жадно.

жалко

+нареч.
1. За съжаление, за жалост. Жалко, че не дойде.
2. С предлог за. За изразяване на съжаление. Жалко за парите.
Синоними: за съжаление, за жалост, язък, съжалявам

жално

+нареч.
1. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. _• Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна.
• Става ми жално._ — Започвам да изпитвам жал.

жаловито

+нареч. С жал, скръб.

жалостиво

+вж. [[жалости`в]]

жарко

+вж. [[жа`рък]]

желателно

+нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно е да не закъснявате.

жестоко

+нареч.
1. С жестокост, без милост.
2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко.
3. Жарг. Много хубаво; страхотно, върховно. Свирят жестоко!
Синоними: сурово, грубо, лошо, зле

живо

+нареч.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед — бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо.
• На живо. — Пряко, непосредствено.
• По живо по здраво. — +Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.
Синоними: бързо, скоро, набързо, леко, весело, безгрижно, нехайно, нагледно, живописно, картинно

забавно

+нареч. По забавен, интересен начин. Разказвам забавно. Става ми забавно. Тук е забавно.

забъркано

+нареч. Объркано, неясно; смутено.

завалено

+нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено.
Синоними: неясно, смътно, забъркано, неразбрано, непонятно, нечисто, с акцент

завинаги

+нареч. За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги.
• Веднъж завинаги. — Окончателно, безвъзвратно. Свърши се веднъж завинаги.
Синоними: вечно, постоянно, непрекъснато, винаги, навеки, на вечни времена, продължително, безкрайно, безкрай, трайно, неизменно

завистливо

+нареч. Със завист.

завчас

+нареч. +Разг.
1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас.
2. Веднага. Ще се върна завчас.
Синоними: веднага, тутакси, мигновено, незабавно, неотложно, бързо, немедлено, моментално, на часа, в миг, мигом, скоро, тозчас, ненадейно, изневиделица, неочаквано, незабелязано, внезапно, набързо, за малко време

завчера

+нареч. В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата.

загадъчно

+вж. [[зага`дъчен]]

заглушително

+вж. [[заглуши`телен]]

загрижено

+вж. [[загри`жен]]

задавено

+вж. [[зада`вен]]

задето

+нареч. и +съюз. +Разг. Защото, понеже, затова че. Сърдя ти се, задето ме излъга.

задкулисно

+вж. [[задкули`сен]]
Синоними: тайно, подмолно, непочтено

заднишката

+нареч. Заднишком.

заднишком

+нареч. Със задната част напред. Тръгна заднишком към вратата, като продължаваше да говори.
Синоними: гърбом, заднишката

задочно

+вж. [[задо`чен]]

задружно

+вж. [[задру`жен]]
Синоними: заедно, вкупом, съвместно, ръка за ръка, дружно, наедно, всички заедно, групово, колективно

задълбочено

+вж. [[задълбоче`н]]

задължително

+вж. [[задължи`телен]]

заедно

+нареч.
1. Съвместно, общо. Работим заедно.
2. Едновременно. Завършихме училище заедно.
Синоними: със, вкупом, купом, съвместно, ведно, наедно, колективно, дружно, задружно, ръка за ръка, изведнъж, наведнъж, изцяло, едновременно, солидарно, барабар, в крак, рамо до рамо

законно

+вж. [[зако`нен]]

законосъобразно

+вж. [[законосъобра`зен]]

залудо

+нареч. +Разг. Напразно, без полза. Пилея сили залудо. Залудо работи, залудо не стой.
Синоними: напусто, напразно, безплатно, на вятъра, всуе, без полза, безвъзмездно

замечтано

+вж. [[замечта`н]]

замислено

+вж. [[зами`слен]]

занапред

+нареч. Периодът, който предстои от този момент нататък; за в бъдеще. Добре сме живели, ще живеем и занапред. •_Що са дни, занапред (са)._ Има време, може да стане това, което искам.
Синоними: тепърва, отсега нататък, наново, отново, в бъдеще

засега

+нареч. За този момент, за този период; докато нещо се промени. Засега съм добре. Засега не ми трябват пари.

затова

+нареч. и +съюз. По причина на това; по тази причина. Вали дъжд, затова си вземи чадър. Гладен съм, затова ще отида до магазина.
Синоними: поради това, затуй, ето защо, за тази работа, заради това, по тази причина, във връзка с това, оттам, от това, следователно

защо

+нареч. и +съюз.
1. При въпрос — по каква причина, за какво; с каква цел. Защо си купил това? Защо отиваш в университета?
2. При непряк въпрос при запитване за причината или целта на действието. Кажи ми защо си тръгваш?
Синоними: за какво, вследствие на какво, по коя причина

защото

+нареч. и +съюз. Тъй като, понеже, затова че. Тръгвам, защото почивката ми свърши.
Синоними: тъй като, понеже, затова че

здравата

+нареч. Здраво ,силно, в голяма степен. Работи здравата. Набиха го здравата. Наядох се здравата.
Синоними: силно, крепко, усилено, в голямо количество, много, бая, доста, твърде, хубавичко, както трябва

здраво

+нареч.
1. Активно, с всички сили, с висока степен на проява, здравата. Работя здраво. Пие здраво.
2. Правя нещо да бъде стабилно. Връзвам възела здраво. Затварям се здраво.
3. +Прен. Разумно, трезво. Мисля здраво.
• Държа здраво (някого). — Отнасям се строго. Държи здраво децата си. • [[Живо-здраво.]] Пожелание за живот и здраве.
• По живо по здраво. — Благополучно, без спънки или произшествия.
Синоними: устойчиво, стабилно, твърдо, яко, силно, стегнато, плътно, трайно

здравословно

+вж. [[здравосло`вен]]

зелено

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.

зиме

+нареч. +Разг. През зимата. Зиме не работи.

зимъс

+нареч. +Разг. През зимата.

златисто

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др.

зле

+нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле.
Синоними: жестоко, сурово, грубо, лошо, неправилно, криво, неблагоприятно, накриво, погрешно

зловещо

+вж. [[злове`щ]]

значително

+нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително.
Синоними: много, доста, изобилно, голямо, крупно, чувствително, важно, до голяма степен

зорко

+нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко.

зорлем

+нареч. +Разг. Насила, едвам; с трудност.

зряло

+вж. [[зрял]]

зян

+м., само +ед. +Разг. Загуба.
• Ставам зян. — Изхабявам се, съсипвам се; губя се по различни причини. Много плодове станаха зян от градушката.
Синоними: напразно, на вятъра

игриво

+вж. [[игри`в]]

идеално

+вж. [[идеа`лен]]

изведнъж

+нареч.
1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж.
2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно.
3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
Синоними: внезапно, отневиделица, изневиделица, ненадейно, неочаквано, веднага, тутакси, за миг, в миг, мигом, завчас, тоз час, незабавно, отведнъж, нацяло, наведнъж, изцяло, на един дъх, без прекъсване, на един замах, от първи път

известно

+нареч. В съчетание с глагола съм и под.
1. Знае се. Известно е, че там има нефт.
2. Имам сведения за нещо. Не ми е известно дали е идвал в България.

извисоко

+нареч. От горе надолу, отвисоко. Спускам се извисоко. Гледам извисоко.
Синоними: отгоре, надменно, гордо, високомерно, презрително

извратено

+вж. [[изврате`н]]

извънредно

+вж. [[извънре`ден]]
Синоними: извънмерно, прекомерно, много, твърде, изключително, необикновено, особено, рядко, забележително, удивително, ужасно, във висша степен, крайно, неизмеримо, напълно, безкрайно, прекалено, съвършено

извътре

+нареч.
1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре.
2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре.
3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.
Синоними: отвътре, от вътрешността, от средата

изгодно

+вж. [[изго`ден]]

издалече

+нареч.
1. Издалеко.
2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече.

издълбоко

+нареч.
1. От голяма дълбочина. Чу се глас издълбоко.
2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълбоко.
3. Силно, в голяма степен. Развълнуван съм издълбоко. Скърбя издълбоко.
Синоними: издъно, от дълбоко, основно, радикално, от корен, из основи, задълбочено

издъно

+нареч.
1. С корените, с основите. Изскубвам издъно.
2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно.
Синоними: из корен, издълбоко, дълбоко, от дъно, основно, изцяло, радикално, из основи, коренно, без остатък

изискано

+нареч. Съвършено, с финес, с изящество, издържано. Държи се изискано.
Синоними: изтънчено, изящно, нежно, фино

изключено

+нареч.
• Изключено е. — Не е възможно. Изключено е да е идвал.
Синоними: невъзможно, невероятно, неправдоподобно, невярно, несъвместимо, недопустимо, в никакъв случай, не може, не бива, не се разрешава

изключително

+вж. [[изключи`телен]]
Синоними: особено, извънредно, единствено, само, необикновено, рядко, твърде много, извънмерно, много, крайно, изцяло, напълно, съвсем, удивително, необичайно, ревностно, енергично

изкусно

+вж. [[изку`сен]]
Синоними: изобретателно, оригинално, остроумно

изкуствено

+вж. [[изку`ствен]]

изкъсо

+нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало.
• Държа изкъсо. 1. — Стегнато, без голяма свободна част. Дръж изкъсо коня, много е буен.
2. +Прен. +Разг. За човек — отнасям се строго.

излеко

+нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко.
Синоними: леко, едва, полека

изневиделица

+нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче.
Синоними: внезапно, от невиделица, изведнъж, бързо, неочаквано, ненадейно, непредвидено, внезапно нападение, набег, нахълтване, нахлуване

изобщо

+нареч.
1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната.
2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е малко пусто.
3. Никак. Аз изобщо не пия алкохол.
4. Напълно, съвсем. Олиото изобщо изчезна.
5. С една дума. Обичам ябълки, круши — изобщо всички плодове.
Синоними: въобще, изцяло, напълно, общо взето, в общи черти

изотгоре

+нареч. +Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите.
• Гледам изотгоре. — +Разг.
1. Гледам всички отгоре поради високия си ръст.
2. Гледам надменно.

изотдолу

+нареч. +Разг.
1. Отдолу, от долу към нас. Изотдолу идваха хора.
2. От долу, от по-ниско място. Гледам изотдолу.

изотзад

+нареч. +Разг.
1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата.
2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад.
Синоними: отзад, откъм гърба

изтежко

+нареч.
1. Тежко, бавно. Говоря изтежко. Вървя изтежко.
2. +Прен. С усилие. Ставам изтежко.
Синоними: важно, тежко, с тежест, с авторитет

изцяло

+нареч.
1. До краен предел, напълно. Построявам изцяло. Разрушавам изцяло.
2. В пълен размер, в целия обем, напълно. Печеля изцяло от писане. Издържам го изцяло аз.
Синоними: общо взето, общо, накуп, изобщо, заедно, наедно, напълно, съвсем, дибидюс, досущ, без остатък, топтан, от главата до петите, открай докрай, от игла до конец, всичко, подробно, издъно, до дъно, издълбоко, из основи, из корен, основно, радикално, докрай, на един дъх, изведнъж, из един път, анблок, като цяло, наведнъж, без колебание, навсякъде, безрезервно, безусловно, изключително, окончателно, цялостно, нацяло, без изключение

имен

+мн. и`менни, +прил.
• Имен ден. — Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ивановден.

именно

+нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Павликени. Именно защото те обичам, искам да ти помогна.
Синоними: (частица) точно, тъй, така, точно тъй, тъкмо така, тъкмо тъй, точно така, вярно, правилно, тъкмо, буквално

инак

+нареч. Иначе.
Синоними: иначе, другояче, не така, по друг начин, различно, с друг маниер, с други средства, обратно, наопаки, с други думи, иначе казано

иначе

+нареч.
1. По друг начин. Иска ми се да живеем по-иначе. Трябва да работя иначе, не както досега.
2. Поначало, по принцип, изобщо. Иначе сме добре, но трябва да пестим пари.
3. Като +съюз. В противен случай. Трябва да отидеш на лекар, иначе съвсем ще закъсаш.
• Тъй или иначе. — Бездруго. Тъй или иначе ще ходя на пазара, ще ти купя и вестник.
Синоними: другояче, не така, по друг начин, инак, различно, с друг маниер, с други средства, обратно, наопаки, с други думи, иначе казано, в противен случай

интуитивно

+вж. [[интуити`вен]]

как

въпр. нареч.
1. По какъв начин. Как се пуска тоя касетофон?
2. В какво положение, в какво състояние. Как е майка ти?
3. На какво основание, по каква причина. Как можа да му повярваш! Реших да не тръгвам. — Как така няма да тръгваш, нали си купи билет!
4. За степен: във висока степен. Как се радвам!
5. Като +съюз. За въвеждане на подчинени допълнителни или определителни изречения, където е със значения 1, 2 и 3. Гледам го как се мъчи да си отвори сам. Не зная как да му кажа.
6. Като +част. За изразяване на възражение, негодувание. Как, ти допускаш, че мога да лъжа! Как си позволявате!
• Как да е. — Неопр. нареч. По какъвто и да е начин (без значение какъв). Напиши го как да е, после аз ще го оправям!
Синоними: по какъв начин, с какво средство, колко, до каква степен, колко много

какво

въпр. мест.
1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти?
2. При въпрос за същността на действие или състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето?
3. Като +съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя.
4. Като +нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя!
5. Като +част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране. – Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно!
• Какво да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам!
Синоними: (въпрос.мест.) що, (въпрос.мест.) защо, (въпрос.мест.) моля, как

както

относ. +нареч. и +съюз.
1. За посочване на начин на действието. Ще работя както преди.
2. За въвеждане на подчинено изречение за сравнение, степен, време. Започна да яде, както ядяха всички. Както вали, май не можем тръгна. Както четеше, чу шум.
3. За въвеждане на вметнат пояснителен израз. Както знаеш, трябва да купувам мебели.
• Както и да е. — Неопр. нареч. Без значение, няма значение. Аз, както и да е, нищо не постигнах, ами дано ти успееш!
Синоними: по същия начин, също тъй

кога

въпр. +нареч.
1. Във въпрос: по кое време. Кога заминавате? Кога си ходил за последен път на кино?
2. Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Знаете ли вече кога заминавате?
3. +Разг. Като +съюз. Когато. Кога тръгнахме за у тях, заваля силен дъжд.
4. В реторични въпроси. Кога съм те лъгал! (= Никога не съм те лъгал.). Кога ходи, кога се върна! (= Много бързо се върна.).
• Кога да е. — +Разг. Все някога, когато и да е. Кога да е, ще му припомня какво е говорил.
Синоними: по кое време, в кой момент, в какъв случай, при какви обстоятелства

когато

относ. нареч. Като +съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, което съвпада с времето, означено в главното изречение, или го следва. Когато обяснявах, вие си приказвахте. Когато се прибрах, нея вече я нямаше.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение със значение за тъждество по време с определяемата дума. В годината, когато се преселих тук, зимата беше много студена.
• Когато и да е. — По всяко време. Можеш да ми позвъниш когато и да е, ще бъда вкъщи.
Синоними: като, след като, щом, колчем

колко

въпр. мест.
1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя?
2. Във въпрос за степен и/или количество на качество. Колко дълго ще се бавиш? Колко много ме обичаш? Колко е красива, колкото мама ли?
3. В реторични изречения: за означаване на висока степен; много, дълго. Колко си лош! (= Много си лош.) Колко се забави! (= Много, дълго се забави.)
4. Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Всеки ме пита колко съм дал.
Синоними: в каква степен, какво количество, как много, колцина, много ли, колко на брой, какъв брой, колко души

колкото

относ. мест. Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/признаци от главното изречение. Ям, колкото искам. Колко лева да ти дам. — Дай ми, колкото можеш.
• Колкото — толкова. — В сложни изречения за означаване на взаимносвързани действия, между чиито степени има права или обратна пропорционалност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото повече му се караш, толкова по-лошо става.
• Колкото да/колкото за да. — За въвеждане на финално изречение, с което се означава ограничена интензивност на действието от главното. Яде, колкото да не умре от глад. Добре, ще дойда, но колкото да изпием по едно кафе.
• Колкото до/колкото за. — За посочване темата на изказването. А колкото до мене, аз съм лесен. Колкото за Рашка, знаеш, че винаги е на ниво.
• Колкото и да. — За отстъпка. Колкото и да бързаш, не можеш го стигна.
• Колкото и да е. — В някаква, но малка степен, в някакво, но в малко количество. Колкото и да е, но все ще успея да изкарам някой лев.

колчем

+нареч. +Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време и означава винаги когато. Колчем я видя, все си спомням за майка и`.
Синоними: колкото пъти, винаги, всякога, когато, всеки път, при всеки случай, когато и да е

комай

+нареч. +Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село.
Синоними: почти, горе-долу, приблизително, около, близо, току речи, като че ли, май че, изглежда, тъй ще да е, сякаш, гаче ли, види се

компактно

+вж. [[компа`ктен]]

контрабандно

+вж. [[контраба`нден]]

крадешката

+нареч. Крадешком.

крадешком

+нареч. Тихо и тайно като при кражба. Влязох в стаята крадешком.
Синоними: крадешката, скришом, тайно, скрито, неусетно, незабелязано, тихомълком, предпазливо, невидимо, крадливо

крепко

+вж. [[кре`пък]]
Синоними: силно, мощно, яко, здраво, могъщо, мъжки

криво

+вж. [[крив]]
Синоними: изкривено, извито, превито, неправилно, погрешно, несправедливо, нечестно, кривда, несправедливост, зле, лошо, неблагоприятно, накриво, невярно, не в ред, не както трябва

купом

+нареч. +Остар. На куп, заедно, групово. Дойдоха купом.
Синоними: вкупом, наедно, заедно, съвместно, групово, съвкупно, изведнъж

къде

въпр. нареч.
1. На кое място. Къде е Иван, в института ли?
2. Към кое място. Къде отиде Иван, в университета ли?
3. Като +съюз. За въвеждане на подчинени изречения, в които е със значение 1 и 2. Попитах те къде е чантата ми. Не зная къде отиде.
4. +Разг. Като +част. За означаване на висока интензивност на признак. Тя е къде по-добра от него!
• Къде да е. — Неопр. +нареч. Все едно къде (без значение къде). Къде да го оставя? — Няма значение, остави го къде да е, ама по-бързо!

където

+нареч. и +съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за място. Горе, където е станцията, до юни се задържа сняг. Можем да отидем, където искаш.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение. Замина за страната, където прекара най-хубавите си години.
• Където и да е. — Неопр. +нареч. Къде да е, без значение къде. Ще отсяда в хотел. — Където и да е, само да не ми се стовари на главата.

късно

+вж. [[къ`сен]]
Синоними: по никое време

лежешката

+нареч. +Разг. Лежешком.
Синоними: лежешком, възнак, обърнат, лежейки, гърбом, в легнало положение, възлегнал

лежешком

+нареч. Като лежа. Чета лежешком. Слушам лежешком.
Синоними: лежешката, възнак, обърнат, лежейки, гърбом, в легнало положение, възлегнал

лесно

+вж. [[ле`сен]]
Синоними: удобно, на сгода, сгодно, леко, просто, възможно, елементарно, лесна работа, като нищо, постижимо, сръчно, умно, умело

лете

+нареч. През лятото, лятно време. Лете тук е много горещо.

лично

+нареч.
1. Сам, самият. Направих проверка лично. Написах писмото лично. Явявам се лично.
2. Непосредствено, лице с лице. Разговаряме лично.

ловко

+нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко.
Синоними: умело, изкусно, вещо, похватно, сръчно, майсторски, хитро, компетентно

лошо

+нареч.
1. Не така, както трябва; зле. Работя лошо. Уча лошо. Пиша лошо.
2. Тежко, опасно; зле. Падам лошо.
• Лошо ми е. — Не се чувствам добре.
• На лошо е. — +Разг. Не предвещава нищо добро.
Синоними: жестоко, сурово, грубо, зле, неправилно, криво, неблагоприятно, накриво, погрешно

лудо

+вж. [[луд]]

лъчезарно

+вж. [[лъчеза`рен]]

лятос

+нареч. +Разг. През лятото — през миналото, през идващото лято и изобщо през лятото. Лятос тук е хубаво, но зиме е много студено.
Синоними: на лято, през лятото, лятоска

мазно

+нареч. Угоднически, лицемерно. Усмихвам се мазно.

макар

+част. Дано, поне. Да му се не види макар!
• Макар че/макар да/макар и/макар и да. — Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.
Синоними: въпреки, ако, поне, при все, без оглед на, противно на, при все че, ако и да

малко

+нареч.
1. В ограничен размер, в слаба степен. Трябва да пиеш по-малко. Пийни малко мляко.
2. За броими предмети — в ограничен брой, количество. Имам малко книги. Раждат се малко деца.
• Без малко. — +Разг. За означаване, че нещо е щяло да стане, но не е станало. Без малко да падна.
• Малко по малко. — Постепенно.
• Ни най-малко. — Никак.

----

+мн. ма`лки, +ср. Скоро родено или новопоявило се същество. През нощта малкото падна от гнездото.
Синоними: отчасти, незначително, нищо и никакво, малобройно, за пет пари, не стига, не достига, кът, слабо, умерено, ограничено, чат-пат, мъничко, малко нещо, малцина, малък брой, (същ.) затънтено място, лошо жилище, дупка, (същ.) късче, парченце, хапка, частица

мецосопрано

+мн. мецосопра`ни, +ср. Мецосопран.

мигом

+нареч.
1. Бързо, за миг, моментално.
2. Изведнъж.

мижешката

+нареч. Със затворени очи.

мижешком

+нареч. Мижешката.
Синоними: мижешката, жумешката, със затворени очи, пипнешком

мило

+нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило.
_мило ми — (или ти, му, и`, ни, ви, им) [[е.]] Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество._

мимоходом

+нареч.
#1Докато се преминава покрай нещо. Мимоходом се отбих при леля си.
2. Покрай другото, между другото.
Синоними: пътем, покрай другото, между другото

мирно

+нареч.
1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно.
2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание.

много

+нареч.
1. В голямо количество; достатъчно количество. Много книги.
2. В голяма степен. Говори много добре.
• За много години. — +Разг. Пожелание, изричано на празник.
• Много вода изтече. — Много време мина оттогава.

----

- Първа съставна част на сложни думи със значение голямо количество, голяма степен, голям брой, напр. многогласен, многоброен, многовековен, многогодишен, многоезичен, многолюден, многословен, многосричен, многостенен, многотиражен, многотраен.
Синоними: твърде, доста, доста много, твърде много, значително, бая, сума, многократно, стократно, безкрайно, безкрай, многобройно, обилно, изобилно, в изобилие, богато, в голяма степен, голямо, билюк, немалко, щедро, извънредно, чувствително, широко, редица, орляк, мравуняк, калабалък, орталък, сюрия, безброй, до голяма степен, здравата, хубавичко, както трябва, изключително, крайно, необикновено, неизмеримо, силно, енергично, с все сила, усилено, усърдно, без мярка, високо

множко

+нареч. +Разг. Доста, достатъчно, много.
Синоними: доста, много, твърде много, чувствително

моему

+мест. +Разг.
• По моему. 1. — По моя воля, по мое желание. Ще бъде по моему.
2. Според мене, по мое мнение. По моему той е прав.

мълчешката

+нареч. Мълчешком.
Синоними: мълчешком, с мълчание, негласно, тихо, мълчаливо, без глас, безгласно, тайно, незабелязано, ненадейно, изневиделица, неочаквано

мълчешком

+нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком.
Синоними: мълчешката, с мълчание, негласно, тихо, мълчаливо, без глас, безгласно, тайно, незабелязано, ненадейно, изневиделица, неочаквано

мъчно

+нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл.
• Мъчно ми — (или ти, му, и`, ни, ви, им) [[е]]. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.
Синоними: трудно, тежко, болезнено, с мъка, мъчително

наблизо

+нареч. Недалече, близо до. Стигам навреме в училище, защото живея наблизо.
Синоними: в съседство, около, близо до, наоколо, тъдява, по тези места, тук

набърже

+нареч. Без да се бавя, без много внимание. Набърже замина.

набързо

+нареч. Набърже.
Синоними: набърже, на бърза ръка, неотложно, спешно, веднага, тутакси, на часа, завчас, скоро, без бавене, на крак, немедлено, през пръсти, отгоре-отгоре, през куп за грош, незадълбочено, привидно, небрежно, повърхностно, надве-натри, чат-пат, бързо, живо

наведнъж

+нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж.
Синоними: изведнъж, из един път, заедно, едновременно, същевременно, наедно, съвкупно, вкупом, купом, спонтанно, с един замах, на един дъх, в миг, мигновено, напълно, изцяло, без колебание

навеки

+нареч. За всички времена, завинаги, за вечни времена. Сбогом навеки.
Синоними: завинаги, във вековете, вечно, за вечни времена

нависоко

+нареч. На голяма височина. Птиците летят нависоко. • _Гледам нависоко. Стремя се към издигане в обществото.
• Държа се нависоко._ — Големея се, надувам се.

навред

+нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше.
Синоними: навсякъде, всъде, повсеместно, всякъде, под дърво и камък, вред, вредом, по всички места, на път и под път, където завърна, където заваря, наляво и надясно, по всички посоки, къде ли не, на всяка крачка, дето седна и дето стана, надлъж и нашир

навреме

+нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме.
Синоними: своевременно, точно навреме, навременно, с време, овреме, рано

навръх

+нареч.
1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела.
2. В навечерието или в самия ден. Навръх Великден.
Синоними: точно на, във, през

навсякъде

предлог По всички места, навред. Навсякъде ходих, но по-хубав град не видях.
Синоними: навред, всъде, повсеместно, всякъде, под дърво и камък, вред, вредом, по всички места, на път и под път, където завърна, където заваря, наляво и надясно, по всички посоки, къде ли не, на всяка крачка, дето седна и дето стана, надлъж и нашир, наоколо, в кръг, тук-там, открай докрай, изцяло, съвсем

навън

+нареч.
1. Извън границите на някакво помещение. Навън пееха птици.
2. С посока към външността. Облякъл съм блузата с опакото навън.
Синоними: вън, отвън, на открито

навънка

+нареч. Навън.

навътре

+нареч.
1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре.
2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границата му. Навътре в гората беше тъмно.
Синоними: дълбоко, надълбоко, в дъното, вдън, във вътрешността, в средата

навярно

+нареч. По всяка вероятност, може би. Навярно той знае телефонния и` номер.
Синоними: наистина, сигурно, вероятно, по всяка вероятност

наглава

+нареч.
• Излизам наглава (с някого). — Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятъра.

наглед

+нареч. При външно оглеждане, на външен вид; както ми се струва, че е. Той наглед е добър човек.
Синоними: външно, на вид, по външност, отвън, видимо, привидно, за пред хората, налице

нагоре

+нареч.
1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха.
2. В посока към върха,към най-високата точка.
3. В посока към устието на река. Нагоре по реката.
4. С долната страна към върха, наобратно. Постави чашата с дъното нагоре. • [[Нагоре-надолу.]] В различни насоки, насам-натам.
Синоними: горе, по-горе, на горния етаж

наготово

+нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово.
Синоними: готовански, харизано

надалеко

+нареч. +Разг. Надалече.

надалече

+нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече.
• Отивам надалече. — Прекалявам с постъпки, дела, думи; казвам повече, отколкото трябва.

надве

+нареч. +Разг. На две части. Разрязах ябълката надве.
Синоними: наполовина, през средата

надвечер

+нареч. Привечер, близо до свечеряването. Ще дойда надвечер.
Синоними: привечер, на мръкване, на мръкнало, в здрач, по мрачина, на свечеряване, икиндия

надзърна

надзъ`рнеш, +мин. +св. надзъ`рнах, +мин. прич. надзъ`рнал, +св. — +вж. [[надзървам]].

надлъж

+нареч. По дължината, по направление на дългата страна. Надлъж и нашир.

надменно

+вж. [[надме`нен]]
Синоними: отгоре, отвисоко, горделиво, пренебрежително, арогантно, дръзко, високомерно, произволно, своеволно

надолу

+нареч.
1. По направление към земята, на по-ниско място. Топката падна по-надолу.
2. В посока по течението на реката. Надолу по реката построиха нови къщи.
3. +Разг. В южна посока. Птиците отлетяха надолу към топлите страни.
4. С горната част към земята. Обърнаха го с главата надолу.

надълбоко

+нареч.
1. На голяма дълбочина, в дълбоко място. Надълбоко в морето живеят интересни риби.
2. Задълбочено. Навлязъл е надълбоко в проблема.

надълго

+нареч.
1. Пространно, с много подробности. Разказва надълго за пътешествията си.
2. На голяма дължина.
• Надълго и нашироко. — Много подробно (разказвам).
Синоними: надлъж, на дължина, обширно, обстойно, подробно, в детайли, нашироко

надясно

+нареч.
1. В посока на дясната страна. Завивам надясно.
2. На страната на десните политически сили.
• Наляво и надясно. — На всички страни, навсякъде.

наедно

+нареч. Заедно, вкупом, на едно място.
Синоними: вкупом, купом, заедно, наведнъж, из един път, изведнъж, едновременно, същевременно, спонтанно

назад

+нареч.
1. В посока, обратна на досегашното движение. Върна се назад, за да търси загубената чанта. Обърна се назад.
2. На предишното място, в старото положение.
3. За израз на заповед — връщай се, отдръпни се.
• Не оставам назад. — Стремя се към същите успехи като другите.
Синоними: обратно, в обратна посока, противно, противоположно, рачешката, рачешки, възнак, гърбом, на заден план, отново, пак

наздраве

+междум. Пожелание при ядене и пиене.
Синоними: сигурно, положително

наизуст

+нареч.
1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст.
2. +Прен. +Разг. Без да се съобразявам с фактите.
Синоними: на памет

наистина

+нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна.
Синоними: действително, навярно, в същност, фактически, в действителност, в реалност, сигурно, всъщност, правилно, вярно, точно, истински

накратко

+нареч. С малко думи, сбито, за малко време. Разказа накратко историята си.
Синоними: с малко думи, с няколко думи, съкратено, в резюме, кратко, накъсо, сбито, стегнато, с две думи, с една дума, вкратце, без подробности, в общи линии

накрая

+нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея.
Синоними: най-после, най-сетне

накриво

+нареч. Не в права посока, встрани. Стъпи накриво.
• Гледам накриво (някого). — Отнасям се враждебно към някого.
Синоними: наведено, полегато, легнало, изкривено, кривнато, встрани, настрани, косо, на калъч, наопаки, зле, лошо, неправилно, криво, неблагоприятно

накръст

+нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст.

накуп

+нареч.
1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп.
2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп.
Синоними: вкупом, купом, заедно, наедно, всички, дружно, изведнъж, изцяло

накъде

+нареч. и +съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал.
• Няма накъде. — +Разг. По неволя, по необходимост.

накъдето

+нареч. и +съюз. Към което място, в каквато посока. Тръгвам, накъдето кажеш.

накъсо

+нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му помогна.
Синоними: накратко, вкратце, съкратено, в резюме, сбито, с няколко думи, с малко думи

налице

+нареч.
1. В съчетание с глагола съм. Има ме в наличие, тук съм. Целият състав е налице. Доказателствата са налице.
2. При плетене — определен начин за изплитане на бримки. Изплети двете бримки налице.

наляво

+нареч.
1. На лява страна, в лява посока. Обърна се наляво.
2. На страната на леви политически сили.
• Наляво и надясно (върша нещо). — По всички посоки, навсякъде. Разправя наляво и надясно какво е видял.

наместо

предлог. Вместо.
Синоними: (предл.) вместо, в замяна

нанагоре

+нареч. +Разг. Нагоре.

нанадолу

+нареч. +Разг. Надолу.

наново

+нареч. Още веднъж, пак, отново. Трябва наново да чета книгата.
Синоними: пак, отново, отначало, още веднъж, повторно, втори път, следващия път

нанякъде

+нареч. В каква да е посока, в неопределена или неизвестна посока. Искам да замина нанякъде.

наоколо

+нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой.
Синоними: тъдява, тук, близо, околовръст, край, около, в близост, до, при, в съседство, наблизо, в кръг, тук-там, навсякъде

наопаки

+нареч.
1. С вътрешната страна навън. Облякла си блузата наопаки.
2. Противоположното, обратното, напук. Прави всичко наопаки.
Синоними: обратно, напротив, инак, иначе, не така, опак, от другата страна, против, противно, противоположно, обърнато, с главата надолу, напред назад, в обратна посока, отзад напред

наполовин

и [[наполови`на]] +нареч.
1. На две равни части. Разряза ябълката наполовина.
2. До средата, само в едната половина. Чашата е наполовина празна.

наполовина

нареч. — вж. [[наполовин]].

напоследък

+нареч. В последно време. Напоследък не идва вкъщи.
Синоними: в последно време, скоро, наскоро, току-що, преди време, вече

напосоки

+нареч. Както ми хрумне, по случайност. Говоря напосоки. Тръгвам напосоки.
Синоними: приблизително, неопределено, неточно, несигурно, в мъгла, на приумица, наслуки, без определена цел, сляпо, слепешката

направо

+нареч.
1. В права линия. Ще вървиш направо.
2. По най-краткия път, без отклонение. Отиваш направо при лекаря, за да те прегледа.
3. Без заобикалки, откровено, без стеснение. Кажи ми направо.
4. Без посредничество, пряко. Пих направо от бутилката.
Синоними: непосредствено, директно, в целта, пряко, през просото, кестерме, без заобикалки, открито, откровено, прямо, ребром, напълно, безусловно, абсолютно, решително, категорично, рязко

напред

+нареч.
1. В направление пред себе си. Върви напред.
2. На предно място. Напред има свободни места.
3. +Разг. Само в сравнителна степен. По-рано, първо. Кое по-напред да захвана?
4. Само в превъзходна степен. Първо, преди всичко. Най-напред изчисти стаята си.
5. За часовник — избързва с определено време. Часовникът ми е напред с 10 минути.
6. Като +междум. Команда за тръгване. В атака! Напред!
Синоними: налице, начело, наяве, изпъкнал, издаден, изпречен

напреки

и [[напря`ко]] +нареч.
1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото.
2. По най-къс, най-пряк път, без заобикаляне. Минахме напреки през планината.
Синоними: косо, направо, пряко, на верев

например

+нареч.
1. При уточняване — взето като пример, за илюстрация. Някои цветя, например кокичето, минзухарът, синчецът, цъфтят рано през пролетта.
2. Вметната или въвеждаща дума — да речем, ето. Например аз съм лекар.
Синоними: (частица) да вземем за пример, ето, ето на, да речем, тъй да се каже

напролет

+нареч.
1. През следващата пролет, когато дойде пролетта. Напролет ще започнем да строим къща.
2. През пролетта.
Синоними: пролетес, през пролетта

напротив

+нареч. Наобратно, противоположно, иначе; съвсем не. Аз обичам да пътувам, а той — напротив — не обича. Напротив, ходил съм там.
Синоними: обратно, наопаки, съвсем не, иначе, противоположно, в противоположност, в противовес

напряко

+нареч. — +вж. [[напреки]].

напук

+нареч. На инат, обратното на това, което някой иска. Напук на него ще замина.
Синоними: на инат, обратно, напротив, наопаки, да дразня, да ядосвам, за зло, против волята

напусто

+нареч. +Разг. Напразно, залудо.
Синоними: напразно, нахалост, без нищо, на вятъра, за нищо и никакво

напълно

+нареч. Съвсем, докрай, точно. Това, което казваш, е напълно вярно. Завърших макета напълно.
Синоними: всецяло, изцяло, досущ, съвсем, съвършено, абсолютно, основно, подробно, детайлно, точно, открай докрай, от игла до конец, докрай, до дъно, издъно, из корен, из основи, дибидюс, без остатък, безусловно, неограничено, безкрайно, прекалено, извънредно, направо, буквално, безпрекословно, във всяко отношение, безрезервно, изключително, като цяло, окончателно, наведнъж, без колебание, близко, тясно, пълно, цялостно, крайно

наравно

+нареч. На една степен, еднакво. Върви наравно с големите.
Синоними: еднакво, равно, по равно, в еднаква степен, наред, редом, заедно, наедно, барабар

наред

+нареч.
1. На еднаква степен, на един ред, еднакво. Върви наред с мъжете.
2. Последователно, в определен ред, без изключение. Ще изпитам всички наред.
3. Без проблеми, нормално. Всичко е наред вкъщи.
Синоними: редом, паралелно, успоредно, заедно, наедно, един до друг, еднакво, наравно, в еднаква степен, равно, едновременно, благополучно, задоволително, добре, един след друг, непрекъснато

нарочно

+нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си.
Синоними: преднамерено, умишлено, съзнателно, обмислено, специално, с намерение

наръки

+нареч. +Разг.
1. Наблизо, под ръка.
2. Удобно, лесно. По-наръки ми е да пиша с лявата ръка.
Синоними: насгода, удобно, лесно, под ръка, на лесно

нарядко

+нареч.
1. От време на време, не често. Получавам писма нарядко.
2. На големи разстояния; тук-там. По пътя си нарядко срещахме хора.
Синоними: рядко, сегиз-тогиз, от време на време, понякога, на промеждутъци, туктам

насам

+нареч.
1. В посока към мен, към моята (или нашата) страна, към лицето, което говори. Ела насам!
2. По тези места, в този район. Скоро не си идвал насам.
3. До момента, до сега. От две години насам живее в столицата.
Синоними: тук, тъдява, наоколо, наблизо

насаме

+нареч. Без свидетели, без да присъстват други лица. Трябва да говорим насаме.
Синоними: уединено, отделно, самотно, сам, на четири очи

насетне

+нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен.
Синоними: после, след това, нататък, подир, подир това, оттук нататък, по-късно, след туй, отсега нататък

насила

+нареч. Принудително, по чужда воля, с насилие. Вкараха го насила в операционната.
Синоними: насилствено, насилнически, силом, със сила, зорлан, зорлем, щеш-не-щеш, по принуда, принудително, по принуждение, с насилие, против волята, задължително, неохотно, без желание, от немай къде, по неволя, трудно, мъчно, едва-едва

наскоро

+нареч.
1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди.
2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София.
Синоними: недавна, скоро, преди малко, отскоро, от близко време, завчера, неотдавна, малко време преди, малко време след, не отколе, в скоро време

наслука

и [[наслу`ки]] +нареч.
1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата.
2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града.

наслуки

+нареч. — +вж. [[наслука]].
Синоними: случайно, неопределено, без посока, без цел, напосоки, без определена цел, сляпо, слепешката

насмалко

+нареч. +Разг. Едва не, още малко и, без малко. Насмалко не падна от покрива.
Синоними: без малко, още малко и, едва, виси на косъм, почти

насреща

+нареч.
1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната.
2. Против. Ще излязат насреща му заедно.
• Аз съм насреща. — +Разг. Аз ще помагам или отговарям.
Синоними: срещу, отсреща, против

настояще

+ср., само +ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо.

настрана

и [[настрани`]] +нареч. Не тук, по-далече, не много близко. Къщата му е настрани от село. Стой настрана!
Синоними: настрани, встрани, далеч, отдалечено, откъснато, отстранено, отделно, безучастно, резервирано, апатично, незаинтересовано, отчуждено

настрани

+нареч. — +вж. [[настрана]].
Синоними: настрана, встрани, далеч, отдалечено, откъснато, отстранено, отделно, безучастно, резервирано, апатично, незаинтересовано, отчуждено

насън

и [[насъ`не]] +нареч.
1. По време на сън. Насън мечтае за далечни страни.
2. +Ирон. Никога.

насъне

+нареч. — +вж. [[насън]].

натам

+нареч. Към място, намиращо се по-далече от говорителя; нататък, в тази посока. Натам е моята къща.

нататък

+нареч.
1. Към друго място, натам. Някъде нататък е вилата им.
2. В по-късно време, после. По-нататък ще говорим пак по този въпрос.

натясно

+нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно.
• Хващам (някого) натясно. — Поставям някого в затруднено положение, принуждавам го да извърши нещо, да се съгласи, да си признае.

наум

+нареч. В ума си, без да говоря или пиша, само мислено. Чети наум, за да не ми пречиш!
• Идва ми наум нещо. — Досещам се, спомням си, хрумва ми.
• Имам едно наум. — Помня нещо, имам предвид нещо, предпазлив съм.
Синоними: без да се говори, мълчаливо, без глас

нацяло

+нареч. Не на части, цялостно. Имаш ли сто лева нацяло?
Синоними: изцяло, напълно, всички, вкупом, купом, заедно, изведнъж, като цяло, без остатък, без изключение

начело

+нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми.
Синоними: налице, напред, отпред, на първо място, лично, явно, на преден план

начесто

+нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират.
Синоними: често, постоянно, нерядко, многократно, нагъсто

нашир

+нареч. Откъм широката страна. Нашир и надлъж пребродих страната.
• Надлъж и нашир. — Навсякъде.

нашироко

+нареч.
1. Нашир.
2. Подробно, обширно. Разказа историята си нашироко.
3. В задоволство, без затруднения. Живеят нашироко — нищо не им липсва.
• Надълго и нашироко. — С подробности, в детайли.
Синоними: обширно, подробно, надълго, обстойно, с подробности, охолно, богато, изобилно

нащрек

+нареч. Напрегнато, с повишено внимание, в очакване на опасност. Сърната застана нащрек след тихото шумолене.
Синоними: на пост, на стража, готово, будно, напрегнато, зорко, бдително, внимателно, предпазливо

наяве

+нареч. В действителност, не насън. За първи път виждаше орхидеи наяве.
• Излизам наяве. — Разкривам се, ставам известен за всички. Скоро лъжата излезе наяве.
Синоними: на открито, на бял свят, да се види, нескрито, налице

наясно

+нареч. Без неясноти, без съмнения. Вече съм наясно как се работи с тази машина.

неведнъж

+нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град.
Синоними: често, много пъти, постоянно, всеки ден, нееднократно

неволно

+нареч. Несъзнателно, без да искам, неумишлено. Неволно съборих вазата.
Синоними: по неволя, насилствено, щеш не щеш, несъзнателно, без да се ще, непредпазливо

неглиже

+нареч. +Разг. Свободно, небрежно, като у дома си. Държи се неглиже.

недалеко

и [[не`далеч]] +нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.

недалеч

нареч. — вж. [[недалеко]].
Синоними: близо, в близост, непосредствено, досам, в съседство, до, около, при, към, наоколо

недалече

_= не`далеко и [[не`далеч]] +нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.

----

нареч. — вж. [[недалеко]]._

недобре

+нареч.
1. Лошо, зле. Чувствам се недобре.
2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза.

незабавно

+нареч. Веднага, бързо, без отлагане. Незабавно трябва да отидеш на лекар.
Синоними: неотложно, бързо, веднага, немедлено, тутакси, мигновено, в миг, завчас, бързешком, бързешката, моментално, на минутата, на часа, в момента, пряко, точно, съвсем, ей сега

независимо

+нареч. Свободно, самостоятелно.
• Независимо от. — +предлог. Без да се взема под внимание; въпреки, извън зависимостта от нещо. Независимо от трудностите, тя успя да пристигне навреме.
Синоними: без оглед, без да се гледа, освен, отделно, извън, вън от това, като се изключи

немного

+нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой.

неотдавна

+нареч. В недалечното минало, преди малко време, наскоро. Неотдавна го срещнах пак.
Синоними: скоро, наскоро, отскоро, близо, отблизо, от близко време, не от много време, доскоро, до преди, преди малко, недавна

непременно

+нареч. При всички случаи, въпреки всичко, каквото и да става, задължително. Непременно трябва да гледаш този филм.
Синоними: безусловно, на всяка цена, само и само, без друго, сигурно, наистина, обезателно, задължително, положително, въпреки всичко, вярно, несъмнено, разбира се, точно така

нерядко

+нареч. В малки промеждутъци от време, често. Нерядко посещавам братовчедите си.

неусетно

+нареч. Незабелязано, леко, без да усети човек. Денят неусетно мина.
Синоними: незабелязано, невидимо, недоловимо, нечуто, внезапно, малко по малко, едвам, изневиделица, едва-едва

нивга

+нареч. +Разг. Никога.
Синоними: никога, в никое време, в никакъв случай

никак

отриц. +нареч.
1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама.
2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мога да го направя.
Синоними: съвсем не, за нищо, на никаква цена, ни най-малко, по никакъв начин, нито грам, хич

никога

отриц. +нареч. В отрицателни изречения — в никое време, при никакви обстоятелства. Никога няма да посетя този град.
• Като никога. — Като при никои други обстоятелства. Като никога весел.
Синоними: нивга, в никакъв случай, в никое време, завинаги, никой път, на куково лято

никъде

отриц. нареч. На нито едно място. Никъде няма да ходиш!
• За никъде не съм. — Не съм годен за нищо.
Синоними: на никое място, нийде

ничком

+нареч. С лице към земята, по очи. Падна ничком.
Синоними: по корем, по очи

нищо

отриц. мест.
1. Като +прил. Малък, нищожен, никакъв. Нищо работа. Нищо човек.
2. Като +нареч. Все едно, добре. Нищо, нека дойде.

• Като нищо. — С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие.
• За нищо. — Без сериозна причина, по незначителен повод. Скара му се за нищо.
• За нищо на света. — В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе.
• От нищо нещо. — Без съществени средства и суровини правя нещо.
• Няма ми нищо. — Нямам болка, рана, повреда.
Синоними: нула, нищожност, нищожество, незначителност, дреболия, дребнавост, безличие, дребна работа, чудо голямо, вятър, безгласна буква, вятър и мъгла

нощем

+нареч. През нощта, в течение на нощта. Нощем скита из парковете.
Синоними: вечер, нощно време, през нощта, по тъмно, среднощ

нявга

+нареч. +Остар. Някога. Ако нявга друг залюбиш, забрави ме в тоя ден.
Синоними: някога, по-рано, преди, преди време, едно време, во време оно, в старо време, в онова време, на времето си, лани, отдавна, много отдавна, преди много време, в миналото, един ден, кога да е, в бъдеще, някога си, еди-кога, еди-кога си, някой път

някак

неопр. +нареч. По неизвестен начин, по някакъв начин. Ще се оправя някак.
• Някак си. — За подсилване на неопределеността.
Синоними: някак си, еди-как, еди-как си, по някакъв начин, неопределено

някога

неопр. +нареч.
1. Неизвестно кога в миналото, много отдавна. Някога тук са живели динозаври.
2. Неизвестно кога в бъдещето. Дали някога ще се срещнем пак.
• Някога си. — За подсилване на неопределеността.
Синоними: нявга, някогаш, по-рано, преди, преди време, едно време, во време оно, в старо време, в онова време, на времето си, лани, отдавна, много отдавна, преди много време, в миналото, един ден, кога да е, в бъдеще, някога си, еди-кога, еди-кога си, някой път, по-преди, предварително, досега

няколко

неопр. мест. Неизвестно или неопределено колко, но не много; неголямо количество. Няколко години работи по този модел. В стаята имаше няколко деца.
Синоними: разни, различни, редица

някъде

неопр. +нареч.
1. Неизвестно или неопределено къде. Ще се срещнем някъде около гарата.
2. +Разг. Неизвестно или неопределено кога; приблизително. Ела някъде към обед.
• Някъде си. — За засилване на неопределеността.
Синоними: някъде си, еди-къде, еди-къде си

няма

+мин. +св. нема`, +мин. прич. ня`мало, +несв.; безл.
1. Не съществува, не е в наличие. Тогава още нямаше дискотеки.
2. Не е тук, отсъства. Няма го днес на работа.
3. С числително — по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе.
4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? — Няма! • [[Има-няма.]] Приблизително. • _Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение.
• Няма да (я) бъде. 1. — Няма да стане, няма да се осъществи.
2. Няма да живее дълго.
• Няма къде/няма как/няма какво. — По принуда, по необходимост; няма друг изход.
• Няма ме там._ — Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.

обаче

+съюз.
1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу.
2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна.
Синоними: въпреки че, но, при все това, макар, при това, все пак, независимо от, ала, ама

обезателно

+нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването.

обикновено

+нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа.
Синоними: обичайно, по навик, всекидневно, често, редовно, често пъти, по правило, най-често, както винаги

обратно

+нареч.
1. В обратна посока, назад, на връщане. До училище и обратно ходя пеш.
2. Противоположно, иначе.
Синоними: наопаки, противно, напротив, иначе, противоположно, назад, в обратна посока, отново, пак

овреме

+нареч. +Разг. В необходимия момент или малко преди него. Изчезвай овреме, докато не са те открили тук.
Синоними: навреме, своевременно, с време, рано

огниво

+мн. огни`ва, +ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.
Синоними: кремък, запалка

одве

+нареч. +Разг. В два ката, двойно. Преви се одве от болка.
Синоними: наполовина, през половина, надве, разполовено

одеве

+нареч. +Разг. Преди малко, съвсем скоро. Одеве те търсиха по телефона.
Синоними: преди малко, току що, наскоро

околовръст

+нареч.
1. Наоколо, от всички страни.
2. По обиколката на нещо.
Синоними: периферия, около, покрай, от всички страни, отвсякъде, наоколо

окончателно

+нареч. Съвсем, напълно, завинаги. Те окончателно се разделиха.
Синоними: напълно, съвършено, дефинитивно, последно, решително, съвсем, изцяло, веднъж завинаги, радикално, из основи, безвъзвратно, пълно, цялостно

окръжно

+мн. окръ`жни, +ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения.

особено

+нареч.
1. Различно, необикновено. Говориш особено.
2. Твърде много. Особено обичам да пътувам.
3. Предимно, най-вече, изключително. Много е полезно, особено за тебе.
Синоними: най-вече, предимно, главно, именно, преди всичко, на първо място, за подчертаване, в частност, характерно, изпърво, различно, не такова, не така, по своему

от

предлог_. 1. За начална граница, изходна точка, която е начало на отдалечаване. Излезе от стаята.
2. За предмет, от който се отделя друг предмет. Взе от масата хляба.
3. За начална точка във времето. От понеделник тръгвам на работа.
4. За означаване на източник на информация. Научих приказката от мама.
5. За означаване на цяло, към което принадлежи част. Прочетох една от книгите, които ми даде.
6. За произход. Той е от Плевен.
7. За означаване на вещество, материал, от който е изработено нещо. Блуза от коприна.
8. За предмет, който предизвиква някакво усещане. Страхувам се от кучета.
9. За причина. Плача от радост.
10. За големина, размер. Тетрадка от четиридесет листа.
11. За предмет, с който се съпоставя друг предмет. Тя е по-висока от мене.
12. За означаване на логическия субект в страдателни конструкции. Къщата е построена от известен архитект.
13. За количество време, изминало след някакъв момент. Не съм го виждал от миналия вторник.
14. За означаване на причинителя, източника на нещо. Изстрел от пистолет. Писмо от леля._
Синоними: из, между, измежду, като се почне от, поради, заради

отблизо

+нареч. От близко разстояние. Разгледах находката отблизо.
Синоними: наоколо, наблизо, недалеч, наблизко, от близко разстояние, от малко разстояние, близко, тясно, интимно

отведнъж

+нареч.
1. Изведнъж, внезапно.
2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.
Синоними: изведнъж, из един път, на един път, с един замах, неочаквано, изневиделица

отвред

+нареч. От всички страни, отвсякъде. Стръмни скали отвред ограждат манастира.
Синоними: отвсякъде, от всички страни, от всъде, повсеместно

отвсякъде

+нареч. От всички страни. Отвсякъде пристигат гости.
Синоними: отвред, от всички страни, от всъде, повсеместно

отвъд

+нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд.

----

предлог. Изразява местоположение зад нещо. Отвъд реката се простираше обширно поле.
Синоними: оттатък, зад, от другата страна, през, отзад

отвън

+нареч.
1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум.
2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън.
3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят и`.
Синоними: извън, от външната страна, вън, навън, отгоре, откъм лицето, отвънка, от чужбина, от странство, на открито

отвънка

+нареч. +Разг. Отвън.
Синоними: отвън, извън, от външната страна, вън, навън, отгоре, откъм лицето, от чужбина, от странство

отвътре

+нареч.
1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста.
2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.
Синоними: от вътрешността, от средата, от вътрешната страна, отдолу

отгоре

+нареч.
1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно.
2. Върху нещо. Седна отгоре.
3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано.
4. За облекло — върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си.
5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел. 6. От висша инстанция. Отгоре наредиха.
• Гледам отгоре. — Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение.
• Излизам отгоре. — +Разг. Имам надмощие; побеждавам.
Синоними: над, върху, въз, връз, от горната страна, по повърхността, отвън, повърхностно, отвисоко, извисоко, свръх, в повече, надменно, горделиво, гордо

отдавна

+нареч.
1. Преди много време. Ходил съм там отдавна.
2. От дълго време насам. Отдавна не съм го виждал.
Синоними: отколе, едно време, лани, преди време, преди, открай време, от дълго време, отдавна минало, от памти века, преди много време, много отдавна, от старо време, от едно време, на времето си, някога, во време оно

отдалеко

+нареч. Отдалече.
Синоними: отдалеч, на разстояние

отдалече

+нареч.
1. От далечно място. По дрехите му личи, че идва отдалече.
2. +Прен. Внимателно, предпазливо. Макар че се познаваме от много време, той не ме попита веднага, а започна отдалече.

отдолу

+нареч.
1. От долната страна. Отдолу се зачу песен.
2. В долната част. Най-отдолу в библиотеката са книгите, които използвам всеки ден.
3. За облекло — под друго. Облече ли нещо топло отдолу?
• Премервам отдолу догоре (някого). — +Разг. Гледам изпитателно, с недоволство или с любопитство.
Синоними: от долната страна, от ниско, от дълбочина, от низините, изпод

отдясно

+нареч. От дясната страна. Тя седи отдясно. Изстрелът дойде отдясно.

отзад

+нареч.
1. От задната страна на нещо. Мини отзад в градината.
2. Откъм гърба на нещо, зад гърба.
Синоними: изотзад, иззад, в тил, откъм гърба, от задната страна, зад, оттатък, отвъд

отзарана

+нареч. Тая сутрин, днес предобед.

откак

+нареч. Откакто.
Синоними: откакто, след като, оттогава насам, откогато, от времето когато, докогато

откакто

+нареч. От момента, когато. Откакто съм тук не съм виждал такъв сняг.
Синоними: след като, оттогава насам, откогато, от времето когато, докогато

откога

+нареч. От кой момент, от колко време. Откога работиш тук? • _Бог/кой знае откога._ От много отдавна.
Синоними: от кой момент, от кое време

откогато

+нареч. От момента, в който; от което време. Откогато се видяхме, не съм говорил по този проблем.
Синоними: от онова време, от оня момент

отколе

+нареч. +Остар. Отдавна.
Синоними: отдавна, преди, преди време, открай време, от много време, лани, от старо време

отколкото

+съюз. При сравнение — в сравнение с, нежели, вместо. Предпочитам да говоря, отколкото да слушам. По-добре късно, отколкото никога.
Синоними: в сравнение с

откъде

+нареч. От кое място; от коя посока. Откъде мина?
• Откъде накъде. — По каква причина, защо.

----

+съюз. Въвежда косвен въпрос — от кое място, от коя страна. Не видях откъде дойде.

----

+предлог. +Диал. Откъм. Откъде гората се чу птича песен.
Синоними: от кое място, отде, отгде

откъдето

+нареч. и +съюз. От което място. Той стигна края на селото, откъдето се виждаше тополата в двора им.

отляво

+нареч. От лявата страна. Къщата ми е отляво. Жената отляво е майка ми.

отнапред

+нареч. +Разг. От по-рано, отпреди. Познаваме се отнапред.
Синоними: отначало, отпреди, по-рано, предварително, изнапред

отначало

+нареч.
1. В началото, първоначално, първо.
2. От там, където е началото. Давай пак отначало!
Синоними: изпърво, в началото, на първо време, в първия момент, от преди, от по-рано, отнапред, наново, повторно, отново, още веднъж, пак, първоначално, отпърво

отникъде

+нареч. От никое място, от никоя страна. Отникъде не дойде помощ.
Синоними: от никоя страна, от никое място

отново

+нареч. Още един път, пак. Прочети отново урока.
Синоними: наново, отначало, още веднъж, пак, повторно, за втори път, назад, обратно

относно

предлог. По отношение на; що се касае до; по повод на; за. Относно заповедта не сме говорили.
Синоними: относително, що се касае, по отношение на, досежно, релативно, за, върху, по, срещу, против, колкото до, доколкото, откъм

отнякъде

+нареч. От някое място, от някоя страна. Отнякъде се зачу песен.

отпосле

+нареч. След известно време, по-късно.
Синоними: отсетне, по-сетне, по-после, по-късно, след това, от подир, подир

отпред

+нареч.
1. От предната страна, от лицевата част. Отпред роклята е скъсана.
2. Пред другите, най-първи. Отпред вървеше знаменосецът.
3. От посоката пред някого. Отпред се издигаше високо дърво.
Синоними: пред, начело, на преден план, налице, на челно място, на първо място, от предната страна, пред очите ми, напреде

отпреди

+нареч. От по-рано. Познавам го отпреди.

----

предлог. За изразяване на време като момент, преди който е започнало някакво действие. Находките са отпреди 2 000 години.

отрано

+нареч. По-рано от определеното време. Отрано сте тръгнали на екскурзия. Децата трябва отрано да се приучват към ред.
Синоними: от по-рано, от преди, навреме, овреме, своевременно, с време

отрезвително

+ср., само +ед. +Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора.

отръки

+нареч. +Разг. Удобно, сгодно.
• Иде ми отръки. — +Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм.

отсам

+нареч.
1. От тази страна. Мини отсам.
2. От по-близката страна. • [[Отсам-оттатък.]] От всички страни.

----

предлог. За изразяване на местоположение от страната на говорещия. Къщата му е отсам реката.
Синоними: от тая страна, оттук, откъм нас, тук

отсега

+нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията.
Синоними: от тоя момент, занапред, от настоящия момент, отсега нататък, тепърва, в бъдеще

отсетне

+нареч. +Разг. След това, по-късно. Отсетне ще мислим за връщане.
Синоними: отпосле, по-сетне, по-после, по-късно, след това, от подир, подир

отскоро

+нареч. От неотдавна, от преди малко време. Познаваме се отскоро.
Синоними: неотдавна, недавна, наскоро след, от близко време, преди време

отсреща

+нареч.
1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното.
2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зададе брат ми.
Синоними: насреща, насрещната страна, на противоположната страна, срещуположно, на другата страна

отстрана

и [[отстрани`]] +нареч.
1. Вляво или вдясно от нещо, но не отпред. Мини отстрани.
2. Откъм страничната част на нещо. Отстрани книгата е обкована със сребро.
3. От известно разстояние. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше наред.

отстрани

+нареч. — +вж. [[отстрана]].

оттам

+нареч.
1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето.
2. През мястото, за което се говори; през онова място. Всеки ден минавам оттам.
3. От обратната, другата страна; оттатък.
4. Поради това, вследствие на това. Той вече е ходил в този град, оттам е сигурността му, че ще му хареса.
Синоними: от това, затова, следователно

оттатък

+нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.

----

предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.
Синоними: от другата страна, от другия край, отвъд, зад, през, отзад

оттогава

+нареч. От момента, за който се говори; от онзи момент. Оттогава не сме се срещали.
Синоними: от онова време, отдавна, от преди, от този момент, от онзи момент

оттук

+нареч.
1. От това място. Оттук ще продължиш сам.
2. През това място. Оттук минава основното автомобилно движение на града.
3. От това следва; поради това. Оттук и нежеланието му да пътува.
• Оттук нататък. 1. — От това място нататък.
2. От този момент нататък.

----

-[[отта`м]] +нареч. От различни места. Събира средства оттук-оттам.
Синоними: от това място, от тази страна, от тоя край, от този момент

отчасти

+нареч. До известна степен, не напълно. Отчасти ти си права.
Синоними: малко, частично, откъснато, отделно, донякъде, до известна степен, ненапълно, не съвсем

отърва

Не ми отърва.

още

+нареч.
1. Повече; допълнително, в добавка към наличното. Купих още книги.
2. И досега, и в настоящия момент (действието продължава). Той още учи.
3. За подчертаване на приключването на действие. Още вчера върнах парите.
4. При сравнителна степен — за засилване; в по-голяма степен. Още по-хубава.
5. Пак, отново, повторно. Чети още веднъж.
6. При отрицание — преди да. Още не влязъл, заговори.
• Все още. — И до сега.
• И още как. — +Разг. Разбира се, безусловно.

----

+съюз. +Остар. Съединителен съюз — и, та, па, че. Хубава, още работна.
Синоними: пак, също, повече, в повече, в плюс, освен това, все още, досега, дотогава, допълнително, в допълнение, независимо от това, също така, после, при това, на това отгоре, нещо повече

пак

+нареч.
1. Отново, още един път. Тя пак дойде.
2. Въпреки това, дори тогава. И да ме оставиш, пак ще те обичам.
Синоними: наново, отново, отначало, повторно, втори път, друг път, още веднъж, още един път, следващия път, назад, обратно

печено

+ср., само +ед. Месо, изпечено на фурна или на скара. Сервираха ни печено.

пеш

и [[пеша`]] +нареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. Близо е, ще отидем пеш дотам.

----

пе`шът, пе`ша, +мн. пе`шове, (два) пе`ша, +м. +Разг. Долен край на връхна дреха.

пеша

+нареч. — +вж. [[пеш]].
Синоними: пешком, по крака

пешком

+нареч. Пеш.
Синоними: пеша, по крака

пипнешката

+нареч. Пипнешком.
Синоними: пипнешком, несигурно, колебливо

пипнешком

+нареч. С пипане, опипом.
Синоними: пипайки, сляпата, с пипане, пипнешката, несигурно, колебливо

пиано

+Спец. В музиката — тихо.

пладне

+ср., само +ед.
1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне.
2. +Диал. Обед.
• Ден до пладне. — Много кратко време.
• Ще видя звезди по пладне. — Предстои ми голямо изпитание или трудности.
Синоними: обед, пладнина

плачешката

+нареч. Плачешком.
Синоними: с плач, плачешком, плачейки, хленчейки, стенейки, със сълзи на очи, просълзен

плачешком

+нареч. С плач, плачейки. Плачешком влезе в стаята.

плитък

пли`тка, пли`тко, +мн. пли`тки, +прил.
1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чиния.
2. Който не прониква на голямо разстояние. Плитка оран.
3. +Прен. Лишен от задълбоченост, повърхностен, незначителен. Плитки разсъждения. Плитък ум.
• Плитка лъжа. — Лошо съчинена лъжа, на която никой не вярва.
Синоними: несериозен, лекомислен, безсъдържателен, празен, привиден, външен

повече

+нареч. Сравнителна степен от много; по-много. Трябва ни повече храна от миналата година.
Синоними: още, отгоре, на туй отгоре, извън, по-много, над, свръх, по-скоро

погрешка

+мн. погре`шки, +ж. Грешка поради невнимание; случайна грешка, недоразумение.
Синоними: грешка, опущение, неточност, неправилност, недостатък, заблуждение, лъжа, недоразумение, вина, простъпка, престъпление, прегрешение, грях, провинение

подир

предлог. +Разг.
1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола.
2. Въвеждане на следходен момент по отношение на друг момент. Ще се срещнем подир пладне. Пристигат подир седмица.

----

+нареч. Означава неопределен бъдещ момент по отношение на момента, в който се прави съобщението; по-късно, после. Ще мислим по-подир.
Синоними: после, след, отсетне, отпосле, сетне, след това, след малко, зад, на задната страна, отзад

подире

предлог. Подир _1 .

----

+нареч. Подир 2 ._

подръка

+нареч.
1. С ръка под мишницата на друг човек.
2. На удобно място; наблизо. Всичко ми е подръка.

полека

+нареч.
1. Бавно, спокойно, без бързане. Вървя полека.
2. Леко, слабо, внимателно. Бутни го полека.
3. +Разг. Тихо, кротко. Влизам полека.
Синоними: бавно, без бързане, малко по малко, полека-лека, лека-полека, едва-едва, постепенно, полечка, яваш-яваш, мудно, тежко, лениво, нехайно, леко, едва, излеко

полекичка

+нареч., +умал. Много полека.

полечка

+нареч., +умал. +Разг. Много полека.

поначало

+нареч. По принцип. Поначало тази работа не ми харесва.

поне

+нареч. и +част.
1. Най-малко или повече; най-късно, ако не по-рано; барем. Дай ми поне един час. Да се срещнем поне утре.
2. Ако не друго, само. Остави ми поне тази надежда.
Синоними: най-малко, барем, само, колкото да, що-годе, малко нещо, поне малко, малко от малко

понеже

+съюз. Въвежда подчинени изречения за причина и означава по причина на това, че; тъй като; защото. Ще дойда, понеже те обичам.
Синоними: тъй като, защото, дето, за гдето, задето, сега когато, щом

понявга

+нареч. +Остар. Понякога.

понякога

+нареч. От време на време. Понякога си купувам сладолед.
Синоними: нявга, понявга, сегиз-тогиз, от време на време, навремени, рядко, нарядко, не винаги, на промеждутъци, неопределено, периодически, но някой път, спорадично, при случай, случайно

поотделно

+нареч. Едно по едно, всяко нещо само за себе си; поединично. Влизаме поотделно. Разглеждам нещата поотделно.

поред

+нареч. Един след друг, без да се променя реда.
Синоними: последователно, един след друг, ред поред, непрекъснато, на редица

порядъчно

+нареч. Доста, много. Порядъчно пиян.

после

+нареч. След това, след известно време; сетне.

----

предлог. +Остар. Подир, след. После вечерята ще си лягаме.
Синоними: отпосле, след, след това, сетне, по-сетне, впоследствие, по-късно, подир, след време, друг път, втори път, повторно, допълнително, още, в допълнение, освен това, независимо от това, също така

посредством

предлог. Чрез, с помощта на нещо или на някого. Действам посредством заплахи.
Синоними: чрез, с, с помощта

постскриптум

+м., само +ед. Нещо добавено след края на писмо; послепис.

постфактум

+нареч. След това, след края на нещо.

почти

+нареч. Така, че малко не достига; приблизително, горе-долу, току-речи. Почти привърших. Почти цялата нощ не спах. Детето е почти заспало.
Синоними: приблизително, близко, около, горе-долу, кажи-речи, комай, едва, насмалко, ненапълно, частично, наполовина, донякъде, без малко, току-речи, едва ли не, едва не, фактически, всъщност, все едно че, на практика

почуда

+ж., само +ед. Учудване.
Синоними: изненада, удивление, изумление, учудване, зачудване, сюрприз, захлас, недоумение, слисване

правичката

+нареч. Правата.

предвид

+Книж.
I. +Предл. Понякога с +предл. на. Като се вземе под внимание нещо, наличието на нещо; поради, заради, с оглед на, по причина на.
Навярно искат да ни разхладят предвид наближаващите летни горещини. Хр. Смирненски, Съч. III, 123.
Предвид политическата конюнктура ще му поискам година и половина затвор. Д. Ангелов, ЖС, 128.
Те помръзнаха на едно място, па им хрумна, че може да не видят заптиетата, че може те да са отложили за по-късно тръгването си предвид на дебелия сняг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 196.
Дойде и поручикът и ни държа най-сърдитата си реч… Иванов бил мобилизиран като подофицер…, избягал, и… по снизхождение и главно предвид на това, че имал два ордена за храброст от миналата война, не бил даден на военен съд. ВН, 1958, бр. 2066, 4.
II. Като +нареч. Само в съчет.: Има (нямам) предвид; вземам предвид.
+Книж. 1. Нещо. Съобразявам се (не се съобразявам) с нещо, (не)отчитам, (не)помня нещо.
Г-н министре, имайте предвид - тоя човек [Галов] е изпечен мошеник. Й. Йовков, ПГ, 8.
— Ти обаче нямаш предвид едно нещо. Че откакто се споразумяхме с баща ми да живея при него, са минали цели десет години. Ал. Томов, П, 127.
Правеше точна сметка колко и какъв народ ще му трябва, колко и какъв, …, какъв е отсамният и оттатъшният бряг, … Всичко вземаше той предвид. Г. Узунов, НР, 62.
2. Някого.
Помня го в определен момент, когато мога да направя за него нещо. Отпращаха го с празни ръце, понякога с уверения да го имат предвид за следващия път. Ив. Вазов, Съч. IX, 102.
3. Някого. Набелязвам някого (не набелязвам някого), нечия кандидатура (ничия кандидатура) като подходяща за нещо.
Да изберем делегат за околийската конференция… Бая се позамислихме… Пък и секретарят, и комитетът, види се, имали предвид някого, но сигурно искаха да ни изпитат. Кр. Григоров, Н, 132.
— Много неща обаче зависят от хората, които изпълняват законите. Имате ли предложения кой да влезе в бъдещия регулаторен орган, кой да поеме БНТ и БНР? — Нямам предвид конкретни хора. Дем., 2001, бр. 181 [ea].

редовно

+вж. [[редо`вен]]
Синоними: непрекъснато, постоянно, всекидневно, ката ден, системно

респективно

+вж. [[респекти`вен]]

рязко

+вж. [[ря`зък]]
Синоними: кратко, внезапно, преждевременно, решително, категорично, без заобикалки, направо

самоволно

+вж. [[самово`лен]]
Синоними: своеволно, на своя глава, на сама глава, без разрешение, произволно, безчинно, безотговорно, безнаказано

саморъчно

+вж. [[саморъ`чен]]

самостоятелно

+вж. [[самостоя`телен]]

самоуверено

+вж. [[самоуве`рен]]
Синоними: енергично, смело, пламенно, самонадеяно, безочливо, нагло

светкавично

+вж. [[светка`вичен]]
Синоними: стремително, вихрено, като вихър, като светкавица, бързо, внезапно, изневиделица, неочаквано, изненадващо

свирепо

+вж. [[свире`п]]

свободно

+вж. [[свобо`ден]]
Синоними: без ограничение, безпрепятствено, независимо, самостойно, самостоятелно, по воля, охолно, неограничено, на простор, непринудено, естествено

своеволно

+вж. [[своево`лен]]
Синоними: самоволно, на своя глава, на сама глава, без разрешение, произволно, безчинно, безотговорно, безнаказано, надменно, арогантно

своевременно

+вж. [[своевре`менен]]
Синоними: с време, навреме, тъкмо, овреме, отрано, рано

своенравно

+вж. [[своенра`вен]]

своеобразно

+вж. [[своеобра`зен]]
Синоними: особено, по своему, самобитно, оригинално, бамбашка, необикновено, не като другите

свръхестествено

+вж. [[свръ`хестествен]]

сговорно

+вж. [[сгово`рен]]

себично

+вж. [[себи`чен]]

седмично

+вж. [[се`дмичен]]

секретно

+вж. [[секре`тен]]

семейно

+вж. [[семе`ен]]

семпло

+вж. [[се`мпъл]]

сензационно

+вж. [[сензацио`нен]]

сервилно

+вж. [[серви`лен]]

серийно

+вж. [[се`риен]]

сериозно

+вж. [[серио`зен]]

сетивно

+вж. [[сети`вен]]

сиво

+вж. [[сив]]

системно

+вж. [[систе`мен]]
Синоними: систематически, постоянно, редовно, непрекъснато, непрестанно, последователно

скапано

+вж. [[ска`пан]]

скверно

+вж. [[скве`рен]]

скокливо

+вж. [[скокли`в]]

сконфузено

+вж. [[сконфу`зен]]

скромно

+вж. [[скро`мен]]
Синоними: бедно, просто, непретенциозно

скучно

+вж. [[ску`чен]]

скъпо

+вж. [[скъп]]

слабо

+вж. [[слаб]]
Синоними: бледо, неясно, едва, неенергично, без енергия, едва-едва, вяло

славно

+вж. [[сла`вен]]

сладкодумно

+вж. [[сладкоду`мен]]

сладостно

+вж. [[сла`достен]]

случайно

+вж. [[случа`ен]]
Синоними: нечакано, неочаквано, непредвидено, ненадейно, неподготвено, тутакси, изневиделица, евентуално, неволно, без умисъл, нередовно, понякога, от време на време, сегиз-тогиз, по една случайност, по едно чудо, при случай

смаяно

+вж. [[сма`ян]]

собственоръчно

+вж. [[собственоръ`чен]]

сполучливо

+вж. [[сполучли`в]]

справедливо

+вж. [[справедли`в]]

спретнато

+вж. [[спре`тнат]]

сравнително

+вж. [[сравни`телен]]
Синоними: относително, в сравнение с

срамежливо

+вж. [[срамежли`в]]

срамно

+вж. [[сра`мен]]

среднощ

+ж., само +ед. +Разг. Полунощ.
+прил. [[средно`щен]], средно`щна, средно`щно, +мн. средно`щни. Среднощни гости.
Синоними: полунощ, късно през нощта, късна нощ, потайна доба

срочно

+вж. [[сро`чен]]

сръчно

+вж. [[сръ`чен]]
Синоними: умело, ловко, компетентно, умно, лесно

стабилно

+вж. [[стаби`лен]]
Синоними: устойчиво, твърдо, здраво

стандартно

+вж. [[станда`ртен]]

старателно

+вж. [[стара`телен]]

статично

+вж. [[стати`чен]]

стегнато

+нареч.
1. С добра организация, при добър ред; дисциплинирано, строго. Войниците вървят стегнато.
2. В сбита форма, кратко. Изказвам се стегнато.
Синоними: здраво, яко, силно, плътно, трайно, кратко, сбито, ясно

стереотипно

+вж. [[стереоти`пен]]

стеснително

+вж. [[стесни`телен]]

стихийно

+вж. [[стихи`ен]]

стоешком

+нареч. В изправено положение; като стоя. Стоешком изпих един сок.
Синоними: прав, на крака, стоейки

стократно

+вж. [[стокра`тен]]
Синоними: многократно, често, много, изобилно, обилно

стопроцентово

+вж. [[стопроце`нтов]]

странно

+вж. [[стра`нен]]
Синоними: чудно, чудновато, невидяно, неестествено, особено, оригинално, необикновено, необичайно

страстно

+вж. [[стра`стен]]

страхливо

+вж. [[страхли`в]]

страховито

+вж. [[страхови`т]]

страхотно

+вж. [[страхо`тен]]
Синоними: отвратително, ужасно

страшно

+нареч.
1. Заплашително, застрашително, страховито, опасно. Гледам страшно.
2. +Разг. Извънредно много; изключително. Филмът страшно ми хареса.
Синоними: ужасно, страхотно, страховито, застрашително, заплашително, чудовищно, опасно

стремглаво

+вж. [[стремгла`в]]
Синоними: стремително, през глава, напрегнато, с напрежение, с пълна пара

стремително

+вж. [[стреми`телен]]
Синоними: стремглаво, през глава, напрегнато, с напрежение, с пълна пара

стриктно

+вж. [[стри`ктен]]

строго

+вж. [[строг]]
Синоними: внимателно, съсредоточено, щателно

стройно

+вж. [[стро`ен]]

стръвно

+вж. [[стръ`вен]]

стръмно

+вж. [[стръ`мен]]
Синоними: стръмнина, стръмните, наклон, надолнище, нанадолнище, нагорнище, склон, урва, скат, стръмно място, височина, върло, полегатост, наклоненост

студено

+вж. [[студе`н]]

субективно

+вж. [[субекти`вен]]

суеверно

+вж. [[суеве`рен]]

суетливо

+вж. [[суетли`в]]

суетно

+вж. [[суе`тен]]

сумарно

+вж. [[сума`рен]]

сумрачно

+вж. [[су`мрачен]]

сурово

+вж. [[суро`в]]
Синоними: жестоко, грубо, лошо, зле

сухо

+вж. [[сух]]
Синоними: раздразнено, сопнато, сприхаво

сходно

+вж. [[схо`ден]]

съблазнително

+вж. [[съблазни`телен]]

съвестно

+вж. [[съ`вестен]]

съвкупно

+вж. [[съвку`пен]]
Синоними: заедно, наедно, наведнъж, вкупом, купом, съвместно, ведно, изцяло

съвместно

+вж. [[съвме`стен]]
Синоними: съвкупно, заедно, наедно, наведнъж, вкупом, купом, ведно, изцяло

съвременно

+вж. [[съвре`менен]]

съвсем

+нареч.
1. До крайна степен; напълно, съвършено. Облякох съвсем нова рокля. Съвсем забравих.
2. С отрицание — никак, ни най-малко. Съвсем не е страшно.
• Съвсем не! — Отрицателен отговор при запитване според военния устав; не.
Синоними: напълно, изцяло, всецяло, основно, из корен, съвършено, досущ, подробно, детайлно, буквално, дословно, докрай, еднакво, дибидюс, като цяло, изключително, навсякъде, открай докрай, окончателно, крайно, цялостно, пряко, точно, веднага, незабавно, ей сега

съвършено

+вж. [[съвърше`н]]
Синоними: съвсем, напълно, изцяло, всецяло, основно, из корен, досущ, подробно, детайлно, буквално, дословно, докрай, еднакво, дибидюс, абсолютно, безусловно, неограничено, във всяко отношение, извънредно, крайно, пълно, цялостно, окончателно

съгласно

предлог. Съгласно с, в съответствие с, според. Действай съгласно указанията.
• Съгласно с. — +предлог. Според. Действай съгласно с указанията.
Синоними: според, съобразно с, спроти, в съгласие с, съответно, по силата на

съгласувано

+нареч. В съгласие, като предварително сме уеднаквили позицията си. Действаме съгласувано.
Синоними: в съгласие с, в съчетание с, заедно

съдбовно

+вж. [[съдбо`вен]]

съдбоносно

+вж. [[съдбоно`сен]]

съдържателно

+вж. [[съдържа`телен]]

съжалително

+вж. [[съжали`телен]]

съзвучно

+вж. [[съзву`чен]]

съзерцателно

+вж. [[съзерца`телен]]

съзидателно

+вж. [[съзида`телен]]

съзнателно

+вж. [[съзна`телен]]
Синоними: умишлено, преднамерено, нарочно, желано, искано, с пълно съзнание, със съзнание, не току-така, с цел

съкровено

+вж. [[съкрове`н]]

сълзливо

+вж. [[сълзли`в]]

съмнало

+ср., само +ед. +Разг. Времето, когато става светло; развиделяване. Тръгнах по съмнало.
Синоними: сутрин, утрин, утро, заран, съмване, развиделяване, разсъмване, светло, видело, на ранина

съмнително

+вж. [[съмни`телен]]
Синоними: подозрително, загадъчно, надали, едва ли, несигурно, невероятно, малко вероятно

сънено

+вж. [[съ`нен]]

сънливо

+вж. [[сънли`в]]

сънотворно

+мн. сънотво`рни, +ср. Сънотворно лекарство; приспивателно.

съответно

+вж. [[съотве`тен]]
Синоними: надлежно, както подобава, както му е редът, подобаващо, уместно, на място

съпричастно

+вж. [[съприча`стен]]

съразмерно

+вж. [[съразме`рен]]
Синоними: пропорционално, хармонично, съотносително, съобразно с, съгласно с, според

сърдечно

+вж. [[сърде`чен]]
Синоними: добросърдечно, искрено, непресторено, мило, приятно, приветливо, от сърце, от душа и от сърце, откровено, чистосърдечно, от все сърце, охотно, на драго сърце, с удоволствие

сърдито

+вж. [[сърди`т]]

сърцато

+вж. [[сърца`т]]

сърцераздирателно

+вж. [[сърцераздира`телен]]

съсредоточено

+вж. [[съсредоточе`н]]
Синоними: внимателно, щателно, строго

състрадателно

+вж. [[състрада`телен]]

съчувствено

+вж. [[съчу`вствен]]
Синоними: с чувство, развълнувано, разгорещено, със съчувствие, прочувствено

същевременно

+вж. [[същевре`менен]]
Синоними: наведнъж, изведнъж, едновременно, в същото време, в това време, съвместно, заедно с това, спонтанно

съществено

+вж. [[съще`ствен]]

също

+нареч. По същия начин; както друг. Аз също ще пътувам. Тя е висока също като майка си.
Синоними: също тъй, тъй, еднакво, по същия начин

сякаш

+нареч.
1. Изразява предположение; струва ми се, като че ли. Навън сякаш вали.
2. Изразява сравнение; като че ли, също като. А тя, сякаш винаги го е правила, смело превърза раната.
Синоними: като че ли, май че, гаче ли, изглежда, види се, може би, възможно, вероятно, уж, божем, струва ми се, чини ми се, правдоподобно, нима, мигар, чунким, по всичко изглежда

тайно

+вж. [[та`ен]]
Синоними: скрито, скритом, скришом, потайно, мълчешком, мълчешката, крадешком, дискретно, подмолно, нелегално, конспиративно, вътрешно, в душата си, на себе си, инкогнито, задкулисно, непочтено

тайнствено

+вж. [[та`йнствен]]

така

показ. нареч.
1. По този начин. И ти трябва да се учиш така. И аз мога така.
2. По следния начин. Трябва да постъпиш така: срещаш го, заговарваш го, като че ли нищо не се е случило.
3. В голяма степен, много, толкова. Така се уморих днес! Така ме боли главата!
4. Като +част. За присъединяване с предходно изказване в знак на съгласие; да, наистина, вярно. Не му се учи, и това е! — За съжаление, така е.
5. Като +част. За потвърждение, съгласие; да, добре, разбирам, схващам. Първо ще отидеш до магазина. — Така. А после?
6. Като +част. За усилване на въпросителна дума. Как така? Защо така? Къде така?
• Така и така. — И без това, и без друго. Така и така си тук, да ми помогнеш в тоя превод.
• Така ли? — Наистина ли, вярно ли. Утре заминавам в чужбина. — Така ли? И къде ще ходиш?
• Така и. — Като +част. За усилване, за подчертаване съдържанието на мисълта. Така и не разбрах къде е ходила.
• И така. — За въвеждане на обобщение, заключение. И така, България достига своя разцвет...
• Така че/така щото. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за последица. Аз вече бях излязъл, така че нищо не успя да ми направи.
• Както — така и. — Съюз. За съотнасяне на еднородни части. Той престана да общува както с баща си, така и с мене.
• Така/тъй или иначе/инак. — По този или по друг начин, по различни начини, по безразлично какъв начин. Пътувах с влак, после с автобус, после пак с влак — няма значение, така или иначе пристигнах навреме.
Синоними: тъй, по такъв начин, по този начин, тъкмо тъй, точно тъй, именно, да, вярно, правилно, истина, наистина

тактично

+вж. [[такти`чен]]

талантливо

+вж. [[талантли`в]]

там

+нареч.
1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затвора. Там той прекарал цялата си младост.
2. Като +част. За изразяване на неопределеност, омаловажаване, пренебрежителност. Вземи там какво да е и бързо се връщай! • [[Тук-там.]] Само на някои места, не навсякъде, по-скоро нарядко. Тук-там още е останал сняг.

таман

+нареч. +Разг. Тъкмо. Таман да отвори и се спря.
Синоними: толкова, точно, баш, тъкмо, напълно, определено, достатъчно, доста

татък

+нареч. +Разг. Нататък.
Синоними: нататък

твърде

+нареч. В голяма степен; значително, доста, много. Отношението му е твърде лошо. Искаше твърде много.
Синоними: значително, доста, бая, много, премного, обилно, богато, повече, извънредно, изобилно, в голяма степен, извънредно много, прекалено, прекомерно

твърдо

+вж. [[твърд]]
Синоними: неогъваемо, непреклонно, неумолимо, устойчиво, стабилно, здраво

театрално

+вж. [[театра`лен]]

тежко

+нареч.
1. Много, прекалено. Тежко натоварен кон.
2. Бавно, мудно, тромаво, едва. Стъпвам тежко.
3. С голямо затруднение, изтощено, без сила, едва. Тежко си поемаха въздух.
4. С важност; авторитетно, надменно. Започна да говори тежко.
• Спя тежко. 1. — Спя непробудно.
2. Спя неспокойно.
• Тежко ми — (или ти, му, и`, ни, ви, им) _е. 1. Лошо ми е.
2. Измъчва ме нещо.
3. На какво. Изпитвам тежест, болка. Тежко ми е на стомаха.

----

+нареч. +Разг. За израз на съжаление, съчувствие във връзка с предстоящи нещастия, беди. Тежко` и`, да знае какво я чака!_
Синоними: чудно, бавно, тромаво, неподвижно, мъчно, важно, авторитетно, с важност, с достойнство, трудно, болезнено, с мъка, мъчително

текстуално

+вж. [[текстуа`лен]]

телеграфически

телеграфи`ческа, телеграфи`ческо, +мн. телеграфи`чески, +прил. Телеграфичен.
+нареч. [[телеграфи`чески]].

телеграфично

+вж. [[телеграфи`чен]]

темпераментно

+вж. [[темпераме`нтен]]

тенденциозно

+вж. [[тенденцио`зен]]

теоретически

теорети`ческа, теорети`ческо, +мн. теорети`чески, +прил. Теоретичен.
+нареч. [[теорети`чески]].

теоретично

+вж. [[теорети`чен]]

тепърва

+нареч. +Разг.
1. Оттук нататък, занапред. Тепърва ще се срещаме.
2. Чак сега, едва сега. Хората тепърва се срещат, не се познават.
Синоними: наново, отново, отсега, занапред, в бъдеще, отсега нататък, за пръв път, сега, едва сега

терасовидно

+вж. [[терасови`ден]]

тесногръдо

+вж. [[тесногръ`д]]

тихо

+нареч.
1. За звук, говор — слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо.
2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.
Синоними: безмълвно, безгласно, негласно, шепнешком, шепнешката, нечуто, безшумно, на пръсти, бавно, полека, предпазливо, незабелязано, спокойно, тихомълком, мирно и тихо, полугласно

тихомълком

+нареч. Без говор, безмълвно. Става и си тръгва тихомълком.

тичешком

+нареч. С тичане, като тичам. Тръгна тичешком към къщата.
Синоними: тичешката, тичайки, бегом, бежешком, бежешката, търчешком, търчешката

тогава

показ. нареч.
1. В момента, за който се говори, не сега. Показах му писмата и едва тогава той ми повярва. Какво да ти говоря за минали неща — тогава бях млад и всичко ми се струваше по-лесно.
2. В такъв случай, при това положение. Щом си готов, тогава да тръгваме. Ако ще се караме, тогава никъде не тръгвам!
Синоними: то газ, тогиз, по онова време, в същия момент, току, в такъв случай, следователно, значи

току

+нареч. +Разг.
1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля. Току бях влязъл и той дойде.
2. От време на време. Минат не минат един-два дни, току дойдат да искат нещо — олио, сол.
3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм.
4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • [[Току-виж.]] Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.

толкова

показ. мест.
1. За еднаквост в количеството или степента на предмети и признаци. Стигат ли ти толкова пари? Бях толкова разтревожен, че нищо не разбрах. Колкото повече приказваш, толкова по-лошо става.
2. За интензифициране на количествен или качествен признак; много, твърде. Толкова мъки преживях! Толкова много!
Синоними: толкоз, това количество

толкоз

показ. мест. Разг. Толкова.

топло

+нареч. С излъчване на топлина. Слънцето грее топло. Гледам детето топло. Говоря му топло.

точно

+нареч. С точност, в съответствие на действителността.
Синоними: тъй, също тъй, също така, буквално, съобразно с, съгласно с, правилно, баш, тъкмо, таман, безусловно, безпрекословно, напълно, вярно, правдиво, искрено, предано, истински, изрично, категорично, ясно, наистина, пряко, съвсем, веднага, незабавно, ей сега, право

трезво

+вж. [[трезв]]

тройно

+вж. [[тро`ен]]

тромаво

+вж. [[тро`мав]]

троснато

+нареч. Ядосано, сопнато, сърдито. Отговарям троснато.

трудно

+нареч. С усилие, мъчно. Старата жена вървеше трудно по неравния път.
Синоними: мъчно, тежко, болезнено, с мъка, мъчително

трудолюбиво

+вж. [[трудолюби`в]]

тук

показ. мест.
1. На това място; на мястото, където е говорещият. Аз живея тук, в този дом.
2. В този случай, при такива обстоятелства.
3. При проверка — налице съм, ето ме. • [[Тук-там.]] На отделни места, не навсякъде.
Синоними: тъдява, насам, наоколо

тука

показ. мест. Тук.

тутакси

+нареч. +Разг. Веднага, в същия миг. Тутакси отговорих на въпроса му.
Синоними: веднага, мигновено, незабавно, неотложно, немедлено, бързо, моментално, на часа, още сега, тозчас, в миг, завчас, скоро, ненадейно, изневиделица, неочаквано, внезапно, изведнъж

туткаво

+вж. [[ту`ткав]]

тщеславно

+вж. [[тщесла`вен]]

тъдява

+нареч. +Разг. По тези места; наоколо, тук. Тъдява срещнах мечката за първи път.
Синоними: тук, близо, наоколо, тук наоколо, тук наблизо, насам, около, околовръст, край, в близост, в съседство, наблизо, до, при

тъжно

+вж. [[тъ`жен]]

тъжовно

+вж. [[тъжо`вен]]

тъй

показ. нареч. Така.
• Тъй като. — Съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото, понеже. Ще закъснея, тъй като ще имаме събрание.
Синоними: така, по този начин, по такъв начин, тъкмо тъй, точно тъй, именно

тъкмо

+нареч.
1. В определен момент, току-що. Тя тъкмо влезе и телефонът звънна.
2. Равно, точно. Тъкмо две години стаж не му достигнаха за пенсия.
3. На определено място; точно, право. Тя спря тъкмо в средата на поляната.
Синоними: точно, така, таман, баш, право, направо, толкова, навреме, напълно, анджак, апропо, току-що, одеве, преди малко, ей сега, едва, веднага

тъмно

+ср., само +ед. Неосветено място или тъмната част от денонощието.
• По тъмно. 1. — Много рано сутрин.
2. Много късно вечер.
• По тъмно. 1. — Много рано сутрин.
2. Много късно вечер.
• От тъмно до тъмно. — По цял ден, от сутрин до вечер.
• До тъмно. — До късно вечер, докато се стъмни.
Синоними: мрачно, като в рог, непрогледно, непроницаемо, неясно, замъглено, тъмнина, мрак, мръкнало

тънко

+вж. [[тъ`нък]]

тъпо

+вж. [[тъп]]

тържествено

+вж. [[търже`ствен]]

търпеливо

+вж. [[търпели`в]]

тягостно

+вж. [[тя`гостен]]

убедено

+вж. [[убеде`н]]

убедително

+вж. [[убеди`телен]]

убийствено

+вж. [[уби`йствен]]

уверено

+вж. [[уве`рен]]

увлекателно

+вж. [[увлека`телен]]

угодно

+вж. [[уго`ден]]

удивено

+вж. [[удиве`н]]

удобно

+вж. [[удо`бен]]

удовлетворително

+вж. [[удовлетвори`телен]]
Синоними: сносно, доста добре, задоволително

ужасно

+вж. [[ужа`сен]]
Синоними: забележително, удивително, необикновено, извънредно, във висша степен, отвратително, страхотно

уклончиво

+вж. [[уклончи`в]]

укорително

+вж. [[укори`телен]]

умело

+вж. [[уме`л]]
Синоними: ловко, сръчно, компетентно, умно, лесно

уместно

+вж. [[уме`стен]]
Синоними: на място, подходящо, подобаващо, съответно, успешно, добре

умислено

+вж. [[уми`слям се]]

умишлено

+вж. [[уми`шлен]]
Синоними: съзнателно, нарочно, тенденциозно, предумишлено, преднамерено, със съзнание, с намерение, с умисъл, с тенденция, с цел

умната

+нареч. +Разг. С ум, с разум. Внимавай, действай умната!
Синоними: умно, разсъдливо, трезво, благоразумно

умолително

+вж. [[умоли`телен]]

упоително

+вж. [[упои`телен]]

упорито

+вж. [[упори`т]]

уроки

само +мн. +Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки.
• Да не те хванат уроки. — +Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите).

услужливо

+вж. [[услужли`в]]

успокоително

+вж. [[успокои`телен]]

утешително

+вж. [[утеши`телен]]

утре

+нареч.
1. В деня след днешния. Утре ще отида на гости.
2. +Разг. В най-скоро време. Утре ще се заженят.
3. Като +същ., +ср. Бъдещето.

факултативно

+вж. [[факултати`вен]]

фалшиво

+вж. [[фалши`в]]

фамилиарно

+вж. [[фамилиа`рен]]

фанатично

+вж. [[фанати`чен]]

фантастично

+вж. [[фантасти`чен]]

фатално

+вж. [[фата`лен]]

феерично

+вж. [[феери`чен]]

феноменално

+вж. [[феномена`лен]]

фигуративно

+вж. [[фигурати`вен]]

физиологично

+вж. [[физиологи`чен]]

фиктивно

+вж. [[фикти`вен]]

формално

+вж. [[форма`лен]]

фрагментарно

+вж. [[фрагмента`рен]]

фрапантно

+вж. [[фрапа`нтен]]

френетично

+вж. [[френети`чен]]

фронтално

+вж. [[фронта`лен]]

функционално

+вж. [[функциона`лен]]

халтаво

+вж. [[ха`лтав]]

хаотично

+вж. [[хаоти`чен]]

хапливо

+вж. [[хапли`в]]

характерно

+вж. [[хара`ктерен]]

хармонично

+вж. [[хармони`чен]]

харно

+вж. [[ха`рен]]
Синоними: добре, хубаво, тъй да е, бива

хвалебно

+вж. [[хвале`бен]]

хвърчешката

+нареч. Хвърчешком.

хвърчешком

+нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо.
Синоними: хвърчешката, хвърчейки, бързо, стремително

херметично

+вж. [[хермети`чен]]

хигиенично

+вж. [[хигиени`чен]]

хиперболично

+вж. [[хиперболи`чен]]

хипотетично

+вж. [[хипотети`чен]]

хитро

+вж. [[хи`тър]]

хищно

+вж. [[хи`щен]]

хлабаво

+вж. [[хла`бав]]

хладно

+вж. [[хла`ден]]

ходом

+нареч. С ходене (обикн. при промяна на темпото). Тръгнахме ходом, а после започнахме да подтичваме.
• Ходом марш! — Военна заповед за придвижване с маршова стъпка.

хоризонтално

+вж. [[хоризонта`лен]]

храбро

+вж. [[хра`бър]]

хрипкаво

+вж. [[хри`пкав]]

хрипливо

+вж. [[хрипли`в]]

хрисимо

+вж. [[хри`сим]]

хронично

+вж. [[хрони`чен]]

хубаво

+нареч.
1. Приятно. Много ми е хубаво в тази къща.
2. Добре. Хубаво сте се наредили — и работа имате, и къща си купихте.
3. Много, доста. Хубаво ще те набия, да запомниш.
нареч. умал. [[ху`бавичко.]]

художествено

+вж. [[худо`жествен]]

хуманно

+вж. [[хума`нен]]

царствено

+вж. [[ца`рствен]]

цветисто

+вж. [[цвети`ст]]

целебно

+вж. [[целе`бен]]

целенасочено

+вж. [[целенасо`чен]]

целесъобразно

+вж. [[целесъобра`зен]]

целомъдрено

+вж. [[целомъ`дрен]]

церемониално

+вж. [[церемониа`лен]]

циклично

+вж. [[цикли`чен]]

цинично

+вж. [[цини`чен]]

цялостно

+вж. [[ця`лостен]]
Синоними: напълно, пълно, съвършено, окончателно, съвсем, изцяло

чаровно

+вж. [[чаро`вен]]

частично

+вж. [[части`чен]]
Синоними: отчасти, непълно, ненапълно, малко, откъслечно

частно

+мн. ча`стни, +ср. Спец. В математиката — резултат от действие делене.

----

+нареч. Като частно лице. Работя частно.

чевръсто

+вж. [[чевръ`ст]]

черно

+вж. [[че`рен]]

честито

+вж. [[чести`т]]

честно

+вж. [[че`стен]]
Синоними: почтено

често

+вж. [[чест]]
Синоними: постоянно, неведнъж, непрекъснато, обикновено, обичайно, периодически, често пъти, редовно, начесто, многократно, нерядко, много пъти, нееднократно

чет

+м.[[]], +неизм. +Остар. Брой.
• Нямат чет. — Твърде много са.
Синоними: брой, изброяване

четворно

+вж. [[четво`рен]]

четливо

+вж. [[четли`в]]

чинно

+вж. [[чи`нен]]
Синоними: почтително, уважително, угодливо, мирно, кротко, послушно

числено

+вж. [[чи`слен]]

чисто

+нареч.
1. Без замърсявания. В стаята е чисто.
2. Без друг примес.
3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто.
4. Изключително, предимно, само. Проблемът си е чисто твой.
• Преписвам на чисто. — Преписвам в окончателен вид.
• Чисто и просто. 1. — В действителност. Той чисто и просто не знае, затова мълчи.
2. Направо, без уговорки. Чисто и просто ела, когато искаш.

човечно

+вж. [[чове`чен]]

чувствително

+вж. [[чувстви`телен]]
Синоними: явно, видимо, забележимо, доста

чудесно

+вж. [[чуде`сен]]

чудовищно

+вж. [[чудо`вищен]]

чудодейно

+вж. [[чудоде`ен]]

чудотворно

+вж. [[чудотво`рен]]

чутно

+вж. [[чу`тен]]

шахматно

+нареч.
1. В редуващи се светли и тъмни петна.
2. Като се редуват. Шахматно разположени хора.

шеговито

+вж. [[шегови`т]]

шеметно

+вж. [[ше`метен]]

шепнешката

+нареч. Шепнешком.

шепнешком

+нареч. Като шепна, с шепот, шепнейки.
Синоними: шепнешката, шепнейки, шушукайки

шесторно

+вж. [[шесто`рен]]

шик

ши`кът, ши`ка, само ед., м. Проява на вкус; елегантност, изящество. Видим шик.
прил. неизм. [[шик]].
+нареч. [[шик.]] Проявата му не е шик.
Синоними: изящно, елегантно, гиздаво, с вкус, биещ на очи, моден, елегантен, екстра, луксозен, първокласен, скъп, изисканост, изящество, елегантност, финес, екстравагантен, изискан, изящен, отличен, превъзходен, спретнат, стегнат, светски, чудесен, великолепен, фин

шикозно

+вж. [[шико`зен]]

широко

+вж. [[широ`к]]

щастливо

+вж. [[щастли`в]]

щателно

+вж. [[ща`телен]]
Синоними: внимателно, съсредоточено, строго, подробно, основно

щедро

+вж. [[ще`дър]]
Синоними: богато, обилно, изобилно, с пълни шепи, (същ.) изобилие, в изобилие

щом

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за време, след чието действие се извършва и действието от главното изречение; когато, веднага след като. Щом се върна от работа, ще ти се обадя.
2. За въвеждане на констативно изречение; след като. Закусих. — Щом си закусил, ставай от масата. Е, щом е така, съгласен съм.
Синоними: като, веднага като, щом като, когато, сега когато, тъй като, понеже

щото

относ. мест. и +съюз.
1. +Остар. Каквото.
2. +Остар. Че, да.
3. +Разг. Защото. Няма да ям, щото не ми е нещо добре на стомаха.

щураво

+вж. [[щу`рав]]

юруш

+м., само +ед. +Остар.
1. Нападение, атака, пристъп. Децата на юруш излязоха навън.
2. Като +междум. Напред, в атака! Юруш на маслините!

яваш

+прил., +неизм. +Разг. За тютюн — който не е силен, лют, остър, а мек.

----

+нареч. +Разг. Бавно, полека. • [[Яваш-яваш.]] +Разг. Бавно, едва-едва. Както си я подкарал яваш-яваш, скоро няма да свършиш!

ядовито

+вж. [[ядови`т]]

язвително

+вж. [[язви`телен]]

яката

+нареч. +Разг. Силно, много, здраво. Трябва яката да се потрудиш.
Синоними: здравата, силно, кораво, яко

яко

+нареч. +Разг.
1. Здраво, здравата; яката.
2. Много, твърде много; яката. Яко се е натряскал.
Синоними: здраво, силно, стегнато, плътно, трайно

А

+съюз.
1. За съпоставяне на еднородни части пред или след отрицание в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Не аз, а той трябва да се срамува от поведението си. Ей там е пощата, а малко по-нататък е книжарницата. Той им диктува, а те пишат.
2. За противопоставяне на прости изречения и изразяване на контраст, несъответствие, несъвместимост. Очаквах разбиране, а се сблъсках с озлобление и враждебност. Тук грее слънце, а каква мъгла беше в ниското. Млад човек е още, а косата му побеляла.
3. За присъединяване на изречение или части на изречение. Минаха години и всичко се промени. А той все още не се завръщаше. _• А` — а`. За съотнасяне на последователни или взаимнозависими действия. [[А`]] днес да отиде, а` утре да се обади по телефона — така измина цяла година, без да се видят и чуят. [[А`]] малко си се разсеял, а` са те обрали — няма да усетиш дори!

----

+част.
1. За усилване на подбуда, подкана: хайде, я. А вземи си, не се стеснявай!
2. За усилване на възражение, несъгласие, закана. А, той ще ми каже! Ще ми се плезиш, а!
3. За усилване на констатация. А колко хубаво беше в детските ми години!
4. +Разг. За въпрос при молба да се повтори казаното: моля. А? Какво каза?
5. За въпрос, когато се очаква утвърдителен отговор: нали. Утре заминаваш, а? Май че си болна, а, бабо?

----

+междум.
1. За изразяване на учудване, изненада. А, ти ли си?
2. За изразяване на несъгласие, недоволство. Ааа, напротив, защо да не ям? А, ама ако захванем да се обиждаме, тя става друга!
3. За изразяване на внезапно досещане. Не мога да си спомня къде съм го виждал. Аа, да, сетих се!

----

- +представка. В състава на думи за посочване на отсъствие или за отричане на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. адинамичен, алогичен, аморален, анормален, аполитичен, асеизмичен, асиметричен, асинхронен, асоциален; авитаминоза, асиметрия, атеизъм._
Синоними: но, ала, ама, (частица) ама, пък, (нар.) обаче

ако

+съюз. За въвеждане на подчинено изречение, което показва условието, при спазването на което едно действие може да се осъществи или е можело да се осъществи. Ако разбера, веднага ще отида. Ако знаех, щях да отида. Ако знаех, бих отишъл.
Синоними: в случай, при условие, стига само

ала

+съюз. Но, а [[1]] (във 2 знач.).
Синоними: но, обаче, тъй, наистина, точно така, действително, тъй де, в същност, ама

ама

+съюз. +Разг. Но, обаче.

----

+част. За усилване на възражение, недоволство, закана, изненада, смайване. Ама че работа! Ама късмет извадих, гледай какъв дъжд!
Синоними: но, ала, (частица) пък, (нар.) обаче

ами

+съюз. +Разг. А [[1]] (в 1 и 2 знач.).

----

+част. +Разг.
1. За усилване на потвърждение, съгласие. Ами да! Ами така е.
2. За възражение или усилване на възражение и несъгласие. Щял да си купува нова кола. Ами, къде у него толкова пари!
3. За въпрос след озадачаване и изненада: така ли, наистина ли. Катастрофирал с колата? Ами?!
4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже, как да се каже, за изразяване на колебание. Ами... не знам откъде да започна. Амии... как да ти кажа...

да

+част.
1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! — Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.

----

+част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
• Нека да. — За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
• Да не би да. — За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?

----

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Искам да пътуваме заедно. Готов съм да ти помогна.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име. Желанието му да я срещне беше много голямо.
3. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Трудно е да стигнеш върха.
4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и др. Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.
5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му. Трябва да тръгвам. Започвам да играя. Продължавам да пея.
Синоними: (частица) така, тъй, нима, така ли, (нар.) вярно, действително, наистина, разбира се

дето

съюз и +нареч. +Разг. Където, гдето. Дето старо не се почита, там за добро недей пита.

----

+съюз. +Разг.
1. Въвежда подчинени обстоятелствени, допълнителни, определителни или подложни изречения; че. Той не знае, дето сме пътували миналата седмица. Лошо е, дето трябва да крием.
2. Въвежда вметнати конструкции: дето казват, дето има една дума и др.

и

+съюз.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.

----

+част.
1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал?
2. Също. И аз ще дойда с вас.

----

+междум.
1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани!
2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега!

----

– +вж. [[тя]].

----

– +вж. [[неин]].
Синоними: (частица) в повече, в плюс, отгоре

или

+съюз.
1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно се изключват или се заменят. Ще пиша или ще спя. Ще дойда утре или най-късно вдругиден.
2. За присъединяване на уточняващи, поясняващи части на изречението. През пролетта, или по-точно през май, ще продължим строителството. Какво си направила с парите? Или си ги загубила?!
• Или — или. — За изразяване на алтернативност. Трябва да избереш — или работата, или мене.
• Дали — или/ли — или. — В пряк или непряк въпрос — за запитване при колебание, съмнение. Дали да тръгна, или да остана вкъщи? Питам се дали си струва да ходя, или да си гледам работата.

като

предлог.
1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. И той е като баща си. Навън е горещина като огън. Бял като сняг. Работя като роб. Пее като славей. Яде като слон.
2. При свеждане на качества на лица и предмети към по-частна категория (за функция, професия, длъжност и др.). Като учител е добър, но като баща не е. Като апартамент е хубав, но не е подходящ за тях. Работи като журналист. Известен е като поет.
3. При посочване или изброяване на образци, примери. Трябва да се ядат плодове като ябълки, круши, сливи. Обичам леки напитки като бирата.

----

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за начин. Върви, като куца.
2. За въвеждане на подчинено изречение за време. Като си идвах, заваля дъжд. Като се върна, ще се обадя по телефона.
3. За въвеждане на подчинено изречение за условие или причина. Като работиш добре, ще те оценят. Като не искаш, няма да дойдеш. Като нямаш пари, няма да пътуваш.
• Като да/като че/като че ли. — Въвеждат подчинени изречения за сравнение, означаващи предположение, несигурност. Държи се така,като че ли му е слугиня. Върви, като че ще литне.
• Тъй като. — Въвежда подчинено изречение за причина. Не мога да ти я дам, тъй като книгата ми трябва.
• Щом като. — Въвежда подчинено изречение за време, за причина. Щом като се върна, ще излезем на разходка. Щом като ти не можеш да дойдеш, ще си намеря друга компания.
Синоними: (нар.) подобно на, по подобие, както, по същия начин, (предл.) колкото

ни

+част. За подсилване на отрицанието; нито. Не знае ни дума.

----

– +вж. [[ние.]]

----

– +вж. [[наш]].

----

+съюз. Нито. Ни сяда, ни става.
• Ни единият, ни другият. — Никой.

нито

+част.
1. Подсилва отрицанието. Не каза нито дума.
2. За отрицателна заповед. Нито дума повече!

----

+съюз. Повтаря се при еднородни изрази и изречения.
1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения, които се отричат. Нито умееш да готвиш, нито умееш да шиеш.
2. За присъединяване — при подчертаване на нещо: и не. Не идвай в понеделник, нито във вторник.

но

+съюз.
1. За противопоставяне на еднородни части. Малък, но смел. Изкарвам не по много, но редовно.
2. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. Чете, но не помни. Смея се, но само аз си знам какво ми е.
3. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. Болен съм, но ще тръгна.
4. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. Студено е, но през януари винаги е така.
• Но и. — За добавяне, присъединяване. Ще взема тази рокля. Но и обувките ще купя. Той е откровен, но и често груб с хората.
Синоними: обаче, ала, макар, все пак, а, ама

па

+съюз. +Разг.
1. И, след това. И плеснат [[с]] ръце, па се прегърнат.
2. А, но, пък. Уморих се вече; цял ден чистих, па и децата гледах.
3. Та, пък. Седнах, па заплаках.

----

+част. +Разг. За засилване и потвърждение; пък. Каква си па ти лоша.

та

+съюз.
1. +Диал. За свързване на еднородни части в простото изречение и на прости изречения в сложно; и.
2. +Разг. За противопоставяне. Аз не успях, та той ли?
3. За следствие; затова, поради което. Купих още една, та станаха общо пет.
4. За присъединяване; и. Изключиха го и не можа да завърши. Та така, скита се сега насам-натам.

----

+част.
1. +Разг. За подчертаване; че. Като каза колело та колело — извади ми душата.
2. +Диал. За подсилване на въпросителни частици и думи или като въпросителна частица. Успях да говоря с него. — Е, та?

то

+вин. не`го, +крат. го, +дат. +остар. не`му, +крат. му, +лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло!
4. +Разг. +Пренебр. +Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря и` като човек, ама то мълчи като риба.
5. Като +част. +Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки.
• А/и/пък то. — За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа.
• Ако/когато/щом — то. — Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш.

ту

съюз _• Ту-ту. За свързване на редуващи се еднородни части в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Ходи ту при майка си, ту при свекърва си и непрекъснато се жалва. Не може да се съсредоточи — ту вземе книгата, ту я остави._

хем

част. +Разг.
1. За усилване на предупреждение, молба. Хем да не забравиш!
2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изненада. • [[Хем-хем.]] Съюз.
1. За съединяване на изречения, чиито действия се извършват едновременно. Хем пее, хем плаче.
2. За включване на две или повече части: и — и. Кой цвят ти харесва — белият или зеленият? — Хем белият, хем зеленият.

че

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение. Видях, че тръгнаха към реката. Той каза, че това малко го интересувало. Чух, че ще се женят.
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Стори ми се, че чух шум. Странно е, че още никой не е дошъл.
3. За въвеждане на подчинено определително изречение. Мисълта, че ще го види, я крепеше.
4. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Видях го, че плаче.
5. +Разг. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото. Може и да закъснея, че имаме гости.
6. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за последица. Така се е натряскал, че нищо не вижда.
7. +Остар. Като съчинителен съединителен съюз: и. Заплака, зарида, че на майка си продума.
8. +Разг. За въвеждане на присъединено изречение. Изтървах я и тя се счупи. Че като се разкряска, не можеш да си представиш!
• Въпреки че. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка – действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че няма осемнайсет години, взеха я на работа.
• Макар че. — Съюз за реална отстъпка; въпреки че.
• Така/тъй че. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за следствие: ето защо, поради това. Малък си, тъй че не можеш да ми държиш сметка.
• При все че. — Съюз. Въпреки че, макар че. Не мога да си позволя тая покупка, при все че много ми се иска.

----

+част. +Разг.
1. За усилване на заповедно или подбудително значение. Че покажи му къщата!
2. За подчертаване на потвърждение, съгласие. Че хубава е, защо не я вземеш!
3. За наблягане; дори, даже. Че и да съм ходил! Защо трябва да ти казвам?

я

+част. +Разг.
1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я!
• я — я. — +Съюз. +Разг. За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж — я се върне, я не.

----

+междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш! Я каква е пораснала!

ай

+междум. +Разг.
1. За изразяване на неприятна изненада или уплаха; ах.
2. За изразяване на внезапно усещане на болка; ох.

ало

+междум.
1. В телефонен разговор — възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.
2. +Разг. +Пренебр. Възглас за привличане на вниманието: хей!, слушай!

апропо

+нареч. Впрочем, между другото, тъкмо.
Синоними: по този случай, тъкмо, при това, тъкмо навреме, разгеле

ах

+междум.
1. За изразяване на учудване, изненада, уплаха. Ах, как ме стресна!
2. За изразяване на радостно чувство, задоволство. Ах, че е хубава!
3. За изразяване на закана. Ах, ах, ах, ще те науча аз тебе!

аха

+част. +Разг.
1. За потвърждение, изразено мимоходом: да, наистина, така е. – Чуваш ли какво ти говоря? — Аха — каза тя, продължавайки да гледа втренчено в телевизора.
2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. И той, аха да си отвори устата — тя пак го прекъсва.

----

+междум.
1. За изразяване на внезапно досещане, вникване, проумяване. Аха, разбрах най-после!
2. За изразяване на закана или шеговита закана. Аха, ще видим тая работа!
Синоними: (частица) да, (нар.) вярно, така

бау

и [[ба`у-ба`у]] +междум.
1. За подражаване на кучешки лай.
2. Вик, когато искаме да изненадаме, да уплашим или да стреснем някого.

благодаря

благодари`ш, +мин. +св. благодари`х, +мин. прич. благодари`л, +несв.
1. На кого, +За какво. Изказвам благодарност, признателност. Тя ми благодари за поканата.
2. В речевия етикет — учтива формула за съгласие или отказ в отговор на предложение, покана, оказано внимание, поздрав и др. Благодаря! Благодаря много! Благодаря, с удоволствие! Не, благодаря!
Синоними: (гл.) признателен съм, изказвам благодарност, доволен съм, благодарен съм, мерси, сполай

браво

+междум. За изразяване на одобрение, възхищение: отлично, много добре, превъзходно.
Синоними: отлично, много добре, ашколсун

варда

+междум. +Разг. За предупреждение — пази се.
Синоними: махни се, отстрани се, бягай, внимавай, пази се

всуе

+нареч. +Остар. Напразно, напусто.
Синоними: напразно, напусто, на вятъра, залудо, нахалост, без полза

гол

го`ла, го`ло, +мн. го`ли, +прил.
1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце.
4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.
5. +Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди. • [[Гол-голеничък.]] +Разг. Съвсем гол.
• С голи ръце. — +Разг. Без оръжие или без инструменти.

----

го`лът, го`ла, +мн. го`лове, (два) го`ла, +м. +Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.
Синоними: (същ.) необлечен, съблечен, разсъблечен, разголен, непокрит, непостлан, необрасъл, (същ.) беден, дрипав, голтак, бедняк, окъсан, (същ.) лишен, (същ.) неоперен, без перушина, неопитен, незрял, (същ.) неподправен, неукрасен

довиждане

Поздрав при сбогуване, с който се предполагат нови срещи; до нови срещи.
Синоними: сбогом

еврика

+междум. За израз на радост от щастливо хрумване, неочаквано откритие.

ех

+част. За усилване при изразяване на копнеж, мечта, желание. Ех, да можех сега за секунда да се върна в ония години!

----

+междум.
1. За израз на радост, задоволство, възхищение. Ех че хубаво!
2. За израз на мъка, съжаление, примирение. Ех, какво да се прави, такъв е животът — тежък...
3. За израз на раздразнение, закана. Ех, това нещо — измъчи ме, все се поврежда!

здравей

Поздрав към близък човек. Здравей, как си? • [[Здравейте!]] Поздрав към няколко души или към строени войници, ученици.

здрасти

Вариант на здравей. Поздрав при среща с много близък.

кръгом

+нареч.
1. В полукръг около собствената си ос. Обръщам се кръгом.
2. Военна команда за обръщане в противоположната посока.

кукуригу

+междум. За наподобяване вик на петел.

мерси

+част. +Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря.

млък

+междум. Мълчи! Млъквай! Не говори!
Синоними: тишина, не говори, шт, млъкни, глас не издавай, глас да не се чува, свивай си устата

моля

мо`лиш, +мин. св. мо`лих и моли`х, +мин. прич. мо`лил и моли`л, +несв.
1. Кого, +За какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като +част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като +част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като +част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо.
6. Като +част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – _моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре.
• Моля ти се/моля ви се. 1. — При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!_
Синоними: (гл.) замолвам, помолвам, примолвам се, прося, попросвам, изпросвам, измолвам, искам, изисквам, апелирам, отправям молба, (гл.) поисквам, (гл.) умолявам, призовавам, зова

наздраве

+междум. Пожелание при ядене и пиене.
Синоними: (нар.) сигурно, положително

нани

+междум. Припев за приспиване на малки деца; спи. Нани, мило дете, нани-на.

оле

+междум. +Разг. Израз на изненада, уплаха, болка; ой, ох. Оле, закъснявам!

олеле

+междум. За израз на болка, страх, нещастие. Олеле, счупих си ръката!

ох

+междум.
1. За израз на болка, съжаление, досада. Ох, много ме боли!
2. За израз на учудване, радост, вълнение. Ох, колко хубаво мирише!

пардон

+междум. За изказване на извинение: простете, извинете.
Синоними: моля, извинете, извинявам се, простете, прощавайте

пляс

+междум. За наподобяване на шум от удар или от падане във вода.

супер

+мн. су`пери, (два) су`пера, +м. +Разг. Супермаркет.

----

+нареч. +Разг. Отлично, превъзходно. Филмът е супер! Как си? — Супер съм!

тик

и`кът, ти`ка, +мн. ти`кове, (два) ти`ка, +м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

тряс

+междум. За наподобяване на силен и рязък шум — от гръм, падане, взрив и др.

туп

+междум. За наподобяване на звук при падане или при ритмично удряне. Сърцето му биеше: туп, туп, туп. Туп — една зряла круша падна близо до него.

уви

+междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен.

ура

+междум.
1. Боен вик на войска.
2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав.

уф

+междум.
1. Изразява досада, недоволство. Уф, колко трябва да уча за утре!
2. За израз на мъка, оплакване, болка. Уф, че ме болят краката! Уф, пак трябва да пера!

ух

+междум. +Разг. Уф.

цап

+междум. За наподобяване на звук от падане или удар.

чао

+междум. +Разг. Възклицание при раздяла; довиждане.

чук

+междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?

----

чу`кът и чукъ`т, чу`ка и чука`, +мн. чу`кове, (два) чу`ка, +м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — +Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.

щрак

+междум. За наподобяване на шум, произведен от превъртане на копче на апарат и др.
Синоними: щракване, плющене, гръм, изгърмяване

язък

+нареч. +Разг. Жалко. Язък за труда ми!
Синоними: жалко, за съжаление

а

+съюз.
1. За съпоставяне на еднородни части пред или след отрицание в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Не аз, а той трябва да се срамува от поведението си. Ей там е пощата, а малко по-нататък е книжарницата. Той им диктува, а те пишат.
2. За противопоставяне на прости изречения и изразяване на контраст, несъответствие, несъвместимост. Очаквах разбиране, а се сблъсках с озлобление и враждебност. Тук грее слънце, а каква мъгла беше в ниското. Млад човек е още, а косата му побеляла.
3. За присъединяване на изречение или части на изречение. Минаха години и всичко се промени. А той все още не се завръщаше. _• А` — а`. За съотнасяне на последователни или взаимнозависими действия. [[А`]] днес да отиде, а` утре да се обади по телефона — така измина цяла година, без да се видят и чуят. [[А`]] малко си се разсеял, а` са те обрали — няма да усетиш дори!

----

+част.
1. За усилване на подбуда, подкана: хайде, я. А вземи си, не се стеснявай!
2. За усилване на възражение, несъгласие, закана. А, той ще ми каже! Ще ми се плезиш, а!
3. За усилване на констатация. А колко хубаво беше в детските ми години!
4. +Разг. За въпрос при молба да се повтори казаното: моля. А? Какво каза?
5. За въпрос, когато се очаква утвърдителен отговор: нали. Утре заминаваш, а? Май че си болна, а, бабо?

----

+междум.
1. За изразяване на учудване, изненада. А, ти ли си?
2. За изразяване на несъгласие, недоволство. Ааа, напротив, защо да не ям? А, ама ако захванем да се обиждаме, тя става друга!
3. За изразяване на внезапно досещане. Не мога да си спомня къде съм го виждал. Аа, да, сетих се!

----

- +представка. В състава на думи за посочване на отсъствие или за отричане на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. адинамичен, алогичен, аморален, анормален, аполитичен, асеизмичен, асиметричен, асинхронен, асоциален; авитаминоза, асиметрия, атеизъм._
Синоними: (съюз) но, ала, ама, ама, пък, (нар.) обаче

ама

+съюз. +Разг. Но, обаче.

----

+част. За усилване на възражение, недоволство, закана, изненада, смайване. Ама че работа! Ама късмет извадих, гледай какъв дъжд!
Синоними: (съюз) но, ала, пък, (нар.) обаче

ами

+съюз. +Разг. А [[1]] (в 1 и 2 знач.).

----

+част. +Разг.
1. За усилване на потвърждение, съгласие. Ами да! Ами така е.
2. За възражение или усилване на възражение и несъгласие. Щял да си купува нова кола. Ами, къде у него толкова пари!
3. За въпрос след озадачаване и изненада: така ли, наистина ли. Катастрофирал с колата? Ами?!
4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и) пред пауза, в която се обмисля какво да се каже, как да се каже, за изразяване на колебание. Ами... не знам откъде да започна. Амии... как да ти кажа...

аха

+част. +Разг.
1. За потвърждение, изразено мимоходом: да, наистина, така е. – Чуваш ли какво ти говоря? — Аха — каза тя, продължавайки да гледа втренчено в телевизора.
2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. И той, аха да си отвори устата — тя пак го прекъсва.

----

+междум.
1. За изразяване на внезапно досещане, вникване, проумяване. Аха, разбрах най-после!
2. За изразяване на закана или шеговита закана. Аха, ще видим тая работа!
Синоними: да, (нар.) вярно, така

ба

+част. +Разг.
1. За изразяване на възражение или за усилване на възражение. – Ще стигна навреме. — Ба, ще стигнеш, виж колко е часът!
2. За предпазливо присъединяване към констатация или предположение. – Щяла да напуска мъжа си. — Ба, като нищо ще го стори, знаеш я каква е.
Синоними: ами, брей, я гледай, нима, как така

бе

+част. +Разг.
1. При обръщение обикн. към мъж или дете — за подсилване на обръщението и изразяване на близост, фамилиарност. Какво бе, Стояне? Иване бе, не ме ли чуваш? Кажи бе, детенце, какво искаш?
2. За обръщение като израз на фамилиарност или пренебрежение. Стига бе, не може да бъде! Така ли бе? Хайде бе!
3. За подсилване при изразяване на присъединяване към мнението, становището на събеседника. Да бе, да бе! Вярно бе, изчезнала!

белки

+част. +Остар.
1. Може би, вероятно.
2. Дано.
3. Нима, мигар.

белким

+част. +Остар. Белки.

бре

+част. +Диал. При обръщение или вместо обръщение — за изразяване на фамилиарност, пренебрежение, ирония. Иване бре, дърто магаре! Кажи, бре!

----

+междум.
1. За изразяване на изненада или продължително чудене, тюхкане. Бре, падна детето! Ама че работа, бре-бре-бре!
2. За изразяване на подигравка, ирония. Бре-бре, голям певец!

брей

+междум.
1. За изразяване на възражение. Брей, ти ще ми кажеш!
2. С удължаване на гласната [[е]] — за израз на продължаващо учудване. Брей, видя ли какво щеше да стане! Влакът заминал, брей, какво ще правя сега!

гиди

+част. +Разг.
1. За подсилване на обръщения, изказани с думи, които изразяват отрицателно отношение към лицето или предмета. Гиди мръсницо такава! Гиди магаре с магаре!
2. За подсилване на обръщения като израз на лека, шеговита закана. Гиди палавнико! Гиди Иване, калпазане!

годе

+вж. [[кой-го`де]]

да

+част.
1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! — Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.

----

+част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
• Нека да. — За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
• Да не би да. — За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?

----

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Искам да пътуваме заедно. Готов съм да ти помогна.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име. Желанието му да я срещне беше много голямо.
3. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Трудно е да стигнеш върха.
4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и др. Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.
5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му. Трябва да тръгвам. Започвам да играя. Продължавам да пея.
Синоними: така, тъй, нима, така ли, (нар.) вярно, действително, наистина, разбира се

даже

+част.
1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох.
2. Съюз. Присъединява части на изречението или изречения с уточняващо значение. Търсих те, даже идвах у вас. Той пътува всеки ден, даже в най-големия студ.
Синоними: дори, чак, нещо повече, всъщност

дори

+част.
1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка от теб.
2. +Остар. За подчертаване на количество, брой.
3. Като +съюз. За присъединяване на части от изречение или на цели изречения. Аз си тръгнах, дори не я погледнах.
• Дори и. — Дори (в 1 знач.). Дори и това не и` достигна.
• Дори (и) да. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка; даже (и) да, макар (и) да.
Синоними: даже, чак, въпреки, макар, освен това, вън от това, при все че, макар и да, нещо повече, всъщност

ей

+част. +Разг.
1. За посочване или за подсилване на посочване, обикновено в съчетание с показателни думи: ето. Къде да се подпиша? — Ей тук. Откъде купихте прасковите? — Ей от онова магазинче. Ей го и татко!
2. За привличане на вниманието вместо обръщение или за подсилване на обръщение. Ей, защо вземаш от тухлите? Ей, момче, не чуваш ли, че те викат?
• Ей сега. — Много скоро, съвсем скоро. Идваш ли? — Ей сега, само да заключа. Тук ли е Мария? — Ей сега излезе.

----

+междум. +Разг.
1. За изразяване на раздразнение, недоволство, досада. Ей, омръзна ми да те слушам!
2. За израз на съжаление. Ей, изтървахме я! Ей, жалко!
3. При присъединяване към констатация за израз на учудване, изненада. Без малко щяхме да изтървем влака! — Ей, и какво щяхте да правите после!

ето

+част.
1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж!
2. За подчертаване на констатация, обобщение. Ето как хората натрупват пари.
Синоними: ето че, не щеш ли

зер

+част. +Разг.
1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер.
2. Нима. Зер трябва да дойда чак там?
Синоними: разбира се, така, няма съмнение

и

+съюз.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.

----

+част.
1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал?
2. Също. И аз ще дойда с вас.

----

+междум.
1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани!
2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега!

----

– +вж. [[тя]].

----

– +вж. [[неин]].
Синоними: в повече, в плюс, отгоре

именно

+нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Павликени. Именно защото те обичам, искам да ти помогна.
Синоними: точно, тъй, така, точно тъй, тъкмо така, тъкмо тъй, (нар.) точно така, вярно, правилно, тъкмо, буквално

леле

+междум. +Разг.
1. Изразява учудване. Леле колко е хубаво тук!
2. Изразява съжаление, съчувствие. Леле варе. Леле боже. Леле мале, колко ли пари трябва да дадем.
3. Като +част. в народните песни. Леле Ивано, Иванке! Леле разболяла се Марийка.

ли

+част.
1. За общ въпрос, който изисква от събеседника да отговори с да/не. Ще дойдеш ли с мене? С Мария ли заминаваш?
2. В разделително въпросително изречение, с което на събеседника се предлага да избере една от няколко взаимноизключващи се възможности. Коя химикалка искаш — червената ли, синята ли, някаква друга ли?
3. За усилване. Какво ли искаше тоя човек? Защо ли не тръгнах още тогава? Будя го, а то — спи ли спи.
4. Като +съюз. За въвеждане на въпросително допълнително изречение; дали. Попитах го ще тръгва ли.
5. Като +съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за условие: ако. Не тръгнеш ли веднага, ще закъснееш.
6. Като +съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време: когато. Върнеше ли се вкъщи, веднага се захващаше да чисти.
• Ли — или. — Разделителна съюзна връзка в сложно съчинено изречение. Ще тръгваш ли с мене, или оставаш тук?

ма

+част. +Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къде си?

май

+м., +неизм. Петият месец на календарната година.

----

+част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен.
• Май че. — Май.
Синоними: като че ли, комай, изглежда, вероятно, сигурно, почти, току-речи, гаче ли, види се, струва ми се, чини ми се, сякаш, може би, възможно е, тъй да се каже

мари

+част. +Разг. За обръщение към жена или за подсилване на обръщение към жена. Стояно мари, къде си?

ми

– +вж. [[аз]].

----

– +вж. [[мой]].

----

+ср., само +ед. Название на третия тон на музикалната гама.

мигар

+част. +Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул?
Синоними: нима, чунким, като че ли, сякаш

му

– +вж. [[той]].

----

– +вж. [[негов]].

----

+част. Употребява се при глаголи и имена за усилване на неодобрение, пренебрежение, заплаха или радост. Без да му мисли много. Пустият му човек.

на

+Разг.
1. Вземи. На` ти парите!
2. За изразяване на неочакваност; ето ти, не щеш ли. Говорим за Мария и на` — тя насреща.
3. Ето, това е. На` ти изненада!
Синоними: ето, ето на, ето ти, това е то, виж, вземи, дръж, хвани,

надали

+нареч. Едва ли, вероятно не, не вярвам да. Късно е вече, надали ще дойде.
Синоними: едва ли, съмнително, невероятно, невъзможно, кой знае дали

нали

+част.
1. Въпросителна частица, с която се предполага или изисква положителен отговор. Нали ще дойдеш?
2. Усилителна частица, която подчертава известността на нещо. Нали съм малък, не можах да прочета всичко.
3. Усилителна частица, която се използва при изразяване на недоволство, яд и др. Нали все бързаш, виж сега какво стана.

например

+нареч.
1. При уточняване — взето като пример, за илюстрация. Някои цветя, например кокичето, минзухарът, синчецът, цъфтят рано през пролетта.
2. Вметната или въвеждаща дума — да речем, ето. Например аз съм лекар.
Синоними: да вземем за пример, ето, ето на, да речем, тъй да се каже

не

+част.
1. Изразява отрицание пред различни части на изречението: пълно при сказуемото и частично при другите части. Не зная. Ела не днес, а утре. Не мога да не призная (Признавам).
2. Придава слабоутвърдителен смисъл. Не че не мога, но не искам. (Мога, но не искам).
3. Изразява утвърждение, ако следващата дума започва с не- или без-. Не е непознат (Познат е).
4. Самостоятелно изразява отрицателен отговор. — Познаваш ли го? — Не.
5. При прилагателни и наречия в сравнителна степен за изразяване на равенство или краен предел. Ще бъда тук не по-рано от утре.
6. Изразява усилване, потвърждаване. Не изяде ли ги? (Нали ги изяде?)
• Не и не. — В никакъв случай.
• Едва ли не. — Почти.
• Не щеш ли. — Неочаквано, изнанадващо; ето че.
Синоними: забранявам, по никакъв начин, не може, не трябва, не бива, дума да не става

невям

+нареч. +Диал. Може би, вероятно, изглежда, като че ли.

негли

+нареч. +Диал. Може би, навярно.
Синоними: може би, вероятно, сякаш, навярно

недей

+мн. неде`йте.
1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега!
2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с други глаголи в неопределена форма. Недей пя!
Синоними: спри, стой, остави, не прави

нейсе

+нареч. +Разг. Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт). Не исках да заминава, ама нейсе.
Синоними: както и да е, тъй да бъде, тъй да е, може и така, така или иначе, все едно, нека тъй да е, от мене да мине, нека, да върви

нека

+част.
1. За изразяване на желание, съгласие или необходимост, подбуда. Нека вали!
2. За изразяване на закана, предупреждение. Нека само да се върне, ще я науча как се лъже!
3. За изразяване на пренебрежение или безразличие. Нека върви, щом иска.
Синоними: дано, така да бъде, желателно е, хайде, дай боже, може, разрешавам

нещяло

+ср., само +ед.
• За щяло и нещяло. — +Разг. За нещо неоснователно, безпричинно, несериозно. Сърди се за щяло и нещяло.

ни

+част. За подсилване на отрицанието; нито. Не знае ни дума.

----

– +вж. [[ние.]]

----

– +вж. [[наш]].

----

+съюз. Нито. Ни сяда, ни става.
• Ни единият, ни другият. — Никой.

нима

+част. За питане, като се изразява учудване, недоумение, изненада, съмнение. Нима не го познаваш? Нима е лошо да помагаш на другите?
Синоними: мигар, чунким, като че ли, тъй ли, я виж, как така, че как тъй, не думай, що думаш, не може да бъде, какво думаш, как щяло, невъзможно, невероятно, може ли, белким

нито

+част.
1. Подсилва отрицанието. Не каза нито дума.
2. За отрицателна заповед. Нито дума повече!

----

+съюз. Повтаря се при еднородни изрази и изречения.
1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения, които се отричат. Нито умееш да готвиш, нито умееш да шиеш.
2. За присъединяване — при подчертаване на нещо: и не. Не идвай в понеделник, нито във вторник.

о

предлог. За изразяване на:
1. Контакт, допир, досягане до повърхността. Водите се разбиваха о стръмните брегове.
2. Обхващане, увиване, прикрепване. Хвана се о мене.

----

+част. Означава:
1. Обръщение. О, майко моя!
2. Усилва потвърждение или отрицание. О, не, в никакъв случай!

----

+междум. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада. О, каква красота! О, ужас!

ой

+междум. За израз на болка, уплаха, учудване, радост; ох. Ой, как хубаво ухае!

----

+част. За усилване, за подчертаване; о. Ой, махни, махни кахъри люти.

па

+съюз. +Разг.
1. И, след това. И плеснат [[с]] ръце, па се прегърнат.
2. А, но, пък. Уморих се вече; цял ден чистих, па и децата гледах.
3. Та, пък. Седнах, па заплаках.

----

+част. +Разг. За засилване и потвърждение; пък. Каква си па ти лоша.

по

предлог.
1. За движение върху повърхност в разни посоки или за движение в определени рамки, където се извършва нещо. Вървя по улицата. Разпитвам по училищата. Ходя по изложби.
2. За въвеждане на това, към което е насочено определено действие или което предизвиква определено състояние. Удрям по рамото. Тъгувам по лятото.
3. В съчетание с числителни имена, означаващи единична цена или определено количество — за разпределение. По десет лева за килограм. По два за десет лева. Двама по двама.
4. За означаване на приблизителното време, когато се извършва действие. По Великден. По Петровден. По това време.
5. За показване облеклото на определен човек. Стоя по риза. Ходя по чорапи.
6. За средство. Пращам по пощата/по влака/по автобуса. Говоря по телефона.
7. За показване вида дейност или областта, в която се простира дейността. Учител по история. Факултет по журналистика.
8. В съответствие, въз основа на. Разбрах по стъпките. Съдя по външността. Работя по усмотрение.
9. За причина. Пропуснато по погрешка. По тази причина.
10. За насоченост. Вървя по следите ти. Плувам по течението.

----

+част. За образуване на сравнителна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта: по-висок; по-хубаво; по` обичам; по` юнак; по` на север; по` към мене.
Синоними: върху, на, над, отгоре, чрез, посредством, относно, за, срещу, против

се

+вж. [[и`скам]]

те

+вин. тях, +крат. ги, +дат. +остар. тям, +крат. им, +лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.

----

+част. +Диал. Ето, ето така, ей. Те` къде е селото, може и пеш да се стигне.

ти

+вин. те`бе 1 или +съкр. теб, +крат. те 2 , +дат. +остар. те`бе 2 , +крат. ти 2 , +лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като +част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!

тоест

+нареч.
1. Въвежда пояснение след объркване или промяна на намерението, изказано с думи. До гарата има два километра, тоест повече са.
2. С други думи, по-точно, това значи.
Синоними: сиреч, с други думи, другояче, иначе, това значи, тъй да се каже, ще рече, така

уж

+част.
1. За подсилване на недоверие в чуждо твърдение. Казва, че уж бил щял да заминава в чужбина.
2. За израз на недоверие в чуждо твърдение. Говореше, че уж вземал голяма заплата.
3. За изразяване на съмнение в качествата или разочарование поради разминаване с очакване. Нали си уж добър лекар. Уж японско, ама и то се поврежда.
4. За изразяване на предпазливост, несигурност. Сега уж съм по-добре. Е, нали уж утре ще получим заплатите.
5. За предпазливо присъединяване към чуждо твърдение. Уж много я хвалят напоследък по немски, че ще видим.
Синоними: като че ли, божем, сякаш, ужким

ужким

+част. +Разг. Уж.

ха

+част. +Разг.
1. За подбуда към действие или за усилване на подбуда. Ха, ха, дий! Ха вземи го, няма да ти се счупят ръцете!
2. Тъкмо, без малко, аха [[1]] (във 2 знач.). И той — ха да се строполи на пода, хванах го здраво! • [[Ха-ха.]] Съюз.
1. За съотнасяне на редуващи се действия или възможности. Ха нагоре, ха надолу, та право срещу мене!
2. За съотнасяне на взаимнозависими действия. Ха си тръгнал, ха съм те претрепал!

----

+междум.
1. За изразяване на силна изненада. Ха, гледай какво става там!
2. За израз на закана, недоволство. Ха, само ти се намери такъв многознайник! Да му се не види и работата, ха!

хайде

+част.
1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняваме!
2. За възражение, несъгласие. Хайде, не ме будалкай! Хайде, хайде, не ме лъжи!
3. За снизхождение или примирение. Евтино ти го давам, ама хайде!
• Хайде де! — Като +междум. За израз на силно недоволство и несъгласие. Пише се голям началник, ще ме наказва! Хайде де!

хе

+част. +Разг. За посочване; ей, ето там. Хе къде е селото, зад оная горичка!

----

+междум. +Разг. За израз на изненада. Хе, вижте го какво направи!

хей

+част. +Разг. Ей
1. Хей там го остави! Хей, какво правиш там? Хей, я се върни!

----

+междум. +Разг. Ей _2 . Хей, какъв човек!_

хем

част. +Разг.
1. За усилване на предупреждение, молба. Хем да не забравиш!
2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изненада. • [[Хем-хем.]] Съюз.
1. За съединяване на изречения, чиито действия се извършват едновременно. Хем пее, хем плаче.
2. За включване на две или повече части: и — и. Кой цвят ти харесва — белият или зеленият? — Хем белият, хем зеленият.

хич

+нареч. +Разг.
1. Никак. Хич не ми се спи.
2. Като +част. +Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат.
• Хич ме няма. 1. — Много съм зле физически.
2. Много съм зле в определена област, в определено отношение.
Синоними: никак, съвсем, на никаква цена, за нищо, ни най-малко

чак

+нареч.
1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината.
2. За подчертаване на степента, с която се проявява нещо. Чак толкова не мога да остана, най-много два дни. Чак великан не съм, но съм достатъчно висока.

----

+част. +Разг. За усилване, подчертаване; дори. Толкова те чаках,чак се уморих.
Синоними: дори, даже, до

че

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение. Видях, че тръгнаха към реката. Той каза, че това малко го интересувало. Чух, че ще се женят.
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Стори ми се, че чух шум. Странно е, че още никой не е дошъл.
3. За въвеждане на подчинено определително изречение. Мисълта, че ще го види, я крепеше.
4. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Видях го, че плаче.
5. +Разг. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото. Може и да закъснея, че имаме гости.
6. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за последица. Така се е натряскал, че нищо не вижда.
7. +Остар. Като съчинителен съединителен съюз: и. Заплака, зарида, че на майка си продума.
8. +Разг. За въвеждане на присъединено изречение. Изтървах я и тя се счупи. Че като се разкряска, не можеш да си представиш!
• Въпреки че. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка – действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че няма осемнайсет години, взеха я на работа.
• Макар че. — Съюз за реална отстъпка; въпреки че.
• Така/тъй че. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за следствие: ето защо, поради това. Малък си, тъй че не можеш да ми държиш сметка.
• При все че. — Съюз. Въпреки че, макар че. Не мога да си позволя тая покупка, при все че много ми се иска.

----

+част. +Разг.
1. За усилване на заповедно или подбудително значение. Че покажи му къщата!
2. За подчертаване на потвърждение, съгласие. Че хубава е, защо не я вземеш!
3. За наблягане; дори, даже. Че и да съм ходил! Защо трябва да ти казвам?

чунким

+част. +Разг. Нима, мигар, като че ли. Чунким не знаеш къде живея!
Синоними: като че ли, нима, мигар

ще

+част. За образуване на бъдеще време на глаголите.

що

въпр. мест.
1. +Остар. В пряк въпрос — при запитване за същността на действия, състояния и явления; какво. Що ще правим сега?
2. Във възклицателни изречения — за израз на учудване, възхищение; колко. Що пари са минали през ръцете ми!
3. Като +съюз. +Остар. За въвеждане на допълнителни изречения; какво. Не знае що прави.
4. Като +част. +Остар. При въпрос — какво, моля.
• Що за. — За изразяване на отношение към същността на предмет, състояние, явление, която буди недоумение или възмущение у говорещия. Що за поведение! Що за маниери!

----

относ. мест. Остар. Който; каквото. Туй, що не свети.

----

въпр. нареч. Разг.
1. При въпрос за причина — защо. Що не си гледаш работата, ами се занимаваш с мене?
2. Като +съюз. Защо; че, понеже.
• Що се отнася до. — Относно, във връзка с, по отношение на.
Синоними: какво, как

я

+част. +Разг.
1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я!
• я — я. — +Съюз. +Разг. За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж — я се върне, я не.

----

+междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш! Я каква е пораснала!

Делова

+вж. [[делови`]]

кресна

+вж. [[кря`свам]]

купен

+вж. [[купу`вам]]

стана

+вж. [[ста`вам]]

храсна

+вж. [[хра`свам]]

Ангуила

Ангуила е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. [[w:Ангуила]]

Банджул

Столицата на Гамбия. [[w:Банджул]].

Уиндоус

Семейство от операционни системи със затворен код, разработвано от софтуерната компания Майкрософт.
[[w:Microsoft Windows]]

без

предлог.
1. За означаване на отсъствие, липса. Кафе без захар. Тя закъсня, тръгнахме без нея.
2. За означаване на недостиг. Все така караме — без пари. Храна без витамини.
• Без време. — Преждевременно, не навреме.
• Без да. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за начин, което означава отсъствие на действие. Говориш, без да мислиш.
• Без съмнение. — Несъмнено, положително.
Синоними: освен, с изключение, изключая, с изключение на, като се изключи

в

или [[във]] предлог.
1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. Тя работи в библиотеката. Тя отива в библиотеката.
2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. В очите и` се появиха сълзи. Погледнах я в очите. Само в работата намираше покой.
3. За означаване на време. В петък заминавам.
4. За означаване на състояние. И той се превърна в скитник, който обикаляше улиците.
5. За означаване на начина, по който се извършва действието. Вървят в стройни редици.
6. За означаване вида или цвета на облеклото. Момиче в синя рокля и сандали на бос крак.
7. За означаване на количество, обем, размер. Роман в две части. Филм в пет серии.
8. За означаване обекта на действието. Вярвам в тебе.
Синоними: вътре, вътре в, в средата, между, измежду, сред, у, из

вдън

предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите.
• Вдън земя. — +Разг. Надълбоко; неизвестно къде. Изчезна вдън земя.
Синоними: (нар.) дълбоко, на дълбоко

вместо

предлог. За означаване на замяна на едно лице, предмет, обстоятелство с друго лице, предмет, обстоятелство. Нека да отида вместо тебе. Обуй си вместо тия другите обувки! Вместо към университета зави към центъра.
• Вместо да. — Съюз. Въвежда подчинено изречение за изключване на действието, изразено с глагола в това изречение, поради замяната му с друго действие, посочено в главното изречение. Вместо да ми пречиш тук, по-добре иди се поразходи!
Синоними: наместо, в замяна

връз

предлог. +Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето!
Синоними: на, въз, отгоре, връх, върху, над

всред

предлог. Сред.
Синоними: из, измежду, сред, в, вътре, помежду, в средата, посред, насред, на средата, по средата

във

предлог — +вж. [[в]].

въз

предлог. +Остар. +Диал. Върху.
• Въз основа на. — На основание на.
Синоними: на, над, отгоре, върху, връх, връз

въпреки

предлог. За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.
• Въпреки че. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка: действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че валеше, той реши да тръгне.
Синоними: макар, без оглед на, противно на, срещу, против, все пак, ако и, при все че, при все това, при всичко че

върху

предлог.
1. За означаване на положение или движение отгоре на някаква повърхност; на. Върху масата. Ще седнеш върху детето. Хвърлих се върху него.
2. За означаване на обекта, срещу който се предприема действие или се изразява отношение; срещу. Хвърляха камъни върху тях.
3. За означаване на обекта, над който се разпростира действието; над. Работя върху нова книга. Спорим върху този проблем.
Синоними: на, над, въз, отгоре, навръх, свръх, връз, относно, за, по, срещу, против

до

предлог. За означаване на:
1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се разделяме. До утре трябва да сме взели решение. Да пиеш до пет бири, е нормално.
2. Отрязък от време или разстояние, което отделя едно събитие или място от друго. От Търново до София са около 250 км. От юни до септември сме във ваканция.
3. Граница на предшестващ период от време. До двайсет и първата си година нямах проблеми.
4. Достигане на определена цел с проникване във вътрешността на обекта. Отивам до магазина.
5. Непосредствена близост; при, край. Стоя до прозореца. Сядам до теб.
6. Допир; о. Главата и` се опря до неговата.
7. Приблизителност. Колата измина до сто километра.
8. Изчерпване на количество, явление и др. Ще се бием до последната капка кръв.
9. Резултат. Докараха го до лудост.
10. Степен на качество, действие и др. Обичам до полуда.
11. Сравнение за установяване на сходство. По качествата си поезията му се приближава до поезията на Борис Христов.
12. Зависимост. Всичко е до пари.
13. Насоченост, адресиране; към. До господин Директора.
• До амина. — Винаги, до свършека на света.
• До време. — +Разг. До известно време; временно.
• До гроб/живот. — До края на живота си.
• До гуша/шия. — Много, до краен предел.
• До дупка. — Докрай, без да спирам.
• До капка. — До последната капка; докрай.
• До корен. — Съвсем, докрай, изцяло.
• До под (кривата) круша(та). — До никъде, съвсем нищо или много малко.
• До немай-къде. — +Разг. Прекалено много.
• Бия/изтезавам до смърт. — Бия/изтезавам прекалено жестоко.
• До уши(те). — Прекалено много, в крайна степен.

----

+ср., само +ед. +Спец. В музиката — първи тон на гамата.
Синоними: близо, при, край, в допир, в съседство, в контакт, недалеч, отстрана, съседно, покрай

додето

+нареч. и +съюз. +Разг.
1. Доде (в 1 знач.).
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен пространствен предел; докъдето. Додето ми стига погледът, все ниви.
Синоними: догдето, докато, докогато, дордето, докрай

докъм

предлог. За изразяване на приблизителна граница във времето. Ще бъда вкъщи докъм пет, после излизам. Бях вкъщи докъм пет, после излязох.

допреди

+нареч. До определен момент преди момента, в който се говори или за който се говори.

----

предлог. За показване на ограничителния по отношение на действието момент във времето, който е в миналото. Допреди няколко часа не се познаваха.

досред

предлог.
1. До средата, до центъра на определено място. Досред селото.
2. До средата, до половината на определен период от време. Досред нощ.

за

предлог.
1. За означаване на място, където някой се хваща, залавя, връзва. Хванах я за ръката. Хванах се за ухото. Вързаха го за дървото.
2. За означаване на посока, направление, крайна цел на движението. Заминавам за Канада. Този влак е за София.
3. За означаване на продължителност на време. Ще го напиша за един час. Отивам на море за десет дни.
4. За означаване на време, определено за някакво действие. Ще отложим срещата за утре.
5. За означаване цел или предназначение; годност, съответствие. Отивам за хляб. Работя за слава. Четка за обувки. Паста за зъби. Тази хартия става за писане. Не ставам за такава работа. Малък съм за работа.
6. За означаване на обект, въпрос, относно който се пише, говори, разсъждава и др. В тази книга се разказва за турското робство. Ще се говори за опазване на природата. Искам да те питам за изпита.
7. За означаване на причина на действието. Трябва да се извиниш за тази постъпка. Плащат му за работата.
8. За означаване на обект, от чиято гледна точка се преценява нещо. За него е важно да има пари.
9. С глаголи като вземам, смятам се, минавам и под. Помислих го за студент. Минава за начетен.
10. За означаване на поредност. За втори път идвам в Пловдив. За последен път ти казвам.
11. За означаване на предмета за размяна; за подмяна. Ще си купя обувки за 1000 лв. Давам сливи за смет.
12. С глаголи като копнея, тъгувам, моля се, милея; болно ми е, яд ме е и др. Тъгувам за родния си край. Милея за университета.
• За бога. — При настоятелна молба. За бога, дай ми повече време.
• Правя нещо за лице. — Лицемерно, за пред хората. Беше любезен само за лице.
• За чудо и приказ. — Много хубаво, чудесно. Направиха сватба за чудо и приказ.
Синоними: заради, поради, вместо, към, за към, по посока на, в, по отношение на, относно, върху, по, срещу, против

зад

предлог.
1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има градина. Зад върха изгряваше слънцето.
2. За означаване на обект или лице, под чието прикритие съществува нещо. Кой се крие зад тази фирма?
3. За посочване на лице или обект, което получава подкрепата на някого. По този въпрос аз стоя зад тебе.
• Зад граница. — В чужбина.
Синоними: отзад, иззад, отвъд, от другата страна, оттатък

заради

предлог.
1. По причина на, поради. Не дойдох заради лошото време.
2. За означаване в чия полза или по чия вина се извършва действието. Заради нея съм готова на всичко.
3. Вместо. Ще работя заради тебе.
Синоними: за, по причина на, поради, вместо, според, по повод на, по случай на, благодарение на, с помощта на, в резултат на

из

предлог. Означава място, определено пространство, в което се извършва движение в различни посоки; нещо се разпръсква или нещо се намира в различни точки. Разхождам се из парка. Разпръснаха се из гората. Тези билки растат из полето.
• Из ведро (вали). — Вали проливен дъжд, лее се.
• Из един път. — От първия път.
• Из основи. — Напълно, в цялата си същност. Промени се из основи.
Синоними: между, измежду, всред, низ, от, откъм, сред, у, в

извън

предлог.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията.
• Извън закона. — С противозаконно поведение.
• Извън пътя. — +Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя.
• Извън силите си. — Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.

----

+нареч. +Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух.

----

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща:
1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен.
2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.
Синоними: отвън, из отвън, отвънка, без, освен, с изключение, повече, изключая, независимо от

иззад

предлог.
1. Означава движение от място в задната част на нещо. Иззад храста изскочи заек.
2. Означава, че някакво действие се извършва зад преграда или че нещо се намира зад преграда, но се чува или се вижда. Иззад него надничаше жена му. Иззад оградата играеха деца.

измежду

предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове.
Синоними: из, от, всред, между, изпомежду, из средата, сред, у, в

изпод

предлог. Означава движение в посока навън от мястото, под което се намира нещо. Изпод храста изскочи заек.
• Изпод ръката. — От ръката. Изпод ръката му излизат чудни форми.
• Изпод вежди. 1. — Без да вдигам очи, скрито.
2. Сърдито.
Синоними: отдолу

изсред

предлог. +Разг. Измежду, из средата, откъм средата. Изсред редиците се чу глас.

като

предлог.
1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. И той е като баща си. Навън е горещина като огън. Бял като сняг. Работя като роб. Пее като славей. Яде като слон.
2. При свеждане на качества на лица и предмети към по-частна категория (за функция, професия, длъжност и др.). Като учител е добър, но като баща не е. Като апартамент е хубав, но не е подходящ за тях. Работи като журналист. Известен е като поет.
3. При посочване или изброяване на образци, примери. Трябва да се ядат плодове като ябълки, круши, сливи. Обичам леки напитки като бирата.

----

+съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за начин. Върви, като куца.
2. За въвеждане на подчинено изречение за време. Като си идвах, заваля дъжд. Като се върна, ще се обадя по телефона.
3. За въвеждане на подчинено изречение за условие или причина. Като работиш добре, ще те оценят. Като не искаш, няма да дойдеш. Като нямаш пари, няма да пътуваш.
• Като да/като че/като че ли. — Въвеждат подчинени изречения за сравнение, означаващи предположение, несигурност. Държи се така,като че ли му е слугиня. Върви, като че ще литне.
• Тъй като. — Въвежда подчинено изречение за причина. Не мога да ти я дам, тъй като книгата ми трябва.
• Щом като. — Въвежда подчинено изречение за време, за причина. Щом като се върна, ще излезем на разходка. Щом като ти не можеш да дойдеш, ще си намеря друга компания.
Синоними: (нар.) подобно на, по подобие, както, по същия начин, колкото

край

кра`ят, кра`я, +мн. кра`ища, (два) кра`я, +м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само +ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. +Прен. Само +ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. +Прен. Само +ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. +Прен. Само +ед. Смърт. Краят и` дойде на 80 години.
+същ. +умал. [[кра`йче]], +мн. кра`йчета, +ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — +Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — +Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.

----

кра`ят, кра`я, +мн. кра`ища, (два) кра`я, +м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.

----

предлог_. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. +Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. +Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя._
Синоними: (същ.) свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка, (същ.) предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг, (същ.) заключение, развръзка, разрешение, (същ.) резултат, следствие, последица, (същ.) област, покрайнина, страна, кът, землище, до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до, (същ.) довеждане докрай, завършване, (същ.) завършеност, окончателно уреждане, последно изказване, (същ.) привършване, изчерпване, (същ.) приключване, закриване, (същ.) земя, (същ.) изход, (същ.) окръг, район, (същ.) ивица, бордюр, обшивка, (същ.) периферия, гребен, ребро

към

предлог.
1. Означава, че движението е отправено в някаква посока. Вървя към пощата. Пътувам към университета.
2. При абстрактни съществителни — означава цел на действието. Стремеж към знания.
3. При изразяване на отношение спрямо някого или нещо. Привързан съм към нея. Изпитвам омраза към него.
4. За означаване на приближеност, близост по място, време; около. Към края на часа го изпитаха. Има към пет километра. Когато стигнаха към града, му прилоша.
5. За означаване, че нещо се прибавя, включва. Към въпроса за показателните местоимения. Това животно спада към бозайниците.
Синоними: за, за към, на към, в посока на, против, насреща, при, заедно с, около, в близост до, по отношение на, спрямо, с, пред, над, сред, в сравнение с

между

предлог.
1. За означаване на положение на предмет или проява на действие в средата на друго нещо, в промеждутъка. Между кухнята и спалнята е детската стая. Между обеда и вечерята.
2. За показване място на предмет в еднородна група. Между нас. Между народите.
• Между другото. — Заедно с други неща.
• Между редовете. — Казано не направо, загатнато, намекнато.
• Между чука и наковалнята. — В тежко положение.
Синоними: помежду, всред, посред, сред, в средата, в, из, от, измежду, у

на

1. Отношение на притежание, принадлежност. Роклята на мама.
2. Отношение към деятел или вършител.
3. Отношение към обект на действието след отглаголни съществителни, образувани от преходни глаголи. Четене на книги.
4. Дателно отношение. Давам на баща си.
5. Отношение към място, където се извършва нещо. Легна на леглото.
6. Отношение към място като посока, обект на действие. Отивам на село.
7. Отношение към място като цел на действието. Отивам на училище.
8. Отношение към обект като обстоятелство. На инат. На късмет. На гладно сърце.
9. Отношение към време като момент на действие. На 2 март замина за София.
10. Отношение към друго действие като едновременно извършване. На тръгване го погледна още веднъж.
11. Отношение към възраст. На десет години е.
12. Отношение към мярка, разстояние. На няколко метра от мене седеше непозната жена.
13. Отношение към начина, по който се извършва действието. Идваха на групи.
14. Отношение към език и др. Пише на гръцки.
15. Отношение към средство, оръдие на действие. Свиря на флейта. Гледам на кафе и на карти.
16. Отношение към промяна във вида, състоянието. Превърна къщата на вертеп.
Синоними: до, около, при, върху, отгоре, въз

над

предлог.
1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата му започва гора.
2. За означаване на граница, предел, около които или по-горе от които съществува нещо; повече от. Събрал съм над десет интересни книги, но нямам време да ги прочета. Температурата е 2° над нулата.
3. За изразяване на превъзходство или предпочитане пред друго нещо. Мома над момите.
4. За означаване на обект, към който е насочено действието. Работя над нов проект.
5. За означаване на обект, който се намира в положение на ръководен, управляван, подчинен, покорен. Той властва над два народа.
Синоними: на, върху, връх, отгоре, свръх, въз, връз, с, към, по отношение на, пред, сред

накрай

предлог.
1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село.
2. Като +нареч. +Разг. Накрая, най-подир.
Синоними: най-после, най-сетне, накрая, най-подир, добре че, в края на краищата, на последно място, след всичко това, напоследък, на последния момент

наместо

предлог. Вместо.
Синоними: вместо, в замяна

наоколо

+нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой.
Синоними: (нар.) тъдява, тук, близо, околовръст, край, около, в близост, до, при, в съседство, наблизо, (нар.) в кръг, тук-там, навсякъде

насред

предлог. Изразява:
1. Отношение към място в средата на пространство, където се развива действието. Колата спря насред полето.
2. Отношение към момент в средата на определено време. Разболя се насред зимата.
• Насред път. — Без да е завършен. Заряза работата си насред път.
Синоними: посред, по средата, сред, всред

низ

ни`зът, ни`за, +мн. ни`зи и ни`зове, (два) ни`за, +м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията и`. Низ от грешки.

----

предлог. +Остар. Из, през. Низ поле широко.
Синоними: (същ.) редица, върволица, ред, следа, серия, верига, фаланга, из, през, по, по средата, (същ.) поредица

о

предлог. За изразяване на:
1. Контакт, допир, досягане до повърхността. Водите се разбиваха о стръмните брегове.
2. Обхващане, увиване, прикрепване. Хвана се о мене.

----

+част. Означава:
1. Обръщение. О, майко моя!
2. Усилва потвърждение или отрицание. О, не, в никакъв случай!

----

+междум. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада. О, каква красота! О, ужас!

около

предлог.
1. За разположение от всички страни на един предмет. Около къщата са посадени цветя и дървета.
2. За отношение към обект, за който се говори; във връзка с. Спорът се въртеше около наследството.
3. За положение в околността, в близост. По цял ден съм около децата.
4. За неточен, приблизителен брой. Детето е на около 10 години.
Синоними: близо, до, при, в съседство, в съприкосновение, в допир, покрай, в близост, приблизително, има-няма, горе-долу

освен

предлог.
1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам.
2. За изразяване на добавка, на съществуване на нещо в повече. Освен Париж съм посетила и други европейски столици.
3. В състава на сложни съюзи за изключване: освен да, освен че, освен ако.
• Освен това. — Вметнат израз при изтъкване на доказателства — без да се брои това. Освен това аз съм и лекар.
Синоними: без, с изключение, независимо, без оглед на, без друго, вън от, вън от това, в повече, с изключение на, като се изключи

открай

+нареч. +Разг. Отначало, от много време насам.
• Открай докрай. — Изцяло.

----

предлог. За отдалеченост по място или време. Идвам открай село. Открай време.

откъм

предлог.
1. За посока — от. Откъм къщата се зададе майка му.
2. За отношение към обект — по отношение на. България не е бедна откъм природни богатства.
• Откъм сляпото оченце. — +Разг. Който е пропуснат поради недоглеждане.
Синоними: колкото до, доколкото, по отношение на, относно

отсам

+нареч.
1. От тази страна. Мини отсам.
2. От по-близката страна. • [[Отсам-оттатък.]] От всички страни.

----

предлог. За изразяване на местоположение от страната на говорещия. Къщата му е отсам реката.
Синоними: (нар.) от тая страна, оттук, откъм нас, тук

оттатък

+нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.

----

предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.
Синоними: (нар.) от другата страна, от другия край, отвъд, зад, през, (нар.) отзад

под

по`дът, по`да, +мн. по`дове, (два) по`да, +м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение.
+прил. [[по`дов]], по`дова, по`дово, +мн. по`дови. Подова настилка.

----

предлог.
1. За по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо. Под масата. Под водата.
2. Около, в непосредствена близост до долната част на нещо. Под дървото.
3. Вследствие на нещо. Под действието на слънчевите лъчи.
4. За положение на зависимост. Под робство. Попадам под властта на някого.
• Държа под ключ. — Държа нещо заключено.• _Смея се под мустак. Усмихвам се леко.• Държа под око. Следя.• Гледам под око_. Гледам намръщено или с подозрение.
Синоними: долу, отдолу, по-долу, по-нататък, по-ниско, (същ.) настилка, дюшеме, (същ.) земя, почва

покрай

предлог.
1. Близо до, край. Минавам покрай него.
2. Около. Заобикалям покрай парка.
3. +Прен. +Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и суровото.
4. +Прен. +Разг. По причина на, заради. Покрай тебе и мене скъсаха.
Синоними: около, околовръст, успоредно, паралелно, заедно, наред с, редом с, освен

поради

предлог. За означаване на причина; по причина на, заради. Поради глупост не учих.
Синоними: по причина, защото, заради, по тази причина, по силата на, тъй като, за, по причина на, според, вследствие на, в резултат на, като последица от, предвид на, благодарение на, с помощта на

посред

предлог. По средата на (пространството, време, множество и др.); всред, насред. Посред улицата. Посред нощ. Посред хората.
Синоними: между, из, сред, измежду, всред, помежду, по средата, насред, в

с

+вж. [[па]]
Синоними: чрез, посредством, по, към, по отношение на, пред, над, сред, (нар.) заедно, наедно, (същ.) замяна, размяна, съотношение за, на, срещу

срещу

предлог.
1. За означаване на движение или разположение в противоположна посока. Кара право срещу мене. Срещу прозореца е шкафът.
2. За означаване на противопоставяне; в защита от; против. Сложи тая шапка срещу слънце. Срещу гниене се използва специално вещество.
3. В посока към, пряко към, право към. Не мога да виждам срещу светлината.
4. +Разг. Върху, към. Нахвърли се срещу мене.
5. За означаване на точка от време, което непосредствено предхожда друга точка; пред, преди. В събота срещу неделя. Срещу празника.
6. При съпоставка с предходно състояние, от която се установява количествена разлика. Сега тук има повече от трийсет специалности срещу само три в началото.
7. Посредством, чрез, в замяна на. Дават заеми само срещу ипотека.
Синоними: против, насреща, напреки, спроти, замяна, размяна, съотношение за, с, на, относно, за, върху, по

със

+предлог — +вж. [[с]].

у

+междум.
1. За изразяване на учудване. У, защо си станала толкова рано? Уу, колко много пари!
2. За изразяване на недоволство. Уу, какво лошо време!
3. Винаги удължено. За изразяване на присмех, подигравка, предизвикателство. Ууу! Вижте какви дрехи си е облякъл!

----

предлог.
1. За означаване на близост (при насочено движение или покой) до лица, изразени със същ. собствени, нарицателни, или заместени с местоимения. Отивам у Петър. Живея у тях. Той е у сестра си на гости.
2. За означаване на качество или принадлежност на лице. Този израз го срещнах и у Вазов (= в произведенията на Вазов).
3. За означаване на определено множество от живи същества, за които е характерен посоченият признак; сред. И у животните се среща тази човешка черта.
Синоними: в, при, между, измежду, сред, из

чрез

предлог_. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си.
2. За изразяване на начина, по който се осъществява действието; с. Осъден на смърт чрез разстрел._
Синоними: с, посредством, с помощта на, по

бисеров

+вж. [[би`сер]]

елица

+вж. [[ела`]]

зацепя се

заце`пиш се, +мин. +св. заце`пих се, +мин. прич. заце`пил се, +св. — +вж. [[зацепвам се]].

зачупя се

зачу`пиш се, +мин. +св. зачу`пих се, +мин. прич. зачу`пил се, +св. — +вж. [[зачупвам се]].

зеленея се

зелене`еш се, +мин. +св. зеленя`х се, +мин. прич. зеленя`л се, +несв. Откроявам се, възприемам се със зеления си цвят. Гората се зеленееше в далечината.

извирам се

изви`раш се, +несв. и _извра` се, +св. +Пренебр. Идвам не навреме, измъквам се неизвестно откъде. Откъде се извряха тия гости точно сега!_

изпаря се

изпари`ш се, +мин. св. изпари`х се, +мин. прич. изпари`л се, +св. — +вж. [[изпарявам се]].

изпълвам се

изпъ`лваш се, +несв. и _изпъ`лня се, +св. За мечта, желание — сбъдвам се. Мечтата ми да видя Америка ще се изпълни._

изпълня се

изпъ`лниш се, +мин. св. изпъ`лних се, +мин. прич. изпъ`лнил се, +св. — +вж. [[изпълвам се]].

израждам се

изра`ждаш се, +несв. и _изродя` се, +св.
1. За род, поколение — влошавам качествата, характера си в сравнение с предходниците си. Овцете се изродиха, нямат хубава вълна. Крушата е стара и се изроди вече. Две племена са се смесили и са се изродили._
2. В биологията — отклонявам се от нормалното си развитие (за клетка, тъкан).
Синоними: изродявам се, дегенерирам, разпадам се, разкапвам се, развалям се, пропадам, упадам, оставам назад, провалям се, изменям се, променям се, намалявам се, издребнявам, влошавам, развалям, корумпирам

изродя се

изроди`ш се, +мин. св. изроди`х се, +мин. прич. изроди`л се, +св. — +вж. [[израждам се]].

кристализирам се

кристализи`раш се, +несв. и +св.
1. Превръщам се в кристали. Захарният сироп се кристализира.
2. +Прен. Приемам ясна форма, очертавам се, избистрям се. Впечатленията ми още не бяха се кристализирали.

кръстя се

кръ`стиш се, +мин. св. кръ`стих се и кръсти`х се, +мин. прич. кръ`стил се и кръсти`л се, +несв.
1. Правя молитвен кръст.
2. +Прен. Уверявам, убеждавам. Кръсти се, че е честен търговец.
+същ. [[кръ`стене]], +ср.

мръщя се

мръ`щиш се, +мин. св. мръ`щих се и мръщи`х се, +мин. прич. мръ`щил се и мръщи`л се, +несв.
1. Чрез гримаса изразявам недоволство, яд, неодобрение. Мръщя се от погнуса.
2. За времето — готви се да вали, заоблачава се. Времето се мръщи и сигурно ще завали.
Синоними: намръщвам се, начумервам се, чумеря се, цупя се, нацупвам се, муся се, намусвам се, сърдя се, въся се, навъсвам се, свъсвам вежди, гледам изпод вежди, правя гримаси, бърча си челото, недоволствам, протестирам, роптая, разсърдвам се, намръщвам

надам се

на`даш се, +несв. +Диал. Надявам се.

надвисвам се

надви`сваш се[[]], +несв. и _надви`ся се, +св.
1. Като се премествам, закривам нещо. Бял кичур се надвиси над челото му.
2. Бавно засланям нещо. Черен облак се надвиси над селото._

надявам се

надя`ваш се, +несв.
1. Имам надежда, че нещо ще стане. Надявам се да се срещнем пак.
2. На кого. Разчитам на някого, осланям се, уповавам се.
Синоними: надея се, чакам, очаквам, разчитам, уповавам се, вярвам, облягам се, имам вяра, храня надежда, възлагам надежда, полагам надежди, имам доверие, лаская се, осланям се, опирам се, наблягам се, изказвам вяра

нажаля се

нажа`лиш се, +мин. +св. нажа`лих се, +мин. прич. нажа`лил се, +св. — +вж. [[нажалвам се.]]

начета се

начете`ш се, +мин. +св. наче`тох се, +мин. прич. наче`л се, +св. — +вж. [[начитам се]].

поместя се

поме`стиш се, +мин. св. поме`стих се, +мин. прич. поме`стил се, +св. — +вж. [[помещавам се]].

пометна се

поме`тнеш се, +мин. св. поме`тнах се, +мин. прич. поме`тнал се, +св. — +вж. [[помятам се 1 ._

помина се

поми`неш се, +мин. св. поми`нах се, +мин. прич. поми`нал се, +св. Умирам.

помятам се

помя`таш се, +несв. и _поме`тна се_, +св. +Разг. Отказвам да направя нещо обещано; отмятам се.

----

помя`таш се, +св. Мятам се малко.
Синоними: отмятам се, отричам се, отказвам се, не държа на думата си, не изпълнявам обещанието си, манкирам

посмея се

посме`еш се, +мин. +св. посмя`х се, +мин. прич. посмя`л се, +св. — +вж. [[посмивам]] се.

абстрахирам се

абстрахи`раш се, +несв. и +св.; +От какво. Не вземам предвид, не вземам под внимание.
Абстрахирам се от чуждите мнения. Абстрахирам се от подробностите.
Синоними: не се интересувам, откъсвам се, отделям се, оставям без внимание, дезинтересирам се

урна се

у`рнеш се, +мин. св. у`рнах се, +мин. прич. у`рнал се, +св. — +вж. [[урвам се]].

чепкам се

че`пкаш се, +несв. +Разг. Карам се за дребни неща. Стига сте се чепкали за нищо.

шаря се

ша`риш се, +мин. св. ша`рих се и шари`х се, +мин. прич. ша`рил се и шари`л се, +несв. Разболявам се от шарка.

асоциирам се

асоции`раш се, +несв. и +св.; +С кого, с какво. Свързвам се в асоциация, правя асоциация (във 2 знач.).

бавя се

ба`виш се, +мин. +св. ба`вих се и бави`х се, +мин. прич. ба`вил се и бави`л се, +несв.
1. Задържам се, застоявам се. Бавих се половин час в пощата.
2. Мая се, протакам; не извършвам навреме. Не се бави, отговори ми веднага!
Синоними: забавям се, мая се, помайвам се, спирам се, правя престой, престоявам, застоявам се, протакам, проточвам, шляя се, потривам се, закъснявам, чакам, почаквам, не бързам

бия се

би`еш се, +мин. +св. би`х се, +мин. прич. би`л се, +несв.
1. +По какво, в какво. Удрям се, блъскам се, мятам се. Птицата се биеше в стените на клетката.
2. Сражавам се. Той се би за родината.
• Бия се в гърдите. — Хваля се, самоизтъквам се.
• С ум се бия. — +Разг. Чудя се, двоумя се.
• Бия си главата. — +Разг. Мъча се да проумея нещо.
• Бия се в главата. — +Разг. Разкайвам се.
Синоними: боря се, сражавам се, водя борба

боя се

бои`ш се, +мин. +св. боя`х се, +мин. прич. боя`л се, +несв.; от кого/от какво; за кого/за какво. Страхувам се, изпитвам страх. Боиш ли се от кучета? Боя се за тебе.
• Боя се, че... — Етикетна формула при учтив отказ или възражение. Боя се, че не мога да дойда с теб, заета съм. Боя се, че не си прав.
Синоними: (гл.) страхувам се, плаша се, изпитвам страх, обзет съм от страх, опасявам се, треперя от страх, изпадам в страх, уплашен съм, ужасявам се, страх ме е, не ми стиска, имам страх, бера страх, изплашвам се, (гл.) разтрепервам се, побоя вам се, безпокоя се, тревожа се, смущавам се, не смея, колебая се, двоумя се, съмнявам се, (гл.) нямам доверие, подозирам, не вярвам

грижа се

гри`жиш се, +мин. +св. гри`жих се и грижи`х се, +мин. прич. гри`жил се и грижи`л се, +несв.; за кого/за какво. Полагам грижи (във 2 знач.). Той умее да се грижи за хората си.
Синоними: (гл.) безпокоя се, кахъря се, бера грижи, (гл.) старая се, трудя се, вземам мерки, работя, силя се, погрижвам се, полагам грижи, радея, правя си труда, сторвам си труда, полагам труд, полагам усилия, (гл.) залягам, интересувам се, преглеждам, (гл.) бавя, гледам, (гл.) загрижен съм, (гл.) занимавам се, (гл.) пазя, закрилям, защищавам, (гл.) прислужвам

женя се

же`ниш се, +мин. св. же`них се и жени`х се, +мин. прич. же`нил се и жени`л се, +несв. Встъпвам в брак; задомявам се.
Синоними: оженвам се, задомявам се, сключвам брак, свивам гнездо

жълтея се

жълте`еш се, +мин. св. жълтя`х се, +мин. прич. жълтя`л се, +несв. Откроявам се с жълтия си цвят, виждам се като жълт. В тъмнината се жълтееха нивите.

завлека се

завлече`ш се, +мин. +св. завля`кох се, +мин. прич. завля`къл се, +св. — +вж. [[завличам се]].

завличам се

завли`чаш се, +несв. и _завлека` се, +св.
1. С мъка, с усилие отивам някъде; замъквам се. С тези болки едва се завлякох до вкъщи.
2. +Разг. +Грубо. Махам се, пръждосвам се някъде. Завлече се в София, танцьорка да става._

задавам се

зада`ваш се, +несв. и _зада`м се, +св. Показвам се, като идвам отдалече. В далечината се зададе кораб._
Синоними: появявам се, показвам се, приближавам се, наближавам, идвам, виждам се, запътвам се, пристигам, изправям се, издигам се

задам се

зададе`ш се, +мин. +св. зада`дох се, +мин. прич. зада`л се, +св. — +вж. [[задавам се]].

заема се

зае`меш се, +мин. +св. зае`х се, +мин. прич. зае`л се, +св. — +вж. [[заемам се]].

заемам се

зае`маш се, +несв. и _зае`ма се, +св.
1. +С какво. Залавям се, захващам се с някаква работа. Аз ще се заема с готвенето, а ти си почети вестник.
2. +С какво. Ангажирам се, наемам се, обикн. с трудна задача, работа. Ще се заемеш ли с доставянето на стоката?_
Синоними: нагърбвам се, наемам се, ангажирам се, предприемам, натоварвам се, почвам, започвам, начевам, захващам се, залавям се, опитвам се, поемам грижа, запретвам се, плюя си на ръцете, имам работа, имам за тема, третирам, занимавам се

залежа се

залежи`ш се, +мин. +св. залежа`х се, +мин. прич. залежа`л се, +св. — +вж. [[залежавам се]].

залежавам се

залежа`ваш се, +несв. и _залежа` се, +св.
1. Оставам по-дълго в леглото, обикн. сутрин. Работеше много, сутрин се залежаваше._
2. Дълго време съм болен на легло.
Синоними: лежа, боледувам, болея, пазя леглото, карам болест

замисля се

зами`слиш се, +мин. +св. зами`слих се, +мин. прич. зами`слил се, +св. — +вж. [[замислям се]].

замислям се

зами`сляш се, +несв. и _зами`сля се, +св.
1. За какво/за кого. Мисля задълбочено, унасям се в мисли. Замислих се за плановете си. Замисли се откъде да намери пари за строежа.
2. За какво/за кого. Обикн. с не. Задълбочавам се, загрижен съм. Не се замисляше за нищо и по-добре живееше._
Синоними: умислям се, размислям се, вдълбочавам се, предавам се на мисъл, потъвам в мисли, разсъждавам, унасям се, вглъбявам се, съсредоточавам се, угрижвам се, загрижвам се, позамислям се, бия си главата, мисля, помислям, на мнение съм

затека се

затече`ш се, +мин. +св. зате`кох се, +мин. прич. зате`къл се, +св. — +вж. [[затичам се]].

затичам се

зати`чаш се, +несв. и _затека` се, +св.
1. Втурвам се нанякъде. Затекоха се към плажа.
2. Започвам енергично, втурвам се да правя нещо. Затече се да работи извънредно._

зацепвам се

заце`пваш се, +несв. и _заце`пя се_, +св. За машинна част или елемент на част — влизам с изпъкналост в жлеба на друга част и осъществявам връзка, движение.

камено-

Съставна част на сложни думи със значение който е свързан с камък, напр. каменоделец, каменодобив, каменомелачка, каменопад, каменотрошачка и др.

камея

+мн. каме`и, +ж. Накит, изработен от седеф или цветен камък с релефно изображение на него.

кампинг

+мн. ка`мпинги, (два) ка`мпинга, +м.
1. Специално устроен лагер за автотуристи.
2. Прекарване в такъв лагер. Бяхме десет дни на кампинг.

кампос

+мн. ка`мпоси, (два) ка`мпоса, +м. Местно наименование на саваните в Бразилия; бразилска степ.

камшица

+мн. камши`ци, +ж. Градинско цвете с оранжеви цветове.

каната

+мн. кана`ти, +ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца.

кандардисам

кандарди`саш, +св. — +вж. [[кандардисвам]].

кандардисвам

кандарди`сваш, +несв. и [[кандарди`сам]], св. Разг. Кого. Убеждавам, придумвам. Кандардисаха я да не ходи толкова късно там.

кандарма

+мн. кандарми`, +ж. Разг. Увещание, придумване, кандардисване. Големи кандърми бяха, докато се съгласи да живее на село.

кандидат-

Съставна част на сложни думи със значение лице, което желае и прави постъпки да бъде избрано или назначено, напр. кандидат-депутат, кандидат-студент и др.

алегро

1. Нареч. +Спец. В музиката — бързо, живо темпо.
2. +същ. +ср., само +ед. +Спец. Музикално произведение в такова темпо.

аут

1. +същ., само +ед., +м. Положение в спортна игра, при което топката излиза вън от игрището.
2. Нареч. +Разг. Вън, навън, извън.

карагачка

+мн. карага`чки, +ж. +Диал. Цвете нарцис.

карашмалък

+м., само +ед. Навалица, множество, неразбория.

кардио-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан със сърцето, напр. кардиограф, кардиолог, кардиопатия и др.

кари

само +мн. Обобщено наименование на видове малки товароподемни коли за обслужване на гари, пристанища, заводи.

кариер

+м., само +ед. Най-бързият бяг на кон. Пусна коня в кариер.
Синоними: (същ.) бързо

картаджия

+мн. ка`ртаджии, +м. +Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта.

миш-маш

Объркано, хаотично. Всичко стана миш-маш.
Синоними: бъркотия, безредие, хаос, неразбория, бърканица, неуредица, смес, смесица, смешение, смесено общество, пъстра тълпа

цъ

+вж. [[ц]].

касае се

+мин. несв. каса`еше се, мин. несв. прич. каса`ело се, +несв. Засяга, отнася се. Заповедта се касае за преподаватели и студенти.
Синоними: (гл.) отнася се, важи, засяга, докосва, досяга, относно, работата е, става въпрос, става дума, интересува

кастанети

само +мн. Двойка твърди пластинки, които се закрепват на пръстите за щракане по време на танц или към музикално изпълнение в Испания и Латинска Америка.

отщява ми

ти, му, и`, ни, ви, им_) се, +несв. и отще` ми се, +св. Не ми се иска повече, омръзва ми. Отщя ми се всичко._

катурям

кату`ряш, +несв. Катурвам.

кафемашина

+мн. кафемаши`ни, +ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения.

кафяво-

Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др.

кахел

+мн. ка`хли, (два) ка`хела, +м. Плочка от глина за облицоване на печки, камини.
+прил. [[ка`хлен]], ка`хлена, ка`хлено, +мн. ка`хлени.

отърва ми

ти, му, и`, ни, ви, им[[)]], +несв. +Разг. Имам полза, изнася ми, изгодно ми е. Не ми отърва това разделяне.
Синоними: (словосъч.) идва ми на сметка, изгодно ми е, имам сметка, имам полза, изнася ми, от полза ми е, допада ми

качул

+мн. качу`ли, (два) качу`ла, +м.
1. Снопче пера на главата на птица.
2. Нещо, което като че ли е на главата на предмет или лице. Върхът има снежен качул. Дървото е със зелен качул от листа.

качулест

качу`леста, качу`лесто, +мн. качу`лести, +прил. Качулат.

кашмер

+м., само ед. Разг. Ирон. Подигравка, присмех. Ставам за кашмер. На хората кашмер им трябва.

алтън

1. +същ., +мн. алтъ̀ни, (два) алтъ̀на, +м. +ист. Стара златна турска монета; жълтица.
2. Прил. +неизм. +Остар. Златен. Алтън гердан.

квази-

Първа съставна част на сложни думи със значение мним, лъже-, напр. квазикултура, квазинаучен, квазистационарен и др.

кваквам

ква`кваш, +несв. и [[ква`кна]], +св. Квакам веднъж или няколко пъти по веднъж; изкваквам.

кевря се

ке`вриш се, +мин. св. ке`врих се, +мин. прич. ке`врил се, +несв. +Пренебр. Плезя се, кривя се в знак на пренебрежение и подигравка.

кегли

само +мн. Фигури за играта кегелбан.

кел

ке`лът, ке`ла, само +ед., +м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите.

керамзит

+м., само +ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон.

керванджийка

+ж., само +ед. +Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване.

кервиз

+м., само +ед. Целина.

кефва ми

(ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _ке`фне ми, +св. +Разг. Изпитвам желание за нещо, хрумва ми. Вчера ми кефна да си купя едни обувки. Прави, каквото му кефне._

кефне ми

+мин. св. ке`фна ми, +мин. прич. ке`фнало ми, +св. — +вж. [[кефва ми]].

кецове

+мн., кец, ке`цът, ке`ца, +м. Спортни обувки от плат, с връзки, високи до глезена, с дебели гумени подметки.

отяжда ми

ти, му, и`, ни, ви, им_) се, +несв. и отяде` ми се_, +св. Не ми се иска повече да ям, омръзва ми.

кило-

Първа съставна част на думи за мерни единици, която означава увеличаване с хиляда, напр. километър, килограм и др.

ким

ки`мът, ки`ма, само +ед., +м.
1. Топлолюбиво тревисто растение със семена, съдържащи етерично масло.
2. Семената на това растение, използвани като подправка, обикн. за тестени изделия. Поръсвам бисквитите с ким.

----

ки`мът, ки`ма, само +ед., +м.
• Гоня ким. — +Разг. По характер съм склонен да се сърдя дълго време.

кино-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с киното, напр. киноактьор, киноархив, кинодеец, киносалон.

удава ми се

(ти, му, и`, ни, ви, им) се, +несв. и [[удаде ми се]], +св.
1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и` се да шие дрехи.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да си купя няколко дефицитни книги.
• Удава ми се/удаде ми се случай. — Пада ми се сгоден момент, случвам удобен момент. Удаде ми се случай да се запозная с него.
Синоними: (гл.) сполучвам, успявам, (гл.) допада ми, иде ми отръки, умея, зная, мога, разбирам

кирилометодиевистика

+ж., само +ед. Научно изследване на делото на братята Кирил и Методий, осъществявано от филолози, историци и др. Научна конференция по кирилометодиевистика.

киселя

кисели`ш, +мин. св. кисели`х, +мин. прич. кисели`л, +несв.
1. Киселея.
2. +Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели много.
_киселя се._ — Проявявам кисело настроение, раздразнение.

адажио

1. Нареч. +Спец. За темпо в музиката — бавно, полека.
2. +същ., +мн. ада̀жиа, +ср. +Спец. Музикално произведение или негова част, изпълнявани в бавно темпо.

китап

+мн. кита`пи, (два) кита`па, +м. +Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап.

анданте

1. Нареч. +Спец. В музиката — умерено бавно, плавно темпо.
2. +същ., само +ед., +ср. +Спец. Музикално произведение в такова темпо.

клатушвам

клату`шваш, +несв. и [[клату`шна]], +св. +Разг. Люшвам един път насам-натам.
_клатушвам се/клатушна се._ — Люшвам се един път насам-натам.

клатушна

клату`шнеш, +мин. св. клату`шнах, +мин. прич. клату`шнал, +св. — +вж. [[клатушвам]].

климато-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до климат, който е свързан с климат, напр. климатотерапия, климатология и др.

клонат

клона`та, клона`то, +мн. клона`ти, +прил. Който има много клони; клонест. Клонато дърво.

клоча

кло`чиш, +мин. св. кло`чих и клочи`х, +мин. прич. кло`чил и клочи`л, +несв. За кокошка — издавам характерни звуци, когато искам да мътя пиленца или когато пазя пиленцата си. Две кокошки вече клочат.

клъц

+междум.
1. За наподобяване на шум от рязане с инструмент или при сечене. Чу се едно клъц и главата на пилето беше отрязана.
2. За наподобяване на ухапване от змия. Клъц — и змията ще те ухапе.

ковбой

ковбо`ят, ковбо`я, +мн. ковбо`и, +м. Каубой.

ковбойски

ковбо`йска, ковбо`йско, +мн. ковбо`йски, +прил. Каубойски.

коввам

ко`вваш, +несв. и [[ко`вна]], +св. +Разг. Удрям или забивам гвоздей леко, един-два пъти. Ковни този стол, разковал се е.

ковна

ко`внеш, +мин. св. ко`внах, +мин. прич. ко`внал, +св.– +вж. [[коввам]].

кога-годе

неопр. нареч. — вж. [[-годе.]]

зловижда ми се

+несв. и [[злови`ди ми се]], +св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам.

урбулешката

+вж. [[урбулешки]].

кой-годе

коя`-го`де, кое`-го`де, мн. кои`-го`де, неопр. мест. — +вж. [[годе]].

коки

само +мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни.

кокили

само +мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера.

ко-ко

+междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи.

ариозо

1. +същ., само +ед., +ср. +Спец. Неголяма ария, която се редува с речитатив.
2. Нареч. +Спец. В музиката — напевно, изразително.

колики

+мн., ко`лика, +ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много.

колко-годе

неопр. мест. — +вж. [[-годе]].
Синоними: (нар.) що-годе, поне малко

колцина

въпр. мест. +Остар. При питане за брой на лица; колко души.

командировъчни

само +мн. Паричните средства, които се полагат за една командировка. Още не съм си получил командировъчните.

командировъчно

+мн. командиро`въчни, +ср. Разг. Писмена заповед за командировка. Заверявам командировъчното си.

командор

+мн. командо`ри, +м.
1. +ист. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени.
2. Началник на авиационен отред.
3. В Италия — почетно звание, давано за заслуги в някоя област.

комедон

+мн. комедо`ни, (два) комедо`на, +м. +Спец. В медицината — мастно образувание по повърхността на кожата с вид на черна точка, което се среща в зони по лицето и по гърба; черна точка.

комерсиализъм

+м., само +ед. +Пренебр. Стремеж към печалба на всяка цена, водещ до безпардонност. Обществото е обхванато от комерсиализъм.

комквам

ко`мкваш, +несв.; +Кого. Причестявам; комкам.
_комквам се._ — Причестявам се; комкам се.

комоция

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — сътресение.

компаративистика

+ж., само +ед. +Спец. Раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици.
+прил. [[компаративисти`чен]], компаративисти`чна, компаративисти`чно, +мн. компаративисти`чни.

бая

ба̀еш, +мин. +св. ба̀ях и бая̀х, +мин. прич. ба̀ял и бая̀л, +несв.; +На кого. Шепна тайнствени думи като помощ за излекуване, за премахване на болка.
_бая си.
1. — Ходя да ми баят.
2. +Пренебр. Приказвам си, мърморя, дрънкам. Като си баеш, кой ли те слуша.
+същ. [[ба̀яне]], +мн. ба̀яния, +ср.

бая̀

1. Нареч. +Разг. Доста.
2. Прил._ +неизм. +Остар. Немалък.


Синоними: (нар.) много, доста, значително, твърде, пресилено, здравата, (гл.) врачувам, гадая, предсказвам, предвещавам

безкрай

1. Същ. безкра̀ят, безкра̀я, само +ед., +м. Безкрайно пространство. Изчезвам в безкрая.
2. Нареч. Безкрайно. Ще чакаме безкрай.
Синоними: (същ.) безкрайност, безконечност, необятност, безграничност, вечност, безпределност, (същ.) безбрежност

кондак

+мн. конда`ци, (два) конда`ка, +м. +Спец. Кратка църковна песен за възхвала.

кондиционал

+м., само +ед. +Спец. В езикознанието — условно наклонение на глагола.

гратис

1. Нареч. Безплатно. Ще вляза гратис.
2. +същ., +мн. гра̀тиси, (два) гра̀тиса, +м. Безплатен билет. Получих гратиси.
+прил. [[гра̀тисен]], гра̀тисна, гра̀тисно, +мн. гра̀тисни. Гратисен период.
• Мина/минавам гратис. — +Разг. Измъквам се, излизам от трудно или неудобно положение. И тоя път минах гратис.
Синоними: (същ.) даром, безплатно, без нищо, безвъзмездно, залудо, без пари

заченки

само +мн. Наченки, зачатъци.

зачервенея

зачервене`еш, +мин. +св. зачервеня`х, +мин. прич. зачервеня`л, +св. — +вж. [[зачервенявам]].

еднозначен

еднозна̀чна, еднозна̀чно, +мн. еднозна̀чни, +прил.
1. Който има само едно значение. Еднозначна дума.
2. Който по точно определен начин следва друг или се извежда от него.
3. Който няма варианти. Проблемът има еднозначно решение.
4. Който е точно определен по съдържание и не допуска различни тълкувания. Еднозначен отговор.
+нареч. [[еднозна̀чно.]]
+същ. [[еднозна̀чност]], еднозначността̀, +ж.

екстра

1. +Разг. Като +прил., +неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек.
2. +Разг. Като +нареч. Отлично, много добре. Как си? — Екстра съм!
3. Като +същ., +мн. ѐкстри, +ж. Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати. Продават колите с различни екстри.
• Екстра качество. — +Спец. За търговска стока — най-високото по степен качество. Тия домати са екстра качество.
• Екстра категория. — +Спец. За обществено заведение (ресторант, хотел и др.) — най-висока по степен категория. Ресторантът е екстра категория.
Синоними: (нар.) отлично, чудесно, хубаво, много хубаво, (нар.) елегантен, шик

зачет

+мн. заче`ти, (два) заче`та, +м. Изпит без цифрова оценка с възможен резултат “зачита се” или “не се зачита”. Подготвям се за зачета.

екшън

1. Като +прил., +неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм.
2. Като +същ., +мн. ѐкшъни, (два) ѐкшъна, +м. Напрегнато действие, динамика, бой, борба.

етеричен

етерѝчна, етерѝчно, +мн. етерѝчни, +прил.
• Етерично масло. — +Спец. Масловидно вещество с приятна миризма, което се съдържа в някои растения, с употреба в парфюмерията, хранителната промишленост, фармацевтиката и др.

зачупвам

зачу`пваш, +несв. и [[зачу`пя]], +св.; +Какво. Правя чупка на плат при шиене на дреха.

зачупвам се

зачу`пваш се, +несв. и _зачу`пя се, +св. Имам малка отчупена част, малка пукнатина, започвам да се чупя от единия край. Няколко фаянсови плочки в банята са се зачупили._

максимум

1. Нареч. Най-много, не повече от. Лекарят може да приеме още максимум двама пациенти_. 2. +същ., само +ед., +м. Възможно най-голямо, пределно количество; пределна големина. Температурен максимум._
Синоними: (същ.) най-много, най-вече, до крайност, до краен предел, съвсем, напълно, всичко

зашумен

зашуме`на, зашуме`но, +мн. зашуме`ни, +прил.
1. Който е покрит с листа.
2. Който е изпълнен с разлистени и разклонени дървета, с гъста и висока трева.

окей

1. Като +част. За съгласие: да, добре. Окей, приемам предложението ти.
2. Като +нареч. Добре, наред, много добре. Всичко е окей.

звуко

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизолация, звукооператор, звукосъчетание и др.

помежду

1. +предлог. Обикновено с лични местоимения (особено с кратките им форми) — означава между (лица). Помежду им. Помежду тях.
2. +Нареч. +Остар. Разположение между два обекта или две лица. Сядам помежду.
Синоними: (предл.) посред, всред, сред, между, из, измежду, в средата

здрачава се

+несв. и _здрачи` се, +св. Пада здрач; настава здрач. Здрачава се още в 5 часа._
+същ. [[здрача`ване]], +ср.
Синоними: (гл.) свечерява се, стъмнява се, мръква, притъмнява, смрачава се, пада здрач

здрачи се

+мин. +св. здрачи` се, +мин. прич. здрачи`ло се, +св. — +вж. [[здрачава]] [[се]].

зев

зе`вът, зе`ва, +мн. зе`вове, (два) зе`ва, +м.
1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие.
2. +Спец. Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане.
3. +Спец. Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи.
4. +Спец. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача.

зелвам се

зе`лваш се, +несв. и _зе`лна се, +св. Откривам се изведнъж, появявам се, откроявам се със зелен цвят. Зелнаха се ниви._

зеленчуко

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зеленчуци, напр. зеленчукопроизводство, зеленчукорезачка и др.

зелна се

зе`лнеш се, +мин. +св. зе`лнах се, +мин. прич. зе`лнал се, +св. — +вж. [[зелвам]] се.

земе-

Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др.

зехир

+м., само +ед.
1. +Остар. Отрова. Горчиво като зехир.
2. +Разг. Яд; злоба. Изливам си зехира.

златно

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист, златен блясък, напр. златножълт, златнорус и др.

златнокос

златноко`са, златноко`со, +мн. златноко`си, +прил. Който е с руса и блестяща коса.

зло

+ср., само +ед.
1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си.
2. Зла участ. Сполетя го зло.
3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло.

----

+нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.
Синоними: (същ.) злина, злоба, злост, лошавина, проклетия, (същ.) напаст, злочестина, нещастие, злополучие, беда, несполука, съкрушение, злощастие, поразия, покруса, гибел, (същ.) бедствие, болка, мъка, неволя, (същ.) бич, (същ.) злополука, катастрофа, (същ.) вреда, ущърб, лоша услуга, щета, повреда, (същ.) проклятие, (същ.) пакост, разрушения, беля, неприятност, (същ.) язва, поквара

зловиди ми се

+мин. +св. зловидя` ми се, +мин. прич. зловидя`л ми се, +св. — +вж. [[зловижда ми се]].

злодействувам

злоде`йствуваш, +несв. Злодействам.

злотворство

+мн. злотво`рства, +ср. Злосторничество.

злочестя

злочести`ш, +мин. +св. злочести`х, +мин. прич. злочести`л, +несв. +Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам.

злочинствам

злочи`нстваш, +несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение.

злочинствувам

злочи`нствуваш, +несв. Злочинствам.

злъчка

+мн. злъ`чки, +ж. Жлъчка.

зоо

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др.

зори

+мин. +св. зори`, +мин. прич. зори`ло, +несв. Зазорява се.

зрително

+нареч.
1. Чрез зрението. Възприемам зрително.
2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително.

зрял

зря`ла, зря`ло, +мн. зре`ли, +прил. Който е достигнал зрелост; съзрял, узрял. Зрели круши. Зрели мисли. Зрял човек.
+нареч. [[зря`ло]].
Синоними: (прил.) назрял, узрял, (прил.) напреднал, развит, подготвен, приготвен, (прил.) навременен, актуален, злободневен, (прил.) улегнал, разсъдлив, мъдър, трезвен, умен, сериозен, положителен, (прил.) възмъжал, възрастен, пълнолетен, (прил.) мек, сладък, сочен, (прил.) поумнял, уталожен, (прил.) прошарен, бял, побелял, стар, опитен

зурладжия

+мн. зу`рладжии, +м. Човек, който свири на зурла.

громоля

громоли`ш, +мин. +св. громoли`х, +мин. прич. громоли`л, +несв. Издавам громол.
+същ. г[[ромоле`не]], +ср.

зън

+междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето.

зъркели

само +мн. +Пренебр.
1. Очи. Отваряй си зъркелите.
2. Очила. Загубих си зъркелите.

зърнояд

+мн. зърноя`ди, +м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения.

ибери

само +мн. Най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров.

игличина

+ж., само +ед. Иглика.

иго

+ср., само +ед. Робство, гнет. Турско иго.
Синоними: (същ.) робство, робия, гнет, ярем, хомот, (същ.) тегло, теглило, тормоз, товар, бреме, изтезание, бич, (същ.) владичество

иден

и`дна, и`дно, +мн. и`дни, +прил. Който идва, следващ. Идни поколения.
Синоними: (прил.) идещ, бъдещ, бъден, утрешен, следващ, следен, идущ, нов, (прил.) настъпващ, предстоящ

идолослужител

идолослужи`телят, идолослужи`теля, +мн. идолослужи`тели, +м.
1. Езически жрец, който извършва служене на идоли.
2. Човек, който служи предано на някаква идея.

из-

+представка. В състава на глаголи със значение:
1. Изчерпване на действието докрай, напр. изкопавам, изоравам, изяждам, избесвам.
2. Извършване на действие, насочено отвътре навън до неговия резултат, напр. избягвам, изтласквам и др.
3. Изчерпване на действие, при което обектът добива ново качество, напр. изрусявам, избистрям и др.
4. Извършване на еднократно действие, изведнъж, напр. избръмчавам, иззвънявам и др.

избелител

избели`телят, избели`теля, +мн. избели`тели, (два) избели`теля, +м. +Спец. Химически препарат, който избелва.

изблейвам

избле`йваш, +несв. и [[избле`я]], +св. Блейвам един път или няколко пъти по веднъж. Овцата изблейваше от време на време.

избран

избра`на, избра`но, +мн. избра`ни, +прил.
1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбран. Избрани ястия. Избрани места. Избрани хора.
Синоними: (гл.) подбран, най-добър, елитен

избудаля се

избудали`ш се, +мин. св. избудали`х се, +мин. прич. избудали`л се, +св. — +вж. [[избудалявам се]].

избудалявам се

избудаля`ваш се, +несв. и _избудаля` се, +св.
1. Постъпвам като будала. Избудалих се и му взех по-малко пари.
2. Ставам будала. На тази възраст човек се избудалява._

извалвам

изва`лваш, +несв. и [[изва`лям]], +св. Намърсявам, овалвам, омърсявам.

ачик

1. Прил., +неизм. +Разг. Отворен; светъл, ясен; явен, неприкрит. Ачик работа.
2. Нареч. +Разг. Отворено; ясно, светло; явно, неприкрито.

извоз

+м., само +ед. Извозване.

извра се

извре`ш се, +мин. св. извря`х се, +мин. прич. извря`л се, +св. — +вж. [[извирам се]].

извратлив

извратли`ва, извратли`во, +мн. извратли`ви, +прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си.

ангария

1. +същ., само +ед., +ж. +ист. Принудителна безплатна работа по време на турското робство.
2. Нареч. +Остар. Безплатно, по принуда. Работя ангария.
Синоними: (същ.) повинност, тегоба, (същ.) безвъзмездно, безплатно, принудително, по принуда

аламинут

1. Нареч. Веднага, в момента, на минутата.
2. +същ., +мн. аламину̀ти, (два) аламину̀та, +м. Ястие, приготвено бързо.

извънестествен

извънесте`ствена, извънесте`ствено, +мн. извънесте`ствени, +прил.
1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили.
2. Който е извънмерен, неестествен. Извънестествени грижи. Извънестествени трудности.

извързвам

извъ`рзваш, +несв. и [[извъ`ржа]], +св.; +Какво. +Разг.
1. Връзвам всичко.
2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати.

извъртвам

извъ`ртваш, +несв. Извъртам.

изгасям

изга`сяш, +несв. Изгасявам.
Синоними: (гл.) гася, угасвам, загасвам

изгладня

изгладни`ш, +мин. св. изгладни`х, +мин. прич. изгладни`л, +св. — +вж. [[изгладнявам 2_ .

изграбвам

изгра`бваш, +несв. и [[изгра`бя]], +св.; +Какво. Грабя докрай определено количество.

им

– +вж. [[те]].

----

– +вж. [[техен]].

изграбя

изгра`биш, +мин. св. изгра`бих, +мин. прич. изгра`бил, +св. — +вж. [[изграбвам]].

изгъзвам се

изгъ`зваш се, +несв. и _изгъ`зя се_, +св. +Пренебр.
1. Издавам си дупето назад.
2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с претенции за оригиналност и изисканост.

изгъзя се

изгъ`зиш се, +мин. св. изгъ`зих се, +мин. прич. изгъ`зил се, +св. — +вж. [[изгъзвам се]].

екзистенциален

екзистенциа̀лна, екзистенциа̀лно, +мн. екзистенциа̀лни, +прил.
1. Който се отнася до съществуването, до поддържането на живота.
2. Който е налице, в наличност.

издалеко

+нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко.
• Започвам (питам) издалеко. — Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на въпроса.

издаянвам

издая`нваш, +несв. и [[издая`ня]], +св.; +Какво. +Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная.

издаяня

издая`ниш, +мин. св. издая`них, +мин. прич. издая`нил, +св. — +вж. [[издаянвам]].

изделя

издели`ш, +мин. св. издели`х, +мин. прич. издели`л, +св. — +вж. [[изделям]].

изделям

изде`ляш, +несв. и [[изделя`]], +св.; +Какво. +Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки.

издращя

издра`щеш и издра`щиш, +мин. св. издра`сках и издра`щих, +мин. прич. издра`скал и издра`щил, +св. Издраскам.

изедно

+нареч.
1. Заедно, съвместно. Двата шева вървят изедно. Ръкавите се кроят изедно.
2. Заедно, едновременно. Дойдоха всички изедно. Извикаха всички изедно.

изжвакам

изжва`каш, +св. — +вж. [[изжваквам]].

изжваквам

изжва`кваш, +несв. и [[изжва`кам]], +св.
1. Жвакам един път или няколко пъти един след друг.
2. +Прен. +Какво. Изяждам с жвакане. Изжвака всичкия компот.

иззабогатея

иззабогате`еш, +мин. св. иззабогатя`х, +мин. прич. иззабогатя`л, +св. — +вж. [[иззабогатявам]].

иззабогатявам

иззабогатя`ваш, +несв. и [[иззабогате`я]], +св. Забогатяваме всички.

иззвуча

иззвучи`ш, +мин. св. иззвуча`х, +мин. прич. иззвуча`л, +св. — +вж. [[иззвучавам]].

иззвучавам

иззвуча`ваш, +несв. и [[иззвуча`]], +св. Прозвучавам, звуча един път или няколко пъти един след друг от край до край.

иззидвам

иззи`дваш, +несв. и [[иззи`дам]], +св. Зидам докрай. За един ден иззидват една стена.

изкашля

изка`шлиш, +мин. св. изка`шлях и изка`шлих, +мин. прич. изка`шлял и изка`шлил, +св. — +вж. [[изкашлям]].

изкосо

+нареч.
• Гледам изкосо. — Поглеждам настрана, без да обръщам глава.

изкрада

изкраде`ш, +мин. св. изкра`дох, +мин. прич. изкра`л, +св. — +вж. [[изкрадвам]].

изкриво

+нареч.
1. Изкосо. Поглеждам изкриво.
2. Злобно, накриво. Защо ме гледаш изкриво?

изкупчик

+мн. изку`пчици, +м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност.

излевря се

изле`вриш се, +мин. св. изле`врих се, +мин. прич. изле`врил се, +св. — +вж. [[излеврям се]].

излеврям се

изле`вряш се, +несв. и _изле`вря се_, +св. +Грубо. Излягам се неприлично.

излян

изля`на, изля`но, +мн. изле`ни, +прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса).

излят

изля`та, изля`то, +мн. изле`ти, +прил.
1. Който е положен в калъп, форма, кофраж.
2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. Роклята и` е излята по нея.

измразя

измрази`ш, +мин. св. измрази`х, +мин. прич. измрази`л, +св. — +вж. [[измразявам]].

изнаприказвам

изнаприка`зваш, +несв. и [[изнаприка`жа]], +св.; какво, +На кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам.
_изнаприказвам се/изнаприкажа се._ — Приказвам до насита.

изнаприкажа

изнаприка`жеш, +мин. св. изнаприка`зах, +мин. прич. изнаприка`зал, +св. — +вж. [[изнаприказвам]].

изобари

само +мн. +Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период.

изобати

само +мн. +Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина.

изогамия

+ж., само +ед. +Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност.

изоглоси

само +мн. +Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености.

изоморфия

+ж., само +ед. +Спец. Еднаквост на кристалната форма при химически различни вещества.

изотвън

+нареч. +Разг.
1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата.
2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново.

изотдалеко

+нареч. +Разг. Отдалече, не веднага на въпроса. Започна да разказва изотдалеко.

изотдалече

+нареч. Изотдалеко.

изотермия

+ж., само +ед. +Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой.

изотпред

+нареч. +Разг. Откъм предната страна. Мини изотпред, отзад има куче.

изпадвам

изпа`дваш, +несв. и _изпа`дам 1 , +св. Опадвам в голямата си част, в голям брой. Косата му изпада от грижи. На тази възраст изпадват зъбите._

изпо-

+представка. В състава на глаголи означава:
1. Разпростиране на действието върху много обекти, напр. изпобивам, изпоблъсквам, изповаждам и др.
2. Извършване на действието от мнозина или всички, напр. изпооженваме се, изпобеляваме, изпобледняваме и др.
3. Извършване на действието в голяма степен, напр. изподивявам, изпозадлъжнея, изпоизмъчвам се и др.

изпогледам

изпогле`даш, +св. — +вж. [[изпоглеждам]].

изпоглеждам

изпогле`ждаш, +несв. и [[изпогле`дам]], +св.; +Кого. Поглеждам многозначително, неодобрително.
_изпоглеждаме се/изпогледаме се. — Поглеждаме се един друг многозначително. Изпогледаха се и се разбраха._

изпозабравя

изпозабра`виш, +мин. св. изпозабра`вих, +мин. прич. изпозабра`вил, +св. — +вж. [[изпозабравям]].

изпозабравям

изпозабра`вяш, +несв. и [[изпозабра`вя]], +св.; +Кого, какво. Забравям почти всичко или почти всички.

изпозадремя

изпозадре`меш, +мин. св. изпозадря`мах, +мин. прич. изпозадря`мал, +св. — +вж. [[изпозадрямвам]].

изпозадрямвам

изпозадря`мваш, +несв. и [[изпозадре`мя]], +св. Само +мн. Задрямваме всички или почти всички.

изпоизяждам

изпоизя`ждаш, +несв. и [[изпоизя`м]], +св.; +Какво. Изяждам много.

изпоизям

изпоизяде`ш, +мин. св. изпоизя`дох, +мин. прич. изпоизя`л, +св. — +вж. [[изпоизяждам]].

изпопадвам

изпопа`дваш, +несв. и [[изпопа`дам]], +св. Само +мн. Падаме мнозина или в голямо количество. Книгите изпопадаха от рафта.
• Изпопадваме/изпопадаме от смях. — Смеем се много.

изпоразболявам се

изпоразболя`ваш се, +несв. и _изпоразболе`я се_, +св. Само +мн. Разболяваме се мнозина.

изпребия

изпреби`еш, +мин. св. изпреби`х, +мин. прич. изпреби`л, +св. — +вж. [[изпребивам]].

изравням

изра`вняш, +несв. и [[изра`вня]], +св. +Остар. Изравнявам.

изследвачески

изследва`ческа, изследва`ческо, +мн. изследва`чески, +прил. Който се отнася до изследване или до изследвач. Изследвачески подход. Изследваческа мисъл.

източно-

Първа съставна част на сложни прилагателни със значение който се отнася до източната част на територия, напр. източнобългарски, източноевропейски, източнославянски и др.

изтупквам

изту`пкваш, +несв. и [[изту`пкам]], +св. Тупкам един път или няколко пъти по един път.

изтуптя

изтупти`ш, +мин. св. изтуптя`х, +мин. прич. изтуптя`л, +св. — +вж. [[изтуптявам]].

изтуптявам

изтуптя`ваш, +несв. и [[изтуптя`]], +св. Туптя един път или няколко пъти по един път. Изтуптяха първите капки дъжд. Сърцето ми изтуптя силно.

изхитрувам

изхитру`ваш, +св. Проявявам хитрост един или няколко пъти един след друг.

изходвам

изхо`дваш, +несв. Изхождам.

иконопоклонник

+мн. иконопокло`нници, +м. Лице, което почита иконите.

илюстровам

илюстро`ваш, +несв. Илюстрирам.

имобилизация

+ж., само +ед. +Спец.
1. В медицината — обездвижване на крайник, обикн. при счупване.
2. Във финансите — превръщане на оборотен капитал в недвижими имоти.

имперфект

+м., само +ед. +Спец. В граматиката — минало несвършено време на глагола.

импетиго

+ср., само +ед. Кожно заболяване с външен белег бели петна по кожата.

имуно-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до имунитет, напр. имунобиология, имуногенен, имунозащитен, имунотерапия и др.

ин-

+представка. В състава на думи със значение за включване, напр. инвагинация, инфилтрация.

----

+представка. В състава на думи със значение за спиране на дейност или придаване на отрицателен смисъл, напр. инадаптация, инактивация.

индуистка

+мн. индуи`стки, +ж. Привърженичка на индуизма.

индуктирам

индукти`раш, +несв. и +св.; +Какво. Създавам електрически ток чрез индукция.

ино-

Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, друг, напр. иноземен, иноплеменен, инороден и др.

интер-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Между, заедно, напр. интермедия, интерпарламентарен, интерференция и др.
2. Интернационален, международен, напр. интербригадист, интерклуб и др.

интевюирам

интервюи`раш, +несв. и +св.; +Кого. Провеждам интервю. Интервюираха режисьора във връзка с новия му филм.

инфра-

Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др.

исо

+ср., само +ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо.

их

+междум. +Разг.
1. Изразява укор, досада. Их пък ти! Все се сърдиш!
2. Изразява задоволство, възхищение. Их, колко е хубаво! Их, че се радвам!

ишарет

+мн. ишаре`ти, (два) ишаре`та, +м. +Разг. Знак, направен с ръка, очи и др.

йерей

йере`ят, йере`я, +мн. йере`и, +м. Православен свещеник.

йота

+ж., само +ед. Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до ХIХ в.
• Нито на йота. — Ни най-малко. Не е променен нито на йота.

кабър

+мн. ка`бъри, (два) ка`бъра, +м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Календарът беше прикрепен с четири кабъра.
+същ. +умал. [[ка`бърче]], +мн. ка`бърчета, +ср.

кавички

само +мн. +Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи (“...”), за ограждане на цитати, заглавия и др.
• В кавички. — Мним, неистински. Учен в кавички.

каза

+мн. кази`, +ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия.

казуален

казуа`лна, казуа`лно, +мн. казуа`лни, +прил. Който е случаен.

казън

казънта`, само +ед., +ж.
1. +Остар. Наказание, присъда.
2. Смъртна присъда.

кайдисам

кайди`саш, +св. — +вж. [[кайдисвам]].

кайдисвам

кайди`сваш, +несв. и [[кайди`сам]], +св. +Разг. +Какво. Кълцам, надробявам. Кайдисвам месо.

каквото

относ. мест.
1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Всичко, каквото поискам, го има на нашия пазар.
2. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Все ще каже каквото не трябва.
3. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за основание и причина. Каквото се е захладило, ще отиде до края на месеца.
• Каквото и да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Каквото и да е, само по-бързо го давай!

как-годе

неопр. +нареч. — +вж. [[-годе]].

каки

+прил., +неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки.

какъв-годе

каква`-го`де, какво`-го`де, +мн. какви`-го`де, неопр. мест. — вж. [[-годе]].

кала

+ж., само +ед. Стайно цвете с едри бели фуниевидни цветове.

калия

+мн. ка`лии, +ж. Разг. Кала.

калка

+мн. ка`лки, +ж.
1. Само +ед. Прозрачна хартия за снемане на копия от чертежи.
2. +Спец. В езикознанието — дума или израз, образувани чрез буквален превод от чужд език.

калци

само +мн.
1. Дебели плетени чорапи без ходила.
2. +Остар. Вид потури.

коне-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кон, напр. коневъдство, конегледач, конезавод, конекрадец.

консонант

+мн. консона`нти, (два) консона`нта, +м. +Спец. В езикознанието — съгласен звук.

контра-

Първа съставна част на сложни думи със значение противодействие, противопоставяне, напр. контраатака, контранастъпление, контрапреврат, контрареволюция.

конфети

само +мн. Малки хартиени кръгчета, които посипват по участниците в увеселение, карнавал, сватба. Хвърлям конфети.

кооптация

+ж., само +ед. Включване на нови членове в състава на изборен орган без избори.

координати

+мн., координа`та, +ж.
1. +Спец. В математиката — величини, определящи положението на точка в пространството. Търся координати. Намирам координати.
2. +Прен. +Разг. Само +мн. Сведения за местоположението, местопребиваването на някого. Остави ли координатите си? Давам координатите си.
+прил. [[координа`тен]], координа`тна, координа`тно, +мн. координа`тни.
• Географски координати. — Величини за определяне положението на точка върху земната повърхност.

корнър

+мн. ко`рнъри, (два) ко`рнъра, +м. +Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор.

коскоджа

+прил., +неизм. +Разг. Твърде, доста голям или твърде, доста много. Коскоджа момиче станало!

космополитичен

космополити`чна, космополити`чно, +мн. космополити`чни, +прил.
1. Който се отнася до космополит и космополитизъм. Космополитично съществуване.
2. Който се отнася до цялата земя. Опазването на природата е космополитичен въпрос.

котора

+мн. ко`тори, +ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори.
+същ. +умал. [[ко`торка]], +мн. ко`торки, +ж.

коча

+мн. кочи`, +ж. В религиозните ритуали — блюдо от варено и отцедено жито, оформено и украсено със захар и орехови ядки, което се поднася на погребение или на панихида. Правя коча.

кочия

+мн. кочи`и, +ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия.

край-

Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др.

крайщник

+мн. кра`йщници, (два) кра`йщника, +м. Парче от края на хляб.

кредо

+ср., само +ед. Принципи, верую. Творческо кредо. Моето кредо.

крекна

кре`кнеш, +мин. св. кре`кнах, +мин. прич. кре`кнал, +св. — +вж. [[кряквам]].

крепиран

крепи`рана, крепи`рано, +мн. крепи`рани, +прил. Който е набран, набърчен. Крепирана хартия за украса.

крещящ

крещя`ща, крещя`що, +мн. крещя`щи, +прил.
1. Който крещи. Крещяща птица.
2. +Прен. Който привлича вниманието с нещо; който се откроява. Крещяща реклама. Крещяща рокля. Крещящ цвят.
3. +Прен. Който е рязък, който изпъква с нещо. Крещяща разлика. Крещящо противоречие. Крещяща несправедливост.
Синоними: (гл.) ярък, силен, ослепителен, заслепителен, (гл.) подчертан, фрапантен, очевиден, очебиен, (гл.) безвкусен, претрупан, натруфен, евтин, (гл.) въпиещ, (гл.) груб, скандален, възмутителен, флагрантен, (гл.) панаирджийски, (гл.) очебиещ, (гл.) пищен, цветист, (гл.) с външен блясък, ефектен, претенциозен, (гл.) явен, (гл.) поразяващ, шокиращ, (гл.) вулгарен

криво-

Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног.

кривол

+мн. кри`воли, (два) кри`вола, +м.
1. Закривен кюнец на печка.
2. +Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола.

кръво-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кръв, напр. кръводарител, кръвожаден, кръвопиец, кръвопускане, кръвохрачене.

кръвясвам

кръвя`сваш, +несв. и [[кръвя`сам]], +св. Обикн. за очи — изпълвам се, наливам се с кръв.

кръгооборот

+мн. кръгооборо`ти, (два) кръгооборо`та, +м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала.

кръмен

кръ`мна, кръ`мно, +мн. кръ`мни, +прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло.

кръц-кръц

+междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване.

кряквам

кря`кваш, +несв. и [[кре`кна]], +св. Крякам един път или няколко пъти по един път.

кудкудяк

+междум. За наподобяване на характерен вик на кокошка, обикн. след снасяне на яйце.

кудкудяча

кудкудя`чиш, +мин. св. кудкудя`чих, +мин. прич. кудкудя`чил, +несв. Кудкудякам.

куквам

ку`кваш, +несв. и [[ку`кна]], +св.
1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше.
2. Започвам да кукам. Кукувицата кукна от ранна пролет.
3. +Прен. +Разг. Заставам или отивам някъде и стоя прекалено дълго. Кукнала на улицата, не се прибира да си върши работата.

ме

– +вж. [[аз.]]

ку-ку

+междум. За наподобяване вика на кукувицата.

кукуригвам

кукури`гваш, +несв. и [[кукури`гна]], +св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път.

кукуригна

кукури`гнеш, +мин. св. кукури`гнах, +мин. прич. кукури`гнал, +св. — +вж. [[кукуригвам]].

кулоари

+мн., кулоа`р, +м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи.
+прил. [[кулоа`рен]], кулоа`рна, кулоа`рно, +мн. кулоа`рни.
• Кулоарни новини. — Неофициални новини; новини от разговори в кулоарите.

кумис

+м., само +ед. Питие от ферментирало кобилешко мляко, разпространено в Централна Азия.

курна

+мн. ку`рни, +ж. +Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с таса от курната.

куюмджия

+мн. куюмджи`и, +м. +Остар. Златар.

къде-годе

неопр. нареч. — вж. [[-г]][[о`де]].

къмто

предлог. +Остар. Към.

кънки

+мн., кънка`, +ж.
1. Метални приспособления за плъзгане по лед, прикрепени към специални обувки. Пързалям се с кънки.
2. Железни куки за изкачване по електрически стълбове.
• Летни кънки. — Кънки с колелца за плъзгане по суха и гладка повърхност; ролкови кънки.
• Връзвам/вържа кънките. — +Разг. Пиян съм много. От две чаши алкохол връзва кънките.

кънтримузика

+ж., само +ед. Американска народна музика или нейна стилизирана форма за китара, банджо и други струнни инструменти.

кънтри-

Първа съставна част на сложни думи със значение народен (стил), напр. кънтримузика, кънтрипевец, кънтристил.

кърмчия

+мн. кърмчи`и, +м. Кормчия.

кърмъз

+м., само +ед. Червена боя, добивана от изсушени насекоми; кармин.
+прил. [[кърмъ`зен]], кърмъ`зена, кърмъ`зено, +мн. кърмъ`зени.

кърня

кърни`ш, +мин. св. кърни`х, +мин. прич. кърни`л, +несв. +Остар. Кастря клони на дърво; чупя, нащърбявам.

късо-

Първа съставна част на сложни думи със значение къс 2 , напр. късоврат, късокрак, късоглед.

кюртаж

+мн. кюрта`жи, (два) кюрта`жа, +м. +Спец.
1. В медицината — отстраняване на чуждо тяло или паразити от организма с помощта на специален инструмент — кюрета.
2. В медицината — изстъргване с кюрета стените на матката (при аборт или заболяване). Правя кюртаж.

кянкам

кя`нкаш, +несв. +Разг.
1. За пуйка — издавам характерни звуци. Пуйките кянкат по двора.
2. +Прен. +Пренебр. Говоря тихо, монотонно, неразбрано; дрънкам. Какво ми кянка, не мога да разбера.

лайна

ла`йнеш, +мин. св. ла`йнах, +мин. прич. ла`йнал, +св. — +вж. [[лайвам]].

лакто-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до мляко, напр. лактоглобулин, лактометър, лактоскоп.

лани

+нареч. Миналата година.
+прил. [[ла`ншен]], ла`ншна, ла`ншно, +мн. ла`ншни. По пътеката имаше ланшна шума.

лап

+междум. Уподобява лапване. Взе месото и лап — изяде го.

ларго

+ср., само +ед.
1. +Разг. Широка, обикн. главна улица в град. Разхождам се по ларгото.
2. Като +нареч. +Спец. В музиката — бавно, широко темпо.
3. +Спец. В музиката — произведение с такъв темп без специално наименование.

ластун

+мн. ласту`ни, (два) ласту`на, +м. Стъбло на пълзящо растение, като диня пъпеш, краставица. Пъпешите пуснаха големи ластуни, а завръз няма.

левкоцити

+мн., левкоци`т, (два) левкоци`та, +м. Бели кръвни клетки.

левоцентризъм

+м., само +ед. В политиката — убеждения на партии с лява ориентация, но третирани като балансиращ момент — с едновременна близост както до левицата, така и до центъра.

легато

+нареч. +Спец.
1. В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона.
2. Като +същ. Дъгичката, която означава такова изпълнение.

леденя

ледени`ш, +мин. св. ледени`х, +мин. прич. ледени`л, +несв.; +Кого, какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гората. Омразата ледени душата.

леди

+ж., само +ед. Лейди.

лека-полека

+нареч. +Разг. Постепенно, малко по малко.
Синоними: (нар.) полека-лека, постепенно, бавно, яваш-яваш, малко по малко, едва-едва, провлачено, нехайно, тежко, мудно, лениво

лентяйнича

лентя`йничиш, +мин. св. лентя`йничих, +мин. прич. лентя`йничил, +св. Лентяйствам.

лесо-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до горите, напр. лесозащита, лесотехник, лесоустройство.

лесотехника

+ж., само +ед. Техника по горско дело.
+прил. [[лесотехни`чески]], лесотехни`ческа, лесотехни`ческо, +мн. лесотехни`чески.

лето

+ср., +неизм. +Остар. Година.
• За многая лета. — За много години.

лиандро

+ср., само +ед. Декоративно дръвче с ароматни розови, червени, бели и др. цветчета, отглеждано в големи саксии; олеандър.

лизол

+м., само +ед. +Спец.
1. В химията — разтвор на крезоли във вода, която съдържа калиев сапун.
2. Червеникавокафява течност, използвана в медицината за дезинфекция.

лимитед

+неизм. Добавка към името на фирма, акционерно дружество и др., която означава, че са с ограничена отговорност, т. е. всеки участник в тях отговаря до размера на влога си.

линкам

ли`нкаш, +несв. +Диал. Ходя насам-натам, щурам се, блъскам се.

лисина

+мн. лисини`, +ж. Голо място на главата, където косата е опадала.

листа

+мн. ли`сти, +ж.
1. Списък на кандидати за избиране при политически или други избори. Изборна листа. Кой води листата на демократическата партия?
2. Лист с меню в ресторант. Разглеждам листата.
Синоними: (същ.) зеленина, листак, шума, (същ.) лист, листо

лития

+мн. лити`и, +ж. Истор. Шествие с молебен за дъжд. Правя лития.

лих

ли`ха, ли`хо, +мн. ли`хи, +прил. +Разг. Опак, своенравен.
+нареч. [[ли`хо]].
• Лихо ми е. — +Разг. Чоглаво, непривично ми е.

лойд

+м., само +ед. Дружество в Лондон за застраховки на морски съдове по цял свят.

локам

ло`каш, +несв. Лоча.

локвам

ло`кваш, +несв. и [[ло`кна]], +св.; +Какво. За животно — поемам чрез лочене един път или няколко пъти. Локва няколко пъти от рядката каша и спира.

локна

ло`кнеш, +мин. св. ло`кнах, +мин. прич. ло`кнал, +св. — +вж. [[локвам]].

ломлив

ломли`ва, ломли`во, +мн. ломли`ви, +прил. Който лесно се чупи, руши, ломи. Ломлива скала.

лоно

+ср., само +ед. Недра, утроба, пазва.
• В лоното на природата. — В недрата на природата, дълбоко сред нея.
Синоними: (същ.) скут, утроба, вътрешност, среда, недра, пазви, селения, глъбина

лопуш

+м., само +ед. +Диал. Лапад.

лото

+ср., само +ед. Игра с особени карти с номера или с картинки.

луксацио

+ср., само +ед. +Спец. В медицината — изкълчване, изместване на става. Получава луксацио при раждането си.

луминатор

+мн. лумина`тори, (два) лумина`тора, +м. Корабно прозорче.

лъже-

Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др.

лъстя

лъсти`ш, +мин. св. лъсти`х, +мин. прич. лъсти`л, +несв. Блазня, мамя, лаская.

лъча

лъ`чиш, +мин. св. лъ`чих и лъчи`х, +мин. прич. лъ`чил и лъчи`л, +несв.; +Какво. +Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Лъча своите овце. Лъча агнетата от овцете. Лъча ги, за да ги издоя.
_лъча се. 1. — Отделям се, отбивам се. Вечер овцете се лъчат сами от стадото._
2. +Прен. Деля се от хората, страня.
+същ. [[лъ`чене]], +ср.

льох

+междум. +Разг.
1. Изразява изненада, уплаха, паника. Льох, какво ще правим сега.
2. Като частица в народните песни. Льох мари, Марийке. Льох, льох, лилильох.

любе

+мн. лю`бета, +ср. Остар. Любим мъж или любима жена.

люсповиден

люспови`дна, люспови`дно, +мн. люспови`дни, +прил. Който има вид на люспа. Люсповидно парче.

люто

+нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто.

люх

+междум. +Разг. Изразява учудване, изненада, паника. Люх, ще ни убият!

маган

+мн. мага`ни, (два) мага`на, +м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук.

маганя

магани`ш, +мин. св. магани`х, +мин. прич. магани`л, +несв. +Диал. Чистя памук от семената с маган.

магданозлия

прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз.

магер

+мн. ма`гери, +м. Манастирски готвач.
+прил. [[ма`герски]], ма`герска, ма`герско, +мн. ма`герски.

магизъм

+м., само +ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство.

мадам

+ж., само +ед.
1. Вежливо обръщение към омъжена жена в обществото; госпожа.
2. Разг. Ирон. Обръщение към жена или назоваване на жена.
3. Съдържателка на публичен дом.

майкини

само +мн. Домът и семейството на майката (в 1 знач.). След скандала тя отиде у майкини си.

макарони

само +мн. Изсушено тестено изделие във вид на дълги кухи пръчици, които се варят.
+прил. [[макаро`нен]], макаро`нена, макаро`нено, +мн. макаро`нени. Макаронени изделия.

макро

- Първа съставна част на сложни думи със значение голям (по размери), огромен, напр. макроатмосфера, макробиотика, макроелемент, макроклимат, макромолекула, макроструктура, макросфера.

макси

+ср., само +ед. Дълга женска дреха (пола, рокля, палто) до глезените — в съответствие с модната тенденция.

малак

+мн. мала`ци, (два) мала`ка, +м. Малкото на бивол, биволче.
+същ. +умал. [[мала`че]], +мн. мала`чета, +ср.

малакоф

+мн. малако`фи, (два) малако`фа, +м. +Истор. Вид женска пола с обръчи, за да стои издута.

малеби

+ср., само +ед. Сладкарско изделие — крем от нишесте, полят със сироп.

мало-

Първа съставна част на сложни думи със значение недостатъчно, в малка степен, ограничено, напр. маловажен, маловерен, маловоден, малогабаритен, малограмотен, малоимотен, малокалибрен, малокръвен, малокултурен, малолитражен, маломерен, малообразован, малотраен, малоумен, малоценен.

малолетство

+ср., само +ед. Състояние на малолетен; детска възраст. Не е съден поради малолетство.

мангафа

+ж., само +ед.
1. +Диал. Заболяване по конете, шап.
2. +Ирон. Човек, който редовно има хрема или грип.
3. +Прен. Твърдоглав, инат човек.

мангър

+мн. мангъ`ри, (два) мангъ`ра, +м.
1. +ист. Малка медна монета.
2. +Прен. Без стойност, нищо.

манихей

манихе`ят, манихе`я, +мн. манихе`и, +м. +Истор. Привърженик на манихейството.
+прил. [[манихе`йски]], манихе`йска, манихе`йско, +мн. манихе`йски.

мантел

+мн. ма`нтели, (два) ма`нтела, +м. Широко късо наметало; пелерина, плащ.

мараба

+нареч. +Разг. Турско-арабски поздрав: добър ден, здравей.

маратонки

само +мн. +Разг. Вид високи спортни обувки от кожа, плат и гума с дебели пружиниращи подметки.

маркаджия

+мн. ма`ркаджии, +м. +Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист.

маст

мастта`, +мн. ма`сти, +ж.
1. +Остар. Боя, окраска.
2. +Спец. Наименование на мазни вещества.
+прил. [[ма`стен]], ма`стна, ма`стно, +мн. ма`стни. Мастни тъкани.

мафиоз

+мн. мафио`зи, +м. Мафиот.

махаленец

+мн. махале`нци, +м. Човек, който е от същата махала; съкварталец.

махаленка

+мн. махале`нки, +ж. Жена махаленец.

махия

+мн. махи`и, +ж. Диал. Основна греда под покрива на къща, върху която се закрепват под ъгъл другите греди.

махла

+мн. махли`, +ж. Махала.

машала

+междум. +Остар. За похвала: браво; много добре.

мега-

Първа съставна част на сложни думи със значение увеличен, голям: мегаспора, мегагалактика и др.

----

Първа съставна част на сложни думи със значение увеличена един милион пъти мерна единица: мегабайт, мегават, мегаволт, мегахерц и др.

мегало-

Първа съставна част на слож?ни думи със значение на увеличен, прекалено голям: мегалозавър, мегаломан и др.

медосбор

+м., само +ед. Част от годината, през която е активният период за събиране на мед.

между-

Първа съставна част на сложни думи със значенията на предлога между: междуведомствен, междувременен, междуградски, междудържавен, междупланетен, междуселски, междусъюзнически.

мезо-

Първа съставка в сложни думи, която означава средна стойност или средно положение: мезодерма, мезостих.

мезостих

+мн. мезости`хове, (два) мезости`ха, +м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертикално дума или изречение.

мен

+лично мест., +съкр. — +вж. [[мене]].

мене

+лично мест. — +вж. [[аз]].

----

лично мест. Остар. На мене..

менлив

менли`ва, менли`во, +мн. менли`ви, +прил. Който се мени; променлив.

менявам

меня`ваш, +несв. +Остар. Меня.

меринос

+м., само +ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна.
+прил. [[мерино`сов]], мерино`сова, мерино`сово, +мн. мерино`сови. Мериносова вълна.

месарство

+ср., само +ед. Занятие на месар.

место-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазположение, месторождение и др.

мета-

Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика, метапсихика, метатеза, метафаза, метафизика.

металофон

+мн. металофо`ни, (два) металофо`на, +м. Музикален инструмент с метални пластини, които издават звук при удряне с дървени чукчета.

метиламин

+м. само +ед. +Спец. В химията — подобен на амоняка газ.

метлея се

метле`еш се, +мин. св. метля`х се, +мин. прич. метля`л се, +несв. +Разг. Ходя без цел, шляя се, скитам.

мечкарство

+ср., само +ед. Занятие на мечкар.

мешест

ме`шеста, ме`шесто, +мн. ме`шести, +прил.
1. +Диал. Който има голям корем.
2. +Диал. Който е издут като мях.
3. +Спец. Само +мн. Клас безгръбначни животни.

мешин

+м., само +ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча.
+прил. [[меши`нен]], меши`нена, меши`нено, +мн. меши`нени.

миещ

ми`еща, ми`ещо, +мн. ми`ещи, +прил. Който мие, който може да мие.
• Миещи се тапети. — Тапети със синтетично покритие, които могат да се чистят с вода.

микро-

Първа съставна част на сложни думи със значение.
1. Малък по размери, напр. микродетайл, микродоза, микроелемент, микроорганизъм, микроклимат, микроконтакт, микрорайон, микрофилм, микросистема, микроязовир.
2. Една милионна част от мерни единици, напр. микроволт, микросекунда.

микровълни

+мн., микровълна`, +ж. +Спец. Сантиметрови и милиметрови радиовълни, при които се използват вълноводни устройства.

микромилиметър

+мн. ми`кромилиме`три, (два) ми`кромилиме`тра, +м. Микрон.

мили-

Първа съставна част на сложни думи, със значение една хилядна част, напр. милиампер, милибар, милиметър.

милиарен

милиа`рна, милиа`рно, +мн. милиа`рни, +прил. Който е дребнозърнест. Милиарна туберкулоза.

мимо

предлог. +Остар. Покрай, освен, извън, въпреки.

миней

мине`ят, мине`я, +мн. мине`и, (два) мине`я, +м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от месеца има богослужебни четива.

мини-

Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др.

минимизация

+ж., само +ед. Свеждане до минимум; намаляване, съкращаване.

министерствувам

министе`рствуваш, +несв. и +св. Министерствам.

минорат

+м., само +ед. +Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява.

миропомазан

миропома`зана, миропома`зано, +мн. миропома`зани, +прил.
1. +Остар. Пратен или посочен от бога.
2. +Прен. Предопределен за нещо, избран.
Синоними: (гл.) привилегирован

мирт

ми`ртът, ми`рта, +мн. ми`ртове, (два) ми`рта, +м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовта.
+прил. [[ми`ртов]], ми`ртова, ми`ртово, +мн. ми`ртови. Миртово клонче.

мис

+ж., _+неизм.
1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка.
2. +Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в специално организиран конкурс. Мис Свят._

мисис

+ж., +неизм. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към омъжена жена; госпожа.

мискин

+мн. миски`ни, +м. +Разг. Отвратителен, неприятен човек; мръсник.
+прил. [[миски`нски]], миски`нска, миски`нско, +мн. миски`нски.

митра

+мн. ми`три, +ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.

миячен

мия`чна, мия`чно, +мн. мия`чни, +прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. •_Миячна машина. 1_. Автомобил с цистерна за миене на улици. [[2]]. Машина за миене на бутилки, буркани в цех, фабрика. [[3]]. Домакински електрически уред за автоматично измиване и подсушаване на съдове, чинии.

младограматик

+мн. младограмати`ци, +м. +Спец. Представител и привърженик на младограматическата школа в езикознанието.
+прил. [[младограмати`чески]], младограмати`ческа, младограмати`ческо, +мн. младограмати`чески.
• Младограматическа школа. — Лингвистично направление, възникнало в Германия през 70-те години на ХIХ в.

млат

мла`тът, мла`та, +мн. мла`тове, (два) мла`та, +м. +Диал. Голям железен чук.

млеко

+мн. млека`, +ср. Мляко.

млекопитаещо

+мн. млекопита`ещи, +ср. Животно, което храни малките си с мляко; бозайник.

мливар

млива`рят, млива`ря, +мн. млива`ри, +м. +Диал. Лице, което е закарало мливо на мелница.
+прил. [[млива`рски]], млива`рска, млива`рско, +мн. млива`рски.

модус

+мн. мо`дуси, (два) мо`дуса, м. Разновидност, начин.

може

+мин. несв. мо`жеше, мин. прич. мо`жело, +несв.; безл.
1. Възможно е. Може да се направи за един ден.
2. Разрешено е, позволено е. Тук може да се пуши.
• Може би. — Вероятно, възможно. Може би ще дойда.
Синоними: (гл.) бива, позволено е, защо не, възможно е, става, допуща се, разрешава се, редно е, трябва, (гл.) отива, приляга, (гл.) зависи, случва се

мока

+ж., само +ед. Качествено арабско кафе.

мокасини

+мн., мокаси`н, +м.,
1. Меки кожени обувки, изработвани от северноамериканските индианци.
2. Обувки от мека кожа с особена кройка.

момков

мо`мкова, мо`мково, +мн. мо`мкови, +прил. Който има отношение или връзка с момък. Момкова майка.
• Момкова сълза. — Пролетно горско цвете с продълговати бели цветове без аромат.

монист

+мн. мони`сти, +м. Привърженик на монизма.

моно

- Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др.

мора

+мн. мо`ри, +ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка.

морбили

само +мн. +Спец. Заразно детско заболяване — вид дребна шарка.

морда

+мн. мо`рди, +ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра.

морници

само +мн. +Диал. Студени тръпки по тялото.

морфолог

+мн. морфоло`зи, +м. Специалист по морфология.

мото-

Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мотокрос, моторолер, мотоспорт.

мотовили

само мн. Разг. Ирон. Дълги крака.

мразовина

+ж., само +ед. +Разг. Студено време.

мръква

+несв. и [[мръ`кне]], +св.; безл. Пада мрак, става тъмно, започва нощта. През зимата мръква рано.
_мръква се/мръкне се._ — Мръква.

мръкне

+мин. св. мръ`кна, +мин. прич. мръ`кнало, +св. — +вж. [[мръква]].

мулти

- Първа съставна част на сложни думи в значение много: мултивибратор, мултимилионер, мултипликатор, мултифункционален, мултициклон.

мумио

+ср., само +ед. Смолоподобен продукт от естествен произход, който се среща в планините, скалите и се употребява още от древността с лечебни цели.

мутвак

+мн. мутва`ци, (два) мутва`ка, +м. +Диал. Кухня в селска къща, където се готви върху огнище.

муу

+междум. За подражаване на звук, издаван от крава/говедо.

муфт

+нареч. +Разг. Даром, безплатно.

муфтя

му`фтиш, +мин. св. му`фтих и муфти`х, +мин. прич. му`фтил и муфти`л, +несв.; +Какво. +Разг. Спечелвам, придобивам от муфта; прося. Муфтя цигари.

мушитрън

+мн. муши`тръни, (два) муши`тръна, +м. Вид птица — орехче.

мък

+междум. • [[Хък-мък.]] Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание.
• Ни хък, ни мък. — Нищо не казвам.

мълком

+нареч. +Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред.

мързи ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +мин. +св. мързя` ме, +мин. прич. мързя`ло ме, +несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел. Мързи ме да гледам.
Синоними: (словосъч.) не ми се работи, не желая да работя, държи ме мързелът, обхванал ме е мързел, не ми се мърда, хайлазувам, безделнича, лентяйствувам

мърсотя

мърсо`тиш, +мин. +св. мърсо`тих, +мин. прич. мърсо`тил, +несв. Цапам много, навсякъде; мърся.

мърцина

+ж., само +ед.
1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му.
2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина.

мъчно-

Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим.

мюжде

+мн. мюжде`та, +ср. Остар.
1. Награда, дар при съобщаване на радостна вест.
2. Вест, новина.
• Вземам мюждето. — Пръв съобщавам някаква радостна вест.

мяу

+междум. За издаван от котка глас.

на-

+представка.

[[I.]] В състава на глаголи със значение:
1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня, набеля, набича и др.
2. Действието обхваща много или всички предмети: набоядисам, навеся, надовличам, накупувам и др.
3. Действието се извършва до пълно насищане на субекта: наям се, навозя се, наприказвам се, набеснея се, навилнея се и др.
4. Действието се проявява в слаба степен: наболявам, намирисвам, накуцвам, нагарчам и др.
5. Действието нарушава целостта на нещо, изразява начинателност: напивам (чашата), нахапвам (хляба), набърквам (гозбата), наблизвам (млякото) и др.
6. Действието изразява насоченост, проникване, съпроводено с усилие: набутвам, натиквам, навлизам, нахлувам и др.
7. Действието изразява придобиване на признак от субекта: надебелея, наедрея, наголемея, напълнея, назрея и др.
8. Действието изразява предаване на признак върху обекта: надебеля, намасля, навлажня, надребня и др.
9. Действието изразява снабдяване на обекта с нещо: набоклуча, набрашня, накатраня, начервя, накалям и др.
10. Действието се извършва от много субекти едновременно: налягаме, накацаме, насядаме, натъркаляме се, надойдем и др.

[[II.]] В състава на прилагателни и съществителни имена със значение който се намира или се разполага върху нещо: настолен, набедрен, надомен и др.; наръкавник, наколенник, намордник и др.

набабувам се

набабу`ваш се, +св. Бабувам до насита, до края на възможностите си.

набеснявам се

набесня`ваш се, +несв. и _набесне`я се_, +св. Беснея, колкото искам, до пълно насищане.

наблажа

набла`жиш, +мин. +св. набла`жих, +мин. прич. набла`жил, +св. — +вж. [[наблажвам]].

наблажвам

набла`жваш, +несв. и [[набла`жа]], св.; какво. +Разг.
1. Мажа с блажно. Наблажих пръстите си.
2. Блажа много, доста.
_наблажвам се/наблажа се. 1._ — Мажа се с блажно.
2. Започвам да блажа, облажвам се (след пост).
3. Блажа до насита.

наблизвам

набли`зваш, +несв. и [[набли`жа]], +св.; +Какво. С близане нарушавам целостта на нещо. Котката наблиза млякото.
_наблизвам се/наближа се._ — Ближа до насита.

набоклуча

набоклу`чиш, +мин. +св. набоклу`чих, +мин. прич. набоклу`чил, +св. — +вж. [[набоклучвам.]]

навeстя

навести`ш, +мин. +св. навести`х, +мин. прич. навести`л, +св. — +вж. [[навестявам]].

навечервам се

навече`рваш се, +несв. и _навече`рям се, +св.
1. Изяждам вечерята си докрай. Когато се навечерям, ще ти се обадя._
2. Нахранвам се на вечеря добре, достатъчно.

навидя

нави`диш, +мин. +св. навидя`х, +мин. прич. навидя`л, +св. — +вж. [[навиждам]].

навиждам

нави`ждаш, +несв. и [[нави`дя]], +св.; +Кого. Виждам за малко, навестявам, спохождам.

навилнея се

навилне`еш се, +мин. +св. навилня`х се, +мин. прич. навилня`л се, +св. — +вж. [[навилнявам се]].

навилнявам се

навилня`ваш се, +несв. и _навилне`я се, +св. Вилнея до пълно насищане. След като се навилня, късно вечерта виелицата утихна._

навляк

+мн. на`вляци, +м. +Пренебр. Неканен и нежелан посетител, натрапник, досадник.

навършея

навърше`еш, +мин. +св. навърша`х, +мин. прич. навърша`л, +св. — +вж. [[навършавам]].

наган

+мн. нага`ни, (два) нага`на, +м. Вид револвер с въртящ се барабан.

нагръдки

само +мн. Украса за предната част на дрехи, шита с разноцветни конци.

над-

+представка.

[[I.]] В състава на глаголи със значение:
1. Действието се извършва върху горната част на нещо: надписвам, надстройвам и др.
2. Действието се извършва в по-голяма степен, количество или качество в сравнение с постигнатото от друг: надпия, надиграя, надпея, надлъжа, надвикам, надсвиря и др.
3. Действието се извършва в по-голяма степен от действителната, от определената: надвнасям, надценявам, надвземам и др.
4. Действието се извършва в добавка към нещо: наддавам, надплитам и др.

[[II.]] В състава на прилагателни и съществителни имена със значение:
1. Който се намира по-горе, по-високо: надземен, надзвезден, надколенен, надкоремен; надкостница и др.
2. Който се намира непосредствено върху нещо: надгробен, надводен и др.
3. Който се извършва в по-голям размер от определения или от нормалния: наднормен, надпланов; надбавка и др.
4. Който стои над нещо и не е свързан с него: надкласов, надпартиен, надсегментен и др.

надве-натри

+нареч. Небрежно, без старание, набързо, как да е. Прочете книгата надве-натри.
Синоними: (нар.) през куп за грош, небрежно, през просото, как да е, повърхностно, през пръсти, отгоре-отгоре, на бърза ръка

наджена

надже`неш, +мин. +св. надже`нах, +мин. прич. надже`нал, +св. — +вж. [[надже`нвам]] и [[надже`на]], +св.

надженвам

надже`нваш, +несв. Наджънвам.

надзема

надзе`меш, +мин. +св. надзе`х, +мин. прич. надзе`л, +св. — +вж. [[надземам]].

надземам

надзе`маш, +несв. и [[надзе`ма]], +св. Надвземам.

надире

+нареч. +Разг. Назад.

надкоремен

надкоре`мна, надкоре`мно, +мн. надкоре`мни, +прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област.

надоблачен

надо`блачна, надо`блачно, +мн. надо`блачни, +прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство.

надовлека

надовлече`ш, +мин. +св. надовля`кох, +мин. прич. надовля`къл, +св. — +вж. [[надовличам]].

надстройвам

надстро`йваш, +несв. Надстроявам.

надчитам

надчи`таш, +несв. и [[надчета`]], +св.; +Кого. Чета по-добре или повече от някого.

надялкам

надя`лкаш, +св. — +вж. [[надялквам]].

надялквам

надя`лкваш, +несв. и [[надя`лкам]], св.; какво.
1. Дялкам определено количество от нещо.
2. Дялкам на много места. Надялка дървото с ножчето си.

наесен

и [[на`есен]] +нареч. През следващата есен; когато дойде есента. Наесен ще бъде ученик в първи клас.

нажабурвам се

нажабу`рваш се, +несв. и _нажабу`ря се_, +св. Напълвам устата си с вода или друга течност, която движа, за да плакне вътрешността.

нажабуря се

нажабу`риш се, +мин. +св. нажабу`рих се, +мин. прич. нажабу`рил се, +св. — +вж. [[нажабурвам се.]]

нажалвам се

нажа`лваш се, +несв. и _нажа`ля се_, +св. Жаля много.

нажъна

нажъ`неш, +мин. +св. нажъ`нах, +мин. прич. нажъ`нал, +св. — +вж. [[нажънвам]].

нажънвам

нажъ`нваш, +несв. и [[нажъ`на]], +св. Жъна определено количество от нещо.
_нажънвам се/нажъна се._ — Жъна до пълно насищане.

назал

+мн. наза`ли, (два) наза`ла, +м. +Спец. Носов звук. От българските звукове назали са [[м]] и [[н]].

наздраво

+нареч. +Разг. С положителност, непременно, сигурно.

нази

личн. мест. +Остар. Нас.

назобявам

назобя`ваш, +несв. и [[назобя`]], +св.; +Какво. Нахранвам добитък със зоб. Назобих коня.

наизваждам

наизва`ждаш, +несв. и [[наизва`дя]], +св.; +Какво. Изваждам много предмети, всичко.

наизведа

наизведе`ш, +мин. +св. наизве`дох, +мин. прич. наизве`л, +св. — +вж. [[наизвеждам]].

наизвеждам

наизве`ждаш, +несв. и [[наизведа`]], +св.; +Кого, какво. Извеждам много, всички.

наизнасям

наизна`сяш, +несв. и [[наизнеса`]], +св.; +Какво. Изнасям много предмети.

наизнеса

наизнесе`ш, +мин. +св. наизне`сох, +мин. прич. наизне`съл, +св. — +вж. [[наизнасям]].

най-

+част. За образуване на превъзходна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта, напр. най-високият; най-добре; най обичам; най юнак; най на север.

най-вече

+нареч. Най-много, преди всичко. Обичам всички, а най-вече майка си.
Синоними: най-много, особено, предимно, преди всичко, главно, на първо място, изпърво, силно, важно

накалайдисам

накалайди`саш, +св. — +вж. [[накалайдисвам]].

накалайдисвам

накалайди`сваш, +несв. и [[накалайди`сам]], +св.; +Какво. Калайдисвам цялата повърхност на нещо.

накана

+мн. нака`ни, +ж. Желание, готовност да се извърши нещо.

накашлям се

нака`шляш се, +св. Кашлям много, дълго, доста.

нал

на`лът, на`ла, +мн. на`лове, (два) на`ла, +м. Малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за да ги предпазва от изтъркване.
+същ. +умал. [[на`лче]], +мн. на`лчета, +ср.

наклеветвам

наклеве`тваш, +несв. Наклеветявам.

накрехвам

накре`хваш, +несв. и [[накре`хна]], +св.; +Какво. +Разг. Накривявам нещо. Накрехнал калпак на една страна.

накрехна

накре`хнеш, +мин. +св. накре`хнах, +мин. прич. накре`хнал, +св. — +вж. [[накрехвам]].

накрещявам

накрещя`ваш, +несв. и [[накрещя`]], св.; на кого. Крещя много, изричам с крясък много думи. Накрещях му всякакви обиди.
_накрещявам се/накрещя се._ — Крещя до пълно насищане, колкото искам.

накривее ми

+мин. +св. накривя` ми, +мин. прич. накривя`ло ми, +св.; — +вж. [[накривява ми.]]

накривява ми

(ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _накриве`е ми, +св. Става ми криво, неприятно, мъчно. Накривя и` и си поплака._
Синоними: (словосъч.) става ми криво, домъчнява ми, става ми мъчно, докривява ми

накъм

предлог. +Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката.

налудявам се

налудя`ваш се, +несв. и _налуде`я се_, +св. Лудея до пълно насищане.

налъми

+мн., налъ`м, +м. Дървени чехли с кожена каишка.
• Когато цъфнат налъмите. — +Ирон. Никога.

нам

личн. мест. +Остар. На нас.

наникъде

+нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде.

напапам се

напа`паш се, +св. За дете — наям се, нахраня се.

напиянствам се

напия`нстваш се, +св. Пиянствам много, доста, до насищане.

напиянствувам се

напия`нствуваш се, +св. [[Напиянствам се]].

наплещвам

напле`щваш, +несв. и [[напле`щя]], +св. +Разг.
1. Наплесквам.
2. С натискане правя тесто във форма на пита, разплесквам.

наплувам се

наплу`ваш се, +св. Плувам до пълно насищане.

напомпя

напо`мпиш, +мин. +св. напо`мпих, +мин. прич. напо`мпил, +св. Напомпам.

напра

напре`ш, +мин. +св. напря`х, +мин. прич. напря`л, +св. — +вж. [[напирам]].

напрегнат

напре`гната, напре`гнато, +мн. напре`гнати, +прил.
1. Изпънат, обтегнат. Напрегнато тяло.
2. +Прен. Който издава психическо напрежение; съсредоточен, стремителен, неспокоен. Напрегнат поглед. Напрегнат двубой.
+същ. [[напре`гнатост]], напрегнатостта`, +ж.
Синоними: (гл.) усилен, стремителен, интензивен, натегнат, обтегнат, изпънат, (гл.) углъбен, съсредоточен, с удвоено внимание, (гл.) наострен, изострен, (гл.) внимателен, сериозен, акуратен, (гл.) възбуден, раздразнен, нервиран, (гл.) жив, бърз, енергичен, (гл.) изискващ внимание, уморителен, изтощителен, (гл.) мъчен, труден, тежък, (гл.) нервен, неспокоен, раздразнителен, плах, (гл.) поразителен, възбуждащ, наелектризиран, (гл.) развълнуван, изопнат, (гл.) тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, (гл.) упорен, (гл.) упорит, изморителен, (гл.) чувствителен, лесно възбудим

напридам

напри`даш, +несв. и [[напреда`]], +св.; +Какво. Преда в достатъчно количество. Напрела е вълна за три килима.

напушва ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _напу`ши ме, +св. Изпълва ме, издува ме, напъва ме. Напуши ме смях._

напуши ме

+мин. +св. напу`ши ме, +мин. прич. напу`шил ме, +св. — +вж. [[напушва ме.]]

напътувам се

напъту`ваш се, +св. Пътувам до пълно насищане, колкото искам.

о-

+представка. В състава на глаголи със значение:
1. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: опера, одера, опека и др.
2. Действието приписва на обект някакъв признак: оприличавам, отъждествявам, обожествявам и др.
3. Действието показва придобиване на признак от субекта: оплешивявам, остарявам, одрипавявам и др.
4. Действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета: обеля, ощавя, олющя и др.
5. Действието се извършва около предмета: окопавам, олепвам и др.
6. Действието е свързано с раждането на малки: окуча се, окотя се, отеля се и др.
7. Действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо: осоля, озахаря, окоренявам се, окосмявам се и др.

наративен

нарати`вна, нарати`вно, +мн. нарати`вни, +прил. +Спец. Разказвателен, повествувателен. Наративни жанрове.

наркотически

наркоти`ческа, наркоти`ческо, +мн. наркоти`чески, +прил. Наркотичен.

наръбя

наръ`биш, +мин. +св. наръ`бих, +мин. прич. наръ`бил, +св. — +вж. [[наръбвам]].

нас

– +вж. [[ние]].

наситен

наси`тена, наси`тено, +мн. наси`тени, +прил.
1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия.
2. +Спец. Който съдържа в себе си пределно количество от някакво вещество. Наситен разтвор.
3. Който е с богато, разнообразно съдържание. Наситена програма.
+същ. [[наси`теност]], наситеността`, +ж. (във 2 знач.).
Синоними: (гл.) сит, заситен, задоволен, доволен, удовлетворен, нахранен, преситен, утолен, наял се, (гл.) гъст, обилен, сгъстен, сбит, плътен, кондензиран, (гл.) звучен, силен, ярък, (гл.) пълен, напълнен, изпълнен

наскитвам се

наски`тваш се, +несв. и _наски`там се_, +св. Скитам до пълно насищане, колкото искам.

наслугувам се

наслугу`ваш се, +св. Слугувам до пълно насищане, не искам повече да слугувам.

насополивя

насополи`виш, +мин. +св. насополи`вих, +мин. прич. насополи`вил, +св. — +вж. [[насополивям]].

насополивям

насополи`вяш, +несв. и [[насополи`вя]], +св.; +Кого, какво. Изцапвам със сопол нещо или някого.

насочен

насо`чена, насо`чено, +мн. насо`чени, +прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение.
+същ. [[насо`ченост]], насочеността`, +ж. Книги с историческа насоченост.
Синоними: (гл.) устремен, отправен, ориентиран, упътен, напътен, обърнат, тласнат, (гл.) определен, предназначен

настава

+несв. и [[наста`не]], +св. Настъпва, иде. Настане вечер — месец изгрее (Ботев). Настана вълнение сред слушателите. Настана суматоха.
Синоними: (гл.) случва се, идва, настъпва, наближава, приближава, сбъдва се

настане

+мин. +св. наста`на, +мин. прич. наста`нал, +св. — +вж. [[настава]].

настрелям се

настре`ляш се, +св. Стрелям до пълно насищане, колкото искам.

настриг

+м., само +ед. Количеството настригана вълна. Настригът от овцете тази година е добър.

настроен

настро`ена, настро`ено, +мн. настро`ени, +прил.
1. За музикален инструмент — който е приведен към готовност да свири. Настроена китара.
2. +Прен. На когото са внушени чувства или мисли към някого или нещо. Той е зле настроен към мене.
Синоними: (прил.) надъхан, проникнат, пропит, (прил.) въодушевен, вдъхновен, ентусиазиран, (прил.) с добро настроение

настроявам

настроя`ваш, +несв. и [[настроя`]], св.; какво. Строя много, в достатъчно количество.

насурвакам

насурва`каш, +св. — +вж. [[насурваквам]].

насурваквам

насурва`кваш, +несв. и [[насурва`кам]], +св.; +Кого.
1. Сурвакам, колкото е необходимо.
2. +Прен. +Разг. Набивам.

насърбам се

насъ`рбаш се, +св. — +вж. [[насърбвам се.]]

насърбвам се

насъ`рбваш се, +несв. и _насъ`рбам се_, +св.
1. Сърбам до пълно насищане, наяждам се чрез сърбане.
2. +Разг. Напивам се.

натегнат

нате`гната, нате`гнато, +мн. нате`гнати, +прил.
1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже.
2. +Прен. Който е свързан с недоверие; недружелюбен, конфликтен. Отношенията им са натегнати.
+същ. [[нате`гнатост]], натегнатостта`, +ж.
Синоними: (гл.) изопнат, опънат, разпънат, раздърпан, (гл.) напрегнат, обтегнат, изострен, (гл.) тежък, непосилен, непоносим, несносен, нетърпим, уморителен, недружелюбен, (гл.) тревожен, неспокоен, вълнуващ, (гл.) мъчен, труден

натопвам

нато`пваш, +несв. Натопявам.

натруфен

натру`фена, натру`фено, +мн. натру`фени, +прил. Който е много накичен, наконтен, нагизден. Натруфена жена.
+същ. [[натру`феност]], натруфеността`, +ж.
Синоними: (гл.) накичен, накитен, нагизден, пременен, украсен, напет, наконтен, (гл.) безвкусен, претрупан, крещящ, евтин, (гл.) докаран, превзет, (гл.) надут, бомбастичен, (гл.) маниерен, (гл.) сложен, обстоен, подробен, претенциозен

натъкавам

натъка`ваш, +несв. и [[натъка`]], +св.; +Какво. Тъка, колкото е необходимо.

натъркалвам

натърка`лваш, +несв. и [[натърка`лям]], +св.; +Кого, какво. Търкалям в достатъчна степен.
_натъркалвам се/натъркалям се. — Само +мн.
1. Търкаляме се много едновременно; налягваме. Уморени от играта, децата се натъркаляха по поляната._
2. Много предмети се намираме по земята.

натъртен

натъ`ртена, натъ`ртено, +мн. натъ`ртени, +прил.
1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове.
2. +Прен. На който се набляга.
+същ. [[натъ`ртеност]], натъртеността`, +ж.

научноекспериментален

нау`чноексперимента`лна, нау`чноексперимента`лно, +мн. нау`чноексперимента`лни, +прил. Който се отнася до научни експерименти.

нафт

на`фтът, на`фта, само +ед., +м. Нафта.

нахалост

+нареч. Напразно, безрезултатно, напусто. Нахалост пътувах до София — нищо не свърших пак.

наплупя

нахлу`пиш, +мин. +св. нахлу`пих, +мин. прич. нахлу`пил, +св. — +вж. [[нахлупвам]].

наченат

наче`ната, наче`нато, +мн. наче`нати, +прил. +Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Наченат хляб.

начет

+мн. наче`ти, (два) наче`та, +м. +Спец. Неправомерно изразходвани средства, за които няма документи и поради това трябва да се възстановят.

начудвам се

начу`дваш се, +несв. и _начу`дя се, +св. Чудя се много, до пълно насищане. Не мога да се начудя на решението му._

нашетвам се

наше`тваш се, +несв. и _наше`там се_, +св. Шетам, колкото искам, до пълно насищане.

нашив

+м., само +ед. Това, което е нашито върху нещо, обикновено за украса; бродерия. Роклята е с богат нашив.

нашумял

нашумя`ла, нашумя`ло, +мн. нашуме`ли, +прил. Който временно е станал известен; популярен, интересен. Нашумели заглавия.

нашътам се

нашъ`таш се, +св. Нашетам се.

нашътвам се

нашъ`тваш се, +несв. Нашетвам се.

не-

+представка.
1. В прилагателни имена, наречия и глаголи образува дума с ново, противоположно на мотивиращата дума значение: неприятел (враг), невесел (тъжен).
2. В прилагателни имена, наречия и глаголи означава липса на признак, като изразява умереност на качество или действие: недочувам, невисок, нелош.

небен

не`бна, не`бно, +мн. не`бни, +прил. +Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни.

неи

и [[ней]] +лично мест. +Остар. На нея.

неврели-некипели

само +мн. Изказвания, които не се приемат за достоверни; измислици; врели-некипели. Пак ли ще ми разказваш неврели-некипели?

невян

+мн. неве`ни, (два) невя`на, +м. Невен.

нега

+ж., само +ед. Доволство, блаженство, нежност.

него

– +вж. [[той]] и [[то]].
• Него ден. — +Разг. В този ден.

недо-

Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам.

недобор

+м., само +ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др.

недоспивам си

недоспи`ваш си, +несв. и _недоспя` си, +св. Не спя достатъчно. Бебето плаче всяка нощ и аз редовно си недоспивам._

недоспя си

недоспи`ш си, +мин. +св. недоспа`х си, +мин. прич. недоспа`л си, +св. — +вж. [[недоспивам си]].

недотам

+нареч. Не толкова, в по-малка степен. Задачата е недотам трудна.

недояждам си

недоя`ждаш си, +несв. и _недоя`м си_, +св. Храня се недостатъчно, не задоволявам глада си; храня се лошо.
Синоними: (словосъч.) гладувам, не се храня

недоям си

недояде`ш си, +мин. +св. недоя`дох си, +мин. прич. недоя`л си, +св. — +вж. [[недояждам си]].

недра

само +мн. Вътрешност, среда, утроба, лоно. В земните недра.
Синоними: (същ.) лоно, скут, пазва, утроба, вътрешност, дебри, глъбини, пазви

неестествено

+нареч.
1. Престорено, пресилено. Смее се неестествено.
2. Необичайно, ненормално. Неестествено руса коса.

нежа

не`жиш, +мин. +св. не`жих и нежи`х, +мин. прич. не`жил и нежи`л, несв.; какво/кого. Изнежвам.
_нежа се._ — Държа се нежно, любезнича.

ней

– +вж. [[неи.]]

неколко-

Първа част на сложни думи със значение:
1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов.
2. Неопределеност по количество, напр. неколкостотин.

немай-къде

+нареч.
• До немай-къде. — Извънредно много, премного, до невъзможност. До немай-къде беден.
• От немай-къде. — По необходимост, по принуда, по неволя, поради невъзможност да се направи друго. От немай-къде слушаше глупостите му и го търпеше.

немил-недраг

неми`ла-недра`га, неми`ло-недра`го, мн. неми`ли-недра`ги, +прил. Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни.
Синоними: (същ.) несретник, босяк, изоставен, отхвърлен, клетник, сам

нему

лично мест. Остар. На него.

нео-

Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др.

неотколе

+нареч. +Диал. Неотдавна, наскоро.

неотскоро

+нареч. От доста време, отдавна. Той живее в този град неотскоро.

неповинен

непови`нна, непови`нно, +мн. непови`нни, +прил. +Остар. Невинен. Неповинен младенец.

несетно

+нареч. +Диал. Неусетно.

нескафе

+ср., само +ед. Концентрат от печено кафе, приготвено под формата на прах или гранули.

неспир

+нареч. Непрестанно, безспирно.

нето

+неизм.
1. Тежина на стока без опаковка. Нето тегло.
2. Чист доход.
+прил. [[не`тен]], не`тна, не`тно, +мн. не`тни.

неулужлив

неуслужли`ва, неуслужли`во, +мн. неуслужли`ви, +прил. Който не обича да прави услуги.
• Неуслужлива памет. — Която трудно намира нужната информация.

нея

– +вж. [[тя]].

ний

– вж. [[ние]].

никого

– +вж. [[никой]].

николко

+нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко.

никому

– +вж. [[никой]].

нимба

+мн. ни`мби, +ж. Сияние около главата на светец; ореол.

нине

+нареч. +Остар. Сега.

нищ

ни`ща, ни`ще, +мн. ни`щи, +прил. +Остар. Много беден.
• Нищ духом. — С ограничени интереси и желания, с беден духовен живот.

ново-

Първа част на сложни думи със значение отскоро, неотдавна: новобогаташ, новобрачен, нововъведение, новодошъл.

ножици

само +мн. или [[но`жица]], +ж.
1. Инструмент за рязане, който се състои от две остриета, съединени по средата, с дръжки. Шивашка ножица.
2. +Прен. Рязко раздалечаване в крайните граници на нещо; разликата между най-ниската и най-високата степен. Да се намали ножицата в заплащането на труда.

номиниран

номини`рана, номини`рано, +мн.номини`рани, +прил. Който има номинация.

номоканон

+мн. номокано`ни, (два) номокано`на, +м. +ист. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството.

нонконформизъм

м., само +ед. Неприемане на господстващите в обществото възгледи, традиции.

нощес

+нареч.
1. През изминалата нощ. Нощес не можах да спя, защото ми беше студено.
2. През следващата нощ, през настъпващата нощ. Нощес ще се срещнем пред гарата.
Синоними: (същ.) нощеска, през нощта, снощи

нрави ми се

+мин. +св. нра`ви ми се, +мин. прич. нра`вил ми се, +несв. Харесва ми се.
Синоними: (гл.) допада ми, понася ми, харесва ми се, влиза ми в очите, лови ми окото, хващат ми го очите

някого

– +вж. [[някой]].

някому

– +вж. [[някой]].

об-

+представка. В състава на глаголи със значение:
1. Действието обхваща обекта от всички страни, напълно: обграждам, обвивам, обземам и др.
2. Действието обхваща повърхността на обекта: обгарям, обраствам и др.
3. Действието се разпространява върху множество обекти: обхождам.
4. Покривам с нещо повърхността на обект: обгербвам.

обвиняема

+мн. обвиня`еми, +ж. Жена обвиняем.

обдаря

обдари`ш, +мин. св. обдари`х, +мин. прич. обдари`л, +св. — +вж. [[обдарявам]].

обдарявам

обдаря`ваш, +несв. и [[обдаря`]], +св.; +Кого. Дарявам богато, надарявам. Обдарих сватовете.

обез-

+представка. В състава на глаголи със значение лишавам от нещо, освобождавам от нещо: обезлесявам, обезводнявам, обезболявам, обезсолявам, обеззаразявам и др.

обезболяващ

обезболя`ваща, обезболя`ващо, +мн. обезболя`ващи, +прил. Който обезболява, който премахва болката. Обезболяващи средства.
Синоними: (гл.) упоителен, анестетичен, наркотичен

обезверен

обезвере`на, обезвере`но, +мн. обезвере`ни, +прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян.
+същ. [[обезвере`ност]], обезвереността`, +ж.
Синоними: (гл.) отчаян, разочарован, обезнадежден, обезсърчен, разколебан, обезкуражен, малодушен, песимист, (гл.) паднал духом

обезземля

обезземли`ш, +мин. св. обезземли`х, +мин. прич. обезземли`л, +св. — +вж. [[обезземлявам]].

обезземлявам

обезземля`ваш, +несв. и [[обезземля`]], +св.; +Кого. Лишавам от земя.

обер-

Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор.

обистря

оби`стриш, +мин. св. оби`стрих, +мин. прич. оби`стрил, +св. — +вж. [[обистрям]].

обиход

+м., само +ед. Постоянна всекидневна употреба, обичайна подредба.

обкопавам

обкопа`ваш, +несв. и [[обкопа`я]], +св.; +Какво. Копая около нещо или в дълбочина; окопавам (в 1 знач.). Обкопавам дърветата.

обкопая

обкопа`еш, +мин. св. обкопа`х, +мин. прич. обкопа`л, +св. — +вж. [[обкопавам]].

обособен

обособе`на, обособе`но, +мн. обособе`ни, +прил.
1. Който е отделен, изтъкнат.
2. +Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделена част на изречението. Обособено определение.
Синоними: (прил.) събран, оформен, групиран, обобщен, отделен, самостоятелен, изолиран, (прил.) абстрактен, отвлечен, разнороден, (прил.) отстранен, отдалечен

обременен

обремене`на, обремене`но, +мн. обремене`ни, +прил.
1. Който е натоварен с много задължения и трудности.
2. +Прен. Който има наследствена болест или недъг.
Синоними: (гл.) отрупан, натоварен, претрупан, затрупан, претоварен, (гл.) затруднен, (гл.) смазан, съсипан, съкрушен

обръскам

обръ`скаш, +св. — +вж. [[обръсквам]].

обръсквам

обръ`скваш, +несв. и [[обръ`скам]], +св.; +Какво. Почиствам докрай чрез бръскане. Обръска снега пред входа.

обстоятелен

обстоя`телна, обстоя`телно, +мн. обстоя`телни, +прил. Подробен, съдържателен, обстоен, обмислен. Обстоятелен разговор.

обувки

+мн., обу`вка[[]], +ж.
1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни обувки.
2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. Официални черни обувки.
+прил. [[обу`вен]], обу`вна, обу`вно, +мн. обу`вни. Обувен завод. Обувен магазин.
• Къде го стиска обувката. — +Разг. Какво тревожи или притеснява някого.
Синоними: (същ.) обуща, калеври, чепици

обухвам

обу`хваш, +несв. и [[обу`хам]], +св.; +Какво. Чрез бухане изчиствам нещо от прах; отупвам, отърсвам.

общо

+нареч.
1. Заедно, с общи усилия. Работим общо.
2. Без подробности, незадълбочено, повърхностно. Говори общо.
• Общо взето. — Без да се имат предвид подробностите и изключенията.
Синоними: (прил.) заедно, дружно, съвместно, взаимно, всички, (прил.) спонтанно, изведнъж

общо-

Първа част на сложни думи, която означава:
1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др.
2. Свойствен на всички, отнасящ се до всички, който се ползва от всички: общоприет, общоупотребителен, общопризнат и др.

обятия

само +мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си.
• Срещам с отворени обятия. — Срещам радушно, гостоприемно, с радост.
Синоними: (същ.) прегръдки, (същ.) ласки, милувки

овардвам

ова`рдваш, +несв. и [[ова`рдя]], +св.; +Кого, какво. +Разг. Опазвам.

овардя

ова`рдиш, +мин. св. ова`рдих, +мин. прич. ова`рдил, +св. — +вж. [[овардвам]].

овесище

+мн. ове`сища, +ср. Остатъци от овесена нива след пожънването и`.

овея

ове`еш, +мин. св. овя`х, +мин. прич. овя`л, +св. — +вж. [[овявам]].

овикам

ови`каш, +св. — +вж. [[овиквам]].

овиквам

ови`кваш, +несв. и [[ови`кам]], +св.
1. +Какво. С викане огласям определена територия. Овикаха цялата къща.
2. +Кого. Карам се, нахоквам. Постоянно го овикват.

овощия

само +мн. Плодове, които се употребяват за храна — ябълки, круши, кайсии, сливи и др.

овявам

овя`ваш, +несв. и [[ове`я]], +св.; +Какво. Чрез веене почиствам, отделям зърно от примеси. Овя боба.

овъшкавея

овъшкаве`еш, +мин. св. овъшкавя`х, +мин. прич. овъшкавя`л, +св. — +вж. [[овъшкавявам]].

овъшкавявам

овъшкавя`ваш, +несв. и [[овъшкаве`я]], +св. Ставам въшкав.

оглушки

само +мн.
• Правя си оглушки. — Преструвам се, че не чувам.

огрубя

огруби`ш, +мин. св. огруби`х, +мин. прич. огруби`л, +св. — +вж. [[огрубявам 2 ._

одол

+м., само +ед. Вода с ментово масло за изплакване и ароматизиране на устната кухина.

одумки

само +мн. +Разг. Злословия, клюки, клевети.
Синоними: (същ.) злословие, клюка, клевета, хула, злодумство

одухвам

оду`хваш, +несв. и [[оду`хам]], +св.; +Какво. Почиствам чрез духане. Одуха праха от книгата.

одушевен

одушеве`на, одушеве`но, +мн. одушеве`ни, +прил.
1. Който има душа, отнася се към живия свят.
2. +Спец. Който се отнася към категорията названия на живи същества. Одушевени съществителни имена.
+същ. [[одушеве`ност]], одушевеността`, +ж.

ожег

+мн. о`жези, (два) о`жега, +м. +Диал. Желязна пръчка с обърнат край за разравяне на огън; ръжен.

озверен

озвере`на, озвере`но, +мн. озвере`ни, +прил. Много силно ядосан, жесток, зъл като звяр.

озлобея

озлобе`еш, +мин. св. озлобя`х, +мин. прич. озлобя`л, +св. — +вж. [[озлобявам 1 ._

ойконим

+мн. ойкони`ми, (два) ойкони`ма, +м. +Спец. В езикознанието — название на селище.

ок

о`кът, о`ка, +мн. о`кове, (два) о`ка, +м. Дълго дърво, поставяно отпред на кола, теглена от животни, което служи за разделянето им.

оказионализъм

+мн. оказионали`зми, (два) оказионали`зъма, м. Спец.
1. Дума, която е новообразувана и се използва само в определен контекст.
2. Само +ед. Философска теория, която обяснява взаимоотношенията между тяло и душа чрез божия намеса.

окисвам

оки`сваш, +несв. и [[оки`сна]], +св.
1. +Какво. Кисна продължително, обикновено в течност.
2. +Разг. Подсичам се.

окисна

оки`снеш, +мин. св. оки`снах, +мин. прич. оки`снал, +св. — +вж. [[окисвам]].

окореня се

окорени`ш се, +мин. св. окорени`х се, +мин. прич. окорени`л се, +св. — +вж. [[окоренявам се]].

окоренявам се

окореня`ваш се, +несв. и _окореня` се, +св. За растение — пускам корен. Поставих лист от фикус в чаша с вода, за да се окорени._

окосмен

окосме`на, окосме`но, +мн. окосме`ни, +прил. Който е покрит с косми.

окръглям

окръ`гляш, +несв. и [[окръгля`]], +св.; +Какво.
1. Правя нещо да стане кръгло.
2. Изразявам в кръгли цифри. Окръглям сума.
_окръглям се/окръгля се._ — +Разг. Надебелявам, затлъстявам.

октоих

+мн. октои`хи, (два) октои`ха +м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа.

олепвам

оле`пваш, +несв. и [[олепя`]], св.; какво. Лепя наоколо, от всички страни. Олепи стените на стаята с плакати.

олепя

олепи`ш, +мин. св. олепи`х, +мин. прич. олепи`л, +св. — +вж. [[олепвам]].

олисявам

олися`ваш, +несв. и [[олисе`я]], +св. Ставам лис; оплешивявам.

олово

+ср., само +ед. Химически елемент — мек ковък сребристобял до синьо-сив метал.

олук

+мн. олу`ци, (два) олу`ка, +м. Водосточна тръба.
Синоними: (същ.) канавка, канал, водосток, дренажен кладенец

омаломощявам

омаломощя`ваш, +несв. и [[омаломощя`]], +св.; +Кого, какво. Правя да изгуби мощта си, да отслабне. Котката омаломощи мишката и после я изяде.

омилетика

+ж., само +ед. +Спец. Наука за църковното красноречие.

омърлуша се

омърлу`шиш се, +мин. св. омърлу`ших се, +мин. прич. омърлу`шил се, +св. — +вж. [[омърлушвам се]].

омърлушвам се

омърлу`шваш се, +несв. и _омърлу`ша се, +св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат._
Синоними: (гл.) сгушвам се, свивам се, спотайвам се, отпадам, отпущам се, унасям се, изнемогвам, оклюмвам, посървам, падам духом

оназ

– +вж. [[онзи]].

онази

– +вж. [[онзи]].

онака

+нареч. +Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • [[Така-онака.]] По този и по онзи начин; всякак.

оная

– +вж. [[онзи]].

онуй

– +вж. [[онзи]].

ооспора

+мн. ооспо`ри, +ж. Спец. Едноклетъчна спора у някои водорасли и гъби.

опепеля

опепели`ш, +мин. св. опепели`х, +мин. прич. опепели`л, +св. — +вж. [[опепелявам]].

опипом

+нареч. С пипане, пипнешком.

оповивам

опови`ваш, +несв. и [[опови`я]], св.; кого/какво. Повивам докрай (бебе). Оповиха бебето в чисти пелени.

оповия

опови`еш, +мин. св. опови`х, +мин. прич. опови`л, +св. — +вж. [[оповивам]].

опомвам се

опо`мваш се, +несв. Опомням се.

опримча

опри`мчиш, +мин. св. опри`мчих, +мин. прич. опри`мчил, +св. — +вж. [[опримчвам]].

опружа

опру`жиш, +мин. св. опру`жих, +мин. прич. опру`жил, +св. — +вж. [[опружвам]].

опружвам

опру`жваш, +несв. и [[опру`жа]], +св.; +Какво. +Разг. Протягам, изтягам, изопвам. Опружил крака.

оптатив

+м., само +ед. +Спец. В граматиката — желателно наклонение.

оптация

+ж., само +ед. +Спец. Право за избор на поданство при преминаване на една територия към властта на друга държава.

оптимистически

оптимисти`ческа, оптимисти`ческо, +мн. оптимисти`чески, +прил. Оптимистичен.

оптирам

опти`раш, +несв. и +св.
1. Извършвам оптация.
2. Избирам от няколко възможности една.

оптичка

+мн. опти`чки, +ж. Жена оптик.

орманкебап

+м., само +ед. Ястие, приготвено от ситно нарязано месо и подправки.

ортоепия

+ж., само +ед. Правоговор.
+прил. [[ортоепи`чен]], ортоепи`чна, ортоепи`чно, +мн. ортоепи`чни.

осанна

+ж., само +ед.
1. Възторжено славословие; слава.
2. +Прен. Възторжен вик, възхвала.
• Пея осанна (на някого). — Възхвалявам някого прекомерно.

оси

о`ся, о`се, +мн. о`си, +прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо.

осмъртя

осмърти`ш, +мин. св. осмърти`х, +мин. прич. осмърти`л, +св. — +вж. [[осмъртявам]].

осмъртявам

осмъртя`ваш, +несв. и [[осмъртя`]], +св.; +Кого, какво. Причинявам смърт, убивам.

оснежа

оснежи`ш, +мин. св. оснежи`х, +мин. прич. оснежи`л, +св. — +вж. [[оснежавам]].

осрамвам

осра`мваш, +несв. и [[осра`мя]], +св.; +Кого. Правя да стане за срам.

осрамя

осра`миш, +мин. св. осра`мих, +мин. прич. осра`мил, +св. — +вж. [[осрамвам]].

останки

само +мн.
1. Труп на покойник. Тленни останки.
2. Това, което е останало от нещо, обикн. незначително, ненужно, безполезно. Останките от къщата стърчаха сред поляната.
Синоними: (същ.) отпадъци, остатъци, трохи, (същ.) развалини, пепелище, (същ.) труп, прах, мъртвец, покойник, (същ.) изрезки, брак, боклук, смет, отработена вода, канални води, изпражнения

от-

+представка.

[[I.]] В състава на глаголи със значение:
1. Чрез действието се откъсва, отделя част от нещо: отхапвам, отчупвам, отсичам, откъртвам, отсипвам и др.
2. Действието се отклонява или отдалечава от изходната точка: отпътувам, отблъсквам, отвявам, отскачам, отлитам и др.
3. Действието е насочено в обратна посока на друго действие: отшивам, отлепвам, отвивам, отучвам, отвинтвам и др.
4. Действието се прекратява, спира да се извършва: отболява ме, отшумява, отяжда ми се, отмирисвам се, отщява ми се и др.
5. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: отглеждам, отвъждам, отрасна и др.
6. Действието се извършва до пълно насищане: отигравам си, отспивам си, отпявам си, отживявам си и др.
7. Действието се извършва в резултат на друго действие: отблагодарявам се, отзовавам се и др.
8. Чрез действието се дава или придобива признак: отслабна, отчуждя се и др.

[[II.]] В състава на прилагателни имена за означаване на произход: отглаголен, отименен и др.

отбир

+м., само +ед. +Диал. Хубаво и здраво грозде, оставено за съхранение по-дълго време.

отбрадя

отбради`ш, +мин. св. отбради`х, +мин. св. отбради`л, +св. — +вж. [[отбраждам]].

отбраждам

отбра`ждаш, +несв. и [[отбра`дя]], +св.; +Кого. +Разг. Свалям, махам забрадка. Отбради детето.

отвеки

+нареч. +Разг. Винаги, от много отдавна.

отвратки

само +мн. Повратки.

отвъдя

отвъ`диш, +мин. св. отвъ`дих, +мин. прич. отвъ`дил, +св. — +вж. [[отвъждам]].

отглади

+нареч. +Разг. Поради гладуване, от глад. Няма да умреш отглади.

отголвам

отго`лваш, +несв. и [[отго`ля]], +св.; +Какво. +Разг. Откривам, показвам голо тяло. Отголи ръката си, за да покаже белега.

отголя

отго`лиш, +мин. прич. отго`лих, +мин. прич. отго`лил, +св. — +вж. [[отголвам]].

отгоре-отгоре

+нареч. Повърхностно, небрежно. Прочетох вестника отгоре-отгоре.
Синоними: (нар.) повърхностно, набързо, небрежно, през куп за грош, през пръсти, неосновно, (нар.) непълно, без подробности

отдире

+нареч. Отзад. Той идва отдире.

отежня

отежни`ш, +мин. св. отежни`х, +мин. прич. отежни`л, +св. — +вж. [[отежнявам]].

отежнявам

отежня`ваш, +несв. и [[отежня`]], +св.; +Какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му.

отехтя

отехти`ш, +мин. св. отехтя`х, +мин. прич. отехтя`л, +св. — +вж. [[отехтявам]].

отехтявам

отехтя`ваш, +несв. и [[отехтя`]], +св. Преставам да ехтя, разнасям се надалече.

открит

откри`та, откри`то, +мн. откри`ти, +прил.
1. Който не е завит, не е покрит от нещо.
2. Който няма покрив. Открито кино. Открит автомобил.
3. Който не е ограничен, не е затворен. В открита местност.
4. Който не е таен; явен. Открита омраза. Открита пропаганда.
5. +Прен. Искрен, откровен. Открит поглед.
6. Достъпен за всички желаещи. Открито заседание на съвет.
• В открито море. — В средата на морето, далече от бреговете му.
• Открит въпрос. — Нерешен въпрос.
• Открито писмо. — Публикувано в печата писмо.
• С открити карти. — Явно, откровено.
• Под открито небе. 1. — На открито, навън.
2. Без подслон, без дом. Живея под открито небе.
• С открито лице/чело. — С чиста, неопетнена съвест.
• С открито сърце. — Откровено, без лицемерие.
Синоними: (гл.) отворен, разкрит, изложен, (гл.) явен, очевиден, (гл.) прям, искрен, откровен, смел, отявлен, (гл.) висящ, неразрешен, вакантен, (гл.) експанзивен, излиятелен, неприкрит, (гл.) непокрит, оголен, (гл.) нескрит, (гл.) отвесен, стръмен, грубичък, безцеремонен, (гл.) сърдечен, (гл.) чистосърдечен, естествен, (гл.) недвусмислен, (гл.) чист, свободен, безопасен, (гл.) общодостъпен, неограничен, обществен, публичен

отмерям

отме`ряш, +несв. Отмервам.

отнине

+нареч. +Остар. От този момент, от сега.

отоплям

ото`пляш, +несв. Отоплявам.

отпилея се

отпиле`еш се, +мин. св. отпиля`х се, +мин. прич. отпиля`л се, +св. – вж. [[отпилявам се]].

отпилявам се

отпиля`ваш се, +несв. и _отпиле`я се, +св. +Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял._

отпирам

отпи`раш, +несв. и [[отпера`]], св.; какво. Разг. Изчиствам чрез пране. Отпра изцапания ръкав на роклята си.

отподир

+нареч. +Диал.
1. Отзад. Върви отподир.
2. След това; после. Отподир ще ме търсиш!

отпуснат

отпу`сната, отпу`снато, +мн. отпу`снати, +прил.
1. Който е в ненапрегнато положение. Лежи отпусната в тревата.
2. Нестегнат, разхлабен, увиснал. Птицата стоеше с отпуснати крила. Отпуснато въже.
3. Небрежен, немарлив.
4. Позволен, даден. Отпуснати средства.
+същ. [[отпу`снатост]], отпуснатостта`, +ж.
Синоними: (гл.) разпуснат, разслабен, разхлабен, отслабен, (гл.) небрежен, немарлив, неуреден, мързелив, ленив, (гл.) флегматичен, неенергичен, безжизнен, омърлушен, апатичен, бавен, тромав, (гл.) бездушен, вял, (гл.) инертен, (гл.) безстрастен, безчувствен, невъзмутим, студен, равнодушен, неемоционален, (гл.) слаб, безсилен, (гл.) мех, увиснал, провиснал, (гл.) наведен, клюмнал, (гл.) обезсилен, омаломощен, изтощен, (гл.) безразличен, (гл.) сънлив, бездеен

отрада

+мн. отра`ди, +ж. +Остар. Удоволствие, радост.
+прил. [[отра`ден]], отра`дна, отра`дно, +мн. отра`дни.

отред

+мн. о`треди, (два) о`треда, +м.
1. Специална войскова група. Партизански отред.
2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отреда на космонавтите.
+прил. [[о`треден]], о`тредна, о`тредно, +мн. о`тредни.
Синоними: (същ.) чета, дружина, група, част, (същ.) контингент, команда

отрина

отри`неш, +мин. св. отри`нах, +мин. прич. отри`нал, +св. — +вж. [[отринвам]].

отринвам

отри`нваш, +несв. и [[отри`на]], +св. Отривам _2 ._

отроням

отро`няш, +несв. Отронвам.

отрочество

+ср., само +ед. +Остар. Отроческа възраст.

отроша

отроши`ш, +мин. св. отроши`х, +мин. прич. отроши`л, +св. — +вж. [[отрошавам]].

отрошавам

отроша`ваш, +несв. и [[отроша`]], +св. +Разг. Очупвам; троша всичко. Излез от градината, защото отроши всички цветя!
_отрошавам се/отроша се._ — +Разг. Изморявам се много с физическо натоварване, от дълго пътуване.

отрошвам

отро`шваш, +несв. Отрошавам.

отсевки

само +мн. Хранителни отпадъци, получени при отсяване на зърнени храни. Храня птиците с отсевки.

отсрамям

отсра`мяш, +несв. Отсрамвам.

оттука

+нареч. Оттук.

отходя си

отхо`диш си, +мин. св. отхо`дих си, +мин. прич. отхо`дил си, +св. — +вж. [[отхождам си]].

отхождам си

отхо`ждаш си, +несв. и _отхо`дя си_, +св. Ходя до пълно насищане, колкото искам.

отчувам

отчу`ваш, +несв. и св.; какво/кого. +Разг. Отглеждам, отхранвам. Отчувала е пет деца. Ще отчувам и тия пилета.

отще ми се

+мин. св. отщя` ми се, +мин. прич. отщя`ло ми се, +св. — +вж. [[отщява ми се.]]

отъмвам

отъ`мваш, +несв. и [[отъ`мна]], +св.; +кого/какво. +Диал. Отнемам, изтръгвам, измъквам. Едва отъмнах заека от кучетата.

отъмна

отъ`мнеш, +мин. св. отъ`мнах, +мин. прич. отъ`мнал, св. — вж. [[отъмвам.]]

отъпя

отъпи`ш, +мин. св. отъпи`х, +мин. прич. отъпи`л, +св. — +вж. [[отъпявам 2 ._

отъпявам

отъпя`ваш, +несв. и [[отъпе`я]], +св.
1. Ставам тъп.
2. Оглупявам. От еднообразната работа ще отъпея.

----

отъпя`ваш, +несв. и [[отъпя`]], +св.; +Какво. Правя нещо да стане тъпо; изтъпявам.

отяде ми се

+мин. св. отя`де ми се, +мин. прич. отя`ло ми се, +св. — +вж. [[отяжда ми се.]]

отяждам си

отя`ждаш си, +несв. и _отя`м си_, +св. Ям до пълно насищане.

отям си

отяде`ш си, +мин. св. отя`дох си, +мин. прич. отя`л си, +св. — +вж. [[отяждам си]].

отяздвам си

отя`здваш си, +несв. и _отя`здя си_, +св. Яздя до пълно насищане, колкото искам.

отяздя си

отя`здиш си, +мин. св. отя`здих си, +мин. прич. отя`здил си, +св. — +вж. [[отяздвам си]].

охо

+междум.
1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла!
2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се вземат чужди пари!

охрупам

охру`паш, +св. — +вж. [[охрупвам]].

охрупвам

охру`пваш, +несв. и [[охру`пам]], +св.; +Какво. С хрупане изяждам.

очевадка

+мн. очева`дки, +ж. Разг. Лоша, проклета жена.

очеткам

оче`ткаш, +св. — +вж. [[очетквам]].

очетквам

оче`ткваш, +несв. и [[оче`ткам]], +св.; +Кого, какво. С четкане почиствам. Очетках дрехите си.

очовечвам

очове`чваш, +несв. Очовечавам.

очупвам

очу`пваш, +несв. и [[очу`пя]], +св.; +Какво.
1. Чупя покрай нещо. Очупиха клоните на дървото.
2. Чупя всичко.
_очупвам се/очупя се._ — +Разг. Придобивам нужните маниери, шлайфам се.

очупя

очу`пиш, +мин. св. очу`пих, +мин. прич. очу`пил, +св. — +вж. [[очупвам]].

ошашавея

ошашаве`еш, +мин. +св. ошашавя`х, +мин. прич. ошашавя`л, +св. — +вж. [[ошашавявам 1]] .

ошашавям

ошаша`вяш, +несв. и [[ошаша`вя]], +св.; +Кого, какво. Правя да стане шашав, луд.
_ошаша`вям се/ошаша`вя се._ — Ошашавявам 1 .

ошугавявам

ошугавя`ваш, +несв. и [[ошугаве`я]], +св. Ставам шугав, разболявам се от шуга (скабиес).

ошътам

ошъ`таш, +св. Ошетам.

ошътвам

ошъ`тваш, +несв. Ошетвам.

ощърбея

ощърбе`еш, +мин. св. ощърбя`х, +мин. прич. ощърбя`л, +св. — +вж. [[ощърбявам 1_ .

паб

па`бът, па`ба, +мн. па`бове, (два) па`ба, +м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма.

паберки

само +мн. Останали след основното бране плодове и зеленчуци, които могат да се дооберат в края на сезона.

пагамент

+м., само +ед. +Спец. При търговски сделки — плащане в брой.

пазуха

+мн. па`зухи, +ж. Остар. Пазва.

пайет

+мн. пайе`ти, (два) пайе`та, +м. Обикн. +мн. Малка метална или стъклена пластинка, която се използва за украса на дрехи и аксесоари. Роклята и` беше обшита с лъскави пайети.

пал

+м.[[]], само +ед. Система за излъчване на телевизионен сигнал.

палас

+м., само +ед. Луксозна сграда. Хотел палас.

палаш

+мн. пала`ши, (два) пала`ша, +м. Вид ловно куче.

палвам

па`лваш, +несв. и [[па`лна]], +св. Паля еднократно или поединично.

палео

- Първа част на сложни думи, която означава древен, стар, праисторически: палеоазиатски, палеоботаника, палеоклиматология и др.

памтивека

+нареч. Незапомнено време. От памтивека.

пан

па`нът, па`на, +мн. па`нове, +м.
1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин.
2. +ист. Полски помешчик.

пан-

Първа част на сложни думи, която означава обхващане на нещо изцяло, във всички направления: панамериканизъм, паневропеизъм, панислямизъм, панславизъм, пантюркизъм и др.

пантофи

+мн., панто`ф, +м. Леки домашни обувки; чехли.

папунест

папу`неста, папу`несто, +мн. папу`нести, +прил. +Диал. Прежълтял, подпухнал, нездрав.

пара-

Първа част на сложни думи, която означава отвъд, извън, покрай, напр. парамагнитен, паралингвистичен, параморфизъм, парамнезия, парапсихология.

парастас

+м., само +ед. +Спец. Кратка църковна молитва за покойник; помен.

пари

само +мн.
1. Метални или книжни знаци, с които се измерва стойността на стоките и труда.
2. Средства, капитал. Нямам пари.
+същ. +умал. [[пари`чки]] само +мн.
• Без пари. — Съвсем евтино.
• Изкарвам пари. — Печеля.
• Хвърлям пари на вятъра. — Харча много, необмислено или напразно.
• Сухи пари. — Пари в наличност.
• Пера пари. — Сключвам сделки, за да оправдая нечестно получени пари.
Синоними: (същ.) средства, богатство, състояние, капитал, (гл.) гори, горещо е, жежко е, (гл.) парливо е, люти, (същ.) каса, ковчежничество, фондове, (същ.) пара, изпарения, мъгла

партакеши

само +мн. +Пренебр. Преносими вещи; багаж.
• Вдигам си партакешите. — +Пренебр. Напускам някое място.
Синоними: (същ.) вещи, предмети, багаж, принадлежности, неща, парцали, дърми

пасати

само +мн. Сух вятър с постоянна посока, който духа в тропиците.

пастря

па`стриш, +мин. +св. па`стрих и пастри`х, +мин. прич. па`стрил и пастри`л, +несв. +Разг. +Какво. Пазя, пестя. Пастря парите си.

патока

+ж., само +ед. и [[па`токи]] само +мн. Слаба ракия с възкисел вкус, която се получава в края на дестилацията.

пафти

+мн., па`фта, +ж. Украсени метални токи за закопчаване на колан като част от национално облекло.

пелети

само +мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно.

пелте

+мн. пелте`та, +ср. Сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става на желе.

перифериен

перифе`рийна, перифе`рийно, +мн. перифе`рийни, +прил. Периферен.

перлон

+м., само +ед. Синтетично текстилно влакно и произведените от него тъкани.

перфект

+м., само +ед. +Спец. В граматиката — минало неопределено време.

петима

числ. Пет лица, от които поне едно от мъжки пол. Петима братя.
• За петима. — Както могат петима. Работя за петима.

петит

+м., само +ед. +Спец. Дребен печатарски шрифт.

петлян

петля`на, петля`но, +мн. петля`ни, +прил.
• Петляно време. — Времето след полунощ, когато пеят петлите.

пианино

+мн. пиани`на, +ср. Музикален инструмент, разновидност на пианото.

пикадор

+мн. пикадо`ри, +м. Конник с пика, който участва в борба с бикове.

пике

+ср., само +ед. Вид памучна тъкан с релефни фигури.

пиполя

пипо`лиш, +мин. +св. пипо`лих и пиполи`х, +мин. прич. пипо`лил и пиполи`л, +несв. +Диал. Пипам тайно, леко, внимателно. Защо пиполиш книгите ми?

пиро

- Първа част на сложни думи със значение за отношение към огън, горещина, топлина, температура, напр.: пирогравюра, пироелектричество, пирометалургия и др.

пис

+междум. За повикване на котка.

планерист

+мн. планери`сти, +м. Лице, което лети с планер.

платненки

+мн., платне`нка, +ж. Обувки, изработени от плат, с гумена подметка.

плаун

+мн. плау`ни, (два) плау`на, +м. Многогодишно тревисто спорово растение.

плацкарта

+мн. плацка`рти, +ж. Допълнителен билет за посочване на запазеното място в превозно средство.

плетен

пле`тена, пле`тено, +мн. пле`тени, +прил. Който е изработен чрез плетене. Плетена чанта. Плетена рокля.

плъст

плъстта`, само +ед., +ж.
1. Вид плътна материя от сбити къси косми.
2. Постилка от такава материя.
+прил. [[плъ`стен]], плъ`стена, плъ`стено, +мн. плъ`стени. Плъстена шапка.

пневматически

пневмати`ческа, пневмати`ческо, +мн. пневмати`чески, +прил. Пневматичен.

по-

+представка. В състава на глаголи със следните значения.
1. Извършване на действието в малка степен, за кратко време или от време на време, напр. поболедувам, поболявам, поборвам се, побрулвам, побутвам и др.
2. Правя да придобие качеството на името, от което е образуван първичният глагол, напр. поамериканчвам, побългарявам, погърчвам, погражданявам, потурчвам, подобрявам, поевтинявам, поевропейчвам и др.
3. Придобивам качеството на името, от което е образуван първичният глагол, напр. побелявам, помъдрявам, почервенявам, позеленявам и др.
4. Начало на действие, напр. побягвам, повеждам, повярвам, повличам, потичам и др.

побащим

+мн. поба`щими, +м. +Разг. Лице, което замества бащата в сватбените обреди.

поборничество

+ср., само +ед. Дейност на поборник.

повалвам

пова`лваш, +несв. и _пова`лям 1 , +св.; +Какво. Търкалям, валям малко. Повалвам в пудра захар._

повествователка

+мн. повествова`телки, +ж. Жена повествовател.

повествувателка

+мн. повествува`телки, +ж. Повествователка.

повиквателно

+мн. повиква`телни, +ср. +Разг. Повиквателна заповед.

повинувам се

повину`ваш се, +несв. +Остар. Подчинявам се, покорявам се.

поврага

+нареч. +Грубо. По дяволите; да ми се маха от очите. Върви поврага!

повратки

само +мн. +Разг. Част от сватбените обреди, когато младоженците отиват при родителите на булката скоро след сватбата.

повреден

повре`дена, повре`дено, +мн. повре`дени, +прил. Който има повреда. Повреден часовник.
Синоними: (гл.) развален, разстроен, похабен, негоден, накърнен, разхлопан, (гл.) увреден, осакатен, (гл.) уронен, намален

погадва ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _пога`ди ми се, +св.
1. Започва да ми се гади.
2. От какво/от кого._ Става ми гадно.

погади ми се

+мин. +св. пога`ди ми се, +мин. прич. пога`дило ми се, +св. — +вж. [[погадва ми се]].

поголемея се

поголеме`еш се, +мин. +св. поголемя`х се, +мин. прич. поголемя`л се, +св. — +вж. [[поголемявам се]].

поголемявам се

поголемя`ваш се, +несв. и _поголеме`я се_, +св.
1. Започвам да се големея.
2. Големея се кратко време.

погон

+мн. пого`ни, (два) пого`на, +м. +Остар. Мярка за земя, равна на около един декар.

погорявам

погоря`ваш, +несв. и [[погоря`]], +св.
1. Горя малко време.
2. +Диал. +За какво. Обзема ме жажда или силно желание. Погорявам за вода.

погърмя

погърми`ш, +мин. +св. погърмя`х, +мин. прич. погърмя`л, +св. — +вж. [[погърмявам]].

погърмявам

погърмя`ваш, +несв. и [[погърмя`]], +св.
1. Гърмя, стрелям малко.
2. Издавам звук. Небето погърмява.

под-

+представка. В състава на:

[[I.]] Глаголи със значение:
1. Действие отдолу или отвътре на нещо, напр. подгъвам, подкастрям, подкопавам, подвирам, подлепвам, подпетявам, подпечатвам, подпъхвам, подрязвам, подшивам и др.
2. Начало на действие, напр. подемам, подхващам, подземам, подкарвам, подкачвам, подкършвам и др.
3. Придавам на нещо вкуса или качеството, обозначени с прилагателното име, от което е образуван глаголът, напр. подкиселявам, подлучвам, подлютявам, подмладявам, подновявам, подострям, подравнявам, подслаждам, подсолявам, подсушавам и др. [[II]]. Съществителни имена за предмети, лица, явления, които са по-ниско или част от това, което е назовано с мотивиращото съществително, напр. подкомисия, подпредседател, подпоручик, подзаглавие и др. [[III]]. Прилагателни имена за признак на предмети, който посочва, че мястото им е по-ниско от предмета, назован с мотивиращото съществително, или че е вътре в този предмет, напр. подводен, подкожен, подземен, подкоремен, поднебесен и др.

подадвам

пода`дваш, +несв.; +Какво. Давам по малко или от време на време. Татко подадва парички.

подбождам

подбо`ждаш, +несв. и [[подбода`]], +св.; +Какво. Забождам с игла отдолу.

подбрадка

+мн. подбра`дки, +ж. Диал. Забрадка с краища под врата.

подбягвам

подбя`гваш, +несв. и [[подбя`гна]], +св.
1. Бягам, спирам за малко и пак продължавам да бягам.
2. Вървя бързо, с подтичване.

подбягна

подбе`гнеш, +мин. +св. подбя`гнах, +мин. прич. подбя`гнал, +св. — +вж. [[подбягвам]].

подвал

+мн. по`двали, (два) по`двала, +м. +Диал. Дърво, подложено под бъчва, каца и др.

подвежа

подве`жеш, +мин. +св. подве`зах, +мин. прич. подве`зал, +св. — +вж. [[подвезвам]].

подвезвам

подве`зваш, +несв. и [[подве`жа]], +св.; +Какво. Подвързвам.

подвирам

подви`раш, +несв. и [[подвра`]], +св.; +Какво. Поставям, мушкам отдолу.

подвъргвам

подвъ`ргваш, +несв. и [[подвъ`ргна]], +св. +Остар. Кого, на какво. Подлагам, излагам (обикновено на мъки, изтезания).

подвъргна

подвъ`ргнеш, +мин. +св. подвъ`ргнах, +мин. прич. подвъ`ргнал, +св. — +вж. [[подвъргвам]].

подголемея се

подголеме`еш се, +мин. +св. подголемя`х се, +мин. прич. подголемя`л се, +св. — +вж. [[подголемявам се]].

подградя

подгради`ш, +мин. +св. подгради`х, +мин. прич. подгради`л, +св. — +вж. [[подграждам]].

подкачка

+мн. подка`чки, +ж. Остар. Закачка.

подкожурвам се

подкожу`рваш се, +несв. и _подкожу`ря се_, +св. +Разг. За мазилка, кожа — отлепвам се, набъбвам, надигам се.

подкрадвам се

подкра`дваш се, +несв. и _подкра`дна се_, +св. Промъквам се към нещо тихо, незабелязано, крадешком.

подкрадна се

подкра`днеш се, +мин. св. подкра`днах се, +мин. прич. подкра`днал се, +св. — +вж. [[подкрадвам се]].

подкривя

подкриви`ш, +мин. св. подкриви`х, +мин. прич. подкриви`л, +св. — +вж. [[подкривявам]].

подкривявам

подкривя`ваш, +несв. и [[подкривя`]], +св.; +Какво. Правя върха на нещо крив; изкривявам.
_подкривявам се/подкривя се._ — +Разг. Подигравам се зад гърба на някого с мимики, гримаси.

подкривям

подкри`вяш, +несв. Подкривявам.

подлавям

подла`вяш, +несв. и [[подловя`]], +св.; +Какво. Започвам, подхващам.

подловя

подлови`ш, +мин. св. подлови`х, +мин. прич. подлови`л, +св. — +вж. [[подлавям]].

подмамям

подма`мяш, +несв. Подмамвам.

подмирисвам

подмири`сваш, +несв. и [[подмири`ша]], +св. Започвам да мириша, да издавам аромат.

подмириша

подмири`шеш, +мин. св. подмири`сах, +мин. прич. подмири`сал, +св. — +вж. [[подмирисвам]].

подобава

+несв., безл. Трябва, следва, прилича. Не подобава да правиш такива неща.
• Както подобава. — Както трябва да бъде, както е редно, прилично.
Синоними: (гл.) прилича, съответствува, подхожда, мяза, схожда, допада, приляга, отива, бива, достойно е, както трябва, редно е, прилично е

подплъзна се

подплъ`знеш се, +мин. св. подплъ`знах се, +мин. прич. подплъ`знал се, +св. — +вж. [[подплъзвам се]].

подпръга

+мн. подпръ`ги, +ж. Подпруга.

подпъвам

подпъ`ваш, +несв. и [[подпъ`на]], +св.
1. +Разг. +Какво. Запъвам, залоствам, подпирам.
2. +Прен. +Разг. +Кого. Упорито искам от някого нещо. Подпъвам го да ми даде заем.

подпъна

подпъ`неш, +мин. св. подпъ`нах, +мин. прич. подпъ`нал, +св. — +вж. [[подпъвам]].

подравням

подра`вняш, +несв. Подравнявам.

подраста

подрасте`ш, +мин. св. подра`стох, +мин. прич. подра`съл, +св. Подрасна.

подсладявам

подсладя`ваш, +несв. Подслаждам.

подсторя

подсто`риш, +мин. св. подсто`рих, +мин. прич. подсто`рил, +св. — +вж. [[подсторвам]].

подсъдима

+мн. подсъди`ми, +ж. Жена, която съдят; обвиняема.

подфирча

подфи`рчиш, +мин. +св. подфи`рчих, +мин. прич. подфи`рчил, +св. — +вж. [[подфирчвам]].

подфирчвам

подфи`рчваш, +несв. и [[подфи`рча]], +св.; +Кого, какво. +Разг. Почвам да фирча; подгонвам, не оставям на мира.

пожена

поже`неш, +мин. св. поже`нах, +мин. прич. поже`нал, +св. — +вж. [[поженвам]].

поживям

пожи`вяш, +несв. и [[поживя`]], +св.; +Кого. Запазвам на някого живота. Да те поживи господ.

позитивистка

+мн. позитиви`стки, +ж. Жена позитивист.

позната

+мн. позна`ти, +ж. Позната жена.

покои

само +мн. В голяма къща или в дворец — стаите, обитавани от някой от собствениците.
Синоними: (същ.) палати, дворци

покрусен

покру`сена, покру`сено, +мн. покру`сени, +прил. Който е обхванат от покруса.
Синоними: (прил.) разбит, разнебитен, сломен, съсипан, съкрушен, смазан, поразен, сразен, (прил.) отчаян, отпаднал, убит духом, (прил.) омаломощен, грохнал

покръкло

+ср., само +ед. +Диал. Ястие от свински вътрешности и сланина.

покръстен

покръ`стена, покръ`стено, +мн. покръ`стени, +прил.
1. Който е станал християнин.
2. Който е променил религията си.

покълнвам

покъ`лнваш, +несв. и [[покълня`]], +св. За растение — пущам кълн.
Синоними: (гл.) напъпвам, пониквам, развивам се

покъртен

покъ`ртена, покъ`ртено, +мн. покъ`ртени, +прил. Който изпитва дълбока жалост към някого; трогнат.
Синоними: (гл.) трогнат, разчувствуван, развълнуван, затрогват, просълзен, разплакан, потресен

поленя се

полени`ш се, +мин. св. полени`х се, +мин. прич. полени`л се, +св. — +вж. [[поленявам се]].

поленявам се

поленя`ваш се, +несв. и _поленя` се_, +св. +Разг.
1. Отдавам се на леност, ставам ленив.
2. Внезапно и за кратко време ме обхваща мързел, леност.

поли-

Образува сложни думи със значение много, напр. поливалентен, поливариантен, полифункционален и др.

полинявам

полиня`ваш, +несв. и [[полине`я]], +св. Линея много или изцяло; повяхвам, посървам, чезна, слабея.

полит

- Първа част от съкратени сложни думи със значение политически, напр. политемигрант, политкомисар, политпросвета, политзатворник, политикономия и др.

половинки

само +мн. +Разг. Плитки пролетно-есенни обувки.

полу-

Първа част на сложни думи, означаваща:
1. Половината от нещо или в половин размер, напр. полукръг, полукълбо, полусфера, полумесец, полуготов, полутон, полузакрит и др.
2. Не напълно, в слаба степен, напр.: полуграмотен, полугол, полумрак, полуизгнил, полулегален, полунезависим, полуоблечен, полуофициален, полупиян, полусериозен, полусляп, полуистина, полусуров и др.

полуинтернат

+мн. полуинтерна`ти, (два) полуинтерна`та, +м.
1. Само ед. Система за обучение на ученици, при която целият учебен процес се осъществява в училище, без да е предвидено време за сън.
2. Учебно заведение с такава система.

помайчима

+мн. пома`йчими, +ж.
1. Жена, която някой възприема като майка.
2. Възрастна жена, която замества починалата майка на един от младоженците в сватбените обреди.

помервам

поме`рваш, +несв. и [[поме`ря]], +св. +Разг.
1. Прицелвам се, но не с огнестрелно оръжие. Помервам с камък да ударя.
2. +Остар. Наканвам се, понечвам.

помъртвея

помъртве`еш, +мин. св. помъртвя`х, +мин. прич. помъртвя`л, +св. — +вж. [[помъртвявам]].

помъртвявам

помъртвя`ваш, +несв. и [[помъртве`я]], +св. Ставам като мъртъв.

понася ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _понесе` ми, +св.
1. Харесва ми, изгодно ми е. Тази работа не ми понася.
2. Действа ми здравословно, добре. Климатът тук ми понася._
Синоними: (словосъч.) харесва ми, нрави ми се, допада ми, (словосъч.) иде ми на сметка, изгодно ми е

понесе ми

+мин. +св. поне`се ми, +мин. прич. поне`съл ми, +св. — +вж. [[понася ми]].

понизя

понизи`ш, +мин. св. понизи`х, +мин. прич. понизи`л, +св. — +вж. [[понизявам]].

поник

+мн. по`ници, (два) по`ника, +м. Кълн.

понос

+м., само +ед. Варено жито, сладкиши, вино и др., които се раздават на гробищата за помен.

поп-

Първа съставна част на сложни думи със значение популярен, напр. попарт, попмюзикъл, попмузика, попрелигия, попфестивал и др.

попивателна

+ж., само +ед. Попивателна хартия — пореста хартия за попиване на мастило.

попийвам си

попи`йваш си, +несв. и _попи`йна си_, +св.
1. Пия малко или от време на време.
2. Обичам да пия алкохолни напитки.

попийна си

попи`йнеш си, +мин. св. попи`йнах си, +мин. прич. попи`йнал си, +св. — +вж. [[попийвам си]].

попипна

попи`пнеш, +мин. св. попи`пнах, +мин. прич. попи`пнал, +св. — +вж. [[попипвам]].

попмузика

+ж., само +ед. Естрадна музика.

попръжня

+мн. попръжни`, +ж. Ругатня, псувня.

поразеник

+мн. пора`зеници, +м. Поразник.

порвам

по`рваш, +несв. и [[по`рна]], +св.
1. +Какво. Поря малко, поединично или за миг.
2. Прен. Жарг. Кого. Скъсвам на изпит. Как само ме порна.

пореквам

поре`кваш, +несв. и [[порека`]], +св.; какво, +На кого. +Разг.Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърлям, намеквам, загатвам.

поробен

поро`бена, поро`бено, +мн. поро`бени, +прил. Който е попаднал в робство.
Синоними: (гл.) пленен, затворен, задържан

поронвам

поро`нваш, +несв. и [[поро`ня]], +св.; +Какво.
1. Роня малко, за кратко време. Пороних грозде.
2. Събарям чрез ронене. Поронвам цветове.

пороня

поро`ниш, +мин. св. поро`них, +мин. прич. поро`нил, +св. — +вж. [[поронвам]].

портя

по`ртиш, +мин. св. по`ртих, +мин. прич. по`ртил, +несв.
1. +Разг. +Какво. Развалям.
2. Жарг. +Кого, какво. Провалям, издавам. Портя приятелите си. Портя работата.

поръсям

поръ`сяш, +несв. Поръсвам.

посвоему

+нареч. По свой начин.

посмивам се

посми`ваш се, +несв. и _посме`я се_, +св. Смея се малко, за кратко време.

пост-

Първа съставна част в думи със значение след, напр. поствулканичен, постембрионален, постоперативен, постпозитивен, постпозиция, постмодернизъм, посттоталитарен и др.

постарому

+нареч. По стар начин, навик; както по-рано. Всичко тече постарому.

пота

+мн. по`ти, +ж. +Спец. Огнеупорен съд за разтопен метал.

потаявам

потая`ваш, +несв. Потайвам.

потихом

+нареч. +Разг. Тихо, леко.

потоница

+мн. пото`ници, +ж. +Разг. Дъска на волска кола, поставена надлъж между ритлите.

потпури

само +мн. Сбирка от популярни музикални откъси от едно или от няколко произведения; музикална китка.
Синоними: (същ.) смесица, сбирщина, антология

потресавам

потреса`ваш, +несв. Потресвам.

потръгва ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _потръ`гне ми_, +св. Започвам да имам успех в нещо.
Синоними: (словосъч.) тръгва ми, върви ми, провървява ми, имам успех, (словосъч.) сполучвам, успявам

потръгне ми

+мин. св. потръ`гна ми, +мин. прич. потръ`гнал ми, +св. — +вж. [[потръгва ми]].

потръсва ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _потъ`рси ми се,_ +св. Става ми противно от нещо; погадва ми се.

похапвам си

поха`пваш си, +несв. и _поха`пна си_, +св. Ям доста.

похапна си

поха`пнеш си, +мин. +св. поха`пнах си, +мин. прич. поха`пнал си, +св. — +вж. [[похапвам]] си.

похвалям

похва`ляш, +несв. Похвалявам.

почервявам

почервя`ваш, +несв. и [[почервя`]], +св.; +Какво. Правя да стане червен. Почервих яйцата.

почерпям

поче`рпяш, +несв. Почерпвам _1 ._

пошивам

поши`ваш, +несв. и [[поши`я]], +св.
1. Шия малко или за кратко време.
2. Бродирам. Пошивам на панама.

пошия

поши`еш, +мин. +св. поши`х, +мин. прич. поши`л, +св. — +вж. [[пошивам]].

поще ми се

+мин. +св. пощя` ми се, +мин. прич. пощя`л ми се, +св. — +вж. [[пощява ми се.]]

пощява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _поще` ми се_, +св. Приисква ми се да хапна нещо, което някой яде пред мен.

пра-

Първа съставна част на съществителни и прилагателни имена със значение:
1. Отношение на родство при (минимум) две поколения разлика, напр. прадядо, правнук, прабаба, правнучка (Всяко ново пра добавя ново поколение разлика, напр. прапрадядо, прапрабаба).
2. Много стар, първоначален, напр. прабългарин, прародина, праславянски, прародител.

правата

+нареч. +Разг. Вярно, без да лъжа, право. Кажи си правата.
Синоними: (нар.) правичката, вярно, така е, истина, наистина, без лъжа

правичко

+нареч. Правата.

право-

Първа съставна част на сложни думи със значение, който се отнася към право [[1]] , напр.: правораздаване, правосъдие, правоспособен, правонарушение, правоучастие и др.

практикум

+м., само +ед. Вид практически занятия по учебен предмет.

праматар

прамата`рят, прамата`ря, +мн. прамата`ри, +м. +Остар. Амбулантен търговец.

праматарин

+мн. прамата`ри, +м. Праматар.

пранги

само +мн. +Остар. Окови, вериги.
Синоними: (същ.) вериги, окови, железа, букаи, белезници

пре-

+представка. [[I]]. В състава на прилагателни имена, съществителни имена и наречия означава най-висока, максимална степен, напр. предобър, премил, пренапрежение, преспокойно, пребогат, премъдрост, преумора и др. [[II]]. В състава на глаголи със значение.
1. Извършване на действието изцяло, докрай, напр. пребивам, преброявам, претършувам и др.
2. Извършване на действието над нормалната степен, напр. превирам, прегарям, препържвам, презрявам, преточвам, претънявам, преяждам и др.
3. Действие, което разполовява, разделя на две обекта, напр. преграждам, прегъвам, прехапвам, прекършвам и др.
4. Извършване на действието отново или по нов начин, напр. преписвам, преподреждам, преговарям, прековавам, пречертавам и др.
5. Действие над или през някакво пространство или предмет, напр. прескачам, пребягвам, преплувам, превозвам и др.
6. Краткотрайно действие, напр. прегърмява, превалява и др.
7. Край на действието, напр. преболява ме, преставам, преболедувам и др.
8. Прекарване на известно време някъде, напр. пренощувам, презимувам и др.
9. Действие, при което субектът изпреварва в нещо обекта, напр. пререждам, преборвам, преженвам и др.

преболи ме

+мин. +св. преболя` ме, +мин. прич. преболя`ло ме, +св. — +вж. [[преболява ме]].

преболява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги) несв. и _преболи` ме_, +св. Престава, спира да ме боли.

аверин

+мн. аве`ри, +м. Авер.

авио-

Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение авиационен, напр. авиобаза, авиобензин, авиобомба, авиомоделизъм, авиотехника.

авоари

само +мн. Наличната парична сума по сметка на вложителя в банка или друго кредитно учреждение.
Синоними: (същ.) активи, вещи, имот

авто-

Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение:
1. Автоматичен, напр. автоконтрол, автопилот, автопуск.
2. Автомобилен, напр. автобаза, автогара, автомагистрала, автомонтьор, авто-мотоклуб, автопробег, автопроизшествие, автосервиз, автотранспорт, авточаст.

----

Първа съставна част в сложни думи със значение свой, собствен, само-, напр. автобиография, автогол, автопортрет, автореферат.

автогамия

+ж., само +ед. +Спец. Самооплождане или самоопрашване.

автокар

+мн. автока`ри, (два) автока`ра, +м. Малка товарна кола за обслужване на цехове, гари и др.

срешвам

сре`шваш, +несв. Сресвам.

сталактон

+мн. сталакто`ни, (два) сталакто`на, +м. +Спец. Колона от свързали се сталактит и сталагмит.

старо-

Първа съставна част на сложни думи със значение стар, отдавнашен, някогашен, напр. старогръцки, староеврейски, староруски, старобългарски и др.

стаявам

стая`ваш, +несв. и [[стая`]], +св. Притаявам. Стаявам дъх. – _стаявам се/стая се. Притаявам се. Стаиха се в ъгъла под стълбата._

стептанц

+м., само +ед.
1. Танцова стъпка.
2. Вид бърз танц с характерни почуквания посредством железца на обувките.

стерео-

Първа съставна част на сложни думи със значение който позволява да се възпроизвеждат звукове или образи, като се възприема от различни точки в пространството; който придава обемност на звука или на образа; пространствен, напр. стереозапис, стереомагнетофон, стереограмофон, стереокино.

стило

+мн. стила`, +ср. Остар. Писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка.

агро-

Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение агрономически, аграрен, напр. агробиология, агрометеорология, агрополитика, агротехника, агрохимия.

стиснат

сти`сната, сти`снато, +мн. сти`снати, +прил. Който се стиска (в 3 знач.), който проявява скъперничество. Стиснат човек.
+същ. [[сти`снатост]], стиснатостта`, +ж.
Синоними: (гл.) свидлив, стислив, скъперник, сметкаджия, алчен, вариклечко, скръндза, пинтия, циция, (гл.) пестелив, спестовен, (гл.) икономичен, (гл.) затворен, ограничен, (гл.) скъпернически

сто-

Първа съставна част на сложни думи със значение който съдържа сто еднакви единици, напр. стоглав, стогодишен, стокилограмов, столистен, стопроцентов и др.

стоварям

стова`ряш, +несв. Стоварвам.

стоешката

+нареч. Стоешком.

стокообращение

+мн. стокообраще`ния, +ср. Стокообръщение.

стокообръщение

+мн. стокообръще`ния, +ср. Стокооборот.

агъл

+мн. агъ`ли, (два) агъ`ла, +м. +Диал. Заградено място за овце; кошара, къшла.

стоног

стоно`га, стоно`го, +мн. стоно`ги, +прил. Който има сто крака.

страдалник

+мн. страда`лници, +м. Страдалец.

стратифицирам

стратифици`раш, +несв. и +св.; +Какво. Разпределям по групи, пластове.

строшвам

стро`шваш, +несв. Строшавам.

струва

+мин. св. стру`вах, +мин. прич. стру`вало, несв.; безл. Има защо, заслужава. Струва да опиташ. – _струва си_. Струва.

аджеба

+част. +Разг. За подчертаване на недоумение, съмнение и учудване: всъщност, наистина, чудно.

стругувам

стругу`ваш, несв. какво. Обработвам със струг. Стругувам детайли.

адио

+нареч. +Разг. Сбогом.

стъмва се

+несв. и _стъмни` се, св.; безл._ Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.

стъмни се

+мин. св. стъмни` се, +мин. прич. стъмни`ло се, св. — вж. стъмва се.

стъмнява се

+несв. Стъмва се.
Синоними: (гл.) стъмва се, здрачава се, свечерява се, смрачава се, пада нощ, настъпва нощ, мръква, тъмнее, става тъмно, притъмнява

стърга

+мн. стъ`рги, +ж.
1. Тесен отвор, през който овцете преминават една по една, за да бъдат издоени.
2. +Прен. +Разг. Трудност, препятствие.

суб-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се намира под или около нещо, например: субпаралелно, субтропик, субфебрилен, субстратосфера и др.

субтитри

само +мн. Надпис, който се наслагва върху филмова лента и показва в кадър репликите на действащите лица в превод на съответния език.

сугаре

+мн. сугаре`та, +ср. Диал. Животно (обикн. агне), родено по-късно от нормалното.

сугарен

суга`рна, суга`рно, +мн. суга`рни, +прил. +Диал.
1. Който е роден по-късно.
2. Който не е израсъл достатъчно или не е узрял.

суек

+мн. су`еци, (два) су`ека, +м. +Диал. Лалугер.

супер-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е главен, върховен, напр. суперарбитър, суперинтендант и др.
2. Който е от най-високо качество, напр. супершоу.
3. Който е с много големи размери или е най-важен, напр. супердобив, суперпечалба, суперголям, супердълъг и др.

сур

су`ра, су`ро, +мн. су`ри, +прил. +Диал.
1. Светлосив. Сури елени.
2. В който има бяло и сиво. Сури биволи.

сурва

прил., неизм.
• Сурва година. — Здрава, весела година (като пожелание).

сурдопедагогика

+ж., само +ед. +Спец. Дял от дефектологията, който се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти.

сурна се

су`рнеш се, +мин. св. су`рнах се, +мин. прич. су`рнал се, св. — вж. сурвам се.

аеро-

Първа съставна част в сложни думи със значение авиационен, въздушен, напр. аерогара, аероклуб, аеролиния, аероснимка, аеротерапия, аеротранспорт, аерофотография.

съ-

представка — +вж. [[с]]-

съблюдаем

съблюда`ема, съблюда`емо, +мн. съблюда`еми, +прил. Който може да се съблюдава, да се спазва.

азмак

+мн. азма`ци, (два) азма`ка, +м. +Диал. Мочур, тресавище.

съвпадеж

+м., само +ед. Съвпадение.

айвания

+мн. айвани`и, +ж. Зимен сорт ябълка с жълто-червен цвят и сладък вкус.

съдбини

само +мн. Предстояще, бъдеще, съдба. Народни съдбини.
Синоними: (същ.) бъдеще, бъднини, участ, съдба

съдийствувам

съди`йствуваш, +несв. Съдийствам.

съдружавам се

съдружа`ваш се, +несв. и _съдружа` се, св; с кого._ Правя съдружие.

съзъбие

+мн. съзъ`бия, +ср. Остар. Съвкупността от всички зъби в устната кухина.

сък

съ`кът, съ`ка, +мн. съ`кове, (два) съ`ка, +м. +Диал. Твърда част от дърво или дървен материал, която е основа на клон; чеп, чвор.

сълудничав

сълу`дничава, сълу`дничаво, +мн. сълу`дничави, +прил. Който е малко луд; смахнат, налудничав. Сълудничави идеи.

съмва

+несв. и [[съ`мне]], +св.; безл. Става светло, развиделява. Като съмне, ще търся помощ.
_съмва се/съмне се. — Развиделява се, става светло. Съмна се и птиците пак запяха.
• И без петел ще съмне. — +Разг. И без нечие участие нещо ще стане.
• Съмва/съмне ми пред очите. — Успокоявам се, изпитвам облекчение.
• И на нашата улица ще съмне._ — И за нас ще настъпят щастливи дни.

съмне

+мин. св. съ`мна, +мин. прич. съ`мнало, +св. — +вж. [[съмва]].

акламации

само +мн. Възторжени възгласи и шумни, продължителни ръкопляскания като израз на одобрение и въодушевление.
Синоними: (същ.) аплодисменти, ръкопляскане, адмирация, овации, ентусиазъм, поздравления, похвала, одобрение

сърби ме

(те, го, я, ни, ви, ги), +мин. св. сърбя` ме, +мин. прич. сърбя`л ме, +несв. Само в трето лице.
1. Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката.
2. +Прен. +Разг. Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам. Сърби ме да му кажа истината.
• Хем сърби, хем боли. — +Разг. Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи.
• Сърби ме езикът. — +Разг. Много ми се иска да кажа нещо.
• Сърби ме ръката. — Ще получавам или ще давам пари.
• Чеша се там, дето не ме сърби. — +Разг. Притеснен съм и постъпвам необмислено.

сърцеведец

+мн. сърцеве`дци, +м. Сърцевед.

съседствувам

съсе`дствуваш, +несв. Съседствам.

състрадавам

състрада`ваш, +несв.; +На кого. Изпитвам състрадание.

съсъд

+мн. съсъ`ди, (два) съсъ`да, +м. +Остар. Съд за течности.

съучаствувам

съуча`ствуваш, +несв. Съучаствам.

акран

+мн. акра`ни, +м. +Остар. +Разг. Връстник.

същ и същи

съ`ща, съ`що, +мн. съ`щи, +прил.
1. Който е известен, познат, именно този. Видях същата кола преди два дни. Това е същата книга.
2. Еднакъв или подобен на друг. По същия начин се решава и следващата задача.
3. Непроменен, неизменен. Тя не е вече същото весело момиче, а строга млада жена.
• Един и същ. — Постоянно еднакъв.

съществителен

съществи`телна, съществи`телно, +мн. съществи`телни, +прил.
• Съществително име. — Съществително.

таз-

+Разг. Първа съставна част на сложни думи със значение тази, напр. тазвечерен, тазгодишен, тазсутрешен и др.

акселбанти

само +мн. Презраменни плетени шнурове с висулки в парадната униформа на офицери.

тази

– вж. [[този]].

таинствен

таи`нствена, таи`нствено, +мн. таи`нствени, +прил. +Остар. Тайнствен.
+нареч. [[таи`нствено]].
+същ. [[таи`нственост]], таинствеността`, ж.

такваз

показ. мест. Разг. Такава.

таквиз

показ. мест. Разг. Такива.

таквоз

показ. мест. Разг. Такова.

такива

– вж. [[такъв]].

такова

– вж. [[такъв]].

тамън

+нареч. +Разг. Таман.

таскебап

+м., само +ед. Ястие от дребни парченца задушено месо и ситно нарязан лук със сос.

тат

та`тът, та`та, +мн. та`тове, +м. +Остар. Крадец, разбойник.

тато

+мн. та`товци, +м. +Разг.
1. Татко.
2. +Ирон. Лице, което иска да играе роля на духовен баща.
+прил. [[та`тов]], та`това, та`тово, +мн. та`тови.

тахан-халва

+ж., само +ед. Халва от тахан и захар.

твоему

местоим.
• По твоему. — По твой начин, според твоите разбирания; според тебе. Как е по твоему?

теб

лично мест. съкр. — вж. [[тебе]] _1 ._

тебе

– вж. [[ти]] _1 .

----

лично мест. Остар._ На тебе.

теготя се

теготи`ш се, +мин. св. теготи`х се, +мин. прич. теготи`л се, +несв. +Разг. Тягостно ми е, измъчвам се.

тежкарея

тежкаре`еш, +мин. св. тежкаря`х, +мин. прич. тежкаря`л, несв. Жарг. Държа се като тежкар; големея се.

тежкаря се

тежкари`ш се, +мин. св. тежкари`х се, +мин. прич. тежкари`л се, несв. Жарг. Големея се; тежкарея.

тези

– вж. [[този]].

теква ми

(ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _те`кне ми, +св. +Разг. Идва ми наум; хрумва ми, скимва ми. Текнало му да излиза по това време!_
Синоними: (словосъч.) хрумва ми, скимва ми, измислям, спомням си, идва ми на ума, сещам се, припомням си, наумявам си, подсещам се

текме

+мн. текме`та, +ср. Диал. Ритник. Магарето удари няколко текмета.

текне ми

+мин. св. те`кна ми, +мин. прич. те`кнало ми, +св. — вж. теква ми.

теле-

Първа съставна част на сложни думи със значение.
1. Който се осъществява от разстояние, напр. телефотография, телебинокъл, телекомандване и др.
2. Който се отнася до телевизия, напр. телекино, телекамера, телезрител и др.

телом

+нареч. +Остар. Що се отнася до тялото; физически. Телом съм здрав.
• Телом и духом. — Изцяло, напълно.

темерутка

+мн. темеру`тки, +ж. Жена темерут.

тениски

само +мн. Вид спортни обувки, подобни на маратонки.

тенискорт

+мн. те`нискортове, (два) те`нискорта, +м. Специално игрище за тенис.

тепкав

те`пкава, те`пкаво, +мн. те`пкави, +прил. +Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете.

тепкам

те`пкаш, +несв. +Диал. Трудно изговарям някои звукове; запъвам се, заеквам. Стига си тепкал, ами кажи човешки.

терасообразен

терасообра`зна, терасообра`зно, +мн. терасообра`зни, +прил. Терасовиден.

терлици

+мн., терли`к, +м. Плетени или ушити от дебел вълнен плат домашни пантофи.
• По терлици. — +Разг. Много тихо, без да ме усетят. Измъкна се по терлици.

термити

само +мн. Подобни на мравки южни насекоми, които живеят в различни по форма големи мравуняци и се хранят с дървесина.

термо-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до топлина или до температура, напр. термобатерия, термовулканизатор, термоизолация, термообработка, термореакция, терморегулатор, термотерапия и др.

термогенератор

+мн. термогенера`тори, (два) термогенера`тора, +м. Генератор, който преобразува топлинната енергия в електрическа.

терсене

+Разг.
1. Прил. Неизм. Който не се разбира с другите; опак, неразбран. Терсене човек.
2. Нареч. Лошо, неудобно. Седнал е терсене, та не се вижда.
Синоними: (същ.) опак, обратен, не като другите, неудобен, (същ.) неразбран, мъчен характер, мъчен човек, своеобразен, своенравен, дръпнат, ни се води-ни се кара

т

_= тик и`кът, ти`ка, +мн. ти`кове, (два) ти`ка, +м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове._

тинтири-минтири

само +мн. +Разг. Измислици или глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, за да ме заблудиш.

типосам

типо`саш, +св. — вж. [[типосвам]].

тиранствам

тира`нстваш, +несв.; над кого. Държа се като тиранин. Тиранства над подчинените си работници.

тиранствувам

тира`нствуваш, +несв. Тиранствам.

титри

само +мн. +Спец. Банкови ценни книжа.

тия

– вж. [[този]].

тихом

+нареч. В поезията — тихо.

алвеоли

обикн. +мн. +Спец.
1. Крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета.
2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените на зъбите.

това

и разг. [[туй]] показ. мест.
1. Като +същ. За посочване на предмет/предмети или лице/лица. Това е доцент Харалампиев. Ето това е новата ни библиотека. Какво е това? Това са нашите котенца.
2. Като +същ. за обобщаване на изказана мисъл. Това се казва отговор! Само това ли искаше да ми кажеш?
3. Като +същ. Като обобщителна дума на следващ именен израз. Това, че той не я харесва, в случая не е важно. От това, как ще работиш, ще зависи и заплатата ти.
• Без това/И без това. — Независимо от това.
• При това. — В промененото, новото обстоятелство.
• На това отгоре/отгоре на това. — В повече от посоченото.
• След това. — След посоченото; после.
• Това-онова / туй-онуй. — +Разг. Едно-друго, различни, безразлично кое. Ще купя това-онова за ядене.

тогаз

+нареч. +Разг. Тогава.

токсини

+мн., токси`н, +м. Отровни вещества, образувани от микроорганизми или от някои животни и растения.
Синоними: (същ.) отрови

току-речи

+нареч. +Разг. Почти.
Синоними: (нар.) почти, приблизително, така, май че, (нар.) едва не

току-така

и [[току`-тъ`й]] +нареч.
1. Как да е, без нищо, за нищо, напразно. Никога не идват на гости току-така, без подарък.
2. Без причина, без основание. Никога не се обажда по телефона току-така.
Синоними: (нар.) току-тъй, без нищо, за нищо, (нар.) безпричинно, без причина, за щяло и нещяло, за нищо и никакво

алдехиди

обикн. +мн. +Спец. В химията — органични съединения: летливи течности със свойствена миризма, които се използват в производството на изкуствена смола и пластмаса.

току-тъй

– вж. [[току-така]].

току-що

+нареч. Преди малко, ей сега, тъкмо. Току-що се върнах от работа и ти се обаждаш.
Синоними: (нар.) тъкмо, преди малко, одеве, ей сега

толстист

+мн. толстои`сти, +м. Последовател на толстоизма.

топ-

Първа съставна част на сложни думи, която означава изключителен, най-добър, напр. топкола, топлиста, топновина.

топирам

топи`раш, +несв. и св.; какво. Реша коса в посока към главата, за да стои бухнала.
_топирам се. — +Разг. Топирам косата си.
+прил. [[топи`ран]], топи`рана, топи`рано, +мн. топи`рани. Топиран кок. Ходи с топирана коса._

топлинки

+мн., топли`нка, +ж. Остар. Топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа.

топономастика

+ж., само +ед. Топонимия (в 1 знач.).

топтан

+нареч. +Разг.
1. Заедно, на едро, на един път. Продавам всичката стока топтан.
2. Всички, заедно, вкупом. Ще свършим работата топтан.
Синоними: (същ.) изцяло, нацяло, изведнъж, напълно, анблок, наедно, заедно, на един път, (същ.) на един дъх, с един замах, всички заедно, вкупом, купом, (същ.) на едро, небрежно, през куп за грош

топурна

топу`рнеш, +мин. св. топу`рнах, +мин. прич. топу`рнал, +св. — +вж. [[топуркам]].

тостър

+мн. то`стъри, (два) то`стъра, +м. Електрически уред за прeпичане на филийки хляб.

трамбувам

трамбу`ваш, +несв.
1. +Какво. Чрез удари с тежък предмет правя да придобие плътност (пръст, бетон и др.).
2. +Прен. +Разг. Ходя дълго пеша, обикн. без да свърша работа. Цял ден трамбувам улиците и не купих нищо.

транс-

Първа съставна част на думи, която означава преминаване през или разположение зад нещо, напр. трансокеански, трансконтинентален, трансатлантически.

трафарет

+мн. трафаре`ти, (два) трафаре`та, +м.
1. Метална, картонена или пластмасова пластинка с дупки за щамповане. Трафаретен печат.
2. Фигури или надписи, възпроизведени с такава пластинка.
3. +Прен. Шаблон; образец, който се следва автоматично.
+прил. [[трафаре`тен]], трафаре`тна, трафаре`тно, +мн. трафаре`тни. Трафаретен художествен образ.

трахана

+ж., само +ед. +Разг.
1. Тесто с подправки, което се изсушава и после се вари с вода.
2. Ястие от такова тесто.

треба

+мн. тре`би, +ж. Църковна служба или обред от частен характер (при кръщене, брак).

требвам

тре`бваш, +несв.; +Какво. Изисквам чрез документи сума, храна, служебно облекло и др. Требвам храна за болните в болницата.

трели

само +мн.
1. +Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове.
2. Подобен мелодичен ефект в птичите песни. Трелите на славея.

трета

+мн. тре`ти, +ж. Третина. Една трета. Две трети.

трето-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с нещо трето по ред, напр. третокласен, третостепенен, третокурсник.

три-

Първа съставна част на сложни думи, която означава:
1. Който се състои от три (равни) части, напр. триъгълник, тригласен, тридневен;
2. Който се състои от три единици от нещо, напр. триметров, трикилограмов, тримесечен.

тридесетина

числ. Около трийсет на брой. Присъстваха тридесетина души.

триж

+нареч. +Разг. Три пъти. Триж по-добър.

трижди

+нареч. +Остар.
1. Три пъти.
2. Много пъти. Трижди по-щастлив. Бъди трижди проклет!

трима

числ. Три лица, от които поне едно от мъжки пол.
Синоними: (числ.бр.) троица, тройка

алпинистка

+мн. алпини`стки, +ж. Жена алпинист.

тритий

+м., само +ед. Радиоактивен изотоп на водорода, който се използва за термоядрени реакции.

трици

само +мн.
1. Ситни люспици, които остават след смилане на брашно от семена на житни растения. Пшенични трици. Давам на овцете трици.
2. +Прен. Нещо, което е само пълнеж, което няма истинска стойност (в художествено, научно съчинение и др.). Половината от книгата е трици.
• На брашното евтин, на триците скъп. — +Разг. Цени малоценното, а не истински ценното.
• С трици маймуни ще лови. — +Разг. С много малко иска да получи, да направи нещо ценно.
• Тоалетни трици. — Смлени кестени заедно с други вещества, които се използват в козметиката.

трое-

Първа съставна част на сложни думи със значение който има три части, напр. троерог, троерук, троеструнен и др.

троп

тро`път, тро`па, +мн. тро`пи, (два) тро`па, +м. +Спец. В литературата — дума или израз с преносно значение. Тропи и фигури.

тц

+междум. +Разг. За изразяване на отказ; не.

тръбопрокатен

тръбопрока`тна, тръбопрока`тно, +мн. тръбопрока`тни, +прил. Който се отнася до производство на тръби чрез валцуване под налягане.

трябва

безл.
1. Нужно е, необходимо е, изисква се. За да пееш в хор, трябва да имаш хубав глас.
2. Възможно е, може би, по всяка вероятност. Щом познаваш града, трябва да си идвал и друг път.
• Както трябва. — Както е редно, както е прието или нужно. Облечи се както трябва.
Синоними: (гл.) нужно е, необходимо е, има нужда, налага се, задължително е, наложително е, редно е, изисква се, (гл.) бива, може, отива, приляга, разрешава се, позволено е, (гл.) би трябвало, желателно е, длъжен съм

ту-ту

+междум.
1. За наподобяване на издаван от влак звук при свирене.
2. В детска игра — означава криеница.

туйто

+междум. +Разг.
1. За изразяване на изненада, учудване.
2. За изразяване на неодобрение. Туйто, остави ни да се оправяме сами в непознатия град.

тумба-лумба

+междум.
1. За наподобяване звук от удряне на барабан.
2. Като същ. Прен. Веселба, сватба.

тумтя

тумти`ш, +мин. св. тумтя`х, +мин. прич. тумтя`л, +несв. Издавам тъп, приглушен звук.

тупур-тупур

+междум. За наподобяване на звука, произвеждан при ходене и бягане.

турингклуб

+мн. турингклу`бове, (два) турингклу`ба, +м. Туристически клуб за автомобилисти.

турло

+мн. турла`, +ср. +Разг. Облак дим, прах и др. Конете препускаха, а след тях се носеха гъсти турла прах.

турме

+мн. турме`та, +ср. Диал. Малкото на бивол до една година.

турта

+мн. ту`рти, +ж. Диал. Кръгъл плосък домашен хляб; погача.

туткаля

туткали`ш, +мин. св. туткали`х, +мин. прич. туткали`л, +несв.; +Какво. Покривам, мажа с туткал.

туч

ту`чът, ту`ча, само +ед., +м. +Остар.
1. Медна сплав; бронз.
2. Лято желязо; чугун.
3. +Прен. Нещо много тежко и масивно.

тц-тц

+междум. +Разг. За изразяване на учудване, съжаление и др.

тълмач

+мн. тълма`чи, +м. +Остар.
1. Тълкувател.
2. Преводач.

тъмно-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е с наситен основен цвят, напр. тъмночервен, тъмнозелен, тъмносин, тъмнокафяв и др.
2. Който е с цвят, близък до черния, напр. тъмнокос, тъмноок, тъмнолик и др.

тънко-

Първа съставна част на сложни думи със значение тънък, напр. тънковлакнест, тънкокор, тънковрат, тънкокос, тънкорунен, тънкостеблен и др.

тънкуляв

тънкуля`ва, тънкуля`во, +мн. тънкуля`ви, +прил. +Разг. За човек — който е тънък, слаб. Тънкуляво момиче.

американ

+м., само +ед. Просто памучно платно, което обикновено се употребява за подплата.

търлъци

+мн., търлъ`к, +м. +Диал. Терлици.

амин

+междум. +Спец. Възглас в заключение в църковни молитви: истина, така да бъде.
• До амина. — Навеки, на вечни времена (да бъде).

тъч-рефер

+мн. тъ`ч-ре`фери, +м. +Спец. Във футбола — страничен съдия, помощник на главния, когато топката е в тъч.

тю

+междум. За изразяване на съжаление или недоволство. Тю, как закъснях точно сега!

тютюнище

+мн. тютю`нища, +ср. Място, което обикн. се засажда с тютюн.

тюх

+междум. Тю.

тям

лично мест. Остар. На тях.

у-

+представка. В състава на глаголи със следните значения:
1. Насоченост на действието към вътрешността на обекта до получаване на резултат, напр. ужилвам, упоявам, ухапвам.
2. Обектът на действието получава квалификацията, означена с мотивиращото прилагателно, напр. уголемявам, удължавам, улеснявам, умилявам, усмирявам.
3. Действието на мотивиращия глагол е доведено до завършеност, напр. удушавам, увреждам, угасявам, уронвам, учудвам.

убог

убо`га, убо`го, +мн. убо`ги, +прил.
1. Много беден, мизерен, жалък. Убог човек. Убога къща.
2. +Прен. Беден на съдържание, фантазия; нищожен, посредствен. Убого писание. Убоги произведения.
+същ. [[убо`гост]], убогостта`, +ж.

увула

+мн. у`вули, +ж. Спец. В анатомията — мъжец.

увуларен

увула`рна, увула`рно, +мн. увула`рни, +прил. +Спец. В езикознанието — звук, който се произнася с участието на мъжеца.

увържа

увъ`ржеш, +мин. св. увъ`рзах, +мин. прич. увъ`рзал, +св. — +вж. [[увързвам]].

увързвам

увъ`рзваш, +несв. и [[увъ`ржа]], +св.; +Кого, какво. Връзвам от всички страни; усуквам с връв, въже. Увързали го целия и го ограбили. Пакетът е увързан здраво.
+прил. [[увъ`рзан]], увъ`рзана, увъ`рзано, +мн. увъ`рзани.

удаде ми се

+мин. св. уда`де ми се, +мин. прич. уда`ло ми се, +св. — +вж. [[удава ми се]].

ударвам

уда`рваш, +несв. и [[уда`ря]], +св.; +Кого, какво. Удрям веднъж или няколко пъти по веднъж. Ударвам го и бягам.

удремвам се

удре`мваш се, +несв. Удрямвам се.

удремя се

удре`меш се, +мин. св. удря`мах се, +мин. прич. удря`мал се, +св. — +вж. [[удрямвам се]].

удръжки

+мн., удръ`жка, +ж. Удържани от заплата или хонорар суми за данъци и други плащания.

удрямвам се

удря`мваш се, +несв. и _удре`мя се, +св. +Разг. Клюмам, умърлушвам се, отчайвам се. Какво си се удрямал, да не са ти потънали гемиите?_

уем

+м., само +ед.
1. +Остар. Зърно, което се удържа като наем за мелене или при др. операции.
2. +Разг. Плат от вътрешната страна при ръб на дреха.

уема

уе`меш, +мин. св. уе`х, +мин. прич. уе`л, +св. — +вж. [[уемам]].

уемам

уе`маш, +несв. и [[уе`ма]], +св. Стеснявам дреха при ръба, като оставям повече плат от вътрешната страна.

узорвам

узо`рваш, +несв. и [[узо`ря]], +св.; +кого/какво. +Разг. Претоварвам с работа. Узорих кафемелачката. Узорвам си очите с много четене.
_узорвам се/узоря се._ — Претоварвам се с труд, дейност.

узоря

узо`риш, +мин. св. узо`рих, +мин. прич. узо`рил, +св. — +вж. [[узорвам]].

узус

+м., само +ед. +Спец. В езикознанието — общоприета употреба на думи и изрази.

укореня се

укорени`ш се, +мин. св. укорени`х се, +мин. прич. укорени`л се, +св. — +вж. [[укоренявам се]].

укоренявам се

укореня`ваш се, +несв. и _укореня` се_, +св. +Разг. За растение — хващам корени.

улисия

+ж., само +ед. Улисване. В улисията си съм забравил парите.

ултра-

Първа съставна част на думи, която означава свръх, извън предел, прекалено, крайно, напр. ултраляв, ултралиберален, ултрамодерен и др.

умокрям

умо`кряш, +несв. и [[умо`кря]], +св. Измокрям, намокрям. Умокрям си дрехите.
_умокрям се/умокря се. — Намокрям себе си. Умокрил се целият на чешмата._

умряло

+мн. умрела`, +ср. Разг.
1. Погребение. Ходя на умряло.
2. Мъртвец. Изнасят умрялото.
• Като на умряло. — +Разг. Тъжно, скръбно, тихо; безутешно. Плаче като на умряло.
Синоними: (гл.) мъртвец, покойник, смъртник

унгвент

+мн. унгве`нти, (два) унгве`нта, +м. +Спец. Във фармацевтиката — смес на лекарство с вазелин за по-удобно прилагане; мехлем, както и всеки вид такава смес.

универс

+м., само +ед. Вселена, всемир, свят.

универсалии

само +мн. +Спец. Във философията — класове от явления.
• Лингвистични универсалии. — +Спец. Явления, свойствени за всички езици в света.

употребим

употреби`ма, употреби`мо, +мн. употреби`ми, +прил.
1. Който се употребява (в определена степен). Много употребим.
2. Който е годен за употреба; който може да се употребява.

уранография

+ж., само +ед. Описание на небесните тела.

уранология

+ж., само +ед. Астрология.

урвам се

у`рваш се, +несв. и _у`рна се_, +св. Юрвам се.

урвест

у`рвеста, у`рвесто, +мн. у`рвести, +прил. +Разг. В който има урви. Урвесто място. Урвести улици.

уровен

+м., само +ед. Равнище, ниво. Уровен на живот.

урсузлук

+мн. урсузлу`ци, (два) урсузлу`ка, +м. +Разг.
1. Проклетия, злоба, подлост. Пълен е с урсузлук.
2. Постъпка от проклетия, злоба, подлост. Правя урсузлуци.

усталък

+м., само +ед. +Остар. Майсторство.

ангро

+нареч. +Остар. В търговията — продажба на едро, в цели количества.

устнен

у`стнена, у`стнено, +мн. у`стнени, +прил. +Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук.

устои

само +мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални устои. Човешки устои.
Синоними: (същ.) база, основа, фундамент, опора, подкрепа, (същ.) поддръжка

устрелям

устре`ляш, +св. — +вж. [[устрелвам]].

усул

+м., само +ед. +Остар. Способ, леснина; колай. • [[Усул-усул.]] +Остар. Леко, тихо, внимателно.

утеснявам

утесня`ваш, +несв. и [[утесне`я]], +св.; +На кого. За дреха, обувки, стая и др. — ставам тесен, малък, недостатъчен.
_утеснява ми/утеснее ми._ — Става ми тесен, малък, недостатъчен.

утопически

утопи`ческа, утопи`ческо, +мн. утопи`чески, +прил. Утопичен.

утрудвам се

утру`дваш се, +несв. и _утру`дя се_, +св. +Разг. Работя много, непосилно, измъчвам се, облъсквам се.
+прил. [[утру`ден]], утру`дена, утру`дено, +мн. утру`дени.

утрудя се

утру`диш се, +мин. св. утру`дих се, +мин. прич. утру`дил се, +св. — +вж. [[утрудвам се.]]

уха

+междум. +Разг. За израз на учудване и недоверие. Уха! Много голяма заплата вземаш. Работя всеки ден по десет часа. — Уха! Не ми се вярва.

ухилен

ухи`лена, ухи`лено, +мн. ухи`лени, +прил. Който е широко усмихнат; весел, радостен. Винаги е ухилена.
• Ухилен до уши. — +Разг. Много засмян, доволен, весел.

уху

+междум. За израз на учудване от нещо голямо, много; уха.

анималист

+мн. анимали`сти, +м. +Спец. Художник, който изобразява животни.

учкур

+мн. учку`ри, (два) учку`ра, +м. +Остар. Връв, с която се стягат гащи.

фа

+ср., само +ед. Четвъртият тон от до- мажорната музикална гама, както и нотният знак на този тон.

фабулирам

фабули`раш, +несв. и +св. Изграждам фабула на художествено произведение. Не всеки писател може да фабулира.

фавн

фа`внът, фа`вна, +мн. фа`вни, (два) фа`вна, +м. В римската митология — горско полубожество, покровител на стадата; сатир.

анкер

+мн. а`нкери, (два) а`нкера, +м. Скоба, която служи за закрепване на две машинни части или два строителни елемента.

фазис

+мн. фа`зиси, (два) фа`зиса, +м. Фаза (в 1 знач.).

фактичен

факти`чна, факти`чно, +мн. факти`чни, +прил. Фактически.
+нареч. [[факти`чно]].
+същ. [[факти`чност]], фактичността`, +ж.

фанела

+мн. фане`ли, +ж. Фланела (в 3 знач.).

фантастка

+мн. фанта`стки, +ж. Жена фантаст.

фармакомания

+ж., само +ед. +Спец. Безконтролна употреба на лекарствени средства като болезнено увлечение.

фейоха

+мн. фейо`хи, +ж. Храстовидно топлолюбиво растение с подобен на слива жълтозелен плод, кисело-сладък на вкус и с ягодово-ананасов аромат.

фетишистка

+мн. фетиши`стки, +ж. Жена фетишист.

анти-

+представка. В състава на думи със значение против това или противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. антивоенен, антидържавен, антиконституционен, антинароден, антиправителствен, антисоциален; антитеза, антитела, антитоксини, антициклон, античастица.

фирча

фи`рчиш, +мин. +св. фи`рчих и фирчи`х, +мин. прич. фи`рчил и фирчи`л, +св. +Разг.
1. +Кого, какво. Карам да бяга, да бърза; гоня. Фирчи конете нагоре-надолу.
2. +Прен. +Кого. Не оставям на спокойствие, не давам мира. Ще има да ни фирчи новият началник.

фифти-фифти

+неизм. Половина на половина, наравно, поравно.

фичвам

фи`чваш, +несв. и [[фи`чна]], +св.; +какво. +Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада.
Фичкам веднъж или поединично.

Синоними: хвърлям

фичкам

фи`чкаш, +несв.; +Какво. +Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада.

фична

фи`чнеш, +мин. св. фи`чнах, +мин. прич. фи`чнал, +св. — вж. [[фичвам]].

фиширам

фиши`раш, +несв. и +св.; +Какво. Записвам върху фиш. Фиширам нови думи.

фломастер

+мн. флома`стери, (два) флома`стера, +м. Флумастер.

фолк-

Първа съставна част на сложни думи със значение народен, фолклорен, напр. фолкфестивал, фолкоркестър, фолкизпълнител и др.

формал

+мн. форма`ли, +м. Човек, който действа в съгласие с установен ред, с определена конюнктура.

фото-

Първа съставна част на сложни думи със значение фотографски, напр. фотоалбум, фотоапарат, фотоархив, фотоателие, фотовитрина, фотоизложба, фотокадър, фотоконкурс, фотокопие, фотоматериал, фотоочерк, фотоплакат и др.

антитоксини

само +мн. +Спец. В медицината — противоотрови.
+прил. [[антитокси`чен]], антитокси`чна, антитокси`чно, +мн. антитокси`чни. Антитоксично средство.

фоторепортьор

+мн. фоторепортьо`ри, +м. +Остар. Фоторепортер.

фразьорствувам

фразьо`рствуваш, +несв. Фразьорствам.

фраскам

фра`скаш, +несв.; +кого. +Разг. Удрям, бия.

фу

междум_. 1. За изразяване на неодобрение, досада, възмущение. Фу, омръзна ми да шия._
2. За наподобяване на свистене на вятър, буря.

фърфалак

+мн. фърфала`ци, (два) фърфала`ка, +м. +Разг.
1. Пумпал.
2. +Прен. Подвижно малко дете.

фю

междум. Фу (във 2 знач.).

фюфюкам

фюфю`каш, +несв. Подсвирквам леко, като наподобявам шума, свистенето на вятъра.
+същ. [[фюфю`кане]], +ср.

хайдутувам

хайдуту`ваш, +несв. Занимавам се с хайдутство.

халал

+нареч.
• Халал да (ти) е. — Давам, подарявам без съжаление, от сърце.

хали

само +мн. Обширен просторен магазин за хранителни стоки. Градски хали.
Синоними: (същ.) тържище, пазар, пазарище, (същ.) вихри, бури, ветрове

хаотически

хаоти`ческа, хаоти`ческо, +мн. хаоти`чески, +прил. Хаотичен.
+нареч. [[хаоти`чески]].

хас

+неизм.
• Има си хас. — +Разг. Възможно ли е.

хвалител

хвали`телят, хвали`теля, +мн. хвали`тели, +м. +Остар. Човек, който хвали.

хеле

+нареч. +Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те.

хемодиализатор

+мн. хемодиализа`тори, (два) хемодиализа`тора, +м. Апарат за хемодиализа.

хемороиди

само +мн. +Спец. Подути болезнени възли върху вените на правото черво и ануса; маясъл.

хептен

+нареч. +Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав.

хидро-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, воден, или който използва водна сила, водна енергия, напр. хидробиология, хидровъзел, хидрогеология, хидродинамика, хидроелектростанция, хидромелиорация, хидромеханика, хидротехника и др.

хидравлически

хидравли`ческа, хидравли`ческо, +мн. хидравли`чески, +прил. Хидравличен.

хипер-

Първа съставна част на думи със значение много повече от нормалното; свръх, напр. хиперинфлация, хиперсексуалност, хиперфункция и др.

хласкам

хла`скаш, +несв.; какво/кого. +Разг. Удрям със замах, грубо, като предизвиквам шум; блъскам, хлопам. Хласкам вратата.

ходешката

+нареч. Ходешком.

ходешком

+нареч. С ходене; пешком.

ходя си

хо`диш си, +мин. св. хо`дих си и ходи`х си, +мин. прич. хо`дил си и ходи`л си, +несв. Връщам се вкъщи или там, където временно живея; отивам си. Дойде време да си ходят.
+същ. [[хо`дене]], +ср.

хорище

+мн. хори`ща, +ср. Истор. Място в селище, където са се играели на празник хора.

хо-хо

+междум. За наподобяване на силен, гръмък басов смях.

хохот

+м., само +ед. Силен, гръмък басов смях.

аплодисменти

само +мн. Ръкопляскания в знак на одобрение или приветствие.
Синоними: (същ.) ръкопляскане, (същ.) овации, одобрение, възхваление, акламации

храсвам

хра`сваш, +несв. и [[хра`сна]], +св. +Разг. Храскам веднъж или поединично.

храскам

хра`скаш, +несв. +Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам.

хрумва ми

(ти, му, й, ни, ви, им), +несв. и _хру`мне ми, +св. Внезапно ми идва наум, осенява ме. Постоянно ми хрумват разни идеи._
+същ. [[хру`мване]], +мн. хру`мвания, +ср.
Синоними: (словосъч.) идва ми на ума, сещам се, припомням си, спомням си, подсещам се, (словосъч.) теква ми, скимва ми, измислям, имам идея

хрумне ми

+мин. св. хру`мна ми, +мин. прич. хру`мнал ми, +св. — +вж. [[хрумва ми]].

хрупвам

хру`пваш, +несв. и [[хру`пна]], +св. Хрупам веднъж или поединично.

хрупна

хру`пнеш, +мин. св. хру`пнах, +мин. прич. хру`пнал, +св. — +вж. [[хрупвам]].

хрът

хръ`тът, хръ`та, +мн. хръ`тове, (два) хръ`та, +м. +Остар. Ловно куче с дълго и елегантно тяло.

хрясвам

хря`сваш, +несв. и [[хря`сна]], +св. Хряскам веднъж или поединично.

хряскам

хря`скаш, +несв. +Разг. Храскам.

хулителство

+мн. хули`телства, +ср. Хулителска проява.

хълтам

хъ`лташ, +несв. +Разг. Хлътвам.

ц

и [[цъ]] +част. +Разг. За изразяване на отрицание; не.

цаквам

ца`кваш, +несв. и [[ца`кна]], +св. Цакам еднократно или поединично.

цакна

ца`кнеш, +мин. св. ца`кнах, +мин. прич. ца`кнал, +св. — +вж. [[цаквам]].

цамбур

+междум. За наподобяване на звук при падане в течност.

апрески

+мн., апре`ска, +ж. Вид ботуши с дебели равни подметки за сняг.

априори

+нареч. Независимо от опита и практиката; предварително.

цвички

само +мн. Леки обувки от тънка кожа или плат за гимнастика.

апробирам

апроби`раш, +несв. и +св.
1. +Какво. Давам официално одобрение.
2. Допускам студент до стажантска практика.

цезура

+мн. цезу`ри, +ж. +Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.

целев

це`лева, це`лево, +мн. це`леви, +прил. Който има определено предназначение. Целеви средства.

ценови

ценова`, ценово`, +мн. ценови`, +прил.
• Ценова политика. — Политика за движението на цените, следвана от държавата или от производителите и търговците.
• Ценови шок. — Рязко покачване на цените на стоки и услуги.

цепач

+мн. цепа`чи, +м. Човек, който цепи дърва.

цепенея

цепене`еш, +мин. св. цепеня`х, +мин. прич. цепеня`л, +несв. Постепенно ставам неподвижен, вцепенен.

цеце

+неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце.

цигу-мигу

+междум. За наподобяване на свирене, обикновено неумело.

цилиндря

цили`ндриш, +мин. св. цили`ндрих и цилиндри`х, +мин. прич. цили`ндрил и цилиндри`л, +несв.; +Какво. Пречиствам зърнени храни от примеси чрез въртене в цилиндрични барабани.

цитатничество

+ср., само +ед. Прекалена употреба на цитати.

арап

+мн. ара`пи, +м. +Остар.
1. Чернокож човек; негър.
2. Арабин.

цоп

междум. За наподобяване на звук при падане във вода или в друга течност.

цък

междум_. 1. За наподобяване на кратък отчетлив звук от работа на механизъм.
2. За наподобяване на кратък звук от удряне на твърди предмети, например камъчета. Цък! Запалката ми отказа._

цър

+междум.
1. За наподобяване на звук, издаван от мишка.
2. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, които цвъртят.
3. За наподобяване на звук при изстискване на течност.

цървули

+мн., църву`л, +м. Вид меки обувки от кожа, която се прикрепва към краката с дълги връзки.
• Ще хвана (на босия) цървулите. — +Ирон. Никого няма да уловя.
• Ще взема (на босия) цървулите. — +Ирон. Нищо няма да взема.
• Ям цървулите (на някого). — +Разг. Говоря за някого зад гърба му; одумвам, клеветя, злословя.

цяло

+мн. це`ли, +ср.
1. +Спец. В математиката — цяло число.
2. Нещо, което не може да се раздели, нещо единно; цялост. Сложно синтактично цяло. През бременността майката и детето са едно цяло.

аргат

+мн. арга`ти, +м. +Остар. Наемен земеделски работник; [[ратай]].
Синоними: ратай

чакърест

чакъ`реста, чакъ`ресто, +мн. чакъ`рести, +прил. +Диал.
1. За очи — със сив или пъстър цвят.
2. Който е с пъстри или сиви очи.
3. На който двете очи се различават по цвета си. Котката беше чакъреста — едното й око синьо, а другото жълто-зелено.

чалгия

+мн. чалги`и, +ж. +Разг. +Пренебр. Музика, свирня; музикален инструмент.

чалнат

ча`лната, ча`лнато, +мн. ча`лнати, +прил. +Разг. Смахнат, побъркан.
Синоними: (гл.) бишнат, пернат, блъснат, налудничав, луд, побъркан, ненормален, ударен, шантав, смахнат, завеян, извеян, развален, развратник, безнравственик, женкар, донжуан, коцкар

чампари

само +мн. +Диал. Кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц.

арго

+ср., само +ед. +Спец. В езикознанието — таен език на съсловие, на социална група.

чародействувам

чароде`йствуваш, +несв. Чародействам.

частно-

Първа съставна част на сложни думи със значение частен, напр. частнонаучен, частностопански, частнособственически и др.

чат-пат

+нареч. +Разг.
1. От време на време, понякога.
2. На отделни места; тук-там.
3. Малко, в слаба степен. Говоря английски чат-пат.
Синоними: (нар.) горе-долу, средно, посредствено, както може, (нар.) сегиз-тогиз, от време на време

ча-ча

+неизм.
1. Бърз латиноамерикански танц.
2. Музиката за такъв танц.

чашкодрен

+мн. чашкодре`ни, (два) чашкодре`на, +м. Храстовидно растение с красив червен плод от четири сраснали кутийки с по едно оранжево зърно.

чембало

+мн. че`мбала, +ср. Клавишно-струнен музикален инструмент, подобен на роял; клавесин.

чепици

+мн., чепи`к, +м. +Разг. Обувки. Купих си нови чепици.
+същ. +умал. [[чепи`чки]] само +мн. Лачени чепички.
• Къде го стяга чепикът. — +Разг. Какво го притеснява.

чер

че`рна, че`рно, +мн. че`рни, +прил. Черен.
• Чер пипер. — Черен пипер.

червено-

Първа съставна част на сложни думи със значение червен, напр. червенобуз, червенокос, червенокрак и др.

черкова

+мн. че`ркови, +ж. Диал. Черква.

черно-

Първа съставна част на сложни думи със значение черен, напр. черно-бял, черноок, чернокос и др.

четало

+мн. четала`, +ср.
1. Учебно помагало – основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене.
2. Вид прашка – къс чатал, към който е привързан ластик за изстрелване на метални скоби.

четири-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който има четири еднородни части, напр. четирибуквен, четириетажен, четирикрилен и др.
2. Който има четири мерни единици, напр. четириметров, четиричасов и др.

четирима

числ. Четири лица, от които поне едно от мъжки пол. Четиримата лекари дойдоха заедно.

четиристенник

+мн. четиристе`нници, (два) четиристе`нника, +м. Геометрическо тяло, което има четири стени.

четмо

+ср., само +ед. +Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо.

чехли

+мн., че`хъл, +м. Вид леки домашни обувки, които са отворени отзад и не се закопчават.
• Под чехъл. — +Ирон. За мъж – който се подчинява безпрекословно на жена си.
• По чехли. 1. — В домашно облекло. Дойдох набързо, по чехли.
2. Неподготвен.

чиба

+междум. За изпъждане на куче; чит.

чизми

само +мн. +Остар. Ботуши, обикн. меки и високи. Котаракът с чизми.

чий-годе

чия`-го`де, чие`-го`де, +мн. чии`-го`де, неопр. мест. — вж. [[- годе.]]

чик-чирик

+междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови.

чинели

само +мн. Ударен музикален инструмент – два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук.

чини ми

(ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +мин. св. чи`ни ми се и чини` ми се, +мин. прич. чи`нило ми се и чини`ло ми се, +несв.; безл. +Разг. Струва ми се.

чит

+междум. За изпъждане на куче; чиба.

чоглаво

+нареч. +Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.

чорапи

+мн., чора`п, +м. Част от облеклото – изделие, което се обува върху краката. Дълги чорапи. Бели къси чорапи. Копринени чорапи.
+същ. +умал. [[чора`пче]], +мн. чора`пчета, +ср.
+прил. [[чора`пен]], чора`пна, чора`пно, +мн. чора`пни. Чорапна плетка.
• По чорапи (се измъквам). — Тихо, неусетно.
• Разплитам/разплета чорапа. — Постепенно разкривам цялата истина за нещо.

чорт

чо`ртът, чо`рта, +мн. чо`ртове, (два) чо`рта, +м. +Остар. Дявол.

армея

+ж., само +ед. +Диал.
1. Кисело зеле.
2. Саламура на кисело зеле.
+прил. [[арме`ев]], арме`ева, арме`ево, +мн. арме`еви. Армеева чорба.

чуждо-

Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, напр. чуждоземен, чуждоселец и др.

чунки

+част. +Разг. Чунким.

чутен

чу`тна, чу`тно, +мн. чу`тни, +прил. Поетично. Чутовен.
+нареч. [[чу`тно]].

чухал

+мн. чу`хали, (два) чу`хала, +м. Малка нощна птица, подобна на бухал.

чуча

чу`чиш, +мин. св. чу`чих и чучи`х, +мин. прич. чу`чил и чучи`л, несв. Умал. В детската реч – седя. Чучи кротко до мене.

чуш

+междум. +Диал. За подкарване на магаре; дий.

шалвари

само +мн. Силно набрани в кръста и дънести горни гащи, които се носят от туркини, помакини и циганки.

шантан

+мн. шанта`ни, (два) шанта`на, +м. +Остар. Увеселително заведение с певица, бар, кафене.
+прил. [[шанта`нски]], шанта`нска, шанта`нско, +мн. шанта`нски.

шаркав

ша`ркава, ша`ркаво, +мн. ша`ркави, +прил. +Разг. Болен от шарка.

шарлаган

+м., само +ед. +Остар. Растително масло (без зехтин).
+прил. [[шарлага`нен]], шарлага`нена, шарлага`нено, +мн. шарлага`нени.
+прил. [[шарлага`нов]], шарлага`нова, шарлага`ново, +мн. шарлага`нови.

шарлан

+м., само +ед. +Остар. Шарлаган, олио.
+прил. [[шарла`нен]], шарла`нена, шарла`нено, +мн. шарла`нени.
+прил. [[шарла`нов]], шарла`нова, шарла`ново, +мн. шарла`нови.

ш

_= шарф а`рфът, ша`рфа, +мн. ша`рфове, (два) ша`рфа, +м. Широка копринена ивица, която се носи като шал, като пояс или през рамото като знак за орден. Бял шарф._

шахтьор

+мн. шахтьо`ри, +м. Работник, който прокопава шахти на мина.

шаш

+м., +неизм. +Разг. Смайване, изумление, смут, суматоха. Голям шаш! Стана пълен шаш.

арслан

+мн. арсла`ни, (два) арсла`на, +м. +Диал. Аслан.

шепотом

+нареч. Шепнешком.

шерден

+мн. шерде`ни, (два) шерде`на, +м. +Разг.
1. Дял от стомах на преживно животно.
2. Свинско дебело черво като ястие.
+същ. +умал. [[шерде`нче]], +мн. шерде`нчета, +ср. Топли шерденчета.

шестима

числ. +Разг. Шест лица, от които поне едно от мъжки пол.

шефствам

ше`фстваш, +несв. +Разг. Поемам шефство.

шефствувам

ше`фствуваш, +несв. Шефствам.

шибан

ши`бана, ши`бано, +мн. ши`бани, прил. Жарг. Грозен, лош, неприятен. Шибана работа.
+нареч. [[ши`бано]].

шиносам

шино`саш, +св. — вж. [[шиносвам]].

шиносвам

шино`сваш, +несв. и [[шино`сам]], св.; какво. Поставям шина (в 1 знач.). Шиносвам колело.

шипя

шипи`ш, +мин. св. шипя`х, +мин. прич. шипя`л, +несв. Издавам продължително и без прекъсване звук, подобен на “ш”.

широко-

Първа съставна част на сложни думи със значение широк, напр. широкоглав, широкоекранен, ширококлонест, широколик, широкоплещест и др.

шмугам

шму`гаш, __несв.; какво. Разг. Мушкам, вмъквам, тикам бързо някъде.
_шмугам се._ — Влизам бързо някъде; вмъквам се, завирам се, хлътвам.

шмуля

шму`лиш, +мин. св. шму`лих и шмули`х, +мин. прич. шму`лил и шмули`л, +несв. +Разг. Бера бързо плодове, като откъсвам и листа, обикн. за да не ме усетят, за да не ме хванат. Шмуля орехи.
+същ. [[шму`лене]], +ср.

шол

шо`лът, шо`ла, само ед., м. Обезкостено месо от бут. Телешки шол.

шоу-

Първа съставна част на сложни думи със значение което се отнася към шоу, напр. шоубизнес, шоупрограма, шоуспектакъл и др.

шпайкове

+мн. шпайк, шпа`йкът, шпа`йка, +м. Вид спортни обувки с бутони на подметките.

шпионствам

шпио`нстваш, +несв. Шпионирам.
+същ. [[шпио`нстване]], +ср.

шпионствувам

шпио`нствуваш, +несв. Шпионствам.
+същ. [[шпио`нствуване]], +ср.

шприцовам

шприцо`ваш, +несв. и св.; какво. Прекарвам през шприц, обработвам с шприц. Шприцовам сладки.
+същ. [[шприцо`ване]], +ср.

шушони

+мн., шушо`н, +м.
1. Високи гумени обувки, които се обуват върху други през зимата.
2. Вълнени къси или докъм глезените чорапи.

щаг

ща`гът, ща`га, +мн. ща`гове, (два) ща`га, +м. +Спец. В морското дело — въже, което крепи мачтата.

щапам

ща`паш, +несв. +Разг. Вървя, обикн. бос, с бързи стъпки, като издавам шум. Щапам из плитката вода.

щипци

само +мн. Приспособление, обикн. от метал, за хващане на нещо нагорещено, нечисто; хирургически инструмент.

що-годе

неопр. мест. — +вж. [[- годе.]]
Синоними: (нар.) от малко малко, малко, мъничко, поне, едва

щорм

що`рмът, що`рма, +мн. що`рмове, (два) щорма, +м. Морска буря.

щрайхгарен

щра`йхгарна, щра`йхгарно, +мн. щра`йхгарни, +прил.
1. За плат, прежда — който е изработен от смесена дълговлакнеста и късовлакнеста вълна.
2. Който е предназначен за изработване на такава прежда или плат.

архивознание

+ср., само +ед. Наука за архивите и работата с архивни документи.

щурц

щу`рцът, щу`рца, +мн. щу`рцове, (два) щу`рца, +м.
1. В строителството — греда над врата или прозорец.
2. Зидан свод.

щъкна

щъ`кнеш, +мин. +св. щъ`кнах, +мин. прич. щъ`кнал, +св. — +вж. [[щъкам]].

щяло-нещяло

+ср., само +ед. +Разг. Празни приказки, измислици, врели-некипели.

ь

Двадесет и осмата буква от българската азбука, с която се означава мекост на съгласна пред гласната о, напр. асансьор, монтьор.

юдя

ю`диш, +мин. св. ю`дих и юди`х, +мин. прич. ю`дил и юди`л, +несв.; +кого. +Диал. Мамя, изкушавам, подмамвам.
_юдя се._ — Плезя се, кривя се, гримаснича.

южно-

Първа съставна част на сложни думи със значение южен, напр. южнобългарски, южноамерикански, южноафрикански и др.

юк

ю`кът, ю`ка, само +ед., +м. +Разг.
1. Надиплени дрехи на висок куп.
2. +Прен. Материално положение.
• Натоварвам си/натоваря си юка. — +Разг. Натрупвам материално състояние, обикн. за чужда сметка. Някои крещят по митингите, а други си натовариха юка в това време.

юнона

+ж., само +ед.
1. В древноримската митология — съпруга на Юпитер, покровителка на брака и раждането, богиня на небето и плодородието.
2. +Прен. Красива жена.

юрнек

+мн. юрне`ци, (два) юрне`ка, +м. +Диал. Мостра, образец. Взех юрнек за халище.

юс

ю`сът, ю`са, +мн. ю`сове, (два) ю`са, +м. +Спец. В езикознанието — черковнославянско название на две букви от старобългарската азбука: @ (голям юс) и # (малък юс); носова гласна.

юфт

ю`фтът, ю`фта, +мн. ю`фтове, (два) ю`фта, +м. Вид мека обработена кожа, използвана за производство на обувки и сарашки изделия.
+прил. [[ю`фтен]], ю`фтена, ю`фтено, +мн. ю`фтени.

яде ми

(ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +мин. +св. я`де ми се, +мин. прич. ял ми се, +несв. Иска ми се да ям, имам желание/нужда/потребност да ям. Яде ми се печена кокошка.

ядна

я`днеш, +мин. св. я`днах, +мин. прич. я`днал, +св. — +вж. [[ядвам]].

яйчев

я`йчева, я`йчево, +мн. я`йчеви, +прил. Яйчен.

якав

я`кава, я`каво, +мн. я`кави, +прил. +Спец. В езикознанието — който се отличава с изговор на старобългарския гласен h като я, а не като е. Якав изговор.

ямболен

+м., само +ед. Вид синтетични влакна и произвежданият от тях текстил.

ярка

+мн. я`рки, +ж. Млада кокошка, която още не снася яйца.

ярко-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е силно наситен, ярък, напр. яркосин, яркозелен, яркочервен и др.

ят

я`тът, я`та, само +ед., +м. +Спец. В езикознанието — название на буквата h.
+прил. [[я`тов]], я`това, я`тово, +мн. я`тови.
• Ятова граница. — +Спец. Граница, която разделя на две българската езикова територия според изговора на ятовата гласна.

ясли

само +мн. Заведение, в което срещу заплащане се полагат грижи за деца до 3-годишна възраст.

аслъ

+нареч. +Разг. Наистина, действително, всъщност.

асоцииран

асоции`рана, асоции`рано, +мн. асоции`рани, +прил. Присъединен, сдружен.
• Асоцииран член. — Кандидат-член.

аспержи

само +мн. Градинско коренисто растение с крехки и сочни стъбла, които се употребяват за храна.

аспра

+мн. а`спри, +ж. +ист. Дребна средновековна сребърна монета; бодка, дукато.

асъл

+нареч. +Разг. Тъкмо, наистина.

аул

+мн. ау`ли, (два) ау`ла, +м. +ист. Укрепено селище на прабългарите или дворец на прабългарски хан.

аферим

+междум. +Разг. Хвала, похвално, браво.

афта

+мн. а`фти, +ж. Обикн. +мн. Заболяване на лигавицата на устата, при което се образуват болезнени жълто-бели язвички, както и самите язвички.

бабини

само +мн. +Разг. Домът и семейството на баба (в 1 и 4 знач.). Бабини живеят на село. Отивам у бабини.

багня се

ба`гниш се, +мин. +св. ба`гних се и багни`х се, +мин. прич. ба`гнил се и багни`л се, +несв. +Диал. Агня се.

бадана

+ж., само +ед. +Разг. Разтворена във вода бяла вар за боядисване (понякога с прибавка на хума за стабилизиране).

бадева

+нареч. +Разг. Даром, за`лудо, на вятъра.

бай

+м., +неизм. +Разг. Само в съчетание с мъжко собствено име — за свойско назоваване на по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин: бате (във 2 знач.). Бай Иван. Бай Марине!

бакенбарди

само +мн. Необръсната мъжка брада от слепоочията надолу покрай ушите.

бакии

само +мн. +Разг.
1. Неизплатени, невърнати парични дългове.
2. Изоставена, несвършена работа.

балнео-

Първа съставна част на сложни думи със значение минерални бани, напр. балнеолечебница, балнеолечение, балнеосанаториум, балнеотерапия, балнеотехника, балнеохимия.

баля

+мн. ба`ли, +ж. Бала.

бан

ба`нът, ба`на, +мн. ба`нове, +м. +ист. Управител на област в балканските страни през Средновековието.

банд

ба`ндът, ба`нда, +мн. ба`ндове, (два) ба`нда, +м. Банда (в 1 знач.).

бараба

+мн. бара`би, +м.
1. +Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.
2. +Разг. +Пренебр. Бездомен, с лош външен вид човек.

барак

+мн. бара`ци, (два) бара`ка, +м. +Диал. Рошаво малко куче.
+същ. +умал. [[бара`че]], +мн. бара`чета, +ср.

баре

+нареч. +Разг. Поне.

бастон

+мн. басто`ни, (два) басто`на, +м. +Остар. Бастун.

батакчийка

+мн. батакчи`йки, +ж. +Разг. Жена батакчия.

баткам се

ба`ткаш се, +несв. +Разг. Лутам се, щурам се; оплитам се, не мога да се оправя в работата си.

батуд

+м., само +ед.
1. Опъната хоризонтална мрежа за циркови номера върху нея или за предпазване на артистите при изпълнение на опасни номера под купола.
2. Спортна игра върху такава мрежа.

бау-бау

+междум. — +вж. [[бау]].

бауча

бау`чеш, +мин. +св. бау`чих, +мин. прич. бау`чил, +несв. +Разг.
1. За куче — лая, вия.
2. +Прен. Издавам глас или шум, който наподобява воя на куче.

бафвам

ба`фваш, +несв. и [[ба`фна]], +св. +Разг. За куче — излайвам внезапно и силно.

бафкам

ба`фкаш, +несв. +Разг. За куче — многократно и продължително лая.

бафна

ба`фнеш, +мин. +св. ба`фнах, +мин. прич. ба`фнал, +св. — +вж. [[бафвам]].

бач

ба`чът, ба`ча, +мн. ба`чове, (два) ба`ча, +м. +Разг. Пазарна такса.

баши

+прил. +неизм. +Остар. След турско нарицателно име — главен, пръв.

башмаци

+мн., башма`к, +м. +Диал. Вид обуща, подобни на галоши, каквито са носили в миналото жените на село.

баян

+мн. бая`ни, (два) бая`на, +м. Руски народен музикален инструмент — голяма ръчна хармоника със сложна клавиатура.

без-

+представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение отсъствие на това, което се назовава с мотивиращото съществително, напр. безалкохолен, безбрад, безветрен, безводен, безволев, безвреден, безвъздушен, бездетен, бездомен, безжалостен, безжичен, беззлобен, беззъб, безимотен, безинтересен, безлик, безмесен, безмоторен, безок, безопасен, безполезен, безполов, безрезултатен, безсъвестен, безутешен.
2. В състава на съществителни имена на [[-ие]] със значение липса, отсъствие на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. безбрачие, безверие, безветрие, безкръвие, безначалие, безпаричие, безправие, безцарствие.

безбожнича

безбо`жничиш, +мин. +св. безбо`жничих, +мин. прич. безбо`жничил, +несв. Проявявам се като безбожник.

безработна

+мн. безрабо`тни, +ж. Жена безработен.

безредици

само +мн. Нарушение на обществения ред; вълнения, размирици.
Синоними: (същ.) недоволство, конфликт, размирици, (същ.) суматоха, бунт, (същ.) смутове, вълнения, смущение, разстройство

беклеме

+мн. беклеме`та, +ср. +Остар. Постройка за стража на път или граница.

белведере

+ср., само +ед. +Спец. В архитектурата — хубава дворцова сграда, чиито тераси гледат към вътрешен парк.

белезници

само +мн. Две железни гривни, съединени с къса верижка, за оковаване ръцете на арестуван.
Синоними: (същ.) окови, вериги, (същ.) пранги, букаи

белканто

+ср., само +ед. +Спец. В музиката — италиански певчески стил, който се отличава с лекота на звученето, с мелодичност и изящество.

бельо

+ср., само +ед.
1. Долно облекло.
2. Чаршафи за легла и калъфи за възглавници. Спално бельо.
Синоними: долни дрехи

беневреци

само +мн. Тесни шопски панталони от бял шаяк.

бензинопровод

+мн. бензинопрово`ди, (два) бензинопрово`да, +м. Тръби за прокарване на бензин от едно място на друго.

бензинохранилище

+мн. бензинохрани`лища, +ср. Съоръжение за съхраняване на бензин.

бермуди

само +мн. Леки летни панталони от пъстра материя с дължина докъм коленете.
+същ. +умал. [[берму`дки]], само +мн.

беснувам

бесну`ваш, +несв. +Остар. Беснея.

бет

+нареч. +Остар. Лошо, некрасиво; неудобно, неприлично.

бива

+мин. +несв. би`ваше, +мин. прич. би`вало, +несв.
1. Случва се, става, е. Понякога биваше студено.
2. Може, трябва. Не бива така! Биваше ли да се ядосваш толкова?
3. В съчетание с ме, те, го, я, ни, ви, ги: способен съм, годен съм, добре съм. Бива ни за тази работа. Не я бива за нищо. Хубав ли е филмът? — Бива го.
Синоними: (гл.) може, възможно е, отива, приляга, редно е, позволено е, разрешава се, защо не, добре, трябва, става, случва се, (гл.) позволявам, съгласен съм, разрешавам, да бъде, нека да бъде

бивни

само +мн. Два силно развити и стърчащи извън устата зъба у някои бозайници. Бивни на слон.

биволарство

+ср., само +ед. Развъждане и отглеждане на биволи.

бигбанд

+мн. бигба`нди, (два) бигба`нда, +м. Голям инструментален състав (5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара и т. н.); голям банд.

бинлик

+мн. бинли`ци, (два) бинли`ка, +м. +Остар. Дамаджана.

био-библиография

+мн. би`о-библиогра`фии, +ж. Биография на някое лице и библиография на произведенията му.

биоритми

само +мн. +Спец. Циклични колебания на интензитета и характера на биологичните процеси и явления в живия организъм.

бисквит

+мн. бискви`ти, (два) бискви`та, +м. Бисквита.

бистро

+мн. бистра`, +ср. Малка кръчма.

благо-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, напр. благовъзпитан, благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразумен, благосклонен, благотворен, благочестив.
2. Приятен, напр. благовонен, благозвучен, благоуханен.

благодетелствам

благоде`телстваш, +несв. Постъпвам като благодетел; върша благодеяния.

благодетелствувам

благоде`телствуваш, +несв. Благодетелствам.

благословен

благослове`на, благослове`но, +мн. благослове`ни, +прил.
1. Който е осветен чрез молитва.
2. +Прен. Който е достоен за похвала и благодарност. Бъди благословена!
3. +Прен. Който носи изобилие от блага. Благословена земя.
Синоними: (прил.) щастлив, ощастливен, надарен, блажен

бланшировка

+ж., само +ед. +Спец. Обработка на плодове, зеленчуци и други хранителни продукти с гореща вода или па`ра.

бледо

+нареч. Вяло, слабо, непълно; неизразително, без въздействие.
Синоними: (прил.) слабо, неясно, едва

блестящ

блестя`ща, блестя`що, +мн. блестя`щи, +прил.
1. Който блести (в 1 и 2 знач.). Блестяща чистота. Блестящи очи.
2. +Прен. Великолепен, превъзходен, забележителен. Блестящи резултати. Блестящ успех. Блестяща кариера. Блестяща победа.
+нареч. [[блестя`що]]. Справих се блестящо.
Синоними: (гл.) светъл, горящ, греещ, сияен, ярък, заслепителен, искрящ, златозарен, лъскав, огледален, (гл.) великолепен, прекрасен, богат, пищен, разкошен, (гл.) благоприятен, щастлив, (гл.) бляскав, лъчист, (гл.) величествен, изключителен, превъзходен, възхитителен, божествен, (гл.) величав, тържествен, грандиозен, внушителен, достоен, (гл.) забележителен, (гл.) ясен, (гл.) сияещ, озарен, озаряващ, лъчезарен, (гл.) чист, висококачествен, с голяма стойност

близко

+нареч. Близо.
Синоними: (прил.) напълно, подробно, тясно, (прил.) отблизо, интимно

блуминг

+мн. блу`минги, (два) блу`минга, +м. +Спец. Машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение.

бобинажен

бобина`жна, бобина`жно, +мн. бобина`жни, +прил. +Спец. Който се отнася до бобина. Бобинажен цех.

бобиньор

+мн. бобиньо`ри, +м. Работник, който изработва бобини.

бого-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до Бог, напр. богобоязливост, богопочитание, богослужител, богохулник.

боеприпаси

само +мн. +Спец. Запас от бойни материали и вещества — снаряди, патрони и под.

бол

+нареч. +Разг. Много, предостатъчно. Ядене имаме бол.
Синоними: (гл.) много, обилно, в голямо количество, премного, богато, щедро, доста, твърде, в изобилие, изобилно

боли ме

(те, го, я, ни, ви, ги), боля`т ме, +мин. +св. боля` ме, боля`ха ме, +мин. прич. боля`л ме, +несв.
1. Изпитвам болка. Главата ме боли. Болят го краката. Вчера ме боля един зъб. Болял ли те е зъб? Какво ви боли?
2. За кого/за какво. Милея, болея, страдам, съчувствам. Боли ме за тебе. Не го боли за чуждата работа.
Синоними: (словосъч.) наболява ме, страдам, мъча се, имам болка, измъчвам се, приболява ме, щрака ме, мушка ме, боде ме, присвива ме

боти

+мн., бо`та +ж. Дамски или мъжки обуща до глезените, с връзки или цип отпред.

ботинки

+мн., боти`нка +ж. Детски боти; боти.

ботуши

+мн., боту`ш +м. Високи кожени обуща до коленете.

бохема

+ж., само +ед. Бохемите от една професия и/или в една компания като цяло. Литературна бохема.

бохемствувам

бохе`мствуваш, +несв. Бохемствам.

боц

+междум. Възклицание, което придружава бодване с показалеца, обикновено в игра с малко дете.

брадясал

брадя`сала, брадя`сало, +мн. брадя`сали, +прил. Който е необръснат.

бран

бранта`, само +ед., +ж. +Остар. Война, битка.
Синоними: (гл.) битка, бой, сражение, схватка, стълкновение, борба, защита, отбрана, война

брикети

+мн., брике`т +м. Пресовани и слепени дребнозърнести или праховидни въглища в малки късове, които се използват за отопление.
+прил. [[брике`тен]], брике`тна, брике`тно, +мн. брике`тни. Брикетна фабрика.

бронхи

+мн., бронх, +м. Разклонения на дихателната тръба, по които се отвежда въздух в белите дробове.
+прил. [[бронхиа`лен]], бронхиа`лна, бронхиа`лно, +мн. бронхиа`лни. _• Бронхиална астма._ Заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане поради спазми на мускулите в бронхите.

бръм

+междум. За подражаване на бръмчене на насекомо или на шум от автомобил.

буколики

само +мн.
1. +ист. В античната поезия — произведения, в които идеализирано се описва пастирският и селският бит в лоното на природата.
2. Всяко по-късно произведение с такава тема, което подражава на античните образци.
+прил. [[буколи`чески]], буколи`ческа, буколи`ческо, +мн. буколи`чески. Буколическа литература.

бутерброд

+мн. бутербро`ди, (два) бутербро`да, +м. Сандвич.

бутниколиба

+мн. бутни`колиби, +м. +Пренебр. Сбутан, завеян човек.

бух

междум. За подражание на шум от падане на тежък предмет или от удряне в твърд предмет.

бучениш

+мн. бучени`ши, (два) бучени`ша, +м. Отровно растение с перести листа и високо кухо стъбло.

бъдни

+прил. +неизм.
• Бъдни вечер. — Вечерта срещу Коледа.

в-

или [[въ]]- +представка. В състава на глаголи със значение:
1. Насочване на действието към вътрешността, напр. вглеждам се, вграждам, вдялвам, вживявам се, вкоренявам, впридам, вписвам, въвличам.
2. Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. вдетинявам се, вдървявам се, вкиселявам, вкочанявам се, вманиачавам се, въвонявам се.

валирам

вали`раш, +несв. и св.; какво. Обработвам с валяк пътна настилка.
+същ. [[вали`ране]], +ср.

валировка

+ж., само +ед. Валиране.
+прил. [[валиро`въчен]], валиро`въчна, валиро`въчно, +мн. валиро`въчни. Валировъчна машина.

валцьор

+мн. валцьо`ри, +м. Работник на валцова машина.

вальор

+м., само +ед. +Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка.

вам

+лично мест. +Остар. На вас.

вардалям

варда`ляш, +несв. +Диал. Въргалям.

вас

+вж. [[вие]].

ваучър

+мн. ва`учъри, (два) ва`учъра, +м. +Спец. Ценна книга, която може да се използва вместо пари през определено време и при определени условия.
Синоними: (същ.) купон, талон

ви

+лично мест. — +вж. [[вие]].

----

притеж. мест. — +вж. [[ваш]].

вглъбен

вглъбе`на, вглъбе`но, +мн. вглъбе`ни, +прил. Съсредоточен, вдълбочен, задълбочен. Вглъбен в работата си.
+нареч. [[вглъбе`но]]. Слушам вглъбено.
Синоними: (гл.) вдълбочен, унесен, замислен, отдаден, потънал в мисли, задълбочен, съсредоточен, проникновен, зает, сериозен, умислен, угрижен, загрижен

веди

само +мн. Староиндийски литературни творби.

веждест

ве`ждеста, ве`ждесто, +мн. ве`ждести, +прил. Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление.

веза

ве`зеш, +мин. св. ве`зах и веза`х, +мин. прич. ве`зал и веза`л, +несв.; +Какво. Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.
+същ. [[ве`зане]], +ср.

везни

+мн., везна`, +ж.
1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести. Аптекарски везни.
2. Зодиакално съзвездие (м. септември — октомври).
Синоними: (същ.) теглилка

вейвам

ве`йваш, +несв. и [[ве`йна]], +св.
1. За вятър — подухвам, полъхвам.
2. За вятър — почвам да вея. Като вейна, не спря три дни.

вепър

+мн. ве`при, (два) ве`пъра, +м. +Диал. Мъжка дива свиня, глиган.

верност

верността`, само +ед., +ж. Вярност (вж. [[верен]]).

версификатор

+мн. версифика`тори, +м. Човек, който с лекота реди стихове, който владее до съвършенство поетическата техника, но произведенията му обикн. са лишени от художествена стойност.

весден

+нареч. По цял ден, всеки ден.

виделее се

+мин. св. виделя` се, +мин. прич. виделя`ло се, +несв.; безл. Просветлява се, разсъмва се.

видео-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до видеомагнетофон, напр. видеодистрибутор, видеозапис, видеокамера, видеокасета, видеоклип, видеокъща, видеолюбител, видеоразпространение, видеотека, видеофилм.

вий

+лично мест. +съкр. — +вж. [[вие]].

викинги

+мн., ви`кинг, +м. Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници.

виндроуер

+мн. виндро`уери, (два) виндро`уера, +м. Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове.

винервайс

+м., само +ед. Бял варовиков прах, който се употребява в бояджийството.

висини

+мн., висина`, +ж.
1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.
2. Планинско възвишение; височина.

високо-

Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагороден, високодобивен, високодоходен, високоетичен, високоинтелигентен, висококалоричен, висококачествен, висококвалифициран, високообразован, високопоставен, високопродуктивен, високоспециализиран, високохудожествен.

вице-

Първа съставна част на сложни думи със значение заместник или помощник, напр. вицегубернатор, вицеканцлер, вицеконсул, вицепрезидент, вицешампион.

влажнея

влажне`еш, +мин. св. влажня`х, +мин. прич. влажня`л, +несв.
1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко.
2. Ставам все по-влажен. Всичко влажнее в тая стая.
Синоними: (гл.) мокря се, овлажнявам се, намокрям се, кисна, плуя

влачешката

+нареч. Влачешком.

влачешком

+нареч. Като се влача (в 1 знач.).

га

и [[га`-га`]] +междум. За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана, гъска, патица и под.

водно-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, напр. водноелектрически, водносилов, воднотехнически, воднотранспортен.

водо-

Първа съставна част на сложни думи със значение вода, напр. водовместилище, водовместимост, водоизточник, водолечение, водопровод, водопропускливост, водоснабдяване, водостроителство, водохранилище; водомоторен, водонапорен, водонепромокаем, водонепропусклив, водоподемен, водопречиствателен, водоснабдителен; водоснабдя, водоснабдявам.

водорасли

+мн., водора`сло, +ср. Низши водни растения, чието тяло не се члени на корен, стъбло и листа.

военно-

Първа съставна част на сложни думи със значение военен, напр. военноавиационен, военноагресивен, военноадминистративен, военновъздушен, военно-граждански, военноинвалид, военноинженерен, военноисторически, военномедицински, военноморски, военнооперативен, военнопрестъпник, военнопромишлен, военностратегически, военнотехнически, военноучебен.

воловарник

+мн. волова`рници, (два) волова`рника, +м. Обор за волове.

вонещ

воне`ща, воне`що, +мн. воне`щи, +прил. Който вони, който има лоша миризма.

вонея

воне`еш, +мин. св. воня`х, +мин. прич. воня`л, +несв. +Остар. Воня _1 ._

врекна

вре`кнеш, +мин. св. вре`кнах, +мин. прич. вре`кнал, +св. — +вж. [[вряквам]].

ги

– +вж. [[те]].

вряк

+междум. За подражание на звук, издаван от жаба.

вряквам

вря`кваш, +несв. и [[вре`кна]], +св. Изведнъж почвам да врякам.

врякна

вре`кнеш, +мин. св. вря`кнах, +мин. прич. вря`кнал, +св. Врекна.

врясвам

вря`сваш, +несв. и [[вре`сна]], +св. Изведнъж почвам да вряскам.

врясна

вре`снеш, +мин. св. вря`снах, +мин. прич. вря`снал, +св. Вресна.

все-

Първа съставна част на сложни думи със значение: а) Общ, общо, напр. всебалкански, всебългарски, всеизвестен, всенароден, всеславянски. б) Всички, всичко, цял, напр. всевластен, всевластие, всевъзможен, всезнаен, всезнайно, всемирен, всеобемен, всеобхватен, всеопрощение, всепризнат, всестранен, всеяден. в) Най-, пре-, напр. всеблаг, всемилостив, всемогъщ, всемощен, всемъдър, всесилен.

всекиго

– +вж. [[всеки]] (в 3 знач.).

всекиму

– +вж. [[всеки]] (в 3 знач.).

всеуслишание

+ср., само +ед. Всеослушание.

всинца

+мн., обобщ. мест. +Остар. Всички (лица, от които поне едно от мъжки пол) (във 2 знач.). Всинца заминахме, никой не остана.

всички

+мн., обобщ. мест.
1. Като +прил. Цялото количество от елементи в една група, без изключение. Моля всички ученици да излязат от стаята! Във всички апартаменти от вашия блок ли пуснаха парното?
2. Като +същ. Цялото количество лица в една група от лица, без изключение. Моля всички да излязат навън! Има ли за всички от бонбоните?
Синоними: (обобщ.мест.) ведно, заедно, вкупом, накуп, дружно, съвместно, наедно, общо, вей, всинца

всичкият

вси`чката, вси`чкото, +мн. вси`чките, обобщ. мест. Като +прил. — който е в цялото си количество или в пълната си степен. Ама ти всичкия ориз ли сложи? И ти през всичкото това време си мълчал! При всичката ми работа — и той на главата ми. Харесвам го с всичките му слабости.
• Не съм с всичкия си. — +Разг. Луд съм, побъркан съм.

всичко

+ср., обобщ. мест. Като +същ.
1. Само за нелица — цялото количество от предмети, явления, действия и пр. Ти всичко знаеш, всичко можеш. Всичко мина добре. Изхвърли всичко от тук!
2. +Разг. +Пренебр. Само за лица — всички (във 2 знач.). Всичко настръхнало, какво искат — бог знае. Всичко се юрнало да граби.
• Преди всичко. — Първо, най-напред. Но нека преди всичко разгледаме основния проблем. Преди всичко аз не знаех, че днес ще пътуваме.
Синоними: (обобщ.мест.) изцяло, от игла до конец, общо, от край до край, подробно

всякогаж

+нареч. +Остар. Всякога.

всякого

– +вж. [[всякой]].

всякому

– +вж. [[всякой]].

второ-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е втори по ред, напр. второкачествен, второкласен, второкурсник, второразреден, второстепенен.

втресе ме

+мин. св. втре`се ме, +мин. прич. втре`сло ме, +св. — +вж. [[втриса ме]].

втриса ме

(те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _втресе` ме, +св. Имам треска. Пак го втресе._

втръсва ми

(ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _втръ`сне ми се, +св.
1. Омръзва ми, опротивява ми една и съща храна от продължителна употреба. Втръсна ми се от твоите манджи!
2. Обхваща ме досада, отегчение; дотяга ми, омръзва ми. Втръснало ми се е от такива като тебе._

втръсне ми се

+мин. св. втръ`сна ми се, +мин. прич. втръ`снало ми се, +св. — +вж. [[втръсва ми се.]]

въ-

представка — +вж. [[в]]-.

въглеводороди

+мн., въглеводоро`д, +м. +Спец. В химията — органични съединения на въглерод и водород.
+прил. [[въглеводоро`ден]], въглеводоро`дна, въглеводоро`дно, +мн. въглеводоро`дни.

въглехидрати

само +мн. +Спец. Органични съединения на въглерод, водород и кислород, които са от основно значение за живите организми като съставка и храна.

въз-

+представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен, близо до нормата, напр. възблед, възбял, възвисок, възголям, възгорчив, въздебел, въздребен, въздълъг, възжълт, въззелен, възкисел, възкъс, възмалък, възмургав, възнисък, възрус, възсив, възсин, възслаб, възстар, възсух, възтежък, възтесен, възтопъл, възтъмен, възтънък, възхладен, възчервен, възчерен.
2. В състава на глаголи със следните значения: а) Довеждане на действието до резултат, напр. възварявам, възпрепятствам; б) Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. възвеличавам, възмъжавам, възпламенявам (се), възцарявам се; в) Повторно извършване на действието, напр. възкресявам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам; г) Извършване на действието над определен обект, напр. възлагам, възлягам се, възсядам; д) Осъществяване на действието в значителна, по-висока степен, напр. възголемявам се, възгордявам се.

възбог

+нареч. +Остар. Нависоко.

възема се

възе`меш се, +мин. св. възе`х се, +мин. прич. възе`л се, +св. — +вж. [[въземам се]].

въземам се

възе`маш се, +несв. и _възе`ма се_, +св.
1. Издигам се.
2. +Прен. Напредвам, преуспявам.

възлюбен

възлю`бена, възлю`бено, +мн. възлю`бени, +прил.
1. Любим.
2. Като +същ. Любим човек. Моята възлюбена.
Синоними: (гл.) любим, желан, обичан, любимец, избраник

възлягам се

възля`гаш се, +несв. и _възле`гна се_, +св. Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се.

възславям

възсла`вяш, +несв. и [[възсла`вя]], +св.; +Кого, какво. Прославям.

въобразя си

въобрази`ш си, +мин. св. въобрази`х си, +мин. прич. въобрази`л си, +св. — +вж. [[въобразявам си]].

въобразявам си

въобразя`ваш си, +несв. и _въобразя` си, +св.
1. Мислено си представям. Въобразете си за момент, че сте в ракета.
2. Погрешно предполагам, внушавам си. Въобразил си е, че е велик._
Синоними: (словосъч.) вярвам, мисля, предполагам, представлявам си, внушавам си, втълпявам си, бленувам, фантазирам, (словосъч.) лъжа се, мамя се, правя си илюзии

върдалям

върда`ляш, +несв. Въргалям.

вяждам се

вя`ждаш се, +несв. и _вям се_, +св.
1. Насищам се, пресищам се от ядене на една и съща храна.
2. +Прен. +Пренебр. Самозабравям се.

вям се

вяде`ш се, +мин. св. вя`дох се, +мин. прич. вял се, +св. — +вж. [[вяждам се]].

габарити

+мн., габари`т, +м. +Спец. Външните размери, очертанията на един предмет (превозно средство, машина, съоръжение и др.). Големи габарити. Малки габарити.

гавана

+мн. гава`ни, +ж. Валчест съд без дръжки, издълбан от цяло парче дърво.

га-га

+междум. — +вж. [[га]].

гагаузи

+мн., гагау`зин, +м. Малочислена етническа група в Североизточна България (а също в Молдова и Украйна), която говори турски диалект, но има християнско вероизповедание.
+прил. [[гагау`зки]], гагау`зка, гагау`зко, +мн. гагау`зки. Гагаузко село.

гаджал

+мн. гаджа`ли, +м. +Разг. +Пренебр. Турчин.

гади ми

(ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +мин. +св. га`ди ми се и гади` ми се, +мин. прич. га`дило ми се и гади`ло ми се, +несв. Имам гадене; повдига ми се, повръща ми се.

газо-

Първа съставна част на сложни думи със значение газ _1 , 2 , газов, напр. газопровод, газокамера, газометър, газохимия, газохранилище, газостанция._

гайдарджия

+мн. гайдарджи`и, +м. +Диал. Гайдар.

гайтанлия

+ед. +неизм., +мн. гайтанли`и, +прил.
1. За дреха — украсен с гайтан.
2. +Прен. За вежди — тънки, източени като гайтан. Вежди гайтанлии.

гала-

Първа съставна част на сложни думи със значение тържествен, разкошен, напр. галавечеря, галаконцерт, галапредставление.

галиба

+нареч. +Остар. Навярно, вероятно, изглежда, като че ли, май.

галоши

+мн., гало`ш, +м. Плитки каучукови обувки, които предпазват краката от намокряне.
+същ. +умал. [[гало`шки]], +мн.

гамаши

само +мн. +ист. Връхни платнени обвивки на краката от обувките до коленете.

гатерист

+мн. гатери`сти, +м. Работник на гатер.

гевшек

+прил., +неизм. +Остар. Неиздръжлив, отпуснат. Гевшек момче.

гезме

+ср., само +ед. +Остар. Разходка.

гем

ге`мът, ге`ма, +мн. ге`мове, (два) ге`ма, +м. +Разг. Юзда.

геоцентризъм

+м., само +ед. Название на господстващото в древността и Средновековието схващане, че центърът на Вселената е Земята, а Слънцето и другите планети се въртят около нея.

герест

ге`реста, ге`ресто, +мн. ге`рести, +прил. +Диал. За петел — едър, с жълти и червени пера.

гири

+мн., ги`ра, +ж. Гимнастически уред за развиване на мускулите, който се състои от свързани или разделени две тежки метални топки.

главест

гла`веста, гла`весто, +мн. гла`вести, +прил. Който има едра, голяма глава. Главесто дете.

гласеж

+м., само +ед.
1. Начин на произнасяне, изговор.
2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа.

гласилки

+мн., гласи`лка, +ж. +Спец. Гласни струни.

гласна

+мн. гла`сни, +ж. +Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шум; гласен звук.

глисти

+мн., глист, гли`стът, гли`ста, +м. Паразитни червеи в червата на човека и животните. Детето има глисти.

го

– +вж. [[той]] и [[то]].

годеници

само +мн. Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг.

годинясам

годиня`саш, +св. — +вж. [[годинясвам]].

гоен

го`йна, го`йно, +мн. го`йни, +прил. +Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно.

голо-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е непокрит, който е без това, което е обичайно за него, напр. голобрад, головрат, гологлав, гологръд, голосеменен.

господарствувам

господа`рствуваш, +несв. Господарствам.

гофрети

+мн., гофре`та, +ж. Квадратни вафли с шоколадов пълнеж.

гра

и [[гра`-гра`]] +междум. За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана и др.

гра-гра

+междум. — +вж. [[гра]].

гражданствен

гра`жданствена, гра`жданствено, +мн. гра`жданствени, +прил. Публичен, широко известен.
+същ. [[гра`жданственост]], гражданствеността`, +ж. Добива гражданственост. Получава гражданственост.

гранули

+мн., грану`ла, +ж. Малки, лесноразтворими във вода късове от вещество във вид на зърна. Какао на гранули. Лекарство на гранули.

гранулома

+мн. грануло`ми, +ж. Гранулом.

граня

грани`ш, +мин. +св. грани`х, +мин. прич. грани`л, +несв. Само в трето лице, +ед. и +мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма.

гребач

+мн. греба`чи, +м. +Разг. Гребец.

грездей

гре`здеят, гре`здея, +мн. гре`здеи, (два) гре`здея, +м.
1. Дървена запушалка на бъчва, каца и под.
2. +Разг. +Грубо. Мъжки полов член.

грисхалва

+ж., само +ед. Десерт от изпържен грис, залят със сироп да набъбне.

гробища

+мн., гро`бище, +ср. Място, където се погребват мъртъвци.
+прил. [[гро`бищен]], гро`бищна, гро`бищно, +мн. гро`бищни.

громол

+м., само +ед. Гърмеж, трясък, шум.

грунтирам

грунти`раш, +несв. и +св. Грундирам.

грух

+междум. За подражаване на звук, издаван от свиня.

гу-гу

+междум. За подражаване на звука, издаван от гълъби, гургулици, бебета и др.

гугугам

гугу`каш, +несв. Гукам.

гудя

гу`диш, +мин. +св. гу`дих, +мин. прич. гу`дил, +св. — +вж. [[гуждам]].

гуждам

гу`ждаш, +несв. и [[гу`дя]], +св.; +Кого, какво. +Диал. Слагам, поставям, турям.

гуменки

+мн., гу`менка, +ж. Леки плитки обувки, отдолу с гума, отгоре с плат.

гумилак

+м., само +ед. +Спец. Смолисто червеникаво вещество, което се образува по клоните на някои тропически дървета, за направа на червен восък, шеллак и др.

гурла

+мн. гу`рли, +ж. +Диал.
1. Гурел.
2. +Пренебр. Гурелива жена.

гурльо

+мн. гу`рльовци, +м. +Диал. +Пренебр. Гурелив човек.

гутаперча

+ж., само +ед. Подобен на каучука продукт, който се получава от сока на някои тропически дървета.

гърди

+мн., гърда`, +ж.
1. Предната част от човешкото или животинското тяло от шията до корема.
2. Гръдният кош с белите дробове и сърцето. Болки в гърдите.
3. +Прен. Вътрешният мир, душата на човека. Омраза таи в гърдите си.
4. Женските млечни жлези; цицки. Стегнати гърди. Високи гърди. Малки гърди.
+същ. +умал. [[гърди`чки]] +мн., гърди`чка, +ж.
• Бия се в гърдите. — +Разг. Себеизтъквам се, хваля се.

гърнец

+мн. гръ`нци, (два) гърне`ца, +м. +Диал. Гърне (в 1 знач.).

гьобек

+мн. гьобе`ци, (два) гьобе`ка, +м. Характерно извъртане и подхвърляне на корема при ориенталски танц.

гьозум

+м., само +ед. +Диал. Джоджен.

даалия

+мн. даали`и, +м.
1. +ист. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма.
2. +Диал. Планински жител в Родопите.

даждие

+мн. да`ждия, +ср. +Остар. Данък.

дактилология

+ж., само +ед. +Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите.

дал

да`лът, да`ла, +мн. да`лове, (два) да`ла, +м. +Диал. Клон на дърво.

далай-лама

+мн. дала`й-ла`ми, +м. Върховен жрец и управител на Тибет.

дамаскинар

дамаскина`рят, дамаскина`ря, +мн. дамаскина`ри, +м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини.

дамят

+м., само +ед. Димят.

дан

данта`, само +ед., +ж. +Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.
• Отдавам дан (на някого). — Оказвам дължимата почит.
• Плащам дан (на нещо). — Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо. Плащам дан на модата.

----

да`нът, да`на, +мн. да`нове, (два) да`на, +м. +Спец. Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката. Като носител на първи дан той има черен пояс.

----

+междум.
1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.
2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.

данак

+мн. дана`ци, (два) дана`ка, +м. +Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито.
+същ. +умал. [[дана`че]], +мн. дана`чета, +ср.

дармадан

+нареч. +Разг. Разхвърляно, разтурено. Вкъщи е дармадан.

дармон

+мн. дармо`ни, (два) дармо`на, +м. +Диал. Решето с едри дупки.

дармояд

+мн. дармоя`ди, +м. +Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован.

дармоядец

+мн. дармоя`дци, +м. Дармояд.

даул

+мн. дау`ли, (два) дау`ла, +м. +Диал. Тъпан.

дафина

+ж., само +ед. +Разг. Лаврово дърво.
+прил. [[дафи`нов]], дафи`нова, дафи`ново, +мн. дафи`нови.
• Дафинов лист. — Лист от лаврово дърво, който се използва като подправка за ястие.

даяк

+м., само +ед. +Разг. Бой _1 . Ще ядеш даяк._

двама

числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • [[Един-двама/двама-трима.]] Няколко, но малко на брой лица.
• Дето двама и той трети. — За човек, който се меси във всичко, обикн. без да е желан.
• Служа на двама господари. — Угоднича на две враждуващи страни.
Синоними: (числ.бр.) двамина, двоица, двамца

двамина

числ. +Разг. Двама.

дву-

Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен, двуместен и др.

де-

_= дез- Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам_ и др.

дез-

_= де- Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам, дезинфектирам, демобилизирам, демонтирам_ и др.

дебати

само +мн. Продължително обсъждане на въпрос; прения, разисквания. Парламентарни дебати. Бурни дебати.
Синоними: (същ.) прения, разискване, диспут, препирня, реплика, спор, обсъждане, (същ.) полемика, (същ.) дискусия, (същ.) разговор

дебри

само +мн.
1. Гъсти, непроходими гори.
2. +Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на математиката.
Синоними: (същ.) недра, глъбини, вътрешност, пазви

деветима

числ. +Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол.

девизи

само +мн. +Спец. Платежни средства в чужда валута, използвани при международни плащания.

дегазатор

+мн. дегаза`тори, (два) дегаза`тора, +м. +Спец.
1. Уред за дегазация.
2. Лице, което извършва дегазация.

де-гиди

+част. +Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава!

дека-

Първа съставна част на сложни думи, която означава десет: декастих, декалитър, декатон и др.

декупаж

+м., само +ед. Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи.

делия

+мн. дели`и, +м.
1. +ист. Турски войник от ХVIII — ХIХ в., който се занимава с грабежи и насилия.
2. +Разг. Буен човек.

делко

+мн. делка`, +ср. +Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра.

делопроизводство

+ср., само +ед. Деловодство (в 1 знач.).

делувий

делу`вият, делу`вия, само +ед., +м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по планинските склонове.

демакиаж

+м., само +ед. Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж.

демисезонен

демисезо`нна, демисезо`нно, +мн. демисезо`нни, +прил. За облекло, което е пригодено за носене през пролетта и есента. Демисезонен костюм.

дендрариум

+мн. дендра`риуми, (два) дендра`риума, +м. Ботаническа градина или част от ботаническа градина, в която се отглеждат дървесни видове с научна или опитна цел.

десетима

числ. +Разг. Десет лица, от които поне едно от мъжки пол.

дефис

+мн. дефи`си, (два) дефи`са, +м. +Спец. Малко тире, което се използва при писане на сложни думи, напр. заместник-директор, синьо-червен и др., при съкращаване на думи, напр. д-р (доктор), г-н (господин) и др., както и при пренасяне на части от думите на нов ред.

деци-

Първа съставна част на сложни думи за мерни единици със значение една десета част, напр. дециметър, децилитър и др.

джазбанд

+м., само +ед. +Спец. Джаз (във 2 знач.).

джамал

+мн. джама`ли, (два) джама`ла, +м. +Диал. Зидана печка.

джанабет

+мн. джанабе`ти, +м. Зъл човек, проклет човек.

джангаза

+м. и +ж., само +ед. +Разг. Заядлив, свадлив човек.

джандар

джанда`рят, джанда`ря, +мн. джанда`ри, +м. +Остар. Полицай, стражар.
+прил. [[джанда`рски]], джанда`рска, джанда`рско, +мн. джанда`рски.

джандарин

+мн. джанда`ри, +м. +Остар. Джандар.

джанъм

+част. +Разг. При обръщение към някого за подсилване на подкана или за изразяване на недоволство. Защо закъсняваш бе, джанъм?

джапанки

+мн., джа`панка, +ж. Вид сандали от еластична материя с две каишки, които започват с общо начало, минаващо между палеца на крака и съседния му пръст.

джаф

+междум. За наподобяване на звука, издаван от куче.

джафвам

джа`фваш, +несв. и [[джа`фна]], +св. Джафкам поотделно, поединично. Кучето джафна още няколко пъти и утихна.

джелат

+мн. джела`ти, +м.
1. +ист. Лице, което изпълнява смъртни присъди.
2. +Прен. Жесток човек; тиранин.
+прил. [[джела`тски]], джела`тска, джела`тско, +мн. джела`тски.

джибровица

+ж., само +ед. Джибровка.

джибровка

+ж., само +ед. Ракия, варена от гроздови джибри.

джоинтвенчър

+мн. джоинтве`нчъри, (два) джоинтве`нчъра, +м. Съвместно предприятие; обща, съвместна дейност, свързана с известен риск.

джуруляк

+мн. джуру`ляци, (два) джуру`ляка, +м. +Разг. Дървена пръчка с кръстосани перки в единия край, която се използва за разбиване.

дзън

+междум. За наподобяване на звук, издаван от звънец или при удар на стъкло.

диагностирам

диагности`раш, +несв. и +св. Поставям диагноза.

диетически

диети`ческа, диети`ческо, +мн. диети`чески, +прил. Диетичен.

димнина

+ж., само +ед. +ист. Данък, събиран в средновековна България от всяко домакинство.

димят

+м., само +ед.
1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат.
2. Вино, приготвено от това грозде.

динго

+ср., само +ед. Диво австралийско куче.

дип

+нареч. +Разг.
1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам.
2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднина, но ще ни помогне.
• Дип че. — За изразяване на задоволство от осъществяването на някакво действие. Дип че те видях, иначе нямаше да спра.

диско-

Първа част на сложни думи със значение който се отнася до дискомузика или до дискотека: дискоритъм, дискомода и др.

дискомузика

+ж., само +ед. Популярен музикален стил, който се характеризира с леснозапомняща се мелодия, удобна за танцуване поради ритмиката си.

днес-утре

+нареч. В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне.

до-

+представка. В състава на:

[[I.]] Глаголи със значение:
1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довършвам, добирам, дояждам, доглеждам, допивам и др.
2. Допълнително извършване на действието на основния глагол с добавъчен резултат, напр. добавям, доплащам, додавам, досипвам и др.
3. Граница, предел, крайна цел на действието, обикн. свързана с разположението на лицето, което е център на събитията (най-често с говорещия), напр. довличам, довеждам, донасям, дотиквам, домъквам и др.
4. Внезапна поява на желание за извършване на някакво действие, напр. допива ми се, дояжда ми се, доспива ми се, допява ми се и др.
5. Обхващане от чувство, усещане или преминаване в ново (обикн. временно) състояние, напр. доядява ме, догрешава ме, домъчнява ми, досмъдява ме и др. [[II]]. Прилагателни имена със значение преди, напр. дореволюционен, дофашистки, докомунистически, довчерашен и др.

добро-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Добър, мил, приятен, напр. добросърдечие, добронравие, добролик и др.
2. Добро (в 1 и 2 знач.), напр. добронамерен, доброжелател, добродетелка и др.

довека

+нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека.

довеки

+нареч. Довека.

догневее ме

+мин. св. догневя` ме, +мин. прич. догневя`ло ме, +св. — +вж. [[догневява ме]].

догневява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _догневе`е ме, +св.; безл._ Обхваща ме гняв.
Синоними: (словосъч.) разсърдвам се, ядосвам се, нервирам се, разядосвам се, гневя се, разгневявам се, избухвам, кося се, лютя се

догнусее ме

+мин. св. догнуся` ме, +мин. прич. догнуся`ло ме, +св. — +вж. [[догнусява ме]].

догнусява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _догнусе`е ме, +св.; безл._ Става ми гнусно, изпитвам гнус към нещо.
Синоними: (словосъч.) гнуся се, отвращава ме, отвращавам се, втръсва ми се, погнусявам се, погнусен съм, отвратен съм, гадно ми е, гади ми се, (словосъч.) потресен съм, възмутен съм

догрешава ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _догреше`e ме, +св.; +безл. +Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. Догреша ме за детето и го взех при себе си._

догрешее ме

+мин. св. догреша` ме, +мин. прич. догреша`ло ме, +св. — +вж. [[догрешава ме]].

додатък

+мн. дода`тъци, (два) дода`тъка, +м. +Остар. Нещо добавено към друго, за да го допълни; добавка.

доде

+нареч. и +съюз. +Разг.
1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нивата, доде е рано.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на краен предел (в пространството или в развитието на някакво действие); докъде. Мислех си доде ще стигна така.

додее ми

+мин. св. додя` ми, +мин. прич. додя`ло ми, +св. — +вж. [[додява ми]].

додява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _доде`е ми, +св.; безл._ Омръзва ми, става ми скучно.

дожалее ми

+мин. св. дожаля` ми, +мин. прич. дожаля`ло ми, +св. — +вж. [[дожалява ми]].

дожалява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _дожале`е ми, +св.; безл._ Обхваща ме жал, става ми жал за някого или за нещо.
Синоними: (словосъч.) домилява ми, домъчнява ми, става ми мъчно, мъчно ми е, тъжно ми е, натъжавам се, жално ми е, плаче ми се, разнежвам се, изпадам в умиление

доземи

+нареч. +Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи.

доиска ми се

+мин. св. дои`ска ми се, +мин. прич. дои`скало ми се, +св. — +вж. [[доисква ми се]].

доисква ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _дои`ска ми се, +св. Обхваща ме внезапно желание за нещо; приисква ми се. Доисква ми се мляко. Доиска ми се да ям._

докипи ми

+мин. св. докипя` ми, +мин. прич. докипя`ло ми, +св. — +вж. [[докипява ми]].

докипява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _докипи` ми_, +св.; +безл. +Разг. Внезапно ме обхваща гняв, кипвам; прикипява ми.

докиселее ми

+мин. св. докиселя` ми, +мин. прич. докиселя`ло ми, +св. — +вж. [[докиселява ми]].

докиселява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _докиселе`е ми, +св.; безл._
1. Става ми кисело в устата.
2. +Прен. Става ми неприятно, обхваща ме кисело настроение.

е

I.
+междум.
1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. – Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама...
2. За израз на изненада. – Е! Чухте ли я какво каза!

II.
част.
1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?
2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?
3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших...
4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.

докопча

доко`пчиш, +мин. св. доко`пчих, +мин. прич. доко`пчил, +св. — +вж. [[докопчвам]].

докопчвам

доко`пчваш, +несв. и [[доко`пча]], +св. +Разг. Докопвам.
_докопчвам се/докопча се._ — Докопвам се.

докривее ми

+мин. св. докривя` ми, +мин. прич. докривя`ло ми, +св. — +вж. [[докривява ми]].

докривява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _докриве`е ми_, +св.; +безл. +Разг. Става ми криво, обхваща ме мъка, тъга, неприятно чувство.
Синоними: (словосъч.) домъчнява ми, дожалява ми, натъжавам се, става ми мъчно, става ми тъжно, обхваща ме жал, обхваща ме скръб, жално ми е, обхваща ме мъка, става ми жал, става ми криво, натъжен съм, плаче ми се, (словосъч.) домилява ми, изпадам в умиление, (словосъч.) засегнат съм, оскърбен съм

докуцвам

доку`цваш, +несв. и [[доку`цам]], +св. Достигам до определена цел, куцайки. Докуцах до леглото.

долошава ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _долоше`е ми, +св.; безл._ Става ми лошо; прилошава ми.

долошее ми

+мин. св. долоша` ми, +мин. прич. долоша`ло ми, +св. — +вж. [[долошава ми]].

долу-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е по-долу, напр. долуизложен, долуподписан, долупосочен и др.

долютее ми

+мин. св. долютя` ми, +мин. прич. долютя`ло ми, +св. — +вж. [[долютява ми]].

долютява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _долюте`е ми, +св.; безл._ Става ми люто, внезапно усещам лют вкус в устата си.

дома

+нареч. В своя дом, при семейството си; вкъщи. Обичам да се връщам у дома.

домилее ми

+мин. св. домиля` ми, +мин. прич. домиля`ло ми, +св. — +вж. [[домилява ми]].

домилява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _домиле`е ми, +св.; безл._ Става ми мило, обхваща ме жал; дожалява ми.
Синоними: (словосъч.) дожалява ми, домъчнява ми, става ми мъчно, докривява ми, разтъжавам се, жално ми е, мъчно ми е, тъжно ми е, тъжен съм, плаче ми се, изпадам в умиление, съчувствувам

домошар

домоша`рят, домоша`ря, +мн. домоша`ри, +м. Човек, който обича да си седи вкъщи, не обича да ходи извън къщи през свободното си време. Приятелят ми е голям домошар.

домързи ме

+мин. св. домързя` ме, +мин. прич. домързя`ло ме, +св. — +вж. [[домързява ме]].

домързява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _домързи` ме, +св.; безл._ Обхваща ме мързел, леност.

домъчнее ми

+мин. св. домъчня` ми, +мин. прич. домъчня`ло ми, +св. — +вж. [[домъчнява ми]].

домъчнява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _домъчне`е ми, +св.; безл._ Става ми мъчно, обхваща ме мъка, тъга, жал; дожалява ми, домилява ми.
Синоними: (словосъч.) дожалява ми, натъжавам се, става ми мъчно, става ми тъжно, обхваща ме жал, обхваща ме скръб, жално ми е, обхваща ме мъка, става ми жал, докривява ми, става ми криво, натъжен съм, плаче ми се, (словосъч.) домилява ми, изпадам в умиление, (словосъч.) засегнат съм, оскърбен съм

донякога

+нареч. +Остар. След известно време; някога.

допада ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _допа`дне ми, +св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложението му ми допадна. Човекът ми допада. Допада ми да върша тази работа. Допадат ми неговите разсъждения._
Синоними: (словосъч.) харесва ми се, нрави ми се, (словосъч.) отдава ми се, удава ми се, мога, зная, умея, иде ми отръки

допадне ми

+мин. св. допа`дна ми, +мин. прич. допа`днал ми, +св.– +вж. [[допада ми]].

допирателна

+мн. допира`телни, +ж. Спец. В математиката — права линия, която се допира до окръжност.

доплаква ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _допла`че ми се, +св.; безл._ Внезапно ме обзема желание да плача.

доплаче ми се

+мин. св. допла`ка ми се, +мин. прич. допла`кало ми се, +св. — +вж. [[доплаква ми се]].

досвидее ми

+мин. св. досвидя` ми, +мин. прич. досвидя`ло ми, +св. — +вж. [[досвидява ми]].

досвидее ми се

+мин. +св. досвидя` ми се, +мин. прич. досвидя`ло ми се, +св. — +вж. [[досвидява ми се]].

досвидява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _досвиде`е ми, +св. +Разг.
1. +Безл. Става ми мило, свидно за някого или за нещо; домилява ми.
2. Само в трето лице. Поскъпявам се, свиди ми се. Досвидяха му двайсет лева.

----

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и досвиде`е ми се_, +св. +Разг. Досвидява ми.
Синоними: (словосъч.) свиди ми се, не ми се дава, (словосъч.) дожалява ми, става ми свидно, свидно ми е, домъчнява ми

досмешава ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _досмеше`е ме, +св.; безл._ Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно.
Синоними: (словосъч.) хваща ме смях, прихвам да се смея, смея се, идва ми смях, иде ми до смях, идва ми да се изсмея, напушва ме смях, надува ме смях, смях ме е, кикотя се

досмешее ме

+мин. св. досмеша` ме, +мин. прич. досмеша`ло ме, +св. — +вж. [[досмешава ме]].

доспехи

само +мн. Средновековно рицарско метално облекло, което предпазва тялото от удар.

доспи ми се

+мин. св. доспа` ми се, +мин. прич. доспа`ло ми се, +св. — +вж. [[доспива ми се]].

доспива ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _доспи` ми се, +св.; безл._ Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя.

дострашава ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _достраше`е ме, +св.; безл._ Внезапно ме обхваща страх.
Синоними: (словосъч.) изплашвам се, идва ми страх, плаша се, страхувам се, боя се, изпитвам страх, хваща ме страх, изпадам в страх, изпадам в уплаха, уплашвам се, опасявам се, имам страх

дострашее ме

+мин. св. достраша` ме, +мин. прич. достраша`ло ме, +св. — +вж. [[дострашава ме]].

досърби ме

+мин. св. досърбя` ме, +мин. прич. досърбя`ло ме, +св. — +вж. [[досърбява ме]].

досърбява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _досърби` ме, +св.; безл._ Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме.

дотрябва ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +св.
1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се!
2. +Пренебр. Не изпитвам необходимост от някого или от нещо, не се интересувам. Дотрябвали са ми твоите записки.

дотука

+нареч. Дотук.

дотъмнее ми

+мин. св. дотъмня` ми, +мин. прич. дотъмня`ло ми, +св. — вж. [[дотъмнява ми]].

дотъмнява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _дотъмне`е ми, +св.; безл._
1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от болест; притъмнява ми, причернява ми.
2. +Прен. Обхваща ме внезапно силен гняв, ярост, та не виждам; притъмнява ми, причернява ми.

дофтасам

дофта`саш, +св. — +вж. [[дофтасвам]].

дофтасвам

дофта`сваш, +несв. и [[дофта`сам]], +св. +Разг. Довтасвам.

дохаждам

доха`ждаш, +несв. +Диал. Дохождам.

дочернее ми

+мин. св. дочерня` ми, +мин. прич. дочерня`ло ми, +св. — +вж. [[дочернява ми]].

дочернява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _дочерне`е ми, +св.; безл._
1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.; причернява ми.
2. +Прен. Обхваща ме гняв, яд, силно раздразнение; причернява ми.

доще ми се

+мин. св. дощя` ми се, +мин. прич. дощя`л ми се, +св. — +вж. [[дощява ми се]].

дощява ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _доще` ми се, +св. +Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. Дощя ми се печено пиле. Никога не ми се дощява да работя._

дояде ми се

+мин. св. доя`де ми се, +мин. прич. доя`л ми се, +св. — +вж. [[дояжда ми се]].

доядее ме

+мин. св. доядя` ме, +мин. прич. доядя`ло ме, +св. — +вж. [[доядява ме]].

доядява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _дояде`е ме, +св.; безл._ Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се.

дояжда ми

(или ти, му, и`, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _дояде` ми се, +св. Обхваща ме желание да ям нещо или изобщо да ям. Доял ми се е шоколад. Дояде му се, защото не беше закусвал._

дроб-сарма

+ж., само +ед. Печено ястие от агнешки дреболии и ориз.

дрожди

само +мн. Едноклетъчни микроорганизми, които предизвикват ферментация на захарите.

дръстя

дръ`стиш, +мин. св. дръ`стих и дръсти`х, +мин. прич. дръ`стил и дръсти`л, +несв. +Диал.
1. +Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река.
2. +Какво. Удрям, чукам коноп или лен, за да отделя влакното.
3. +Прен. +Кого. Бия. Дръстя го всеки ден, ама не помага.

дум-дум

+междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др.

----

+неизм.
• Куршуми дум-дум. — Вид куршуми, които се взривяват и разпръскват в тялото, като причиняват сериозни рани.

думан

+м., само +ед. +Диал.
1. Мъгла.
2. Дим, пушек, прах.
Синоними: (гл.) мъгла, облак

думвам

ду`мваш, +несв. и [[ду`мна]], +св. Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела.

дур

+междум. +Остар. Стой! Спри!

души

само +мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята?

дълго-

Първа съставна част на сложни думи със значение дълъг, дълго, напр. дългокрак, дългокос, дългоочакван, дълговременен и др.

дялвам

дя`лваш, +несв. и [[дя`лна]], +св. Дялам веднъж.

евала

+междум. +Разг. За изразяване на възхищение, доволство, уважение или признание.

едва-едва

+нареч. Едва (в 1, 2 и 5 знач.). Върви едва-едва. Едва-едва свети, нищо не се вижда.
Синоними: (нар.) лека-полека, малко по малко, тежко, мудно, бавно, (нар.) слабо, неенергично, без енергия, вяло

едва-що

+нареч. +Диал. Току-що.
Синоними: (нар.) току-що, в момента, едвам, тъкмо

едем

+м., само +ед. Според Библията — земният рай.

еди-как

неопр. +нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен начин от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. И понеже щяла да я шие еди-как, и` трябвало много време.
_еди-как си._ — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-какво

неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено нещо от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалност в дадената ситуация. Все това слушам: еди-какво направил, еди-какво купил.
_еди-какво си._ — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-какъв

е`ди-каква, е`ди-какво, +мн. е`ди-какви, неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определен признак от говорещия като неопределен пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Имала еди-какви тоалети, всеки ден ги сменяла.
_еди-какъв си —, еди-каква си, еди-какво си, +мн. еди-какви си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на признака. Той не е еди-какъв си, той е най-добрият._

еди-кога

неопр. +нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено време от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Беше споменал, че срещата е еди-кога, ама аз напълно забравих.
_еди-кога си. — За подсилване на неопределеността пред слушащия. Заминавал еди-кога си и нямал време да се занимава с мене._

еди-кой

+вин. за лица е`ди-кого, +дат. за лица +остар. е`ди-кому, е`ди-коя, е`ди-кое, +мн. е`ди-кои, неопр. мест.
1. Като +същ. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай. По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне.
2. Като +прил. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация. Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане.
_еди-кой си_ —, еди-коя си, еди-кое си, +мн. еди-кои си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета.

еди-колко

неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено количество от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Хвалеше ми се, че дал еди-колко за колата си.
_еди-колко си._ — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-къде

неопр. +нареч. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено място от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Не ти ли е казвал, че като пътувал за еди-къде, се запознал с една чужденка.
_еди-къде си._ — За подсилване на неопределеността пред слушащия.

еди-що

неопр. мест. +Остар. Еди-какво.
_еди-що си._ — Еди-какво си.

еднаж

+нареч. +Остар. Веднъж.

едно-

Първа част на сложни думи със значение:
1. Числителното един (в 1 знач.), напр. едноактен, еднобрачен, едногласен, едногодишен, еднодневен, едноетажен, еднозначен, едноклетъчен, еднокрак, еднокрил, еднолинеен, едномачтов, едномесечен, едномоторен, едноок, еднопартиен, еднопосочен, еднорелсов, еднорък, едносричен, едностаен, еднотомен, еднофазен, еднофамилен, едноцветен.
2. Който е еднакъв с друг, напр. едноверен, едновременен, едновръстен, едноименен, еднокалибрен, еднокръвен, еднотипен.

едро-

Първа съставна част на сложни думи със значение едър, голям по размери, напр. едроглав, едрогърдест, едрозъб, едрозърнест, едроклас, едролик, едролистен, едромащабен, едромлян, едропанелен, едросеменен, едроформатен.

еже-

Първа съставна част на сложни думи със значение всеки, напр. ежегоден, ежедневен, ежемесечен, ежеминутен, еженеделен, ежеседмичен, ежечасен.

екав

е`кава, е`каво, +мн. е`кави, +прил. +Спец. При който вместо “я” в някои позиции се изговаря “е”. Екав изговор.

ер

е`рът, е`ра, +мн. е`рове, (два) е`ра, +м. +Спец. В езикознанието — название на буквите ъ и ь.
+прил. [[е`ров]], е`рова, е`рово, +мн. е`рови. Ерови гласни.
• Голям ер/ер голям. — Название на буквата ъ.
• Малък ер/ер малък. — Название на буквата ь.

екс

+нареч. На един път, до дъно (при пиене на алкохол в чаши).

екс-

Първа съставна част на думи със значение бивш, напр. ексминистър, експрезидент, ексшампион.

екселенц

+м., само +ед. Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.).

екскременти

само +мн. Изпражнения на човек или животно.

екскурс

+мн. екску`рси, (два) екску`рса, +м. Отклонение от главната тема за разглеждане на страничен въпрос в устно или писмено изказване.

експатриирам

експатрии`раш, +несв. и +св.; +Кого. Изселвам, изгонвам от родината.
+същ. [[експатриа`ция]], +ж.

ексфолиирам

ексфолии`раш, +несв. и +св.; +Какво. Почиствам, отделям с лющене; лющя.

ексцерпирам

ексцерпи`раш, +несв. и +св.; +какво. +Спец. Правя извадка от писмен текст.

елей

еле`ят, еле`я, само +ед., +м. +Спец. Осветено дървено масло; миро.

електро-

Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електроинженер, електрокар, електрокардиограма, електромонтьор, електроотопление, електропровод, електропромишленост, електроснабдяване, електростанция, електросъоръжение, електротехника, електротранспорт, електроцентрала.

елини

+мн., е`лин, +м. Название на населението от Стара Гърция.

емиш

+м., само +ед. +Разг. Плодове (като цяло). Обичам емиш.

емляк

+мн. емля`ци, (два) емля`ка, +м. +Остар.
1. Недвижим имот.
2. Данък върху недвижим имот.
+прил. [[емля`чен]], емля`чна, емля`чно, +мн. емля`чни. Емлячни регистри.

енерго-

Първа съставна част на сложни думи със значение енергия (в 1 знач.), напр. енергобаланс, енергокомбинат, енергомашиностроене, енергосистема, енергоснабдяване, енерготехника, енергоцентър.

ензими

само +мн. +Спец. Ферменти, които се съдържат в животинските и растителните организми, с голямо значение при обмяната на веществата.

епигонство

+ср., само +ед. Проява на епигон; подражателство.

епик

+мн. епи`ци, +м. Писател, автор на епически произведения.

еполети

само +мн. Парадни офицерски пагони с ресни.

ерго

+нареч. Следователно, значи, и така.

еритроцити

само +мн. +Спец. Червените кръвни телца, които съдържат хемоглобин. Увеличени еритроцити.

еродирам

ероди`раш, +несв. и +св. Ерозирам.
Синоними: (гл.) руша, подкопавам, подривам

есенес

+нареч. +Разг. През миналата или през предстоящата есен.

естетизация

+ж., само +ед. Естетизиране.

етамин

+м., само +ед. Мрежест плат, на който се бродира с дебели конци.
+прил. [[етами`нен]], етами`нена, етами`нено, +мн. етами`нени. Етаминена игла.
+прил. [[етами`нов]], етами`нова, етами`ново, +мн. етами`нови.

ефектив

+мн. ефекти`ви, +м. Обикн. +мн. Наличност (обикн. в пари, ценни книжа). Ефективи на банката. Увеличавам ефективите.
Синоними: (същ.) наличност, пари, средства, ценност, (същ.) военни сили

ехе

+част. +Разг. За усилване при изразяване на възражение: охо. За рождения ти ден ще ти купя тия обувки. — Ехе, те до тогава ще са свършили!

----

+междум. +Разг.
1. За израз на самодоволство. Мен, ехе, никой не може да ме стигне вече!
2. За израз на възхита при наблюдение на нечии действия. Ехе, ехе, виж го само как се закача с майка си!

ехей

+част. Ехе _1 .

----

+междум. Ехе 2 ._

ехо

+ср., само +ед.
1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук.
2. +Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от победите им не стихваше.
3. Като +междум. Вик в планината за изразяване на бодрост, въодушевление.
4. Като +част. +Разг. За привличане на вниманието вместо обръщение или при обръщение. – Ехо, не чуваш ли?
Синоними: (същ.) екот, (същ.) отзвук, отглас, отзив, отговор, (същ.) отражение, (същ.) гръм, ехтене, кънтеж, ечене

жабурка

+мн. жабу`рки, +ж. Мехурче с въздух, което се образува при разбиване на вода или друга течност.

жалузи

само +мн.
1. Решетъчни капаци за прозорци, направени от дървени или метални напречни парчета, за регулиране на светлина и въздух.
2. +Спец. Дървени или метални решетъчни прегради при двигател за регулиране притока на въздух.

жарвам

жа`рваш, +несв. и [[жа`рна]], +св.; +Кого, какво. Парвам, опарвам.
_жарвам се._ — Опарвам се.
+същ. [[жа`рване]], +ср.

жарна

жа`рнеш, +мин. св. жа`рнах и жарна`х, +мин. прич. жа`рнал и жарна`л, +св. — +вж. [[жарвам]].

жартиери

+мн., жартие`р, +м. и жартие`ра, +ж. Ластични ленти със закопчалки в края, с които се прикачват чорапите, за да стоят изпънати по крака.

жваквам

жва`кваш, +несв. и [[жва`кна]], +св. Жвакам един път.

жвакна

жва`кнеш, +мин. св. жва`кнах, +мин. прич. жва`кнал, +св. — +вж. [[жваквам]].

жвачка

+мн. жва`чки, +ж. Диал. Дъвка.

желатинизирам

желатинизи`раш, +несв. и +св.; +Какво. Превръщам колоиден разтвор в желатин.
_желатинизирам се._ — Превръщам се в желатин.

железничарство

+ср., само +ед. Работа, професия на железничар.

железо-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е свързан с желязо: железобетон, железодобив.
2. Който е свързан с транспорта по железниците: железопътен.

енолюбец

+мн. женолю`бци, +м. Мъж, който има слабост към жените; женкар.

жерка

+мн. же`рки, +ж.
1. +Остар. Воденица.
2. Стомах на птица, воденичка.
3. +Пренебр. Слаба и суха, лоша жена. Знаеш ли каква жерка е тя.

жетвен

же`твена, же`твено, +мн. же`твени, +прил. Жътвен.

живодер

+мн. живоде`ри, +м. Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител.

животновъдски

животновъ`дска, животновъ`дско, +мн. животновъ`дски, +прил. Който се отнася до животновъд.

жига

+ж., само +ед. Стар народен английски танц с бързо темпо.

жиго

+ср., само +ед. Вид ястие — печен овчи бут.

жид

жи`дът, жи`да, +мн. жи`дове, +м.
1. +Остар. Евреин.
2. +Пренебр. Предател.

изнеспособен

жизнеспосо`бна, жизнеспосо`бно, +мн. жизнеспосо`бни, +прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.

жирафа

+мн. жира`фи, +ж. Жираф.

жлъчко-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване.

жлъчно-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен.

жонгльорствам

жонгльо`рстваш, +несв.; +Какво. Жонглирам (във 2 знач.).

жребна

+мн. жре`бни, +прил. Само за кобила — която е бременна.

жумерка

+мн. жуме`рки, +ж. Диал.
1. Обикн. +мн. Малки препържени парченца, останали след топене на свинска мас; пръжки.
2. Прен. Ирон. Слаб, съсухрен и дребен мъж или жена.

жупан

+мн. жупа`ни, +м. +Истор. Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало.

жур

жу`рът, жу`ра, +мн. жу`рове, (два) жу`ра, +м. Дневно събиране и увеселение в частен дом. В петък ще има жур у Иванова.

журналистичен

журналисти`чна, журналисти`чно, +мн. журналисти`чни, +прил. Който се отнася до журналист; журналистически. Журналистичен талант.

журча

журчи`ш, +мин. св. журча`х, +мин. прич. журча`л, +несв. За насекоми — жужа.

жълто-

Първа съставна част на сложни думи със значение жълт, напр. жълто-зелен, жълто-бял.

за-

глаголна представка със значение:
1. Начинателност, напр. заплаквам, занареждам, запявам, заприказвам и др.
2. Извършвам до край, до постигане на резултат, напр. завършвам, записвам, завъждам, завързвам, загъвам, заграждам и др.
3. Добивам някакво състояние, правя да се добие някакво състояние, напр. загрубявам, задимявам, задлъжнявам и др.
4. Отправям действието вън от себе си, в друга посока, напр. заминавам, завличам, занасям и др.
5. Увличам се в нещо, напр. зазяпвам се, заглеждам се, заприказвам се, запивам се и др.
6. Извършвам действието около предмета или по повърхността му, напр. загъвам, завивам и др.

заахквам

заа`хкваш, +несв. и [[заа`хкам]], +св. Започвам да ахкам. Всички ще заахкат от възторг.

забагря

заба`гриш, +мин. +св. заба`грих, +мин. прич. заба`грил, +св. — +вж. [[забагрям]].

забагрям

заба`гряш, +несв. и [[заба`гря]], +св. Постепенно багря (с червен или сроден на червения цвят).
_забагрям се/забагря се. — Постепенно добивам багра. Листата се забагриха. Небето се забагри._

заблагодаря

заблагодари`ш, +мин. +св. заблагодари`х, +мин. прич. заблагодари`л, +св. — +вж. [[заблагодарявам]].

заблагодарявам

заблагодаря`ваш, +несв. и [[заблагодаря`]], +св. Започвам да благодаря.

заблуждая

заблужда`еш, +мин. +св. заблужда`х, +мин. прич. заблужда`л, +св. — +вж. [[заблуждавам 1 ._

заблявам

забля`ваш, +несв. и [[забле`я]], +св. Заблейвам.

забляскам

забля`скаш, +св. — +вж. [[заблясквам]].

заблясквам

забля`скваш, +несв. и [[забля`скам]], +св. Започвам да бляскам.

заболи ме

+мин. +св. заболя` ме, +мин. прич. заболя`л, +св. — +вж. [[заболява ме]].

заболява ме

(те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _заболи` ме, +св.
1. Започвам да усещам физическа болка в орган или в част от тялото. Заболяха ме краката от вървене.
2. +Прен. Изпитвам душевна болка. Заболя ме от обидите._
Синоними: (словосъч.) боли ме, наболява ме, мъча се, мъчи ме, измъчва ме, страдам, измъчвам се, (словосъч.) става ми мъчно, домъчнява ми, наскърбен съм, обиден съм

забродвам

забро`дваш, +несв. и [[забро`дя]], +св. Започвам да бродя.

забрулвам

забру`лваш, +несв. и [[забру`ля]], +св. Започвам да бруля. Вятърът забрули клоните.

забръсквам

забръ`скваш, +несв. и [[забръ`скам]], +св. Започвам да бръскам.

забързан

забъ`рзана, забъ`рзано, +мн. забъ`рзани, +прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки.

забързано

+нареч. Бързо, припряно, нетърпеливо.

завайквам

зава`йкваш, +несв. и [[зава`йкам]], +св. Започвам да вайкам.
_завайквам се/завайкам се._ — Започвам да се вайкам.

завечери се

+мин. +св. завечери` се, +мин. прич. завечери`ло се, +св. — +вж. [[завечерява се]].

завечерява се

+несв. и _завечери` се_, +св. Настъпва вечерта, мръква се.

завещателски

завеща`телска, завеща`телско, +мн. завеща`телски, +прил. Който се отнася до завещател.

завинтям

зави`нтяш, +несв. Завинтвам.

зависявам

завися`ваш, +несв. и [[завися`]], +св. Започвам да вися, да чакам дълго.

завладяващ

завладя`ваща, завладя`ващо, +мн. завладя`ващи, +прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра.
+нареч. [[завладя`ващо]].
Синоними: (гл.) вълнуващ, възбудителен, интересен, увлекателен, (гл.) непреодолим, неудържим, неотразим, покоряващ, (гл.) неустоим, (гл.) силен, енергичен, убедителен

завлечен

завле`чена, завле`чено, +мн. завле`чени, +прил. +Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен.

завря

заври`ш, +мин. +св. завря`х, +мин. прич. завря`л, +св. — +вж. [[завирам 2 ._

завсякога

+нареч. +Остар. Завинаги.

завървявам се

завървя`ваш се, +несв. и _завървя` се, +св. +Разг. Само в +мн. или в трето лице, +ед. За множество — започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра._

завързан

завъ`рзана, завъ`рзано, +мн. завъ`рзани, +прил.
1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една много завързана криминална история.
2. +Разг. Който е привлекателен, интересен с нещо. За вечеря ще си поръчам нещо по-завързано.
Синоними: (гл.) заплетен, забъркан, мъчен, труден, сложен, усложнен, комплициран, оплетен, засукан, (гл.) стеснителен, несръчен, (гл.) хитър, нечестен

загазация

+ж., само ед. Жарг. Крайно трудно положение; загазване.

загария

+ж., само +ед. Вид пшеница с много добри качества, отглеждана предимно в Старазагорско.

загдето

+нареч. и +съюз. Задето.

заглавикам

заглави`каш, +св. — +вж. [[заглавиквам]].

загнил

загни`ла, загни`ло, +мн. загни`ли, +прил.
1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб.
2. +Прен. Който е пропаднал; вътрешно разложен. Загнили порядки. Загнил морал.
Синоними: (гл.) бавен, муден, бездеен, инертен, в застой, (гл.) гнил, изгнил, прогнил

заговезни

само +мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява.
• Велики заговезни. — Великденски заговезни.

загорчава ми

(ти, му, и`, ни, ви, им), +несв. и _загорчи` ми, +св.
1. Усещам горчив вкус.
2. +Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча и` от думите на сина и`._

загорчи ми

+мин. +св. загорча` ми, +мин. прич. загорча`ло ми, +св. — +вж. [[загорчава ми]].

заготовчик

+мн. загото`вчици, +м. Работник, който изработва заготовки.

заграбча

загра`бчиш, +мин. +св. загра`бчих, +мин. прич. загра`бчил, +св. — +вж. [[заграбчвам]].

заграбчвам

загра`бчваш, +несв. и [[загра`бча]], +св.; +Какво. Обхващам плътно с две ръце; сграбчвам. Заграбчи сено и го отнесе на коня.

загрубя

загруби`ш, +мин. +св. загруби`х, +мин. прич. загруби`л, +св. — +вж. [[загрубявам 2 ._

загъвачен

загъва`чна, загъва`чно, +мн. загъва`чни, +прил.
1. Който е предназначен за загъване. Загъвачна машина.
2. Който се отнася до загъване. Загъвачен цех.

загърбен

загъ`рбена, загъ`рбено, +мн. загъ`рбени, +прил.
1. Който е застанал с гръб.
2. Който не се върши добре, пренебрегнат. Загърбена работа е тая, остави я.

зад-

+представка. В състава на прилагателни имена със значение отвъд някакво пространство или някакви предели, напр. задграни`чен, задмо`рски, задокеа`нски.

задбалкански

задбалка`нска, задбалка`нско, +мн. задбалка`нски, +прил. Областите отвъд Балкана, между Стара планина и Средна гора.

задебелея

задебеле`еш, +мин. +св. задебеля`х, +мин. прич. задебеля`л, +св. — +вж. [[задебелявам]].

задебелявам

задебеля`ваш, +несв. и [[задебеле`я]], +св. +Разг. Ставам по-пълен, по-дебел. От обилното ядене задебеля и загрубя.

задирвам

зади`рваш, +несв. и _зади`ря 1_ , +св.; +Какво. Започвам да диря, да търся.

задуха

+ж., само +ед. +Разг.
1. Задух _1 . 2. Задух 2 ._

заесени се

+мин. +св. заесени` се, +мин. прич. заесени`ло се, +св. — +вж. [[заесенява се]].

заесенява се

+несв. и _заесени` се_, +св. Настъпва есента, започва да се чувства есента.

зазидвам

зази`дваш, +несв. Зазиждам.

зазими се

+мин. +св. зазими` се, +мин. прич. зазими`ло се, +св. — +вж. [[зазимява се]].

зазимява се

+несв. и _зазими` се, +св. Времето става зимно. Тази година се зазими рано._

зазори

+мин. +св. зазори`, +мин. прич. зазори`ло, +св. — +вж. [[зазорява]].

зазорява

+несв. и [[зазори`]], +св. Разсъмва се, развиделява се.
_зазорява се/зазори се._ — Зазорява.

зайре

+ср., само +ед.
1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни.
2. Запаси от зърнени храни.

закашля

зака`шлиш, +мин. +св. зака`шлих, +мин. прич. зака`шлил, +св. — +вж. [[закашлям]].

заклатвам

закла`тваш, +несв. Заклащам.

заключен

заклю`чена, заклю`чено, +мн. заклю`чени, +прил. Който е затворен с ключ.

закога

+нареч. С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма закога да ходиш, хората вече се връщат.

законодателски

законода`телска, законода`телско, +мн. законода`телски, +прил. Който се отнася до законодател и до законодателство. Законодателски принципи.

законодателствам

законода`телстваш, +несв. и +св. Създавам закони (в 1 знач.).
+същ. [[законода`телстване]], +ср.

законопрестъпление

+мн. законопрестъпле`ния, +прил. Нарушаване на закона; престъпление.

закоравял

закоравя`ла, закоравя`ло, +мн. закораве`ли, +прил.
1. Който е станал корав, твърд, груб.
2. +Прен. Който е станал безчувствен, жесток.
3. Който трудно се поддава на въздействие; непоправим. Закоравял алкохолик. Закоравял лъжец.
Синоними: (гл.) корав, твърд, як, затвърдял, заякчен, закрепнал, подсилен, втвърден, вдървен, (гл.) груб, загрубял, безчувствен, брутален, (гл.) непреклонен, упорит, непоправим, (гл.) практичен, трезв, (гл.) заклет, закоренял, закостенял

закум

+м., само +ед. Храст или малко декоративно дърво с продълговати дебели листа и розови, бели, червени или жълти ароматни цветове; олеандър.

закъде

+нареч. За означаване в коя посока, към кое място е движението. Закъде пътуваш?
• Закъде съм. — Не мога да направя нищо, много съм зле. С тия болести закъде съм.

закъдето

+нареч.-+съюз. Въвежда изречение, което пояснява действието откъм място. Пътувам за там, закъдето си и ти.

залежи

само +мн. Находище на полезни изкопаеми или други природни богатства. Медни залежи. Петролни залежи.
Синоними: (същ.) руда, мина, находища

залудявам

залудя`ваш, +несв. и [[залуде`я]], +св. +Разг.
1. По какво. Увличам се силно, ставам като луд. Залудявам по него. Залудявам по коли.
2. +От какво. Притеснявам се, обърквам се, ставам като луд от много работа, грижи и под. Ние сме залудели от работа, а тя иска на море да ходи.
3. Започвам да лудувам.
+прил. [[залудя`л]], залудя`ла, залудя`ло, +мн. залуде`ли.

залюти ми

+мин. +св. залютя` ми, +мин. прич. залютя`ло ми, +св. — +вж. [[залютява ми]].

залютява ми

+несв. и _залюти` ми_, +св. Става ми люто.

заман

+м., +неизм.
• Аман заман. — Милост, молба за пощада, за помощ.
• Зор заман. — Усилно, тежко време. Ще отделя тези пари за зор заман.

замръзва

+несв. и [[замръ`зне]], +св.; безл. Става на лед, покрива се с лед, вкочанява се. Студено е, утре сутрин ще замръзне.

замръзне

+мин. +св. замръ`зна, +мин. прич. замръ`знало, +св. — +вж. [[замръзва]].

замръква

+несв. и [[замръ`кне]], +св.; безл. Започва да мръква.

замръкне

+мин. +св. замръ`кна, +мин. прич. замръ`кнало, +св. — +вж. [[замръква]].

заникна

зани`кнеш, +мин. +св. зани`кнах, +мин. прич. зани`кнал, +св. — +вж. [[заничам]].

зануля

занули`ш, +мин. +св. занули`х, +мин. прич. занули`л, +св. — +вж. [[занулявам]].

занулявам

зануля`ваш, +несв. и [[зануля`]], +св. Заземяване чрез нулевия проводник на електрическата инсталация.

заоблачава се

+несв. и _заоблачи` се_, +св. Става облачно.

заоблачи се

+мин. +св. заоблачи` се, +мин. прич. заоблачи`ло се, +св. — +вж. [[заоблачава се]].

западно

+нареч. Откъм западната част на нещо; на запад. Трябва да минеш западно от парка.

----

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до западната част на територия, напр. западноевропейски, западнобългарски.

запознат

запозна`та, запозна`то, +мн. запо`знати, +прил. Който се е запознал с някого или с нещо. Запознат съм със случая.
Синоними: (гл.) опитен, вещ, компетентен, обучен, познаващ, изучил, (гл.) осведомен, в течение

запойчик

+мн. запо`йчици, +м. Работник, квалифициран да запоява метални части.

запрашен

запраше`на, запраше`но, +мн. запраше`ни, +прил. Който е покрит или изпълнен с прах. Въздухът в центъра на града е най-запрашен.
+същ. [[запраше`ност]], запрашеността`, +ж.

запролети се

+мин. +св. запролети` се, +мин. прич. запролети`ло се, +св. — +вж. [[запролетява се]].

запролетява се

+несв. и _запролети` се_, +св. Настъпва пролет, времето става пролетно.
+същ. [[запролетя`ване]], +ср.

запущам

запу`щаш, +несв. Запускам.

заразител

зарази`телят, зарази`теля, +мн. зарази`тели, +м. За човек, предмет, вода и др. — който разпространява зараза.

зарана

и [[зара`нка]] +нареч. +Диал. Утре сутрин.

заранка

+нареч. — +вж. [[зарана]].

зарар

+м., само +ед. +Разг. Загуба, вреда. Голям зарар имаше от сушата.

зарезан

+м., само +ед.
• Трифон Зарезан. — Пролетен празник от християнския календар, посветен на лозята, в чийто ден започва зарязването им.

зарзалиев

за`рзалиева, за`рзалиево, +мн. за`рзалиеви, +прил. Зарзалов.

зарзалия

+мн. за`рзалии, +ж. +Разг. Зарзала.

засватвам се

засва`тваш се, +несв. и _засва`тя се, +св.; с кого. Ставам сват. Откакто се засватихме, си ходим често на гости._

засватя се

засва`тиш се, +мин. +св. засва`тих се, +мин. прич. засва`тил се, +св. — +вж. [[засватвам се]].

засевки

само +мн. +Остар. Народен обичай в четвъртък срещу сватбата, при който се замесват обредни хлябове.

заскъпвам

заскъ`пваш, +несв. и [[заскъ`пна]], +св. Ставам по-скъп; поскъпвам.

заскъпна

заскъ`пнеш, +мин. +св. заскъ`пнах, +мин. прич. заскъ`пнал, +св. — +вж. [[заскъпвам]].

заслабвам

засла`бваш, +несв. и [[засла`бна]], +св.
1. Загубвам от физическата издръжливост, от силата на организма си. Организмът е заслабнал от недостатъчната храна.
2. За зрение, слух, памет и под. — губя от нормалната си сила.

заслабна

засла`бнеш, +мин. +св. засла`бнах, +мин. прич. засла`бнал, +св. — +вж. [[заслабвам]].

заслепея

заслепе`еш, +мин. +св. заслепя`х, +мин. прич. заслепя`л, +св. — +вж. [[заслепявам 1 ._

заслугувам

заслугу`ваш, +несв. и _заслу`жа 1_ , +св. Започвам да слугувам.

заслужен

заслу`жена, заслу`жено, +мн. заслу`жени, +прил. Който е получен по заслуги.
Синоними: (гл.) достоен, съответен, справедлив, (гл.) надлежен, дължим, подобаващ

засрещам

засре`щаш, +несв. и [[засре`щна]], +св. +Разг.
1. +Кого. Пресрещам.
2. +Какво. Засичам, прекъсвам, противопоставям се с думи.
3. +Какво. При шиене, кроене, плетене — съединявам точно две части на дреха, за да съвпаднат по фигури или по размер.
4. Започвам да срещам.

засрещна

засре`щнеш, +мин. +св. засре`щнах, +мин. прич. засре`щнал, +св. — +вж. [[засрещам]].

застарял

застаря`ла, застаря`ло, +мн. застаре`ли, +прил.
1. Който е поостарял. Застарял човек. Застарели дрехи.
2. Който е престоял. Застарял хляб.
Синоними: (гл.) стар, състарял, минал години, грохнал, отпаднал, състарен

застегна

засте`гнеш, +мин. +св. засте`гнах, +мин. прич. засте`гнал, +св. — +вж. [[застягам]].

застрашен

застраше`на, застраше`но, +мн. застраше`ни, +прил. Който е изложен на опасност. Застрашен от буря. Застрашен от провал.
Синоними: (гл.) заплашен, несигурен, в опасност, (гл.) обезпокоен, сплашен, смутен

застудея

застуде`еш, +мин. +св. застудя`х, +мин. прич. застудя`л, +св. — +вж. [[застудявам]].

засърби ме

+мин. +св. засърбя` ме, +мин. прич. засърбя`л ме, +св. — +вж. [[засърбява ме]].

засърбява ме

(те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _засърби` ме, +св. Започва да ме сърби. Засърбя ме носът.
• Засърбяват/засърбят ме ръцете за работа._ — Изпитвам силно желание за работа.

затвърдял

затвърдя`ла, затвърдя`ло, +мн. затвърде`ли.
1. Който от мек е станал твърд; втвърден. Затвърдял сняг.
2. Който е станал траен, устойчив. Затвърдял порок.
Синоними: (гл.) закоравял, твърд, втвърден, вкокален, вкочанен, здрав, силен, закрепнал, (гл.) загрубял

затежа

затежи`ш, +мин. +св. затежа`х, +мин. прич. затежа`л, +св. — +вж. [[затежавам]].

затежавам

затежа`ваш, +несв. и [[затежа`]], +св. Започвам да тежа; натежавам. Бебето пораснало, затежало.

затопявам

затопя`ваш, +несв. и _затопя` 1 , +св.; какво. Слагам за миг в нещо рядко или течно; топвам. Затопи хапката в соса.

----

затопя`ваш, +несв. и затопя` 2 , +св. Започвам да разтопявам.
затопявам се/затопя се. — Започвам да се топя, да ставам на течност. Снегът се затопи на слънцето._

заточеничка

+мн. зато`ченички, +ж. Заточеница.

затревея

затреве`еш, +мин. +св. затревя`х, +мин. прич. затревя`л, +св. — +вж. [[затревявам 2_ .

затрудвам се

затру`дваш се, +несв. и _затру`дя се, +св.
1. Започвам да се трудя. Затрудили са се от тъмни зори.
2. За какво/за +Кого. Загрижвам се и действам; потрудвам се. Няма майка, няма кой да се затруди за него._

затъ

+нареч. +Остар. +Диал. Бездруго; действително. Затъ съм уморен, мога да остана вкъщи.

затънтвам

затъ`нтваш, +несв. и [[затъ`нтя]], +св.; +Кого, какво. Изпращам или слагам в затънтено място; забивам. Затънтиха го в един безлюден край. Затънтила съм парите си някъде.
_затънтвам се/затънтя се. 1. — Отивам в отдалечено място, забивам се.
2. Живея и/или работя уединено, изолирано; забивам се. Затънтила си се с тоя речник._

затъпял

затъпя`ла, затъпя`ло, +мн. затъпе`ли, +прил. Който е станал несхватлив, нечувствителен.

заучвам

зау`чваш, +несв. и _зау`ча 2 , +св.
1. Започвам да уча. Всяка година заучват от септември._
2. +Какво. Уча вместо пропуснат ден.

заучен

зау`чена, зау`чено, +мн. зау`чени, +прил.
1. Който е научен, усвоен.
2. Автоматизиран, неизразителен, сух. Заучени фрази. Заучени жестове.

зауша

зауши`ш, +мин. +св. зауши`х, +мин. прич. зауши`л, +св. — +вж. [[заушвам]].

заушвам

зау`шваш, +несв. и [[зауша`]], +св.; +Кого. Увивам около ушите с одеяло или шапка, обикн. дете. Зауши го, защото има вятър.
_заушвам се/зауша се._ — Заушвам себе си.

заушки

само +мн. Вирусно заболяване — възпаление на слюнчените жлези; епидемичен паротит.

захладея

захладе`еш, +мин. +св. захладя`х, +мин. прич. захладя`л, +св. — +вж. [[захладявам]].

захлупен

захлу`пена, захлу`пено, +мн. захлу`пени, +прил. [[1]]. Който е с капак, похлупак, като с похлупак.
2. Който е легнал с лицето надолу.
3. Който е свит, стеснителен. Много е захлупен, не знае как да я покани на ресторант.

заходя

захо`диш, +мин. +св. захо`дих, +мин. прич. захо`дил, +св. — +вж. [[захождам]].

зацапан

заца`пана, заца`пано, +мн. заца`пани, +прил. Който е с размазани, замазани нечистотии.
Синоними: (гл.) замърсен, мръсен, нечист, лепкав

-ген

Втора съставна част на сложни думи със значение „произвеждащ“ или „произведен“

-изъм

Наставка за образуване на думи със значение „състояние“, „употреба“, „учение“ и др. , напр. плурализъм

-ист

Наставка за образуване на съществителни със значение: 1) „привърженик на учение“; 2) деятелни имена.

-мания

Втора съставна част на сложни думи, означаваща „пристрастяване, непреодолимо влечение към нещо“.

-мант

Втора съставна част на сложни думи със значение „който гадае, предсказва“.

-од

Втора съставна част на сложни думи със значение „подобен, приличащ“ на това, което е посочено от първата част на думата.

-цид

Втора съставна част на сложни думи със значение нещо, което убива.

а-

Първа част на съставни думи от гръцки и ратински произход със значение „не, без“

аерофагия

+мед. Гълтане на въздух, който попада в стомаха и става причина за оригване.

аерофобия

+мед. Награплив страх от въздуха, особено от течение.

азе

мест. Лично местоимение за 1. л. ед. ч. Азе и кя сме играле оро се един додруги!
Вж. кя

антиациди

+мед. Противокиселинни лекарствени средства, намаляващи киселинността на стомашния сок, напр. алкални соли (алмагел), Н2-блокери (ранитидин, квамател) и др.

аа-я

част. Отрицателен отговор, не.
- Сложи ли на говедата•
— Аа-я!

абазия

+мед. Неспособност за ходене.

абдомен

+мед. Корем, коремна кухина.

абдоминална

вж. абдоминална аорта

абеталипопротеинемия

+мед. Автозомно рецесивно заболяване на липидния метаболизъм. Причинява се от мутация на микрозомален триглицериден транспортен протеин, който катализира транспорта на липиди (триглицериди, холестерол, фосфолипиди) и е необходим за секрецията на бета-липопротеини (липопротеини с ниска плътност или LDL). Проявява се с нарушена чревна абсорбция на липиди, много ниско ниво на серумен холестерол и почти липсващи LDL.

абисинци

остар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия)

аблация

+мед. Отстраняване на част от тялото или разрушаване на функция и`, например чрез хирургична процедура, от патологичен процес или от вредно вещество.

аблефария

+мед. Вродена липса на клепачи.

абнегация

+книж. Отричане от лични изгоди, отказване от права.+юр. Отменяване.

абсанс

+мед. Пристъпни атаки на краткотрайно помрачаване на съзнанието, най-често при епилепсия.

абсентеизъм

Постоянно отсъствие, неявяване на определено място, неучастие в задължителни събрания, избори и др.

абсистенция

Въздържане от полов живот;отшелничество.

абсолвирам

+рел. В католическата религия — опрощавам грехове.

абстракт

+мед. 1. Препарат, изготвен чрез изпаряване на течената съставка на екстракт до получаване на прах.
2. Резюме на научна или литературна статия или книга.

абулия

+мед. 1. Загуба или нарушение на способността за извършване на волеви действия или за вземане на решения.
2. Намалена способност за говор, движение, мисли и емоционална реакция, обикновено в резултат на двустранно засягане на фронталните мозъчни дялове.

абюрация

Публично отричане от убеждение или вяра.

авгур

Древноримски жрец, птицегадател, предсказващ по полета и виковете на птиците (на латински: auspicium), дали държавни начинания ще се одобрят от боговете.

В началото в Древен Рим е имало 3, после 9 авгури, след управлението на Сула — 15, а след Юлий Цезар — 16. Първоначалната им длъжност е била да молят боговете за добра реколта и благо на империята (на латински: inaugurare). Носели са като знак закривен жезъл (lituus). Въвеждането в длъжност на авгур се наричало auguratio или inauguratio (вж. инаугурация).

+Прен. „авгурска усмивка“ — човек, знаещ бъдъщето.

авеста

Свещена книга на маздеизма, религия основана от Зороастър през X в пр. Хр. и разпространена в Персия, Иран и Индия.

авирулентен

+мед. Патогенен микроорганизъм, неспособен да причини заболяване.

аврора

+мит. В римската митология — богиня на зората (съотв. на гр. Еос)

авто

Първа съставна част в съкратени сложни думи с значение:1. Автоматичен:автоконтрол,автопилот,автопуск. 2. Автомобилен,автобаза,автогара,автомагистрала.
Първа съставна част с сложни думи със значение свой,собствен,само- ,автобиография,автогол,автопортрет.

автоантиген

+мед. Ендогенна тъканна съставка предизвикваща образуване на автоантитела и последващ автоимунен отговор.

автоантитяло

+мед. Антитяло образуващо се в отговор на антигенни съставки на собствените тъкани (автоантигени).

автодидактика

Самообразование

автопластика

+мед. Възстановяване на наранявания чрез присаждане на тъкан взета от друга част на тялото на пациента.

авторепаратура

Авторемонтни работи и възстановяване на заводския вид на коли, подмяна на части, разпъване на смачкани шасита, боядисване и др.

автотрансплант

+мед. Тъкан или орган, присадени на ново място в тялото на същия организъм.

агалактия

+мед. Липса на млечна секреция след раждане, липса на кърма.

агалматофилия

Парафилия/фантазия, при която сексуалния стимул е гола статуя или модел на хуманоид (гр. Агалма, образ + филия)

агамаглобулинемия

+мед. Имунодефицитно състояние характеризиращо се с липса или много ниски нива на всички класове гама-глобулин в кръвта.

агенезия

+мед. Липса или неуспешно образуване, например на орган, част от орган или част от тялото.

агенеза

+мед. вж. агенезия

агенезис

Частично или пълно прекъсване на развитието на орган или част на тялото.

агнозия

+мед. Невъзможност за разпознаване, разбиране и интерпретиране на сензорни стимули при липса на увреждане на сензорните органи. Дължи се на увреждане на главния мозък. Може да бъде слухова, зрителна, олфакторна, тактилна или вкусова.

агня

агня се, мин. агних се.
За овца — раждам агне.

агравация

+мед. 1. Агравиране — съзнателно преувеличаване на симптом(и) на болест.
2. Влошаване (на болест).

агранулоцитоза

+мед. Силно изразено намаление на броя на гранулоцитите в кръвта (често под 500 гранулоцита/мм3).

аграфия

+мед. Патологична загуба на способността за писане.

адамизъм

+ист. Доктрина на някои еретеци, които са се появявали голи на събрания, за за покажат чистата невинност на Адам при създаването му.

адамит

+ист. Член на християнска секта, появила се през ІІ в. , която учела, че всички хора се раждат равни и невинни и отричала всяка църковна йерархия и обредност.

адвентиция

+мед. Външната съединителнотъканна обвивка на всеки орган, съд или друга стуктура непокрити от сероза.

адвербация

Превръщане в наречие. Преминаване на една дума от някоя друга категория в категорията на наречията.

аддуктор

+мед. вж. аддуктор

аддукция

+мед. 1. Привеждане, придвижване на част от тялото към средната равнина (на тялото, когато става въпрос за крайниците; на ръката или ходилото, когато става въпрос за пръстите).
2. Завъртане на окото в посока към носа.

аденоидектомия

+мед. Операция за отстраняване фарингеалната тозила (трета сливица, аденоидите).

аденоиди

+мед. вж. фарингеална тонзила

аденоидит

+мед. Възпаление на фарингеална тонзила (трета сливица, аденоиди).

аденокарцином

+мед. Рак, развиващ се от жлезистия епител.

аденопатия

+мед. Заболяване на лимфните възли.

адиадохокинеза

+мед. Неспособност да се извършват бързо едно след друго противоположни движения, напр. свиване и изправяне на пръстите.

адинамия

+мед. 1. Безсилие.
2. Силно понижена двигателната активност.

адипозитас

+мед. Затлъстяване.

аднекси

+мед. Придатъците към даден орган, например очни аднекси, кожни аднекси, маточни аднекси и др.

аднексит

+мед. Възпаление на придатъците на матката — яйчници и тръби.

адренален

+мед. Отнасящ се до надбъбрека, надбъбречен.

адреналектомия

+мед. Оперативно отстраняване на надбъбречната жлеза.

адренолитици

+мед. Вещества, които потискат ефектите на възбудения симпатикус или на въведени екзогенни адреномиметици. Биват: адреноблокери (блокират адренергичните рецептори и не позволяват на норадреналина или други симпатомиметици да осъществяват ефекта си. Биват α1-, α2-, β1-, β2- адреноблокери) и пресинаптични симпатолитици (вещества, които блокират синтеза и освобождаването на норадреналин).

адреномиметици

+мед. Вещества, които стимулират адренергичните рецептори (α1-, α2-, β1-, β2- адренергични рецептори), възбуждат симпатикуса. Напр. адреналин, норадреналин.

аероби

+мед. Организми (напр. бактерии), които могат да живеят и да се развиват в присъствието на кислород.

аеройонотерапия

+мед. Метод на лечение чрез вдишване на аеройони. Аеройоните се получават при естествени условия (при водопади, реки, морски вълни) или от специални генератори — аеройонизатори. Въздушните молекули се разцепват на положителни и отрицателни аеройони. Прилага се за лечение на заболявания на дихателните пътища, бронхиална астма, алергични заболявания, екземи, хипертонична болест и др.

акантоза

+мед. Задебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетките в stratum spinosum на епидермиса. Съпътства често хроничните възпалителни процеси на кожата и лигавиците.

акари

+мед. Кърлежи, представители на семейство Acaridae.

акаталазия

+мед. Рядко наследствено заболяване, характеризиращо се с вродена липса на ензима каталаза в кръвта. Унаследява се по автозомно-рецесивен начин. Проявява се в детска възраст с понижена резистентност към инфекции. Възникват улцеро-некротични изменения по лигавицата на устата и тонзилите.

акинезия

+мед. Неподвижност, липса на способност за активни движения, парализа.

акме

+мед. Връх — най-високата точка в развитието на болест, температурна крива и др.

акоазма

+мед. вж. акузма

акорея

+мед. Вродена липса на зеницата на окото.

акория

+мед. Ненаситност, вид полифагия дължаща се на липса на чувство за ситост след прием на храна.

акроаматичен

Основан само на слушането.

акроасфиксия

+мед. Нарушено кръвообращение на пръстите, което се храктеризира с студени, цианотични или восъчно бели пръсти (предимно на ръцете) и усещане за мравучкане и изтръпване (парестезии). Вероятно се касае за лека форма на болестта на Рейно.

акродерматит

+мед. Възпаление на кожата на крайниците.

акродиния

+мед. Болка в периферните части на тялото — крайници, пръсти, уши.

акромион

+мед. Лопатков връх — външният край на гребена на лопатката.

акропарестезия

+мед. Парестезия (изтръпване, мравучкане) на китките и пръстите на ръцете, по-рядко на ходилата.

акроцефалия

+мед. Вродена аномалия на черепа, при която главата придобива конична форма, с продълговат череп и изпъкнало чело. Дължи се на на ранно срастване на sutura coronalis.

акроцианоза

+мед. Синкавочервен цвят на крайните части на тялото — пръстите на ръцете и краката, ушите, носа, устните. Възниква под влияние на ниски температури, при нарушения на кръвообращението или на съдовия тонус.

аксиология

Обща теория за ценностните съждения.

актиномикоза

+мед. Хронична инфекция, причинена от Actinomyces Israeli. Характеризира се с образуване на плътни инфилтрати, абсцеси, фистули. Различават се три форми: шийно-лицева, торакална и абдоминална.

актиномицети

+мед. Лъчистите гъби са неспороносни Грам-положителни пръчици. Родствени са на бактериите от род Corynebacterium, род Mycobacterium и на гъбните видове. Причиняват актиномикоза.

актинотерапия

+мед. В дерматологията, лечение със слънчева или ултравиолетова светлина.

акузма

+мед. Слухова халюцинация за прости шумове (звънене, шумене).

акцелерация

+мед. Ускоряване.

акцидентален

+мед. вж. акцидентен

алабраце

Под ръка.

алалия

+мед. Пълна или частична липса на способност за членоразделна реч у деца поради недоразвитие или поражение на областите на речта в лявото полукълбо на главния мозък.

алантоис

+мед. Извънзародишна обвивка, прадставляваща тясна тръбичка, израснала от задния край на първичното черво. Алантоисът се притиска от амниона и заедно с атрофиралата жълтъчна торбичка се включва в зачатъка на пъпната връв.

албигойци

+ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XII и XIII в. , фракция на каторите, отричащи папската власт и произхождащи от богомилите.

алвеолит

+мед. Възпаление на белодробните алвеоли или възпаление не зъбна алвеола (обикновено след екстракция).

алдостерон

+мед. Стероиден хормон, продуциран от zona glomerulosa на надбъбречната кора. Има минералкортикоидна активност — регулира електролитната обмяна. При повишена секреция на алдостерон (хипералдостеронизъм) настъпва загуба на калий с урината, последвано от хипокалиемия.

алексия

+мед. Загуба на способността за четене, обикновено поради черепно-мозъчна травма.

алевкемия

+мед. Левкемия без увеличение на количеството на левкоцитите в периферната кръв, но с наличие на незрели левкоцити в нея.

алеф

Остар. Име на първата буква в азбуката на староеврейския език.

алиментарен

+мед. Хранителен, отнасящ се до храната или храненето.

алкалоза

+мед. Състояние, при което концентрация на основните катиони в кръвта е увеличена за сметка на киселинните аниони. рН на кръвта се повишава. Различават се дихателна и метаболитна алкалоза.

алоеротицизъм

Достигане на сексуално удоволствие с помощта не друг човек.
Антоним — аутоеротицизъм

алопатия

+мед. Остар. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните.

алтерниращ

+мед. Променлив, редуващ се.

алфа-липопротеини

+мед. вж. липопротеини с висока плътност

амавроза

+мед. Пълна слепота, особено когато няма патологични промени в окото, например при увреждане на мозъка.

амазонки

+мит. В древногръцката митология — войнствен народ само от жени, които живеели в Мала Азия и край Азовско море.

амблиопия

+мед. Видимо непромененото око е с отслабено зрение. Развива се често при деца с монокуларен страбизъм.

амебиаза

+мед. Протозойно заболяване, причинено от Entamoeba histolytica. Най-честата клинична форма е острата амебна дизентерия. Като усложнение може да възникне: амебен хепатит, чернодробен амебен абсцес, амебен абсцес в белия дроб, слезката, мозъка и др.

аменорея

Липса на менструален цикъл при жените.

аметропия

+мед. Рефракционна аномалия. Има неправилно съотношение между пречупващата сила на окото и дължината на предно-задната му ос. Възможни са две състояния: миопия (късогледство) и хиперметропия (далекогледство).

амилоид

+мед. Хетерогенен белтък. Има различни типове амилоид: АL-амилоид (съставен е от цели леки вериги на имуноглобулини или техни фрагменти), АА-амилоид (образува се от белтъчен прекурсор, наречен SAA — серумен амилоидосвързан протеин, който се синтезира в черния дроб и се намира нормално с серума) и др. При различни заболявания се натрупва амилоид в интерстициума на различни органи (черен дроб, бъбреци). Това състояние се нарича амилоидоза.

амилоидоза

+мед. Нарушение в белтъчната обмяна, изразяващо се в отлагане и натрупване на амилоид в интерстициума на различни органи. Различават се: генерализирана амилоидоза (първична, вторична и наследствена фамилна амилоидоза) и локализирана амилоидоза (амилоидоза на бъбреците, на слезката и др. ).

амимия

+мед. Липса или намаляване на изразителността на лицевата мускулатура, при заболявания на таламуса и екстрапирамидиата система (паркинсонизъм) и др.

амнион

+мед. Най-вътрешната обвивка от извънзародишните обвивки. Кухината му е изпълнена с течност (околоплодните води), която е среда за нормално развитие на зародиша.

аморализъм

Отричане на нравствените принципи.

амплификация

+книж. Уголемяване, разширяване, преувеличаване.

амфиартроза

+мед. Слабо подвижна става, полуподвижна става, напр. кръстно-хьлбочната става.

амфипростил

Храм, който има втори подобен портик в противоположния край и около стените няма колони.

амфорофония

+мед. вж. амфорично дишане

анагогия

+рел. +ист. В древна Гърция — празненство в чест на божество, което се преселва на друго място. Мистично тълкуване на текстовете от Светото писание. Общуване със свръхестествени небесни сили.

анаероби

+мед. Микроорганизми, които могат да живеят и да се развиват при липса на кислород. Делят се на факултативни и облигатни анаероби.

аназарка

+мед. Дифузен оток на подкожната тъкан на цялото тяло.

аналгетици

+мед. Средства, потискащи чувството за болка, болкоуспокояващи лекарствени средства, напр. нестероидни противовъзпалителни средства (аналгин, индометацин), наркотични аналгетици (морфин).

аналептици

+мед. Лекарствени средства, които оказват активиращ ефект върху потиснати жизнено важни области на ЦНС. Различават се: корови аналептици (имат стимулиращ ефект върху мозъчната кора, наричат се още психостимуланти), булбарни аналептици (стимулират дихателния и сърдечно-съдовия център в продълговатия мозък), спинални аналептици (имат стимулиращ ефект върху гръбначния мозък).

анализъм

Сексуално-еротичен интерес към стимулация на ануса; не е задължително да е парафилия.

аналингус

Стимулация на ануса с език или устни. Не е парафилия, а част от секуално-еротични или садомазохистични актове.

аналитика

Учение за основните елементи на мисленето, развито от Аристотел.

аналогизъм

Заключение въз основа на сходство.

анаплазия

+мед. Понижаване на клетъчната диференциация и отслабване на връзката между клетките, вследствие на което те се размножават бързо. Анаплазията е характерна за туморния процес, където високо диференцираните клетки на тъканта, от която туморът разраства, търпят дедиференциация, т. е. връщане към по-ниско диференцирани техни форми.

анартрия

+мед. Загуба на способността за членоразделна (артикулирана) реч поради парализа или пареза на мускулите, необходими за артикулацията.

анацидитет

+мед. Липса на солна киселина в стомашния сок.

ангиит

+мед. Възпаление на кръвоносен съд (артериит, флебит) или на лимфен съд (лимфангит).

ангиокардиография

+мед. Рентгенография на кухините на сърцето и на главните кръвоносни съдове след вкарване на контрастно вещество в кръвообращението.

ангиом

+мед. Съдов тумор — доброкачествен тумор, състоящ се от новообразувани и разширени кръвоносни (хемангиом) или лимфни съдове (лимфангиом).

ангиопатия

+мед. Всяко заболяване на кръвоносните съдове.

ангиорексис

+мед. Разкъсване на кръвоносен или на лимфен съд.

ангиосарком

+мед. Злокачествен тумор, произхождащ от стените на кръвоносни или лимфни съдове.

ангиоспазъм

+мед. Спазъм на малките артерии, артериоли и капиляри.

ангор

+мед. Чувство на силен страх.

анергия

+мед. 1. Липса на реакция на организма към дразнители.
2. Липса на енергия, отпуснатост.

анеротично

Нееротично, с липса на еротичност.

анестетици

+мед. Обезчувствяващи, обезболяващи лекарствени средства.

анизокория

+мед. Състояние, при което има разлика в ширината на двете зеници по-голяма от 0,5 mm.

анизометропия

+мед. Състояние, при което има значителна разлика (повече от 1 dpt) в рефракцията (пречупвателната способност) на двете очи.

анизорефлексия

+мед. Разлика в рефлексите между дясната и лявата страна.

анизоцитоза

+мед. Наличие на еритроцити с различна големина.

анима

+псих. „Женската“ страна от психиката.

анимус

+псих. „Мъжката“ страна от психиката.

аниридия

+мед. Липса на ирис.

анкилоза

+мед. Неподвижност на една става поради патологично срастване на ставните повърхности. Може да бъде фиброзна (а. fibrosa) или костна (а. ossea).

анонихия

+мед. Липса на нокти на пръстите на ръцете и краката.

аноргазмия

Хипофилично състояние или синдром, при което е невъзможно постигането на оргазъм.

анорхидия

+мед. вж. анорхия

анорхия

+мед. Вредена липса на един от двата тестиса.

анофталмия

+мед. Липса на едното или на двете очи.

антебрахиум

+мед. Частта на горния крайник от лакътя до китката.

антеверзия

+мед. Наклоняване напред.

антепозиция

+мед. Преместване напред.

антефлексия

+мед. Прегъване напред.

антецедент

+книж. Преходна случка, предишен факт.

антиацидни

+мед. вж. антиациди

антидод

+мед.
противоотрова

антилогия

Противоречие (в мислите)

антитела

+мед. Глобулини, продуцирани от плазматичните клетки, в отговор на антигенен стимул. Поради това, че те осигуряват хуморалната имунна защита на организма, се наричат имуноглобулини. В зависимост от строежа им биват 5 класа: IgG, IgM, IgA, IgE, IgD.

антифлогистици

+мед. Противовъзпалителни лекарствени средства.

антропо-

Първа съставна част на сложни думи със значение „отнасящ се до човека, човеко-„

антропотеизъм

+рел. Обоготворяване на човека. Представяне на бога в човешки образ.

антропоцентризъм

Ненаучно и свързано с религията и идеализма схващане, че човек е център на вселената и цел на миросътворението.

антрум

+мед. Кухина, пещера, особено в костите.

анурия

+мед. Липса на урина — състояние, при което количеството на отделената урина е под 150 ml за 24h.

анхедония

Липса на удоволствие при преживяване на нещо, или правенето му като облигация или задължение.

анхидроза

+мед. Липса на потоотделяне.

аортит

+мед. Възпаление на стената на аортата.

апендисит

м. , само ед.
+мед. Възпаление на апендикса.
— остър апендисит
— хроничен апендисит

+Заб. Правилно изписване е и апендицит.

апирексия

+мед. Липса на повишена температура, период на спаднала температура до нормата при трескави състояния.

апиретичен

+мед. вж. афебрилен

аплазия

+мед. Неправилно развитие или вродена липса на орган или тъкан.

апное

+мед. вж. апнея

аподиктичен

Безпорно доказан, неоспорим, несъмнен.

апоневроза

+мед. Сухожилна разтеглица — плоско широко сухожилие, напр. сухожилията на широките коремни мускули.

апория

Безисходно положение поради неопредолими противоречия в мислимите условия.

апраксия

+мед. Невъзможност за извършване на целенасочени движения. Крайниците, особено ръцете, могат да извършват отделни движения, но не и с по-сложна цел, като обличане, действие с уреди и др.

априоризъм

Идеалистическо учение, според което има познание независимо от опита

апрозексия

+мед. Липса на активно внимание, невъзможност за съсредоточаване вниманието.

аптиализъм

+мед. Липса на секреция на слюнка.

арахангел

вж. архангел

арахнит

+мед. вж. арахноидит

арахнодактилия

+мед. Ненормално дълги и тънки пръсти. Наблюдават се при болни със синдром на Марфан.

арахноидея

+мед. Паяжиновидна обвивка на главния и на гръбначния мозък. Разполага се между твърдата (dura mater) и меката (pia mater) мозъчни обвивки.

арахноидит

+мед. Възпаление на паяжиновидната мозъчна обвивка на главния или на гръбначния мозък.

арбеска

мн. арабески. 1. В изкуството — украса,орнамент от геометрични фигури,стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил. 2. В литературата — малко произведение ,изработено с вещина. 3. В музиката-малко музикална творба с орнаментален характер.

аргал

вж. архар

аргирия

+мед. Тъмносива пигментация на кожата, лигавиците и различни органи при продължителна употребява на сребърни препарати.

аргироза

+мед. вж. аргирия

ареолит

+мед. Възпаление на гръдната ареола.

арефлексия

+мед. Изчезване на един или няколко рефлекса, липса на рефлекси.

ариегард

Войскова част,която е оставена след главните сили,за да ги охранява.прил. ариегарден.

аристотелизъм

Учение на Аристотел, основано на целенасоченост на материята към своя божествен идеал, чиято системност и енциклопедизъм оказват голямо въздействие върху европейската мисъл.

аркан

прен.
1. тайна.
2. в алхимията: мистериозна смес, предназначена само за адептите.

артериотомия

+мед. Оперативно отваряне на артерия.

артериит

+мед. вж. артерит

артериола

+мед. Крайната част на артериите, която преминава в капилярната мрежа.

артериолосклероза

+мед. Склеротично увреждане на артериолите.

артериорафия

+мед. Шев на артерия.

артерит

+мед. Възпалително заболяване на стената на артерия.

артифициален

+мед. Неестествен, изкуствен, лъжлив.

артрогрипоза

+мед. Рядко вродено заболяване, характеризира се с контрактури и деформации на ставите на крайниците поради недоразвитиe на мускулите.

артролиза

+мед. Оперативно възстановяване на подвижността на анкилозирана става.

артропатия

+мед. Заболяване засягащо ставите.

артропластика

+мед. Оперативно възстановяване на една става чрез заместване на повредените й елементи. Различават се: хомоартропластика (присаждане на цяла става или ставни краища от консервирани тъкани), алоартропластика (присаждане на метални или пластмасови изкуствени стави), оформяне на ставните краища чрез използване на фасция, дура матер, кожа.

артротомия

+мед. Оперативно отваряне на ставата с цел отстраняване на чужди тела, ставни мишки, биопсия и др. Артротомията може да бъде пробна — за уточняване на диагнозата.

архар

Див планински овен, разпространен в планините на Средна Азия.

архат

Достоен, който няма повече да се преражда.

архи-

Придава най-голяма степен на признака, който се съдържа в основата на думата.

асистолия

+мед. Спиране на сърдечната дейност с липса на биоелектрическа активност.

аскаридоза

+мед. Глистно заболяване, причинено от Аscaris lumbricoides. Протича с белодробни и диспептични прояви. Среща се най-често у деца.

аспергилоза

+мед. Заболявания, причинени от паразитни гъбички от рода Aspergillus. Засягат се кожата, лигавиците, белите дробове, очите и др.

асперматизъм

+мед. вж. аспермия

аспермия

+мед. Липса на секреция или на отделяне семенна течност по време на еякулация. Не трябва да се бърка с азооспермия — липса на сперматозоиди в семенната течност.

астазия

+мед. Неспособност за стоене прав поради двигателна некоординираност.

астенопия

+мед. Зрителна умора — изморяване на окото при продължително гледане на близко разстояние.

астереогнозия

+мед. вж. тактилна агнозия

асфиксофилия

Парафилия, при която доставя сексуално удоволствие/възбуда липсата на въздух/задушаването, но без да се стига до загуба на съзнание.
вж. парафилия

асцит

+мед. Събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина. Наблюдава се при чернодробна цироза, нефрозен синдром, десностранна сърдечна недостатъчност и др.

аталък

+Диал.
повреда, злополука, беда

атараксия

Пълно спокойствия, несмущаване на духа, невъзмутимост.

ателектаза

+мед. Състояние на белия дроб или на част от него, при което белодробните алвеоли не съдържат или съдържат намалено количество въздух и стените им слепват. Може да се дължи на притискане на белите дробове, запушване на бронхи, неразгъване на белите дробове при увреждане на ЦНС и др. Ателектазата бива вродена и придобита.

атенюация

+мед. вж. атенюиране

атенюиране

+мед. Отслабване — изкуствено намаляване на вирулентността на патогенните микроорганизми.

атером

+мед. Киста на мастна жлеза. Възниква при запушване на изходния й канал. Кистата е изпълнена с рогова материя, има големина от 3-4 mm до 3-4 сm.

атетоза

+мед. Бавни, непрекъснати, неволеви движения, главно на горните крайници. Наблюдават се при поражения на стрио-палидарната система.

атлант

+мит. В древногръцката митология — титан, наказан от Зевс да поддържа небето на плещите си, понеже взел участие в бунта на титаните срещу боговете.

атрезия

Липса или затваряне/срастване на отвори или цилиндрични органи.

атрихия

+мед. вж. атрихоза

атрихоза

+мед. Вродена или придобита липса на косми.

аум

В индийската фолософско-религиозна система — първичният звук на Сътворението, съставен от трите звука а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството проявен като амин.

аурикула

+мед. Ушна мида, има форма на приплесната фуния. Основната част от нея се изгражда от еластиченохрущялна плочка, към която сраства плътно покриващата я кожа. Долната част на ушната мида, която виси свободно, не съдържа хрущял, а мастна тъкан.

аутогонистофилия

Парафилия при която сексуалното удоволствие се доставя от присъствието на пряко или косвено наблюдение на дадения човек, напр. на сцена, пред камера и т. н.
гр. аутос, себе си + агонистес, драматичен актьор + филия.
вж. парафилия

аутоеротицизъм

Самопостигнато доставяне на сексуално удоволствие. гр. ауто, себе си + еротикос, еротичен (Ерос, бог на любовта).
Антоним — алоеротицизъм.

аутоеротично

Нещо, което доставя сексуално удоволствие на този, който го използва- напр. ръцете при мастурбация.
вж. мастурбация

аутосексуален

Характеризира се със сексуално привличане към собственото тяло.

аутофилия

Състояние, при което любовното чувство не е насочено към партньор, а към човека, който го изпитва. гр. ауто, себе си + филия.

афагия

+мед. Неспосбност за преглъщане.

афакия

+мед. Състояние на окото след оперативно или травматично отстраняване на лещата му.

афебрилен

+мед. Без треска, без повишена температура.

афибриногенемия

+мед. Липса на фибриноген в кръвната плазма, при което кръвта не се съсирва и се получават тежки кръвоизливи.

афиф

+нареч.
1. слаб, неустойчив
2. несериозен, лекомислен

афония

+мед. Липса на глас.

афоресам

отлъчвам от църквата; отлъчвам от дадена среда; проклинам

ахейрия

+мед. Вродена липса на едната или двете ръце.

ахилия

+мед. Липса на стомашен сок или други храносмилателни секрети.

ахлорхидрия

+мед. Липса на солна киселина в стомашния сок.

ахолия

+мед. Липса или понижение на жлъчната секреция.

ахондроплазия

+мед. Наследствена, вродена хондродистрофия, характеризираща се с нарушение в растежа и неадекватно вкостяване на епифизните хрущяли. Засегнатите индивиди са с нисък ръст за сметка на скъсяване на дължината на крайниците, голяма глава с изпъкване на челото и хипоплазия на средната част на лицето, силно изразена лумбална лордоза, ограничена екстензия в лакътната става, изкривяване на коленете навън (О-образни крака) и пръсти на ръцете с приблизително еднаква дължина. Унаследява се автозомно доминантно и е най-честата причина за нанизъм с къси крайници.

ахроматопсия

+мед. Невъзможност за различаване на цветовете, тотална цветна слепота.

ахроматопия

+мед. вж. ахроматопсия

ахромия

+мед. Липса на нормална пигментация, напр. липса на кожния пигмент (албинизъм, витилиго), на пигмента на ириса и др.

ацетабулум

+мед. Ацетабуларна ямка — вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на бедрената кост.

ацетонемия

+мед. Наличие на относително голямо количество кетонови тела в кръвта (ацетон, ацетоцетна киселина и бетаоксимаслена киселина), напр. при захарен диабет, вследствие на непълно окисление на големи количества мастни киселини.

ацетонурия

+мед. Повишено отделяне на ацетон и други кетонови тела в урината, вследствие на непълно окисление на големи количества липиди поради намален или нарушен въглехидратен метаболизъм. Обикновено се наблюдава при диабетна кетоацидоза.

ацефалия

+мед. Вродена липса на глава.

ацидитет

+мед. Киселинност.

ацидофилен

+мед. 1. Растящ добре в кисела среда.
2. Оцветяващ се лесно с кисели бои.

ацинозен

+мед. Гроздовиден.

ацинус

+мед. Малка гроздовидна част, с която завършват каналите на ацинозните жлези. Вътрешната им повърхност е покрита със секретиращи клетки.

ашикере

явно, открито

аянин

валийски помощник у турците

ящен

ящна, ящно, мн. ящни, прил.
Човек, който има апетит.
Разг. Който обича да яде много. Яшно дете. Яшно прасе.
същ. ящност, ящността, ж.

бабаджан

вж. бабаджанко

бабаджанко

разг.
едър и силен човек, здравеняк

бабанко

вж. бабаджанко

бабачко

вж. бабаджанко

бабизъм

+рел. Реформистка ислиямска шиитска доктрина основана в Персия, проповядваща равноправие, световно братство и религиозна толерантност, заместена по-късно от бахайството.

багня

багня се, багних се,багнил се.
Диал. агня се.

багрило

+мед. вж. пигмент

баждарина

Такса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, съществувала през турското робство и известно време след Освобождението

баждарница

място или помещение, където се е плащал налогът баждарина

мнаса

+остар.
мярка за тегло и количество пари, която във Ветхия Завет стои вместо 100 сикли, а в Новия Завет е равно на 100 динарии

базиларен

+мед. вж. базален

фалага

+остар.
дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели с пръчка по стъпалата (във възрожденските училища)

базиргян

вж. базиргянин

базиргянин

+остар.
търговец, търгаш, занаятчия

базофилия

+мед. 1. Оцветяване на клетките и тъканите с основни бои.
2. Повишаване на базофилните левкоцити в кръвта.

бактериемия

+мед. Наличие на бактерии в циркулиращата кръв. Установява се чрез хемокултура.

бактериолиза

+мед. Разрушаване на бактерии.

бактериостаза

+мед. Спиране на размножаването на бактериите.

бактериостатици

+мед. Лекарствени средства, предизвикващи временна загуба на способността на бактериите да се размножават.

бактериурия

+мед. Наличие на бактерии в урината.

баланит

+мед. Възпаление на кожата на главичката на пениса.

баланопостит

+мед. Възпаление на главичката на пениса, sulcus coronaries и препуциума.

балантидиоза

+мед. Протозойна зооантропоноза, причинена от Balantidium coli — предизвиква улцерозни изменения в лигавицата на дебелото черво. Протича с гадене, повръщане, диария.

баптистерий

Пристройка на църква или отделна постройка за извършване на кръщене.

бартолинит

+мед. Възпаление на бартолиновите жлези, разположени в големите срамни устни.

басирам

басирам се, басираш се. Хващам се на бас;обзалагам се.

батал

1. изоставен, запустял
2. развален, негоден

баткам

баткам се, щурам се;оплитам се, не мога да се оправям в работата си.

бери-бери

+мед. Авитаминоза B1 — дължи се на дефицит на витамин B1 в храната. Характеризира се с полиневрит, парализи, отоци, сърдечни увреждания.

бедуини

арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка

безгръбачен

безгръбначна,базгръбначно,мн. безгръбначни. 1. В биологията — за животно, което няма гръбнак. 2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер,който угодничи;сервилен.

безприкословен

безприкословна,безприкословно, мн. безприкословни. Който не допуска възражение.нареч. безприкословно.същ. безприкословност,безприкословността.

белведер

Място или лека постройка в двор, от която се открива добра гледка. Може да бъде беседка или джакузи.
вж. белведере

берклеанство

Емпирико-идеалистическо направление във философията, свързано с името на английския епископ Беркли, основано на твърдението, че съществуването е равнозначно на перцепцията, предизвикана от бог, чрез което се набляга на символизма на взаимовръзките в реалния свят.

бета-липопротеини

+мед. вж. липопротеини с ниска плътност

бимануален

+мед. Двуръчен, отнасящ се до двете ръце.

бинаурален

+мед. Двуушен, отнасящ се до двете уши.

бинокуларен

+мед. Двуочен, отнасящ се до двете очи.

бикуспидален

+мед. Двукрилен, двуплатнен, напр. бикуспидална или митрална клапа — valvula bicuspidalis sive mitralis.

бикуспиден

+мед. вж. бикуспидален

ем

вместилище, каса

билиарен

+мед. Жлъчен, отнасящ се до жлъчката.

биливердин

+мед. Първият жлъчен пигмент — образува се при разпада на хемоглобина. Редуцира се до билирубин.

билник

вж. бинлик

биотоп

Пространство с относително еднородни условия за живот. Биотоп е неживата част от природата в даденото пространство и заедно с живата част (биоценоза) образува екосистема.

Примери за биотоп могат да бъдат едно блато, една гора, едно езеро и др.

бирбучук

едно и половина

бирбучуклия

широк (за дреха)

бисексуализъм

Сексуално привличане и към двата пола- може да бъде по-силно към единия, може и към другия. Бисексуализмът не е парафилия, но може да доведе до парафилични действия.
вж. парафилия

благоутробен

+остар.
добросърдечен, благоразположен, благодушен, с добро сърце

бланкизъм

Течение във френското революционно движение, свързано с името на О. Бланки (1805—1881 г. ). Теория, която отрича класовата борба. Бланкизмът очаква избавление на човечеството от наемното робство не по пътя на класовата борба, а по пътя на заговора на неголямо интелигентно малцинство.

бластомикоза

+мед. Микотично заболяване, причиняващо се от бластомицети. Започва като белодробна инфекция и след това се разпространява, като обикновено водещо е засягането на белия дроб, костите и кожата.

бластомицети

+мед. Дрождеви гъбички, причиняващи бластомикоза.

блендер

Електрически кухненски уред с кана и въртящи се вътре остри ножове. За ситно нарязване, смесване или втечняване на храна.

блефарит

+мед. Възпаление на клепачния ръб. Възниква при некоригирани рефракционни аномалии, при дерматози, обменни нарушения, алергия към козметични средства и др. Различават се две форми: прост и язвен блефарит.

блефаропластика

+мед. Пластична операция, при която се възстановяват клепачите.

блефарофимоза

+мед. Скъсяване и стесняване на очната цепка, която достига едва до 10 mm дължина и 4 mm ширина.

блещи

блещи се, мин. св. блещих се, мин. прич. блещил се, несв. Разтварям широко очи и правя гримаса на гняв, силна изненада, възбуда. Какво се блещиш&• Блещя очи. Блещя се.

бодка

най-малката и малоценна някогашна пара

бодхисатва

+рел. В някои форми на будизма — висши същества, съзнателно отказали крайното Освобождение, за да помагат на духовния напредък на човечеството.

боксирам

боксирам се, несв. и св. Играя бокс (в 1знач. ).

борборигми

+мед. Къркорене в корема поради наличие на газове и течност в червата.

борей

+мит. Старогръцки бог на северния вятър.

боричкам

боричкам се, несв. 1. С кого. Боря се на шега; закачам се. 2. Само мн. Борим се помежду си на шега; закачаме се. Децата се боричкат. 3. Само мн. Действаме прикрито или с нечестни, непозволени средства за постигане на надмощие, власт. В парламента по стоянна се боричкат.същ. боричкане ср. само ед. или боричкания само мн. (в 3 знач. ) Боричкания за власт.

боря

боря се, мин. св. борих се и борих се, мин. прич. борил се и борил се, несв. 1. С кого, с какво. Полагам/правя физически усилия да добия надмощие, да надвия. Жертвата се опита да се бори с лъва, но бързо беше разкъсана. Цял живот се боря с тия бурени и не можах да се преборя. 2. С /против/срещу кого/какво; за какво. Водя борба (в 1 и 2 знач. ). Той се е борил за свободата на родината. Борят се за министерския пост. Ще се борим за победа. 3. С какво. Правя усилия да преодолея (чувство, усещане, желание). Бореше се с желанието си да заплаче на глас.

бото

Речен делфин с ареал басейните на реките Амазонка и Ориноко.

бочак

Голям нож

боялия

+Диал.
1. боядисан
2. който пуска боя
3. мургав, с по-тъмен цвят на кожата на лицето

брадикинезия

+мед. Забавени движения. Наблюдава се при увреждане на екстрапирамидната система.

брадилалия

+мед. Забавена реч.

брадипнея

+мед. Забавено дишане — под 12 вдишвания в минута. Наблюдава се при диабетна, уремична, чернодробна кома, отравяне с опиати, мозъчни тумори и др. Намалена е възбудимостта на дихателния център.

брадство

мн. братства. 1. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи. 2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак. 3. Религиозна община, съюз.

браманизъм

+рел. Обществено-религиозна система в Индия, възникнала през X-IX в. пр. Хр. в замяна на ведизма, характерна с кастова система и богатия пантеон, преминала впоследствие в настоящата главна религия — индуизма.

братясва

+Диал.
когато от едно семе или един корен израстват няколко класа, стъбла или стръка

брахиален

+мед. Мишничен, отнасящ се до горната част на ръката — мишницата.

брахиовагинален

вж. брахиопротичен

брахиопротичен

Брахиопротичен/Брахиовагинален еротицизъм.
Вкарване на екстремно големи обекти- китка, юмрук, ръка и дори крак във вагината или ануса. Не е парафилия.
вж. парафилия

бронхография

+мед. Рентгенография на бронхите след въвеждане на контрастно вещество.

бронхофония

+мед. При аускултация на гръдния кош, когато пациента говори гласът се чува усилен (при здрав бял дроб гласът се провежда слабо). Наблюдава се при пневмония, каверна и др.

бромхидроза

+мед. Отделяне на миризлива пот.

бронхаденит

+мед. Възпаление на лимфните възли около големите бронхи, трахеята и средостението.

бронхиектазия

+мед. Разширение на ограничен участък от бронхите. Различават се вродени (поради липса или слабо развити структурни елементи на бронхите) и придобити (при бронхиална обструкция, хронични възпалителни процеси, деформация на бронхите от склеротични процеси) бронхиектазии.

бронхиолит

+мед. Остър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване се среща при деца под 2 години, най-често във възрастта от 2 до 8 месеца.

бронхоаденит

+мед. вж. бронхаденит

бронхорея

+мед. Обилно отделяне на течни, слузести храчки, напр. при хроничен бронхит.

бръмбазъци

+нареч.
малки бръмбари

буга

говедо, бик, бивол, самец

будалък

+Диал.
глупост, глуповатост

буйрунус

моля заповядайте

букален

+мед. Отнасящ се до бузата.

булана

ж. Дебело вълнено покривало с дълги влакна.
Губер.

булбарен

+мед. Отнасящ се до продълговатия мозък.

бурса

+мед. Торбичка, джоб.

бурсит

+мед. Възпаление на околоставна синовиална торбичка (бурса).

буюрун

заповядайте

бърбазънци

вж. бръмбазъци

вазодилатация

+мед. Съдоразширяване, разширяване на кръвоносните съдове.

вазодилатативен

+мед. Съдоразширяващ, предизвикващ разширяване на кръвоносните съдове.

вазоконстриктиве

+мед. Съдосвиващ, предизвикващ свиване на кръвоносните съдове.

вакли

вж. вакъл

вакло

вж. вакъл

вагант

+ист. Странстващ средновековен поет и сатиричен актьор — незавършил студент или избягал свещеник.

ваготомия

+мед. Оперативно прерязване на nervus vagus (блуждаещият нерв) в дисталната част на хранопровода. Прилага се при язвена болест, за да се намали киселинната секреция. Различават се: стволова, селективна и суперселективна ваготомия.

вагус

+мед. Най-дългият черепномозъчен нерв. Има три ядра — моторно, сетивно и парасимпатиково, които се разполагат в продълговатия мозък. Инервира респираторния тракт (ларинкс, трахея,бронхи), гастроинтестиналния тракт, сърцето, черния дроб, слезката, панкреаса, бъбреците, щитовидната и паращитовидните жлези и др.

вадемекум

+книж. Джобен справочник, указател.

вазодилататор

+мед. Нерв или медикамент, който предизвиква релаксация на гладката мускулатура на съдовата стена и води до разширяване на кръвоносните съдове, напр. нитроглицерин, АСЕ инхибиторите и др.

вазоконстриктор

+мед. Нерв или медикамент, който предизвиква констрикция на гладката мускулатура на съдовата стена и води до свиване на кръвоносните съдове, напр. адреналин, норадреналин и др.

валвулопластика

+мед. Операция за възстановяване на функцията на клапа на сърцето.

валвулотомия

+мед. Разширяване на стеснено отвърстие на сърдечна клапа, напр. при вродена клапна аортна стеноза.

валгус

+мед. Изкривяване на част от крайник навън от срединната линия на тялото, напр. валгусна деформация на тазобедрената става (coax valga), на коляното (genu valgum), на палеца на ходилото (hallux valgus).

валма

прежда, тъкани, нишки или други материали, навити на топ

вардала

вж. варда

варици

+мед. Варикозно разширение на вените — разширение, удължаване и нагъване на вените (главно на долните крайници), свързано със загуба на функцията на клапния им апарат.

варус

+мед. Изкривяване на част от крайник навътре от срединната линия на тялото, напр. варусна деформация на тазобедрената става (coax vara), на коляното (genu varum), вродено еквино-варусно ходило (pes equino-varus congenitus).

васектомия

вж. вазектомия

василиск

вж. базилиск

васкуларизация

+мед. Снабдяване с кръвоносни съдове на отделни органи или области на тялото.

васкулит

+мед. вж. ангиит

ватали

част от тъкачен стан

вглъбя

да се вглъбя, вглъбиш, мин. св. вглъбих се, мин. прич. вглъбил се, св. — вж. вглъбявам се.

вдетиня

да се вдетиня, вдетиниш, мин. св. вдетиних се, мин. прич. вдетинил се, св. — вж. вдетинявам се.

вертиго

+мед. Световъртеж, виене на свят.

веданта

Религиозно-философско учение на индуистите, основано на Ведите и техните тълкувания упанишадите, проповядващо единение на човешката душа с единния, макар и многоаспектен, бог.

ведизъм

Най-старата религиозна система на Индия, основана на свещените книги Веди.

везикален

+мед. Мехурен, отнасящ се до пикочния мехур.

везико-вагинален

+мед. Отнасящ се до пикочния мехур и влагалището, напр. везико-вагинална фистула.

везико-ректален

+мед. Отнасящ се до пикочния мехур и правото черво, напр. везико-ректална фистула.

везикула

+мед. Малко мехурче с размер до 0,5 сm, изпълнено със светло серозно съдържимо, в резултат на възпалителен процес от вирусна инфекция, алергична реакция и др.

везикуларен

+мед. Мехурчест, отнасящ се до везикула, подобен на мехурчета.

везикулозен

+мед. Съдържащ много мехурчета, покрит с мехурчета.

венектазия

+мед. вж. флебектазия

венепункция

+мед. Пунктиране на вена с игла за вземане на кръв, за прилагане на медикаменти, за венозни вливания.

хата

+остар.
1. грешка, погрешка, престъпка
2. пагуба, поквара, развала
3. премеждие, беда, пакост, злополука

венография

+мед. вж. флебография

вентрален

+мед. Разположен на предната или обърнат към предната повърхност на тялото.

вентрикул

+мед. 1. Стомах.
2. Камера (сърдечна камера), стомахче (мозъчно стомахче).

вентрикулография

+мед. Рентгенография на сърдечните кухини след впръскване на контрастно вещество в тях.

вербигерация

+мед. Многократно повтаряне на едни и същи безсмислени думи или фрази.

верзио

+мед. Завъртане на плода в матката с цел да се коригира неблагоприятно положение на плода (напр. седалищно предлежание) в благоприятно главично предлежание. Различават се: външна верзия, класическа комбинирана верзия, комбинирана двупръстна верзия.

верзия

+мед. вж. верзио

веризъм

+изк. Ватуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в края на XIX в.

вестибулум

+мед. Предверие — кухина или пространство, което води към друга кухина или канал, напр. предверието на костния лабиринт на вътрешното ухо.

вживотявам

_~ се
рядко_ заприличвам на животно, започвам да се държа като животно

взятничество

разг.
подкуп, рушвет (от „взятка“)

вивификация

+мед. Освежаване на краищата на една рана чрез изсичането им, с цел стимулиране на зарастването.

визус

+мед. Зрителна острота.

вилушка

+Диал.
вилица

виндикация

Изискване, предявяване права върху нещо.

вирилизъм

+мед. Наличие на мъжки вторични полови признаци у жени. Дължи се на хиперандрогенемия. Наблюдава се повишено окосмяване, задебелен глас, малки гърди, увеличен клитор, аменорея и др.

хасъл

разг. +остар.
1. истински, същински
2. точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност

копанче

+остар.
бутче от пиле или кокошка

вич

обл.
Изкривен гвоздей, винт, свредел

вишнуизъм

+рел. Клон на индуизма — почитане главно на бог Вишну като закрилник на света.

вкокалявам

вкокалявам се, вкокаляваш се, несв. и вкокаля се, св. Ставам твърд като кокал.

владам

+остар.
владея

влюбя

да се влюбя, влюбиш се, мин. св. влюбих се, мин. прич. влюбил се, св. — вж. влюбвам се.

джубе

+остар.
дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа

воалит

Битумна мушама с основа от стъклен воал.

волвулус

+мед. Форма на странгулационен илеус — завъртане на черво (най-често тънко черво или сигма) около оста си, при което се нарушава пасажа на стомашно-чревния тракт и настъпва остра чревна непроходимост.

волиер

Стопанство за отглеждане на диви птици.

волтерианство

Мироглед, основан на философските възгледи на Волтер — просветител и борец против монархията и църковната власт. Общо название на прогресивните възгледи в политиката и свободомислието по религиозните въпроси през XVII и XIX в.

вомик

+мед. Обилно изхрачване сутрин с “пълна уста” на голямо количество гнойна материя, напр. при бронхиектазии.

вра

вра се, вреш се, мин. св. врях се, мин. прич. врял се, несв. Разг. 1. Въвирам се, вмъквам се; провирам се. Постоянно се вре в краката ми. 2. Прен. Пренебр. Намесвам се, участвам, без да съм поканен. Постоянно се вре, където не му е работа. Ти какво се вреш в чуждата работа
• Вра се между шамарите. Разг. Пренебр. Сам си причинявам неприятност.

връцвам

връцвам се, връцваш се, несв. и връцна се, св. Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе.

всадник

книж. +остар.
конник, ездач

вслушвам

вслушвам се, вслушваш се, несв. и вслушам се, св. 1. Напрягам слуха си и вниманието си, за да различа, да разбера. Той се вслушваше във всеки шум. 2. В кого/в какво. Вземам под внимание, съобразявам се. Така е, като не се вслушваш в думите ми.

втека

да се втека, втечеш се, мин. св. втекох се, мин. прич. втекъл се, св. — вж. втичам се.

вулвовагинит

+мед. Едновременно възпаление на външните женски полови органи и влагалището.

вулвит

+мед. Възпалителни заболявания на външните полови органи у жената. Биват инфекциозни, причинени от гъби, стрептококи, стафилококи, вируси (човешки папиломен вирус, херпесни вируси), паразити и неинфекциозни вулвити — от физични и химични фактори.

възгордявам

възгордявам се, възгордяваш се, несв. и възгордея се, св. Ставам горделив.

възможхост

вж. възможност

въркузун

ремък или връв за стягане на потури, гащник

върхам

+Диал.
вършея

въшливост

+мед. вж. педикулоза

вясна

вясна се, веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св. — вж. вясвам се.

гастроентероколи

+мед. Възпаление на лигавицата на стомаха и червата.

гастроентеростом

+мед. Оперативно създаване на съединение между стомаха и тънките черва.

гагауз

българи християни във варненско, на които родният език е турски

галакторея

+мед. Спонтанно изтичане на мляко от гръдните жлези, което не е свързано с раждане и кърмене. Дължи се на хиперпролактинемия, на прием на някои медикаменти и др.

галактоцеле

+мед. Киста на гръдната жлеза, изпълнена с течно млекоподобно съдържимо. Възниква в резултат на запушване иа млечен канал, обикновено в периода на кърмене.

гамаглобулин

+мед. вж. гама-глобулин

гамета

+мед. Зряла мъжка или женска полова клетка (сперматозоид или яйцеклетка).

ганглиом

+мед. Тумор на периферната нервна система, произхожда от ганглийни нервни клетки.

ганглионевром

+мед. вж. ганглиом

привижда ми

или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _привиди ми се, +св. Струва ми се, че виждам нещо, което в действителност го няма. Привиждат ми се странни същества._

гарез

+Диал.
омраза, злоба към някого

гастралгия

+мед. Стомашна болка, болка, локализирана в стомаха.

гастректомия

+мед. Оперативно отстраняване на целия стомах.

гастродуоденит

+мед. Възпаление на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

гастродуоденостомия

+мед. Оперативно създаване на ново съединение (анастомоза) между стомаха и дуоденума.

гастроколичен

+мед. Отнасящ се до стомаха и дебелото черво.

гастроптоза

+мед. Смъкване, спадане на стомаха, по-ниско разположение на стомаха, напр. при значително отслабване и др.

гастрорафия

+мед. Шев на стомаха, напр. оперативно затваряне на перфорирала язва.

гастротомия

+мед. Оперативно разрязване на стомаха.

гастрофет

Вид арбалет използван от древните гърци. Гастрофетът се е опирал в земята и в корема на стрелеца и така чрез собственото му тегло се е запъвал.

гастроцеле

+мед. Херния на стомаха — изпъкване на част от стомашната стена при дефект в мускулния й слой.

гаструла

+мед. Стадий в развитието на зародиша — двуслоен зародиш, произлязъл от бластулата (еднослоен зародиш). Има външен слой (ектодерма), вътрешен слой (ендодерма) и празнина — гастроцел.

генитоуринарен

+мед. вж. урогенитален

герминативен

+мед. Зародишен.

герон

+ист. Старейшина — член на съвета на старейшините в Спарта.

гестаген

Синтетичен хормон, близък до прогестерона.
вж. прогестерон

гещалтпсихология

+псих. Направление в психологията от началото на ХХ в. , което разглежда цялостния характер на възприятието като първично дадено качество на съзнанието, без да е обективно детерминирано.

гибус

+мед. Деформация на гръдния отдел на гръбначния стълб.

гингива

+мед. Венец на зъбите — околозъбни лигавични участъци, които покриват алвеоларните израстъци на челюстите.

гингивектомия

+мед. Изрязване на част от венеца, напр. при хипертрофирали венци и др.

гинекомастия

+мед. Увеличение на млечната жлеза у мъжа, което може да бъде едностранно или двустранно. Настъпва хиперплазия на жлезните делчета. Развива се при лечение с естрогенни препарати и други медикаменти, при хронични чернодробни заболявания и др.

глабела

+мед. Неокосменото пространство между веждите.

гландула

+мед. вж. жлеза

гландуларен

+мед. Жлезен, жлезист, отнасящ се до жлезите.

гликемия

+мед. Съдържание на глюкоза в кръвта, измерва се в mmol/l или в mg/dl.

гликогенеза

+мед. Синтез на гликоген от глюкоза, извършва се главно в черния дроб.

гликогеноза

+мед. Група наследствени заболявания, при които са нарушени синтезата или разграждането на гликогена поради дефект на ензимите, участващи в тези два процеса. В резултат настъпва обилно натрупване на гликоген в различните органи.

гликогенолиза

+мед. Разграждане на гликогена до глюкоза.

гликонеогенеза

+мед. Синтез на глюкоза от лактат, глицерол и аминокиселини.

глиом

+мед. Общ термин за тумори на централната нервна система, произхождащи от клетките на невроглията.

глотис

+мед. Гласна цепка — ограничава се от двете истински гласни гънки (рlicae vocalis).

гломерул

+мед. Функционална единица на нефрона, която представлява клъбце от капиляри, които произлизат от една артериола, наречена внасящ съд (vas afferens), и се оттичат към друга артериола, наречена изнасящ съд (vas efferens). Гломерулите се разполагат в кoровата част на бъбрека.

гломерулонефрит

+мед. Двустранно дифузно възпаление на бъбреците със засягане предимно на гломерулите.

гломус

+мед. Клъбце, съдово клъбце.

глосалгия

+мед. Болка в езика.

глосит

+мед. Възпаление на езика.

глосоплегия

+мед. Парализа на мускулите на езика.

глотогония

Произход на езика.

глотология

Наука за езика.

глутеален

+мед. Седалищен, отнасящ се до седалищната област.

глухонемота

+мед. вж. слухова немота

глюкозурия

+мед. Отделяне на глюкоза в урината поради повишаване на кръвната захар и превишаване на бъбречния праг за глюкоза (10 mmol/l). Основен симптом е при захарен диабет.

гнатосхизис

+мед. Вродено разцепване на горната челюст, често с цепка на устната и на небцето.

привоя

+остар.
широк и здрав ремък, използван в някои механизми

голубче

гълъбче

гонадотропен

+мед. Въздействащ на половите жлези, напр. гонадотропни хормони (фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон), продуцирани от предния дял на хипофизата, които влияят на половите жлези.

гонартрит

+мед. Възпаление на колянната става.

гранулоцитопения

+мед. Понижаване на гранулоцитите в кръвта.

гранулозен

+мед. Зърнест, зърнист, гранулиран.

грануломатоза

+мед. Заболяване, при което се образуват грануломи, напр. туберкулоза, луес, саркоидоза, туларемия, коремен тиф и др.

шиканирам

1. извъртам, правя шикани
2. заплитам, обърквам нарочно, преча, извъртам в съдебен
процес

гугол

Число с име в математиката, равно на 10 на степен 100 или на 1 със сто нули. Терминът е измислен през 1938 година от деветгодишния Милтън Сирота, племенник на американския математик Едуард Кеснер. Кеснер популяризира названието в книгата си Математиката и въображението (Mathematics and the Imagination, 1940).

Името Гугъл на популярната Интернет-търсачка Google идва от тази дума, като е търсено повече фонетично, отколкото смислово съответствие.
вж. гугъл

1 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000 0000000000

гуркам

потапям нещо цяло във вода; гмуркам

гьоз-бояджилък

+Диал.
хитрец, шмекер, измамник

джибринка

обл.
гроздова ракия

гьотерица

1. по споразумение, всички заедно
2. направо през просото

гьотурица

вж. гьотерица

гюрюлтия

+остар.
глъчка, врява, шум

дарсонвализация

+мед. Прилагане на променливи високочестотни токове с лечебна цел — подобряване на кръвооросяването, стимулиране на обменните процеси в тъканите, подобряване на трофиката, противосърбежен ефект и др. Различават се абща и локална дарсонвализация.

фарси

натъпкан (и +Прен.)

дакриопс

+мед. Ретенционна киста, развиваща се в слъзната жлеза или в изходните й канали. Дължи се на обструкция на слъзните пътища.

дакриоаденит

+мед. Възпаление на слъзната жлеза. Протича остро и хронично. Характеризира се с оточен и болезнен горен клепач, увисване надолу на темпоралната му част, оточна и увеличена слъзна жлеза и др.

дакриоцистит

+мед. Възпаление на слъзната торбичка. Дължи се на запушване на слъзните пътища при хронично възпаление на носната лигавица или конюнктивата. Дакриоцистит на новороденото възниква поради затваряне на носо-слъзния канал от мембрана, която съществува по време на вътреутробното развитие, но по време на раждането е вече отворена. Рядко тя персистира и причинява дакриоцистит.

дактилалгия

+мед. Болка в пръстите.

дактилогрипоза

+мед. Изкривяване на пръстите.

дактилодиния

+мед. вж. дактилалгия

дактилоспазъм

+мед. Спазъм на един или повече пръсти.

двумислен

двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.същ. двусмисленост, двусмислеността, ж.

девитализация

+мед. Лишаване от жизнеспособност.

дембелхане

разг. ирон.
къща, дом за мързеливци

висон

книж. +остар.
някогашна скъпа тъкан

чумбер

кърпа за глава, чембер, забрадка

декапитация

+мед. Обезглавяване.

декокт

+мед. Изварявам, приготвям отвара.

декортикация

+мед. Оперативно премахване на кората на даден орган.

декстрокардия

+мед. Вродена аномалия, при която сърцето се намира в дясната половина на гръдната кухина. Наблюдава се по-често като елемент на обратно разположение на вътрешните органи и по-рядко като изолиран порок.

декубитус

+мед. Некроза на тъкан, развиваща се в участъци, които са подложени на натиск. Най-често се локализира по гърба, сакралната област и петите при лежане по гръб.

декурзус

+мед. Ход, протичане, развитие, напр. протичане на болест.

деликатна

нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива

демаскулизация

Противоположен на дефеминизация процес, може да навреди сериозно на мъжката психика и поведение.

бешлик

+остар.
турска монета от 5 гроша

демултиплексор

Комбинационна логическа схема, при която един вход се превключва към няколко изхода в съответствие с подавания цифров код на адресните входове.
По функционалност е противоположност на мултиплексора.
вж. мултиплексор
вж. комбинационна логическа схема

денервация

+мед. Прекъсване на инервацията на дадена тъкан или орган, напр. при прерязване на нервите, които ги инервират, при увреждане на нервите от заболявания, травми, химични вещества и др.

дентиция

+мед. 1. Съзъбие.
2. Никнене на зъбите.

денутриция

+мед. Липса на хранене, лошо хранене.

дервишин

+остар.
мохамедански монах (калугер)

дерибей

самовластен турски управник; самовластник, потисник

дермабразия

+мед. Процедура за отстраняване на белези от акне, която се извършва с шкурка, въртящи се телени четки или други абразивни материали.

дерматомикоза

+мед. Микотично заболяване на кожата, причинено от дерматофити от три рода: Microsporon, Trichophyton и Epidermophyton. Биват повърхностни и дълбоки (системни).

дерматофития

+мед. вж. дерматомикоза

дермографизъм

+мед. Появяване на бели или на червени ивици по кожата при механичното й дразнене.

десенсибилизация

+мед. Намаляване чувствителността на организма към даден алерген. Чрез подкожно инжектиране на алергена в постепенно повишаващи се дози се създава имунен толеранс към него.

десикация

+мед. Изсушаване, изсъхване, обезводняване.

десквамация

+мед. Лющене — отпадане на най-горния рогов слой на кожата.

десцензус

+мед. Спускане, смъкване, спадане на орган, напр. на матката.

деус

В съчетание с deus ex machina литер._ Сценично средство в старогръцкия театър, при което богът се появява на сцената посредством механизъм.+Прен. Изкуствена развръзка на драма чрез неочакван външен фактор.

деферентит

+мед. Възпаление на семепровода (ductus deferens).

децидуа

+мед. Маточната лигавица по време на бременността. Различават се: базална децидуа (лежи между зародиша и миометриума), капсулна децидуа (намира се между зародиша и просвета на матката) и пристенна децидуа — цялата останала част от лигавицата, покриваща тялото и дъното на матката.

децимация

+ист. Наказване със смърт по един на всеки десет души, определени със жребий.разш._ Унищожаване на много хора

джембър

, мн. джемпъри, (два) джемпъра, м. Лек дамски костюм, обикновено без подплата.

дърхолек

+Диал.
старец, дъртак

джобур

дървен съд, каца с тясно дъно и широк отвор

давия

+остар.
съдебно дело, процес

джуздан

чанта за книжа; кожен джобен портфейл

джуни

разг.
устни, бърни, джуки

дзвиска

диал. Млада овца, която още не е раждала.
вж. първескиня

дзен

+рел. Японска будистка секта на основата на шинто и китайския чан, въведена от монаха Ейсай през 1192 г. признаваща само личността Буда и предаваща духовното познание от учител на ученик през медитация, концентрация_ и интуиция.

дина

Библейско тълкуване: Дъщеря на Яков от Лия — Бит. 30:21. Единствената му дъщеря, за която се споменава в Св. Писание. Когато Яков с всичката си челяд отива в Салим, един от тамошните князе на име Сихем се влюбва в Дина, и я прелъстява. За тази измама братята на Дина, Симеон и Левий вероломно отмъстили с убийство и кражба, за голяма жалост на баща им Яков — Бит. 34гл. , 49:5,7. Дина вероятно е отишла с Якововата челяд в Египет — Бит. 46:15.

диа-

Първа съставна част на сложни думи със значение „пред, раз“.

диактричен

Който служи за различаване различителен. Диактричен знак, към буква за различаване на друг знак, оценка на произношението, дължина или краткост и др.

диапедеза

+мед. Преминаване на кръвни клетки през неповредените стени на капилярите в околната тъкан.

диастаза

+мед. Раздалечаване един от друг, напр. на правите коремни мускули.

диастема

+мед. Разстояние, празнина между два съседни зъба, напр. между средните резци на горната зъбна редица.

диатриба

Разговор, развлечение. Изследване; Жлъчна реч с лични нападки.

диафаноскопия

+мед. Метод за изследване на органите чрез просветляването им с тесен сноп светлина. Използва се напр. при диагностиката на хидроцеле, за откриване на вътреочни тумори и др.

диафиза

+мед. Средната част на дългите тръбести кости, разположена между двете епифизи. Изградена е от дебел слой компактно вещество и във вътрешността си съдържа канал, изпълнен с костен мозък.

диафореза

+мед. Силно потене, обилно изпотяване.

приболява ме

или те, го, я, ни, ви, ги), +несв. и _приболи ме, +св.; безл._
1. Внезапно и за кратко ме заболява.
2. Боли ме слабо през определени периоди от време.
Синоними: (словосъч.) боли ме, наболява ме, чувствувам болки, мъча се, присвива ме, заболява ме, страдам

дивертикул

+мед. Издуване като торбичка в стенатa на кухи органи, напр. дивертикул на хранопровода, на тънките червата (Мекелов дивертикул), на дебелото черво, на пикочния мехур.

дигестия

+мед. Храносмилане.

дигестивен

+мед. Храносмилателен, отнасящ се до храносмилането.

диенцефалон

+мед. междинен мозък — разполага се между базалните части на крайномозъчните полукълба. Състои се от таламов мозък (таламус, метаталамус и епиталамус) и хипоталамус.

диз

Представка със значение: разделяне, отделяне, отрицание; „раз-“ или „не-„, напр. диспозиция.

дизартрия

+мед. Затруднен говор — нарушава се произнасянето на звуковете. Дължи се на огнищни увреди на централната или на периферната нервна система. Нарушена е инервацията на мускулите, участващи в артикулацията.

дизакузис

+мед. Поява на дискомфорт или болка в ухото при възприемане на някои звуци.

дубара

+остар.
измама, лъжа, хитрост

дизурия

+мед. Затруднено и болезнено уриниране.

дикирий

Двусвещник — свещник с две свещи, с които архиереят благославя, символизиращ Божественото и човешкото естество на Господ Иисус Христос. Църковна утвар — свещени съдове които се използват в църковното богослужение.

дикротичен

+мед. Двоен, раздвоен, напр. дикротичен пулс (pulsus dicrotus).

дилатация

+мед. Разширение, напр. на сърдечните кухини, на стомаха.

дилям

+остар.
дялам

диметилкетон

+мед. вж. ацетон

димитно

по-сложна тъкан (вж. лито) с четири нищелки

дине

тържествена вечеря

диплегия

+мед. Двустранна парализа — парализа, засягаща двете страни на тялото.

диплопия

+мед. Двойно виждане — зрително нарушение, при което болния вижда предметите двойни.

дис

вж. диз

дисбазия

+мед. Разстройство на ходенето, затруднено ходене.

дисгермином

+мед. Злокачествен герминативноклетъчен тумор — произхожда от недиференцирани зародишни клетки на яйчника или на тестиса.

дисгеузия

+мед. Извращение на вкуса, среща се напр. при психично болни.

дискератоза

+мед. Неправилно вроговяване на кожата, нарушена кератинизация.

дискория

+мед. Неправилна форма на зениците.

дискус

вж. дискос

дислалия

+мед. Разстройство на говора — неправилно произнасяне или заменяне на един звук или група звукове с други.

дисменорея

+мед. Болезнена менструация. Бива първична и вторична.

диспареуния

+мед. Болезнен или затруднен полов акт.

диспнея

+мед. Задух, затруднено дишане. Различават се: инспираторна, експираторна и смесена диспнея.

диспротеинемия

+мед. Нарушение на нормалното количествено съотношение между белтъчните фракции на кръвта.

диссимулация

+мед. Умишлено прикриване на болестни симптоми.

дистензия

+мед. Разтягане, разширяване, напр. разтягане на ставна капсула (от събиране на течност в ставата), абдоминална дистензия (от събиране на газове и течности в стомах, черва или в перитонеалната кухина).

дистимия

+мед. Разстройство на емоциите, при което болестно се засилват астеничните емоции — тъга, мъка. Типична е за депресивния синдром. Обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др.

дистопия

+мед. Ненормално разположение на тъкани или органи, напр. дистопия на бъбрека — намира се на необичайно място.

дисторзия

+мед. Временно преминаване на границите на нормалната подвижност на една става след травма. Ставната капсула и връзките са преразтегнати, но анатомичната им цялост не е нарушена.

дисфагия

+мед. Затруднено гълтане, болния има чувството, че хапката засяда. Различават се две форми: орофарингеална и езофагеална дисфагия.

дисфазия

+мед. Нарушение на говора.

дисфония

+мед. Разстройство в образуването на гласа, дрезгав или пресипнал глас.

дифузионизъм

Учение, според което основен двигател на обществения живот се смята взаимното проникване на отделни култури.

дихарма

1. букв. нося, държа
2. обобщаващо понятие за Великия ред, на който е подчинен света
3. основата на човешкия морал и етика, закономeрния ред във вселената, законът на кармически управляваното прераждане
4. духовни съдържания, обекти на мисълта, идеи, представляващи отражения на нещата в духа на човека

дишъ-парасъ

вж. дишъ-хакъ

дишъ-хакъ

пари, които взимали самозабравили се османци от нагостили ги християни, задето били хабили зъбите си при яденето

терезия

+Диал.
теглилка, везни

приисква ми

или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _прииска ми се, +св.; безл._ Внезапно ми се появява желание за нещо; прищява ми се.

жиница

+Диал.
язва, живеница

доксан-докус

деветдесет и девет
прен. Голямо количество.

доландарджилъци

+Диал.
измамничества

доландарджия

+Диал.
мошеник, хитрец

долапчилък

+остар. +Диал.
хитрини, интриги

долапчия

+остар. +Диал.
хитрец, измамник

долихоцефал

антроп. Човек със сравнително тясна и дълга глава; долигоцефал.

домогна

домогна се, домогнеш се, мин. св. домогнах се, мин. прич. домогнал се, св. — вж. домогвам се.

донатист

+ист. Привърженик на отцепническата църква на епископ Донат (ІV в. ) в Северна Африка, която се противопоставяла на помпозността и лицемерието на римската църква и се придържала към простотата и смирението; ревностно преследвана от. св. Августин.

доплаче

да ми се доплаче, мин. св. доплака ми се, мин. прич. доплакало ми се, св. — вж. доплаква ми се.

дорзален

+мед. Отнасящ се до гърба, разположен откъм гърба.

патрика

+нареч.
патриарх

драм

стара мярка за тежина, равна на 1/400 част от оката или 1/312
част от килограма

дромоним

Географско название на път.
вж. топоним

дромотропен

+мед. Променящ скоростта на провеждане на възбуждението. Различават се отрицателен (намаляващ) и положителен (увеличаващ скоростта на провеждане навъзбуждението) дромотропен ефект.

дръмон

вж. дармон

дряхлост

вж. дряхлявост

дряхлявост

книж. +остар.
немощ, отпадналост, грохналост

дряхнал

книж. +остар.
отпаднал, немощен, слаб, грохнал

гьоз-гьоре

+Диал.
явно, очевидно

дулап

кладенец без ограда

дърми

+Диал.
1. дрипи
2. вземам си ~те махам се, отивам си

дълнал

задълбочил

дървета

Библейско тълкуване: Често се употребяват за изобразяването на царе, или на богати и силни хора — Пс. 37:35; Ис. 2:13; Дан. 4:10-26; Зах. 11:1,2. "Дървото за познание на доброто и на злото", роди забранения плод, с яденето на който Адам гибелно разшири познанията си (на добро с загубата му, на зло и на горест от опитност) — Бит. 2:9,17. "Дървото на живота", вероятно е залог и средство за живот, печат за вечна святост и блаженство, ако човека не беше съгрешил. Сравни с Отк. 22:2.

кемане

+остар.
цигулка

дюген

вж. дюкян

енцефаломиелит

+мед. Възпаление на главния и гръбначния мозък.

ев-

Първа съставна част на сложни думи със значение „добре, благо“.

евазионизъм

литер._ Литературно течение, търсещо убежище от жестоките житейски реалности в един идеализиран илюзорен свят.

евентрация

+мед. Излизане в подкожието на коремни органи или части от тях, покрити с париетален перитонеум, след оперативен разрез или травматично увреждане на коремната стена.

евнухоидизъм

+мед. Непълно развити половите органи и вторичните полови белези, съчетано с диспропорционално телосложение (дълги долни крайници и къс труп). Дължи се на хипогонадизъм — хипофункция на половите жлези (тестисите) у мъжа.

евхити

+рел. Християни сектанти, отричащи светите тайнства и виждащи само в молитвата средство за спесение.

еготизъм

Прекалено чувство за значението на собствената личност.

едематозен

+мед. Оточен, подпухнал, характеризиращ се с оток.

езотропия

+мед. вж. конвергентен страбизъм

езофагеален

+мед. Хранопроводен, отнасящ се до хранопровода.

езофагит

+мед. Възпаление на хранопровода.

езофагодиния

+мед. Болка в хранопровода.

езофагоскопия

+мед. Ендоскопско изследване, при което се оглеждане вътрешността на хранопровода с помощта на езофагоскоп.

езофагоспазъм

+мед. Спазъм на хранопровода.

езофагостеноза

+мед. Стеноза на хранопровода, стриктура или общо стеснение на хранопровода.

ейдетизъм

Явление близко до ясната образна памет, което се състои в запазване образа на предмета дълго време след неговото изчезване от зрителното поле.

екзантем

+мед. Кожен обрив.

екзацербация

+мед. Изостряне, влошаване на заболяването.

екзега

Тълкуване на библейски текстове. Тълкуване на литературно произведение или друг документ.

екзистенц-миниму

+книж. Най-малкото, което е необходимо за съществуване.

прикипява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _прикипи ми, +св.; безл._ Внезапно ми кипва, обхваща ме гняв; избухвам.

екзостоза

+мед. Костен израстък — абнормен костен растеж от повърхността на кост.

екзотропия

+мед. вж. дивергентен страбизъм

екзофталм

+мед. Изпъкване напред на очната ябълка. Може да бъде едностранен, двустранен, постоянен, непостоянен и др. Възниква в резултат на увеличаване на съдържимото на орбитата при кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, хипертиреоидизъм и др.

ексикоза

+мед. Силно обезводняване на организма, напр. при профузни диарии.

ексклузивно

Което не се споделя с други.

В журналистиката ексклузивно интервю се нарича информация споделена само с един журналист или агенция, който има правата да публикува.

Има ексклузивно право да работи с тази машина.

екскориация

+мед. Одраскване — механично нарушение целостта на епидермиса с линеарен характер.

експекторация

+мед. Отхрачване, отделяне на храчки.

експирация

+мед. Издишване.

експликативен

+книж. Пояснителен.

експромпто

неочаквано, без подготовка

екстензор

+мед. Разгъвач (мускул), напр. мускули разгъвачи на палеца на ръката са: m. extensor pollicis brevis, m. extensor pollicis longus.

екстирпация

+мед. Изкореняване, изтръгване, отстраняване.

екстра-

Първа съставна част на сложни думи със значение „навън“ или „извънредно“.

екстраверт

+псих. Човек с психическа нагласа, обърната към външния свят. Противоположно на интроверт.

екстрамурален

+мед. Извънстенен, разположен извън стената на даден орган.

екстраутеринен

+мед. Извънматочен, намиращ се извън матката.

екстрофия

+мед. Вродена аномалия, при която част от вътрешен орган се намира извън тялото, напр. екстрофия на пикочния мехур.

ексудат

+мед. Възпалителен излив — излязлата при възпаление от стените на малките съдове течност. Ексудатът е богата на белтъци, може да съдържа левкоцити, еритроцити, микроорганизми. Бива: серозен, фибринозен, гноен, хеморагичен.

ексудация

+мед. Излизане на течност от кръвоносните и лимфните съдове при възпаление.

ексфолирам

Процес, при който се отстранява горния слой клетки на кожата, посредством различни козметични средства. По този начин, кожата става по-гладка, порите изглеждат по-малки, а тена става равномерен.
Ексфолиращ гел за лице.

ексцизия

+мед. Изрязване, отстраняване на част от тъкан или орган.

ектазия

+мед. Разширяване, разтягане на кух орган, напр. бронхиектазии.

ектима

+мед. Пиодермия, причинена най-често от Str. рyogenes, смесена стрепто-стафилококова инфекция. Протича с появята на фликтени (хлабави мехури), изпълнени с гнойно-хеморагично съдържимо. Те се разкъсват, образуват се язви, които се покриват с кафяви до черни крусти. Преминават с или без образуване на белег.

ектопия

+мед. Аномалия, при която органите са разположени извън обичайната се анатомична област, напр. тазова ектопия на бъбрек.

ектобласт

+мед. вж. ектодерма

ектодерма

+мед. Външен зародишен лист, от който се развиват епидермисът, нервната система и сетивните органи.

ектропион

+мед. вж. ектропиум

ектропиум

+мед. Обръщане на клепача навън.

екхимоза

+мед. Кръвоизливно петно — излизане на кръв от съдовете в подкожието, най-често при травми. Различават се от петехиите (точковидни кръвоизливи) само по това, че са с по-големи размери.

елеат

Представител на гръцко учение от IV—V в. пр. Хр. , според което истинското битие е неизменно, а видимото разнообразие е илюзорно (Зенон, Парменид).

ембриотомия

+мед. Плодораздробяваща операция — разсичане тялото на мъртъв плод, застанал в неправилно положение, при което раждането по вагинален път невъзможно.

емеж

вж. емиж

емезис

+мед. Повръщане.

емиж

+Диал.
триъгълна, симетрична долна част на ралото

еминджии

хора, които изработват или продават обуща, обущари

еминентен

+книж. Изтъкнат, издигнат.

еминии

плитка, лека обувка без ток

емпием

+мед. Събиране на гной в естествена телесна кухина, главно в плевралната кухина.

емпириомонизъм

Разновидност на емпирическия критицизъм, според която съзнанието е първично, а материята вторична.

емпириосимволизъм

Разновидност на емпирическия критицизъм — субективна идеалистическа философия, според която представите и понятията не са отражения на реални предмети в съзнанието, а само символи на нашите усещания.

енантем

+мед. Обрив по лигавиците.

ендартериит

+мед. вж. ендартерит

ендартерит

+мед. Възпаление на интимата на артериите.

ендобласт

+мед. вж. ендодерма

ендокард

+мед. Тънка ципа, която покрива цялата вътрешна повърхност на мускулния слой на сърцето.

ендолимфа

+мед. Лимфоподобна течност, която изпълва ципестия лабиринт на вътрешното ухо.

ендометрит

+мед. Възпаление на лигавицата на матката — ендометриума.

ендометриум

+мед. Лигавица на матката, покрита е от еднореден цилиндричен епител.

ендомиокардит

+мед. Възпаление на ендокарда и миокарда.

ендотелиом

+мед. Всеки тумор, произхождащ от ендотела.

ендотоксин

+мед. Токсин, който се освобождава при разрушаването на Грам отрицателни микроорганизми, напр. холерен вибрион, шигели и др. Представлява липополизахарид. Предизвиква повишаване на температурата, хипотония и др.

енервирам

_~ се_

+остар.
нервирам се

енергетизъм

Течение в науката от края на XIX и началото на XX в. , което се опитва да обясни движението без материята и да сведе всички явления в природата, обществото и мисленето до прояви на енергия, лишена сама от себе си от всякаква материална същност.

еничер

обучен турски войник, който е взет от малък от християнско семейство

енофталм

+мед. Хлътване на очната ябълка в орбитата. Възниква при фрактури на орбитата, парализа на симпатиковата инервация (синдром на Клод Бернар-Хорнер), силна кахексия и др.

ентелехия

У Аристотел — Нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. У Лайбниц — монад. У някои виталисти, нематериално жизнено начало, което направлява развитиетото на организма отвътре — жизнена сила.

ентероанастомоза

+мед. Оперативно създаване на връзка между два сегмента на тънките чарва след резекция на част от тънките черва.

ентеропексия

+мед. Оперативна фиксация на сегмент от черво към коремната стена.

ентероптоза

+мед. Смъкване, спадане на червата, по-ниско разположение на червата в коремната кухина.

ентерорагия

+мед. Кръвотечение от червата.

ентерорафия

+мед. Хирургичен шев на черво.

ентропиум

+мед. Състояние, при което мигленият ръб, а при тежки случаи и кожата на клепачите е обърната навътре. Получава се триене на миглите и кожата върху роговицата и конюнктивата и настъпва травматичен кератоконюнктивит.

енуклеация

+мед. Олющване, обелване, оперативно отстраняване, напр. на очна ябълка, на кисти, на ограничени с капсула тумори и др.

енхондром

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от зародишни хрущялни клетки. Засяга метафизата или диафизата на късите тръбести кости на ръката и ходилото. Дълго време протича безсимптомно, появява се подутина, няма болка, получават се патологични фрактури.

енцефаломалация

+мед. Огнищно размекване на главния мозък поради исхемия, хеморагия и др.

енцефаломенингоцеле

+мед. Херния на мозъчните обвивки и на мозъчното вещество, които излизат през отвори (дефекти) на черепните кости. В херниалния сак има част от мозъчното вещество и ликвор.

енцефалон

+мед. Главен мозък, разполага се в черепната кухина. Състои се от продълговат мозък, мост, малък мозък, среден мозък, междинен мозък и краен мозък.

еозинофилия

+мед. Увеличен брой еозинофилни гранулоцити в кръвта, напр. при паразитни инфекции, алергични заболявания и др.

еон

+мит. Олицетворение на времето у древните гърци. Неопределено дълъг период от време; епоха на вселената; космически цикъл;3. У гностиците — всеки от произлезлите от бог духове — посредници между бог и човек; ангелоподобни сили, изпълващи плеромата.

епендима

+мед. Еднослоен епител, който постила централния канал на гръбначния мозък и мозъчните вентрикули (стомахчета).

епи-

Първа съставна част на сложни думи със значение „върху, на, отново“.

прилошава ми

или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _прилошее ми, св. ; безл._ Внезапно ми става лошо; призлява ми.

епидермофития

+мед. Микотично заболяване на епидермиса, причинено от гъбички от род Epidermophyton. Различават се епидермофития на стъпалата, на ингвиналните гънки и др.

епидидим

+мед. Придатък на семенника. Има червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на тестиса. Състои се от горна, разширена част — глава на епидидима, от тяло и опашка.

епидидимит

+мед. Възпалително заболяване на епидидима, протичащо остро или хронично. В зависимост от причинителя се различават неспецифичен и специфичен епидидимит.

епикард

+мед. Външен слой на сърдечната стена — гладка и тънка ципа, която се прикрепва към външната повърхност на миокарда. Представлява висцералният лист на перикарда.

епикант

+мед. вж. епикантус

епикантус

+мед. Вертикална кожна гънка на клепачите, разположена във вътрешния клепачен ъгъл симетрично на двете очи. Често се съчетава с други орбитофациални аномалии. Нормална находка е при хората от монголоидната раса.

епикондил

+мед. Къси грапави израстъци по медиалната и латералната страна на дисталния край на раменната и бедрената кост. Служат за залавяне на мускули и връзки.

еписпадия

+мед. Вродена аномалия, при която уретрата се отваря по дорзалната (горната) страна на пениса. Различават се: гландуларна еписпадия (външният отвор на уретрата се локализира по гърба на главичката), корпорална еписпадия (по тялото на пениса) и пенопубична еписпадия.

епистаксис

+мед. Кръвотечение от носа.

епителиом

+мед. Тумори, произхождащи от епителната тъкан.

епифеномен

Странично явление, което става заедно с друго явление и не му оказва никакво влияние. Второстепенно явление.

епифизиолиза

+мед. Отделяне, отлепване на епифизата от метафизата на костта, напр. епифизиолиза на лъчевата кост.

епонихиум

+мед. Тънка ивица в задния край на нокътя, която се спуска върху нокътната плочка. Състои се от гранулозния и роговия слой на епидермиса.

епулис

+мед. Тумор или тумороподобно образувание на венците.

еризипел

+мед. Стрептококова инфекция, протичаща с токсиинфекциозен синдром (висока температура, втрисане, тахикардия, хипотония) и локални промени — зачервени, оточни, добре очертани плаки, може да има и хеморагии, були, некроза.

еристика

+книж. Изкуство за водене на спор.

еритем

+мед. вж. еритема

еритремия

+мед. вж. полицитемия вера

еритробластоза

+мед. Наличие на еритробласти в периферната кръвта.

еритродермия

+мед. Кожни заболявания, при които е налице абнормно зачервяване на кожата.

еритропоеза

+мед. Образуване на еритроцити от миелоидната стволова клетка, нормално в костния мозък.

еритроцитемия

+мед. вж. полицитемия

еритроцитоза

+мед. вж. полицитемия

есеи

+рел. Членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр.

чаре

+остар.
цяр, лек

ескамотирам

Ловко скривам нещо за да измамя.

ескара

+мед. вж. есхара

естезиология

Наука за органите на чувствата.

есхара

+мед. Ограничена суха некроза на кожата в резултат на циркулаторни нарушения, изгаряне и др.

ципури

маловажни неща

етмоидит

+мед. Възпаление на лигавицата на клетките на решетъчната кост (os ethmoidale).

ефелиди

+мед. Малки жьлтокафяви до тъмнокафяви петна, локализирани предимно по кожата на лицето. Наблюдават се по-често при блондини и лица с червеникава коса.

еферентен

+мед. 1. Изнасящ, извеждащ (за кръвоносни съдове).
2. Предаващ импулсите от нервните центрове към периферията, центробежен.

ехинокок

+мед. вж. кучешка тения

ехолалия

+мед. Неволно механично повтаряне на чути думи и изречения.

жамбони

бутчета

живиница

Рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.

жидия

+остар.
еврейка

хафиф

вж. афиф

жидко

разредено, рядко

жидкост

+Диал.
течност

малджия

+остар.
иманяр

жиронда

Партия, коята е готова на компромис с контрареволюцията.

жлезен

+мед. Отнасящ се до жлезите.

журфикс

+остар.
1. определен ден от седмицата за посещение на гости
2. гостуване и забава в тесен кръг, при домашна обстановка

забъкал

1. тъпча, навирам, пъхам
2. забъркал
3. смесвам, приготвям с бъркане

забъквам

вж. забъкал

завървя

несв. завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество — започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.

задълнал

вж. дълнал

заклещтвам

, заклещваш, несв. и заклещя, св. ; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си крака в една дупка между камъните. — заклещвам се/заклещя се. Попадам на тясно място, от което е трудно да изляза. Костта се заклещи между зъбите -.същ. заклещване, ср.

келяво

вж. келево

замеделец

, мн. земеделци, м. 1. Човек, който се занимава със земеделие. 2. Член на земеделска политическа партия.

замедлявам

+остар.
забавям

замогвам

замогвам се, замогваш се, несв. и замогна се, св. 1. Ставам богат, заможен. Някои хора за няколко години се замогнаха. 2. Прен. Укрепвам, заяквам. Дървото пораснало и се замогнало.

занимам

+остар.
заемам

занят

+остар.
зает

заоблачи

заоблачи се, мин. св. заоблачи се, мин. прич. заоблачило се, св. — вж. заоблачава се.

запенвам

запенвам се, запенваш се, несв. и запеня се, св. 1. Започвам да образувам пяна. Вълната се запени и стигна брега. 2. При болест, агония — устата ми се покрива с пяна. 3. Прен. Ядосвам се, разгневявам се, излизам вън от себе си.

заплесвам

заплесвам се, заплесваш се, несв. и заплесна се, св. 1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме се в тоя ремонт, не видяхме как е минало лятото. 2. По какво. Разсейвам се, зазяпвам се. С часове се заплесва по магазините и забравя да купи хляб. 3. По кого/по какво. Увличам се, влюбвам се; ухажвам.прил. заплеснат, заплесната, заплеснато, мн. заплеснати.

запретено

книж.
+остар.
забранено

запример

(в смисъл на) например

заратустра

Древноирански религиозен учител и философ от VIIв. пр. Хр. , създател на религията зороастризъм, с върховен бог Ахура Мазда и разграничаване на доброто и злото.

зартивам

, затриваш, несв. и затрия, св. 1. Какво. Унищожавам; съсипвам. Ограбиха и затриха селото. 2. Разг. Кого. Убивам, унищожавам. Затриха го заради политика. 3. Диал. Какво. Изгубвам; запилявам. Затрих някъде писалката си. 4. Диал. Какво. Преставам да отглеждам, да развъждам (животни или растения). Имахме пуйки, но ги затрихме.

засватя

да се засватя, засватиш, мин. св. засватих се, мин. прич. засватил се, св. — вж. засватвам

затрудя

затрудя се, затрудиш се, мин. св. затрудих се, мин. прич. затрудил се, св. — вж. затрудвам се.

зацуцвам

диал. зацуцвам се

звонкови

метални пари, монети

зелено-

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.

зенонизъм

Учение на древногръцкия философ Зенон, представител на елеатската школа и основател на стоическата философска школа.

зингия

стремена

прилютява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _прилютее ми, +св.; безл._ Внезапно започва да ми люти.

зооноза

+мед. Инфекциозни заболявания по животните, които се предават и на xората, напр. антракс, бяс, бруцелоза, туларемия и др.

зоофобия

+мед. Натраплив страх от определен вид животни.

зор-заман

крайна нужда

иктер

+мед. вж. жълтеница

интервертебрален

+мед. Междупрешленен, разположен между прешлените.

интерскапуларен

+мед. Междулопатков, намиращ се между лопатките.

интерстициален

+мед. Отнасящ се до интерстициума.

интерцелуларен

+мед. Междуклетъчен, разположен между клетките.

идеалреализъм

Напралвение в идеалистическата философия, което отъждествява психическото и материалното битие и допуска интуитивното познаване същността на предметите.

идеократизъм

Стремеж да се подчини всичко на идеите.

идиоматизъм

Обрат на реч, израз, свойствен на един език и непреводим буквално на други. Езикова особеност.

идиопатичен

+мед. С неизвестен произход, есенциален.

иждивение

+остар.
разноски, разходи

иждивявам

църк. разг.
+остар.
изразходвам, харча

избудаля

да се избудаля, избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. — вж. избудалявам

примъчнява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _примъчнее ми, +св.; безл._ Внезапно ми става мъчно.

делям

дялам

изокория

+мед. Еднаква форма и големина на двете зеници.

изометропия

+мед. Еднаква рефракционна способност на двете очи.

изостенурия

+мед. Отделяне на урина с относително тегло 1010 поради ограничена концентрационна способност. Бъбреците не концентрират и не разреждат, а урината става изотонична с кръвната плазма.

призлява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _призлее ми, +св.; безл._ Внезапно ми става зле.
Синоними: (словосъч.) става ми лошо, става ми зле, прилошава ми, припадам, прималява ми, баялдисвам, падам в несвяст, притъмнява ми пред очите, причернява ми

изуй

+остар. +Диал.
събуй

изчервявам

изчервявам се, изчервяваш се, несв. и изчервя се, св. За лице — покривам се с червенина поради свян, срам и др. Момичето се засрами и се изчерви силно.

изчофилено

наперено, натруфено

изчофиля

наперя, натруфя

иконокласт

+ист. Член на религиозна секта през VІІІ в. , бореща се против почитането на иконите; иконоборец.

иктеричен

+мед. Отнасящ се до жълтеница.

илеоцекален

+мед. Oтнасящ се до хълбочното и сляпото черво.

илеум

+мед. Хълбочно черво — дисталната част на тънкото черво.

илеус

+мед. Нарушение в пасажа на стомашно-чревния тракт. Различават се механичен илеус (обтурационен, странгулационен) и динамичен илеус (паралитичен, спастичен).

илеит

+мед. Възпаление на хълбочното черво (илеум).

илеостомия

+мед. Oперативно създаване на отвор (фистула) на тънкото черво в коремната стена за отвеждане на чревното съдържание навън.

илюминати

+ист. Привърженици на различни тайни християнски и масонски общества през ХVІІ—ХVІІІ в. , борили се против йезуитите.

имаго

+псих. По Юнг — несъзнателен прототип на близките, изработен в детството при първите контакти със семейното обкръжение, определящ впоследствие отношенията с околните.

иматериализъм

Философско учение, което отрича съществуването на материя и признава само духа.

имбицилен

мед._ Слаб, безсилен, немощен; слабоумен. Вродено или придобито слабоумие, което е средно между идиотизъм и дебилност.

имена

Библейско тълкуване: Имената при евреите често са имали значение; понякога са показвали едно славно или едно безчестно потекло, а понякога са ознаменували някое произшествие при рождението или през живота на лицата. Разгледайте имената Исмаил, Исав и Яков, както и Мойсей, Ихавод, и др. — Бит. 16:11, 25:25,26; Из. 2:10; 1Цар. 4:21. Някои имена са сложни, и често в такива имена влиза и част от Божието име, Ие, Ио, Ел, и др. , в началото на думата, и Иа, ил, и др. , в края, както в Елиезер — Из. 18:4. Самуил, Йосия, Адония, и др. Понякога, едно име се състояло от едно цяло изречение, каквото е Елиоинай, от Към Йеова са моите очи — 1Лет. 4:36. Ново-Заветните имена, са повечето увековечени стари и семейни имена — Лк. 1:61. Хората на Изток, сменят имената си за незначителни причини; и от това в Св. Писание, едно и също лице се именува с две или повече имена — Рут 1:20; 2Цар. 23:8; Йн. 1:42. Царете често променяли имената на служителите си, когато ги поставяли на по-високи чинове — Дан. 1:6,7; и по тази причина, да се даде някому "ново име", е значело да му се въздаде чест, предимство — Отк. 2:17. Едно Еврейско име, понякога се е пренасяло в гръцкия, с твърде малко изменение, например Илия е станало Илиас. Но понякога едно Еврейско име, се е сменяло с една гръцка дума, еднозначна, но съвсем различна по вид; така името Тома е станало Дидим, а Тавита — Доркас (Сърна).

"Името" на Бога, означава самия Бог, или едно от свойствата му. Да се "въздигне името на умрелия", се тълкува в Рут 4гл. , а да се изкорени родът му в Пс. 9:5.

импетигинозен

+мед. Отнасящ се до импетиго, подобен на импетиго.

ин

В таоизма — един от двата допълващи се и противоположни основни принципи на китайската философия — този на женското начало, на земята, студа, тъмнината, неподвижността и т. н. Противоположно на ян.

инаугурация

В Древен Рим въвеждането в длъжност на авгур.
В наши дни така се нарича церемония при встъпване във висока длъжност, например на ректор на университет, държавен глава, която обикновено се провежда тържествено.

инвагинация

+мед. Вмъкване, вгъване.

инвектива

+книж. Словесни нападки, оскърбителни думи.

ингвинален

+мед. Слабинен, отнасящ се до слабинната област.

индигестия

+мед. Нарушено храносмилане, протича с дискомфорт, гадене, оригване, подуване на корема и др.

индолентен

+мед. Неболезнен.

индурация

+мед. Уплътняване и втвърдяване на тъкани, напр. induratio penis plastica — уплътняване на кавернозните тела на пениса поради абнормна продукция на фиброзна тъкан.

инкарцерация

+мед. Заклещване, напр. заклещване на херния.

инкреторен

+мед. Вътрешносекреторен, отнасящ се до вътрешната секреция, ендокринен.

чакрък-кефлия

+Диал.
пийнал, развеселен от пиене

иноперабилен

+мед. Състояние, което не може да бъде лекувано чрез операция, неподходящ за оперативно лечение.

инсерция

+мед. 1. Прикрепване, залавяне, залавно място, напр. мястото на закрепване на скелетните мускули към кост.
2. Генна мутация — вмъкване на нуклеотидна двойка в даден ген, при което се променя неговата структура.

инсектициди

+мед. Вещества, използвани за унищожаване на насекоми.

инстилация

+мед. Капване, накапване, вливане на лекарствени средства капка по капка.

инсулином

+мед. Аденом на панкреаса, произхождащ от бета-клетките на Лангерхансовите острови. Продуцира инсулин и протича с хипогликемия.

инсуфициенция

+мед. Недостатъчност, функционална слабост, непълно затваряне на сърдечна клапа, напр. митрална инсуфициенция.

интактен

+мед. Неповреден, незасегнат, цялостен.

интерартикуларен

+мед. Междуставен, разположен между две стави.

интеркостален

+мед. Междуребрен, намиращ се между ребрата.

интерлобарен

+мед. Разположен между лобовете на даден орган.

интерлобуларен

+мед. Разположен между лобулите на даден орган.

интермедиерен

+мед. Междинен, среден, намиращ се по средата.

интерменструален

+мед. Между две последователни менструации.

интермисия

+мед. 1. Временно прекъсване.
2. Интервал между два пристъпа на болест, напр. малария.

интерорецептор

+мед. Рецептори, специализирани да възприемат информация от вътрешните органи.

интерстициум

+мед. Малки тесни пространства, намиращи се между паренхима на даден орган. Неспецифична тъкан, напр. съединителна.

интертриго

+мед. Възпаление на кожата, причинено от триене на две допиращи се кожни повърхности, напр. под гърдите у жени, между бедрата, в ингвиналните гънки и др.

интестинален

+мед. Чревен, отнасящ се до червата.

интизамджия

+Диал.
събирач на интизап

интизап

общински налог от продажба на добитък и др.

интима

+мед. Вътрешна обвивка (tunica intima) — най-вътрешният слой на стената на кръвоносните и лимфните съдове. Състои се от ендотелен слой, субендотелен слой (липсва в малките артерии) и еластична мембрана.

интра

интра-, интро-
Първа съставна част на научни термини със значение във, вътре, вътрешен.

интраабдоминален

+мед. Вътрекоремен, намиращ се в коремната кухина.

интраартикуларен

+мед. Вътреставен, намиращ се в ставната кухина.

интракраниален

+мед. Намиращ се вътре в черепа.

интрамурален

+мед. Вътрестенен, намиращ се в стената на кухина или на кух орган.

интраспинален

+мед. Вътре в гръбначния канал.

интратекален

+мед. Вътре в обвивките на гръбначния мозък.

интраторакален

+мед. Вътрегръден, вътре в гръдната кухина.

интраутеринен

+мед. Вътрематочен, вътре в матката.

интуиционизъм

Направление в съвременната буржоазня философия на математиката, което отрича всички доказателства за съществуването на математическите обекти извън съзнанието.

инупиат

Племе ескимоси живеещи в Аляска.

инфертилитет

+мед. Безплодие, намалена или липсваща способност за създаване на потомство.

инфундибулум

+мед. Фуния, подобно на фуния вдлъбване. Напр. инфундибулум на маточната тръба — фуниевидно разширение на латералния край на тръбата, завършващо с ресни.

инцизия

+мед. Разрез, разрязване, срязване на тъкан.

инцизура

+мед. Изрезка, врязване, напр. incisura cardiaca на стомаха — дълбоко вдлъбване между левия ръб на хранопровода и началната част на голямата кривина.

ирегуларен

Неправилен, нередовен.

иригоскопия

+мед. Рентгеноскопия на дебелото черво след очистителна клизма и вкарване на контрастна материя.

иридектомия

+мед. Оперативно изрязване на част от ириса на окото, напр. с цел понижаване вътреочното налягане при глаукома и др.

иридодиализа

+мед. Откъсване на ириса от неговия корен при контузия.

иридопарализа

+мед. вж. иридоплегия

иридоплегия

+мед. Парализа на сфинктера на ириса.

иридохориоидит

+мед. Възпаление на ириса и хориоидеята.

иридоцеле

+мед. Изпадане на част от ириса през дефект на роговицата.

иридоциклит

+мед. Възпаление на ириса и цилиарното тяло.

ирит

+мед. Възпаление на ириса.

иритабилен

+мед. Раздразним, раздразнителен, възбудим.

иритативен

Възбудителен, раздразнителен.

истмус

+мед. Стеснено място, свързващо две по-големи части на орган, напр. isthmus tubae uterinae — стеснена част на маточната тръба.

ихтиоза

+мед. „Кожа на риба“ – наследствено заболяване с основен симптом суха и лющеща се кожа в резултат на нарушена [[кератинизация]].

ишалла

Ако е рекъл Господ; Дай, Боже

ишерет

вж. иширет

йерсиниоза

+мед. Остро чревно инфекциозно заболявание, причиняващо се от Yersinia enterocolica. Протича с токсиинфекциозен синдром, прояви на гастроентерит, ентероколит или хемоколит. Има склонност към генерализиране и развитие на артрит, холецистит, менингит и др.

йеюнум

+мед. Празно черво — съставя 2/3 от тънкото черво, разполага се между дуоденума и илеума (хълбочното черво).

йеюнален

+мед. Отнасящ се до празното черво (йеюнум).

йеюностомия

+мед. Оперативно създаване на фистула на йеюнума (празното черво) — съобщение между лумена на йеюнума и кожната повърхност на предната коремна стена.

йонофореза

+мед. Въвеждане на лекарствени вещества в тъканите през здрава кожа или лигавици с помощта на галваничен ток.

йотация

фон. Появява на йот пред начален гласов звук или между гласна за избягване на зев.йотувам

кардиосклероза

+мед. Разрастване на съединителна тъкан в миокарда.

кардиотоници

+мед. Лекарствени средства, подобряващи помпената функция на сърцето, напр. сърдечни гликозиди, симпатикомиметици.

кардиоцентеза

+мед. Пункция на сърдечната стена.

кардия

+мед. Вход на стомаха — частта от стомаха, която е свързана с хранопровода.

кадуцей

+мит. Обвитият със змии вълшебен жезъл на гръцкия бог Хермес, с който той можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен.

казеозен

+мед. Сиренест, наподобяващ извара, казеозна некроза — некротичното огнище има вид на пихтиесто сирене.

казуализъм

Обяснение на всичко в света със случайността.

кайрос

В гръцката философия — преживяна криза в рамките на определено време, през което човекът е длъжен да вземе решение и да действа. В Библията — определено от Бога време за изкупление.

какология

Лоша дума, злословие, хула.

каламфир

+Диал.
карамфил

калкулус

+мед. Камък, конкремент, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. Имат различен химичен състав — холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, пикочнокиселинни и др.

калциноза

+мед. Патологично състояние, при което в тъканите на организма се отлагат калциеви соли.

калцификация

+мед. Процес на отлагане на неразтворими калциеви соли в тъканите, при което те се втвърдяват.

калъпсъз

вж. калъпсъс

калъпсъс

1. няма калъп, без калъп
2. безформен, свръхестествен, ненормален

кандобле

+рел. Афро-християнска религия в Бразилия, възникнала чрез отъждествяване на християнските светци с африканските богове и духове от негри роби, опитващи се да съчетаят своята вяра с религията на господарите си.

кантинианство

Философско учение на „критическия“ и „трансцеденталния“ идеализъм създадено от Кант, което е било насочено против френските материалисти от ХVIII век. То признава съществуването на предметите извън нашето съзнанине, но ги обявява за неопознаваеми. Пространството, времето, причинността и т. н. не са форми на съществуването на самите предмети, а са априорни форми на нашето съзнание.

канюла

+мед. Тръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар (водач) в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. венозна канюла, трахеостомна канюла и др.

кя

+Диал.
1. мест. Тя. В гр. Кула личните местоимения са: азе, ти, той, кя, то, ниа, виа, тиа.
2. мест. Тях. Ще свршиме работа и бес кя!

капилициум

Окосмената част на главата.

капица

медна пара

карагьоз-перде

+Диал. +остар.
завеса на сцената на куклен театър

карашик

Размесено, разбъркано, объркано.

карашък

вж. карашик

кардиоваскуларен

+мед. Сърдечносъдов, отнасящ се до сърцето и кръвоносните съдове.

кардиорексис

+мед. Руптура на сърдечната стена.

карез

вж. гарез

кармакарашик

Напълно объркано, разбъркано.

кармакарашък

вж. кармакарашик

карнификация

+мед. Патологично изменение в белодробната тъкан, при което тя придобива консистенция и вид на месо.

карпален

+мед. Отнасящ се до китката на ръката, напр. китков канал — canalis carpi.

картезианство

Учение на френския философ Декарт и особено на неговите последователи, според което философията трябва да извежда своите положения от абстрактни достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.

картонетка

Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка.

карфология

+мед. Тих делир, при който болните правят движения за хващане на несъществуващи предмети.

карциноза

+мед. Състояние, при което злокачествен тумор е широко разпространен в тялото с наличие на метастази в много органи.

карциноид

+мед. Доброкачествен или злокачествен тумор, произхождащ от клетките на APUD- системата, който продуцира серотонин, каликреин, кинини и простагландини. Най-често се локализира в апендикса и илеума, рядко в ректума, бронхите и др. Протича с диария, зачервяване на лицето, сърцебиене и др.

карциноматозен

+мед. Отнасящ се до или имащ проявите на карцином.

карциноматоза

+мед. вж. карциноза

ката-

Първа съставна част на сложни думи със значение „долу, надолу“

катаболен

+мед. Свързан с или стимулиращ катаболизма.

катаплексия

+мед. Патологично състояние, което се характеризира с кратки епизоди на загуба на мускулния тонус, при което болния се сгромолясва, но не загубва съзнание. Често тези епизоди се провокират от силна емоционална възбуда.

каузалгия

+мед. Силна пареща болка, възникваща при увреждане на периферен нерв.

каук

+остар.
островърха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища

каутеризация

+мед. Процес на разрушаване на тъкани чрез термично, химично, електрическо или лъчево обгаряне.

кахексия

+мед. Крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване. Наблюдава се при тежки хронични заболявания, особено при злокачествени тумори, като се съчетава с изразена дехидратация, анемия, мускулна атрофия.

кахъря

кахъря се, кахъриш се, мин. св. кахърих се, мин. прич. кахърил се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.

квадра

Зидария от обработени предварително установени размери и форми (квадри).

квадрилион

хиляда трилиона, 10 на степен 15
1 000 000 000 000 000

квадриплегия

+мед. вж. тетраплегия

квадрицепс

+мед. Четириглав, имащ четири глави, напр. четириглав мускул на бедрото (m. quadriceps femoris).

квакери

Последователи на християнска протестантска секта създадена през XVII в. в Англия и сега широко разпространена в Америка, която отхвърля църковните обреди и института на свещениците, проповядва пацифизъм и се занимава с благотворителност.

квалитет

+книж. Качество.

кверулант

+мед. Човек с разстройство в поведението, който постоянно е недоволен, подозрителен, лесно раздразнителен, постоянно се оплаква.

кебапини

кебапец

кекаво

+остар.
разкривено, разнебитено, нездраво

кекове

кексове

келево

+Диал.
дървенъ валяк на кладенецъ, на чекръкъ и др. ;
водно колело на воденица или тепавица

келоид

+мед. Плътно образувание на кожата, в резултат на абнормно разрастване на фиброзна съединителна тъкан, появява се след нараняване, изгаряне и др.

келти

Група индоевропейски племена, населявали днешна Франция, Швейцария, Белгия и Южна Германия, а след V в. пр. Хр. се разселват към Испания, Британските острови, Италия, Балканския полуостров и Мала Азия.

кентаври

+мит. Диви същества от гръцката митология, рожби (освен Хирон) на Иксион и Нефела, изобразявани обикновено като полухора-полуконе, с човешка гора част на тялото и конско туловище. За Омир — старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворяващо страшната мощ на спускащите се от високо водопади.

керата

разг.
1. недодялан, недорасъл
2. хулна дума, нещо като лека псувня

кератит

+мед. Възпаление на роговицата на окото. Според причинителя се различават бактериални, вирусни, микотични, токсо-алергични кератити.

кератинизация

+мед. Процес на образуване на кератин в тъканите, главно в епидермиса, в който клетките от базалния слой се придвижват до роговия слой, при което узряват и се диференцират до вроговени клетки, съдържащи кератин.

кератиноцит

+мед. Клетка на живия епидермис на кожата и определена част на лигавицата на устата, която образува кератин.

кератодерма

+мед. вж. кератодермия

кератоконус

+мед. Конично изпъкнала роговица — деформация на роговицата, която се проявява около пубертета, по-често при момичета, обикновено се засягат и двете очи. Среща се при синдрома на Down, на Marfan и др. Започва като миопия (късогледство), която прогресира, развива се неправилен астигматизъм.

кератопластика

+мед. Присаждане на роговица. Различават се перфоративна кератопластика — прилага се, когато роговицата е помътняла във всичките си слоеве и ламеларна кератопластика, когато мътнината е само в предните слоеве на корнеята.

кератотомия

+мед. Оперативен разрез на роговицата.

керт

Вид дълбоко зарязване на гредите, които лежат на едно ниво, с цел устойчиво съединение. Има прав, ъглов и зъбчат керт.

кетоацидоза

+мед. Ацидоза, получаваща се в резултат на повишена продукция на кетонни тела, напр. при захарен диабет, гладуване и др.

кетоза

+мед. Състояние, което се характеризира с увеличена продукция на кетонови тела, напр. при захарен диабет, гладуване и др.

кетонемия

+мед. вж. ацетонемия

кетонурия

+мед. вж. ацетонурия

кетотела

+мед. вж. кетонни тела

кефалхематом

+мед. Подутина на главата на новороденото, дължаща се на субпериостален кръвоизлив. Локализира се в границите на една кост, най-често париеталната или окципиталната кости.

кипря

кипря се, киприш се, мин. св. киприх се , мин. прич. киприл, несв. Разг. 1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото. 2. Стоя или седя наперен, изправен. Какво се киприш пред чуждия мъж!

кик

1. спец. В бойните изкуства. Удар.
2. разг. жаргонно наименование на _абстинентна криза_ — състояние на дълбок психологически дискомфорт, а понякога и на нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма на наркозависимите, когато те са лишени от веществото, към което са пристрастени.

кикс

1. +муз. В музиката. Грешно изсвирен или изпят тон.
2. спец. В билярда. Неуспешен удар, при който щеката се приплъзва по топката и води до изкривена траектория на топката.

килпиден

вж. керпеден

кимвал

музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели

кинетоза

+мед. Синдром на пребледняване, гадене, отпадналост и слабост, който може да прогресира до повръщане и безпомощност. Причинява от стимулация на вестибуларния апарат по време на пътуване или движение с лодка, кораб, самолет, влак, автомобил, люлка, въртележка и др.

кираджилък

даване под наем на помещения

киренци

Привърженици на древногръцка философска школа (Северна Африка V в. пр. Хр. ), основана от Аристип от Кирена и проповядваща хедонизма.

кистаденом

+мед. Аденом, характеризиращ се с образуване на една или повече кисти. Среща се в яйчниците, панкреаса, щитовидната жлеза и др.

кифоза

+мед. Изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост назад, надвишаващо нормалните граници. Физиологична лека кифоза има в гръдната и сакралната област. Патологичната кифоза бива вродена и придобита, напр. при рахит, болест на Бехтерев и др.

кифосколиоза

+мед. Кифоза комбинирана със сколиоза.

кларне

кларинет

клепе

Дървено трупче, поставено в зидарията или бетона за заковаване на врата или прозорец.

клосен

+Диал.
сакат

конха

(от гр. konchе — раковина)

1. архит.
Полукупол, елемент от древновизантийската храмова архитектура с формата на четвърт сфера.

2. анат.
Полусферични места в носната кухина.
Горна носна конха

косер

вж. косар

коагулум

+мед. Съсирек, напр. кръвен съсирек.

коани

Въпроси гатанки, решаването на които според дзен-будизма може да доведе до прозрения относно смисъла на битието

коарктация

+мед. Свиване, стриктура, стеноза — вродено стеснение на кръвоносен съд, напр. коарктация на аортата.

когото

– +вж. [[който]].

коджа

1. доста голям
2. доста много

койлонихия

+мед. Деформация на ноктите, характеризираща се с централно хлътване на ноктите като лъжица, напр. при желязодефицитна анемия.

кокатрис

вж. базилиск

коксалгия

+мед. Болка в тазобедрената става.

коксит

+мед. Възпалителен процес в тазобедрената става.

колагеноза

+мед. Група системни заболявания на съединителната тъкан, напр. лупус еритематодес, ревматоиден артрит, склеродермия и др.

колпит

+мед. вж. вагинит

колпоптоза

+мед. Патологично състояние, при което влагалището се смъква надолу от нормалното си положение.

колпоскопия

+мед. Изследване, при което се оглеждат влагалищните стени и маточната шийката с помощта на колпоскоп. Използва се за диагностика на възпалителни заболявания на влагалището и за ранна диагноза на предракови заболявания на шийката на матката.

комбустио

+мед. Изгаряне — съвкупност от локални (зачервяване, мехури, некроза) и общи (шок, инфекция) изменения в организма, възникващи под действието на висока температура. Причинява се от термични агенти (пламък, горещи течности, газове или твърди тела), химични вещества (киселини, основи) и др.

комерсализация

, само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба.

компостирам

вж. компостиране

комуто

– +вж. [[който]].

конгелация

+мед. Измръзване — съвкупност от локални (бледа, сенкава кожа, мехури, некроза) и общи (адинамия, брадикардия, брадипнея, замъглено съзнание) изменения в организма, възникващи под действието на ниска температура.

конгенитален

+мед. Вроден, съществуващ при раждането.

конгрегационализъм

+рел. Християнско движение, наричано още сборно движение или конгрешанство, възникнало сред протестанските царкви в Англия в края на ХVІ — началото на ХVІІ в. , което изтъква правото на религиозно самоуправление на всяка конгрегация.

кондилом

+мед. Разрастване на лигавицата на външните полови органи. Различават се плоски кондиломи (леко надигнати плаки) и остри кондиломи.

кондиционализъм

фил. Учение, основано от немския физиолог Ферворн (Verworn_, 1863—1921), в което понятието „причина“ се заменя с понятието „комплекс от условия“.+рел. Християнска доктрина, според която безсмъртието зависи от добрите дела на човека.

коне

Библейско тълкуване: Конете в Палестина, в старите времена са се употребявали по-малко за работа отколкото волове и осли. На коне тогава яздили само князете и военачалниците, и коне също впрягали на колесниците — Из. 14:9,23; Ест. 6:8; Екл. 10:7. Най-хубаво описание на бойния кон намираме в една от най-старите книги — Йов 39:19-25. В Египет имало много коне — Бит. 47:17, 50:9; П. П. 1:9; но отначало беше забранено на евреите да ходят там за коне — Вт. 17:16, или да трупат много от тях — И. Н. 11:6; 2Цар. 8:4. Целта на това запрещение беше да ги предпази да не се възгордеят и да станат ратолюбиви — Ис. 31:1-3. Соломон, обаче, събра голямо число конници и колесници — 2Лет. 1:14-17, 9:25. Коне понякога посвещаваха на идолите — 4Цар. 23:11. Конската сила често изобразяваше небесна и земна сила, подчинена на Бога — 4Цар. 2:11, 6:15-17; Зах. 1:8, 6:2-6; Отк. 6:2-8.

конквасация

+мед. Смачкване — тежка травма, която се получава от въздействието на голяма тежест главно върху крайниците, при което кожата не се разкъсва, но в дълбочина се размачкват големи мускулни маси, съдове, нерви, а понякога и кости.

конкремент

+мед. Камък, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. По химичен състав биват: холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, пикочнокиселинни и др.

конощип

Диал. попово прасе

консеквенционален

Консеквенционална етика — етическа теория, в която моралното значение на постъпките се установява в зависимост от последиците им.

консияж

Портиер

констрикция

+мед. Свиване, стесняване.

контагиозен

+мед. Заразителен, заразен.

контрактура

+мед. Ограничена подвижност на дадена става, напр. в резултат на травма, продължителна гипсова имобилизация и др.

контузен

вж. контузия

конфабулация

+мед. При наличие на празнини в паметта (напр. при антероградна амнезия), те се “запълват” с паметово съдържание, което е или измислено (фантастни конфабулации), или реално, но отнасящо се за друго време (заместващи конфабулации). Наблюдават се при органично разстройство на мозъка, но и при шизофрения.

копремезис

+мед. Повръщане на фекaлии, напр. при чревна непроходимост (илеус).

копролалия

+мед. Болестно желание за изричане на цинични, вулгарни думи. Наблюдава се при някои форми на шизофрения, при синдрома на Турет.

коремница

+мед. вж. перитонеум

кориум

+мед. вж. дерма

коркой

вж. куркой

корнея

+мед. Прозрачна плочка с изпъкнала предна и вдлъбната задна повърхност. Заема предната 1/6 от външната фиброзна обвивка на очната ябълка.

коронарит

+мед. Възпаление на коронарните (венечните) артерии на сърцето.

кортикотропин

+мед. вж. адренокортикотропен хормон

косар

+Диал.
птица кос

костален

+мед. Ребрен, отнасящ се до ребрата.

кохерентно

вж. кохерентен

кохеренция

Взаимна свързаност.

кошум

+Диал.
ремъци за впрягане

краниопаг

+мед. Близнаци, които са свързани в областта на главата.

краниотабес

+мед. Омекване на тилната и париеталните кости поради нарушена остеогенеза и минерализация на костите. Представлява ранен признак на рахит у малките деца, но не е специфичен белег, защото може да се срещне и при здрави кърмачета.

кредитоспособнос

Банков термин: състояние, което изразява способността на клиента на банката да върне получения заем според условията на сключения договор.

кремастер

+мед. Мускул, който съдържа мускулни влакна, изтлачени от напречния и вътрешния кос коремен мускул. Намира се между външната и вътрешната семенна обвивка. Играе роля в регулацията на температурата на семенника (тестиса) като отдалечава или приближава скротума до тялото.

крепитация

+мед. Допълнителен дихателен шум, който се образува в алвеолите. Представлява нежен пукот, наподобяващ шума, образуван при триене на косми близо до ухото. Чува се при аускултация на белите дробове при крупозна пневмония, белодробен оток, белодробен инфаркт и др.

криалгезия

+мед. Болка, причинена от излагане на студ.

криптогенен

+мед. С неясна, неизвестна етиология или произход.

крипторхизъм

+мед. Тестисът се задържа по естествения му път на спускане в скротума, т. е. тестисът е разположен извън скротума. В зависимост от нивото на задържане се различават абдоминален и ингвинален крипторхизъм. Може да бъде едностранен и двустранен.

круста

+мед. Кора, коричка от засъхнал ексудат на кожната повърхност, примесен с излющени рогови клетки, левкоцити, фибрин и др.

кръвохрак

+мед. вж. хемоптое

ксантелазма

+мед. Плоски, леко надигнати жълтооранжеви плаки по кожата (най-често по клепачите). Наблюдават се при болни от чернодробна цироза, захарен диабет и др. Дължат се на нарушения в холестероловия метаболизъм.

ксантом

+мед. Жълтооранжево образувание на кожата и някои други тъкани, което се дължи на нарушение в липидната обмяна. Ксантомите биват плоски, папулозни и възлести. Най-често се локализират около стави, сухожилия, колене, лакти, ръце и др. Наблюдават се при хиперхолестеролемия, билиарна цироза, захарен диабет и др.

ксантопсия

+мед. Патологично състояние, при което всички предмети изглеждат жълти. Наблюдава се при жълтеница, отравяне с пикринова киселина и др.

ксантодермия

+мед. Жълтооранжево оцветяване на кожата, напр. при отлагане на каротин поради повишена консумация на моркови.

ксантоматоза

+мед. Патологично състояние, което се характеризира с наличие на множество ксантоми.

ксантохромия

+мед. Жълтеникаво оцветяване на кожа, тъкани или течности, напр. на ликвора.

ксенофилия

+книж. Чуждопоклонство; ксеномания.

ксероза

+мед. Патологична сухота на кожата, лигавиците, напр. при дехидратация, хиповитаминоза А и др.

ксеродерма

+мед. Лека форма на ихтиоза, която се характеризира със суха, груба кожа.

ксеростомия

+мед. Сухота в устата, дължаща се на намаляване на слюнчена секреция. Наблюдава се при синдром на Сьогрен, захарен диабет, дехидратация, фебрилно състояние, употреба на атропин и др.

ксерофталмия

+мед. Абнормна сухота на конюнктивата и на роговицата на окото, напр. при дефицит на витамин А и др.

ксилофаги

Насекоми, хранещи се с жива дървесина.

ксифоиден

+мед. Подобен на меч, мечoвиден, напр. мечовиден израстък на гръдната кост.

ксифопаг

+мед. Близнаци, които са срастнали в областта на мечовидния израстък на гръдната кост.

кубитален

+мед. Лакътен, отнасящ се до лакътната област.

кумрански

В съчетание с кумрански свитъци — свитъци с древни еврейски и арамейски тескстове с откъси от Стария завет и редица апокрифни произведения, открити между 1947 и 1956 г. в няколко пещери край Мъртво море и смятани за част от библиотеката на религиозната секта на есеите.

куркой

птица мисирка, пуяк, фиток, фит

кутанен

+мед. Кожен, отнасящ се до кожата.

кълбовидна

, кълбовидна, кълбовидно, мн. кълбовидни, прил. Който прилича по форма на кълбо. Кълбовиден купол. • Кълбовидна мълния. Мълния, която се проявява като светещи огнени кълба с диаметър 10 — 20 сантиметра.

кюнци

циментова или глинена водопроводна тръба

кюрк

дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух

кюркче

кожухче

ламина

+мед. Тънък лист, пластинка, плочка, тънък пласт, напр. хоризонталната пластинка (lamina horizontalis) на небцовата кост.

ларинготрахеит

+мед. Възпаление на гръкляна и трахеята.

ларингофарингит

+мед. Възпаление на ларинкса и фаринкса.

латерофлексия

+мед. Странично прегъване, свиване встрани.

лагофталм

+мед. Невъзможност да се затвори клепачната цепка напълно, напр. при парализа на лицевия нерв, увреждане на орбикуларния мускул и др.

ладиевиден

+мед. Лодковиден, подобен на лодка, напр. ладиевидна кост на китката.

лайшманиоза

+мед. Група протозойни заболявания, причинени от лейшмании. Преносители на заболяването са малки двукрили насекоми. Различават се: висцерална (индийски тип — kala-azar, средиземноморски тип и др. ), кожна и кожно-лигавична лейшманиоза.

лакомя

лакомя се, лакомиш се, мин. св. лакомих се, мин. прич. лакомил се, несв. Проявявам лакомия, алчност. Лакомя се за постове. Лакомя се за пари.

лакримален

+мед. Слъзен, отнасящ се до сълзите.

лакримация

+мед. Сълзотечене — продукция и секреция на сълзи.

лактозурия

+мед. Наличие на лактоза в урината. Може да се наблюдава се по време на бременност, кърмене и др.

лакуна

+мед. Малка вдлъбнатина, кухина, хлътналост.

лакунарен

+мед. Отнасящ се до лакуна, съдържащ лакуни.

лалация

+мед. Произнасяне на звука “л” вместо “р”.

ламинектомия

+мед. Оперативно отваряне на гръбначния канал чрез отстраняване на дъгата на прешлена.

ламинотомия

+мед. Изрязване на част от дъгата на гръбначен прешлен, при което се уголемява междупрешления отвор, с цел да се намали притискането на съответния участък от гръбначния мозък и/или съответното нервно коренче.

лануго

+мед. Нежните косми по тялото на новороденото.

лапароскопия

+мед. Ендоскопско изследване на коремната кухина — въвеждане на ендоскоп през малка инцизия на коремната стена и оглеждане на коремните органи.

лапчуни

+остар.
обувки от аба или от мека кожа

ларингоспазъм

+мед. Спазъм на мускулатурата на ларинкса, при което гласната цепка се затваря плътно и се блокира преминаването на въздух към белите дробове.

ларингостеноза

+мед. Трайно стеснение на гръкляна.

ларингостомия

+мед. Оперативно създаване на постоянен отвор на гръкляна към шията.

ларинготомия

+мед. Оперативно отваряне на ларинкса.

лаша

Метална връзка с дървена конструкция. Изработва се от плоска стомана с дебелина 10мм и ширина 40-50мм, със завити краища.

лезия

+мед. Увреждане, нарушение на тъкан.

лепра

+мед. Хронична заразна болест, причинена от Mycobacterium leprae, при която се уврежда основно кожата и периферните нерви. Различават се четири типа лепра: туберкулоиден, лепроматозен, междинен и неопределен.

левкограма

+мед. Изследване на кръвта, при което се определя броя на отделните видове левкоцити и техните процентни съотношения в периферната кръв.

левкодерма

+мед. Нарушена пигментация на кожата — намаляване (хипохромия) или изчезване (ахромия) на пигмента меланин на кожата, напр. албинизъм, витилиго и др.

левконихия

+мед. Поява на бели точки или петна по ноктите.

левкоплакия

+мед. Нарушение на лигавичната кератинизация. Появяват се бели петна по лигавицата на бузите, езика, устните, венците. Може да настъпи карциноматозна трансформация.

левкопоеза

+мед. Образуване на левкоцити в костния мозък.

левкотрихия

+мед. Побеляване на косата.

левкоцитолиза

+мед. Разрушаване (лизиране) на левкоцитите.

левкоцитопения

+мед. вж. левкопения

легализъм

В историята на етиката — поведение, което само външно се съгласува с общоприетите морални изисквания, но не отговаря на истинския дух на нравствеността.

лейомиом

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от гладка мускулна тъкан. Често се локализира в тялото на матката.

лентиго

+мед. Доброкачествено пигментно петно на кожата с големина на лещено зърно. Дължи се на увеличен брой на меланоцитите в базалния слой на епидермиса.

лептоменинги

+мед. Меката мозъчна обвивка (pia mater) и паяжиновидната обвивка (arachnoidea).

лептоменингит

+мед. Възпаление на лептоменингите.

лествица

+остар. +Диал.
стълба; стълбица

лестница

вж. лествица

лестригони

+мит. Племе от кръвожадни исполини с цар Антифат и главен град Телепил, които нападнали със скални отломъци корабите на Одисей и изяли много от спътниците му.

леталност

Отношение на числото на смъртните случаи към числото на заболяванията.

ликвор

+мед. Серозна течност, която циркулира в мозъчните стомахчета и субарахноидните пространства на главния и гръбначния мозък.

лихен

+мед. вж. лишей

литотрипсия

+мед. Метод за раздробяване на конкременти в пикочоотделителния тракт чрез литотриптер.

ливедо

+мед. Синкавовиолетови петна по кожата, най-често по долните крайници.

ливиден

+мед. Бледосинкав, сивосинкав.

лигаментен

+мед. вж. лигаментозен

лигаментозен

+мед. Отнасящ се до или със структура подобна на лигамент.

лизгара

обл.
права желязна лопата за копаене

ликворея

+мед. Изтичане на ликвор през дефект на твърдата мозъчна обвивка.

лимб

+мед. Ръб, кант, ивица, край.

лимфаденектомия

+мед. Оперативно отстраняване на лимфен възел.

лимфаденит

+мед. Възпаление на лимфните възли. Най-честите причинители са стафилококи и стрептококи.

лимфангит

+мед. Възпаление на лимфните съдове. Причинява се от всички гноеродни микроорганизми.

лимфангиектазия

+мед. Разширение на лимфните съдове.

лимфангиом

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от лимфните съдове.

лимфоепителиом

+мед. Недиференциран карцином, богат на лимфоидна тъкан. Локализира се в назофаринкса.

лимфом

+мед. Тумор на лимфната система. Различават се два типа лимфоми — Ходжкинов и неходжкинов лимфом.

лимфопения

+мед. Понижаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв.

лингвален

+мед. Езичен, отнасящ се до езика или до структура, подобна на език.

линка

ходи, митка, шляе се

липаза

+мед. Ензим, който разгражда триглицеридите до глицерол и мастни киселини. Секретира се главно от панкреаса.

липемия

+мед. Повишено съдържание на липиди в кръвта.

липом

+мед. Доброкачествен тумор, съставен от мастна тъкан. Най-често се локализира в подкожната мастна тъкан в областта на врата, раменете, крайниците и др.

липогранулом

+мед. Мастен гранулом, резултат от подкожно инжектиране на маслени разтвори на лекарствени вещества.

липодистрофия

+мед. Нарушение в метаболизма на мазнините.

липоцеле

+мед. Мастна тъкан, преминаваща през цепки на бялата линия на корема и изпъкваща под кожата.

листериоза

+мед. Инфекциозно заболяване, причинено от Listeria monocytogenes. Среща се най-често при новородени, възрастни хора, при хора с понижена имунна система.

литиаза

+мед. Образуване на конкременти в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур.

лито

обикновена тъкан с две нищелки

лобул

+мед. Делче, малък лоб.

лонгитудинален

+мед. Надлъжен.

лобарен

+мед. Отнасящ се до лоб, засягащ един лоб, напр. лобарна пневмония.

лобектомия

+мед. Оперативно отстраняване на лоб на даден орган, напр. на бял дроб, черен дроб.

логицизъм

Едно от основните направления при обосноваването на математиката, което се стреми да сведе цялата математика към логиката, като смята, че математиката е независима от обективния свят.

логия

В древногръцката материалистична философия — всеобща закономерност (Хераклит).

В Идеалистическата философия — духовно начало, божествен разум (Платон).

В християнството — Исус Христос.

Втора съставна част на сложни думи със значение наука.

логос

Понятие, широко използвано в античната и средновековната философска и религиозна летература с различни значения (всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др. ), като в Стария завет логос означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет логос се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос.

локализираш

да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границите си

локаята

Материалистическо философско течение в древна Индия, според което предметите на Вселената се състоят от четири елемента (земя, огън, вода и въздух), като на всеки елемент съответства особена разновидност на атомите, съществуващи изначално.

локуларен

+мед. Гнезден, разделен на малки кухини, на гнезда.

лорд-мер

n кмет
съкр. lord-mayor лорд-мер,
Кмет на Лондон, Единбург и на някои други градове.

лордоза

+мед. Изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост напред, надвишаващо нормалните граници. Физиологична лека лордоза има в шийната и поясната част на гръбначния стълб. Различават се: пълна лордоза (обхваща се целия гръбначен стълб) и частична лордоза (най-често в поясната част на гръбначния стълб).

лотофаги

+мит. Митично гостоприемно племе, което обитавало либийското крайбрежие на Африка и се хранело с плода на дървото лотос, като всеки, вкусил от този плод, забравял миналото си.

лохии

+мед. Следродилно очистване — течение от кухината на матката. В първите 2-3 дни лохиите са кървави, от 4-ия — 6-ия ден към тях се прибавят некротизирали части на спонгиозната децидуа и те имат кафяво-черен цвят. В следващите дни лохиите стават все по-светли и по-оскъдни по количество. Към 4-ата — 6-ата седмица отделянето им окончателно спира.

лохиометра

+мед. Задържане на лохии в матката.

лохиорея

+мед. Обилно течение на лохии.

лумен

+мед. Просвет, отвор на тръбест орган.

луес

+мед. вж. сифилис

луперк

мит. Луперк е староиталийски бог на плодородието, пасищата и стадата, подобен на гръцкия бог Пан и по-късно смесван с него, в чест на когото се организирали празненства, наричани луперкалии.
вж. фавн
вж. луперкалии

луперкалии

Празници на изобилието в древния Рим, посветени първоначално на покровителя на вълците Луперк ("прогонващият вълците"), чийто култ се слива впоследствие с този към бог Фавн и "Луперк" става едно от неговите прозвища. Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. В този ден в подножието на Палатинския хълм при пещерата Луперкал (където според преданието е живяла вълчицата — лат. Lupa, — отгледала Ромул и Рем) , жреците, наречени "луперци", принасят в жертва кози, козли и кучета. След това намятат върху голите си тела прясноодраните кози кожи и обикалят Палатинския хълм (най-старата част на Рим), стремейки се да уловят и завържат с ремъци от козя кожа жените и удрят с камшици от същата кожа всеки срещнат. Жените доброволно се оставяли на ударите и връзването, защото според вярването това носи плодовитост.

Предишния ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.

Луперкалиите са корените на сегашния празник на любовта, Свети Валентин.

вж. фавн

любостежание

вж. стяженолюбие

макросомия

+мед. Ненормално големи размери на тялото.

малкомозъчен

+мед. вж. церебеларен

мавристи

+ист. Членове а монашеска конгрегация на св. Мавър на ордена на бенедиктинците във Франция (1618—1790), които виждали основната си задача да защитават авторитета на католическата църква от критиката на протестантите, а също така имат голяма принос за събирането и публикуването на средновековните ръкописи, като полагат осовите на палеографията и други помощни исторически дисциплини.

мажувам

милвам

мазгали

+остар.
дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др. , предназначен за стреляне през него; бойница

маздакизъм

+ист. Религиозно-философско учение в Иран и някои съседни страни през ранното Средновековие, зародило се през ІІІ в. , според което в основата на развоя на света лежипостоянната борба между доброто и злото и което призовава към унищожаване на социалното неравенство, отъждествявано със злото.

маздеизъм

+ист. Религия на древните ирански народи в Средна Азия и Задкавказие (перси, мидийци, парти и др. ), коята възниква в началото на І в. пр. Хр. и проповядва постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда срещу злия бог Ангро-Майниу.

майветика

Сократически похват на раждане на знанието, чрез питане и ирония.

маказ

Подкосни греди при дървена покривна конструкция.

макартизъм

полит._ В САЩ — период от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. по време на Студената война, през който сенаторът Маккарти и сподвижниците му подлагат на преследване американски граждани, за които се подозира, че са бивши или настоящи членове на комунистическата партия, като се съставят „черни списъци“ на лица, които не могат да упражняват определени професии.

макиавеализъм

+ист. Създадена от Н. Макиавели политическа теория, която застъпва необходимостта от силна, неограничена власт на монарха (с крайна цел — обединението на Италия) и обосновава мисълта, че в политиката е допустимо да се нарушават законите на нравствеността в името на велики цели.+Прен. Вероломство, лицемерие.

макропсия

+мед. Зрително нарушение, при което обектите се виждат по-големи, отколкото са в действителност.

макроглосия

+мед. Уголемяване на езика, напр. при синдром на Даун, вроден хипотиреоидизъм, акромегалия и др.

макротопоним

Название на географски обект с национално значение като село, град, голяма река или планина.

макрохейлия

+мед. Абнормно уголемени устни.

максила

+мед. Горна челюст — симетрична, чифтна кост. В нея се намира горночелюстна кухина (sinus maxillaries).

малеол

+мед. Глезен — различават се вътрешен глезен (malleolus medialis, намиращ се в дисталния край на големия пищял) и външен глезен(malleolus lateralis, намиращ се в дисталния край на малкия пищял).

малигнен

+мед. Тежка прогресираща форма на заболяване, злокачествен туморен растеж.

малпозиция

+мед. вж. дистопия

малтусианство

Икономическо учение с оновоположник Т. Малтус (1766—1834), известен най-вече с трудовете си по въпросите за регулиране на населението с цел преодоляване на материалната бедност. Реакционна икономическа теория, която обяснява бедственото положение на хората с бързото увеличаване на населението и несъответното увеличаване на средствата на съществуване. Населението се било увеличавало в геометричва прогресия, а хранителните средства — в аритметическа.+Прен. Човеконенавистничество.

мамиларен

+мед. Отнасящ се до гръдното зърно, подобен на гръдно зърно.

мандала

В индуизма и будизма — образна картина на света, условна структурна схема на микро- и макрокосмоса.

маргинализъм

Общо название на редица философски течения, които се развиват извън и в противоречие с господстващата през една или друга епоха философска традиция.

маргиналии

Забележки по полето на книга или ръкопис, под заглавия, поместени по полето на книга.

марксизъм-ленинизъм

полит._ Официална идеология в бившия Съветски съюз и страните от бившия социалистически блок, система на тоталитарен контрол на всички сфери на живота от страна на държавата. срв. тоталитаризъм.

маронити

+рел. Привърженици на маронитската християнска църква, която възниква през V—VІІ в Сирия по време на разкола в Източно-православната църква, като презХІІ—ХІV в. маронитите признават върховенството на папата, но запазват старинния си ритуал и богослужението на сирийски език.

мартинизъм

+рел. Общо название на редици мистически и окултни масонски учения, зародили се във Франция през ХVІІІ в. , особено на доктрините на М. дьо Паскали.

масал

любопитна и весела историйка; анекдот

масалианство

+рел. Религиозно учение, възникнало в Мала Азия през втората половина на ІV в. и оказало значително влияние върху формирането на богомилството, което отхвърля църковната организация, обреди и символи, призовава към скромен и аскетичен живот и твърди, че всеки съм може да спаси душата си.

масорети

+ист. Еврейски книжовници, които в периода от VІ до Х в. се занимават със задълбочено критично проучване и коментиране на запазените текстове на Стария завет и които са известни с това, че въвеждат азбучни знаци за означаване на гласните в еврейския език._ каквито преди тях не е имало, като по този начин фиксират произношението на личните и географските имена в Библията.

мастодиния

+мед. Болки в гръдната жлеза.

мастоидит

+мед. Възпаление на брадавицовидния израстък (procesus mastoideus) на слепоочната кост, намиращ се зад външния слухов отвор. Обикновено възниква като усложнение на остър отит.

матихар

(Врачанско) махам, клатя увисналите си крака

матуритет

Остатъчен срок до падежа на разрешен от банката кредит.

махабхарта

литер._ Древноиндийска епическа поема за дългата борба за власт между потомците на древния царски род Бхарта, съдържаща над сто хиляди двустишия на митологични, философски и социални теми.

махаяна

+рел. Клон на будизма, развил се между ІІ в. пр. Хр. — ІІ в сл. Хр. и станал преобладаваща форма на будизма в цяла Източна Азия, чиито привърженици наричат себе си последователи на „голямата колесница“ и твърдят, че предлагат най-висша и най-пълна интерпретация на посланието на Буда.

махди

+рел. Пратеник на Аллах, който според мюсюлманската традиция ще се яви преди края на света, за да спаси превдниците и да довърши делото на Мохамед.

махизъм

Субективно-идеалистическо феноменологично течение във философията и методологията, представено от трудовете на Мах, Авенариус и на учениците им, в основата на което стоят концепцията за „икономия на мисленето“ и стремежът към „чисто описателна наука“. Отричане на обективното съществуване на външния свят; емпириокритицизъм.

махмуз

шпора

мегалоцит

+мед. Голям еритроцит — с диаметър над 11 μm, напр. при мегалобластни анемии.

медиастинален

+мед. Средостенен, отнасящ се до средостението.

метакарпус

+мед. Предкитка, образувана от пет метакарпални кости.

метакарпален

+мед. Отнасящ се до предкитката. напр. метакарпални кости.

метамиелоцит

+мед. Незрял гранулоцит — клетка в костния мозък, която е предшественик на гранулоцитите.

мегаколон

+мед. Разширяване на стената на цялото дебело черво или на част от него, напр. при хронична констипация, при болест на Хиршпрунг и др.

медиастинум

+мед. Средната част на гръдната кухина. Представлява пространството, което се ограничава отпред от гръдната кост, отзад от гръдните прешлени, странично от медиастиналните плеври на десния и левия бял дроб.

медиастинит

+мед. Възпаление на средoстнието (медиастинума).

медлено

книж. +остар.
бавно

междинница

+мед. вж. перинеум

мезангиум

+мед. Пространството между капилярите на бъбречния гломерул.

мезаортит

+мед. Възпаление на средния слой на стената на аортата.

мезартериит

+мед. Възпаление на средния слой на стената на артериите.

мезентериум

+мед. Дубликатура на перитонеума, която е прикрепена към коремната стена и обгръща част или цял коремен орган, напр. мезентериум на тънките черва, на напречното ободно черво.

мезенхим

+мед. Мрежовидна маса, съставена от мигрирали клетки на мезобласта и разположена между трите зародишни листа. Източник е на съединителна, кръвна, гладкомускулна тъкан и др.

мезенцефалит

+мед. Възпалително заболяване на средния мозък.

мезовариум

+мед. Мезентериум (опорак) на яйчника. Представлява дубликатура на перитонеума, изхождаща от задния лист на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri).

мезоколон

+мед. Мезентериум (опорак) на дебелото черво.

мезосалпинкс

+мед. Мезентериум (опорак) на маточната тръба.

мезотопоним

Название на средноголям географски обект, имащ значение само за хората около селището, където се намира. Неголяма река, възвишение и др.

мекониум

+мед. Тъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането.

мелазма

+мед. Тъмни петна по кожата на лицето. Среща се по-често при жени брюнетки.

меланоцит

+мед. Клетки, които произвеждат пигмент наречен меланин. Намират се основно в епидермиса, но ги има и в косата и очите.

мелена

+мед. Изхождане на черни, лъскави като катран изпражнения при кръвоизлив от храносмилателния тракт.

мелецитоза

Тризахарид, изграден от две молекули захароза и една молекула фруктоза. Мелецитозата е типична съставна част на маната. Този вид захарид не е открит 8 състава на нектарния мед, но е установено, че съдържанието му в еловата мана е 6. 44-25,68%, а в маната, отделяна от лиственица — 6,10-38,53%. Мелецитозата се разтваря по-трудно от другите захариди. Тъй като нектарният мед не съдържа мелецитоза, може да се предположи, че тя е продукт от ларвите на листните и щитоносните въшки, които я изработват в храносмилателния си канал.

мемоари

вж. мемоар
Синоними: (същ.) спомени, възпоминания, история, преживелици, изложение, записки, (същ.) хроника

мембранозен

+мед. Ципест, с много мембрани.

менархе

+мед. Настъпване на първата менструация, средно на 12-14 годишна възраст.

менингоцеле

+мед. Херния на мозъчните обвивки — излизане на менинги през отвори (дефекти) на черепните кости или на гръбначния стълб. Херниалният сак се състои от твърдата мозъчна обвивка и кожата, а съдържимото е ликворна течност.

менинги

+мед. Мозъчни обвивки, обвивки на главния и гръбначния мозък — твърда (dura mater), паяжиновидна (arachnoidea) и мека (pia mater).

менингизъм

+мед. Наличие на симптоми, характерни за менингит (вратна ригидност, главоболие, фотофобия, гадене, повръщане, и др. ), без да има възпаление на менингите.

менингоенцефалоцеле

+мед. вж. енцефаломенингоцеле

менингомиелит

+мед. Възпаление на гръбначния мозък и на обвивките му.

менонити

+рел. Членове на протестантска секта, основана през ХVІ в. от нидерландския анабаптист Мено Симонис и проповядваща пацифизъм, смирение, строга пуританска етика и нравствено съмоусъвършенстване.

менорагия

+мед. Обилна и продължителна менструация.

меншевизм

Умерено течение в рус. социал-демокрация с идеолози Мартов, Плеханов и др, оформило се през 1903 г. в Русия от противниците на воденото от Ленин радикално революционно мнозинство (болшевиките) и съществувало до 1922—1923 г.

месианизъм

+рел. Мистическо учение за идването на земята на спасител.+книж. Проповядване убеждение у някои хора, че на техния народ е предопределена особена роля в историята на човечеството.

метабазис

Похват при спор, когато се изоставя темата и се преминава към друг въпрос, нямащ нищо общо с първия.

метаетика

Дял на етиката, изучаващ проблемите на гносеологичната и логическата природа на моралния език._ т. е. на моралните термини и съждения.

металогика

Теория, която наследява системите и понятията на съвременната формална логика и разработва въпросите за теорията на доказателството, определимостта на понятията, истината във формализираните езици, интерпретацията, смисъла и т. н.

метаплазия

+мед. Процес на превръщане на една тъкан в друга, сродна на първата.

метатарз

+мед. Предно ходило — частта от ходилото, намираща се между задноходилните кости и фалангите на пръстите. Състои се от 5 тънки дълги кости (метатарзални кости).

метатарзален

+мед. Предноходилен.

метатеория

Теория, която има за предмет някоя друга теория, с което се дава възможност да бъде построена по-рационално дадена научна теория, изучаваща определен фрагмент от реалния свят.

метемпсихоза

Един от късните гръцки термини за прераждането на душата, който за първи път се среща у Диор Сицилийски (I в. пр. Хр. ).

метенцефалон

+мед. Заден мозък — включва малкия мозък и моста.

метрит

+мед. Възпаление на мускулния слой на матката, обикновено като последствие на ендометрит.

метрорагия

+мед. Кръвотечение от матката извън менструацията.

микрофталмия

+мед. Абнормно малка очна ябълка. Засяга се едното или и двете очи.

микроцефалия

+мед. Състояние, при което обиколката на главата е по-малка от нормалната, защото главния мозък е недоразвит.

миксоматозен

+мед. 1. Отнасящ се до или с характер на миксом.
2. Наподобяващ примитивна мезенхимна тъкан.

милиум

+мед. Малка субепидермална кератинна киста. Дължи се на събиране на рогови маси в космените фоликули и мастните жлези. Представлява малко жълтеникаво възелче. Среща се най-често по лицето.

миастения

+мед. Мускулна слабост.

мидриаза

+мед. Разширение на зеницата.

миелобласт

+мед. Първата специфична за гранулоцитния ред клетка. Произхожда от миелоидната стволова клетка. Следващите етапи на развитие са: промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и гранулоцит. Миелобласти в периферната кръв се откриват при тежки заболявания на костния мозък, напр. остра левкемия.

миелогенен

+мед. Произлизащ от костния мозък.

миелография

+мед. Рентгенография на гръбначния мозък след лумбална или шийна пункция и въвеждане в субарахноидното пространство на контрастно вещество.

миеломалация

+мед. Размекване на гръбначния мозък.

миеломатоза

+мед. вж. множествен миелом

миелоцеле

+мед. Херния на гръбначния мозък.

миелоцит

+мед. Незрял гранулоцит — клетка в костния мозък, която е предшественик на метамиелоцитите и гранулоцитите. В периферната кръв се откриват миелоцити при заболявания на костния мозък, напр. при хронична миелогенна левкемия.

микропсия

+мед. Зрително нарушение, при което обектите се виждат по-малки, отколкото са в действителност.

микроаерофил

+мед. Аеробна бактерия, която се нуждае от кислород, но в концентрация по-ниска от тази в атмосферния въздух.

микроби

най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др.

микромелия

+мед. Абнормно къси крайници.

микросомия

+мед. Абнормно малко тяло, например при нанизъм или тялото на фетуса.

микростомия

+мед. Абнормно малка уста.

микросфероцитна

вж. микросфероцитна анемия

микротопоним

Название на малък обект без национално значение като ливада, герен, поляна и др.

микседем

+мед. Хипотиреоидизъм, характеризиращ се с плътен, твърд оток на кожата и подкожните тъкани поради инфилтрация с муциноподобни вещества.

миксом

+мед. Доброкачествен тумор, съставен от миксоидна тъкан, която има звездовидни клетки и мукополизахариди. Туморът е с мека консистенция. Най-често се локализира в лявото предсърдие на сърцето.

милиария

+мед. Кожно заболяване, характеризиращо се с милиарни везикули (мехурчета с големина на просено зърно) с бистро до мътножълтеникаво съдържимо. Дължи са на запушване на изходните канали на потните жлези. Среща се във всички възрасти, но най-често у кърмачета и малки деца.

милняк

помия

миманса

Първа от шестте ортодоксални школи на древноиндийската философия, за чийто основател се смята мъдреца Джаймини.

мимезис

Наподобяване.

министър-председат

министър-председателят, министър-председателя, +мн. министър-председатели, +м. Председател на министерски съвет, на правителство; премиер.+прил. [[министърпредседателски]], министърпредседателска, министърпредседателско, +мн. министърпредседателски. Министърпредседателски пост.

минорит

Монах от католически орден, чиито членове са „малки братя на Христа“.

миоза

+мед. Свиване на зеницата.

миозит

+мед. Възпаление на скелетните мускули. Дължи се на много причини — травми, инфекции, медикаменти и др. Протича с болки, мускулна слабост и др.

миоклония

+мед. Бързи клонични свивания на отделни мускули или мускулна групи, главно на крайниците.

миом

+мед. вж. миома

миометриум

+мед. Мускулният слой на стената на матката. Представлява масивен пласт от гладкомускулни снопчета, разположени в различна посока и разпределени в три слоя: външен (състои се от циркулярни и надлъжни мускулни влакна), среден (от циркулярни мускулни влакна) и вътрешен (от надлъжни мускулни влакна).

миопатия

+мед. Общ термин за заболявания на мускулите.

миорексис

+мед. Разкъсване (руптура) на мускул.

миотомия

+мед. Оперативно прерязваяе на мускул.

миотония

+мед. Затруднено отпускане на мускулите след тяхното съкращение.

миофибрила

+мед. Съкратителна структура на мускулната тъкан.

миситин

посредник

митари

чиновници, които събират данъци;
еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата

многоводие

+мед. вж. хидрамнион

моноцит

+мед. Сравнително големи клетки с фагоцитарна функция. Съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите.

моноцитоза

+мед. Увеличаване на броя на моноцитите в периферната кръв.

мобилиран

+остар.
мебелиран

могилалия

+мед. Разновидност на заекването, при което е затруднено произнасянето на определени срички.

модерн

+изк. Едно от названията на стилово направление в европейското и американското изкуство от края на ХІХ в. началото на ХХ в. , познато още като „ново изкуство“ (фр. Art nouveau), „сецесион“ (нем. Sezessionstil), „стил Либерти“ (ит. stile Liberty), модернизъм (исп. modernismo) и развиващо идеите на символизма и естетизма, а също така и на „философията на живота“ на Ницше, което си поставя за цел да преодолее противоречието между художествеността и утилитарността и да приобщи към изкуството всички сфери на живота.

мозаизъм

+рел. Майсеево законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. Религия на юдеите.

молбиден

, само ед. Химически елемент — твърд сребристобял метал.

молох

+мит. Древен бог на слънцето, огъня и войната в семистската митология, на който се принасяли в жертва деца от знатни семейства, изгаряни живи върху жертвеници.+Прен. Тиранична и безпощадна сила, която изисква пълно подчинение или непрекъснати човешки жертни.

молокани

+рел. Религиозна секта в Русия, основана през втората половина на ХVІІ в. , привържениците на която отричат грехопадението на Адам, не признават тайнствата и обредите на Православната църква и вярват не в Светото писание, а в устните предания и един вътрешен глас, присъщ на всеки човек.

момея

момея се, момеeш се, мин. св. момях се, мин. прич. момяла се, несв. Разг. За жена — показвам с държанието си, че съм мома за женене; представям се като мома.

монадология

Учуние за монадите, изложено в съчинение от Лайбниц със същото заглавие.

монартрит

+мед. Възпаление само на една става.

монархианство

+рел. Християнска ерес, появила се през ІІ в. , признаваща единството на Бога и отричаща троичността му; антитринитаризъм.

мондиализъм

Глобално, общочовешко мислене, което разглежда цялото население на Земята като единна популация.

монилиаза

+мед. вж. кандидоза

монорхизъм

+мед. 1. Вродена липса на един тестис.
2. Едностранен крипторхизъм — единия тестис не се е спуснал в скротума.

монотелизъм

+рел. Теологична доктрина, според която, Исус Христос има една единствена воля и две природи.

монтанизъм

+рел. Учение на раннохристиянска секта, основана от Монтан (първоначално жрец на богиня Кибела) около 160 г. , според което Св. Дух постоянно се намесвал в живота на хората и се явявал на посветените по време на екстаз.

мормони

+рел. Последователи на религиозно протестантско течение „Църква на светците от последния ден“, основана през 19830 г. от Дж. Смит, който твърдял че е намерил и превел „Книгата на Мормон“, разказваща за заселването на Америка от преселници от Азия; първоначално проповядват полигамията (многоженство), от която по-късно (1890) се отказват под натиск на държавата.

морула

+мед. Първи стадий в развитието на оплоденото яйце, когато зародишът представлява купчинка от клетки — бластомери.

мотамо

буквално, дума по дума

мотировка

, мн. мотивировки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.

мудра

В будизма — канонични жестове, специални положения на ръцете и пръстите, използвани при различни ритуали и упражнения в будистката практика, индийската йога, танци, медитация и др.

мукоза

+мед. Лигавица, слузна обвивка — вътрешната обвивка на кухи органи от респираторния тракт, гастроинтестиналния тракт, урогениталния тракт. Състои се от: lamina epithelialis (епител), lamina propria (състои се от колагенни и еластични влакна, лимфоцити, жлежи, кръвоносни съдове) и muscularis mucose (състои се от гладкомускулни влакна).

мукозен

+мед. Слузест, лигавичен, отнасящ се до лигавица.

мукоиден

+мед. Слузоподобен, подобен на слуз.

мукоцеле

+мед. Слузна киста, събиране на слуз в кухина.

муни

+рел. В индуизма и будизма — отшелник аскет, учен и благочестив човек.

мунист

+рел. Последователи на религиозно движение, известно като „Обединителна цълква“ или „Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство“ и създадено през 1954 г. в Корея от Сън Мйънг Мун, който твърди, че възнеслият се Исус му е възложил да довърши прекъсната си работа и да установи божествено владение на Земята чрез възстановяване на семейството, като подчертава необходимостта от колективната и религиозна дисциплина и безрезервните занимания с образователна, мисионерска, хуманитарна и др. дейност.

мутизъм

+мед. Неспособност или нежелание за говорене. Различават се елективен мутизъм, акинетичен мутизъм и др.

мущерии

вж. мющерии

мюрид

+рел. В мюсюлманските страни — човек, който иска де се посвети на исляма и особено да овладее основите на мистичното учение суфизъм, избира си учител (мюршид) и е длъжен изцяло да му се подчинява.

мющерии

+нареч.
1. купувачи, клиенти
2. редовен купувач у някой търговец

набеснея

набеснея се, набеснееш се, мин. св. набеснях се, мин. прич. набеснял се, св. — вж. набеснявам се.

наброски

вж. [[набросок]]

набросок

1. м. р. скица, очерк, проект
2. +ж. р. ескиз

навождам

навеждам, наклонявам

награбаха

започнаха да ядат

нагроча

_~ се_
+Диал.
да се навъся, да се намръщя

нагрочва

вж. нагроча

надир

астроном. Точка на небесната сфера, противоположна на зенита.
Казано популярно, ако стоите на земята, това е посоката "надолу" под краката ви. Най-ниската възможна точка.

надкокдил

+мед. вж. епикондил

надпубисен

+мед. Намиращ се над срамната кост (os pubis).

надсеменник

+мед. вж. епидидим

назареи

+ист. В периода на ранното християнство — първите християни в Юдея.

назирей

мъж или жена, който се е обрекъл да не пие вино и да не яде плода на лозето под какъвто и да е вид

наигравам

наигравам се, наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка.

наклал

разг.
наклал огън, запалил огън

накацаха

вж. награбаха

налчета

подкова за добитък или обувка

нанизъм

+мед. Ненормално нисък ръст, изоставане в растежа (под 130 сm за мъжа и под 120 сm за жената). Различават се първичен нанизъм (при скелетни дисплазии, хромозомни аномалии, дородови увреждания и др. ) и вторичен нанизъм (при ендокринни заболявания, недоимъчно хранене и др. ).

наос

Наос (от гръцки: naos — храм) е термин в сакралната (църковна) архитектура и представлява вътрешната част на един храм.
В гръцките храмове в наоса се намира статуята на божеството, а в ранните византийски православни църкви в него се провежда литургията.

напапкам

да се напапкам, напапкаш се, св. Напапквам се.

наплюскам

да се наплюскам, наплюскаш се, св. — вж. наплюсквам се.

насвяткам

да се насвяткам, насвяткваш се, несв. и насвяткам се, св. Разг. Напивам се.

наслушвам

наслушвам се, наслушваш се, несв. и наслушам се, св. ; на какво. Слушам до пълно насищане. Наслушах се на хубава музика.

наспивам

наспивам се, наспиваш се, несв. и наспя се, св. Спя до пълно насищане. Наспах се добре в тихия дом.

нативизъм

Идеалистическо учение, според което функциите на органите за чувствата и техните нервни центрове са вродени у човека, а диалектическия материализъм научно установява, че тези функции са резултат от историческото развитие на човека.

научноексперимента

научноекспериментална, научноекспериментално, +мн. научноекспериментални, +прил. Който се отнася до научни експерименти.

нахохоря

+Диал.
да се наежа, да се наперя, да настръхна

националлиберали

полит. Партия в Германия, основана през 1866 и съществувала до 1918 г. , която подкрепя политиката на Ото фон Бисмарк (Bismarck 1815—1898_) при обединението на Германия и налагането на пруската хегемония в новообразуваната империя, а също така поддържа политиката на въоръжаване и ториториални завоевания в началото на ХХ в. и през Първата световна война (1914—1918).

наяда

+мит. В гръцката митология — нимфа на река или извор.

небулоза

Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселени или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина

неврином

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от миелоидната обвивка на нервните влакна, която се състои от Шванови клетки.

невробластом

+мед. Злокачествен тумор, произхождащ от ембрионални нервни клетки. Среща се в ранна детска възраст (до 5-та година). Най-често се локализира в надбъбреците, по-рядко в шийната област, малкия таз, задния медиастинум и др.

невроглиом

+мед. Доброкачествен тумор на централната нервна система, произхождащ от невроглията.

невроглия

+мед. Съвкупност от нервни клетки (глиоцити), които за разлика от невроните не генерират електропотенциали. Глиоцитите се делят на централни (астроцити, олигодендроцити, епендимоцити и микроглиоцити) и периферни (шванови клетки).

невродерматоза

+мед. Кожни заболявания, дължащи се на нарушения във функцията на нервната система.

невропапилит

+мед. Възпалителен процес в ретробулбарната част на зрителния нерв и в неговата папила.

неврорафия

+мед. Съединяване чрез шев на краищата на разкъсан или прерязан нерв.

невротомия

+мед. Оперативно прерязване на нерв, напр. при невралгия.

невротропен

+мед. Имащ избирателно действие върху нервната тъкан.

неврофибром

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от обвивките на периферните нерви. Представлява плътен възел, свързан най-често с нервните стволове в кожата и подкожието. Множествена неврофиброматоза се наблюдава при болестта на Реклинхаузен.

невроцит

+мед. вж. неврон

невус

+мед. Ограничени кожни малформации от ембрионален произход. Дължат се на дефекти в развитието на различни структурни елементи на кожата. Различават се: меланоцитни невуси (бенки — образуват се от невусни клетки, съдържащи меланин) и органоидни невуси (произхождат от епидермиса, космени фоликули, мастни и потни жлези, кръвоносни и лимфни съдове и др. ).

неиндентифициран

, неидентифицирана, неидентифицирано, мн. неидентифицирани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат. • Неидентифициран летящ обект (НЛО — ен-ел-о). Необяснимо атмосферно явление или летящо тяло, смятани за проява на извънземни същества.

некро-

Първа съставна част на сложни думи със значение „умрял, починал“.

некроспермия

+мед. Наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в спермата. Бива обратима (лъжлива) и необратима (истинска).

некротичен

+мед. Отнасящ се до или засегнат от некроза, умъртвен.

некротизирал

+мед. вж. некротичен

нематоди

+мед. Кръгли червеи от клас Nematoda. Най-разпространените заболявания, които причиняват са: аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидози, трихинелоза, ентеробиоза и др.

ненки

+остар.
женски гърди

необолшивизъм

полит._ Течение в идеологията и политиката, което се опира на догматичното тълкуване на идеите на болшевизма независимо от промените в обществения живот.

неокантинианство

Реакционно направление в буржоазната философия, което отхвърля всички материални елементи от философията на Кант и използва идеалистическата му теория за познанието в борбата си срещу материализма и мат._ естествознание.

неокритицизъм

Неокантинианство.

неомалтусианство

икон. Учение развиващо идеите на малтусианството, според което повишаване стандарта на живота в съвременното общество е пряко свързано с намаляването на раждаемостта и опазване на природните ресурси.

неомарксизъм

Съвкупност от марксистки и ориентирани към марксизма течения, опитващи се да представят нова интерпретация на марксизма в светлината на съвременната икономическа мисъл.

неомеркантилизъм

икон. Съвременна форма на меркантилизма, подчертаваща необходимостта от правилна икономическа политика и разумни търговски ограничения за увеличаване заетоста и благосъстоянието на хората в дадена държава.

неопитагореизъм

Религиозно-мистическо учение от І в. пр. Хр. —ІІ в. сл. Хр, опитващо се да възроди идеите на питагореизма и оказало въздействие върху формирането на християнството.

неоплазма

+мед. Новообразувание, тумор.

неоплазия

+мед. Образуване на нова тъкан или на тумор.

неопротестантизъм

+рел. Направление в теологията, философията и етиката, което подлагайки на рязка критика либералното християнство, признава невъзможността християнските принципи да бъдат практически осъществени в обществения живот и затова пренася въпросите на истинската нравственост в сферата на отношенията между ограничения по своите възможности човек и абсолютно авторитарния Бог; неортодоксия; теология на кризата.

неорационализъм

Течение в методологията и философията на науката, оформило се през първата половина на ХХ в. във Франция и Швейцария, което има за цел да формира нов научен дух чрез осмисляне на практиката на съвременното естественонаучно познание и особено на ролята на дедуктивните науки в развитието му.

неотомизъм

Най-авторитетното течение на съвреманната католическа философия, базиращо се върху учунието на Тома Аквински и получило през 1879 г. статут на официална философска доктрина на Ватикана.

неофашизъм

Политическо течение, чиято идеология е изградена върху крайните принципи на национализма, расизма и социалната демагогия.

неохегелианство

Реакционно идеалистическо философско направление, стремящо се да създаде монистичен светоглед въз основа на една обновена интерпретация на диалектичния метод и учението за духа на Хегел, като се имат предвид социалните и културните промени в обществото.

непалпируем

+мед. Неопипващ се, който не може да се палпира (опипа).

непреривен

непрекъснат, без прекъсване

неутропения

+мед. Понижаване на неутрофилните левкоцити в периферната кръв.

нефректомия

+мед. Оперативно отстраняване на бъбрек.

нефроза

+мед. Общ термин за увреждания на бъбреците (предимно на бъбречните тубули), проявяващи се с нефрозен синдром.

нефром

+мед. Тумор на бъбрека.

нефрокалциноза

+мед. Отлагане на калциеви соли в бъбреците, водещо до нарушение на бъбречната функция.

нефролитотомия

+мед. Оперативно отстраняване на бъбречен камък чрез разрязване на паренхима на бъбрека.

нефропексия

+мед. Оперативно фиксиране на спаднал или подвижен бъбрек.

нефроптоза

+мед. Спадане, смъкване на бъбрека, подвижен бъбрек. Бъбрекът се намира на по-ниско от нормалното си място и е с подвижност, превишаваща нормалната.

нефрорагия

+мед. Кръвотечение от бъбрека.

нефросклероза

+мед. Сбръчкване на бъбреците — краен стадий на хронични бъбречни заболявания (пиелонефрит, гломерулонефрити, след туберкулоза, при диабет, подагра и др. ). Настъпва дифузно разрастване на съединителна тъкан с уплътняване и деформация на бъбреците. Развива се хронична бъбречна недостатъчност.

нефротомия

+мед. Разрязване на бъбречния паренхим до бъбречното легенче, напр. за отстраняване на големи конкременти.

ниая

Една от ортодоксалните идеалистически системи на индийската философия, свързана с името на митичния мъдрец Готама и достигнала разцвета през ранното Средновековие, в която особено голяма роля имат логиката и гносеологията.

никтурия

+мед. Нощно уриниране, нормално човек не уринира през нощта. Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, цистит, хипертрофия на простатата и др.

нити

нишка, конец (в смисъл връзки)

нищелки

част от тъкачния стан, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата и заплита вътъка; през нея минават нишките за основата на платното; на всяка нищелка съответства педал

нома

+мед. Обширни некрози и разрушаване на тъкани, най-често в устната кухина (stomatitis gangrenosa) и по-рядко на половите органи.

нодален

+мед. Възлов, отнасящ се до възел.

нодозен

+мед. Възловат, възлест.

нодул

+мед. Малък възел. В кожата, възел с размер до 1,0 cm в диаметър, твърд, опипващ се на дълбочина.

нодуларен

+мед. Възлест, възловат.

нордизъм

полит. Расова теория, създадена от френските социолози Ж. Гобино (Gobineau, 1818—1882) и Ж. Лапуж (Lapouge_, 1854—1936), според която северната (арийска) раса превъзхожда всички останали.

нормобласт

+мед. Предшественик на еритроцита в еритропоезата — еритроцит, съдържащ ядро.

нормоцит

+мед. Нормален, безядрен еритроцит.

ноумен

Термин, въведен от Кант, който в противоположност на феномен означава схващана само чрез ума същност, нещото само по себе си.

нравя

нравя се, нравиш се, мин. св. нравих се, мин. прич. нр=вил се, несв. ; на кого. Харесвам се, допадам.

нубекула

+мед. Облаковидно помътняване на роговицата.

нунамиут

Племе ескимоси живеещи в Аляска.

нус

Едно от основните понятия в античната философия, означаващо световна концентрация на всички актове на съзнание и мислене.

нут

+рел. Древноегипетска богиня на небето и смъртта, която посрещала мъртвите с хляб и вода.

олигозооспермия

+мед. Намалено количество на сперматозоиди в еякулата. Нормално в 1 ml сперма се съдържат 60-150 млн сперматозоиди.

олигоменорея

+мед. Рядко настъпваща менструация. Интервалите между менструациите са увеличени — над 35 дни.

оофорит

+мед. Възпаление на яйчника.

остеоартроза

+мед. Дегенеративно-дистрофични изменения в ставния хрущял и костите.

остеобласт

+мед. Клетка, която изработва органичния матрикс на костната тъкан. Когато престане да синтезира матркс са превръща в остеоцит.

остеогенеза

+мед. Процес на формиране на костна тъкан.

остеопластика

+мед. Оперативна интервенция, която цели да се възстанови дефект на костта. Различават се автопластика (използва се собствена кост, взета от друга кост) и хомопластика (използва се консервирана, трупна костна тъкан).

остеосарком

+мед. Злокачествен костен тумор. Среща се в млада възраст — 10-20 години. Засягат се всички кости, но по-често бедрената и раменната.

остеосклероза

+мед. Увеличаване на костното вещество и абнормно повишаване на костната плътност, напр. при остеопетроза, миелофиброза, хроничен остеомиелит и др.

остеотомия

+мед. Прерязване на кост. В зависимост от целта се различават: коригираща остеотомия, деротативна остеотомия, удължаваща остеотомия и др.

остеофит

+мед. Абнормен костен израстък, напр. на ръба на прешлените.

остеофибром

+мед. Доброкачествен тумор от костна и съединителна тъкан.

остеохондром

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от костна и хрущялна тъкан.

остеоцит

+мед. Зряла клетка на костната тъкан, разположена в лакуна (кухина), намираща се между костните пластинки. Представлява остеобласт, престанал да синтезира органичен матрикс.

отолитиаза

+мед. Образуване на калциеви конкременти във външния слухов канал, най-често около чуждо тяло.

отосклероза

+мед. Невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула. Налице е дистрофичен процес и се получава анкилоза на прочката на стремето. Протича с шум в ушите и намаляване на слуха.

отоскопия

+мед. Оглеждане на ушния канал и особено на тъпанчето с помощта на отоскоп.

обнубилация

+мед. Замъгляване на съзнанието — най-лека степен на разстройство на съзнанието. Характеризира се със силно отслабване на активното внимание, брадипсихия.

оборудван

вж. оборудване

обсервация

+мед. Наблюдение, наблюдаване на болен.

обстинация

Силно настояване за нещо; упоритост, твърдоглавие.

обтурация

+мед. Затваряне, закриване, запушване (на съдове, канали, кухи органи, кухини).

обтурационен

+мед. Затварящ, запушващ, заприщващ.

овариум

+мед. Чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз. В него става образуването и узряването на яйцеклетката.

овариалгия

+мед. Болки в яйчника.

овариален

+мед. Яйчников, отнасящ се до яйчника.

овариектомия

+мед. Оперативно отстраняване на единия или на двата яйчника.

овариотомия

+мед. Оперативно разрязване на яйчника.

овде-онде

тук-там, сегиз-тогиз

одинакузис

+мед. Повишена чувствителност на органа на слуха, като шумът и звукът причиняват болка.

одинофагия

+мед. Болезнено гълтане, болки при поглъщане на храна или течности.

озена

+мед. Хроничен атрофичен зловонен ринит. Среща се най-често при жени. Характеризира се с отделяне на секрет със зловонна миризма, който постепенно намалява и засъхва, като се образуват жълто-кафяви кори, настъпва атрофия на носните структури, понижава се обонянието и др.

оклузия

+мед. Затваряне, запушване.

оклузивен

+мед. Запушващ, затварящ, закриващ.

оксалурия

+мед. Повишено отделяне на оксалова киселина или оксалати (главно калциев оксалат) с урината, напр. при нефролитиаза (бъбречнокаменна болест).

оксигенация

+мед. Процес на прибавяне на кислород към физична или химична система, напр. оксигенация на кръвта.

окципитален

+мед. Тилен, отнасящ се до тила.

олабелир

вж. олабилир

олабилир

1. може би, възможно е
2. така да бъде

олеогранулом

+мед. вж. липогранулом

олекранон

+мед. Лакътен израстък — задният израстък на горния край на лакътната кост.

олигакиурия

+мед. Ненормално рядко уриниране.

олигемия

+мед. Състояние, при което общото количество на кръвта в организма е понижено.

олиго-

Първа съставна част на сложни думи със значение „малко количество, незначителна част, слабо отклонение от нормата“ и др.

олигосиалия

+мед. Намалено отделяне на слюнка.

олигохидрамнион

+мед. Състояние, характеризиращо се с абнормно малко количество на околоплодна течност — под 500 ml.

олигурия

+мед. Състояние, при което количеството на отделената урина е под 500 ml/24h.

ологенеза

Теория, според която животът е възникнал върху цялото земно кълбо във вид на идентични микроскопични организми.

омалгия

+мед. Болка в рамото — в раменната става или делтовидния мускул.

омартрит

+мед. Възпаление на раменната става, напр. туберкулозен омартрит.

оментум

+мед. Було, дубликатура на перитонеума. Различават се малко було (omentum minus) и голямо було (omentum majus) — покрива отпред напречното ободно черво и тънкочревните примки.

оментит

+мед. Възпаление на булото (оментум).

омфалит

+мед. Възпаление на кожата и подкожната тъкан в областта на пъта. Най-често се среща у новородени.

омфалорагия

+мед. Кръвотечение от пъпа.

омфалотомия

+мед. Прерязване на пъпната връв.

омфалофлебит

+мед. Възпаление на вените на пъпа.

онези

– +вж. [[онзи]].

онихогрипоза

+мед. Задебелени, увеличени и изкривени нокти като на граблива птица. Най-често се среща на палеца на крака. Наблюдава се при микози, сифилис и др.

онихауксис

+мед. Задебеляване на ноктите, хипертрофия на ноктите без деформация.

онихомикоза

+мед. Микотично заболяване на ноктите. Най-често се причинява от Trichophyton rubrum. Характеризира се с поява на жълтеникаво петно върху нокътната плочка, която задебелява, става чуплива и се разрушава.

онихорексис

+мед. Повишена чупливост на ноктите, напр. при чернодробни заболявания, ендокринни нарушения, смущения в минералната обмяна (желязо и др. ), химични въздействия и др.

онихосхиза

+мед. Разслояване на нокътните пластинки, хоризонтално или надлъжно нацепване на ноктите.

онтологизъм

Идеалистическо философско направление, което смята, че идеите съществуват отделно от предметите и преди тях.

опарича

да се опарича, опаричиш се, мин. св. опаричих се, мин. прич. опаричил се, св. — вж. опаричвам се.

операбилен

+мед. Състояние, което може да бъде лекувано чрез хирургична операция.

операционализъм

Направление във философията на науката през 30—40-те години на ХХ в. , според което значението на всяко истинско научно понятие трябва да може да бъде представено във вид на поредица от реални операции (предимно измервателни), фиксиращи съответната характеристика на обекта.

опетлам

_~ се_
+Диал.
обърквам се, закъсвам

опетлан

обл.
замотан, овързан

опистотонус

+мед. Тоничен гърч на екстензорните мускули на гърба, поради което тялото е извито като дъга и се опира само на тила и петите. Наблюдава се при тетанус, отравяне със стрихнин и др.

опорак

+мед. вж. мезентериум

опретна

+Диал.
да се заловя, да се захвана с нещо

опсонини

+мед. Субстанции, които се свързват с чуждите частици и улесняват фагоцитозата им. Пример за опсонини са антителата и компонентите от системата на комплемента.

органон

Оръдие за мислене или за научно изследване (за Аристотел логиката е такова оръжие).

орезил

правя някого резил; компрометирам

орнитоза

+мед. вж. пситакоза

ороним

Име на планина, връх, низина.
вж. топоним

орталок

вж. орталък

ортопнея

+мед. Задух, който се появява в легнало положение и намалява или изчезва 3 до 5 минути, след като болният заеме седнало или изправено положение.

ортостатичен

+мед. Свързан с изправеното положение на тялото.

оруелизъм

полит._ Манипулиране с факти с пропагандни цели, изопачаване на истината, особено в тоталитарното общество, където средствата за масова информация изцяло се контролират от официалните власти.

орхиепидидимит

+мед. Възпаление на тестиса и епидидима (надсеменника).

орхит

+мед. Възпаление на тестиса. Най-често се причинява от стафилококи, стрептококи, E. coli, Proteus и др. Орхит може да възникне при някои инфекциозни заболявания — епидемичен паротит, бруцелоза и др.

осификация

+мед. 1. Процес на формиране на костна тъкан.
2. Вкостяване, превръщане в костна тъкан, напр. на хрущял.

осифициращ

+мед. Вкостяващ.

оскудявам

изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавам

ослушвам

ослушвам се, ослушваш се, несв. и ослушам се, св. 1. Слушам, за да доловя шум или звук. 2. Разг. Бездействам, не предприемам нищо, изчаквам.

остеит

+мед. вж. остит

остеом

+мед. Доброкачествен костен тумор, съставен от зряла костна тъкан. Най-често се локализира в черепните кости.

остеодистрофия

+мед. Промяна в структурата на костите поради нарушение в калциево-фосфорната обмяна, напр. бъбречна остеодисрофия при хронична бъбречна недостатъчност.

остеоектомия

+мед. Оперативно отстраняване на кост или на част от кост.

остеоиден

+мед. Подобен на кост.

остеокласт

+мед. Гигантска многоядрена клетка, произхождаща от кръвните моноцити. Остеокластите разрушават и резорбират костната тъкан.

остеомалация

+мед. Размекване на костите — обезкалцяване на костите в резултат на дефицит на витамин Д, водещ до нарушения в калциево-фосфорната обмяна. Получават се деформации на скелета, фрактури.

остеопетроза

+мед. Рядко наследствено заболяване. Характеризира се с неправилно вкостяване — увеличава се компактното костно вещество за сметка на костно-мозъчния канал, който се стеснява. Установява се повишена костна плътност, получават се фрактури, може да има анемия.

остеосинтеза

+мед. Оперативна интервенция, при която се свързват краищата на костни фрагменти при фрактури. Използват се различни пирони, винтове, тел, външни фиксатори и др.

остеохондрит

+мед. Възпаление на хрущяла и на костта.

остит

+мед. Възпаление на костта.

оталгия

+мед. Болка в ухото.

отблагодарявам

отблагодарявам се, отблагодаряваш се, несв. и отблагодаря се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ.

оторагия

+мед. Кръвотечение от ухото.

оторея

+мед. Изтичане на секрет от ухото.

отпилявам

отпилявам се, отпиляваш се, несв. и отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял.

оттека

оттека се, оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. — вж. оттичам се.

офити

+ист. Членове на секта гностици през ІІ в. , наричани още наасениани, които смятали змията за символ на Месията и за център на религията.

офталмоплегия

+мед. Парализа на един или повече очни мускули.

офталморагия

+мед. Кръвотечение от очната ябълка.

офталморексис

+мед. Разкъсване, руптура на очната ябълка.

офталмотонометрия

+мед. Метод за непряко измерване на вътреочното налягане. Различават се палпаторно измерване и инструментално измерване чрез различни тонометри.

охлократия

Управление на простия народ, на тълпата.

ошур

данък в Османската империя

ошурджия

събирач на ошур

паравертебрален

+мед. Окологръбначен, разположен покрай гръбначния стълб.

парастернален

+мед. Разположен около гръдната кост.

парауретрален

+мед. Разположен около уретрата.

парацентеза

+мед. Пробождане, пунктиране на кухина с троакар или друг инструмент за отсраняване на течност.

пала

+Диал. палавник, немирник, лудетина

палаче

вж. пала

палийски

Палийски канон — канон от свещени текстове на будистката традиция тхеравада, който на езика пали се нарича Трипитаки („трите кошници“) или просто Питаки.

палмарен

+мед. Дланен, отнасящ се до дланта.

палпебрален

+мед. Клепачен, отнасящ се до клепача.

палпиране

+мед. вж. палпация

палпитация

+мед. Силно биене на сърцето, което се усеща от болния.

панарициум

+мед. Гнойно възпаление в областта на крайните фаланги на пръстите на ръката или крака, причинено от стафилококи, стрептококи, протеус, клебсиела и др. Най-често възниква след микротравми на пръстите. Различават се кожен, подкожен, нокътен, сухожилен, костен, ставен и тотален панарициум.

панентизъм

Термин, въведен от немския философ (Краузе , 1781—1832), за означаване на доктрина, която се противопоставя на пантеизма и според която всичко не е бог, т. е. бог не се разтваря в света, но бог е във всичко.

паникета

от паника; нещо, което създава суматоха

паникулит

+мед. Група заболявания, характеризиращи се с възпаление на подкожната мастна тъкан. Най-честият паникулит е Erythema nodosum. Наблюдават се бледочервени до ливидни възли и плаки по предната повърхност на долните крайници.

панлогизъм

Обективно-идеалистическо учение за тъждеството на битието и мисленето, най-пълно развито във философията на Хегел (Hegel, 1770—1831), според която цялото развитие на природата и обществото е осъществяването на логическата дейност на абсолютната идея.

панпсихизъм

Идеалистически възглед, според който цялата природа притежава живот и психика; философско възпроизвеждане на анимизма.

пантелизъм

Идеалистическо философско учение, според което волята е същността на душевния живот и основа на света.

пантократ

+ист. Вседържател — епитет на християнския Бог, на Зевс и на други главни богове.

папаз

поп, свещеник

папила

+мед. Пъпка, малка издатина, зърно.

папиломатоза

+мед. Образуване на множество папиломи.

папула

+мед. Обривна единица, която представлява малко, плътно, леко надигнато над нивото на кожата възелче, с големина до лещено зърно.

папулозен

+мед. Характеризиращ се с папули (възелчета).

паралелки

+остар.
успоредки

параметрит

+мед. Възпаление на параметриума.

параметриум

+мед. Пространството между двата листа на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri), встрани от ръбовете на матката, което съдържа съединителна тъкан, съдове, нерви, фиброзни или мускулно-фиброзни връзки.

парасимпатикус

+мед. Парасимпатиков дял на вегетативната нервна система, който забавя сърдечната дейност, свива бронхите и затруднява дишането, стимулира моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, релаксира сфинктера и контрахира детрузора на пикочния мехур, свива зеницата, понижава вътреочното налягане и др.

параумбиликален

+мед. Разположен около пъпа.

парафимоза

+мед. Стеснение на препуциума, който е издърпан зад главичката на пениса и не може да се върне върху нея. Получава се оток на главичката, силни болки, затруднено уриниране.

парентерален

+мед. Не през храносмилателния тракт. Всички пътища, различни от храносмилателния път, които позволяват въвеждането на лекарствени средства в организма, напр. интравенозен, интраартериален, подкожен, мускулен, лумбален, инхалационен път и др.

паренхиматозен

+мед. вж. паренхимен

паренхимен

+мед. Отнасящ се до паренхима, богат на паренхим.

парестезия

+мед. Изтръпване, мравучкане по кожата, дължащо се на засягане на периферни нерви, проводни пътища или сетивни зони в мозъчната кора. Подобни усещания може да има всеки индивид под формата на акропарестезии при компресия на артерии и нарушаване на кръвоснабдяването на някой от крайниците.

париетален

+мед. 1. Пристенен — отнасящ се до стената на телесна кухина, напр. париетален перитонеум — частта от перитонеума, която покрива стените на коремната кухина.
2. Теменен, отнасящ се до теменната кост.

паронихия

+мед. Околонокьтен панарициум — възпаление на кожния ръб, лежащ непосредствено върху нокътя.

парорексия

+мед. Извратен апетит, желание за ядене на необичайни храни. Може да се наблюдава у бременни жени.

парси

Религиозна общност на зороастрийците в Западна Индия, преселили се от Иран през VІІ—Х в. след завоюването на Иран от арабите.

партикуларизация

Откъсване и разединяване на отделни части от едно цяло. Задоволяване на частни интереси. Залягане повече начастното отколкото на общото.

пасеизъм

+книж. Превъзнасяне на миналото в ущърб на настоящето.

патела

+мед. Капаче на коляното — сезамовидна кост, включена в сухожилието на четириглавия мускул на бедрото.

пателарен

+мед. Отнасящ се до пателата (колянното капаче).

пато-

Първа съставна част на сложни думи със значиение „който се отнася до страдение, заболяване, болест“

патогномоничен

+мед. Специфичен признак за дадена болест.

патристика

+рел. Съвкупност от теологическите, философските и социалните християнски мислители (ІІ—VІІІ в. ), наричани „отците на църквата“.

пауперизъм

Крайна бедност на трудещитесе маси вследствие на капиталистическа експлоатация.

пахидермия

+мед. Хипертрофия и хиперплазия на кожата, при което тя става задебелена и груба, напр. при елефантиаза.

пахименингит

+мед. Възпаление на твърдата обвивка (dura mater) на главния и/или на гръбначния мозък.

педикулоза

+мед. Паразитоза, причинена от въшки (безкрили насекоми). По човека паразитират три вида въшки от семейство Pediculidae: главова (Pediculus capitis), дрешна (Pediculus vestimenti) и полова въшка (Pediculus pubis).

педометър

Уред който записва броя на крачките направени при ходене.

пекторален

+мед. Гръден, отнасящ се до гърдите, напр. пекторален мускул.

пекторилоквия

+мед. Гръден говор — рязко усилена бронхофония.

пелагра

+мед. Хронична РР хиповитаминоза (недостатъчност на витамин PP, ниацин, никотинамид). Характеризира се с дерматит, диария, деменция. Възниква главно при хранене с царевица, тъй като тя е бедна не само на никотинова киселина (готов вит. РР), но и на триптофан — изходен материал за ендогенен синтез на вит. РР.

пемфигус

+мед. Автоимунно заболяване, характеризиращо се с поява на хлабави мехури по кожата и лигавиците, които лесно се разкъсват и образуват болезнени ерозии. Има няколко клинични форми, но най-често се среща Pemhpigus vulgaris.

пеналогия

+юр. Наука за наказанието и неговото изпълнение.

пенетрация

+мед. Проникване, напр. пенетрация на дуоденална язва към задстомашната жлеза, по-рядко към черния дроб, жлъчните пътища.

пеняз

златна или сребърна монета

пептичен

+мед. Отнасящ се до или подпомагащ храносмилането, свързан с действието на стомашния сок, напр. пептична язва на стомаха.

пердух

+Диал.
перушина

пердушан

на пух и прах

пери-

Първа съставна част на сложни думи със значение „около, наоколо, от всички страни“.

периаденит

+мед. Възпаление на тъканта, обкръжаваща една жлеза или лимфен възел.

перианален

+мед. Разположен около ануса, напр. перианални фистули.

периартериит

+мед. Възпаление на външния слой (адвентиция) на една артерия.

периартрит

+мед. Възпаление на меките тъкани, заобикалящи една става.

перибронхит

+мед. Възпаление на тъканите около бронхите.

периваскуларен

+мед. Околосъдов, намиращ се около кръвоносен съд.

перинеален

+мед. Отнасящ се до перинеума.

перинефрит

+мед. Възпаление на околобъбречната мастна тъкан.

периост

+мед. Плътна влакнеста съединителнотъканна ципа, която покрива външната повърхност на костите с изключение на полетата, покрити от ставен хрущял, местата на прикрепване на връзки и сухожилия, както и повърхността на сезамовидните кости.

перипатетици

Привърженици на перипатетическата школа (335 г. пр. Хр. —529 г. сл. Хр. ), последователи на философията на Аристотел (384—322 г. пр Хр. ), който провеждал философските си занятия по време на разходка.

периптер

Архитектурна постройка обградена с колонади, еднакви отпред и отзад.

перитонзилит

+мед. Възпалеине на рехавата съединителна тъкан около сливицата.

перихолецистит

+мед. Възпаление на на тъканите около жлъчния мехур.

пермеабилитет

+мед. Пропускливост, напр. пермеабилитет на съдовата стена.

пермутации

разместване, смяна

перниони

+мед. Червено-ливидни възловидни изменения по кожата на пръстите на ръцете, китките, стъпалата, ушите и др. Има парене и болка. Боледуват предимно млади жени. Заболяването рецидивира през студените и влажни месеци на годината.

персонализъм

Теистична тенденция във философията, според която смисълът на земната цивилизация е концентриран в личността и духовните и ценности.

пертрубация

Изменение пътя на небесните тела под влияние на други небесни тела. Внезапно смущение, разтройство в хода на нещо. Душевно вълнение, смущение.

пертусис

+мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Bordetella pertussis. Заразяването става по въздушнокапков път. Протича с кашлични пристъпи. Кашлянето и поемането на въздух между пристъпите е шумно и наподобява стържене с трион.

петанк

Вид спорт с хвърляне на метални топки. Играе се на площадка с размер 15 на 4 метра. Настилката е различна — пясък, трева и др. В средата има дървена топка наречена кошонет с диаметър 25—30 мм,
а металните топки са 70,5—80,0 мм, и тежат — 650—800 г. Целта е при хвърляне металната топка да спре възможно най-близо до дървената или да удари топка на противника, за да я отдалечи. Най-близката топка в край на гейма печели една точка. Играе се до 13 точки.

петехия

+мед. Точковидни кръвоизливи — хеморагични петна на кожата или лигавиците с диаметър 1-2 mm поради капилярни кръвоизливи.

петрификация

+мед. Вкаменяване, калциноза — отлагане на калциеви соли в дистрофичио изменени меки тъкани.

пещимал

вж. пещемал

пилор

+мед. Изход на стомаха — мястото, където стомахът преминава в дванадесетопръстника (дуоденума).

пилороспазъм

+мед. Спастично свиване на мускулатурата на пилора.

пилоростеноза

+мед. 1. Стесняване на пилора до пълната му непроходимост поради ръбцово свиване при язва или тумор.
2. Вродена пилорна стеноза — дължи се на вродена хипертрофия на пилорния мускул поради нарушена мускулна инервация.

пигмеи

+мит. Според представите на древните гърци — митично племе от джуджета, споменавано още от Омир, живеело на юг от Египет в Етиопия, а според някои автори — и в Тракия, Кария, Мала Азия или в Индия.

пиелит

+мед. Възпаление на бъбречното легенче.

пиелография

+мед. Рентгеново изследване, при което се визуализират бъбречното легенче и уретера след изпълването им с контрастно вещество. Различават се: ретроградна пиелография (контрастното вещество се вкарва чрез уретерален катетър) и антеградна пиелография (под ехографски контрол се пунктира с игла кухинната система на бъбрека, вкарва се контрастната материя и се прави рентгенография).

пиелолитотомия

+мед. Хирургично отстраняване на бъбречен конкремент чрез разрязване на бъбречното легенче.

пиелоцистит

+мед. Възпаление на бъбречното легенче и на пикочния мехур.

пикнометър

Спец. Хим. (от гръцки πυκνός (пикнос) означава "гъст,плътен").
Колба обикновено направена от стъкло с капилярна тръба през запушалката, така че въздушните мехурчета да могат да излизат от колбата.

пилефлебит

+мед. Възпаление на порталната вена (vena pоrtаe) и разклоненията й.

пилюла

лекарство с различни примеси във вид на кръгло или овално
топче, удобно за поглъщане; хапче

пиментация

+мед. Оцветяване, нормално или патологично, на кожата или тъканите в следствие на отлагане на пигмент.

пиогенен

+мед. Гноероден, образуващ гной.

пиодермия

+мед. Гнойно-възпалителни процеси на кожата и нейните придатъци, причинени от гноеродни бактерии, предимно стафилококи и стрептококи. Различават се стафилодермии на космените фоликули, на потните жлези, на кожата и стрептодермии (небулозно импетиго, червен вятър, ектима).

пиоколпус

+мед. Събиране на гной във влагалището.

пионефроза

+мед. Крайният стадий на гнойно-деструктивен възпалителен процес на бъбрека, чиято структура е разрушена и кухините са изпълнени с гной, урина и тъканен разпад. Може да се наблюдава при калкулозен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза и др.

пиопневмоторакс

+мед. Наличие на гной и въздух или газ в плевралното пространство.

пиоптиза

+мед. Отделяне на гнойни храчки, изхрачване на гной.

пиорея

+мед. Гноетечение, отделяне на гной.

пирексия

+мед. вж. треска

пироза

+мед. вж. пирозис

пирозис

+мед. Чувство на парене и болка зад гръдната кост с кисело оригване. Дължи се на гастро-езофагеален рефлукс — връщане на стомашно съдържимо в хранопровода.

пиронизъм

Учение на древногръцкия философ скептик Пирон, който отрича възможността да се познае истината и затова препоръчва хората да се въздържат от даване на оценки и вземане на решения.

пирустия

железен триножник или четириножник, който се слага на огнище под съдове за готвене

питагореизъм

Идеалистическа и мистическа философска школа, основана от древногръцкия философ и математик Питагор, която разглежда Вселената, като хармония от числа, на която трябва да съответства общественият ред, поддържа възгледа за безсмъртието и прераждането на душите и има принос в развитието на математиката, астрономията и теорията на музиката. Учение, което признава безсмъртието на душата и нейното преселване след смъртта в други живи същества; смята вселената като закономерно стройно цяло, подчинено на законите за хармонията и числата.

питириаза

+мед. вж. питириазис

питириазис

+мед. Група кожни заболявания, характеризиращи се с трицевидно лющене на кожата.

пиурия

+мед. Наличие на гной в урината, напр. при уретрит, цистит и др.

пищеварение

книж. +остар.
храносмилане

пищимал

вж. пещемал

плавачка

+Диал.
плувкиня

плазмоцит

+мед. Клетка на имунната система. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки, които продуцират антитела.

плазмоцитом

+мед. Злокачествен тумор, характеризиращ се с малигнена пролиферация на плазматични клетки (бели кръвни клетки произвеждащи антитела). Плазмоцитомът може да премине в множествен миелом (мултиплен миелом).

плантарен

+мед. Стъпален, отнасящ се до стъпалото.

плевроперикардит

+мед. Възпаление на плеврата и външния лист на перикарда.

плевропневмония

+мед. Пневмония и възпаление на плеврата.

плевралгия

+мед. вж. плевродиния

плевродиния

+мед. Болка, бодежи в гърдите, дължащи се на дразнене на нервните окончания в плеврата.

плеоцитоза

+мед. Наличие на повишен брой клетки в ликвора (гръбначномозъчната течност).

плерома

Отвъдният, „истинският“ свят.

плетора

+мед. Пълнокръвие — увеличаване на общия обем кръв (нормално около 5 L), напр. при полицитемия вера.

плие

Гимнастическо упражнение. Представлява клек при разкрачен стоеж, при който петите на краката сочат една към друга. Движението е късо и наподобява полуклек.

пневматик

Човек на духа

пневмокониоза

+мед. Професионални заболявания на белите дробове, които се предизвикват от инхалиране на неорганичен прах, напр. силикоза (при инхалиране на кварцов прах), азбестоза (азбестов прах) и др.

пневмонектомия

+мед. Оперативно отстраняване на цял бял дроб.

пневмоперитонеум

+мед. Наличие на въздух или газове в коремната кухина.

пневмохемоторакс

+мед. Наличие на въздух или газ и кръв в плевралната кухина.

полиглобулия

+мед. вж. полицитемия

постнатален

+мед. Следродилен, възникващ след раждането.

побоя

побоя се, побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. — вж. побоявам се.

погавря

погавря се, погавриш се, мин. св. погаврих се, мин. прич. погаврил се, св. — вж. погаврям се.

поголемявам

поголемявам се, поголемяваш се, несв. и поголемея се, св. 1. Започвам да се големея. 2. Големея се кратко време.

подголемявам

подголемявам се, подголемяваш се, несв. и подголемея се, св. Почвам да се големея, обхванат съм от големство; възгордявам се.

подува

кърми

подуя

подуя се, подуеш се, мин. св. подух се, мин. прич. подул се, св. — вж. подувам се.

поинтересувам

поинтересувам се, поинтересуваш се, св. Проявявам интерес за малко или към отделен случай.

пойда

+Диал.
вървя, отивам

пойкилоцит

+мед. Еритроцит с неправилна, некръгла форма, напр. с форма на круша, сърп и др.

пойкилоцитоза

+мед. Наличие на пойкилоцити (еритроцити с неправилна форма) в периферната кръв.

полакиурия

+мед. Често уриниране на малки количества урина.

полакомявам

полакомявам се, полакомяваш се, несв. и полакомя се, св. ; за какво. Приисква ми се да притежавам нещо, ламтя за нещо.

полез

посещение, което носи сполука или несполука

полиперцепция

Множествено сетивно възприятие.
вж. перцепция

полигалактия

+мед. Повишена секреция на мляко у кърмачки.

полидактилия

+мед. Наличност на повече от пет пръста на ръката или на крака.

полидипсия

+мед. Абнормно повишена жажда, напр. при захарен диабет.

полименорея

+мед. По-честа менструация, при менструален цикъл по-кратък от 21 дни.

полиоенцефалит

+мед. Остро инфекциозно възпаление на сивото вещество на главния мозък.

полипоза

+мед. Наличие на множество полипи.

полипрагмазия

+мед. Изписване на много медикаменти.

полисерозит

+мед. Възпаление на серозните ципи на няколко телесни кухини, напр. плеврална, перитонеална, перикардна.

полисилогизъм

лог._ Сложен силогизъм, който представлява поредица от силогизми, в която заключенията на предходните силогизми (просилогизми) влизат в състава на следходните силогизми (еписилогизми).

полиспермия

+мед. 1. Проникване на повече от един сперматозоид в яйцеклетката.
2. Трайно отделяне на увеличено количество еякулат.

политомия

лог._ Деление на понятието на повече от три члена.

полиурия

+мед. Отделяне на голямо количесво урина — над 2 L за 24 h, напр. при прием на голямо количество течности, безвкусен диабет, захарен диабет и др.

полифагия

+мед. Прекомерен глад и прием на голямо количество храна.

полифилитизъм

Опровергана от науката хипотеза, според която организмите произхождали от много изходни форми, а не от една както е в действителност.

полицитемия

+мед. Състояние на абнормно увеличение на броя на еритроцити в кръвта, напр. при полицитемия вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест и др.

положка

+остар. +Диал.
полог, гнездо за мътене на яйца

полочка

вж. положка

полукълбото

мн. полукълба, ср.
1. Половин кълбо; полусфера.
2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.

понюхат

помириша, подуша

поророка

Разг. Приливна върна на реката Амазонка наричана така от местните жители. Достига височина до 5 метра.

посвеня

посвеня се, посвениш се, мин. св. посвених се, мин. прич. посвенил се, св. — вж. посвенявам се.

постаравам

постаравам се, постараваш се, несв. и постарая се, св. Старая се в определен случай.

постит

+мед. Възпаление на препуциума, обикновено се съчетава с баланит — възпаление на главичката на пениса.

посторонен

книж. +остар.
страничен, чужд, вънкашен

почек

търг.
чакане, отсрочка

преговори

само +мн. Разговори между официални представители на държави или обединения за постигане на споразумение.
Синоними: (същ.) уговорки, пазарлък

пречкам се

пречкаш се, +несв. +Разг. Заставам на пътя, та преча.

пребулям

пребуляш, +несв. Пребулвам.

пребягна

пребегнеш, +мин. +св. пребягнах, +мин. прич. пребягнал, +св. — +вж. [[пребягвам]].

превали

+мин. +св. преваля, +мин. прич. преваляло, +св. — +вж. [[превалява]].

превалява

+несв. и [[превали]], +св.; безл.
1. Вали от време на време.
2. Престава да вали.+същ. [[превалявания]], само +мн.

превезло

извита дръжка на котел

превземам се

превземаш се, +несв. Преструвам се, правя се на такъв, какъвто не съм.+същ. [[превземане]] +ср.
Синоними: (гл.) преструвам се, маниернича, позирам, държа се неестествено, (гл.) заемам театрални пози, театралнича

превзимам

превзимаш, +несв. Превземам.

превъртвам

превъртваш, +несв. Превъртам.

превъплатявам

, превъплътяваш, несв. и превъплътя, св. ; какво/кого. Придавам нова форма, ново съществуване. — превъплътявам се/превъплътя се. Играя ролята на някого другиго.същ. превъплътяване, ср.

прегърбвам се

прегърбваш се, +несв. и _прегърбя се_, +св. Навеждам се напред и гърбът ми се издава временно или за постоянно; ставам гърбав.
Синоними: (гл.) навеждам се, изгърбвам се, прегъвам се, превивам се, извивам се, изкорубвам се, ставам гърбав, гърбя се, гърбуша се, (гл.) остарявам, клюмвам

прегърбя се

прегърбиш се, +мин. +св. прегърбих се, +мин. прич. прегърбил се, +св. — +вж. [[прегърбвам се.]]

пред-

+представка.
1. В състава на имена със значение по-рано от или пред някого/нещо, напр. предистория, предназначение, предпоследен, предпразничен, предпролетен, предсмъртен, предсрочен и др.
2. В състава на глаголи със значение предварителност на действието, напр. предначертавам, предопределям, предрешавам, предуведомявам и др.

предестинация

+книж. Предопределение върху базата на заложбите и способностите към определена цел в живота или професията, съдба. Предопределение на човека от божията воля към блаженство или проклятие (например учението на св. Августин и Ж. Калвин).

предетерминизъм

Догма за предопределеност според божията воля. Учение на Тома Аквински за божествената предопределеност на човешката дейност.

предразположен

предразположена, предразположено, +мн. предразположени, +прил. Който лесно се поддава на зараза или на увлечение. Предразположен към простуда.+същ. [[предразположеност]], предразположеността, +ж.
Синоними: (гл.) податлив, пригоден, подготвен, благоразположен, благосклонен, (гл.) склонен, наклонен, с вродени качества, (гл.) подлежащ, изложен, уязвим

предреша се

предрешиш се, +мин. +св. предреших се, +мин. прич. предрешил се, +св. — +вж. [[предрешвам се]].

предрешвам се

предрешваш се, +несв. и _предреша се_, +св. Преобличам се с чужди дрехи, за да не бъда разпознат.

представя си

представиш си, +мин. +св. представих си, +мин. прич. представил си, +св. — +вж. [[представям си]].

представям си

представяш си, +несв. и _представя си, +св.; +Какво.
1. Извиквам в съзнанието си представа за нещо. Представям си родната къща.
2. Извиквам фиктивен, измислен образ; въобразявам си. Представи си утрешния ден._
Синоними: (словосъч.) въобразявам си, вярвам, мисля, предполагам, представлявам си, внушавам си, втълпявам си, бленувам, фантазирам, (словосъч.) лъжа се, мамя се, правя си илюзии, (словосъч.) смятам, считам, разбирам, схващам

предчуствувам

, предчувствуваш, несв. Предчувствам.

прееклампсия

+мед. Хипертензивно заболяване през бременността, характеризира се с наличие на хипертония и протеинурия след 20 г. с. Различават се лека и тежка форма. При тежката форма има хемолиза, повишена активност на чернодробните ензими, тромбоцитопения, гадене, повръщане и др.

ре

+ср., само +ед. Вторият тон от нотната стълбица и знакът за него.

прежилям

прежиляш, +несв. Прежилвам.

презвитера

+мн. презвитери, +ж. Съпруга на презвитер; попадия.

презентант

+мн. презентанти, +м. +Спец. Предявител на полица.

презентабилен

презентабилна, презентабилно, +мн. презентабилни, +прил. Представителен.

презполовя

презполовиш, +мин. +св. презполових, +мин. прич. презполовил, +св. — +вж. [[презполовявам]].

преиждам

+остар.
преминавам

преизкажа

преизкажеш, +мин. +св. преизказах, +мин. прич. преизказах, +св. — +вж. [[преизказвам]].

прекача се

и _прекача се_, прекачиш се и прекачиш се, +мин. +св. прекачих се и прекачих се, +мин. прич. прекачил се и прекачил се, +св. — +вж. [[прекачвам се]].

прекачвам се

прекачваш се, +несв. и _прекача се и прекача се, +св.
1. През какво. Качвам се на нещо, за да го премина. Прекачвам се през оградата.
2. +Разг. Правя смяна на превозното средство. Прекачвам се от един влак на друг._

преканцерозен

+мед. Патологичен процес, който благоприятства развитието на злокачествените тумори. Различават се: облигатна преканцероза (заболяване, което задължително преминава в рак, напр. фамилна полипоза на дебелото черво и др. ) и факултативна преканцероза (патологично състояние, на фона на което би могъл да се развие злокачествен тумор, напр. язва на стомаха, полипи и др).

прекордиален

+мед. Предсърдечен, отнасящ се до областта пред сърцето и епигастриума.

прекращавам

прекращаваш, +несв. Прекратявам.

прекъсвам се

прекъсваш се, +несв. и _прекъсна се, +св. +Разг. Заболява ме кръстът от прекалена работа; преуморявам се. Няма да се прекъснеш!_

прекъсна се

прекъснеш се, +мин. +св. прекъснах се, +мин. прич. прекъснал се, +св. — +вж. [[прекъсвам]] се.

прелея се

прелееш се, +мин. +св. прелях се, +мин. прич. прелял се, +св. — +вж. [[преливам се]].

преливам се

преливаш се, +несв. и _прелея се,_ +св. За цветове, звукове — плавно преминавам от един в друг.
Синоними: (гл.) преминавам, превръщам се, сливам се

премалнея

премалнееш, +мин. +св. премалнях, +мин. прич. премалнял, +св. – вж. [[премалнявам]].

премалнявам

премалняваш, +несв. и [[премалнея]], +св. Премалявам.

премолар

Зъб преден кътник.

премрежва ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]] +несв. и _премрежи ми се, +св.; безл. Започвам да виждам неясно. Премрежи ми се пред очите._

премрежи ми се

+мин. +св. премрежи ми се, +мин. прич. премрежило ми се, +св. — +вж. [[премрежва ми се]].

пренаселен

пренаселена, пренаселено, +мн. пренаселени, +прил. Който е прекалено населен; свръхнаселен.+същ. [[пренаселеност]], пренаселеността, +ж.
Синоними: (гл.) натрупан, задръстен, наблъскан, претъпкан, претоварен

пренесено

унесено, безчувствено, безпаметно

преориентирам се

преориентираш се, +несв. и +св.
1. Ориентирам се в друга посока.
2. Променям обекта на внимание, поддръжка, проучване и др.+същ. [[преориентиране]], +ср.

преоценен

преоценена, преоценено, +мн. преоценени, +прил. Който има нова цена, обикновено по-ниска.

препирам се

препираш се, несв. ; с кого. Водя препирня; карам се, споря.
Синоними: (гл.) споря, настоявам, наблягам, полемизирам, противореча, оспорвам, отричам, отказвам, разисквам, диспутирам, водя спор, карам се, (гл.) дърля се, споря шумно, (гл.) заяждам се

препитавам се

препитаваш се, +несв. Прехранвам се, издържам се. Препитавам се от уроци.
Синоними: (гл.) прехранвам се, изкарвам си хляба, изкарвам си прехраната, издържам се, вадя си хляба, храня се, изхранвам се, изкарвам си поминъка, работя, (гл.) живея, преживявам, съществувам

препридам

препридаш, +несв. и [[препреда]], +св.; +Какво. Усуквам допълнително нещо предено.

прераждам се

прераждаш се, +несв. и _преродя се_, +св.
1. Повторно се раждам, като душата ми се вселява в друго тяло.
2. +Прен. Коренно се променям.
Синоними: (гл.) възродявам се, възраждам се, обновявам се, променям се, преобразявам се, изменям се

преродя се

преродиш се, +мин. +св. преродих се, +мин. прич. преродил се, +св. — +вж. [[прераждам се]].

прероси

+мин. +св. прероси, +мин. прич. преросило, +св. — +вж. [[преросява]].

преросява

+несв. и [[прероси]], +св.; безл.
1. Роси кратко или в слаба степен.
2. Престава да роси.

преръми

+мин. +св. преръмя, +мин. прич. преръмяло, +св. — +вж. [[преръмява]].

преръмява

+несв. и [[преръми]], +св.; безл.
1. Ръми кратко или в слаба степен.
2. Престава да ръми.

пресбиакузис

+мед. Старческа глухота — постепенно понижаване на слуха в старческа възраст.

пресбюро

+мн. пресбюра, +ср. Временна служба по печата към конгрес, конференция и др.

пресегна се

пресегнеш се, +мин. +св. пресегнах се, +мин. прич. пресегнал се, +св. — +вж. [[пресягам се]].

преседне ми

+мин. +св. преседна ми, +мин. прич. преседнало ми, +св. — +вж. [[пресяда ми]].

преседлив

преседлива, преседливо, +мн. преседливи, +прил. +Разг. Който пресяда.

пресекулки

само +мн.
• На пресекулки. — Като се извършва откъслечно, от време на време, с прекъсвания. Дишам на пресекулки.

пресилен

пресилена, пресилено, +мн. пресилени, +прил.
1. Изтощен в резултат на пресилване. Пресилено добиче.
2. Неестествен, лъжлив, неверен, преувеличен. Пресилени изводи.+същ. [[пресиленост]], пресилеността, +ж.
Синоними: (гл.) уморен, преуморен, претоварен, претрупан, смазан, изтощен, (гл.) принуден, заставен, насипен, изнасилен, накаран, (гл.) краен, прекален, преувеличен, престорен, неестествен, изкуствен, неточен, (гл.) театрален, афектиран

пресол

+м., само +ед. +Разг. Кисело зеле.

пресолен

пресолена, пресолено, +мн. пресолени, +прил.
1. Който съдържа повече сол от необходимото. Пресолена супа.
2. +Прен. Прекален, неприличен. Пресолени шеги.

престаравам се

престараваш се, +несв. и _престарая се_, +св. Старая се повече от необходимото, от очакваното.
Синоними: (гл.) старая се, проявявам се, проявявам усърдие, насилвам се, излитам се, (гл.) прекалявам, пресилвам се, минавам граници, отивам до крайност, преувеличавам

престарая се

престараеш се, +мин. св. престарах се, +мин. прич. престарал се, +св. — +вж. [[престаравам се]].

престорен

престорена, престорено, +мн. престорени, +прил. Неистински, фалшив, лицемерен, изкуствен. Престорена скромност.
Синоними: (гл.) привиден, променен, изменен, фалшив, симулативен, симулант, лъжовен, неистински, неестествен, изкуствен, (гл.) неискрен, прикрит, притворен, лицемерен, коварен, подъл, таен, фарисей, (гл.) лъжлив, мним, (гл.) неверен, нечестен, вероломен, (гл.) превзет, маниерен, (гл.) подставен, фиктивен, подправен, незаконен

престоря се

престориш се, +мин. св. престорих се, +мин. прич. престорил се, +св. — +вж. [[преструвам се]].

престраша се

престрашиш се, +мин. св. престраших се, +мин. прич. престрашил се, +св. — +вж. [[престрашавам се]].

престрашавам се

престрашаваш се, +несв. и _престраша се_, +св. Надмогвам, преодолявам страха си.
Синоними: (гл.) решавам се, дръзвам, осмелявам се, посмявам, смея, рискувам, претръпвам, минава ми страхът, хвърлям се, пресрамвам се

преструвам се

преструваш се, +несв. и _престоря се, +св. Придавам си съзнателно, преднамерено друг вид. Преструвам се, че не чувам._+същ. [[преструване]], +ср.
Синоними: (гл.) престорвам се, симулирам, давам си вид, правя се на, втелявам се, лъжа, лицемеря, хитрувам, прикривам се, лукавствам, играя комедия, играя роля, мая се, (гл.) докарвам се, занасям се, превземам се, преправям се, (гл.) глезя се, (гл.) имитирам, позирам, (гл.) подражавам, наподобявам, правя се, (гл.) претендирам, изявявам претенции, твърдя, (гл.) представям се

престъпулник

питата, която се меси при прохождането на детето

пресувам

пресуваш, +несв. и +св.; +Какво. Обработвам с преса _1 ._

пресягам се

пресягаш се, +несв. и _пресегна се_, +св. Протягам ръка през определено пространство, за да достигна нещо.
Синоними: (гл.) протягам се, простирам ръка

пресяда ми

(или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _преседне ми_, +св. Спира се на гърлото ми, не може да премине през гърлото ми (обикновено храна).

претури

+Диал.
прекатури

префърцунвам

префърцунваш, +несв. и [[префърцуня]], св. Разг. Пренебр. Правя нещо да стане префърцунено.

прехласвам се

прехласваш се, +несв. и _прехласна се_, +св. Изпадам в прехлас.
Синоними: (гл.) захласвам се, унасям се, занасям се, увличам се, записвам се, изпадам във възторг, зяпам, заблейвам се, зея, блея

прехласна се

прехласнеш се, +мин. св. прехласнах се, +мин. прич. прехласнал се, +св. — +вж. [[прехласвам се]].

при-

+представка. [[I.]] В състава на глаголи със значение:
1. Довеждане на движението до крайната цел, до определено място, като се намалява разстоянието между два обекта, напр. : приближавам, припускам, припълзявам, притеглям и др.
2. Добавяне, допиране, закрепяване към нещо, напр. : пришивам, приковавам, прибавям, приводнявам се, приземявам се, придавам, прилепвам, принаждам, прираждам, приставям, присъединявам и др.
3. Подновяване на прекратено действие, което носи добавъчен резултат, напр. прикупувам, приграждам, пристроявам и др.
4. Действие в слаба степен, напр. примижавам, припърлям, привдигам, припуквам, пришепвам и др.
5. Довеждане на действието до резултат, напр. приготвям, привършвам, приучвам и др.
6. Внезапно начало на действие или състояние, напр. придрямва ми се, приболява ме, призлява ми, прилошава ми, прилютява ми, примокрява ми, приспива ми се, притрябвам и др.
7. Внезапно действие със слаба сила или с малка продължителност, напр. пригърмява, притрепервам, приболява ме, примрачава се, примъчнява ми, приритвам, присторва ми се и др. [[II]]. В състава на имена със значение за разположение в непосредствена близост до нещо; близо до, край, напр. приморски, придунавски и др.

прикладен

прикладна, прикладно, +мн. прикладни, +прил. +Диал. Който е любезен, приветлив. Прикладни хора.

примипара

+мед. Жена, която ражда за първи път.

припаси

само +мн. Запас от хранителни продукти и/или оръжие.
Синоними: (същ.) запаси, провизии, храна, резерва

приписка

+мн. приписки, +ж. Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

припънка

+мн. припънки, +ж. Вид гъба, която расте близо до или на пън.

прищя се

прищиш се, +мин. св. прищих се и прищих се, +мин. прич. прищил се и прищил се, +несв. Покривам се с пришки.

приапизъм

+мит. „Приап“, малоазиатски бог на плодородието и размножаването в древногръцката митология от V в. пр. Хр.

приближена

+мн. приближени, +ж. Жена приближен.

приболи ме

+мин. св. приболя ме, +мин. прич. приболяло ме, +св. — +вж. [[приболява ме]].

привиди ми се

+мин. св. привидя ми се, +мин. прич. привидял ми се, +св. — +вж. [[привижда ми се]].

приводня се

приводниш се, +мин. св. приводних се, +мин. прич. приводнил се, +св. — +вж. [[приводнявам се]].

приводнявам се

приводняваш се, +несв. и _приводня се_, +св. За космически кораб — кацам във вода.

пригледам

пригледаш, +св. — +вж. [[приглеждам]].

приглеждам

приглеждаш, +несв. и [[пригледам]], +св.; +Кого. +Разг. Грижа се за някого, помагам на някого. Приглеждам болен.

придобря

придобриш, +мин. св. придобрих, +мин. прич. придобрил, +св. — +вж. [[придобрявам]].

призлее ми

+мин. св. призля ми, +мин. прич. призляло ми, +св. — +вж. [[призлява ми]].

прииска ми се

+мин. св. прииска ми се, +мин. прич. приискало ми се, +св. — +вж. [[приисква ми се.]]

прикипи ми

+мин. св. прикипя ми, +мин. прич. прикипяло ми, +св. — +вж. [[прикипява ми]].

прилошее ми

+мин. св. прилоша ми, +мин. прич. прилошало ми, +св. — +вж. [[прилошава ми]].

прилютее ми

+мин. св. прилютя ми, +мин. прич. прилютяло ми, +св. — вж. прилютява ми.__

прималнея

прималнееш, +мин. св. прималнях, +мин. прич. прималнял, +св. — +вж. [[прималнявам]].

прималнявам

прималняваш, +несв. и [[прималнея]], +св. Прималявам.

примервам се

примерваш се, +несв. и _примеря се_, +св. Стремя се да насоча оръжието или удара си право към целта; прицелвам се.

примеря се

примериш се, +мин. св. примерих се, +мин. прич. примерил се, +св. — +вж. [[примервам се]].

примирен

примирена, примирено, +мн. примирени, +прил. Който се е примирил (във 2 знач. ). Примирена със съдбата си.+същ. [[примиреност]], примиреността, +ж.
Синоними: (прил.) мирен, спокоен, укротен, улегнал, успокоен, уталожен, търпелив, безропотен, доволен, (прил.) овчедушен, (прил.) смирен, покорен

примолвам се

примолваш се, +несв. и _примоля се, св. ; на кого._ Настоятелно се моля за нещо.
Синоними: (гл.) замолвам се, моля се, отправям молба, приплаквам

примоля се

примолиш се, +мин. св. примолих се, +мин. прич. примолил се, +св. — +вж. [[примолвам се]].

примъчнее ми

+мин. св. примъчня ми, +мин. прич. примъчняло ми, +св. — +вж. [[примъчнява ми]].

приплесна

приплеснеш, +мин. св. приплеснах, +мин. прич. приплеснал, +св. — +вж. [[приплесвам]].

припознавам се

припознаваш се, +несв. и _припозная се_, +св. Греша относно самоличността на някого, оприличавам на друг.
Синоними: (гл.) оприличавам, уподобявам, привижда ми се, присторва ми се, изглежда ми

припозная се

припознаеш се, +мин. св. припознах се, +мин. прич. припознал се, +св. — +вж. [[припознавам се]].

приравнен

приравнена, приравнено, +мн. приравнени, +прил. Възприет като равен с друг.

прирева

приревеш, +мин. св. приревах, +мин. прич. приревал, +св. — +вж. [[приревавам]].

приревавам

приреваваш, +несв. и [[пререва]], +св.
1. Внезапно започвам да плача, да рева.
2. Моля се, като съпровождам молбата с рев.

прироси

+мин. св. прироси, +мин. прич. приросило, +св. — +вж. [[приросява]].

приросява

+несв. и [[прироси]], +св.; безл. Внезапно започва леко да роси, но за кратко време.

присламча се

присламчиш се, +мин. св. присламчих се, +мин. прич. присламчил се, +св. — +вж. [[присламчвам се]].

присламчвам се

присламчваш се, +несв. и _присламча се, +св.; към какво/към кого._ Присъединявам се, без да съм желан.
Синоними: (гл.) примъквам се, домъквам се, припълзявам, (гл.) подмилквам се, мазня се, подмазвам се, сервилнича, угоднича, (гл.) привързвам се, обиквам, лепвам се

присланям се

присланяш се, +несв. Прислонявам се.

прислоня се

прислониш се, +мин. св. прислоних се, +мин. прич. прислонил се, +св. — +вж. [[прислонявам се]].

прислонявам се

прислоняваш се, +несв. и _прислоня се_, +св. Доближавам се плътно до нещо, за да се скрия.
Синоними: (гл.) присланям се, подслонявам се, приютявам се, скривам се, заслонявам се

присмея се

присмееш се, +мин. св. присмях се, +мин. прич. присмял се, +св. — +вж. [[присмивам се]].

присмивам се

присмиваш се, +несв. и _присмея се_, +св. Надсмивам се над качествата на някого; подигравам се.
Синоними: (гл.) осмивам, вземам на смях, подигравам, надсмивам се, иронизирам, подмятам

присмивка

+мн. присмивки, +ж. Присмех, подигравка.

присое

+ср., само +ед. Присой.

присой

присоят, присоя, +мн. присои, (два) присоя, +м. Слънчево място.+прил. [[присоен]], присойна, присойно, +мн. присойни.

пристануша

+мн. пристануши, +ж. Разг. Мома, която е пристанала.

пристрастя се

пристрастиш се, +мин. св. пристрастих се, +мин. прич. пристрастил се, +св. — +вж. [[пристрастявам се]].

пристрастявам се

пристрастяваш се, +несв. и _пристрастя се, +св.; към какво. Силно се увличам по нещо, не мога да възпирам желанието си за нещо. Пристрастих се към алкохола._
Синоними: (гл.) увличам се, привързвам се, придавам се, влюбвам се, проявявам склонност, имам влечение, (гл.) свиквам, отдавам се

присънвам се

присънваш се, +несв. и _присъня се, +св.; +На кого. Явявам се в съня на някого. Присънва ми се гора._

присъня се

присъниш се, +мин. св. присъних се, +мин. прич. присънил се, +св. — +вж. [[присънвам се]].

притека се

притечеш се, +мин. св. притекох се, +мин. прич. притекъл се, +св. — +вж. [[притичвам се]].

притеснен

притеснена, притеснено, +мн. притеснени, +прил.
1. Когото нещо притеснява, не му дава свобода. Финансово притеснен.
2. Който се притеснява, смущава. Чувствам се притеснен във ваше присъствие.
Синоними: (гл.) стеснен, ограничен, лишен, беден, (гл.) измъчен, изтерзан, изтормозен, угнетен, потиснат, (гл.) затруднен

притичам се

притичаш се, +несв. Притичвам се.

притичвам се

притичваш се, +несв. и _притека се, +св.
1. Приближавам се с тичане.
2. +Прен. Отзовавам се при повик, за да помогна. Притичам се на помощ._

притъмнее

+мин. св. притъмня, +мин. прич. притъмняло, +св. — +вж. [[притъмнява]].

притъмнява

+несв. и [[притъмнее]], +св.; безл. Внезапно става тъмно; настава мрак.
• Притъмнява ми. — Изгубвам самообладание в пристъп на болка, на гняв.
Синоними: (гл.) тъмнее, стъмнява се, стъмва се, здрачава се, пада нощ, смрачава се, свечерява се, мръква, става тъмно

прихвана се

прихванеш се, +мин. св. прихванах се, +мин. прич. прихванал се, +св. — +вж. [[прихващам се]].

прихващам се

прихващаш се, +несв. и _прихвана се, +св. За растение — след пресаждане или присаждане започвам да раста; хващам се. Цветето се прихвана._

прихлупям

прихлупяш, +несв. Прихлупвам.

прицелвам се

прицелваш се, +несв. и _прицеля се_, +св. Насочвам оръжието към определена цел; примервам се.
Синоними: (гл.) целя се, меря се, премервам се, замервам, (гл.) насочвам

прицеля се

прицелиш се, +мин. св. прицелих се, +мин. прич. прицелил се, +св. — +вж. [[прицелвам се]].

причернее ми

+мин. св. причерня ми, +мин. прич. причерняло ми, +св. — +вж. [[причернява]] ми.

причернява ми

(или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _причернее ми, +св.; безл.
1. Става ми черно, тъмно пред очите; притъмнява ми. Причерня ми от болка._
2. +Прен. Губя самообладание, не мога да се контролирам.
Синоними: (словосъч.) притъмнява ми, тъмнее ми, изгубвам съзнание, става ми лошо, прилошава ми, призлява ми, падам в несвяст, забравям се

причува ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _причуе ми се, св. ; безл._ Струва ми се, че чувам нещо.

причуе ми се

+мин. св. причу ми се, +мин. прич. причуло ми се, +св. — +вж. [[причува ми се]].

прище ми се

+мин. св. прищя ми се, +мин. прич. прищяло ми се, +св. — +вж. [[прищява ми се.]]

прищява ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _прище ми се, +св.; безл._ Внезапно и силно ми се дощява; приисква ми се.

прияжда ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]], +несв. и _прияде ми се, +св. Внезапно изпитвам нужда да ям нещо; много ми се дояжда нещо. Прияде ми се диня._

прияде ми се

+мин. св. прияде ми се, +мин. прич. приял ми се, +св. — +вж. [[прияжда ми се.]]

про-

+представка. В състава на имена със значение за, в полза на, напр. проамерикански, прогермански, прокомунистически, протурски, пробългарски, профашистки и др. +представка. В състава на глаголи със значение:
1. Резултат от действието на произвеждащия глагол, напр. провличам, продемонстрирам, прочитам, пропивам, проагитирам, проанализирам, пробягвам и др.
2. Действие през пространство или време, напр. провирам, прониквам, пропътувам, пролазвам, прокарвам, протичам и др.
3. Действие през нещо, като се прави отвор в обекта, напр. пробождам, прострелвам, продупчвам, пробивам, прогарям, продирам и др.
4. Еднократно краткотрайно действие или действие с прекъсване, напр. пробучавам, промърморвам, просумтявам, програквам, проревавам, проръмжавам, проблесвам, пролайвам, проплаквам.
5. Начало на действие, напр. проглеждам, прохождам, пропявам, пропушвам, пропивам се, проговарям, провървявам, прозвучавам, пролазвам, проработвам и др.
6. Разпространяване на действието на произвеждащия глагол върху целия обект, напр. прогнивам, промивам, прогизвам, прочиствам и др.

прогения

+мед. вж. прогнатия

прокоп

+мн. прокопи, (два) прокопа, +м. Дълъг изкоп за отвеждане на вода; канал.

пролапс

+мед. Изпадане на част или на цял орган през естествен или изкуствен отвор, напр. пролапс на ректума, на влагалището и/или на матката и др.

протка

+мн. протки, +ж. +Разг.
1. Малка врата между два съседни двора.
2. Малка врата откъм улицата.

профирен

профирна, профирно, +мн. профирни, +прил. Който има приятно кисел вкус.

пробабилизъм

Идеалистическо философско учение, според което човек не може да достигне абсолютната истина и пълно познание и затова трябва да се задоволява с вероятности;средновековен агностицизъм.

проветрям

проветряш, +несв. Проветрявам.

провизии

само +мн. Хранителни продукти, хранителни припаси.
Синоними: (същ.) храна, запас, припас, продоволствие, продукти, (същ.) хранителни продукти

провиквам се

провикваш се, +несв. и _провикна се,_ +св. Еднократно викам или викам от време на време.
Синоними: (гл.) извиквам, надавам вик, виквам, рева, пискам, пускам си гласа, изписквам, изревавам, кряскам, изкрещявам, изкрясквам, възкликвам

провикна се

провикнеш се, +мин. св. провикнах се, +мин. прич. провикнал се, +св. — +вж. [[провиквам се]].

провиденциализъм

Реакционно идеалистическо направление във философията, което обяснява историческите събития като проява на волята на провидението.

провиня се

провиниш се, +мин. св. провиних се, +мин. прич. провинил се, +св. — +вж. [[провинявам се]].

провинявам се

провиняваш се, +несв. и _провиня се_, +св. Извършвам провинение.
Синоними: (гл.) прегрешавам, греша, сгрешавам, престъпвам клетва, допускам грешка, нарушавам

прогнатия

+мед. Силно издаване напред на едната или и на двете челюсти.

прокол

1. пробождане, продупчване
2. дупка, пробод

продекан

+мн. продекани, +м. +Остар. Заместник или предходник на декан.

продран

продрана, продрано, +мн. продрани, +прил.
1. Прокъсан.
2. Дрезгав, прегракнал. Продран глас.
Синоними: (гл.) раздран, разкъсан, скъсан, съдран, разцепен, (гл.) прегракнал, пресипнал, дрезгав

продром

+мед. Предвестник, ранни симптоми, които предшестват основните прояви на една болест.

проекто

- Първи елемент в сложни думи със значение проект за, напр. проектобюджет, проектодоговор, проектозакон, проектоплан, проектопрограма, проекторезолюция, проекторешение, проектоустав и др.

прозея се

прозееш се, +мин. св. прозях се, +мин. прич. прозял се, +св. — +вж. [[прозявам се]].

прозина се

прозинеш се, +мин. св. прозинах се, +мин. прич. прозинал се, +св. — +вж. [[прозявам се]].

прозявам се

прозяваш се, +несв. и _прозея се и прозина се, +св. Правя прозявка. Прозявам се от скука._

прокопсан

+остар. разг.
успял, завършил с успех, на добро

прокрустов

+мит. Прокруст — име на разбойник от Елада; прокрустово ложе — където той слагал жертвите си и им отсичал краката, ако им били по-дълги от леглото, или ги разтягал, когато били по-къси.+Прен. Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки.

прокталгия

+мед. Болки в областта на ректума (правото черво).

проктит

+мед. Възпаление на ректума (правото черво).

прокуден

прокудена, прокудено, +мн. прокудени, +прил. Който е принуден да живее далеч от близки и роден край; изгонен.
Синоними: (гл.) пропъден, изпъден, изгонен, прогонен, отстранен, отлъчен, изключен, отдалечен, натирен, изтласкан, изтикан, избутан, напъден, (гл.) прокуденик, изгнаник, екстерниран

пролетес

+нареч. През пролетта, която най-скоро е отминала.

пролегомена

Въведение в дадена дисциплина. Дълъг увод към някое изследване. Съвкупност от първоначални знания по една наука.

прононсиран

прононсирана, прононсирано, +мн. прононсирани, +прил. Който е афиширал, показал е ясно политическите си или други убеждения; отявлен.

пропагация

+мед. Разпространяване.

пропанон

+мед. вж. ацетон

прорицавам

прорицаваш, +несв. и [[прорицая]], +св. Пророкувам.

прорицая

прорицаеш, +мин. св. прорицах, +мин. прич. прорицал, +св. — +вж. [[прорицавам]].

просо

+ср., само +ед. Вид житно растение. Нахрани птичките с просо.+прил. [[просен]], просена, просено, +мн. просени.
• Сгазвам, просото. — Провинявам се; сгазвам лука.
• Карам през просото. — Правя нещо, без да се съобразявам с ред, приличие.

простаторея

+мед. Изтичане на простатен секрет при уриниране или дефекация, напр. при простатит.

протанопия

+мед. Вродено разстройство на цветоусещането, при което зрителната система възприема непълноценно червения цвят.

противо-

Първа съставна част на думи със значение противодействащ, пречещ, напр. противобългарски, противовъздушен, противозачатъчен, противорелигиозен, противомаларичен, противопожарен, противосамолетен, противотанков, противоконституционен.

противя се

противиш се, +мин. св. противих се, +мин. прич. противил се, +несв.
1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение.
2. Съпротивявам се. Не се противете!
Синоними: (гл.) не се съгласявам, съпротивявам се, реагирам, обявявам се против, противопоставям се, давам отпор, явявам се против, противодействувам, опълчвам се, оказвам съпротива, възпротивя се, инатя се, заинатявам се, упорствувам, назлъндисвам се, дърпам се, тегля се, опъвам се, устоявам, противостоя, (гл.) възпрепятствувам, осуетявам, задържам, въздържам, възпирам, спирам, спъвам, преча, попречвам

прото-

Първа съставна част на сложни думи със значение: Първоначален, първичен; Висш, старши, главен.

протрахиран

+мед. Удължен, продължителен.

протрузия

+мед. Изпъкване, издаване напред, издатина.

проф-

Първа част от сложни думи със значение профсъюзен, напр. : профгрупа, профдеятел, профдружество, профкомитет, профорганизация, профпредседател, профотговорник, профсъбрание и др.

прочувам се

прочуваш се, +несв. и _прочуя се_, +св. Ставам известен, прочут.
Синоними: (гл.) ставам известен, прославям се, славя се, популяризирам се, разчувам се, славят ме, ставам славен, разнася ми се славата, бивам изтъкнат, (гл.) проявявам се, отличавам се, изпъквам, проличавам, лича

прочуя се

прочуеш се, +мин. св. прочух се, +мин. прич. прочул се, +св. — вж. [[прочувам]] се.

прошарен

прошарена, прошарено, +мн. прошарени, +прил.
1. Който е с различни цветове; изпъстрен.
2. За коса и др. под. — примесен с бели коси. Прошарени мустаци.
Синоними: (гл.) бял, побелял, възрастен, стар, опитен, зрял

прошетам се

прошеташ се, +св. — +вж. [[прошетвам се]].

прошетвам се

прошетваш се, +несв. и _прошетам се_, +св. +Остар. Разхождам се.

прощапалник

вж. престъпулник

проясня се

проясниш се, +мин. св. проясних се, +мин. прич. прояснил се, +св. — +вж. [[прояснявам]] се.

прояснявам се

проясняваш се, +несв. и _проясня се, +св. За природни и душевни състояния — ставам ясен, чист. Времето се прояснява. Разумът ми се прояснява._
Синоними: (гл.) изяснявам се, просветвам, (гл.) разведрявам се, светвам, (гл.) просветлявам се, просиявам

прудонизъм

Учение на френския анархист Пиер Прудон, което идеализира обществото на дребните самостоятелни стокопроизводители.

пруриго

+мед. Група кожни заболявания, характеризиращи се с обрив във вид на папули, везикули и със силен сърбеж.

пруритус

+мед. Сърбеж по кожата.

пръквам се

пръкваш се, +несв. и _пръкна се_, +св. +Разг. Раждам се, появявам се; пръквам.

пръкна се

пръкнеш се, +мин. св. пръкнах се, +мин. прич. пръкнал се, +св. — +вж. [[пръквам се]].

пръпвам

пръпваш, +несв. и [[пръпна]], +св. +Разг. Втурвам се, устремявам се. Пръпна да го гони.

пръпна

пръпнеш, +мин. св. пръпнах, +мин. прич. пръпнал, +св. — +вж. [[пръпвам]].

пръчкав

на ивици, шарен (вж. Битие, гл. 30)

псевдо-

Първа съставна част на думи, която има значение мним, лъжлив, напр. превдокултура, псевдофилософ, псевдонаука и др.

псилоза

+мед. Липса на косми, плешивост.

психо-

Първа съставна част на думи със значение психически, душевен, напр. : психоневроза, психомоторен, психотерапия, психофизиология и др.

психомонизъм

Идеалистически възглед, според който действителността е само отражение на нашето съзнание.

псовисам

псовисаш, +св. — +вж. [[псовисвам]].

псовисвам

псовисваш, +несв. и [[псовисам]], +св. +Диал. +Грубо. Умирам.

пст

+междум.
1. За прогонване на котка или друго домашно животно.
2. +Разг. За приканване към тишина.

птеригиум

+мед. Триъгълна гънка на конюнктивата, която прораства по очния лимб върху роговицата в областта на клепачната цепка, по-често назално.

птилоза

+мед. Възпаление на клепачния ръб със загуба на миглите.

птоза

+мед. 1. Спадане на горния клепач. Нормално горният клепач покрива 1 mm от роговицата. При лека птоза се покриват 2 mm от роговицата, при средно изразена — 2-4 mm, а при тежка птоза — над 4 mm. Птозата бива вродена и придобита, едностранна и двустранна.
2. Спадане, смъкване на орган.

пуздра

+ж., само +ед. +Разг. Мършаво месо без тлъстина.

пуздрав

пуздрава, пуздраво, +мн. пуздрави, +прил. Мършав, без тлъстина. Пуздраво месо.

пулест

пулеста, пулесто, +мн. пулести, +прил. +Разг. Който има опулени очи.

пулпа

+мн. пулпи, +ж. Спец. Централната част в зъбната кухина, в която има нерв, лимфатични и кръвоносни съдове.

пуля се

пулиш се, +мин. св. пулих се и пулих се, +мин. прич. пулил се и пулил се, +несв. +Разг. Разтварям широко очи; ококорвам се.
Синоними: (гл.) опулвам се, изпулвам се, блещя се, изблещвам се, облещвам се, кокоря се, ококорвам се, изкокорвам се, кокорча се, зверя се, отварям очи, вторачвам се, втренчвам се, (гл.) гледам с широко отворени очи, шаря с очи

пуста

+ж., само +ед. Широка степ в Унгария.

пусула

+мн. пусули, +ж. Остар.
1. Далекоглед.
2. Компас.

пуд

пудът, пуда, +мн. пудове, (два) пуда, +м. +Остар. Руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг.

пуерперален

+мед. Следродилен.

пуерпериум

+мед. Следродилен период — започва от момента на излизане на плацентата и продължава до възвръщането на органите и системите на женския организъм близо до състоянието им преди забременяване. Средната му продължителност е 6-8 седмици.

пуздер

съвсем мършаво месо

пук

+междум. Имитира шум от пукане.

пулке

остар. Текила.
През 8-и век, индианското племе Толтеки се научили да произвеждат алкохолния сок "пулке" от кактусите "агаве".

пупила

+мед. Кръгъл отвор в центъра на ириса, през който светлината навлиза в окото.

пурпура

+мед. Заболявания, протичащи с множество малки кръвоизливи по кожата и лигавиците, напр. сенилна пурпура, тромбоцитопенична пурпура и др.

пурулентен

+мед. Гноен, съдържащ гной.

путриден

+мед. Гнилостен, напр. гнилостна инфекция.

пушкар

пушкарят, пушкаря, +мн. пушкари, +м.
1. Занаятчия, който поправя пушки и други оръжия.
2. Човек с пушка.

пфю

+междум. Пфу.

пъкам

пъкаш, +несв. Само +мн. Явяваме се в голямо количество. Бълхите пъкат от котката. — [[пъка.]] +Безл. Има в голямо количество. Тук пъка от хора.

пъквам

пъкваш, +несв. и [[пъкна]], +св. +Разг. Внезапно, изведнъж се появявам. И той ми пъкна пред очите.

пъкло

+ср., само +ед. +Разг. Пъкъл.

първо

+нареч. Най-напред, преди всичко, в началото. Ще отида първо за хляб.
Синоними: (нар.) изнапред, по-отрано, първоначално, в началото, преди всичко, най-първо, най-напред, изпърво, отначало, от най-напред, на първо място, на първо време

първом

+нареч. Първо.

пършей

пършеят, пършея, +мн. пършеи, +м. +Диал. Болест по кожата (обикновено по лицето); лишей.

пънкам

_~ се_
+Диал.
напъвам се, мъча се

раждам се

раждаш се, +несв. и _родя се, +св.
1. Появявам се на света, започвам да живея като отделно същество.
2. За растение — пониквам, израствам, вирея.
3. +Прен. Появявам се, пораждам се, възниквам. В главата му се роди нова идея.
4. +Прен. +Разг. Чувствам се много по-добре. Откак имаме това жилище, се родих._
Синоними: (гл.) размножавам се, въдя се, развъждам се, извъждам се, плодя се, люпя се, излюпвам се, наплодявам се, (гл.) пораждам се, зараждам се, излизам, произлизам, произтичам, произхождам, възниквам, появявам се, изпъквам, показвам се, явявам се, идвам, появявам се на бял свят, виждам бял свят

разни

само +мн., +прил.
1. Различни, разнообразни, всевъзможни. Говорим си разни работи.
2. Като точка в дневния ред или раздел във вестник, списание и др. — място или време, отделено на различни по тема въпроси.
Синоними: (прил.) различни, нееднакви, разнообразни, всякакви, какви ли не, други, по-други, най-различни, инакви, разновидни, разнородни, всевъзможни, какви да е, безразлично какви, (прил.) няколко, редица

разпус

+м., само +ед. Край на служба в църквата, когато хората излизат.

ракел

+мн. ракели, (два) ракела, +м. +Спец. Тънък стоманен нож за изстъргване на излишното мастило от печатарския набор.

ралник

+мн. ралници, (два) ралника, +м. Широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник.

рата

+ж., само +ед. Вноска за погасяване на дълг.

рача

рачиш, +мин. +св. рачих и рачих, +мин. прич. рачил и рачил, +несв. +Остар. +Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен.

рабдомиом

+мед. Доброкачествен тумор произлизащ от напречнонабраздена мускулатура.

рагада

+мед. Цепнатина, пукнатина — линейно нарушения на целостта на кожата и лигавиците, особено по ъглите на устата, ануса, и др.

раджас

+рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носеща качествата, свързани с активния принцип.

радикуларен

+мед. Коренчев, отнасящ се до коренче.

радио-

Първа съставна част на сложни думи, която се отнася до радиоактивност, напр. радиолечение, радиомаскировка, радиоизлъчване, радиохимия, радиобиология и др.

радиолечение

+мн. радиолечения, +ср. Лечение чрез радиоактивно облъчване.

радиопират

+мн. радиопирати, +м. Човек, който се включва и води предавания на определени радиовълни, без да има регистрирана радиостанция+същ. [[радиопиратство]], +ср.

радушие

+ср., само +ед. Непринудена любезност, сърдечно отношение при приемане на гости или при услуга; радушност.

раз

+нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два.

раз-

+представка. В състава на глаголи със значение:
1. Разпространение на действието в различни посоки центробежно, напр. : разбягвам се, разблъсквам, разнасям, разгонвам, разсейвам, разхвърлям, разчупвам се, разплисквам и др.
2. Начало и постепенно интензифициране на действието или интензивност на действието, напр. разбеснявам се, разигравам се, развиквам се, разскачам се, разбъбрям се, размечтавам се, разкрясквам се, разлудувам се, разприказвам се, разридавам се, разтичвам се, разтършувам се, разфилософствам се, разхленчвам се, разцвилвам се и др.
3. Резултат от действие, което разделя обекта на съставни части, напр. разграфявам, разлагам, разкроявам, разкъсвам, раздирам, разглобявам, разбраздявам и др.
4. Интензивно действие с резултат върху целия обект, напр. разварявам, разгорявам, раздъвквам и др.
5. Действие в обратна, противоположна посока, напр. разбинтовам, развенчавам, развинтвам, разминирам, размагнетизирам, разплитам, разубеждавам, разочаровам, разпалвам, разбраждам, развързвам и др.
6. Изчерпване на действието, напр. разпродавам, разучавам и др.
7. Прекратяване на действието, напр. разлюбвам, размислям и др.
8. Обектът или субектът на действието придобива качеството на мотивиращото име, напр. : разболявам се, разводнявам се, разкървавявам се, разбогатявам, разгневявам се и др.

разбеснея се

разбеснееш се, +мин. +св. разбеснях се, +мин. прич. разбеснял се, +св. — +вж. [[разбеснявам се.]]

разбеснявам се

разбесняваш се, +несв. и _разбеснея се_, +св. Започвам (силно) да беснея.
Синоними: (гл.) лудея, беснея, вилнея, развилнявам се, разлудувам се, лудувам, буйствувам, пощръклявам, своеволнича, (гл.) бушувам, безчинствувам, свирепствувам

разбесувам се

разбесуваш се, +св. За женско животно, особено за куче — събирам мъжки около себе си, защото съм разгонен.

разбленувам се

разбленуваш се, +св. Започвам да бленувам, отдавам се на бленуване.

разблъскам се

разблъскаш се, +св. — +вж. [[разблъсквам се]].

разблъсквам се

разблъскваш се, +несв. и _разблъскам се, +св. Започвам силно, интензивно да блъскам. Какво си се разблъскала?_

разболея се

разболееш се, +мин. +св. разболях се, +мин. прич. разболял се, +св. — +вж. [[разболявам се.]]

разболявам се

разболяваш се, +несв. и _разболея се_, +св. Ставам болен; поболявам се.
Синоними: (гл.) боледувам, поболявам се, заболявам, ставам болен, лежа, залежавам се, лягам болен

разбраздя

разбраздиш, +мин. +св. разбраздих, +мин. прич. разбраздил, +св. — +вж. [[разбраздявам]].

разбраздявам

разбраздяваш, +несв. и [[разбраздя]], +св.; +Какво. Правя на бразди, на лехи.

разбръмча се

разбръмчиш се, +мин. +св. разбръмчах се, +мин. прич. разбръмчал се, +св. — +вж. [[разбръмчавам се.]]

разбръмчавам се

разбръмчаваш се, +несв. и _разбръмча се_, +св. Започвам да бръмча все по-силно.

разбушувам се

разбушуваш се, +св. Започвам все по-силно да бушувам. Бурята се е разбушувала.

разбъбря се

разбъбреш се и разбъбриш се, +мин. +св. разбъбрах се и разбъбрих се, +мин. прич. разбъбрал се и разбъбрил се, +св. — +вж. [[разбъбрям се.]]

разбъбрям се

разбъбряш се, +несв. и _разбъбря се_, +св. Започвам да бъбря все повече.
Синоними: (гл.) разбърборвам се, бъбря, бърборя, брътвя, мърморя, плещя, ломотя, разбръщолевям се, раздрънквам се, размърморвам се, разприказвам се, бръщолевя, дърдоря, разплещвам се, развързвам си езика

разбързам се

разбързаш се, +св. — +вж. [[разбързвам се.]]

разбързвам се

разбързваш се, +несв. и _разбързам се_, +св. Започвам все по-усилено да бързам.
Синоними: (гл.) бързам, разтичвам се, раздвижвам се, ускорявам, активизирам се, засилвам се, побързвам, поразбързвам се, избързвам, прибързвам, разшавам се, разшетвам се, снова, засновавам

разбърникам

разбърникаш, +св. — +вж. [[разбърниквам]].

разбягам се

разбягаш се, +св. — +вж. [[разбягвам се.]]

разбягвам се

разбягваш се, +несв. и _разбягам се, +св.
1. Само в трето лице, +ед. и в +мн.Бягам в различни посоки от един център. Народът се разбяга уплашен.
2. Започвам да търча, да бягам (все по-силно).
3. +Прен. Спешно започвам да уреждам проблем по различни инстанции; разтичвам се. Едва тогава се разбягах да го освобождавам от казармата._
Синоними: (гл.) бягам, избягвам, хуквам, офейквам, тичам, отдалечавам се, отстранявам се, търтя на бяг, търтя, разтичвам се

развикам се

развикаш се, +св. — +вж. [[развиквам се.]]

развиквам се

развикваш се, +несв. и _развикам се_, +св. Започвам силно да викам.
Синоними: (гл.) викам, крещя, кряскам, разкрещявам се, разкрясквам се, (гл.) заплашвам, сплашвам, тероризирам

развинтвам се

развинтваш се, +несв. и _развинтя се, +св. +Разг. Започвам да се държа странно, буйствам. Детето се е развинтило.
• Развинтена фантазия._ — Фантазия, която преминава границите на допустимото.

развинтя се

развинтиш се, +мин. +св. развинтих се, +мин. прич. развинтил се, +св. — +вж. [[развинтвам се.]]

развихря се

развихриш се, +мин. +св. развихрих се, +мин. прич. развихрил се, +св. — +вж. [[развихрям се]].

развихрям се

развихряш се, +несв. и _развихря се, +св.
1. За природно явление — проявявам се с голяма сила, с вихри. Бурята се развихри.
2. +Прен. За обществено явление — проявявам се все по-интензивно. Метежът се развихри._
3. +Прен. +Разг. Започвам да действам много интензивно по някакъв проблем.

развигор

+м., само +ед. Южен вятър през пролетта, който допринася да се развият, да се разлистят горите.

развиделее се

+мин. +св. развиделя се, +мин. прич. развиделяло се, +св. — +вж. [[развиделява се.]]

развидели се

+мин. +св. развидели се, +мин. прич. развиделило се, +св.; безл. Развиделее се.

развиделява се

+несв. и _развиделее се, +св.; безл._ Започва постепенно да става видело, да се вижда сутрин; разсъмва се.
Синоними: (гл.) съмва се, зазорява се, разсъмва се, светва, пуква зора, прояснява се, става светло, става видело

развилнея се

развилнееш се, +мин. +св. развилнях се, +мин. прич. развилнял се, +св. — +вж. [[развилнявам се.]]

развилнявам се

развилняваш се, +несв. и _развилнея се_, +св. Започвам силно да вилнея.
Синоними: (гл.) разбеснявам се, лудея, беснея, вилнея, разлудувам се, лудувам, буйствувам, пощръклявам, своеволнича, (гл.) бушувам, безчинствувам, свирепствувам

развозвам

развозваш, +несв. и [[развозя]], +св.; +Кого, какво. Возя и оставям на различни места. Развозвам товари по домовете. Развозвам хора.

развозя

развозиш, +мин. +св. развозих, +мин. прич. развозил, +св. — +вж. [[развозвам]].

развредя

развредиш, +мин. +св. развредих, +мин. прич. развредил, +св. — +вж. [[развреждам]].

развървя се

развървиш се, +мин. +св. развървях се, +мин. прич. развървял се, +св. — +вж. [[развървявам се.]]

развървявам се

развървяваш се, +несв. и _развървя се_, +св. Започвам да вървя все повече.

разгазвам

разгазваш, +несв. и [[разгазя]], +св.; +Какво. Разстилам с газене; размачквам.

разгазя

разгазиш, +мин. +св. разгазих, +мин. прич. разгазил, +св. — +вж. [[разгазвам]].

разгарям се

разгаряш се, +несв. и _разгоря се, +св.
1. Започвам да горя все по-силно. Огънят се разгоря.
2. +Прен. Проявявам се с голяма интензивност. Бунтът се разгоря._
Синоними: (гл.) избухвам, блясвам, засиявам, (гл.) разпалвам се, запалвам се

разгласям

разгласяш, +несв. Разгласявам.

разглаголствам се

разглаголстваш се, +св. +Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се.

разглаголствувам се

разглаголствуваш се, +несв. Разглаголствам се.

разгневен

разгневена, разгневено, +мн. разгневени, +прил. Който се е разгневил. Разгневена жена.
Синоними: (гл.) неспокоен, възбуден, объркан, разтревожен, (гл.) разярен, яростен, побеснял, (гл.) бесен, вбесен

разгонвам се

разгонваш се, +несв. и _разгоня се_, +св. За животно (обикновено женско) — обхваща го желание за оплождане.

разгоня се

разгониш се, +мин. +св. разгоних се, +мин. прич. разгонил се, +св. — +вж. [[разгонвам се.]]

разгоря се

разгориш се, +мин. +св. разгорях се, +мин. прич. разгорял се, +св. — +вж. [[разгарям се]].

разгорявам се

разгоряваш се, +несв. Разгарям се.

разграфен

разграфена, разграфено, +мн. разграфени, +прил. На който са начертани графи. Разграфена тетрадка.

разгулявам се

разгуляваш се, +несв. и _разгуляя се_, +св. Започвам интензивно да гуляя.

разгуляя се

разгуляеш се, +мин. +св. разгулях се, +мин. прич. разгулял се, +св. — +вж. [[разгулявам се.]]

разжалвам се

разжалваш се, +несв. и _разжаля се_, +св. Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се.

разжаля се

разжалиш се, +мин. +св. разжалих се, +мин. прич. разжалил се, +св. — +вж. [[разжалвам се.]]

разжарвам се

разжарваш се, +несв. и _разжаря се_, +св.
1. За огън — разгорява се и се получава жар.
2. +Прен. +Разг. Обхваща ме жар, силна страст.

разжаря се

разжариш се, +мин. +св. разжарих се, +мин. прич. разжарил се, +св. — +вж. [[разжарвам се.]]

раззеленея се

раззеленееш се, +мин. +св. раззеленях се, +мин. прич. раззеленял се, +св. — +вж. [[раззеленявам се.]]

раззеленя се

раззелениш се, +мин. +св. раззелених се, +мин. прич. раззеленил се, +св. Раззеленея се.

раззеленявам се

раззеленяваш се, +несв. и _раззеленея се_, +св. Постепенно ставам зелен, покривам се със зеленина.

разкайвам се

разкайваш се, +несв. и _разкая се_, +св.
1. +За какво. Обхваща ме разкаяние.
2. +Разг. Съжалявам.
Синоними: (гл.) кая се, съжалявам, покайвам се, признавам, смирявам се, съвестно ми е, бори ме съвестта, гризе ме съвестта, измъчвам се, грях ме е

разкапвам се

разкапваш се, +несв. и _разкапя се, +св.
1. Разлагам се вследствие на гниене; изгнивам, прогнивам, разпадам се, скапвам се. Ябълките се разкапаха през зимата._
2. +Прен. +Разг. Разлагам се, покварявам се, деморализирам се.
Синоними: (гл.) разлагам се, скапвам се, сплувам се, разплувам се, тлея, изгнивам, гния, прогнивам, загнивам, нагнивам, окапвам, разпадам се, развалям се, раздробявам се, позагнивам, (гл.) корумпирам се, деморализирам се, покварям се, пропадам

разкапя се

разкапеш се, +мин. +св. разкапах се, +мин. прич. разкапал се, +св. — +вж. [[разкапвам се.]]

разкашлям се

разкашляш се, +св. Започвам все по-силно да кашлям.

разкая се

разкаеш се, +мин. +св. разкаях се, +мин. прич. разкаял се, +св. — +вж. [[разкайвам се.]]

разкахъря се

разкахъриш се, +мин. +св. разкахърих се, +мин. прич. разкахърил се, +св. — +вж. [[разкахърявам се]].

разкахърявам се

разкахъряваш се, +несв. и _разкахъря се_, +св. Започвам да се кахъря.

разквасям

разквасяш, +несв. Разквасвам.

разкикотвам се

разкикотваш се, +несв. и _разкикотя се_, +св. Започвам (все по-силно) да се кикотя.

разкикотя се

разкикотиш се, +мин. +св. разкикотих се, +мин. прич. разкикотил се, +св. — +вж. [[разкикотвам се.]]

разклатен

разклатена, разклатено, +мн. разклатени, +прил.
1. Който се е разклатил. Разклатена маса.
2. +Прен. Който е отслабен, нестабилен, неустойчив. Разклатено правителство. Разклатено здраве.
Синоними: (прил.) раздрусан, размърдан, раздвижен, разтърсен, сдрусан, разтресен, (прил.) разнебитен, слаб, влошен, нестабилен, несигурен, затруднен, колеблив, съмнителен, непостоянен, (прил.) порутен, неустойчив, паянтов, (прил.) разхлопан, раздрънкан, (прил.) разсипан, изтощен, (прил.) треперещ, разтреперан, треперлив, съсипан, немощен, (прил.) хлабав, разхлабен, халтав, несвързан, широк

разклинвам

разклинваш, +несв. и [[разклиня]], +св.; +Какво. Освобождавам от клиновете нещо заклинено.

разклиня

разклиниш, +мин. +св. разклиних, +мин. прич. разклиних, +св. — +вж. [[разклинвам]].

разкопки

само +мн. Дейност по издирване на останки от стари култури, свързана с разкопаване на земята. Археологически разкопки.

разкряскам се

разкряскаш се, +св. — +вж. [[разкрясквам се.]]

разкрясквам се

разкряскваш се, +несв. и _разкряскам се_, +св. Започвам силно да крещя, да кряскам.

разкупя

разкупиш, +мин. +св. разкупих, +мин. прич. разкупил, +св. — +вж. [[разкупувам]].

разлиствам се

разлистваш се, +несв. и _разлистя се_, +св. За дърво, растение — пускам листа.

разлистя се

разлистиш се, +мин. +св. разлистих се, +мин. прич. разлистил се, +св. — +вж. [[разлиствам се.]]

разлигавя се

разлигавиш се, +мин. +св. разлигавих се, +мин. прич. разлигавил се, +св. — +вж. [[разлигавям се.]]

разлигавям се

разлигавяш се, +несв. и _разлигавя се, +св. Започвам да се лигавя (все повече). Бебето се разлигави. Глезаната се разлигави._

разложен

разложена, разложено, +мн. разложени, +прил. Гнил, разплут.
Синоними: (гл.) разкапан, скапан, разпаднал се, надробен, (гл.) гнил, прогнил, сплут, разплут, изгнил, загнил, угнил, нагнил, развален, (гл.) вонящ, смърдящ

разломявам

разломяваш, +несв. и [[разломя]], +св.; +Какво. Разчупвам, разтрошавам.

разлудея се

разлудееш се, +мин. +св. разлудях се, +мин. прич. разлудял се, +св. — +вж. [[разлудявам се.]]

разлудувам се

разлудуваш се, +св. Започвам силно да лудувам.

разлудявам се

разлудяваш се, +несв. и _разлудея се_, +св. Започвам силно да лудея.

размацам

размацаш, +св. — +вж. [[размацвам]].

размечтавам се

размечтаваш се, +несв. и _размечтая се_, +св. Изпадам в състояние на мечтание, унасям се в мечти.

размечтая се

размечтаеш се, +мин. +св. размечтах се, +мин. прич. размечтал се, +св. — +вж. [[размечтавам се.]]

размина се

разминеш се, +мин. +св. разминах се, +мин. прич. разминал се, +св. — +вж. [[разминавам се.]]

разминавам се

разминаваш се, +несв. и _размина се, +св.
1. Обикн. мн. Минаваме един покрай друг. Ще можем ли да се разминем?
2. С кого/с какво. Пропускам да видя, да срещна. За малко сме се разминали с тебе.
3. +С какво. Пропускам, губя възможност. Разминах се с наградата.
4. Обикн. +мн. Различаваме се основно. Разминаваме се в схващанията си.
разминава ми — (или ти, му, и, ни, ви, им) се/размине ми се. Отминава без неприятни последици за мене. И този път ни се размина боят._

размъшта

размества

разнебитен

разнебитена, разнебитено, +мн. разнебитени, +прил.
1. Съсипан, повреден, разбит, порутен. Разнебитен гардероб.
2. Разстроен, сломен, омаломощен. Разнебитен съм от работа.+същ. [[разнебитеност]], разнебитеността, +ж.
Синоними: (прил.) съсипан, развален, порутен, разрушен, (прил.) сразен, разгромен, поразен, разбит, (прил.) слаб, разклатен, отслабен, отслабнал, (прил.) разединен, разкъсан, разслабен, (прил.) разхлопан, раздрънкан, повреден, разтурен, разглобен, (прил.) сломен, отпаднал духом, омаломощен, покрусен, разстроен, (прил.) изтъркан, износен, (прил.) овехтял, оръфан, опърпан, (прил.) неустойчив, паянтов, (прил.) треперещ, разтреперан, треперлив, немощен

разно-

Първа съставна част на сложни думи със значение различен, отличаващ се, напр. разнозвучен, разнокалибрен, разноплеменен, разноцветен и др.

разноски

само +мн. Необходими парични средства за изразходване с определена цел; разход, издръжка.
Синоними: (същ.) разход, издръжка, харч, (същ.) цена, стойност

разоблачава се

+несв. и _разоблачи се, +св.; безл._ Разсейват се облаците по небето, става ясно.

разоблачи се

+мин. +св. разоблачи се, +мин. прич. разоблачило се, +св. — +вж. [[разоблачава се.]]

разорен

разорена, разорено, +мн. разорени, +прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик.
Синоними: (прил.) опустошен, разнебитен, разсипан, съсипан, западнал, (прил.) опропастен, победен, свършен, (прил.) пустинен, необработен, запустял, незалесен, пуст, неизползван

разотивам се

разотиваш се, +несв. и _разотида се, +св. Само +мн. и в трето лице, +ед. За събрани хора — разпръскваме се, отиваме си по домовете. Тълпата се разотиде. Постояхме заедно и после се разотидохме._

разотида се

разотидеш се, +мин. +св. разотидох се, +мин. прич. разотишъл се, +св. — +вж. [[разотивам се.]]

разпадам се

разпадаш се, +несв. и _разпадна се, +св.
1. Разделям се на малки части; раздробявам се. Писмото беше изгоряло и когато го хванах, се разпадна.
2. +Прен. Рухвам, сгромолясвам се, пропадам. Цялата ни организация се разпада.
3. Разделям се. Системата се разпада на подсистеми._
Синоними: (гл.) разкапвам се, скапвам се, раздробявам се, сривам се, рухвам, срутвам се, сгромолясвам се, пропадам, (гл.) разплувам се, сплувам се, тлея, гния, изгнивам, прогнивам, (гл.) разлагам се

разпадна се

разпаднеш се, +мин. +св. разпаднах се, +мин. прич. разпаднал се, +св. — +вж. — [[разпадам се.]]

разпарвам

разпарваш, +несв. и [[разпаря]], +св.; +Какво. Поставям нещо на пара, за да омекне и набъбне. Разпарвам сухар.

разпаря

разпариш, +мин. +св. разпарих, +мин. прич. разпарил, +св. — +вж. [[разпарвам]].

разпарцалосам

разпарцалосаш, +св. — +вж. [[разпарцалосвам]].

разпарцалосвам

разпарцалосваш, +несв. и [[разпарцалосам]], +св.; +Какво. Правя да стане на парцали.

разперен

разперена, разперено, +мн. разперени, +прил. Който не е прибран, събран; разтворен, разгърнат, щръкнал.
Синоними: (прил.) разтворен, разгърнат

разпищолвам се

разпищолваш се, +несв. и _разпищоля се_, +св. +Разг.
1. Започвам да ходя раздърпан, неспретнат; разпускам се, разпасвам се, разкопчавам се.
2. +Прен. Отпускам се, преминавам границите на допустимото.

разпищоля се

разпищолиш се, +мин. +св. разпищолих се, +мин. прич. разпищолил се, +св. — +вж. [[разпищолвам се.]]

разпищя се

разпищиш се, +мин. +св. разпищях се, +мин. прич. разпищял се, +св. — +вж. [[разпищявам се.]]

разпищявам се

разпищяваш се, +несв. и _разпищя се_, +св. Започвам интензивно да пищя.

разплождам

разплождаш, +несв. и [[разплодя]], +св.; +Какво. Развъждам, размножавам.

разплувам се

разплуваш се, +несв. и _разплуя се, +св. +Разг.
1. Разлагам се, разпадам се, изгнива+м.
2. +Прен. Отпускам се физически и душевно. Какво си се разплул!_
Синоними: (гл.) разлагам се, разкапвам се, скапвам се, сплувам се, тлея, изгнивам, гния, прогнивам, загнивам, нагнивам, окапвам, разпадам се, развалям се, раздробявам се, позагнивам, (гл.) корумпирам се, деморализирам се, покварям се, пропадам

разплуя се

разплуеш се, +мин. +св. разплух се, +мин. прич. разплул се, +св. — +вж. [[разплувам се.]]

разприказвам се

разприказваш се, +несв. и +св. Почвам да приказвам, увличам се да приказвам, да говоря.
Синоними: (гл.) разговарям се, разправям, говоря, казвам, думам, раздумвам се, бърборя, разбъбрям се, развързал съм си езика, поразговорвам се, поразприказвам се, разглаголствам се, глаголствам

разпъпвам се

разпъпваш се, +несв. и _разпъпя се_, +св. За растение — разцъфтявам.

разпъпя се

разпъпиш се, +мин. +св. разпъпих се, +мин. прич. разпъпил се, +св. — +вж. [[разпъпвам се]].

разрасна се

разраснеш се, +мин. +св. разраснах се, +мин. прич. разраснал се, +св. — +вж. [[разраствам се]].

разраствам се

разрастваш се, +несв. и _разрасна се, +св. Ставам по-голям, увеличавам се чрез растене (в различни посоки). Градът се разраства._
Синоними: (гл.) раста, развивам се, уголемявам се, увеличавам се, разпростирам се, разширявам се, засилвам се, напредвам, разцъфтявам се, (гл.) раззеленявам се, разлиствам се, (гл.) израствам, (гл.) увеличавам, засилвам, укрепвам, нараствам

разразя се

разразиш се, +мин. +св. разразих се, +мин. прич. разразил се, +св. — +вж. [[разразявам се]].

разразявам се

разразяваш се, +несв. и _разразя се, +св. Появявам се внезапно и се проявявам с голяма сила (обикн. за природни явления). Разрази се буря._

разраста се

разрастеш се, +мин. +св. разрастох се, +мин. прич. разрасъл се, +св. Разрасна се.

разрешвам

разрешваш, +несв. Разресвам.

разсейки

само +мн. +Спец. В медицината — метастази.

разстудя

разстудиш, +мин. +св. разстудих, +мин. прич. разстудил, +св. — +вж. [[разстудявам]].

разстудявам

разстудяваш, +несв. и [[разстудя]], +св.; +Какво. Правя да стане студен; разхлаждам.

разстъпвам се

разстъпваш се, +несв. и _разстъпя се_, +св. +Разг. Правя стъпки встрани, оттеглям се встрани, за да направя път; отмествам се.

разстъпя се

разстъпиш се, +мин. +св. разстъпих се, +мин. прич. разстъпил се, +св. — +вж. [[разстъпвам се]].

разсъмва се

+несв. и _разсъмне се, +св.; безл._ Става светло сутрин , започва денят; съмва се, развиделява се.
Синоними: (гл.) съмва се, развиделява се, става видело, пуква зора, зазорява се

разсъмне се

+мин. +св. разсъмна се, +мин. прич. разсъмнало се, +св. — +вж. [[разсъмва се]].

разсъхвам се

разсъхваш се, +несв. и _разсъхна се, +св. За дървен съд и др. — свивам се от пресъхване и получавам цепнатини, дупки между елементите си. Коритото се е разсъхнало. Бъчвата се е разсъхнала._

разсъхна се

разсъхнеш се, +мин. +св. разсъхнах се, +мин. прич. разсъхнал се, +св. — +вж. [[разсъхвам се]].

разсъблеча

, разсъбличаш, несв. и разсъблека, св. ; кого. Събличам голямата част от дрехите или изцяло. Разсъблякох детето. — разсъбличам се/разсъблека се. Разсъбличам дрехите си.

разсъмне

разсъмне се, мин. св. разсъмна се, мин. прич. разсъмнало се, св. — вж. разсъмва се.

разтичам се

разтичаш се, +св. — +вж. [[разтичвам се]].

разтичвам се

разтичваш се, +несв. и _разтичам се_, +св. Разбягвам се (във 2 и 3 знач. ).
Синоними: (гл.) тичам, бягам, хуквам, търча, разтърчавам се, разшетвам се, шетам, затичвам се, бързам, разбързвам се, забързвам, засилвам се, (гл.) разбягвам се, разпръсквам се

разтоварям

разтоваряш, +несв. Разтоварвам.

разтрепервам се

разтреперваш се, +несв. и _разтреперя се, +св. Започвам (все по-силно) да треперя. Детето се разтрепери от страх._
Синоними: (гл.) треперя, затрепервам, друсам се, треса се, тръпна, тръпки ме побиват, потрепервам, (гл.) вълнувам се, изпълвам се с трепет, вълнувам, възбуждам

разтреперя се

разтрепериш се и разтрепереш се, +мин. +св. разтреперих се и разтреперах се, +мин. прич. разтреперил се и разтреперал се, +св. — +вж. [[разтрепервам се]].

разтропан

разтропана, разтропано, +мн. разтропани, +прил. За човек — който умее да постига целта си, като мисли и реагира бързо; буден, отворен.
Синоними: (гл.) отворен, окумуш, буден, жив

разтроя

разтроиш, +мин. +св. разтроих, +мин. прич. разтроил, +св. — +вж. [[разтроявам]].

разтроявам

разтрояваш, +несв. и [[разтроя]], +св.; +Какво. Разделям на три части.

разтушвам

разтушваш, +несв. Разтушавам.

разтуптя се

разтуптиш се, +мин. +св. разтуптях се, +мин. прич. разтуптял се, +св. — +вж. [[разтуптявам се]].

разтуптявам се

разтуптяваш се, +несв. и _разтуптя се, +св. Започвам (все по-) ускорено да туптя. Сърцето и се разтуптя от радост._

разтърча се

разтърчиш се, +мин. +св. разтърчах се, +мин. прич. разтърчал се, +св. — +вж. [[разтърчавам се]].

разтърчавам се

разтърчаваш се, +несв. и _разтърча се, +св.
1. Започвам бързо да търча.
2. Търча, ходя по разни места, за да постигна някаква цел, за да свърша някаква работа. Аз ако не бях се разтърчала, още нямаше да имаме кола._
Синоними: (гл.) разтичвам се, тичам, бягам, хуквам, търча, разшетвам се, шетам, затичвам се, бързам, разбързвам се, забързвам, засилвам се, (гл.) разбягвам се, разпръсквам се

разфилософствам се

разфилософстваш се, +св. +Разг. +Пренебр. Започвам прекалено много да философствам, да говоря. Какво си се разфилософствал!

разфилософствувам се

разфилософствуваш се, +св. Разфилософствам се.

разформирувам

разформируваш, +несв. и +св. Разформирам.

разфуча се

разфучиш се, +мин. +св. разфучах се, +мин. прич. разфучал се, +св. — +вж. [[разфучавам се]].

разфучавам се

разфучаваш се, +несв. и _разфуча се_, +св. Започвам да фуча.
Синоними: (гл.) фуча, профучавам, (гл.) лютя се, буйствувам, лудея, беснея, ядосвам се, разядосвам се

разхитител

разхитителят, разхитителя, +мн. разхитители, +м. Човек, който разхищава; прахосник, разсипник.

разхлипам се

разхлипаш се, +св. — +вж. [[разхлипвам се]].

разхлипвам се

разхлипваш се, +несв. и _разхлипам се_, +св. Започвам да хлипам.

разхлопам се

разхлопаш се, +св. — +вж. [[разхлопвам се]].

разхлопан

разхлопана, разхлопано, +мн. разхлопани, +прил. Раздрънкан, разнебитен, повреден. Разхлопана каруца.
Синоними: (гл.) развален, повреден, раздрънкан, разнебитен, разтурен, (гл.) разклатен

разхлопвам се

разхлопваш се, +несв. и _разхлопам се, +св.
1. Започвам все повече или все по-силно да хлопам.
2. +Прен. +Разг. Повреждам се, разнебитвам се. Хладилникът се е разхлопал._

разчувам се

разчуваш се, +несв. и _разчуя се, +св. Разпространявам се, разнасям се, бивам чут от много хора. Мълвата се разчу бързо._
Синоними: (гл.) прочувам се, ставам известен, прославям се, славя се, популяризирам се, славят ме, ставам славен, разнася ми се славата, бивам изтъкнат, (гл.) проявявам се, отличавам се, изпъквам, проличавам, лича

разчуя се

разчуеш се, +мин. +св. разчух се, +мин. прич. разчул се, +св. — +вж. [[разчувам се]].

разшетам се

разшеташ се, +св. — +вж. [[разшетвам се]].

разшетвам се

разшетваш се, +несв. и _разшетам се, +св.
1. Започвам усилено да шетам.
2. Започвам да ходя, да действам. Вълкът се разшета из стадата и намери храна._
Синоними: (гл.) шетам, миткам, обикалям, пътувам, размитквам се, (гл.) раздвижвам се, размърдвам се, разшавам се, разтичвам се, разбързвам се, бързам, поразтичвам се, поразмърдвам се, поразшавам се, снова, засновавам

разшумя се

разшумиш се, +мин. +св. разшумях се, +мин. прич. разшумял се, +св. — +вж. [[разшумявам се]].

разшумявам се

разшумяваш се, +несв. и _разшумя се_, +св. Започвам да шумя все по-силно.

разшътам се

разшъташ се, +св. — +вж. [[разшътвам се]].

разшътвам се

разшътваш се, +несв. и _разшътам се_, +св. Разшетвам се.

разяждам се

разяждаш се, +несв. и _разям се, +св. Започвам да ям все повече или много. След болестта се разяде. Разял съм се и не мога да спра._
Синоними: (гл.) имам апетит, ям, преяждам

разям се

разядеш се, +мин. +св. разядох се, +мин. прич. разял се, +св. — +вж. [[разяждам се]].

рамаяна

+ист. Една от двете основни древноиндийски епически религиозни поеми за подвизите на княз Рама, написани след Махабхарата от легендарния поет Валмики през ІV в. пр. Хр. , заселването на ариите в Индия.

ранула

+мед. Подезична ретенционна киста. Най-често се дължи на обструкция на изходния канал на подезичната жлеза.

рап-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до рап, напр. рапмузикант, рапалбум и др.

рапон

+мн. рапони, (два) рапона, +м. +Диал. Ряпа.

рат

ратта, само +ед., +ж. +Остар.
1. Война, битка.
2. Войска.+прил. [[ратен]], ратна, ратно, +мн. ратни.

рахиалгия

+мед. Болка в гръбначния стълб.

рахиотомия

+мед. вж. ламинотомия

рахисхизис

+мед. Тежка форма на spina bifida.

ре-

+представка. В състава на думи _със значение повторение или връщане обратно, назад, напр. реваксинация, реекспорт, реинфекция, реконструкция, рекомунизация; реимунизирам, реконструирам, реорганизирам._

ревна се

ревнеш се, +мин. +св. ревнах се, +мин. прич. ревнал се, +несв. +Диал. Харесвам се, нравя се.

репица

+ж., само +ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица.+прил. [[репичен]], репична, репично, +мн. репични. Репично масло.

репча се

репчиш се, +мин. +св. репчих се и репчих се, +мин. прич. репчил се и репчил се, +несв. +Разг. Перча се, надувам се, заплашвам. Стига си се репчил!

ресто

1. Същ. , ср. , само ед. Остатък от сума след плащане. Дай му рестото!
2. Нареч. Разг. Обратно, назад.

ретромода

+ж., само +ед. Актуализирана стара мода или елементи от нея.

рея се

рееш се, +мин. +св. рях се и реях се, +мин. прич. рял се и реял се, +несв.
1. Ходя безцелно; скитам, блуждая, лутам се, бродя.
2. За птица, знаме и др. — движа се плавно във въздуха.
3. За поглед — блуждая.
Синоними: (гл.) вея се, развявам се, ветрея се, разведрявам се, разхождам се, скитам, блуждая, лутам се, снова, миткам, витая, бродя, пребродвам, пътешествувам, странствувам, пътувам, мандахерцам се, (гл.) нося се, кръжа

реалии

+книж. Предмети на материалната култура.език._ Думи, означаващи предмети, понятия или явления, характерни за бита, историята, културата и начина на живот на даден народ.

реваксинация

+ж., само +ед. Повторна ваксинация.

реваксинирам

реваксинираш, +несв. и +св.; +Кого, какво. Повторно ваксинирам.

реванширам се

реваншираш се, +несв. и +св. Отплащам се, възвръщам (за) услуга, помощ и др.
Синоними: (гл.) отплащам се, отмъщавам си, отвръщам си

реваншистка

+мн. реваншистки, +ж. Жена реваншист.

ревешката

+нареч. Ревешком.

ревешком

+нареч. С рев. Вървя ревешком.

регал

+мн. регали, (два) регала, +м.
1. Висока чаша за бира без дръжка.
2. +Спец. В печатарството — поставка за словослагателна каса при набор.

регентствувам

регентствуваш, +несв. Регентствам.

реглан

+м., само +ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката.

регургитация

+мед. 1. Течение в обратна посока, например през увредена сърдечна клапа.
2. Връщане на малки количества газ или течност от стомаха.

редкопръст

редкопръста, редкопръсто, +мн. редкопръсти, +прил. +Разг. Който не може да икономисва, да задържа пари, а обича да харчи.

резервирам се

резервираш се, +несв. и +св. Проявявам въздържаност, сдържаност.
Синоними: (гл.) въздържам се, повъздържам се, не давам съгласие, не се съгласявам, сдържам се, възпирам се, държа се настрана, стоя настрана, имам резерви, търпя, стърпявам се, проявявам недоверие, (гл.) тегля се, дърпам се

резидуален

+мед. Остатъчен, останал.

реконвалесцентен

+мед. Оздравяващ, възстановяващ се.

рекреация

+ж., само +ед. Възстановяване на силите.

рекрудесценция

+мед. Влошаване на състоянието след период на подобрение.

рексис

+мед. Разкъсване на кръвоносен съд или орган.

ректоскопия

+мед. Ендоскопско изследване, при което се оглежда лумена на правото черво с помощта на ректоскоп.

ректоутеринен

+мед. Отнасящ се до правото черво и матката.

рекурентен

+мед. Възвръщащ се, повтарящ се, появяващ се отново.

релапс

+мед. Възвръщане — поява отново на симптомите на дадено заболяване след период на подобрение, напр. възвратен тиф, малария, депресия.

релапаротомия

+мед. Повторно отваряне на коремната кухина.

релативист

+мн. релативисти, +м. Последовател и привърженик на релативизма.

ремитентен

+мед. Временно затихващ, характеризиращ се с периоди на отслабване и усилване на симптомите на болестта, напр. ремитиращо трескаво състояние — febris remittens.

рентирам се

рентираш се, +несв. и +св. Докарвам, донасям печалби.
Синоними: (гл.) доходен съм, нося доход, докарвам печалби

репарации

само +мн. Обезщетение за нанесени щети по време на война, което победените изплащат на победителите.+прил. [[репарационен]], репарационна, репарационно, +мн. репарационни.

репер

Геодезически знак, който служи като изходна точка при измервания, нивелиране или нанасяне на точки и линии от план на местността.

репонибилен

+мед. Наместващ се, поддаващ се на наместване, напр. херния.

репресалии

само +мн. +Спец. Репресивни мерки, които се налагат на една страна от други държави в отговор на противоправни действия от нейна страна.

реприза

+ж., само +ед. Реприз.

с-

или [[съ]]- +представка. [[I.]]В състава на глаголи със значение:
1. Действието е доведено до резултат: сварявам, скривам, сътворявам.
2. Субектът или обектът на действието придобиват качеството, назовано с мотивиращото прилагателно: смекчавам, състарявам.
3. Действие, което е насочено отгоре надолу: свличам, смъквам, стоварвам.
4. Съединяване, намаляване на разстоянието: свързвам, сдобрявам, сродявам се.
5. Действие, което се извършва набързо, с голяма сила: сграбчвам, сритвам. [[II.]] Само представка съ-. В състава на съществителни имена със значение за съвместност, взаимна връзка с това, което е назовано с мотивиращото име, напр. съавтор, съгражданин, състудент, съучастие.

реса

+мн. реси, +ж.
1. Еднополово гроздовидно съцветие на някои растения. Реса на орех.
2. Съцветие на лоза.
3. Царевична свила.
3. Само +мн. Ресни.
Синоними: (гл.) ресна, ресничка

реснар

реснарят, реснаря, +мн. реснари, +м. Занаятчия, който прави ресни (за мебели, завеси и др. ).

реснат

ресната, реснато, +мн. реснати, +прил. Който е с ресни.

ресурси

само +мн. Запас от средства, от природни богатства; източник.
Синоними: (същ.) източници, запаси, средства, извор, (същ.) богатство, парични средства, (същ.) възможности

ретардация

Забавяне на развръзката в художествено произведение.

ретенция

+мед. Задържане, напр. ретенция на урина.

ретикулоцит

+мед. Незрял еритроцит, който в периферната кръв завършва своето развитие и се превръща в еритроцит. Референтните стойности са 4-14 ‰.

ретиноскопия

+мед. вж. скиаскопия

ретора

вж. реторта

ретро-

Първа съставна част на сложни думи със значение назад, отзад, напр. ретромузика, ретромода и др.

ретроаурикуларен

+мед. Задушен, разположен зад ухото.

ретробулбарен

+мед. Разположен зад очната ябълка.

ретроверзия

+мед. Наклоняване назад, напр. ретроверзия на матката.

ретрогнатия

+мед. Зъбно-челюстна деформация — изместване на горната или долната челюст по-назад от нормалното положение.

ретрокардиален

+мед. Намиращ се зад сърцето.

ретромандибуларен

+мед. Намиращ се зад долната челюст.

ретроперитонеален

+мед. Разположен в ретроперитонеалното пространство, т. е. между париеталния перитонеум и задната коремна стена.

ретропозиция

+мед. Изместване назад от нормалното положение на орган, напр. матка, без ретроверзия или ретрофлексия.

ретростернален

+мед. Разположен зад гръдната кост, напр. ретростернална болка.

ретроутеринен

+мед. Намиращ се зад матката.

ретрофарингеален

+мед. Разположен зад фаринкса, напр. ретрофарингеален абсцес.

ретроцекален

+мед. Разположен зад сляпото черво (цекум), напр. ретроцекален апендикс.

ретушировка

+ж., само +ед. Ретуширане.

референции

само +мн. Препоръки, сведения, отзиви за някого или за нещо.

рефлукс

+мед. Обратно течение, връщане обратно, напр. на кръв през митралната клапа при митрална инсуфициенция, на стомашен сок в хранопровода и др.

рефрактерен

+мед. 1. Упорит (за болест), неподатлив, трудно лечим.
2. Невъзприемчив.

рецесус

+мед. Вдлъбнатина, ямка, джоб, улей, напр. субдиафрагмален, субхепатален, ретроцекален рецесус и др.

рецептивен

Възприемчив.

решетар

решетарят, решетаря, +мн. решетари, +м. Майстор на решета.

решетарка

+мн. решетарки, +ж. Жена решетар. Циганка решетарка.

рило

+мн. рила, +ср. Зурла на свиня.
Синоними: (гл.) зурла, хобот, муцуна

ританица

+ж., само +ед. Безразборно многократно ритане.

ригиден

+мед. Твърд, вкочанен, неподвижен, неогъваем.

ригидност

Вцепененост, неподвижност.

ригоризъм

от лат. — прекалена голяма строгост при спазване на моралните принципи или правила.

риногенен

+мед. Произхождащ от носа, възникващ в носа.

ринолалия

+мед. Носово говорене, гъгнив глас — промяна в тембъра на гласа и неправилно произнасяне на звуковете поради анатомо-физиологични дефекти на говорния апарат, напр. при вродени цепнатини на устната и небцето. Различават се открита и закрита ринолалия.

ринолит

+мед. Конкремент в носната кухина, най-често възниква около чуждо тяло.

ринорагия

+мед. Обилно кръвотечение от носа.

риносклером

+мед. Хронично грануломатозно заболяване на лигавицата на дихателните пътища, най-често носната лигавица. Характеризира се с образуване на твърди възловидни инфилтрати, които водят до стенозиране на отделни участъци.

риноскопия

+мед. Метод за изследване на носната кухина. Различават се предна (през носния отвор чрез спекулум) и задна (през фаринкса чрез огледало) риноскопия.

ринофима

+мед. Задебеляване на кожата на носа поради хиперплазия на мастните жлези и съединителната тъкан Среща се у мъже в напреднала възраст. Наблюдава се при болни от розацеа, при алкохолици.

рипс

рипсът, рипса, +мн. рипсове, (два) рипса, +м.
1. Вид памучен или копринен плат с изпъкнали нишки по дължината му.
2. Вид плетка с подобна форма на нишките.+прил. [[рипсен]], рипсена, рипсено, +мн. рипсени. Рипсено кадифе.

рола

+мн. роли, +ж. Навита на топ хартия, ламарина и др.

роли

1. мн. на роля
вж. роля

2. мн. на рола
вж. рола

ромбенцефалон

+мед. Ромбичен мозък — състои се metencephalon (мостът и малкият мозък) и продълговатия мозък.

роми

само +мн. Цигани.

рохав

рохава, рохаво, +мн. рохави, +прил. Рохкав.

рогоз

+м., само +ед. Висока трева из мочурливи места с меко стъбло, от което се плетат рогозки; папур.

рогозар

рогозарят, рогозаря, +мн. рогозари, +м. Човек, който изработва и/или продава рогозки.+прил. [[рогозарски]], рогозарска, рогозарско, +мн. рогозарски.

родея се

родееш се, +мин. +св. родях се, +мин. прич. родял се, +несв.
1. Намирам се в някаква неясна роднинска връзка. Родея се с него.
2. +Прен. Приличам на някого по някои свои особености. В своята поезия Вазов се родее с Юго.

родя се

родиш се, +мин. +св. родих се, +мин. прич. родил се, +св. — +вж. [[раждам се]].

рожкове

твърди роговидни сладникави плодове на средиземноморско растение

рок-

Съставна част на сложни думи, която има значение който се отнася към рокендрол, напр. рокмузика, рокизпълнител, рокконцерт.

роси

+мин. +св. роси, +мин. прич. росило, +несв.; безл. Пада ситен дъждец, роса; ръми.

руни

само +мн. +Спец. Древни писмени знаци.

рубе

+мн. рубета, +ср. +Остар. Малка златна турска пара.

рубия

+мн. рубии, +ж. +Остар. Малка златна турска пара; рубе.

рутинер

+мн. рутинери, +м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач. ); консерватор.

рутиниран

рутинирана, рутинирано, +мн. рутинирани, +прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач. ); обигран, вещ.

ръфвам

ръфваш, +несв. и [[ръфна]], +св.; +Кого, какво. Ръфам един път или поединично.

ръчвам

ръчваш, +несв. и [[ръчна]], +св.; +Кого, какво. Ръчкам един път или поединично.

ръбец

+мед. вж. цикатрикс

ръкавели

само +мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа.

ръкувам се

ръкуваш се, +несв. Давам ръка и поемам ръка в знак на поздрав; здрависвам се.
Синоними: (гл.) ръкостискам, здрависвам се, поздравявам, стискам ръка

сажди

+мн., сажда, +ж. Черни прахообразни частици, отделяни при непълно изгаряне. Чистя комина от сажди. Заводските комини бълват сажди.

сажен

+мн. сажени, (два) сажена, +м. Стара мярка за дължина, равна на около два метра.

сари

+мн. сарита, +ср. Женска дреха в Индия, представляваща парче плат, завито по специален начин по тялото. Пъстро сари.

сабеизъм

+рел. Култ към небесните тела, звездопоклонство, зародил се в Арабия, Месопотамия и Мала Азия; по името на арабското племе сабеи и Сабейското царство (Хв пр. Хр. до ІV в сл. Хр. ) в Южна Арабия (днешен Йемен), първо изповядвало тази религия.

сабо

+ср., само +ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал.

сакантия

Недоимък, притеснение от бедност.

сакро-лумбален

+мед. Отнасящ се до кръстцовата кост и поясната област.

сакроилиит

+мед. Възпаление на сакро-илиачната става.

сакрококцигеален

+мед. Отнасящ се до кръстцовата и до опашната кост.

салпингектомия

+мед. Операция, при която се отстранява маточната тръба.

салпингография

+мед. Съкратено означение за хистеросалпингография — рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

салпингооофоректомия

+мед. Операция, при която се отстраняват маточната тръба и яйчника.

салпингооофорит

+мед. Възпаление на маточната тръба и яйчника.

саменичък

саменичка, саменичко, +мн. саменички, +прил. • [[Сам-саменичък.]] +Разг. Съвсем сам.

само-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Насоченост към самия себе си, напр. самоанализ, самобичувам се, самовнушение, самовъзпитание, самозабравям се, самозащита.
2. Извършване без чужда намеса, автоматично, напр. самозапалвам се, самовзривявам се, самоиндукция.

самобичувам се

самобичуваш се, +несв.
1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове.
2. Подлагам се на нравствени страдания за извършени грешки; разкайвам се, самоизмъчвам се. __ +същ. [[самобичуване]], +ср.

самовнуша си

самовнушиш си, +мин. св. самовнуших си, +мин. прич. самовнушил си, +св. — вж. самовнушавам си.__

самовнушавам си

самовнушаваш си, +несв. и _самовнуша си, +св.; +Какво. Внушавам сам на себе си. _ +същ. [[самовнушаване]], +ср.

самовъзпитам се

самовъзпиташ се, +св. — вж. самовъзпитавам се.__

самовъзпитавам се

самовъзпитаваш се, +несв. и _самовъзпитам се, +св. Работя над себе си, за да формирам характера и навиците си. _ +същ. [[самовъзпитание]], +ср.

самозабравя се

самозабравиш се, +мин. св. самозабравих се, +мин. прич. самозабравил се, +св. — вж. самозабравям се.__

самозабравям се

самозабравяш се, +несв. и _самозабравя се, +св. Изпадам в самозабрава. Самозабравям се от възторг. Самозабравям се от власт._

самозадоволя се

самозадоволиш се, +мин. св. самозадоволих се, +мин. прич. самозадоволил се, +св. — вж. самозадоволявам се.__

самозадоволявам се

самозадоволяваш се, +несв. и _самозадоволя се, +св.
1. Задоволявам свои нужди с произведени от мене средства, храна. Самозадоволявам се с месо. Самозадоволяваме се с домати._
2. В медицината — удовлетворявам сам половите си нужди, без партньор.

самозалъгвам се

самозалъгваш се, +несв. и _самозалъжа се, +св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъгва се, че всичко в семейството и върви добре. Самозалъгвам се, че всичко ще стане по-добре._
Синоними: (гл.) правя си илюзии, мамя се, лъжа се

самозалъжа се

самозалъжеш се, +мин. св. самозалъгах се, +мин. прич. самозалъгал се, +св. — вж. самозалъгвам се.__

самозащитавам се

самозащитаваш се, +несв. и _самозащитя се_, +св. Извършвам самозащита.

самозащитя се

самозащитиш се, +мин. св. самозащитих се, +мин. прич. самозащитил се, +св. — вж. самозащитавам се.__

самоиздържам се

самоиздържаш се, +несв.
1. Живея на самоиздръжка.
2. За предприятие, учреждение — съществувам със собствени приходи.

самоизяждам се

самоизяждаш се, +несв. и _самоизям се, +св.
1. Унищожавам, измъчвам себе си психически и морално, обикн. от безсилен гняв.
2. Само +мн. Изяждаме се взаимно.
3. Само +мн. Измъчваме се взаимно, проваляме си взаимно кариерата и др. Самоизяждат се от завист. _ +същ. [[самоизяждане]], +ср.

самоизям се

самоизядеш се, +мин. св. самоизядох се, +мин. прич. самоизял се, +св. — вж. самоизяждам се.__

самоконтролирам се

самоконтролираш се, +несв. и +св.
1. Извършвам самоконтрол над себе си.
2. Само +мн. За група от хора — контролираме се взаимно при работа или дейност.

самокритикувам се

самокритикуваш се, +несв. Правя си самокритика.

самонаблюдавам се

самонаблюдаваш се, +несв. Наблюдавам собственото си психическо и/или физическо състояние; в медицината — интроспекция. __ +същ. [[самонаблюдение]], +ср.

самообвиня се

самообвиниш се, +мин. св. самообвиних се, +мин. прич. самообвинил се, +св. — вж. самообвинявам се.__

самообвинявам се

самообвиняваш се, +несв. и _самообвиня се, +св. Обвинявам сам себе си. Самообвинявам се за несполуките на семейството си. _ +същ. [[самообвинение]], +мн. самообвинения, +ср.

самообразовам се

самообразоваш се, +несв. Образовам се сам чрез четене, без системни занятия в училище, без преподавател. Не е следвал, но се е самообразовал по медицина. __ +същ. [[самообразоване]], +ср.

самообслужа се

самообслужиш се, +мин. св. самообслужих се, +мин. прич. самообслужил се, +св. — вж. самообслужвам се.__

самообслужвам се

самообслужваш се, +несв. и _самообслужа се, +св.
1. Обикн. за болен — мога да задоволявам сам физиологическите си нужди; обслужвам се.
2. Обслужвам се сам като клиент, купувач. _ +същ. [[самообслужване]], +ср. На самообслужване. Магазинът е на самообслужване. Заведението е на самообслужване.

самоопределям се

самоопределяш се, +несв. и _самоопределя се, +св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. Населението в този район се самоопределя като българско. _ +същ. [[самоопределяне]], +ср.
Синоними: (гл.) обособявам се, отделям се, изолирам се

самоопределя се

самоопределиш се, +мин. св. самоопределих се, +мин. прич. самоопределил се, +св. — вж. самоопределям се.__

самоотбранявам се

самоотбраняваш се, +несв. Прибягвам до самоотбрана, отбрана.

самоотлъча се

самоотлъчиш се, +мин. св. самоотлъчих се, +мин. прич. самоотлъчил се, +св. — вж. самоотлъчвам се.__

самоотлъчвам се

самоотлъчваш се, +несв. и _самоотлъча се, +св. Напускам без разрешение работа, служба, пост, казарма. _ +същ. [[самоотлъчване]], +ср.

самопожертвам се

самопожертваш се, +несв. Жертвам себе си за другите, правя жертви.

самопожертвувам се

самопожертвуваш се, +несв. Самопожертвам се.

саморазпускам се

саморазпускаш се, +несв. и _саморазпусна се, +св.
1. За организация, институция — разпускам се по собствено решение. Народното събрание се саморазпусна.
2. За работници, ученици и др. — разотиваме се по собствено решение. Учителят не дойде и класът се саморазпусна. _ +същ. [[саморазпускане]], +ср.

саморазпусна се

саморазпуснеш се, +мин. св. саморазпуснах се, +мин. прич. саморазпуснал се, +св. — вж. [[саморазпускам]] се.

самосъхраня се

самосъхраниш се, +мин. св. самосъхраних се, +мин. прич. самосъхранил се, +св. — вж. самосъхранявам се.__

самосъхранявам се

самосъхраняваш се, +несв. и _самосъхраня се_, +св. Защитавам, опазвам живота, здравето, работата, личността си в трудни или заплашващи ги условия.

самоубивам се

самоубиваш се, +несв. и _самоубия се, +св.
1. Сам слагам край на живота си. Самоубил се заради нещастна любов.
2. +Прен. Чрез поведение или начин на живот унищожавам, разсипвам здравето си, кариерата си, положението си. Самоубивам се с пушене. _ +същ. [[самоубийство]], +мн. самоубийства, +ср. Всеки ден стават самоубийства. Политическо самоубийство.
Синоними: (гл.) убивам се, слагам край на живота си, посягам на живота си, посягам на себе си

самоубия се

самоубиеш се, +мин. св. самоубих се, +мин. прич. самоубил се, +св. — вж. самоубивам се.__

самоунищожа се

самоунищожиш се, +мин. св. самоунищожих се, +мин. прич. самоунищожил се, +св. — вж. самоунищожавам се.__

самоунищожавам се

самоунищожаваш се, +несв. и _самоунищожа се, +св.
1. Унищожавам сам себе си.
2. Само +мн. Унищожаваме се взаимно. Самоунищожаваме се от завист и вражди. Във всяка война хората се самоунищожават. _ +същ. [[самоунищожаване]], +ср. __ +същ. [[самоунищожение]], +ср.

самоуправлявам се

самоуправляваш се, +несв. Имам самоуправление, автономия.

самоусъвършенствам се

самоусъвършенстваш се, +несв. Полагам грижи за собственото си развитие в дадена област; усъвършенствам се. __ +същ. [[самоусъвършенстване]], +ср.

самоусъвършенствувам се

самоусъвършенствуваш се, +несв. Самоусъвършенствам се.

самсара

+рел. Според хиндуизма — неспиращият цикъл, в който душата се преражда.

сандали

+мн., сандал, +м. Вид леки летни обувки с кожени каишки или с нарези.

санкхя

+рел. Основната система в индуистката философия с двата противоположни елемента — материята и духа.

сантал

+м., само +ед. Сандалово/санталово дърво.

сантименти

+мн., сантимент, м. Разг. Ирон. Излишни чувства, емоции. В тези сделки не може да има сантименти. Без сантименти!

сапрофити

+мн., сапрофит, +м. Растителни организми, които живеят върху мъртви органични остатъци и се хранят от тях, като допринасят за кръговрата на веществата.

сарахош

+мн. сарахоши, +м. +Разг. Пияница; лъжец; несериозен, нечист човек.

сарком

+мед. Злокачествен тумор, произхождащ от тъкани с мезенхимен произход — хрущяли, кости, мускули, съдове и др. Различават се: хондросарком, остеосарком, лейомиосарком, рабдомиосарком, фибросарком, миксосарком, ангиосарком и др.

саркоматоза

+мед. Наличие на множество саркоми.

сарториус

+мед. мускул Дълъг лентовиден мускул, който прекосява предната повърхност на бедрото отгоре и латерално надолу и медиално.

сарфалади

+мн., сарфалада, +ж. Вид колбас — наденица от парчета по десетина сантиметра едното.

сатанаил

+м., само +ед. Име на сатаната. _ +прил. [[сатанаилов]], сатанаилова, сатанаилово, +мн. сатанаилови. Сатанаилови дела._

сатва

+рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на равновесие и еволюция.

сахат

+мн. сахати, (два) сахата, +м. +Остар.
1. Час. Два сахата време.
2. Часовник.

сачак

+мн. сачаци, (два) сачака, +м. +Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака.

сбабвам се

сбабваш се, +несв. и _сбабя се, +св.
1. Набръчквам се, заприличвам на баба. Съвсем се е сбабила._
2. За растение, листа или плодове — набръчквам се, смалявам се, изсъхвам.

сбабя се

сбабиш се, +мин. св. сбабих се, +мин. прич. сбабил се, +св. — вж. сбабвам се.__

сблъскам се

сблъскаш се, +св. — вж. сблъсквам се.__

сблъсквам се

сблъскваш се, +несв. и _сблъскам се, +св.
1. С кого/с какво. При движение се срещаме и се удряме. В тъмния коридор се сблъсках с един съсед. Две коли се сблъскаха на завоя.
2. Прен. С какво. Натъквам се на пречка, препятствие, трудност; влизам в конфликт. Ще се сблъскат с трудностите в живота. Сблъсках се с трудния му характер.
3. Прен. С кого. Влизам в сражение. Сблъскаха се по границата. _ +същ. [[сблъскване]], +ср.
Синоними: (гл.) натъквам се, срещам се, докосвам се, изпречвам се, намирам се пред, (гл.) удрям се, сбивам се, влизам в колизия, (гл.) виждам, забелязвам, (гл.) блъсвам се, (гл.) блъскам се

сборвам се

сборваш се, +несв. и _сборя се, +св. Започвам да се боря. Малките котета се сбориха._

сборя се

сбориш се, +мин. св. сборих се, +мин. прич. сборил се, +св. — вж. сборвам се.__

сбогувам се

сбогуваш се, +несв.; с какво/с кого.
1. Вземам си довиждане, сбогом. Сбогувах се с родината си.
2. +Прен. Изгубвам нещо ценно (успех, пари, слава). Сбогувах се с мечтите си. _ +същ. [[сбогуване]], +ср. Дълго сбогуване. Тъжно сбогуване._

сбръчвам

сбръчваш, +несв. Сбърчвам.

сбутаняк

+мн. сбутаняци, +м. +Разг. +Пренебр. Сбутан мъж.

сбутанячка

+мн. сбутанячки, +ж. +Разг. +Пренебр. Сбутана жена.

сбъдвам се

сбъдваш се, +несв. и _сбъдна се, +св. Само в трето лице. За мечта, сън, блян, предсказание — ставам, осъществявам се. Дали ще се сбъдне мечтата ми да видя Америка?_
Синоними: (гл.) случвам се, настъпвам, идвам, изпълнявам се, осъществявам се, реализирам се, ставам, съвпадам, съгласувам се

сбъден

сбъдна, сбъдно, +мн. сбъдни, +прил. +Разг. Който е упорит; инат, непреклонен. Сбъдно дете.

сбъдна се

сбъднеш се, +мин. св. сбъднах се, +мин. прич. сбъднал се, +св. — вж. сбъдвам се.__

сбъркан

сбъркана, сбъркано, +мн. сбъркани, +прил.
1. Който е сгрешен, объркан. Сбъркана задача.
2. Който е объркан, смаян. Сбъркан е от това, което вижда.
3. +Прен. Който не е като всички, не е напълно в ред физиологически или психически. Ако проявявам интерес към жени, ще ме помислят за сбъркана.
Синоними: (гл.) сгрешен, погрешен, неправилен, забъркан, (гл.) неточен, (гл.) неизправен

сватанак

+мн. сватанаци, +м. +Разг. Сват (в 1 и 2 знач. ). С него станахме сватанаци.

сватбарин

+мн. сватбари, +м. Сватбар.

светлобоязън

+мед. вж. фотофобия

свехна се

свехнеш се, +мин. св. свехнах се, +мин. прич. свехнал се, +св. — вж. свяхвам се.__

свеня се

свениш се, +мин. св. свених се, +мин. прич. свенил се, +несв. Изпитвам срам, стеснение, смущение, плахост. Свени се да го погледне. Не се свени да иска услуга от него.
Синоними: (гл.) срамя се, срамувам се, срам ме е, свян ме е, изпитвам свян, стеснявам се, засрамвам се, посвенявам се, смущавам се, не смея

свесло

+мн. свесла, +ср. Грозд, отрязан с пръчката, или други плодове с пръчка или наредени на пръчка за пренасяне, окачване.

свет

и _свят 2 , света и свята, свето и свято, +мн. свети и святи, +прил.
1. В християнската религия — свещен. Свет ден. Свето причастие.
2. За човек — който е посветил живота си на религията, а сред смъртта си е признат за образец на християнски живот, за носител на чудодейна сила. Свети Иван Рилски. Света Петка Епиватска.
3. +Прен. За чувства, мечти — който е съкровен, силен, дълбок.
4. +Прен. Който предизвиква голяма почит и преклонение. Освобождението е свято дело.
• Света вода ненапита. — +Разг. +Пренебр. За човек, който се представя за абсолютно честен и невинен.
• Светая светих._ — Най-съкровените тайни, мисли, стремления.

светло-

Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, светлосин, светлочервен.

свехна

свехна се, свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. — вж. свяхвам се.

свечери се

+мин. св. свечери се, +мин. прич. свечерило се, +св. — вж. свечерява се.__

свечерява се

+несв. и _свечери се, св. ; безл. Настъпва вечер. _ +същ. [[свечеряване]], +ср.
• На свечеряване. — Времето, когато настъпва вечерта.
Синоними: (гл.) мръква, стъмнява се, здрачава се, притъмнява, става тъмно, става късно, настава вечер

свиди ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) [[се]], +мин. св. свиди и свиди ми се, +мин. прич. свидил и свидил ми се, +несв. +Разг.
1. Не ми се дава, посвидява ми се. Свидят ми се парите.
2. Жал ми е за някого, за нещо, ценно ми е. Свиди ми се детето да го карам да работи. Свиди ми се здравето.

свинец

+м., само +ед. +Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец.

своеобразнича

своеобразничиш, +мин. св. своеобразничих, +мин. прич. своеобразничил, +несв. Държа се своеобразно.

своя

своиш, +мин. св. своих, +мин. прич. своил, +несв.; +какво/кого. +Разг. Смятам за свой.
Синоними: (гл.) засвоявам, обсебвам, завземам, завладявам, обземам, присвоявам, заграбвам, усвоявам, (гл.) притежавам, собственик съм, имам, държа, владея

свръх-

Първа съставна част на думи със значение който превишава известна граница, норма или предел и достига крайна степен, напр. свръхвисок, свръхдалечен, свръхмодерен, свръхмощен, свръхнаселен, свръхстарателен, свръхчувствителен и др.

свръхседативност

+мед. Силно повишена седативност.
вж. седативност

свъртам се

свърташ се, +несв. и _свъртя се, +св. +Разг. Оставам на едно място, задържам се. Не се свърта вкъщи по цял ден.
• Не ме свърта._ — +Разг. Не мога да се задържа на едно място, не спирам, не стоя на едно място.
Синоними: (гл.) застоявам се, задържам се, оставам, намирам се, стоя, навъртам се, понавъртам се, обикалям, спирам се, въртя се

свъзка

, мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др. 3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните — елементи.

свъртя се

свъртиш се, +мин. св. свъртях се, +мин. прич. свъртял се, +св. — вж. свъртам се.__

свяхвам се

свяхваш се, +несв. и _свехна се, +св. +Разг. Губя свежестта си; увяхвам, повяхвам. Гроздето се свехна след няколко дни._

сгаждам

сгаждаш, +несв. и [[сгодя]], +св.; +кого/какво. +Диал. Сварвам, намирам. Сгодих го преди да тръгне за влака.

сглабям

сглабяш, +несв. Сглобявам.

сглоб

сглобът, сглоба, +мн. сглобове, (два) сглоба, +м. Място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и изпъкнала част.

сграбвам

сграбваш, +несв. и [[сграбя]], +св. Сграбчвам.

сгърбвам се

сгърбваш се, +несв. и _сгърбя се, +св. Ставам гърбав, прегърбвам се. От много грижи и труд бабата съвсем се е сгърбила._

сгърбя се

сгърбиш се, +мин. св. сгърбих се, +мин. прич. сгърбил се, +св. — вж. сгърбвам се.__

сгърбям се

сгърбяш се, +несв. Сгърбвам се.

сгърне

„да си сгърне ръцете“ — човек нищо да не работи, да седи и чака наготово със скръстени ръце

сдобивам се

сдобиваш се, +несв. и _сдобия се, +св.; с какво.
1. С трудности намирам или получавам; придобивам. Сдобих се с чудесни ботуши.
2. +Разг. Раждам. Сдобила се е с момче._
Синоними: (гл.) придобивам, снабдявам се, продоволствам се, притежавам, добивам, имам вече, запасявам се, набавям си, получавам, ставам собственик, купувам, спечелвам

сдобия се

сдобиеш се, +мин. св. сдобих се, +мин. прич. сдобил се, +св. — вж. сдобивам се.__

сдуша се

сдушиш се, +мин. св. сдуших се, +мин. прич. сдушил се, +св. — вж. сдушвам се._ сдушиш се, +мин. св. сдуших се, +мин. прич. сдушил се, +св. — вж. _сдушавам се.__

сдушвам се

сдушваш се, +несв. и _сдуша се, +св.
1. Надушвам се, подушвам се с някого.
2. Сбивам се, нападам, като се опитвам да душа. Кучетата се сдушиха за нещо край оградата._

сдушавам се

сдушаваш се, +несв. и _сдуша се, +св.
1. Сприятелявам се, сближавам се, обикновено с противообществена цел. Сдушиха се да оберат къщата му._
2. +Остар. Струпвам се върху малко място.
Синоними: (гл.) сближавам се, сприятелявам се, свързвам се, интимнича, фамилиарнича, ставам близък, разбирам се, споразумявам се

сдърпам се

сдърпаш се, +св. — вж. сдърпвам се.__

сдърпвам се

сдърпваш се, +несв. и _сдърпам се, +св. Сбивам се, скарвам се. Децата се сдърпаха за топката._
Синоними: (гл.) спречквам се, скарвам се, влизам в разправия, влизам в свада

сдървя се

сдървиш се, +мин. св. сдървих се, +мин. прич. сдървил се, +св. — вж. сдървявам се.__

сдървявам се

сдървяваш се, +несв. и _сдървя се, +св. Ставам като дърво; вдървявам се. Кракът ми се сдърви._

себе си

+крат. се, +дат. на себе си, +крат. си 1 , възвр. л. мест.
1. Само себе си или на себе си. За обект, който съвпада с вършителя на действието. Той обича само себе си. Мисля за себе си. Ще купя и на себе си от тези цветя.
2. Като +част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице е субект и обект на действието. Мия се. Защитавам се. Купувам си.
3. Като +част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи в множествено число с взаимно значение. Обичаме се. Пишем си.
4. Като +част. Само се. В състава на възвратни субектни глаголи за състояния. Тревожа се. Радвам се.
5. Като +част. Само се. За образуване на възвратни форми на страдателния залог. Къщата се проектира от известен архитект.
6. Като +част. Само си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице извършва действието за свое удоволствие. Ще си стоя на топличко и ще си чета книжката.
• Извън себе си. — В крайно възбудено състояние. Той бе извън себе си от радост.
• Идвам/дойда на себе си. — Свестявам се, нормализирам състоянието си; опомням се.
• От само себе си. — Без външна намеса.

секам

секаш, +несв. +Диал.
1. Запалвам огън, като получавам пламък с клечка кибрит или със запалка. Не секай със запалката, че ще я повредиш.
2. Получавам искра за запалване на огън, като удрям с кремък и прахан.

секна се

секнеш се, +мин. св. секнах се, +мин. прич. секнал се, +несв. С духане почиствам носа си от секрети; издухвам се.

септум

+мед. Преграда — тънка стена, разделяща две кухини, напр. носна преграда, междукамерна преграда.

сетя се

сетиш се, +мин. св. сетих се, +мин. прич. сетил се, +св. — +вж. [[сещам се]].

сецам

сецаш, +несв. +Диал. Дърпам.
_сецам се. — Дърпам се, придръпвам. Автомобилът не върви добре — сеца се нещо._

сещам се

сещаш се, +несв. и _сетя се, +св.
1. Идва ми на ум, хрумва ми.
2. Спомням си. Сетих се, че имам книгата, която искаш.
3. Досещам се, отгатвам. Не се сещам за какво говориш._
Синоними: (гл.) идва ми на ума, досещам се, отгатвам, подсещам се, припомням си, спомням си, догаждам се, минава ми през ума, хрумва ми, теква ми, наумявам си, измислям, стига ми умът, довеждам се, (гл.) разбирам, подразбирам, схващам, прозирам, виждам, съобразявам

себап

+м., само +ед. +Остар. Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап.

себолит

+мед. Конкремент в мастна жлеза.

себум

+мед. Секрета произвеждан от мастните жлези.

сега-засега

+нареч. +Разг. Около настоящия момент, за този момент. Сега-засега това е достатъчно.

сегиз-тогиз

+нареч. +Разг. От време на време, периодично, понякога. Сегиз-тогиз ми се обажда по телефона.
Синоними: (нар.) от време на време, понякога, не винаги, не постоянно, рядко, нарядко, на промеждутъци, периодически, постепенно

седативност

мед. Седативно действие на лекарствата означава да причиняват сънливост, чувство на умора, нарушаване на координацията на движенията и снижаване на концентрацията. Намаляване или отсъствие на определени физически или умствени възможности.

седемдесетте

Библейско тълкуване: Най-старият превод на Стария Завет, се нарича "превод на Седемдесетте", защото всеобщо се вярва, че е бил преведен от седемдесет преводачи. Има различни мнения за времето, когато е правен този превод, но може да се приеме, че е бил завършен през трети век преди Христа. Той съдържа значителни грешки, но като цяло е верен, най-вече в книгите на Мойсей; той е от голяма важност за тълкуването на Стария Завет, и често се цитира от Новозаветните писатели, които пишеха по същото наречие. Този превод, е бащата на първият Латински, на Коптският, и на много други преводи, между които е и Старо-Българският; и толкова много гръцките и римските отци са се водили по него, че до преди няколко столетия, той в същност е замествал Еврейския първообраз. Съществува много голяма разлика между летоброенето на Еврейския първообраз и летоброенето на Седемдесетте. Виж Александрия.

седенкар

седенкарят, седенкаря, +мн. седенкари, +м. +Остар. Момък, който ходи по седенки.

седенкарка

+мн. седенкарки, +ж. Жена седенкар.

седенкувам

седенкуваш, +несв. +Разг. Стоя до късно през нощта, за да работя или да върша нещо друго.

седешката

+нареч. Като се седи. Седешката се пресегна за празната паница.

седешком

+нареч. Седешката.

седмина

+числ. +Разг. Седем лица, от които поне едно от мъжки пол. В стаята имаше седмина души.

седмочисленици

само +мн. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

сеизмически

сеизмическа, сеизмическо, +мн. сеизмически, +прил. Сеизмичен.

секвестрация

+мед. Отделяне на некротична тъкан от здрава, при което се образува секвестър.

секвестректомия

+мед. Оперативно отстраняване на секвестър.

секс-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до пола, половите връзки и половите сношения, напр. сексскандал, сексмагазин, секссписание и др.

секундипара

+мед. Жена, която ражда за втори път.

селенология

+ж., само +ед. Дял на астрономията, който изучава Луната.

селям

+м., само +ед. +Остар. Поздрав.

семасиолог

+мн. семасиолози, +м. Специалист по семасиология.

семасиология

+ж., само +ед. +Спец. Дял от езикознанието, който изучава значението на думите; семантика (в 1 знач. ).

семилунарен

+мед. Полулунен, напр. полулунни клапи.

семином

+мед. Злокачествен тумор на тестиса, произхождащ от герминативния епител на семенните каналчета. Развива се едностранно, по-често в десния тестис.

семитизъм

+м., само +ед. Особеност на семитските народи, тяхната култура или език.

семитология

+ж., само +ед. Общо название на съвкупността от науки, които изучават културата, историята и езика на семитските народи.

сенесценция

+мед. Стареене, остаряване.

сено

+мн. сена, +ср. Окосена и изсушена трева, която се използва за храна на животни. Сеното ухаеше на билки.
• Търся игла в купа сено. — Напразно търся нещо.

сенсибилен

+мед. Сетивен, чувствителен, доловим чрез сетивата, осезаем.

сенсимонизъм

Утопично социалистическо учение на граф Сен-Симон и неговите последователи.

септет

+мн. септети, (два) септета, +м. +Спец.
1. Музикално произведение със самостоятелни вокални или инструментални партии за седем изпълнители.
2. Състав от седем изпълнители.

септикопиемия

+мед. Обща гнойна инфекция (сепсис) с метастази. Навлезлите в кръвообращението микроорганизми достигат капилярната мрежа на черния дроб, белите дробове, слезката и други органи, в които предизвикват вторични гнойни огнища.

септицемия

+мед. Обща гнойна инфекция (сепсис) без метастази. Постъпване в кръвния ток на микроорганизми от първично гнойно огнище (бактериемия) или на техните токсини (токсинемия).

сервитьорство

+ср., само +ед. Занятие на сервитьор.

сердар

сердарят, сердаря, +мн. сердари, +м. +Остар. Главатар, войвода.

сердарин

+мн. сердари, +м. +Остар. Сердар.

сероза

+мед. Серозна ципа, която постила стените на телесните кухини (плеврална, перикардна, перитонеална). Изградена е от мезотел, базална мембрана и съединително-тъканна основа.

серодиагностика

+мед. базира се на специфични антиген-антитяло реакции в кръвния серум. Използват се различни серологични реакции, напр. реакция аглутинация, реакция за свързване на комплемента (РСК) и др.

серозит

+мед. Възпаление на серозна ципа — перитонит, перикардит, плеврит.

серотерапия

+мед. Лечение със серум, при което в организма се вкарват готови антитела, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични (противотетаничен, противодифтериен и др. ), антибактериални (противоантраксен и противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми.

сипвам се

сипваш се, +несв. и _сипна се, +св. +Разг. Само в трето лице, +ед. и в +мн. За множество — събирам се изведнъж на едно място; струпвам се.
• Зора се сипва._ — Разсъмва се.

сипна се

сипнеш се, +мин. св. сипнах се, +мин. прич. сипнал се, +св. — +вж. [[сипвам се]].

сипя се

сипеш се, +мин. св. сипах се и сипах се, +мин. прич. сипал се и сипал се, +несв. Роня се, падам, разпадам се. Тихо се сипе първият сняг.

сиаладенит

+мед. Възпаление на слюнчена жлеза.

сиалолитиаза

+мед. Образуване на конкременти в слюнчените жлези.

сиалорея

+мед. Обилно отделяне на слюнка.

сибила

+мит. Според вярванията на древните гърци и римляни —жена, вдъхновена от божество да предсказва бъдещето.

сиво-

Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-кафяв, сиво-черен и др.

сигмоидит

+мед. Възпаление на сигмовидното ободно черво — colon sigmoideum.

сикоза

+мед. Гноен фоликулит (възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза и околната тъкан) по брадата. Областта се зачервява, подува, става силно болезнена.

силаботоничен

силаботонична, силаботонично, +мн. силаботонични, +прил. +Спец. Който е изграден върху закономерно редуване на ударени и неударени срички.

силаботонически

силаботоническа, силаботоническо, +мн. силаботонически, +прил. Силаботоничен.

силикотуберкулоза

+мед. Силикоза асоциирана с туберкулозна инфекция на белите дробове.

силон

+м., само +ед. Вид текстилна материя от изкуствено влакно.+прил. [[силонов]], силонова, силоново, +мн. силонови. Силонови чорапи.

силях

+мн. силяхи, (два) силяха, +м. +Истор. Кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща — нож, пищови, кремък и др.

симблефарон

+мед. Срастване между клепачната и булбовата конюнктива, напр. при изгаряне, травми и др.

симпатиколитици

+мед. Вещества, които потискат или премахват ефектите на възбудения симпатикус. Според локализацията на действието им биват: адреноблокери (α- и β-адреноблокери — блокират адренергичните рецептори) и пресинаптични симпатиколитици.

симпатикомиметици

+мед. Вещества, които стимулират симпатикуса.

симпатикотония

+мед. Състояние, при което е повишен тонуса на симпатикуса. Има съдови спазми, артериална хипертония, тахикардия и др.

симпатолитици

+мед. вж. адренолитици

симпатомиметици

+мед. вж. адреномиметици

симптоматически

симптоматическа, симптоматическо, +мн. симптоматически, +прил. Симптоматичен.

симултантен

симултантна, симултантно, +мн. симултантни, +прил. Едновременен, синхронен. Симултантен превод.

симфиза

+мед. Свързване на две кости чрез влакнест хрущял, напр. лонна симфиза (symphysis pubica), образувана от масивна влакнестохрущялна плочка, която е срастнала със ставните повърхности на двете срамни кости на таза.

симфонически

симфоническа, симфоническо, +мн. симфонически, +прил. Симфоничен.

синдактилия

+мед. Вродена аномалия, при която пръстите на ръцете или краката са срастнали.

синдесмоза

+мед. Съединение между кости чрез влакнеста съединителна тъкан, която е под формата на междукостни мембрани (напр. между костите на предмишницата), междукостни връзки (напр. lig. stylohyoideum) или участва в изграждането на шевовете на черепа.

синехия

+мед. Срастване между задната повърхност на ириса и лещата (стромални синехии) или между корена на ириса и роговицата в областта на камерния ъгъл (периферни синехии).

синовит

+мед. Възпаление на синовиалната мембрана.

синовия

+мед. Течността, която изпълва ставната кухина. Представлява кръвен диализат, към който се прибавя муцин, секретиран от синовиоцитите. Облекчава триенето между ставните хрущяли и ги изхранва.

синтесайзер

– +вж. [[синтесайзър]].

синтесайзър

и [[синтесайзер]], +мн. синтесайзъри и синтесайзери, (два) синтесайзъра и синтесайзера, +м. Електронен клавирен музикален инструмент, който може да имитира различни инструменти.

синтрон

Каменната седалка за архийереите в олтарната част на църква. На това място заседава епископския съвет.

синхондроза

+мед. Свързване на кости чрез хиалинен или влакнест хрущял. Различават се постоянни синхондрози (напр. свързването на ребрата чрез хиалинен хрущял с гръдната кост, свързванията между прешлените и др. ) и временни синхондрози, при които хрущялът се замества от костно вещество преди завършване на растежа на тялото, напр. между трите части на тазовата кост и др.

синцитиум

+мед. Многоядрена клетъчна структура, формирана от съединяването на много клетки.

сиреняв

сиренява, сиреняво, +мн. сиреняви, +прил. +Разг. Който е направен със сирене. Сиренява чорба.

сирингомиелия

+мед. Формиране на кухини, обикновено в шийната област на гръбначния мозък. Стените на тези кухини са образувани от глиална тъкан. Различават се вродена и придобита сирингомиелия, в резултат от травми, възпалителни процеси и др. Протича със загуба на усета за болка и температура, парестезии, парези и др.

сифилом

+мед. Сифилитичен гранулом, гума — състои се от централна зона на коагулационна некриза, около която има слой от епителоидни клетки, лимфоцити, плазмоцити, гигантски клетки тип Лангханс. Следва широк вал от фибробласти. Гумите се формират в третичния стадий на сифилиса, най-често в черния дроб, тестисите, съдовата стена, кожата и др.

скабиес

+мед. Паразитно заболяване, характеризиращо се със силен сърбеж и обрив по кожата между пръстите на ръцете и краката, по лактите, корема и др. Причинява се от Acarus scabiei.

скапвам се

скапваш се, +несв. и _скапя се, +св.
1. +Разг. Развалям се, ставам негоден; изгнивам, сплувам се. Ябълките в мазето се скапаха.
2. Прен. Жарг. Премного се уморявам. Скапах се от копане._
Синоними: (гл.) гния, загнивам, разлагам се, прогнивам, разкапвам се, изгнивам, разплувам се, сплувам се, нагнивам, угнивам, разпадам се, скапвам, развалям се, мухлясвам, тлея, (гл.) залинявам, причинявам гниене

уд

+остар.
част на тялото; крайник

скапя се

скапеш се, +мин. св. скапах се, +мин. прич. скапал се, +св. — +вж. [[скапвам се]].

скабрици

+Диал.
чирози

скарификация

+мед. Извършване на повърхностни разрези на кожата, напр. при ваксиниране, при кожно-алергични тестове.

сквама

+мед. 1. Люспа — излющени рогови клетки под формата на люспи.
2. Пластинка, подобна на люспа кост, напр. squama frontalis — люспа на челната кост.

сквасвам

сквасваш, +несв. и [[сквася]], +св.; +Какво. Квася, подквасвам.
_сквасвам се/сквася се. — Ставам подквасен. Млякото се е сквасило._

сквася

сквасиш, +мин. св. сквасих, +мин. прич. сквасил, +св. — +вж. [[сквасвам]].

сквамозен

+мед. Люспест, покрит с люспи.

ски

+мн.[[]], ска, +ж. Двойка изгладени тесни и дълги дъски за пързаляне върху сняг с остър и леко подгънат преден край, които се прикрепват към краката със специална машинка.

ски-

Първа съставна част на сложни думи, която означава:
1. Който е предназначен за ски, напр. ски-вакса, ски-обувки и др.
2. Който се отнася към упражняване на спорт със ски, напр. ски-скок, ски-спускане, ски-състезание, ски-шанца и др.

ски-спорт

+мн. ски-спортове, (два) ски-спорта, +м. Вид спорт със ски.

скимва ми

(или ти, му, и, ни, ви, им), +несв. и _скимне ми, +св.; +безл. +Разг. Приисква ми се внезапно да направя нещо и започвам да го правя, без да разсъждавам, без да го обмисля. Скимна ми да си купя нова рокля._
Синоними: (словосъч.) хрумва ми, идва ми на ума, теква ми, сещам се, измислям, наумявам си, искам

скимне ми

+мин. св. скимна ми, +мин. прич. скимнало ми, +св. — +вж. [[скимва ми]].

скинхедс

+неизм. Буквално “бръснати глави” — младежи, които, за да демонстрират принадлежността си към ултрадесни или към ултралеви движения, ходят с бръснати глави.

скиаскопия

+мед. Метод за изследване на рефракцията на окото чрез осветяване на ретината и наблюдаване лъчите излизащи от окото.

скиния

Библейско тълкуване: Шатърът, който Мойсей, по повеление Божие направи, за да си извършват евреите богослуженията до съграждането на храма. Божиите наставления, и разказът върху изпълнението на тези наставления се съдържат в Из. 25гл. , и в следващите глави. Тя се нарича повече "скиния на събранието", а понякога "скиния на свидетелството".

Скинията е имала издължен правоъгълен вид, и е била тридесет лакти дълга, десет широка, и десет висока — Из. 26:15-30, 36:20-30. Двете й страни и задната (западната), са били съградени от дъски от дърво ситим, обковани със злато и отдолу с твърди сребърни подложки. Дъските отвън, са имали златообковани вереи от дърво ситим, които са били провирани през златни колчета, приковани върху дъските. На източната страна, където е било входът, не е имало дъски, но пет изправени ситимови стълбове, също обковани със злато и със златни куки, за които са били изляни пет медни подложки. Така издигнатата скиния, е била покривана с четири различни покривки: първата и вътрешна покривка, която се състояла от десет опони, е била от препреден висон, великолепно обшита с образи на херувими, и напъстрена със синьо, мораво и червено; тя е съставлявала красивия таван. Втората покривка, състояща се от единадесет опони, е била от козина; третата от овнешки очервени кожи, а четвъртата покривка или прикривалото от язовски кожи. Виж Язовски кожи. По-горе казахме, че източната страна на скинията не е била покрита с дъски, но е имала пет стълба от ситим; затова тя се е затваряла с богато-обшит закров, окачен на тези стълбове — Из. 26:36.

Такава е била отвън свещената скиния, която е била разделена на две отделения, посредством четири златообковани стълба от ситим, като стълбовете, които по-преди описахме, и два и половина лакти далеч един от друг; само че те са имали вместо медни сребърни подложки — Из. 26:32, 36:36. На тези стълбове е била окачена завеса, направена от същите вещества, от каквито е бил направен закровът на източната страна — Из. 26:31-33, 36:35; Евр. 9:3. Така вътрешността на скинията е била подразделена, предполага се, на същите съразмерни части, както по-късно храмът, който бе саграден по нея. Две трети от дължината й, са били заети от първото отделение, (или Святото място), и една трета от второто, (или Светая светих), което ще рече, първото е било двадесет лакти дълго, десет широко, и десет високо, а последното, по десет лакти на всяка страна. За отбелязване е, че нито в Святото място, нито в Светая светих, е имало някакъв прозорец. Ето защо е било нужен светилник в отделението, където се е свещенодействало. Скинията, която описахме по-горе, е стояла на отворено място, или продълговат двор, сто лакти дълъг и петдесет широк — Из. 27:18. Този двор е бил обиколен с медни стълбове, които са имали сребърни свърски, и са били по пет лакти далеч един от друг, по двадесет стълба на северната и южната страна и по десет на източната и западната. Стълбовете са стояли на медни подложки, и са били завързвани за медни колчета, забити в земята — Из. 38:10,17,20. Височината им е била вероятно пет лакти, защото всяка от завесите, които са били закачени за тях е била пет лакти висока — Из. 38:18. Тези завеси, които са представлявали един вид ограда около дворът, са били от бял препреден висон — Из. 27:9, 38:9,16, а на вратата към изток имало закров, направен от синьо, мораво и червено и препреден висон, с въжета, за да се вдига или сваля, когато свещениците влизали в дворът — Из. 27:16, 38:18. В този двор, е стоял олтарът на всеизгарянето и умивалницата. Този олтар е бил положен срещу дворните врата и вратата на скинията, но по-близо до първите — Из. 40:6,29; умивалницата стояла между олтара на всеизгарянето и вратата на скинията — Из. 40:30. В дворът израилтяните принасяли приношенията, оброците и молитвите си.

Макар скинията и да е стояла в дворът, нямаме причина да мислим, че тя е била в средата му. По-вероятно е пространството на източният край, да е било по петдесет лакти на дължина и на ширина; и наистина, по-тясно място би било недостатъчно за работата, която щяла да се върши в него, и за хората, които са щели да присъствуват на богослужение. Да видим сега какво е съдържала скинията.

В Святото място, където само свещенниците са имали право да влизат — Евр. 9:6, е имало три забележителни неща, или: златният олтар, трапезата за присъствените хлябове, и светилникът за светилата. Златният олтар бил положен в средата на светилището пред завесата — Из. 30:6-10, 40:26,27, и над него се кадило тамян всяка сутрин и вечер — Из. 30:7,8. Трапезата за присъствените хлябове, е стояла откъм северната страна на златния олтар, т. е. от дясната страна на свещеника като влизал — Из. 26:35, 40:22,23, а на южната страна на Святото място, е бил златният светилник — Из. 25:31-39. В Светая светих, където само първосвещенникът влизал веднъж в годината, стоял ковчегът покрит с очистилището и херувимите.

Употребеното за украшение на скинията злато и сребро, се оценява на повече от 200,000 лири. Забележителната и великолепна сграда, която описахме, е била издигната в Синайската пустиня, в първият ден на първият месец, на втората година, след изходът на израилтяните от Египет — Из. 40:17. След издигането на скинията, тя и нейните съдове били помазани със свят елей — Из. 40:9-11, и осветени с кръв — Из. 24:6-8; Евр. 9:21. Олтарът за всеизгарянията, се освещавал с жертви, които са се принасяли седем дни — Из. 29:37; богатите приноси, които през това време са принасяли князете на племената, са се употребявали за свещенодействието в светилището — Чис. 7гл.

Скинията е била построена така, че да може да се разглобява на части, когато е трябвало. Това е било необходимо, защото тя е била назначена за израилтяните през пътуването им из пустинята. Тя се е движела и спирала, според направлението на огненият и на облачният стълб. Колкото пъти израилтяните се местили, свещенниците са я разглобявали на части, които Левитите носили — Чис. 4гл. Навсякъде, където разполагали стан, тя се поставяла сред шатрите им, които се разпъвали във вид на четвероъгълник, всяко племе при хоругвата си, и на разстояние две хиляди лакти от скинията, а Мойсей, Аарон, свещенниците и Левитите, се установявали близо около скинията.

Не се знае докога е просъществувала скинията. През завоюването на Ханаан, тя е стояла в Галгал — И. Н. 4:19, 10:43. След завоюването на тази страна, тя била поставена в Сило — И. Н. 18:1; 1Цар. 1:3. В 2Цар. 6:17 и в 1Лет. 15:1, се казва че Давид приготвил, и положил скиния в Ерусалим, заради ковчегът Господен, който по-напред стоял много време в Кириатиарим, а после в домът на Овид-едом — 1Лет. 13:6,14; 2Цар. 6:11,12. От 1Лет. 21:29, се вижда, че Мойсеевата скиния, е била още в Гаваон през онова време; от тук следва, че ковчегът е бил за дълго отделен от нея. Скинията е била още в Гаваон през времето на Соломон, който принесъл жертвоприношенията пред нея — 2Лет. 1:3,13. По-нататък тя не се споменава; наистина казва се, че скинията заедно с ковчегът била донесена в храма — 2Лет. 5:5, но тази скиния е била шатарът, в който ковчегът се държал в Сион, а не Мойсеевата скиния — 2Лет. 1:4, 5:2.

склапям

склапяш, +несв. Склопвам.

склера

+мед. Бяла и непрозрачна външна фиброзна обвивка на очната ябълка. Състои се от колагенни и еластични влакна. Има защитна роля.

склеректомия

+мед. Изрязване на част от склерата.

склерит

+мед. Възпаление на склерата.

склеротомия

+мед. Хирургичен разрез в склерата.

скоклест

скоклеста, скоклесто, +мн. скоклести, +прил. +Разг. Който е с дълги и слаби крака. Скоклесто момче.

скопос

+м. и +ж., само +ед. +Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък.+прил. [[скопосен]], скопосна, скопосно, +мн. скопосни.

сколекс

+мед. Главичка на тениите. Сколексът е снабден със специални органи (смукала, ботрии), чрез които хелминтът се прикрепя за чревната стена.

скотом

+мед. Островни отпадания на зрителното поле. Според локализацията биват: централни (напр. при ретробулбарен неврит), парацентрален (скотом на Бжерум при глаукома) и периферен. Освен това се делят на положителни (осъзнават се от пациента) и отрицателни (не се осъзнават).

скритен

скритна, скритно, +мн. скритни, +прил. +Остар. Скрит.

скриптеж

+м., само +ед. Скриптене.

скротален

+мед. Отнасящ се до скротума.

скрофулодерма

+мед. Коликвативна туберкулоза на кожата. Засягат се подкожните лимфни възли, коита се размекват, фистулизират и разязвяват.

скрупули

само +мн.
1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули.
2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навредил.
Синоними: (същ.) съвест, морал, честност, почтеност, съзнание, (същ.) угризение, угризение на съвестта, безпокойство, (същ.) опасение, колебание, стеснение, (същ.) съмнение

скрупольозност

Старателност, точност. Добросъвестност. Боязливост, предпазливост да не се направи грешка.

скръстям

скръстяш, +несв. Скръствам.

скръжав

вж. скържав

скръц

+междум. За наподобяване на шум от несмазана врата, от проядени, изгнили дъски, от неравномерно триещи се повърхности.

скържав

+Диал.
стиснат, алчен, скъперник

слабително

+мн. слабителни, +ср. Разг. Лекарство за ускоряване перисталтиката на червата.

слани

+мин. св. слани, +мин. прич. сланило, +несв.; безл. Пада/има слана.

слегна се

слегнеш се, +мин. св. слегнах се, +мин. прич. слегнал се, +св. — +вж. [[слягам се]].

следен

следна, следно, +мн. следни, +прил.
1. +Остар. Който непосредствено идва по ред; следващ.
2. Който се посочва по-нататък. Да вземем следния пример.
Синоними: (прил.) преследван, сподирян, проследяван, наблюдаван, шпиониран, (прил.) контролиран, (прил.) разглеждан

слепям

слепяш, +несв. Слепвам.

след-

+представка. В състава на прилагателни имена със значение който е след нещо друго, напр. следвоенен, следдипломен, следпразничен и др.

сливици

+мн., сливица, +ж. Изпъкнали жлези от двете страни на глътката в устата.

сливова

+мн. сливови, +ж.
1. Само +ед. Сливова ракия.
2. Порция сливова ракия.

слин

слинът, слина, +мн. слинове, (два) слина, +м. Твърдо образувание по кожата поради продължително триене. Имам слинове по краката. Устата ми хвана слин от повтаряне.

слишание

+остар.
чуване

словен

словна, словно, +мн. словни, +прил. Който се отнася до дума, слово; лексикален. Словен запас.

словник

+мн. словници, (два) словника, +м. Думите, включени в един речник.

словотворчество

+ср., само +ед. Създаване на нови думи. Словотворчеството на Вазов. Народно словотворчество.+прил. [[словотворчески]], словотворческа, словотворческо, +мн. словотворчески. Словотворчески процеси.

случа се

случиш се, +мин. св. случих се, +мин. прич. случил се, +св. — +вж. [[случвам се]].

случвам се

случваш се, +несв. и _случа се, +св.
1. Само в трето лице. Става, извършва се, среща се. Случи се нещастие. Всичко може да се случи на дълъг път. Случва се да стана рано.
2. Попадам, намирам се случайно. Случих се там, когато той пристигна. Случих се близо до камерата.
случва ми — (или ти, му, и, ни, ви, им) се/случи ми се. Става с мене, на мене; сполетява ме. Случи ми се беда. Случи ми се интересно произшествие._
Синоними: (гл.) ставам, сбъдвам се, идвам, осъществявам се, наставам, настъпвам, (гл.) реализирам се, произлизам, следвам, (гл.) явявам се, намирам се, лежа

случава

_~ се_
+остар. +Диал.
случва се

слушалки

само +мн. Слушалка (във 2 знач. ).

слягам се

слягаш се, +несв. и _слегна се, +св.
1. За рохка маса — сбивам се, смалявам се, улягам, потъвам. Пръстта се е слегнала след дъжда. Снегът се сляга.
2. За тревисти растения и под. — полягам, свеждам се, слепвам се. Тревата се сляга. Косата му се е слегнала от шапката.+същ. [[слягане]], +ср. Слягане на земни пластове._
Синоними: (гл.) улягам, спадам, понижавам се, сплесквам се, смалявам се, сбивам се, опитвам се

смахвам се

смахваш се, +несв. и _смахна се, +св. +Разг. Ставам налудничав, побъркан.+прил. [[смахнат]], смахната, смахнато, +мн. смахнати. Смахнат старец. Той е малко смахнат._
Синоними: (гл.) побърквам се, подлудявам

смахна се

смахнеш се, +мин. св. смахнах се, +мин. прич. смахнал се, +св. — +вж. [[смахвам се]].

смаля се

смалиш се, +мин. св. смалих се, +мин. прич. смалил се, +св. — +вж. [[смалявам се]].

смалявам се

смаляваш се, +несв. и _смаля се, +св. Ставам по-малък, по-дребен, по-незначителен. От слънцето пряспата сняг се смалява. Фигурата се отдалечава и се смалява. Жената е отслабнала и се е смалила._
Синоними: (гл.) свивам се, ограничавам се, стеснявам се, намалявам обема си, ставам малък, прибирам се

смески

само +мн. Фураж, смес от различни видове храни. Смески за пилета.

смея се

смееш се, +мин. св. смях се, +мин. прич. смял се, +несв.
1. Издавам смях заради нещо смешно, хумористично, весело. Смея се с глас. Смея се на походката му.
2. +Прен. Издавам, изразявам смях, веселост. Очите ми се смеят.
3. +Прен. +Разг. Присмивам се, надсмивам се, подигравам се. Не се смей на хората, може и ти да пострадаш така! Смея се на глупостта му.
• Смеят му се парцалите. — Много е радостен, весел.
Синоними: (гл.) изсмивам се, прихвам да се смея, хиля се, ухилвам се, усмихвам се, кикотя се, кискам се, заливам се от смях, пуквам се от смях, умирам от смях, дръпвам му един смях, хваща ме смях, иде ми до смях, смях ме е, напушва ме смях, досмешава ме, подсмивам се, смея се под мустак, (гл.) осмивам, подигравам, шегувам се, глумя се, надсмивам се, присмивам се, (гл.) забавлявам се, става ми весело, развеселявам се

смиля се

смилиш се, +мин. св. смилих се, +мин. прич. смилил се, +св. — +вж. [[смилявам се]].

смилявам се

смиляваш се, +несв. и _смиля се, +св.; над кого/над какво. Проявявам милост, състрадание; пощадявам, пожалвам, прощавам. Смилявам се над майчиното сърце. Смили се и и даде пари в заем._
Синоними: (гл.) съжалявам, съчувствувам, щадя, пощадявам, омилостивявам се, пожалвам, прощавам

смръзвам се

смръзваш се, +несв. и _смръзна се, +св. Смразявам се. Смръзвам се от студ. Машината се е смръзнала, не може да се задвижи._

смръзна се

смръзнеш се, +мин. св. смръзнах се, +мин. прич. смръзнал се, +св. — +вж. [[смръзвам се]].

смръквам се

смръкваш се, +несв. и _смръкна се, +св. Помрачавам се, помръквам, загубвам бодростта си; сгърчвам се. Очите и се смръкнали._

смръкна се

смръкнеш се, +мин. св. смръкнах се, +мин. прич. смръкнал се, +св. — +вж. [[смръквам се]].

смъдна

смъднеш, +мин. св. смъднах, +мин. прич. смъднал, +св. — +вж. [[смъдвам]].

смъдя

смъдиш, +мин. св. смъдях, +мин. прич. смъдял, +несв.; +Кого. Само в трето лице. Причинявам парене, остра болка, неприятен сърбеж.
Синоними: (гл.) причинявам остра болка, жуля, щипя

смълча се

смълчиш се, +мин. св. смълчах се, +мин. прич. смълчал се, +св. — +вж. [[смълчавам се]].

смълчавам се

смълчаваш се, +несв. и _смълча се, +св. Млъквам, утихвам, притихвам. Децата се смълчаха и се заслушаха. Машините са се смълчали._
Синоними: (гл.) млъквам, замлъквам, умълчавам се, премълчавам, мълча, притихвам, утихвам, стихвам, затихвам, затайвам се, притайвам се, спотайвам се, тая се, немея, занемявам, онемявам, не ми се чува гласът, (гл.) успокоявам се, уталожвам се

сноша се

сношиш се, +мин. св. сноших се, +мин. прич. сношил се, +св. — +вж. [[сношавам се]].

сношавам се

сношаваш се, +св. и _сноша се, +св.; с кого._
1. Извършвам полов акт.
2. +Остар. Имам връзка, допир, контакт, общуване.
Синоними: (гл.) допирам се, съм в контакт, кореспондирам, влизам във връзка

соввам се

совваш се, +несв. и _совна се_, +св. +Разг. Преминавам бързо, леко някакво разстояние; мярвам се; показвам се и се скривам бързо.

совна се

совнеш се, +мин. св. совнах се, +мин. прич. совнал се, +св. — +вж. [[соввам се]].

солници

+мн., солница, +ж.
1. Специално място край море, пригодено за вливане и изпаряване на морска вода и добиване на сол.
2. Рудник за каменна сол.

сома

+мед. Тяло.

сопвам се

сопваш се, +несв. и _сопна се_, +св.; +На кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам.

сопна се

сопнеш се, +мин. св. сопнах се, +мин. прич. сопнал се, +св. — +вж. [[сопвам се]].

сопор

+мед. Необичайно дълбок сън — по-силна степен на нарушение на съзнанието от сомнолентност и по-слаба от кома. Болният изглежда дълбоко заспал, но реагира при болкови дразнения с мимика, звуци или неясни думи. Запазени са сухожилните, надкостните, кожните и лигавичните рефлекси. Зениците реагират на светлина.

сорго

+ср. само +ед. Род тревисти едногодишни или многогодишни растения за фураж или за технически нужди.

соланизъм

+мед. Отравяне при консумация на значително количество покълнали, позеленели картофи, които съдържат алкалоида соланин. Настъпва гадене, повръщане, диария.

солети

+мн., солета, +ж. Тестено изделие — хрупкави солени пръчици.

солидаризирам се

солидаризираш се, +несв. и +св.; с кого.
1. Проявявам или изразявам солидарност.
2. Присъединявам се с мнението си.
Синоними: (гл.) съгласявам се, единодушен съм

солитарен

+мед. Сам, усамотен, отделен, единствен.

солук

+мн. солуци, (два) солука, +м. +Остар. Дъх. Поемам солук.
• На един солук. — +Разг. На един дъх, с един замах, наведнъж.

сомнилоквия

+мед. Говорене на сън.

сомнолентност

+мед. Сънливост — лека степен на нарушение на съзнанието. Болният е дълбоко унесен, но чрез по-усилено дразнене (повикване на висок глас, убождане) реагира с отваряне на очи, насочване на поглед, дори може да отговори на елементарни въпроси с отделни думи.

сомнофилия

Синдрома на "спящата красавица", парафилия при която сексуално удоволствие доставя събуждането на партньора със някакъв вид сексуална активност, може да включва и насилие. Лат. сомнус, сън.

сонант

+мн. сонанти, (два) сонанта, +м. +Спец. В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка.

сополивя се

сополивиш се, +мин. св. сополивих се, +мин. прич. сополивил се, +несв.
1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви.
2. +Прен. +Разг. Плача неискрено.

сопорозен

+мед. Отнасящ се до или причиняващ сопор.

соте

+мн. сотета, +ср. Вид ядене с късчета месо и сос.

социнианство

+рел. Рационалистично направление в Реформацията от XVI в. разпространено в Полша от италианския хуманист Ф. Сочина, което отхвърля божествения произход на Христос, но приема божествените му качества; отрича догмата за Светата троица и приема разума за основа на вярата (признава авторитета на Светото писане само дотолкова, доколкото не противоречи на разума на човека).

спарвам се

спарваш се, +несв. и _спаря се, +св.
1. За гъсто наредени или натрупани растения, плодове, зеленчуци, продукти — от собствените изпарения и топлина се запарвам, задушавам, загнивам. Доматите са се спарили. За няколко дни царевицата в купчините се спарва.
2. За събрани плътно един до друг хора или животни — от собствената топлина и изпарения се сгорещявам, изпотявам. Хората са се спарили в автобуса._
3. За кожа на животно или на човек — от собствената топлина на тялото се разранявам, зачервявам.
4. За въздух в непроветрена стая с хора, животни, продукти, плодове — ставам топъл и влажен.
Синоними: (гл.) сгорещявам се, стоплям се, затоплям се, възвирам, опичам се, сварявам се

спарингпартньор

+мн. спарингпартньори, +м. +Спец.
1. В бокса — партньор в тренировъчен бой.
2. Спортист или спортен отбор като партньор в подготовката на друг спортист или спортен отбор за отговорно състезание.

спаря се

спариш се, +мин. св. спарих се, +мин. прич. спарил се, +св. — +вж. [[спарвам се]].

спазмогенен

+мед. Причиняващ спазми, гърчове.

спазмолитици

+мед. Лекарствени средства, премахващи болезнени спазми на гладката мускулатура, напр. на червата, на жлъчния мехур, на пикочните пътища и др.

спазмофилия

+мед. Патологично състояние, възникващо у болни от рахит деца. Характеризира се с повишена нервно-мускулна възбудимост и склонност към гърчове поради хипокалциемия. Наблюдават се признаци на Труссо, на Хвостек, на Ерб, карпопедални спазми, ларингоспазъм и др.

спаружа се

спаружиш се, +мин. св. спаружих се, +мин. прич. спаружил се, +св. — +вж. [[спаружвам се]].

спаружвам се

спаружваш се, +несв. и _спаружа се, +св. За плод, цвят, растение, за кожа на човек или животно — сбръчквам се, свивам се, изсъхвам. От сушата листата са се спаружили._
Синоними: (гл.) клюмвам, вехна, увяхвам

спекулум

+мед. Метален инструмент, който служи за разширяване на тесни отвори или кухини (влагалище, ректум, нос и др. ), за да може да се огледа вътрешността им.

спепеля

спепелиш, +мин. св. спепелих, +мин. прич. спепелил, +св. — +вж. [[спепелявам]].

спепелявам

спепеляваш, +несв. и [[спепеля]], +св.; +Какво.
1. Превръщам в пепел, изгарям.
2. +Прен. Унищожавам, прахосвам. Спепели богатството на баща си.
_спепелявам се/спепеля се._ — Превръщам се в пепел; изгарям, изчезвам.

сперматорея

Термин, отнасящ се до еякулация по време на сън.

сперматоцеле

+мед. Ретенционна киста на тестиса или епидидима, изпълнена със сперма.

сперматурия

+мед. Наличие на сперма в урината.

спитвам

спитваш, +несв. и [[спитя]], +св.; +Какво. Правя като пита; сплесквам; смачквам. Настъпвам плод и го спитвам.
_спитвам се/спитя се. 1. — Ставам като пита. Камионът мина през детската играчка и тя се спити.
2. За нещо меко, пухкаво — спичам се, уплътнявам се, втвърдявам се. Кексът се е спитил.+прил. [[спитен]], спитена, спитено, +мн. спитени. Спитен хляб._
Синоними: (гл.) сплесквам, смачквам, приплесквам, опитвам, смазвам, газя, сгазвам, премазвам, правя на пита, тъпча, утъпквам, стъпквам, потъпквам, подтискам, (гл.) сломявам, поразявам, унищожавам

спитя

спитиш, +мин. св. спитих, +мин. прич. спитил, +св. — +вж. [[спитвам]].

спиналгия

+мед. Болка при натиск върху ІІІ-VІІ гръдни прешлени.

спинален

+мед. Гръбначен, гръбначномозъчен, отнасящ се до гръбначния стълб или до гръбначния мозък.

спинозизъм

Учение на холандския философ Барух Спиноза (1632—1677 г. ), в основата, на което лежи признаването на единствената обективната реалност — природата която за него е още Бог.

списател

+остар.
писател

спитен

рядко
сплескан като пита

спленектомия

+мед. Оперативно отстраняване на слезката.

спленит

+мед. Възпаление на слезката.

спленоптоза

+мед. Смъкване, спадане на слезката.

спленотомия

+мед. Оперативен разрез на слезката.

сплувам се

сплуваш се, +несв. и _сплуя се, +св. Разлагам се, изгнивам, разпадам се. Плодовете са се сплули._
Синоними: (гл.) гния, загнивам, разлагам се, прогнивам, разкапвам се, изгнивам, разплувам се, нагнивам, угнивам, разпадам се, скапвам, развалям се, скапвам се, мухлясвам, тлея

сплуя се

сплуеш се, +мин. св. сплух се, +мин. прич. сплул се, +св. — +вж. [[сплувам се]].

сплъстя се

сплъстиш се, +мин. св. сплъстих се, +мин. прич. сплъстил се, +св. — +вж. [[сплъстявам се]].

сплъстявам се

сплъстяваш се, +несв. и _сплъстя се, +св. Ставам на плъст, степвам се, сбивам се. Косата му се е сплъстила._+прил. [[сплъстен]], сплъстена, сплъстено, +мн. сплъстени.

спомня си

спомниш си, +мин. св. спомних си, +мин. прич. спомнил си, +св. — +вж. [[спомням си]].

спомням си

спомняш си, +несв. и _спомня си, +св.; кого/какво; за кого/за какво.
1. Извиквам в съзнанието си, сещам се изведнъж (след забравяне). Изведнъж си спомних всички формули. Бях го позабравила, но си спомних текста на песента. Спомних си кой беше този човек.
2. Пазя в паметта си, помня. Спомням си ясно цялото пътуване._
Синоними: (словосъч.) припомням си, възстановявам в паметта си, сещам се, досещам се, подсещам се, идва ми на ума, възкръсва в съзнанието ми, хрумва ми, теква ми, (словосъч.) помня, запомням

спорт-тото

+ср., само +ед. Спортен тотализатор.

спогаждам се

спогаждаш се, +несв.; с кого. +Разг. Разбирам се, погаждам се (с когото живея). Спогаждат се в семейството. Спогажда се със снахите си.
Синоними: (гл.) погаждам се, споразумявам се, съгласявам се, помирявам се

спогледам се

спогледаш се, +св. — +вж. [[споглеждам се]].

споглеждам се

споглеждаш се, +несв. и _спогледам се_, +св. Само +мн. Хвърляме си мълчаливо поглед един на друг в знак на нещо — страх, съгласие, несъгласие и др.

сподобя

рядко
удостоя

спонгиозен

+мед. Гъбест, порест, шуплест.

спондилартрит

+мед. Възпаление на междупрешленните стави.

спондилартроза

+мед. Дегенеративен процес на междупрешленните стави. Най-често се засяга шийния и дисталния лумбален сегмент.

спондилит

+мед. Възпаление на прешлени на гръбначния стълб, напр. туберкулозен спондилит.

спондилоза

+мед. Хроничен дистрофичен процес на гръбначния стълб, който довежда до неподвижност в засегнатите междупрешленни стави. Формират се остеофити с форма на “човка на папагал”.

спондилотомия

+мед. вж. ламинектомия

споразумея се

споразумееш се, +мин. св. споразумях се, +мин. прич. споразумял се, +св.
_споразумявам се._ —

споразумявам се

споразумяваш се, +несв. и _споразумея се, +св.; с кого, +За какво. Постигам или подписвам споразумение. Споразумяхме се за поддържане на общите помещения. Споразумяхме се за сроковете на работата._
Синоними: (гл.) влизам в споразумение, разбирам се, спогаждам се, погаждам се, сговарям се, съгласувам се, съгласявам се, помирявам се, (гл.) уговарям се, установявам се

спохаждам

спохаждаш, +несв. +Диал. Спохождам.

справя се

справиш, се, +мин. св. справих се, +мин. прич. справил се, +св. — +вж. [[справям се]].

справям се

справяш се, +несв. и _справя се, +св.
1. +С какво. Извършвам дейност, за чието осъществяване имам възможности, способности, умения. Справих се бързо със задачата.
2. С какво/с кого. Успявам да се наложа, да преодолея, да го надмогна; надвивам. Справихме се с противника. Справям се с палавото дете.
3. +С какво. Вземам под внимание, съобразявам се, като предварително внимателно проучвам. За изпита по този въпрос трябва да се справя с няколко изследвания.
4. +Разг. Преживявам. Как я караш? — Справям се._
Синоними: (гл.) успявам, смогвам, сполучвам, сколасвам, намирам му лесното, намирам му колая, съумявам, изпълнявам, (гл.) надвивам, излизам на глава, преодолявам, (гл.) съобразявам се, съгласувам се, оправям се, ориентирам се, (гл.) карам я, преживявам, (гл.) владея, контролирам

спречкам се

спречкаш се, +св. — +вж. [[спречквам се]].

спречквам се

спречкваш се, +несв. и _спречкам се, +св.; с кого. +Разг. Карам се по незначителен повод и за кратко време. С майка ми често се спречкваме._+същ. [[спречкване]], +ср.
Синоними: (гл.) скарвам се, хокам, смъмрям, влизам в разправия

спру

+мед. Заболяване, характеризиращо се с нарушена чревна резорбция на хранителните вещества. Протича с хронична диария, стеаторея, редукция на тегло, анемия и др. Различават се две форми: тропично спру (среща се в тропическите страни, етиологията е неизвестна, налице е възпаление на чревната лигавица) и нетропично спру — стар термин за означаване на целиакия (непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните храни).

сработвам се

сработваш се, +несв. и _сработя се, +св.; с кого. Постигам синхрон в съвместна дейност. Добрите специалисти бързо се сработват._
Синоними: (гл.) съгласувам се, вървя в крак, сдушвам се

сработя се

сработиш се, +мин. св. сработих се, +мин. прич. сработил се, +св. — +вж. [[сработвам се]].

сражавам се

сражаваш се, +несв. Участвам в битка, в сражение; бия се. Те се сражаваха за родината.
Синоними: (гл.) бия се, водя сражение, водя бой, влизам в бой, хвърлям се в сражение, съпротивявам се, (гл.) боря се, (гл.) водя борба

срамувам се

срамуваш се, +несв. Изпитвам срам.
Синоними: (гл.) срамя се, свеня се, посвенявам се, стеснявам се, ставам за срам, излагам се, бера срам, компрометирам се, нямам очи, срам ме е, засрамвам се, червя се, изчервявам се, резиля се, орезилявам се, ставам за резил, сконфузвам се

среброглав

среброглава, среброглаво, +мн. среброглави, +прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец.

стаза

+мед. Застой, напр. застой на кръв в кръвоносните съдове.

средноимотен

средноимотна, средноимотно, +мн. средноимотни, +прил. Който не е много беден и не много богат. Средноимотен селянин.

средостение

+мед. вж. медиастинум

стафилит

+мед. Възпаление на увулата (мъжеца).

стафилома

+мед. Изпъкване, издуване напред на роговицата или на склерата. Най-често възниква след прекаран кератит или склерит и формиран цикатрикс, който се разтяга и издува.

стафилодермия

+мед. Пиодермия, повърхностно или дълбоко гнойно възпалително заболяване на кожата, причинено от стафилококи. Различават се стафилодермии на космените фоликули, на потните жлези и на гладката кожа (напр. impetigo bullosa).

стернум

+мед. Плоска, продълговата кост, разположена на предната стена на гръдния кош. Състои се от три части — дръжка, тяло и мечовиден израстък.

стеатом

+мед. Мастна киста.

стеаторея

+мед. Наличие в изпражненията на неразградени мазнини под формата на мастни капки, напр. при панкреатит, при спру и др.

стереоагнозия

+мед. вж. тактилна агнозия

стеркобилин

+мед. Продукт от разграждането на билирубина. В дебелото черво основната част от уробилиногена се превръща в стеркобилиноген, който се окислява в стеркобилин и се отделя във фекалиите, като им придава кафяв цвят.

стерналгия

+мед. Болка в гръдната кост или в областта на гръдната кост, напр. при стенокардия.

стернален

+мед. Отнасящ се до гръдната кост.

стерторозен

+мед. Хриптящ, хъркащ звук при дишане.

стоматорагия

+мед. Кръвотечение от устната кухина.

страбизъм

+мед. Кривогледство — отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет и изображението му попада върху некореспондиращи точки на ретините.

странгулация

+мед. 1. Механични асфиксии от притискане на шията отвън. Различават се три вида странгулации — обесване, загърляне и удушаване.
2. Вътрешно заклещване, притискане, напр. странгулационен илеус.

стрептодермия

+мед. Пиодермия, гнойно-възпалителни процеси на кожата, причинени от стрептококи, напр. небулозно импетиго, червен вятър и др.

стриктура

+мед. Ограничено стеснение на кух орган, напр. стриктура на хранопровода след изгаряне.

строфулус

+мед. Кожно заболяване в детската възраст, което се характеризира със сърбящ папуло-уртикариален обрив, като често в центъра на лезията се формира мехурче, засъхващо в круста.

строма

+мед. Опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви.

строптив

книж. +остар. упорит, своенравен, опърничав

струмектомия

+мед. Оперативно отстраняване на част или на цялата увеличена щитовидна жлеза.

струмит

+м., само +ед.
+мед. Възпаление на струмозно увеличена щитовидна жлеза.

струмозен

+прил., _-на, -но, -ни_
+мед. Гушав, отнасящ се до гуша.

стъмва

стъмва се, несв. и стъмна се, св. ; безл. Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.

стърпявам

стърпявам се, стърпяваш се, несв. и стърпя се, св. Разг. Сдържам се, възпирам се, овладявам се, обуздавам се. Стърпях се да не кажа какво мисля.

стяжение

книж. +остар.
имот, богатство

стяженолюбие

книж. +остар. користолюбие, сребролюбие, алчност; стиснатост, икономичност

субакутен

+мед. Подостър.

сублуксация

+мед. Непълно разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи дадена става.

субмандибуларен

+мед. Подчелюстен, разположен под долната челюст, напр. подчелюстна слюнчена жлеза (gl. submandibularis).

субментален

+мед. Разположен под брадичката.

субмукозен

+мед. Подлигавичен, намиращ се под лигавицата.

субскапуларен

+мед. Подлопатков, намиращ се под лопатката.

субфреничен

+мед. Поддиафрагмален, разположен под диафрагмата, напр. субфреничен абсцес.

суперинфекция

+мед. Нова инфекция, наслагваща се върху вече налична такава.

субашия

турски полицейски началник на градче или голямо село, ага;
чиновник, който събирал десятъка

субверсивен

Който се стреми да събори съществуващия строй; бунтовен.

субиктер

+мед. Едва доловима жълтеница.

субинволюция

+мед. Спиране на обратно развитие на матката след раждане, при което тя остава с анормално големи размери.

субкутанен

+мед. Подкожен, намиращ се под кожата.

сублингвален

+мед. Подезичен, разположен под езика, напр. подезична жлеза.

субокципитален

+мед. Намиращ се под тилната кост.

субунгвален

+мед. Поднокътен, разположен под нокътя.

суверинитет

Право на най-висока власт, върховен, независим. Вътрешна и външна независимост на държава.

сукцесия

+книж. Непрекъснатост, последователност.

суна

+рел. Сборник от избрани откъси (хадиси) — разкази за Мохамед или негови изказвания; допълнение на Корана.

суперфекундация

+мед. Последователно оплождане на две или повече яйцеклетки от един и същ овулационен цикъл при полови сношения през кратък интервал.

суперфетация

+мед. Забременяване при съществуваща вече бременност.

суперфициален

+мед. Повърхностен, недълбок.

суперфиция

Самостоятелно вещно право да се построи сграда в чужд недвижим имот. След извършване на строеж, правото на строеж включва в себе си правото на собственост върху сградата и правото да се държи тя в чуждия имот, както и да се ползва земята, доколкото това е необходимо за ползването на сградата — достъпът до нея, прокарването на водопроводна, електрическа и др. инсталации, за свързването на сградата с улични инженерни мрежи и др.

супраклавикуларен

+мед. Надключичен, разположен над ключицата.

супрамалеоларен

+мед. Надглезенен, намиращ се над глезена.

супрематизъм

+изк. Формалистично направление в абстрактната живопис през първите десетилетия на ХХ в. , което свежда изображенията само до различно оцветени геометрични форми и отрича нуждата от изрисуване на предмети.

супресия

+мед. Потискане, задържане, спиране.

супурация

+мед. Нагнояване, гноене, образуване на гной.

супуративен

+мед. Гноен, образуващ, отделящ гной.

сурогатна

вж. сурогат
сурогатна майка, сурогатна бременност
Сурогатна майка е жена, която забременява и износва дете на друга жена, като предварително е подписала законово споразумение, че се отказва от детето в полза на приемната майка.
В много страни сурогатното майчинство е забранено или има наложени законови ограничения.

суспендиран

вж. суспендирам

сутура

+мед. 1. Шев — свързване на костите на свода на черепа и лицето. Осъществява се от къси повлекла от влакнеста съединителна тъкан между ръбовете на съседни кости. С възрастта влакнестата съединителна тъкан се замества с костна, настъпва вкостяване на шевовете.на латински език: sutura.
2. Хирургичен шев.

суфузия

+мед. Кръвоизливи с насяданe на кръв в подкожието и в по-дълбоките меки части.

сфероцитоза

+мед. Наличие в кръвта на сферични еритроцити, напр. при наследствена микросфероцитоза.

сфигмоманометър

+мед. Апарат за измерване на артериалното кръвно налягане.

схима

+църк. Най-висша степен на монашество, при която се изискват големи ограничения и пълно отричане на света.

схумвам

_~ се_
разпада се от гниене, скапва се

съботничав

+нареч.
с качества на съботник

съмнявам

съмнявам се, съмняваш се, несв. Изпитвам съмнение. Съмнявай се във всичко!

съприкосновявам

съприкосновявам се, съприкосновяваш се, несв. ; с какво/с кого. В съприкосновение съм; допирам се, общувам.

таксис

+мед. 1. Наместване, напр. на счупени кости, на херния и др.
2. Придвижване, миграция на клетки (напр. еозинофилни гранулоцити, лимфоцити, моноцити и др. ) под действието на стимулиращи фактори. Различават се положителен таксис — движение към източника на стимулация и отрицателен таксис — движение обратно на източника на стимулация.

талус

+мед. Кост на ходилото, която се свързва с костите на подбедрицата (тибия и фибула) и образуват глезенната става. Състои се от три части — тяло, шийка и глава.

тарзус

+мед. Задната част на ходилото, съставена от задноходилни кости, разположени в два реда. Към проксималния ред се отнасят скочната и петната кост, а към дисталния — ладиевидната, кубовидната и трите клиновидни кости.

табакоза

+мед. Пневмокониоза, причинена от продължително вдишване на тютюнев прах.

тавматология

+рел. Богословска наука, която се занимава с чудесата.

тагарджик

вж. тържик

тактилен

+мед. Отнасящ се до чувството за допир.

такъми

1. наредба, принадлежности, комплект за обяздване на
животно
2. накити
Синоними: (същ.) принадлежности, съоръжения, инструменти

талалгия

+мед. Болка в петата.

тамас

+рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на качествата, свързани с пасивния принцип.

танатофобия

+мед. Натраплив страх от смъртта.

тарз

+мед. Тарзална пластинка, съставена от плътна колагенна тъкан с хрущялна консистенция. Изгражда фиброзния скелет на клепача и поддържа формата му.

тарзалгия

+мед. Болка в задната част на ходилото — тарзус.

тарзален

+мед. 1. Отнасящ се до тарза на клепача.
2. Задноходилен, отнасящ се до задната част на ходилото.

тарзит

+мед. Възпаление на тарза на клепача.

тахипнея

+мед. Увеличена дихателна честота — при възрастни над 20 в минута, нормалната честота е 16-20 дишания за една минута в покой. Тахипнея е налице при фебрилни състояния, белодробна и сърдечна недостатъчност, анемия и др.

тахтаба

+Диал.
дървеница

ташизъм

+изк. Течение в живопистта през втората половина на 20-те г. на ХХ в. — разновидност на абстракционизма, което се стреми да постигне експресивност чрез съчетаване на цветни петна.

тетраплегия

+мед. Парализа на четирите крайника.

теготение

притегляне, привличане

тезек

1. Говежди екскременти премесени със слама, които са се ползвали за отопление.
2. прен. голямо парче. В тази салата доматите са като тезеци.

тезауризмоза

+мед. Група наследствени заболявания, дължащи се на дефект или пълна липса на определен ензим (най-често от лизозомен произход). Липсата на ензим води нарушаване на обменните процеси и натрупване в клетките и тъканите на непълно разградени междинни продукти. Различават се: гликогенози, липидози, мукополизахаридози и др.

телеангиектазия

+мед. Трайно разширение на малки кръвоносни съдове, причиняващо малко червено петно по кожата или лигавиците.

телит

+мед. Възпаление на гръдното зърно.

телорагия

+мед. Кръвотечение от гръдното зърно.

телуризъм

+книж. Влиянието на Земята върху жителите на дадена местност, върху техните обичаи, бит и характер.

телялин

+Диал.
глашатай

темели

вж. темел

теналгия

+мед. Болка в сухожилие.

тенар

+мед. Латерално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на палеца.

тендинит

+мед. Възпаление на сухожилие.

тендорафия

+мед. вж. тенорафия

тенезъм

+мед. Мъчителен, болезнен, неефективен позив за уриниране или дефекация.

тензия

+мед. Налягане, напрежение.

тенонит

+мед. Възпаление на Теноновата капсула. Протича с оток и хиперемия на клепачите и конюнктивата, силна болка при движение на очната ябълка и др.

тенорафия

+мед. Шев на сухожилие, зашиване на сухожилие.

теносиновит

+мед. вж. тендовагинит

тенотомия

+мед. Оперативно прерязване на сухожилие с цел корекция на деформация.

теодикия

Религиозна и философска теория създадена от Лайбниц, която се старае да оправдае и примири съществуването на зло и несправедливост в света с учението за всеблагост и всемогъщество, приписвани на Бога. Метафизическо учение за съществуването на бога и неговите атрибути.

теомантия

+рел. Предсказване на бъдещето по „внушение“ на бога.

терекия

1. който е пристрастен към нещо (пиене или
пушене)
2. кисел, лют, ядосан

теркове

вж. терк

терманестезия

+мед. Липса на способност за разпознаване на топло и студено.

терминизъм

Идеалистическо учение във философията, според което общото понятие на думата няма съответствие в обективната реалност.

термолабилен

+мед. Неустойчив на топлина, разрушаващ се от топлина.

тесеракта

обемна фигура в четиримерното пространство

тетания

+мед. Патологично състояние, дължащо се на хипокалциемия. Характеризира се с пристъпи на болезнени гърчове — карпопедални гърчове, тризмус, опистотонус и др. Наблюдава се при хипопаратиреоидизъм, дефицит на витамин Д и др.

тетрайодтиронин

+мед. вж. тироксин

тимус

+мед. Ендокринна жлеза, съставена от два дяла и разположена зад гръдната кост. Смята се за лимфоиден орган, произвежда лимфоцити и играе роля в имунните процеси в организма.

тибия

+мед. По-голямата от двете кости на подбедрицата.

тимократия

+книж. Форма на управление, при което властта принадлежи на богатите; плутокрация.

тимпанит

+мед. Възпаление на тъпанчевата кухина.

типла

Метално прътче с квадратно сечение за свързване на квадри при специална зидария. Подобно на диблата при дървените конструкции.
вж. квадра

тирамису

Италиански десерт, който се приготвя от бишкоти, напоени с кафе еспресо, сирене маскарпоне (меко, сладникаво и с консистенция на гъст крем, вид сладка сметана), яйца, захар, вино марсала или ром и какао


На италиански „тирамису“ означава буквално „ободри ме!“, заради двете си съдържащи кофеин съставки, кафето и какаото.

тиреоидектомия

+мед. Оперативно отстраняване на щитовидната жлеза. Различават се тотална и парциална тиреоидектомия.

тиреоиден

+мед. Отнасящ се до щитовидната жлеза или щитовидния хрущял, напр. тиреоидна артерия.

тиреоидит

+мед. Възпаление на щитовидната жлеза.

тиреостатици

+мед. Лекарствени средства, потискащи функцията на щитовидната жлеза. Те блокират ензимите, участващи в синтеза на тиреоидни хормони.

тиреотоксичен

+мед. Отнасящ се до повишената функция на на щитовидната жлеза или предизвикан от хиперфункция на щитовидната жлезата.

тиреотропен

+мед. Стимулиращ или регулиращ дейността на щитовидната жлеза, напр. тиреотропен хормон, произвеждан от предния дял на хипофизата.

тисяща

+остар.
хиляда

титани

+мит. В древногръцката митология — архаични богове, олицетворяващи природните стихии: 6 сина (Океан, Кой, Кий, Хиперион, Япет, Кронос) и 6 дъщери (Тетида, Феба, Мнемосина, Тейя, Темида, Рея) — деца на небето Уран и земята Гея.

торакопластика

+мед. Хирургична операция, при която се изрязва част от няколко ребра.

торакотомия

+мед. Оперативно отваряне на гръдната кухина.

торакс

+мед. Гръден кош — изграден е от гръдния дял на гръбначния стълб, от 12 чифта ребра и от гръдната кост. Той обгражда гръдната кухина.

торзия

+мед. Завъртанe на орган около оста му, напр. торзия на семенната връв.

токсикоза

+мед. Заболяване, причинено от ендогенни или екзогенни отрови.

токсинемия

+мед. Наличност на токсини в кръвта.

токсоид

+мед. вж. анатоксин

толос

Толос, фолос в древногръцката архитектура кръгло съоръжение (светилище, гробница, паметник, музакална зала).

Видове толоси: толос периптер; толос моноптер.

тонзила

+мед. Овално образувание от лимфоидна тъкан, напр. небни сливици, фарингеална сливица, езична сливица. Играят роля на защитна бариера срещу микроорганизмите.

тонзиларен

+мед. Отнасящ се до сливиците.

тонзилектомия

+мед. Оперативно отстраняване на сливици.

тонометрия

+мед. вж. офталмотонометрия

топика

Заглавие на трактат по логика на Аристотел, в който разглежда въпросът за намиране на аргументи, които са общи за няколко твърдения. Учение за намиране на доказателства за нещо. Общ аргумент, който може да се прилага към много сходни случаи.

тора

+рел. „Закон“, наименование на първите пет книги от Библията; наричани у нас „Петокнижие“ и приписвани на Мойсей. Пергаментен свитък с цялата религиозна литература — тексът на „Петокнижието“ и Талмуда, който е пазен като светиня за юдеите в синагогите.

торакален

+мед. Гръден, отнасящ се до или принадлежащ на гръдния кош.

торакодиния

+мед. Болка в гръдния кош.

торакомиодиния

+мед. Болка в мускулите на гръдната стена.

торакопаг

+мед. Близнаци, срастнали в областта на гръдния кош.

торакоскопия

+мед. Изследване на плевралното пространство с помощта на торакоскоп. Има значение за доказване на тумори на плеврата, метастази на плеврата, туберкулозни изменения.

транссексуализъм

"Сменяне" на половата насока в произволни моменти, чрез обличане на дрехи на противоположния пол например.

травмиран

вж. травма

трансвезикален

+мед. През пикочния мехур.

трансудация

+мед. Процес на излизане на течната съставка на кръвта от капилярите в тъканните пространства и телесните кухини.

трансуретрален

+мед. През уретрата, напр. трансуретрална резекция при простатен аденом и др.

трахеит

+мед. Възпаление на трахеята.

трахеобронхит

+мед. Възпаление на трахеята и бронхите.

тризмус

+мед. Затруднено отваряне на устата поради тоничен гърч на дъвкателните мускули. Наблюдава се при тетанус, тетания, менингит и др.

трикуспидален

+мед. Трикрилен, напр. трикуспидална клапа.

тримурти

+рел. Индийската троица от главните божества Брахма, Вишну и Шива.

трипсин

+мед. Протеолитичен ензим на панкреаса, който катализира хидролизата на протеините.

тритеизъм

+рел. Вярване в Света Троица.

трихиаза

+мед. Ненормално положение на миглите — обърнати са навътре към конюнктивата и роговицата, при което причиняват разязвяването им. Наблюдава се след възпалителни заболявания и наранявания в областта на мигления ръб.

трихоза

+мед. Общ термин за заболявания на космите.

трихомикоза

+мед. Микотично заболяване на космите.

трихомониаза

+мед. Полово предаващо се заболяване, което протича при мъжете предимно като хроничен уретрит, а при жените като подостър или хроничен колпит (вагинит). Причинителят е Trichomonas vaginalis.

трихоптилоза

+мед. Разцепване на свободния край на космите под формата на перо или метличка.

тромбангиит

+мед. Възпалителен процес в интимата на кръвоносен съд с образуване на тромб.

тромбартериит

+мед. Възпаление на артерия, съпровождано с тромбоза.

тромбастения

+мед. Наследствена хеморагична диaтеза, дължаща се на морфологични и функционални нарушения на тромбоцитите при нормален брой. Протича с кръвоизливи по кожата и лигавиците.

тромбин

+мед. Ензим, който се съдържа в кръвната плазма и превръща фибриногена във фибрин в процеса на кръвосъсирване.

тромбоцитоза

+мед. Абнормно повишаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при есенциална тромбоцитемия, полицитемия вера и др.

тросък

+Диал.
троскот

трофичен

+мед. Хранещ, отнасящ се до храненето, до кръвоснабдяването.

трохантер

+мед. Грапава костна издатина на горния край на бедрената кост. Различават се: голям и малък въртел, за тях се залавят редица мускули.

трохлея

+мед. Образувание, имащо вид на макара или действащо като макара, напр. макара на скочната кост (trochlea tali), която участва в образуването на горната скочна става.

тръвна

обл.
конусовиден кошер за пчели, изплетен от пръчки

туберкул

+мед. 1. Туберкулозен гранулом — образувание с големина от маково до просено зърно, а при сливане на отделни тубелкули може да достигнат до големина на орех. В центъра на туберкула се образува казеозна некроза, а около нея има епителоидни клетки, гигантски клетки тип Лангханс, следва вал от лимфоцити, единични плазматични клетки и макрофаги.
2. Малко възвишение, малък възел, напр. малко и голямо възвишение в проксималния край на раменната кост — tuberculum majus et tuberculum minus.

туберкулом

+мед. Инкапсулирано казеозно огнище с размери 2-8 сm.

тубуларен

+мед. Тръбест, тръбовиден.

тургам

+Диал.
турям, слагам

турнел

малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност

тутам

тутам се, туташ се, несв. Разг. Действам бавно, несръчно; пипкам се.

тутек

тутки, като че ли, сякаш, ужким

тутикванти

разг. +остар.
най-различни, всякакви

тълпя

тълпя се, тълпиш се, мин. св. тълпях се, мин. прич. тълпял се, несв. Само мн. Събираме се на тълпа, струпваме се. Хората се тълпяха около непознатия.

търгам

вж. търгат

търгат

1. дърпам, тегля; скубя
2. тръгвам

тържик

кожена торба

търне

+Диал.
тръни, бодили

тюнбенкия

изпъкнала поставка за стъкленицата на наргилето

тяготение

вж. теготение

улкус

+мед. вж. язва

уртика

+мед. Бързопреходна, сърбяща еритемна обривна единица, леко надигната над нивото на кожата, с различна форма и размери. Наблюдава се при уртикария.

убиквизъм

Учение, че нещо се намира навсякъде.

увулит

+мед. вж. стафилит

увулотомия

+мед. Оперативно отстраняване на част или на цялата увула.

удава

удава ми се
+несв. удаде ми се
1. Природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да купя билети.
Пада ми се сгоден момент. Удаде ми се да се запозная с него.

заб. [[удава]] да не се бърка с [[отдава]] и с [[удавя]] имат различно смислово значение.
вж. отдава
вж. удавя

уйурдисвам

, уйдурдисваш, несв. и уйдурдисам, св. ; какво. Разг. 1. Правя да пасне, да прилегне; натъкмявам, приспособявам. Уйдурдисах една дъска за рафт. 2. Натъкмявам, съчетавам, досъчинявам. Уйдурдисвам стихове. Уйдурдисвам клюки.

укрух

старин.
къшей хляб

улама

Пресечната линия на две покривни плоскости, чиито капчуци образуват вътрешен ъгъл. Обратно на маия.

улна

+мед. Лакътна кост — една от двете кости на предмишницата, разположената откъм страната на малкия пръст.

улнарен

+мед. Лакътен, отнасящ се до лакътната кост.

улцерация

+мед. Разязвяване, образуване на язва.

улцериране

+мед. вж. улцерация

улцерозен

+мед. Язвен, причиняващ разязвяване.

умбиликален

+мед. Пъпен, отнасящ се до пъпа.

уринен

+мед. Пикочен, отнасящ се до урината.

ундецими

интервал, който е сбор от октави и кварта и съдържа 11 степени

ундулиращ

+мед. Вълнообразен, вълнист.

униатство

+рел. Църковно-политическо движение от средата на ХІХ в. за засилване ролята на католическата църква сред православното население на Западна Украйна, Трансилвания и части на България и създаване на автономна църква под върховенството на папата.

унилатерален

+мед. Едностранен.

упанишади

Свещени книги, притчи, диалози, разкази — общо наименование на различните философски съчинения в древна Индия; коментарии към ведите. Будистка мистическа секта.

урбоним

Име на вътрешноградски обект — парк, площад и др.
вж. топоним

урбулишката

твърде бързо, лудешки, бегом

уремичен

+мед. Отнасящ се до или причинен от уремия.

уретерен

+мед. Отнасящ се до уретера.

уретерит

+мед. Възпаление на пикочопровода.

уретеролитиаза

+мед. Камъни в пикочопровода.

уретеролитотомия

+мед. Оперативно отстраняване на камък от уретера.

уретеротомия

+мед. Оперативно отваряне на уретера.

уретрален

+мед. Отнасящ се до пикочния канал.

уретрорагия

+мед. Кръвотечение от пикочния канал.

уретроскопия

+мед. Оглеждане на пикочния канал с уретроскоп.

уретротомия

+мед. Оперативно срязване на стриктура на уретрата.

уретроцистит

+мед. Възпаление на уретрата и на пикочния мехур.

урикемия

+мед. Увеличение на пикочната киселина в кръвта. Наблюдава се при подагра, левкемия, бъбречни заболявания.

уринозен

+мед. Пикочен, подобен на урина.

уробилин

+мед. Жлъчен пигмент в урината, получен от уробилиногена чрез окисляване при стоене на урината на въздуха.

уробилиноген

+мед. Oбразува се в червата чрез деконюгиране и редукция на билирубина от чревната бактериална флора. Незначителна част от уробилиногена попада в кръвообръщението и се отделя в урината.

урография

+мед. Рентгеново изследване на пикочните пътища. Раличават се: обзорна рентгенография (урография) на бъбреци, уретери, пикочен мехур, венозна (екскреторна) урография, инфузионна урография и др.

уролитиаза

+мед. Образуване и наличие на камъни в пикочните пътища — бъбреци, уретери, пикочен мехур, уретрата.

уросепсис

+мед. Сепсис в резултат на инфекция на уринарния тракт.

урофилия

Парафилия, при която сексуално удоволствие доставя контакта с урина. гр. урион, урина + филия.

урохром

+мед. Основен жълт пигмент на урината, образуван от урохромогена чрез окисление.

урсус

лош, проклет, долен човек

усмар

който щави кожи

усъмнявам

усъмнявам се, усъмняваш се, несв. и усъмня се, св. ; в какво/в кого. Изпитвам съмнение, недоверие. Усъмних се в думите и.

утаявам

утаявам се, утаяваш се, несв. и утая се, св. 1. За утайка — падам на дъното. Всички камъчета са се утаили на дъното. 2. За течност — избистрям се след падане на утайката. Водата в чашата се е утаила.същ. утаяване, ср.
Синоними: (гл.) наслоявам, напластяван, (гл.) натрупвам, правя нанос, отлагам

утрикул

+мед. Една от двете торбички на ципестия лабиринт.

утрирам

+книж. Преувеличавам, силно изопачавам някакво твърдение.

утрудвам

утрудвам се, утрудваш се, несв. и утрудя се, св. Разг. Работя много, непосилно, измъчвам се, облъсквам се.прил. утруден, утрудена, утрудено, мн. утрудени.

ухищрения

хитрости

фациес

+мед. 1. Лице — предната част на главата.
2. Повърхност.
3. Изражение.

фабианство

полит._ Фабианско общество, основано в Англия през 1884 г. ; реформистка организация на привържениците на мирни и постепенни социални преобразувания в обществото на диктатурата или прометариата.

фавизъм

+мед. Хемолитична анемия, дължаща се на дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа. Настъпва след консумация на бакла или при инхалация на цветовете й.

фаг

Втора съставна част на сложни думи със значение „който яде, изяжда“.

фагия

вж. фаг

фалимент

фалит

фарисеи

1. членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредность
2. лъжливо благодателен, външно благочестив, а в действителност — много порочен човек, лицемер

фасцикул

+мед. Малък сноп, особено от мускулни или нервни влакна.

фата

+мит. Фата Моргана — мираж, при който понякога на хоризонта се появяват многочислени образи. Според митологията Моргана е морска нимфа, мамела пътниците с призрачни видения.

фациален

+мед. Лицев, отнасящ се до лицето.

фебрилен

+мед. 1. Свързан с треска, с повишена температура.
2. Трескав, с повишена температура.

фебрилитет

+мед. вж. треска

федерализам

, само ед. 1. Държавно изграждане на принципа на федерацията. 2. Политически стремеж да се установи федерален строй.

фекалии

+мед. Изпражнения, екскременти.

феморален

+мед. Бедрен, отнасящ се до бедрото.

фемур

+мед. Бедрена кост — най-дългата кост в скелета на човека.

феод

+ист. Земя (понякога предмет, длъжност или доход), която едрите средновековни владетели давали на своите васали срещу военно и материално задължение; форма на собственост на феодалната класа.

ферменти

1. сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живите организми и участват като необходима съставка почти във всички жизнени процеси, без да влизат в състава на крайните им продукти
2. +Прен. причинител, виновник

фетален

+мед. Отнасящ се до плода.

фетор

+мед. Лоша, зловонна миризма, смрад, напр. лош дъх от устата — fetor ex ore.

фиброаденом

+мед. Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан, напр. фиброаденом на млечната жлеза.

фибром

+мед. Доброкачествен тумор от влакнеста съединителна тъкан. Изграден е основно от фибробласти и фиброцити, разположени между колагенни влакна. Различават се твърд фибром (преобладават колагенните влакна) и мек фибром (преобладават клетъчните елементи).

фиброматоза

+мед. 1. Дифузно или възлесто разрастване на съединителната тъкан в даден орган, напр. палмарна фиброматоза (болест на Дюпюитрен), фиброматоза на половия член (болест на Пейрон) и др.
2. Състояние, при което се развиват множество фиброми.

фибромиом

+мед. Доброкачествен тумор, съставен от мускулна и съединителна тъкан.

фибросарком

+мед. Злокачествен тумор, произхождащ от влакнеста съединителна тъкан. Среща се в подкожната съединителна тъкан, фасции, апоневрози, периоста на костта и др.

фидеизъм

Идеалистическо философско течение, което дава преднина на вярата пред знаниието.

физхармоника

вж. фисхармоника

физхармония

Пневматичен музикален инструмент с клавиши

фикционализъм

Реакционно направление в буржоазната философия, според което научните и философските идеи и понятия не са обективни истини, а измислици.

фил

фил-, -фил, -филия
Съставна част на думи със значение „който обича някого или е предан някому“.

филариаза

+мед. вж. филариоза

филариоза

+мед. Паразитно заболяване, причинено от различни нематоди — филарии (Wuchereria bancrofti, Brugia malayi). Източник на инвазията е опаразитеният човек, преносители са кръвосмучещи насекоми. Протича с алергични прояви (сърбеж, обрив), лимфостаза, лимфангит, лимфаденит, хилурия, постепенно се развива елефантиаза.

филиформен

+мед. Нишковиден.

филон

одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върху другите одежди при литургия

финитизъм

Агностическо течение в съвременната философия, което, обратно на матеарилистичните виждания, отрича възможността да се опознае безконечното и безкрайността.

фисура

+мед. Цепка, цепнатина.

фисхармоника

вид хармоника с клавиши за една рък; устна хармоника

флатуленция

+мед. 1. Наличие на повишено количество газове в стомаха или червата.
2. Изпускане на газове.

флеботромбоза

+мед. Първична венозна тромбоза, при която няма възпаление на венозната стена. Най-често се наблюдава в дълбоките вени на долните крайници.

флексор

+мед. Сгъвач (мускул).

флебектазия

+мед. Разширение на вени.

флебография

+мед. 1. Рентгеново изследване на вените след вкарване на контрастни средства. Бива: директна флебография (контрастната материя се въвежда директно в изследвания съд) и индиректна флебография (контрастната материя се въвежда интраартериално и се проследява контрастирането на венозната система).
2. Процес на записване на венозния пулс.

флеборексис

+мед. Пукване на вена.

флеботомия

+мед. Срязване на вена за пускане на кръв.

флегмон

+мед. Дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан. Най-често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в подкожната мастна тъкан, междуфасциалните пространства на мускулите и др.

флексура

+мед. Извивка, кривина.

флуороза

+мед. Патологично състояние, причинено от повишен прием на флуор, напр. при продължителен прием на вода с повишена концентрация на флуор или при хронична инхалация на въздух с повишена концентрация на флуор. Протича с поява на бели или кафяви петна по зъбите, разрушаване на зъбния емайл (зъбна флуороза), уврежда се и костната система (скелетна флуороза).

фоб

1. фоб-, -фобия
Съставна част на сложни думи със значение „който се страхува“ или „враждебно настроен към някого или нещо“.
2. (търг. , сърк. от франко борда)

фолат

+мед. вж. фолиева киселина

фолацин

+мед. вж. фолиева киселина

фоликуларен

+мед. Отнасящ се до фоликул

фоликулит

+мед. Гнойно възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза и околната тъкан. Около косъма се появява лека надигнатост със зачервяване, която бързо се превръща в бяло мехурче, изпълнено с гноевидна течност.

форамен

+мед. Отвор, отвърстие, дупка.

форникс

+мед. Свод, дъговидно образувание.

форс-мажор

книж.
непредвидено и непреодолимо обстоятелство или пречка

фремитус

+мед. Вибрации, които се усещат при поставяне на ръка върху тялото на пациента.

фтизиатрия

+мед. Дял от медицината, изучаващ туберкулозата — главно на белите дробове.

фтириаза

+мед. Въшливост — паразитоза, причинена от въшки. По човека паразитират три вида въшки: главова, дрешна и полова въшка.

фузиформен

+мед. Вретеновиден.

фулминантен

+мед. Мълниеносен, внезапен и силен.

фунгиформен

+мед. Гъбовиден, с форма на гъба.

фунгозен

+мед. Гъбен, гъбест, отнасящ се до гъба.

фундус

+мед. Дъно, напр. дъно на жлъчния мехур, на стомаха, на матката и др.

фуникулит

+мед. Възпаление на семенната връв (funiculus spermaticus).

фурункул

+мед. Остро гнойно възпаление на космения фоликул, мастната жлеза и околната тъкан. Най-често се причинява от стафилококи.

фурункулоза

+мед. Наличие на множество фурункули.

хабитуален

+мед. Обичаен, привичен.

хакерене

напразно, не си струва, не си заслужава

халаше

кон, който не става за нищо; кранта

хам

+мит. Библейски персонаж, син на Ной, подиграл се на баща си заради това, че бил в пияно състояние.

хамартом

+мед. Доброкачествено тумороподобно разрастване, което възниква в резултат на неправилно съотношение и разместване на тъкани, напр. наличие на островче от фиброзна или мускулна тъкан в бъбречната кора.

харам

+нареч. +остар.
незаслужен, непростен

харания

голям котел за топлене на вода

хардалия

+остар. вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно

харити

+мит. Три древногръцки богини на красотата и веселието — Аглая, Талия и Евфросина. (трите грации в древноримската митология).

харосам

вж. харосвам

харосвам

+нареч.
виждам добро, преуспявам

хаталък

вж. аталък

хафиор

вж. афиф

хахамин

равин, поп

хегелианство

Идеалистическо философско учение на немския философ-идеалист и диалектик Хегел за „абсолютната идея“ на духа с особен принос в новото виждане на диалектиката и логиката; с две течениея — старохегелианство (дясно) и новохегелианство (ляво).

хейлит

+мед. Възпаление на устните.

хелбендер

Вид саламандър живеещ в Америка.

хелбендър

вж. хелбендер

хелиоза

+мед. Слънчев удар, сльнчасване.

хелминти

+мед. Паразитни червеи. Разделят се на три класа: Nematodes — кръгли червеи (напр. Ascaris, Trichinella), Cestodes — плоски червии (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и Trematodes — плоски смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др).

хелминтоза

+мед. Заболявания, причинени от хелминти, напр. аскаридоза, трихинелоза, ехинококоза, цистецеркоза и др.

хемангиом

+мед. Вродената аномалия, при която пролиферация на кръвоносни съдове води до образуването на маса, която наподобява неоплазма. Може да се появи навсякъде в тялото, но най-често се наблюдава по кожата и в подкожните тъкани. Повечето хемангиоми претърпяват спонтанно обратно развитие.

хемартроза

+мед. Кръвоизлив в ставната кухина, напр. при хемофилия, травма и др.

хематемеза

+мед. Повръщане на кръв. Дължи се на кръвоизлив от горните отдели на храносмилателния тракт — хранопровод, стомах, дуоденум.

хематогенен

+мед. 1. Кръвообразуващ, кръвотворен, хемопоетичен.
2. Произхождащ от или разпространяващ се чрез кръвта.

хематомиелия

+мед. Кръвоизлив в гръбначния мозък.

хематопоеза

+мед. Кръвообразуване, процес на образуване на кръвни клетки (еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити), нормално протичащ в костния мозък.

хематопоетичен

+мед. Кръвообразуващ, кръвотворен, отнасящ се до кръвообразуването.

хематорахис

+мед. Кръвоизлив в гръбначномозъчния канал.

хематорея

+мед. Обилно кръвотечение.

хематосалпинкс

+мед. Събиране на кръв в маточната тръба.

хематоцеле

+мед. Събиране на кръв в ограничено пространство, напр. между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса.

хемералопия

+мед. Неспособност за ясно виждане при ярка светлина, поради увреждане на конусовидните клетки в ретината. В резултат на това дневното зрение е нарушено, докато нощното зрение остава незасегнато, тъй като при него се използват пръчковидните клетки в ретината.

хемианестезия

+мед. Загуба на сетивността на едната страна на тялото.

хемианопсия

+мед. Отпадане на половината зрително поле на едното или на двете очи.

хемипареза

+мед. Пареза на едната половина на тялото.

хемиплегия

+мед. Парализа на едната половина на тялото, напр. при мозъчен кръвоизлив.

хемиспазъм

+мед. Спазъм на един или повече мускули на едната половина на лицето или тялото.

хемозис

+мед. Оток на конюнктивата. Наблюдава се при възпалителни заболявания на окото, при травми, нарушено оттичане на венозната кръв или лимфата и др.

хемолиза

+мед. Разрушаване (лизиране) на еритроцитите, при което се освобождава хемоглобин.

хемолизини

+мед. Вещества, които предизвикват разрушаване (лизиране) на еритроцитите.

хемоперикард

+мед. Наличие на кръв в перикардната торбичка.

хемопневмоторакс

+мед. Наличие на въздух и кръв в плевралното пространство.

хемопоеза

+мед. вж. хематопоеза

хемоптиза

+мед. Наличие на малко количество кръв в храчките, във вид на жилки.

хемоптое

+мед. Наличие на кръв в храчките.

хемосидероза

+мед. Натрупване на абнормни количества хемосидерин в органите и тъканите. Различават се локална хемосидероза (има извънсъдова хемолиза на еритроцитите) и генерализирана хемосидероза (има вътресъдова хемолиза на еритроцитите, напр. при хемолитични анемии, интоксикация с хемолитични отрови — олово и др. ).

хемоспермия

+мед. Наличие на кръв в спермата. Може да се наблюдава при епидидимит, простатит, везикулит и др.

хемостатици

+мед. Кръвоспиращи лекарствени средства. Биват: локални и общи коагуланти, антифибринолитици и др.

хемоторакс

+мед. Събиране на кръв в плевралната кухина.

хемофталм

+мед. Кръвоизлив в очната ябълка.

хемофталмия

+мед. вж. хемофталм

хемохроматоза

+мед. Заболяване, характеризиращо се с нарушена обмяна на желязото с натрупване на хемосидерин в тъканите и органите на организма. Различават се първична хемохроматоза (болест на Реклинхаузен, бронзов диабет) и вторична хемохроматоза (среща се при чернодробна цироза, хроничен алкохолизъм и др. ).

хендик

вж. хендек

хепар

+мед. вж. черен дроб

хепатизация

+мед. Уплътняване на паренхимен орган, главно на белия дроб при крупозна пневмония.

хепатомегалия

+мед. Увеличаване на размерите на черния дроб, напр. при тумори, кисти на черния дроб, левкемия и лимфоми, инфекциозна мононуклеоза и др.

хепатопексия

+мед. Оперативно фиксиране на черния дроб към коремната стена при хепатоптоза.

хепатоптоза

+мед. Спадане, смъкване на черния дроб.

хепаторенален

+мед. Чернодробно-бъбречен, отнасящ се до черния дроб и бъбреците, напр. хепаторенален синдром.

хепатоспленомегалия

+мед. Увеличаване на размерите на черния дроб и слезката.

хередитарен

+мед. Наследствен, унаследен.

херендосан

обл.
рендосан

хермафродизъм

+мед. вж. хермафродитизъм

херниотомия

+мед. Оперативно отваряне на херниалния сак и премахване на хернията.

херпангина

+мед. Остър тонзилит, причинен от коксаки вирус. Характеризира се с наличието на малки везикули по сливиците и небните дъги.

хеспериди

+мит. Всяка една от трите дъщери на Атлас, който поддържал на раменете си небесния свод далеч на зарад — в района на днешна Испания; западна нимфа.

хетеро-

Първа съставна част на сложни думи, означаващи отношение към друго лице или друг предмет.

хетерометропия

+мед. Състояние, при което степента на рефракция в двете очи е различна.

хетерофобия

Чувство на страх от срещуположния пол

хидронефроза

+мед. Разширяване на бъбречното легенче и чашки поради нарушено оттичане на урината, напр. при обструкция на уретера от тумор, конкремент и др.

хидроперикард

+мед. Натрупване на трансудат в перикардната торбичка.

хипервитаминоза

+мед. Патологично състояние, причинено от прием на много високи дози витамини, напр. на витамин А (хипервитаминоза А), на витамин Д (хипервитаминоза Д).

хиперглобулия

+мед. вж. полицитемия

хипердактилия

+мед. вж. полидактилия

хиперостоза

+мед. Патологично разрастване на кост.

хиперрефлексия

+мед. Болестно усилени рефлекси, например при тиреотоксикоза, тетанус, при увреждане на пирамидния път и др.

хиперхидроза

+мед. Повишено потоотделяне.

хиповитаминоза

+мед. Дефицит на един или повече витамини в резултат на недостатъчен прием с храната.

хиади

+мит. Седем сестри нимфи, които оплаквали загиналия си брат и били превърнати в съзвездие.

хиалиноза

+мед. Натрупване на хиалин в стените на кръвоносните съдове и в междуклетъчното вещество на различни органи.

хидраденит

+мед. Гнойно възпаление на потните жлези, най-често се предизвиква от златистия стафилокок. Локализира се в аксиларните ямки, гениталната и перианалната област и др.

хидрамнион

+мед. Наличие на повишено количество околоплодни води.

хидраргиризъм

+мед. Отравяне с живак.

хидрартроза

+мед. Събиране на серозна течност в ставната кухина.

хидремия

+мед. Увеличено съдържание на вода в кръвта.

хидропс

+мед. Събиране на серозна течност (трансудат) в тъканите (особено в подкожната тъкан) и в телесните кухини.

хидроаденом

+мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от жлезистия епител на потните жлези.

хидропионефроза

+мед. Събиране на гнойна урина в бъбречното легенче и чашки. Най-често е резултат от бактериална инфекция, възникнала след обструкция на уретер.

хидропневмоторакс

+мед. Събиране на газ (въздух) и серозна течност в плевралното пространство.

хидросалпинкс

+мед. Изпълнена със серозна течност (трансудат) и разширена маточната тръба поради стеснение на абдоминалния й край, напр. след прекаран салпингит.

хидроторакс

+мед. Събиране на серозна течност (трансудат) в плевралното пространство.

хидроцеле

+мед. Събиране на серозна течност между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса.

хидроцистом

+мед. Киста на потна жлеза, кистозно разширение на изходния канал на потна жлеза.

хилодонелоза

Болест при рибите, при която бактерии покриват тялото на рибата и се хранят с епителни клетки от кожата и хрилете.

хилозоизъм

Учение, според което всички форми на материята притежават чувсвителност и жизнедеятелност;всеодушевеност на природата.

хименорафия

+мед. Хирургичен шев на разкъсан химен.

хипалгезия

+мед. Понижена чувствителност за болка.

хипергия

+мед. Понижена реактивност на организма.

хиперакузис

+мед. Абнормна острота на слуха — състояние, при коено нормални звукове се възприемат необикновено силно.

хипералгезия

+мед. Повишена чувствителност за болка.

хиперацидитет

+мед. Повишена киселинност на стомашния сок.

хипергликемия

+мед. Повишени стойности на глюкозата в кръвта.

хиперемия

+мед. Повишено кръвонапълване на определен орган или съдова област поради увеличен артериален приток на кръв — артериална хиперемия. При венозна хиперемия е налице венозен застой поради затруднено оттичане на кръвта от определена област.

хиперемичен

+мед. Кръвонапълнен, съдържащ повишено количество кръв.

хиперергия

+мед. Повишена реактивност на организма.

хиперестезия

+мед. Повишена чувствителност към различни видове дразнения, напр. допир, болка и др.

хиперкапния

+мед. Повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта.

хиперкератоза

+мед. Прекомерно вроговяване на епидермиса, при което той задебелява. Образува се по-голямо количество рогово вещество в отделни части на тялото, напр. длани, ходила и др.

хиперлипемия

+мед. вж. липемия

хиперлипидемия

+мед. вж. липемия

хиперметропия

+мед. Успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат зад ретината, т. е. окото е по-слабо пречупващо.

хипернефром

+мед. Аденокарцином на бъбрека, изхождащ от епитела на проксималните извити каналчета. Най-чест е светлоклетъчния вариант. Характеризира се с макроскопска хематурия, болка, палпираща се туморна маса в корема и др.

хиперопия

+мед. вж. хиперметропия

хиперосмия

+мед. Изострено обоняние.

хиперпигментация

+мед. Прекомерна пигментация на кожата, обикновено в следствие на увеличено количество меланин в дермата или епидермиса (меланоза). Хиперпигментацията може да възникне в резултат на излагане на слънчева светлина, химикали или други вещества или на нарушено метаболитно равновесие. Бива локализирана или генерализирана.

хиперпирексия

+мед. Повишаване на телесната температурата над 41 ºС.

хиперпитуитаризъм

+мед. Хиперфункция на аденохипофизата.

хиперпнея

+мед. Учестено и по-дълбоко дишане от нормалното.

хиперсаливация

+мед. Повишено слюноотделяне, повишена секреция на слюнчените жлези.

хипертелоризъм

+мед. Увеличено разстояние между двете очи.

хипертензия

+мед. Повишено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. артериална хипертензия (повишено кръвно налягане), интраабдоминална хипертензия и др.

хипертимия

+мед. Болестно повишена емоционална реактивност — силна радост, веселост или гняв. Наблюдава се при манийния синдром.

хипертиреоза

+мед. вж. хипертиреоидизъм

хипертиреоидизъм

+мед. Нарушение на функцията на щитовидната жлеза, при което има прекомерно образуване на щитовидни хормони (тироксин — Т4 и трийодтиронин Т3) и повишаване на концентрацията им в циркулиращата кръв. Характеризира се с ускорен метаболизъм, най-често проявяващ се с повишена телесна температура, тахикардия и сърцебиене, тревожност, превъзбуда, тремор, диария, загуба на тегло и в определени случаи екзофталм.

хипертрихоза

+мед. Патологично състояние, при което космите по тялото се увеличават, удължават, задебеляват и пигментират. Може да се дължи на ендокринни заболявания, тумори, медикаменти (кортикостероиди, АСТН, андрогени и др. ).

хиперхолестеролемия

+мед. Повишено съдържание на холестерол в кръвта.

хипестезия

+мед. Намалена чувствителност към различни стимули, например допир, болка и др.

хипо-

Представка, която в сложни думи указва по-ниско от нормалното и редното или нещо по-ниско.

хипогалактия

+мед. Оскъдна или намалена млечна секреция в периода на лактация.

хипокапния

+мед. Понижени стойности на въглероден диоксид в кръвта, напр. поради хипервентилация.

хипоксемия

+мед. Понижено съдържание на кислород в кръвта.

хипоменорея

+мед. Много слаба, оскъдна менструация, продължаваща не повече от 2-3 дни.

хипомнезия

+мед. Отслабване на паметта.

хипопион-кератит

+мед. вж. пълзяща язва на роговицата

хипопитуитаризъм

+мед. Състояние дължащо се на намаляване до пълно преустановяване на секрецията на един, два или всички хормони на предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Получава се в резултат на частично до пълно унищожаване на хипофизата или липса на хипоталамична стимулация.

хипоплазия

+мед. Недоразвитие на тъкан или орган, напр. хипоплазия на бъбрека.

хипопротромбинемия

+мед. Намаление на количеството на протромбин в циркулиращата кръв.

хипосаливация

+мед. Понижено слюноотделяне, понижена секреция на слюнчените жлези.

хипосмия

+мед. Намалено обоняние.

хипоспадия

+мед. Вродена аномалия, при която уретрата е недоразвита и външният уретрален отвор се разполага на различни места по вентралната (долната) страна на пениса. Различават се: гландуларна, коронарна, корпорална, пеноскротална и перинеална хипоспадия.

хипостазирам

Предавам обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество при идеалистическата философия.

хипотенар

+мед. Медиално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на малкия пръст.

хипотимия

+мед. Болестно понижено настроение, отслабена емоционална реактивност, напр. при кататонна форма на шизофрения.

хипохидроза

+мед. Намалено отделяне на пот.

хипохолестеролемия

+мед. Понижено съдържание на холестерол в кръвта.

хирзутизъм

+мед. Повишено окосмяване от мъжки тип при жени. Най-често се дължи на ендокринни заболявания — овариални, адренални (болест на Кушинг), хипофизарни и др.

хиромантията

наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете

хиропраксис

+мед. Мануална терапия, при която се лекуват различни заболявания чрез манипулации върху гръбначния стълб и други структури на тялото.

хистерография

+мед. Рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина. За целта тази кухина се изпълва с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

хистеропексия

+мед. Оперативно фиксиране на изместената или патологично подвижна матка за предната коремна стена.

хистероптоза

+мед. Смъкване, спадане на матката.

хистеросалпингография

+мед. Рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

хистиоцит

+мед. Макрофаг на съединителната тъкан. Произхожда от кръвните моноцити и представлява основна структурна единица на моноцитно-макрофагиалната система.

хламида

Мантия, носена от древните гърци и римляни.

хламидиаза

+мед. Общ термин за заболяванията причинени от бактерии от род Chlamydia.

хламидии

+мед. вж. хламидия

хламидиоза

+мед. вж. хламидиаза

хлоазма

+мед. Кафяви петна по кожата на лицето, напр. при бременни (chloasma gravidarum), прием на перорални контрацептивни средства, ендокринни заболявания, чернодробни заболявания, тумори, медикаменти и др.

хлускано

бито, удряно, карано много да работи

ховъркрафт

Кораб или лодка на въздушна възглавница.

холангит

+мед. Възпалително заболяване на жлъчните пътища.

холелитиаза

+мед. Образуване на конкременти (холестеролови, пигментни, смесени) в жлъчния мехур.

холеретици

+мед. Холеретични лекарствени средства, които стимулират образуването на жлъчка в чернодробните клетки.

холестаза

+мед. Патологично състояние, при което преминаването на жлъчка в храносмилателния тракт е блокирано. Различават се интрахепатална холестаза (има обструкция на интрахепаталните жлъчни пътища) и екстрахепатална холестаза (има обструкция на екстрахепаталните жлъчни пътища).

холецистектомия

+мед. Оперативно отстраняване на жлъчния мехур.

холецистит

+мед. Възпаление на жлъчния мехур.

холецистография

+мед. Рентгенография на жлъчния мехур — рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на жлъчния мехур след перорален прием или интравенозно инжектиране на контрастно вещество.

холецистопексия

+мед. Оперативно фиксиране на жлъчния мехур за предната коремна стена.

холецистотомия

+мед. Инцизия (разрез) на жлъчния мехур, например при оперативно отваряне на жлъчния мехур за отстраняване на конкременти.

хомео-

Първа съставна част на сложни думи за означаване на сходство, подобие или взаимодествие.

хомилетика

дял от риториката, занимава се с красноречието при проповядването

хомо-

Първа съставна част на сложни думи за означаване на равенство, сходство, еднородност. Противоположно на хетеро.

хомолатерален

+мед. Намиращ се на същата страна, отнасящ се до същата половина на тялото.

хондрит

+мед. Възпаление на хрущяла.

хондром

+мед. Доброкачествен тумор, съставен от хиалинен хрущял. Най-често се среща в края на дългите кости и произлиза от епифизарния хрущял, но може да разрастне и от костите на китката и др. Различават се: енхондром (тумора разраства навън от костта) и енхондром (тумора прораства към костта и я разрушава).

хондродисплазия

+мед. вж. хондродистрофия

хондродистрофия

+мед. Наследствено, вродено заболяване с нарушение в развитието на първичния хрущял на дългите кости, особено в областта на епифизите, което води до спиране на растежа на дългите кости и нанизъм с непропорционално къси крайници, като главата и торса са обикновено нормално развити, при нормален интелект. Унаследява се автозомно рецесивно.

хондросарком

+мед. Злокачествен тумор, произхождащ от хрущялна тъкан. Най-често се локализира в областта на тазовите кости, в дисталната епиметафиза на бедрената кост и проксималната на раменната кост. Бива първичен или вторичен — развива се от предшестващ хондром.

хондроцит

+мед. Зряла клетка на хрущялната тъкан, произхожда от хондробласт.

хордеолум

+мед. Гнойна инфекция на жлеза на клепача.

хороним

Географско название на граници.
вж. топоним

хорталък

околност, свят, хора

хоскане

+Диал. тръскане, друсане

хремел

вж. хромел

хрипове

+мед. Прибавени към дишането патологични шумове. Образуват се при раздвижване от въздушната струя на намиращия се в трахеята, бронхите и кухините секрет. Различават се сухи хрипове (при наличие на жилав секрет в бронхите) и влажни хрипове (образуват се от течен секрет в бронхите и в каверни при преминаване на въздушната струя).

хромат

куцам

хронофилия

Сексуално удоволствие от разлика във възрастта на партньора. гр. хронос.

худра

вж. худри

худри

Керамични кухи блокове за пълнене на подови конструкции.

хукам

викам "ху!" след някого; хуля

хумерус

+мед. Дълга кост, разположена в областта на мишницата. Състои се от тяло и две епифизи.

хъмбък

неискреност, фразьорство, шашма, мистификация

цвинглианство

Едно от теченията в Реформацията, създадено от Улрих Цвингли в Швейцария — 1522 г. („67 тезиса“), близко до лутерианството, но по-рационалистично относно обредите на католическия култ, защитава дребната собственост, привърженик на републиканската форма на управление, въведена в редица швейцарски градове.

цекум

+мед. Началната част на дебелото черво. Представлява сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса. Разполага в дясната халбочна яма. Започва от илео-цекалната клапа.

целуларен

+мед. Отнасящ се до клетка.

церебеларен

+мед. Отнасящ се до малкия мозък.

церебелум

+мед. Голяма мозъчна маса, разполаща се в задната част на черепната кухина, зад моста и продълговатия мозък. Състои се от две хемисфери.

церебро-спинален

+мед. Отнасящ се до главния и гръбначния мозък.

церенониалност

, церемониалността, мн. церемониалности, ж. 1. Само ед. Тържественост, празничност. 2. Прен. Разг. Действие, което внася тържественост, празничност. Изпратиха го без излишни церемониалности.

церумен

+мед. Жълто-кафяво, меко, подобно на восък вещество, продуцирано от церуменните жлези, намиращи се във външния слухов проход.

цикатрикс

+мед. Белег образуван при зарастване на рана. Отначало има розов цвят, но постепенно избледнява и придобива седефенобял цвят.

циклоплегия

+мед. Парализа на цилиарния мускул, при което настъпва загуба на акомодацията.

циклотимия

+мед. Афективно разстройство, характеризиращо се с многобройни периоди на лека депресия и лека приповдигнатост.

цилиум

+мед. Мигла, дебел косъм издаващ се от ръба на клепача.

цимометър

Уред за измерване степента на ферментация.

циркумцизия

+мед. Оперция за отстраняване на част от препуциума.

цистаденом

+мед. вж. кистаденом

цистолитиаза

+мед. Наличие или образуване на камъни в пикочния мехур.

цистопиелит

+мед. Възпаление на пикочния мехур и на бъбречното легенче.

цитолиза

+мед. Разрушаване (лизиране) на клетките.

цистоплегия

+мед. Парализа на пикочния мехур.

цистостомия

+мед. Оперативно създаване на фистула на пикочния или жлъчния мехур — съобщение между лумена на пикочния или жлъчния мехур и кожната повърхност.

чайтя

Будистки молитвен храм в Индия, често изсечен в скали, с място за поклонение наречено ступа.

чакри

обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго

чакрък

пийнал

чакълдак

1. воденично кречетало, детска играчка във вид на воденица
2. фъшкия под опашката на овце

чакъркефлия

подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиене

чакърче

сивоок, пъстроок

чекатчия

+остар.
майстор по наместване на счупени или изкълчени кости

черече

стара турска монета, четвърт лира

черносотник

Реакционер в царска Русия, участник в някоя от крайните монархически групи, които са изпращали наказателни групи (черная сотня) срещу революционери и прогресивни люде. Краен реакционер; мракобесник.

чешири

потури

чолак

Еднорък човек. С наранена ръка или пръсти.

чутие

книж.
усет

чутора

вж. чутура

чутък

книж. +остар.
усетлив, остър (за слух)

шакти

Хиндуистка божествена сила или енергия, почитана в името на съпругата на дадено божество.

шарашка

Руски военен затвор възникнал около 1930г.

шаренея

шаренея се, мин. св. шаренях се, мин. прич. шаренял се, несв. Изглеждам, виждам се (обикн. от далече) като шарен; пъстрея се. Гората се шаренееше.

шашардисват

объркват, смайват, слисват

шегувам

шегувам се, несв. 1. Говоря или устройвам шеги. Обичам да се шегувам. 2. Говоря несериозно, на шега. Той не се шегуваше, а сериозно мислеше да напусне страната. 3. С какво/с кого. Отнасям се несериозно. Човек не трябва да се шегува с чувствата на хората. Не се шегувам. Държа се много сериозно, строго; не си поплювам. Той не е цвете, но и аз не се шегувам.същ. шегуване, ср.

шед

Трионообразен, зъбообразен покрив.

шепотник

клюкар

шерапини

винце

шизоцити

+мед. Фрагментирани еритроцити, напр. при хемолитично-уремичен синдром, синдром на Moschkowiz, при изкуствени сърдечни клапи.

шинто

+рел. Японска държавна религия, която е приела елементи на будизма, с обожествяване на императора още от V–VІ в. (през VІІ в. обявен за върховен жрец). Религиозната служба се състои от 4 елемента: пречистване (хараи), жертвоприношение (синсей), кратка молитва (норито) и възлияние (наораи), а един от върховните богове е Аматерасу — богинята на слънцето. Шинтоизмът е държавна религия до 1946 г, когато императорът се отказва от своя сан на върховен жрец, след което се запазва редом с будизма като една от основните религии в Япония.

ширвам

ширвам се, ширваш се, несв. и ширна се, св. Само в трето лице. Разпростирам се нашироко, разкривам се, изглеждам широк. Полето се ширна пред очите им.

широграф

Машина за сканиране на гуми.

шистозоматоза

+мед. Хелминтоза, причинена от разделнополови трематоди, паразитиращи във венозните съдове на порталната система. По човека паразитират пет вида шистозоми, които причиняват пикочно-полова, чревна, японска и други редки видове шистозоматози.

шифер

Плоча за разделяне на покрив (естествена керемида).

шозизъм

+изк. Направление сред модернистичната френска литература „нов френски роман“, което педантично обрисува нещата, превърнати в герои, докато хората са без имена, характер или лице, като истински вещи.

щок

Рамка за вратата, която в някои случаи замества касата.

щундизъм

Баптистка протестантска секта в Русия през XIX век, която отразявала интересите на кулаците.

щурам

щурам се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам.
щураш се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам. В тъмния двор се щураха хора, подготвяха се за сватбата. От часове се щурам, а нищо не върша. Цял ден се щурам по магазините.

ювенилен

+мед. Юношески, младежки, напр. ювенилен диабет (захарен диабет тип 1 — възниква в детска възраст), ювенилен хроничен артрит (хроничен артрит у деца).

югуларен

+мед. вж. яремен

югулум

+мед. Яремната ямка над стернума.

юдол

мъчителен свят

юрвам

юрвам се, несв. и юрна се, св. Разг. 1. Хуквам стремително, впускам се, спускам се. Юрнах се из града да търся квартира. Юрнаха се да й уреждат следване в чужбина. 2. Връхлитам, нахълтвам, нахлувам. Водата се юрнала по стълбите.

юрна

юрна се, мин. св. юрнах се, мин. прич. юрнал се, св. — вж. юрвам се.

явя

явя се, мин. св. явих се, мин. прич. явил се, св. — вж. явявам се.

явявам

явявам се, несв. и явя се, св. 1. Преставам да бъда скрит; показвам се. На небето се яви луната. 2. Отивам/идвам по нареждане, по покана. Явявам се по ваша заповед. Кажи му да се яви веднага в щаба. 3. На какво. Отивам с определена цел. Явявам се на изпит. Явявам се на събеседване. Явявам се на работа. 4. Възниквам, появявам се, започвам да съществувам. По лицето му се яви някакъв обрив. 5. Съм, оказвам се, бивам, ставам. Тя се явява моя братовчедка. Явявам се/явя се на бял свят. Раждам се
Синоними: (гл.) показвам, соча, посочвам, съобщавам, довеждам до знанието, обаждам, разгласявам, предвестявам

яй

+нареч.
пружина за кола, ресор

ян

В таоизма — един от двата допълващи се и противоположни принципи на китайската философия — този на мъжкото начало, на слънцето, топлината, действието и т. н. Противоположно на ин.

яремен

+мед. Намиращ се на шията, напр. яремна/югуларна ямка, яремна/югулрана вена.

ятрогенен

+мед. В следствие на медицинско или хирургическо лечени.

яфетидология

Езиковедска теория на Н. Я. Мар, според която всички езици имат еднакъв езикотворчески процес при стадиалното си развитие. По името на библейското лице Яфет, един от синовете на Ной.

ячмяк

покривало за лицето и главата на жена у мохамеданите; було

други ден

Денят след [[утре]]. +вж. [[оня ден]]

оня ден

Денят преди [[вчера]]. +вж. [[други ден]]

сума

+Разг. Много, доста. Похарчих сума пари.
Синоними: много, голямо количество, изобилно,

из ведро

Вали като из ведро.

ДНК

Дезоксирибонуклеинова киселина.

РНК

Рибонуклеинова киселина

во

+Арх. За. Во веки веков
Синоними: за

нищо

Нито един (предмет, явление, изказване, ситуация и др.). В стаята нямаше нищо. Нищо не разбирам. Нищо не ме интересува.

житие-битие

+вж. [[житие`]]

нещичко

+вж. [[не`що]]

бубичка

Умалителна форма на [[буба]].

скрийнинг

+вж. [[скрининг]]

алокуция

+ж. +Книж. Кратко слово, +обикн. официално тържествено.

алилодидактик

+мн. -ци, м. +Книж.
Учител, който обучава по взаимоучителния метод, прилаган у нас по време на Възраждането;
Синоними: алилодидакт, алилодидаскал, взаимоучител

алилодидакт

+вж. [[алилодидактик]]
+м. +Книж. взаимоучител.

шушлоп

Само +ед. Сух остатък от растителен материал — царевична шума, люспи от слънчоглед, обелки от грах и боб.

копанка

Вид народен танц от район Добруджа.

нуминозно

1. От лат. numen — божествен знак, проява на божественост, на свръхестествена мощ и на чувството на възхита и боязън, свързано с нея.
2. Вид страх от непознатото, характер на неразвити религиозни възбуди — „Феномените на страха или „суровите“ чувства на номинозното.“